Jump to content
Della

1928_05_06 Гласъ отъ града

Recommended Posts

Единично издание, 1928 г.

от цикъла неделни беседи "За съдба дойдох" - 11 серия

Книгата за теглене на PDF

 

От томчето "За сѫдба дойдохъ"
Сила и живот, XI серия, т.3,(1928),
Издание 1929 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

Гласъ отъ града.

 

„Гласъ на метежъ иде отъ гра­-

да; гласъ отъ храма; гласъ на

Гoспода, Който прави въздаяние

на неприятелитѣ си."*)

*).Исаия 66:6

 

Като четете 66. глава отъ пророкъ Исаия, вие ще се прѣнесете въ врѣмето прѣди 2500 години. Въ шестия стихъ отъ прочетената глава се изтъкватъ три различни положения: „Гласъ на метежъ иде отъ града; гласъ отъ храма; гласъ отъ Гос­пода, Който прави въздаяние на неприятелитѣ си".

 

„Гласъ на метежъ иде отъ града“. Градътъ прѣдставлява материалния свѣтъ, съвокупность отъ всички материални нужди, които произвеждатъ сегашното стълкновение между хората.

 

„Гласъ отъ храма“. — Това е гласътъ на различнитѣ религии въ свѣта, които сѫ раздѣли­ли човѣчеството. Това е гласътъ на хора съ раз­ни религиозни убѣждения, които разискватъ върху въпроса, кое вѣрую въ свѣта е най-право.

 

„Гласъ отъ Господа, Който прави въздаяние на неприятелитѣ си“. — Този е гласътъ на въз­вишеното, на Божественото, което туря нѣщата въ редъ и порядъкъ. Сега, запримѣръ, Господъ говори въ България. По какъвъ начинъ? — Чрѣзъ землетресенията. Който се интересува,какво нѣ­що прѣдставляватъ землетресенията, ще знае, че Господъ говори чрѣзъ тѣхъ. Ученитѣ казватъ, че такова разтърсване на земята, каквото сега стана,се е случвало само единъ пѫть досега. Тѣ не съобщаватъ, по кое врѣме е било първото раз­търсване на земята, но казватъ, че нѣкога въ ми­налото е било първото силно разтърсване на зе­мята и сега е второто. Такива пропуквания на зе­мята, като сегашнитѣ, се случватъ едва втори пѫть. Сегашнитѣ пропуквания заематъ голѣми раз­стояния въ диаметъръ, а на дълбочина достигатъ около 25 клм.. Като правя своитѣ изчисления, намирамъ, че грамадната енергия, която сегашното землетресение произведе, се равнява на число, съ­ставено отъ единица и 30 нули. Грамадна енергия се разви при това землетресение! Ако тази енер­гия се използува разумно, като електрическа енер­гия, тя би могла да движи всички фабрики въ свѣта, или би могла да освѣтява цѣлия свѣтъ въ продължение на 10,000 години. Ако българитѣ могатъ да я използуватъ разумно, тѣ биха могли да я изпратятъ по цѣлия свѣтъ и да станатъ най-богатъ народъ въ свѣта. Богъ ги осигурява за 10,000 години, но българитѣ сами трѣбва да разбератъ и съзнаятъ това благо, за да могатъ пра­вилно да го използуватъ. Ония отъ тѣхъ, които по­страдаха отъ землетресението, излѣзоха вънъ на палатки, треперятъ на дъжда и на студа и си каз­ватъ: „Какво става? Какво значи това?“

 

Казвамъ: това е гласътъ на Господа. Отъ редъ години проповѣдници имъ говориха, тълку­ваха имъ Словото Божие, казваха имъ, че идатъ врѣмена на изпитания, но тѣ не искаха да чуятъ, намираха, че тия проповѣдници били глупави, смах­нати и т. н. Редъ учени имъ прѣдсказваха тия врѣмена, обаче, и за тѣхъ казваха, че тия учени нищо не знаятъ, докато най-послѣ Господъ имъ проговори и ги изпрати навънъ. Питамъ: сега въ коя църква ще се молятъ хората? — Нѣма църк­ва, въ която могатъ да се молятъ. Въ коя джамия ще се молятъ? — И джамия нѣма, въ която мо­гатъ да се молятъ. Страхъ ги е да влѣзатъ вѫтрѣ. Въ коя наука ще вѣрватъ? — Нѣма наука, на коя­то могатъ да уповаятъ. Запитватъ ученитѣ, професоритѣ, ще има ли още землетресения, или нѣма да има повече. Отдѣ ще знаятъ професоритѣ?

 

Сега Господъ разтръсва земята! Единственъ Той знае, кога ще има землетресение. Ученитѣ, за обяснение на землетресенията, изнесоха слѣдния фактъ: причината на землетресенията се крие въ грамадната енергия, която се произвежда отъ тър­кането на частицитѣ на двѣтѣ голѣми плочи, съ грамадни плоскости, които се движатъ една срѣщу друга. Едната плоча е наречена фино-скандинавско-сибирска и се движи отъ сѣверъ къмъ югъ; другата плоча е наречена африкано-арабско- индустанска и се движи отъ югъ къмъ сѣверъ. Казвамъ: тази грамадна енергия не се произвеж­да отъ плочитѣ, но тѣ сами се движатъ, като ледени планини, отъ Божествена сила, отъ Божествена енергия. Тѣ се намиратъ въ обятията на тази сила и подъ нейния тласъкъ се движатъ въ двѣ противоположни посоки една на друга. Защо едната плоча се движи отъ сѣверъ къмъ югъ, а другата отъ югъ къмъ сѣверъ? — Желанието на цѣла Европа и на цѣла Азия е да бѣгатъ отъ полюситѣ и да отиватъ къмъ екватора. Ученитѣ хора трѣбва да направятъ изчисления,съ колко километра Европа се е отдалечила отъ полюса. Европа ще стане по-топълъ материкъ. И двѣтѣ плочи се движатъ къмъ екватора. Това е символъ, знамение на врѣмето. Съврѣменниятъ човѣшки егоизъмъ, който е образувалъ високи снѣжни пла­нини, е достигналъ вече върха на своето развитие. И тия снѣжни планини днесъ трѣбва да се стопятъ! И въ Писанието се казва, че всички ледени планини ще се стопятъ. За кои ледени планини се говори тамъ? — За леденитѣ планини, създадени отъ мислитѣ и чувствата на човѣшкия егоизъмъ.

 

„Гласъ на метежъ иде отъ града". — Това е гласътъ на човѣшкия стомахъ, който разрѣшава економическия въпросъ, какво ще ядемъ и какво ще пиемъ, какъ ще се обличаме, въ каква кѫща ще живѣемъ и т. н. Всичко това е необходимо, но тия въпроси сѫ външни. Има важни, сѫществени въпроси, които стомахътъ не може да разрѣши.

 

„Гласъ отъ храма". — Това е гласътъ на чо­вѣшкото сърце. Всѣки човѣкъ иска да бѫде обичанъ. Право е това. Защо? Когато човѣкъ е обичанъ, животътъ му добива смисълъ. Като обичашъ, ти осмисляшъ живота си; когато хората те обичатъ, тѣ осмислятъ твоя животъ. Това подраз­бира, че хората ти създаватъ условия да направишъ нѣщо. Защо е необходима обичьта за човѣка? — Обичьта е ограда на човѣшката градина, въ която хубавитѣ плодни дървета, посадени отъ памти-вѣка, ще могатъ да растатъ и да се развиватъ правилно. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, нищо не може да създаде. Обаче, не е достатъчно само да бѫдешъ обичанъ, но и ти самъ да обичашъ. Защо? — Да обичашъ другитѣ, значи да сѣешъ отъ тия хубави плодни дървета въ твоята градина. Какво ще се ползувашъ, ако градината ти е хубаво заградена, но не си посѣлъ въ нея нито едно плодно дръвче? — Тя ще бѫде пълна съ тръне и бодили. Или, какво ще се ползувашъ, ако си посѣлъ въ градината си хубави плодни дръвета, но не е заградена? — Всички животни, които те заобикалятъ, всички противодѣйствуващи сили на твоето развитие ще влѣзатъ въ градината ти и ще изядатъ всичко.

 

И тъй, съврѣменните народи въ цѣла Евро­па трѣбва да съзнаятъ, като главни фактори въ живота си, слѣднитѣ двѣ положения: всѣки народъ да проявява любовьта си къмъ другитѣ народи, но и тия народи отъ своя страна да проявяватъ любовьта си къмъ дадения народъ. Днесъ Богъ изпитва любовьта на европейскитѣ народи къмъ българитѣ, като имъ казва: „Много е дадено на васъ, сега идете вие да помагате!“ Съврѣменното човѣчество се нуждае отъ честни управници, отъ честно духовенство. Тѣ сѫ поставени отъ Бога да управляватъ, да рѫководятъ хората, затова носятъ на съвѣстьта си голѣма отговорность. Прѣдъ кого? — Има една власть въ свѣта, прѣдъ която тѣ ще даватъ отчетъ. Всички тия хора трѣбва да знаятъ, че тѣ не сѫ главнитѣ фактори въ свѣта. И за тѣхъ има затвори и сѫдилища, както и за обикновенитѣ хора. Ако нѣкой министъръ не изпълни длъжностьта си, както трѣбва, и за него има сѫдъ и затворъ; и той е отговоренъ за дѣлата си. Тѣ създаватъ едни закони, други анулирватъ, но дохожда день, когато ще се намѣрятъ въ затвора, дѣто ще имъ кажатъ: „Опитайте сега върху себе си законитѣ, които вие сами създадохте!“ Да бѫдешъ министъръ въ нѣкоя държава, то е равносилно на това, да свършишъ университетъ. Всѣки разуменъ министъръ трѣбва да знае, че е отговоренъ за своитѣ дѣла. Той трѣбва да знае още, че законитѣ, които създава, засѣгатъ и него самия. Проповѣдвашъ нѣкое учение. Ще знаешъ, че това учение засѣга и тебе. Всички философи — отъ миналото и настоящето — твърдятъ, че въ живота, между всички нѣща, сѫществува вѫтрѣшна връзка.

 

„Гласъ отъ Бога, Който дава въздаяние на неприятелитѣ си“. — Това е гласътъ на Божественото, което говори въ всѣки човѣкъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и справедливъ! Да бѫдешъ честенъ, значи да служишъ на себе си, на своята личность, на човѣшкото. Да бѫдешъ справедливъ, значи да служишъ на Божественото начало въ себе си, на Бога. Само така човѣкъ може да се ползува отъ благата, които Богъ му е далъ. За да може човѣкъ да опита благата, които храната му дава, той трѣбва да има здравъ стомахъ; за да може да опита благата, които облѣклото му дава, той трѣбва да има здраво тѣло. Какво е прѣдназначението на човѣшкия стомахъ? — Стомахътъ трѣбва добрѣ да смила храната и правилно да използува образуванитѣ въ него хранителни сокове. Ако човѣкъ мисли, че трѣбва да яде за удоволствие, да стане пъленъ, той не е използувалъ добрѣ своя стомахъ. Има хора, които тежатъ 80 — 100 — 150, а понѣкога достигатъ и до 250 клгр. тежесть. Питамъ: защо имъ е толкова месо? Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е тежъкъ. Добрѣ е човѣкъ да бѫде тежъкъ, но при дадени условия. Да бѫде тежъкъ, когато ходи по земята, тази тежесть има смисълъ; но когато падне въ водата, тази тежесть е опасна. Още по-опасно е, когато нѣкой човѣкъ падне отъ високо, отъ нѣкой аеропланъ. Ако двама души съ различни тежести, единиятъ тежи 100 клгр., а другиятъ единъ грамъ — паднатъ отъ височина 5 — 10 клм. отъ нѣкой аеропланъ, кой отъ тѣхъ ще се избави отъ смъртьта? - Разбира се, че онзи ще се избави, който тежи единъ грамъ.

