Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_05_25 Трапезата на Новия Завѣтъ

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 02 юли 2014 - 09:36

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

 

Трапезата на Новия Завѣтъ.

 

 

„И когато бѣ седналъ на трапе

зата въ кѫщи, ето, мнозина митари

и грѣшници дойдоха и насѣдаха съ

Исуса и ученицитѣ Негови“.

 

 Ев Матея, 9; 10.

 

 
Ето единъ обикновенъ стихъ, безъ смисълъ и „безъ съдържание“, подобенъ на едно обикновено камъче, което държи богатството си не вънка, а вѫтрѣ. Азъ взимамъ думата митарь въ съврѣменния езикъ въ смисълъ на прости хора. Бѣдниятъ и грѣшникътъ сѫ двама братя. Бѣдниятъ е лишенъ отъ пари, отъ злато, слѣдов, нѣма срѣдства, а богатиятъ използува всѣкога бѣдния за работа.Грѣшниятъ е човѣкъ, лишенъ отъ мѫдрость, отъ знания, затова и грѣши. Проститѣ хора азъ наричамъ банкери.А съврѣменнитѣ банкери наричамъ бирници: по 5%, 10% — колкото могатъ, събиратъ данъцитѣ. И бирницитѣ днесъ събиратъ даждията.
           
Всички тѣзи митари и грѣшници дошли и насѣдали на трапезата при Христа. Може да запитате: „Какъ е възможно такъвъ Учитель да позволи на подобни хора да седатъ заедно съ него на трапезата“? Подъ думата „трапеза“ азъ разбирамъ училище, но не старото училище, стария завѣтъ на Мойсея, а новата школа на Христа. Христовитѣ ученици прѣдставляватъ първитѣ ученици на новото училище, на новия завѣтъ. Митаритѣ и грѣшницитѣ прѣдставляватъ старата култура, старото учение, Мойсеевия законъ. Нима всички дѣца, които влизатъ въ училището сѫ все учени? — Повечето сѫ прости и невѣжи. Колко дѣца има въ училището съ скѫсани дрешки и панталонки, но се учатъ много по прилежно отъ синоветѣ на богатитѣ хора. Слѣдователно, тия митари и грѣшници сѫ ученици, които сѫ дошли да учатъ новото учение.

Съврѣменнитѣ християни, като не разбиратъ дълбокия смисъль на това учение, сѫ раздѣлили църквата на грѣшници и праведни“, на дѣйствтелни членове на църквата и оглашени. Оглашени има въ всички църкви и редъ години ги държатъ подъ изпитъ, докато станатъ членове на църквата. Такъвъ човѣкъ, слѣдъ като стои 10—15 години оглашенъ, като го питатъ какво е научилъ отъ християнството, той отговаря: „Като дойде Христосъ, той ще ни обясни". Азъ бихъ желалъ съврѣменнитѣ християни да се поставятъ на матура, споредъ това, дали свършватъ единъ класъ или прѣдстои да излѣзатъ вече отъ училището. Тогава ние ще се намѣримъ въ едно противорѣчие, каквото виждаме въ слѣдния разказъ: единъ великъ, мѫдъръ царь отъ древностьта искалъ да изпита наклонноститѣ на своитѣ най-учени, най-добри поданици и затова имъ устроилъ слѣдния изпитъ: избралъ едно великолѣпно здание и въ него поставилъ десетъ много хубави прѣдмети.Повикалъ десеть отъ своитѣ поданици,всѣки отъ които билъ прѣдставитель на десетьтѣ тогава сѫществуващи съсловия. И у насъ сѫществуватъ такива съсловия. Тѣзи съсловия и тогава сѫ носили нѣкакво име, дадено имъ отъ тѣхния основатель, тъй както всѣко новородено дѣте се кръщава съ нѣкакво име. Името се освѣщава отъ самия човѣкъ,а не е то,което прави човѣка; не е надписътъ, който прави търговеца честенъ, а честниятъ търговецъ прави честна своята фирма; не е каддилницата, която прави святъ свещаника, а самиятъ свещеникъ прави кадилницата му да свѣти; не е книгата, която прави човѣка уменъ и съдържателенъ, а човѣкътъ прави книгата умна и съдържателна. И тъй, този мѫдъръ царь събралъ на тази изложба всичкитѣ десеть души,за да си избератъ по единъ отъ изложенитѣ десеть прѣдмети. Тѣзи десеть прѣдмети били: една скѫпоцѣнна корона, която струвала милиони, единъ голѣмъ староврѣмененъ кюпъ, пъленъ съ злато, една златна сабя, златно перо, единъ далекогледъ, едно шише, пълно съ жизненъ елексиръ, който, споредъ староврѣменнитѣ алхимици, подмладява хората, единъ пергелъ, едно житно зърно, една книга на великъ мѫдрецъ и едно яйце. И повикалъ прѣдставителитѣ на тоя народъ, т. е. тия съсловия, да си избератъ, кой каквото си хареса. Първиятъ харесалъ златната корона. Дигналъ я, за да я постави на главата си, вториятъ взелъ кюпа съ златото,третиятъ взелъ златната сабя и веднага я опасалъ, четвъртиятъ взелъ златното перо,петиятъ-  далекогледа, шестиятъ — шишето съ елексира за продължаване на живота, седмиятъ — пергела, осмиятъ — житното зърно, деветиятъ — книгата на мѫдреца и послѣдниятъ — яйцето. Кой отъ тѣхъ е спечелилъ? Вие сте умни, какъ бихте разрѣшили тази гатанка? Първиятъ, който взелъ короната, станалъ царь, вториятъ — банкеръ,третиятъ — най-прочутиятъ генералъ въ държавата, четвъртиятъ — правникъ, най-великиятъ законовѣдецъ и писатель, защото той се занимавалъ съ божественото право въ свѣта (сегашното право е човѣшко право); петиятъ, който взелъ далекогледа, станалъ астрономъ да изучава звѣздитѣ (отъ тогава започнала астрономията) шестиятъ, който взелъ жизнения елексиръ, станалъ лѣкарь седмиятъ, който взелъ пергела, станалъ инженеръ; осмиятъ, който взелъ житното зърно, станалъ земледѣлецъ; деветиятъ, който взелъ книгата на мѫдреца, станалъ учитель, и послѣдниятъ, който взелъ яйцето, не спечелиль нищо.Всички тия хора сѫ спечелили по нѣщо,а този, който взелъ яйцето,не спечелилъ,както другитѣ, защото деветьтѣ души придобили по единъ занаятъ. Послѣдниятъ мислилъ, какво да прави съ това яйце, тръгналъ да гопродава тукъ тамъ, но никой не искалъ да му го купи Нагледъ туй яйце нѣмало никаква цѣна. Най-послѣ му дошло на ума да го тури подъ нѣкоя кокошка, да види, дали може да се измѫти. И наистина, отъ яйцето се измѫтилъ най-красивиятъ пѣтелъ, който, обаче, билъ много лакомъ и затова никои кокошки и пѣтли не го искали въ тѣхното съдружие. Заелъ се неговиятъ господарь да го храни, но трѣбвало много да жертвува за него, че почналъ да попросва. Затова господарьтъ му се принудилъ да отива при другитѣ деветъ души, които спечелили нѣщо отъ своя прѣдметъ и да иска помощъ за своя пѣтелъ. И наистина, днесъ всички все за този пѣтелъ говорятъ.