Jump to content
hristo

1917_01_21 Двамата господари

Recommended Posts

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Двамата господари.






„Никой слуга не може на двама господари да слугува.

Не може да работите на Бога и на Мамона“ 1)

   

   Въ свѣта работятъ два разумни принципа. Като казва, че не може да служите едноврѣменно на тѣзи два принципа, Христосъ подразбира, че не може да бѫдете два пѫти по- активенъ, отколкото може да издържите, т. е. въ единъ котелъ не може да се произведе по-голѣмо напрежение, отколкото той може да издържа. Тѣзи два принципа не могатъ да се събератъ въ единъ котелъ. Въ окултизма тия принципи се наричатъ първи и втори, а въ науката „положителенъ“ и „отрицателенъ“. Положителниятъ принципъ е всѣкога по силенъ, а отрицателниятъ по-слабъ. Творческата сила всѣкога се проявява прѣдимно въ слабия принципъ. Това, което гради въ свѣта, то не е силното, а слабото. Затова онѣзи хора, които разрушаватъ, всѣкога сѫ по-силни, отколкото добритѣ, мекитѣ хора. Вие може да усѣтите тѣзи два принципа у васъ едноврѣменно, напр., когато станете активни, когато се разгнѣвите и извикате: „Скоро редъ и порѣдъкъ“, тогава всички слуги, жени, дѣца, се изплашватъ и се подчиняватъ. Но този принципъ не е творчески, той нищо не създава. Само когато се оттеглите вѫтрѣ въ себе си, като се успокоите, тогава всичко взима своя нормаленъ редъ. Първончалниятъ принципъ, отъ който произлиза злото, умразата и лъжата, самъ по себе си не е лошъ. Вие имате особенни понятия за умразата и лъжата. За да може човѣкъ да лъже трѣбва да е уменъ: глупавъ човѣкъ не може да лъже. Това е най-голѣмата философия, а въ съврѣменното общество наричатъ го „висша дипломация“. Тази дипломация и женитѣ я иматъ. Когато мъжътъ е по-силенъ, въ първия принципъ, жената ще го глади, ще го нарича „миличъкъ“ и най-послѣ съ мекота ще го укроти, за да асимилира този висшъ принципъ. Слѣдъ като се уравновѣсятъ тѣзи два принципа, почватъ да работятъ заедно: първия принципъ отъ излишъка си дава на втория. Христосъ казва: „Не може да служитѣ едноврѣменно на Бога и на мамона, не може да служите едноврѣменно на първия и на втория принципъ, не можете да служитѣ едноврѣменно на умразата и на любовьта“. Това сѫ двѣ нѣща, които се изключватъ, понеже сѫ диаметрално противоположни: не се движатъ въ една посока. Вземете, напр., двама търговци, тѣ могатъ да работятъ заедно, защото иматъ еднакви интереси, движатъ се въ една посока, но единъ търговецъ и единъ лѣкарь не могатъ да работятъ заедно.

 

