Jump to content

1926_05_16 Ще ми изявишъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Ще ми изявишъ

 

„Ще ми изявишъ пѫтя на живота“.

 

Ще ви прочета 16 псаломъ — единъ отъ красивитѣ псалми. Азъ наричамъ красиви нѣща тия, които никога не умиратъ, които въ всички врѣмена иматъ една и сѫща стойность.

 

„Ще ми изявишъ пѫтя на живота“.

 

Азъ бихъ направилъ малъкъ прѣводъ на този стихъ. Той билъ изказанъ прѣди 3,000 години, когато псалмопѣвецътъ е очаквалъ да му се изяви пѫтя, затова е казалъ: „Ще ми изявишъ пѫтя на живота“. Сега можемъ да прѣведемъ стиха по слѣдния начинъ: „Изявилъ си ми пѫтя на живота“. За да имаме правилно разбиране за човѣка и да не се самозаблуждаваме, трѣбва да имаме три идеи прѣдъ видъ. Тѣ сѫ слѣднитѣ. Първо ние имаме физически животъ. Обектъ на физическия животъ е тѣлото; то е видимото, за което сега се грижимъ. До извѣстна степень физическиятъ животъ е сѫщественъ и необходимъ за земята. Слѣдователно, безъ тѣло човѣкъ не може да живѣе на физическия свѣтъ. Когато нѣкой каже, че човѣкъ може да живѣе духовенъ животъ на земята безъ физически животъ, това е несъвмѣстимо. Както е невъзможно да живѣешъ физически животъ безъ тѣло, така сѫщо е невъзможно да живѣешъ духовенъ животъ безъ физически. Тия които не разбиратъ тази идея, казватъ, че само духовното е важно. Това е неразбиране на основната идея.

 

И тъй, обектъ на физическия животъ е тѣлото. Това прѣдставлява 1/3 отъ Истината. Но животътъ не, седи само въ физическото. Има още и тъй наречения духовенъ животъ. Това е втората идея. Обектъ на духовния животъ е душата. Спорниятъ въпросъ за сега е имали душа, или нѣма душа. Тѣзи които иматъ духовни очи, виждатъ душата, а които нѣматъ духовни очи, т. е. на които очитѣ още не сѫ отворени, тѣ не виждатъ душата и я отричатъ. Значи, обектъ, на духовния животъ е душата, а онѣзи вѫтрѣшни сили, които работятъ въ душата, които осмислятъ живота, това е Любовьта. Нѣкои хора казватъ че нѣматъ душа. И дѣйствително, право е, че нѣкои хора нѣматъ душа. Съврѣмениятъ свѣтъ е пъленъ съ физически, съ интелигентни автомати. И азъ виждамъ много хора въ свѣта безъ души. Тѣ сѫ като тренове безъ машинисти. Често въ Америка пущатъ нѣкой тренове безъ машинисти, правятъ експерименти съ тѣхъ. Сега сѫ направили и аероплани, които пущатъ нагорѣ въ пространсвото безъ пилоти. Тѣ сѫ приспособени автоматически. Вѫтрѣ въ тѣхъ има нѣкаква сила, която ги управлява.

 

Най-послѣ, третата идея е, че сѫществува и Божественъ животъ. Обектъ на Божествения животъ е човѣшкиятъ духъ. Тъй щото духътъ, отъ гледището на физическия свѣтъ е невидимъ, но отъ гледището на Божествения свѣтъ той е тъй обективенъ, както тѣлото въ физическия свѣтъ и както душата въ духовния свѣтъ. Вие можете да пипате тѣлото, но така обективна сѫ и духътъ, и душата на човѣка. Тѣзи сѫ тритѣ идеи, които трѣбва да имате въ ума си. Дали ще ги възприемете, то е другъ въпросъ. Вие имате много теории за свѣтлината, много теории за енергиитѣ, за живота и т. н. Тогава имайте и тази теория, която азъ ви давамъ сега, тя нѣма да ви попречи нищо. Ще знаете,че обектъ на физическия животъ е тѣлото; обектъ на духовния животъ е душата и обектъ на Божествения животъ е духътъ.

 

Сега ние ще се спремъ върху физическия животъ. Той е основата, отдѣто трѣбва да започнемъ. Онзи, който не е разбралъ смисъла на физическия животъ, той не може да разбере и смисъла на духовния животъ. Така вървятъ нѣщата. Ако има хора, които мислятъ, че безъ да разбератъ физическия животъ, ще могатъ да разбератъ духовния животъ, тѣ се лъжатъ. Човѣкъ трѣбва да разбере физическия животъ основно: и биологически, и геометрически, и астрологически, и математически, и психологически. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да разбере физическия животъ, азъ подразбирамъ, че той трѣбва да владѣе всички негови елементи. Това значи разбиране! Той трбва да знае какъ да манипулира съ елементитѣ на този животъ. Единъ човѣкъ разбира физическия животъ само тогава, когато може да управлява своето физическо тѣло: очитѣ, ушитѣ; стомаха, дробоветѣ си и т. н. Човѣкъ който не може да управлява своитѣ органи, той не разбира физическия животъ. Има хора, които не могатъ още да управляватъ дробоветѣ си, затова и дробоветѣ имъ заболѣватъ; има хора, които не могатъ да управляватъ стомаха си, затова стомахътъ имъ заболѣва; има хора които не могатъ да управляватъ краката си, затова краката имъ заболѣватъ; има хора, които не могатъ да управляватъ гърба си, затова гърбътъ имъ заболѣва; има хора които не могатъ да управляватъ очитѣ, ушитѣ и носа си, затова тѣзи органи ги заболѣватъ. И тогава имате вече лѣкарската наука, която идва да ви научи, какъ трѣбва да се справяте съ себе си. Всички лѣкари сѫ асистенти на живата природа. Тѣ учатъ хората, какъ трѣбва да се живѣе. По нѣкой пѫть тия асистенти иматъ голѣми губерки, съ които правятъ инжекции на хората. Тѣ впръснатъ нѣкакъвъ серумъ въ кръвьта на нѣкой отъ ученицитѣ и той веднага се свѣстява. И тогава тия асистенти му казватъ: „Ако ти не се научишъ да живѣешъ съобразно законитѣ на живата природа и да ѝ служишъ, ние ще дойдемъ при тебе съ своитѣ губерки“. И сега съврѣменитѣ хора постоянно запитватъ: защо идватъ болѣститѣ? Това е единъ духовенъ въпросъ. То е все едно да ме питате защо сѫ турени камъни по релситѣ на желѣзницата? — Тѣ сѫ едно прѣпятствие. Кой ги е турилъ? — Турилъ ги е нѣкой неразуменъ човѣкъ, а трѣбва да дойде нѣкой разуменъ да ги отстрани. Ако имаме нѣкакви прѣпятствия, турени въ пѫтя на живота си, трѣбва да знаемъ, че туй сѫ камъни, турени отъ нѣкого. Ние, обаче, трѣбва да знаемъ, защо сѫ турени, и какъ да ги прѣмахнемъ. Слѣдователно, ако човѣкъ, който не разбира законитѣ на природата, се наяде съ мѫчносмилаема, отровна храна, кой е причина затова? Или, ако нѣкой човѣкъ е живѣлъ дълго врѣме въ стая, пълна съ задушливи, отровни газове, вслѣдствие на което гърдитѣ му заболѣватъ, кой е причина за това? Или, ако нѣкой е челъ само песимстически книги, вслѣдствие на което неговиятъ мозъкъ се е напълнилъ все съ такива отровни мисли, та изгубилъ смисъла на живота си, кой е причината затова? Всички тия автори, които опрѣдѣлятъ смисъла на живота, разбрали ли сѫ го въ сѫщность? Знаятъ ли тѣ самитѣ, какъвъ е смисълътъ на живота? Запримѣръ, често чувамъ нѣкои да казватъ, какво е писалъ Шопенхауеръ за смисъла на живота. Вие разбрали ли сте, какво е знаялъ Шопенхауеръ. Толстой е писалъ до нѣкадѣ подъ влиянието на Шопенхауера, но слѣдъ като измѣнилъ своитѣ възгледи и станалъ духовенъ, той самъ разбралъ смисъла на живота.

 

Та казвамъ: за сега всички хора даватъ важность главно на физическия животъ. Той е важенъ, наистина, но не е и сѫществениятъ. Ако физическиятъ животъ бѣше сѫщественъ, тогава не трѣбваше да умираме. Какво ще кажемъ, ако ние посветихме цѣлия си животъ само за другитѣ хора? Напримѣръ, какво щѣше да бѫде, ако майката посвети цѣлия си животъ само за дъщеря си, бащата за сина си, учительтъ за ученицитѣ си и т. н.? Добрѣ щѣше да бѫде, но въ края на краищата всички тия хора умиратъ. Какво ще кажемъ тогава? Казвате: природата е наредила така. Я ми кажете, разговаряли, ли сте съ природата? Ако влѣзете въ кѫщата на единъ богатъ банкеръ, дѣто слугитѣ му изпочупили 20-30 паници сѫдове и други потрѣби, и послѣ за свое оправдание, казватъ: нашиятъ господарь е наредилъ така, да чупимъ паницитѣ и сѫдоветѣ. Питамъ ви: тази мисъль права ли е? Възможно ли е банкерътъ да нареди да му се чупятъ сѫдоветѣ? Той който е събиралъ оттукъ оттамъ по 20-30 стотинки, ще издаде такива нареждания! Не, банкерътъ не може да нареди тия нѣща, а ние сами правимъ тия погрѣшки. Ние за свое оправдание казваме: природата е наредила така. Създадемъ си единъ лошъ навикъ, служиме му и послѣ казваме, че природата го е създала. Казвамъ: природата не е създала този лошъ навикъ, но сѫ го създали твоятъ дѣдо и прадѣдо прѣди толкова хиляди години. Онова, което природата е създала, то е само по себе си вѣчно, безсмъртно. Тъй е писано въ Божествената книга. Тъй е писано и въ свещената книга — Библията — която ако четете, ще видите, че това, което Богъ създава, е вѣчно, а това, което хората създаватъ, е смъртно. Това, което човѣкъ създава е смъртно; това, което ангелитѣ създаватъ е вѣчно, а това, което Богъ създава е вѣчно и безконечно. И ангелитѣ създаватъ много нѣща, но тѣ сѫ конечни. Кои нѣща сѫ конечни? Ти слѣдвашъ университетъ, ще прѣкарашъ тамъ 4—5 години и ще излѣзешъ. Науката нѣма да се свърши, но ти ще излѣзешъ, Конецътъ, краятъ създава дѣлата.

 

И тъй, най-първо ние трѣбва да разберемъ физическия животъ. Най-важна роль въ физическия животъ играе човѣшкиятъ мозъкъ. Изобщо, съврѣменнитѣ учени хора изучаватъ мозъка само отъ анатомическо и физиологическо гледище. Тѣ не го изучаватъ като едно динамо, като съвокупность отъ динамически сили; тѣ не го изучаватъ като единъ акумолаторъ, въ който природата е складирала разновидни сили. Досега френолозитѣ сѫ открили въ човѣшкия мозъкъ около 39—40 центрове, способности. Тѣ сѫ разграничили въ тия центрове разнитѣ видове енергии на човѣшката душа и на човѣшкия духъ. Запримѣръ, тѣ сѫ намѣрили, че човѣшката разумность се проявява въ челото, и затова отъ устройството на челото зависи и разумностьта на човѣка. Въ тази разумность, обаче се включватъ и редъ други елементи. Всички хора не сѫ еднакво разумни; всички хора не сѫ еднакво паметливи; всички хора не сѫ еднакво идеални. Когато говоримъ за идеаленъ човѣкъ, разбираме разуменъ човѣкъ. И твърдостьта не е еднакво развита у всички хора. Художническитѣ способности, музикалнитѣ способности, както и поетичнитѣ способности не сѫ еднакво развити у всички хора. Всички тия способности сѫ проявления на умствения животъ у човѣка. Френолозитѣ сѫ така разпрѣдѣлили способноститѣ, чо като погледнешъ на единъ човѣкъ, ти веднага можешъ да познаешъ, дали той е поетъ, или художникъ, или инженеръ, или правникъ, или сѫдия, или свещеникъ и т. н. Челото на човѣка напълно показва, какъвъ е той. Който може да чете по челото на човѣка, ще каже, кой човѣкъ какъвъ е. И дѣиствително, челата на всички свещеници сѫ направени по единъ теркъ; сѫщо тъй и челата на правницитѣ, на художницитѣ, на музикантитѣ, на писателитѣ сѫ направени по специаленъ за тѣхъ теркъ, тъй както сѫ опрѣдѣлени и моделитѣ отъ парижката мода. Въ всички тая теркове има голѣмо разнообразие. И въ проявлението на човѣшката разсѫдливость, като започнемъ отъ философитѣ виждаме, че тѣхната философска мисъль е създала отпрѣдъ на челото два центра, които френологията нарича центрове на каузалность, на причинность или на български езикъ наречени центрове на разсѫдителность. Отъ тѣзи центрове се отдѣля особени енергия, но сѫщеврѣменно излизатъ и различни цвѣтове. Когато философътъ е заетъ съ нѣкаква важна материална мисъль, отъ тѣзи центрове излиза една особена червена свѣтлина; и колкото мисъльта става по-интенсивна, по-възвишена, толкова и свѣтлината става по-ясна, по свѣтла, по-мека, докато дойде до една мека виолетова, а понѣкога жълта свѣтлина. Значи, цвѣтоветѣ на мисъльта минаватъ цѣлия слънчевъ спектъръ. Всички тия краски въ цвѣтоветѣ показватъ степеньта на човѣшката разсѫдливость. И слѣдователно, когато казватъ за нѣкой човѣкъ, че е отличенъ философъ, азъ питамъ: въ коя краска се движи той? Ако живѣе въ червения цвѣтъ, той се движи въ своя физически, материаленъ животъ; ако е въ портокаления цвѣтъ, той се движи въ обществения, въ политическия животъ, той вдига и сваля правителства; ако е въ зеления цвѣтъ, той се движи въ търговията, въ банкитѣ и въ всички осигурителни дружества. И най-послѣ, когато започнете да виждате жълтия цвѣтъ, вие ще се натъкнете на хора, които влизотъ въ духовния свѣтъ. Жълтиятъ цвѣтъ ви показва, че вие имате вече духовни хора.

 

Та казвамъ: за въ бѫдеще ние ще имаме една наука, която ще разполага съ толкова чувствителни пластинки, че ще могатъ да се фотографиратъ всички краски на мисъльта у човѣка. И тогава ще познаваме степеньта на човѣшката интелегентность. И дѣйствително, онѣзи хора, които прѣждеврѣменно заживѣватъ духовенъ животъ, се разстройватъ. Енергията отъ тѣхното тѣло започва да изтича много бързо и неправилно, безъ да спира, вслѣдствие на което но нѣкой пѫть цѣлото тѣло пожълтѣва. Лѣкаритѣ наричатъ това болезнено състояние „жълтеница“. Този човѣкъ вмѣсто да води разуменъ духовень животъ, той става жълтеничанъ, черниятъ му дробъ се разстройва, кръвообръщението му се покваря и тогава лѣкаритѣ му казватъ: ти не си готовъ още за духовенъ животъ, трѣбва да се върнешъ малко назадъ. И наистина този човѣкъ трѣбва да се върне назадъ да повтори класа.

 

Сегашнитѣ хора иматъ особени схващания за живота и казватъ: човѣкъ трѣбва да се роди даровитъ! Да, всички хора сѫ създадени даровити, потенциално състояние, но трѣбва да се развиятъ. Азъ разбирамъ, че тѣ сѫ даровити потенциално, но трѣбва да бѫдатъ даровити кинетически. Нѣкой казва: азъ съмъ философъ, даровитъ човѣкъ съмъ! Питамъ: писалъ ли си нѣщо? — Не съмъ писалъ още, но мисля да пиша. Добрѣ, като започнешъ да пишешъ, тогава ще станешъ кинетически философъ. Въ тока отношение, за човѣка сѫ важни двѣ нѣща, съ които ще си служи, а именно: неговиятъ умъ и неговата воля, Това сѫ двѣ най-висши сили съ които човѣкъ трѣбва да работи: волята, съ която работи на физическия свѣтъ и разумностьта, съ която работи въ духовния свѣтъ. Ние можемъ да изразимъ тѣзи двѣ сили по геометрически начинъ. Тѣ сѫ равни на единъ ѫгълъ отъ 180°. И тогава взимаме отъ геометрията слѣднята теорема: сборътъ отъ вѫтрѣшнитѣ ѫгли на триѫгълника се равнява на два прави ѫгли или на ѫгълъ отъ 180°. Значи, тѣзи сили сѫ вѫтрѣшни, и сумата имъ се равнява на два прави ѫгла. Тѣ вървятъ подъ диагоналъ. Ако вземете човѣка перпендикулярно, тогава лѣвата му страна, страната на ума прѣдставлява разумната, духовната му страна, а дѣсната, това е волевата страна на човѣка Ето защо човѣкъ трѣбва да впрегне на работа и двѣтѣ страни на своя мозъкъ. Ако мозъкътъ на човѣка не е правилно развитъ, т. е. ако не е симетриченъ, този човѣкъ и въ физическия свѣтъ, и въ духовния свѣтъ ще загазва въ голѣми мѫчнотии. Напримѣръ, дойде му въ ума нѣкаква идея, рече да я приложи, но веднага се поколебае. Значи, неговата цѣль не върви по опрѣдѣления диагоналъ. Този диагоналъ е цѣльта къмъ Бога, къмъ Божествения свѣтъ. Извънъ физическия свѣтъ има само една цѣль, понеже, споредъ схващанията на новото учение, извънъ нась има други разумни сѫщества, съ които ние сме свързани още тукъ на земята. Прѣди насъ сѫ живѣли хиляди и милиони хора, които и досега живѣятъ. Тѣхнитѣ тѣла сѫ изчезнали, но душитѣ и духоветѣ имъ живѣятъ и днесъ. Като казвамъ, че тѣ живѣятъ, подразбирамъ, че тѣ ни въздѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ.

 

Псалмопѣвецътъ казва: „Ще ми изявишъ пѫтя на живота“. Какъ ще намѣримъ този пѫть въ съврѣменната наука? Попитайте кой и да е поетъ, защо пише и вижте, какво ще ви отговори той. Попитайте кой и да е музикантъ защо свири. Попитайте коя и да е майка защо ражда. Попитайте кой и да е учитель защо учи ученицитѣ. Попитайте кой и да е свещеникъ защо служи въ църква. Нали всичка тия хора все иматъ нѣкаква цѣль въ живота си? Главната цѣль е служене на великото, на Божественото у насъ. То осмисля живота. Да служимъ на Бога, значи да служимъ на безсмъртното, на вѣчното, на онова, което ще осмисли живота ни, което ще ни направи мощни. А силата, това е благото, къмъ което ний се стремимъ. Нѣкой ще каже: и безъ сила можемъ. Да, и безъ сила можемъ, но да бѫде човѣкъ инвалидъ цѣли 10-15 години и другитѣ хора да го вдигатъ отъ едно мѣсто на друго, азъ мисля, че това не е нѣкаква голѣма слава. Да бѫде човѣкъ умственъ инвалидъ, и това не е голѣма слава! Да бѫде човѣкъ сърдеченъ инвалидъ, и това не е голѣма слава! Не, сила се изисква и въ нашата воля, и въ нашитѣ чувства, и въ нашитѣ мисли! Разумна сила се изисква и въ нашата мисъль, която трѣбва да приложимъ, за да опитаме нейния плодъ.

 

Сега нѣкой ще запитатъ: защо този човѣкъ е отворилъ прѣдь себе си свещената книга и чете отъ нея? Казвамъ: братя, тази свещена книга е животътъ на всички заминали хора, живѣли прѣди насъ. Въ нея е вложена силата и опитностьта на тѣхния животъ, и ние трѣбва да се ползуваме, отъ тази опитность, както пъкъ други ще се ползуватъ отъ нашата опитность, Но между всички сѫщества, които сѫ живѣли и които сега живѣятъ, има една тѣсна, непрѣривна връзка на чувства и на обичаи. Тази връзка именно подтиква хората къмъ дѣйность. Поетътъ пише не само за своя народъ, поетътъ пише не само за своето отечество; поетътъ пише и за единъ по-високъ свѣтъ. Този поетъ пише и за дърветата, и за слънцето, и за хората. Питамъ: ако мислимъ, че слънцето наистина е неразумно, тогава какъвъ смисълъ има да се пише за едно слънце което не струва нито петь пари? Ако въ слънцето нѣма никаква идея, защо поетътъ го възпѣва? Азъ наричамъ истински поетъ този, който ако възпѣе единъ умиращъ конь, коньтъ не умре, а душата му се възрадва и казва на поета: азъ ти благодаря много, че ти, като поетъ, ме възпѣ и за въ бѫдеще по нѣкакъвъ начинъ ще ти се отплатя, Докато всички хъра ме хукаха и бияха, ти ме възпѣ. Отворете Писанието, ще видите, че тамъ взиматъ коня като емблемъ на просветения човѣшки умъ.

 

Казва псалмопѣвецътъ: „Ще ми изявишъ пѫтя на живота“. Казвамъ: въ нашитѣ врѣмена Богъ е показалъ пѫтя на живота. Колцина отъ васъ сега знаятъ за какво сѫ родени? Това не е упрѣкъ, че не знаете, но у васъ трѣбва да се събуди желание да знаете. Има много примѣри въ живота. които показватъ, какъ се пробужда съзнанието у човѣка. Единъ отъ виднитѣ астрономи билъ простъ музикантъ на врѣмето си, но отпослѣ му даватъ идеята да се занимава съ математика, и той впослѣдствие станалъ виденъ астрономъ. Ти може да си простъ човѣкъ, но единъ малъкъ стимулъ се изисква отъ тебъ, за да се повдигнешъ, и то не трѣдъ хората, а прѣдъ себе си, прѣдъ Бога, да знаешъ, че си човѣкъ, който може да използува условията. Отъ ваше гледище ние сме изпратени отъ нѣкѫдѣ да учимъ. Ако ви запитатъ, отдѣ сте изпратена, вие ще кажете, че не знаете. Ами знасте ли, кой е вашиятъ господарь? — Господъ. Да, но това е общо казано. Казвате: ама азъ вѣрвамъ въ Бога. Това е все едно да кажете, че вѣрвате въ слънцето. Слънцето занимава ли се съ тебе? Слънцето говори ли съ тебе? — Не е говорило, но виждамъ го като изгрѣва и залѣзва. Слънцето не влиза специално въ никоя кѫща. Слънцето не се разговаря специално съ никого, но всѣки, който излѣзе да се грѣе на слънцето, все ще получи нѣщо отъ него. Колкото и да е малко едно сѫщество, колкото и да е грѣшно, колкото и да е престѫпно или най-послѣ колкото единъ човѣкъ и да е светия, като излѣзе на слънцето, все ще получи нѣщо отъ него. То не прави никаква разлика, на всички дава. Нѣкой казва: азъ познавамъ Бога. Не, да познавашъ Бога, ще рече да знаешъ Неговото свещено име. И когато произнесешъ това име, ти нѣма да бѫдешъ вече смъртенъ човѣкъ. Никога единъ смъртенъ човѣкъ не може да произнесе Божието име! Само човѣкътъ, облѣченъ въ безсмъртието, може да произнесе Божието име. И когато Го произнесе, въ неговата душа ще стане такова разширение, ще се роди такова изобилие, че той ще влѣзе въ връзка съ всички живи разумни сѫщества. Този човѣкъ ще бѫде способенъ за всичко; той ще бѫде и поетъ, и художникъ, и музикантъ и първокласенъ юнакъ. Такъвъ човѣкъ може да тури на гърба си цѣлата земя и да я носи. Такъвъ човѣкъ може да тури на гърба си цѣлата слънчева система и да я носи. Какъ? — Като възприемемъ онази съвършена наука, къмъ къято се стреми всѣки човѣкъ. Ако умътъ на човѣка стане толкова силенъ, че да се уравновѣси съ силитѣ на земята, той туря земята на гърба си, и всичкото противодѣйствие, което тя би му указала, изчезва. Защо? Когато двѣ сили въ противоположна посока, но съ еднаква голѣмина си противодѣйствуватъ, резултатътъ ще бѫде равенъ на нула. Щомъ тия двѣ равни сили си противодѣйствуватъ, тѣ ще изгубятъ теглото си, т. е. теглото имъ ще бѫде равно на нула. Слѣдователно, когато казвамъ, че човѣкъ може да носи земята на гърба си, подразбирамъ, че силата на неговия умъ е равна на противодѣйствието на земята. На онзи човѣкъ, на когото силата на ума не е толкова голѣма, гърбътъ му ще се прѣчупи отъ тяжестьта на земята.

 

Сега азъ ви изяснявамъ тия нѣща, защото за въ бѫдеще това ще прѣдставлява наука която ще докаже всичко това. Засега това е само блѣнъ, потикъ за човѣшкия умъ, за да има какво да работи въ свѣта. Онѣзи отъ васъ, които сѫ изгубили смисъла въ живота, ще кажатъ: какво отъ това, че ще придобия такива знания? Какво отъ това, че ще стана богатъ? Казвамъ: човѣкъ все трѣбва да намѣри единъ начинъ или една идея, съ която да се повдигне въ свѣта. Нѣкоя млада мома се обезсърдчи и казва: „Ще стана учена. Какво отъ това? Ще стана силна. Какво отъ това? Ще отида въ другия свѣтъ. Какво отъ това? Ще стана богата. Какво отъ това? Всичко ми е все едно.“ Казвамъ: ами лошо ли ще ти бѫде, ако имашъ една красива млада душа, съ която Господъ може да та постави до себе си? Момата казва: „Да, този животъ сега има смисълъ“. Значи, да живѣешъ за Бога, въ това има цѣль, има смисълъ. Има смисълъ въ живота, който засѣга душата на човѣка. Момата казва: „Тукъ има новъ идеалъ, за който азъ още не съмъ разсѫждавала. Това е моята душа. Ако я намѣря, моятъ животъ ще има смисълъ, но нѣма я, несъмъ я намѣрила още. Ако я намѣря, готова съмъ да жертвувамъ живота си за нея.“ Сѫщо тъй и за насъ идеята за Бога включва въ себе си великата душа, която ние търсимъ и която ще осмисли живота ви. Когато ти си тъженъ, скърбенъ, изоставенъ отъ всички въ живота си, въ пълно отчаяние, падналъ духомъ, гладенъ, жаденъ, на умиране ако се намѣри нѣкой да ти донесе малко хлѣбецъ и водица, да ти услужи, казвамъ: това е онази идеална душа, която ти търсишъ и очаквашъ. Питамъ: има ли сега животътъ смисълъ? Има. Писанието казва: „Никой не живѣе за себе си.“ И най голѣмото нещастие е тамъ, когато помислимъ, че живѣемъ за себе си. Всѣки, който се опитвалъ да живѣе зи себе си, е свършвалъ катастрофално. Частьта извънъ цѣлото нѣма никакъвъ смисълъ. Ние, като часть отъ цѣлото, сме лѫчи, които сѫ излѣзли отъ великото. Какво е цѣлото, за това не можемъ да говоримъ. Ние не можемъ да говоримъ за великото, за Бога. Това е светотатство! Но азъ казвамъ: ние сме лѫчи, излѣзли отъ Бога. Тѣзи лѫчи вече сѫ се оформили. Всѣки човѣкъ има право да живѣе на земята, и затова съврѣменнитѣ хора се стараятъ да живѣятъ смисленъ животъ. Слѣдователно, ние страдаме, понеже спъваме своята еволюция. Съврѣменнитѣ хора не знаятъ още, какъ да живѣятъ. Че ние още се избиваме, водимъ войни. Войната е проказа за човѣчеството. Да отрѣжишъ крака на единъ човѣкъ, това не е наука; да извадишъ очитѣ на единъ човѣкъ, това не е наука; да отрѣжешъ бъбрека на единъ човѣкъ, това не е наука! Нѣкои казватъ: човѣкъ може да живѣе и съ единъ бъбрекъ. Ами защо природата е турила два бъбрека? Природата е поставила толкова и толкова центрове въ мозъка на човѣка, а ученитѣ слѣдъ това ще казватъ, че човѣкъ може да живѣе и съ по-малко центрове. Тѣ казватъ, че човѣкъ може да живѣе и безъ слѣпо чърво. Природата го турила на своето мѣсто, а лѣкаритѣ го рѣжатъ, като казватъ, че и безъ него може да се живѣе. Най-послѣ казватъ, че и безъ стомахъ може да се живѣе. — Да, може и безъ стомахъ. Нѣкой питатъ, колко трѣбва да се яде. Казвамъ: човѣкъ за да живѣе единъ нормаленъ физически животъ е потрѣбенъ здравъ и разуменъ стомахъ. Можешъ да ядешъ каквото обичашъ, но по малко, никога нѣма да се прѣсищашъ. Ще, знаешъ че прѣзъ цѣлия си животъ, около 70-80 години, ти ще можешъ да ядешъ и да пиешъ. Защо тогава ще се прѣсищашъ? Благодари на Бога, че ще можешъ да ядешъ и да пиешъ, каквото пожелаешъ: и ябълки ще ядешъ, и череши, и готвено, а отгорѣ на това и винце ще пиешъ, и всѣкакви други ликьори — всичко ще можешъ да ядешъ и да пиешъ! Но казвамъ: за всичко, каквото ядешъ и пиешъ ще плащашъ.

 

Отива единъ бѣденъ турчинъ въ една кебапчийница, сѣда на една маса и казва на гостилничаря: „Дай една пражола! Дай малко винце!“ Яде пие доволнъ е отъ всичко това! „Дай още една!‘‘ Нахранва се добрѣ, става, но нѣма съ какво да плати. Гостилничарьтъ започва да го налага. Турчинътъ вика: „Вай-вай-вай“! Най-послѣ излиза вънъ и си казва: „Поне сладичко бѣше. Но и като ме налагаше, пакъ бѣше хубаво“.

 

Та мнозина казватъ: да си поживѣемъ. Казвамъ: да, ти можешъ да влѣзешъ въ тази гостилница, но живата природа ще ти даде единъ добъръ урокъ. Тя ще те наложи по всички правила и като излизашъ, ще викашъ: „Вай-вай-вай“! Нѣкой казва: азъ се разболѣхъ. Не, това значи, че природата иска да плащашъ. Щомъ ти се яде, ти можешъ да влѣзешъ въ тази гостилница, но ще бѫдешъ много честенъ и ще кажешъ на гостилничаря: „Приятелю, искамъ да си хапна малко, но нѣмамъ въ джоба си нито петь пари. Бѫди тъй добъръ да ми услужишъ“. Честенъ трѣбва да бѫдешъ, да не лъжешъ! Гостилничарьтъ ще те погледне отгорѣ до долу, ще си помисли малко, по все ще ти даде нѣщо. Ако, обаче влѣзешъ въ тази гостилница и се прѣдставишъ като нѣкой баронъ, ще те набиятъ, както природата знае да бие. Сегашнитѣ хора се прѣдставляватъ за много честни, казватъ: азъ съмь честенъ човѣкъ. Да, но като влѣзешъ въ гостилницата, честенъ ли си? Казвамъ: ако си честенъ, ще излѣзешъ оттамъ честно и почтенно, но ако не си честенъ, ще излѣзешъ битъ и безъ шапка на глава.

 

Сега, да се върна къмъ мисъльта си. „Ще ми изявишъ пѫтя на живота“. Казвамъ съврѣменната религия трѣбва да обърне младото поколѣние въ правия пѫть. Съврѣменната религия трѣбва да обърне науката въ правия пѫть. Нѣкога между хората се говори за патриотизъмъ. Не опрѣдѣляйте това понятие съ общи думи. Да се върже човѣкъ съ отечеството си това не е патриотизъмъ. Да любишъ своето отечество, разбирамъ. Да любишъ своята родина, разбирамъ. Но да се вържешъ за своето отечество, това не розбирамъ. Казвамъ: ако ние разбираме нѣщата така, ще видимъ, че въ свѣта има и други сили, съ които можемъ да разполагаме. Питамъ: какъ може да се разрѣши спора между една овца и единъ вълкъ? — Вълкътъ ще изяде овцата. Ами какъ ще се разрѣши спора между двѣ овци? — Трѣбва да има по-голѣмо пространство, повече паша. Вълкътъ вълкъ не дави. Та казвамъ: съврѣменнтѣ християни трѣбва да си опрѣдѣлятъ ясно, какво нѣщо е патриотизъмътъ. Да любишъ отечеството си, разбирамъ. Да пазишъ свещенитѣ закони на държавата, разбирамъ. Но кои закони? — Онѣзи закони, които включватъ физическия животъ, духовния животъ и Божествения животъ. Държавата трѣбва да зачита задълженията на всѣки човѣкъ. Казвате: знаете ли какви сѫ задълженията къмъ държавата? Да, зная ги. Но държавата знае ли какви сѫ задълженията ѝ къмъ мене? Това е общонародно право. Слѣдователно, колкото право има държавата, толкова право имамъ и азъ. Сѫщитѣ отношения ще сѫществуватъ и между двѣ държави. Азъ ще зачитамъ законитѣ на държавата не тъй, както тя ги коментира, но тъй както азъ ги разбирамъ. Защото законитѣ на държавата сѫ изобретени отъ хората. Ако нейнитѣ закони сѫ Божествени, азъ ще ги зачитамъ, но ако не сѫ Божествени, още утрѣ може да ме подкупи нѣкой да извърша нѣкое прѣстѫпление. Споредъ зоконитѣ на Бога азъ мога да служа бозкористно на своя народъ, безъ да мисля, че утрѣ отечеството трѣбва да ми направи единъ паметникъ за моитѣ услуги. Дали ще ми направи паметникъ, или нѣма да ми направи, това за менъ не важи. За минъ като човѣкъ, е важно да туря въ ума си идеята да бѫда чистъ прѣдъ Бога и прѣдъ себе си.

 

Псалмопѣвецътъ казва: „Ще ми изявишъ пѫтя на живота“. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата. Той е слѣдниятъ: когато усѣщате въ себе си голѣма скръбь, или голѣма тѫга, или голѣма тъмнина, това показва, че вие се движите въ гѫста материя, или въ единъ неразуменъ свѣтъ. Вие сте попаднали въ една неблагоприятна срѣда. Двама души спорятъ, има ли Господъ, или нѣма. Ние ли ще разрѣшимъ този въпросъ? Не е важно, дали има Господъ, или нѣма. Азъ казвамъ: приятелю, ти имашъ животъ, и азъ имамъ животъ; ти имашъ умъ и азъ имамъ умъ; ти имашъ очи; и азъ имамъ очи; ти имашъ уши, и азъ имамъ уши. Ти на какво свиришъ? — На цигулка. Азъ пъкъ свиря на чело. Хайде да вземемъ инструментитѣ! Като засвиримъ, тогава ще разберемъ, че това е Божественото което се събужда. Отъ свиренето зависи да се събуди Божественото у насъ. Нѣкой човѣкъ мисли, но прѣди да се е научилъ да мисли, трѣбва да се учи да пѣе и да свири вѫтрѣшно. И за въ бѫдеще, когато ще възпитаватъ младото поколѣние, първата работа е да внесатъ, както въ възпитателитѣ, тъй и въ възпитаницитѣ музика. Научете се да свиритѣ не за сцената, да получавате тамъ букети, но като свирите, да се стимулиратъ вѫтрѣ въ васъ красиви чувства и желания.

 

Та когато нѣкой ученикъ се умори отъ несгодитѣ на живота, нека вземе цигулката и си посвири, или нека си попѣе, за да трансформира всички свои тежки състояния. Въ това отношение музиката е помагало въ живота на хората. Когато пѣемъ и свиримъ, ние сме въ връзка съ по-напрѣднали сѫщества отъ насъ. Ако искаме да бѫдемъ духовни, ако искаме да бѫдемъ религиозни, ние трѣбва да пѣемъ и да свиримъ. Азъ срѣщамъ много религиозни хора, които не пѣятъ и казватъ: само свещеникътъ или само пѣвцитѣ въ църквата трѣбва да пѣятъ. Не е така. Всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да пѣе. Всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва да разбира музиката и науката много добрѣ. Той трѣбва да разбира хубаво анатомия, физиология, математика, геометрия. Той трѣбва да е свършилъ поне осемь класа. Ако сега не е така, за въ бѫдеще ще е така. Ние трѣбва да се учимъ! И тогава се казва: ние трѣбва да познаваме Бога. Казвамъ: Богъ е свѣтлина, Богъ е знание, Богъ е мѫдрость, Богъ е истина, Богъ е Любовь. Като влѣземъ въ Бога, ние ще се намѣримъ въ една велика наука. Любовьта е велика наука. Да любишъ, това е цѣла наука. Ти можешъ да любишъ всѣки човѣкъ по специаленъ начинъ, и ако знаешъ този методъ, ще можешъ да образувашъ връзка съ този човѣкъ. Вижте какъ е въ свѣта! Тамъ всички хора не се обичатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Срѣща се човѣкъ, когото никой не обича, обаче намѣри се най-послѣ единъ човѣкъ. който го обиква. Защо? — Той е намѣрилъ метода, по който може да го обича. Цвѣтята не се разтварятъ на мѣсечината, а на слънцето, понеже то ги разбира. Плодоветѣ сѫщо тъй узрѣватъ на слънцето. Този е правиятъ методъ. Все трѣбва да дадемъ нѣщо отъ себе си. А сега хората какво изучаватъ? До сега тѣ сѫ изучавали и изучаватъ науката да взиматъ.

 

Питамъ: защо имаме джобове? Какво показватъ днесъ скрититѣ джобове у хората? — Че не сме отъ много културнитѣ хора. Турете нѣколко банкноти въ джобоветѣ си и идете по треновете, да видите колко сѫ културни софиянци. Това не е само въ София, но и въ Лондонъ, и въ Парижъ, и въ Берлинъ, и въ Москва — навсѣкѫдѣ ще срещнете сѫщото нѣщо. Казвате: ние сме много културни хора. Да, но не и за отворенитѣ джобове. Днесъ хората си правятъ повече вѫтрѣшни джобове. Питамъ: защо не ги турятъ малко отзатъ, или отпрѣдъ, а точно подъ рѫката? Въ това е спасението. Човѣкъ като понатисне малко съ рѫката, сигуренъ е, че паритѣ сѫ на мѣстото си. И послѣ казвате: ние сме културни хора. Казвамъ: да, вие сте хора на вѫтрѣшнитѣ джобове, Питамъ ви: защо е така? Вие казвате: защото ние мислимъ да уредимъ нашия вѫтрѣшенъ животъ. Не е така. Нашиятъ вѫтрѣшенъ животъ е уреденъ; условия за сѫществуване ни сѫ дадени, но трѣбва да се тури само редъ и порядъкъ въ нѣщата. Ако общесвениятъ животъ се остави тъй, както Богъ го е наредилъ, ще видите, какъвъ е той. Ето вземете сега Франция, Германия, Америка — навсѣкѫдѣ се издаватъ закони. Питамъ: слѣдъ като имате толкова американски закони, английски закони, германски закони, турски и редъ други закони, отъ тия многобройни закони подобри ли се живота на хората? Тѣ подобриха живота въ едно отношение, а го влошиха въ друго отношение — спрѣха развитието на Божественото у хората. Всички тия закони, всички съврѣменни вѣрвания ни отдалечиха отъ Бога, обезвѣриха ни, та станахме крайни материалисти. Когато се обявиха войнитѣ, всички казаха: да станемъ силни! Не е така. Силенъ е само този народъ, който люби. Силенъ е само този народъ, който е разуменъ, който може да влада силитѣ на природата. Вземете англичанитѣ, запримѣръ. По какво се отличаватъ тѣ като народъ? — Англичанитѣ се отличаватъ по своята сила и разумность! Тѣ имаха една стачка, въ която взеха участие около 5 милиона хора. Сѫщеврѣменно стачницитѣ и стражаритѣ си играятъ на футболъ. Питамъ: ако въ България се обяви такава стачка, стачницитѣ и стражаритѣ ще играятъ ли на футболъ? Това е култура! Тѣзи хора си казаха: „Ние сме разумни. Трѣбва да разрѣшимъ този въпросъ по единъ миренъ начинъ. Нима ако настроимъ държавата срѣщу насъ и дойдемъ до положение да се избиваме, ще спечелимъ нѣщо повече? — Не. Е, тогава петь горѣ, петь долу, все е полза“. Тѣ още не сѫ разрѣшили въпроса окончателно, но дойдоха поне до едно практическо полуразрѣшение. Туй показва, че английскиятъ умъ е практиченъ. Туй трѣбва да послужи за добъръ примѣръ и на българитѣ, и на всички останали народи. Нека всѣка разумна постѫпка на кой и да е народъ послужи за единъ добъръ примѣръ! Нека вземемъ хубавото отъ англичанина, отъ американеца, отъ италиянеца, отъ китаеца, отъ руснака, отъ животнитѣ, отъ растенията — въ всички има по нѣщо хубаво. И въ животнитѣ има хубави работи. По нѣкакъвъ начинъ трѣбва да добиемъ хубавото и красивото въ живота, Какъ ще го добиемъ иначе?

 

И сега всички ние сме дошли до положението да съзнаваме, че въ свѣта има една велика разумна сила, която обединява всички хора. Сегашната война ни показа, че тази върховна сила слѣди за всичко. Тя слѣди всички несправедливости, които вършатъ народитѣ. Напримѣръ, на Германия наложиха единъ дългъ отъ 120 милиарда лева контрибуция. Тя цѣла да се продаде, нѣма да може да го изплати. Въ цѣлия свѣтъ едва има 100 милиарда злато, а отъ нея искатъ 120 милиарда. Обаче въ побѣдителитѣ се зародиха други желания. Слѣдователно, и побѣденитѣ, и побѣдителитѣ губятъ еднакво. Въпросътъ не се разрѣшава така. На това, че единъ побѣдилъ, а другъ остава побѣденъ, тази велика разумна сила гледа съвсѣмъ другояче. Ние не гледаме на работитѣ по единъ анархистически начинъ. Тази разумна сила дава право на всѣки човѣкъ. Туй което Богъ е създалъ, ние нѣмаме право да го унищожаваме.

 

Та казвамъ сега: Любовьта е открита на християнскитѣ народи. Азъ съжалявамъ, че днешната църква, както и тази въ България специално, още не е приложила Христовото учение. Духовенството днесъ може да го приложи! Ако тѣ сега не Го приложатъ, ние ще Го приложимъ. Младото поколѣние може да приложи Любовьта! Младитѣ сѫ пълни съ сила, съ Любовь, съ разумность.

 

Сега ще ви приведа единъ примѣръ, може да е анекдотъ не зная доколко е вѣренъ, но това се е случило нѣкѫдѣ изъ България. Единъ селски български чорбаджия праща сина си да слѣдва учението си въ близкия градъ. Синътъ се влюбва въ една ученичка отъ VIII класъ, гимназиска. И той билъ осмокласникъ. Той казва веднъжъ на своята любима: „Баща ми е богатъ човѣкъ, изпраща ми доста пари, затова азъ искамъ да ти направя единъ хубавъ подаръкъ; ще дамъ да ти ушиятъ хубава рокля и ще ти купя една много хубава шапка“, Ученичката, неговата любима, му отговарила: „Слушай, отъ паритѣ на баща ти азъ не искамъ нищо; отъ тебе, отъ твои пари и трудъ, мога да приема нѣщо. Затова, иди въ нѣкоя градина да работишъ, копай и поливай цвѣтята тамъ, спечели и тогава ми направи, какъвто подаръкъ искашъ. Такива сѫ моитѣ вѫтрѣшни убѣждения!“ Той постѫпва като работникъ на едно здание, цѣлъ день носи кермиди, прѣнася варь и циментъ, иска да спечели пари за своята любима. Нѣкои съселяни го виждатъ и казватъ на баща му: „Слушай, приятелю, ти си изпратилъ сина си да учи въ града, а той ходи да работи по сградитѣ, виждаме го прашенъ и кирливъ“. Вика го баща му въ селото и го пита: „Синко, нали те пратихъ да се учишъ?“ Синътъ не казва на баща си, че се влюбилъ, но му казва: „Татко, искахъ да направя единъ опитъ, да видя, ще мога ли да си изкарвамъ прѣхраната, самъ, ако единъ день остана безъ всѣкакви срѣдства“. — Добрѣ е, щомъ искашъ да направишъ такъвъ опитъ“. По едно врѣме го извиква директорътъ на гимназията, да го пита, защо работи това нѣщо. Прѣди 25 години е било срамно въ България, ученикъ да се заеме съ такава груба работа. Директорътъ го пита: „Не те ли е срамъ да пренасяшъ тухли и кермиди по зданията? Баща ти нѣма ли срѣдства да те подържа?“ Той казалъ сѫщото нещо и на директора си. И наистина, този ученикъ работилъ цѣлото лѣто и спечелилъ пари, съ които направилъ подаръка на своята възлюбена. Слѣдъ това го пита: „Искашъ ли и азъ да ти направя единъ подаръкъ?“ Той ѝ казва: „Ако е отъ баща ти, и азъ не искамъ, но ако е отъ тебе ще го приема.“ И тя била богатска дъщеря, но отива при едно сѣмейство да работи като слугиня. Баща ѝ я запитва „Затова ли те пращамъ на училище, да ходишъ да слугувашъ?“ — Не, татко, азъ искамъ да направя опитъ, единъ день, когато вие съ мама не сте между живитѣ, ще мога ли сама да си изкарвамъ прѣхраната?“ И тя работила цѣла година и направила подаръка на своя любимъ. Така се обличатъ и двамата. Това е разбиране на живота споредъ единъ новъ идеалъ. Ето една благородна чърта, проявена отъ тия двама млади!

 

Азъ бихъ желалъ всички българи да слѣдватъ примѣра на тия двама млади, на този осмокласникъ ученикъ, и на тази осмокласница ученичка. Това трѣбва да бѫде свещенъ идеалъ за всички! Ние трѣбва да внесемъ този идеалъ и въ религията. Всичко трѣбва да мине прѣзъ ума ни; всичко трѣбва да мине прѣзъ сърцето ни; всичко трѣбва да мине прѣзъ волята ни. И всичко, което можемъ да изработимъ, да бѫде за Бога. За Бога трѣбва да работимъ безъ пари. И ако азъ идвамъ тукъ, за да дамъ нѣщо, за да оставя нѣщо въ този домъ, то трѣбва да излѣзе отъ моя умъ, самъ да опитамъ мѫчнотиитѣ на живота. Не съжалявайте, че мѫчнотии идватъ върху васъ! Колкото сѫ по-голѣми мѫчнотиитѣ въ свѣта, толкова повече ще се изпита нашата сила, за да станемъ всички герои за Божествената Любовь. И когато нашиятъ благъ Баща, тъй наричамъ азъ Бога, види, че ние постѫпваме така, Той ще благослови нашия пѫть. Разправяше ми тия дни единъ младъ момъкъ слѣдното нѣщо „Азъ постѫпихъ на работа въ едно прѣдприятие. Работихъ идейно безкорисно, за което не ми се плащаше нищо. Другъ единъ приятель управляваше работата, а азъ бѣхъ работникътъ. Наистина, дрехитѣ ми се изпокѫсаха, но въ тази идейна работа спечелихъ единъ занаятъ“. Този законъ е вѣренъ на всѣкѫдѣ въ природата; когато ние работимъ идейно, природата ще събуди у насъ онѣзи способности, чрѣзъ които ние ще можемъ да се повдигнемъ.

 

Та когато говоря за Любовьта, подразбирамъ този троякъ животъ у насъ: физическия, духовния и Божествения. Най-първо трѣбва да разберемъ много добрѣ физическия животъ; да разберемъ добрѣ всички физически сили и да ги впрегнемъ на работа. Тогава и духовниятъ животъ ще стане за насъ тъй реаленъ, тъй ясенъ и сѫщественъ, както и физическиятъ. И нѣма да споримъ, има ли душа или нѣма. Когато нѣкой ме пита, имамъ ли душа, ще му кажа: ела и пипни! Като работимъ по този начинъ, ще дойде день, когато ще можемъ да пипаме и душата. Слѣдователно, засега ние трѣбва да работимъ по единъ разуменъ физически начинъ. И Павелъ казва: „Първо физическото, послѣ духовното“.

 

„И показалъ ни си пѫтя“. Пѫтьтъ ни вече е начъртанъ. Сега, всички ние трѣбва да се стремимъ къмъ великата Божествена наука, която ще ни даде правилно разбиране на нѣщата. И всѣка сутринь като ставате, ще се запитвате: какъвъ е моятъ умъ днесъ? Каква свѣтлина излиза отъ него? Азъ гледамъ, отъ главата на нѣкой религиозенъ човѣкъ излизатъ червени пламъци. Казвамъ: религията на този човѣкъ е още много физическа. Ако излиза портокаленъ цвѣтъ, казвамъ: този човѣкъ е голѣмъ търговецъ. Ако излиза зеленъ цвѣтъ, казвамъ: този човѣкъ е голѣмъ материалисъ. Но ако видя, че отъ главата на нѣкой човѣкъ излизать жълти пламъци, казвамъ: този човѣкъ е добъръ. Вие които ме слушате, като отидете дома си, попитайте се какъвъ цвѣтъ излиза отъ моята глава? Доколко е развито моето религиозно чувство? Когато човѣкъ се развива правилно, отъ лицето му излиза бѣла, приятна свѣтлина. Това показва, че душата на този човѣкъ е пробудена, и съ него ще можешъ лесно да се споразумѣвашъ.

 

Та първото нѣщо: обектъ на физическия животъ е тѣлото. И къмъ него трѣбва да имаме всичкото почитание. Единъ день нашето тѣло ще се трансформира, ще се обнови.

 

Обектъ на духовния животъ е душата.

 

Обектъ на Божествения животъ е духътъ.

 

Бѣседа, държана отъ Учителя, на 16 май, 1926 год. въ гр. София.

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...