Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1918_06_30 Доведете го

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 26 октомври 2014 - 08:59

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

 

Доведете го

 

И рече имъ: „Идете въ срещното село, въ което, щомъ влѣзете, ще намѣрите жребе вързано, на което никой човѣкъ не е никога възсѣдалъ: отвържете го и го доведете”.
Лука 19:30.


Задава се въпросътъ: Защо Христосъ не е влѣзълъ въ Ерусалимъ на конь, а е възседналъ ослица? На този въпросъ може да се възрази съ другъ: Не можа ли Христосъ да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ, а трѣбваше непремѣнно да възседне на нѣщо? Христосъ не можа да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ. — Защо? — Ерусалимъ е предѣлъ между физическия и духовния свѣтъ. Следователно, както ангелътъ не може да слѣзе на земята безъ тѣло, така и Христосъ, като дойде до границата на физическия свѣтъ, трѣбваше да намѣри отнѣкѫде ослица и съ нея да влѣзе въ Ерусалимъ. Значи, оселътъ е емблемъ, символъ на нѣщо. Това ще разберете, само когато се заемете съ изучаването на дълбокия смисълъ на природата, както Богъ я създалъ, а не както сегашнитѣ учени я разбиратъ. Малко хора разбиратъ, какво нѣщо е оселътъ, т. е. магарето. Повечето го взиматъ за символъ на упоритость и се смѣятъ, когато реве. Наистина, магарето има лоши чърти, но има и добри чърти. Ако искате да намѣрите чиста, здравословна вода, не търсете специалистъ, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, кѫде има чиста вода. Това се препорѫчва и отъ хигиениститѣ, и отъ лѣкаритѣ. Ако водата е нечиста, тѣ съветватъ хората да я преваряватъ, да убиятъ всички бацили въ нея, носители на опасни болести. Магарето казва: Намѣсто да преварявате водата, елате съ мене, азъ ще ви покажа, кѫде има чиста вода. Не е време днесъ да изразходвате дърва и вѫглища да преварявате водата, когато въ природата има чиста, здравословна вода.

Магарето е скромно въ храната си, съ малко се задоволява. Никой не може да го обвини въ епикурейство. Дългитѣ му и голѣми уши показватъ щедрость. При това, магарето не се срамува да изказва мнението си. Въ единъ анекдотъ се разказва, какъ магарето дало мнението си за Соломона. Трѣбвало всички животни да минатъ край Соломона и да изкажатъ мнението си за него. Дошълъ най-после редъ и на магарето. Коньтъ го извикалъ настрана и започналъ да го съветва, какъ да се държи споредъ последнитѣ правила на етикецията. Като минало предъ царя, магарето, по обичая си, изревало и съ това изказало мнението си. Коньтъ го попиталъ: Защо изрева? Не можа ли по другъ начинъ да се изкажешъ? — Другояче не зная. Азъ се проявявамъ така, както Богъ ме е създалъ. Нѣкога, въ далечното минало, животнитѣ били по-интелигентни, отколкото сѫ днесъ. Следъ грѣхопадането и тѣ слѣзли по-долу, изгубили много отъ способноститѣ си. Днесъ тѣхниятъ речникъ се състои само отъ звукове, нѣматъ речь, както човѣка.

Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, възседналъ ослица. Ерусалимъ представя граница, предѣлъ между два свѣта. За да живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има здраво тѣло, съ което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза въ физическия свѣтъ, да се учи. То се облича въ плъть, която го носи навсѣкѫде, както ослицата носѣше Христа на гърба си. Интелигентно е човѣшкото тѣло, защото и клеткитѣ, отъ които е съставено, сѫ интелигентни. То се управлява отъ специални закони. Човѣшкото тѣло се разглежда като единица и като колективитетъ. Понеже то представя ослицата, която Христосъ възседналъ, затова трѣбва да бѫде свободно, а не вързано. Радвайте се, ако Христосъ изпрати ученицитѣ си да развържатъ вашата ослица, за да я възседне Той. Щастливъ е онзи, чиято ослица възседне Христосъ и влѣзе съ нея въ Ерусалимъ. Оселътъ символизира човѣшкото тѣло, ученицитѣ на Христа — човѣшката душа, а Христосъ — човѣшкия духъ. Духътъ казва на душата: Слѣзъ отъ мѣстото, на което седишъ, и иди между хората, да намѣришъ единъ оселъ, съ който да отидешъ въ Ерусалимъ, да свършишъ известна мисия. Най-добъръ проповѣдникъ на Христовото учение е оселътъ, т. е. човѣшкото тѣло. То е инструментътъ, чрезъ който се проявяватъ душата и духътъ.

Сегашнитѣ хора се смѣятъ, когато магарето реве. Тѣ не знаятъ, защо
реве. Като създалъ свѣта, Богъ направилъ първо животнитѣ, а после първитѣ човѣци — Адамъ и Ева. Той представилъ Адама на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и! — така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ Адама. Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А — а — а! — харесала му се жената. Следъ коня, магарето трѣбвало да си даде мнението за своитѣ господари. Като видѣло Адама, то казало: А — а! . . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ѫ — ѫ! . . . То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на Адама, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората. Магарето видѣло, че Ева била красива, но то спрѣло вниманието си на друго нѣщо, а именно, на това, което ѝ липсвало. Жената трѣбва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича истината, но човѣкътъ го наказалъ за искреното му мнение. Христосъ, обаче, го възнаградилъ, качилъ се на него и отишълъ въ Ерусалимъ. Понеже коньтъ не казалъ истината, Богъ го назначилъ на служба при човѣка, да ходи навсѣкѫде съ него: на нивата, на война. Днесъ коньтъ придружава господаря си навсѣкѫде и съ него заедно страда. Жената трѣбва да работи усилено върху себе си, да се самовъзпита, за да създаде добри синове, добри граждани. Докато не изпълни мисията си достойно, все тя ще се счита отговорна за нещастията въ свѣта. Война ли става, каратъ ли се хората, навсѣкѫде търсятъ жената, като виновница за станалото. Наистина, отъ жената произлиза всичко. Свѣтътъ се нуждае отъ разумни, възпитани и благородни жени.


Христосъ възседна ослица, едно отъ поруганитѣ животни, и съ нея влѣзе въ Ерусалимъ. Съ това Той искаше да възстанови истината. Който прилага истината, той ще победи. Това искаше да каже Христосъ на хората. Ако служишъ на Бога съ духъ и съ истина, малцина ще те приематъ добре. Много хули, огорчения и обиди ще чуешъ, но накрая ти ще победишъ. Ослицата, т. е. човѣшкото тѣло трѣбва да бѫде свободно, да прилага истината, а не да бѫде вързано. Магарето, на което Христосъ ездѣше, не е като днешнитѣ, да носи дърва на господаря си и да стоварватъ на гърба му десетки тояги. Хората се смѣятъ на магарето, но и тѣхниятъ животъ не е по-лекъ. И тѣ се товарятъ като магарето и, въ края на краищата, пакъ ги биятъ. Повечето хора днесъ сѫ нещастни. Защо? Не защото говорятъ истината, но защото се страхуватъ отъ нея. Понеже на времето си магарето каза истината, днесъ само го биятъ; коньтъ не каза истината, затова ходи съ господаря си на война и тамъ го обстрелвать.

Съвременнитѣ хора трѣбва да мислятъ, да дойдатъ до вѫтрешно разбиране на нѣщата. Човѣкъ се нуждае отъ здраво тѣло, на което да дава чиста вода и малко храна. Хигиена е нуждна за човѣшкото тѣло, т. е. за неговата ослица. Само въ здраво тѣло може да обитава здравъ, великъ духъ. Ще каже нѣкой, че и въ болно тѣло може да живѣе великъ духъ. Това е невъзможно. Който иска да има здравъ, мощенъ духъ, трѣбва да има здраво тѣло. Обаче, дебелината и тлъстината не показватъ, че човѣкъ е здравъ. Здравето е въ зависимость отъ нормалното състояние на клеткитѣ. Когато клѣткитѣ на организма — нервни, мускулни, артериални запазватъ своя първиченъ размѣръ и точно изпьлняватъ службата си, човѣкъ е здравъ. Щомъ нарушатъ размѣра си и престанатъ да изпълняватъ опредѣлената имъ служба, човѣкъ заболява. Болниятъ не мисли добре, не чувствува правилно. Следователно, ще знаете, че разположението на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце зависятъ на първо мѣсто отъ разположението на тѣхния оселъ. Какво ще бѫде положението на човѣкъ, който минава съ боси крака по камениста и пѣсъчлива мѣстность? Той ще нарани краката си и, като се върне у дома си, ще започне да говори за болеститѣ. Съ това той измѣня цѣлата философия на живота си. Каква философия има въ болеститѣ? Коя е причината за болеститѣ? — Нечистиятъ въздухъ, нечистата вода и лошата храна. Който иска да бѫде здравъ, трѣбва да диша чистъ въздухъ, да пие чиста вода и да се храни съ чиста, лесносмилаема храна и никога да не преяжда.

Въздухътъ има отношение къмъ човѣшкия умъ, водата — къмъ живота, а хлѣбътъ — къмъ човѣшката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хлѣба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хлѣбъ, кажете си: Благодаря Ти, Господи, за хлѣба, който си ми далъ. Искамъ да бѫда чистъ и устойчивъ като житното зрънце. Вие ядете хлѣбъ, безъ да мислите за отношението му къмъ вашата воля; пиете вода, безъ да съзнавате отношението ѝ къмъ живота, както и къмъ вашето сърдце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете въ себе си: Както водата разхлажда, така и моитѣ чувства да разхлаждатъ и освежаватъ уморения и жаденъ пѫтникъ. Ако произнасяте тѣзи думи всѣки день, сърдцето ви ще се обнови. Това е единъ отъ методитѣ, съ които си служи природата за подмладяване на човѣка и за повдигане на неговия духъ. Чрезъ храната човѣкъ възпитава волята си, чрезъ водата — сърдцето, а чрезъ въздуха — ума. Това всѣки е изпиталъ и провѣрилъ. Чистата храна усилва волята, чистата вода — сърдцето, а чистиятъ въздухъ — ума. Дишайте чистъ въздухъ, за да опрѣсните мислитѣ си. Поетитѣ сѫ писали най-хубавитѣ си произведения при вдъхновение, получено отъ красиви картини на природата.

Желая ви, още днесъ Христосъ да влѣзе съ своята ослица въ вашето тѣло, както едно време влѣзе съ ослица въ Ерусалимъ. За нѣкои Христосъ е дошълъ само до Иерихонската гора, не е могълъ да слѣзе даже до селото, защото нѣматъ съответна за Него ослица. Оттамъ Той се върналъ назадъ. Следъ всичко това хората очакватъ Христа, да слѣзе на земята да ги възкреси. Ще възкръснете, но ако сте осела, който никой не е възсѣдалъ, освенъ Христосъ. Това значи, да имате чисто, непорочно тѣло. Тѣлата на сегашнитѣ хора сѫ нечисти, а трѣбва да станатъ абсолютно чисти. Докато не се пречистятъ, не може да става въпросъ за възкресение. Потьта на повечето хора е отровна, пълна съ нечистотии. Такава е и кръвьта имъ. Това показва, че тѣ не ядатъ чиста храна, не пиятъ чиста вода и не дишатъ чистъ въздухъ. Заведете невѣрващия въ нѣкое красиво, планинско село и го хранете единъ месецъ съ чиста, лека храна, съ чиста вода и чистъ въздухъ и ще видите, че той ще измѣни мислитѣ си, ще разсѫждава по новъ начинъ, ще стане поетъ.

Сегашнитѣ хора не живѣятъ правилно и се дѣлятъ на вѣрващи и невѣрващи. Първитѣ вѣрватъ въ Христа, въ църквата, а вторитѣ — не вѣрватъ. Въ сѫщность, не се знае, кой е истински вѣрващъ. Може ли да се нарече вѣрващъ онзи, който обира, говори невѣрни нѣща и заблуждава хората? Кой лъже? — Който живѣе въ тъмнина. Обаче, който живѣе въ свѣтлина, никога не лъже. Кого ще лъже? Може ли да лъже по-ученитѣ отъ себе си? Който живѣе между обикновени хора, може понѣкога да си служи съ лъжата. Но който живѣе въ срѣда на разумни и свѣтли сѫщества, никога не лъже. Ще кажете, че човѣкъ може да измѣни срѣдата си, да слѣзе отъ по-висока въ по-низка. И това е възможно, но какво ще направите, ако духътъ ви се възпротиви? Човѣкъ трѣбва да се подчинява на повеленията на своя духъ, на своя висшъ умъ, а не на нисшето въ себе си. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ живота си. Защо се оплакватъ? — Защото сѫ объркали работитѣ. Днесъ слугитѣ ездятъ ослицата, а господаритѣ вървятъ пешъ; ученицитѣ ездятъ ослицата, а учителитѣ вървятъ пешъ. Направете обратното, и животътъ ви ще се подобри. Господаритѣ и учителитѣ трѣбва да ездятъ ослицата, а не слугитѣ и ученицитѣ. Кой управлява парахода? — Капитанътъ, т. е. най-умниятъ и опитенъ човѣкъ отъ екипажа. Когато Богъ създалъ човѣка, най-великото си творение, Той го предалъ въ рѫцетѣ на неговия капитанъ — духа, той да го управлява. Кой управлява природата? — Великиятъ Божи Духъ, Който я създалъ. Не можете да се произнасяте за законитѣ и методитѣ на природата, докато не придобиете нуждното смирение, или най-малко, нуждната скромность.

Бѫдете скромни като пчелата, за да получите Божието благословение. Като създалъ цвѣтята, Богъ вложилъ въ тѣхъ сладъкъ сокъ — нектаръ, съ който да привличатъ всички насѣкоми. Следъ това Той извикалъ насѣкомитѣ, бръмбаритѣ, мушицитѣ да се произнесатъ за Неговата работа. Всички насѣкоми и бръмбари се изредили предъ Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, безъ да изкаже мнението си. Богъ я запиталъ: Защо стоишъ настрана и нищо не казвашъ? Тогава тя се обърнала къмъ Бога съ думитѣ: Господи, сприхава съмъ по характеръ, а нѣкога обичамъ и да жиля. Дето намѣря човѣка, мога да го ужиля. Като кацвамъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ, ще срещна човѣка, надвесенъ надъ цвѣтята, и ще го ужиля. Богъ ѝ отговорилъ: Понеже само ти призна своята слабость, на тебе възлагамъ изкуството да събирашъ сладкия сокъ отъ цвѣтята и да правишъ отъ него медъ. Както между животнитѣ, така и между хората, срѣщате едни, които обичатъ да се превъзнасятъ, и други, които признаватъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ си и сѫ готови да се изправятъ. На тѣхъ повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Тѣ сѫ скромнитѣ хора въ свѣта, които ще придобиятъ смирението.

Следъ грѣхопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Богъ решилъ да изпрати потопа за пречистване на човѣчеството. Когато дошълъ деньтъ, въ който Ной трѣбвало да спре на нѣкоя планина съ ковчега си, Богъ запиталъ всички планини, на коя отъ тѣхъ да стане това. Той искалъ да знае мнението на планинитѣ по този въпросъ. Като дошълъ редъ до планината Араратъ, да каже своята дума, тя отговорила: Господи, малка съмъ и недостойна за тази работа. — Тъкмо затова, добавилъ Богъ, на тебе ще спре Ной съ ковчега си, върху тебе ще се съгради новиятъ животъ.

Когато давалъ законитѣ на човѣчеството, Богъ поискалъ мнението на всички планини, да се произнесатъ, на коя отъ тѣхъ трѣбва да се извърши този актъ. Една следъ друга планинитѣ се явявали предъ Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си? — Защото се считала малка и не толкова красива като другитѣ. Богъ погледналъ благосклонно къмъ нея и казалъ: Ти ще имашъ първенство предъ другитѣ. Върху тебе ще съградя законътъ си.

И тъй, ако искате да спре на васъ Ной съ своя ковчегъ, трѣбва да сте скромни като Араратъ. Ако искате да се поставятъ законитѣ на васъ, трѣбва да сте мълчаливи като Синай. Скромность се иска отъ човѣка той трѣбва да мълчи, когато голѣмитѣ говорятъ. На Араратъ спрѣ ковчегъть на Ноя, на Синай се дадоха законитѣ на Мойсея. Пчелата, която сѫщо се взима за символъ, представя човѣшкия умъ, Араратъ представя човѣшкого сърдце, а Синай — човѣшката воля. Ако сте умни, ще бѫдете като пчелата и ще събирате медъ; ако имате благородно сърдце, ще бѫдете като Араратъ, и Ной ще спре съ ковчега си на васъ и ще ви донесе своето благословение; ако имате силна воля, ще бѫдете като Синай, върху която се сложиха законитѣ — Какъ ще дойде Ной съ своя ковчегъ върху васъ? — Когато момата се ожени, ковчегъть се отваря, и синоветѣ на Ноя започватъ да слизатъ единъ следъ другъ. Момата представя планината Араратъ, т. е. стария свѣтъ, а ковчегътъ на Ноя — Божието благословение, което се излива чрезъ синоветѣ Ноеви. Човѣкъ трѣбва да бѫде като планинитѣ Араратъ и Синай, да нѣма високо мнение за себе си, за да разбере смисъла на живота. Ако има високо мнение за себе си, ще живѣе, ще пада и става, безъ да разбере дълбокия смисълъ на живота. За да разберете смисъла на живота, вашитѣ ослици трѣбва да бѫдатъ свободни. Развързани ли сѫ вашитѣ ослици, или още сѫ въ селата вързани? Дошли ли сѫ ученицитѣ на Христа да искатъ ослицата ви? Радвайте се, ако ученицитѣ Христови сѫ дошли за вашата ослица. И, ако вашиятъ стопанинъ пита, защо ви е ослицата, ще кажете: На Господа трѣбва. Ослицата е вашиятъ животъ, който трѣбва да посветите въ служене на Господа, на Христа.

Днесъ всички хора се запитватъ, кога ще се оправи свѣтътъ. Отговорътъ е простъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората бѫдатъ готови да дадатъ живота си за Христа. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората придобиятъ изкуството на пчелата и скромностьта на дветѣ планини — Араратъ и Синай. Малцина се стремятъ къмъ скромностьта; повечето хора, мѫже и жени, искатъ да бѫдатъ орли, да летятъ нависоко. Добро е желанието на човѣка да хвърчи високо, като орела, но сѫщевременно орелътъ е хищникъ — много животни страдатъ отъ него. Въ умствено отношение хората се стремятъ къмъ високи идеи, съ които да хвърчатъ изъ пространството, но много отъ тѣхъ сѫ хищнически. Влѣзе ли такава идея въ ума ви, тя нарушава спокойствието ви, и вие губите смисъла на живота. Следователно, ако сте нещастни, ще знаете, че орелъ е кацналъ върху васъ; ако сте щастливи, ще знаете, че пчела е кацнала върху васъ. Дето ходите, все ще попадате на ароматни цвѣтя, отъ които ще събирате сладъкъ сокъ. Кошерътъ ви всѣкога ще бѫде пъленъ съ медъ, за да може господарьтъ ви лесно да го събира и използува. Той ще събира меда и ще чисти кошеритѣ, а вие ще се радвате. — Защо? — Защото му донасяте известно благо.

„Доведете го!” — казва Христосъ. Кого да доведатъ? — Осела. Желая всички да бѫдете въ храната си скромни като осела, да се задоволявате съ малко, но съ чиста храна, и да не бѫдете много взискателни къмъ нея. Оселътъ има инициатива. Дето го пуснатъ, той всѣкога върви напредъ и казва: Азъ съмъ проповѣдникъ на всички нови идеи и движения. Едно време казахъ мнението си за нѣщо и ме наказаха, но и сега съмъ готовъ да го кажа. Има хора, които за истината всѣкого излизатъ на пръвъ планъ; има и такива, които оставатъ на последно мѣсто. Дойдатъ ли до истината, тѣ приличатъ на циганина, който, когато поканвали на ядене, на пиене, всѣкога пръвъ отивалъ. Когато го викали за работа, той казвалъ: Нека другъ отиде. Все азъ ли трѣбва да работя? Въ сѫщность, той нищо не вършелъ, а само ялъ и пилъ. Така не се говори, това не е истино. Когато го викали да яде, той казвалъ: Добре, да ядемъ, нали сме другари. Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарялъ: Все азъ ли трѣбва да работя? Нека другъ отиде вмѣсто мене.

Помнете: истината не може да се залъже. Макаръ и последна, тя ще каже своята дума. На земята магарето служи за посмѣшище на хората, но на онзи свѣтъ то заема почетно мѣсто. То стои предъ вратата на рая и дава мнението си. Ако се яви тамъ нѣкой мѫжъ, който е работилъ и живѣлъ добре на земята, то ще изреве: А — а! Щомъ чуятъ мнението на магарето, разумнитѣ сѫщества казватъ: Пуснете този човѣкъ въ рая, той е отъ рода на пчелитѣ. Ако дойде нѣкоя жена, която, като циганина, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ѫ — ѫ! Като чуятъ това мнение, разумнитѣ сѫщества казватъ: Върнете тази жена но земята, да си научи добре урока и тогава да дойде. Значи, на онзи свѣтъ магарето опредѣля, кои хора сѫ за земята, и кои — за небето.


Нека оселътъ остане въ умоветѣ ви, като предметъ за разсѫждение. Защо, именно, оселътъ, а не друго нѣкое животно? — Защото вие сте обезценили осела и сте го направили за посмѣшище. Всѣко нѣщо — камъкъ, растение и животно има свой скритъ смисълъ и предназначение, но много отъ тѣхъ сте обезценили. Това обезценяване се забелязва не само къмъ растенията и животнитѣ, но и къмъ хората. Едни за други тѣ сѫ станали за посмѣшище, изгубили сѫ първичното си значение и смисълъ. Днесъ хората се кичатъ съ различни епитети, съ което сами се подценяватъ. Да цапашъ хората, това не е наука, нито изкуство; обаче, да ги чистишъ, това е велика наука.

Желая ви, Христосъ да се качи на вашия оселъ, съ него да влѣзе въ Ерусалимъ и да викате: Осана, благословенъ е онзи, който иде въ името Господне и влиза въ нашия храмъ! Вашата душа ще бѫде свободна и ще носи новъ, Божественъ редъ и порядъкъ въ свѣта.

2. Беседа отъ Учителя, държана на 30 юний, 1918 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt