Jump to content

1926_05_02 Избавената душа


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

Избавената душа

 

 Темата на днешната ми бесѣда ще бѫде „Избавената душа“. Тъй бихъ я озаглавилъ на съврѣмененъ езикъ. Прѣди повече отъ 3,000 години Богъ казалъ на Мойсея: „Азъ съмъ Богъ вашъ“. Евреите разбраха, че Богъ е Богъ само на евреитѣ. Прѣди 2,000 години пъкъ апостолъ Павелъ е казалъ: „Богъ, Който говори намъ въ миналото по много начини, въ послѣднитѣ дни говори намъ чрѣзъ своя Синъ“. Човѣкъ за да може да разбере Божията мисъль, трѣбва да има единъ толкова широкъ умъ колкото е широка цѣлата всѣлена, и толкова широко сърце, колкото е просторенъ Божествения свѣтъ.

 

 Съврѣменитѣ вѣрующи хора се ограничаватъ въ дребни работи, т, е. тѣ се ограничаватъ въ една църква, въ една малка държава, въ своята кѫща и считатъ тия нѣща за святи. Зданията не могатъ да бѫдатъ святи; тѣлото не може да бѫде свято; шишето не може да бѫде свято; лампата не може да бѫде свята. Лампата свѣти, но въ сѫщность кое свѣти — Друго нѣщо свѣти въ нея. Щомъ прѣстане туй, което свѣти и стъклото вече не свѣти. А святитѣ нѣща винаги означаватъ нѣщо което свѣти. Съврѣменитѣ хора сѫ въ заблуждение, като считатъ коститѣ на светията за святи. Чудни сѫ хората, когато вѣрватъ въ коститѣ на умрѣлия светия, а не вѣрватъ въ живия. Докато Христосъ живѣеше на земята, гониха Го, какво ли не правиха съ Него, а когато умрѣ, започнаха да му пѣятъ пѣсни да Го наричатъ Синъ Божи. Докато бѣше на земята, спориха дали е Синъ Божи, или не. И досега даже спорятъ по това. Но благодарение, че не сме само ние вѣрующитѣ хора на земята. Ние мислимъ, че тукъ на земята прѣдставляваме нѣщо вѣлико и отдѣлно отъ другитѣ хора. Не е така. Цѣлата вселена, която Богъ е направилъ е пълна съ сѫщества, които стоятъ много по-високо отъ насъ; тѣ сѫ много по-добрѣ организирани отъ насъ и по сърце, и по умъ, и по духъ, по душа, та ако речемъ да се сравняваме съ тѣхъ, ще замязаме на съврѣменитѣ брамбазънци. Когато единъ човѣкъ на земята почне да расѫждава, то значи, че той е единъ брамбазънекъ, нищо повече. Ако нѣкой би отрекълъ тази истина, че хората мязатъ на брамбазънци, азъ ще му докажа. Вижте, цѣлата земя е покрита съ гробища; цѣлата земя е мѣсто на смърть. На всѣкѫдѣ спорове, недоразумения, смърть. Цѣлата земя е обляна само съ сълзи и кръвь. И всички тия хора, наречени брамбазънци се дѣлятъ на православни, на протестанти, на католици и tuti puanti. Има православни на земята, но кой човѣкъ може да се нарече православенъ? Православенъ е този, въ сърцето на когото живѣе Божията любовь, въ ума на когото прѣодолява Божията Свѣтлина, безъ никаква тъмнина. Православенъ е този, въ душата на когото Истината владѣе и навсѣкѫдѣ е свободенъ. Той не се управлява отъ закони писани отъ хората, но се управлява отъ единъ великъ, неизмѣненъ законъ, написанъ въ неговата душа. Такъвъ човѣкъ право слави Бога. Ако вземете този смисълъ на думата „православие“, това разбирамъ. Но ако нѣкой мисли, че е православенъ само затова, че може да прочете Вѣруюто, така всѣки може да бѫда православенъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, мязаме на онзи старъ философъ Талесъ, който си задалъ задача да намѣри отъ какво е направенъ свѣта. Той толкова се задълбочилъ въ идеята си, че слугинята му го считала за смахнатъ човѣкъ, та постояно ходила подирѣ му, да не би да стане съ него нѣщо. Единъ день, като ходила подиръ него, той падналъ въ единъ кладенецъ. Слугинята отишла подирѣ му и му казала: „Ето на, съ твоята захласнатость ти падна въ кладенеца“. Той отдолу и казалъ: „Намѣрихъ, че свѣтътъ е направенъ отъ вода“. Въ търсенето на своята идея той не мисли нищо друго. И това, че падналъ въ кладенеца, не му обърнало внимание. Само една идея го занимавала. Слугинята му отгорѣ едно говори, той отдолу друго ѝ казва.

 

 Та казвамъ: какво трѣбва да разбираме когато Богъ казва„Азъ съмъ въ васъ“? Писанието казва: „Богъ е Любовь“. Ако е Истина, че Богъ е Любовь, и ние казваме, че Богъ е Богъ нашъ, туй качество — Любовьта — трѣбва да изпълни душата ни. Въ другъ стихъ се казва: „Богъ е Богъ нашъ, а ние знаемъ, че Богъ е Свѣтлина, Богъ е Мъдрость. Слѣдователно, тази Мѫдрость тази Свѣтлина трѣбва да бѫде въ нашата душа. По какво се отличава мѫдрия човѣкъ? Ако всички хора станеха мѫдри, въ свѣта нѣмаше да има спорове. Ако пъкъ се явяваха нѣкои спорове, лесно щѣха да се разрѣшатъ. По какво се познава Любовьта? — Едно качество има Любовьта, а именно: дѣто има Любовь, има изобилие; дѣто нѣма Любовь, има сиромашия, ограничение смърть. Значи, когато ние умираме, когато страдаме и се отдалечаваме отъ Бога и ни нападне сиромашия, това е признакъ на безлюбие. Казва се въ Стария Завѣтъ: „Когато вие Ме любите, Азъ ще ви изпращамъ и ранния си дъждъ на врѣме, и кѫсния си дъждъ на врѣме; тогава и добитъкътъ ви ще бѫде добъръ, всичко ще бѫде въ изобилие: жито ще има изобилно. Не ме ли любите, ще има бѣднотия“.