Образуватъ се благотворителни дружества,цѣльта на които е да се подобри положението на този пѣтелъ,т. е. положението на този народъ, за който сѫ се събрали да работятъ. Създаде се нѣкоя нова партия и казва: „Въ нашата програма влиза подобрение положението на нашия народъ“. Днесъ всички имаме добри стремления, добри желания, но кое е най-сѫщественото? Дали тѣзи прѣдмети, които получили деветьтѣ души, сѫ изпълнили своето истинско прѣдназначение? Всѣки прѣдметъ, попадналъ въ добра или лоша рѫка, ще може да изпълни едно или друго прѣдназначение. Напр., съ една сабя или ножъ може да се направи операция на единъ боленъ и съ това да се подобри положението му, но може и да се отрѣже главата на нѣкой човѣкъ на бойното поле. Съ перото може да се напише нѣкоя отлична книга, но може да се напише и нѣкоя толкова лоша книга, че отровата ѝ да се разнася съ вѣкове, а може да се подпише и смъртна присѫда. Съ далекогледа може да откриете нѣщо ново,което да ползува човѣчеството,но сѫщеврѣменно може да откриете нѣкой робъ, който избѣгалъ отъ господаря си и да го прѣдадете на властьта — прѣдатели да станете. Съ жизнения елексиръ ще може да продължавате живота на хората, но съ него и ще разбогатявате. Много пѫти, като се разболѣе нѣкой богатъ човѣкъ, дигатъ се на кракъ и най-знаменититѣ европейски лѣкари, даватъ своята помощь, правятъ всичко възможно да помагатъ, защото ще бѫдатъ добрѣ възнаградени. А за нѣкой бѣденъ боленъ не се полагатъ толкова грижи, тамъ оставятъ да помага Господъ. Когато умираше руският царь Александъръ ІІІ, всички европейски капацитети дойдоха въ Русия.

          
Азъ ще обясня стремежа на съврѣменното човѣчество. Когато Христосъ билъ на земята, съ Него на трапезата седѣли много митари и грѣшници. Това сѫ двѣ категории хора отъ стария завѣтъ.Тия старозавѣтници още завзематъ видно мѣсто въ съврѣменното общество, макаръ че сѫ ги кръстили съ нови имена. Държава, въ която хората се колятъ, бѣсятъ, въ която има затвори, тя е старозавѣтна. Въ Царството Божие нѣма никакви бѣсилки, затвори и застрѣлвания. Това е Христовото учение. Но ще кажете: „Какво да се прави съ тѣзи грѣшници, съ тѣзи прѣстѫпници, които сѫ тъй много на земята?“ — Дайте всѣкиму да си вземе това, което му е необходимо Ако му дадете сабя, или перо, или далекогледъ или пергелъ и пр. нѣкой отъ 10-тѣ прѣдмета, ще създадете работа на ума му, която ще го задоволи. Това сѫ потици не го осѫждайте, нека да опита. Не осѫждамъ човѣка, който си е взелъ корона и я поставилъ на главата си да управлява. Нека опита и тѣзи си стремления. Ако Богъ е допусналъ вълци, мечки, разни бубулечки, които сѫ тъй пакостни, то защо и ние да не допуснемъ всѣки да се прояви въ живота тъй, както сѫ неговитѣ потици. Ако Богъ изпраща и на пакостнитѣ животни своята свѣтлина и храна, то какво може да имаме ние противъ? Затова и ние трѣбва да търпимъ всички, да бѫдемъ толерантни къмъ всички и да не се отвръщаваме отъ никого. Вълцитѣ и лисицитѣ не сѫ вънъ въ природата, тѣ сѫ между хората. Всички чешити ги имате вие; отъ всички тия видове вълци, лисици, мечки, бубулечки и др. има у хората. Вие теглите куршумъ на вълка, че изялъ една овца, а въ обществото има хора вълци, които изяждатъ и по десеть души. Вие нищо не имъ казвате. Дѣ е справедливостьта? Нѣкой бѣденъ открадва единъ хлѣбъ, за да нахрани бѣдното си и болно сѣмейство, и го осѫждатъ на затворъ нѣколко мѣсеци. А нѣкой богаташъ открадва хиляди, хиляди левове, за него казватъ, че той направилъ комисиона отъ нѣкоя сдѣлка. Една сврака изяде яйцето на една отъ вашитѣ кокошки, и вие я убивате; азъ оцѣнявамъ живота на една сврака на 1000 яйца; така че вие имте право да я убиете само тогава, когато тя изяде тѣзи 1000 яйца. Сѫщиятъ законъ турямъ и за единъ вълкъ. И него може да убиете само тогава, когато изяде 1000 овци, Такова е божественото правило въ свѣта.
           