 

Когато се казва, че хората трѣбва да се обичатъ, ние подразбираме, че тѣ трѣбва да се облѣкатъ въ Божественъ животъ. Казвате: богатитѣ хора се обличатъ добрѣ. Богатството не седи само въ паритѣ. Тия богати хора не се считатъ за разумни само затова, че иматъ срѣдства, пари. Истински богати хора сѫ тия, които иматъ съдържание. Тѣхното богатство днесъ може да е въ потенциално състояние, но единъ день тѣ ще разполагатъ съ милиони. Тия хора, които цѣлъ животъ мечтаятъ за богатство, мязатъ на онзи циганинъ, който, като турилъ на главата си гърне съ млѣко за продань, започналъ да си мечтае: „Ще продамъ млѣкото и съ паритѣ, които спечеля, ще си купя яйца; отъ яйцата ще се излюпятъ пиленца. Като пораснатъ пиленцата, ще ги продамъ, и съ паритѣ отъ тѣхъ ще си купя една патица, която слѣдъ врѣме ще има малки патенца. Като пораснатъ патенцата, ще ги продамъ и съ спечеленитѣ отъ тѣхъ пари ще си купя единъ волъ. Слѣдъ врѣме и него ще продамъ и ще си купя единъ конь.Послѣ ще се облѣка хубаво, ще се кача на коня и по пѫтя си ще срещна царската дъщеря, която ще се влюби въ мене. Ще се оженимъ, ще ни се родятъ дѣчица, които ще ни радватъ.“ Тъй увлеченъ въ мечтитѣ си, той подскочилъ, гърнето съ млѣкото паднало отъ главата му и се счупило. Сега вече той останалъ по-бѣденъ, отколкото билъ по-рано. Хубаво нѣщо сѫ мечтитѣ, но други сѫ мечтитѣ на хора, родени богати, които разбиратъ сѫщината на живота. Обаче, да мечтае човѣкъ, като този циганинъ, това е заблуждение. Има хора, които отпослѣ ставатъ богати, а има такива, които се раждатъ богати. Тия послѣднитѣ сѫ царски синове, които считатъ цѣлия козмосъ като условие за своето развитие.

 

„Гласъ на Господа, Който дава въздаяние на неприятелитѣ си.“ Като говоримъ за гласа на Господа, разбираме положението на разумнитѣ хора, които осмислятъ всички нѣща и отдаватъ право на всички сѫщества. Не е достатъчно човѣкъ само да мисли правилно, но и да живѣе правилно; не е въпросътъ, дали живѣе добрѣ, или не живѣе добрѣ, важно е да живѣе. Благородството на човѣка седи въ това, да бѫде справедливъ. Справедливостьта не подразбира строгость. Справедливиятъ човѣкъ е строгъ първо къмъ себе си и казва: „Азъ трѣбва да възприема Божията Любовь и отъ придобитото благо да дамъ и на своитѣ ближни.“ По този начинъ човѣкъ може да разчита и на любовьта на своитѣ ближни. Нѣкой пита: „Защо трѣбва да обичамъ?“ — За да оградишъ градината, въ която си сѣлъ. — Ами защо трѣбва хората да ме обичатъ? — За да се създадатъ благоприятни условия за растежа на всичко, което си посѣлъ въ градината.

 

Казвамъ: когато човѣкъ се проникне отъ тѣзи двѣ положения — да бѫце обичанъ и да обича — той ще може да изяви Божията Любовь на земята. Тогава и Богъ ще живѣе въ всѣки човѣкъ. Дойде ли Божествената Любовь у човѣка, той е готовъ вече на всички жертви, малки и голѣми. Не е ли готовъ човѣкъ на жертви за Бога, той ще се намѣри въ голѣми противорѣчия: ще се ражда и умира, ще бѫде младъ и ще остарѣва, ще изгубва смисъла на живота си и т. н. Живѣе ли човѣкъ въ Божията Любовь, той постепенно се приближава къмъ закона на безсмъртието. Законътъ на безсмъртието поставя всички хора подъ еднакъвъ знаменатель. Когато при мене дойде нѣкой мой приятель, азъ ше постѫпя съ него тъй, както съ себе си: отъ моята чаша нѣма да пие, на моето легло нѣма да спи, отъ моето ядене нѣма да яде, но за моя приятель ще имамъ специална чаша, специално легло, специална храна — всичко ще бѫде най-хубаво и приготвено специално за него. Колкото мои приятели дойдатъ, за всички ще имамъ специални чаши, завивки, легла, храна и т. н. За всѣки мой приятель ще имамъ нови нѣща. Това изисква Божествениятъ животъ. Употрѣбите ли една чаша два пѫти, ще чуете гласъ, който иде отъ града, гласъ на метежъ. Употрѣбите ли една чаша три пѫти, ще чуете гласъ отъ храма. Употрѣбите ли най-послѣ една чаша четири пѫти, ще чуете гласъ отъ Господа, Който ви казва, че не разбирате Неговитѣ закони.

 

И тъй, когато съврѣменнитѣ хора се намѣрятъ въ противорѣчия, веднага започватъ да търсятъ Бога, като ходятъ по църкви, палятъ свѣщи и т. н. Обаче Богъ казва: „По този начинъ вие не може да разрѣшите противорѣчията на вашия животъ. Вие трѣбва да измѣните чувствата и мислитѣ си“. —Какъ? — Като вървите паралелно съ моитѣ чувства и мисли и като постѫпвате тъй, както азъ постѫпвамъ. Днесъ всички живѣемъ въ Божията Любовь. Всичко, което виждаме на небето — слънцето, мѣсеца, звѣздитѣ — всичко това е проявената Божия Любовь, Която казва: „Азъ създадохъ всичко заради васъ. Посѣйте най-красивото и най-великото въ своитѣ градини и ще се ползувате отъ всички Мои блага.“ Но какво казватъ на това отгорѣ съврѣменнитѣ хора? — Тѣ искатъ всичко да имъ се докаже. Ученитѣ хора — геолози, биолози, астрономи и други — искатъ да имъ се докаже, че наистина цѣлата вселена е създадена отъ Бога и търсятъ, дѣ е Неговиятъ прѣстолъ. Казвамъ: това е гласъ на метежъ, който иде отъ града. Много отъ съврѣменнитѣ учени и философи сѫ хора на физическия животъ, хора на стомаха. Какво казватъ религиознитѣ?— Братство, братство, но сиренето трѣбва да се купува съ пари. Така е, паритѣ сѫ нужни въ живота, нищо не се дава даромъ, но въ свѣта трѣбва да сѫществува правилна обмена.

