Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_12_21 Деньтъ на доброто

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 12 юли 2014 - 01:27

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Деньтъ на доброто.

 

     „За то е дозволено да прави нѣ-

кой добро въ сѫботенъ день“

 Ев. Матея, 12; 12

          

Сѫботата е споренъ день или свещенъ день. Спорнитѣ нѣща, сѫ скѫпитѣ нѣща въ живота. Всичкиятъ споръ въ свѣта се дължи на скѫпитѣ, хубавитѣ нѣща. Много спорове ще има и за хубави моми, много глави ще бѫдатъ разбити за тѣхъ. Защо? — Защото сѫ хубави, стройни, а за грознитѣ моми не става и въпросъ. Сѫботата е красива мома, азъ я наричамъ день на любовьта. И дѣйствително, този день, който трѣбваше да бѫде благословение за човѣчеството, сега става спънка за него. Онѣзи, които искатъ да признаятъ сѫботата, не искатъ да я празднуватъ, си иматъ по една сѫбота. Всѣки човѣкъ си има въ живота по една сѫбота, а тя е деньтъ на почивката, на яденето, на пиенето, деньтъ, когато човѣкъ се облича добрѣ.

           

Какво е разбиралъ Христосъ подъ думитѣ: „Затова е дозволено да прави човѣкъ добро въ сѫботенъ день“? На кой човѣкъ е дозволено? — На онзи човѣкъ, който стои по-горѣ отъ овцата, разумниятъ човѣкъ. Хората не могатъ да разбератъ смисъла на сѫботата. Това е деньтъ въ който да знаешъ какъ да промѣнишъ настроението на ума, на сърцето си, да промѣнишъ настроението на душата си и на духа си. Съврѣменнитѣ православни, католици и евангелисти празднуватъ недѣлята, а сѫботянитѣ и евреитѣ празднуватъ строго сѫботата. Евангелиститѣ нищо не правятъ въ недѣля, а сѫботянитѣ въ сѫбота както и евреитѣ. Евреинътъ счита за грѣхъ даже да си вакса обущата, да си накладе огъня или да направи нѣкоя друга работа, но когато дойде да вземе нѣкому лихва 10, 15 или 20%, не счита това за прѣстѫпление. Това е разбиране буквата на сѫботата, т. е. има сѫбота на буквата. Казано е въ Писанието: „Буквата умъртвява, а духътъ оживотворява“. Подъ думата „буква“ всѣкога се разбира ограничение. Напр. когато нѣкой момъкъ се жени той казва на момата. „Азъ ще те оставя да празнувашъ сѫботата, т. е. въ дома ми ще бѫдешъ свободна. Азъ ще те любя, ще те обичамъ“. Но щомъ се ожени, той тури другата сѫбота и казва: „Това не е като у васъ“. Започва тя да работи въ кухнята, и оттамъ никѫдѣ другадѣ не може да излѣзе, не ѝ се позволява никаква сѫбота. Съврѣменнитѣ религиозни разбирания внасятъ сѫщитѣ идеи въ човѣшкитѣ умове, съ които се ограничаватъ, и сега спорятъ, дали сѫботата да празнуватъ или недѣлята. Не спорятъ, дали трѣбва да се обичатъ, а — дали да празнуватъ сѫботата или недѣлята. Турцитѣ празнуватъ петъка, а българитѣ иматъ три деня: вторникъ, петъкъ и недѣля, а понѣкога празнуватъ и половината отъ сѫботата. Защо българитѣ празнуватъ вторника, петъка като дни, въ които не се работи, а послѣ и недѣлята? Защото така е писано въ тѣхния обичаенъ законъ. Христосъ опрѣдѣля сѫботата като день, въ който е позволено човѣкъ да прави добро. Какъ е възможно човѣкъ да прави прѣзъ другитѣ дни добро, когато той е заетъ съ другитѣ си работи? Понеже седмиятъ день е на Господа, казва се, че е позволено нѣкому да прави добро въ сѫботенъ день. Не мислете, че празнуването на сѫботата става като нѣкъкъвъ механически процесъ, чрѣзъ който ще станете по-добри. Азъ наричамъ сѫботата день за наука, въ който човѣкъ трѣбва да работи и гради. Прѣзъ шестьтѣ дни човѣкъ ще се мѫчи и труди, а прѣзъ седмия день ще работи. Въ първия день ще се мѫчи, въ втория ще се труди, а въ седмия день ще работи. Работата е най-възвишеното, най-благородното, най-великото нѣщо въ свѣта. Тя е най-великата наука на бѫдещето. Затова е позволено да прави нѣкой добро въ сѫботенъ день. „Не само, че не е забранено, но е дозволено“, казва Христосъ. А въ оригинала означава, че човѣкъ трѣбва да прѣкара сѫботата само въ добро. Сега да опрѣдѣля, какво означава думата „добро“. Думата „добро“ опрѣдѣля качествата на всички наши дѣйствия, то е плодътъ, а Христосъ казва: „По плодоветѣ ще се познаятъ“. Не може да има добро въ човѣшкия животъ, ако нѣма плодъ. Слѣдователно, добродѣтельта не е нѣщо отвлѣчено, а реално, то е есенцията на човѣшкия животъ. Смисълътъ на човѣшкия животъ е добро. Правдата, истината, мѫдростьта, любовьта сѫ силитѣ, които работятъ за доброто, за да се реализира то въ човѣшкия животъ. Както плодоветѣ опрѣдѣлятъ качествата на дървото, така и доброто опрѣдѣля качеството на човѣка. За да обичаме плоднитѣ дървета, ние се рѫководимъ отъ качеството на тѣхнитѣ плодове. Онази ябълка, която дава най-доброкачествени плодове, се ползува отъ нашитѣ най-голѣми грижи, най-голѣмо внимание и обичь. Защо? — Защото плодоветѣ ѝ сѫ хубави и вкусни. Ако тази ябълка прѣстане да дава плодове, нѣма смисълъ да я отглеждаме. Въ духовния свѣтъ човѣкътъ е дърво. Както плоднитѣ дървета сѫ необходими за човѣшкия животъ, така и човѣшкитѣ добродѣтели сѫ необходими за ангелитѣ, защото чрѣзъ тѣхъ тѣ се хранятъ. Ако ме запитате- „Защо ангелитѣ се интересуватъ отъ насъ“? — Защото иматъ нужда отъ плодоветѣ на нашитѣ добродѣтели. За да може да разберете дълбокия смисълъ на това добро, трѣбва умътъ, душата и сърцето ви да бѫдатъ въ пълна хармония. Човѣкъ не може да прави добро, ако умътъ, душата и сърцето му не сѫ въ съгласие. Щомъ мислите, дали трѣбва да се прави добро или не, вие сте отъ низка култура. Въ Небето нѣма двусмислие за доброто. Въ духовния свѣтъ никакъ не става въпросъ, дали трѣбва да се прави добро - или не. Доброто е смисълътъ на живота. Когато прѣстанешъ да правишъ добро, ти си мъртавъ човѣкъ. Всѣка мисъль и всѣко благородно чувство произтича отъ доброто, което вършимъ. Добритѣ желания и добритѣ мисли произтичатъ отъ доброто, тѣ сѫ процесъ на растене у насъ. Когато посѣемъ една сѣмка, ние имаме първия процесъ — поникването на растението, втория — на прорастване, третия — на цъфтене, а четвъртия процесъ вързване на плодове. Слѣдователно, доброто, плодътъ въ човѣка, може да се яви само въ неговата душа, а въ окултизма наричатъ това причинно тѣло у човѣка. Всѣка сѣмка е една причина. Съврѣменната култура, движението на човѣчеството се дължи на тия сѣмки на доброто отъ миналото, а въ бѫдеще тѣзи сѣмки ще дадатъ бѫдещата култура. Всички други педагогически възгледи за възпитанието азъ наричамъ дресировка, т. е. безплодни растения. Такова е, напр., растението фикусъ, има ли то нѣкакъвъ плодъ? — Нѣма. Много хора въ съврѣменния животъ мязатъ на фикуситѣ. На земята може да растатъ фикуси безъ плодове, но на Небето не може да има такива. Ако искашъ да бѫдешъ небесенъ фикусъ, трѣбва да имашъ плодъ. Отъ какво се парализиратъ човѣшкитѣ добродѣтели? — Тѣ се парализиратъ отъ низшия умъ на човѣка и отъ неговитѣ страсти, защото съврѣменнитѣ хора сѫ роби на своитѣ страсти, които само разрушаватъ, а не създаватъ. За едно приятно удоволствие човѣкъ похарчва хиляди, пожертвува даже живота си и живота на другитѣ. А въ това приятно удоволствие нѣма никакъвъ плодъ. Ние мязаме на онази туристка американка, която, за да опита любовьта на своя възлюбенъ, го накарала да се качи на една отвѣсна скала въ Алпитѣ и да ѝ откѫсне оттамъ една отъ рѣдкитѣ алпийски рози. Той се качилъ на скалата, откѫсналъ розата подалъ ѝ я. Тя я турила на гърдитѣ си и се усмихнала, а той слѣдъ това ѝ рекълъ: „Сбогомъ“! За едно свое удоволствие тя изложила живота му въ опасность. По сѫщия начинъ и ние излагаме Бога на изкушение. Ние казваме: „Господи, дай ни удоволствие, пари, кѫщи и пр.“, но като ни даде всичко това, Той ни казва: „Сбогомъ“! Тогава ние сме богати хора, всичко имаме, но Господъ не е при насъ. Мене ме очудва това положение на съврѣменнитѣ религиозни хора. По-твърдоглави, по-упорити и своенравни хора отъ религиознитѣ не съмъ виждалъ. Азъ взимамъ думитѣ „религиозни хора“ въ най-широкъ смисълъ. Азъ считамъ съврѣмената религия като единъ костюмъ или парфюмъ, съ който прикриваме всички наши лоши постѫпки и всички наши грѣшки. Религията е едно модерно изобрѣтение. Никѫдѣ въ евангелието не се споменава думата „религия“. Когато хората сѫ изгубили смисъла на сѫботата и правенето на добро, тогава сѫ турили думата „религия“. И сега постоянно спорятъ, дали нѣкой е религиозенъ или не. Нѣма по-религиозенъ вѣкъ отъ сегашния. Вземете единъ човѣкъ, който принадлежи къмъ нѣкоя партия и вѣрва въ нея; той е готовъ да жертвува живота си зарадъ нея. А колко пѫти той е излагалъ живота си и живота на цѣлото си сѣмейство зарадъ тази партия! Колко пѫти е пукана главата му за тази партия! Той си казва: „И нашата партия ще дойде на властъ“! Чака той партията си, а докато дойде тя, колко пѫти ще яде бой, колко пѫти ще се връща съ разбита глава въ кѫщи! Всички живѣятъ съ тази религия, качватъ се и слизатъ, чакатъ нѣкоя промѣна отъ нея. Никоя партия нѣма да донесе нѣкаква промѣна и облага въ живота, защото тя самата иска, а не дава. Наистина, тя ще намали съ 5—10% данъцитѣ, но затова отъ друго мѣсто ще ви ги вземе повече. Тогава ще запитате: „Какво да правимъ“? — Ще орете земята и ще молите Бога да ви даде повече жито, отколкото по-рано сте имали, за да може да давате. Въ изобилието е спасението. Когато хората кажатъ, че искатъ да бѫдатъ културни, казвамъ, че всички трѣбва да се върнатъ къмъ земята, да оратъ и сѣятъ. Сега сме се събрали всички въ градоветѣ, разпрѣдѣлили сме се на занаяти, едни работятъ, а други очакватъ на готово. Затова сѫ тѣзи злини. Азъ нѣмамъ нищо противъ този редъ на нѣщата, той е много естественъ, но тъй както ние го използуваме, ние бѣдствуваме, и се душимъ въ тоя редъ. Ако посѣтите Лондонъ, ще видите, че той е толкова много прокопанъ, толкова много опушенъ, както никой другъ градъ. Седемъ милиона хора живѣятъ тамъ и очакватъ нѣкакво бѫдеще. Тѣзи хора се събрали тамъ и чакатъ случаи, какъ да се изнудятъ единъ другъ. Това е култура на изнудване! Лондонъ има такава тъмна страна, както никой другъ градъ въ свѣта. Всички култури сѫ прѣнесени тамъ отъ памтивѣка, отъ разни епохи и врѣмена.

           

Христосъ подразбира новата култура като казва: „Позволено е на онѣзи хора, които ще дойдатъ въ бѫдеще, да правятъ добро въ сѫботенъ день“. Въ какъвъ смисълъ е позволено? — Позволено е на опитния хирургъ да прави операции, но на неопитния, на глупавия не е позволено. Напр., ти си религиозенъ човѣкъ и трѣбва да отидешъ да утѣшишъ нѣкого. Позволено ти е да направишъ това, ако знаешъ какъ, но ако ти нарушишъ мира му, кракътъ ти не трѣбва да стѫпва тамъ. Не мислете, че е лесно да правишъ добро, това е велико изкуство. Ако дойда въ вашата кѫща да ви проповѣдвамъ ново учение, съ цѣль да ми станете послѣдователи и послѣ ви обера, азъ се рѫководя отъ материални облаги, това не е добро дѣло, а търговска сдѣлка. Така ще дойде при тебе нѣкой търговски агентъ, много учтиво ще прѣдстави мостричкитѣ си, ще те почерпи, ще разговаря за едно, за друго, докато замае главата ти и направи сдѣлката си. И този човѣкъ билъ религиозенъ! Азъ не разбирамъ такава религия. „Спорътъ на всички религиозни секти е споръ търговски“, тъй казва невидимиятъ свѣтъ.

           

Това сѫ хората на миналата култура. А хората на бѫдещета култура, които ще иматъ за девизъ да правятъ добро отъ любовь въ сѫботенъ день, това сѫ новитѣ хора. И тѣ иматъ на челото си особенъ знакъ, а подъ езика си иматъ особено камъче. Езикътъ, очитѣ на тѣзи хора сѫ другояче устроени. Тѣхниятъ погледъ е дълбокъ, въ него нѣма никакво раздвояване. Въ очитѣ имъ има само една мисълъ, а тя е любовь и безкористие. Празни думи сѫ „любовь“ и „безкористие“, нали? Разбирате ли, какво нѣщо е безкористие, опитвали ли сте го поне единъ пѫть въ живота си? Опитали ли сте поне единъ пѫть прѣзъ живота си, какво нѣщо е любовь? Единъ евангелски проповѣдникъ ми разказваше една своя опитность: дълго врѣме той се молилъ Богу да му даде възможность да опита Божествената любовь. Единъ день го обхваналъ духътъ, и той се почувствувалъ като надутъ, легналъ на корема си, не могълъ да се побере въ себе си, боялъ се да не се пукне, толкова широко и пълно нѣщо го обладало. Започналъ да се моли на Бога да го освободи отъ тази широка любовь, за която не билъ готовъ, легналъ на корема си и започналъ да рита. Защо риталъ? — Защото не искалъ да даде. Когато нѣкое дѣте вземе една ябълка, а майка му иска да я вземе, то рита. Защо? — Защото не иска да я даде. Коньтъ рита. Защо? — Защото не иска да даде. Хората говорятъ лошо съ езика си. Защо? — Защото не искатъ да дадатъ. Затова е позволено на новитѣ хора да правятъ добро въ сѫботенъ день, за да повдигнатъ човѣчеството. Сѫботата е день божественъ, който ще ни повдигне и прѣобрази съвършено, а съ това и ние ще прѣобразимъ свѣта. Не казвамъ, че като дойде сѫботата, ние ще трѣбва да напуснемъ всички занаяти. Не, занаятитѣ ще се осветятъ и ще бѫдатъ добро за насъ, ще бѫдатъ обосновани на това, да правимъ добро въ сѫботенъ день. Не разбирайте, че азъ искамъ да разрушавамъ вашитѣ възгледи. Не, азъ искамъ да махна праха отъ очитѣ ви. Като дойда при васъ, най-напрѣдъ ще ви науча, какъ да си измивате очитѣ, ще ви дамъ вода за тази цѣль, а послѣ ще приказваме. Учили ли сте изкуството да си миете очитѣ? Азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да направите слѣдния опитъ: ако си неразположенъ, или не можешъ да разберешъ нѣкой прѣдмѣтъ, или нѣкой човѣкъ ти е неприятенъ, вземи единъ легенъ съ чиста изворна вода, подигни очитѣ си къмъ Бога, тури лицето си вѫтрѣ въ легена, отвори очитѣ си, направи нѣколко мигания въ водата, и кажи: „Искамъ моя умъ да бѫде чистъ като тази вода“, тогава вижъ дали си измѣнилъ настроението. Ако не си го измѣнилъ, тури лицето си още единъ пѫтъ въ водата. Направи това нъколко пѫти, и вижъ какъвъ ще бѫде резултатътъ. Водата е емблема на живота. Ние трѣбва да вложимъ въ себе си мисъльта, да правимъ добро. Всѣки отъ васъ трѣбва да си каже: „Азъ ще бѫда добъръ“. Но това да не става механически. Това показва, че ще трѣбва да посаждаме у насъ всички плодни дървета отъ райската градина. Когато дойдатъ новитѣ хора, тогава въ сърцата, душитѣ и умоветѣ имъ ще може да вирѣятъ тѣзи възвишени мисли и чувства. При сегашнитѣ ваши схващания не може да се разберемъ. Като ме слушате, вие ще кажете: „Този човѣкъ православенъ ли е, като говори така? — Ако е православенъ, вѣрно говори, но ако не е такъвъ, не го слушайте“. Ако ме слуша нѣкой евангелистъ, ще каже: „Евангелистъ ли е?“ Ако не е, ще каже: „Не го слушайте, не може да говори истината“. А нѣкой патриотъ ще каже: „Ако е патриотъ, вѣрно говори, но иначе не е вѣрно, това, което казва“. Нѣкои питатъ: „Свършилъ ли е нѣщо? Ако е свършилъ, ако е ученъ, вѣрваме му“. Ако ме слуша нѣкой учитель, ще каже: „Ако е учитель, вѣрваме му“. Започватъ всички хора да приказватъ, но не е тази божествената мѣрка, съ която може да мѣримъ нашитѣ постѫпки. Може да съмъ православенъ, евангелистъ, патриотъ, нѣкой ученъ или какъвъ и да е другъ, но това още не показва, че говоря право. Може да съмъ заинтересуванъ, може да проучвамъ евангелието отъ интересъ, за да видя, дали ще мога да се прѣхранвамъ съ него и т. н. Евангелиститѣ ще кажатъ: „Православнитѣ свещеници изнудватъ“ Ами другитѣ не изнудватъ ли? Да, православнитѣ изнудватъ съ котлето на лице, а протестантитѣ по скритъ начинъ, отзадъ. Това на какво прилича? Единъ турчинъ си купилъ овенъ за байряма и го турилъ на гърба си, за да го занесе на ходжата, да му чете. По пѫтя овенътъ го риталъ много по гърба. Турчинътъ се ядосалъ и прѣзъ цѣлия пѫть го ругалъ, казвалъ му домузъ (свиня) гяуръ и пр. Като стигналъ при ходжата, той му казалъ: „Азъ нося единъ овенъ да му четешъ; ще го коля за курбанъ, но изъ пѫтя го ругахъ много, защото той ме ритà по гърба. Става ли той за курбанъ?“ Ходжата му отговорилъ, че този овенъ е негоденъ и ще трѣбва да донесе другъ. Купува турчинътъ вторъ овенъ и го занася на ходжата. Изъ пѫтя овенътъ пакъ риталъ, но турчинътъ си мѫлчалъ, и си мислилъ: „И ти си като онзи, и ти риташъ, но нѣма да ти казвамъ нищо, защото ще трѣбва да купувамъ трети“. Азъ казвамъ: ако риташъ, и ти си отъ тѣхъ.

           

Затова е дозволено човѣку да прави добро въ сѫботенъ день. — Човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ своя егоизъмъ, да отвори душата си на божественото слънце, да излѣзе изъ рамкитѣ на сегашнитѣ си възгледи. Сегашното човѣчество е пълно съ лицемѣри. Гледамъ, мѫжъ и жена вървятъ тихо, благочестиво, но едноврѣменно и двамата се контролиратъ, да не би единиятъ или другиятъ да поглежда тукъ-тамъ. „Религия!“ Когато мѫжътъ го нѣма, жената е свободна да си поглежда дѣто иска, но дойде ли мѫжътъ, жената става благочестива. Така е и съ мѫжа. Това било „религия!“ Защо мѫжътъ или жената въ присѫтствието единъ на другъ да не сѫ свободни да поглеждатъ дѣто си искатъ? Какво лошо има въ това? Това ограничение произлиза отъ факта, че въ нашата душа нѣма сѫбота. Нѣкои ме зипитватъ: „Кога ще се облагороди човѣчеството, кога ще се запознаемъ съ новитѣ идеи?“ Казвамъ: новитѣ идеи не могатъ да дойдатъ, докато не дойде сѫботниятъ день, докато не се научимъ да правимъ добро въ сѫбота. Вземете всички съврѣменни писатели, отъ какъвто калибъръ и да сѫ, и ми покажете единъ отъ тѣхъ, колкото виденъ и да е той, който да посочи единъ начинъ, единъ правъ пѫть, по който трѣбва да живѣемъ. Всички иматъ една тактика, започватъ въведението, а като прочетешъ цѣлата книга, сѫщественото остава неразрѣшено. Този авторъ пише въ книгата си, че разрѣшението на този въпросъ ще намѣрите въ книгата на еди-кого си. Отправяте се при другия авторъ, но и той не разрѣшава главния въпросъ и ви отправя при трети авторъ. Започвате и него да четете, но и той не ви задоволява. Ходишъ, ходишъ, отъ авторъ на авторъ, и виждашъ, че всички сѫ търговци. Единиятъ казва: „У менъ нѣма такава стока, каквато ми искашъ, иди при другъ“. Този вториятъ казва: „Азъ свършихъ, каквото ми искъшъ, иди при другъ“. Отивашъ при трети, и той казва сѫщото и т. н. Най-послѣ ти казватъ: „Ще остане до второ разпореждане, и когато дойдатъ нашитѣ стоки, когато направимъ сдѣлкитѣ си, ще ти услужимъ“. Така е било, ще обикаляшъ дюкянитѣ. Но за бѫдещата култура трѣбва да имаме поне 2 - 3 рѫководни правила, които да прилагаме въ живота си: 1-во — Заради любовьта на Бога мога ли да извърша това? 2-ро — За доброто на моята душа мога ли да направя това? и 3-то -  За благото на моя ближенъ мога ли да сторя това?

           

Азъ съмъ дошълъ да кажа една велика истина, какво говори Господъ, Когото познавамъ много добрѣ. Комуто съмъ казалъ тази истина, и я провѣрилъ, винаги е ималъ резултатъ. Всичко, което казвамъ, подлагамъ на строгъ наученъ опитъ. Всѣки, който иска да направи съ менъ опитъ, не може да се отърве тъй лесно. При мене сѫ идвали нѣкои да ги лѣкувамъ. Азъ ги питамъ: „Вие сте обиколили всички лѣкари, готови ли сте сега да служите на Бога да посветите на Него живота си? Ако сте готови, добрѣ, ще ви помогна. Някой иска знания. — Готовъ ли си да посвѣтишъ живота си на Бога? Ако си готовъ, ще ти открия нѣкоя велика тайна, а ако не си готовъ, ще ти говоря за ябълки, круши, листа, клончета и други подобни, но нѣма да ти кажа никаква тайна. И азъ си имамъ извѣсни рѫководни правила, които никога не прѣстѫпямъ. Ще ме потитате: защо ще постѫпя така? Отговарямъ: готовъ ли си да правишъ добро въ сѫботенъ день, готовъ ли си да служишъ на Господа, Когото азъ познавамъ, отъ Когото произтичатъ всичкитѣ блага, Който е направилъ всичко въ свѣта и Който е далъ живота на хората. Готовъ ли си да Му служишъ? — Тогава и азъ съмъ готовъ да ти служа. Но ако не си готовъ, азъ ще ти говоря само за лукъ. Това е категорично учение, и всички велики учители сѫ правили така.

           

И тъй, новата култура изисква да се прави добро въ сѫботенъ день. Ако бихте приложили новитѣ правила, голѣмъ резултатъ щѣше да има. Отъ толкова години въ София, азъ си хабя езика, но резултатътъ е малъкъ, защото нѣма сѫботата. Това, което изисква сѫботата, го нѣма. Азъ забѣлѣзвамъ това даже и между моитѣ най-близки. Щомъ се събератъ, стоятъ единъ до другъ, но се чувствува една натегната атмосфера помежду имъ, не се спогаждатъ. Казвамъ: празнувате сѫботата въ себе си, но азъ ще ви говоря за лука. Знаете ли, че ако бихте отишли на Небето, само за единъ лошъ погледъ като тѣзи, които отправяте тука на земята, биха ви изключили за 10,000 години? Ако единъ ангелъ би погледналъ на криво ще го изключатъ за 10,000 години отъ Небето. Толкова строго е правилото! Нѣкои отъ васъ искатъ да отидатъ на Небето. Благодарете, че не сте тамъ при сегашното си състояние. Сега ви прощаватъ, защото сте на земята въ опитно училище. На земята е всичко позволено, но въ онова чисто мѣсто, за което се готвите, човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ. Тамъ опити нѣма. Въ оня свѣтъ нѣма скърби и плачъ. И въ Писанието е казано: „Ще обърша сълзитѣ имъ, и скръбъ нѣма да има, всички ще бѫдатъ радостни и весели“. Знаете ли, какво е радость и веселие? Какво велико самопожертвуване е отъ страна на нѣкой ангелъ, който се занимава съ разрѣшаването на велики въпроси, и като види, че нѣкоя душа страда, веднага напуща работата си и отива да ѝ помогне, да я утѣши. Кой отъ васъ би направилъ това? Наистина, ние бихме направили много нѣщо за извѣстни хора, ако тѣ ни сѫ симпатични. На симпатичния човѣкъ всѣки може да направи услуга. Единъ кавалеръ е готовъ да услужи на симпатичната мома съ всичко, отъ което тя се нуждае, но на грозна разногледа камбуреста мома, нея никои не поглежда. Питамъ: какви сѫ вашитѣ убѣждения, щомъ постѫпвате така?

           

Ако дойде Христосъ, на когото се надѣвате да оправи свѣта, мислите ли, че Той ще говори навредъ? Изпъдете този дяволъ отъ васъ, който е обсебилъ всинца ви. Доста вече 8,000 години слугуване и робство на него! Кажете на този дяволъ: „Вънъ! ще си вземешъ всичкитѣ си парташуни и пари“! — Да излѣзе на двора, но вѫтрѣ въ душата ви да не остане ни поменъ отъ него. Кажете му: „Ако ти не излѣзешъ, ние ще излѣземъ“. Много пѫти дяволътъ не се съгласява да излѣзе, и ти започвашъ да правишъ договоръ съ него, да се помирявашъ. Не, свърши веднага съ него.

           

Защо Христосъ е раздѣлилъ този стихъ отъ прочетената глава, дали по случайно съвпадение? „Колко е по-добъръ човѣкъ отъ овцата“! То значи: колко е по-добро доброто отъ сѫботата! И азъ турямъ сѫботата като емблема на любовьта. Ако правите добро въ сѫботенъ день, всички болѣсти, всички нещастия ще изчезнатъ отъ васъ. Това може да го знаете като нѣщо положително. Ако дѣтето ти се разболѣе, прѣглѣдай коя сѫбота не си направилъ добро. Поправи грѣшката си, търговията ще ги тръгне. Написалъ си нѣкоя книга, не ти върви продажбата ѝ, поправи грѣшката си, работата ще ти тръгне. Сѫботата ти бърка въ всичкитѣ работи, затова бѫди изправенъ къмъ нея, всичко ще ти бѫде добрѣ. Този въпросъ за мене е много ясенъ. Нѣкой ме пита: „Защо да правимъ добро“? Безъ да правимъ добро, не може да направимъ крачка напрѣдъ, това е математическа аксиома. Ако тръгнешъ на пѫтъ безъ хлѣбъ, накѫдѣ ще отидешъ? Направете опитъ, колко километра може да извървите безъ хлѣбъ. Може да извървите напр. 50—60, най-много 100 километра, но послѣ ще спрете. Слѣдователно, доброто е силата, храната, чрѣзъ която човѣшката душа може да се движи и еволюира въ този свѣтъ. Всѣко знание, всѣка мѫдрость ще се обосновава върху плодоветѣ ма тази добродѣтель. Затова трѣбва да правишъ добро, ако искашъ да забогатѣешъ и да се развиешъ въ най-широкъ смисълъ.

           

Всѣки день има свое прѣдназначение. Но хората като не разбиратъ това, не отдаватъ истинския смисълъ, който днитѣ иматъ въ човѣшкия животъ. Запримѣръ, въ първия день Богъ казалъ: „Да бѫде видѣлина и видѣлъ Богъ, че видѣлината е добро. И станало вечерь, и станало утро — день първи. Това е недѣлния день, деньтъ на видѣлината. На втория день Богъ разлѫчилъ водата отъ вода, т. е. раздѣлилъ висшия животъ отъ низшия, понеже водата, както казахъ, е емблема на живота. Той създалъ твърдьта като граница между тия два живота, и понеже еволюцията на този день не е завършена, Богъ не се е произнесълъ върху него. И станало вечерь, и станало утро — день втори. Въ третия день Богъ заповѣдалъ да се събере водата, която била подъ небето, т. е. низшиятъ животъ, въ едно мѣсто и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозъкъ и на човѣшкия умъ. И нарекълъ Богъ събраната вода — море, а сушата — земя. И видѣлъ Богъ, че това е добро и затова рекълъ на земята да произведе всички видове растения, като подразбиралъ — да се явятъ всички добри мисли въ свѣта. И станало вечерь, и станало утро — день трети. А въ четвъртия день Богъ рекълъ да се явятъ двѣтѣ голѣми свѣтила на твърдьта небесна, за да разлѫчатъ деня отъ нощьта. Той е подразбиралъ: първото свѣтило, голѣмото, е умътъ, а второто — сърцето, чрѣзъ които човѣкъ да прави разлика между доброто и злото, т. е. да разграничава едно състояние отъ друго. И тъй четвъртиятъ день е день, въ който трѣбва да се създадатъ условията за развиването на човѣшкия умъ и човѣшкото сърце. И направилъ Богъ всичкитѣ звѣзди, които означаватъ всичкитѣ сили вѫтрѣ въ човѣшкия животъ, поставилъ ги на твърдьта небесна, която подразбира човѣшката душа, за да свѣтятъ на земята, заедно съ голѣмото свѣтило — умътъ и малкото свѣтило — сърцето, да владѣятъ на деня и нощьта и да разлѫчатъ видѣлината отъ тъмнината. И видѣлъ Богъ, че е добро, и станало вечерь, и станало утро — день четвърти. И рекълъ Богъ въ петия день — водата да произведе всички видове гадини одушевлени и птици, да летятъ надъ земята, подъ твърдьта небесна, а тѣ означаватъ всичкитѣ стремежи и ламтежи на човѣшкия животъ. И понеже това давало насока и смисълъ на човѣшкото развитие на земята, Богъ видѣлъ, че е добро и ги благословилъ, да се плодятъ и множатъ. Затова и нашитѣ желания постоянно, всѣки день се плодятъ и размножаватъ. И станало вечерь, и станало утро — день пети. И въ шестия день Богъ рекълъ да направи човѣка, т. е. разумното по образъ и подобие свое, да владѣе надъ морскитѣ риби — надъ своитѣ земни желания, надъ небеснитѣ птици — надъ своитѣ мисли и надъ скотоветѣ на всичката земя, значи — на своитѣ пориви, надъ всичкитѣ гадове, които пълзятъ по земята, т. е. надъ своитѣ страсти, които пълзятъ въ неговия мозъкъ. И слѣдъ това Богъ вдъхналъ на човѣка Своето дихание, далъ му е разумната душа да Го познава въ всичкитѣ си пѫтища, и да работи и дѣйствува тъй, както Богъ е работилъ.

           

И така, когато искашъ да посѣтишъ нѣкого, да освѣтлишъ живота му, ще отидешъ при него само въ недѣлята, защото тя е день на видѣлината, ще му занесешъ, значи видѣлина. Когато искашъ да посѣтишъ нѣкой боленъ, ще направишъ това въ понедѣлникъ, защото този день носи животъ въ себе си и пр.

           

А въ седмия день Богъ си починалъ. Това подразбира, че седмиятъ день е день на доброто, въ който Богъ е почналъ да проявява своята любовь къмъ човѣка. За това го е поканилъ да участвува въ това велико божествено дѣло на божествения животъ.

           

И тъй, приложете сѫботата въ живота си, по новия начинъ, опитайте това, което ви казвамъ. Доброто и любовьта трѣбва да бѫдатъ празднични дни за човѣка. Това трѣбва да бѫде почивката му прѣзъ цѣлия му животъ.

 

Бесѣда, държана на 21 декември 1919 година.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt