Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_06_01 Отхвърлениятъ камъкъ

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 02 юли 2014 - 09:39

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Отхвърлениятъ камъкъ

 

 

„Камъкътъ, който отхвърлиха зида-

ритѣ, той стана глава на ѫгъла“

 

 Ев. Марка, 12; 10

          

Какво интересно може да има въ единъ отхвърленъ камъкъ? Ще ме запитате. „Какво съдържание, каква философия има въ единъ отхвърленъ камъкъ?“ Такива изоставени камъни има днесъ съ милиони въ България. При граденето на всѣка кѫща изоставятъ много такива камъни. Нещастието се състои именно въ това, че има много изоставени камъни, и тѣ прѣдставляватъ спънка въ живота. Като прочетете цѣлата глава, ще разберете съотношението, което сѫществува между прочетения стихъ и останалитѣ стихове и ще разберете, защо сѫ казани тѣзи думи.

 

Ако нѣмаше зидари, не би се говорило за този камъкъ, тъй че зидаритѣ сѫ виновници. Като градятъ нѣкоя кѫща, зидаритѣ събиратъ камъни, разчупватъ ги, и затова има изоставени камъни. Слѣдователно, подъ „камъкъ“ разбираме процесъ на градежъ.

 

Онѣзи, които се занимаватъ съ положителнитѣ науки, казватъ, че всички нѣща трѣбва да бѫдатъ видими, осезаеми, реални. Обаче, не всички осезаеми или доказани нѣща сѫ вѣрни или реални. Има хиляди нѣща въ свѣта, които не сѫ доказани, а сѫ вѣрни. Има хиляди философи въ свѣта, за които нищо не се знае, но това, което тѣ сѫ казали, е право. Има и много такива, за които свѣтътъ знае, че сѫществуватъ, но тѣхната философия не е права. Като чета нѣкоя философска книга азъ свалямъ 50% отъ истинностьта ѝ, послѣ изваждамъ още 25% и само върху останалитѣ 25% разсѫждавамъ. Числото 25 за мене е съдържателно число, то е законъ, съ който мѣря всички нѣща. Може да ми възразите, че днитѣ и нощитѣ се мѣрятъ съ единъ цикълъ отъ 24 часа, но въ сѫщность земята не прави своитѣ обръщания въ 24 часа точно, а въ единъ периодъ отъ около 25 часа. Числото 25 се отнася не само до земята, но и до човѣшкия животъ. Азъ разлагамъ това число тъй както дѣцата разлагатъ числата. Числото 25 е съставено отъ числата 2 и 5, които събрани, даватъ числото 7. Тъй че тукъ имаме три числа: първото число е 2, второто — 5, а третото — 7. Ще кажете: „Нима не знаемъ, какво нѣщо е двойката? Знаемъ я още отъ училищния периодъ“. Всички ученици, студенти, цѣлъ свѣтъ все отъ двойки плачатъ. Всички страдания, всички неволи, всички грѣхове, разрушаването и създаването на свѣтоветѣ, всичко започва съ числото 2. Имате благороденъ синъ, чистъ като дѣвица, и вие не сте пожалили никакви срѣдства, за да го възпитате и образовате. Обаче, нѣкоя мома вторачила очи къмъ него и иска да се съедини съ него, защото двойката безъ единицата е отражение на единицата. Всѣко число има свое отражение. Когато изучавате астрономията, ще видите, че и тамъ има извѣстни отражения. Въ физиката сѫщо има отражения, напр свѣтлината на земята е отражение. То е сѣнката на свѣтлината, която се състои отъ билиони трептения. Вие изучавате сега само тия нѣща, въ които има трептения, т. е. вие изучавате само сѣнкитѣ на отраженията. Дѣто има движения, тамъ е мѣстото на сѣнкитѣ. Не казвамъ, че сѣнкитѣ не сѫ реални нѣща, но сѫ нѣща прѣходни. Една сѣнка може да ни послужи врѣменно, но вие не можете да я направите основа на вашия животъ.

 

И защо, именно, числата 2 и 5 иматъ еднакво отношение къмъ насъ? Числото 5 е сборъ отъ произведението 2х2+1. Слѣдователно, човѣшкиятъ умъ не е нищо друго освѣнъ двѣ жени, оженени за единъ мѫжъ. Човѣшкиятъ умъ се разговаря съ двѣтѣ си жени, като се спогажда съ едната си жена, а съ другата не може. Това е държава съ двѣ партии, отъ които едната е консервативна, а другата — демократическа. Споредъ окултиститѣ, едната наричатъ висшия умъ или висшия манасъ, а другата наричатъ низшия умъ или низшия манасъ. А това азъ наричамъ умъ на двѣтѣ жени, но такъвъ умъ, споредъ сегашнитѣ закони на църквата, е осѫденъ на отлѫчване. Нѣкои казватъ: „Да облагородимъ, да възвишимь ума си“! Да, но за това, той трѣбва да се научи да живѣе само съ една жена. Колко ще останатъ тогава? Като извадимъ 2 отъ 5, ще останатъ три. То е числото, отъ което може да започнемъ нашия животъ. Мѫжъ и жена може да се каратъ, но когато започнатъ да се каратъ двѣ жени, дига се димъ и прахъ въ кѫщата. За да провѣрите това, прочетете историята на Якова, който се ожени за двѣтѣ дъщери на Лавана, по-голѣмата и по-малката. Прослѣдете, какви сѫ били тѣхнитѣ отношения. Яковъ имаше 12 сина, единадесетиятъ отъ които бѣше Йосифъ. Защо продадоха Йосифа, който бѣше единадесетия по брой, а не другъ нѣкой? Ще кажете: „случайно съвпадение“. Съвпадението е единъ кармиченъ законъ, отмѣренъ законъ на дѣйствие. Нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, защо Йосифъ трѣбваше да бѫде продаденъ. Между Яковитѣ синове бѣше този камъкъ, който трѣбваше да стане ѫгълъ, но зидаритѣ го отхвърлиха. Йосифъ бѣше продаденъ отъ братята си, но послѣ той стана глава на ѫгъла. Въ врѣме на голѣмия, гладъ, който настана въ цѣлата ханаанска земя, Йосифъ бѣше пръвъ голѣмецъ въ египетъ и спаси отъ гладъ много хора, между които и своитѣ братя. Това не е история само съ евреитѣ, но е повседневна история съ всички. Нещастията въ всѣки домъ се дължатъ на отхвърлянето на този камъкъ. Той е числото 11.

 

Коя отъ двѣтѣ жени остава въ дома? — Тази, която е най-умна и най-практична, но, споредъ мене, тя не е и най добрата. Добрата жена всѣкога е готова да даде своето мѣсто на другитѣ. Съврѣменното общество, съврѣменнитѣ домове страдатъ отъ вѫтрѣшно раздвояване, защото тѣзи двѣ жени се борятъ, коя да има мѫжа. Тѣзи двѣ жени се борятъ за единъ мѫжъ. Вие знаете, какъ двѣтѣ жени на Якова го подкупваха. Единъ день синътъ на Якова бѣше пратенъ отъ майка си да донесе гѫби, и майка му каза на Якова: „Тази вечерь азъ те купихъ съ гѫби, затова при мене ще дойдешъ“. Ще кажете: „Може ли по такъвъ начинъ да се подкупва единъ мѫжъ“? — Всички мѫже се подкупватъ. Кажете ми, дали прѣзъ тази война остана нѣкой неподкупенъ мѫжъ? Всички вие, които ме слушате, било мѫже или жени, може ли да турите рѫката на сърцето си и да кажете, че не сте подкупени? Съ това не ви сѫдя, но казвамъ една истина. Въ едно отъ стихотворенията си Славейковъ пише:„Парице, парице, всесилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе на края“.

   

И всички духовни хора днесъ все за Господа декламиратъ и казватъ: „Господи, Господи, ти наша парице, на Тебе като се кланяме, ние сме въ рая, но напуснемъ ли Те, ние сме на края“. Парата - това е жена, която развращава съврѣменното общество, тя е домъ на блудодѣяние. И наистина, днесъ всички прѣстѫпления се вършатъ само за парата. Жената се жени за мѫжа само за неговитѣ пари, защото е силенъ, и неговитѣ мишци сѫ здрави, за да изкарватъ прѣхраната. Когато нѣкой каже, че идейно обича, той самъ себе си лъже. Така идейно и котката хваща мишката, така идейно и вълкътъ сграбчва овцата. Едно врѣме, когато Господъ създалъ вълка, пратилъ го да пази овцитѣ, направилъ го тѣхенъ пастиръ. На първо врѣме вълкътъ започналъ да имъ използува вълната, послѣ млѣкото, докато най-послѣ зопочналъ да опитва и месцето имъ. За тази послѣдна простѫпка, Господъ изпѫдилъ вълка въ гората, а на негово мѣсто оставилъ кучето, което и до днесъ изпълнява ревностно тази служба.

         

Какъвъ е въ основата си този камъкъ, който зидаритѣ отхвърлиха и стана глава на ѫгъла? Какъ трѣбва да се подразбира това нѣщо геометрически — глава на ѫгъла? Защо да не е глава на линията? Вие, които сте изучвали геометрията, какво ще кажете за посоката на тази глава: накѫдѣ трѣбва да бѫде тя, дали нагорѣ, дали надолу или настрана? Ако обърнемъ този ѫгълъ надолу, ние имаме една посока на движение, обърнемъ ли го нагорѣ, имаме друга посока на движение. Вашето тѣло, безъ рѫцѣтѣ ви прѣдставлява този камъкъ, а двѣтѣ ви рѫцѣ прѣдставляватъ ѫгъла. Азъ искамъ да изучвате живата геометрия. Човѣкъ е построенъ на геометрични начала. Може да ме запитате:„Ѫгълъ безъ линии не може ли“? — Не може, това е законъ. Ѫгълътъ показва двѣ противоположни сили, които дѣйствуватъ въ една и сѫща посока и иматъ единъ общъ центъръ. Между тѣзи сили всѣкога ще има извѣстно пространство, защото, като разнородни, между тѣхъ се образува една плоскость, която въ геометрията се нарича ѫгълъ. Ако силитѣ сѫ еднородни, тѣ ще вървятъ по права линия. Ще кажете: „3наемъ ги ние тѣзи нѣща“. Не, не ги разбирате още.

 

„Този камъкъ, който зидаритѣ отхвърлиха, стана глава на ѫгѫла“. Отдѣ сѫ го отхвърлили? има едно прѣдание, споредъ което, когато въ Египетъ съграждали великата пирамида на Гиза, камъкътъ, съ който щѣла да се завършва тази пирамида, билъ издѣланъ най-напрѣдъ и оставенъ на страна. Тази пирамида се градила съ вѣкове, и затова зидаритѣ подритвали този камъкъ, като не знаяли смисъла. Като се завършила пирамидата, дошълъ главниятъ майсторъ и положилъ отхврления отъ толкова врѣме камъкъ, като върхъ, като глава на пирамидата. И така, този камъкъ, станалъ глава на ѫгѫла. Пирамидата показва човѣшката еволюция. Този камъкъ, който трѣбва да се постави на върха, за да завърши еволюцията на човѣка, се подритва отъ едно мѣсто на друго. Днесъ всички философи подритватъ този камъкъ. Знаете ли, каква е била голѣмината на тази пирамида? Въ нея имало материалъ близо 6 милиона тона. Хора, които се занимаватъ съ изучването на старинитѣ, на разкопкитѣ, казватъ, че, за да се прѣнесе материалътъ на тази пирамида, се изискватъ 60,000 машини, всѣка отъ които да събира по 100 тона. Може да си прѣдставите, какви усилия на човѣчеството е костувала тази пирамида! Ще кажете, „Какъвъ смисълъ има тази пирамида?“ — Тя има много голѣмъ смисълъ, защото е емблема на съврѣменния човѣкъ и въ нейнитѣ размѣри и мѣрки сѫ опрѣдѣлени всички събития, които сѫ станали и трѣбва да станатъ въ бѫдеще. Въ нея се включва и астрономията съ всичкитѣ ѝ подробности. Върху тази пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човѣчеството, но малцина могатъ да четатъ по нея, защото нейниятъ езикъ е труденъ. Нѣкои съврѣменни учени хора прочитатъ редъ книги и започватъ да мислятъ, че много знаятъ. Не се лѫжете, че знаете. Споредъ мене, истинско знание има само този, който може да хване смъртьта и да я обуздае. Тъй че, вие може да сте философъ, богословъ, мистикъ или какъвъ и да е другъ, но мачка ли ви смъртьта вашата наука не е положителна, и вашиятъ камъкъ е отхвърленъ. Писанието казва, че кривиятъ камъкъ е станалъ глава на този ѫгѫлъ. На кой ѫгѫлъ? — На любовьта и мѫдростьта въ невидимия свѣтъ. Въ създаването на свѣта, въ цѣлия козмосъ, се крие една велика тайна. Вие мислите, че само сегашнитѣ хора се борятъ, само днесъ има такива вражди. Това, което става сега, то е отражение на миналото. Тази злоба, тази умраза, тѣзи неразбранщини между хората, всичко това не е продуктъ на настоящето, а е продуктъ на миналото. Това мога да докажа съ редъ факти. Напр., явява се у нѣкой човѣкъ една болесть, като разтройство на мозъка, стомаха или какво да е друго; тази болесть се явява сега, но причинитѣ за явяването ѝ сѫ отъ прѣди 100, 200, 1000 и повече години. Лѣкаритѣ признаватъ, че тази болесть се е появила най-много отъ прѣди 20 години. Тѣзи болести се причиняватъ отъ много натрупани остатъци, отъ много непотрѣбни утайки, които прѣдизвикватъ реакция и създаватъ анархия въ организма, вслѣдствие на което се явява температура, и ние съ ужасъ наблюдаваме, какъ температурата се повишава, отъ 38° на 39.5°, 40°, 40.5°, 41°, и краятъ наближава. „Колко страшно нѣщо! “, казвате. Азъ казвамъ: нѣма нищо страшно, освѣнъ повишаване на температурата. Човѣкъ може да остане живъ не само при 41°, но и при 100, 200, 2000 и повече градуса. Ще ме запитате: „Може ли да остане живъ при толкова градуса, както сме сега?! “ Сегашнитѣ хора сѫ едно посмешище на човѣчеството по своя организъмъ. Ако имате възможность да разгледате човѣка подъ специаленъ микроскопъ, вие ще видите, каква е неговата красота. Ние смѣсваме въ ума си двѣ идеи:за духовното и за материалното. Ние живѣемъ съ духовни работи въ нашия умъ, но като се наядемъ, казваме: „Днесь сме добрѣ“. Утрѣ, като огладнѣемъ, започваме отново да се безпокоимъ и замисляме пакъ за материалното. Жената, като се наяде, казва: „Е, слава Богу, днесъ съмъ доволна, нѣма дефицитъ“. Питамъ: каква наука има въ единъ животъ, който е пъленъ само съ дефицити? Днесъ мѫже, жени, дѣца влизатъ въ кухнята и казватъ: „Колко хубаво мирише“,! Така постѫпватъ и владици, и учители, а послѣ казватъ: „Ние сме културни, идеални хора“. Да, културни хора на тиганя и на маслото. Нѣкои питатъ, защо не ви уча на нѣщо по-философско. Дайте ми нѣщо философско, за да видя каква е вашата философия.

          

Написвамъ единъ центъръ. Какво означава този крѫгъ? — Той означава една велика идея, съ която е започнало битието. Този крѫгъ показва, по какъвъ начинъ е започналъ свѣтътъ. Свѣтътъ най-напрѣдъ е започналъ отъ единъ крѫгъ безъ центъръ, който послѣ се опрѣдѣлилъ отъ само себе си, или тази първоначална причина се е подвижила въ тази посока, направила е едно крѫгообразно движение и се е спрѣла. Слѣдъ това, отъ повърхностьта на това свое първо движение, първоначалното положение се изгубило и се образувало едно бездѣйствие или тъмнина както индуситѣ казватъ: образувалъ се периодътъ на Калийога. Слѣдъ врѣме, въ центъра на този крѫгъ се явила една малка точка, тъй както вие поставяте пергела въ центъра на крѫга и описвате около нея окрѫжность. Тъй че тази сила, слѣдъ като опрѣдѣлила своитѣ граници, до които ще работи, влиза въ центъра, разработва тамъ своя крѫгъ, за да образува вселената. Това наричамъ забрѣменяване на козмоса съ една велика идея. Тази малка точка е важната. Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица?“ Да, тѣзи малки точки вършатъ всичко въ свѣта. Напр., у васъ се явява нѣкаква болесть, но въ сѫщото врѣме ви излиза и една малка пѫпчица, която забира и съ това отвлича вниманието ви отъ другата болесть. Значи, въ тази малка пѫпчица се концетрира всичкото ви безпокойствие. Когато у васъ се заражда извѣстна хармония, сѫщо трѣбва да се яви една пѫпчица, една точица: вие виждате вашитѣ идеали въ центъра и казвате, че сега живота има смисълъ. Казвамъ: „Сега вашиятъ животъ е станалъ брѣмененъ съ една идея“. Питате: „Само съ идеи ли живѣятъ хората?“ Да, съ храна хората вегетиратъ, а съ идеи живѣятъ. Не трѣбва се смѣсватъ сѫществуване съ вегетиране: това сѫ двѣ различни положения. Казвате: „ Ще сѫществуваме ли?“ Било ли е врѣме когато да не сте сѫществували? Може ли частицата да каже, че не е сѫществува въ цѣлото? Слѣдователно, всѣка частица е сѫществувала въ цѣлото. Когато частицата се индивидуализира вѫтрѣ въ цѣлото, то съ това започва и нейното индивидуално сѫществуване. Сѫществуване значи проявяване - отъ санскритската дума „сатъ“, която значи да се проявишъ. Когато започнешъ да мислишъ, да се движишъ, да вършишъ добро или зло, ти сѫществувашъ. Въ това отношение доброто и злото въ свѣта сѫ двѣтѣ сили, които дѣйствуватъ.

           

Злото се състои въ това, че зидаритѣ отхвърлили този камъкъ. Когато човѣкъ отхвърли една велика идея отъ ума си или едно желание отъ сърцето си — и когато единъ народъ отхвърли своитѣ идеали и се подкупва за нѣкакви си пари, той губи. Ако държавницитѣ се вслушваха въ идеалитѣ на народа, не биха правили грѣшки. Държавницитѣ и духовнитѣ хора, като се индивидуализиратъ, мислятъ, че тѣхното благо стои вънъ отъ този камъкъ. Не, вие може да съградите цѣлото човѣшко тѣло, но ако този камъкъ седи извънъ това тѣло, нищо не струва. Може да сте нѣкой милионеръ, но безъ този камъкъ, вие сте човѣкъ безъ глава, т. е. човѣкъ безъ единъ положителенъ умъ или положителна душа, или положителенъ духъ. Умътъ, душата и духътъ сѫ три различни идеи. Кое е положително? — Това, което се промѣня, но не се измѣня. Положителното е господаръ на своята сѫдба и не се стреми да завладѣе свѣта. Въ положителното всѣкога има стремление да се съгласува съ великата хармония, която сѫществува отъ памти вѣка. Навсѣкѫдѣ — между мѫже, жени и дѣца — въ всички домове трѣбва да има хармония. Нѣкои казватъ: „И да нѣма хармония между мене и мѫжа ми, пакъ ще може да живѣемъ“. Не, не може така да се живѣе. Колко мѫже съмъ виждалъ да бѣгатъ отъ такъвъ животъ! Знаете ли, на какво приличатъ тѣзи мѫже? Единъ день Настрадинъ Ходжа каралъ за дома си 10 магарета, натоварени съ дърва, то като се уморили, тѣ не искали да вървятъ. Настрадинъ Ходжа се чудѣлъ какво да прави съ тѣхъ, за да ги накара да тръгнатъ. Минал, покрай него единъ пѫтникъ и казалъ на Настрадинъ Ходжа, че има цѣръ противъ тѣзи упорити магарета. Далъ му една лютива чушка и му казалъ да ги намаже около опашката. Настрадинъ Ходжа послушалъ съвѣта, намазалъ магаретата и дѣйствително тѣ отишли у дома си. Не взимайте този примѣръ въ лошъ смисълъ. Сѫщото нѣщо се прилага и по отношение на васъ. Заболи ви гърлото, възпали се силно и за да оздравѣете, даватъ ви нѣкой лютъ цѣръ. Взимате цѣра и си отивате у дома. За да се постигне цѣльта, трѣбва да ви се даде нѣщо горчиво, нѣщо лютиво. Нѣкой мѫжъ, слѣдъ като жена му го намаже съ своитѣ мисли, той избѣгва отъ дома си, отива въ нѣкоя кръчма или забѣгва въ странство. Това се отнася не само за мѫжетѣ, но и за женитѣ. Не ви говоря това, за да ви укорявамъ. Азъ взимамъ числото двѣ, като форма. Това число сѫществува вѫтрѣ въ васъ, дѣто има извѣстно противорѣчие. Ние ще се освободимъ отъ противорѣчията въ живота, когато поставимъ този камъкъ глава на ѫгъла, защото само той свързва любовьта и мѫдростьта, за да работятъ въ великата хармония, защото само чрѣзъ него може да се проектиратъ тѣлото, дробоветѣ и всички органи и така да се прояви целокупниятъ човѣкъ. Въ съврѣменното общество слушамъ да казватъ, че Господъ ще оправи свѣта. И азъ вѣрвамъ, че Господъ ще оправи свѣта, но въпросътъ е, дали ние ще можемъ да оправимъ нашиятъ свѣтъ. Когато дойде пролѣть, цвѣтята започватъ да цъвтятъ, здравитѣ хора я посрѣщатъ весело и засмѣно, а болнитѣ хора посрѣщатъ по другъ начинъ слънцето и пролѣтьта. Пролѣтьта, която за здравитѣ хора е приятна, за болнитѣ хора е чистене, и наистина, дойдатъ ли мѣсецитѣ априлъ и май, за тѣхъ настѫпва криза. Българитѣ казватъ, че мѣсецитѣ мартъ, априлъ и май ликвидиратъ смѣткитѣ на болнитѣ, а на здравитѣ даватъ енергия и потикъ. Ние сме свързани съ всички сили, които дѣйствуватъ въ природата, понеже тѣ дѣйствуватъ и въ нашето тѣло. Ние сме зидаритѣ, които отхвърляме този камъкъ, туй разумно разбиране, и казваме: „Трѣбва да дойде едно общо оправяне“. Това оправяне е като пролѣтьта. Важно е, дали азъ ще бѫда въ състояние да го използувамъ. Казвате: „Първо трябва да се поправи човѣчеството“ Човѣчеството е отдавна поправено, но единицитѣ отъ него не сѫ поправени, били тѣ жени или мѫже, безъ разлика на това, какви титли носятъ или дали сѫ учени или невѣжи. Азъ казвамъ, че на всички липсва по нѣщо. Дотогава, докато умираме, ние глава нѣмаме; докато страдаме, ние знание нѣмаме. Казвамъ: когато се появилъ центърътъ въ окрѫжностьта, вселената станала брѣменна, при което точката се подвижила и раздѣлила крѫга на половина. Съ това вселената се самоопрѣдѣлила и родила първо жената, която най-напрѣдъ раздѣлила свѣта. Затова едната половина на земята е свѣтла, а другата половина е тъмна. Мѫжътъ се разгнѣвилъ на тази жена която раздѣлила свѣта, и затова днесъ той освѣтява само едната половина, и то тази часть, която той обича. Тѣзи двѣ жени се гонятъ, но той всѣкога освѣтѣва само тази, която обича.

           

Тази жена, която се радва, наричатъ день, а която се сърди — нощь. Или, съ други думи: жената, която се радва е висшиятъ манасъ или деньтъ, а тази, която се сърди — низшиятъ манасъ или нощьта. Тѣзи два ѫгли сѫ двѣтѣ жени. Защо човѣкъ има по двѣ рѫцѣ, два крака; мозъкътъ е двоенъ, бѣлиятъ дробъ е двоенъ, сърцето е двойно и т н., всичко е раздѣлено, защото има двѣ жени. Ще кажете: „Тогава да махнемъ двойката“. Нѣма защо да махаме двойката, а трѣбва да разбираме нейната сѫщина. Споредъ мене, материята е отражение на духа. Материята е пакъ жена. Тази жена не ражда постоянно. Ние сме попаднали въ обятията на тъмната майка, която постоянно ни мачка и казва: „Вие ще държите ли още съ този баща, който ми изневѣри? Оставете него и елате при мене, азъ ще ви дамъ щастие“. Тѣзи хора, които вѣрватъ въ реалностьта на свѣта, тѣхъ наричаме материалисти. Утрѣ, слѣдъ като вашитѣ очи, рѫцѣ, стомахъ, мозъкъ и пр. се разкапятъ, изгубва се и всѣка реалность. И нервитѣ се разкапватъ. Дѣ е реалностьта, дѣ е положителното въ свѣта? Ще кажете: „Ние сме вѣрващи хора; вѣрваме въ единъ Господъ“. Радвамъ се, но вие били ли сте при вашата свѣтла майка, ходили ли сте въ свѣтлата страна на земята? Нѣкои хора казватъ, че познаватъ земята. За да познаете земята, трѣбва да излѣзете 10,000 к. м. изъ пространството нагорѣ, за да видите, какво нѣщо е тя. Отъ гледището на културнитѣ хора, които живѣятъ по-горѣ отъ васъ, вие сте въ положението на риби, който живѣятъ на дъното на океана. Културнитѣ хора, които живѣятъ надъ васъ, ви изваждатъ съ вѫдицитѣ си и казватъ: „Да оставимъ ли този човѣкъ тукъ, или да го изпратимъ да се прѣроди? “ И смъртьта не е нищо друго, освѣнъ една вѫдица, на която се туря нѣкоя глистя, за да се хване рибата. Господъ казва, че тази божествена мрѣжа се хвърля винаги, до скончанието на вѣка; едни ще изважда отъ морето и ще ги тури на сушата, а други ще хвърля отново въ него.

           

Въ всички прояви на природата ние трѣбва да виждаме положителни, неизмѣнни нѣща. Въ какво се състои неизмѣнното? Въ желанието да се зароди у насъ оная братска връзка и да разберемъ, че всички хора страдаме еднакво въ тоя свѣтъ, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или дѣца. Когато съзнаемъ тоя фактъ, че всички имаме едни и сѫщи страданая и еднаква сѫдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдемъ до една правилна философия на живота. Но не тъй, както свѣтътъ и църковницитѣ разбиратъ. Защо? Защото, ако разрѣшението на една малка задача е правилно и вѣрно за единъ ученикъ, то не значи, че съ това се изчерпва и цѣлата математика. И въ геометрията изваждатъ много геометрически формули, но не ги доказватъ. Теоремата, че сборътъ отъ тритѣ ѫгли въ единъ триѫгълникъ е равенъ на два прави, не включва въ себе си цѣлата геометрия. Слѣдователно, ние трѣбва да погледнемъ малко по сериозно на всички въпроси и да се замислимъ, какви трѣбва да бѫдемъ въ сегашния моментъ. Ако кажемъ, че сега сме лоши, но за въ бѫдеще ще бѫдемъ добри, това не е правилно разрѣшение на въпроса. Сегашнитѣ ви лошавини сѫ вашето минало, а сегашната ви добрина е бѫдещето ви. Нашата добрина може да се изпита. Тя може да се провѣри тъй, както се провѣрява промѣната, която става въ гладния човѣкъ, слѣдъ като се нахрани. Такъвъ човѣкъ се ободравя, развеселява. Да мислимъ идейно значи да имаме за настоящето врѣме такава сѫществена храна, която може да даде сила и потикъ на нашия умъ. Тази сила и храна може да взимаме отвсякѫдѣ. Споредъ мене всички писатели отъ какъвто калибъръ и да сѫ, сѫ цвѣтя и затова вие, като пчелитѣ, извадете си медъ отъ който цвѣтъ искате. Не мислете, защо сѫ създадени тѣзи или онези цвѣтове, всички цвѣтове сѫ създадени съ опрѣдѣлено прѣдназначение. Всѣко нѣщо, билото добро или зло, всѣка мисъль, всѣки ангелъ или демонъ, и тѣ си иматъ своето прѣдназначение въ козмоса. Какво нѣщо сѫ ангелитѣ и демонитѣ? Тѣ прѣдставляватъ движение въ двѣ противоположни посоки. Еднитѣ сѫ пълни кофи, които отиватъ нагорѣ, а другитѣ сѫ празни кофи, които слизатъ надолу. Ние искаме само пълни кофи. Добрѣ, ние искаме пълни кофи, но като се изпразнятъ тѣ, отдѣ и какъ ще се напълнятъ? Слѣдователно, праведниятъ, като отидѣ горѣ, ще стане грѣшникъ, а грѣшниятъ ще стане праведенъ. Съ това имаме движение на колелото, по което върви прогресътъ на човѣчеството. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че може да бѫде и грѣшенъ, и праведенъ, но трѣбва да върши волята Божия. Човѣкъ, който гради, не може да не се оцапа. Не трѣбва да мислите, че нѣма да оцапате своя умъ. Насъ не трѣбва да ни смущаватъ законитѣ на държавата. Ние трѣбва да имаме въ себе сѫ други закони, отъ които нашето битие се обуславя, защото когато България и всички държави изчезнатъ, земята и слънчевата система се прѣвърнатъ, ние пакъ ще сѫществуваме. Земята ще се промѣни, тя нѣма да бѫде такава, каквато я виждаме днесъ; затова България не опрѣдѣля вашето битие, а вие опрѣдѣляте битието на България. И тъй, казвамъ: на земята, цѣлото зависи отъ своитѣ части, а въ духовния свѣтъ, частицитѣ зависятъ отъ своето цѣло. Ще ви изясня тази мисъль. Двадесеть милиона хора на земята може да се сплотятъ въ една обща идея и общи чувства и да образуватъ единъ народъ, обаче, единъ день, тѣхнитѣ идеи и чувства може да се измѣнятъ така, както се измѣня гѫсеницата, когато прѣминава въ пеперуда. По сѫщия начинъ и вие нѣма винаги да бѫдете българи, ще се простите съ своята националность и ще измѣните начина на своя животъ. Една гѫсеница прѣкарва това положение само 40 дни, а послѣ прѣминава въ пеперуда. Единъ народъ е поставенъ въ дадена форма само за 40 дни и прѣзъ това врѣме нему прѣдстои да изпълни всички свои задължения къмъ себе си и слѣдъ това ще заживѣе съ други идеи и чувства. Тогава ние можемъ да замѣнимъ думитѣ българинъ, французинъ, германецъ съ съвсѣмъ други понятия. Като кажемъ думитѣ: рѫка, кракъ, мозъкъ, бѣлъ дробъ, ние имаме извѣстна прѣдстава. Значи всѣко нѣщо си има смисълъ въ своя организъмъ. Какво означава думата „българинъ“ въ общиѣ организъмъ? Азъ турихъ българитѣ въ черния дробъ, но трѣбва да знаете, че частицитѣ на черния дробъ, както и всички сѫщества, еволюиратъ и постоянно се измѣняватъ. Така и българитѣ слѣдъ врѣме ще минатъ въ друга форма на развитие. Тогава ще търсите българина по-горѣ въ организма.

           

Велика мѫдрость е да разберете смисъла на отхвърления камъкъ. Камъкътъ означава неизмѣнното, постоянното, непромѣнчивото. Ние принадлежимъ на извѣстна църква, а отхвърляме принципитѣ на природата, но трѣбва да знаемъ, че нашитѣ философи ще изчезнатъ, а принципитѣ на природата ще останатъ неизмѣнни. Каквото е създала майката-природа, то си остава. Замислете се, защо се раждате мѫже или жени; защо въ едно сѣмейство се ражда първо момиче а нѣкога, обратно — момче; защо сте наклонни къмъ извѣстна философска система, защо сте приели християнството и т. н. Ще ми отговорите: „Защото християнството спасява хората“. Съгласенъ съмъ 50% съ васъ. Тогава казвамъ: вие сте били болни и сте излѣзли вече отъ болницата. Въ такъвъ случай, какво отношение има болницата къмъ васъ, които сте оздравѣли и започнали да орете и сѣете? Или ще започнете всѣки день да ходите въ болницата и да благодарите не лѣкаря, че ви е излѣкувалъ? Единъ день лѣкарътъ ще ви каже: „Стига вече благодарности, защото имамъ и други болни“. Ще кажете: „Ние трѣбва да се молимъ на Бога“. Разбира се, че трѣбва да се молимъ, но не като болни хора, а като здрави. Като болни хора ще пиете лѣковетѣ, ще лежите на гърба си, ще се обръщате отъ едната страна на другата, ще колѣничите отъ болки, но като здрави, ще вземете ралото и мотиката и хайде на нивата и лозето, и ще правите поклони. Всѣки боленъ човѣкъ е християнинъ. Но ще кажете: „Азъ съмъ отъ друга партия“. Отъ каквато партия и да си, какъвто и да си по вѣроизповѣдание и възгледи, било будистъ, мохамеданинъ, теософъ, окултистъ и др., боленъ ли си, ти си християнинъ. Нѣкои ме питатъ: „Защо християнството не е поправило свѣта“? Отговарямъ: християнството е наука за болни хора и то е помогнало на тѣхъ, доколкото е могло, а въ свѣта нѣма още наука за здравитѣ хора. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да се занимавамъ съ велики идеи“ Питамъ: ти свърши ли съ всички лѣкарства, съ всички болни, прости ли се съ всички сестри милосердни, излѣзе ли отъ болницата? Ако си се справилъ вече съ всичко това, ще може да влѣзешъ въ свѣта, ще научишъ закона на християнството и тогава можешъ да намѣришъ свѣтлата си майка. Вие, съврѣменнитѣ хора, сте християни, но не сте още синове Божии. Горко сега на този, който каже, че е синъ Божи; биха го обѣсили, биха го смѣтнали за еретикъ, за смахнатъ човѣкъ и т. н. Синъ Божи е човѣкъ, здравъ физически, душевно и умствено, и той не умира. Така го опрѣдѣлямъ.

           

Ние трѣбва добрѣ да разбираме Христовото учение. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да сторя не своята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратилъ“. Кой е Той? Още не Го знаете. Всички Го търсятъ пипнешката, и свѣщи Му палятъ, и тамянъ кадятъ, и нагорѣ гледатъ, и ядатъ, и пиятъ, и четатъ, и никой не Го знае още. Горчива истина! „Това е животъ вѣченъ, да познаешъ Единаго Истинаго Бога“. Какво значи Богъ? — Богъ значи движение въ права посока на твоето битие. Богъ е туй, което стимулира правилното движение у васъ. Движението азъ тълкувамъ или прѣвеждамъ съ думата любовь, защото само любовьта образува движение. Мома или момъкъ, като се влюбятъ единъ въ другъ движатъ се единъ къмъ другъ. Хората като се влюбятъ въ нѣкое учение, обикватъ всички. Слѣдователно, болнитѣ хора, които азъ наричамъ християни, сѫ отхвълили този камъкъ на ѫгъла, защото не имъ трѣбва. Ние, като болни хора, лежимъ на гърба си и чакаме все на готово. Викатъ нѣкой лѣкарь при единъ боленъ, и послѣдниятъ вика: „Охъ, г-не докторе“, но като му сложатъ кьфтета, яде. Яде той, но и пъшка. Вашитѣ кухни сѫ за болни хора. Мѫжътъ дойде отъ работа и започва да вика: „Защо не си сготвила, не знаешъ ли, че съмъ боленъ човѣкъ, че съмъ християнинъ“? Казвате: „Благородно е името християнинъ“. Да, но докато си въ болницата, а излѣзешъ ли отъ нея, вече не си християнинъ. Азъ разсѫждавамъ идейно, не ме разбирайте криво. За мене въ свѣта нѣма противорѣчия, всичко е ясно. Ако всички бихте разбирали въпроситѣ тъй, както азъ ги разбирамъ, свѣтътъ въ единъ день щѣше да се оправи. Азъ си прѣдставлявамъ хората отъ сегашния свѣтъ завързани единъ за другъ, за да бѫдатъ по сигурни въ живота. Азъ казвамъ: прѣстанете да се вързвате. Вързването е признакъ на болезнено съзнание, защото само болнитѣ се осигуряватъ. Старитѣ хора казватъ: „Ние трѣбва да се осигуримъ“. То значи: ние трѣбва да се смиримъ, да станемъ християни на стари години, да заживѣемъ за Бога. Това сѫ всички хора, които отхвърлятъ живия камъкъ. Всѣки човѣкъ, който не изпълнява волята Божия, все остарява. Ще ви приведа единъ разказъ отъ Шекспира, взетъ от датския животъ. Единъ много мѫдъръ царь искалъ да направи опитъ съ единъ прочутъ човѣкъ въ своята държава, нареченъ за своята святость и чистота „Антонъ Праведни“. Царьтъ повикалъ единъ день Антонъ Праведни при себе си и му казалъ: „Искамъ да те оставя извѣстно врѣме да управлявашъ вмѣсто мене, безъ да знае народътъ за отсѫтствието ми“. На първо врѣме Антонъ Праведни се отказвалъ, но послѣ се съгласилъ. Заелъ той царското мѣсто и понеже въ това врѣме имало много голѣмъ развратъ, издалъ строга заповѣдь: „Всѣки, който се улови въ прѣлюбодеяние, да се екзекутира“. Синътъ на единъ прочутъ датски велможа се провинилъ въ това прѣстѫпление. Извикалъ го Антонъ Праведни при себе си и му казалъ; „Ти си се провинилъ злѣ и, споредъ заповѣдьта, ще трѣбва да бѫдешъ екзекутиранъ“. Младежътъ се уплашилъ много и рѣшилъ да изпрати сестра си, която била чудна хубавица и се готвела да постѫпи колугерка, да измоли живота му. Като видѣлъ тази хубавица Антонъ Праведни, ѝ казалъ: „3а нищо друго нѣма да се съглася да простя брата ти, освѣнъ ако се съгласишъ да ми станешъ любовница, безъ да знае за това нѣкой“. Антонъ Праведни билъ жененъ и разведенъ съ жена си, а отпослѣ станалъ праведенъ. Сестрата се погнусила отъ това условие и казала на брата си, че той ще трѣбва да понесе наказанието си. Братътъ я запиталъ: „Какво лошо има въ това, ако се съгласишъ; поне ще се пожертвувашъ за мене“. Мѫдриятъ царь узналъ тайно това, намѣрилъ разведената жена на Антония и ѝ казалъ да се прѣоблѣче въ дрехитѣ на красивата дѣвица и въ опрѣдѣления день да му се прѣдстави. Като успѣлъ въ своето желание, Антонъ издалъ заповѣдъ да екзекутиратъ младия момъкъ; съ това той искалъ да се ухитри. Мѫдриятъ царь узналъ и това, и казалъ на началника на затвора да не се екзекутира младия момъкъ. Слѣдъ туй повикалъ Антония на обяснение. Тогава Антонъ Праведни се изповѣдалъ и казалъ: „Всичко на свѣта можахъ да побѣда, но прѣдъ очитѣ на красивата жена не можахъ да устоя и паднахъ“.

           

Падането на всички съврѣменни хора е тамъ. Хора, които се свързватъ въ едно общество или братство, безъ да вѣрватъ, извършватъ подобно прѣлюбодѣяние. Хора, които минаватъ отъ едно братство въ друго, които се женятъ за една, втора и третя жена, въ моитѣ очи сѫ като Антонъ Праведни, и тѣ нѣма да придобиятъ никаква мѫдрость. Мѫдростьта е вѫтрѣ въ самата природа, вѫтрѣ въ насъ, и затова ние трѣбва да се вслушваме дълбоко въ онова вѫтрѣшно побуждение, да вървимъ въ посока на онзи камъкъ, който ще ни покаже, съ коя или съ кого трѣбва да се съединимъ. Ако човѣкъ придобие мѫдрость и има за цѣль да злоупотрѣбява съ нея, той прѣлюбодѣйствува. А този, който придобие любовь и злоупотрѣби съ нея, той прѣлюбодѣйствува. Всѣка благородна мисъль или чувство, което се изопачава, е прѣлюбодѣяние.

           

Слѣдователно, цѣлиятъ свѣтъ е боленъ. Всички днешни болни хора сѫ християни. Най голѣмиятъ позоръ, който носи днесъ Христосъ въ свѣта, е християнството, съ което всички се кичатъ. Ако турите този позоръ на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голѣмо отвращение въ свѣта, като видите, какъ всичко днесъ се върши въ името на Христа. Всичко най-лошо днесъ се върши въ името на религия, цивилизация, свети чувства. И колко мерзки сѫ подбудителнитѣ причини за всичко това! Ето защо ние трѣбва да се стремимъ всички да станемъ синове Божии. Сега ще изтълкувамъ думата „християнство“ въ обратенъ смисълъ. Христосъ е човѣкътъ, който е винаги здравъ, поставилъ е въ редъ и порядъкъ своитѣ мисли и желания, побѣдилъ е страститѣ си и се нарича Синъ Божии. Само когато научимъ божествената мѫдрость, само тогава ние ще бѫдемъ въ състояние да разбираме истината, да станемъ господари на положението, и само тогава ще прѣобразимъ свѣта. Тогава ще се наречемъ и синове Божии. А днесъ болнитѣ хора управляватъ свѣта и за това е такъвъ, затова въ него има повече ножове, лѣкарства, болнични легла, губерки за инжекции и др. Тази наука ще бѫде само за болнитѣ, но отъ нея тѣ повече ще се измѫчватъ. Днесъ срѣщамъ хора отъ разни съсловия, които не могатъ да се споразумѣятъ. Днешниятъ човѣкъ е единъ кръстъ безъ окрѫжность, т. е. човѣкъ въ болницата и казва на другитѣ: „Трѣбва да си носимъ кръста“. На единъ англичанинъ, който ми каза: „To put Christ on“, азъ му отговорихъ: „To put Christ in“, т. е. той ми каза: „Да се облѣчемъ въ Христа“, а азъ му отговорихъ: „Да възприемемъ Христа въ себе си“. И въ нѣкои пѣсни се пѣе: „Да се облѣчемъ въ Христа“. Азъ казвамъ: не трѣбва да се облѣчемъ въ Христа, защото обличането е врѣменно състояние, то е единъ прѣходъ, а да възприемемъ Христа вѫтрѣ въ себе си, да станемъ синове Божии, да станемъ здрави. Ако съврѣменното общество мисли така, ще научи правилно този законъ. Чрѣзъ страданията хората ще се научатъ на доброто. Въ земята е влѣзълъ единъ новъ елеменъ, който ще оправи свѣта. Той а чистиятъ въздухъ. Изнесете единъ боленъ горѣ на планината, на чистъ въздухъ, и той, въпрѣки своята воля, ще оздравѣе. Иде моментъ, въ който безъ да съзнаваме, ще оздравѣемъ. Страданията сѫ потикъ, тѣ ни изкарватъ на високо мѣсто. Когато нѣкой сгрѣши, разболѣва се и казва: „Нѣма да правя повече така“. Значи, той ликвидира своята смѣтка. Когато ликвидираме съ грѣховетѣ си, ние трѣбва да възприемемъ любовьта, мѫдростьта на здравето и на безсмъртието, и тогава ще бѫдемъ близо до вратата на великия храмъ, въ който ще научимъ великата истина на живота. Ние се стремимъ къмъ животъ, който може да имате само тогава, когато излѣзете отъ тия болници.

           

Отсега нататъкъ прѣстанете да казвате, че Христосъ ви спасява, а казвайте: „Ние ще живѣемъ за Христа, ще помагаме на болнитѣ да излѣзатъ отъ болницитѣ и ще ги заведемъ вънъ отъ градския животъ, защото той е нехигиениченъ“. Трѣбва да се излѣзе по нивитѣ и полята и тамъ да се оре и копае. Българинътъ като оре, казва, че България е уредена, а който не оре, безпокои се, докѫдѣ ще се даде земя на България; коя часть отъ Македония, коя часть отъ Добруджа и т. н. Това не е българщина, такъвъ българинъ не живѣе даже и въ черния дробъ на общия организъмъ, и се намира по-долу отъ него. Вземете ралото, остена, орете и сѣйте безъ къклица, и кажете: „Ние сме здрави хора на новата култура и, слава Богу, че се освободихме отъ болницитѣ“. Още единъ примѣръ: въ една болница имало двама болни парализирани, които считали за безвъзвратно изгубени и затова ги поставили сами въ едно отдѣление. За тѣхно щастие, единъ день болницата се запалила и, въ бързината, успѣли да изнесатъ вънъ всички болни отъ болницата, като забравили само двамата паралитици. Както лежали, тѣ усѣтили, че огъньтъ започналъ да ги понапича. Въ този критичинъ моментъ за живота си, тѣ забравили, че сѫ болни и изкочили навънъ отъ болницата. Като се видѣли здрави, тѣ благодарили на Бога, че болницата се запалила, за да оздравѣятъ и да се освободятъ отъ това велико робство. И вие кажете сега: Да изгори тази болница, за да излѣземъ ние, паралитицитѣ, и да кажемъ: Слава Богу, можемъ да мислимъ вече, тъй както Богъ иска, а не както хората искатъ.

 

 

Бесѣда, държана на 1 юний 1919 година.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt