Jump to content

1919_06_08 Гърбавата жена


hristo

Recommended Posts

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Гърбавата жена.

 

     „И положи на нея рѫцѣ и тозъ

часъ се изправи жената и славѣше

Бога“,

 Ев. Лука 13; 13

 

            Първото положение въ живота е да се прѣдстави истината въ нейната дѣйствителна форма. Има истини- реални и отвлѣчени, или положтелни и отрицателни. Ако се движите по цѣвьта на целзиевия термометъръ, отдолу нагорѣ, както се повишава температурата, вие ще имате положителна истина, но движите ли се отгорѣ надолу, ще имате отрицателна истина. Въ първия случай топлината ще се увеличава, а въ втория случай ще се намалява. Ще кажете: „Какво отъ това, дали се увеличава или се намалява топлината? “ — Това нѣщо е отъ голѣмо значение. Въ природата само чрѣзъ топлината се произвеждатъ всички растителности и всички плодовити дървета. Този законъ е вѣренъ и за човѣшкия умъ и сърце. Думата „топлина“ прѣвеждамъ съ думата благородни чувства. Най- благороднитѣ мисли, чувства и дѣйствия се раждатъ отъ топлината.

           

Ще ме попитате: „Какво отношение има това, че Христосъ е положилъ рѫцѣтѣ си върху тази жена“? — Жената е основа въ свѣта. Свѣтътъ не може да сѫществува безъ жени Ако можеше свѣтътъ безъ жени, Господъ не би ги създалъ. Нѣкои ще ми възразятъ, че Господъ е направилъ най-напрѣдъ Адама. Да но кой Адамъ? Който бѣ направенъ отъ пръсть ли? Господъ създаде мѫжкия и женския полъ заедно. Мѫжкиятъ и женскиятъ полъ подразбиратъ една противоположность въ свѣта, но и това разногласие е велика наука. Христосъ искаше да постави тази жена на нейната висота. Тази жена бѣше гърбава. Какво означава гърбицата? Тя бѣше сгърбена по мисли, чувства и дѣйствия. Върху тази жена Христосъ положи рѫцѣтѣ си. Рѫцѣтѣ означаватъ великото и възвишеното въ свѣта. Съврѣменниятъ човѣкъ страда отъ безволие, а човѣкъ безъ воля не е човѣкъ. Навѣрно всички ще ми възразятъ, че иматъ воля. Бихъ ви далъ една малка задача, за да опитате вашата воля. Ще дамъ единъ килограмъ тяжесть да го дигнете отъ земята. Ще кажете: Какъ да не можемъ единъ килограмъ да подигнемъ? “. Да, въ даденъ моментъ вие може да го подигнете, но въ другъ моментъ — не можете. Какъ ще подигнете този килограмъ, ако той е нагрѣтъ до 1000о ? Не само вие, но никой човѣкъ не би могълъ да го дигне, и дори ще отстоите десеть метра далечъ отъ него. Тъй че — ще приложа тoва правило — между единъ килограмъ, който и дѣцата може да дигнатъ, и единъ килограмъ който и цѣлиятъ свѣтъ не може да дигне, има голѣма разлика. Ако тебе може всѣки да те подигне, това показва, че нѣмашъ въ себе си воля, сила.

           

Четемъ, че Христосъ положилъ рѫцѣтѣ си върху тази гърбава жена и тя се изправила. Питамъ: можете ли вие да турите рѫцѣтѣ си върху вашиятъ гърбавъ умъ, върху вашето гърбаво сърце и да ги оправитѣ? Ще ми отговорите: „Нашитѣ сърца и умове сѫ прави“. Не, вашитѣ сърца и умове не сѫ прави. На всички духовни.,ци, министри, учители и др., сърцата и умоветѣ сѫ гърбави. Ще кажете: „Защо ни обиждашъ?“ Не ви обиждамъ, но говоря една положителна истина, за ди се избѣгнатъ илюзиитѣ,че сме нѣщо, когато въ сѫщность не е така. Въ прочетения стихъ, обаче, има и друго психологическо отношение. Христосъ положи рѫцѣтѣ си върху тази жена, за да стане и слави Бога. Кажете ми: колко пѫти майката трѣбва да положи рѫцѣтѣ си върху своето дѣте, като го кѫпе, за да може то да се изправи и проходи? Ако майкитѣ не правѣха това, щѣха ли дѣцата имъ да проходятъ? Вашитѣ дѣца сѫ гърбави жени, и затова трѣбва всѣки день да полагате рѫцѣтѣ си върху тѣхъ и да ги кѫпете. Знаете ли какво означава кѫпане? Колко проста истина е кѫпането, а никой отъ съврѣменнитѣ учени не може да я разрѣши. Съврѣменнитѣ хора приличатъ на оня гръцки философъ, който искалъ да изучи свѣта, и гледалъ само нагорѣ. Като вървѣлъ по пѫтя, падналъ въ една дупка. Излѣзѫлъ философътъ отъ дупката, но се разсърдилъ и започналъ да вика, да се сърди на хората, които поставили на пѫтя му такива прѣпятствия. Успокоилъ се, и продължилъ по нататъкъ пѫтя си, обаче, за още по-голѣмо негово очудване, падналъ отново въ друга дупка. Този пѫть той още повече се разсърдилъ и започналъ да вика противъ хората, които му поставяли прѣпятствия на пѫтя, за да не може да открие истината. Не господине, когато търсишъ истината трѣбва да гледашъ отпрѣдѣ си, а не нагорѣ. Всички съврѣменни контета и дами гледатъ все нагорѣ. Идете на нивитѣ, и вижте накѫдѣ гледатъ празнитѣ и накѫдѣ гледатъ пълнитѣ класове.Всички празни класове гледатъ все нагорѣ. Ако земледѣлецътъ види,че всичкитѣ класове сѫ изправени нагорѣ, той би се отчаялъ. А ако види класовете съ наведени глави, ще каже: „Слава Богу! Бихъ желалъ всички да сте наведени“.

           

Христосъ видѣлъ гърбавата жена и по сѫщия законъ положилъ рѫцѣтѣ си отгорѣ ѝ; тя станала и започнала да слави Бога. Нѣкои ще попитатъ: „Защо да славимъ Бога? Азъ не ви говоря да славите онзи Господъ, въ чието име ставатъ сега всички раздори и църквитѣ отъ 2000 год., му служатъ; не ви говоря за тоя Господъ, на когото държавитѣ служатъ, бога на войната. Не отричамъ, че тѣ сѫ богове, но богове за себе си, а не за човѣчеството Но азъ ви говоря за единъ Господъ, Когото вие можете да намѣритѣ навсѣкѫдѣ, Който е въ васъ, въ Когото живѣете, движите се и чувствувате. Този Господъ не е на държави и на партии. Него азъ наричамъ Богъ на страждущитѣ, на гърбавитѣ въ свѣта.

           

Тѣзи отъ васъ, които сте учили Питагоровата теорема, знаете, че тя гласи: квадратътъ, построенъ върху хипотенузата на даденъ триѫгълникъ, е равенъ на сбора отъ квадратитѣ, построени върху двата катета на сѫщия триѫгълникъ, т. е. пространството, което се включва въ квадрата, построенъ на хипотенузата, е равно на пространството, което се включва въ другитѣ два квадрати. Тъй че жената, върху която Христосъ прострѣлъ рѫцѣтѣ си, прѣдставлява хипотенузата, на която е билъ построенъ квадратътъ т. е. неутралната зона, която раздѣля квадрата на два триѫгълника. Така използувани геометрията и математиката, ще се намѣри извѣстно съотношение между тѣхъ и живота. За да се излѣкува човѣкъ, да се излѣкуватъ неговитѣ умъ, сърце и воля, трѣбва да има най-малко три условия. Не може да се излѣкува човѣкъ, на когото дробоветѣ, мозъкътъ и стомахътъ сѫ развалени. Ще ми възразите: „Ами какъ е излѣкувалъ Христосъ толкова болни хора и то отъ различни болести“? — Христосъ е лѣкувалъ само тѣзи хора, които сѫ имали извѣстни прѣпятсвия въ живота си, а дробоветѣ, стомахътъ и мозъкътъ имъ сѫ били на мѣстата си. Азъ взимамъ стомаха като емблема на физическия животъ, дробоветѣ като емблема на умствения животъ, а мозъка — на духовния животъ на човѣка. Слѣдователно, ако не сте свързани съ силитѣ на тия три свѣта, вашата гърбица не може да се оправи. За да може да стане дѣтето, върху което майката полага рѫцѣтѣ си, трѣбва и то само да има това желание, трѣбва да има извѣстна мисъль. Тази аналогия се отнася и до отдѣлнитѣ народи. Всѣки народъ е подобенъ на едно дѣте. За единъ народъ казватъ, че е младъ, а за другъ, че е старъ. Ако единъ народъ е младъ, то майка му трѣбва дълго врѣме да го кѫпе въ коритото и да полага рѫцѣтѣ си върху него, докато проходи. При това, извѣстно ви е, че дѣтето, което прохожда за пръвъ пѫть, минава прѣзъ много перипетии; има много падания, ставания, но това нищо не значи. Ще ме запитате: „Какво отношение има този стихъ къмъ днешния животъ“? − Слънцето проектира своитѣ лѫчи всѣки день надъ насъ, тѣ сѫ божественитѣ рѫцѣ. Но какво се крие въ тѣхъ? Христосъ всѣка сутринь проектира своитѣ рѫцѣ чрѣзъ тѣзи лѫчи. Ако мозъкътъ, стомахътъ и дробоветѣ ви сѫ здрави, вашата гърбица непрѣмѣнно ще се изправи. Ще ми възразите, че това не е съобразно съ днешната цѣрква. Коя църква? Която хората сѫ образували, или която Богъ е създалъ? Ако е Божията църква, това е природата. И въ нейния символъ азъ вѣрвамъ. А онѣзи, които искатъ да държатъ изпитъ за свещеници, владици, трѣбва така да го издържатъ, че като си положатъ рѫцѣтѣ върху една гърбава жена, да ѝ се оправи гърбицата. Колко такива свещеници и владици има въ България? Ето вече се изминаха 2000 год. слѣдъ Христа, и какви ли не учени владици и проповѣдници дохождаха, а гърбицата на цѣлото човѣчество и на българския народъ въ частностъ, стои. Защо? Защото тѣ не вѣрватъ въ това, което Христосъ е училъ. Разговарялъ съмъ съ много свѣтски лица и съмъ забѣлѣзалъ че тѣ сѫ повъзприемчиви за великитѣ истини, отколкото нѣкои духовни. Това не е осѫждане или упрѣкъ. Ако учительтъ ви даде една задача да я рѣшитѣ, и вие не можете да я рѣшите правилно, учительтъ казва, че задачата не е разрѣшена. „Но какъ така, господинъ учителю, азъ се мѫчихъ много, докато я рѣша.Освѣнъ това моятъ баща и дѣдо сѫ богати,добри хора, възможно ли е да не мога да я рѣша“? Всичко друго може да е така, но задачата не е рѣшена. Като не успѣятъ съ това, започватъ да носятъ цвѣтя, пари и др. нѣща на учителя, но задачата остава пакъ нерѣшена. Не, знайте, че училищата, гимназиитѣ, университета сѫ основани за знания, а не за подкупъ. Гледамъ, всички съврѣменни хора носятъ свѣщи въ църквитѣ, палятъ ги, но задачата остава пакъ нерѣшена. Ти може да си царь, но твоята душа, сърце и воля оставатъ гърбави. На такъвъ човѣкъ казвамъ: ти нищо нѣма да направишъ въ свѣта и винаги ще бѫдешъ робъ на условията, въ които живѣешъ.Съврѣменнитѣ хора се оправдаватъ съ условията,че тѣ сѫ били тежки, неблагоприятни. Ако поставя нѣкой човѣкъ въ едно хубаво здание, и му сѣздамъ всички най- добри условия за работа, а той внесе всичкия боклукъ отвънъ въ стаята, какво ще стане съ тѣзи добри условия, които му се дадоха? Такъвъ човѣкъ ще се оплаква отъ лошитѣ условия на живота си, а кой ги създаде? Той самиятъ. Какво трѣбва да направи? — Да ги измѣни, но не да събори кѫщата, а да я изчисти. Не спазвашъ ли добритѣ условия, които ти се дадатъ, ти ще приличашъ на онѣзи гарджета, които, слѣдъ като изцапали гнѣздото си, започнали да се молятъ на майка си да се прѣмѣсти въ друго гнѣздо, защото това било много нечисто. Майката ги запитала: „Ами и вие ли ще дойдете въ новото гнѣздо“? — „Разбира се“. — Тогава вие и новото гнѣздо ще изцапате“. Ще ви приведа подобенъ примѣръ за вълка. Единъ вълкъ отишълъ да се оплаче на лисицата отъ хората, че сѫ много лоши, защото постоянно го прѣслѣдвали. „Ще отида при други добри,благородни хора“, казалъ той. Лисицата го запитала: „Ами зѫбитѣ си ще вземешъ ли“? — „Разбира се, може ли безъ зѫби“? — „Тогава и тѣзи хора ще те гонятъ“. Човѣкъ трѣбва да разбира основния законъ, споредъ който да се поставя всѣко нѣщо на мѣстото му. Ако имашъ зѫби, трѣбва да знаешъ, какъ да ги употрѣбявашъ.Съ това Христосъ искалъ да покаже,че всички хора, които вѣрватъ въ Него, трѣбва да иматъ воля, да изправятъ живота си. Жена, отъ санскритската дума „зео“, на български означава животъ. Животътъ на тази жена е станалъ гърбавъ, но за да се поправи той, божествената воля трѣбва да го направлява въ тази посока, че да се прояви разумно. Какъ би се проявилъ божествениятъ животъ? — Голѣма грѣшка е това, да мислите, че много знаете. Не отричамъ, че имате познания, но бихъ ви попиталъ. като сте учили алгебра, геометрия, за какво бихте си послужили съ тѣзи формули? Разглеждамъ учебници по алгебра, геометрия и виждамъ, какви велики истини сѫ скрити въ тѣзи формули, но тѣ оставатъ неразбрани въ дълбокия имъ смисълъ и за учители и за ученици. Тия сѣмена не сѫ посѣти още въ науката. У насъ има една апатия къмъ дълбоката истина, има само едно механическо вѣрване: ние чакаме да дойде Богъ, та Той да оправи всичко, Той да ни научи на всичко, безъ да седнемъ сами ние да работимъ и да издирваме. Така ние приличаме на онзи богатски синъ, който наслѣдилъ голѣмо състояние отъ баща си. Ходилъ той по концерти, балове, разхождалъ се отъ градъ на градъ, обиколилъ всички по- забѣлѣжителни мѣста въ свѣта и като се върналъ, най-послѣ, казалъ: „Нѣма никакъвъ смисълъ въ този животъ“. Такъвъ човѣкъ, който, като туристъ, обикаля градоветѣ или събира знания въ училището безъ да ги приложи, азъ го считамъ като просякъ, който ходи съ своята торба отъ кѫща на кѫща да събира подаяния и ги трупа на едно мѣсто. При това, нѣкѫдѣ го приематъ добрѣ, а другадѣ го нахукватъ, докато у него се убие всѣко честолюбие. Това е израждане на човѣка. Всѣки, който очаква на другитѣ, ще се изроди. Въ Писанието се казва: „Вѣрвай, надѣвай се и люби“, а това значи—имай воля. Да проявишъ воля,значи да се противопоставишъ на цѣлия свѣтъ, ако е противъ твоитѣ убѣждения, които ти си провѣрилъ и искашъ да прокарашъ.Може да ти кажатъ, че е глупаво да устоявашъ на това, но ако имашъ воля ти нѣма да се откажешъ по никой начинъ. Ще кажешъ: „Вѣрвамъ и нищо повече“. Ще кажете, че е глупаво да вѣрва човѣкъ. Може би, но азъ не съмъ срещналъ човѣкъ, които да не вѣрва, само че нѣкои мислятъ, че не вѣрватъ, т. е. иматъ само отражение на вѣрата въ себе си, слизатъ надолу и губятъ своята топлина. Нѣкои вѣрватъ, че ще изгубятъ живота си, че жената имъ е лоша, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ и т. н. Това не е знание, а само вѣрвания. Ако казвате, че имате знания, бихъ ва попиталъ: „Защо ви говоря върху този стихъ“? Ще отговорите: „Прѣдполагаме, вѣрваме“. Ще приличате на онѣзи селяни, на които единъ свещеникъ излѣзълъ да проповѣдва и ги запиталъ: „Братя, знаете ли, какво ще ви говоря“? — Не знаемъ. „Е, като не знаете, нѣма защо да ви говоря“. — „Не, знаемъ, знаемъ“! Е като знаете, тогава нѣма защо да ви говоря“. Азъ не поставямъ така въпроса, но класифицирамъ християнитѣ на такива, които иматъ общъ центъръ и които нѣматъ, т. е. на такива, които се движатъ по правилни крѫгове и на такива, които се движатъ по криви, хиперболични линии. Нѣкоя комета се покаже въ пространството, приближи се до слънцето и послѣ изчезва. Защо се е проектирала тази комета въ свѣта? Ако нѣкой човѣкъ иска отдалечъ да ви поздрави, да ви хвърли едно далекобойно орѫдие, нѣкоя граната, той има за това нѣкаква цѣль. Азъ смѣтамъ, че и кометитѣ излизатъ отъ своето мѣсто, съ цѣль да поздравятъ слънцето; минаватъ покрай свѣта, и нѣкой пѫть се пукатъ и послѣ пакъ отминаватъ въ пространството.Всѣка комета има точно опрѣдѣлена мисия, и нейното появяване може да се разгледа отъ физическо, отъ астрономическо или отъ духовно гледище. Първо прѣдстои да се разгледа нейното движение, защо е дошла и т. н. Така, и много отъ васъ сѫ комети, които слѣдъ хиляди години ще се изгубятъ изъ пространството. Вие се явявате и не се движите въ крѫгъ, но въ хипербола; движите се вънъ отъ пространството, като мѣните мѣстото си, докато дойде друга нѣкоя планета да измѣни вашия центъръ и да ви тури въ крѫгъ.

           

Христосъ дойде да измѣни тази хипербола въ крѫгъ и да ви тури въ центъра, да измѣни пѫтя ви. Така Христосъ измѣни орбитата на тази жена. Като стана тя се намѣри въ единъ мѫдъръ свѣтъ, започна да слави Бога, т. е. да учи и разбира живота си. Нейното положение е като на човѣкъ, изваденъ отъ затворъ и поставенъ въ най- хубавитѣ мѣста на природата, да се радва на чиститѣ извори; да вкуси отъ наи- хубавитѣ ѝ плодове и да се наслаждава отъ неизказанитѣ ѝ прѣлести. За да изправимъ живота си, намъ е потрѣбна положителна божествена наука. Мнозина отъ васъ, като ме слушатъ въодушевяватъ се и казватъ: „Всичко можемъ да направимъ, за да поправимъ живота си“. До края на седмицата обаче, това въодушевление мине, и си казвате: „Не,не можемъ да направимъ това нѣщо. Пъкъ вие надали сте проучили този въпросъ, както трѣбва“ Нѣма въпросъ, който билъ  той отъ социално или духовно гледище да не съмъ проучилъ. Разбирамъ го по форма, по съдържание и по смисълъ, както по дѣйствието на божествената воля и по дѣйствието на божествения Духъ. Азъ разбирамъ по воля и по духъ това божествено тѣло, което въ свѣта не се мѣни, т. е. онѣзи идеи, които сѫ неизмѣнни, които сѫществуватъ вѣчно, и дѣйствията, отъ които свѣтътъ се гради — това божествено тѣло, въ което волята се проявява. Подъ духъ разбирамъ божествената душа. Отъ тази божествена душа произтича това, което наричаме любовь. Духътъ ражда любовьта, защото любовьта е плодъ на този духъ. На български езикъ думата „духъ“ произлиза отъ духане на вѣтъръ, но съ това почти е изгубенъ смисъла на тази дума. Духътъ е онова висше разумно начало, чрѣзъ което въ съприкосновение, непрѣмѣнно ще разберете смисъла на живота и ще заживѣете по всички негови правила. Съврѣменната наука обяснява причинитѣ на всички аномалии въ обикновения животъ. Първата причина се дължи на неестествената храна, която туряте въ стомаха си. Богъ е направилъ човѣка да се храни съ плодове, а вие ядете месо.Местната храна е внесла такива отрови въ вашия организъмъ,че днесъ той прѣдставлява сборъ отъ нечистотии. Това го доказва и самата наука. Ако бихте имали непокварено обоняние, вие бихте странѣли далечъ единъ отъ другъ, — такъвъ смрад се носи отъ ония, които ядатъ месо. Като ми каже нѣкой, че боледува, първото условие за подобрение е да промѣни храната си. Ще кажете: „Ами съ какво да се хранимъ“? — Съ плодове. — „Скѫпи сѫ“. На първо мѣсто трѣбва да измѣните условията на живота си. Приемате ли, че има единъ Господъ, който е създалъ всичко въ свѣта, готови ли сте да жертвувате за Него всичко? Този великъ лѣкарь, Който е вѫтрѣ въ васъ и на Когото съврѣменнитѣ лѣкари сѫ асистенти, казва: „Живѣй естествено“! Азъ разглеждамъ този въпросъ въ много широкъ смисълъ. Плодната храна както и месната, съдържатъ различни елементи, поради което тѣ прѣдизвикватъ двѣ различни състояния въ нашия организъмъ. По сѫщия законъ, всѣка мисъль, всѣко чувство у насъ може да произведатъ двѣ различни състояния,които въ далечното бѫдеще на нашия животъ ще произведатъ два различни резултата.

        

Забѣлѣжете, че Христосъ положи двѣтѣ си рѫцѣ върху тази жина, а то значи, че положи десетьтѣ си пръста. Знаете ли какво значи да положишъ рѫцѣтѣ си върху нѣкой човѣкъ? Нѣма по велико благо отъ това простиране на рѫцѣтѣ върху главате на нѣкого. Казва се въ Писанието: „И дигна Христосъ рѫцѣтѣ си, благослови ученицитѣ си и имъ духна отгорѣ“. И днесъ вие страдате отъ това, че не си простирате рѫцѣтѣ. Това е молитва. Но казвате: „Азъ не се моля“. Да се молишъ, то значи да простирашъ рѫцѣтѣ си, а тамъ, дѣто има правилно движение, то е движение на духа. Молитвата е движение въ всѣка посока. Както краката се движатъ правилно, тъй и сърцето, волята, всичко трѣбва да се движи въ своя пѫть. Какво ще почувствувашъ тогава? Въ такъвъ моментъ ще почувствувашъ, че ти си господарь на своя свѣтъ, че всичко имашъ и не ще имашъ нужда отъ другитѣ Може да те поставятъ въ затворъ и пакъ да се чувствувашъ щастливъ, а може да си въ царски палати, и пакъ да бѫдешъ нещастенъ, като гърбавата жена. Единъ ученъ българинъ ми казваше, че искалъ пари; а то значи, че иска да бѫде като гърбавата жена. Не отричамъ и паритѣ, защото Богъ и тѣхъ допуска, но не трѣбва да ги изискваме отъ Бога, защото всичко си имаме. И азъ съжелявамъ, че всички българи искатъ да бѫдатъ гърбави жени, защото искатъ кѫщи и пари. Всичко, което имаме, трѣбва разумно да го използуваме. Не ви казвамъ да напуснете този животъ, да напуснете мѫжетѣ си, защото вие не сте герои. Какво разбирамъ подъ думитѣ: да напуснете мѫжете си. Жената подобявамъ на директоръ на затвора, която слѣди постоянно, кѫдѣ отива мѫжътъ и, какво прави, какъ прилага нейното учение, и за всѣка най-малка грѣшка го бие. Като казвамъ: „Жено, напусни мѫжа си“! това значи, остави го на свобода, остави свободно да зарастатъ ранитѣ му. Днесъ всички хора се държатъ единъ за другъ, като кърлежи, и трѣбва сила, за да ги отдѣлишъ. Днешната религия се е обърнала на паразитизъмъ. Ако съмъ се събралъ съ нѣкой човѣкъ, за да го изсмуча, да се нахраня отъ него, това е изнудване. Владиката не е станалъ такъвъ за да се прѣхранва само отъ занаята си и да се грижи за ниви и кѫщи. Като говоря за свещеницитѣ, то не е да ги прѣзирате, а да изхвърлите изъ църквата всичко което е нечисто. Важна е идеята, която е вложена. Такива свещеници и владици азъ наричамъ гърбави.

           

Като дойде Христосъ трѣбва да положи рѫцѣтѣ си, върху всички попове, за да се оправятъ гърбицитѣ имъ. Свещеницитѣ проповѣдватъ Словото Божие, но като излѣзатъ отъ църква, казватъ: „Ние проповѣдваме и говоримъ това, защото ни е такъвъ занаята, но въ сѫщность другояче мислимъ. Сега тъй ще вървимъ, а ще се оправимъ въ другия животъ“. Ако бихъ говорилъ тъй прѣди 500 години, биха ме изгорили за това. Не, азъ не съмъ отъ тѣзи които могатъ да бѫдатъ горени. И вие, които не искате да умирате, елате на това мѣсто, въ което азъ живѣя, станете негови граждани, то е толкова широко, въ него има много свѣтлина, ще ви дадемъ най-хубави кѫщи и най-хубава храна. Не мислете, че като влѣзете въ този свѣтъ, за който ви говоря, ще бѫдете бездѣтни. Чудни сѫ хората, като мислятъ, че като влѣзатъ въ другия животъ като станатъ свети, нѣма вече да раждатъ. Не, и тогава ще раждате само праведни синове и дъщери, а не грѣшни, както е било до сега. Да си светъ, да си чистъ човѣкъ, значи да не си гърбавъ. Споредъ този законъ, всѣки, който влѣзе въ това царство и се ожени, ще има само двѣ дѣца, едно момче и едно момиче. И тѣзи дѣца, като се оженятъ, ще иматъ сѫщо само двѣ дѣца, а не като Якова — дванадесеть.

           

Христосъ положи рѫцѣтѣ си върху главата на тази гърбава жена и каза: „Благословението на твоятъ синъ и дъщеря да почива върху тебе, тѣ те спасиха“. Ако ви разправя миналото на тази гърбава жена, ще видите, че тя прѣдставлява една велика история. За тази гърбава жена всички пророци сѫ говорили. Разтворете стария завѣтъ и навсѣкѫдѣ ще срѣщнете писано за нея: тя е описана въ всичкитѣ ѝ форми. И въ откровението се говори за нея: Въ първата ѝ фаза тя се прѣдставлява като жена, която седи на седемь хълма, а въ втората фаза — тя е брѣменна жена, която ражда. Дѣтето и се взема и се отнася на небето, а тя отива въ пустинята. Значи, гърбавата жена, като се освободи отъ гърбицата сѫ, ще роди мѫжко дѣте, сиречь, умътъ ти ще се събуди да мислишъ, и сърцето ти — да чувствувашъ. Тогава ще кажешъ: „отъ сега нататъкъ азъ ще живѣя за своя синъ, т. е., за ума, и за него всичко ще жертвувамъ“. Азъ взимамъ ума не като органъ, а като божествена сѫщина. Не взимамъ човѣшкия умъ въ неговото израждане, защото той днесъ е станалъ посмѣшище. Като казвате, че много знаете, кажете ми, какво ще стане съ васъ слѣдъ една година; дали ще бѫдете на физическия свѣтъ, или ще бѫдете нѣкѫдѣ на курортъ; дали слѣдъ една година ще има миръ и какво ще бѫде положението на България; ще плаща ли данъкъ, или безъ такъвъ ще мине. Всички тѣзи нѣща иматъ извѣстно съотношение. Ако днесъ плащаме нѣкакъвъ данъкъ, то е това, което отъ хиляди години дължимъ. Смѣшно е, когато хората се плашатъ, че България ще плаща контрибуция. Ами знаете ли, какви голѣми контрибуции сѫ плащали до сега хората, безъ да сѫ се замислювали за това нѣщо? Колко живота сѫ минали опропастени и за какво и кому сѫ плащали тия контрибуции? Поради тѣхъ досега нищо още не е излѣзло отъ вашия животъ. Въ васъ, наистина, има нѣщо, но пѫтьтъ ви е изкривенъ.

           

И когато дойде Христосъ да постави върху васъ рѫцѣтѣ си, вие ще започнете да славите Бога, ще познаете че се движите въ единъ центъръ. И тогава всичкитѣ събития, които ставатъ около васъ, ще иматъ друго значение.За да въздигне българския народъ, Господъ е изпратилъ своитѣ дѣца въ тази малка земя на пансионъ.Всички народи сѫ пансиони, дѣто квартируватъ добритѣ,божествени дѣца.Реномето на всѣки пансионъ се опрѣдѣля споредъ храната, обстановката, чистотата и реда, които владѣятъ въ него. И въ всѣки народъ ще се родятъ талантливи хора, писатели, поети, гении, а послѣ светии, и сетнѣ ще дойдатъ Синоветѣ Божии, които ще се върнатъ назадъ, за да се благослови този народъ. Най-голѣмата награда за този пансионъ ще бѫде тази, че въ него е живѣлъ еди-кой си царски синъ като пансионеръ. Ще кажете: „Христосъ е правилъ толкова много чудеса между евреитѣ и тѣ не поумнѣха, та отъ светии и велики хора ще поумнѣятъ!“ Че и българитѣ не сѫ по-умни отъ евреитѣ. Ако Христосъ би дошълъ днесъ между, французитѣ, англичанитѣ, германцитѣ или между българитѣ, то и тѣ биха постѫпили съ него тъй, както и евреитѣ. Днешнитѣ войни показватъ, какви сѫ християнскитѣ народи. Христосъ трѣбва да простре рѫцѣтѣ си върху тѣзи гърбави народи, за да се изправятъ. Никому не казвамъ днесъ, че е културенъ човѣкъ, всички сѫ гърбави. И ние се нуждаемъ отъ друга, по-възвишена култура. Условията на сегашната култура трѣбва да се измѣнятъ, за да подготвятъ явяването на божествената култура, за която всички сме призовани. Нашето бѫдаще ще се опрѣдѣли отъ мислитѣ ни, а не отъ това, което прѣдставляваме външно. Може ли въ даденъ моментъ твоята мисъль,която възприема нѣщо отъ невидимия свѣтъ, да не го изопачава?  Кои свѣтли лѫчи идатъ направо отъ слънцето и кои сѫ прѣчупени? Само тази свѣтлина и топлина, които идатъ направо отъ него, могатъ да ни направятъ здрави. И когато Христосъ прострѣ рѫцѣтѣ си върху гърбавата жена, тя се изправи, като започна да слави Бога. Въ десетьтѣ пръсти на рѫцѣтѣ е всичката сила. Числото 10 означава да живѣешъ заедно съ Бога и да вършишъ Неговата воля. Единицата е Богъ въ свѣта, а нулата — условията, при които човѣкъ може да се развива. Трѣбва да имашъ тия условия въ слизането и качването къмъ Бога и да носишъ своитѣ благословения на страждущето човѣчество, на всички, които сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Трѣбва да се знае значението на всички пръсти на рѫцѣте, за да знаемъ, какво е искалъ да каже Христосъ съ полагане рѫцѣтѣ си върху гърбавата жена. Съ това той ѝ казалъ: „Жено, на тебъ ти трѣбва воля“. Палецътъ означава: дръжъ се съ божествения свѣтъ, не прѣзирай Божията воля и умъ; показалецътъ — бѫди чиста и пази правото, което Богъ ти е далъ; срѣдниятъ — отсѫждай всѣко нѣщо съ божествената мѣрка, за да бѫдешъ винаги справедлива и милостива къмъ всѣкиго въ всички свои дѣйствия; прави това, което искашъ и другитѣ да правятъ на тебе; безименниятъ — обичай божествената наука: истината, хубавото и красивото въ природата, въ търговията не лъжи хората; кутрето или най-малкиятъ пръстъ се отнася за търговията и иска да каже: „Изпридай добрѣ своята прежда и тъчи добрѣ“. Такова е значението на пръститѣ на едната рѫка, а значението на пръститѣ на другата рѫка ще оставя за другъ пѫть.

           

И когато положи Христосъ рѫцѣтѣ си върху гърбавата жена, тя веднага стана и каза на Христа: „Разбирамъ смисъла на всичко, което ми каза и което е дълбоко скрито въ душата ми“. Можете ли и вие, като гледате пръститѣ си, да кажете, че ще изпълните това, което се крие дълбоко въ тѣхъ по смисълъ и съдържание? Свещеникътъ благославя съ двата си пръста и казва: „Въ името на божествения свѣтъ, въ името на нашата религия и справедливостьта, възъ основа на науката и на материалния животъ, азъ ви благославямъ и — дай сега паритѣ“. Така постѫпвате и вие: направите най-малкото добро и веднага казвате: „Дай сега паритѣ! “ Христосъ не каза на гърбавата жена да Го послѣдва, но и каза: „Жено, иди и отглеждай своитѣ дѣца по всички правила на божествената наука“. И отъ тази гърбава жена произлизатъ всички, които днесъ славятъ Бога. Тѣ сѫ синове и дъщери на тази гърбава жена, върху която Христосъ положи рѫцѣтѣ си. Хиляди майки сѫ простирали рѫцѣтѣ си върху своитѣ синове, но отъ тѣхъ излѣзли само нехранимайковци и вагабонти, защото майкитѣ не сѫ знаяли, въ кой моментъ да простратъ рѫцѣтѣ си върху тѣхъ. Ако единъ земледѣлецъ простре рѫцѣ и посѣе своето сѣме на нивата не въ опрѣдѣленото за това врѣме, нѣма да има никакъвъ резултатъ отъ неговата сѣитба. Това показва, че за всѣко нѣщо въ свѣта има опрѣдѣлено врѣме прѣзъ което трѣбва да се простиратъ рѫцѣ. Обикновено майкитѣ кѫпятъ дѣцата си сутринь и вечерь и по този начинъ ги масажиратъ, разтриватъ, простиратъ рѫцѣтѣ си върху тѣхъ, като иматъ за това и своитѣ съображения. Всичко е добрѣ, но тѣ не знаятъ, какъ трѣбва да правятъ това. Най-великото, божествено изкуство е да знае майката, какъ да кѫпе, какъ да масажира своето дѣте, и ако знае това, отъ него би излѣзълъ великъ гений или светия. Нужни сѫ училища за младитѣ моми, за да се научатъ, какъ да кѫпятъ и масажиратъ дѣцата си. Днешнитѣ майки гледатъ да извършатъ това нѣщо какъ и да е, за да бѫдатъ по свободни. И за въ бѫдеще, ще ви дамъ единъ методъ, какъ да кѫпете дѣцата си. Този стихъ азъ свързвамъ съ много други стихове, тъй го тълкувамъ и го подписвамъ отдолу, защото, като го подпиша, думитѣ му иматъ сила. Ще ме питате; „Какво означава подписването?“ — Когато посѣешъ нивата, ожънешъ житото, съберешъ го въ хамбара — това е подписъ. Когато напише човѣкъ нѣщо и се подпише подъ него, то значи, че трѣбва да устоява на думитѣ си. А днесъ ние лесно подписваме и малко изпълняваме. Христосъ само единъ пѫтъ прострѣ рѫцѣтѣ си върху гърбавата жена, и тя се изправи. Христосъ иде сега, и ще простре рѫцѣтѣ си върху цѣлата бѣла раса, тогава ще имаме една жена, единъ новъ животъ въ Европа, ще стане цѣло възраждане. Това брожение, което днесъ сѫществува въ свѣта; тия перипетии, които ставатъ, азъ ги уподобявамъ на оня процесъ, който става въ тѣлото. Може точно да ви опрѣдѣля, какъвъ вѫтрѣшенъ процесъ произвежда всѣка партия върху организма на отдѣлнитѣ хора. Слѣдователно, въ организма на всѣки народъ, въ който живѣе божествениятъ Духъ има отъ вѣкове наслоени известни мисли, съ които трѣбва да се боримъ. Когато единъ народъ придобие добри качества, това е благословение за него, но ако придобие лоши качества, то е ужасъ и тероръ за добритѣ хора. Добритѣ качества сѫ като рѣка, която носи само добри благословения, а лошитѣ качества сѫ рѣка, която влѣче и разрушава. Азъ ви говоря не като на българи, а като на човѣци, мислещи сѫщества, у които има зачатъкъ отъ божествения Духъ, душа и воля, за да може да се съединятъ у васъ тѣзи три елемента и да станете свободни граждани въ свѣта. Ще кажете: „Да имамъ власть азъ бихъ направилъ това — онова“. Не, не искайте власть, защото имате достатъчно, за да направите всичко, което пожелаете. Онази майка, която е окѫпала добрѣ дѣтето си, тя е наложила вече своята власть. Ако всички майки биха простирали рѫцѣтѣ си разумно върху своитѣ дѣца, тъй, както Христосъ направи, то и тази война не щѣше да стане. Ще питате: „Добрѣ, но какво ще стане въ бѫдеще“? Христосъ, този разуменъ принципъ простира рѫцѣтѣ си отъ слънцето и, ако вие възприемете неговитѣ мисли, желания и воля: ако всичко това произведе промѣна въ васъ, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едного е щастие и на другиго, веднага вашиятъ животъ ще се прѣвърне въ една права линия, която се движи около единъ центъръ.  Днесъ всички хора — богати, учени и пр. —иматъ различни центрове и съ толкова различни центрове искатъ да образуватъ едно общество. Това не е наука, а дисхармония. И азъ съмъ дошълъ до това заключение. Въ обиколкитѣ си изъ България отъ прѣди 10 — 15 год., азъ се занимавамъ съ изслѣдване главитѣ на българитѣ, измѣрвалъ съмъ ги съ крѫгове, пергели, правилъ съмъ изчисления и съмъ дошълъ до извѣстни заключения. Като ме гледатъ, че правя такива изчисления, мнозина ме питатъ: „Какво правишъ“? Уча се да смѣтамъ. Научилъ съмъ вече, отъ какви въпроси се интересуватъ българитѣ. Като пѫтувамъ за нѣкѫдѣ, тѣ ме запитватъ: „Отдѣ идешъ и накѫдѣ отивашъ, съ каква цѣль пѫтувашъ и т. н.“? Веднъжъ казахъ: „Отъ слънцето ида, да правя наблюдения въ България. „Можешъ ли да ни повѣришъ нѣкои отъ твоитѣ изслѣдвания“? — Това не повѣрявамъ. „Съ какво друго се занимавашъ“? — Бесѣдвамъ. „Плащатъ ли ти за това“? − Не, даромъ. „Какъ тъй, не си ли жененъ, колко дѣца имашъ; баща ти и братята ти живи ли сѫ, българинъ ли си“? — За сега съмъ българинъ. И слѣдъ туй слушамъ да казватъ: „Плащатъ му отнѣкѫдѣ, за това е ученъ човѣкъ. И азъ ставамъ ученъ, ако ми плащатъ“. И вие трѣбва съ пергела си всѣки день да измѣрвате главитѣ си. Азъ съмъ измѣрвалъ и наблюдавалъ много очи, уши, вѣжди, носове и съмъ дошълъ до заключение, какво означава дългиятъ носъ, широкиятъ носъ, дебелитѣ вежди, високото, широкото и низкото чело и т. н.  Съ тѣзи заключения азъ съмъ дошълъ до Питагоровата теорема и виждамъ хора, у които хипотенузата е обърната нагорѣ, но такива хора не обѣщаватъ много, отъ тѣхъ нищо не може да очаквате. Ще кажете: „Какво да се прави съ такива хора“ — Да се обърне хипотенузата надолу, а не нагорѣ, т. е. върхътъ на триѫгълника да е нагорѣ. А това значи,мозъкътъ на човѣка трѣбва да е построенъ на квадратъ,а не на хипотенуза.Иначе, ще имате човѣкъ, у когото прѣднята часть на главата, дѣто сѫ умственитѣ способности, ще бѫде съвсѣмъ слабо развита, а ще прѣобладава само единъ егоизъмъ, една животинска натура. Такъвъ човѣкъ ще бѫде способенъ да извърши всички прѣстѫпления, безъ да знае, какво го очаква за въ бѫдеще. Дохождатъ при мене нѣкога двама млади, момъкъ и мома, които мислятъ да се оженятъ и ме питатъ, дали се схождатъ, дали сѫ единъ за другъ? Казвамъ: хипотенузата на твоята възлюбена е обърната нагорѣ, не сте единъ за другъ и, ако се вземете, ще ви биятъ, защото взимате чужда половина. И когато Христосъ прострѣ рѫцѣтѣ си върху жената, хипотенузата ѝ бѣ обърната надолу. Прострѣнитѣ рѫцѣ трѣбва да бѫдатъ хоризонтални. Всички разстояния отъ върха на челото къмъ ухото трѣбва да бѫдатъ еднакви. Турете този човѣкъ, у когото тия разстояния не сѫ еднакви, въ каквото искате общество, той не може да използува благата на живота, но измѣнятъ ли се отношенията, измѣнятъ се и всички прояви у човѣка. Това нѣщо може да провѣрите съ всѣко животно. Поставете нѣкое свирѣпо, жестоко животно при най-благоприятни условия, то не може да се измѣни. Много хора иматъ човѣшка форма, но тѣхната глава трѣбва да бѫде построена по всички правила на рационалнитѣ числа въ математиката и геометрията, а не на ирационалнитѣ числа. Учили ли сте рационални уравнения? Има рационални корени въ свѣта. Тѣ сѫ божественитѣ основи, турени дълбоко вѫтрѣ въ нашия битъ. Когато разберете тѣзи математически съотношения, като видите една правилна геометрическа фигура, вие веднага ще познаете божественитѣ условия, вложени въ нея. Когато видите единъ цвѣтъ съ петь, шесть, седемъ листа и повече, знаете ли, какви сѫ тия числа, рационални ли сѫ или ирационални? Знаете ли, какви задачи сѫ скрити въ тия числа на цвѣтята? За тази математика азъ търся езикъ на българитѣ, съ който да изразя съотношението между тѣзи числа въ листенцата и цвѣтоветѣ на цвѣтята.Тия линии и форми трѣбва да оживѣятъ въ васъ. Така трѣбва да оживѣе математиката, и учительтъ трѣбва да знае, върху какви числа е построена всѣка глава. Вие трѣбва дълбоко да разбирате тѣзи нѣщо, та като видите нѣкой човѣкъ, веднага да познаете какъвъ е той по неговитѣ вѣжди, очи, уши, носъ, косъмъ, дали косъмътъ е тънъкъ или дебелъ и т. н. Нѣма нищо случайно въ свѣта. Ако космитѣ на една жена сѫ дебели, тя на дебело преде, а отъ жена съ тънки косми, много нѣщо може да излѣзе. Ще ме питате: „Нима всичко това е скрито въ тази гърбава жена“? — Да, въ нея е скрито всичко. Ако изучите всичко това, ще разберете цѣлия индивидъ и цѣлия съврѣмененъ общественъ, политически и духовенъ животъ. Ще се познаваме по външнитѣ признаци, тъй както днесъ лѣкарьтъ по външни признаци у болния познава, каква е болестьта му. Лѣкарьтъ дойде, погледне езика ви и знае, че въ организма ви има нѣкакво отравяне; погледне очитѣ ви и види, че сѫ жълти, това показва, че черниятъ дробъ не дѣйствува добрѣ. Лѣкаритѣ прѣпорѫчватъ на болнитѣ здрава, силна храна, но съ това положението на болния се влошава. На болни хора азъ прѣпорѫчвамъ поне 2—3 деня, гладъ, а слѣдъ това може да хапне малко чорбица отъ сливи слѣдъ нѣколко часа пакъ, но съ малко хлѣбъ.Като се позасили малко болниятъ, ще му дамъ една хубава ябълка да я сдъвчи добрѣ съ кората,за да поеме всичкитѣ ѝ сокове,и чакъ слѣдъ това ще пристѫпи къмъ обикновената храна, която той употрѣбява. Когато заболѣе нѣкой бѣденъ и нѣма възможность да вика лѣкарь, той или оздравява самъ по себе си, или заминава за онзи свѣтъ. Това показва, че този човѣкъ е осѫденъ да замине, и затова нека се приготовлява. Единъ пѫть писахъ на единъ мой приятель, който се готвѣше да замине,слѣдното нѣщо:„Твоята кѫща е вече разнебитена,тя е съставена отъ много ирационални числа, и ти трѣбва да заминешъ, за да си доставишъ хубави материали за построяване на новата си кѫща“. Гърбавата жена, върху която Христосъ положи рѫцѣтѣ си, веднага съблѣче старото си тѣло, както се съблича змията и както гѫсеницата се прѣвръща въ пеперуда. По сѫщия законъ и вие трѣбва да минете. Не стане ли нѣкакъвъ корененъ прѣвратъ,който да ви измѣни,вие не ще може да се ползувате отъ храната, която ви дава природата, Въ най-голѣмитѣ нещастия има най-изобилна храна. Знаете ли, колко храна е складирана въ Витоша?Ако би могла днесъ да се използува,би се нахранила цѣла България. Но грѣшни сте, ще злоупотрѣбите. Това нѣщо може да стане само въ бѫдеще, когато хората се подготвятъ да не злоупотрѣбяватъ. Програмата за бѫдещата култура е прѣдвидена, опрѣдѣлена е работата и за мѫже, и за жени, и за дѣца. Тогава хората ще се познаватъ отдалечъ, ще ходятъ безъ шапки и ще работятъ само два часа на день. Социалиститѣ искатъ въ програмата си 8 часа трудъ, а азъ турямъ въ бѫдещата програма само два часа физически трудъ.Ще ми възразите:„Ами ако слънчасатъ?Освѣнь това нали апостолъ Павелъ казваше, женитѣ да не ходятъ гологлави?“ Какво значи да сѫ гологлавъ? — Да приемешъ Благословение, а за женитѣ апостолъ Павелъ е казалъ да ходятъ съ покрити глави,само когато сѫ прѣдъ мѫжетѣ си,а вънъ, ще хвърлятъ намѣталото си, за да чуятъ гологлави какво ще каже Христосъ. Излѣзешъ ли вънъ, подъ открито небе,ще хвърлишъ всичко отъ главата си,за да може да възприемешъ Божията благодать и да чуешъ, какво говори Христосъ. А днесъ хората сѫ си турили голѣми шапки и подъ тѣхъ има такова силно бръмчене, че не могатъ да чуятъ нищо отъ това, което говори Христосъ. Сегашнитѣ хора си турили голѣми шапки,за да станатъ министри,милионери и какви ли не още,та какъ ще разбератъ Божията воля.Ние всички сме толкова богати, че нѣма какво повече да желаемъ,но трѣбва да дадемъ свобода на всички наши братя, да развиятъ и тѣ своитѣ богатства и да не имъ правимъ никакви прѣпятствия. На българитѣ особено прѣпорѫчвамъ да не развалятъ. Наблюдавалъ съмъ ги повече отъ 20 год. и виждамъ, че тѣ развалятъ това, което другъ е съградилъ, а послѣ си казватъ: „Чудно нѣщо, защо не ни върви!“ — Не събаряйте, а градете върху това, което другъ е градилъ вече. Така е и съ мене, вече толкова години работя върху едно и сѫщо нѣщо, а поповетѣ се мѫчатъ да съборятъ това, което азъ уча. Ако това, което говоря, е мое, то и азъ бихъ го съборилъ; понеже то е божествено и слѣдъ мене другъ нѣма да говори така, то българитѣ трѣбва да построятъ живота си върху това учение. Азъ не искамъ да разруша църквитѣ, да измѣнямъ обществения строй, но ви казвамъ да изхвърлите отъ църквата,отъ разнитѣ партии, само това, което е негодно. Слѣдъ това, всички проповѣдници, учители, партизани подайте си рѫка и започнете да градите взаимно; помагайте си единъ на другиго и продължавайте работата на живата природа. Ако е за разрушение, и азъ съмъ майсторъ за това, Не мислете, че добриятъ човѣкъ не може да разваля. Ева каза само една дума на змията и за тази дума вече 8000 год. какъ страда цѣлото човѣчество.Ева каза на змията: „Наистина, слѣдъ като изямъ плода, който ми прѣдлагашъ, ако стана като Бога, азъ обѣщавамъ всичкитѣ мои синове и дъщери да ти служатъ“. Ето защо жената, която Христосъ спаси, бѣше гърбава. Христосъ положи върху нея рѫцѣтѣ си и ѝ рече:„Жено, внимавай, другъ пѫть да не давашъ такива обещания. А сега, иди си и раждай“. Вънъ отъ Бога нѣма животъ, вънъ отъ божествената наука нѣма наука. И благодарение на тази гърбава жена,която започна да слави Бога,ние днесъ имаме вече нова култура.Да простра ли и азъ рѫцѣтѣ си върху васъ, или да ги държа още скръстени? − Нѣма да си простра рѫцѣтѣ върху този, на когото умътъ, сърцето и стомаха страдатъ. Сега азъ говоря въ името на Бога. Когато завъртя божествения кранъ, всичкото благословение ще дойде върху васъ, но ако не го завъртя, вие ще копаете кладенци. Като завъртя този кранъ, вие ще имате въ такова изобилие вода, че не ще плащате нищо за нея.Затова Христосъ казва: „Ако би знаела, кой е този, който ти говори, ти би поискала, и той би ти далъ жива вода“. И тази гърбава жена Го разбрала. Азъ бихъ желалъ българитѣ да не бѫдатъ гърбави. Ще почакамъ още нѣколко години, за да видя, дали духовенството и учителитѣ ще дойдатъ въ съзнание. Ако тѣ не дойдатъ, въ съзнание, ще туримъ въ торба всички тѣхни ирационални числа и ще ги заставимъ да ги изчисляватъ. Това е Божието рѣшение: знанието ще се даде само на ония, които не ще злоупотрѣбятъ съ него. Днесъ ние виждаме, какъ въ Русия се злоупотрѣбява съ най-светитѣ, съ най-религиознитѣ идеи на човѣчеството. За въ бѫдеще тѣзи нѣща не ще се търпятъ.

           

Като прострѣ рѫцѣтѣ си, Христосъ каза на гърбавата жена: „Жено, разбери и пази Божия законъ. Когато се обръщашъ къмъ Бога, рѫцѣтѣ ти трѣбва да бѫдатъ винаги чисти“. Като се обърнешъ къмъ Бога, Той ще погледне устройството на пръститѣ ти, рационални числа ли сѫ тѣ или ирационални, и ще каже, дали да те приематъ или да те върнатъ назадъ. Това е една велика наука, която като се проучи отъ всички, тогава и партии, и отдѣлни личности ще се прѣобразятъ и ще започнатъ да славятъ Бога. Тогава всички партии ще бѫдатъ основани на рационалнитѣ числа въ математиката, когато днесъ сѫ основани на ирационалнитѣ числа. Числото 10 е раци онално, а 5 е ирационално. Мѫжътъ е числото 5, затова не му върви. Той трѣбва да се съедини съ жената, за да станатъ двамата числото 10, което е рационално число. Тогава законътъ е двѣ ирационални числа, събрани въ едно, образуватъ едно рационално число. Съчетанията на тия живи числа ще дадатъ бѫдещия животъ.Тѣзи нѣща, които ви говоря, сѫ неразбрани за васъ, но нищо отъ това. Благодарете на Бога и за това, което не разбирате, както благодарите за това, което разбирате. Отъ това, което разбирате, ще опрѣдѣлите това, което не сте разбрали.

           

И тъй, като се върнете дома, разгледайте рѫцѣтѣ си отдолу и отгорѣ, направете упражнение и все ще ви дойде една свѣтла идея. Като станете сутринь, поставете рѫката си петь минути срѣщу слънцето, както се грѣете на печката. Ако имате разположение, въ тия 5 минути ще научите много повече нѣща, отколкото бихте разбрали прѣзъ цѣлъ единъ глупавъ животъ, Ако разбирате добрѣ тѣзи нѣща, бихте видѣли, че въ рѫцѣтѣ е скрита всичката енергия и воля, и чрѣзъ тѣхъ ние ставаме болни или здрави. Започне ли човѣкъ да скрива палеца между другитѣ пръсти, нѣма да му върви на добрѣ. Когато човѣкъ си свива рѫката на юмрукъ, то значи, „бой ще ядешъ“.Нѣкои хора държатъ четиритѣ си пръста на рѫката заедно, а най-малкиятъ отворенъ. Това значи: „моитѣ интереси се отличаватъ отъ хорскитѣ“. Хората трѣбва да се научатъ какъ да си държатъ рѫцѣтѣ. Много оратори не знаятъ, какъ да държатъ рѫцѣтѣ си, смущаватъ се. Това показва, че у тѣхъ сърцето, умътъ и волята не сѫ въ съгласие. Спусни спокойно рѫцѣтѣ си надолу и кажи: „Господъ ще ми помогне“, послѣ подигни рѫцѣтѣ си нагорѣ, и у тебъ ще се роди извѣстна идея. Нѣкой казва, че е честенъ човѣкъ, а си затваря очитѣ и гледа надолу. Не, отвори очитѣ си и кажи, че си честенъ човѣкъ. Ние днесъ говоримъ нѣща противоположни на добрия животъ. Дѣтето казва, че ще слуша, а гледа надолу. Дѣте, което човърка въ ухото или носа си, не е добро. Когато нѣкой иска да му помогнешъ, а се почесва задъ ухото, това показва, че той нѣма опрѣдѣлена идея. Като положи 10 тѣ си пръста Христосъ съ това изрази науката, на която всички резултати сѫ изчислени математически. Молитвата е наука, и вие дълго врѣме трѣбва да се учитѣ, какъ да държите правилно рѫцѣтѣ си, какъ да движите езика си. У нѣкого погледътъ е страшенъ. Защо? — Защото у такъвъ човѣкъ свѣтътъ е неустроенъ. Другъ погледъ е жестокъ или на ѫгълъ. Защо? — Защото ѫгълътъ на Питагоровата теорема е изкривенъ. Очитѣ ти трѣбва да сѫ меки, винаги отворени, въ почиващо състояние; да бѫдатъ готови да възприематъ Божествената Истина.

           

Това е говорилъ Христосъ на гърбавата жена, това ви казвамъ и азъ, за да ви се изправятъ гърбицитѣ. Всичко у васъ — вашитѣ очи, уши, носове, чела, пръсти, трѣбва да сѫ рационални числа, за да се изправятъ гърбицитѣ ви. Тогава ще разберете, има ли въ свѣта Истина, Мѫдрость, и Любовь. Азъ казвамъ: има добродѣтели, абсолютна правда, мѫдрость, любовь, истина има; вие живѣете въ единъ божественъ свѣтъ, който трѣбва да възприемете. И кога ще дойдатъ новитѣ дѣца на новото поколѣние? Много сѫщества сѫ приготвили този свѣтъ за васъ, сложили сѫ трапеза и ви чакатъ. Но вие може да намѣрите причина да се откажете и да отговорите: „Купихъ си нива, отивамъ да я обиколя; купихъ си петь чифта волове, отивамъ да ги опитамъ, или, оженихъ се, искамъ да се повеселя съ жена си и не мога да дойда“. Така отговориха ученитѣ хора въ врѣмето на Христа, но днесъ вие не трѣбва така да отговаряте. Вие може да работите на нивата си, може да опитвате петьтѣ чифта волове, може да се жените и пакъ да служите на Бога.

           

И тъй, пожелавамъ ви да се изправятъ гърбицитѣ ви. Моитѣ думи се отнасятъ до тѣзи, които иматъ гърбици. Ако на нѣкой гърбицата е изпрвена, ще ме извини. Който нѣма гърбица, а се докача, това показва, че той има гърбица. Като се върнете дома, прочетете този стихъ, размишлявайте върху него и върху казаното, за да си създадате своя философия, която ще бѫде основа за по-добро разбиране на Христовото учение.

 

Бесѣда, държана на 8 юний 1919 година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...