   Подъ думата „Господъ“ се разбира най-възвишеното, най благородното начало, което твори. Този принципъ е мекъ и пластиченъ, но съ това той не е ограниченъ и е безсмъртенъ — въ този принципъ, втория, не сѫществува смърть. Въ първия принципъ сѫществува смърть, и то само затова, защото силниятъ, съ силата, която има въ себе си, самъ се разрушава. Само силнитѣ хора могатъ да се самоубиватъ. Вземете за примѣръ скорпиона, ако бѫде заобиколенъ съ огънь и не може да излѣзе отъ тамъ, той извива опашката си и се самоубива. Той прѣдпочита да се самоубие, отколкото да изгори живъ“. Първиятъ принципъ е създалъ козмоса, материалния свѣтъ, всички видими свѣтове съ вашитѣ тѣла и тѣхнитѣ енергии и сили, които сѫ необходими за съграждането имъ. Когато искате да се откажете отъ първия принципъ, вие трѣбва да повърнете всичко, което той ви е далъ. А като му повърнете всичко, какво ще остане въ васъ? Вие ще се върнете въ втория принципъ, ще станете едно съ съ Бога. Нѣма да има тогава ни Иванъ, ни Драганъ, нѣма да има ни ангели, ни дяволи, и въ свѣта ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие Нѣма да става въпросъ, коя отъ двѣтѣ воюващи страни ще побѣди, какво ще стане слѣдъ войната; всички тѣзи въпроси ще се разрѣшатъ, всичко това ще се слѣе въ първия принципъ, и той ще се оттегли въ себе си. Когато човѣкъ иска да стане енергиченъ, трѣбва да се подсоли: злото въ свѣта е подсоляване, и човѣкъ трѣбва да стане лошъ за да се осоли. Когато човѣкъ се обезсоли, Богъ изпраща първия принципъ, за да образува сольта. Но човѣкъ не трѣбва да слугува на този принципъ. Христосъ го взима както се проявява на земята, а не както се проявява горѣ, между ангелитѣ Човѣкъ не може да бѫде едноврѣменно богатъ и благочестивъ Азъ не вѣрвамъ на такова благочестие. Когато кесията на единъ човѣкъ е пълна съ злато, съ сребро, и той претендира да е светия, съмнѣвамъ се въ неговата святость. Всички богатства, на свѣта принадлежатъ на Господа, и въ момента, когато помислишъ, че силата, влиянието, което имашъ, е твое, ти слугувашъ на първия принципъ Тоя принципъ е индивидуаленъ, той разединява всички сѫщества, защото не е майсторъ да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия при които тѣ да живѣятъ, и най послѣ той се разгнѣвява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъль, ще ви разкажа единъ анекдотъ. Единъ селянинъ нѣмалъ никакъ дѣца и често молилъ Бога да му подари дѣца. Единъ день взелъ единъ чувалъ, въ който имало цѣла крина житни зрънца и се помолилъ на Бога да превърне тѣзи зрънца въ дѣца. Богъ чулъ молбата му, и всички зрънца се прѣобърнали въ дѣца. Като станалъ сутриньта, всички дѣца започнали да викатъ, плачатъ, искатъ да ядатъ Това много разгнѣвило селянина, и той казалъ: „Тѣзи дѣца ще ми изядатъ главата“, и взелъ да ги бие и избива. Едно отъ дѣцата успѣло да се скрие задъ вратата и, като дошълъ неговия редъ, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. Това е първиятъ принципъ у васъ — злото, което дѣйствува, и когато дойде, казва: „Азъ ще руша“ Но когато дойде въ свѣта вториятъ принципъ, който хората наричатъ любовьта, майката, силата на нѣщата, той веднага смекчава първия принципъ, и, съединени така, двата раждатъ най-великото, най-възвишеното въ свѣта. Като служите на Господа, само чрѣзъ Него може да влияете на първия принципъ: само Господь е въ сила да ви избави отъ смъртьта. Не служите ли на Господа, ще бѫдете погълнати отъ първия принципъ, защото законътъ е такъвъ. Откѫдѣто изтича водата пакъ тамъ се връща; откѫдѣто излизатъ паритѣ, пакъ тамъ се връщатъ; откѫдѣто излиза силата, пакъ тамъ се връща — всичко се връща назадъ. Всички тѣзи нѣща сѫ излѣзли отъ първия принципъ. А въ любовьта имате едно проявление на абсолютния Богъ въ свѣта, Когото никой не знае какъвъ е — незнаенъ Богъ, за Когото хората нѣматъ никакво понятие въ свѣта. Този Богъ, Когото вие не знаете и му се покланяте, Него азъ ви проповѣдвамъ, казва Павелъ. Само Той държи въ себе си тѣзи два велики принципа, чрѣзъ които се проявява. И тъй, понеже единиятъ принципъ разрушава, а другиятъ гради, вие не може едноврѣменно да разрушавате и да градите. Като мразите — разрушавате, а като любите — градите, създавате Нѣкои подразбиратъ, че първиятъ принципъ има нагледъ у хората желание да съгражда, но той пакъ поглъща. „Обичамъ те, обичамъ те, но ще те изямъ“, така котката си играе съ мишката, най-послѣ я стисне и погълне Това наричатъ хората любовь! Нѣкои, като говорятъ за индуската философия, подъ, „нирвана“ разбиратъ сливане съ Бога, а не съграждане. Това е отчасти вѣрно: ще има и сливане и съграждане. Трѣбва да се влѣзе въ съгласие съ втория принципъ и да се живѣе съ него. Въ втория принципъ има вѣченъ стремежъ да докара всички сѫщества въ едно, да ги обедини; то е стремежътъ на Христа, да се прояви Богъ индивидуално въ всѣка душа. Богъ иска да създаде въ свѣта малки кѫщички, въ които да живѣе. Велико е онова сѫщество, което може да разбере този дълбокъ принципъ Мнозина съвременни философи сѫ оплетени отъ тѣзи два принципа. У всички песимисти, анархисти и тѣмъ подобни, като ги вземете въ религиозно и обществено отношение, първиятъ принципъ е взелъ надмощие. Азъ слѣдя тѣзи нѣща и имамъ за това цѣла статистика. Мѫжъ и жена се оженятъ, но слѣдъ 2—3 години жената го изтощи, разсипва, уморява го и втори пѫть се оженва. Уморява и втория мѫжъ. Оженва се трети пѫть, но и съ него става сѫщото. Най-послѣ казватъ: „Тази жена е кутсузъ“. Случава се и обратно: мѫжъ не може да живѣе съ жена, въ него първиятъ принципъ е наддѣлѣлъ и като вземе жена ще я умори. За такъвъ мѫжъ и за такава жена вториятъ принципъ трѣбва да е толкова силенъ, че да се уравновѣси съ първия И въ религиознитѣ общества често се срѣщатъ такива спорове, въ които изпѫква първиятъ принципъ. Напр., често се явява въпросъ, кой да заеме първо мѣсто до олтара въ църквата. На физическото поле не е възможно да има много столове до олтара, и, ако речете да си наредите всички горѣ прѣдъ олтара столове, свещеникътъ нѣма да се вижда. Сѫщитѣ въпроси се пораждатъ и между учители, кой да бѫде дирекоръ Колко директори може да има? Само единъ. Подобни въпроси се пораждатъ между военни, между проповѣдници — все за първенство Тази борба е естествена, тя е единъ великъ божественъ процесъ, прѣзъ който сѫ минали всички ангели. Много отъ тѣхъ сѫ минали изпита, минали са прѣзъ първия принципъ и сѫ влѣзли въ втория, и сега служатъ на Бога, а други не сѫ го минали, паднали сѫ и сѫ останали да служатъ на първия принципъ, на мамона, затуй ги наричатъ демони. И между хората има служители на първия и на втория принципъ. Слѣдъ врѣме, когато човѣчеството завърши своето развитие, вземе своя вѣнецъ, всѣки ще отиде на мѣстото си. Затова Христосъ казва: „Безъ Мене — подразбира втория принципъ — нищо нѣма да направите“. Тукъ е дълбокия смисълъ — останете ли сами да се борите въ свѣта, ще станете слуги на първия принципъ и тогава ще се прояватъ въ васъ всички отрицателни качества; умора, зависть, отвращение, недоволство, които постоянно разрушаватъ. Въ този принципъ не може да намѣрите благо за свѣта, не може да видите никакъвъ смисълъ въ живота. Затова казва Христосъ: „На Бога и на мамона едноврѣменно не може да служите“. Ако служите на мамона, ще бѫдете въ дъното на ада, ще бѫдете въ вѣчно недоволство и никога нѣма да разберетѣ дори, защо сте мѫжъ или жена. Може да минете прѣзъ всички форми на създанието, но всѣкога ще бѫдете недоволни, понеже човѣкъ самъ по себе си никога не е доволенъ. А подъ думата „недоволство“ се разбира, че не може да бѫдешъ доволенъ отъ своя външенъ изгледъ Защо човѣкъ е недоволенъ? Неговиятъ духъ е много по- великъ, изисква по-широка дѣйность отъ онази, която проявява. Имашъ малко тѣло, а духътъ иска по голѣмо. Започва една вѣчна борба, И въ тази борба казвате: „Правото е на силния“, то е първиятъ принципъ, а когато кажете: „Правото е на слабия“, то е вториятъ принципъ. Нѣкой направилъ прѣстѫпление, но като даде на сѫдията 2 — 3000 лева, той го оправдава сѫщо както въ срѣднитѣ вѣкове съ индулгециитѣ — щомъ си купишъ индулгенция, прощаватъ ти се грѣховетѣ. Обаче, въ съграждането на нашия животъ Христосъ не търпи разединение. Щомъ сте раздѣлени въ себе си, трѣбва да се дигнете надъ туй разединение и да работите вѫтрѣ въ Бога. Само тогава ще разберете вѫтрѣшния смисълъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ вселената. Онѣзи, които сѫ тръгнали въ Пѫтя, посветенитѣ, иматъ по-голѣма опитность. Защо? Тѣ страдатъ повече, отколкото свѣтскитѣ, защото въ християнството едноврѣменно съ първия принципъ се усилва и вториятъ. Дѣто се проявява любовьта, ще се прояви и първиятъ принципъ, който остава само една сѣнка — сѣнка на битието. Подъ „сѣнка“ разбирамъ принципъ, който умъртвява. Първиятъ принципъ самъ по себе си е тъменъ и носи тъмнина, а вториятъ принципъ всѣкога носи свѣтлина на ума. Щомъ дойде първиятъ принципъ, усѣщате голѣма скръбъ, безсмисленость въ живота, дойде, ли вториятъ принципъ, веднага се разполагате, подигате се. Въ първия принципъ търсите изходъ, и, ако не го намѣрите, дохажда ви мисъльта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите отъ неблагоприятнитѣ условия на живота, които сами сте си създали. И тъй, първиятъ принципъ е крайно алченъ, ненаситень, въ него желанията нѣматъ граница. Какъвъ животъ може да има въ това, което е ненаситно? Какъвъ смисълъ може да има въ единъ животъ, който се движи постоянно въ права линия? Напр., пѫтувате прѣзъ вселената съ бързината на свѣтлината — какъвъ смисълъ може да има за васъ това движение? Да влѣзешъ въ една, двѣ, три и повече кѫщи, нѣма смисълъ. Има смисълъ да се запознаешъ съ ония, които живѣятъ тамъ, да встѫпишъ въ общение съ тѣхния умъ и сърце Запознаване, приятелство въ свѣта е да влѣзешъ въ съгласие съ този божественъ принципъ, който тукъ, на земята, е изразенъ въ Христа.
  

   Първиятъ принципъ е създалъ много илюзии въ човѣшкия умъ. Понеже той носи всички сѣнки, той е силенъ, създалъ е комбинации, съ които може да даде възможность да се изрази божествената любовь: любовьта намира въ него изразъ, той ѝ става като почва. Неговото желание е да подчини втория принципъ — любовьта, но тя не се подчинява. Тя е законъ, който регулира нѣщата въ свѣта. Първиятъ принципъ се бои отъ втория, защото, когато се изпрѣчи прѣдъ втория, проявява се свѣтлина и, като види своя образъ, почва да се плаши. Сѫщо когато отидете при нѣкого, който ви обича, сърцето ви почва да тупа Той казва: „Дохождате при майстора си — тъй мнозина съмъ поглъщалъ“. Мѫже, жени, дѣца — на всички треперятъ сърцата. Мѫжъ или жена — и двамата иматъ скрита мисъль — първиятъ принципъ — искатъ да владѣятъ, но, като усѣтятъ, че този принципъ не се поддава, казватъ: А, тукъ е моятъ майсторъ; тукъ е вториятъ принципъ, божествениятъ, който носи изразъ на животъ и безмъртие“. Писанието казва: Любовьта изпѫжда вънъ всѣки страхъ“, и за да бѫдемъ щастливи, непрѣмѣнно трѣбва да се съединимъ съ Христа — иначе, пѫтьтъ ни е изгубенъ. Щомъ не служимъ на Бога, ще служимъ на мамона. Ако служимъ на Бога, съборили сме мамона — ако не служимъ на Бога, ще дойде мамонъ и ще каже: „Ти ще ми служишъ“! Това всѣки отъ васъ трѣбва да знае. Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да съмъ свободенъ“. Свободенъ ще си, ако служишъ на любовьта, иначе ще слугу- вашъ на мамона и ще бѫдешъ робъ. Едноврѣменно на Бога и на мамона не можете да служите — по никой начинъ! Често нѣкои казватъ: „Азъ да го набия, та да ми има страхъ“ Ти можешъ да го набиешъ, можешъ да го наплашишъ, но той нѣма да те обича. Азъ бихъ желалъ да видя нѣкого отъ васъ, който чрѣзъ бой е обикнатъ отъ другъ. Такъвъ човѣкъ не съмъ срещналъ. Това го говоря не само азъ, говорили сѫ го всички велики хора, всички светии.

   Когато първиятъ принципъ вземе надмощие въ човѣшкото сърце, човѣкъ става сухъ, коравъ, започва да затвърдява У него всичко закоравява — сърцето, мускулитѣ, рѫцѣтѣ, краката, артериитѣ и т. н Тогава лѣкаритѣ казватъ, че въ такъвъ човѣкъ се явила болестьта „артериосклероза“. Азъ казвамъ, че това се дължи на първия принципъ, който е втвърдилъ сърцето и обсебилъ човѣка. Като забѣлѣжи, че първиятъ принципъ е завладѣлъ човѣка, Богъ започва да разединява, т. е. започва да дѣйствува вториятъ принципъ. Като влѣзе въ първия принципъ Любовьта, почва да го организира въ себе си. Това е борба, която дѣйствува механически въ свѣта. Тя се явява въ всички слоеве на обществото, въ умоветѣ на философитѣ, въ религиознитѣ общества — навсѣкѫдѣ. Тя ще се явява, докато вториятъ принципъ вземе надмощие и организира нашитѣ сърца, нашитѣ тѣла, и ние станемъ безсмъртни. Желанието на Христа, желанието на втория принципъ е да вземе надмощие надъ клѣткитѣ, монадитѣ, и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минемъ отъ прѣходното къмъ неизмѣнното, ще влѣземъ въ областьта на вѣчното съединение — вѣчната божествена хармония. Затова е създаденъ свѣтътъ, за да минатъ сърцата и умоветѣ на хората отъ първия принципъ въ втория Процесътъ е отлѣво надѣсно. Какъ работите вие, напримѣръ? Отивате налѣво, за да дѣйствува дѣсната рѫка по-силно. Има и изключения, нѣкои сѫ лѣвичари, но изобщо, когато се работи, отива се отлѣво надѣсно. Този принципъ е станалъ причина да се измѣсти сърцето малко на лѣва страна Съврѣменнитѣ физиолози обясняватъ измѣстването на сърцето съ това, какъ е лежало дѣтето въ утробата на майка си. Но причината не е тази. Слѣдъ врѣме сръцето трѣбва да се прѣмести въ срѣдата между двата дроба, и само тогава ще има хармония между мѫдростьта и любовьта. Сега, като говоря за вашето сърце, подразбирамъ такава хармония и между вашитѣ мисли и желания. Всѣкога вашитѣ желания иматъ надмощие надъ вашия умъ Вие мислитѣ много добрѣ и казвате: „Азъ ще направя това, ще направя онова“, но, като се раз- сърдите, разрушавате всичко. Мѫжъ и жена се обичатъ, но единъ день жената среща другъ мѫжъ, по- красивъ отъ нейния, съ хубави мустачки, черноокъ, и казва: „Намѣрихъ го, най- сетнѣ! “ И този домъ, който се гради двадесетъ години се разрушава. Тази жена е нещастна: Намѣрила е тя първия принципъ. Сѫщото нѣщо се отнася и за мѫжетѣ, и за дѣцата. Едно дѣте намира баща си глупавъ, лошъ, и казва: „Онзи баща е по добъръ отъ моя“. Често нѣкои дѣца сравняватъ своята майка съ други майки и казватъ: „Майката на онѣзи дѣца е по хубава, по- добра отъ нашата“ и веднага въ тѣхния домъ се явява дисхармония. Промъкналъ се е първиятъ принципъ. Азъ ви говоря за тази философия не въ нейната дълбочина, но само да ви изтъкна, колко сте слаби. Прѣдъ мене вие сте такива, както ви виждамъ, слаби; вие сте още гвоздеи, които тепърва трѣбва да се забиватъ отъ чука! Като дойде чукътъ, ще ви пита: „Познвашъ ли ме? “ „Познавамъ те“ Ще се забиешъ и даже навънъ ще излѣзешъ. Ще познаете, че сте гвоздеи, и че силата не е въ васъ, а въ чука. Чукътъ пъкъ казва: „Видишъ ли, като те ударя, накѫдѣ отивашъ“; силата, обаче, е въ дръжката на чука, а не въ чука“. Тази сила е въ рѫката, а не въ дръжката. Рѫката пъкъ казва: „Силата е въ мозъка, а не въ самата рѫка“. Ако мозъкътъ не даде заповѣдь да се дигне рѫката, какво ще стане съ нея“? Така е и съ хората. Двама приятели, два гвоздея се събиратъ и се разговарятъ. Единиятъ казва: „Азъ съмъ забитъ 20 с. м. знаешъ ли колко товаръ закачватъ на мене? Никой не може да ме изтръгне, най-голѣма работа върша азъ“. Това сѫ разсѫждения на гвоздеи. Влиза нѣкой християнинъ въ църква и казва: За Господа азъ направахъ едикакво си, обърнахъ едного къмъ Господа“. Обърналъ си го! Ти си като крадецъ, когато вземе кисията на нѣкого и я отвори; бръкналъ си въ сърцето му и си го задигналъ, и оставашъ онзи човѣкъ да си оплаква днитѣ и живота, Нѣкои майки смѣтатъ, че сѫ дали животъ на дѣтето си и го изпратятъ въ „Майчинъ домъ“. Дала си му животъ Ти не трѣбва да лъжешъ това дѣте. Вториятъ принципъ не търпи лъжа. Между лошитѣ хора лъжата, силата, умразата, завистьта — всички тѣзи нѣща сѫ съвмѣстими; тѣ сѫ естествени нѣща и когато двама лоши хора се набиятъ, усѣщатъ врѣменно удоволствие Така е и съ единъ вълкъ, лъвъ — когато тѣ разкѫсатъ и изядатъ една овца, врѣменно сѫ доволни; слѣдъ 5 — 6 часа, обаче, тѣ иматъ нужда да разкѫсатъ друга жертва. Такива примѣри има много и въ съврѣменната цивилизация. Случило се е нѣщо подобно въ Америка, констатирано отъ сѫдебнитѣ власти въ Ню-Йоркъ. На единъ американски лѣкарь му правѣло голѣмо удоволствие да убива хора, и дѣйствително, въ кѫсо врѣме той убилъ 25 души. Взелъ той една жена за своя секретарка и първо нея убилъ. И какъ? Започналъ да я рѣже парче по парче, като наблюдавалъ ефекта отъ своето дѣло, отрѣзалъ ѝ пръститѣ на краката, на рѫцѣтѣ, извадилъ очитѣ ѝ, отрѣзалъ носа, ушитѣ, докато най-послѣ я умъртвилъ. Това сѫщото направилъ и съ други 24 души, слѣдъ което ги турялъ въ една печка и ги изгарялъ. Въ този човѣкъ е настѫпвало животинско озлобение, когато е умъртвявалъ жертвитѣ си. Той билъ изслѣдванъ френологически въ Ню-Йоркския затворъ: челюститѣ и очитѣ му били обезобрзени. Той е билъ подъ влиянието на първия принципъ. Често въ такива прѣстѫпници се явява желание да пуснатъ голѣми бради. Голѣмата брада е признакъ за присѫствието на първия принципъ. Отъ това не искамъ да отидете въ друга крайность и да ме разберете криво. Голѣмата брада дава повече сокове въ човѣка, обаче, въ прѣстѫпника тя ще бѫде остра, груба. Когато вашитѣ косми станатъ остри, първиятъ принципъ е взелъ у васъ надмощие. За да познаете, колко сте добри, опитвайте всѣка сутринь вашитѣ коси, вашата кожа. Когато кожата ви стане суха и почне да надебелява, у васъ е първиятъ принципъ. Този принципъ ще ви погълне тъй както змията поглъща жабата. Той ви улавя за крака, и ако се не обърнете къмъ Господа, ще слѣзете въ дъното на ада, ще познаете другата философия на живота, ще познаете, какво е да служишъ на мамона. Никой не може да избѣгне отъ тази вѣчна сѫдба на нѣщата. Затова Христосъ казва: „Обърнете се къмъ Мене“.

   Животътъ въ съврѣменното наше състояние се проявява въ двѣ посоки: въ доволството и недоволството, въ качване и слизане. Други посоки на мисъльта нѣма. Право е, че богатъ човѣкъ не може да бѫде светия, но и сиромахъ не може да бѫде светия, ако е недоволенъ. Подъ думата „богатъ“ разбирамъ човѣкъ, който е недоволенъ отъ себе си; „сиромахъ“ — човѣкъ, който е доволенъ отъ себе си. Като забогатѣе човѣкъ, става недоволенъ отъ положението си; купува една кѫща, втора, трета, мебели — търси начини да разшири този крѫгъ. Недоволенъ — богатъ; доволенъ — сиромахъ. Но като казвамъ „доволенъ“, не разбирамъ да си индиферентенъ тъй, както въ Индия има факири, които се хипнотизир- ватъ и заспиватъ. Имало единъ, който въ продължение на 20 години съсрѣдоточавалъ мислитѣ си и стоялъ неподвиженъ дотолкова, щото птицитѣ го смѣтали за дърво и започнали да правятъ гнѣзда да главата му. Не разбирамъ такова състояние на доволство, — да се завъдятъ птички въ главитѣ ви. Богъ е създалъ за тази цѣль дървета, а ти, за да си доволенъ, трѣбва да работишъ за Бога, да слугувашъ Нему. Да си доволенъ, то значи: ако днесъ си спечелилъ 3 лева, радвай се за това и благодари на Бога. Утрѣ, като станешъ, ако спечелишъ пакъ 3 или 4 — 5 лева, пакъ благодари на Бога. Не казвай: „Малко спечелихъ“. „Доста е на деня неговото зло“. Единъ грошъ спечелишъ, благодари на Бога; десеть гроша спечелишъ — пакъ благодари на Бога. Достатъчно ти е това. Едното прави човѣка щасливъ. Двама като те любятъ, не могатъ да те направятъ щасливъ, ще бѫдешъ нещастенъ. Любовьта може да сѫществува между двама души, между трима тя не сѫществува. За да се прояви третиятъ елементъ, и двамата трѣбва да вложатъ по равно количиство, и тогава ще произлѣзе тѣхното дѣте. Бащата казва: „То обича мене повече“. Майката казва: „Не, мене повече обича“. Нѣкой пѫть бащата се намръщи, защо дѣтето обича повече майката, или обратно. Защо ли? Защото този принципъ у двамата не се е уравновѣсилъ. Вашитѣ добродѣтели, вашитѣ сили всѣкога ще съотвѣтствуватъ на вашето вѫтрѣшно състояние — ни повече, ни по-малко. Това е цѣла истина. Когато хората говорятъ за мене, казвамъ: заслужавамъ си го, пада ми се. Онзи, който говори лошо за мене, не му се сърдя — той работи върху мене. Нека той да ми направи добро, и азъ трѣбва да му благодаря. Затова казва Христосъ: „Любете вашите врагове“. Ти не можешъ да побѣдишъ този врагъ, пър- вия принципъ, съ друго, освѣнъ съ любовь: зло съ зло не се побѣждава. Да се снишавашъ, да се гушишъ, то не е любовь, а да го любишъ съ всичката си душа. Ще кажете: „Този човѣкъ има право да ме мрази“. Не мислете, че вълкътъ, като хване една овца и я изяде, Господъ му казва: „Не направи добрѣ“. Не, Господъ му казва: „Много добрѣ правишъ“. Овцата, като се оплаче на Господа, Той ѝ казва: Хубаво правишъ, че плачешъ; ти си длъжина да плачешъ, а той е длъженъ да те изяде“. Овцата излѣзе на полето, откѫсне трѣва и я изяде, Господъ ѝ казва: „Това е твоята работа, ти изяде трѣвата, единъ день тебе вълкъ ще изяде“. Това е сегашната еволюция въ живота, но това не е животъ въ истинския, дълбокия му смисъль. Да трошишъ хиляди години камъни, за да правишъ пѫтищата, да носишъ вода — това не е животъ. Може да бѫдешъ нѣкое товарно животно, да прѣнесешъ прѣзъ живота си 10,000 тона злато, но какво отъ това? Това не е животъ Челъ съмъ еди какво си, билъ съмъ на църква и съмъ слушалъ единъ проповѣдникъ Какво отъ това, що знаешъ? Прѣнесълъ си 10,000 тона злато, какво знаешъ? — Знамъ, че елементитѣ могатъ да се съединяватъ и какъ се съединяватъ, — Какво отъ това? Азъ зная повече. — Какво отъ това? Ако бихъ знаялъ отъ колко частици е съставенъ материалниятъ свѣтъ, какво ще ми допринесе това знание? Ако имамъ много богатство и не умѣя да го използувамъ, каква облага отъ това богатство? Ако имашъ жена, която те обича, а твоето сърце е закоравѣло, и дѣцата ти, когато те цѣлуватъ, не чувствувашъ нищо, каква облага отъ това, че имашь жена и дѣца? Философията въ любовьта е да дадешъ и да вземешъ едноврѣменно, та обмѣната да бѫде правилна. Казвате: „Той не ме обича“ — това е първиятъ принципъ. „Той е недоволенъ“ — това е пакъ първиятъ принципъ; съмнѣвашъ се — това е първиятъ принципъ; нѣма Господь — това е пакъ първиятъ принципъ. Когато казватъ философитѣ, че всичко въ свѣта се движи, това е вѣрно, защото първиятъ принципъ е въ вѣчно движение. Животътъ се проявява въ втория принципъ, въ правилното съграждане на нѣщата .Вториятъ принципъ дѣйствува въ васъ. Всѣки трѣбва да съедини тѣзи два принципа съ Христа. Така само ще бѫдете навсѣкѫдѣ полезни: на обществото, на народа, на женитѣ, на дѣцата си и т. н. Това е казалъ Христосъ на евреитѣ прѣди 2000 години, но тѣ приеха първия и отхвърлиха втория принципъ и затова ги сполетѣ голѣмо нещастие. И днесъ хората съ тази война изпитватъ първия принципъ на гърба си. И той ще дѣйствува, докато хората се изтощатъ. Слѣдъ като си свърши работата той ще се прояви любовьта, т е. Богъ. Хората казватъ; „Който много мрази, много люби“ Това е наполовина вѣрно. Богъ прѣдоставя енергията си на втория принципъ и когато тя дойде, разумниятъ Му Духъ почва да гради. Не можешъ едноврѣменно да любишъ и да мразишъ Не се лъжете, това е лъжлива философия, лъжливо учение. Когато дойде божествениятъ принципъ въ насъ, само тогава можемъ да любимъ и да кажемъ: „Богъ е любовь“. Само тогава ще разберемъ истинския смисълъ на материалния свѣтъ, понеже любовьта е необходима за развитието на нашия животъ. Както кѫщитѣ сѫ необходими за хората; както гнѣздата — за птицитѣ, така и този принципъ е необходимъ за свѣта. Нѣкои питатъ: „Защо Господъ направилъ така свѣта? “ — То не е ваша работа — другояче не можеше да бѫде направенъ. Питатъ нѣкои: „Защо Господъ не направи онова? — Защото не можеше Той да измѣни на Своето естество „Защо Той не се изяви?“ — Защото не можеше да измѣни на Своето естество. „Защо не направи свѣта по-добъръ, защо не ни тури на правия пѫть? “ — Той ви е турилъ, но вие не Го разбирате, защото мислите по своему, а между вашитѣ мисли и Божиитѣ има такава разлика, каквато отъ земята до небето. Каратъ се двама и казватъ: „Защо, Господи, не слѣзешъ да ни примиришъ? “ Господь не е въ раздѣлението. Когато единъ день се очукате и станете на пѣсъкъ, Господъ ще погледне отгорѣ (съ окото си) и ще види, дали ще може да стане нѣщо отъ този пѣсъкъ. Като гледа Господъ на днешнитѣ хора, като гледа на тѣзи земни философи и на враждуващитѣ царства, поусмихва се малко и оставя тѣзи дѣца да се борятъ, чукатъ и плачатъ. Искаме нѣкой пѫть да жегнемъ Господа, като нѣкой комаръ да го поухапемъ, да почувствува. Той, е разбира се, спокоенъ и не иска да знае отъ това, но ни чуква съ пръста си, и насъ ни закарватъ тогава на гробищата Всѣки, който ухапе Господа, отива на гробищата — тамъ го изпраща Богъ. Царе, князе, полковници, сѫдии, свещеници, проповѣдници и философи Господъ ги чука безразлично. И за васъ е сѫщото нѣщо. Ако много философствувате, ще хвръкнете И вие сте като комаритѣ, гледате да поужилите нѣкого, но като тръгнете да отидете при Господа, не бива да мъкнете и своето жило, жилото на комаря, а да се спрете, да си дигнете нагорѣ очитѣ и да въздъхнете. Не мислете, че Господъ спи и не вижда. Още когато сте тръгнали отъ земята, Господъ ви вижда. И ако сте тръгнали съ любовь къмъ Него, Той ще ви погледне, ще се смили и ще каже: „разбралъ си смисъла на живота — ела при Мене“. Който обича да хапе, Господъ го оттласква, докато си научи урока. Азъ ви давамъ тѣзи мисли, за да разсѫждавате и да съградите вашия животъ не тъй, както сте го градили досега. Най-първо, откажете се да хапете. Когато се оплаква мъжътъ отъ жена си, че тя хапе, Господъ какво ще направи? Ще я чукне, тя ще умре, и той ще се освободи. Жена, като се оплаква отъ мѫжа си, Господь какво ще направи? Ще го чукне, и мѫжътъ умира. Синъ извадилъ своето жило, Господъ го чукне и той умира. Така постѫпва Господъ. Нѣкои мислятъ, че Господъ постѫпва като хората, че прави каквото Му скимне. Това не е вѣрно. Той не прави абсолютно никакви погрѣшки — въ това отношение Той е всемѫдъръ. И Неговото дълбоко, вѫтрѣшно желание е да се примиримъ, да живѣемъ братски, да не се изнасилваме, да не крадемъ и т. н. „Какво има да се примиряваме, какво сме изяли и изпили въ този свѣтъ? “ — питате. Срѣщнете нѣкой човѣкъ — не ви поздравлява и се обиждате. Какво ви е длъженъ? И двама сте еднакво малки бубулечки, които се движите по земята. Другъ казва: „Ама ти трѣбва да бѫдешъ кавалеръ, не ме тласкай! “ Друга е силата, която тласка. Ако вземете 100, 000 малки пѣсъчета и ги бълникате въ едно шише, тѣ ще се питатъ: „Защо се тласкаме, защо се караме? “ Ако влѣзете въ този първи принципъ, и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни мѫчишъ? “ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господъ ви освобождава. Така Господъ се е завзелъ сега да чука. Той чука съ срѣдния пръстъ; Срѣдниятъ пръстъ е законътъ на Сатурна, на сѫдбата. Въ закона на божествената правда, всѣки ще пожъне, каквото сѣе. Искамъ да бѫдете свободни отъ вашитѣ стари навици и очитѣ на вашия умъ трѣба да сѫ отворени, когато Господъ почва да чука. Щомъ си изва- дилъ жилото, Господъ ще те чукне. Ако те чукне вечерь, нѣма да осъмнешъ. А като те поглади, помилва, ти ще възкръснешъ. Бихъ желалъ Господъ да поглади всички хора, т. е. вториятъ принципъ да ги поглади. Това е християнската философия и съ нея може да се обяснятъ всички противоречия, които сѫществуватъ между хората. Недоразуменията произлизатъ отъ това, че ние не си разбираме отъ езика. Искате да ви дамъ факти. Какви факти мога да ви дамъ? Ако ти давамъ пари, не мисли, че те обичамъ: може да кроя да ти задигна кѫщата. Мѫжъ дойде при нѣкой бѣденъ, помага му. Жената на този бѣденъ човѣкъ е красива; знаете ли какви побуждения има този благодѣтель? Отдѣ знаете, че той е искренъ — че нѣма да задигне жената? Какво доказателство имате за това? Само едно доказателство има, а то е: откато се е родилъ, докато умре, ако не направи никаква пакость, той е искренъ, нѣма измама. По силно отъ това доказателство въ човѣшкия животъ нѣма. Така всѣки трѣбва да живѣе. Ако философствувамъ само и не живѣя, както трѣбва, това е лъжа въ моя животъ. Ако живѣя, съобразно съ този великъ законъ въ живота, нѣма лъжа. Вие всичко това знаете. Гледамъ нѣкои, като идатъ отвънъ, сериозни сѫ, а като влѣзътъ, поухилятъ се. Това е изкуствено. Знаете ли, какъ турцитѣ казватъ за жена, която се усмихва? Тѣ казватъ: „Въ очитѣ ми се засмѣ“; мислятъ, че тя е вече съ тѣхъ. Усмихването за тѣхъ е лошъ признакъ, а ние го смѣтаме добъръ признакъ. Да, ама ако ви хване за крачето, като жаба ще ви погълне. Не визирамъ вашия личенъ животъ, а просто констатирамъ единъ фактъ, който става вѫтрѣ въ мене, става и въ всички васъ. Студътъ и топлината, свѣтлината и тъмнината — азъ усещамъ. Тѣзи нѣща произлизатъ вънъ отъ насъ. Това не сме ние, то сѫ нѣща отдѣлни отъ насъ. Свѣтлината и тъмнината не прѣдставляватъ нашия животъ, но когато тѣ се съединятъ въ единъ принципъ, проявява се животътъ, т. е. третиятъ принципъ. И този принципъ може да се прояви само на екватора на живота. Прочие, не можемъ да служимъ едноврѣменно на Бога и на мамона. Ако служимъ на Бога, ще бѫдемъ щастливи, а ако служимъ на мамона, ще бѫдемъ нещастни; ако служимъ на Бога, ще бѫдемъ здрави; ако служимъ на мамона ще бѫдемъ болни и бѣдни; ако служимъ на Бога, стомахътъ ни ще бѫде здравъ, ако служимъ на мамона, ще бѫде разстроенъ; ако служимъ на Бога, ще бѫдемъ почитани отъ обществото, ако служимъ на мамона, хората ще ни прѣзиратъ; ако единъ народъ служи на Бота, ще бѫде възвишенъ, а ако служи на мамона, ще се снишава и изражда; ако служимъ на Бога, умътъ ни ще се развива правилно, ако служимъ на мамона, умътъ ни ще се смущава и потъмнява. Това сѫ двата принципа. Ставашъ сутринь, смутенъ си, ще отидешъ при Господа, ще отправишъ ума си къмъ Него, и ако Той положи рѫката си отгорѣ, ще вложи равновѣсие и ще измѣни настроението ти Затова казва Христосъ: „Елате при Мене всички, които сте обрѣменени, и азъ ще ви успокоя и утеша“. За да избѣгнете лошитѣ послѣдствия отъ първия принципъ, който носи нещастие, всѣки день дружете съ Христа. Първиятъ принципъ самъ по себе си не иска да носи нещастия, а ги туря на другитѣ: такова е неговото естество.

   Днесъ научихте да се пазите отъ срѣдния пръсть на Господа. Когато благославятъ свещеницитѣ, съединяватъ палеца и безименния пръсть и вдигатъ другитѣ два нагорѣ, но тѣ самитѣ отдавна сѫ изгубили ключа, забравили сѫ смисъла на Божията наука. Затова ще ви държа друга бесѣда. То е цѣла философия, която е сѫществувала 10,000 години прѣди християнството. Но ще кажете: „Прѣди толкова години свѣтътъ не е билъ създаденъ, какъвъ свѣтъ имаше прѣди Адама“? Прѣди падането на Адама имаше другъ Адамъ, една друга велика култура. Като падна Адамъ, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първиятъ Адамъ“. Вашиятъ първи Адамъ е ягорида, която само на края на опашката си е божествена и послѣ еволюира. Като нѣмало отъ що, Господъ взелъ малко пръсть, направилъ отъ нея Адама и го оставилъ да живѣе въ единъ малъкъ рай, като градинаръ. Казваме, че нашиятъ първи баща билъ голъ. Голъ е билъ, защото мѫжъ, които се оставя да го води за носа една жена, е глупавъ. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смѣшно даже. Не е синъ Божи този Адамъ, когото вие знаете. Христосъ е билъ прѣди Адама, прѣди Аврама. Той е, Който се нарича Синъ на Бога Живаго. Христосъ; когато дойде, каза: „Азъ съмъ Онзи, Който бѣше прѣди Адама и Аврама“. Той живѣелъ въ онази велика епоха, велика култура, когато ангелитѣ сѫ пѣли въ божествената зора на живота, въ златния вѣкъ на човѣшкия животъ. Когато дойде грѣхътъ въ свѣта, тогава дойде великиятъ баща — дяволътъ, който живѣе сега вѫтрѣ въ васъ, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте въ грѣха си, ще умрете; всѣкога ще служите на мамона и никога нѣма да бѫдете щасливи. Когато казвамъ „вториятъ Адамъ“, разбирамъ Христосъ. Той е вторъ по отношение къмъ закона на любовьта, но по изявлението на Бога, Той е първото начало. Сега вѣрвамъ, че, като се върнете у дома си, ще започнете да търсите въ себе си третия принципъ. Онѣзи, които малко се занимаватъ съ математиката, да започнатъ да изучаватъ уравненията и тогава въ резултата на една уравнение, ще намѣрятъ третия принципъ. Въ първата часть на уравнението ще турите вашия умъ, въ втората часть — вашето сърце, а въ третата часть ще влѣзе вашето тѣло, и въ тия отношения ще намѣрите, какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ. Турете въ умоветѣ си мисъльта да се съедините съ Христа. Животътъ е въ съединението и въ хармонията. Всѣка горчива дума, всѣко недоволство да изчезне и всѣко желание, да ухапете вашия ближенъ, да изгасне. Това значи да служимъ на Бога. Какво служене ще бѫде, ако искамъ въ дадена бесѣда да ви изоблича, като имамъ прѣдъ себе си вашитѣ грѣхове и да ви кълва. Това е лъжливо учение. Кълването е много лесно нѣщо; то значи да взема единъ чукъ и да ви удрямъ, а единъ день вие ще издигнете сѫщия този чукъ върху моята глава. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти отмѣрятъ“. Тъй че, отъ това, което слушате, не мислете, че азъ ви кълва, защото азъ мога и да мълча, но азъ ви говоря една велика истина, която слѣдъ дълги години вие сами ще я научите. Това съмъ научилъ азъ слѣдъ дълги години, които съмъ прѣкаралъ въ материята тукъ на земята. Оплаквате се: „Лошъ е моятъ мѫжъ“; ще кажа: първиятъ принципъ е у него. Мѫжътъ казва за жената, че е зла; казвамъ: първиятъ принципъ е у нея. Дъщерята е недоволна — първиятъ принципъ е у нея. „Българскиятъ народъ се бие“ — първиятъ принципъ е у него. Ще разсѫждавате, защо се биятъ хората и защо свѣтътъ е лошъ. Ще разсѫждавате върху всичко това и кога да е ще го разберете. „Да бѫдемъ добри“ — то е вече втория принципъ. Когато ще се укроти всичко, когато настане миръ, ще дойде третиятъ принципъ.

   И тъй, турете си мисъльта да служите на Бога — тамъ е вашето спасение.

   Да бѫде благословението на любовьта на живия Господъ съ всички ви.


 

Бесѣда, държана на 21 януари 1917 г.

-----------------------------------------------------------------
1) Ев Лука 16; 13

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×