 

 

Христосъ казва: „Даромъ сте приели, даромъ давайте!.“ Това се отнася до благата, които идатъ отъ Бога, но по отношение благата на хората, трѣбва да сѫществува правилна обмѣна. Има хора, които обичатъ само да взиматъ, а нищо не даватъ. Ние наричаме тия хора „щерни“. Въ този случай, имаме два вида хора: щерни и извори. Ако нѣкой човѣкъ е щерна, въ него ще се налѣе извѣстно количество вода, която слѣдъ врѣме ще се излѣе и ще трѣбва отново да се пълни. Остане ли тази вода за по-дълго врѣме въ него, тя ще се развали. Ако пъкъ нѣкой човѣкъ е изворъ, той постоянно ще тече, и водата въ него винаги прѣсна ще бѫде. Какво щастие, какъвъ животъ иматъ тия хора, които мязатъ на щерни? Тѣ се осигуряватъ, пълнятъ щернитѣ си съ вода, но до кога ще трае това осигуряване? Утрѣ заминатъ за другия свѣтъ и виждатъ, че никаква осигуровка не може да ги спаси. По този начинъ всѣки човѣкъ ще бѫде повиканъ за другия свѣтъ и ще разбере, че съ своята философия не е придобилъ нищо.

 

Единъ день българскиятъ царь попада между простото население нѣйдѣ изъ България, и една бабичка се приближава къмъ него и започва да се оплаква отъ положението си: „Синко, много бѣдствуваме, рискуваме да умремъ отъ лишения и сиромашия.“ — Нищо, бабо, ще се оправи работата, не се безпокой! Ама ще измремъ отъ гладъ. Питамъ: защо е този страхъ отъ смъртьта? Какво лошо има въ това, че ще умремъ? Въпросътъ не седи въ това, че ще умремъ, но да умремъ като разумни сѫщества, които могатъ да обичатъ и да бѫдатъ обичани.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота на българскитѣ учители, случилъ се въ нѣкой отъ провинциалнитѣ градове. Единъ отъ учителитѣ въ този градъ изпраща свой ученикъ при учителката на сѫщото училище, дѣто и той прѣподавалъ, да го сватосва. Ученикътъ отива при учителката и започва да й говори за добрината, за красотата на своя учитель и т. н. Учителката го изслушва и слѣдъ това го запитва: „Защо ми говоришъ за учителя си, а не говоришъ за себе си?“ Значи, учителката се влюбила въ ученика, а не въ учителя. Така и нашитѣ съврѣменни философи говорятъ за природата, за Бога, за всичко това, което не знаятъ, но нищо не говорятъ за себе си. Казвамъ: дали светѣтъ е добрѣ създаденъ или не, не се занимавайте съ тия въпроси. Говорете за себе си! Не ставайте сватове на хората, не се наемайте да ги жените! Всѣки човѣкъ е въ състояние самъ да се ожени. Работата на ученика не седи въ това да жени учителя си. Учительтъ, който го учи, самъ може да се ожени. Защо учительтъ изпраща своя ученикъ да го сватосва? — Той искалъ да му даде единъ урокъ, и по този начинъ да го изпита. Учителката пъкъ казва на ученика: „Азъ не мога да се оженя за учитель, който изпраща своя ученикъ да го сватосва“.

 

Питамъ: кой ще ни покаже сега пѫтя? Дѣцата ли ще дойдатъ? Синоветѣ ли ще учатъ бащитѣ си? Дъщеритѣ ли ще учатъ майкитѣ си? Ученицитѣ ли ще учатъ учителитѣ си? Ние ли ще учимъ Бога, какво трѣбва да прави? Нѣкой пита: защо Господъ създаде свѣта? Казвамъ: азъ ще ви отговоря, защо Господъ създаде свѣта, но вие ми кажете, защо страдате отъ ставенъ ревматизъмъ, защо имате невралгия въ лѣвото полушарие на мозъка си, защо сте кѫсогледъ, защо сърцето ви е пълно съ умраза и т. н.? Ако можете да отговорите на тѣзи въпроси, вие имате положителна философия въ живота си. Човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ за всичко това, не е достатъчно само да каже, че така е роденъ. Той трѣбва да прѣвърне тия отрицателни величини въ положителни. Всѣка положителна и отрицателна величина въ свѣта има свой произходъ. Ако между двама души се зароди умраза, има причини за това. Умразата се ражда между двѣ еднакви величини съ еднакви стремежи, но въ противоположни посоки. Напримѣръ, двѣтѣ голѣми плочи на земята се движатъ въ противоположни посоки, като се стремятъ къмъ екватора, при което се произвежда това голѣмо сътресение на земнитѣ пластове. Силитѣ на тѣзи двѣ плочи сѫ въ голѣма вжтрѣшна борба помежду си. Слѣдователно, когато двама души се движатъ отъ своитѣ полюси къмъ екватора, непрѣменно ще се създаде вѫтрѣшна умраза, едно вѫтрѣшно сътресение.

