Jump to content

1918_07_14 Въ истия часъ


hristo

Recommended Posts

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

 

Въ истия часъ

 

„Защото Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете.
Лука 12:12.


Много отъ съвременнитѣ учени, мѫже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ. Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ. Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”. Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него. Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ. Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.”


Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога. Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко. Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа. Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ. Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване. Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него. Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли. Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля. Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането.

Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане? Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо. Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. — А на една струна? — Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ. Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога. Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене.

И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нѣщо обективно. Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки. За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога. Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ. Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи. Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си. Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници. Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство. Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е въ ваши рѫце? Въ природата има изобилно хлѣбъ, изобилно енергия, човѣкъ лесно може да се прехрани.

Казано е въ Писанието: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете”. Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ. На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви. Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията. За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение. Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва. Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва. Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне. Последната буква „Ъ” означава законъ на Божествената хармония. Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка.

„Духъ Свети” — думата „светъ” означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ. Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена. Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие. Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето? Той непремѣнно ще умре. Следователно, ако нѣмашъ чувства, и мисли нѣма да имашъ; ако нѣмашъ мисли, и чувства нѣмашъ. Ако имашъ душа и духъ, ще имашъ и чувства, и мисли, и постѫпки.


„Духътъ ще ви научи”. Това значи, че хората сѫ дошли на земята да се учатъ. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи? — Строгъ и воинственъ. Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ. Единственото спасение за тѣхъ е покаянието. Тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога и да искатъ повече свѣтлина, да видятъ погрѣшкитѣ си и да се изправятъ.

Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора? — Градежъ, творчество. Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта. Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ. Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ? — Духътъ. — Кой ще обнови живитѣ? — Духътъ. Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость. Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите. Не питайте, какъ се пие вода, но гребнете съ рѫцетѣ си отъ извора и пийте. Не питайте, какъ се яде хлѣбъ, но вземете едно парче отъ кошницата и го изяжте.

Единъ градинарь набралъ отъ най-хубавитѣ си череши въ една кошница, за да ги занесе на царя, въ знакъ на високо уважение и почитание. Той самъ тръгналъ да ги носи. Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша. Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши. Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши. Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде.

Мнозина постѫпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ. Докато търсятъ пѫть да постигнатъ нѣщо, докато мислятъ, ще се намѣри нѣкой, който ще избърза; той самъ ще направи опита и ще се ползува отъ резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата „Н” е знакъ на противоречие. Обаче, противоречието се решава съ частичката, която съединява двата противоположни брѣга на буквата „Н”. Щомъ нѣкой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши.

„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да тъчете своитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ платна, отъ които да шиете умственитѣ и сърдечнитѣ си дрехи. Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ. Каква по- велика наука можете да желаете? Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ. Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кѫде е Духътъ? Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня. Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си. Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него. Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е? Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня. Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ. Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда. Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ. Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ. Дойдете ли до вѫтрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ. Турете вѫтрешния Божественъ порядъкъ къмъ външния човѣшки порядъкъ, за да дойдете до истинската хармония на живота.

„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да хармонизирате мислитѣ и чувствата си. Хармонията носи радость за човѣшката душа. Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ? Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени. Освенъ сухи кости и празни черепи, нищо друго нѣма тамъ. Христосъ казва, че Духъ Свети говори само на пълни глави, а не на праздни.

Казано е въ Писанието: „Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги яде, нито ръжда ги разяжда”. Кѫде ще се турятъ тѣзи съкровища? — Въ сърдцето. Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ? Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него. Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало.

Много отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ. Това е страхътъ отъ смъртьта. Какво, въ сѫщность, е смъртьта? — Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание. въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта.

Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”. Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили? Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея. Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость. Какво повече може да се желае въ този свѣтъ? Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми. Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ.

„Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка. Какъ ще познаете присѫтствието на Духа? — Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание. Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава?

Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ селото си за града. По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво. Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка. Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си. Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ. Какво ще прави само съ юлара безъ магаре? Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ. Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва. Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ. Ще бѫдешъ съ отворени очи.

Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ на Духа. Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь. Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости. Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака. Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени. Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ. И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници. Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма. Влѣзте въ положението на грѣшника и вижте какъ той се мѫчи. Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва. Обикнете грѣшника, за да влизате въ положението му и да му помагате.

„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове. Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ невъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость. Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда. Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ. Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти. Тѣ сѫ постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ. Тѣ сѫ нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днесъ тѣ се жертвуватъ и за по- малкитѣ си братя, да ги спасятъ.

„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думитѣ „Духъ Свети” разбираме всички свѣтли, възвишени духове, които съставятъ едно цѣло съ Христа. Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сѫщество. Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”. Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия гласъ. Иде Божествениятъ миръ. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна весть навсѣкѫде.

Казано е въ Писанието: „Ще бѫде едно стадо и единъ Пастиръ”. Павелъ казва: „Сегашнитѣ страдания не могатъ да се сравняватъ съ бѫдещитѣ блага, които идатъ въ свѣта”. Вдълбочете се въ себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсѣкѫде по свѣта, въ семействата, между народитѣ, въ цѣлото човѣчество. Носите ли Духа съ себе си, дето влѣзете, ще ви приематъ съ радость.

Господъ да благослови всички присѫтствуващи!

4. Беседа отъ Учителя, държана на 14 юлий, 1918 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...