 

 Сега, съврѣменниятъ свѣтъ казва: да правимъ економия. Добрѣ е да правимъ економия, но кой прави економия? — Бѣдниятъ. Богатиятъ прави ли економия? Кое ще разрѣши въпроса; економията ли ще разрѣши въпроса, или изобилието? Единъ съврѣмененъ богаташъ, който ималъ всѣка година по нѣколко милиона разходи, търсилъ начинъ, кои пера да съкрати прѣзъ годината, но все не могълъ да ги намѣри. Когато, обаче, изгубилъ 10 милиона отъ своето богатство, веднага съкратилъ своитѣ разходи съ 10 хиляди лева годишно. Защо? Защото нѣмалъ отъ кѫдѣ да харчи.

 

 Сега всички спорятъ и разискватъ върху въпроса „да не крадемъ“. Азъ не бихъ поставилъ въпроса тъй — да не се краде. Въ свѣта има законъ, който казва: „Да се не крадатъ пари, да се не краде хлѣбъ, да се не крадатъ плодове“, но криво турятъ въпроса тамъ. Споредъ менъ, нѣма нищо въ това, че нѣкой открадналъ 10, 20 или 100 хиляди лева. Не е въ паритѣ, но въ лъжата. Внесешъ ли лъжата, кражбата е узаконена. Не казвашъ ли истината, лъжешъ ли, узаконена е лъжата. А въ свѣта, нѣма по-голѣма отрова отъ лъжата. И ако вие искате да провѣрите единъ законъ, рѣшете въ себе си да говорите Истината, не прѣдъ хората, но въ съзнанието си. Съзнанието ви винаги трѣбва да бѫде будно, никога да не си позволите да кажете една лъжа. Направете този опитъ за единъ мѣсецъ и вижте каква промѣна ще стане въ вашия душевенъ животъ. Ще видите, какъ небето ще почне да гледа на васъ. Сега вие чакате да дойде Христосъ. Тамъ, дѣто има лъжа, Христовиятъ кракъ нѣма да стѫпи — туй да знаете! Тамъ, дѣто има лъжа, Христовата свѣтлина нѣма да влѣзе — туй да знаете! Тамъ, дѣто има лъжа, Христовата Свобода нѣма да дойде — туй да знаете? Защо? Защото и да дойде свободата, нѣма да ви ползува.

 

 Ако ви се даде свобода, вие ще мязате на онази жаба, която дошла при една кокошка и ѝ казала: „Хвани ме, прибери ме при себе си, азъ искамъ да стана стражъ на твоитѣ пилци, да ги пазя. Свържи ме за крака на едно отъ твоитѣ пиленца, че като ме дръпва то, нѣма да ходя въ водата“. И така станало. Кокошката свързала жабата за крака на едно отъ своитѣ пиленца, но дошълъ единъ соколъ, хваналъ пиленцето, хваналъ и жабата. Задигналъ пиленцето, задигналъ и стражътъ. Така и ние, съврѣменнитѣ хора, казваме на другитѣ хора грѣха, изобличаваме ги. Казваме за тѣхъ; чакай, да не би да дойде дяволътъ да ги вземе! Да, като дойде дяволътъ, и тѣхъ взима, и тебе задига. Този дяволъ, съ когото хората се борятъ, не е вчерашенъ. Едно нѣщо има, съ което можемъ да побѣдимъ дявола. — То е да не говоримъ лъжа, абсолютно никаква лъжа! И само онзи, който не лъже и който има вѣра, той ще бѫде силенъ човѣкъ.

 

 Съврѣменнитѣ хора си поставятъ нѣкаква религия и казватъ, че религията е необходима за човѣка, докато се усъвършенствува, докато се прѣчисти, докато повѣрва въ този, или онзи свѣтия, а като се минатъ хиляди години, тогава ще станатъ добри и святи хора. Проучете, обаче, историята на великитѣ хора и ще видите, че тѣ сѫ започнали съ това правило — безъ никаква лъжа! И когато лъжата изчезне отъ насъ, или я извадимъ вънъ, ние ще усѣтимъ вѫтрѣшна свобода, а умътъ ни ще почне да работи по-добрѣ. Сега, когато ние говоримъ за Истината, ние разбираме съврѣменната истинска наука. Лъжата, това е заблуждение, а Истината, това е една велика Божия наука. И Богъ създаде свѣта, за да познаемъ Неговата Истина, която носи великата свобода на душата. Слѣдователно, Истината и лъжата сѫ двѣ нѣща несѫвмѣстими. Истината носи красота въ себе си, носи богатство въ себе си, носи сила въ себе си, носи знание въ себе си, носи мощь въ себе си, носи безсмъртие, носи всички блага въ свѣта. Тя обзема цѣлокупния животъ. Азъ засѣгамъ този въпросъ, защото нѣкои казватъ, че Истината не е за земята. Да, ние живѣемъ на земята, но Истината е за вашитѣ души. Ние можемъ да искаме Истината, можемъ да търсимъ Истината и можемъ да живѣемъ съ нея.

 

 Ние, съврѣменитѣ хора, мислимъ, че лошитѣ хора на земята сѫ повече, отколкото добритѣ. Не е вѣрно. Въ свѣта има само единъ лошъ човѣкъ и трима добри — това е математическа пропорция: единъ лошъ човѣкъ се пада на трима добри. Въ свѣта има само единъ, който мрази, а трима, които любятъ. И затова злото въ себе си остава всѣкога безплодно. Злото е осѫдено на вѣчно безплодие. И когато Писанието казва, че грѣшнитѣ хора ще се изтриятъ отъ лицето на земята, това подразбира, че всички безплодни нѣща ще изчезнатъ отъ земята. Защо? Защото тѣ се изтриватъ. И онѣзи отъ васъ, които сте стари, то е по причина на това, че не вѣрвате въ Истината, а вѣрвате въ лъжата. Мислите, че безъ лъжа не може. И казвате: поне една бѣла лъжа не може ли? Питайте коя и да е жена, на колко години е, тя ще ви каже: не зная, баща ми не е записалъ точно годинитѣ ми. Попитайте единъ депутатъ, на колко е години. той ще каже: азъ съмъ на повече отъ 33 години, Защо? Защото ако каже, че е на 29 години, ще го изхвърлятъ отъ камарата. Питайте онова младо момиче, което иска да се жени, на колко години е то ще каже, че е на 21 година. Нѣма да ви каже, че е на 15 или 16 години, защото иска да се жени. Това число отъ 33 години нагорѣ е опасно за женитѣ. Това сѫ психологически, вѫтрѣшни настроения у човѣка.

 

 Сега, човѣкъ иска да разбере живота си, той иска да живѣе щастливо на земята. Нѣкои разбиратъ религията като една външна форма, но азъ не я разглеждамъ като едно външно проявление. Религията не може да сѫществува на физическия свѣтъ, тя не може да се вложи въ църквата. Ако мислите, че зданието, църквата, свещеницитѣ съставляватъ религията, вие сте на кривъ пѫть. Не, всичко това е външно проявление на религията. Религията е отношение на душата къмъ Бога. Тя е единъ изборъ на душата, която, слиза отгорѣ. Религията е отношение на човѣка къмъ неговата сѫщина, тя е отношение на човѣка къмъ Бога. Тя не е нѣщо, което хората могатъ да създаватъ. Никой човѣкъ въ свѣта не може да те направи религиозенъ. Слѣдователно, каквото е избрала всѣка душа отгорѣ, това и проявява. Баща ти и майкати могатъ да бѫдатъ много религиозни хора, но ти си свободенъ да се проявишъ какъвто си. Религията е актъ на човѣшката душа. Тя се проявявява така, споредъ както се ражда. Нѣкой казва: азъ съмъ добъръ човѣкъ. Добриятъ човѣкъ при всички условия си остава добъръ. Нищо не е въ състояние да измѣни неговитѣ условия. Заблуждение е, когато мислятъ за човѣка, че условията могатъ да го измѣнятъ, Човѣкъ самъ може да измѣни себе си. Нѣкой пѫть си казвате: искаме да опитаме лъжата. — Може да я опитате. Нѣкой пѫть си казвате: искаме да опитаме умразата — Може да я опитате. На човѣка е позволено да опита всичко. Но щомъ опита, всѣко нѣщо си има свои послѣдствия. Слѣдователно, правата философия на живота е слѣдната: не съжалявайте за погрѣшкитѣ, които сте направили, но ги изправете! Да изправи човѣкъ една своя погрѣшка, въ това има велика сила. Че ако нѣмате прѣпятствие въ живота, дѣ ще се покаже вашата сила? Ако допуснемъ, че всичко работи за васъ, отъ какво ще се ползувате вие — Нѣма да се ползувате отъ нищо. Тъй щото Божията сила седи въ изпълнението Великия Божи законъ, който работи въ душата ни. Само така ще придобиемъ Божественото знание. Божественото знание седи въ това, да се опознаятъ хората на земята.

 

 Питамъ ви: вие, които живѣете на земята, познавате ли се? — Не се познавате. Азъ често виждамъ въ домоветѣ бащи и майки не познаватъ своята дъщеря. Хукатъ я, викатъ ѝ, обвиняватъ я въ едно или въ друго, каратъ я да стане слугиня нѣкѫде, но ще се намѣри нѣкой външенъ човѣкъ, който да я оцѣни. Баща ти и майка ти не те познаватъ, но този външенъ човѣкъ те познава — той те люби. Не ви ли познава единъ човѣкъ, той не може да ви люби. Познава ли ви, той ви люби. Казва се въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да познаятъ Тебе, Единаго, Истинаго Бога“. Казва се понататъкъ: „Онѣзи, които Богъ познава, живѣятъ, а онѣзи, които Богъ не познава, умиратъ“. Значи, животъ има и въ непознаването. И като умира човѣкъ, пакъ живѣе. Нима мислите, че болниятъ човѣкъ не живѣе? Живѣе но всѣка вечерь най-малко 500 пѫти ще си прибере краката, ще ги разпусне, ще се обръща на една, на друга страна измѫчва се. Това животъ ли е? Ако една грѣшна душа влѣзе въ задгробния животъ и си припомня своитѣ прѣстѫпления едно слѣдъ друго, питамъ: какъвъ животъ има въ тия мѫчения? Това е животъ само на мѫчения. Когато говоримъ за живота на Любовьта, това е животътъ безъ никаква лъжа.

 

 Сега, като ме слушате, азъ бихъ желалъ да има поне единъ човѣкъ, свободенъ отъ лъжата. Не зная, може да има нѣкой отъ васъ, който да е свободенъ отъ лъжата, азъ бихъ се радвалъ на това, но нека туримъ днешниятъ Великдень като день на ново начало, отъ което да заживѣемъ безъ лъжа. Да направимъ този опитъ до идната година. Днешниятъ Великдень да бѫде Великдень безъ лъжа. Великдень съ какво? — Съ Любовь къмъ Истината. Дойде ти нѣкоя мѫчнотия, спри се въ съзнанието си: Не изучавай, какво казватъ философитѣ, дали има, или нѣма задгробенъ животъ; ти самъ, можешъ да провѣришъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Не питай, дали твоето съзнание е свързано съ съзнанието на Бога; ти самъ можешъ да провѣришъ, дали твоето съзнание е свързано съ съзнанието на Бога. Нѣкой отъ васъ е боленъ. Самъ маже да провѣри, дали може да оздравѣе, или не. Вие сами можете да намѣритѣ, какъвъ е лѣкътъ за вашата болка, и дали има лѣкъ, или не. Имате нѣкаква мѫчнотия въ душата си, сами можете да провѣритѣ, дали можете да я прѣмахнете, или не. Какъ? — Ако вие положите днешния Великдень като день на Истината. Ама вие ще ми кажете сега: каква полза отъ това, човѣкъ да говори Истината? За сега човѣкъ като търгува съ хората, все трѣбва да замотае малко работата. Азъ не казвамъ за замотаване. Вие като продавате вашитѣ портокали, може да ги опаковате въ хартии, но вѫтрѣ тѣ трѣбва да сѫ здрави. Идеитѣ ви вѫтрѣ трѣбва да сѫ здрави. И ако давате скришомъ, ако давате по Господа, повече давайте. Въ истината всѣкога трѣбва да има едно вѫтрѣшно изобилие, да се познае, че вършимъ всичко заради Божията Любовъ. Съзнанието ни всѣкога трѣбва да бѫде будно и да поставимъ като вътрѣшно начало на своитѣ постѫпки мисъльта, че вършимъ всичко заради Бога. Съ това да бѫде занято винаги нашето съзнание.

 

 И онѣзи отъ васъ, които изучаватъ закона на Любовьта, трѣбва да знаятъ, че този законъ е несъвмѣстимъ, съ любовьта на съврѣменното човѣчество. Казва апостолъ Павелъ, че Богъ въ древностьта е говорилъ чрѣзъ пророцитѣ на хората, но тѣ не вѣрваха. Послѣ имъ говори чрѣзъ своя Синъ, и пакъ не вѣрваха, имаше едно разколебаване. Но сега Богъ иде да говори на хората по другъ начинъ. На съврѣменнитѣ хора Богъ ще говори чрѣзъ Истината. Истината, това е най високиятъ върхъ, който ще бѫде виденъ отъ всички. И законътъ за истината е слѣдниятъ: онзи, който я възприеме, възкръсва, а онзи, който не я възприеме, умира. Въ Писанието се казва: „Богъ говори на хората чрѣзъ Своя Синъ“. Защо именно чрѣзъ Своя Синъ, а не чрѣзъ другиго? Задавали ли сте си въпроса: защо бащитѣ и майкитѣ искатъ да иматъ дѣца? Най-първо вие живѣете сами, но слѣдъ това искате да имете синъ или дъщеря. Това е единъ много дълбокъ въпросъ. Синътъ, това сѫ новитѣ условия на живота, това сѫ условията при които душата може да живѣе. Въ Сина е скритъ вѣчния животъ. Тамъ е скрита младостьта, тамъ е скритъ Божествения животъ. Затова, всѣка майка иска да роди единъ синъ, да роди Божественото. Какво означава Синътъ? — Това е най-великото въ човѣшката душа, а хората, като не разбиратъ този законъ, изопачили сѫ го и казватъ: да родя едно дѣте, та да се забавлявамъ. Но, когато майката роди единъ синъ, тя ще бѫде свързана съ вѣчнитѣ условия на живота. Когато се раждатъ братята и сестритѣ, това сѫ двѣтѣ страни на вѣчната, на великата Истина. И когато майката каже, че има синъ, тя всѣкога въ душата си трѣбва да разбира Божественото. И сега се казва, че синътъ ще я спаси. Да, Божественото спасява. И когато бащата ражда сина си, бащата ли е но-голѣмъ, или синътъ? Майката, която ражда дъщерята, майката ли е по голѣма, или дъщерята? Това сѫ човѣшкитѣ разсѫждения.

 

 Слѣдователно, когато ние кажемъ че сме чада Божии, или дѣца Божии, ние подразбираме, че Вѣчното или Божественото е вече вложено въ насъ, и ние прѣдставляваме този Божественъ елементъ. Божественото въ свѣта има за цѣль да уподоби всичко на себе си. Казвамъ: само въ Божественото се крие истинското знание. Знанието е потрѣбно за всички. По какво се отличава добриятъ човѣкъ? Съврѣмената наука е достигнала до извѣстни задачи, до извѣстни данни по този въпросъ. Добриятъ човѣкъ се отличава по извѣстни бѣлѣзи. Той има особенъ строежъ. Любящиятъ човѣкъ има особенъ строежъ. Човѣкътъ на Мѫдростьта има особенъ строежъ. Човѣкътъ на Истината сѫщо така има особенъ строежъ. Не само това, но тѣ се различаватъ и по рѫцѣтѣ си, и по очитѣ си и т. н. Ако азъ подложа кожата на единъ добъръ човѣкъ подъ моя микроскопъ, който увеличава 3,000 пѫти, кожата му коренно ще се различава отъ кожата на единъ прѣстѫпникъ, а именно: по геометрическата си форма, по множеството на клѣткитѣ, по множеството на поритѣ и т. н. Кожата на добрия човѣкъ има повече пори повече клѣтки отколкото кожата на прѣстѫпника. Нервната система на добрия човѣкъ има повече разклонения повече образувания и е отъ по финна материя. У лошия човѣкъ нервната система е първообразна и съ по малко разклонения. Сѫщото е и съ артериалната и венозната система. Сѫщото е и съ гънкитѣ на нѣговата мозъчна система. Въ мозъка на добрия човѣкъ има повече клѣтки, отколкото у лошия. Пръститѣ у лошия човѣкъ сѫ съвсѣмъ отѫнели, той не е тъй чувствителенъ, както добрия. Въ клѣткитѣ на неговия езикъ, на неговия носъ сѫщо става извѣстно отѫпѣване. Той не вижда нѣщата на далечъ. Само близкитѣ работи вижда. Неговиятъ умъ е отъненъ, той не вижда далечнитѣ нѣща. Ето защо, подъ думитѣ „добъръ“ човѣкъ, или човѣкъ на „Истината“, или човѣкъ на Мѫдростьта“ или човѣкъ на „Любовьта“, разбирамъ хора съ съвсѣмъ другъ строежъ отъ този на обикновения човѣкъ. На такива хора и носътъ е другояче устроенъ. Азъ не говоря за външната форма само, но подразбирамъ съвършенството на носа. Ако отрѣжемъ носа на единъ такъвъ човѣкъ и го прѣтеглимъ, специфичната му тежесть се отличава отъ този въ обикновѣния човѣкъ. Носътъ на единъ лошъ човѣкъ тежи най-малко съ 25 грама повече отъ носа на добрия човѣкъ, Рѫката на лошия човѣкъ отъ лакета надолу тежи два пѫти повече, отколкото рѫката на единъ добъръ човѣкъ; но рѫката на добрия човѣкъ по сила е много по-силна, отколкото рѫката и на най-силния пехливанинъ. Ако единъ добъръ човѣкъ хване съ рѫката си и най-силния пехливанинъ, който може да спира съ рѫката си единъ конь, ще може да го вдигне въ въздуха. Нѣкои отъ васъ може да се чудятъ на тия нѣща, да мислятъ, че това сѫ приказки отъ 1001 и една нощь.

 

 Прѣди 15 години въ Америка имаше една млада, много красива и добра мома, въ рѫката на която се развиваше особена сила, и затова ученитѣ правиха съ нея много научни опити. Напримѣръ, осемъ души мѫже държаха въ рѫцѣтѣ си едно дърво, и тя като поставяше рѫката си отгорѣ, движеше това дьрво. Тѣ не можеха да го задържатъ. Послѣ тѣ взимаха това дърво и го притискаха здраво въ едно менгеме, но и отъ тамъ тя свободно го движеше. Не е само този случай. Ще дойде врѣме, когато всѣки ще почувствува добритѣ хора въ свѣта. Има ги вече. И когато тия добри хора дойдатъ въ едно такова голѣмо събрание, като нашето, достатъчно е само да махнатъ съ рѫката си, за да повалятъ всички на земята. А сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че добритѣ хора сѫ баби въ свѣти, че тѣ сѫ първитѣ глупци, които търсятъ нѣща извънъ свѣта. Не, не е така. Ние разбираме тия закони; ние разбираме, защо съврѣменниятъ свѣтъ е така устроенъ; ние разбираме, защо има сѫдии; ние разбираме, защо единъ народъ се е организиралъ; ние разбираме, защо човѣчеството се стреми къмъ знанието, защо се стреми къмъ Мѫдростьта, къмъ Истината, къмъ Любовьта; ние разбираме вѫтрѣшния смисълъ на живота. Кои ние? Като говоримъ „ние“, разбирамъ всички онѣзи хора, които схващатъ живота по този начинъ.

 

 И тъй, този великъ животъ е за всички. Ние не изолираме никого отъ живота. Всѣки човѣкъ самъ може да се изолира. Хората се изолиратъ по слѣдната причина. Тѣ мислятъ, че като се откажатъ отъ Бога, като станатъ лоши, тогава ще бѫдатъ свободни. Запитватъ нѣкого: ти дъновистъ ли си? Нѣма да казвашъ, дали си дъновистъ, или не, но ще кажешъ: азъ вѣрвамъ въ Божията Любовъ, азъ вѣрвамъ въ Божията Мѫдрость, азъ вѣрвамъ въ Божията Истина. Понеже всички хора сѫ братя, затова азъ вѣрвамъ въ всѣки човѣкъ, който говори или който проповѣдва за Бога. Ще кажете: ама това е заблуждение. А, заблуждение! Този човѣкъ е въ заблуждение, а ти знаешъ Истината. Питамъ: ако стопите днесъ всички хора, ще направите ли отъ тѣхъ единъ Христосъ? Може да направите тѣлото на Христа, но въ него нѣма да има ума Христовъ, нѣма да има сърцето Христово. Отъ това гледище, съврѣменнитѣ хора сѫ автомати, съврѣменнитѣ хора сѫ страхливци. На кого слугуватъ тѣ? И когато се говори Истината, нѣкои ще кажатъ: законъ има за това! Не, никакъвъ законъ нѣма за Истината въ свѣта. Тя сама е законъ. Всички закони сѫ обосновани на Истината. Всички закони сѫществуватъ по причина на великата Истина. Ако ти отнемешъ Истината, законитѣ вече не сѫществуватъ. Тѣ сѫ изразъ на Истината. Истината се отличава по това, че тя не строи, но като влѣзе въ единъ домъ, ще го направи щастливъ, тя ще направи майката любяща, защото Любовьта сама себе си не може да люби, Любовьта може да възлюби Истината. Нѣкой казва: направи ме да любя! Азъ ще ти кажа, какъ можешъ да любишъ; иди при Истината, и тя ще те научи, какъ да любишъ. Идете при Истината, възлюбете я, и тя ще ви покаже, какъ да любите. Като я възлюбите, вие ще мязате на единъ вѣченъ изворъ, на една велика рѣка, която, прѣзъ каквито мѣстности и да минава, все ще ги пои, ще бѫде едно велико благословение за тѣхъ. Питамъ тогава: изворитѣ, който текатъ, мѫтни ли сѫ? — Всички извори сѫ бистри. Всички рѣки, които текатъ, бистри ли сѫ? Ти можешъ да познаешъ, колко е дълга една рѣка по следното: колкото е по-мѫтна, толкова е по дълга; и колкото е по бистра, толкова е по кѫса. Като срещна единъ човѣкъ, който обича да лъже, азъ казвамъ: дълго врѣме се е минало, откакъ този човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога, т. е. отъ извора си. А като срещна единъ човѣкъ, който всѣкога говори Истината, азъ казвамъ: този човѣкъ скоро е излѣзълъ отъ извора си. Събератъ се майката и бащата днесъ и казватъ на сина си: синко, ти нѣма бѫдешъ тъй глупавъ, да казвашъ Истината, ще замотавашъ работитѣ по малко. Не, тази година ще туримъ въ живота си началото — безъ лъжа!

 

 Да говоримъ Истината, не значи всѣкога да говоримъ съ думи. Щомъ те видя, това значи, че азъ ти говоря вече. Защото свѣтлината се изявава съ думи. Прѣдставете си, че азъ ви видя! Какъ ще изразя това, че съмъ ви видѣлъ? Нали чрѣзъ езика на Истината? Ами ако азъ чуя, че ти говоришъ, какъ ще оповѣстя това на свѣта? Нали чрѣзъ музиката? Чрѣзъ очитѣ, чрѣзъ говора се изразява знанието. А когато човѣкъ слуша, той трѣбва да пѣе. И когато нѣкой ме пита: ти чу ли еди-кого си? — като отговоръ, азъ ще му запѣя най-хубавата ария. А когато нѣкой ме запита: ти видѣлъ ли си еди-какво си? — като отговоръ, азъ ще му цитирамъ единъ отъ най хубавитѣ стихове отъ философията на нѣкой видѣнъ философъ отъ древностьта. Това значи, че съмъ видѣлъ, или че съмъ чулъ. И ако нѣкой ме запита: ти помириса ли хубавото въ живата природа? Азъ ще му кажа: я ми опечи една хубава баница! Слѣдователно, помирисването въ живота може да се изяви чрѣзъ яденето, значи по обратния пѫть.

 

 И тъй, знанието се изразява чрѣзъ говора; слушането — чрѣзъ музиката, а процеса па помирисваното — чрѣзъ яденето. Ние сега изучаваме първия законъ — съвършенството на яденето. И ако ме питатъ, защо хората ядатъ, азъ ще имъ кажа: хората ядатъ, защото изучаватъ великата наука на обонянието. Въ стомаха при този случай се държатъ отлични рѣчи. Най-голѣмото угощение е въ стомаха. Тамъ присътствуватъ около 10,000,000 клѣтки. Тамъ има голѣма трапезария съ много поканени гости, съ своитѣ вилици и лъжици-ядене и пиене, пѣние има въ тази велика трапезария. На това угощение присѫтствуватъ графове, князе, царе, барони, но и свещеници има тамъ. Държатъ се похвални рѣчи, всички говорятъ за великия готвачъ, който е сготвилъ хубавото ядене. И всички казватъ: отличенъ е този готвачъ!

 

 Та казвамъ: ние сме дошли до положението да изучаваме обонянието.

 

 Казва се въ Писанието, че Богъ е вдъхналъ дихание въ носа на човѣка, и той станалъ жива душа. И казалъ му послѣ Господъ: „Ще ядешъ и ще опиташъ всичко въ свѣта“. До тамъ сме дошли днесъ. Въ свѣта иде друго едно писание, споредъ което Господъ ще създаде новия типъ човѣкъ, Богъ ще му вдъхне дихание чрѣзъ ушитѣ, и този човѣкъ ще се научи да пѣе. И най-послѣ ще дойде епоха, прѣзъ която ще се създаде най-новия човѣкъ, и тогава Богъ ще му вдъхне дихание прѣзъ очитѣ. И този човѣкъ ще говори най-сладкитѣ и най-разумнитѣ слова. Сега Господъ ще вдъхне дихание на хората прѣзъ ушитѣ, затова тѣ трѣбва да се научатъ да пѣятъ. Всички хора трѣбва да се научатъ да пѣятъ, затова именно и азъ говоря за музиката. Всѣки човѣкъ, на когото гласа хъхри, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Човѣкъ, който не пѣе, това не говори добрѣ за него. Азъ не говоря за старата култура, но говоря за новата култура, въ която пѣнието е необходимо. Лѣгате ли, ставате ли, идеята за пѣнието трѣбва да се втълпява въ ума ви. Вие трѣбва да се приготовлявате за пѣвци, не като онѣзи европейски пѣвци, които пѣятъ само за прѣдъ сцената. Вие трѣбва да се приготовлявате за единъ концертъ прѣдъ ангелитѣ, тѣ да ви харесатъ. Нѣкой казва: азъ съмъ добъръ човѣкъ. Казвамъ изпѣй ми една пѣсенъ, да ти кажа, какъвъ си! По пѣнието ще те позная, дали си добъръ човѣкъ или не. Той казва: гласътъ ми е малко разваленъ. Казвамъ: да, разбирамъ. Вижте онѣзи грубитѣ хора, убийцитѣ, прѣстѫпницитѣ, пѣсеньта изчезва въ тѣхъ; рѫцѣтѣ имъ се скѫсяватъ, изобщо въ тѣхъ става едно израждане. Въ човѣкъ, който е убилъ 10-тина души, всѣкаква пѣсень изчезва. Когато змията направи най-голѣмото прѣстѫпление, рѫцѣтѣ ѝ изчезнаха, краката ѝ се изгубиха, Тя скри краката си и така, безъ рѫцѣ и безъ крака, можа да влѣзе въ рая. Ужасно нѣщо е, когато човѣкъ започне да лъже! Всички негови чувства, всички негови способности започватъ да се атрофиратъ, лицето му обрасва съ косми, брадата му лѣга назатъ, носътъ му става кѫсъ, челото му малко, ушитѣ му ставатъ сѫщо малки, очитѣ му изпѫкватъ навънъ, докато най-послѣ този човѣкъ съвсѣмъ се прѣвръща въ животно. Туй наричаме законъ на израждане. Когато човѣкъ върви по закона на самоосъвършенствунането, челото му става голѣмо и широко, брадата се издава напрѣдъ, ушитѣ се оформяватъ. Всичко това сѫ външни признаци, външни промѣни, които ставатъ съ човѣка, Но ако погледнете на онѣзи промѣни, които ставатъ въ човѣшкия мозъкъ, които ставатъ въ стомаха, както и въ самитѣ мускули, когато човѣкъ се самоосъвършенствува, вие ще имате ясна прѣдстава за великия човѣшки организъмъ. Туй наричамъ азъ дѣло на живата природа.

 

 Ако ние можемъ да проектираме на платно човѣшкия организъмъ въ своето развитие, щѣхме да имаме една велика картина, щѣхме да видимъ нѣщо много красиво. Ако можемъ да разгледаме човѣшкия мозъкъ въ своето развитие, щѣхме да имаме една отъ най-великитѣ картини. Ако можемъ да проектираме човѣшкото око въ процеса на своето развитие, тъй както то схваща свѣтлината щѣхме да имаме една отъ най-красивитѣ прояви въ живота. И ако можемъ да видимъ човѣшкия гортанъ или човѣшкия ларинксъ тъй, както се проявява, щѣхме да видимъ, какво вѣлико нѣщо се крие въ неговитѣ клѣтки, които сѫ изпълнени отъ идеята да пѣятъ. Това не се постига само съ упражнение, Това се дължи и на онзи великъ пѣвецъ, който е изпълненъ отъ идеята да пѣе. Той, като влага законитѣ, чрѣзъ своята мисъль внушава на всички тия клѣтки да пѣятъ. И тѣзи клѣтки, като разумни сѫщества, отъ своя страна, казватъ: добрѣ, и ние ще пѣемъ заедно съ тебе. И когато клѣткитѣ на този човѣкъ започватъ да пѣятъ, всичко излиза много хубаво. Тия клѣтки ни учатъ да пѣемъ. Азъ ги наричамъ „малкитѣ Божествени слуги“. Нѣкой казва: азъ слушамъ пѣнието. Не, Господъ туря тия малки душички на пѣнието да те учатъ, тѣ сѫ специалисти, затова тѣ ще те научатъ, какъ да пѣешъ и какъ да слушашъ. Клѣткитѣ на окото по сѫщия начинъ ще те научатъ, какъ да глѣдашъ.

 

 Ние, съврѣменитѣ хора, мислимъ, че ние сме, които мислимъ; че ние сме, които пѣемъ; че ние сме, които слушаме. Не, е така. Ние още сме дѣца, които имаме голѣмо мнѣние за себе си, но въ сѫщность много малко знаемъ. Че сме дѣца, вижте на какво мязаме, като се родимъ. Майката трѣбва най-малко три години на редъ да мие, да разтрива дѣтето си, докато го събуди. Тя трѣбва поне до 21—та му годишна възрасть да го разтърсва. И майката го разстърсва, и учителитѣ го разтърсватъ, а слѣдъ това и обществото, докато стане най-послѣ човѣкъ готовъ за работа, да напише нѣкоя книга, да свърши нѣкоя по-важна работа. Като дойде до старини, започва да се оплаква, че силитѣ му го напущатъ, че мозъкътъ му почналъ да отслабва. Не е така. Дѣ остана учениятъ човѣкъ? Отъ новото гледище учениятъ човѣкъ е всѣкога ученъ; той знае своето минало, знае своето бѫдеще, а учи своето настояще, понеже настоящето е у Бога. Слѣдователно ние, съврѣменитѣ хора, изучаваме настоящия животъ, както и това, което можемъ да направимъ прѣзъ този животъ. Отъ Божествено гледище най-важниятъ животъ е днешниятъ, а отъ човѣшко гледище — бѫдещиятъ животъ.

 

 И тъй, казвамъ: спасената душа, или избавената душа е тази, която трѣбва да има свобода. Това, което ви говоря е, че вие трѣбва да имате основа. Вие имате вече поставена една Божествена основа, а сега ви давамъ начинъ, какъ трѣбва да градите. Който нѣма основа, нека тури за основа Истината и върху тази основа да гради. На онѣзи отъ васъ, които искатъ да станатъ ясновидци, да виждатъ право, казвамъ днесъ: прѣстанете да лъжете и да се лъжете! Никаква друга философия! А това, дали ще можете, или не, дали обществото е готово, или не, оставете този въпросъ настрана. Ние не живѣемъ за обществото, ние живѣемъ за Бога. Казвате: дали мога да направя това нѣщо, или не мога. Чудни сте вие! Ако една мома може да напусне бащиния си домъ и да тръгне подиръ единъ нехранимайко, защо вие не можете да направите това заради Бога? Глѣдамъ нѣкой религиозенъ човѣкъ говори за Бога, а като го турятъ на единъ изпитъ цѣлъ се разтреперва. Отдѣ е влѣзълъ страхътъ у хората? — Страхътъ е туренъ само като прѣпятствие, да се опита вашия характеръ, да видите, до колко сте силни. Безъ страхъ въ свѣта не може. Богъ е вложилъ въ страха една сила, и ти трѣбва да хванешъ страха и да извадишъ тази сила отъ него за своето самоосъвършенствуване. Страхътъ ще ходи съ тебе, но ти нѣма да се страхувашъ. Въ умразата сѫщо тъй Богъ е вложилъ една сила, която ти трѣбва да използувашъ. Затова и умразата ще ходи съ тебе, но ти нѣма да мразишъ. И въ лъжата сѫщо така има едно богатство, една сила, която е потрѣбна. Ти, ще използувашъ лъжата, безъ да лъжешъ, само ще използувашъ нейната сила. Слѣдователно, ако лъжата те побѣждава и взима отъ тебе нѣщо, ти губишъ. Ако пъкъ ти взимашъ отъ нея, печелишъ. Кажете ми сега: кое е по-хубаво, търговецътъ да дава, или да взема? — Да взима, разбира се. Кое е по-хубаво за ученика, да придобива знания, или да дава? — Да придобива. Кое е по-хубаво за единъ великъ писатель, да придобива знания и да пише, или само да дава? — Да придобива. Ние трѣбва да придобиемъ нѣщо въ този свѣтъ. Придобивката всѣкога носи едно благо. Тази придобивка е Истината. И наистина, прѣзъ тази година ние трѣбва да придобиемъ Истината въ нейната нова форма. И когато всички хора казватъ, че ще възкръснемъ, какво разбираме подъ възкресението?

 

—  Че ще придобиемъ Истината.

 

 Казва Христосъ: „Които чуятъ гласа на тази Истина, ще оживѣятъ и ще възкръснатъ“. И тъй, както Талеса, азъ казвамъ: „Бѫдещиятъ свѣтъ ще е направенъ отъ Истината.“ Затова, всѣки човѣкъ, който търси Истината, трѣбва да влѣзе въ най дълбокитѣ мѣста на земята. Човѣкътъ на Истината е човѣкътъ на съвършеното безстрашие. Той не е страхливъ човѣкъ. Това не значи, че страхътъ не се проявява въ неговата душа, но като дойде страхътъ, той го побѣждава. Нѣкой казва: да ме освободятъ отъ страха! Нѣма какво да те освобждаватъ. Страхътъ ще ходи съ тебе, но ти нѣма да се страхувашъ. Пъкъ и отъ умразата нѣма какво да те е страхъ. Ще ходишъ съ нея, безъ да мразишъ.

 

 Сега, ако Богъ е Богъ нашъ, какво трѣбва да направимъ? Какво каза Богъ на Мойсея? — Чухъ въздишкитѣ на моя народъ, иди да имъ кажешъ моята добра вѣсть, че азъ съмъ рѣшилъ да ги избавя отъ Фараона. Какво каза Богъ на Христа? — Азъ чухъ въздишкитѣ на падналитѣ духове, иди и имъ кажи, че азъ съмъ рѣшилъ да ги избавя отъ страданията чрѣзъ моята Любовь. Отъ тѣхъ ще направя единъ новъ свѣтъ и ще ги поставя граждани на това ново Царство, което съграждамъ. Тѣ ще бѫдатъ избранитѣ въ това Царство. Какво каза Христосъ на ученицитѣ си, като дойде на земята? — Идете и кажете и на другитѣ, че Отецъ ми ме прати да ви кажа, че Той ви е избавилъ чрѣзъ своята Любовь, че Той е възлюбилъ всички души и тия, които Му се надѣятъ и уповаватъ Нему, Той ще ги избави. Туй трѣбва да знаете! И ако Христосъ е дошълъ да избави свѣта, всички вие трѣбва да обичате Истината, защото тази Истина е свързана съ вѫтрѣшната свобода на душата.

 

 И въ послѣднитѣ дни, казва се Богъ говори намъ чрѣзъ Своя Синъ.

 

 Знаете ли онази повѣсть за осѫдения на обѣсване, за когото присѫдата трѣбвало да се приложи точно въ 10 часа сутриньта, но майка му подала петиция за помилване прѣдъ царя, та чакали отговора. Часътъ билъ деветъ и половина, всички очакватъ отговора. Часътъ минава деветь и половина, остава още една минута до 10 часа, но ето, пристига вече адютанта, размахва една книга, въ която се съобщава, че осѫдениятъ е помилванъ. Казвамъ: послѣдната минута е тази! Питамъ: тази послѣдна минута не донесе ли радостната вѣсть, че тази душа вече е избавена? Още една минута трѣбваше, за да увисне този човѣкъ на вѫжето. Каква е вѣстьта, която е написана на тази книга? Тази вѣсть е любовьта, която казва: Тия „души сѫ вече избавени, свободни сѫ.

 

 Та казвамъ: най-голѣмото благо е да бѫдемъ всички свободни, да имаме Божията Любовь въ себе си. И всѣки день ние можемъ да направимъ най-малкия опитъ. И като живѣемъ така, ще прѣобразимъ тѣлото си. Трѣбва да преобразимъ тѣлото си! И Павелъ казва: „Нашето смъртно тѣло трѣбва да се облѣче въ безсмъртие. Нашиятъ умъ трѣбва да се облѣче въ свѣтлина, а сърцето ни трѣбва да се облѣче въ Божествената Любовь. Само тогава ще настане безсмъртието въ свѣта. Казвамъ: нека днешниятъ день отпразнуваме не възкресението на Христа прѣди 2000 години, а възкресението на Христа като вѣчно възкръсение въ нашитѣ души, което възкръсение ще ни покаже пѫтя къмъ Истината, а този пѫть ще ни донесе свобода и щастие, не само за днесъ, но и за вѣчни врѣмена. И всѣки, който приеме тѣзи думи, той ще бѫде човѣкътъ, за когото иде книгата, въ която пише, свободенъ е! Нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ Божията Истина. Тя дава свобода, а свободата е свързана съ знанието. Знанието е свързано съ свѣтлината. Свѣтлината, сама по себе си, дава всички условия за животъ, а Божествениятъ животъ, самъ по себе си, носи всички блага. А всички вие търсите тия блага. И като създадемъ тѣзи условия, ще имаме новата наука за изучаване на нѣщата по новия начинъ, по особенъ начинъ. Тогава животътъ ни нѣма да бѫде еднообразенъ, а разнообразенъ. Та благата, способноститѣ, които се криятъ у насъ, могатъ да се развиятъ само по този новъ начинъ, да вдъхне Богъ въ васъ, чрѣзъ вашитѣ уши новия животъ. И които чуятъ, това сѫ хората, които нѣма да се раждатъ, но ще възкръснатъ. Когато Богъ вдъхна на хората дихание прѣзъ носа, тѣ станаха живи души, а тия, на които Богъ вдъхне дихание чрѣзъ ушитѣ, тѣ ще възкръснатъ. Това е възкресението. Нашитѣ тѣла, това сѫ гробищата, съ които ние сме свързани; мѫчимъ се, живѣемъ въ тѣхъ. Всѣки отъ васъ знае, колко ужасенъ е този гробъ!

 

 И тъй, въ послѣднитѣ дни Богъ говори намъ чрѣзъ Своя Синъ. И на Мойсея каза: „Азъ съмъ Богъ вашъ.“ И сега Богъ казва: „Азъ ще проговоря на тѣзи хора чрѣзъ Истината, и всички ще познаятъ свѣтлината.“

 

 

Бѣседа,  държана  отъ  Учителя,  на  2  май,  1926  год.

въ  гр. София. (Великдень)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...