Jump to content

1919_05_18 Гредата


hristo

Recommended Posts

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

 

 

Гредата.

 

 

„Лицемѣре, извади първо гредата

отъ своето око и тогава щешъ чисто

видѣ, за да извадишъ сламчицата

отъ братовото си око“

 

 Ев. Матея, 7; 5.

 

           

Миналата бесѣда говорихъ върху думитѣ: „Ако окото ти е свѣтло, цѣлото ти тѣло ще бѫде свѣтло“. Въ това око има греда, която прѣчи на неговата чистота. Христосъ казва: „Извади гредата отъ своето око, за да може да виждашъ ясно, та да извадишъ сламчицата отъ окото на брата си“. Какъ да се извади тази греда? Подъ думитѣ „греда“ и „сламка“ Христосъ разбира два противоположни принципа, — принципи на отрицание въ човѣшкия животъ. Греда въ окото си има този човѣкъ, на когото окото е съсрѣдоточено въ физическия свѣтъ, потъналъ съвършено въ материята. Гредата — това е законъ на противорѣчия. Подъ думата „сламка“ се разбира законъ на постоянни промѣни. Христосъ взима два образа: греда и сламка. Гредата е издѣлана отъ дърво. Знаете ли, кои дървета ставатъ за греди? Най-хубави греди ставатъ отъ дѫбови дървета, които се употрѣбяватъ и за строежъ на кѫщитѣ. И ако прослѣдите дѫба, той живѣе въ най-низкитѣ мѣста на земята; той е най-стариятъ материалистъ, и затова неговата кожа е тъй напукана. Между бивола и дѫба има извѣстно съотношение. Биволътъ, като се напече, влиза въ локвитѣ, за да се нацапа съ каль и да се разхлади, да не го хапятъ мухитѣ. Що е топлина? — Тя е символъ на любовьта. Слѣдователно, хора, които иматъ разположение къмъ любовьта, влизатъ въ локвитѣ да се накалятъ, та да не ги хапятъ мухитѣ. Тѣ сѫ съобразителни хора. Като мине нѣкой стършелъ покрай вола, той веднага дига опашка и бѣга. Биволътъ не прави такова нѣщо. Мине ли покрай него стършелъ и подсвирне, биволътъ напуща нивата отива, та се скрива въ нѣкое блато. Може би, вие ще ми кажете: „Знаемъ, какво ще ни кажешъ върху тази греда“. — Не знаете, какво може да ви кажа. Азъ съмъ отварялъ и ровилъ много книги, въ които се разглеждатъ разни въпроси отъ евангелието, но върху този важенъ въпросъ е писано много малко, когато върху най-маловажнитѣ — има писани цѣли колони. Въ съврѣменния свѣтъ всичко е така. За сѫществени работи нищо не се пише, а за несѫществени — цѣли томове се посвещаватъ. Тъй че тѣзи маловажни въпроси, по които е толкова писано, прѣдставляватъ сѣнки по отношение на сѫщественитѣ, важнитѣ въпроси. Сѣнкитѣ сѫ нужни само тогава, когато важното нѣщо е опрѣдѣлено, тогава има нѣкакъвъ смисълъ. Когато нѣкой великъ художникъ ще рисува нѣкое лице, той поставя сѣнки на това лице, за да може лицето добрѣ да изпѫкне. Не е все едно при това, отъ дѣ се туря сѣнката, дали отъ дѣсно или отъ лѣво. Ако сѣнката на лицето е отъ лѣво, това показва, че художникътъ, когато е рисувалъ, е билъ обърнатъ на западъ, т. е. слънцето е било на залѣзване. Отъ това ще сѫдя, че животътъ на този художникъ е билъ на залѣзване или, съ други думи, той слиза въ материалния свѣтъ. Ако сѣнката на прѣдмета е хвърлена отъ дѣсна страна, то значи, че художникътъ е рисувалъ своята картина, когато слънцето е изгрѣло. Ето защо, за глупавитѣ хора е безразлично, откадѣ пада сѣнката, а за умнитѣ не е. Важно е, откѫдѣ пада сѣнката върху вашето лице. Защо казва Христосъ, че трѣбва да се извади гредата на вашето око? — Защото тази греда хвърля сѣнката си навътрѣ, а у човѣка, който иска да наблюдава живота, сѣнката трѣбва да бѫде навънъ: Ще ме попитате: „Защо трѣбва да е така“? — Ако сѣнката е вѫтрѣ въ вашия животъ, вие нѣма да разберете смисъла му. А това е много естествено. Напр, ако вашата кѫща остане тъмна, а улицитѣ бѫдатъ освѣтлени, вие ще знаете, какво става по улицитѣ, кой е миналъ, какъ е облѣченъ и т. н. но нѣма да знаете, какво става въ стаята ви. Слѣдователно, ако тази греда е въ вашето око, то смисълътъ на вашия вѫтрѣшенъ животъ ще остане неразбранъ. Вие може да станете реформаторъ, моралистъ, да морализирате другитѣ хора, да поправятъ кѫщитѣ, градоветѣ, но не ще може да промѣните тѣхния вѫтрѣшенъ животъ. Христосъ казва:„Извадете тази греда“. Какъ се е образувала тя? — Тя се е образувала отъ навика въ човѣшкия умъ, придобитъ отъ много вѣкове. И всѣки отъ васъ може да провѣри сѣнката си, навънъ ли е или навѫтрѣ. Христосъ казва: „Извади“, а не казва; „Събирай“. Събирането и изваждането сѫ два първоначални процеса. Първиятъ процесъ е събиране, а вториятъ — изваждане. Досега вие сте събирали, образували сте тази греда, която е резултатъ на миналото. Тъй че a+b=c; c е гредата. За да се освободимъ отъ този общъ резултатъ, Христосъ казва да се извади a и b отъ c, и окото ще ти бѫде чисто. Какъ да ги извадимъ? Не можешъ да се освободишъ отъ c, докато не извадишъ a и b. Докато не извадишъ мѫжката и женската въшка отъ главата си, никога нѣма да прѣмахнешъ гнидитѣ. A и b=c, което е гредата. Въ този смисълъ a е вашиятъ умъ, b е вашето сърце, не въ възходяща степень на своитѣ дѣйствия, но въ низходяща степень на своитѣ проявления. Ето защо Христосъ казва: „Ще спрешъ тѣзи два процеса“. Ще ме запитате: „Какъ ще ги спремъ“? — За да заработи умътъ на хората, тѣ трѣбва да се поставятъ въ трудъ, въ едно безизходно положение. Ще трѣбва да се намѣрите въ положението на онзи инженеръ на Наполеона, който билъ заставенъ отъ господаря си въ 25 минути да съгради единъ мостъ, иначе ще бѫде застрѣлянъ. Инженерътъ употрѣбилъ всичкитѣ си способности и успѣлъ да съгради моста. Забѣлѣжете какъ нѣкоя котка като минава покрай опасни мѣста, гледа да мине безъ мѫчнотии. Ако е умна, тя гледа да мине безъ трудности. Ако се е качила на нѣкой стѣна, висока до 5—6 метра, и се намѣри на тѣсно мѣсто, тя ще се принуди да скочи отъ стѣната колкото и невъзможно да ѝ се виждало по-рано. Така и вие казвате, че това не можете, онова не можете. Христосъ казва: „Извади гредата отъ окото си и я постави на друго мѣсто — не въ твоето око, а въ кѫщата си“. Окото нѣма нужда отъ греди. Онзи учитель, който пръвъ е прѣпорѫчалъ да се постави гредата въ окото, а не въ кѫщата, той не е разбралъ божественитѣ закони. Въ тѣлото може да има греда, но въ окото по никой начинъ не трѣбва да има.

           

Подъ думата „сламки“ азъ подразбирамъ ония хора, които живѣятъ въ чисто чувствения свѣтъ. Сламкитѣ сѫ взети отъ житото. Тѣзи хора сѫ придобили грѣшки отъ постояннитѣ си удоволствия въ свѣта. Гредата е придобита отъ единъ алченъ, користолюбивъ животъ. На такива хора не може да разчитате. И тоя човѣкъ, въ чието око стои гредата, която е много тежка, неговото око постоянно се уморява и затова гледа все надолу. Мога да направя всѣки отъ васъ да гледа надолу. Какъ? — Като туря 100 оки товаръ на гърба му, той ще започне да разсѫждава и да гледа надолу. Нѣкои ще кажатъ за него, че е голѣмъ философъ. Да, има философи, които гледатъ надолу, но има и такива, които гледатъ нагорѣ. Когато гредата е въ вашето око, умътъ, сърцето ви всѣкога ще бѫдатъ обрѣменени, и вие ще бѫдете неразположени. Понѣкой пѫть хора, които иматъ тия греди въ окото, успѣватъ да се скриятъ, да прикриятъ това свое състояние, но ако наскърбите, или обидите такъвъ човѣкъ, той ще започне да гледа надолу. Жена, която се е разгнѣвила на мѫжа си, гледа надолу. Защо? — Защото гредата е започнала да проявява своето дѣйствие. Съ това азъ характеризирамъ единъ общъ принципъ. По сѫщия законъ, момитѣ и момцитѣ иматъ греди. Сѫщо и жененитѣ. Оженването, обаче, е само врѣменно. Споредъ мене, въ свѣта нѣма женени хора, а има само впрегнати. Затова азъ не говоря за жененитѣ, а за впрегнатитѣ. Азъ вѣрвамъ, че вие не сте впрегнати. А вие, които се мислите отъ жененитѣ, сте отъ блаженитѣ хора. Христосъ казва: „Извади гредата отъ окото си, за да бѫде то чисто, та да може да извадишъ сламчицата отъ окото на брата си“.

           