Митаритѣ и грѣшницитѣ, които се събирали около Христа, слушали новото учение, което Той проповѣдвалъ. Мнозина си казватъ: „Е, колко хубаво би било, ако и ние бѣхме на Христовата трапеза!“ - Че тази трапеза е била много проста, не мяза на царска трапеза; тамъ не е имало агнешко печено, кокошки, пълнени домати или кйофтета, супа съ яйца, тиквички съ агнешко месо, карначета, печени на шишчета, момици, печени на скара и др. Тогава, като не е имало всички тѣзи хубави работи, какво е струвала такава една трапеза? А на една трапеза, лишена отъ тия ястия, азъ не бихъ отишълъ. Казва се: „Тѣзи митари и грѣшници се събрали заедно съ Христа и съ Неговитѣ ученици“.
           
Новото учение е единъ великъ процесъ, то е една велика трапеза, на която има най-изящни яденета. Но най-напрѣдъ вие трѣбва да се научите да присѫтствувате на обикновената трапеза на стомаха. И съврѣменното човѣчество минава на тази трапеза. Нѣма да ви описвамъ сега, каква трѣбва да бѫде трапезата на стомаха и отстъпвамъ правото на васъ, защото вие сте по това специалисти. Втората трапеза, на която човѣкъ трѣбва да е присѫтствувалъ, е трапезата на дихателната система и слѣдъ това, като прѣмине прѣзъ процеса на прѣчистването, тогава ще присѫтствува на единъ отличенъ банкетъ, какъвто свѣтътъ още не познава. На трапезата на стомаха има 10,000,000 куверти. Всѣки отъ гоститѣ дигне чашата; дигне вилицата и казва: „Охъ, колко е приятна тази работа“. Съ тѣзи 10,000,000 души или клѣтки и ние взимаме участие и прѣживѣваме тѣхната радость. Това не е алегория, а фактъ. Въ стомаха има 10,000,000 клѣтки, които ядатъ, пиятъ и вършатъ работа. Въ бѣлия дробъ има още повече гости, още по-голѣмо количество клѣтки, които вършатъ своята опрѣдѣлена работа.Когато се качимъ на единъ планински върхъ и подишаме чистъ въздухъ, клѣткитѣ на бѣлия дробъ дигатъ чашкитѣ и казватъ: „Колко ни е приятно тукъ, да живѣе нашия господаръ, че ни е извелъ на това високо мѣсто“. Като се качите горѣ въ мозъка, дѣто били поканени митаритѣ и грѣшницитѣ, трапезата е още по-величествена; тамъ има три билиона и 600 милиона клѣтки; толкова гости сѫ поканени да присѫтствуватъ заедно съ Христа и Неговитѣ ученици. Затова, като изпратишъ чрѣзъ ума си една велика мисъль, въ тебе, въ твоя умъ, става такъвъ голѣмъ банкетъ, който не може да почувствувашъ нито въ стомаха,нито въ бѣлия дробъ. Слѣдователно, умственитѣ прѣживѣвания сѫ най-висши. Това не е илюзия. Нима това, което прѣживѣвашъ съ стомаха и съ бѣлитѣ си дробове, е илюзия? Но казвате: „имаме кѫща, ниви и т. н. “ Това е илюзия.Всичко,което се изгубва, е илюзия, а илюзията не е нищо друго, освѣнъ законъ на движение. Тия нѣща сѫ реални, но прѣходни. То значи, че единъ пѫть тѣ минаватъ прѣзъ насъ, а другъ пѫть ние прѣзъ тѣхъ. Въ единъ случай нашитѣ мисли и желания ще минатъ, като киноматографъ, прѣдъ насъ, а въ другъ случай ние ще минемъ прѣдъ тѣхъ,като пѫтници,и ще гледаме тия фотографии. Слѣдователно, въ съврѣменното общество и единиятъ, и другиятъ процесъ се мѣнятъ, само че онѣзи пѫтници,които обикалятъ земята, сѫ много малко. Разправятъ една харектеристика за англичанитѣ, германцитѣ, французитѣ и руситѣ. Четирма отъ тѣзи народности били нѣкѫдѣ изъ Европа на курортъ и заедно яли и пили. По едно врѣме, всички забѣлѣзали че въ пространството нѣкѫдѣ, много високо, се виели двѣ голѣми птици.Англичанинътъ, като ги видѣлъ,веднага обърналъ внимание на посоката, отъ която идѣли, и като разбралъ, че идатъ отъ изтокъ, веднага задигналъ чантата си и взелъ първия параходъ, да отиде да ги изслѣдва. Французина веднага си взелъ шапката и отишелъ да провѣри,какво пишатъ вечернитѣ вѣстници за тѣхното явяване.Германецътъ отишълъ въ библиотеката да се справи съ литературата на ученитѣ прѣди него, дали не се загатва нѣщо за идването на тѣзи птици. А русинътъ легналъ на гърба си и като ги погледналъ,казалъ.„Е това сѫ орли“ Свършена работа! Ето какъ лесно славянитѣ рѣшаватъ всички въпроси. И българинътъ, като пийне 1/2 кило вино, каже: „Орли сѫ какво ще му мислишъ много,не искамъ много философия, това сѫ орли и свършена работа“! То е придобиване на знания. Като придобиешъ знания, казвашъ: „Азъ зная този въпросъ, не ми трѣбватъ нито вѣстници, нито библиотека, азъ виждамъ, че това сѫ орли“. Не давамъ прѣимущество на никого отъ тѣзи четирмата, защото всички дѣйствуватъ съобразно своя темпераментъ. Всички хора проявяватъ своя характеръ споредъ своя темпераментъ. Когато изучавамъ живота на народитѣ, узучвамъ го обективно, измѣрвамъ го съ положителната наука и зная, какво се крие въ него. Въ свѣтлината на тази наука нѣма нищо скрито и покрито. Тогава ние казваме, че тоя човѣкъ е честенъ и почтенъ. Че кой не е честенъ и почтенъ? Нима вълкътъ, който изяжда агнетата отъ чуждитѣ стада, не е честенъ? Или тигрицата, която играе съ дѣцата си, не е ли почтена? Това, че вълкътъ постѫпва нечестно, е чуждо мнѣние. Вълкътъ казва: „Азъ не искамъ да зная мнѣнията на хората“. Казвате, че агнето и овцата сѫ благородни животни. Я питайте трѣвата, какво ще каже за тѣхъ, като минатъ отгорѣ ѝ, изпасватъ я, изтъпкватъ я, и тя не може да расте. Казваме, че овцитѣ сѫ емблема на благородство. Кои овци? Вие се заблуждавате, като мислите, че тѣзи овци сѫ благородни. Има други овци въ свѣта, а не тѣзи, които нашитѣ овчари пасътъ: тѣзи овци сѫ сѣнки на истинскитѣ. Христосъ казва:„Имамъ и други овци, които не сѫ отъ този домъ и тѣхъ ще събера“. Какво подразбира Христосъ подъ думата „агне“? Вие ще кажете: „Знаемъ какво нѣщо е агнето,то е родено отъ овца, хубаво, палавичко; като му отрѣжатъ главата, вкусно е на ядене“. Агнето означава огънъ, който чисти живота. И когато казватъ, че Христосъ е агне, то значи, че той е божествениятъ огънъ,който прѣчиства човѣчеството. Всѣки, който може да намѣри този божественъ огънь,той е намѣрилъ елексира тукъ на земята. Сега остава въпросътъ за овцата, да си помислите върху тая дума, въ друга бесѣда ще ви говоря за овцитѣ. Съ тѣхъ се разговарямъ всѣки день, вие ги срѣщате, и азъ намирамъ, че тѣ сѫ най-онеправданитѣ въ свѣта, но сѫ най-благороднитѣ и отъ тѣхъ нѣма по-щастливи. Вълкъ не може да ги яде, червеи въ корема имъ не влизатъ, краста не ги хваща, отъ гладъ не измиратъ, отъ овчарски ножъ не се боятъ, вълната си на земята не хвърлятъ, млѣкото си не даватъ, сирене и масло не може да изкарате отъ млѣкото имъ. Но трѣбва да знаете, че красотата на вълната имъ носи животъ и благословение на цѣлия свѣтъ. Тѣ малко говорятъ, не сѫ много краснорѣчиви като ораторитѣ и говорятъ само въ промежутъка, въ врѣме на паузата, когато ораторътъ дигне чашата. Прѣзъ това врѣме тѣ успѣватъ да кажатъ само една дума. И всичко се дължи на тия овци. Всички велики изречения, които сѫ изказани още отъ памти вѣка и не сѫ изгубили своя смисълъ, сѫ казани отъ тѣхъ. Авторътъ на тѣзи велики изречения не е извѣстенъ, но благодарение на тѣхъ свѣтътъ сѫществува и сегашнитѣ автори се прославятъ. Днесъ нѣкой авторъ като напише една книга,казва:„Тази книга е написана отъ менъ, и никой нѣма право да я печати безъ мое позволение“. Като ме слушате да ви говоря така, навѣрно си мислите, че имамъ нѣкаква особена цѣль, азъ просто искамъ да се поразговоря съ васъ, да ви дамъ едно угощение. Азъ не се занимавамъ съ философски работи, обаче не отнимамъ правото на тия автори, които могатъ да се занимаватъ съ философия. Царски корони не бутамъ, не взимамъ нито кюпа съ златото, нито далекогледа, нито пергела, нито перото, нито житното зърно. И яйцето не бутамъ. Азъ съмъ избралъ числото 11, то е нещастното число въ свѣта. По-нещастно число отъ 11 за евреитѣ нѣмаше. Числото 13 днесъ е нещастно за културния европеецъ: него мѫчно можете да вкарате въ нѣкоя стая на хотела съ № 13 Защо е нещастно числото 11? Това число е безъ майка и баща въ свѣта, то е число на противорѣчия въ живота. Защо сѫществуватъ противоречията въ живота? — има опрѣдѣлена причина, по която тѣ сѫществуватъ. И числото 4 е законъ на противорѣчия,но по причина на правдата.Въ свѣта има причини, които опрѣдѣлятъ всѣка дѣйность. Хубавитѣ цвѣтя не може да търсите зимно врѣме, защото зимата изразява числото 4,а ще ги търсите въ опрѣдѣлено врѣме,опрѣдѣленъ сезонъ на годината, т. е. въ числата 1 и 2. Ако търсите разни видове плодове, ще ги намѣрите въ опрѣдѣлено врѣме прѣзъ годината — въ числото 3. За всички проявления въ живота сѫщо има опрѣдѣлено врѣме.Българитѣ иматъ право,като казватъ,че сѫществуватъ нещастни дни. То не е суевѣрие. Напр., тръгнете на пѫть за сѣверния полюсъ, но заминавате въ единъ отъ горещитѣ лѣтни дни. Ако не съобразите, че за сѣверния полюсъ ще ви трѣбватъ топли дрехи, като стигнете тамъ, вие веднага ще се простудите. Слѣдователно, зимнитѣ, студенитѣ дни сѫ нещастни дни въ живота. Слушалъ съмъ нѣкои българи да казватъ:„Не излизамъ навънъ и не започвамъ работа въ вторникъ и петъкъ“. Прави сѫ тѣ, защото има, наистина, нещастни дни въ живота. Бихъ желалъ да видя нѣкой, който не е суевѣренъ да тръгне на пѫтъ прѣзъ нѣкой отъ нещастнитѣ дни и ще видимъ, до кѫдѣ ще стигне той. Ако този човѣкъ е ученъ, ще каже: „Не можахъ да стигна на опрѣдѣленото врѣме и мѣсто, защото бѣше мъгливо, имаше голѣма буря и т. н. “ Ако човѣкътъ е простъ, той ще отдаде неуспѣха въ работата си на това, че е тръгналъ въ вторникъ или петъкъ, тия дни сѫ фатални. Учения казва, че гърмътъ става, понеже двѣ противоположни сили се съединяватъ. Простиятъ казва, че свети Илия бѣга съ колесница на двѣ колела по небето. Простиятъ човѣкъ знае, че електричеството е причина за образуването на облацитѣ, но той приема още и друга нѣкаква, висша сила. Прѣданието казва, че свети Илия се разхожда по небето съ два коня на колесница,така че освѣнъ положителното и отрицателното електричество, има още два коня и единъ човѣкъ — т. е една разумна причина, която направлява тия двѣ сили. Добрѣ, обяснете ми, като учени хора, какъ става това нѣщо: азъ съмъ на разстояние 50 километра отъ васъ и имамъ на расположение единъ голѣмъ топъ, който бие на 50 км. Когато дойде до васъ шрапнела отъ моя топъ, вие ще чуете и гърмежа, а сѫщеврѣменно ще опитате и резултата на този шрапнелъ.Питамъ ви, коя е причината,която докара до васъ шрапнела? — Ще кажете, че причината за това е ефектътъ, който прѣдизвиква взривното вещество. Това е вѣрно, но вие изяснявате само една трета часть отъ истината; защото има и друга причина, която съединява тѣзи взривни вещества и вслѣдствие на тѣзи нѣколко сили се извършва тази експлозия. По тоя начинъ ще дойдете до самия умъ на изобрѣтателя. За всѣко явление въ живота има едноврѣменно три причини. Ето защо ние не може да кажемъ, че сме много учени, защото не знаемъ и тритѣ причини, които прѣдизвикватъ извѣстно дѣйствие. Ние казваме, че знаемъ какъ е станало извѣстно политическо събитие, че лицата, които сѫ взели участие, сѫ подкупени и т. н. Обаче, причината, по която тѣзи лица сѫ били подкупени стои много по-далече, отколкото ние я виждаме. То не е обяснение на тоя психологически моментъ. Какъ е възможно, човѣкъ който обича отечеството си, да се продаде за нѣкакви пари, били тѣ даже и нѣколко милиони? Причината може да е съвсѣмъ друга казватъ, че Юда е прѣдалъ Христа за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го заставила да го прѣдаде. Причината за това прѣдателство е много по дълбока. Когато си обяснимъ истинската, причина, ние нѣма да сѫдимъ никого; благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роль на прѣдателство.Ако Христосъ не бѣше разпнатъ на кръста,нѣмаше да дойде и спасението на човѣчеството. Ще кажете:„Ето единъ човѣкъ, който не говори логически“. Азъ ще ви обясня защо мисля така. Ако посадя едно житно зърно въ земята, не съмъ ли за него Юда? За това зърно врѣменно азъ съмъ прѣдатель,но сѫщеврѣменно съмъ и неговъ спаситель. Какъ би могло да се развива и размножава зрънцето, ако не бѫде посадено? Така че трѣбва нѣщата да се обсѫждатъ умно, сериозно и да нѣма осѫждане. Въ сегашнитѣ вѣстници има само нападки и критика. Това не е наука. Трѣбва винаги да се проучватъ истинскитѣ мотиви на нѣщата,на събитията и тогава да се произнасяме. И когато искаме да оправимъ човѣчеството, трѣбва да разбираме законитѣ, които управляватъ човѣшката душа. Нѣкои ме питатъ: „Мислишъ ли, че като говоришъ толкова много, ще оправишъ свѣта?“ — Казвамъ имъ, че нѣмамъ даже такава цѣль, но само давамъ банкетъ на гоститѣ си. Който отъ васъ е гладенъ, жаденъ, той ще дойде при мене, ще му дамъ единъ банкетъ, ще се нахрани и ще си отиде, накѫдѣто иска. Като си излѣзе отъ моя домъ, нѣма да му запиша името, не искамъ да помни, че ми дължи. Даже ако има прахъ на дрехитѣ или обущата си, ще му дамъ четка да се изчисти; нека остави праха си въ моя домъ и да излѣзе съвсѣмъ чистъ. Какъ ще примиритѣ тия двѣ противорѣчия въ живота? Христосъ казва: „Въ който градъ не ви приематъ, като излѣзете отъ него, изтърсете праха си“ Кѫдѣ? — На улицата. А азъ казвамъ:„Като те нахраня и излѣзешъ отъ моя домъ изтърси праха си не на улицата, а въ моя дворъ“. Ако разбирашъ този великъ законъ, като ти дойде нѣкой на гости, ще трѣбва да изтърси праха сѫ въ твоя домъ, за да разбогатѣешъ.Това е единъ законъ, който може да провѣрите. А вие какво правите? Като ви дойде нѣкой на гости, карате го да си изтърси праха на улицата и тогава чистъ да влѣзе при васъ. Вие изхвърляте вашето благословение, и психологически у васъ се образува законътъ на разрушението. Въ божествения свѣтъ разрушенията не се допущатъ. Всичко въ свѣта трѣбва да твори, защото злото и грѣхътъ сѫ само ребуси за хората. Казватъ за нѣкого, че билъ голѣмъ грѣшникъ. Това показва, че този човѣкъ е майсторъ на голѣмитѣ грѣхове, за това азъ бихъ желалъ да имамъ нѣкои отъ неговитѣ ребуси. Такива хора сѫ много изобрѣтателни. Нѣкои се опълчаватъ противъ дявола, но съврѣменното общество не знае колко то дължи на него. Вие трѣбва да благодарите на дявола. Ако той би изчезналъ само за единъ день отъ свѣта, би настаналъ голѣмъ смутъ: паритѣ щѣха да се обезмѣнятъ, свещеницитѣ нѣмаше на кого да проповѣдватъ, майкитѣ не щѣха да раждатъ, нѣмаше да има ядене,стомахътъ, дробоветѣ, мозъкътъ щѣха да се откажатъ да работятъ, всички щѣха да бѫдатъ свободни и т. н. А днесъ всички говорятъ за дявола, че билъ много лошъ. Когато имате кола, която изнася вашата смѣть, както и тази на вашитѣ познати, вие всички казвате: „Ехъ, колко лошо мерише този боклукъ!“—Не, благодарете на тази кола,която ви изнася сметьта, иначе вие бихте се разболѣли, ако сметьта останеше между васъ. Ето защо,и вие днесъ трѣбва да благодарите на този великъ духъ, който носи грѣховетѣ на хората. Който и да сгрѣши днесъ — попътъ, владиката, царьтъ, майката, бащата — все дяволътъ е виноватъ.А пъкъ азъ ви казвамъ: този дяволъ е отличенъ учитель: Нѣкой пѫть го срѣщамъ, поздравлявамъ го и го питамъ. „Кѫдѣ си ходилъ? “ — Живѣя между тия културни хора,които само се биятъ,избиватъ се; азъ ги уча на едно,тѣ вършатъ друго, а послѣ се оплакватъ на Баща си, че все азъ съмъ билъ виноватъ за тѣхнитѣ грѣшки“.
          
Христосъ казваше: „Видѣхъ сатана, какъ падаше отгорѣ надолу като свѣткавица“. Азъ ще кажа: видѣхъ, какъ слънчевитѣ лѫчи падаха отгорѣ надолу. Какво означава падането? Ако слънчевитѣ лѫчи не бѣха падали, какво щѣше да стане съ земята? Съврѣменниятъ християнски свѣтъ е пъленъ съ противорѣчия и заблуждения, а нѣма учители, които да обяснятъ правилно нѣщата, както сѫ въ природата. Напр., нѣкой говори, че трѣбва да бѫдешъ много мѫдъръ, много уменъ, за да станешъ царь; другъ казва, че за да може да управлява човѣкъ, трѣбва да бѫде много богатъ; трети казватъ,че човѣкъ трѣбва да бѫде генералъ,за да управлява народа си.Но смисълътъ на живота не е въ всички тѣзи нѣща. Азъ познавамъ два вида царе, банкери и генерали. Познавамъ генерали, които воюватъ безъ да избиватъ хората, и ние, въ съврѣменното общество, имаме по-голѣма нужда отъ тѣхъ. Нѣкои казватъ, че на насъ не ни трѣбватъ генерали. Не, трѣбватъ ни, само че правилно да си изпълняватъ дълга. А който завижда на богатия и иска да вземе неговото мѣсто, това не е разрѣшение на въпроса. Двама или трима души не могатъ, споредъ мене, да носятъ една сабя, така че този,който е роденъ за генералъ,ще изпълнява своята служба. Въ окултнитѣ науки се казва,че на единъ столъ могатъ да седятъ едноврѣменно нѣколко сѫщества, безъ да се обезпокояватъ едно отъ друго. Ще питате: „Какъ е възможно това“? Ще ви го обясня.Да допуснемъ,че имаме една тенекия,която събира най-много 10 к.гр. Да туриме въ нея едри куршуми, докато се напълни. Казваме, че тенекията е вече пълна, обаче, въ междинитѣ може да поставимъ още нѣколко килограма ситни сачми. И сега казваме, че е пълна, но въ по малкитѣ междини може да туримъ ситенъ пѣсъкъ, докато се и тѣ запълнятъ. Въ сѫщата тенекия може да налѣемъ сѫщо единъ килограмъ вода и пакъ ще остане още малко мѣсто, въ което може да налѣемъ около 100 грама отъ най-хубавия спиртъ. Тъй че тѣзи, противорѣчиви елементи заеха мѣсто въ тази тенекия, която на пръвъ погледъ изглеждаше, че се напълни само отъ едрия куршумъ. Тъй че идеята, какво на моя столъ не може да седятъ много души, е неправилна;на моя столъ може да седнатъ 10-тѣ души,които взеха по единъ прѣдметъ отъ царя, даже и азъ, единадесетиятъ,мога да седна на сѫщия столъ. Слѣдов., нѣма да има никакво противорѣчие. Азъ съмъ избралъ числото 11, защото кара хората да мислятъ. А това става, когато човѣкъ мине най-голѣми изпитания. Всички велики народи, съ характеръ, сѫ минали прѣзъ наи-голѣми изпитания, прѣзъ огънь и вода. На героитѣ въ свѣта да се подражава, а не да се съжаляватъ. Такива хора сами си избиратъ своята сѫдба и тѣ носятъ леко своята раница. Героитѣ нѣматъ нужда отъ спасение, тѣ сами се спасяватъ. Сега и между васъ, българитѣ,има герои. Разправятъ за единъ голѣмъ, ловъкъ апашъ въ Англия. По едно врѣме английската полиция успѣла да го улови, затворила го и, за да не избѣга, вързали му краката и рѫцѣтѣ съ вѫжа. Стражарътъ, който му носилъ храна, забравилъ при него една вечерь свѣщьта. Апашътъ веднага съобразилъ, че може да се спаси съ тази свѣщь и затова, внимателно прѣгорилъ съ нея връвта на краката си,а послѣ — връвьта на рѫцѣтѣ си. Като се видѣлъ свободенъ отъ връзкитѣ на затвора, веднага изкочилъ отъ прозореца и излѣзьлъ на свобода. Като се намѣрите затворенъ,като този апашъ, вие започвате да се вайкате и да казвате, че ви прѣслѣдва тежка сѫдба. Знайте, че дяволътъ, когато ви улови и завърже, всѣкога ви оставя една запалена свѣщь, съ която можете да се спасите, и казва: Ха, да видимъ сега, герой ли си“? Но вие стоите, разсѫждавате и си казвате: „Какъ може това нѣщо? Прѣдпочитамъ да стоя вързанъ, отколкото да се опаря“. Бѫди герой, изгори вѫжето и излѣзъ! Такава запалена свѣщь всички имате, тя е човѣшкиятъ умъ. И да ви направи нѣкоя пакость дяволътъ, Господъ ще му заповѣда да ви остави една свѣщь, съ която може да се спасите. Тогава дяволътъ казва: „Сега ще видимъ, дали си герой, т. е. човѣкъ за небето, или ще останешъ мой робъ. Достоенъ ли си да се развържешъ и да пѫтувашъ по тѣсния пѫть на горѣ, или ще останешъ да орешъ на мене“. Защо днешнитѣ българи оратъ? Тѣ не сѫ могли да се освободятъ на врѣме, не сѫ могли да се развържатъ, и дявълътъ ги е впрегналъ и казва: „Дий, дии“! Това е една алегория, за да мислите. Мнозина казватъ днесъ: „Тъй е казалъ едно врѣме Питагоръ, тъй е писалъ Трисмегистъ на златната си плоча, тъй е казалъ Кантъ“ и пр. Моитѣ почитания къмъ всички тѣзи труженици, но знаете ли, отдѣ сѫ взели тѣзи учени хора своето учение? Всички се възхищаватъ отъ тѣхнитѣ учения и ги тълкуватъ. Тълкуванията имъ приличатъ на тѣзи, които нѣкои съврѣменни богослови правятъ върху посланията на апостола Павла и др. за опрѣдѣления и неопрѣдѣления членъ и казватъ: „Апостолъ Павелъ не е турилъ на мѣсто този или онзи членъ“. Въ това се състои тѣхната критика и тълкуване. Като пишете нѣщо вие не мислете, кѫдѣ да поставите този или онзи членъ, а гледайте мисъльта ви да бѫде правилна, съдържание да има. Апостолъ Павелъ е могълъ и безъ членове, и безъ запетаи да изрази сѫщата мисъль. Като кроите една дреха, едната часть ще бѫде прѣдницата на дрехата, а другата часть ще бѫде гърбътъ. Който мисли за опрѣдѣления членъ, това показва, че той е опрѣдѣленъ членъ на нѣкоя църква, а който говори за неопрѣдѣления членъ, то значи, че той е оглашенъ. Никаква философия нѣма тукъ.
          
А дълбоката философия седи въ това, което природата е изработила. Въ едно цвѣте има много по-голѣмо съдържание, отколкото въ научния трактатъ на Питагора или въ „Чистия разумъ“ на Канта,или въ десетьтѣ правила на Трисмегиста,писани на златната плоча. Ти минавашъ по една поляна и стѫпквашъ едно цвѣте, което струва повече отъ книгитѣ на тия хора, и продължавашъ да философствувашъ: „Тъй е казалъ Кантъ“. — Да, приятелю, ти стѫпка цвѣтето и не прочете какво е написано върху него, въ неговата книга. Казвашъ: „Вѣрвамъ въ Бога“. — Не, прияелю, ти си най-невѣжествениятъ, ти си човѣкъ на стария завѣтъ, — митарь и грѣшникъ дигналъ си най-голѣма гюрултия за сѫботата и т н. Свѣтътъ не е създаденъ за никакви сѫботи и нѣма опрѣдѣлена сѫбота за почивка. Въ свѣта има само една сѫбота, тя е сѫботата на любовьта и кръщението съ огънь. Който е герой на своитѣ добродѣтели, той има закона на любовьта.Този, които се кръщава съ божествената любовь и мѫдрость, той ще бѫде Синъ Божи. Слѣдователно, любовь безъ мѫдрость не значи нищо, и мѫдрость безъ любовь — сѫщо. Тѣзи двѣ велики сили — любовьта и мѫдростьта трѣбва да проникнатъ дълбоко въ васъ и да ги разберете въ всичката имъ широчина и дълбочина, т. е. тъй, както се проявяватъ въ този широкъ божественъ свѣтъ. Само така ще се осмисли сегашното учение. Ако взема да разправямъ за сегашната алгебра и геометрия, тѣ ще оживѣятъ; ако се изучаватъ правилно рисувание и поезията, ще има съвсѣмъ другъ резултатъ. Въ днешната поезия обръщатъ главно внимание на римитѣ. Напр „По плетъ се скитамъ и за тебе питамъ“ или:„Разъ, два три, генералътъ се скри“. Свѣтътъ е пъленъ съ такава поезия. Ще кажете: „Опасно нѣщо е да се скрие генералъ“. — Нѣма нищо отъ това, че се скрилъ. Човѣкъ, който се крие, е много скроменъ, че иска да го виждатъ. Казватъ за нѣкого, че обича да изпѫква. Ако сравнимъ този човѣкъ съ единъ фенеръ, тои ще служи за освѣтление: ако е нѣкой планински върхъ, ще може отдалечъ да опрѣдѣля посоката. Нѣма нищо отъ това, че обичалъ да изпѫква Какво се разбира отъ стиха: „По плетъ се скитамъ“. То значи: изучвамъ законитѣ въ България. И за тебе питамъ“ — значи: и за тебе върша всичко това. Ще кажете: „Този поетъ е написалъ много глупаво изречение“. Напротивъ, това изречение е много умно. Тъй че умно и неумно — това сѫ нѣща относителни.Отъ разказа, който ви прѣдадохъ за избиране по единъ отъ опрѣдѣленитѣ прѣдмети отъ царя, най-много е спечелилъ този, който избралъ яйцето, отъ което излѣзълъ пѣтелътъ. Що е пѣтелътъ? — Той е законъ на самопожертвуването, т. е. постоянно да давашъ, а другитѣ да взиматъ. Благодарение на този великъ законъ на самопожертвуването, свѣтътъ върви напрѣдъ, и всичкитѣ тия 10 прѣдмети: корона, перо, далекогледъ и т.н., дължатъ своя прогресъ на пѣтела. Има нѣщо много по високо отъ пѣтала, а то е: при всички свои неуспѣхи да намѣришъ смисъла на живота.
          
Поставишъ на главата си царската корона, но не те задоволява и това положение, пѣтелътъ се провиква: „Кукуригу!“ Това значи: не наврѣме пропѣлъ — взе короната, но не намѣри сѫщественото въ живота.
           
Търговецъ си, но се връщашъ дома обезсърдченъ, недоволенъ, пѣтелътъ се провиква: „Кукуригу!“

          
Написалъ си книга, но тя нѣма голѣмъ успѣхъ, чувствувашъ се нещастенъ, пѣтелътъ се провиква: „Кукуригу!“  
 
Челъ си нѣкаква книга на мѫдростьта, но не си разбралъ нищо отъ нея, пѣтелътъ се провиква: „Кукуригу!“   
    
Сѣлъ си жито и други храни, но нѣмало плодородие, ти оставашъ разочарованъ въ надеждитѣ си, пѣтелътъ се провиква: „Кукуригу!“
           
Съврѣменниятъ пѣтелъ казва на хората при всичкитѣ имъ работи: „Кукуригу!“ Това кукуригане означава много нѣщо.
          
Азъ ще ви оставя да разсѫждавате върху думата „кукуригу“ до слѣдната бесѣда.
 

 

Бесѣда, държана на 25 май 1919 година.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt