1919_06_22 Малкиятъ законъ

[hristo]

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Малкиятъ законъ

 

„И тъй: който наруши една отъ най-

малкитѣ тѣзи зоповѣди, и нау-

чи така човѣцитѣ, най-малъкъ ще

се нарече въ царството небесно, а

който стори и научи, той ще великъ

да се нарече въ царството небесно

 

 Ев. Матея, 5; 19.

           

Има голѣми и малки заповѣди, голѣми и малки закони. Христосъ казва; „Който наруши една отъ най-малкитѣ заповѣди или закони, най-малъкъ ще се нарече въ Царството Божие, а който изпълни закона, най-великъ ще се нарече“.

           

Имайте прѣдъ видъ, че тѣзи закони, за които говори Христосъ, не се създаватъ, а вѣчно сѫществуватъ, и всѣка култура, всѣко мирово проявление се дължи на тѣхъ. Споредъ разбирането на тия закони, такъвъ е и нашия моралъ. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че схващанията на хората за нѣщата сѫ относителни, споредъ тѣхнитѣ понятия. Това отчасти е вѣрно, но ако нашитѣ разбирания сѫ слаби, това не показва, че въ свѣта не сѫществуватъ абсолютни закони, които регулиратъ отношенията на хората. Правото въ всички вѣкове е право; доброто въ всички вѣкове е добро; любовьта въ всички вѣкове е любовь и т. н. Ние може да имаме различни разбирания за доброто, за правото, за любовьта, но тѣ ще бѫдатъ по отношение на насъ, а не по отношение на великата вселена, която съдържа всичко въ себе си. Злото започва оттамъ, отдѣто започватъ малкитѣ закони. Ние може да мислимъ, че всички страдания се явяватъ, като резултатъ отъ нарушение на малки и голѣми закони, обаче,

......................

казва съ лишение отъ наслѣдство, изключване отъ обществото или отъ нѣкое дружество. Навсѣкѫдѣ има принудителни мѣрки за изпълнението на закона. Ще кажете: „Ами нали всѣки народъ има свои схващания и разбирания“? Да, всѣки човѣкъ отдѣлно, или всѣко сѣмейство, всѣко общество може да си има свои схващания, но тѣ не измѣнятъ онзи божественъ законъ, върху който почива нашето растене. Докато сме въ съгласие съ тоя законъ, за който говори Христосъ, у насъ ще има растежъ, ще има подемъ на нашитѣ мисли и чувства, замахъ или разширение на нашата воля, и тогава ние лесно ще може да се разберемъ. Това ще бѫде всѣкога, докато сме въ връзка съ малкитѣ и голѣмитѣ закони. Обаче, отъ момента, когато нарушимъ съзнателно или несъзнателно единъ отъ тѣзи закони, малъкъ или голѣмъ, нарушава се и равновѣсието въ насъ. Ние не може да разберемъ причината на безпокойствието ни, криво ни е, недоволни сме и търсимъ причината у другитѣ хора. Това безпокойствие може да произлѣзе отъ нѣща. Напр., ти си духовенъ или културенъ човѣкъ, минавашъ покрай нѣкой овчарь, който си пасе овцетѣ и си казвашъ: „Какво хубаво ядене може да се приготви отъ тѣзи агънца“! Взимашъ едно отъ тѣхъ и го заколишъ. Не мине много врѣме и у тебе се заражда една необяснима тѫга. Или единъ богатъ човѣкъ вижда едно дѣте и казва: „Отъ това бѣдно дѣте ще стане нѣщо“ и го издържа въ училището. Азъ взимамъ агнето, като емблема на всички наши криви постѫпки, а не говоря за месоядството. Ние се мислимъ много културни хора, а въпрѣки това цѣль свѣтъ страда, и евреитѣ отъ страдания не може да се освободятъ. Днесъ всички се запитватъ, кои сѫ причинитѣ на страданията. Едни мислятъ, че виновници за страданията на човѣчеството сѫ богатитѣ хора; други мислятъ, че виновници сѫ управляващитѣ и т. н., а въ сѫщность причината на нашитѣ страдания сѫ ония агънца, които ние сме яли. Щомъ изядете едно отъ тѣзи агънца, всички въ сѣмейството ви, ще имате много неприятности прѣзъ цѣлия си животъ. Нарушили сте една отъ малкитѣ заповѣди и ще бѫдете най-малъкъ въ Царството Божие. Ще ме запитате: „Ами какво да правимъ ние, които сме изяли толкова агънца“? — Ще бѫдете най-малки въ Царството Божие.„Нѣма ли поне едно изключение“? — Нѣма. А онзи, който е изпълнилъ най-малкитѣ заповѣди, който не е пожелалъ нито едно агне, той ще бѫде най-голѣмъ въ Царството Божие. Азъ взимамъ думата „пожелание“ въ лошъ смисълъ. Всички страдания въ свѣта сѫ резултатъ на лоши пожелания, защото пораждатъ лоши мисли, а лошитѣ мисли злѣ влияятъ на нашия мозъкъ, сърце, и се отразяватъ изобщо врѣдно върху организма ни. Въ такива случаи лѣкаритѣ се произнасятъ, че е станало нѣкакво отравяне на кръвьта и т. н. Това е право, но храната, която приемаме, опрѣдѣля качеството на всички наши дѣйствия. Нѣкой ще ми възрази: „Може ли човѣкъ да живѣе безъ желания“? — Не казвамъ, че не трѣбва човѣкъ да желае, но въ желанията той трѣбва да научи великия законъ, по който да постѫпва. Той, трѣбва да знае, дали това, което желае, е добро за него, за неговитѣ близки, за народа му, за цѣлото човѣчество и тогава да пожелава. Не е важно да се създава врѣменно живиятъ организъмъ. Вие давате животъ на едно дѣте, но не минаватъ и двѣ—три години, и Господъ ви взема това дѣте. Плачeте и се чудите, защо умрѣ вашето дѣте? — причината за това нѣщо сѫ вашитѣ желания, нарушенията на най-малкия законъ, които сѫ ви направили най-малки въ Царството Божие. Подъ думата „малъкъ“ се разбира слабъ човѣкъ, който се поддава на всѣкакви изкушения, на всѣкакви влияния. Въ слабия човѣкъ нѣма опрѣдѣленъ и устойчивъ моралъ и затова той казва: „Какъ и да е, ще се прекара този животъ“. Нима може да се нарече животъ този на свинята, турена въ кочината и на която господарьтъ носи храна 3 — 4 пѫти на день? Тя мисли, че отъ нейния господарь по-добъръ нѣма и отъ нейния животъ по-хубавъ нѣма. Питамъ: „Какъвъ е сегашниятъ нашъ животъ по отношения на бѫдещия“? За да станемъ велики въ Царството Божие, у насъ трѣбва да се зароди силно желание да се подигнемъ като мислещи сѫщества и да изпълнимъ великия Божественъ законъ въ всичката му пълнота. Всички съврѣменни писатели казватъ, че, за да стане човѣкъ великъ, трѣбва да има силна воля, докато не изпълни най-малкия законъ въ всичката му пълнота, безъ да го наруши. Често ние изпадаме въ положението на онзи американецъ, който билъ поставенъ да отваря и затваря движещия се мостъ, когато минавали и заминавали треноветѣ. Той живѣелъ на една кула, всрѣдъ моста. Единъ день той отворилъ моста и не го затворилъ; много тренове се събрали и чакали пѫть. Той казалъ: „Днесь азъ съмъ господарь на положението, и когато кажа да минатъ треноветѣ, тогава ще тръгнатъ“. Какъ сѫ постѫпили съ този американецъ? — Изпратили хора да го свалятъ отъ моста и, вмѣсто него, поставили другъ който да затваря моста. Така правимъ и ние: отворимъ моста и не го затваряме, като казваме, че ние сме господари на положението и отъ насъ зависи всичко. Слѣдъ врѣме, обаче, Господъ ще изпрати своята делегация, която ще ви смъкне отъ това мѣсто. Тогава вие сте най-малкитѣ въ Царството Божие. Кой е най-малъкъ? — Този, който не изпълнява волята Божия ни по сърце, ни по умъ, ни по душа, ни по духъ. Чули ли сте какъ се разговарятъ двама млади, прѣди да встѫпятъ въ бракъ, когато сѫ всрѣдъ природата? Тѣ си обѣщаватъ много хубави нѣща, говорятъ си сладки думи. Моятъ слухъ е много развитъ, възприемалъ съмъ цѣлия имъ разговоръ. Ако тѣзи млади хора приложатъ всичко, което обещаватъ, Царството Божие ще се въдвори въ тѣхния животъ въ всичката си пълнота. Но щомъ се оженятъ, какво става? — Обърнатъ другиятъ листь на живота, забравятъ всички дадени обѣщания, започватъ да нарушаватъ малкитѣ заповѣди, явяватъ се нещастия, и животътъ имъ се разваля. Коя е причината за тѣзи нещастия? — Не сте изпълнили онова, което обѣщавахте въ градината. Не, извадете всички ваши поменици въ които стоятъ написани обѣщанията ви. Жената, като се ожени казва: „Излъгала съмъ се азъ, никога не мислѣхъ, че той билъ такъвъ дяволъ“. Мѫжътъ отъ своя страна казва; „Е, каква добра бѣше тя по-рано, цѣлъ серафимъ, а днесъ ми се прѣдставя по-страшна отъ най-лошия пъкленъ духъ. Какъ ще изпълня своитѣ обѣщания“? Питамъ: какъ е възможно женитбата да прави хората отъ ангели на дяволи? Ако това е така, по-добрѣ никой да не се жени. Това не е било съчетание по любовь, любовь по Бога. Азъ говоря принципално и не взимамъ прѣдъ видъ вашия личенъ животъ. Този законъ засѣга еднакво и мене, и васъ, и всички ангели; той е еднакъвъ за всички. Азъ подържамъ възгледа, че човѣкъ е добъръ само въ момента, когато дѣйствува добрѣ; правъ е въ момента, когато постѫпва право, любещъ — само въ момента, когато проявява любовьта и т. н. Прѣстане ли да върши това, той не е нито добъръ, нито праведенъ, нито истиннолюбивъ и т. н. Докато се съобразявашъ съ тѣзи закони, мислитѣ ти ще вървятъ гладко, пластично. Въ такъвъ случай, ако си художникъ, писатель или домакиня, всичкитѣ ти работи ще вървятъ правилно, съ широкъ замахъ. Но въ момента, когато измѣнишъ на своитѣ мисли, ще слѣзешъ отъ по-високо въ по-ниско поле. Азъ си прѣдставлявамъ че тѣзи полета се намиратъ въ единъ безграниченъ крѫгъ и колкото повече слизаме надолу, толкова повече този крѫгъ се стѣснява, като приема форма на конусъ. Нѣкои казватъ, че тѣзи полета сѫ седемь, а азъ намирамъ, че тѣ сѫ на брой 7 милиона по 7 милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу въ този конусъ и казвате: „Да слѣземъ по-долу, за да видимъ, какво има тамъ“. Ще дойдешъ до най-долното поле на този конусъ, въ центра му, и тамъ ще спрешъ; ще се прѣобърнешъ на едно микроскопическо сѫщество и ще кажешъ: „Господи, защо станахъ толкова малъкъ“? — Защото си единъ отъ великитѣ философи и си дошълъ тукъ да научишъ изпълнението на малкия законъ въ живота.

           

Процесътъ на развитието е обратенъ, т. е. да се издигнешъ отъ това поле, въ което си падналъ, ти нѣма да минешъ вече по сѫщия пѫть. Сега ти ще започнешъ, като минешъ прѣзъ тѣсната врата на единия конусъ въ другия, който допира върха си о другия и ще почнешъ своята еволюция. Така ще минавашъ отъ поле въ поле, докато дойдешъ въ новия свѣтъ. Едва си влѣзълъ въ този новъ свѣтъ, ще те срѣщне нѣкой философъ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живѣемъ тъй, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостойно и независимо отъ всички закони? “ Ти ще го попиташъ: „Слизалъ ли си ти въ конуса на живота? “ — Не. „Слѣзъ да видишъ, какъ се живѣе тамъ. Азъ слизахъ единъ пѫть и втори пѫть за нищо въ живота си нѣма да слѣза“. Мнозина ще слѣзете въ този конусъ и когато минете прѣзъ тѣсната врата, ще си спомнитѣ моитѣ думи. Всѣки, който е миналъ единъ пѫть прѣзъ тѣсната врата на конуса, той става великъ въ Царството Божие; а който се е спрѣлъ въ първия конусъ, ще се нарече най-малъкъ въ Царството Божие. Този който се е спрѣлъ въ първия конусъ, се намира въ положението на една мравка, която е попаднала въ конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши съ нея.

           

И тъй: „Който наруши една отъ най малкитѣ заповѣди и научи така хората, най-малъкъ ще се нарече въ Царството Божие; а който стори и научи, най-великъ ще се нарече въ Царството Божие“.

           

Азъ ви говоря върху този стихъ, защото всѣка душа има свои стремежи. Не казвамъ за всички, че нито сте добри, нито сте лоши, защото хиляди пѫти прѣзъ деня постъпвате и добрѣ и злѣ; хиляди пѫти прѣзъ деня се смѣняватъ вашитѣ желания. Ставате сутринъ и си казвате: „Днесъ вече ще живѣя добрѣ“. Но като се върнете вечерьта дома и си дадете смѣтка за всичко, казвате си: „Не стана така, както мислѣхъ, защото при днешния животъ, при хората, които ме обикалятъ, не може да се живѣе честно. Търговецътъ казва, че днесъ не може да се живѣе безъ лъжа. Земледѣлецътъ казва, че не е възможно при орането и разработването на земята да не унищожимъ живота на много червеи. Политикътъ казва, че при днешнитѣ условия на живота не може да се води честно политиката. Сѫщо така говори и духовникътъ. Всички говорятъ, че не е врѣме за добъръ и чистъ животъ. А кога ще дойде това врѣме? Когато дойде новата култура тогава щѣлъ да се подобри животътъ. Живѣешъ ли въ своитѣ мисли, ти си въ своето минало. Слѣдователно, живѣемъ ли съ своя миналъ животъ и искаме това - онова да стане, ние живѣемъ въ първия конусъ, а въ него е лошиятъ животъ. Добриятъ животъ е въ втория конусъ. Азъ ще уподобя първия конусъ на малкото дѣте, което по-рано е било стариятъ човѣкъ, но се е смалилъ. Едно врѣме това дѣте е било нѣкой философъ, нѣкой браминъ, жрецъ, патриархъ, ученъ, който днесъ се нуждае отъ вашата помощь. Сега то крѣщи, иска да го прѣкарате прѣзъ тѣсното отвърстие на конуса. Питате: „Защо това дѣте се е явило въ този домъ“? — Господъ го е пратилъ да му покажете вратата. Майката е вратата. Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дѣте“ Знаете ли, въ какво положение се намиратъ съврѣменнитѣ майки? Като пораснатъ дѣцата имъ, тогава едва разбиратъ какви сѫ, защото тогава се проявяватъ. За обяснение на своята мисъль, ще ви разкажа слѣдния примѣръ: Въ една гора живѣлъ единъ отшелникъ цѣли 20 год. и билъ извѣстенъ съ своя чистъ, и благочестивъ животъ. Дяволътъ намислилъ различни начини, за да го изкуси, но не успѣлъ. Най-послѣ той рѣшилъ да влѣзе въ стомната му и тамъ да остане, докато отшелникътъ го изпие. Отшелникътъ, обаче, го затворилъ тамъ, прѣкръстилъ стомната и го оставилъ затворенъ въ нея. Като се изминали 10 год., той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа съ нея“. Отишълъ на изворчето, излѣлъ водата и си налѣлъ чиста вода. Като излѣлъ водата забѣлѣзалъ въ извора едно много красиво дѣтенце. Отшелникътъ взелъ това дѣтенце и го отгледалъ грижливо. Расло дѣтенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички съ своя умъ и знание. Единъ день дѣтето казва на паструка си: „Ще ти дамъ да управлявашъ голѣмо царство, а не въ гората да живѣешъ. Свѣтътъ има нужда отъ тебе, ще те науча какъ да живѣешъ и ще те направя царски зетъ“. Бащата се съгласилъ и неговиятъ синъ го завелъ въ друго царство, дѣто го сгодилъ. Не се минало много врѣме, синътъ открадналъ всичкитѣ скѫпоцѣнности на царя и отишълъ да му съобщи, че зетътъ е крадецътъ. Царьтъ издалъ заповѣдь да се улови зетътъ и да се накаже съ обѣсване. Синътъ на отшелника отива при него и му казва, че срѣщу него има голѣми улики, затова да се пази. Отшелникътъ не можалъ да се упази и трѣбвало да го обѣсятъ. Когато го качили на вѫжето, синътъ му се доближилъ до него и му казалъ тихичко: „Погледни далечъ въ пространството и вижъ, какво ще ти се яви. Виждашъ ли нѣщо?“ — „Да,виждамъ три магарета“. „Друго не виждашъ ли?“ — „Виждамъ че сѫ натоварени“. „Какво носятъ?“ — „Тѣ сѫ натоварени съ царвули“. Тогава синътъ му отговорилъ: „Това сѫ царвулитѣ, които скѫсахъ, докато те кача на вѫжето“. Така е и съ васъ: дойде ви нѣкоя мисълъ, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осѫществяване. Но осѫществите ли я, закачватъ ви на вѫжето. Ето защо, ние трѣбва да изпълняваме божественитѣ закони, които градятъ нашето благо и благото на всички около насъ. Животътъ е създаденъ така, че всѣко добро, всѣка наша мисъль или дѣйствие, е конкретно свързано съ всички хора, растения, съ цѣлото органическо царство, съ невидимия свѣтъ и всичкитѣ му йерархии и съ Бога. Всѣка наша мисъль и наше желание понѣкога се свързватъ съ клонетѣ на това велико дърво на живота, а по нѣкога съ коренитѣ му. Нѣма да обяснявамъ, какво значение иматъ коренитѣ, клонетѣ и цвѣтоветѣ на дървото. Една българска поговорка казва: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ му сѫ сладки“. Ако направите едно добро, ще получите божието благословение. Мойсей казва: „Господъ въздава прѣстѫплението на бащитѣ върху чедата до четвъртия родъ, а благословението до тисящи родове“. Слѣдователно, за реализирането на добритѣ нѣща се изисква единъ дълъгъ периодъ отъ години. Сѫщото нѣщо е и за реализирането на една лоша мисъль. Обаче, като се стимулиратъ лошитѣ мисли, злото дохожда много скоро. Това показва, колко силни сме въ злото. Много светии, много идеалисти като знаятъ, че тѣхнитѣ добри мисли и желания не ще останатъ нереализирани, казватъ: „Ние сме готови да умремъ, да се се жертвуваме за народа си, та макаръ и слѣдъ хиляди години да видимъ осѫществени нашитѣ идеали“. Ако единъ безбожникъ и безвѣрникъ се жертвува за доброто на човѣчеството, въ очитѣ на Бога той стои много високо, защото, безъ да го познава е направилъ добро. Има много хора, които вѣрватъ въ Бога, четатъ символа на вѣрата, разбиратъ Христовитѣ истини, но когато имъ дойде нѣкоя добра мисъль, не сѫ въ състояние да я изпълнятъ. Затова азъ ще обърна Христовото учение така: „3а въ бѫдаще безбожницитѣ и безвѣрницитѣ ще наслѣдятъ Царството Божие, а съврѣменнитѣ вѣрващи ще бѫдатъ изпѫдени отъ Царството Божие“. Съврѣменнитѣ християни приличатъ на онзи слуга, когото господарьтъ накаралъ да отиде на нивата да оре. Слугата казалъ: „Господарю, почакай, азъ ще ти покажа по-лесенъ начинъ за изораване на нивата“. Минало седмица, две, но нивата още не била изорана. Християнитѣ мислятъ, че съ молитвитѣ си и съ вѣрата си въ Бога, ще прѣкаратъ по-лесенъ животъ макаръ и да не работятъ толкова много. Съврѣменнитѣ хора сѫ смѣшни въ своитѣ изисквания отъ живота. Тѣ, стоятъ по кафенетата, купуватъ си лотарийни билети и чакатъ да излѣзе тиража, за да видятъ дали печелятъ. Четатъ вестницитѣ, и виждатъ, че не печелятъ, но това не ги отчайва. Тѣ съ спокойствие дочакватъ второто теглене, та дано този пѫть спечелятъ. Не, Господъ е пратилъ този слуга на земята да работи и по този начинъ да печели, а той иска по лекъ начинъ, безъ трудъ да печели. Дава умъ на Бога. Този слуга казва: „Азъ ще увелича този талантъ, който Господъ ми е далъ, като го туря въ лотария“. Ще го увеличишъ, но единъ день ще ти донесатъ червенъ листъ, че си фалиралъ. Вие ще кажете: „Така се стекоха обстоятелствата и затова той изгуби“. Това е, защото въ миналия си и въ сегашния си животъ той не е ималъ добри мисли и желания. Въ небето има специални комисии, които разглеждатъ смѣткитѣ и дѣлата на хората. Който иска повече да се освѣдоми, нека се позанимае съ окултнитѣ науки. Ти може да се молишъ по четири-петь пѫти на день, но ако въ миналото не си мислилъ и вършилъ добро, ако и сега не работишъ, не поливашъ своята градина, не помагашъ на хората и животнитѣ, то като отидешъ на онзи святъ, никой нѣма да те погледне. Всѣки, който те види, ще рече: „Чакай да видя, вложилъ ли си нѣщо въ мене, за да ти помогна“. —Нѣма нищо вложено. — Дай ми отъ излишъка си! Да, но въ природата нѣма никакъвъ излишъкъ. Такъвъ човѣкъ ще се намѣри въ положението на онзи царски синъ, който се сгодилъ за една много красива мома, но се заразилъ и ще умре отъ тази болѣсть. Въ отчаянието си, той се молилъ Богу да продължи живота му поне съ единъ часъ, за да може да се види съ възлюбената си. Тогава Господъ изпратилъ единъ ангелъ при такива отчаяни хора, които искали да се самоубиятъ и да умратъ, за да ги пита могатъ ли да пожертвуватъ единъ часъ отъ своя животъ, за да се продължи съ толкова живота на царския синъ? Ангелътъ си припомнилъ, че една стара бабичка често се молила Богу да ѝ вземе часъ по-скоро душата, защото ѝ дотегнало да живѣе въ толкова несгоди. Отишълъ при нея ангелътъ и ѝ прѣдложилъ да даде единъ часъ отъ своя животъ за единъ младъ момъкъ. Тя му отговорила: Да, азъ едно врѣме искахъ да умра, но сега вече измѣнихъ намѣрението си. Ангелътъ си спомнилъ тогава другъ случай. Единъ богаташъ, слѣдъ като изпиталъ всичко въ живота, намѣрилъ, че нѣма смисъль повече да се живѣе и молилъ Бога да го вземе. Отишълъ ангелътъ при него и му казалъ сѫщото, каквото и на бабата. И богаташътъ отказалъ да даде единъ часъ отъ своя животъ, слѣдъ този си неуспѣхъ, ангелътъ отишълъ при младия момъкъ и му казалъ: „Отъ толкова хиляди хора на земята не можахъ да намѣря нито единъ, който да пожертвува единъ часъ отъ живота си за тебе, за да видишъ своята възлюблена“. Днесъ въ съврѣменното общество често се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме свалили ада и рая тукъ на земята и ги опитваме тъй, както намъ е угодно.

           

Стиха, който ви прочетохъ, Христосъ е отправилъ къмъ тѣзи отъ слушателитѣ си, у които имало развито съзнание. Той не е говорилъ на ония, които не разбирали. Христосъ имъ казва: „Вие, които отъ хиляди години се измѫчвате, трѣбва да съзнаете, че страданията ви се дължатъ на това, че сте нарушили една отъ най-малкитѣ заповѣди“. Нѣкои питатъ: „Защо Господъ е толкова щедъръ и снизходителенъ къмъ мене“? — Защото си изпълнилъ най-малкия законъ. Нѣкои казватъ, че азъ говоря хубави нѣща. Не е важно, какво говоря азъ, но е важно да приложите този законъ, защото въ приложението на това учение е вашата радость, и смисълътъ на вашия животъ е въ повдигането ви. Когато вие сте радостни или скръбни, и околнитѣ ви иматъ сѫщото разполо-жение. Когато имате нѣкоя рана, най много ще страдатъ близкитѣ до нея клѣтки, а по-отдалеченитѣ ще изпитватъ състояние на състрадание само чрѣзъ рефлексия. Когато вие страдате на земята, и свързанитѣ органически съ васъ ще страдатъ. Тъй че тѣзи сѫщества, които сѫ извънъ нашитѣ сфери, като по-отдалечени, само ще съжаляватъ, че ние сме нарушили единъ законъ и затова страдаме. Тѣ ще ни посочатъ начини, по които да избѣгваме за въ бѫдеще тѣзи страдания. Обществото трѣбва да приложи тѣзи два велики закона въ политиката, въ живота. Всички вѣрващи трѣбва да ги приложатъ, защото тия малки закони сѫ общи за всички и отъ приложението имъ зависи спасението на цѣлото човѣчество. Онзи, който може да изпълни малкия законъ, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия законъ, не може да изпълни и великия. Това е правило. Ако вие не проявите любовь къмъ една малка бубулечка, къмъ една малка мушица, вие не може да проявите любовьта си и къмъ човѣка. Ако нѣкой ти каже, че те обича, а прѣди малко е откѫсналъ главата на една мушица или главата на нѣкое агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала отъ тебе или отъ кого и да е другиго, знае колко можешъ да обичашъ. Жена или мѫжъ, които кѫсатъ главитѣ на мушичкитѣ, които рѣжатъ главитѣ на агънцата, не могатъ да обичатъ, не могатъ да любятъ, не могатъ да иматъ и добра воля. Азъ не вѣрвамъ въ невѣрието на хората, не вѣрвамъ въ глупостьта имъ, не вѣрвамъ въ беззаконието на хората. Да вѣрвамъ въ невѣрието на хората, то значи да вѣрвамъ въ единъ законъ, който не сѫществува. Невѣрието на хората е човѣшко изобрѣтение, то е създадено отъ нашия умъ. Всички търсятъ Царството Божие, всички искатъ да го възстановятъ, затова, който иска да стане членъ на това Царство, трѣбва да му служи. Младитѣ момъкъ и мома искатъ да възстановятъ Царството Божие, говорятъ си като гургуличкитѣ, но само докато се оженятъ. Послѣ започватъ по старому и животътъ имъ не върви добрѣ. У гълѫбитѣ не е така: азъ съмъ ги наблюдавалъ, какъ добрѣ започватъ и свършватъ. Гугутката снесе яйцата си, послѣ ги мѫти, слѣдъ това се излюпватъ отъ тѣхъ малкитѣ имъ и нѣматъ никакви разправии. У хората започва добрѣ, а свършва злѣ. Родятъ имъ се дѣца, радватъ имъ се, но като порастнатъ дѣцата, родителитѣ плачатъ. У хората старитѣ гугутки плачатъ и казватъ: „Малкитѣ гугутки ни накараха да плачемъ. Това излѣзе отъ нашитѣ дѣца, на които толкова много се надѣвахме и на които толкова много се радвахме“! У птичкитѣ дѣцата никога не каратъ родителитѣ си да плачатъ, както става у хората. Сѫщото е и въ училището. Виждалъ съмъ, какъ хубаво започватъ отношенията на учители и ученици въ училищата. Отначало сладко, приятно си гукатъ, но не мине много врѣме, и тѣ започватъ да се оплакватъ едни отъ други. Ученицитѣ казватъ „Несправедливи сѫ нашитѣ учители“. Учителитѣ казватъ: „Нѣма днесъ никакво уважение и почитание на ученици къмъ учители и родители“. Така всички се оплакватъ, всички казватъ, че не сѫществува Богъ, че истината, доброто, любовьта сѫ нѣща относителни, всичко въ живота е относително.

           

Дѣцата казватъ, че всичко въ училищата е относително и учительтъ е нѣщо относително. Учителитѣ плачатъ, протестиратъ, отчайватъ се но азъ казвамъ, че и тѣхнитѣ сълзи сѫ нѣщо относително, защото ние мислимъ, че малкиятъ и голѣмиятъ законъ сѫ нищо. Не, тѣ сѫ велики истини. Тѣ сѫ абсолютни и всѣкога и въ всички врѣмена ще произвеждатъ единъ и сѫщъ резултатъ. Често съмъ слушалъ съ часове, какъ пѣятъ славейчетата и гугуткитѣ и съ наслаждение съмь ги изслушвалъ и съмъ си казвалъ: „Много хубаво пѣете, и ако хората разбиратъ вашия езикъ и биха могли да приематъ вашата култура, въ свѣта не би имало толкова страдания, колкото сега". Славейчетата и гугуткитѣ ми отговарятъ: „Да, и ние бѣхме едно врѣме хора, и като не ни задоволи тѣхната култура, напуснахме я и днесъ прѣдпочитаме птичата култура прѣдъ човѣшката“. Ако съмъ проповедникъ, ще трѣбва да заобикалямъ истината, да не ви я кажа въ очитѣ, за да не ви обидя. Е добрѣ, слънцето блесне, но очитѣ на хората сѫ болни, та имъ се отразява злѣ. Виновно ли е слънцето за това? Виновно ли е слънцето, че остьта на земята се завъртѣла преждеврѣменно, и слънцето я огрѣло? Тогава въ какво съмъ виновенъ азъ, че тази свѣтлина, която ви давамъ, е толкова силна, че не можете да я понасяте? Кажете на земята да спре колелото и тогава свѣтлината ще бѫде по-малка, но щомъ се върти колелото, непрѣмѣнно ще виждаде всичкитѣ фази на добро и зло. Нѣма сега да ви обяснявамъ защо въ това въртение има постоянна борба между свѣтлината и тъмнината, между доброто и злото, между реалното и сѣнкитѣ на живота. Много отъ васъ ще запитатъ: „Можемъ ли да изпълнимъ Христовия законъ?“ — Да, може да го изпълните.

           

Ако нѣкой ми изгори или продаде кѫщата, която струва 200,000 лева, въ менъ ще се зароди голѣма борба отъ това зло, но ако побѣдя себе си и не отмъстя, ще се нарека великъ въ Царството Божие. Ако съмъ виденъ държавникъ и ме свалятъ отъ поста, който заемамъ, макаръ и несправедливо, и азъ не отмъстя за това нѣщо, за въ бѫдеще ще съмъ добъръ човѣкъ. Изобщо всѣки, който не отмъщава даже и за най-голѣмото сторено нему зло, той е добъръ човѣкъ. На земята ние може да направимъ нѣкого такъвъ, какъвто искаме. Напр, може да направимъ едного министъръ, другиго държавникъ, трети проповѣдникъ, четвърти учитель и т. н. Въ това отношение ние приличаме на онази българка, която дала на мѫжа си едно котле съ вода, китка босилекъ и го изпратила да ръси; направила го по свое желание попъ. Нашитѣ длъжности, които заемаме тукъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ произведение на подобни длъжности отъ единъ другъ свѣтъ, който е надъ насъ.

           

Всички, които сѫ изпълнили малкия законъ, сѫ станали велики въ свѣта. Ако художникътъ е изпълнилъ малкия законъ, той ще започне да рисува велики картини. Всички ние може да станемъ велики художници. Ще ме запитате: „Какъ е възможно това? “ Ако единъ день прѣдставимъ на свѣта своето лице, вече усъвършенствувано и завършено, не ще ли прѣдставлява то най-великото произведение на художника? А не забравяйте, че върху това лице вие работите вѣкове. Днесъ въ цѣлия свѣтъ има изложби на картини, на нашитѣ лица, но нито една още не е приета отъ Бога. Отъ какъ свѣтътъ сѫществува, само двѣ картини сѫ приети въ стария завѣтъ: тази на Йеноха и на Илия, затова тѣ живи сѫ заминали горѣ на небето. Досега въ България, на колко души сѫ приети горѣ картинитѣ? Рисуваме, рисуваме цѣлъ животъ и ни кажатъ най-послѣ, че тази картина и сега не може да се приеме. Дойде попътъ, опѣе тази картина и я заровятъ. Опѣването не е нищо друго, освѣнъ че тази картина не е направена по всички правила на изкуството. Комисията, която разглежда картинитѣ, вижда, че тая картина не е направена споредъ божествения законъ: очитѣ, ушитѣ, устата, носътъ, зѫбитѣ не сѫ на мѣстото имъ; отъ друга страна, умътъ, сърцето, мислитѣ, чувствата не сѫ на мѣстото имъ. Вие, които ме слушате, мислите ли, че вашитѣ мисли и чувства сѫ на мѣстото си? Азъ виждамъ хиляди хора, на които мислитѣ и чувствата не сѫ на мѣстото имъ. Не ви обвинявамъ за това нѣщо, не сте вие виновни, но ви обръщамъ внимание да поработите съ този великъ законъ. Трѣбва да си зададешъ за цѣль да изпълнявашъ всѣки день и най-малкитѣ пожелания, които ти дойдатъ, безъ нѣкаква погрѣшка и безъ да се подадешъ на никаква съблазънь. Ако биха ми прѣдложили да стана министъръ въ България, бихъ прѣдпочелъ да отида да помогна на нѣкоя бѣдна вдовица, и по скоро бихъ се отказалъ отъ този постъ, отколкото да оставя тази бѣдна жена безъ моята помощь. Вие се готвите за единъ голѣмъ балъ, концертъ или журфиксъ, но въ това врѣме идва при васъ единъ бѣденъ човѣкъ, и вие го връщате, защото нѣмате свободно врѣме да се занимавате съ него. Не, вие трѣбва да се откажете отъ бала, за да спазите този великъ законъ, който е създаденъ отъ Бога. Ако бихме се научили да бѫдемъ любящи, да бѫдемъ въ миръ съ себе си, да разберемъ, че може да живѣемъ сами съ себе си, тогава свѣтътъ би се оправилъ. Даже ако хората не ни обичатъ и безъ тѣхъ можемъ да живѣемъ. Сега ние се намираме въ положението на онѣзи зловрѣдни бацили, които, като влѣзатъ въ нашия организъмъ, намиратъ материалъ да живѣятъ и тамъ се загнѣздватъ. Изчезне ли материалътъ, свършва се и тѣхниятъ животъ. Затова Христосъ казва: „Който изпълни най-малката заповѣдь, най-великъ ще бѫде въ Царството Божие“. Въ какво се състои тази малка заповѣдь? Онази работа, която Провидѣнието ти е опрѣдѣлило, не трѣбва да я отлагашъ. За всѣка мисъль, за всѣко желание има опрѣдѣлено врѣме, което като пропуснешъ веднъжъ, нѣма вече връщане назадъ. Вашитѣ младини вече не могатъ да се върнатъ. Този животъ, който сега живѣете, втори пѫть нѣма да го прѣкарате. И доброто и злото, което сега сте минали, оставятъ отпечатъкъ въ вашия животъ. Втори пѫть вие ще минете прѣзъ съвсѣмъ друго мѣсто, прѣзъ съвсѣмъ другъ животъ, въ който ще има само отражения отъ първия. Нѣкои казватъ: „Ами нали земята минава все единъ и сѫщъ пѫть, обикаля около слънцето значи има повторения въ живота?“ — Да, но никога земята не минава прѣзъ едно и сѫщо пространство; пѫтьтъ, прѣзъ който е минала прѣдишната година, е другъ; сега минава въ друга область и опитностьта ѝ е различна. Това мѣсто, прѣзъ което е минала земята единъ пѫть, е вече безвъзвратно изгубено. Животътъ който веднъжъ сте прѣкарали, е вече безвъзвратно изгубенъ. Ще попитате: „Не може ли да поправимъ грѣшкитѣ си?“ Никой не може да поправи изгубеното. Псалмопѣвецътъ казва: „Само единъ е въ състояние да заличи нашитѣ грѣхове и беззакония“. Само Господъ има тая прерогатива да слѣзе въ тѣзи дълбини, дѣто сте направили прѣстѫпления и да ги заличи съ своята четка. Докато слѣзе Господъ въ тѣзи мѣста да заличи вашия грѣхъ, вие ще трѣбва дълго да плачете, да проливате сълзи. Вашитѣ сълзи сѫ потрѣбни на Господа, за да напълните съ тѣхъ цѣла бутилка, която Господъ пази. Когато се напълни бутилката, Господъ ще я вземе и ще слѣзе на мѣстото на прѣгрѣшения, на прѣстѫпления, за да поправи живота ви, като отъ врѣме на врѣме ще разквасва устата си съ събранитѣ ваши сълзи. Само така ще може да се измѣни вашиятъ животъ. Това е алегория, но ако вникнете дълбоко въ нея, ще разберете, че тя е една велика истина въ характера на Бога. Казвате:„ Защо Господъ мълчи и не отговаря на нашитѣ страдания? — Господъ мълчи, защото не се е напълнила още бутилката; като се напълни, Той ще дойде да оправи живота ви, ще запита коя година е извършено прѣстѫплението, по кое врѣме и т. н. Като измие грѣховетѣ ти, ще каже: „Сега си свободенъ, но втори пѫть не грѣши“. И Христосъ плака, докато напълни една бутилка. Той се нае да оправи свѣта, да вземе на себе сѫ грѣховетѣ житейски, но като видѣ, че тази работа е много тежка, плака, да му дойде Господъ на помощь, и само така успѣ. Като се напълни бутилката Му, Христосъ рече: „Свърши се вече, бутилката е пълна, дойде спасението на човѣчеството“. Безразлично е дали си голѣмъ или малъкъ въ свѣта всѣки трѣбва да мине прѣзъ сълзитѣ, за да измие грѣховетѣ си, както и тѣзи на близкитѣ си. Ще ми кажете: „Защо ни безпокоишъ съ тѣзи твои мисли, защо не ни кажешъ нѣкои утешителни думи“? Именно това послѣдоното правя азъ. Нима този, когото болятъ краката, не усѣща никаква болка? И не трѣбва ли да му се направи малка разтривка, въпрѣки болкитѣ? Въ извѣстни случаи той може да не усѣща никаква болка, но ако го нападне неприятелъ и започне да го гони, какво ще бѫде неговото положение? Той не ще може да се спаси, нѣма да може да избѣга, и неговата болка ще бѫде по силна, отколкото всѣки другъ пѫть. Ако азъ се загрижа за този човѣкъ и започна да разтривамъ неговитѣ крака, за да оздравѣятъ, ще съжалява ли той за болката, която му причинихъ съ разтриването? Напротивъ, той ще каже: „Слава Богу, че оздравѣхъ, за да мога да бѣгамъ съ всички други наредъ при случай на опасность“. Това е истинска философия. Животътъ на обществото е такъвъ, какъвто и на отдѣлнитѣ индивиди. Между единъ народъ и неговитѣ членове има извѣстно съотношение, но и всѣко сѫщество си има свои индивидуални чувства, мисли и желания. Народътъ не живѣе като личность. Като казвамъ българскиятъ народъ, разбирамъ българитѣ. Споредъ тѣхнитѣ взаимни мисли и чувствувания ще се опрѣдѣли тѣхното политическо, духовно, културно и умствено отношение — бѫдещия имъ животъ. Споредъ тѣхнитѣ мисли отъ миналия животъ се опрѣдѣля тѣхното настояще, а споредъ сегашнитѣ имъ мисли и желания се опрѣдѣля бѫдещето имъ. Тѣзи два божествени закона сѫ поставени у човѣка така: първиятъ, великиятъ законъ е поставенъ въ ума, а малкиятъ въ сърцето. Слѣдователно, когато искате да изпълните малкитѣ работи въ свѣта, трѣбва да ги изпълнявате съ сърцето си. Съ други думи: безъ любовь къмъ този законъ не може да изпълните малкитѣ работи. Минавамъ покрай една вадичка и гледамъ, нѣкаква мравка се дави, но понеже съмъ заетъ съ нѣкоя философска мисълъ, минавамъ покрай нея и не и обръщамъ внимание. Не, трѣбва да се спра, да ѝ помогна. Трѣбва да се спираме прѣдъ най-малкитѣ и да имъ помогнемъ. Като имъ дадемъ помощьта си, да не искаме отъ тѣхъ цѣль животъ да ни се отплащатъ, защото ние въ този случай не сме били нищо друго за тѣхъ, освѣнъ едно Провидѣние. Имаме ли желание да помагаме на малкитѣ, то ще създаде условия да помагаме и на по-голѣмитѣ. Не помогнемъ ли на тази малка мравчица, за въ бѫдеще това ще бѫде условие за лошъ животъ. Ще кажете: „Малко ли мравки се давятъ“? Вѣрно е, много мравки се давятъ, но тази, която азъ видя и за която се породи желание да избавя, трѣбва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка слѣдъ 100 години може да ми причини най-голѣмото нещастие. Споредъ постѫпката ми въ този моментъ, когато се е зародило съзнанието въ менъ, Господъ ще опрѣдѣли моя бѫдещъ животъ. Тази мравка подразбира нѣкое агне, гълѫбче, дѣте, момиче, момче, нѣкоя бѣдна вдовица, нѣкой боленъ или кой и да е другъ човѣкъ. Мравката е една математическа формула. Прѣдстави ли ти се такава формула за разрѣшение, ти ще се спрешъ да помислишъ, какъ да я разрѣшишъ. Дойде нѣкой при тебе и ти каже, че е много отчаянъ, иска да се самоубие. Ти ще се замислишъ, по какъвъ начинъ да му помогнешъ. Кажешъ ли, че не можешъ да му помогнешъ, въ слѣдния животъ тази твоя постѫпка кармически носи лоши послѣдствия. Законътъ е единъ и сѫщъ: ще се спрешъ, въ този малъкъ законъ, и ще помогнешъ. Ако ли не помогнешъ, ще опрѣдѣлишъ въ тоя моментъ своята лоша сѫдба. Когато сгрѣшишъ по този начинъ, потърси другъ начинъ, по-добъръ за поправяне на погрѣшката си. Ако всички българи обмисляха добрѣ всѣка своя постѫпка, всѣко свое дѣйствие, то щѣха ли днесъ да ядатъ хлѣбъ съ купони, захаръ съ купони, щѣха ли да воюватъ? Българскитѣ държавници не се грижатъ за давящата се мравка, а за голѣмитѣ граници на България, но тѣ не знаятъ, че сѫдбата на България се опрѣдѣля отъ сѫдбата на тая мравка. Българскитѣ държавници се интересуватъ отъ България дотолкова, доколкото сѫ засегнати тѣхнитѣ кесии. Това не сѫ родолюбци, това сѫ прѣдатели, тѣ играятъ ролята на Юда съзнателно или несъзнателно, съ пари или безъ пари. Азъ ви говоря върху тѣзи два велики закона, защото ако се приложатъ тѣ, и ако точно се изпълняватъ, тѣ ще спасятъ и поправятъ човѣчеството. Сега българитѣ отварятъ разни училища, но не мислятъ за мравкитѣ, за подобрението на тѣхния животъ. Тѣ мислятъ за печалби и казватъ: „Да имаме пари, ние ще намѣримъ добри учители, добри работници“. Покажете ми едно общество, което е работило съ пари и да е успѣло много. Не искамъ да кажа, че всички дружества трѣбва да спратъ своята дѣйность, но трѣбва да измѣнятъ начина на живота си. Прѣдпочитамъ да посветя цѣлъ животъ за единъ човѣкъ, който възприема това, което казвамъ, отколкото да работя за хиляди хора, които нищо не възприематъ. Всѣки, който започва една работа, трѣбва да роботи съ присърце, а не да ходятъ по десетъ пѫти въ кѫщата му да го викатъ да направи едно или друго. Човѣкъ, който проповѣдва едно учение, трѣбва да разбира неговитѣ закони и да ги прилага. Казвате: „Да възпитаме нашата младежъ“. Ами какъ ще я възпитате, какъ ще обуздаете нейнитѣ постѫпки? Азъ не вѣрвамъ въ никакво възпитание, т. е. въ дресирането, а вѣрвамъ, че всички хора иматъ условия да станатъ добри, стига да искатъ. Азъ вѣрвамъ, че всички хора опрѣдѣлятъ своя животъ споредъ момента, въ който дѣйствуватъ, защото слѣдъ този моментъ идатъ други условия. Това е възпитание. Слѣдъ този моментъ ти ще възприемешъ храна, наука, които ще бѫдатъ споредъ плоскостьта, по която се движишъ. Земледѣлецътъ изучава условията за своитѣ посѣви; всѣки изучава условията за своята работа. Като казвамъ, че не вѣрвамъ въ никакво възпитание, не взимайте това въ кривъ смисълъ. Азъ не вѣрвамъ въ онова криво, външно възпитание, което хората даватъ на своитѣ дѣца, но вѣрвамъ въ истинското възпитание, което даватъ двата велики закона въ свѣта. Не вѣрвамъ и въ съврѣменната наука, но вѣрвамъ въ великата божествена наука: не вѣрвамъ въ съврѣменната глупава любовь и въ съврѣменната глупава мѫдрость и привидна истина тука на земята, т. е. въ лѫжата, която хората сѫ облѣкли въ формата на истина. Азъ казвамъ: всичко туй е велика лъжа, Истината е вѫтрѣ въ васъ. Великиятъ законъ е въ вашия умъ, а малкиятъ законъ е въ сърдцето ви. Всѣко благородно желание, което се породи въ васъ, колкото и микроскопическо да е то, ще опрѣдѣли вашето щастие за въ бѫдеще. Това желание ще обърне отъ този день крана на вашия животъ и оттогава и земята, и небето ще работятъ за васъ. Колелото на живота, като се движи къмъ една или друга посока, ще произведе съотвѣтно дѣйствие. Готови ли сте да бѫдете вѣрни на онѣзи ваши малки желания, които отъ хиляди години сѫ вложени въ васъ, готови ли сте да подадете сламката на мравката, която се дави, вие ще започнете отлѣво къмъ дѣсно, иначе ще започнете отдѣсно къмъ лѣво, т. е. надолу къмъ конуса. Тогава, ако си християнинъ и слизашъ прѣзъ тѣзи 7 по 7 милиона полета и те питамъ, дѣ си сега, ще отговоришъ, че си въ низшитѣ полета на астралния свѣтъ. Ако си окултистъ, ще кажешъ: „Стигнахъ най-послѣ до дъното на този конусъ“. Ами сега какво мислишъ да правишъ? — „Въ моята философия се казва, че като стигна до дъното, ще направя единъ подемъ нагорѣ“. Криво си разбралъ тази философия. „Е, ами какво да правя сега“? — Ще минешъ прѣзъ тѣсното отвърстие на другия конусъ и оттамъ ще се издигашъ нагорѣ, понеже енергиитѣ въ тия конуси вървятъ точно въ противоположни посоки. Сега вече ще вървишъ по енергията на втория конусъ. Като минешъ прѣзъ този вторъ конусъ, ще прѣминешъ прѣзъ всичкитѣ 7 милиона по 7 милиона полета, ще ги изучишъ и ще кажешь: „Имамъ вече една философия, разбирамъ нѣщата издълбоко и виждамъ, че това не сѫ 7 полета. Ще кажешъ за духовния свѣтъ велики нѣща: свѣтове, свѣтове, сѫщества безъ граница и безъброй. Цѣлото пространство, въ което живѣемъ и се движимъ, е пълно съ сѫщества отъ разни категории и култури. Слънчевата свѣтлина се движи съ 180,000 мили въ секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се прѣмине, трѣбватъ 31,000 години. Цѣлото пространство е пълно съ свѣтове. Когато нашата земя се движи въ пространството на тази вселена, ние се намираме подъ влиянието на тѣзи сѫщества, съ които дохождаме въ съприкосновение. И цѣлото това грамадно пространство съ всичкитѣ сѫщества иматъ единъ отгласъ въ нашитѣ сърца, умове и души. Нѣкой пѫть ви дойде една мисълъ, тежко ви е, но тази мисълъ не е ваша; вие сте чувствителни, и като тъй долавяте тѫгата на нѣкое малко сѫщество нѣкѫдѣ въ Ню Йоркъ, което въ даденъ моментъ не е изпълнило своя дългъ, не е изпълнило волята Божия, този великъ Божи законъ. Другъ пѫть изпитвате радость. Защо? — Защото другадѣ нѣкѫдѣ по свѣта, въ нѣкой будийски храмъ, въ Китай, нѣкое малко сѫщество изпълнило своя дългъ, както трѣбва. И тъй, всѣки день, като се мѣнятъ мислитѣ ви, азъ се радвамъ, защото виждамъ, какво става по свѣта и отъ всичко, което се върши, забѣлѣзвамъ двѣ нѣща: нѣкѫдѣ едни хора изпълняватъ, а други не изпълняватъ Божия законъ. Слѣдъ това се връщамъ въ живота, гледамъ тамъ какви нѣща ставатъ; връщамъ се къмъ миналото и гледамъ, кога сѫ замислени тѣзи нѣща, та днесъ вече се реализиратъ. Минаватъ хиляди години въ минутата и виждамъ, кога сѫ замислени тия събития и кога сѫ взели това лошо направление. Слѣдя и виждамъ, че прѣди 2000 години единъ български жрецъ е завъртѣлъ крана на живота въ крива посока, и нему днесъ се дължатъ тия послѣдствия: Ето защо, днесъ всички проповѣдници, свещеници, управници въ България мислятъ като този жрецъ и така дѣйствуватъ. Ще кажете: „Кой е този жрецъ, за да го обѣсимъ“? Не, не го търсете да го обѣсите, но завъртете крана въ обратна посока на тази, въ която сега дѣйствува. Ако вие не сторите това освѣнъ че нѣма да станете велики, но и ще изгубите много. За това съмъ азъ въ България — да завъртя крана на колелото на живота и слѣдъ 2000 год. ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторилъ това нѣщо. Господъ ме е изпратилъ въ България да завъртя колелото на живота въ обратна посока, и азъ ще го завъртя по всички правила на божествения законъ, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото въ обратна посока, българитѣ ще разбератъ, че може да изпълнятъ и този малъкъ законъ, ще се въдвори между тѣхъ отлична, възвишена култура и ще станатъ единъ великъ народъ, който ще принесе своята лепта. Нѣма да се гордѣете. Колелото още не е завъртено, нужни сѫ много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие въ въртенето на голѣмото колело, ще хванете по едно отъ малкитѣ колелца и ще въртите, не както сега, отдѣсно къмъ лѣво, а отлѣво къмъ дѣсно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия законъ. Ще ме запитате: „Какъвъ споменъ ще ви оставя“? — Ще ви завъртя колелото отлѣво къмъ дѣсно; тогава всички ангели, всички добри хора ще заработятъ, и вие ще се повдигнете.

           

Турете сега въ мисъльта си: „Можемъ да изпълнимъ най-малкия божественъ законъ“. И слѣдъ 2000 год. ще провѣрите, вѣрно ли е това, което ви казвамъ или не - ще провѣрите резултатитѣ. Слѣдъ 2000 години вѫтрѣшнитѣ условия на живота ще бѫдатъ десетъ пѫти по-добри, отколкото сегашнитѣ. То е слизане и качване нагорѣ въ живота. Блажени сѫ тѣзи отъ васъ, който съ вѣра дочакатъ това врѣме. Тия 2000 години сѫ два божествени дни — дни на велико благословение. По-напрѣдналитѣ отъ васъ може и слѣдъ двѣ години да провѣрятъ това, а нѣкои даже слѣдъ десеть години. Но за това се иска чистъ, възвишенъ и благороденъ животъ — единственото наслѣдство на човѣка на земята.

 

Бесѣда, държана на 22 юний 1919 година.