Азъ разглеждамъ общо духовнитѣ принципи, върху които почива нашиятъ животъ. Напр., ако моята кѫща е построена върху божественитѣ закони, това не е само моя заслуга, но и заслуга на онзи инженеръ, когото съмъ повикалъ да я построи, да даде плана за нея. Така сѫщо и всички неудобства, които има кѫщата, не може да се приписватъ само на менъ. Ето защо, като дойде нѣкой господинъ, който разбира отъ строителство, и ми каже,че умивалникътъ или друго нѣщо не е на мѣстото си, азъ трѣбва да го послушамъ. Ако единъ уменъ човѣкъ ми каже да прѣустроя кѫщата си, защото стѣнитѣ сѫ тънки, азъ трѣбва да го послушамъ, трѣбва да се съглася съ неговото мнѣние, защото нѣкоя катастрофа може да ме изненада. Когато Христосъ се обръща съ тия думи за гредата, той е скрилъ тази велика мисъль въ една дума. Често и българитѣ скриватъ подъ нѣкоя дебела греда паритѣ си. Едно врѣме хората сѫ криели нѣщо, затова сѫ имали нужда отъ греда. Често ние туряме дебела завѣса на прозорцитѣ си, за да не влиза свѣтлината отвънъ. Така и въ сегашния си животъ ние сме нещастни поради тази греда, която прѣчи на свѣтлината да влиза и да оживотворява материята на нашето тѣло Ние, съврѣменнитѣ хора, имаме едно и сѫщо понятие за свѣтлината и за извѣстни периоди, когато свѣтлината не е една и сѫща. Ако вие се топлите на топлина, прѣдизвикана отъ дървета или пъкъ на топлина, прѣдизвикана отъ вѫглища, ефектътъ върху васъ въ двата случая ще бѫде различенъ. Ако сте чувствителенъ, то като се отоплявате съ камънни въглища, ще прѣживѣете всичкитѣ перипетии, прѣзъ които тѣ сѫ минали; когато се отоплявате съ дѫбови дърва, ще прѣживѣете перипетиитѣ, които сѫ минали дѫбоветѣ, ще ги почувствувате като живи сѫщества. Черната краска на вѫглищата ще произведе съвсѣмъ другъ ефектъ върху васъ отъ този, който бихте изпитали отъ топлината на дърветата. Съврѣменната култура трѣбва да се освободи отъ употрѣбата на камъннитѣ вѫглища. Затова, за въ бѫдеще, трѣбва да се намѣрятъ учени хора, за да впрегнатъ слънчевата енергия. Трѣбва да си доставяме туй гориво отъ слънцето. Когато дойдемъ до това положение, да използуваме слънчевата топлина и енергия ние ще бѫдемъ такива културни хора, каквито човѣчеството очаква. При сегашното положение, ние не може да се наречемъ културни хора. Христосъ казва: „Извадете тѣзи греди, тѣ сѫ не нужни вече“ Едно врѣме тази греда е била необходима, служела е за нѣщо, но днесъ, за съврѣменнитѣ хора, тя нѣма значение. Биволътъ, който отива въ локвата, за да се скрие отъ стършела, има своитѣ икономически съображения. Той разсѫждава така: „Вмѣсто да бѣгамъ 4—5 кл.м отъ единъ стършелъ, ще влѣза въ една локва, ще се покрия съ калъ, и така никакви стършели нѣма да ме безпокоятъ. Така казватъ и съврѣменнитѣ хора: „Ние трѣбва да се осигуримъ материално, за да не ни безпокои никой, за да не ни безпокоятъ стършелитѣ“. Като искате да осигурите жена си дѣцата си, това сѫ стършелитѣ, които всѣки день и часъ ви безпокоятъ. Християнитѣ приличатъ на воловетѣ — тѣ бѣгатъ. Свѣтскитѣ хора пъкъ, като биволитѣ, влизатъ въ нѣкоя локва, за да не ги уловятъ. Прѣди години, въ Русия се прокарвалъ единъ законъ противъ евреитѣ и билъ подложенъ на разискване и тълкуване. Единъ отъ прѣдставителитѣ на министерския съвѣтъ билъ много противъ евреитѣ и затова настоявалъ за гласуването на този законъ. Евреитѣ се опитали да противодѣйствуватъ по различни начини на съвѣта, особено на този главенъ техѣнъ противникъ, но не успѣли. Единъ отъ евреитѣ намислилъ да се опита самъ направо до този министъръ и рѣшилъ да отиде при него. Явилъ се при стражара и казва: „Искамъ разрѣшение да влѣза при министра, да му кажа само три думи“. Позволено му било да влѣзе. Влиза при министра, прѣдлага му една голѣма торба злато и казва: „Вземи и мълчи“. Събрали се всички министри, подъ прѣдседателството на царя, на заседание върху еврейския въпросъ. Всички се изказали противъ този законъ и чакали да се произнесе министрътъ, който билъ противъ евреитѣ, но той мълчалъ. Царътъ остава изненаданъ и запиталъ, защо сега мълчи? Министрътъ изважда торбата и казва: „Докато имамъ тази торба съ злато, не мога да говоря“. Тази торба съ злато е гредата. Ще дойде день, когато Господъ ще ви пита: „Защо мълчите“? — Прокарвали сте нѣкъкъвъ законъ, за който сте се ангажирали да мълчите. Днесъ всички богати, видни хора само мълчатъ. Който мълчи, той е дипломатъ. Въ дипломацията се прѣпорѫчва мълчанието. Христосъ казва: „Извади гредата отъ окото си, за да можешъ да говоришъ“. „Извади гредата отъ окото си, за да виждашъ“. Между виждането и говоренето има извѣстна връзка. Не може да говоришъ, докато не виждашъ.

           

Сламчицата, която е въ очитѣ на нѣкои хора, е отъ съвсѣмъ другъ материалъ отъ този на гредата — тя е отъ жито. Знаемъ, че въ житото има само желание да се размножава, да заеме голѣмо пространство. То казва: „Дайте ми само 7 — 8 мѣсеци врѣме да се размножавамъ, азъ ще си свърша работата, и послѣ ще напусна мѣстото си“. Съ гредата не е така дѫбътъ иска десетъ, сто, петстотинъ, хиляда години, за да се развива и расте. Той установява собственостьта. Учението за гредата е учение за собственостьта. Ако твоятъ синъ е недостоенъ, извади гредата отъ окото си и го лиши отъ всѣка собственость, за да не минава твоето имущество въ редъ поколѣния и да се вършатъ прѣстѫпления. Но ще кажете: „Нерде Шамъ, нерде Багдатъ“ Ако има нѣщо, което спъва нашия животъ, то е учението за собственостьта. Дохождаме на земята и се ангажирваме съ кѫщи, ниви, караме се съ баща, майка, сестри, братя, сѫдимъ се, докато дойде день да ни задигнатъ оттука. Синътъ казва: „3амина баща ми, не можа да разрѣши този въпросъ, но азъ ще го разрѣша, ще видя какъ да се разпрѣдѣли наслѣдството. Осемь хиляди години човѣчеството рѣшава въпроса за собственостьта, и тоя въпросъ още остава нерѣшенъ. Христосъ казва: „Извадете отъ вашето око тази собственость, за да се оправи свѣта“. Тогава малкитѣ спънки, малкитѣ сламчици ще изчезнатъ. Сега между обществото има морални, благотворителни дружества. Въ църквитѣ свещеницитѣ проповѣдватъ, учителитѣ просвещаватъ въ училищата, сѫдиитѣ раздаватъ право въ сѫдилищата, но всички иматъ греди въ очитѣ си. Господъ, когото азъ познавамъ и за когото ви говоря, не е Господъ на гредитѣ, на собственостьта, и не е за хора, които спорятъ за собственоста. Собственостьта нѣма никакъвъ Господъ. И хората, които се дѣлятъ на католици, протестанти, мохамедани и т. н., нѣматъ никакъвъ Господъ. Вашиятъ Господъ е Господъ на гредитѣ, а моя Господъ нѣма греди. Христосъ казва: „Лицемѣре, извади гредата отъ окото си!“ И ако ме попитатъ: „Кога ще се оправи свѣта?“ Ще отговоря: „Когато се извади тази греда отъ окото ви“. — А кога ще се извади тази греда? — Когато се възцари любовьта. Тогава гредата може да се извади много лесно. Всички жени, които носятъ културата може да извадятъ своята греда, както и тази на своитѣ дъщери и синове, още когато сѫ въ утробата имъ. Ако бѣхъ проповѣдвалъ Мойсеевия законъ, най-напрѣдъ бихъ наказалъ женитѣ: тѣмъ се пада най-голѣмото наказание. Понеже не проповѣдвамъ Мойсеевия законъ, а Христовия, то казвамъ на женитѣ: „Понеже вие сте лѣкаритѣ, доста вече сте служили на вашитѣ стари любовници въ райската градина, откажете се отъ тѣхъ и служете на Господа“. Вече 8,000 години какъ женитѣ служатъ на този хубавецъ отъ райската градина и нищо добро не свършиха, затова имъ се налага да се откажатъ отъ него. Ще ми възразите: „Не ни нападай, ние сме чисти“. — Да, едно врѣме бѣхте чисти, но днесъ не сте това, както ви знаехъ. Тази греда — собственостьта — влѣзе въ окото ви, заживѣхте съ закона за собственостьта, дойде при васъ, въ раиската градина, вашиятъ приятель и ви каза: „Излѣзте отъ тaзи райска градина, стига сте стояли тукъ като градинари; завладѣйте земята, тя е за васъ. Що сте глупави да стоите въ тази градина, вие ще станете равни на Бога“. И излѣзоха женитѣ отъ рая. Мойсей е описалъ въ една дълга и интересна история излизането на женитѣ отъ рая. Като прочетете цѣлия старъ завѣтъ, ще видите, какъ Господъ постояно се обръща къмъ израилевата дѣвица, която нарича съ различни имена: постоянно я съвѣтва да се върне въ правия пѫть, къмъ баща си. Кѫдѣ ли не сте ходили слѣдъ излизането си отъ рая! Ходили сте въ Египетъ — той е материалниятъ свѣтъ, въ Вавилонъ, който е стариятъ свѣтъ, старата култура — култура все на собственостьта. Сега вие сте въ Европа, каято бърка пакъ сѫщата каша, както египтянитѣ, и вавилонянитѣ. Христосъ казва на съврѣменнитѣ хора, които прѣдставятъ избрания народъ: „Извадете тази греда отъ окото си“, т. е. махнете тази собственость отъ вашата земя, защото тя е причина за всичкитѣ спорове и войни. Единствената собственость, която човѣкъ има, това е неговото тѣло. Ако човѣкъ може да измѣня всѣки день частитѣ на тѣлото си, да управлява желанията и дѣйствията на своитѣ органи, както и на мозъка, съ всичкитѣ му центрове, той ще бѫде отличенъ човѣкъ. Кажи си: „Сега не ми трѣбватъ никакви кѫщи, ниви, това е за бѫдещата култура“. Бѫдещето, като проекция на миналото, е за грѣшницитѣ, настоящето е за праведнитѣ. Когато нѣкой каже, че ще изправи въ бѫдеще своя животъ, разбирамъ, че този човѣкъ е грѣшникъ. Когато нѣкой каже, че ще изправи още сега своя животъ, азъ разбирамъ, че този човѣкъ е праведникъ, които е извадилъ гредата отъ своето око. Тъй че бѫдещето, въ този смисълъ, е на грѣшницитѣ, които не измѣнятъ своитѣ желания, то е тѣхна собственость; а настоящето е на праведнитѣ, защото то не заема никакво мѣсто, то е една математическа линия. Всѣки праведникъ ще мине прѣзъ тази права линия. Азъ казвамъ: всѣки, който владѣе настоящето, ще влѣзе въ Царството Божие. И тогава бѫдещето е на грѣшницитѣ. Миналото, т. е. всичко, което е станало, е въ рѫцѣтѣ на Бога, а настоящето е наше. И тъй, ние сме си размѣнили ролитѣ. Богъ се занимава съ това, какъ да оправи нашитѣ грѣхове; ние се занимаваме съ Божията правда, която ще дойде за въ бѫдеще, а хората на сегашното врѣме казватъ: „Ние ще работимъ за Бога, да реализираме Неговитѣ желания “Отъ днесъ азъ искамъ да смъкнете всички своитѣ греди и съмъ готовъ да ви помогна: но оставите ли това за утрѣ, нѣма да ме намѣритѣ. За настоящето азъ имамъ думата, за миналото — Господъ. Моята дума се обосновава на единъ много тънъкъ конецъ, който се нарича конецъ на любовьта. Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които сѫ учили това учение, които сѫ събудени. Затова и азъ нѣма какво да ви уча, но трѣбва да прилагате божественитѣ принципи, на които сте се учили вече. За прилагането на единъ божественъ принципъ има извѣстни методи. Човѣкъ, който иска да използува едно учение, трѣбва първо, да плати всичкитѣ си дългове. Споредъ мене, законътъ на самопожертвуването не е нищо друго, освѣнъ изплащане на дълговетѣ. А дълговетѣ сѫ направени по причина на собственостьта. Ще кажете: „Е, тогава може“. Какво може? Може, напр., да стенешъ богатъ, ученъ и т. н. Не, съ това нищо не може да направишъ. Много хора сѫ прилагали това учение, много сѫ искали да бѫдатъ богати, учени, здрави, но не сѫ го задържали за дълго врѣме. Учението може да има резултатъ само тогава, когато човѣкъ приложи закона на самопожертвуването за цѣлото човѣчество, само тогава ще се пожертвувате за себе си. Ако се пожертвувате за доброто на човѣчеството и го подигнете само единъ сантиметъръ въ неговото положение, слѣдния пѫть, когато се върнете на земята, вие ще влѣзете въ тия благоприятни условия на живота, за които сами сте причината. Всички самоубийства въ свѣта, произтичатъ отъ закона за собственостьта. Жена иска да владѣе мѫжа си, и ако не успѣва въ това, отчайва се и се самоубива. Жената дава наставления на мѫжа си, какъ да гледа или да не гледа на чуждитѣ жени и т.н. Сега мѫжътъ е попадналъ въ тия погрѣшки, защото е роденъ отъ жена. Женитѣ сѫ отговорни за грѣшкитѣ, въ които изпадатъ мѫжетѣ, тѣ ги научиха на този законъ. Ще кажете, че азъ ви осѫждамъ. Не, не ви сѫдя, не сѫдя никого, но казвамъ истината.

           

Христосъ казва: „Извади гредата отъ твоето око“, а греда въ твоето око е ревностьта, подозрѣнието, умразата, злото, алчностьта, завистьта и т. н Гредата, гредата трѣбва да се махне! Тя е навсѣкѫдѣ: въ всички обшества, църкви, религии, все греди виждамъ. Съврѣменнитѣ хора приличатъ на онѣзи двама германци въ Америка, които били добри приятели и си дали единъ день обѣщание да се цѣлунатъ. Обаче, коремитѣ имъ били голѣми, та не могли да се доближатъ единъ до другъ да се цѣлунатъ. Тѣзи двама приятели не могли да се приближатъ единъ до другъ и се раздѣлили съ голѣма скърбь. Днесъ всички хора иматъ такива голѣми кореми, та не могатъ да се доближатъ. Защо? — Гредата е всичката причина. При такава голѣма греда, за душата не може да има никаква цѣлувка. Нѣкоя мома срѣщне единъ момъкъ, иска да го цѣлуне, но не може, изпъшка. Момъкъ иска да цѣлуне нѣкоя мома, сѫщо не може — и той изпъшка. Всички хора все охкатъ, не могатъ да се цѣлунатъ. Докато не се извади гредата отъ окото ние ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ. Днесъ нравитѣ сѫ извратени, вслѣдствие на което хората не се разбиратъ. Нѣкой мѫжъ погледне жената на другиго, той веднага се разгнѣвява и си казва: „Чакай да те видя, какво ще правишъ, ще те слѣдя“. Мѫже и жени навсѣкѫдѣ се ревнуватъ, а искатъ да научатъ нѣкаква нова философия, ново учение. Най-трудното нѣщо е да заслужи човѣкъ това име, да познава природата, и тя да му служи. Познавате ли вие тази майка, наречена природа, говорили ли сте съ нея? Тя е дѣвствена. Знаете ли какви сѫ нейнитѣ навици, погледи, приеми, закони и общество? Когато говоря на хората, че трѣбва да влѣзатъ въ хармония съ природата, съврѣменнитѣ служители на религията наричатъ това идолопоклонство. Днешниятъ редъ, който сѫществува, е  идолопоклонство, но този редъ ще бѫде пометенъ и ще остане само ексъ човѣкътъ. Отъ днешния човѣкъ ще остане само празната му глава, която ще се съхранява въ музеитѣ, като остатъкъ отъ миналата култура. Бѫдещитѣ хора, като дохождатъ по музеитѣ, ще разглеждатъ главитѣ на сегашнитѣ видни владици, патриарси и епископи, ще видятъ тѣхнитѣ греди, съ които сѫ живѣли толкова години, и ще кажатъ: „3наменити хора, благочестиви хора, такова благочестие, че отъ него само главата е останала“! За въ бѫдеще всички учители, свещеници, проповѣдници и сѫдии трѣбва да бѫдатъ безъ греди. Голѣма услуга бихъ направилъ на България, ако опрѣдѣля, кого да поставятъ за учитель, кого за свещеникъ, кого за сѫдия и т.н. Ако се спазваше това, работитѣ въ България щѣха да тръгнатъ напрѣдъ. А сега какво става? Свършва нѣкой за свещеникъ, натурата му повече отговаря за актьоръ, а тѣ го опопватъ. Такъвъ човѣкъ, като стане свещеникъ, по добрѣ ще бѫде, ако се нарече служитель на църквата, но не и на Бога. Бихъ желалъ всички свещеници и учители да научатъ езика на природата и да видятъ, какво пише тя. Азъ проучвамъ всички камъчета, всички рѣкички, всички цвѣтя, и по тѣхъ мога да опрѣдѣля, каква е била природата прѣди 2,000, петь и десетъ хиляди години. Тъй че природата измѣня всѣки день своя костюмъ, затова вие трѣбва да учите, каква е тя днесъ. Настоящето е за праведнитѣ. Христосъ казваше на евреитѣ: „Извадете гредитѣ отъ очитѣ си, защото иначе нѣма да станете народъ“. Но тогавашнитѣ духовници, които бѣха окултисти и кабалисти, казаха: „Така ли! Намѣсто да извадимъ нашитѣ греди, ние прѣдпочитаме тебе да туримъ на тази греда“. Тия ваши греди разпнаха Христа. Той бѣ разпнатъ на двѣ греди: едната мѫжка, а другата женска. Казвате: „Колко е приятно да се минава подъ тѣзи греди“! Христосъ казва: „Ако махнете частната собственость между братя и сестри, вашиятъ умъ и духъ ще бѫдатъ свободни, за да можете да станете добри хора“. Ако всички жени на бѣлата раса се проникнатъ отъ тази идея, то въ 100 години биха потикнали човѣчеството 4—5 хиляди години напрѣдъ. Но умъ трѣбва, а като нѣма умъ, нѣма това съзнание у хората, бѣсятъ единъ слѣдъ другъ, рѣжатъ имъ главитѣ. Сега и на поповетѣ рѣжатъ главитѣ. Искамъ да разбирате това, което говоря. Азъ говоря принципално, а не за хатъра на този или онзи, и разглеждамъ въпроса въ широкъ смисъль. Съ клане свѣтътъ не може вече да се поправи. Азъ не съмъ отъ тѣзи, които може да колятъ и бѣсятъ. Всички да знаятъ това. Отсега нататъкъ мене нѣма да разпъватъ. Вие сами ще се разпъвате единъ другиго, докато се просвѣтите. Христосъ казва: „Лицемѣре, извади гредата отъ окото си“  Отъ всичко говорено, не схващайте нѣщо обидно, това е законъ за небето. Като минемъ прѣзъ границитѣ на духовния животъ, ще оставимъ гредата тукъ на земята. Казватъ за нѣкого: „Той замина за онзи свѣтъ“. — Не, той не е заминалъ още, още е тукъ на земята, затова трѣбва да му даватъ и по малко житце. Затворътъ е астралниятъ свѣтъ. Той заминалъ тамъ съ своята греда. А сламкитѣ въ нашитѣ очи сѫ всички малки недостатъци, които сѫществуватъ у насъ. 3а нѣкои казватъ, че много обичали да говорятъ, не знаели, какъ да си държатъ устата, не знаяли, какъ да се обличатъ, не ставали сутринь рано, не работили много и т.н. Всичко това сѫ малки недостатъци, много малки погрѣшки, това сѫ сламки въ очитѣ на хората. Нима съврѣменнитѣ хора работятъ? Това не е работа, то е мѫчение, трудъ. Работата се върши винаги съ любовь, трудътъ служи на дълга, а мѫчението става чрѣзъ насилие. Причина за всичко това е тази собственость. Жената, която е внесла този навикъ въ свѣта, е виновна за това зло. Всички жени учатъ дѣцата си и казватъ: „Гледайте да станете по богати, повече приходи да имате, искайте отъ мѫжетѣ си всичко, каквото ви трѣбва, не имъ казвайте всичко, дръжте се въ резерва и т.н“. Затова жената почва да иска това онова отъ мѫжа си, безъ да се интересува отъ неговото положение, а той се вижда въ чудо и не знае, какъ да я задоволи. Какво става тогава? Единъ гъркъ въ Бургазъ се оженилъ за една много богата гъркиня. Тя му донесла 4,000 лири. Като се оженили, тя започнала да иска да ѝ се купи това-онова, харчила безразборно. Не минаватъ двѣ години и всички пари, които тя донесла, се изхарчили. Мѫжътъ ѝ държалъ смѣтка за всичко, което тя харчила, когато смѣтката достигнала 4,000 лири, той ѝ казалъ:Паритѣ, които ти донесе, се свършиха вече. Затова, иди да искашъ отъ баща си, и ако той ти даде още, купувай си, каквото ти е потрѣбно“. Кагато кажатъ, че нѣкой напусналъ жена си, казвамъ: „Изхарчилъ е човѣкътъ всичко, което тя е донесла отъ баща си, и понеже нѣма повече, той иска разводъ“. Защо не може да живѣятъ заедно? — Защото жената има голѣма греда въ окото си, иска да го обсеби, да не мисли за никоя друга жена, цитира му стихове отъ Писанието, които сѫ въ неинъ интересъ. Казва му: „Първата клауза въ Писанието е, че човѣкъ ще напусне баща си и майка си и ще се прилѣпи къмъ жена си“. Да, но кой баща и майка? Христосъ казва: „Човѣкъ, който се жени, ще напусне тѣзи свои майка, баща, братя и сестри, които сгрѣшили въ рая, и така ще се прилѣпи къмъ жена си“. Тежко и горко на онзи, който, като се жени, не се откаже отъ своитѣ майка и баща, които сѫ сгрѣшили въ рая. Слѣдователно, вие, като християни, трѣбва да прѣмахнете частната собственость. Частната собственость е едно зло, както за всѣки човѣкъ, който иска да се развива, така и за всѣки окултистъ, мистикъ специално, който иска да проучва тайнитѣ на природата. Частната собственость е велико зло. Азъ не подразбирамъ държавния строй, но който иска да разбере човѣшкия животъ, трѣбва да се откаже отъ частната собственость. Това не значи, че трѣбва да сме мързеливи, но да се научимъ да работимъ. Жената не трѣбва да чака да донесе нито баща ѝ, нито мѫжътъ ѝ, а да се надѣва на своитѣ сили. Мѫжътъ не се е оженилъ, за да донася въ кѫщи. Това не е женитба. Истинската женитба е сдружаване между двама млади, да работятъ идейно. Ако жената разбираше така брака, тя би се старала да облекчи мѫжа. А какво става днесъ? — Жената не изпълнила своята работа, не изпълнила своя дългъ и затова, като се върне мѫжътъ отъ работа, започватъ разправиитѣ и недоразуменията. Законътъ за частната собственость е за сегашнитѣ, които се женятъ. Казвате: „Тѣзи млади се обичатъ много“. Защо? - Защото момъкътъ е богатъ, има положение и ще достави всичко, което е необходимо на жена си; или пъкъ тя е богата, та ще може споредъ нея да напрѣдне и мѫжътъ ѝ. Ако момъкътъ е бѣденъ, момата не го обича. По причина на тѣзи криви разбирания се явяватъ разнитѣ нещастия. Божествениятъ законъ ще асимилира старитѣ материали и ще ги прѣустрои. Вѫгленътъ може да стане диамантъ, като прѣустрои частицитѣ си така, че да се сгъстятъ, да се кристлизиратъ, и тогава да мине въ нова форма. Слѣдователно, и нашиятъ животъ трѣбва да мине