Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_05_04 Изгрѣващото слънце.

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 02 юли 2014 - 09:27

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

 

 

Изгрѣващото слънце.

 

„Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта,

за да не остане въ тъмнина всѣки,

който вѣрва въ Мене“.

Ев. Иоана. 12; 46

 

 

 Думата „азъ“ отъ прочетения стихъ замѣства сегашната дума духъ. Идеитѣ на старитѣ и младитѣ хора, когато се различаватъ по форма, не се различаватъ по съдържание, а когато се различаватъ по съдържание, не се различаватъ по смисъль, и най-сѣтнѣ, когато се различаватъ по смисъль, не се различаватъ по сѫщество. Тази разлика между млади и стари е естествена. Младитѣ и старитѣ, които наблюдаватъ двѣтѣ фази — изгрѣвaнето и залѣзването на слънцето, иматъ двѣ различни перспективи въ живота. За еднитѣ свѣтлината се увеличава, а за другитѣ — намалява, слѣдователно, тѣ не могатъ да гледатъ еднакво на свѣта, Кажатъ ли хората, че се различаватъ единъ отъ другъ, азъ правя слѣдното сравнение: отъ изгрѣва на слънцето до обѣдъ, хората иматъ единъ видъ идеи, а подиръ обѣдъ, до залѣзъ на слънцето, иматъ другъ видъ идеи. Тъй че, когато хората кажатъ, че се различаватъ, азъ питамъ: „Какви идеи иматъ, идеи на изгрѣващето или на залѣзващето слънце, сутринни или вечерни схващания“? Има друга категория хора, на които идеитѣ се различаватъ отъ залѣзъ-слънце до полунощь и отъ полунощь до изгрѣва на слънцето. Има четири вида хора, които се различаватъ по идеи. Двѣтѣ категории спадатъ къмъ видѣлината, а другитѣ двѣ — къмъ тъмнината. Като говоря за видѣлина и тъмнина, подразбирамъ движението на земята въ нейнитѣ отношения къмъ съзнателния животъ. Има ли движение, ще има и свѣтлина, и тъмнина. А то се подразбира, че земята се движи къмъ центъра, къмъ слънцето. Къмъ него тя се стреми. Движението значи любовь. Любовьта движи всички сѫщества. Когато извѣстна материя има кинетическа енергия, т: е. такава, която произвежда движение, това значи проявление на любовьта въ всичкитѣ ѝ форми. Видѣлината е една отъ формитѣ на любовьта. Христосъ казва: „Азъ“, т. е. „Духътъ“, но не това, което виждате, защото виждате само сѣнкитѣ на нѣщата, просто отражението на свѣтлината отъ повърхнината на тѣлата. Казвашъ: „Видѣхъ единъ човѣкъ на пѫтя“. Какво видя? — Сѣнката му. Отражението на неговото тѣло влиза въ очния нервъ, прави сътресение, произвежда впечатление, проектира сѣнка навънъ и послѣ казвашъ, че си срѣщналъ еди-кой си господинъ. Просто неговата сѣнка ви е срещнала. Питамъ ви: когато изгрѣва слънцето, вие ли го посрѣщате или то васъ? Който привлича, или който се привлича, посрѣща? Това е философия. Когато нѣкой каже, че се движи, искамъ да зная, дали той се привлича или той привлича. Като се движишъ, ти може да си привличанъ, а и да привличашъ. Да привличашъ, е едно, а да се привличашъ, е друго — това сѫ двѣ различни положения. Когато те привличатъ въ движението, ти си ограниченъ, а когато привличашъ, ти си свободенъ. Като казвате, че сте дошли на земята, то е защото тя ви привлича. Вие се привличате отъ нея, приковала ви е тя тукъ и ви държи. Вие ли ходите или тя ходи? — Азъ мисля, че земята ходи въ васъ. Това сѫ само нахвърляни философски мисли. Земята ходи и се движи, Тя е отлична дама, толкова изящно ходене азъ не съмъ виждалъ, не съмъ виждалъ друга дама да ходи тъй гъвко и прилично. Като се движи въ пространството, тя не произвежда никакъвъ шумъ. Никакъвъ прахъ не вдига, както съврѣменнитѣ дами. Земята е толкова учтива, че не иска да събуди никого, като минава, затова никой не я усеща. Понеже тя е впила очитѣ си къмъ слънцето, своя любовникъ. А съврѣменнитѣ госпожи правятъ обратното. Всички, които роптаятъ въ тоя свѣтъ, не сѫ впили своя погледъ или, другояче казано, тѣ сѫ хора безидейни. Като казвамъ безидейни хора, не разбирамъ, че у такива хора нѣма никакви идеи, но тѣхниятъ погледъ, тѣхното движение, тѣхниятъ стремежъ не е тъй фиксиранъ въ извѣстна посока, както на земята. Христосъ като казва: „Азъ дойдохъ“, съ това Той не подразбира идването на единъ човѣкъ, а на една велика идея, и ние се лъжемъ, като мислимъ, че единъ човѣкъ идва или е дошълъ. Дойде нѣкой проповѣдникъ и ние казваме: „Той ще оправи свѣта“. Дойде Христосъ прѣди 2,000 години, и тогава казаха: „Той ще оправи свѣта“, но свѣтътъ пакъ не се оправи, дойдоха слѣдъ него много други, свѣтътъ пакъ не се оправи, споредъ нашето схващане. Защо? — Защото свѣтътъ не се оправя тукъ, а на друго мѣсто. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: когато единъ художникъ рисува една велика картина, дѣ отправя той ума си? — Въ платното и тамъ прави корекция. Идеята въ ума му е съвършена, но като се проектира вънъ, на платното, тя не е тъй съвършена, както въ ума. Слѣдователно, животътъ, който е вѫтрѣ въ насъ, е съвършенъ. Казватъ, че животътъ на едни е свѣтски, а на други — духовенъ. Животътъ, самъ по себе си, не може да бѫде нито свѣтски, нито духовенъ, но когато животинското живѣе въ човѣка, той става свѣтски, а когато човѣшкото се проявява въ човѣка, той става духовенъ. Ако турите въ съвсѣмъ чиста вода нѣкое горчиво или сладко вещество, тя ще приеме неговия вкусъ, но това значи ли, че самата вода е сладка или горчива? Тя не е нито сладка, нито горчива — това не е разбиране — а вие я правите та- кава. Така е и съ хората: едни внесатъ въ чистия, божественъ животъ нѣкой елементъ, който го опорочва и го прави свѣтски, а други внесатъ доброто въ живота, и той става духовенъ. По тази причина нѣкои хора сѫ много духовни А днесъ хората сѫ опорочили живота си, че азъ не виждамъ никаква разлика между духовнитѣ и свѣтскитѣ хора. Когато дойдатъ да защитятъ идеитѣ си и единиятъ, и другиятъ си държатъ кѫщитѣ, взиматъ наемитѣ си. Единиятъ минава за сладъкъ, а другиятъ — за горчивъ; горчивиятъ е такъвъ за хората, а не за себе си, и сладкиятъ е сладъкъ пакъ за хората, а не за себе си. Това сѫ понятия на хората Слѣдователно, свѣтлината и тъмнината сѫ два процеса за разбиране на всички сѫществуващи отношения. Свѣтлината е ясно понятие, а тъмнината смѫтно, забъркано понятие за нѣщата. Сега мнозина между васъ минаватъ за свѣтски хора. Въ нѣкои отношения бихъ желалъ да бѫда свѣтски човѣкъ, а въ други — духовенъ. Ако искамъ да си почина, да седна подъ сѣнката на нѣкое гѫсто, сѣнчесто дърво, при нѣкой изворъ, ще бѫда духовенъ. А ако съмъ съ мотиката въ рѫка, ще бѫда свѣтски човѣкъ, защото на много червейчета ще прѣрѣжа главитѣ. За туй духовнитѣ хора не взематъ мотики и носятъ прозвището мързеливци, а свѣтскитѣ — работни. Свѣтскитѣ хора разрешаватъ въпроситѣ съ острието на меча си, а хората на идеитѣ — съ перото си Свѣтскитѣ хора сѫ чернорабочи, пролетарии, а духовнитѣ хора — буржоа. Не е лошо човѣкъ да бѫде буржоа. Слѣдъ като нѣкой е работилъ дълго врѣме на нивата, като пролетарий, послѣ ще си почива и ще стане буржоа, ще оправя свѣта отъ своето становище. За да има редъ въ свѣта, не трѣбва да се почива по-вече, отколкото е потрѣбно, но и не трѣбва да се работи по-вече, отколкото силитѣ ни позволяватъ. Свѣтлината и тъмнината сѫ двѣ фази въ природата, които се смѣнятъ: въ свѣтлината работимъ, а въ тъмнината почиваме; когато работимъ, свѣтлината е отвънъ, а тъмнината отвѫтрѣ, а когато почиваме, свѣтлината е отвѫтрѣ, а тъмнината отвънъ.

           

Само така, като мислятъ и разбиратъ живота, свѣтскитѣ и духовнитѣ хора ще намѣрятъ допирнитѣ точки на съгласието помежду си, да уяснятъ закона на труда. Христосъ казва: „азъ дойдохъ“, т.е.  Духътъ е дошълъ. Като дойде духътъ у васъ, той ще ви даде ясна прѣдстава за живота Христосъ е дошълъ за васъ, за да не ходи въ тъмнина всѣки, който вѣрва въ Него Азъ ще взема вѣрата не въ обикновения смисълъ, както я разбиратъ мнозина Вѣра може да има само чистиятъ, безгрѣшниятъ човѣкъ, само той може да вѣрва въ всичко и да не се съмнява въ никого, Това е вѣра, а не „вѣрване“. Вѣрата е качество на ангелитѣ. Нѣкои казватъ: „Азъ имамъ вѣра“. — Не, ти имашъ вѣрване. Твоята вѣра е като паяжината. мѣни се 100 пѫти на день: вѣрвашъ и не вѣрвашъ. Срѣщнахъ единъ день единъ младъ студентъ, който се е занимавалъ съ извѣстни окултни науки и ми казваше, че той вѣрвалъ, че има Господъ. Но послѣ, като почналъ да изучва социализма, изповѣда, че стѫпкалъ своята идея за Бога и сега вече станалъ човѣкъ. Подъ думитѣ „стъпкалъ своя богъ“, азъ разбирамъ, че е стъпкалъ своя егоизъмъ. Когато нѣкой каже, че вѣрва въ бога, то значи, че вѣрва въ себе си и се счита за божество. Всички съврѣменни хора сѫ „божества“. Тъй че еднитѣ или другитѣ, които казватъ, че вѣрватъ или не вѣрватъ въ бога, то значи, че еднитѣ сѫ доблестни да заявяватъ, че вѣрватъ въ себе си като божества, а другитѣ криятъ това. Свѣтътъ днесъ е пъленъ само съ божества, съ христовци, богородици, свети ивановци, николовци и т. н. Свѣтътъ страда отъ тѣхъ. Нѣма го още истинския Господъ! Кѫдѣ е той? Ето кѫдѣ е: въ онзи моментъ, когато въ душата си възлюбишъ всички хора, този Господъ ти е испратилъ единъ лѫчъ. Когато всички противорѣчия изчезнатъ отъ твоя умъ, когато ти съзнаешъ своята длъжность и си готовъ да се пожертвувашъ, истинскиятъ Господъ е проговорилъ въ тебъ; ти и Тои сте едно и сѫщо въ тоя моментъ. Христосъ казва: Азъ дойдохъ съ тоя Господъ, Който живѣе въ менъ, дойдохъ съ Него, чрѣзъ него за да дамъ видѣлина на всички, за да повѣрватъ“. Кои? — Онѣзи малкитѣ, чиститѣ души. Колко велико нѣщо е да бѫде човѣкъ чистъ въ свѣта! Върху тази чистота почиватъ всички идеи, всичкото щастие, здраве и цѣлото блаженство на човѣчеството. Ако човѣкъ бѫде чистъ, нѣма да ходи въ тъмнина, ще има ясна прѣдстава за живота и ще може да го нарежда тъй както би трѣбало. Зная двама братя отъ Варна, единиятъ отъ които постѫпи въ военното училище, стана офицеръ и постепенно напрѣдваше въ по-висшъ и по-висшъ чинъ, докато се издигна до чинъ полковникъ. Другиятъ му братъ не свърши нищо и затова постѫпи, като простъ войникъ, да изслужи военната си повинностъ. Единъ день, воиникътъ срѣщналъ брата си на улицата и не му отдалъ честь. Полковникътъ го спира И го запитва, защо не му отдалъ честь. Войникътъ отговорилъ: „Нали си ми братъ, мога и да не те поздравя“? — „Азъ съмъ прѣди всичко офицеръ, а послѣ твой братъ и затова трѣбваше да ме поздравишъ“, отговаря полковникътъ братъ. „Арестувамъ те за два деня“. И сега свѣтътъ е пъленъ съ полковници отвънъ и прости войници отвѫтрѣ, съ буржоа и пролетарии — емблема на свѣтлина и тъмнина. Кога е станалъ буржоа и кога пролетарий? Ти не си роденъ нито буржоа, нито пролетарий, а си роденъ човѣкъ за мислене — да разбирашъ закона на свѣтлината и тъмнината. Свѣтлината подразбира богатство, а тъмнинта — сиромашия, но и въ свѣтлината има различия, има разни степени свѣтлина. Напр, има свѣтлина при изгрѣването на слънцето, има свѣтлина къмъ обѣдъ, а има свѣтлина и при залѣзването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгрѣло, ще гледа на нѣщата по единъ, начинъ, а този, на когото слънцето е залѣзло, ще гледа на нѣщата по другъ начинъ.

           

Днесъ Христосъ разрѣшава единъ великъ общественъ въпросъ — въпросътъ за тъй наречената класова борба. Това не е идейна борба. Тя е сѫщата, която сѫществува отъ 8000 години, изразена въ сѫщото положение: „Слѣзъ ти, да се кача азъ“. Досега сѫ управлявали малцинствата, а въ бѫдеще ще управлява мнозинството. До сега сѫ работели „меншевикитѣ“, а за въ бѫдеще ще работятъ „болшевикитѣ“. Това може да стане. Ще кажете: „Какъ е възможно единъ благородникъ да работи за простия човѣкъ, за пролетария“? Ще ви запитамъ: какъ е възможно майката и бащата, които сѫ буржоа, да работятъ за своитѣ дѣца, пролѣтариитѣ въ свѣта, да ставатъ рано сутринь, да ги нахранятъ, да имъ доставятъ всички срѣдства за сѫществуване, да жертвуватъ за тѣхъ безсъни нощи и т. н.? Родителитѣ знаятъ, че по такъвъ начинъ трѣбва да изпълнятъ задълженията си къмъ своитѣ дѣца, защото единъ день този пролетариятъ ще отмъщава. Майката, която е любовь, работи, сѫщо и бащата — трѣбва тия буржоа да си турятъ прѣстилкитѣ, да шътатъ на проле- тарията, защото този пролетариятъ единъ день ще ги изпѫди отъ кѫщата имъ, ще имъ вземе на сила паритѣ и ще ги кара да работятъ. Това е било и ще бѫде. До кога? Докато изчезне тази класова борба, която е чисто материалистическа. Това е една прѣходна стадия въ живота на човѣчеството Слѣдъ хиляди години, ще дойде друга епоха, когато хората ще живѣятъ по другъ начинъ и тази борба ще се замѣни съ редъ и порядъкъ въ живота. Днесъ ние разглеждаме човѣка въ отношенията къмъ по- добнитѣ му, споредъ изречението: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Обаче, азъ казвамъ, че човѣкъ на човѣка е братъ.Ако вземемъ Дарвиновата теория за произхода на видо- ветѣ, и прослѣдимъ при какви условия се родилъ и живѣлъ вълкътъ, щевидимъ, че първоначално той не е ималъ тѣзи качества въ характера си, които послѣ е развилъ, вслѣдствие на условията, при които е живѣлъ. Вълкътъ прѣдставлява една далечна култура на миналото. И той се проявява сега въ човѣшкото общество и въ живота. Защо? —Защото хората, не разбиратъ ония велики закони, които управляватъ живота. Ще ви прѣдставя фигурално отношенията на хората въ днешния животъ: допуснете, че коренитѣ на едно дърво иматъ дълбоко съзнание въ себе си, и по едно врѣме отъ него се отдѣля едно малко коренче, което върви по своя пѫть, но срѣща голѣми прѣпятствия. Това коренче не може да си намѣри изходъ и затова се връща пакъ при баща си и го прѣкръстосва. Бащата не знае, че това е неговиятъ синъ и започва да се бори съ него. Така днесъ всички хора се борятъ съ себе си, съ своитѣ дѣца, като се мѫчатъ да ги изрѣжатъ и да се освободятъ отъ тѣхъ. То сѫ все сѫщитѣ корени, които сѫ срещнали прѣпятствия въ живота, защото иначе не щѣше да има дисхармония. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да покажа истинския пѫть на всички, коитъ вѣрватъ. и иматъ чистотата на ангелитѣ“. Човѣкътъ още разсѫж- дава, дали ще живѣе слѣдъ смъртьта си или не, дали животътъ има смисълъ или не. Това не е животъ, а само утайки на тъмнината, въ която той живѣе. Единъ е жи- вотътъ, и той не може да умира, нито да се ражда. Ако излѣя водата отъ своята кана, тя умира ли? Каната никога не е била жива и не може да умре. Слѣдователно, въ физическото си състояние човѣкъ е една кана, въ която е налѣнъ животътъ. Каната е само едно условие, а животътъ е всичко. Като се напълни каната, оживява, а ка- то се изпразни, умира. Животътъ въ тѣлото е разнороденъ, а съ смъртьта — еднороденъ. Сегашнитѣ учени казватъ, че материята била еднородна. Това е 50% вѣрно. Отъ еднородното не може да се роди разнообразие. Ако въ боитѣ нѣмаше разнородность, отъ тѣхното еднообразие не би могло да се роди нищо. Що е разнообразие? — Това сѫ всички необходими форми, въ които битието, животътъ трѣбва да се прояви. Животътъ не може да се прояви само въ една форма, а се проявява въ редъ безконечни форми. Когато тия форми се съчетаятъ и дадатъ изразъ на една по-велика форма, казваме, че животътъ е еднороденъ, т. е. всички форми иматъ еднакъвъ стремежъ къмъ проявлението на една по-висша форма. Но по отношение на тази велика форма, която е еднородна — това не значи, че тя е сама, съ нея има още такива форми, които се съединяватъ и образуватъ други свѣтове. Като изучваме природата, виждаме, че сѫществува този великъ законъ на еднородство и на разнообразие. Това, обаче, не бива да ни спъва. Човѣкъ, който е на тъмнина, е на почивка, той дава наставление на младитѣ; той ще бѫде писатель, поетъ, князъ и ще стои подъ сѣнката долу. А щомъ е пролетариятъ, ще работи, само когато има светлина. Слѣдователно, Господъ създаде свѣта не за буржоата, а за пролетарията, т. е. за работницитѣ, които прогресиратъ. Ще уподобимъ богатитѣ хора на събрано богатство отъ миналото, а беднитѣ хора — на богатство, което се- га се събира. Тъй че богатитѣ хора сѫ на миналото, а бѣднитѣ хора сѫ на бѫдещето. Изберете си тогава: богатъ ли си — ти си човѣкъ на миналото, бѣденъ ли си — ти си човѣкъ на бѫдещето Въ еврейския езикъ има само двѣ врѣмена: минало и бѫдеще. Нѣма настояще. Тѣ казватъ, че всѣко нѣщо, което става, е минало, а което иде, е бѫдеще Настоящето е само единъ прѣходенъ моментъ, то е точка и не заема никакво пространство. Бѫдете прочее, хора на бѫдещето. И тъй Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ свѣтлина на хората; на бѣднитѣ — хората на бѫдещето — за да не ходятъ въ тъмнина, по пѫтя на богатитѣ, т. е, на миналото. Всички грѣхове сѫ грѣхове на миналото Ние носимъ грѣха като сѣнка, и всѣки, който иска да се освободи отъ него, трѣбва да стане човѣкъ на бѫдещето; иначе, той ще носи грѣха си тъй, както змията носи кожата си. Когато нѣкой каже, че иска да живѣе въ бѫдеще, разбирамъ, че той иска да живѣе безъ грѣхъ Когато нѣкой иска да бѫде богатъ, разбирамъ, че той иска да грѣши. И тъй, бѣднитѣ хора сѫ на доброто и на свѣтлината, а богатитѣ хора сѫ на грѣха и тъмнината. Може да ви се видятъ тия думи горчиви, но нека излѣзе нѣкой да докаже, че това не е истина. Азъ не считамъ богатъ човѣкъ само оня, който има пари, но и този, който има знания и сила употрѣбява това не за доброто на своитѣ ближни, а за тѣхното спъване въ зло. Него наричамъ буржоа. Хора, които вършатъ волята Божия, наричамъ пролетарии или хора на бѫдещето Пролетариитѣ наричамъ още пчелички, работници на новата култура. Думата „пролетарии“ е класова, тя не е точенъ изразъ, а трѣбва да се каже работници на новата култура, на новата наука. Коя е новата наука? — Да живѣемъ всички въ свѣтлина, да бѫдемъ всички щастливи и да не разваляме нито своето щастие, нито щастието на другитѣ. Азъ мога само съ двѣ думи да разваля щастието ви и за 100 години да го не намѣрите. Прѣдставете си, че ви извикамъ и поставя срѣщу васъ една бомба съ запалка. Ако експлодира бомбата, какво ще стане съ васъ? Така и въ всѣка ваша мисъль има запалително вещество, което като експлодира, образува всички ония условия, които наричаме зло. Тъй пояснявамъ злото — като материя, която не можемъ да контролираме, Защото не е подчинена на нашата воля. Материята, която е подъ нашата воля и можемъ да я контролираме, азъ наричамъ добро. Външниятъ свѣтъ се контролира отъ друга воля, вѫтрешниятъ отъ нашата. Ако и Господь, който контролира материята отвънъ, изгуби своята нишка, то всѣко сѫществуване би изчезнало А за това трѣбва да държимъ юздитѣ на коня си, защото изпуснемъ ли ги, коньтъ избѣгва и катурва всичко, а отъ това ставатъ и нещастията. Това сѫ общи и прости идеи. Всѣки день вашиятъ конь т. е. вашиятъ умъ, върви съ дигната опашка и уши, смѣлъ е, отъ нищо не се бои, но мине нѣкой покрай него, каже му нѣщо, и той веднага се стрѣсва. Нѣкой богатъ евреинъ върви смѣло по пѫтя, но срѣщатъ го и му казватъ, че му оставатъ още два деня да живѣе. Уплашва се коньтъ т. е, умътъ на този евреинъ, веднага той взима мѣрки, затваря магазина си и казва: „Ще празднувашъ отъ сега нататъкъ“. Така всички хора се плашатъ. Отъ войната до днесъ все слушамъ да се говори какво ще стане съ България. Мнозина се плашатъ повече, отколкото трѣбва. България не е един- ствената величина, има и други величини. Кажете ми, имаше ли българи, сърби, французи, германци, англичани, когато Господъ създаваше свѣта? — Нѣмаше ги, тѣ отпослѣ сами дойдоха. Може да ми възразите, но азъ питамъ: майката ражда ли дѣцата си като професори, учители, свещеници, сѫдии и др.? Тя ражда дѣца, които отпослѣ ставатъ учени, генерали, доктори, инженери и др. подобни по служба. Службитѣ, които изпълняваме въ живота, сѫ разнитѣ роли, които играемъ на сцената. Докато сме на сцената, ние сме облѣчени въ форми, актйори сме; слѣземъ ли отъ сцената, ние сме вече братя. Като отидемъ на небето, ще се посмѣемъ на тази борба, като си припомнимъ разнитѣ случаи отъ живота си на земята. Съ единъ примѣръ ще ви изясня положението, въ което се намирате. Единъ индуски богъ, като се наситилъ на хубавия си животъ на небето, пожелалъ да му се позволи да слѣзе на земята, да си поживѣе. Позволили му, и той си избралъ формата на свиня и затова се въплотилъ въ едно младо прасенце. Започналъ да живѣе като всички пра- сета, ровилъ се изъ нечистотиитѣ, излежавалъ се на сѣнка и тлъстѣелъ. По едно врѣме се оженилъ, родили му се дѣчица около 10—15; живѣелъ си мирно и щастливо. Почакали го на небето година, двѣ, три, десеть, той не се връща. Повикали го оттамъ, но той не искалъ да се върне. „Менѣ ми е тукъ много добрѣ“, казвалъ. Рѣшили да му взематъ прасенцата, та да го принудятъ да се върне, но и при това нещастие, пакъ не искалъ да се върне. Взели послѣ и жена му, но пакъ не успѣли, той започналъ да си търси друга жена Рѣшили най-послѣ да поразятъ него самия и затова му изпратили тежка болесть, която го и върнала на небето. Като се събудилъ на небето, започналъ да се смѣе на живота си който прѣкаралъ на земята. Много съврѣменни хора иматъ опитностьта на този богъ, но не знаятъ, какво сѫ били по рано. Много хора иматъ опитностьта на този буржоа, роватъ и рѣшаватъ разни въпроси на земята. Идатъ разни нещастия да вразумятъ хората, но като напуснатъ свинската форма, тогава ще разбератъ, какво е било тѣхното състояние. Какво прѣдставлява свинската форма? — Тя е крайниятъ материализъмъ, който сега сѫществува. Въ какво седи той? — Именно въ това: събиратъ се хората и говорятъ за това онова, за онзи свѣтъ, за доброто въ свѣта, но тѣ си иматъ своитѣ гѫски, кокошчици, винце и си живѣятъ широко. Бѣднитѣ хора, като ги слушатъ така да говорятъ, казватъ си: Тѣзи хора все за онзи свѣтъ говорятъ, за Бога живѣятъ,но знаятъ какъ да живѣятъ на този свѣтъ, И така, на бѣднитѣ хора харесва живота на богатитѣ, тѣхния материализъмъ, тѣ го възприематъ като идеалъ и се стремятъ да го постигнатъ. Този идеалъ става прицѣлна точка въ живота на бѣднитѣ и съ това се създава учението за материализма. Бѣднитѣ хора казватъ на богатитѣ: „Ние искаме да живѣемъ като васъ“. Понеже богатитѣ хора станаха причина за отклоняване на бѣднитѣ отъ правилния пѫть, Господъ ще ги тури на тѣхното мѣсто, за да изправятъ грѣшкитѣ си. Такъвъ е законътъ. И за това Христосъ казва: „Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта, за да разясня нѣщата“. Въ природата нѣма противорѣчия, но ние сами ги създаваме. Какъ? — Часть отъ материята, която Богъ ни е далъ, ние не може да я управляваме и затова създаваме злото. Всички грѣхове иматъ началото си въ материята. Всѣки грѣхъ има форма. Покажете ми единъ грѣхъ, който да нѣма форма. За нѣкой човѣкъ, казватъ, че е егоистъ. Въ какво се състои егоизмътъ му? — Иска да има кѫщи, пари, да господствува надъ жена си и т. н. За нѣкои хора казватъ, че сѫ алчни, че мразятъ хората и т. н. Всички грѣхове си иматъ своята материална подкладка. Като изгладимъ всички лоши форми, и грѣхътъ ще изчезне. Слѣдователно, лошитѣ форми създаватъ злото, затова се прѣпорѫчва на хората да си създаватъ красиви форми. Събератъ се двама учени и прѣдлагатъ разни теории за слънцето, за неговото състояние и т. н. Други учени започватъ да спорятъ, кое мнѣние е по-вѣрно и се раздѣлятъ, като послѣдователи на единия или другия. Днесъ всички учени спорятъ върху това, кой отъ авторитетитѣ на науката има повече послѣдователи. Двама свещеници се свадятъ, кой отъ тѣхъ да има повече послѣдователи енорияши и т. н. Христосъ и Мойсей не се съгласяватъ, не се споразумяватъ въ свѣта. Христосъ и Мохамедъ нѣматъ съгласие помежду си на земята. Въ свѣта нѣма такъвъ Мойсей, нѣма такъвъ Мохамедъ, нѣма такъвъ Христосъ. Онзи Христосъ, Мойсей или Мохамедъ, които сѫ причина за дѣление на хората, не сѫ служители Божии. Когато човѣкъ е изпратенъ да донесе нѣкоя велика божествена идея, той нѣма право да поробва хората и да търси своето благо.И Христосъ казва: „Азъ, Духътъ, нося тази свѣтлина на хората,които вѣрватъ, т. е., които иматъ чистота“. Сега, на примѣръ, вие вѣрвате ли въ това, което азъ ви казвамъ? — Ще кажете, че не сте го още провѣрили. Ами въ Христа вѣрвате ли? — Вече 2000 години какъ хората провѣряватъ Христа. Колкото вѣрвате въ мене, толкова вѣрвате и въ Христа. Евреитѣ вѣрватъ ли въ Мойсея? Азъ до сега не съмъ срѣщалъ човѣкъ въ свѣта, който вѣрва напълно въ своя учитель. Тѣзи хора, който казватъ, че вѣрватъ въ Христа или въ кого и да е другиго, не говорятъ самата истина Да вѣрвамъ въ Христа, не значи да се изправя въ църквата и да стоя благого- вѣйно, но да бѫда въ такъво разположение, въ такъво състъяние, каквото е ималъ Христосъ въ душата си Не ви говоря за религията, сити сме вече на религии. Ние трѣбва да живѣемъ въ божествената любовь, въ божествената обичь, въ божествения духъ Сегашнитѣ религии нека останатъ за буржоата, за хората на миналото, а божествениятъ животъ е потрѣбенъ за хората на бѫдещето. Нѣкои мислятъ, че ние искаме да туримъ хората въ ново заблуждение. Далечъ отъ мене такава мисъль; въ мене има любовь, която е движение отгорѣ надолу. Разбирамъ какво е обичь, т е. движение на човѣшката душа отдолу нагорѣ; разбирамъ какво е божествениятъ духъ, т. е. сила, която държи всичко въ хармония Докато вие имате сегашнитѣ религиозни схващания, никога не ще може да се споразумѣемъ съ васъ. Може ли да кажете, като Христа: „Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта“? Може ли да бѫдете видѣлина на себе си и на своитѣ близки? Това се изисква отъ всички ви, защото всички можете да станете, въ този смисълъ, спасители на свѣта. Докато очакваме спасението на свѣта отъ единъ човѣкъ, той никога нѣма да се изправи и уреди, а трѣбва всички да се загрижимъ за неговото оправяне и уреждане, а това ще постигнемъ като поддържаме божествения редъ на нѣщата и се стремимъ да не го нарушаваме. Когато нѣкой ме пита, дали вѣрвамъ въ Христа, азъ намирамъ, че това е най-баналниятъ въпросъ, защото това е равносилно, да ме пита нѣкой, дали вѣрвамъ въ свѣтлината, въ любовьта. Азъ хо- дя въ свѣтлината, каква нужда има да вѣрвамъ въ нея? Всѣки день азъ приказвамъ съ Бога, какъ да не вѣрвамъ въ Него? Щомъ ми задаватъ такива въпроси, то значи, че искатъ да ме снематъ отъ положението ми, да ме на правятъ демонъ, антихристъ, буржоа. Азъ не искамъ да бѫда нито буржоа, нито пролетарий тъй, както сега раз- биратъ хората. Азъ не ви говоря за историческия Христосъ, но за Този, живия Христосъ, който е въ васъ и между васъ. Избийте тоя клинъ отъ ума си, да мислите, че Христосъ е вънъ отъ васъ. Този Христосъ е Духътъ, и когато Го разберете, ще Го видите въ всѣки човѣкъ. Докато търсите Христа само въ единъ човѣкъ, никога нѣма да Го намѣрите. И другъ пѫтъ съмъ ви казвалъ, че когато нѣкой човѣкъ иска да ви проучи, ще може ли да ви разбере само по единъ вашъ косъмъ? Ако нѣкой обича нѣкого и вземе единъ косъмъ отъ косата му, може ли да се каже, че въ това се крие цѣлата му любовь? Това ще бѫде цѣла идилия! И азъ виждамъ религиозни хора, извадятъ единъ косъмъ отъ Христа, погледатъ, погледатъ го и пакъ го турятъ на мѣстото, не го разбиратъ Всички взиматъ не само косми, но и парченца отъ кръста Му, и свѣтътъ пакъ не се оправя. Защо? — Защото се занима- ватъ само съ физическата страна на Христа. А Христосъ е казалъ: „Който изпълнява волята на Отца ми, той ще живѣе въ свѣтлина“? Съ това нѣмамъ прѣдъ видъ личния животъ на хората, но искамъ да чистя вадитѣ. Азъ съмъ рѣшилъ да изчистя мѫтната вода, не защото я мразя, а да даде мѣсто на чистата вода и да полива градинитѣ, дѣто сѫ насадени пиперъ, зеле, моркови и други зеленчуци. За градинитѣ е потрѣбна мѫтна вода, а чистата вода е потрѣбна за пѫтницитѣ на живота, които се връщатъ къмъ бога. Каква идея е тя! Когато Господъ създалъ свѣта безъ народности, свѣтътъ билъ щастливъ, но днесъ, откакъ дойдоха старитѣ египтяни, асирийци, сирийци, римляни, гърци, филистимни, щастието изчезна отъ земята. Съврѣменната наука и животътъ ме интересуватъ и при всичкитѣ противорѣчия, които срѣщамъ, азъ пакъ намирамъ много полезни работи, Азъ се възхищавамъ много повече отъ едно босо дѣте, отколкото отъ едно богато и добрѣ облѣчено. Тога бѣдно дѣте е отлично, защото съ него може да се разговаряшъ, то е скромно; въ облѣченото дѣте има външни форми, неискрени, чрѣзъ които то иска да покаже, че не е просто. Срѣщамъ единъ пиянъ човѣкъ, който се е напилъ много Той ми се извинява и казва: „Извинете, господине, азъ съмъ магаре, понапилъ съмъ се добрѣ“. Казвамъ му: „Ти не си магаре, защото магарето не пие, но си откровенъ човѣкъ, за което те и уважавамъ“ Понѣкога човѣкъ, като се напие, може да стане буржоа, защото работниятъ човѣкъ никога не се напива. Всички пияници сѫ буржоа.

           

И тъй, да се върнемъ къмъ Бога и да живѣемъ безъ религията на умразата, завистьта и користолюбието. Съ това не искамъ да кажа, че трѣбва да се изхвърли религията, нека си сѫществува класовата борба, защото и тя е тъй потрѣбна, както сѫ потрѣбни онѣзи глисти, които разработватъ почвата. Земледѣлецътъ казва: „Изо- рахъ нивата“. — Не, не си я изоралъ ти, а тѣзи глисти, които живѣятъ дълбоко въ земята. Тъй и въ класовата борба: пролетариитѣ, буржоата сѫ глиститѣ, които сѫ работили редъ години и сѫ окислили почвата. Слѣдъ това ще дойдатъ ангелитѣ съ своитѣ рала, ще посѣятъ тази почва и ще кажатъ: „Достатъчно сте работили, ние ви благодаримъ, защото ще имате за хиляди години какво да ядете и пиете и ще бѫдете всички братя“. Християнитѣ казватъ: че при тѣзи блажени врѣмена ще бѫдатъ въ рая, турцитѣ казватъ, че ще иматъ цѣли планини съ пилафъ и т н Каква идилия е то — пилафъ безъ купонъ! Христосъ, обаче, казва: „Азъ дойдохъ видѣлина на свѣта“, а видѣлината е смисъла на живота, тя е храна на ума, душата и сърцето. Това значи да сте доволни въ себе си, сити въ живота и да имате енергия и желание за работа въ живота. Сега, като се върнете въ кѫщи, ще почнете да философствувате: „Може ли човѣкъ да живѣе безъ религия“? Когато Господъ създаде свѣта, нѣмаше религия. Религията се яви въ свѣта, когато дойде дяволътъ. По-напрѣдъ хората живѣеха въ любовь, и всѣко учение, което не се рѫководѣше отъ любовьта, не се признаваше за божествено. Споредъ мене, религията е единъ санаториумъ, една болница за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова отъ живота, и когато момъкътъ изгуби своята възлюбена, тѣ ставатъ религиозни. Слѣдователно, всички религиозни хора сѫ фалирали буржоа, а ония хора, които служатъ на Бога отъ любовь, тѣ сѫ хора безъ религия. Тѣзи, които сѫ въ болницата, не ги съвѣтвамъ да излѣзатъ отъ нея преждеврѣменно, а ако искатъ да излѣзатъ трѣбва да запитатъ лѣкаря, дали е врѣме за това, дали организмътъ имъ функционира правилно, и ако лѣкарьтъ имъ разрѣши, нека влѣзатъ въ широкия пѫть на живота, дѣто се живѣе безъ религия. „Свободни сте“, трѣбва да каже той, ще ви подпише свидѣтелство да бѫдете свободни. Църквата за сега е една болница, а свещеницитѣ и проповедницитѣ сѫ прислужницитѣ и лѣкаритѣ. Сега на нѣкои отъ васъ прѣдстои да излѣзатъ отъ болницата. И азъ съмъ на вратата ѝ. Макаръ и да съмъ незванъ отъ никого пропо- вѣдникъ, пророкъ безъ портфейлъ, ще ви запитамъ: „Приятенъ ли бѣше животътъ ви въ болницата, научихте ли си урока тамъ“? Ще кажете: „Охъ, съсипаха ни тѣзи инжекции“. Лѣкарьтъ казва: „Човѣкъ, който не живѣе въ Бога, ще опитва нашитѣ губерки и ще живѣе въ болницата“. Азъ казвамъ: „Не нося никакви губерки, ножо- ве, никаква аптека нѣмамъ, торба не нося, но дишайте чистъ въздухъ, гледайте нагорѣ, не ходете въ тъмнината, нека слънцето да ви огрѣе, за да не влѣзете пакъ въ болницата. А влѣзете ли отново въ болницата, опасно е вече, защото положението се осложнява. Докторътъ пакъ ще се яви, ще употрѣби всички научни срѣдства, ще гледа, какъ температурата постоянно се повишава, и вече болниятъ ще фалира и ще го изнесатъ отъ болницата. При такава висока температура нѣма животъ, а ще го внесатъ въ аутопсионната стая, ще му разтворятъ мозъка, стомаха, червата и ще видятъ, по какви причини сѫ го уволнили. Христосъ казва, че може да се живѣе и безъ термометри. Не се смущавайте отъ това, кое е полезно въ живота и кое не — всичко е полезно, но да прѣстанемъ да мислимъ, че животътъ е само въ болницата. Болница, църква, концертна зала, училище, това сѫ нѣща прѣходни, а животътъ подразбира нѣщо много по-сериозно въ себе си Въ истинския животъ не трѣбва да има никакво смущение, а постоянна работа.

           

Съ три думи ще ви опрѣдѣла това, което Христосъ казва: мѫчене, трудъ и работа Нѣкой ученикъ казва: „Много се мѫчихъ, докато влѣзохъ въ гимназията, много се трудихъ, докато я свърша“ Като се помѫчите и потрудите, иде работата — това е учението, което сега ви проповѣдвамъ. На тѣзи, които се мѫчиха, казвамъ да не се мѫчатъ по-вече, а да се трудятъ На тѣзи, които сѫ се мѫчили и трудили, казвамъ: „Не трѣбва повече да се мѫчите и трудите, а елате при мене, азъ ще ви науча да работите. Това сѫ думитѣ Христови, който казва въ цитирания стихъ: „Азъ, моятъ Духъ ще дойде да ви научи, какво да правите“. Сега е моментътъ за тѣзи, които сѫ свършили училището, да се спратъ, да покажатъ свидѣтелството или дипломата си, защото прѣди това сѫ били невѣжи. Днесъ навсѣкѫдѣ въ свѣта искатъ дипломи; нѣ- машъ ли такива, не можешъ да станешъ нито учитель, нито министъръ, нито сѫдия и т. н. Бѫдещия животъ нѣма да бѫде животъ на миналото. Христосъ казва: „За въ бѫдеще нѣма да има нужда отъ свидѣтелства“, а сегашниятъ животъ ще служи за основа на бѫдещия, ще изработи нови форми, и ние знаемъ, какви ще бѫдатъ тия форми: братство съ любовь.

           

И тъй, онѣзи, които не сѫ влѣзли въ училището и не познаватъ свѣтлината, ще се мѫчатъ и трудятъ. Малко сѫ тѣзи, които работятъ, тѣ сѫ само нѣкои поети, художници и музиканти. Работата е да нѣматъ абсолютно никакво смущиние въ ума. Христосъ казва: „Азъ ви нося божествената любовь, влѣзте въ нея, проявете ва- шата обичь, и тогава Духътъ ще дойде, ще влѣзе въ васъ, и вие ще разберете вѫтрѣшния смисълъ на живота“.

 

 

Бесѣда, държана на 4 май 1919 година. 

 







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt