Jump to content

1918_07_28 Събличане и обличане


hristo

Recommended Posts

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

Събличане и обличане

 

„Да се съблѣчете отъ вехтия человѣкъ и да се облѣчете съ новия”. Послание къмъ Ефесянитѣ 4:22 — 24.

Събличането и обличането представятъ велики закони на развитие. Това сѫ процеси, които се извършватъ и въ самата природа. Който не спазва тѣзи процеси, самъ се излага на страдания. Какво става презъ есеньта и презъ зимата съ растенията? — Постепенно събличатъ старата си дреха. Слана попарва листата, и тѣ постепенно окапватъ. Вѣтроветѣ оголватъ клонетѣ, обрулватъ листата имъ, докато най-после дървото се освободи напълно отъ старата си дреха. Щомъ дойде пролѣтьта, дърветата започватъ да се покриватъ съ нови листа; нови клончета израстватъ, нови цвѣтове се явяватъ. Дървото се облича съ нова дреха, т. е. съ нова премѣна. Ще кажете, че това е обикновено нѣщо. Събличането и обличането не сѫ обикновени работи. Като отидете на черква, и тамъ виждате сѫщитѣ процеси. Свещеникътъ иде отвънъ съ старата си, вехта дреха, но щомъ влѣзе въ олтаря, съблича я и облича нова — новъ човѣкъ става. Той се освобождава отъ старитѣ листа и се облича съ нови. Добре е, свещеникътъ да не съблича новитѣ си дрехи. Щомъ е станалъ новъ човѣкъ, новъ да си остане. Така правятъ всички хора. За единъ-два часа презъ деня обличатъ новитѣ си дрехи, а останалитѣ 22 — 23 часа прекарватъ въ старитѣ си дрехи. Следъ това се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре. Много естествено. Докато сте облѣчени съ старитѣ си дрехи, работитѣ ви не могатъ да се нареждатъ добре. Какво ще ви даде една стара дреха, пълна съ прахъ, съ поть и съ нечистотии? Ако облѣчешъ новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели.

Какво правятъ момата и момъкътъ, когато се женятъ? — Свалятъ старитѣ си дрехи и се обличатъ съ нови. Който ги види, радва се на новитѣ имъ премѣни и казва: Това сѫ невѣста и младоженикъ. Тѣ започватъ добре, но не издържатъ докрай добре. — Защо? — Като се върнатъ у дома си, събличатъ новитѣ си дрехи и обличатъ старитѣ. Следъ това се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре. Сега и вие сте облѣчени съ нови дрехи, но, като отидете по домоветѣ си, ще облѣчете пакъ старитѣ си дрехи. Павелъ казва: „Съблѣчете се отъ стария човѣкъ!” Значи, събличането на старитѣ дрехи и обличането въ нови представя новия животъ, къмъ който човѣкъ се стреми. Следователно, облѣчете ли се съ нови дрехи, не се връщайте повече къмъ старитѣ.

Какво, въ сѫщность, е стариятъ човѣкъ? — Това сѫ старитѣ мисли, чувства и желания, старитѣ навици, старитѣ дрехи, чиито последствия носимъ и доднесъ. Всички страдания — физически, сърдечни и умствени, всички лишения не сѫ ли резултатъ на стария човѣкъ, на старото? Въпрѣки това, чувате да казватъ: Да се държимъ за старото! Кѫде е писано това? Павелъ казва: „Облѣчете се въ новия човѣкъ!” Като чуятъ думата „ново” или „ново учение”, мнозина казватъ: Опасно е новото учение. — Опасно е старото. Въ сѫщность, новото учение препорѫчва на хората много прости, обикновени нѣща: Да се облѣчете съ нови дрехи, да се обуете съ нови обуща — да станете новъ човѣкъ. Кой не желае това? Ще кажете: Отде ще дойде новото? За новото сѫ нуждни пари, срѣдства. Кой ще ни ги достави? Започнете отъ невидимото и постепенно вървете къмъ видимото. Ако всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, събличате старитѣ дрехи на ума и на сърдцето си и обличате нови, досега щѣхте да се подновите, да станете новъ човѣкъ. Мѫжътъ става отъ сънь сърдитъ, недоволенъ. Защо? — Не е съблѣкълъ старитѣ си дрехи. Не се сърди на мѫжа си, но дай му чиста вода, да измие краката си, отвори прозореца да подиша чистъ въздухъ, дай му нови дрехи да се облѣче и вижъ следъ това, нѣма ли да бѫде доволенъ. Всѣка жена, която отваря Божествения сандъкъ и дава нови дрехи на мѫжа си, е добра. Това обличане е психическо. Който не знае да се облича съ нова психическа дреха, всѣкога ще бѫде недоволенъ и всѣкога ще се оплаква. Колко жени се оплакватъ отъ мѫжетѣ си, и колко мѫже — отъ женитѣ си, само затова, че не знаели, какъ да се обличатъ въ нови дрехи. Ако мѫжътъ не знае това изкуство, нека жената го облѣче; ако жената не притежава това изкуство, нека мѫжътъ я облѣче. Обличай жена си всѣка сутринь въ нова дреха, и тя ще бѫде добра. Обличай мѫжа си всѣка сутринь въ нова дреха, и той ще бѫде добъръ. Жената сготвила нѣкакво ядене, отъ което мѫжътъ е недоволенъ. Той се сърди, гнѣви, но следъ това и тя започва да се сърди. Въ края на краищата, се явява общо недоволство. Защо жената да не изучи характера и вкуса на мѫжа си и да наготви ядене, което той обича? Преди да се е върналъ мѫжътъ отъ работа, жената трѣбва да отвори прозорцитѣ на стаитѣ, да влѣзе чистъ въздухъ, да се помоли заедно съ децата. Като дойде мѫжътъ и намѣри стаитѣ чисти и провѣтрени, децата тихи и спокойни, той ще облѣче новата си дреха и ще бѫде доволенъ. Какво прави жената днесъ? Като види, че мѫжътъ се разгнѣви, тогава провѣтрява стаитѣ, тогава укротява децата. При това положение, мѫжътъ нѣма желание да се облѣче съ нова дреха.

Единъ младъ момъкъ трѣбвало да пѫтува отъ едно село до друго.Пѫтьтъ му минавалъ презъ една гѫста гора. Баба му, като видѣла, че внукътъ ѝ тръгва на пѫть и трѣбва да мине презъ гората, казала му: Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде. — Бабо, по- добре ми бай, да не ме срѣща мечка! — отговорилъ засмѣно внукътъ.

Какво трѣбва да прави жената, за да има миръ и доволство въ дома си? Като се върне мѫжътъ ѝ отъ работа, тя трѣбва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облѣче и следъ това да седнатъ двамата заедно да се нахранятъ. Така сѫ постѫпвали женитѣ въ старо време. Ако се спазва този навикъ и въ новото време, 50% отъ недоразуменията въ домоветѣ щѣха да се намалятъ. Жената счита за унижение да измие краката на мѫжа си, да му даде нови дрехи да се облѣче. Тя казва: Право ли е азъ да се грижа за мѫжа си, като за дете? Той може самъ да свърши тази работа. — Право ли е жената да дава стари дрехи на мѫжа си и постоянно да се каратъ? Ако азъ съмъ на мѣстото на жената, предпочитамъ да съблѣка старитѣ дрехи на мѫжа си и да го облѣка съ нови, да измия краката му, отколкото да се карамъ съ него и да го оставя съ стари дрехи. Съблѣчете старитѣ си дрехи и облѣчете нови! Ще дойде нѣкоя жена да се оплаква отъ мѫжа си, че обичалъ да гледа чужди жени, да се сърди и кара. За да не става това, съблѣчи старитѣ му дрехи. Ти го оставяшъ съ стари дрехи, и той, недоволенъ отъ положението си, търси причини да се сърди и кара. Облѣчи го въ новата дреха — въ дрехата на любовьта и не мисли лошо за него. Щомъ мѫжътъ има сърдце, и любовь има. Понѣкога само обущата му сѫ тѣсни, и той се движи мѫчно. Какво направиха китайцитѣ съ своитѣ деца? — Осакатиха краката имъ. Понеже служатъ на своята стара култура, обуватъ момиченцата си съ тѣсни, малки обувки, подъ предлогъ, че е красиво жената да има малъкъ кракъ. Въ сѫщность причината се крие другаде. Като осакатяватъ краката на жената, съ това тѣ искатъ да я задържатъ повече вкѫщи, да не ходи по улицитѣ. Обаче, китайката привикна и съ малкитѣ крачка да се движи свободно и да излиза, когато пожелае.

