Jump to content
hristo

1917_04_01 Видѣлината

Recommended Posts

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Видѣлината

 

„Вие сте видѣлината на свѣта“. 1)


1) Ев Матея 5; 14.




 

Миналата бесѣда говорихъ за сольта — първиятъ божественъ елементъ въ живота, а днесъ ще говоря за втория елементъ — Видѣлината. Ще се постарая да прѣдамъ думитѣ Христови на съврѣмененъ езикъ, който се говори въ XX вѣкъ. Какво подразбира Христосъ подъ думата „видѣлина“? Всѣка дума има свой смисълъ. Само когато тя произвежда извѣстенъ ефектъ въ ума или сърцето на човѣка, само тогава е разбрана. Ако вземете кибритена клечка, може да разберете нейния ефектъ само, когато я запалите, иначе, тя е безмислена. Слѣдователно, думитѣ въ говоримия езикъ сѫ кибритени клечки, и всѣки трѣбва да има своя кутия и запалка, за да може да запали на врѣме своята клечка, сир. всѣка дума да може да произведе своя ефектъ. Не трѣбва да бѫдемъ като малкитѣ дѣца — само да вадимъ клечки отъ кутията, да ги палимъ и да ги хвърляме. Това не е философия.

Има много съврѣменни писатели, които постояно вадятъ клечки, палятъ ги и ги хвърлятъ. Питамъ, какъвъ ефектъ могатъ да произведатъ тѣхнитѣ тъй запалени клечки? Вие сами сѫдете, какъвъ е ефектътъ отъ такова палене. Въ бѫдеще рѣчьта трѣбва да бѫде осолена, да съдържа въ себе си видѣлина. За видѣлината имате още смѫтно понятие. Думитѣ „свѣтлина“ и „видѣлина“ сѫ отъ единъ и сѫщъ коренъ, но свѣтлината е отражение на видѣлината. Видѣлината е съединение на онзи божественъ елементъ, който се отнася вече къмъ човѣшкия умъ, сир. който ни прави да расѫждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисълъ въ нашата мисъль. Въ съврѣмената наука физицитѣ спорятъ върху свѣтлината, дали иде отъ слънцето или е нѣщо друго. Има учени, които оспорватъ, че иде отъ слънцето, а поддържатъ, че тя е особена енергия, която, като дойде до земната повърхность, разбива се о нея и дава отражение на свѣтлина. Видѣлината е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, Тя е единъ елементъ, който може да се опита всѣкога. Видѣлината е най реалното нѣщо въ свѣта. Тя е хиляди пѫти по-реална отъ този свѣтъ: тя създава човѣшката мисъль, желанията, тя е проводникъ въ духовния свѣтъ и сѫществува въ видъ на съврѣмения етеръ; тя е обвивка на човѣшкия духъ, на човѣшкия умъ, и безъ нея никой не може да мисли и да чувствува. Всички, които сѫ слѣдвали въ училище, минали сѫ прѣзъ гимназия, изпитали сѫ трудности при рѣшаване на нѣкои задачи, знаятъ, че отношенията на тѣзи задачи не се проясняватъ изъ единъ пѫть, но, като поработятъ нѣколко врѣме върху тѣхъ, светне имъ нѣкаква свѣтлина и отношенията се проясняватъ. Видѣлината имено прояснява. Ще ви дамъ нѣкои правила, за да можете да провѣрявате всичко, защото не ви говоря само на теория, а ви говоря върху положителна наука, която може да се провѣри на опитъ. Видѣлината е здравословното състояние на човѣшкия умъ, атмосфера, въ която човѣкъ трѣбва постоянно да живѣе. Когато писателитѣ изгубятъ тази видѣлина, тѣ ставатъ безплодни; когато учителитѣ я изгубятъ, изгубватъ своитѣ методи и не могатъ да прѣподаватъ; когато майкитѣ я изгубятъ, липсва имъ търпѣнието и любовьта и не могатъ да възпитаватъ. Ако нѣмате видѣлина въ себе си, не може да се прояви у васъ любовь, истина. Христосъ казва: „Вие сте видѣлината“. Кои „вие“? Първиятъ елементъ е сольта, законътъ на равновѣсието, който държи всички сили въ равновѣсие; вториятъ елементъ е видѣлината, тя въздига и възраства нѣщата, сир всички мисли и желания растатъ въ виделината и се развиватъ по-правилно Човѣкъ, който живѣе въ видѣлината, е като плодно дърво, което расте на плодородна почва; въ него всички плодове узрѣватъ. Когато въ вашия умъ има брожение на философски мисли, не се радвайте още Това е, може би, едно цъвтене За да опитате, дали имате видѣлина, провѣрете дали вашитѣ мисли, ще завържатъ, ще хванатъ корени. Когато човѣкъ не е готовъ да умре за една своя мисъль, това значи, че тя не е родена въ него, Прѣди да пристѫпя да ви разясня по-надълго този въпросъ, ще наведа единъ примѣръ изъ българския животъ. Азъ имамъ за задача да оживя тѣзи примѣри, да имъ дамъ съдържание. Този примѣръ, който ще ви дамъ, е отъ мнозина слушанъ, но азъ ще му дамъ новъ характеръ Разказватъ че нѣкой турчинъ, въ врѣме на потисничеството върху българитѣ, посѣтилъ единъ български чорбаджия. Като влѣзълъ въ стаята му, видѣлъ на стѣната три икони и до тѣхъ едно горящо кандилце. Иконитѣ били: Св. Богородица, Св Георги на конь и Св. Никола. „Защо ти сѫ тѣзи три картини“? запитва той чорбаджията. — „Тѣ ме пазятъ отъ всички злини, и досега зло не ме е сполетѣло“, му отговорилъ чорбаджията. — „Чудно нѣщо, азъ имамъ толкова слуги, плащамъ имъ богато, но тѣ не ме пазятъ така“. казва турчинътъ. -„Колко струватъ тѣзи икони“? попиталъ той. Купилъ той три икони, занесълъ ги въ кѫщи и поставилъ прѣдъ тѣхъ запалено кандило. Изпѫдилъ отъ кѫщата си всички слуги и казалъ „Вече не ми трѣбватъ слуги азъ си намѣрихъ вѣрни хора, които да пазятъ кѫщата“. Но една вечерь влѣзли крадци въ кѫщата му и го обрали. Пристѫпилъ той къмъ Св Богородица и ѝ казалъ: „Отъ тебе нѣма какво да се оплаквамъ, ти си млада жена, имашъ и малко дѣте, има съ какво да се занимавашъ. Обърналъ се къмъ иконата на Св. Георги и казалъ: „И отъ тебе нѣма какво да се оплаквамъ: ти си младъ човѣкъ, трѣбва да си ездишъ коня, да си правишъ удоволствие“. Обърналъ се най-послѣ къмъ Св. Никола и му казалъ: „Ти си старъ човѣкъ, нѣмашъ нито дѣте, нито конь да яздишъ, и за това тебе ще накажа“ И наистина, обърналъ иконата на Св. Никола надолу, съ главата. Слѣдъ това Св. Никола намѣрилъ по някакъвъ начинъ ограбеното богатство, и съ това било отмѣнено наложеното му наказание. И турчинътъ казалъ: „Така те искамъ“!

Какво прѣдставлява Св Богородица? Тя прѣдставлява жената съ нейното сърце: дѣтето е сърцето, което тя възпитава. Човѣкъ е дошълъ въ свѣта да възпита, да възроди своето сърце, да го отгледа като дѣте Питате: „Защо женитѣ раждатъ“? Чрѣзъ закона на раждането Богъ ви учи, какъ да възпитате своето дѣте, сир. какъ да отглеждате вашето сърце. Ако майката даде на дѣтето си чисто млѣко, то ще бѫде здраво; но ако млѣкото е покварено, дѣтето ще умре. Какво прѣдставлява иконата Св. Георги? Св Георги прѣдставлява човѣшкия умъ, а коньтъ — неговото физическо тѣло, Човѣкъ трѣбва да езди своя конь; който не езди коня си, той ще го изгуби. Трѣбва добрѣ да храните коня, но не и да го прѣхранвате, да не прѣяжда. Какво прѣдставлява иконата Св. Никола? Св. Никола прѣдставлява човѣкъ съ добро сърце и добъръ умъ, който се е качилъ на най-високото положение на живота, на разумния Божественъ животъ. Той трѣбва да се занимава съ възпитанието на цѣлото човѣчество, за него всички хора трѣбва да бѫдатъ като дѣца; той трѣбва да се жертвува за другитѣ тъй, както майката жертвува себе си за дѣцата си. Както Св. Георги глади и добрѣ храни своя конь, тъй и разумнитѣ стари трѣбва да отглеждатъ младитѣ и съ своя умъ и сърце да ги подтикватъ къмъ разуменъ животъ. Затова казва Христосъ: „Градъ върху планина не може да се укрие“. Ако вие имате видѣлина, ще можете да го откриете. Ако нѣкой хиромантъ, ви разгледа рѫката ще ви каже, имате ли видѣлина или не, тъй както, когато влѣзете въ единъ европейски градъ, по наредбата на града, по кѫщитѣ, познавате какви сѫ хората. Като влѣзете въ една кѫща, познавате какво обича домакинята. Ако прѣобладава червениятъ цвѣтъ, тя е жена на желанията, промѣнчива е Ония, които носятъ червени шапки, пояси, схващатъ, че свѣтътъ е поле за борба, че трѣбва да се борятъ. Не отричамъ борбата, но тя трѣбва да бѫде основана на Божественъ законъ, тя трѣбва да съгражда живота; разрушава ли го, тя е анархия. Въ борбата се цѣли свобода, а видѣлината има за цѣль тъкмо това — да ни направи свободни. А подъ думата „свобода“ се разбира божествена хармония въ нашитѣ мисли и желания, да се уреди всичко въ свѣта, сир. всѣки да бѫде на своето мѣсто; всѣки да използува условията, които се криятъ въ неговия мозъкъ, въ неговото сърце. Съврѣменнитѣ учени постоянно теглятъ мозъцитѣ на умрѣли хора за разни изслѣдвания Въ мозъка, именно се отбѣлѣзва човѣшката мисъль. Той е градина. Каквато е почвата въ човѣшкия мозъкъ, такива ще бѫдатъ и неговитѣ мисли. Въ човѣшкия мозъкъ има сѫщитѣ зони, както върху земята. Въ него мислитѣ растътъ тъй, както на земята растътъ цвѣтята. Всѣка мисъль си има форма, която може да носи характера на овца, на вълкъ, на мечка, на лисица, на змия, на паякъ, на мравка, и всички тѣзи форми сѫ качества, които образуватъ човѣшкия характеръ И тази видѣлина влиза по сѫщия законъ, както свѣтлината слиза отгорѣ, и въздига всичко у човѣка, издига и добритѣ, и лошитѣ животни, безразлично, дали тѣ сѫ вълци или овци. И, когато тѣзи животни се оплакватъ на видѣлината, че има страдания, тя имъ казва: „Не бойте се, догодина азъ пакъ ще ви създамъ, само поработете малко“. Когато се оплакваме, че въ нашия животъ има страдания, видѣлината казва: „Внимавайте, азъ ще създамъ у васъ необходимото“. Но тя не търпи съмнѣние, малодушие, безвѣрие — това сѫ отрицателни качества. Видѣлината, е единъ животъ на Божествената хармония, и само човѣкъ, у когото има тази хармония, може да изпита величието на видѣлината. Видѣлината е единъ разуменъ елементъ. Съврѣменнитѣ физици казватъ за свѣтлината: ако се срѣщнатъ свѣтлини отъ два противоположни полюса съ различни дължини и вибрации, тѣ се неутрализиратъ, и тогава се образува тъмнина. Сѫщото е и съ видѣлината. Мѫжътъ е единиятъ полюсъ на видѣлината, жената — другиятъ. Събиратъ се, за да образуватъ една Божествена хармония. Тѣ ще образуватъ такава хармония, ако дължинитѣ на тѣхнитѣ вибрации сѫ еднакви. Тогава се създава у насъ чувството любовь; тогава ние усѣщаме разширение на ума, на сърцето. Но непрѣмѣнно двамата трѣбва да произвеждатъ видѣлина. Като казва: „вие сте видѣлината“, Христосъ подразбира всички други. Когато казва: „Азъ съмъ видѣлина“ Той подразбира: „Азъ и Отецъ Ми“. Единъ човѣкъ не може да оправи свѣта, и когато казва нѣкой: „Азъ ще оправя свѣта“, той не разбира закона. Трѣбва всѣкога двама, четирима, шестима, осмина и т н. двойки, само двойки трѣбватъ, отъ които ученицитѣ плачатъ. Двойкитѣ, сѫ законитѣ на съграждането. Тѣзи двойки сѫ въ стълкновение съ единицитѣ. Турете къмъ тѣхъ една единица, ще имате тройки, които слѣдъ това ще станатъ на четворки и т. н., постояно ще прогресирате. Да допуснемъ, вие сте интелигентенъ човѣкъ, срѣщнете нѣкой вашъ приятель, заподозрете го въ нѣщо, безъ да знаете защо. За да заподозрете нѣкого трѣбва да имате факти. Не допущайте съмнѣние безъ научна основа. Нѣкой, като се съмнѣва, казва: „Не знамъ защо, но нѣщо чувствувамъ, усѣщамъ и затова се съмнѣвамъ“. Туй усѣщане не е още доказателство. Напр. нѣкой пияница казва: „Слабъ ми е стомахътъ, ще си пийна малко винце“. И разсѫждава по нататъкъ: „Защо да си не пийна повече? Като пихъ малко, чувствувамъ се вече добрѣ“. Но това чувствуване не е постоянно, то е само врѣменно, защото утрѣ ще се чувствувате злѣ. Като приложите това правило, че малко винце да се пие е добрѣ, послѣ злоупотрѣбявате и съ това разваляте ефекта, дѣйствието на виното. Човѣшкиятъ организъмъ е така нагоденъ, че не търпи нищо излишно. Отъ химията е извѣстно, че всѣки елементъ се съединява съ другъ въ точно опрѣдѣлени тегловни отношения; или единъ елементъ се съединява съ другъ съ точно опрѣдѣлено число атоми, и то толкова, колкото сѫ необходими, за да образуватъ едно здраво, постоянно съединение. Това е законъ. Така и човѣшкитѣ мисли се съединяватъ по сѫщия законъ на видѣлината Тази видѣлина въ духовния свѣтъ има сѫщо своитѣ краски, Тѣ могатъ да бѫдатъ пасивни и активни. Пасивна е краската, която е отражение, а активна е, която иде направо отъ самия източникъ. Всѣка мисъль, която произведе въ вашия умъ раздвояване, не е Божествена, тя е само отражение на видѣлината. Напр. искате да градите кѫща, да станете инженеръ, да станете писатель, да учите медицина, това раздвояване показва, че този прѣдметъ, къмъ който се стремите, не е за васъ. Прѣди освобождението на България, когато имаше само нѣколко професии, бащитѣ съвѣтваха синоветѣ си да станатъ лѣкари, защото тази професия е по доходна, доставя повече пари; или ги съвѣтваха да станатъ инженери, но не да учатъ професии, които не сѫ доходни. Какъвъ лѣкаръ или инженеръ, или свещеникъ ще стане той, когато у него нѣма вѫтрѣшно влѣчение къмъ работата? Ще прилича на онзи лѣкарь въ срѣднитѣ вѣкове, който ималъ много лесенъ методъ на лѣчение: лѣкувалъ своитѣ пациенти съ пущане на кръвь и имъ давалъ да пиятъ топла вода, слѣдъ което пациентътъ умиралъ. Той се чудѣлъ: „Нима всички други лѣкари лѣкуватъ сполучливо своитѣ пациенти“? Така е и съ съврѣменнитѣ лѣкари: дадатъ нѣкое лѣкарство, и болниятъ умира, а слѣдъ това казватъ, че болниятъ ималъ слабо сърце, или пъкъ намиратъ друга нѣкаква причина, за да се оправдаватъ. Но не е тамъ причината. Този лѣкарь трѣбва да разбира човѣшкия организъмъ, темперамента на всѣки свой пациентъ и да дава лѣкарства съобразно съ това. Сангвиникътъ и холерикътъ не могатъ да се лѣкуватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Защо? Защото въ единия и въ другия организъмъ има различни елементи, които реагиратъ по свой особенъ начинъ. Споредъ мене, всички болести, които сега сѫществуватъ, се длъжатъ на дисхармонията, която се явява въ Божествената видѣлина. Колцина отъ васъ вѣрватъ, че има задгробенъ животъ? Но ще кажете; „Тъй е писалъ едикой си великъ човѣкъ, тъй е казалъ апостолъ Павелъ“. Но каква опитностъ имате вие за тази реалность? Ще кажете: „като умремъ, като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще разберемъ, има ли задгробенъ животъ“. За да се разбере тази видѣлина, трѣбва да имате духовно зрѣние. Всички хора, у които е развито това чувство, иматъ извѣстни бѣлѣзи въ очитѣ, около зеницата, иматъ извѣстни петна, които показватъ, до каква степенъ е развито това чувство у тѣхъ. У съврѣменнитѣ западни хора това чувство е започнало да се явява като интуиция, прѣдчувствие и т. н.

Единъ день и прѣдъ васъ щи се открие единъ великъ свѣтъ, въ който видѣлината сѫществува. Тази видѣлина иде отвѫтрѣ, а не отвънъ. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че, който има тази видѣлина, той има магнитизъмъ. Такъвъ човѣкъ е мекъ, отстѫпчивъ, у него има любовь, и той скоро прощава. Това, което разрушава, разваля съврѣменнитѣ хора, сѫ слѣднитѣ седемъ елемента: гордостьта, гнѣвътъ, сладострастието, лѣностьта, скѫперничеството, завистьта и лакомството. Гордостьта не е отъ Бога. Богъ е създал човека да се самоуважава, но той се е отдалечилъ отъ Него съ гордостьта. На такъвъ човѣкъ лицето, рѫцѣтѣ, носа, иматъ бѣлѣзи на гордость. Нѣма да се впущамъ да ви обяснявамъ какви сѫ тѣ. Вие сами трѣбва да изучавате тѣзи нѣща, има много автори, които сѫ писали по това. Когато почувствувате въ себе си гордость, че сте много нѣщо въ свѣта, идете прѣдъ огледалото и запомнете чертитѣ на лицето си, очитѣ си, запомнѣте цѣлото ваше разположение. Когато имате разположение на любовь, благость, пакъ се огледайте. Христосъ казва: „Нѣма нищо скрито въ човѣка“. За слѣпитѣ хора всичко е прикрито Нѣкои казватъ, че азъ съмъ ви челъ нѣкакви мистерии, за онѣзи, които иматъ очи, нѣма никаква мистерия. Въ моята кесия имамъ една ябълчна сѣмка — ето я — тя е мистерията, посѣйте я, слѣдъ десетъ години ще видите нейнитѣ цвѣтове, плодове и тогава ще разберете тази мистерия. Ще кажете: „Може да има нѣщо страшно въ всичко това“. Страхливитѣ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. По какво се отличава добриятъ отъ лошия човѣкъ? Който лъже, той говори бързо, а който говори истината, той говори тихо, спокойно и иска казаното отъ него да се провѣри. И азъ искамъ да провѣрявате всички нѣща. Мога чрѣзъ тази видѣлина да се съобщавамъ съ напрѣдналитѣ американци, китайци, японци, съ вашитѣ заминали за другия свѣтъ, свѣтътъ на Божествената хармония. Щомъ имашъ любовь къмъ онзи, който е заминалъ за другия свѣтъ, можешъ да говоришъ съ него интелигентно, разумно. Има нѣкои медиуми, които не разбиратъ езика на духоветѣ, и като се мѫчатъ да убѣдятъ другитѣ, че говорятъ съ духове, почватъ да изопачаватъ истината и да полъгватъ Не лъжете, кажете си истината, защото на лъжата краката сѫ къси. Истината се движи съ голѣма бързина, и нейнитѣ крака сѫ дълги, за да може да помага на нещастнитѣ духове Когато нѣкой казва: „Моитѣ крака сѫ дълги“, азъ казвамъ: „Щасливъ си, но бихъ желалъ краката на твоята душа, на твоето сърце сѫщо да сѫ дълги, за да носишъ тази видѣлина“. Ако може да се развие у насъ тази видѣлина, ние ще можемъ да избѣгнемъ 90% отъ тѣзи злини, които сега ставатъ. Видѣлината е единъ отъ основнитѣ елементи за отгледването на добри синове и дъщери. На всички жени прѣпорѫчвамъ това правило: да не допущатъ въ своя умъ мисли, които носятъ отрицателни качества; онѣзи, които сѫ изгубили смисъла на живота, нека да посрѣщатъ всѣка сутринь изгрѣва на слънцето. Наблюдавайте изгрѣва на слънцето въ продължение на единъ мѣсецъ, и вижте тогава, какво ще почувствувате. На пролѣтъ, когато цвѣтята никнътъ, дърветата цъвтятъ, наблюдавайте ги и провѣрявайте резултата — въ това ще намѣрите смисъла на живота. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Спятъ до 10 ч сутринъ и надвечерь, когато слънцето залѣзва, излизатъ да се радватъ на неговитѣ загасващи лѫчи. На есень, когато листата падатъ, тогава излизатъ по разходка. Трѣбва да се изучава природата въ своето врѣме. А сега на какво приличатъ хората? Нѣкой чете Евангелието и се чуди, какво е искалъ да каже Христосъ съ извѣстни думи. Христосъ е челъ много добрѣ тази книга на Божествената природа. Азъ чета книги и се питамъ винаги: има ли писательтъ видѣлина или не, и какви краски липсватъ у него. Слѣдъ прочита на всѣка книга азъ мога да ви опиша, какъвъ е нейниятъ авторъ, каква глава има, какво е лицето му, какви сѫ рѫцѣтѣ му, какво мисли и пр Нѣкои искатъ да знаятъ, кой и какъвъ съмъ азъ. Азъ съмъ това което ви говоря. Ако ви украдя, такъвъ съмъ; ако ви излѣкувамъ, такъвъ съмъ. Ще питате: „Защо той да ни лѣкува? Безразлично е кой ще ви помогне, азъ или другъ нѣкой. Споредъ мене азъ трѣбва да дамъ нѣкому излишъка отъ моитѣ знания, отъ моя животъ, защото той не е мой. Тази видѣлина, която иде отвѫтрѣ, трѣбва да я прѣпратя навънъ „Всички вие сте видѣлина“. Отъ 2000 години християнитѣ четатъ този стихъ и не могатъ да го разбератъ. Затова хванете вашия Св. Никола и го обърнете съ главата надолу: той е длъженъ да пази вашата кѫща и имането ви, защото той е вашиятъ разумъ. Кажете му: „Ти или добрѣ ще разсѫждавашъ, или съ главата надолу ще те обърна“. Питате: „Какво нѣщо е видѣлина“? Когато влѣзе тя въ вашата душа, лицето ви ще бѫде красиво, очитѣ блестящи, отъ рѫцѣтѣ ви ще излиза една приятна топлина, ще изпущате хубава миризма. А какъ миришатъ съврѣменнитѣ хора? Лошо, много лошо. Теменужкитѣ и другитѣ цвѣтя ви помагатъ да замаскирате вашата естествена миризма. Тази теменужка, която вие употрѣбявате, говори: „Богъ се проявява въ скромностьта на живота, а не въ гордостьта. Ако вие сте долина, и имате добра почва, Богъ ще насади въ васъ най добритѣ сѣмена; а ако сте голъ, горделивъ върхъ, нѣма да има нищо по васъ, освѣнъ вѣчни снѣгове“. Този е езикътъ на теменужкитѣ, и когато хората се пръскатъ съ тѣхния парфюмъ, нека научатъ езика имъ. Съ това, обаче, не ги обвинявамъ. Бихъ желалъ всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като изкажете една дума или напишете нѣщо, въ него трѣбва да има прѣкрасна миризма. Споредъ схващанията на тази видѣлина, всички хора сѫ цвѣтове. Що е единъ учитель, проповѣдникъ, земледѣлецъ, баща, майка, братъ или сестра? Тѣ сѫ велики Божествени цвѣтя. Разбрали ли сте какъвъ цвѣтъ има майката? Като влѣзете въ живота на видѣлината, ще разберете какъвъ цвѣтъ е майката. По прѣкрасни цвѣтове отъ майка, отъ баща, отъ братя, отъ сестри, отъ ближни въ свѣта нѣма. Имате ли тѣзи цвѣтове вѫтрѣ въ себе си? Кой досега не е изпѫждалъ видѣлината десетъ пѫти отъ себе си? Кой не е осакатявалъ цвѣтоветѣ на майка си, на баща си, на ближнитѣ въ себе си? Отсега нататъкъ трѣбва да градимъ, да градимъ. И ако искате да подигнете българския народъ, трѣбва да градите. България се нуждае отъ соль и отъ видѣлина, която възраства нѣщата. и затова ученитѣ хора трѣбва да мислятъ върху това. Безъ соль и безъ видѣлина — нѣма България. Българскиятъ народъ има единъ коренъ долу въ земята и единъ клонъ въ Божествения свѣтъ; този народъ трѣбва да роди плодове на клона си горѣ. Само така може да се охарактеризира единъ народъ или една душа. Душитѣ, наистина сѫ индивидуални, но сѫ едноврѣменно и колективни. Колективностьта е законъ на хармонията. Видѣлината можемъ да чувствуваме съ душата си, съ сърцето си, съ волята си. — Друго нѣщо, което руши видѣлината, е гнѣвътъ. Гнѣвливиятъ човѣкъ е човѣкъ безъ воля. На едно мѣсто въ Писанието се казва: „гнѣвете се, но не съгрѣшавайте“. Гнѣвътъ е извѣстна енергия, неизползувана въ добро направление. Всѣки е изпиталъ слѣдъ гнѣвъ едно отслабване, което показва, че е настанало демагнитизиране. — Трети елементъ, който спъва видѣлината, е сладострастието. То е гробътъ на любовьта. Колко млади моми и момци сѫ отишле прѣждеврѣменно въ гроба отъ него! Любовьта е хармония, а сладострастието — отрова. — Четвърти елементъ, който съсипва видѣлината, е лѣностьта. Ако отидете въ Америка, ще видите, че въ училищата, освѣнъ наука, дѣцата учатъ и съотвѣтни за тѣхъ занаяти. Тамъ всѣки работи, всѣки самъ си изкарва прѣхраната и счита за унижение да очаква подаяния. Тамъ уважаватъ всѣки момъкъ или мома, които работятъ. Бихъ желалъ въ България всѣки да се стреми къмъ трудъ; това се отнася до гражданитѣ, защото за тѣхъ се явява опасность отъ лѣностьта, а не за селенитѣ. — Пети елементъ, който руши видѣлината, е завистьта. Завистьта и гордостьта сѫ братъ и сестра. Човѣкъ, който завижда, е и гордъ. Оня, когото е обладала завистьта, се наслаждава, когато гледа, че другитѣ страдатъ. Спомняте си за оная Шекспирова драма, дѣто скѫперникътъ еврейнъ сключилъ договоръ да се отрѣже месо отъ длъжника, и настоявалъ за изпълнението на договора, макаръ длъжникътъ да е билъ вече въ положение да плати. Има и много други примѣри, дѣто се проявявала тъй злорадно завистьта. Двама се сѫдили, и сѫдътъ, като ги изслушалъ, признесълъ се, че на единия ще наложи наказание два пѫти по-тежко, и ги запиталъ, какво наказание искатъ да имъ се наложи. Онзи, комуто прѣдстояло по-малко наказание, прѣдложилъ да се извадятъ очитѣ на другия — „Но и на тебе ще извадимъ едното око“, казалъ сѫдията. „Нека“, отговорилъ той, „но затова пъкъ на другия ще се изва- дятъ и двѣтѣ“. Човѣкъ съ такава жестокость не може да има видѣлина. Завистьта се явява и у политическитѣ хора. Въ България има доста много. Дайте мѣсто на благороднитѣ хора! Ако у нѣкой човѣкъ има споменатитѣ петь порока, спънете го, той не е на мѣстото си.   Като казва: „вие сте видѣлина“, Христосъ, разбира хората на бѫдещето. Когато Господъ създаде свѣта съ неговитѣ звѣзди, луна, слънце, Той каза: „Това е за бѫдещитѣ хора“. Нѣкой ми казва: „Кажи ми, какъвъ е миналиятъ ми животъ“ Той е написанъ на тебе Сега може да имашъ разстроенъ организъмъ, това обаче не значи, че си боленъ. Щомъ се махнатъ условията, които прѣчатъ на видѣлината, това растройство ще изчезне — Другъ порокъ, който прѣчи на видѣлината, е лакомството — да имаме много. Ще ви приведа единъ примѣръ за лакомство: Въ Испания имало единъ милионеръ, който заробилъ цѣли области. Всички се оплаквали отъ него, и за това испанскиятъ царь заповѣдаль да го затворятъ. Въ затвора, когато искалъ вода или хлѣбъ, взимали му по 1000 л. за чаша вода и кѫсче хлѣбъ. „Това е най-голѣмата жестокость, която се върши спрямо мене казва затворникътъ, „Това е твоето наказание, му отговорилъ царьтъ, „иди си сега и не прави другъ пѫть това, което не искашъ и на тебе да правятъ“. За това Богъ ви праща всички тѣзи злини. Казвате за нѣкого: „Той се е родилъ малоуменъ“. Не е вѣрно, че майка му и баща му сѫ го родили такъвъ, той самъ си е майка и баща. За това нѣщо има двѣ теории: едни казватъ, че майкитѣ прѣдавали своитѣ качества на дѣцата си; други, че дѣтето сѫществува въ невидимия свѣтъ като разумно сѫщество и си избира подходяща майка, подходяща срѣда, и ще влияе на майка си, като ѝ внушава добри мисли. Брѣменната майка може да опрѣдѣли, какъвъ ще бѫде нейния синь споредъ това, какви мисли въ това врѣме я вълнуватъ. Ние можемъ да се противимъ на Божествения свѣтъ, но когато законътъ му започне да дѣйствува, силата ще прѣмахне нашето безразсѫдно съпротивление.

  
Вие, мѫже и жени, които сте тука, сте видѣлина. За мене злото не сѫществува. Азъ разбирамъ, че въ Божествената хармония зло не сѫществува, но извънъ Божествената хармония има зло. Ако рѣшите да водите добъръ, благороденъ животъ, вие ще имате тази видѣлина, тя ще бѫде съ васъ. Тази видѣлина е разумна, и всички стари мистици, които иматъ тази видѣлина, виждатъ необятенъ свѣтъ, пъленъ съ най-хубавитѣ цвѣтове, съ които се пълни тѣхната душа. Когато сте разположени, имате тази видѣлина. Само че не можете да я задържите за дълго. Нѣкой пѫть си мислите, че азъ добрѣ проповѣдвамъ, но казвате: „Кой знае каква цѣль има“. Цельта ми е да изпълня волята Божия. Не съмъ отъ онѣзи, които лъжатъ; досега никого не съмъ лъгалъ, нито сѫ ме излъгали. Съ нищо друго не може да ме подкупите, а само съ добро, истина, любовь и мѫдрость. Ако искате да служите на Бога и рѣшите това да правите, само тогава Богъ ще слѣзе отъ своето величие и ще ви направи добри хора и велики духове. Азъ ви проповѣдвамъ за живия Господъ, за Господа на XX. вѣкъ — който събаря затвори, пуща затворницитѣ и носи хармония, редъ и пордяъкъ, радость и веселие Той носи такива блага, за които хората не сѫ помислювали. Ще прѣвърне тази земя въ райска градина, и вие, българитѣ, ще живѣете въ нея. Всички ще бѫдете живи, пакъ ще ви срѣщна и ще видите дали е вѣрно това, което ви говоря, или не. Това не сѫ илюзии, както може да си мисли нѣкой Въ илюзиитѣ има слѣдното качество: за пр., може да храните нѣкого съ илюзии, като му казвате, че сте му дали да яде, но слѣдъ 40 — 50 деня той ще отслабне и ще умре. Съ илюзиитѣ човѣкъ отпада и оглупява. Но ако вашата душа се храни, ободрява, живѣе отъ нѣкаква мисъль, това не е илюзия. Желалъ бихъ всички българи и българки да бѫдатъ велики — велики въ добродѣтель, велики въ любовь, велики въ правда, велики въ мѫдрость, велики въ онази Божествена истина на видѣлината, за която азъ ви говоря. Разсѫждавайте за видѣлината, тя е съ васъ, опитайте я, бѫдете самостоятелни, влѣзте като пчелитѣ въ всѣки цвѣтъ, за да си съберете медецъ. Не оставяйте тамъ да прѣнощувате — то е сладострастие — а вземете си меда и идете въ вашия кашеръ.

Това е искалъ да каже Христосъ съ думитѣ: „Вие сте видѣлина“ и „Градъ, поставенъ на планина не може да се укрие“. Като влѣзете въ този градъ, ще разберете смисъла на вашия земенъ животъ. Вие си въобразявате, какъвъ ще бѫде бѫдещия ви животъ. Той е вѫтрѣ въ васъ и зависи отъ сегашния ви животъ. Сѫщото е и съ всѣка буба, която има въ себе си всички елементи, необходими за прѣвръщане на пеперуда. Нѣма да се мине дълго врѣме, и вие ще бѫдете като тази пеперуда. Сега вие вървите по земята въ права линия и се питате, има ли другъ животъ: Като станете пеперуди, вие ще видите, че има другъ животъ, и съ вашитѣ крилца, вашиятъ умъ и вашето сърце на видѣлината, — ще кацнете на най-хубавото божествено дърво, дървото на живота, ще разберете смисъла и ще бѫдете радостни и весели.

(Бесѣда, държана на 1 априлъ 1917 г.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×