Jump to content
Ани

1926_05_09 Ще бѫде живъ

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Ще бѫде живъ

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“

 

 

Апостолъ Павелъ казва: „Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“.

 

Мѫчно е да се разбере, какъ тъй праведниятъ чрѣзъ вѣрата може да бѫде живъ. Когото и да запитате днесъ, има ли вѣра, казва: азъ имамъ вѣра. Да, всички хора иматъ вѣра, но при това не живѣятъ, а умиратъ; въ Христа вѣрватъ, а умиратъ; въ народа си вѣрватъ, а умиратъ; въ баща си вѣрватъ, а умиратъ; въ всичко вѣрватъ, и пакъ умиратъ. За каква вѣра тогава говори апостолъ Павелъ? Азъ наричамъ тази вѣра „обикновена вѣра“, отъ която всичка хора умиратъ. Азъ я кръщавамъ съ думата „вѣрвания“, защото вѣрата е единъ процесъ, основанъ на опитности отъ миналитѣ вѣкове. Тя е нѣщо прѣживѣно, въ което нѣма никакво съмнѣние. Щомъ има съмнѣние, то не е вѣра. Тогава азъ турямъ като максима въ живота слѣднитѣ положения: чистота, която се опетнява, не е чистота. Вѣра, която се обезвѣрява, не е вѣра. Нѣкой казва: азъ имахъ вѣра, но я изгубихъ вече. Казвамъ: ако най;малката спънка въ живота може да те спъне и ти да се обезвѣришъ, това не е вѣра. Чудни сѫ хората, като казватъ, че имали вѣра. Ако вѣрата се губи така лесно, тогава твоятъ конецъ е много тънъкъ. Така и съврѣменитѣ философи употрѣбяватъ нѣкои думи или термини въ единъ смисълъ, а други учени ги употрѣбяватъ въ другъ смисълъ. Нѣкой ученъ човѣкъ употрѣбява едно изречение въ единъ смисълъ, а другъ ученъ го употрѣбява въ другъ смисълъ. Та съврѣменитѣ учени хора говорятъ още на вавилонски езикъ! Между ученитѣ хора нѣма единомислие. Нѣкои учени хора доказватъ едно нѣщо, а други доказватъ друго нѣщо. Вземете най-ученитѣ хора и ги запитайте, отъ какво произтича живота. Едни казватъ, че животътъ произтича отъ материята, други казватъ, че животътъ произтича отъ Духа, т. е. тѣ считатъ думата „Духъ“ за религиозенъ терминъ и затова казватъ, че животътъ произтича отъ силата. Тѣ водятъ помежду си споръ. Попитайте единъ учень човѣкъ, какво нѣщо е материята, ще схванете отъ него, че тази дума е полуопрѣдѣлена. Както и да е, но въ края на краищата ученитѣ хора все ще дойдатъ до нѣкакви заключения.

 

Сега ние казваме, че слънцето изгрѣва отъ хоризонта. Питамъ: хоризонтътъ ли е причината за изгрѣването на слънцето? Вие драсвате една кибритена клѣчка и запалвате огъня на огнището си. Клѣчката ли произвежда огъня въ огнището? Ще кажете: този огънь се накладе. Вие ли сте причина да се накладе този огънь? Вие сте само една малка причина — драсвате клечката кибритъ и дървата пламватъ. Дърветата съ хиляди години сѫ събирали енергия, и сега тя се проявява въ видъ на топлина. Нѣкоя майка казва: азъ родихъ това дѣте. Такова раждане мяза като работата на онзи който, драсва клѣчицата и запалва огъня. Туй сѣме е расло съ години, като е създавало постепенно своитѣ условия. И сега, службата на майката е като на онзи, който драсва само кибритената клѣчка и казва: азъ родихъ това дѣте. Добрѣ, ако ти си го родила, трѣбва да го задържишъ, пъкъ ако ти не си го родила, не можешъ да го задържишъ. Чистота, която се опетнява, не е чистота. Ти не знаешъ, какво нѣщо е чистотата. И знание, което се явява и изчезва, не е знание.

 

Питамъ ви: кой е важниятъ въпросъ, който занимава съврѣменитѣ учени хора? Съврѣменитѣ учени хора се стремятъ, както се стремѣли и ученитѣ отъ миналитѣ вѣкове, да намѣрятъ оня жизненъ елексиръ, съ който да продължатъ живота си. И може-би, дясятки хиляди хора по цѣлия свѣтъ се стремятъ да продължатъ живота. И всички религиозни хора проповѣдватъ безсмъртието на душата, като казватъ, че нѣма смърть вече. Но какво проповѣдватъ тѣ? — Че слѣдъ като умратъ хората, пакъ ще бѫдатъ богати и ще живѣятъ. Значи, ако сега съмъ богатъ, слѣдъ като ме обератъ разбойници, пакъ ще бѫда богатъ. Какъ ще бѫде това нѣщо? Прѣди всичко смъртьта е обиръ. Питамъ: имате ли съобщение отъ баща ви, който ви е обичалъ тукъ на земята и заминалъ за онзи свѣтъ? Пише ли ви, какво има тамъ? Пише ли ви и майка ви, която сѫщо тъй е заминала за онзи свѣтъ? Като ви задавамъ тѣзи въпроси, нѣкои отъ васъ, които ме слушатъ, ще кажатъ: вижъ, този човѣкъ отрича онзи свѣтъ. Та вие още не сте намѣрили онзи свѣтъ!

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“. Вѣрата е единъ процесъ на опитности. Значи, вѣрата почива върху знанието на миналитѣ вѣкове, което е опитано, което е доказано и обосновано, Вѣрата почива само върху нѣща, които сѫ опитани и провѣрени вече. Ти вѣрвашъ въ единъ човѣкъ, понеже си го опиталъ веднъжъ и дважъ. Не можешъ да вѣрвашъ въ нѣща, които не си опиталъ. Ти вѣрвашъ, че слънцето ще изгрѣе. Защо? Защото майка ти, баща ти, дѣда ти сѫ опитали това нѣщо. И ти, на основание на тѣхната опитность, вѣрвашъ, че слънцето ще изгрѣе. Въ това отношение, вѣрата е една опитность на цѣлокупното човѣчество и частична опитность на всѣки едного индивидуално. Има нѣща, въ които ние можемъ да вѣрваме; има и нѣща, въ които ние не можемъ да вѣрваме. Ние не можемъ да вѣрваме въ нѣща, за които човѣчеството не е говорило. И въ нѣща, които не сме опитали, сѫщо не можемъ да вѣрваме. Вие казвате: ама азъ мога да хвъркамъ въ въздуха. Какъ не? Ако птицитѣ хвъркатъ, защо и ти да не хвъркашъ? Нѣкой казва: азъ мога да живѣя и да плувамъ въ водата. Защо не? Ако рибитѣ могатъ да плуватъ въ водата, защо ти, човѣкътъ, да не можешъ да плувашъ? Ама азъ мога да направя единъ тунелъ и да ходя подъ земята. Защо не? Това не е невзможно. Ако къртоветѣ ходятъ подъ земята, защо и ти, като човѣкъ, да не можешъ? Вѣрвашъ ли, обаче, че можешъ да носишъ слънцето на гърба си? Не е достатъчно само да кажешъ, че можешъ да носишъ слънцето на гърба си, но трѣбва да го туришъ и свободно да се разхождашъ съ него изъ пространството и леко да го носишъ. Ако допуснемъ, че азъ мога да нося слънцето на гърба си, това е само едно прѣдположение, едно допущане, но не и вѣра. За сега ние се занимаваме съ по-близкитѣ нѣща, съ самия животъ.

 

И тъй, праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ. Вѣрата е една опитность, набрана отъ миналото, една мисъль, която е свързана съ живата материя. Слѣдователно, всѣкога, когато човѣкъ повѣрва, се образува една обща възможность, чрѣзъ която живитѣ сили на природата протичатъ къмъ него. Безвѣрниятъ човѣкъ е изолиранъ отъ самата природа. Безвѣрието говори за единъ човѣкъ, който нѣма никакво съобщение съ Божествения свѣтъ; човѣкътъ на живата вѣра пъкъ е този, който има общение съ Божествения животъ. И така е. Щомъ единъ човѣкъ изгуби живата вѣра, вѣрата на външния свѣтъ, той е обсаденъ, той е въ смущение. Сѫщото е и съ единъ градъ, когато го обсадятъ. Щомъ го обсадятъ, всички се изпоплашватъ. Защо? Защото нѣматъ общение съ външния свѣтъ. Така сѫщо и всѣки човѣкъ, който изгубва вѣрата си, се намира въ нѣкакво смущение. Вие не се спирате да разгледате въпроса, защо сте смутени, но отдавате вашето смущение на нѣкакви външни причини. Въ този смисълъ, ние не трѣбва да изолираме живитѣ сѫщества. Азъ считамъ всѣки съзнателенъ, всѣки разуменъ човѣкъ като живо сѫщество, което може да помогне въ напрѣдването на нашия животъ. Слѣдователно, безсмъртието е колективна опитность на цѣлото човѣчество. Когато ви се роди нѣкое дѣте, вие не искате да се движатъ само краката и рѫцѣтѣ на това дѣте, но искате и цѣлото му тѣло да се движи, цѣлото дѣте да бѫде живо. Всѣка частица въ тѣлото му трѣбва да бѫде жива. Значи, вѣрата трѣбва да проникне въ цѣлото ни вѫтрѣшно сѫщество. Ако по този начинъ вѣрата проникне въ насъ, ние ще имаме една хубава опитность, страхътъ ще излѣзе вънъ отъ живота, и ние нѣма да се плашимъ отъ смъртьта. Смъртьта, сама по себе си, е процесъ, който показва нарушение закона на вѣрата, или законитѣ на разумния животъ, или законитѣ на Божествения животъ.

 

Та казвамъ: не е достатъчно само да вѣрвашъ, че има Богъ. Нѣкой казва: азъ вѣрвамъ, че има единъ Господъ въ свѣта. Тази е обикновената вѣра. Истинската вѣра всѣкога образува една вѫтрѣшна връзка между двѣ разумни сѫщества. Това се нарича законъ на вѣрата, или законъ на разумния животъ. Силата, която образува тази именно връзка, ние я наричаме Любовь: условията, които продължаватъ този животъ, ние наричаме разумность; пѫтьтъ, по който този животъ се развива, ние наричаме Истина. Слѣдователно, ако вие не можете да намѣрите този пѫть, ако вие не се развивате правилно въ живота си, вие ще се раждате и ще умирате, ще се подмладявате и ще остарявате, но това не е животъ. Нѣкой казва: азъ вече остарѣхъ, много врѣме живѣхъ на земята. Не, ни най-малко не си живѣлъ, но ти си едно точило, което само ножове точи. Ти си една наковалня, на която само гвоздеи се правятъ. Ако това наричаме животъ, въ този животъ нѣма никакъвъ смисълъ. Тогава, въ какво седи животътъ? Животътъ седи въ онази вѫтрѣшна хармония съ всички живи сѫщества, въ онази вѫтрѣшна хармония съ Бога, отъ когото си излѣзълъ. Вие ще ми възразите: ама азъ не познавамъ Бога. Щомъ не Го познавашъ, тогава ти си отъ смъртнитѣ хора, и твоятъ животъ ще важи до толкова до колкото важи живота на жабата, или на кое и да е друго млѣкопитающе. Ама ние, като хора, имаме по-голѣми правдини. Нѣкой казва: азъ съмъ човѣкъ! Чудни сте вие! Ако умирашъ никакъвъ човѣкъ не си. Ако умирашъ, никакви права нѣмашъ, никакви правдини нѣмашъ. Чудни сѫ хората, като търсятъ права, като търсятъ свобода. И отъ кого ги търсятъ? — Отъ хората. Събиратъ се народи, събиратъ се отдѣлни общества, стачка ще правятъ. Ето на, сега въ Англия има стачка. За какво? — Да се увеличи надницата на работника въ минитѣ съ осемь шилинга. Вие направете смѣтка, колко струва една английска лира, и оттамъ вижте, колко сѫ тия осемь шилинга. Една английска лира струва всичко 20 шилинга, а тѣ съставляватъ нѣщо около 650 лева на българска валюта. Питамъ ви: може ли това нѣщо да прѣдставлява нѣкакъвъ идеалъ? Има единъ вѫтрѣшенъ идеалъ въ всѣки човѣкъ, но съзнанието на хората още не се е събудило, та не могатъ да го разбератъ. Запримѣръ, въ сегашното общество се явяватъ болести, страдания, но нито единъ философъ, или по-право нѣкои само, нито единъ писателъ не сѫ се спрѣли да разгледатъ, кои сѫ болезненитѣ състояния въ съврѣменото човѣчество. Причината за всичко това е, че нашитѣ отношения къмъ живата природа, къмъ разумния животъ не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ.

 

Слѣдователно ние търсимъ подобрението на живота чрѣзъ палеативни срѣдства. Стачки е имало още въ врѣмето на египтянитѣ. Стачки има и въ наше врѣме. Всѣка болесть не е нищо друго, освѣнъ една велика стачка. Това, че стачкуватъ 3 милиона и 500,000 хора, то не е нищо още, но когато нашиятъ стомахъ или сърцето ни се разболѣе, когато толкова милиарди клѣтки се откажатъ да работятъ и се обявятъ въ стачка, това разбирамъ стачка! Като се разболѣе стомаха, 10 милиона клѣтки стачкуватъ. Тѣ казватъ: ние искаме отъ нашия господаръ да подобри положението ни. Ние искаме, щото той да прѣстане да ни дава биволско месо, или изсушено свинско месо или темъ подобни. Ние не можемъ да обработваме тази храна, не искаме вече той да ни измѫчва, да ни кара да вършимъ работи, които се сѫ по нашето естество, нито сѫ но нашитѣ сили. Господарьтъ казва: не, азъ ви заповѣдвамъ! Хубаво, тогава ние нѣма да работимъ. Работата вече се усложнява. Сега господарьтъ започва да прѣговаря съ своитѣ работници -слуги и ги пита, какво искатъ. — Ще ни давашъ по малко варени картошки. Послѣ, какво ще бѫде второто меню? — Малко варенъ оризъ съ вода и съ малко соль. Господарьтъ казва: добрѣ съгласенъ съмъ. Ами третото меню? — Варени сливи съ малко масло. — Добрѣ, тъй ще направя. Никакво точено! — Слушамъ. — Никакво винце! — Ами какво друго вмѣсто вино? — Прѣсна, топла водица. Това е резюмето отъ стачката. Господарьтъ и работницитѣ направятъ единъ портоколъ, и отношенията се подобряватъ. Като се съгласятъ всички стачници на това нѣщо, отново започватъ работата си, и господарьтъ казва: най-послѣ и моятъ стомахъ се подобри. Като се подобри малко, не се минава много врѣме, господарьтъ казва: чакай сега да си похапна, да си попийна малко. Но тогава се обявява още по-голѣма стачка. Къмъ стачницитѣ отъ стомаха сега се присъединяватъ и стачницитѣ отъ бѣлитѣ дробове и тогава идва голѣмото зло.

 

И тъй, праведниятъ човѣкъ ще живѣе споредъ своитѣ разумни разбирания на законитѣ. Ние, съврѣменатѣ хора, искаме да устроимъ живота си, но всѣки се страхува отъ външнитѣ условия и казва: какъ ще прѣкараме, живота си? Какво ще се страхувате? Това, което прѣдстои да минете, е опрѣдѣлено. Ще кажете: какъ нима всичко в опрѣдѣлено ?Ето, въ Америка и другадѣ по свѣта, има учени англичани и всѣкакви други, които могатъ да четатъ по лицето, по рѫцѣтѣ, по главата на хората какво е написано за тѣхния животъ. Нѣкои отъ тия учени могатъ да четатъ и по звѣздитѣ, астролози се наричатъ тѣ. Нѣкои могатъ да четатъ по почерка, по писмото на хората, графолози сѫ тѣ. Други учени, херомантици, физиогномисти могатъ съ най-голѣми подробности да прѣдскажатъ всичко, което може да ви се случи въ живота. Тѣ могатъ да прѣдсказватъ, дали ще станешъ професоръ, докторъ, или какъвъ и да е другъ; дали ще се оженишъ или не; ако се оженишъ, могатъ да ти кажатъ, какви ще бѫдатъ очитѣ на жена ти, сини или черни, колко дѣца ще имашъ, ще живѣятъ ли или не, ще имашъ ли свекърва, какъ ще живѣете съ жена си и т. н. Всичко това може да ви се прѣдскаже съ точность, почти 90% Единъ богатъ американецъ, дъщерята на когото се влюбва въ единъ младъ богатъ търговецъ отива при единъ американски френологъ и му казва: Господине, въ името на вашата наука, опрѣдѣлете по този портретъ, може ли дъщеря ми да, се ожени за този човѣкъ, или не може. Френологътъ разглежда портрета и казва на бащата: дъщеря ви не трѣбва да се ожени за този човѣкъ, защото слѣдъ двѣ години той ще я убие. И дъщерята, послушва, не се оженва. Дѣйствително, друга нѣкоя жена, за която този човѣкъ се оженва, слѣдъ двѣ години пострадва отъ него, той я убива, Казвате: това е едно съвпадение. Не е съвпадение, но е наука. Тази наука познава всичко. Прѣдъ нея сѫ открити всички ония потайни качества, които се криятъ дълбоко въ човѣшкия характеръ. Вие не гледайте, че нѣкой човѣкъ се моли, или че плаче, разкайва се като светия. Не, тази наука не се лъже. Това още не показва, че този човѣкъ може да бѫде добъръ.

 

Ще ви разкажа единъ анекдотъ за такъвъ, привидно набоженъ турчинъ. Това станало въ варненско нѣкѫдѣ, още въ турско врѣме, Единъ евреинъ отивалъ за едно село и трѣбвало да мине прѣзъ една гора. Той носилъ въ чантата си много злато и се боялъ да не го срещнатъ нѣкои разбойници. По едно врѣме вижда наблизо прѣдъ себе си единъ турчинъ, който хвърлилъ на страна отъ себе си алата си и се молилъ. Евреинътъ си помислилъ: ето този човѣкъ ми е спасительтъ, той ще ми помогне, набоженъ човѣкъ е. Като свършва молитвата си, евреинътъ се приближава при него и му казва: господинъ ефенди, виждамъ че си набоженъ човѣкъ. — Да, набоженъ съмъ. — Ще ми направишъ една услуга: въ тази чанта имамъ много злато, искамъ да ме придружишъ, да минемъ заедно съ тебе прѣзъ гората, да не ме срещнатъ разбойници, и колкото струва труда ти, ще ти платя. Турчинътъ взима чантата въ рѫката си, но сѫщеврѣменно насочва пушката си къмъ евреина и му казва: дай ми паритѣ и веднага си върви! Ако не, ще те убия. — Какъ, ти нали си набоженъ човѣкъ? Нали се молишъ на Бога? Да се моля на Бога, това е моя длъжность, а да те обера, това е моя занаятъ. Това сѫ схващания, това сѫ разбирания на живота, това е моралъ.

 

Ние, съврѣменитѣ хора, мислимъ, че въ изобилието, което имаме, седи и животътъ. Не, външнитѣ условия, въ които сме потопени, съдържатъ богатството на нашия животъ. Човѣкъ може да бѫде богатъ и да живѣе единъ нещастенъ животъ, а може да бѫде и най-сиромахъ, и пакъ да живѣе единъ благочестивъ животъ. Ще кажете: какъ тъй, човѣкъ да е сиромахъ да живѣе единъ щастливъ животъ? Да, нѣкакво изкуство има този човѣкъ. Той е лѣкарь, или нѣкой виденъ художникъ, или нѣкой виденъ цигуларь и въ което село отиде съ това изкуство, може да се нахрани. Отиде въ едно село, огладнѣе, отбие се при нѣкой гостилничарь и започва да свири. Гостилничарьтъ остава доволенъ отъ неговата музика и му казва: Ела да се нахранишъ! Другъ пѫть остане безъ дрехи, отиде при нѣкой дрѣхарь, започва да му свири и дрехарьтъ казва: „Ела за това изкуство азъ ще ти подаря единъ чифтъ нови дрехи!“ Вие казвате: да, но съврѣмениятъ животъ не е така устроенъ! Питамъ ви: какво ще кажете за онзи голѣмъ скѫперникъ, който никому петь пари не дава, но като срещне нѣкоя красива, хубава мома, сърцето му трепне, разшири се, и той отваря кесияса си, съ хиляди дава. Ще кажете: това е една слабость. Не, не е слабость, но този човѣкъ обича красотата и всичко жертвува за нея. Тази красива мома не е глупава, очитѣ ѝ играятъ, а той разбира движенията ѝ. Вие, които ме слушате, ще кажете: това не е набожно. Кое е набожното въ свѣта? Азъ наричамъ набоженъ човѣкъ този, който никога въ живота си не е казалъ лъжи: азъ наричамъ набоженъ човѣкъ този, въ ума на когото никога не е проникнала една измѣнчива мисъль и който е билъ всѣкога чистосърдеченъ, не като нѣкоя баба, но като човѣкъ съ будно съзнание Азъ наричамъ набоженъ човѣкъ този, който никога не е измѣнилъ въ съзнанието си на своитѣ обещания, той е човѣкътъ, който, каквото е казалъ, изпълнилъ го е; той е човѣкътъ който никога не е измѣнилъ на своитѣ вѫтрѣшни убѣждения. Само такъвъ човѣкъ азъ мога да нарека истински набоженъ, истински религиозенъ. И тъй, религиознитѣ хора не се създаватъ, но такива се раждатъ. Тѣ идватъ готови съ своята религиозность.

 

Чувството на справедливость се срѣща даже и въ най-нисшитѣ животни. Ако вие обикнете едно нисше животно, въ него ще се пробуди чувство на признателность. Въ Индия има много опасни отровни змии, които човѣкъ може да привлѣче къмъ себе си, и тѣ да станатъ за него безопасни. Азъ срещнахъ единъ американецъ, който бѣше приближиль при себе си една малка катеричка, която като го видѣше, качваше се на гърба му, скачаше по него, скриваше се въ палтото му и послѣ слизаше долу на земята — радваше му се. Какъ е успѣлъ той да я привърже къмъ себе си? Прѣди 15 — 20 години единъ амерканецъ срѣща професоръ Бѫкли и го пита: „Отдѣ идешъ?“ — Ходихъ да гледамъ, какъ маршируватъ бълхитѣ. Защо се шегувашъ? Да вѣрно е това, бълхитѣ маршируватъ и то по всички правила на военната дисциплина. Хайде да отидемъ двама, да видишъ, не е ли тъй, както ти казвамъ. Отиватъ тѣ и наистина професоръ Бѫкли вижда този господинъ, който говорилъ заповѣдвалъ на бълхитѣ, и тѣ подъ неговитѣ заповѣди, се строили на взводове, на полкове, разпрѣдѣляли се по чинове; ефрейтори, офицери и други. Това става въ една културна Америка! Казвамъ: ако бълхитѣ могатъ да разбиратъ езика на човѣкъ, какъ да не можете вие, разумнитѣ хора, да разбирате езика на небето, на духовния свѣтъ? Нѣкой казва: не мога да разбера този езикъ. Значи, въ човѣка има една вѫтрѣшна разумность, която може да се пробуди при специални условия.

 

Та когато ние говоримъ, че праведниятъ ще бѫде живъ чрѣзъ вѣрата, ние разбираме сегашния животъ. Ние не говоримъ и за миналото, ние говоримъ за настоящето, за сегашнитѣ условия, при които се намираме, защото при тия условия именно животътъ ни може да се изправи най-добрѣ.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, отдѣ иде злото въ свѣта. Дѣдо Цоко единъ български гражданинъ, който живѣлъ въ единъ провинциаленъ градъ, изпраща единъ день своето 15-годишно момче на бакалина съ слѣдната порѫчка: „Ще отидешъ на бакалницата „Бѣла риба“, дѣто има четири качества дървено масло — отъ 40 лв., отъ 50 лв., отъ 60 лв. и отъ 70 лв.. Ти ще вземешъ единъ килограмъ отъ най хубавото масло, което струва 70 лв.“. Синътъ му отива на бакалницата, взима едно кило масло отъ 60-тѣ лева, а 10-тѣ лева задържа за себе си, като ги скрива въ джоба си. Връща се при баща си и му подава мослото. Бащата го пита: „Взе ли, синко?“ — Взехъ. „Отъ кое масло?“ — Отъ 70-тѣ лева. Питамъ: защо синътъ лъже баща си? Защо не му каже: татко, дай ми 10 лева, трѣбватъ ми за нѣщо! Кои сѫ вѫтрѣшнитѣ причини, които каратъ това дѣте, едва 15-годишно, да не поиска отъ баща си 10 лева, ами да ги скрива? Той търгува съ баща си. Кой отъ васъ, обаче, не е взималъ скришомъ отъ баща си пари? Нѣма нито единъ, който да не е взималъ нѣщо скришомъ отъ джоба на баща си. Туй чувство у дѣцата, да пооткраднатъ нѣщо отъ баща си, азъ наричамъ невъзпитаность. Такова дѣте нѣма любовь къмъ баща си, нѣма любовь и къмъ майка си. Съ тази кражба то е внесло първата отрова въ себе си. Ако това дѣте не се изповѣда, не може да изправи живота си. Така човѣкъ спира своята еволюция. Много народи, като сѫ лъгали, спрѣли сѫ своята еволюция, и по този начинъ сѫ изчезнали.

 

Когато Богъ въведе евреитѣ въ Ханаанската земя, каза имъ, какъ трѣбва да живѣятъ, какъ трѣбва да служатъ на Единния Богъ. Единния Богъ е Богъ на Любовьта. Да повѣрвашъ въ Единния Богъ, ние подразбираме да повѣрвашъ въ Бога на Любовьта, въ Бога на свѣтлината, въ Бога на свободата и въ Бога на Истината. Въ Единния Богъ се криятъ условията на безсмъртния животъ. Днесъ се проповѣдва на хората: вѣрвайте въ Бога, макаръ че ще умрете! Не е така. Да повѣрвашъ въ Бога, значи да придобиешъ живота и по този начинъ да намѣришъ Бога въ пълния смисълъ на думата. Този, който вѣрва въ Бога, въ пълния смисълъ на думата, ако страда отъ нѣкоя епидемическа болесть, било отъ чума или отъ холера, или отъ петнистъ тифъ, съ тази вѣра именно той ще може да унищожи болестьта. Петнистиятъ тифъ се прѣдизвиква отъ бацили, които се размножаватъ много бързо. Ако вѣрата на даденъ човѣкъ е силна, тя ще бѫде въ състояние да унищожи тия бацили. Вѣрата е процесъ, който спира размножаването на всички бацили и човѣкъ чрѣзъ нея се лѣкува. Заразителнитѣ бацили прѣдизвикватъ отравяне на кръвта, която като се разнася изъ цѣлия организъмъ, прѣдизвиква смърть. Но вѣрата може да прѣдизвиква обратни процеси. Тя прѣдизвиква силно изпотяване, чрѣзъ което отровнитѣ вещества се изхвърлятъ навънъ отъ тѣлото.

 

Нѣкои питатъ: какъ можемъ да се лѣкуваме чрѣзъ вѣрата? Ние трѣбва да правимъ редъ такива опити, да се лѣкуваме чрѣзъ вѣра. Напримѣръ, можемъ да направимъ слѣдния опитъ: да лѣкуваме скарлатината съ топла вода, но приготвена по особенъ начинъ и да правимъ инжекции съ нея вода. Има единъ особенъ начинъ, по който може да се вари водата. Нѣма по-хубаво лѣкарство въ свѣта отъ топлата вода, но трѣбва да знаешъ, какъ да я възварявашъ, какъ да я топлишъ. Най-сигурно лѣкарство, което азъ зная за днесъ, това е топлата вода. Нѣкой казва: хининътъ е добро лѣчебно срѣдство. Не, хининътъ не струва нищо прѣдъ топлата вода. Опитали ли сте силата на това лѣкарство? Азъ не ви говоря за студената вода отъ нѣкой изворъ. Не, ще вземете чиста изворна вода, ще я турите не върху нѣкой пушливъ огънь, не въ обикновенъ гюмъ или тенжера, както вие правите, но върху силенъ огънь и въ сѫдъ отъ най-чисто злато. Слѣдователно, вие ще сварите тази вода въ златенъ сѫдъ и при това не при залѣзъ слънце, защото тогава тази вода нѣма да ви ползува, но когато слънцето изгрѣва, когато е на зенита. Ще кажете: тока е суевѣрие! Да, суевѣрие, но споредъ васъ. Това е наука, която старитѣ, вѣщитѣ хора сѫ знаели, по днесъ, слѣдъ като сѫ я изгубили, слѣдъ като сѫ я забравили, считатъ я за суевѣрие. Затова днесъ хората казватъ: хининътъ е едно сигурно лѣкарство. Да, сигурно лѣкарство е, но само врѣменно, колкото да спре болестьта т. е. да я подпуши. Казвамъ: най-мощното лѣкарство въ свѣта, това е горещата вода. И ако ние знаемъ, дѣ се намиратъ най-хубавитѣ извори, трѣбва да я донасяме оттамъ, даже и ако тѣ сѫ на разстояние 5 —10 клм. Въ селата трѣбва да има най-хубава вода. Съврѣменитѣ хора не знаятъ, каква сила се съдържа въ водата. Има извѣстни земни пластове, които сѫ отровни, затова и водата, която минава прѣзъ тѣхъ, е отровна. Хората трѣбва да знаятъ, че водата е първиятъ елементъ на живота, и винаги трѣбва да пиятъ чиста вода.

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“. Господъ желае хората да живѣятъ, и затова е създалъ толкова много вода въ свѣта. Това показва, че всичкиятъ животъ е скритъ въ водата. Водата е най-добриятъ проводникъ на живота. И когато тя започва да изчезва отъ организма ви, той изсъхва, кожата сѫщо изсъхва, но слѣдъ като внесете малко вода, въ организма настава омекчаване. И онѣзи хора, които по характеръ, по темпераментъ сѫ кисели, иматъ малко вода въ тѣлото си; онѣзи пъкъ, които сѫ съвсѣмъ флегматични, иматъ застояла вода въ тѣлото си. Водата въ организъма трѣбва да се намира въ течущо състояние, т. е. тя трѣбва да бѫде въ обръщение. Христосъ казва: „Вие ще бѫдете живата вода. И тази вода ще извира отъ васъ“. Съврѣменитѣ вѣрующи искатъ да имъ се даде, „вѣчния животъ“. Тѣ мислятъ, че вѣчниятъ животъ ще бѫде като паритѣ, или като житото, тъй ще се сипи той въ хамбаритѣ на хората. Не, вѣчниятъ животъ ще дойде, когато човѣкъ придобие истинското вечно знание. Нѣкой запитва: ти вѣрвашъ ли въ свети Никола? Руситѣ не вѣрвахали въ свѣти Никола? И колко милиони риби му опекоха, но спаси ли ги той? Това е езичество. И когато ние спазваме Божиитѣ закони, нѣма да има робство въ свѣта. И когато повѣрваме въ живия Господъ, съврѣмениятъ егоизъмъ нѣма да сѫществува. Господъ е толкова великодушенъ, че само слуша, кикви сѫ нашитѣ възгледи за живота. Той се интересува, когато нѣкой спорятъ, дали има Господъ, или нѣма. Нѣкой ученъ казва, че има Господъ, а другъ казва, че нѣма Господъ. Тогава Богъ хване за космитѣ този философъ, който Го отрича, поразмърда го малко и казва: „Моето философче!“ Другадѣ пъкъ нѣкой държавникъ спори, Господъ го хване за космитѣ поразтърси го малко и казва: „Моятъ държавникъ!“ Свалятъ този държавникъ отъ власть и казватъ: нека дойде другъ на негово мѣсто! Кой създава кризитѣ въ свѣта? — Господъ. Нѣкоя жена философствува, не вѣрва въ Бога. Господъ казва на мѫжа ѝ. „Я стегни малко гема ѝ, да видимъ колко знае!“ Нѣкѫдѣ мѫжътъ философствува. Господъ казва на жената: „Я му стегни малко гема, да видимъ колко знае!“

 

Сега наврѣдъ дѣто погледнешъ, и жени, и мѫже, и дѣца, все плачатъ. Нѣкой човѣкъ не вѣрва въ Бога, казва: сърцето ми се строши! Нѣкоя жена казва: сърцето ми се строши! Какъ може сърцето да ти се строши? Чудни сѫ хората, които вѣрватъ, че сърцето може да се троши, да се чупи! Нѣкой казва; умътъ ми се забърка! Какъ може да се забърка ума? За учения човѣкъ, за вѣрующия човѣкъ сърцето не може да се чупи, нито умътъ може да се забърква, но щомъ вѣрва въ 100-тѣ хиляди лева и умътъ може да се забърка, и сърцето може да се чупи. Паритѣ сѫ сила за тия, които вѣрватъ въ тѣхъ, а не вѣрватъ въ Бога. Вървя по улицата единъ день, гледамъ — човѣкъ плаче. Защо? — Паритѣ си изгубилъ. Показвамъ му една златна монета, подавамъ му я, и той се усмихва. Казва ми: вѣрно ли е това, че ми я давашъ? — Вѣрно е, давамъ ти я. Взима я той и се усмихва. Този човѣкъ вѣрва въ паритѣ, а въ менъ, въ думитѣ ми не вѣрва. И като взе паритѣ, не остана повече при мене, но ми каза: Господине, имамъ работа въ кѫщи, нѣмамъ врѣме да седя тукъ. Питамъ: каква сила иматъ тия хора, които вѣрватъ въ златото? Златото може да имъ се вземе, може и да имъ се даде. Та казвамъ: когато ние туримъ живота си въ знанието, да вѣрваме въ него, а не въ паритѣ, тѣ ще изгубятъ за насъ силата си. Сега хората сѫ вложели живота си въ паритѣ, тѣ иматъ цѣна за тѣхъ И понеже се подчиняватъ на този законъ, станали сѫ идолопоклонци. Ние вѣрваме въ всичко, но въ Бога не вѣрваме. Срещнете когото и да е, който вѣрва въ Бога и му кажете: моля ти се, въ Името на Бога, дай ми 100 или 1000 лева на заемъ! И вижте, колко такива хора ще намѣрите. Пъкъ и васъ да опитатъ. И еднитѣ, и другитѣ сте такива. Защо ще опитвате хората? Азъ нѣма да опитвамъ, въ какво вѣрватъ хората, това не ме интересува. Въ какво вѣрвамъ азъ това ме интересува. Азъ често се провѣрявамъ, казвамъ си: може ли моята вѣра да издържи на всичкитѣ мѫчнотии, които срещамъ въ живота? Азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо а именно: че цѣлото човѣчество не може да се обърне противъ мене. Половината може да се обърне противъ мене, но останалата половина нѣма да се обърне. Половината отъ човѣчестното ще ме обича, другата половина ще ме мрази. Умразата и обичьта, това сѫ двѣтѣ страни на любовьта. Туй е законъ на поляризиране. Любовтьта не може да се прояви по единъ и сѫщъ начинъ.

 

Сега азъ прѣдавамъ думитѣ на апостолъ Павелъ, който е казалъ: „Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“. Можемъ ли ние съврѣменнитѣ хора да приложимъ тази вѣра въ икономическия животъ? — Можемъ. Тя може да се приложи и въ държавата. Свещеницитѣ, учителитѣ сѫщо могатъ да я приложатъ. Тази жива вѣра може да се приложи навсѣкѫдѣ. И тогава учителитѣ и ученицитѣ ще застанатъ на почвата на взаимно уважение. Учителитѣ ще иматъ уважение къмъ ученицитѣ си, както и къмъ себе си. Свещеникътъ ще има уважението на своитѣ пасоми, но и той ще ги уважава. Държавникътъ ще бѫде уважаванъ отъ гражданитѣ, но и той ще ги уважава, безъ да прави разлика между богати и бѣдни. Всички хора трѣбва да иматъ еднаква почитъ, като души. Казватъ: прѣдъ закона вкички хора трѣбва да бѫдатъ еднакви. Да, въ съзнанието па държавника, въ съзнанието на свещеника трѣбва да живѣе свещения законъ на Бога: всички хора трѣбва да бѫдатъ еднакво почитани прѣдъ Господа. И всѣки сѫдия, всѣки държавникъ не трѣбва да прави разлика между хората. И казва Писанието, че Богъ не гледа на лице, но на сърце. Слѣдователно, онѣзи, които изпълнявать волята Божия, които служатъ на закона на Любовьта, винаги трѣбва да иматъ на своята страна Божията подкрѣпа.

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“. Онзи, който има сѣмейство, не е ли добрѣ за него да има Божието благоволение въ дома си, и жена му да е здрава, разумна, да го обича и да бѫде въ миръ съ него? Онѣзи сѣмейства пъкъ, които иматъ дѣца, синове и дъщери, не е ли добрѣ за тѣхъ да иматъ Божието благоволение, дѣцата имъ да ги обичатъ и почитатъ и да имъ върви всичко по медъ и масло? Казвамъ: положете въ живота си вашата жива вѣра! Щомъ се смущавате, това показва, че живѣете въ една гѫста материя, че имате нѣкакви слабости. Всѣко съмнѣние, всѣко разтревожване показва слаба вѣра. Всѣко безвѣрие пъкъ показва, че имате нѣкаква слабость. Вие казвате: ама може да ме срещне нѣкоя мечка, може нѣкой да ме нападне и да ме убие. Това сѫ само прѣдположения. Вѣрата изключва всѣкакви противоположности въ живота. Не е достатъчно само да вѣрвамъ, но като тръгна на екскурзия, азъ ще взема въ чантата си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хлѣбъ, десетъ орѣха, три ябълки. Това ми е достатъчно. Послѣ, като стигна на опрѣдѣленото мѣсто, самъ ще си накладя огънь, самъ ще си стопля вода, ще сваля ризата отъ гърба си и самъ ще я изпера, нѣма да чакамъ помощъ отъ никого. Най-добриятъ майсторъ съмъ азъ. Най-послѣ ще пия и отъ еликсира на новия животъ — топлата вода. Попитали вълка, защо вратътъ му е дебелъ? Защото самъ си върша работата. Нѣкои изопачили тази поговорка. Дебелиятъ вратъ подразбира разумно организиранъ вратъ, който държи здраво главата. Казватъ за нѣкого: дебелъ му е вратътъ. Дебелъ му е вратътъ но утрѣ чуешъ, че умрѣлъ отъ апоплексия. Казвамъ: не, вратътъ му не е дебелъ, напротивъ, много е слабъ и тънъкъ. Хора, които не умиратъ, иматъ дебелъ вратъ, а такива, които умиратъ иматъ тънъкъ вратъ. Всички трѣбва сами да си вършимъ работата. Ние трѣбва да имаме свещени възгледи за Истината, напримѣръ. Знаете ли какво нѣщо е Истината? Нѣкой казва: не може безъ лъжа въ живота. Какъ да не може? Че лъжата е най-голѣмата отрова въ свѣта! Нѣкой казва: да се обичаме! Всѣкога можемъ да се обичаме. Като обичашъ, ти правишъ добро на себе си. И като се стремишъ къмъ Истината, ти пакъ повдигашъ себе си. А като повдигашъ себе си, ти ставашъ стълбъ на човѣчеството. Сега нѣма да се занимаваме съ това, да говоримъ, че трѣбва да се обичаме, но всѣки трѣбва да даде примѣръ на другитѣ. Мнозина отъ васъ като ме слушате, казвате: до тѣзи нѣща още не сме доизрасли. Тогава докѫдѣ сме доизрасли ние съврѣменнитѣ хора? — Израсли смѣ до мѣстото на съмнѣнието. Никога не е имало вѣкъ съ толкова голѣми съмнѣния, какъвто е сегашниятъ. Каквото и да говоришъ на хората, всѣки ще те погледне съ съмнѣние и ще си каже: дали говоришъ Истината, или не? Ако отидешъ при нѣкой търговецъ да купишъ нѣщо, и той никога нѣма да ти каже Истината.

 

Сега, прѣди Великъ-день влизамъ въ дюкяна на единъ евреинъ да купя чинии. Избрахъ едни чинии, питамъ го: колко струватъ тия чинии? — Едната 20 лева. Не скѫпи сѫ, казвамъ му. Не струватъ толкова. Вижъ колко трѣбва да платимъ, направи си точна смѣтка, ние не сме богати хора. Той отстѫпи но 2 лева, значи по 18 лева едната. Казвамъ му: слушай, азъ виждамъ фактурата на стокитѣ ти, зная колко струва всѣка паница. Тѣ не ти струватъ повече отъ седемь лева. Азъ ти давамъ но 12 лева на чиния. Значи, печелишъ по петь лева, това ти е достатъчно. Въ това врѣме, когато се пазарувахме, евреинътъ бутна една отъ своитѣ чаши, тя падна на земята и се счупи. Казвамъ му: видишъ ли, това, че чашата се счупи показва, че ти не говоришъ Истината. Ако дадешъ чиниитѣ по 12 лева, ние ще ти платимъ и счупената чаша. Така и ние, съврѣменнитѣ хора, като речемъ да излъжемъ, веднага счупваме една чаша. Лъжемъ ли, ще се чупятъ нашитѣ чаши. Какво нѣщо сѫ чашитѣ. Кажешъ ли една лъжа щомъ се върнешъ дома си, или чаша си счупилъ, или жена ти се разболѣла, или дѣтето ти заболѣва и умира и т. н. Внесете ли истинската жива вѣра въ свѣта, ще внесете и истинскитѣ хигиенически условия. Първитѣ хигиенисти трѣбва да внесатъ живата вѣра въ Бога безъ никаква лъжа! Отвикнешъ ли единъ човѣкъ отъ лъжата, той ще вѣрва въ Бога. Човѣкъ, който иска да се учи, ще вѣрва въ Бога, ще живѣе безъ никаква лъжа. Трѣбва да направите единъ опитъ. Какъ ще опитатъ единъ българинъ, напримѣръ? Най-първо ще му дадатъ 10,000 лева, да отиде до едно мѣсто и да се върне назатъ. Послѣ ще му дадатъ 100,000 лева, да видятъ, дали ще бѫде честенъ въ всичкитѣ си отношения, да не каже нито една бѣла лъжа. Та казвамъ; при една жива вѣра може да се вложи друга култура, различна отъ сегашната. Само така може да се възпита бѫдещето поколѣние. За да се възпита новото поколѣние, изискватъ се други условия, различни отъ тия, които засега сѫществуватъ. Затова, обаче, трѣбватъ и съотвѣтни учители и свещеници. Какви сѫ тѣ? — Трѣбватъ ни учители, свещеници, военни, родени за своята работа. Нека имаме воени но такива, които да носятъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ себе си. И нека воюватъ тѣ, но безъ да убиватъ. Нека свещеникътъ проповѣдва, но по всички правила на Любовьта, Мѫдростьта и Истината! Туй значи вѣра!

 

И тъй, праведниятъ, т. е. разумниятъ човѣкъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ. Слѣдователно вѣрата има практическо приложение въ живота. Ако работитѣ сѫ забъркани, ако си боленъ, хилавъ, ако си фалиралъ като торговецъ и всичко ти върви назадъ, приложи живата вѣра въ живота си и вижъ, какъ работитѣ ще тръгнатъ напрѣдъ. Разправяше ми единъ приятель слѣдното нѣщо: „По едно врѣме всичко ми бѣше тръгнало назадъ. Каквото прѣдприемѣхъ, все не ми върви. Най-послѣ ми дойде почти до самоубиване. Рѣшавамъ, обаче, да живѣя по другъ начинъ, да се обърна къмъ Бога. И когато измѣнихъ възгледитѣ си за живота, когато рѣшихъ да живѣя по Бога, всички спънки, всички мѫчнотии въ живота ми се измѣниха, взеха, другъ характеръ. Затова казвамъ: разумната вѣра е нова посока на живота. Кагато тази вѣра дойде, тя ще внесе стабилность въ умоветѣ ни, стабилность въ чувствата ни и стабилность въ нашитѣ постѫпки. Не казвамъ, че съврѣмениятъ строй е лошъ, но и най-лошиятъ строй при идеалнитѣ хора ще се смекчи, пъкъ и най-добритѣ условия при неразумнитѣ хора ще се развалятъ. Сега трѣбва да излѣзатъ на лице най-разумнитѣ хора и да учатъ човѣчеството на този новъ пѫть.

 

Та всички трѣбва да бѫдемъ мощни! Въ това трѣбва да се вѣрва. Сѣга у насъ, нѣкой професори разискватъ по въпроса за душата. Едни казватъ, че има душа, а други казватъ, че нѣма душа. Води се споръ. Казвамъ: душата се отличава по това, че тя ще внесе смъртьта въ живота. Тя е виновница за смъртьта. Духътъ пъкъ е внесълъ живота. Слѣдователно, щомъ има смърть, има и душа; щомъ има животъ, има и духъ. И понеже хората не вѣрватъ въ душата, тя всѣки день ги души. Отъ мое гледище, питамъ: има ли човѣкъ въ свѣта, който да не умира? — Нѣма, Защо? Защото душата ги души. Понеже хората не вѣрватъ въ душата, смъртьта всѣки день ги души. Значи тѣ умиратъ защото има душа. Като не вѣрватъ въ нея, тя по закона на духа, ги души. Седнали сега професоритѣ да спорятъ, има ли душа, или нѣма. — Има, какъ не! Защо? Защото хората се удушватъ. Има ли животъ? — Има. Защо? — Защото хората се раждатъ. Както хората умиратъ, тѣ живѣятъ по закона на душата, а когато живѣятъ, то е по закона на духа.

 

Азъ би трѣбвало да ви говоря по новитѣ биологически закони, защо човѣкъ умира. Умиратъ клѣткитѣ само, а живѣе цѣлиятъ организъмъ. И когато човѣкъ умира, умиратъ само влоговетѣ на фирмата, а не ѝ самата фирма, т. е. не и самитѣ членове отъ фирмата. Слѣдователно, щомъ се занимаваме съ въпроса, има ли душа, или не, трѣбва да знаемъ, че душа има, защото има смърть. Животъ има, защото има и духъ. Човѣкъ трѣбва да умре, за да отвори пѫтя на новия животъ. Когато едни умиратъ, други се раждатъ. И тъй, въ едно отношение смъртьта е условие за животъ; и животътъ въ едно отношение е условие за смъртьта. Това сѫ промѣни, които ставатъ въ живота. Въ моитѣ очи душата ражда смъртьта, а духътъ ражда живота. Можете ли да приемете това? Когато Богъ направи Адама, остави го самъ въ рая. Богъ вложи жива душа въ него, но той като не можа да задържи тази душа въ себе си, извади я навънъ. Жената е тази жива душа, която Адамъ извади извънъ себе си и съ това се създаде смъртьта. Женитѣ сѫ проводници на смъртьта. Нѣкои казватъ: жената е носителка на културата. Да, тъй е казано само, че жената внесе културата, но въ същность тя внесе смъртьта.

 

Какво нѣщо е смъртьта? — Въ смъртьта човѣкъ научава вѣлики нѣща. Когато дойде смъртьта, човѣкъ започва да мисли за Бога, за живота, за хиляди работи още, а щомъ дойде живота, хората започватъ да мислятъ за по-леки работи. Слѣдователно, всѣки день душата мѣни формитѣ си, а това смѣняване ние наричаме смърть. Душата още не е дошла до една постоянна форма. Тя не е завършила своето развитие. Ней прѣдстои да мине още прѣзъ милиони форми. И когато дойде до своята послѣдна форма, тя ще приеме безсмъртието и ще се слѣе съ духа. И тогава вече нѣма да има душа и духъ. Какво ще има? — Вѣчниятъ Животъ ще излѣзе на сцената.

 

„Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ“.

 

И тъй, постарайте се да внесете тази жива вѣра въ себе си, защото само тогава вашиятъ животъ ще се осмисли.

 

Бѣседа,  държана  отъ  Учителя,  на  9 май,  1926  год. въ  гр.  София.

 

 

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×