прѣзъ огънь, да се прѣустрои и прѣкристализира, и тогава ще добие нова форма. Тогава ще имаме и по-хубави кѫщи. Ще дойде день, когато, слѣдъ като живѣемъ по 10 години въ една кѫща, ще я съборимъ, за да направимъ нова. Старата кѫща, въ която сме живѣли 10 години, е пълна съ лоши мисли. Като се каратъ мѫже и жени, трѣбва да изгорятъ старата кѫща и да направятъ нова; като се скаратъ учители и ученици въ едно училище, трѣбва да изгорятъ това училище и да направятъ ново. Така трѣбва да се постѫпва и въ църквитѣ. Ново училище, нова църква — това е Христовото учение. Да извадите гредата — това е новото учение. Тъй пише Господъ: „Ако искате да подобрите живота си, ще трѣбва да съборите всичко и ще градите на нови правила, безъ да оставяте гредата въ окото си“ Тогава вашитѣ схващания за природата, вашиятъ общественъ животъ ще се подобрятъ, и домоветѣ ще се подобрятъ. Като се върнете въ кѫщи, ще кажете- „Отъ днесъ започвамъ да вадя гредата отъ своето око“. Но гредата не се вади съ единъ калемъ, а много пѫти ще изваждате. Трѣбва верижно изваждане. Като научите този законъ на изваждането, ще дойдете до процеса на умножаването. Тогава ще разберете и закона: „Плодете се и множете се“. Първиятъ процесъ, на събиране, е дошелъ въ свѣта съ Адама, а вториятъ процесъ, на изваждане, е дошълъ въ свѣта съ Ева, затова Господъ е създалъ жената чрѣзъ изваждане реброто на Адама. Коя жена? — Райската жена, която обичала да има сношение съ „онзи“. Слѣдователно, мѫжетѣ ще се научатъ да изваждатъ женитѣ си. Женитѣ ще се научатъ да изваждатъ синоветѣ и дъщеритѣ си, затова тѣ раждатъ. Раждането е законъ на изваждане. Съ този законъ Господъ учи женитѣ на изваждане и ги пита: „Искате ли другъ пѫть да имате собствености?“ Като ме слушате, ще си кажете: „Ето единъ човѣкъ, който нарушава закона за собственостьта, учение, което е сѫществувало отъ 8,000 години“. Не, този законъ е насаденъ отпослѣ, а въ природата той нѣма никаква основа. Земята е наша, и ние можемъ да разполагаме съ нея. Ако обичаме братята и сестритѣ си, ние може да разполагаме съ това, което тѣ иматъ. Ако не ги обичаме, явява се законътъ за частната собственость. Частната собственость е дошла, когато любовьта е прѣстанала да дѣйствува. Въ врѣме на раздори, жената казва: „Ще се разведа съ него, но ще го накарамъ да ми плаща“. Хора, които не изискватъ отъ живота нищо особено, може да живѣятъ съ тази идея за частната собственость; но тѣзи, които искатъ да разрѣшатъ тайнитѣ на природата, да проучатъ своето сѫществуване и смисъла на живота, за тѣхъ частната собственость е голѣма спънка, голѣмо зло. Трѣбва да прѣстанете да се осигурявате, а да работите. Човѣкъ може да си създаде нѣкаква работа, която да го задоволява. Но вие ще възразите: „Господъ дава, но въ кошара не вкарва“ Тази поговорка е създадена слѣдъ съгрѣшаването на Ева. Частната собственость, това е кошарата. Ева е скрила тази поговорка. Тази поговорка се подразбира така, че, ако искате да имате частна собственость, трѣбва сами да си вкарате овцитѣ въ кошарата. Господъ всѣкога дава богатство, но въ частната собственость не вѣрва. Днесъ хората се възхищаватъ отъ тази поговорка. Азъ намирамъ, че тя е човѣшко изобрѣтение. Христосъ казва: „Извади тази греда“, т.е. частната собственость, отъ окото си, никаква кошара не ти трѣбва“. Христосъ те извежда отъ кошарата и ще те заведе на паша. Това показва, че той не вѣрва въ частната собственость. И всички християни, които вѣрватъ въ частната собственость, иматъ църкви, секти и пр. Въ религиозно отношение тѣ считатъ, че трѣбва да се дѣлятъ на будисти, брамини и др, което показва, че вѣрватъ въ частната собственость. Азъ вѣрвамъ само въ единъ великъ божественъ принципъ, но въ никакви форми не вѣрвамъ. Господъ е създалъ принципитѣ, а формитѣ ние създаваме. Самъ си правя моето гърне, но не вѣрвамъ въ никакви гърнета. Днесъ хората се молятъ на гърнетата си. Като си направятъ кѫща, започватъ да ставатъ смѣли и да вѣрватъ, като си казватъ: „Вѣрвамъ вече въ Бога и мога да се кръстя“. Да пази Господъ кѫщата ми, другъ да не ми я вземе“, за това се кръсти той. Такъвъ човѣкъ не вѣрва въ Бога, а въ кѫщата си. Азъ не се кръстя по този начинъ и казвамъ на Господа:„Господи, нѣма защо да пазишъ моята частна собственость, азъ не я признавамъ, не вѣрвамъ въ нея, прости ме, че толкова пѫти съмъ се кръстилъ и съмъ Те задължавалъ. Азъ искамъ, заедно съ Тебе, да ходя свободно по онѣзи бистри, пѣнливи потоци, по зеленитѣ и росни ливади, по кичеститѣ ѝ гѫсти гори, да разсѫждавамъ и да бѫда свободенъ гражданинъ на цѣлата земя“. — Само така ще разберете Христа, само така ще бѫдете близо до Него. Като ви гледамъ днесъ, не ми се харесватъ очитѣ на всинца ви, извадете отъ тѣхъ гредата! И щомъ извадите гредата отъ очитѣ си, ще дойде Христосъ, вашиятъ пастиръ, и ще ви изведе изъ вашата частна собственость. Ще ви се дадатъ най благоприятни условия за животъ, ще ви създаде нови тѣла, братя, сестри, общества и народи, за да може да живѣете и работите между тѣхъ. Достатъчно сте служили на стария си господарь. Нѣкой изгубилъ кѫщата си, умрѣло му дѣтето, отчайва се и се самоубива. 3ащо постѫпва така? — Защото вѣрва въ частната собственость. Господъ е взелъ сина или дъщеря ти, защото вижда, че не ще може да живѣятъ въ тази кѫща. Когато заболѣе синътъ ти или дъщеря ти, не се страхувай за него; знай, че болестьта е велико благословение за човѣка при сегашнитѣ условия на живота. Съ тия греди юнаци не може да бѫдете. Отсега нататъкъ трѣбва да станете юнаци, герои, но затова трѣбва да се откажете отъ гредитѣ си. Като се върнете у дома си, направете си единъ голѣмъ поменикъ, споредъ който ще изброите всички нѣща, отъ които ще трѣбва да се откажете за въ бѫдеще. Ще изброите всичко, отъ което се отказвате, така: „Отказвамъ се да принуждавамъ мѫжа си да ми донася какво и да е, оставямъ го свободенъ, каквото може да направи споредъ любовьта си; отказвамъ се да карамъ мѫжа си да взима пари на заемъ, да построява кѫща, да ми купува скѫпи дрехи за великъ-день и да задоволява моите капризи, както другъ пѫть; отказвамъ се да ме води въ странство, на курортъ, бани, балове, театри и т.н.; отказвамъ се да принуждавамъ мѫжа си насила да ме обича, оставямъ го свободенъ, както душата му го увлича“. Ще кажете: „Много опасно учение е това!“ Не, досега то е било опасно: колко сълзи сѫ били проливани за това, че мѫжътъ на нѣкоя жена, нейната собсвеность, не я обичалъ! Знаете ли колко този мѫжъ е твоя собственость? Въ една кѫща има много кираджии, тъй че и твоятъ мѫжъ е единъ отъ тѣзи кираджии, на които нѣмашъ никакво право. Турцитѣ казватъ: „Ахмедъ бурада, акълъ дишарда“, т.е. Ахмедъ е тукъ, но умътъ му е навънъ. Мѫжътъ ви, това е неговата сѣнка, но душата му, мисъльта му е отвънъ. Най послѣ, какъ ще искашъ да те обича той, когато и ти не си въ кѫщата си; твоята кѫща е пълна съ кираджии. Днесъ ние сме излѣзли въ частната собственость, за да завладаме свѣта, а съ това сме изгубили висшето. И затова Христосъ казва: „Който намѣри частната собственость, ще изгуби себе си, живота си, а който изгуби частната собственость, ще придобие живота си“. Който е напусналъ учението на частната собственость, той се приближава къмъ Бога и къмъ бѫдещата култура, а който вѣрва въ частната собственость, той се отдалечава отъ Бога. И вие ще вървите по този пѫть; смѣло ще вървите, юнашки ще разрѣшавате този въпросъ. Когато Господъ види, че вие поставяте на лице книгата, въ която ще започнете да бѣлѣжите всички пунктове, по които ще се отказвате, Той ще каже: „Азъ ще помогна съ своитѣ помощници на тази българка, която се заеме съ изваждането на гредата“. Да видимъ, коя е първата българка, която ще се заеме съ тази работа. Азъ зная много, които вѣрватъ въ новото учение и сѫ готови да се откажатъ отъ частната собственость, но въ сѫщото врѣме сѫ осигорени въ много банки. Ние трѣбва да сме вѣрни на единъ принципъ не само по форма, но и по съдържание, и по смисълъ. А днесъ какво правятъ хората? — Спорятъ, дали има Господъ или не, дали има бѫдещъ животъ или не и т.н. Да, има и бѫдещъ, и миналъ, а има и настоящъ животъ. Настоящиятъ животъ е божествениятъ, а бѫдещиятъ и миналиятъ сѫ човѣшкиятъ животъ. Да живѣешъ като човѣкъ съ всичкото си сърце, умъ и душа, това е божественото вѫтрѣ въ тебе, това е настоящето.            

Това е подразбиралъ Христосъ, като е казвалъ да извадишъ гредата отъ окото си, защото само така ще разберемъ живота, само така ще тръгнемъ по правия пѫть на еволюцията на човѣчеството, по пѫтя на любовьта. И тогава ще можемъ да се разберемъ.

 

 

Бесѣда, държана на 18 май 1919 година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...