 

„Гласъ на метежъ иде отъ града; гласъ отъ храма“. Ако съврѣменнитѣ религиозни хора се помолятъ и землетресението спре, тѣ ще кажатъ на проститѣ и на нерелигиознитѣ хора: „Виждате ли, щомъ се помолихме ние, и землетресението се прѣкрати. Ако не бѣхме ние, положението ви щѣше да бѫде лошо. Затова, вие трѣбва да ни слушате“. — Не е така. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ трѣбва да бѫде самъ за себе си свещеникъ и да се моли на Бога. Това изисква новата религия! Това изисква разумниятъ животъ! Мнозина казватъ: „Ние сме учени хора, не е достойно за насъ да се молимъ.“ Казвамъ: който не се моли, не може да се нарече човѣкъ. Слѣдъ землетресението,нѣкой ученъ обяснявалъ на слушателитѣ си, какъ става землетресението, кои сѫ причинитѣ за землетресенията и т. н.. Той разказвалъ, какъ се огъвали пластоветѣ, но въ този моментъ станало землетресение, и този ученъ пръвъ избѣгалъ навънъ и казалъ: „Божия работа е това!“ Защо избѣгалъ навънъ? — Отъ страхъ.

 

Сега, азъ ви говоря, и вие ме слушате, но знаете ли, дали ще има землетресение, или нѣма да има? Ако този часъ стане едно силно землетресение, вие ще останете ли тукъ да ме слушате, или ще избѣгате вънъ? Ако землетресението е отъ първа и най-много до пета степень, може да ме слушате, но ако е отъ шеста до девета степень, не зная колко души биха останали да слушатъ бесѣдата. Вие ще питате: дали ще има още землетресения, или нѣма да има? — Опрѣдѣлено е, дали ще има землетресение, или нѣма да има. Ако ви кажа, че зная това, веднага ще ме питате какво зная, ще ставатъ ли още землетресения, или нѣма да ставатъ? Който знае това нѣщо положително, той е тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Нѣкога вънъ има силенъ вѣтъръ, но азъ зная, че той ще прѣстане слѣдъ половинъ часъ. Хората бѣгатъ, криятъ се, азъ седя тихъ и спокоенъ, наблюдавамъ врѣмето. Другъ пѫть вали силенъ дъждъ, излива се като изъ ведро. Всички хора тичатъ, криятъ се подъ стрѣхи, подъ дървета. Азъ излизамъ, не взимамъ чадъръ съ себе си. Които ме виждатъ, че излизамъ безъ чадъръ, чудятъ се, казватъ: липсва нѣщо на този човѣкъ! Обаче, не се минаватъ и десеть минути, и дъждътъ спира. Другъ пѫть деньтъ е горещъ, не се седи вънъ. Азъ излизамъ, взимамъ си дреха, чадъръ, а хората сѫ леко облѣчени. Слѣдъ малко врѣме на небето се явяватъ тъмни облаци, започва да вали, и врѣмето се изстудява. Азъ предвиждамъ, какво ще бѫде врѣмето.

 

Единъ мой приятель ми разправяше слѣдното: „Единъ день излизамъ на разходка съ единъ свой познатъ, ученъ човѣкъ, който минаваше за астрономъ. По едно врѣме отъ западъ се зададе единъ тъменъ, черенъ облакъ. Питамъ своя познатъ: „Какъ мислишъ, ще вали ли дъждъ? — Да, ще вали и хубаво ще ни измокри. Казвамъ му: „Не, нѣма да вали, защото има едно условие, което ще попрѣчи на облака. — Кое е това условие? — Понеже мѣсечината е пълна, тя ще раздѣли облака на двѣ — едната половина ще отиде на югъ, а другата половина на сѣверъ и нѣма да капне нито една капка дъждъ. И наистина, слѣдъ малко облакътъ се раздвои и не валѣ. По-нататъкъ азъ не му обяснихъ причинитѣ за това явление, но му обърнахъ внимание върху факта, че съврѣменнитѣ хора не познаватъ всички явления, които ставатъ въ природата. Когато въ врѣме на пълнолуние по небето има дъждовни облаци, дъждътъ закѫснява съ 24 часа. Луната произвежда извѣстни колебания въ водните капки.“

 

Казвамъ: животътъ, който прѣкарваме на земята, и условията, които Богъ ни е далъ, трѣбва да се използуватъ разумно. Всички хора трѣбва да знаятъ, че благата, които иматъ, сѫ дадени отъ Бога. Нещастията, страданията въ свѣта сѫ допуснати пакъ отъ Бога. Въ края на краищата, обаче, всѣки човѣкъ ще разбере, че Божията Любовь седи надъ всички страдания и нещастия, както и надъ злото въ свѣта. Ето защо, всѣки, който отива при Бога, получава двоенъ дѣлъ. Ако кракътъ ,му е счупенъ, Богъ ще каже: „Дайте му по-хубавъ кракъ!“ Ако окото му е извадено, Той ще каже: „Дайте му по-хубаво око!“ Любовьта всѣкога дава на човѣка повече, отколкото той е изгубилъ. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по-добрѣ е за Божественото въ него. Хора, които сѫ страдали повече, сѫ по-благородни отъ тия, които не сѫ страдали толкова. Питамъ: коя земя е по-добра: ораната или неораната? Кой хлѣбъ е по-хубавъ: омѣсениятъ или неомѣсениятъ?Кой плодъ е по-вкусенъ: зрѣлиятъ или незрѣлиятъ? Като знаете тия факти, защо искате нѣща, които днесъ не сѫ полезни за васъ? Защо искате щастие, богатство, когато тия нѣща нѣма да ви ползуватъ? Богатството на човѣка седи въ любовьта, която той може да прояви въ даденъ случай къмъ нѣколко лица. Ако единъ човѣкъ още, като стане сутринь, може да обикне десеть души изъ цѣлия свѣтъ, съ всичкото си сърце, той може да стане богатъ. Ако човѣкъ може да обикне десеть души, както трѣбва, той може да стане и ученъ. Слѣдователно, нашиятъ успѣхъ въ свѣта зависи отъ любовьта, която проявяваме къмъ другитѣ. Любовьта е динамическа сила, която може да прѣустрои човѣшкото тѣло, човѣшкото сърце, човѣшкия умъ и човѣшката воля.

 

Казва се въ Писанието: „Ще имъ дамъ нови сърца". Каменното, жестокото сърце на съврѣменния човѣкъ трѣбва да се видоизмѣни, да придобие нова, по-хубава, по-финна материя. Божественото Слово, което слушате всѣки день, трѣбва да стане за всички хора жива, положителна наука. Постигне ли ви нѣкакво нещастие или страдание, трѣбва да знаете, какъ да си помогнете. Намѣрите ли се прѣдъ нѣкой неразрѣшенъ въпросъ, веднага трѣбва да направите връзка съ по-висши и разумни сѫщества отъ васъ, отъ които да получите отговоръ на въпроса. Вие трѣбва да бѫдете напълно убѣдени въ това, дали правилно сте направили тази връзка. Често ви говоря за невидимия свѣтъ, но вие убѣдени ли сте въ неговото сѫществуване? Имате ли радио въ себе си, вие ще можете да се разговаряте съ сѫществата отъ този свѣтъ и нѣма да се съмнявате въ това, което ви се говори. Азъ не говоря за обикновеното радио, съ което съврѣменнитѣ хора си служатъ, но подразбирамъ вѫтрѣшното радио, което всѣки човѣкъ има, но трѣбва да го развие, за да може да се ползува отъ него. Съобщенията съ това радио не могатъ да ставатъ всѣкога, когато човѣкъ пожелае. Соломонъ е казалъ: „За всѣко нѣщо въ свѣта има опрѣдѣлено врѣме“. Сѫщиятъ законъ се отнася и за радиото, съ което хората си служатъ днесъ. Има редъ причини, които прѣпятствуватъ на хората да се съобщаватъ съ това радио, когато искатъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който иска да развие или възстанови дѣятелностьта на своето духовно радио, най-първо трѣбва абсолютно да изключи съмнѣнието отъ себе си. Изключи ли се съмнѣнието, хората ще чуватъ гласове отъ невидимия свѣтъ, ще могатъ да се разговарятъ и съ ангелитѣ.

 

Днесъ ученитѣ хора правятъ опити да чуятъ гласа на атомитѣ. Съ помощьта на микрофонитѣ, които усилватъ звука три милиарда пѫти, тѣ сѫ успѣли да доловятъ гласа на атомитѣ. По сѫщия начинъ ще чуятъ и гласа на микробитѣ.Единъ день, съ още по-усъвършенствувани микрофони, ученитѣ хора ще успѣятъ да чуятъ мелодичния гласъ на ангелитѣ, на светиитѣ, на гениитѣ отъ другия свѣтъ. Мнозина ще кажатъ: тия работи не сѫ за насъ. — Кои работи сѫ за васъ? Ако вие сте богатъ човѣкъ, който има въ касата си 10,000 златни монети и всѣка сутринь ги прѣброява, послѣ заключва въ касата и на другия день повтаря сѫщото, какво ще спечелите отъ тѣзи пари? Прѣзъ цѣлия си животъ броите тѣзи пари, въздъхвате прѣдъ тѣхъ, радвате имъ се, но тѣ пакъ си оставатъ 10,000 монети. Ако вие прѣзъ цѣлия си животъ сте мислили, какъ да приложите Божията Любовь и Божията Мѫдрость и сте намѣрили начинъ, какъ да се съобщавате съ невидимия свѣтъ, вие сте разрѣшили вече една отъ задачитѣ на своя животъ. Това ще ви повдигне прѣдъ лицето на Бога и ще израстете прѣдъ собственитѣ си очи. Че другитѣ хора ви считатъ глупавъ, невѣжа—това нищо не значи. Вие знаете, че имате такова изкуство, каквото другитѣ хора нѣматъ. Какво по-хубаво отъ това, човѣкъ да намѣри магическата прѫчица и да се движи съ нея навредъ изъ свѣта? Като срещнете такъвъ човѣкъ, ще го питате: дѣ живѣешъ? - Дѣто очитѣ ми видятъ, дѣто Богъ ми е опрѣдѣлилъ. — Гладенъ не ходишъ ли? — Не. Всѣкога съмъ ситъ. Дрехи за обличане имашъ ли? - Имамъ, каквито пожелая и когато пожелая. - Какъ постигашъ всичко това? — Съ магическата си прѫчица. Удрямъ съ нея, и веднага прѣдъ мене се изпрѣчва голѣмъ, хубавъ палатъ. Влѣза вѫтрѣ, измия се, прѣоблѣка се, стопля се, нахраня се и отнозо удрямъ съ прѫчицата. Палатътъ изчезва. Неприятели имашъ ли?— Нѣмамъ. Ами приятели имашъ ли? Имамъ. Докато магическата прѫчица е въ рѫката ми, всички добри хора сѫ съ мене. Изгубя ли тази прѫчица, изгубвамъ всички приятели. Тогава всички хора ми ставатъ не­приятели. И ако нѣкой човѣкъ се оплаква, че е нещастенъ, че изгубилъ приятелитѣ въ живота си, казвамъ: този човѣкъ е изгубилъ своята магическа прѫчица. Когато Мойсей бѣше на Синайската гора и слѣзе от тамъ съ скрижалитѣ,върху които бѣха написани Божиитѣ заповѣди, Богъ му каза: „Ще пазишъ тѣзи скрижали да не се счупятъ. Не ги ли опазишъ, свѣтътъ ще изпадне въ голѣми нещастия и изпитания, а ти самъ ще се намѣришъ въ чудо“. Обаче, Мойсей не можа да издържи на тази заповѣдь. Когато слѣзе отъ Синайската гора и отиде между своя народъ, той видѣ, че въ негово отсѫтствие евреитѣ си бѣха направили свой идолъ — златно теле — и скачаха наоколо му. Мойсей бѣше голѣмъ патриотъ. Душата му се наскърби отъ постѫпката на евреитѣ, че бѣха изневѣрили на Бога, затова хвърли скрижалитѣ и ги строши.

 

И тъй, тия двѣ плочи, за които ученитѣ казватъ, че се движатъ и отиватъ къмъ екватора, за да се намѣстятъ, това сѫ плочитѣ на Мойсея, които той строши. Сега се пише новъ законъ на земята. Мойсей повторно иде на земята, носи двѣтѣ плочи, за да ги възстанови, да покаже прѣдъ свѣта написанитѣ отъ памти-вѣка Божии закони, Божии заповѣди. Щомъ се възцарятъ Божиитѣ закони на земята, тя ще прѣстане да се тресе.

 

Питамъ: какво ще кажатъ ученитѣ хора на това отгорѣ? Каквото и да кажатъ тѣ, свѣтътъ трѣбва да знае, че двѣтѣ плочи, за които говорятъ съврѣменнитѣ учени, това сѫ двѣтѣ плочи на Мойсея, скрижалитѣ, които той строши. Когато тѣзи двѣ плочи се съединятъ и отидатъ къмъ екватора, земята вече нѣма да се тресе. Екваторътъ прѣдставлява Божия законъ великата Божия Любовь. На първата плоча Богъ пише: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.“ На втората плоча Богъ написа всички граждански закони: „Не убий, не кради, не прѣлюбодѣйствувай и т. н.“.

 

Казвамъ: сѫщо така у всѣки човѣкъ има двѣ плочи, които се движатъ къмъ екватора, и отъ това движение ставатъ вѫтрѣшнитѣ землетресения. Отъ редъ години се проповѣдва на съврѣменнитѣ хора, че въ свѣта ще станатъ коренни прѣобразования, отъ които всички хора, учени и прости, ще поумнѣятъ. Нѣма да остане човѣкъ въ свѣта, комуто дъската да не се намѣсти.

 

Въ 20. глава на Откровението, 1 — 2 стихъ се казва: „И видѣхъ, че слизаше отъ небето ангелъ, който имаше ключа отъ бездната и верига голѣма въ рѫката си. И улови змея, староврѣменната змия, който е дяволъ и сатана, и върза го за тисящи години“. Мнозина отъ религиознитѣ и ученитѣ хора намиратъ, че писаното въ тази глава, по врѣме и събития, съотвѣтствува на 20. вѣкъ. Днесъ свѣтътъ се управлява отъ Луцифера. Ангелътъ, обаче, знае законитѣ на небето и на земята, затова хваща Луцифера и го вързва съ верига за тисящи години. Но той не седи миренъ: рита, чупи плочитѣ, разтръсва земята. Тъй щото, землетресението въ България показва, че дяволътъ се вързва. Нѣкои питатъ: кога ще прѣстане землетресението? — Когато завържатъ дяволътъ много добрѣ, да не може да рита, да не върши зло, да стане безопасенъ за хората. И сега, между многото теории за причинитѣ на землетресенията, имайте прѣдъ видъ и послѣдната, която ви казахъ. Ако знаете повече, това ще е добрѣ за васъ. Българитѣ казватъ: „Отъ много глава не боли“. Човѣкъ трѣбва да знае да съпоставя фактитѣ. При съпоставяне на фактитѣ, трѣбва да се спазва слѣдния законъ: когато фактитѣ се съпоставятъ разумно, свѣтлина се произвежда. Не се ли съпоставятъ разумно, свѣтлина не се произвежда. Ра­зумното съпоставяне на фактитѣ изисква вѣрность въ мислитѣ, при което се забѣлѣзва, че между всички явления въ свѣта сѫществува тѣсна връзка. Това показва, че въ свѣта едноврѣменно работятъ разумни сили, които се подчиняватъ на една Висша Разумна сила.Слѣдователно, всѣко нѣщо, което става въ свѣта, не е произволно. То има свое прѣдназначение, свой дълбокъ смисълъ.

 

„Гласъ отъ Господа, Който дава въздаяние на неприятелитѣ си“. Днесъ българитѣ, както и всички народи по цѣлия свѣтъ, трѣбва да се научатъ да разбиратъ този гласъ и да Го слушатъ. Тъй щото, всички хора, които още се осмѣляватъ да лъжатъ и да крадатъ, или да не извършватъ службата си къмъ своя народъ честно, ще бѫдатъ, като сатаната, вързани отъ ангела за тисящи години. Които не вѣрватъ, ще се увѣрятъ. Тѣ ще бѫдать свидѣтели на тия врѣмена и ще видятъ, че Богъ не позволява да се вършатъ прѣстѫпления въ Неговия домъ. Братъ брата си не може да убива! Братъ сестра си не може да изнасилва! Синъ срѣщу баща си, или дъщеря срѣщу майка си не може да възстава! Всѣки, който иска да бѫде „човѣкъ“ въ пълния смисълъ на думата, трѣбва да има свещено понятие за Бога. Дойде ли ви нѣкаква мисъль за Него, сърцето ви трѣбва изцѣло да трепне, а душата ви да се изпълни съ великата Негова Любовь. Погледнете ли къмъ небето, съ всички негови свѣтила, погледнете ли къмъ хората и къмъ всички живи сѫщества, да почувствувате, че въ всичко това се проявява Божията Любовь, навредъ прониква Божиятъ Духъ.

 

Нѣкои казватъ: ние искаме да видимъ Бога. — Какъ ще Го видите? Да допуснемъ, че вие живѣете покрай морето, и нѣкой вашъ приятель ви пише, че ще ви посѣти. Вие излизате на брѣга и отдалечъ наблюдавате съ бинокълъ приближаването на парахода. Виждате ли веднага вашия приятель?— Не. Най-напрѣдъ виждате само дима на парахода. Послѣ едва забѣлѣзвате мачтата и най-послѣ виждате и парахода. Обаче, приятельтъ си още не виждате. Щомъ параходътъ спре на брѣга, вие виждате вече своя приятель.

 

Казвамъ: ние не виждаме никакво землетресение, отъ което съврѣменнитѣ хора се плашатъ. Ние виждаме нѣщо красиво, което иде въ свѣта. За разумнитѣ хора землетресението е гласъ на Господа. Той говори сега въ България и по цѣлия свѣтъ. Землетресението въ България се прѣдизвиква отъ пристигането на единъ грамаденъ параходъ, съ грамадна енергия, който носи своето голѣмо благословение за българския народъ. Понеже българитѣ сѫ малко своенравни, този параходъ иде, като великъ тѣхенъ Учитель, да ги поразтърси малко. Когато тѣ Го послушатъ и изправятъ живота си, земята ще се олегне, и ще се възстанови първоначалния редъ и порядъкъ. Землетресението е законъ, който възстановява хармонията въ свѣта, уравновѣсява противодѣйствувашитѣ сили на земята. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно се обърне къмъ Господа съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърце, и когато всички народи поотдѣлно се обърнатъ къмъ Господа съ всичкото си сърце и съ всичкия си умъ, и когато най-послѣ цѣлото човѣчество се обърне къмъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце, съ всичката си душа и сила, тогава и землетресенията ще прѣстанатъ.

 

Всички хора, всички народи съставлявагъ едно цѣло. Докато всички живѣемъ въ това цѣло, еднакво ще познаваме Божия законъ, еднакво ще изпълняваме Неговата воля и въ резултатъ на това всички ще живѣемъ въ закона на свободата. Въ закона на цѣлото всѣки човѣкъ, всѣки народъ ще има възможность да се прояви отдѣл­но, като човѣкъ, като народъ, и да реализира всички красиви копнежи на своята душа отъ незапомнени врѣмена на битието. Който иска да има домъ, ще има; който иска да има другари, ще има; каквото пожелае, ще го придобие; при това, всичко ще бѫде направено отъ най-фина материя — нито ще се разваля, нито ще се изцапва и т. н. Ще кажете: „Това сѫ приказки отъ 1001 нощь.“ —Не, това не сѫ приказки. Това нѣщо може да стане още този моментъ, но всички ще трѣбва да на­пуснете тѣлата си и да излѣзете навънъ. Ако прѣди 2 - 3 години бѣха казали на чирпанлии и пловдивчани всички да излѣзатъ вънъ и да отправятъ една обща молитва къмъ Бога, не биха послушали, нѣмаше да излѣзатъ. Но сега, когато стана землетресението, вѫтрѣ въ десеть секунди, всички излѣзоха навънъ. Защо? — Понеже Господъ говори сега. Ако не бѣха излѣзли, щѣха да останатъ затрупани подъ кѫщитѣ си. Страшно е живъ човѣкъ да бѫде затрупанъ подъ земята! Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да знаешъ, че ти си затрупалъ подъ своята мисъль и своитѣ желания, всички блага, които Богъ ти е далъ, безъ да си ги излолзувалъ разумно. Нѣма по-голѣмо блаженство отъ това, да съзнаешъ, че разумно си изпълнилъ всичко онова, за което си роденъ.

 

И тъй, този е пѫтьтъ, къмъ който трѣбва да се стремятъ всички добри хора. Всичко добро въ свѣта може да се постигне. Не мислете, че красивиятъ, добриятъ животъ иде отъ само себе си. Работа се изисква! Религиозниятъ човѣкъ работи чрѣзъ религията; учениятъ човѣкъ работи чрѣзъ науката. Обаче, както религията, така и науката сѫ само частично проявление на живота. Тѣ сѫ само частични вѫтрѣшни връзки на цѣлокупния животъ. На небето, въ Божествения свѣтъ религия не сѫществува. Тамъ сѫществува само Любовь. Понеже Любовьта не може да се прояви на земята, затова на земята се проявява религията. И сега, ако искате да изпълните волята Божия, непрѣменно трѣбва да замѣстите религията съ Любовьта. Тогава всѣки, който ви обича, ще бѫде свещеникъ и служитель въ вашия храмъ. На този свещеникъ и служитель вие нѣма да плащате. Това разбираме ние подъ думитѣ: „Даромъ ще работите“. Даромъ ще работите, но въ името на Любовьта. Такъвъ е животътъ на разумнитѣ хора. Научите ли се да живѣете на земята съобразно законитѣ на Любовьта, нѣма да се минатъ много години, и ще ви задигнатъ въ другъ нѣкой свѣтъ. Послѣ и от тамъ ще ви задигнатъ, ще пѫтувате каго пѫтникъ отъ свѣтъ въ свѣтъ, дѣто ще прѣбивавате за малко врѣме. Земята е послѣдното ви жилище, затова върху нея ще си правите врѣменни кѫщи. Вие ще се радвате на тия врѣменни кѫщи, но като гледате небето, слънцето, мѣсеца и звѣздитѣ, ще знаете, че ви очаква животъ по-хубавъ, по-красивъ отъ земния. Да живѣете на земята, а да мечтаете за небето, това е истинската поезия въ живота. Казвате: „Ние искаме да бѫдемъ богати, да си поживѣемъ малко на земята.“ Живѣйте, както искате, но не забравяйте благата, които ви очакватъ въ небето.

 

„Гласъ на метежъ иде отъ града“. Този гласъ на метежъ постоянно се чува отъ нѣкои хора. Обаче, отъ добритѣ хора не излиза този гласъ на метежъ. Нека прѣстане вече да се чува този гласъ на метежъ отъ града!

 

„Гласъ отъ храма“. Нека и този гласъ отъ храма, гласъ на неразбории и смутъ въ сърцата, гласъ на разни религиозни възгледи, прѣстане да се чува!

 

„Гласъ на Господа, Който дава въздаяние на неприятелитѣ си“. Нека се чува гласа на Господа, Който туря всичко въ редъ и порядъкъ. Всички страдания на нашитѣ физически тѣла, всички изпитания и противорѣчия на нашитѣ сърца и умове, това е гласъгъ на Господа, Който казва: „Нека всички ваши мисли, чувства и желания въ живота ви вървятъ успоредно съ моя животъ! Прави правете пѫтищата Господни!“

 

Беседа, държана отъ Учителя,на 6, V. 1928 г. София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×