Нови дрехи, нови обуща сѫ нуждни за хората, и то широки и удобни. Ако имате мѫчнотии и страдания, ще знаете, че това сѫ старитѣ и тѣсни дрехи и обуща. Старитѣ дрехи криятъ въ себе си отрова. Като сгрѣшилъ, човѣкъ облѣкълъ старата дреха пропита съ отрова и нечистотии. Съблѣчете старата дреха и облѣчете новата, която носи въ себе си всички елементи на чистота и здраве. Новата дреха носи радость и веселие за човѣка. Като ставате сутринь отъ сънь, облѣчете дрехата на надеждата, на вѣрата, на любовьта, на истината, на милосърдието. Каквато дреха ви е нуждна за даденъ случай, такава облѣчете. Всѣка дреха, която носи известна добродетель, е чиста, нова, здрава. Когато ставате сутринь, мислете за всичко възвишено и благородно, за работата на великитѣ хора — музиканти, художници, писатели и поети. Мѫжътъ е недоволенъ, че жена му прегорила яденето; жената е недоволна, че мѫжътъ ѝ не е донесълъ повече месо и зеленчуци, да сготви добро ядене. Турете настрана тенджеритѣ съ прегорѣлото ядене. Изхвърлете навънъ изгорѣлия лукъ, масло, а заедно съ това и недоволството. Бѫдете благодарни на малкото, което имате. За предпочитане е човѣкъ да остане три деня гладенъ, отколкото да носи въ себе си недоволството отъ прегорѣлото ядене или недоволството, че малко е месото, хлѣбътъ и зеленчуцитѣ. Днесъ всички хора — учители, професори, сѫдии, свещеници носятъ недоволството отъ прегорѣлото ядене. Търговецътъ пъкъ е недоволенъ, че работитѣ му не вървятъ добре. Махнете недоволството отъ себе си! Махнете тенджерата и търговията отъ главата си! Човѣкъ не е дошълъ на земята нито готвачъ да става, нито търговецъ. Това сѫ временни занятия за прехранване. Свещеникътъ е недоволенъ, че работата му не върви добре, професорътъ сѫщо е недоволенъ отъ работата си. Не се безпокойте, всичко ще тръгне добре, Никой не е дошълъ на земята да става попъ или професоръ. Това сѫ временни служби. Какво означава думата „попъ”? — Баща. Единъ Баща има въ свѣта — Господъ. Всички хора сѫ братя помежду си. Следователно, като срещнешъ единъ човѣкъ, ще знаешъ, че той е твой братъ, а Богъ е Баща на всички.

Съблѣчете старитѣ дрехи и облѣчете новитѣ. Новата дреха подразбира любовь. Облѣчешъ ли тази дреха, ще си кажешъ, че обичашъ всички хора. Кажешъ ли веднъжъ това, ще издържашъ. Да не изпаднете въ положението на онзи китаецъ, който решилъ да бѫде щедъръ, но когато една просякиня го посетила 15 пѫти, той не могълъ да я приеме повече и я изпѫдилъ. Следъ това казалъ: Не мога повече да бѫда щедъръ. Който казва, че не може да направи това или онова, той е ученикъ на старото учение. Ученикътъ на новото всѣкога казва „мога”. Като казвашъ „не мога”, ти обезсилвашъ Бога въ себе си. Като кажешъ „мога”, ти Му давашъ сила да се прояви. На времето си старитѣ дрехи сѫ били на мѣстото си, но днесъ сѫ тѣсни и неудобни. Малкитѣ дрешки отговарятъ на малкото дете, но, ако го облѣчете съ сѫщитѣ дрехи следъ десеть години, ще го осакатите. Освободете се отъ старитѣ форми, които днесъ не ви подхождатъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко желание, които ви стѣсняватъ, трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, или да се предадатъ на други, които идатъ следъ васъ. Като се върнете въ домоветѣ си, отворете сандъцитѣ си и раздайте всичкитѣ си стари дрехи на онѣзи, които не сѫ ги още опитали. Ако нѣкой ги иска доброволно, дайте му ги; ако не ги иска, хвърлете ги или ги изгорете. Извадете новитѣ си дрехи, облѣчете се съ тѣхъ и кажете: Отъ днесъ обличамъ новата дреха — дрехата на Христа. Това изисква новото учение отъ всички Новата дреха наричаме дреха на любовьта. Тя постоянно се подновява. Щомъ я съблѣчете, пакъ нова обличате, както змията съблича една кожа и се облича въ друга.

И тъй, каже ли нѣкой, че е недоволенъ или неразположенъ, ще знае, че дрехата му е стара. Ще съблѣче старата си дреха и ще облѣче дрехата на вѣрата. Ако е гнѣвенъ, ще облѣче дрехата на мира. — Може ли толкова лесно човѣкъ да съблича старата си дреха и да облича нова? — Може. Както обличате и събличате ризата си, така може да се облѣчете въ новитѣ дрехи на любовьта, на мѫдростьта, па истината, на вѣрата, на надеждата, на мира и т. н. Жената облича ризата си отгоре-надолу. Значи, тя приема идеитѣ отгоре-надолу. Мѫжътъ облича панталонитѣ си отдолу-нагоре. Така приема той идеитѣ — отдолу-нагоре. Панталонитѣ сѫ долу тѣсни, горе широки. Съ това мѫжътъ се пази, да не влиза лошото отъ долния свѣтъ въ горния. Но и тукъ дойде нова мода. Недоволни отъ тѣснитѣ крачоли долу, мѫжетѣ започнаха да носятъ панталони съ широки крачоли долу.

Съблѣчете старитѣ си дрехи, ушити по модата, и облѣчете нови, бѣли, чисти дрехи. Бѣлиятъ цвѣтъ означава доброто. Стремете се къмъ бѣлия цвѣтъ, за да се свържете съ доброто. Дето видите бѣлъ цвѣтъ — на цвѣте, на кѫща, измазана бѣло, свързвайте го съ доброто. Така ще минавате отъ видимото къмъ невидимото. Като видите нѣкое бѣло цвѣте, спрете се предъ него и кажете: Искамъ да бѫда бѣлъ, добъръ и чистъ като това цвѣте. Мислете често за бѣлия цвѣтъ, за доброто и за чистотата, за да се облѣчете въ нова дреха — въ дрехата на новия човѣкъ. Това е простъ методъ, съ който можете да си помогнете. Ако си недоволенъ или неразположенъ, мисли за доброто. Така ще съблѣчешъ старата си дреха и ще облѣчешъ нова. Това знаятъ всички майки и бащи. Ако детето имъ е боледувало нѣколко месеца, първата имъ работа следъ оздравяването му е да го окѫпятъ и облѣкатъ въ нови дрехи. Старитѣ дрехи, съ които е боледувало, хвърлятъ навънъ или изгарятъ. Като знаете, че старитѣ дрехи сѫ напоени съ заразителни микроби, съ лоши мисли и чувства, съ отрицателни състояния, хвърляйте ги или ги изгаряйте, но никога не ги давайте на бедни. Ако искате да дадете нѣщо на бедния, дайте му отъ новитѣ си дрехи. Нѣкой раздава старитѣ си дрехи и мисли, че е направилъ добро. Той се освободилъ отъ товара си, но го прехвърлилъ на гърба на другиго. Значи, той е направилъ добро на себе си, а не и на бедния. Ако искате да се освободите отъ старитѣ си дрехи, питайте онзи, на когото ги давате, готовъ ли е да носи вашия товаръ. Ако доброволно поеме товара ви, благодарете му за доброто, което ви е направилъ.

Помнете: старото не носи нѣщо полезно и добро за хората. То е ценно само за природата. Тя го туря на коренитѣ на своитѣ дървета за торъ. Тѣ го всмукватъ, извличатъ потрѣбнитѣ сокове, отъ които следъ време излизатъ нови листа, нови пѫпки и клончета, нови цвѣтове и плодове. Само природата владѣе изкуството да превръща старото въ ново. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Господа, се превръща на добро”. Ще кажете, че този стихъ се отнася до всички християни, защото тѣ любятъ Бога. — Колко време Го любятъ? Най-много единъ-два часа, докато сѫ въ черква, облѣчени въ нови, чисти дрехи. Останалитѣ 22 — 23 часа тѣ сѫ въ старитѣ си дрехи. Като разгледате отношението 1:23, ще разберете, колко време сте били истински християни. Като говоря за черквата, за храма, имамъ предъ видъ онова възвишено състояние на човѣшката душа, когато човѣкъ е готовъ да прояви доброто, милосърдието и любовьта.

Като изучавамъ човѣшкитѣ мисли, виждамъ старитѣ дрехи, съ които ги обличатъ, и зная, че тѣзи мисли нѣма да имъ помогнатъ. Жената седи и мисли за мѫжа си, че е нервенъ, гнѣвенъ, лошъ. И мѫжътъ мисли сѫщото за жена си. И на двамата казвамъ: Престанете да се оплаквате единъ отъ другъ, но си задайте въпроса, отъ коя жена и отъ кой мѫжъ сте недоволни — отъ стария, или отъ новия. Всѣка жена има двама мѫже: единиятъ е старъ, а другиятъ — новъ. Всѣки мѫжъ има две жени: стара и нова. Отъ кого се оплаквате: отъ стария мѫжъ и старата жена, или отъ новия мѫжъ и новата жена? Думата „жена” произлиза отъ думата „зео” — животъ. Лошата жена произлиза отъ лошия, отъ стария, покваренъ животъ. Когато умътъ се съедини съ живота, ражда се мѫжътъ. Следователно, мѫжътъ и жената се съединяватъ, за да се развиватъ. На сѫщото основание, ако житното зърно не се посади въ земята, нищо ново нѣма да придобие. Когато нѣкой пита, защо хората се женятъ, казвамъ: Женитбата е необходима, за да се развиватъ мѫжътъ и жената, да придобиватъ нови качества и да изучаватъ Божиитѣ закони. — Може ли безъ женитба? — Въ широкъ смисълъ на думата безъ женитба, т. е. безъ развитие на земята не може. Като е дошълъ на земята, човѣкъ се оженилъ вече. Духътъ му се е свързалъ съ плътьта. Духътъ е жененъ за плътьта. Който не иска да се жени, не трѣбва да дохожда на земята. Женитбата трѣбва да става правилно, за да се раждатъ добродетели, възвишени и добри дѣла.

Свѣтътъ се нуждае отъ добродетели, отъ велики дѣла. Какво виждаме днесъ? Свѣтътъ е пъленъ съ деца на старото, на безлюбието. И следъ това всички се оплакватъ отъ децата си и казватъ: Не трѣбва човѣкъ да се жени. Когато направи човѣка, Богъ го създаде мѫжки и женски полъ. Думитѣ „мѫжки и женски полъ” подразбиратъ любовьта и обичьта. Мѫжътъ представя любовьта, а жената — обичьта. Мѫжъ, който не люби, не е истински мѫжъ; жена, която не обича, не е истинска жена. Това е велика истина, която засѣга едновременно и мене, и васъ. Мѫжътъ трѣбва да бѫде облѣченъ съ нова дреха — съ дрехата на любовьта, а жената — съ дрехата на обичьта.

Ето защо, когато дохождатъ при мене мѫже и жени да се оплакватъ едни отъ други, понѣкога съмъ мекъ и добъръ къмъ тѣхъ, а понѣкога — строгъ. Когато съмъ строгъ, съ това искамъ да имъ кажа да съблѣкатъ старитѣ си и нечисти дрехи и да облѣкатъ новитѣ: мѫжътъ да облѣче дрехата на любовьта, а жената — дрехата на обичьта. Когато съмъ добъръ и мекъ, проявявамъ Божието търпение и си казвамъ: Щомъ Богъ търпи хората, и азъ трѣбва да ги търпя . По отношение на мене, Богъ е Любовь. По отношение на Бога, азъ съмъ обичь. Следователно, азъ трѣбва да дамъ възможность на Божията Любовь да се прояви чрезъ мене. Само така умътъ ми може да бѫде свѣтълъ, а духътъ ми — силенъ и бодъръ. Започнете отъ днесъ да събличате старитѣ си дрехи, да събувате старитѣ си обуща и да ги изхвърлите вънъ. Какво направи Мойсей, когато видѣ кѫпината, която горѣше? Той събу обущата си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето”. Богъ му каза и други нѣща, които не сѫ записани въ Стария Заветъ.

„Събуй обущата си” — каза Господъ на Мойсея. Думата „обуща” е взета въ широкъ смисълъ. Човѣкъ има обуща не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си. Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си. Има обуща на краката, които сѫ тѣсни, и човѣкъ мѫчно ходи съ тѣхъ. Но има обуща и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли. Чувате нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнатъ, ограниченъ умъ, т. е. умъ, обутъ въ тѣсни обуща. Едно е истинското вѣрую, едно е правото вѣрую. Всички други сѫ изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския образъ. Една е истинската и права религия — религията на любовьта, на вѫтрешното съдържание и смисълъ на нѣщата. Тя опредѣля връзкитѣ, които трѣбва да сѫществуватъ въ семейството между мѫжа и жената, между брата и сестрата. Една е истинската религия, т. е. едно е дървото на живота, но съ много разклонения. За да познаете истинската религия, трѣбва да облѣчете новитѣ си дрехи, както свещеникътъ облича новитѣ одежди и излиза да служи. Защо мѫжътъ и жената да не бѫдатъ като свещеницитѣ, облѣчени въ нови одежди? Като се ожени, мѫжътъ става попъ. Жената го опопила. Като му роди едно дете, той става „папа”, т. е. баща. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да бѫде баща и майка, да облѣче новата си одежда и да служи на новото. Да опопишъ мѫжа си, това значи, да му родишъ нѣщо възвишено и благородно. Бихъ желалъ всѣка жена така да опопи мѫжа си, че да му роди благороденъ синъ или благородна дъщеря, облѣчени въ нови дрехи. Като ражда, жената трѣбва да придобие възвишени качества, които да предаде и на мѫжа си. Това значи, и двамата да се облѣкатъ въ нови, чисти дрехи. Ако бременната жена е недоволна отъ своята бременность и съжалява, че се мѫчи, тя още е облѣчена съ старитѣ си дрехи, тя служи на старото. Бременната жена трѣбва да благодари на Бога, че я облича въ нова дреха. Сѫщо така трѣбва да благодарятъ и мѫжътъ, и братята, и сестритѣ ѝ. Така ли постѫпватъ сегашнитѣ хора? Повечето сѫ недоволни отъ идването на новото дете. Тѣ виждатъ, че това сѫщество ще имъ създаде нови безпокойства, нови разходи и мѫчнотии. Това сѫ стари, търговски идеи. Долу старитѣ идеи! Тѣ отживѣха времето си. Днесъ тѣ нѣматъ никаква цена.

„Събличане и обличане”. Когато се говори за събличане и обличане, това показва, че могатъ да се събличатъ и обличатъ и стари, и нови дрехи. Въ правъ смисълъ на думитѣ „обличане въ ново”, човѣкъ не може да се облѣче въ ново, докато не влѣзе Христосъ въ него. Въ сѫщность, Христосъ, новото, Божественото Начало въ човѣка се облича въ ново, а не самиятъ човѣкъ, облѣченъ въ плъть. Плътьта е старата дреха, духътъ — новата. Плътьта приготвя новата дреха, но не може да я облѣче, докато не дойде въ нея духътъ, Божественото Начало — Христосъ. Сѫщото прави и бременната жена. Тя приготвя пелени, дрешки за детето, но не може да ги употрѣби, докато детето не се роди, не излѣзе на бѣлъ свѣтъ. Не можешъ да станешъ красивъ, докато не родишъ една велика идея. Ти можешъ да нарисувашъ красива картина, да изваешъ хубава статуя, да напишешъ велико и ценно произведение само тогава, когато Духътъ отгоре е взелъ участие въ твоята работа.

Колко години сѫ минали отъ написването на Светото Евангелие? — Близо две хиляди години. Тѣзи, които сѫ взели участие въ написването Му, и доднесъ още работятъ отгоре. Ето защо, като четете Евангелието, вие се свързвате съ тѣзи, които сѫ работили и работятъ върху Него. — Тогава, можемъ ли да се свържемъ съ Христа? — Щомъ мислите за Него, можете да се свържете. Ако сте приели въ дома си гладния, жадния, страдащия и сте го нахранили и утешили, ще мисли ли той за васъ? — Непремѣнно ще мисли. Ако сте го пѫдили, хокали и ругали, пакъ ще си спомня за васъ. Значи, човѣкъ може да мисли и да си спомня за васъ при два случая: когато сте го нахранили и напоили добре, и когато сте го изпѫдили и наругали. Мнозина търсятъ Христа, говорятъ за Него, но не сѫ доволни отъ живота си, отъ Бога. Тѣ искатъ да иматъ повече богатства и блага отъ тѣзи, които имъ сѫ дадени. Щомъ роптаятъ и сѫ недоволни, тѣ сѫ облѣчени въ старитѣ си дрехи. На такива хора не се даватъ нови дрехи. За да се облѣкатъ въ новото, тѣ трѣбва да съблѣкатъ старитѣ дрехи, да се окѫпятъ добре. Това значи, да приематъ съ радость Христовото учение и да сѫ готови да помагатъ на бедни, нещастни и на страдащи. Тѣ искатъ да станатъ богати и тогава да помагатъ на бедни и на страдащи. Тѣ и днесъ сѫ богати. Въ който день и часъ дойде въ ума ви една свѣтла мисъль и въ сърдцето ви — добро чувство и желание да помагате на слаби и на страдащи, благословението ще потече. Отворете сърдцата си, за да потече отъ тѣхъ жива вода, която да уталожи жаждата на страдащи и обременени пѫтници.

Какво значи, да се облѣкатъ жената и мѫжътъ въ нови дрехи? Когато мѫжътъ се връща неразположенъ и гнѣвенъ отъ работа, жената не трѣбва да му се сърди, но да приложи новото учение, да смѣни състоянието му. Какъ ще приложи новото учение? Преди да дойде мѫжътъ отъ работа, тя трѣбва да изчисти и измие стаята, да провѣтри въздуха и да тури на масата три саксийки: въ едната да има бѣло цвѣте, въ втората — синьо, а въ третата — розово. Докато мѫжътъ не се върне отъ работа, децата не трѣбва да влизатъ въ стаята. Следъ това тя да се помоли на Бога, да възприеме мѫжътъ ѝ добродетелитѣ, които цвѣтята носятъ въ себе си. Като види, че той иде, тя трѣбва да го посрещне, да му предложи да измие краката му. Като мие краката му, да му напомни за неговата майка, която нѣкога е правила сѫщото. Следъ това да му даде вода да измие рѫцетѣ и лицето си. Това значи обличане на дома въ нова премѣна.

Да облѣчешъ нѣкого съ нова дреха, това е лесна и проста работа. Обличането съ нова дреха е проста, но ефикасна формула. Днесъ жената се безпокои отъ нѣкои мисли, мѫжътъ — сѫщо, поради което и двамата сѫ облѣчени още съ стари дрехи. Отъ какво се безпокои жената? — Че мѫжътъ гледалъ друга жена. Страхътъ не е, че той гледа чужда жена, но въ лъжата. Поглежда той съ едното око жена си, а съ другото — нѣкоя чужда жена. Защо да не гледа и съ дветѣ очи и да каже на жена си: Видѣхъ една твоя сестра; има нѣщо хубаво въ нея, което ми харесва. Днесъ мѫжетѣ и женитѣ взаимно се лъжатъ, скриватъ истината, а после се каратъ. Това не е християнство. Това е мелене булгуръ на воденица. Какво благословение могатъ да очакватъ мѫжетѣ и женитѣ, ако се лъжатъ и надхитряватъ? Ако мѫжътъ говори истината, жената нѣма да се съмнява въ него. Тя ще знае, че мѫжътъ ѝ гледа и чужди жени, но безъ лоши намѣрения. Трима мѫже и три жени има въ човѣка: първитѣ сѫ деца, нищо не разбиратъ и не знаятъ; вторитѣ знаятъ, какво нѣщо е доброто и какъ се прилага; третитѣ иматъ Божественъ произходъ и живѣятъ при Бога. Така познавамъ азъ хората, така трѣбва да ги познавате и вие. Това значи да се облѣчете въ новия човѣкъ.

Старата дреха представя земния животъ, а новата — небесния. Върнете се въ домоветѣ си и облѣчете новата дреха на небесния животъ. Колкото пѫти грѣшите, ще знаете, че пакъ ще изпълните Божията воля. — Голѣмъ грѣшникъ съмъ. — И като грѣшникъ, пакъ можешъ да изпълнишъ Божията воля — отъ тебъ зависи, отъ твоето добро желание и силна воля. Нѣкой може да е праведенъ, но нѣма желание да изпълни волята на Бога. За предпочитане е да бѫдешъ грѣшникъ, но да изпълнишъ Божията воля, отколкото да бѫдешъ праведенъ и да нѣмашъ готовность да изпълнишъ волята на своя Баща. Нѣкои ме слушатъ, но се усмихватъ въ себе си. Защо? — Изказватъ недовѣрие въ думитѣ ми, не вѣрватъ, че грѣшникътъ може да изпълни волята на Отца си. И Сара се усмихна въ знакъ на недовѣрие, когато Господъ ѝ каза, че ще роди синъ. Той я запита, защо се смѣе, но тя скри истината и каза, че не се смѣе. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.

Облѣчете новитѣ си дрехи и не мислете за последствията. Отворете крана на чешмата, и водата ще започне да тече. Бѫдете вѣрни на процеситѣ, съ които става събличане и обличане. Ако си падналъ нѣкѫде и си се окалялъ, върни се у дома си. Съблѣчи старата и нечиста дреха и облѣчи нова. Не е достатъчно само да съзнаешъ, че си сгрѣшилъ, но трѣбва да облѣчешъ нова дреха. Ако днесъ си направилъ една погрѣшка, кажи си: Утре ще облѣка нова дреха, т. е. ще направя едно добро. Подъ думата „утре”, разбирамъ момента на изгрѣването на слънцето. Доброто, добродетельта расте при изгрѣването на слънцето, презъ деня, а скръбьта расте вечерь, при залѣзване на слънцето. Приложете въ ума си мисъльта за събличането и обличането, да расте доброто у васъ. Съблѣчете старата дреха отъ вашия умъ и отъ вашето сърдце и ги облѣчете съ нови. Мислете всѣкога върху обличането ви съ нови дрехи, докато тази мисъль се реализира и стане действителна. И художникътъ постепенно поставя своята идея върху платното, докато най-после я реализира. Да се облѣчете съ нова дреха, това значи, да се домогнете до великия смисълъ на живота. Който се държи за старитѣ си дрехи, той самъ подписва смъртната си присѫда. Цѣлъ животъ той ялъ и пилъ и за нищо ново не мислилъ. Като си лѣгате вечерь, обличайте нова, чиста риза, за да ставате сутринь отъ сънь здрави и бодри. Това значи, събличайте вечерь старата, нечиста дреха, покрита съ прахъ и нечистотии отъ дневната работа. Облѣчете новата си дреха и така се явете предъ Бога. Преди да заспи, човѣкъ трѣбва да е ликвидиралъ съ старото, за да възприеме новото и да продължи работата си на другия день. Ако тѣлото ви е чисто, и сърдцето, и умътъ ще бѫдатъ чисти. Преди да си легнете, измийте се, облѣчете се съ чиста, нова дреха; оградете се съ любовьта, съ вѣрата, съ надеждата, съ търпението и съ красотата, и така се явете предъ Господа. Сутринь, като станете, ще бѫдете радостни и весели. Ако не постѫпвате така, вечерь ще се карате, ще спорите, и сутринь ще ставате недоволни, че нѣмате месо и масло; че хлѣбътъ е малко; че децата нѣматъ дрехи и обуща и т. н.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да вървятъ работитѣ му добре? — Той трѣбва да съблича старитѣ си дрехи и да облича нови. Въ това се заключава новото учение. Като наблюдавате лицата на сегашнитѣ хора, по тѣхъ се четатъ несгодитѣ, скърбитѣ, мѫчнотиитѣ, които преживяватъ. За да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията, тѣ трѣбва да приложатъ новата идея — да съблѣкатъ старитѣ си дрехи и да облѣкатъ нови. Въ бѫдеще тази идея ще се въведе и въ училищата. Ако нѣкой е боленъ, нека си представи, че болестьта постепенно слиза надолу, докато излѣзе навънъ. Щомъ се освободите отъ нея, подържайте мисъльта, че сте здрави и бодри. Както мислите, така ще бѫде.

Въ Америка една жена боледувала цѣли 12 години. Обиколила всички видни лѣкари, пръснала всичкото си богатство за лѣкарства, но нищо не ѝ помогнало. Единъ день чела въ една книга нѣщо върху новата идея за събличането и обличането и решила да съблѣче старитѣ си дрехи и да се облѣче въ нови. Прегледала старитѣ си сандъци, и всичко старо изхвърлила навънъ. Като се облѣкла съ новитѣ си дрехи, моментално се почувствувала по-добре. День следъ день положението ѝ се подобрявало, и въ скоро време тя оздравѣла напълно.

Какво правятъ повечето религиозни хора? Тѣ говорятъ за Христа, за нови идеи, вдигатъ шумъ около себе си. Отдалечъ се чува, че нѣкой религиозенъ снесълъ яйце, т. е. държалъ нѣкаква проповѣдь. Яйцето е снесено, пиленцето измѫтено, но какво е това пиленце, то само ще покаже.

Добре е човѣкъ да слуша, какво му се говори, но още по-добре е да прилага доброто, което чува. Ако опитътъ му днесъ не даде никакъвъ резултатъ, пакъ да го повтори. Трѣбва да постоянствувате, докато опитътъ излѣзе сполучливъ. Ще излѣзе нѣкой по-силенъ отъ васъ, да ви изкушава. Не се обезсърдчавайте. Ще минете и презъ съмнения, и презъ изкушения, но не се отказвайте отъ опита. Като правите нѣкакъвъ опитъ, бѫдете самъ въ стаята си. Така е постѫпвалъ и Христосъ. Когато искалъ да излѣкува нѣкой боленъ, Той изпращалъ близкитѣ му навънъ и оставалъ самъ съ болния. Ще кажете, че, за да повѣрвате въ Бога, искате да видите нѣкакво чудо. Сегашнитѣ хора вѣрватъ и безъ чудеса. Тѣ сѫ толкова вѣрващи, че вѣрата имъ стига до суевѣрие. Достатъчно е да пусна тази вечерь една новина, за да се разнесе като молния по цѣлия свѣтъ. Хората не сѫ лишени отъ вѣра, а още по-малко отъ вѣрвания и суевѣрия.

Едно време, когато Христосъ дойде на земята, Той донесе една сѣмка, която представяше новото учение, и я нарече „сѣмка на любовьта”. Той даде сѣмката въ рѫцетѣ на евреитѣ, като имъ каза: Давамъ ви тази сѣмка, да я пазите добре, да не я изгубите. Тя ще ви направи силенъ и великъ народъ. Въ началото тѣ повѣрваха въ силата, която се крие въ сѣмката, и започнаха да говорятъ за нея на всички хора. Така тя се предаваше отъ рѫка на рѫка, отъ единъ народъ на другъ, докато най- после я загубиха. Загубването на сѣмката не е нищо друго, освенъ забравяне. Евреитѣ забравиха за нейното сѫществуване. Тѣ изгубиха вѣра въ нейната сила, изгубиха търпение да чакатъ нейното благоволение да се прояви и казваха, че тя е обикновена сѣмка, съ обикновено съдържание. Ще кажете, че свѣтътъ се е обезвѣрилъ. Не се е обезвѣрилъ свѣтътъ, но сѣмката се отдалечила отъ човѣка и продължава да обикаля всички народи. Днесъ Христосъ иде пакъ на земята, носи сѫщата сѣмка въ рѫката си, но на никого нѣма да я даде. Той самъ ще я посѣе въ човѣшкитѣ градини, да даде сочни, вкусни плодове. Пазете грижливо плодоветѣ ѝ, за да можете да запазите сѣме отъ тѣхъ. Пазете новополученото сѣме, за да не го изгубите повторно.

Мнозина вѣрватъ въ Бога, но, въ края на краищата, искатъ да видятъ нѣкакво чудо, да се усили вѣрата имъ. — Братя, вие сте изгубили пѫтя, по който сѣмката е вървѣла. Върнете се назадъ, да я намѣрите и отново да я посадите, но не въ земята, както по-рано, а въ сърдцата си. Тамъ тя ще се развие добре, ще даде сладки плодове, които ще отворятъ очитѣ ви. И Ева яде отъ плодоветѣ на тази сѣмка; очитѣ ѝ се отвориха, и тя прогледа, но не въ посоката на истинската любовь, а въ обратна посока. Ако съвременнитѣ хора ядатъ отъ плодоветѣ на тази сѣмка, очитѣ имъ пакъ ще се отворятъ, и тѣ ще прогледатъ. Мѫжътъ ще каже на жена си: По- скоро дай новитѣ, чисти дрехи, да се облѣчемъ съ тѣхъ и така да се явимъ предъ Господа. Трѣбва ли сега хората да се питатъ едни-други, обичашъ ли ме и колко ме обичашъ. Кой човѣкъ, на когото сърдцето е пълно съ вѣра, надежда, любовь, съ миръ и кротость, нѣма да бѫде обичанъ?

„Съблѣчете се отъ стария човѣкъ и облѣчете се съ новия”.

Желая сега на всички мѫже, жени и деца да хвърлятъ старитѣ си дрехи и да се облѣкатъ съ нови.

7. Беседа отъ Учителя, държана на 28 юлий, 1918 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...