Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_05_11 Свѣтило на тѣлото

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 02 юли 2014 - 09:29

От книгата "Сольта".Сила и Животъ.Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

 

Свѣтило на тѣлото

 

       „Свѣтило на тѣлото е окото; и

тъй, ако е окото ти чисто, всичкото

ти тѣло свѣтло ще бѫде“  1)

1) Ев. Матея, 6; 22.

           

Какво е разбиралъ Христосъ подъ думитѣ: „Свѣтило на тѣлото ти е окото“.

 

Споредъ съврѣменнитѣ схващания, окото не може да бѫде свѣтило на тѣлото. Христосъ влага една дълбока идея въ тази мисъль. Онѣзи, които не сѫ проучвали устройството на окото, малко разбиратъ неговото естество. И азъ казвамъ, че даже 1/1000 часть отъ устройството на окото още не е проучена. Ако азъ бихъ се опиталъ да опиша окото, бихъ влѣзълъ въ стълкновение съ всички учени хора. Първата функция на окото е да събира и да разпръсва лѫчитѣ; събира ги отвънъ навѫтрѣ, а отвѫтрѣ ги разпръсква. Когато този процесъ въ живота се измѣни — ако започне да събира лѫчитѣ отвѫтрѣ навѫнъ, а ги разпръска отвънъ навѫтрѣ, тогава се ражда дисхармония въ човѣшкия умъ. Вие имате по двѣ очи, и затова ще ме запитате: „За кое око говори Христосъ, за дѣсното или за лѣвото“? И наистина, Христосъ не казва, ако очитѣ ти сѫ свѣтли, а казва: „Ако окото ти е чисто“. Оттукъ се вижда, че Христосъ говори за едно око, което е вѫтрѣ, въ центъра на мозъка. Това око не е което наричатъ пинелевъ вѫзелъ, а азъ го наричамъ „око на душата“         

 

Христосъ взима думата „око“ въ единиченъ смисълъ, като общъ принципъ, който вкѣючва всичко въ себе си. Когато говоримъ за Бога, ние разбираме единица, която включва всичко въ себе си. Когато говоримъ за тази единица раздѣлена, размножена въ себе си, разбираме всичкитѣ ѝ проявления въ свѣта. Хората тълкуватъ това подраздѣление различно; ученитѣ хора го наричатъ закони, причини и послѣдствия, еволюция, мисли, чувствувания и т. н. Христосъ казва, че вѫтрѣшното око е едноврѣменно и слънцето на човѣка. И когато човѣкъ изгуби своето слънце, той умира. Съ други думи; когато човѣкъ ослѣпѣе духовно, той умира, а когато прогледа духовно, той оживява. Че тази мисъль е вѣрна, вижда се отъ думитѣ на Христа: „Които чуятъ гласа на Сина Човѣчески, тѣ ще възкръснатъ“. Може да ви се вижда чудно, че не се казва, който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва: който чуе гласа на Сина Човѣчески. Синъ Човѣчески е гласъ на мѫдростьта. Това възкресение не е, което подразбира църквата; то е възкресение, чрѣзъ което се придобиватъ знания за разбиране на законитѣ, по които се управлява свѣтътъ и се развива животътъ. Мисъльта на съврѣменното общество е единична и колективна. Животътъ е започналъ съ образуването на окото. Най- напрѣдъ, когато Господъ създалъ човѣка, Той направилъ окото, а послѣ самия него. Нѣкой може да оспорва това, но азъ ще ви го докажа. Прѣди да роди майката взиматъ мѣрки да наредатъ кѫщата, да стоплятъ стаята, ако е зимно врѣме и т. н. Слѣдователно, онѣзи, които казватъ, че човѣкъ може да живѣе безъ око, поддържатъ, че нѣма разумность въ природата. На туй око, казва Христосъ съотвѣтствува човѣшкото сърце. Между духовното око и сърцето има тѣсна връзка. Това не е само теория но твърдения, които може да се провѣрятъ всѣки день на опитъ. Който не е на правия пѫть, животътъ му е все отъ нещастия и страдания. Ако нѣкой се интересува да знае защо страдаме, бихъ отговорилъ, че страданията сѫ резултатъ на това, че ние сме въ противорѣчие съ духовното око. Христосъ казва: „Ако окото ти е чисто, цѣлото ти тѣло ще бѫде свѣтло. И наистина, ако окото ни е чисто, ние ще виждаме всичкитѣ прѣдмети. Често очитѣ ни се развалятъ отъ храната, която приемаме; ако храната е нездравословна, тя покваря кръвьта, а покварената кръвь поврѣжда очитѣ и става нужда да се правятъ операции. Защо? — Защото животътъ ни не е съобразенъ съ божественитѣ закони. Както въ физическото око се явяватъ наслоявания, по сѫщия законъ и въ духовното ни око се явяватъ подобни наслоявания, които създаватъ нещастия, както за индивида, така и за сѣмейството, обществото, народа и цѣлото човѣчество. Но нѣкой ще каже: „Господъ ще ни спаси“. Всички хора за спасение говорятъ. Нѣма защо Господъ да ни спасява: Той ни е създалъ спасени. И най-глупаво е да говоримъ, че Господъ ще ни спаси. Когато казваме, че искаме да се спасимъ, това показва, че ние избѣгваме отъ Божието спасение, въ рамкитѣ на което се намираме. Що е спасение? — То е свѣтлиятъ животъ на редъ и порядъкъ, но излѣземъ ли отъ него, не ще бѫдемъ вече спасявани отъ Господа, а отъ хората. Тогава нѣма да се раждаме отъ Бога, а като грѣшимъ много, ще бѫдемъ заставени да се прѣраждаме въ плъть и кръвь. Ще обикаляте тогава около нѣкоя жена или мѫжъ, ще ги молите да ви спасятъ, — да ви създадатъ ново тѣло, но това ще бѫде само прѣдговоръ на спасението. Като поживѣете нѣколко години тукъ на земята, ще отидете наново въ пространството, дѣто ще прѣкарате сѫщо извѣстно врѣме и пакъ ще дойдете тукъ на земята. Синъ Човѣчески ще ти проговори и ще ти каже: „Създадохъ ти отново око, гледай този пѫть да не го покваришъ“. Азъ искамъ да извадите отъ това една аналогия за сегашния животъ и да видите, какво ще остане отъ васъ, като изхвърлите всичкитѣ си черупки. Нѣкои казватъ: „Ще умремъ“. — Ще умрете и пакъ ще оживѣете. Орѣхътъ, който стои на дървото, има много облѣкла, но като узрѣе и падне, той хвърля най-горното си облѣкло, а като се посѣе, хвърля и другитѣ си облѣкла, за да може отново да поникне и оживѣе. Свалянето на тия облѣкла не значи смърть, а показва, че си по-близо до живота. Тогава опрѣдѣлямъ живота по два начина: физическиятъ животъ постоянно се промѣня и измѣня, а духовниятъ се промѣня, безъ да се измѣня. Всѣки, който се промѣня и измѣня, той е въ рамкитѣ на плътьта, на прѣходното, а този, който се промѣня безъ да се измѣня, той е въ рамкитѣ на духа. Ще кажете: „Какъ е възможно човѣкъ да се промѣня безъ да се измѣня“? — Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ благородникъ, на когото прѣдстои нѣколко пѫти на день да се срѣща съ различни лица. Затова ще бѫда принуденъ да се обличамъ и събличамъ нѣколко пѫти на день съ различни дрехи, споредъ хората, съ които имамъ срѣщи. Сутриньта се обличамъ въ черни дрехи, черна шапка и рѫкавици официаленъ костюмъ. Върна се отъ тази срѣща, слѣдъ обѣдъ ми прѣдстои да се срещна съ по обикновено лице, затова се обличамъ въ бѣли дрехи, бѣла шапка и така излизамъ. Който ме срещне този день, ще пита: „Кой е този господинъ, който се облича по нѣколко пѫти на день съ различни дрехи“? — Това е господинътъ съ многото костюми, който постоянно се мѣни, но не се измѣня. Това е свойството на човѣшкия духъ да се мѣни, но да не се измѣня. Когато дойдемъ, обаче, до онова вѫтрѣшно състояние, когато се измѣняме вътрѣшно, тогава изгубваме своята индивидуалность, изгубваме това, което сме спечелили. Това азъ наричамъ законъ на падането. Лѫчитѣ, които се проектиратъ като извѣстна енергия, съ падането на земята, оставатъ на нея дълги години, докато дойде день да се върнатъ при своя баща, отъ който сѫ излѣзли. Защо тѣзи лѫчи излизатъ отъ Бога? — Защото и тѣ сѫ съгрѣшили. Ако тѣ не бѣха грѣшни, вие не щѣхте да усѣщате това парене и изгаряне, а щѣха да прѣдизвикатъ една нѣжна свѣтлина и приятна топлина. Тъй че, тия лѫчи, които сѫ паднали веднъжъ на земята, колкото и да сѫ свѣтли, и тѣ сѫ съгрѣшили, тѣхното око е хванало малко мрѣжа. Тия лѫчи сѫ живи, и вие ще се чудите, какъ е възможно да живѣе свѣтлината? Този въпросъ ще оставя да го разрѣшите вие. Човѣкъ самъ по себе си е единъ божественъ лѫчъ. Съврѣменната биология казва, прѣзъ колко стадии е миналъ човѣкъ, докато достигне това състояние, въ което днесъ се намира. Той е миналъ прѣзъ много видоизмѣнения, клѣткитѣ му сѫ прѣтърпѣли много дѣления и най-послѣ имаме окончателната форма, която пакъ продължава да се видойзмѣнява. Всичко това е станало отъ потика на тая жива свѣтлина.

 

Ако проучите подробно развитието на човѣка, ще видите, колко струва неговото устройство, колко скѫпи сѫ материалитѣ, отъ които е образувано неговото тѣло и тогава никога не щѣхте да грѣшите и не бихте допуснали нито една лоша мисъль или желание. Нѣма по-голѣма заблуда отъ тази, да мислите, че човѣкъ, като грѣши, не врѣди на спасението си. Въ какво се състои грѣхътъ? — Грѣхътъ се състои въ това, че мислимъ, какво придобититѣ нѣща могатъ да ни доставятъ по-голѣмо щастие. Но съ това ние се ограничаваме, и завистьта става нашъ спѫтникъ. Всички християни, отъ различнитѣ школи, искатъ свобода, пари, за да живѣятъ за смѣтка на другитѣ. Е добрѣ, въ началото на XIX вѣкъ френската революция даде свобода на народитѣ, но каква свобода иматъ днесъ? Може ли да се нарече това свобода? Говоримъ за свобода, за това, че жената се е подигнала въ умствено отношение, че заема по-добро положение въ обществото и т.н. Но какво е това повдигане на човѣчеството прѣзъ тѣзи 2000 години? — То се равнява на 1/50-милионна часть отъ милиметра. Такъвъ е резултатътъ на усилената дѣйность на цѣлото човѣчество. Като знаете това, изчислете, колко е вашиятъ ефективъ въ това общо развитие. Подигнете това число въ 10 степень и така ще намѣрите коефициента на вашето съзнание, на вашата култура и развитие. Само, по този начинъ ще може да проучаваме божественитѣ нѣща. Това слънце, т. е. божествениятъ стомахъ на слънчевия логосъ (тъй се нарича по теософски), свѣти и ни дава всичката топлина. Всѣки човѣкъ си има свое слънце, което, по сѫщия законъ, се намира въ човѣка, въ залѣзването си или въ изгрѣва си. Случва се нѣкога, вънъ е зима, много студено, а вѫтрѣ, вашето слънце е въ пролѣтьта си; нѣкога въ физическия свѣтъ е топло, а вашето слънце не съотвѣтствува на него и вие усѣщате една студенина. Това може да се обясни по различни начини. Нѣкога вие не сте разположени духомъ, азъ казвамъ тогава, че вашето слънце не е на мѣстото си. Нѣкой пѫть въ вашето слънце има петна, тъй както и въ физическото слънце. Какъ обясняватъ тѣзи петна? Съврѣмемнитѣ учени хора обясняватъ, че на слънцето нѣкога се е образувалъ единъ тъменъ пластъ, то изгубило всичката си топлина, вслѣдствие на което на земята настаналъ ледениятъ периодъ. Азъ него твърдя, това сѫ научни теории. Споредъ тѣхъ, въ слънцето е станало нѣкаква промѣна; кората му се разпукала, слънцето започнало сегашната си дѣйность, станали потопи и се образувалъ днешниятъ свѣтъ. Отъ разтопяването на леденитѣ пластове е станалъ потопътъ. Въ бѫдеще вие ще провѣрите това. Христосъ казва, че свѣтило на тѣлото ти е окото, и ако окото ти бѫде чисто, цѣлото ти тѣло ще бѫде свѣтло. Когато Христосъ казва, че тѣлото ти ще бѫде свѣтло въ зависимость отъ чистотата на окото ти, Той разбира, че въ тебе ще има онзи божественъ животъ, който ще ти дава всичката възможность да се развивашъ и да не бѫдешъ дребнавъ.

 

Сегашнитѣ хора мязатъ на малки бубулечки, мислятъ, че сѫ много учени и силни хора. Когато нѣкому е пълна кесията, той разрѣшава важни въпроси; но изгуби ли паритѣ, изгубва съ това и силата си. Другъ нѣкой критикува съ своя малъкъ мозъкъ всичко, което Богъ е създалъ казва, че не е добрѣ направено това онова, а туй, което неговата малка земя е направила, е добро. Знаете ли, колко голѣма въ дължина и въ широчина е земята (главата) на българина? — въ дължина е най-много 21 с. м, а въ широчина — 16 с. м. Е, и съ тази величина на своя умъ, българинътъ иска да прѣустрои цѣлия общественъ строй и да говори за всичкитѣ велики тайни! Това е не само съ българина, но и съ всѣки човѣкъ. Защо умиратъ хората? — Отъ малко умъ, отъ малко храна, отъ малко въздухъ, отъ малко кръвь.

       

Подъ думата „кръвь“ подразбирамъ божествения животъ. Да имашъ кръвь, значи да имашъ този чистъ неопетненъ божественъ животъ, който не трѣбва да бѫде нито горчивъ, нито сладъкъ. Отношенията въ живота сѫ такива ако единъ човѣкъ въ единъ животъ е горчивъ, въ другия ще бѫде сладъкъ, а ако въ този животъ е сладъкъ, въ слѣдния ще бѫде горчивъ. Въ духовенъ смисълъ топлината азъ уподобявамъ на обичь, свѣтлината — на истина, а въздухътъ — на човѣшката мисъль. Както въздухътъ влиза въ бѣлитѣ дробове, окислява кръвьта и я прѣчиства, по сѫщия законъ въ мозъка влизатъ мисли, които прѣчистватъ човѣшкитѣ желания. Желанията сѫ човѣшката кръвь. Като разберемъ така тази наука, ще може правилно да я приложимъ въ устройството на обществото и съ това ще може да прѣмахнемъ още въ самото начало всичкитѣ злини въ живота. Хората казватъ, че всѣко нѣщо сѫ има причинитѣ и послѣдствията. Питамъ: „кои сѫ побужденията на извѣстни причини“? Нѣкои казватъ: „Еди-кой си убилъ нѣкого отъ голѣма умраза“. Добрѣ, но защо го мразѣше толкова много? Другъ пѫть казватъ, че еди-кой си обичалъ много нѣкого. Защо го обича? Ако причината да мрази и да обича нѣкого е една и сѫща, тя произлиза отъ Бога. Щомъ не е една и сѫща, не произлиза отъ Бога. Тѣзи причини сѫ слѣдствие отъ нѣкой другъ животъ. Мнозина говорятъ за законитѣ въ природата и обществото и казватъ, че този свѣтъ е свѣтъ на закони между законитѣ има извѣстно съотношение, но тѣ показватъ, че сѫществата, които се управляватъ отъ закони, не живѣятъ въ миръ. Не само ние, но и по-висши сѫщества отъ насъ, които сѫ въ слънчевата система, и тѣ не живѣятъ въ миръ. Ето защо Богъ е поставилъ извѣстни ограничения, извѣстни разстояния между тѣхъ, за да нѣма споръ. Между системата на алфа-центорисъ и нашата система има едно разстояние отъ 25 билиона мили. Това пространство е толкова голѣмо, че въ него може да се поставятъ още 3000 системи като нашата. По този начинъ тѣ не може да се каратъ. Когато Господъ иска да направи хората добри, Той ги поставя на такова голѣмо разстояние. Ако ме пита нѣкой: „На какво разстояние трѣбва да сѫ мѫжътъ и жената единъ отъ другъ?“ Ще отговоря: на 25 билиона мили. Числото 25 е образувано отъ 2 и 5, сборътъ на които дава 7. Числото 7 е съвършено, то подразбира закона на хармонията, но съврѣменнитѣ хора съ своето учение до извѣстна степень сѫ развалили всички прѣгради, които Богъ е поставилъ между едно и друго сѫщество. Защо? — Жената иска да обсеби мѫжа, да го владѣе. Че какъ ще може да го обсеби, когато той е далечъ отъ нея на 25 билиона мили. Днесъ хората търсятъ начини, какъ да си влияятъ единъ на другъ — Да, може да влияешъ, но никога не можешъ да владѣешъ. Всѣки, който се опитва въ това, той може да завлада само себе си. Желанието за владение се вижда и въ нѣкои религиозни общества. Едно ново течение иска да завладѣе друго, да го прѣтопи въ себе си. Единъ народъ иска да завладѣе другъ. Хората умиратъ все отъ тази лакомия, да иматъ много. Онзи, който иска много, не разбира божественитѣ закони. Не трѣбва да искаме много, защото имаме повече, отколкото ни трѣбва. Сегашнитѣ хора, макаръ че иматъ толкова малко мозъкъ — 16 с. м. на широчина и 21 с. м. на дължана не сѫ го обработили, както трѣбва. Земята на човѣка не е обработена. У българитѣ, напр, е обработено отпрѣдъ на мозъка едно пространство само отъ 6—7 с. м. и тѣ мислятъ, че сѫ носители на велика култура. Питамъ ви: какво може да построишъ на такъво малко пространство, отъ 6 с. м. височина и 12 с. м. широчина? Слѣдователно, всички ние живѣемъ въ закона на илюзиитѣ мислимъ, че всичко знаемъ. Казвате: „Намъ не ни трѣбва никаква философия“. Не, има една философия, философията на твоето око, на твоята душа, и нея трѣбва всички да знаете. Въ какво се състои разбирането на този законъ? Когато човѣкъ проектира една мисъль по божественъ начинъ, тя вече твори у него.

 

Възприеми една божествена мисъль, безъ каква да е користолюбива цѣль, изслушай нейнитѣ упѫтвания, и ти ще придобиешъ всичко, което пожелаешъ.

 

Като казвамъ, че ще придобиешъ всичко, което желаешъ, разбирамъ това, което се промѣня, но не се измѣня. Тогава ще живѣешъ въ една непрѣривна връзка на любовьта. Като говоря за любовь, не разбирамъ вашата, човѣшката любовь. Вашата любовь е като тази между пѣтлитѣ и кокошкитѣ. Хвърлятѣ малко жито или царевица на кокошкитѣ и пѣтлитѣ, тѣ всички се събиратъ заедно да ядатъ, но остане едно двѣ зрънца, веднага пѣтелътъ разгонва кокошкитѣ и изяжда самъ послѣдното зрънце. До послѣдното зрънце бѣше тѣхната любовь. Всички общества, били тѣ религиозни или свѣтски, живѣятъ, къткатъ се като кокошки и пѣтли, живѣятъ въ миръ и любовь, но дойде ли послѣдното зрънце, казватъ: „Хайде сега на страна“. Пѣтелътъ изкукуригва и казва: „Кокошки на страна отъ мене, вие трѣбва да знаете да пѣете като мене“ Що е пѣенето? Да пѣешъ, значи да можешъ да мислишъ. Докато вѣрваме въ лъжливитѣ обещения на хората, всѣкога ще бѫде така, всѣкога ще бѫдемъ изпъждани отъ мѣстото, дѣто сѫ ни повикали по рано: Така се лъжатъ моми и момци. Нѣкои момъкъ започне да лъже момата, че ще ѝ купи това онова, ще живѣе добрѣ съ нея и т. н. Момата вѣрва. На друго мѣсто момата лъже момъка. Въ съврѣменното общество ние не говоримъ на истински езикъ. Като се върнемъ у дома, ние казваме: „Човѣкъ не трѣбва да бѫде много откровенъ, да не вѣрва на хората“. — Прѣди всичко ти трѣбва да бѫдешъ човѣкъ, да живѣешъ тъй, както Богъ те училъ едно врѣме, да не чакашъ никакво благо отъ никого, да уповавашъ на Бога, на своята душа, а послѣ на ближнитѣ си.

 

Когато Христосъ казва, че ако окото ти е чисто, цѣлото ти тѣло ще бѫде свѣтло, Той разбира, че ако окото ти е чисто, ще видишъ най-напрѣдъ Бога, послѣ своята душа, а най-послѣ своитѣ ближни. Ако окото ти не е чисто, ще започнешъ по обратенъ процесъ: ще видишъ най напрѣдъ ближнитѣ си послѣ себе си, а най-послѣ Бога, а съ това ще обърнешъ свѣта съ главата надолу.

 

Питамъ васъ, които сте събрани тука: „Кой ви даде животъ? Баща ви ли и майка ви? Кои сѫ вашитѣ баща и майка? Записали ли сте името имъ съ златни букви, ще намѣря ли нѣщо отъ тѣхъ, ако дойда у васъ, или само дрехитѣ и нѣкой портретъ имате? “ Въ това отношение ние приличаме на старитѣ евреи. Тѣ измѫчваха, убиваха своитѣ пророци, притриваха главитѣ имъ съ трионъ, а слѣдъ смъртьта имъ правеха паметници и ги величаеха. Така постѫпиха и съ Христа, а днесъ паметници му строятъ и пѣсни Му пѣятъ. И въ църквитѣ все пѣсни пѣятъ за Христа, а навънъ нищо не се чува за Него. И ние пѣемъ, пѣемъ за Бога, но когато дойде въпросъ да се замислимъ и за ближнитѣ, веднага прѣдпочитаме себе си. Господарьтъ третира злѣ слугата си, обира го, а съ това се създаватъ отношения на буржоа и пролетарии. И еднитѣ и другитѣ не се разбиратъ. Господъ не е създалъ нито буржоа, нито пролетарии, а човѣци. Като ви говоря, азъ не искамъ съ това да ви морализирамъ, защото морализирането не е нѣщо хубаво, то е дресиране на човѣка. Азъ ви говоря върху единъ божественъ законъ, за да знаете, какъ да раждате дѣцата си. Когато ги викате тукъ на земята, ще трѣбва да имъ кажете всичко истинно. Знаете ли какъ сѫ раждали хората прѣди грѣхопадането? Мѫжътъ и жената тогава сѫ водили чистъ, дѣвственъ животъ. Мѫжътъ е познавалъ само една жена, и жената само единъ мѫжъ; не сѫ се женили, както сега, по нѣколко пѫти. Нѣкои ще ме запитатъ: „Като е тъй, по колко дѣца трѣбва да раждаме?“ — Само едно. Защо? — Защото Господъ има само единъ, единороденъ синъ. Господъ казва на хората „Ако искате да живѣете добрѣ, вашиятъ синъ трѣбва да бѫде готовъ да напусне свѣта и да помага на своитѣ братя и сестри, тъй както Христосъ се пожертвува за човѣчеството“. Като синове и дъщери на вашитѣ майки, вие не сте готови да служите на човечеството. Ще кажете: „И ти, който проповѣдвашъ, не си готовъ“. — Прави сте, азъ сега се приготовлявамъ. Докато не се свърши окончетелно една работа, тя още не е готова. За тази работа, върху която сега работя, ми сѫ потрѣбни най-малко 10 милиона години, за да я докарамъ поне до единъ край. На мене ще трѣбватъ толкова години, и на васъ по толкова, и работата ще се свърши. Ще кажете: „Е, колко дълъгъ периодъ отъ врѣме е потрѣбенъ“! То е кѫсъ периодъ. Това врѣме е само една приятна разходка за човѣшкия духъ, защото врѣмето и пространството иматъ отношение къмъ ограничения животъ. Единъ светия, който живѣлъ въ единъ манастиръ, мислилъ дълго врѣме за онзи свѣтъ и си казалъ: „Какво ще правятъ хората на небето; година, двѣ ще прѣкаратъ хубаво, ами послѣ“? Единъ день въ манастира прѣлетѣло едно много хубаво птиченце и светията пожелалъ да го хване. Започналъ да го гони, тичалъ дълго врѣме подиръ него. Изведнъжъ му дошло на ума, че закъснѣлъ. Като се върналъ въ манастира, намѣрилъ голѣми прѣобразования, голѣми промѣни въ хората, и никой не го позналъ. Този светия е изгубилъ 400—500 години, за да гони едно птиченце, а колко години ще сѫ потрѣбни за нѣкоя велика мисъль? Така че, когато животътъ е осмисленъ, той никога не омръзва. Когато чакате вашия възлюбленъ, врѣмето тече много бавно, но когато чакате опрѣдѣления часъ, за да ви обѣсятъ, той дохожда много скоро. Ние изпитваме нѣщата споредъ нашето вѫтрѣшно състояние. Христосъ казва, че ако вашето око е чисто, вие нѣма да забѣлѣзвате какъ минава врѣмето. Вие ще се радвате. Днесъ кога се радвате? — Като си опечете едно прасенце, кокошчица, пуйчица, наточите си винце, седнете на масата, затракатъ вилици, зачукатъ се чаши, пие се за здраве, за хаиръ на мира. Да, но тѣзи кокошки и агънца сѫ недоволни отъ вашата радость, не я сподѣлятъ. Вашата радость е тѣхна скърбь. Единъ день отношенията ще се измѣнятъ. Отъ вашитѣ тлъстини ще се образува трѣвата, която овцитѣ спокойно ще хрупатъ. Това ще имъ бѫде отплата за тѣхното месо, което вие редъ години сте употрѣбявали. Такъвъ е великиятъ кармиченъ законъ. Христосъ казва: „Като разберемъ така живота, нещастията ще изчезнатъ, и живота ще бѫде свѣтълъ“. Вие не знаете, защо овцитѣ пасатъ трѣвата. Това е единъ врѣмененъ методъ, а за въ бѫдеще, храната може да се възприеме отъ цѣлото тѣло, отъ поритѣ му, безъ да се дъвче. Ще попитате: „Какво трѣбва да правимъ“? — Да държите всѣкога отворено, свѣтло и чисто окото, което Богъ е вложилъ въ вашата душа, за да може да се грѣете на неговата топлина и свѣтлина. Знаете ли, защо сѫществува свѣтската любовь? Когато нѣкой се ожени, българитѣ казватъ, че го е хванала „слѣпата сѫбота“. Защо се говори така за любовьта, за женидбата? — Това показва, че тази любовь не произтича отъ духовното око, а е слѣпа. Затова, именно азъ наричамъ свѣтската любовь любовь на слѣпи хора. Често мома и момъкъ се хващатъ подъ рѫка. Какво означава това нѣщо? — Това показва, че единиятъ отъ тѣхъ е безъ око и затова има нужда да го водятъ подъ рѫка; ако и двамата иматъ това око, не се позволява да се хващатъ подъ рѫка. Нѣкой ме пита: „Да хвана ли жена си подъ рѫка“? — Щомъ е слѣпа, ще я хванешъ но ако има око, ще ѝ кажешъ: „Жено, отъ мене до тебе разстоянието трѣбва да бѫде единъ метъръ“ — този е спасителниятъ моментъ въ живота. Слѣдователно, ако нашето око свѣтѣше добрѣ, ние никога не бихме позволили да дойде нѣкой близо до насъ. Ако трѣбва нѣкога да се доближимъ, ще обърнемъ окото си и тъй, на тъмно, ще се доближимъ. Така ние ще трѣбва да образуваме единъ народъ. Народътъ, споредъ мене, е едно велико условие за душата. Тъй че ние трѣбва да използуваме условията, въ които живѣемъ, и никога не трѣбва да критикуваме цѣлъ единъ народъ или цѣло общество. Обществото, народътъ, човѣчеството сѫ условия, създадени отъ Бога, и ние трѣбва да ги използуваме. Отдѣлнитѣ хора може да критикуваме, но не и цѣло общество.

 

Ние трѣбва да използуваме всички условия, които ни дава това око, а то е тѣсно свързано съ човѣшкия умъ, сърце и воля. Христосъ казва: „Ако цѣлото ти тѣло е свѣтло“, то значи: ако използувашъ разумно всички възможности, които сѫ вложени въ тебе, ти Синъ Човѣчески ще станешъ и ще бѫдешъ въ пълна хармония съ Сина Божий. Не може да има култура, не може да има благороденъ свѣтъ, докато съврѣменнитѣ хора не развиятъ въ себе си това вѫтрѣшно око. Това може да ви докажа по единъ естественъ начинъ. Всички растения дължатъ живота си на слънцето. Така сѫщо за да растатъ и да се развиватъ нашитѣ мисли и желания, трѣбва това око да изпраща своята топлина и свѣтлина върху мислитѣ и желанията ни и съ това да ги полива и наглежда. Това око е вѫтрѣ въ мозъка ни. Намѣримъ ли окото, ще намѣримъ и слънцето си. Не мислете, че сърцето е единъ органъ, който изпълнява своя опрѣдѣлена функция. Сърцето е общество отъ най-разумни клѣтки, които извършватъ най-възвишената работа, тѣ извършватъ работата на душата.

 

Прѣпорѫчвамъ ви да развиете това свѣтло око, за да не правите грѣшки въ живота. Азъ уподобявамъ грѣха на зародиша на яйцето, който се крие въ него, вѫтрѣ въ тази черупка. Въ това яйце има всички условия, отъ които може да се развие бѫдещиятъ животъ. За да се развие този животъ, потрѣбно е яйцето да се постави подъ квачката, дѣто като прѣстои 21 день, майка му ще започне да клочи и да му казва: „Когато дойде моментътъ да излѣзешъ, ще пробиешъ яйцето“. Пиленцето протрива стѣната отвѫтрѣ и съ това настѫпва моментътъ на избавлението. Този процесъ настѫпва отвѫтрѣ навънъ. Ние чакаме другитѣ да ни избавятъ. Не оставяйте други да пробиятъ вашето яйце.

 

Подъ това око Христосъ разбира движещето се око, т. е. душата на всѣки човѣкъ, която съдържа въ себе си всички възможности за едно правилно развитие. Ако окото ти е чисто, ще можешъ да разрѣшавашъ правилно всички въпроси, благодарение на свѣтлината, която имашъ. Нашиятъ животъ е въ свръзка съ миналото и бѫдещето. Това, което ви говоря, не е отъ характеръ да ви спаси, ако вие сами не работите; моята проповѣдъ е само едно клокане на квачка. Тогава казвамъ: онѣзи, които сѫ замѫтили и сѫ близо къмъ излизането, нека употрѣбятъ клюнчето си за пробиване стѣнитѣ на яйцето и нека направятъ послѣдни усилия да извадятъ главата си вънъ. Като излѣзатъ пиленцата, квачката казва: „Клокъ, клокъ“, и започва да ги води, да ги учи, какъ да кълватъ зрънцата. Това е божествениятъ естественъ законъ. Ние искаме да дойде съ насъ Господъ, но Той само проповѣдва. Всѣки проповѣдникъ е една квачка. Има квачки, които проповѣдватъ, но нищо не излиза отъ тѣхъ, защото тѣ нѣматъ яйца. Ако си квачка безъ яйца, помоли се на Бога да те насади нѣкѫдѣ. Всѣка майка и баща сѫ квачки. Христосъ казва: „Ако окото ви е непокварено, то ще освѣтява цѣлото ви тѣло, ще разберете смисъла на живота и ще бѫдете въ свръзка съ миналото, настоящето и бѫдещето, а ще бѫдете сѫщо и въ непрѣривна връзка съ любовьта. Но тази любовь, която днесъ господствува въ свѣта — да ви пази Господъ отъ такава любовь! Свѣтската любовь е като една мѫтна рѣкичка, която полива зелето, пипера и другитѣ зеленчуци. Но слѣдъ врѣме и тази мѫтна рѣкичка се прѣцѣжда и прѣчиства. Въ нашето яйце, обаче, не трѣбва да има никакви нечистотии, никакъвъ компромисъ, за да имаме свѣтло бѫдеще. Поне за една година дръжте въ себе си слѣдната мисъль: „Искамъ окото ми да бѫде свѣтло, чисто, за да бѫде такова и цѣлото ми тѣло“. При такова, положение вие бихте спечелили много повече, отколкото ако бихте слушали всички проповѣдници въ свѣта. Онзи слънчевъ лѫчъ, който иде отгорѣ, произвежда много по-добъръ резултатъ отъ всичкитѣ печки въ свѣта. Такъвъ е божествения законъ.           

 

Спрете сега ума, мисъльта, волята и сърцето си върху това око и запитайте се всѣки единъ въ себе си, кой день отъ замѫтването сте. Ако сѫ се изминали 10 дни отъ замѫтването, ще кажешъ:„Мамо, още не е врѣме“, На 15-тия день майката започва да клока, но ти ще кажешъ: „Мамо, още не е врѣме“. Като дойде 21-ия день, ще кажешъ: „Мамо, врѣме е вече“. Така и азъ ви казвамъ: клокъ, клокъ, но въ това отношение съмъ профанъ и не зная, въ кой день на замѫтването си е всѣки отъ васъ. Това ще познаете по вашитѣ пориви, желания и мисли. Ако отъ днесъ всички проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии въ цѣла България, па и въ цѣла Европа, започнатъ да мислятъ за това око, щѣхте да видите, какъвъ добъръ резултатъ щѣше да има. Ако българитѣ направятъ първи този опитъ, ще видятъ, какъ въ една година ще има подобрение и въ умствено, и въ душевно отношение. Мислете за окото, за което Христосъ е говорилъ, защото то е въ всички, и въ васъ ще се породи божествена мисъль, обичь и добрина. Когато намѣритѣ това око, ще бѫдете всички безсмъртни: то съживява. Това е искалъ да каже Христосъ.

 

Всѣки, който иска да бѫде безсмъртенъ, да намѣри своето око. Тази е мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ този стихъ.

 

 

Бесѣда, държана на 11 май 1919 година.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt