Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1917_03_25 Сольта

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 22 юни 2014 - 10:07

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Сольта.




Вие сте сольта на земята; ако сольта

избесолѣе, съ какво ще се осоли? “  1)

 

Своята рѣчь на планината Христосъ, започва съ деветьтѣ блаженства. Блаженствата, за които Той говори, иматъ отношение къмъ другъ свѣтъ, тѣ не се отнасятъ къмъ земния животъ. За земнитѣ хора Христосъ казва: „Вие сте сольта“. Азъ ще говоря за сольта, защото на земята животъ безъ соль не може да сѫществува. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на сольта, а не на свѣтлината, която е пъкъ свѣтъ на ангелитѣ. — „Вие“ Кои „вие,,? Не взимайте тази дума въ ограниченъ смисълъ. Само за онѣзи, които вѣрватъ, „Вие“ подразбира всички у които има пробудено божествено съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, сѫ сольта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици подъ думата „соль“ разбиратъ,,сила на равновѣсие“ — онзи елементъ на силата, който държи нѣщата въ равновѣсие. За да ходите по улицитѣ, трѣбва да имате равновѣсие. Когато построяватъ морскитѣ параходи, на дъното имъ турятъ товаръ, соль, да ги държи въ рав- новѣсие, за да се не обърнатъ въ морскитѣ вълни Подъ думата „соль“ разбиратъ онази сила, която сгѫстява ма- терията, пази я отъ разлагане и дава условия, за да може по висшитѣ сили въ свѣта да работятъ. Сольта е единъ необходимъ елементъ на земята за здравословното състояние на човѣшкото тѣло. Когато организмътъ изгуби сольта си, той изгубва своята основа и, вслѣдствие на това, се явяватъ всички болести. Казватъ за нѣкого: „Той е неврастеникъ“. Азъ казвамъ: той е изгубилъ сольта си, неговата нервна система е изгубила сольта си, у него енергията изтича. Ако бихме разгледали съ окото на ясно ната се каратъ, не се спогаждатъ, дай малко отъ тази соль, веднага мирътъ и съгласието ще настане. Дѣца се каратъ — дай малко соль; сѫдии се каратъ — дай малко отъ тази соль; воюватъ нареди — дай малко отъ тази соль, и веднага ще настане между тѣхъ миръ и съгласие. Казвате си: „Какъвъ алхимически елементъ е тази соль, каква мощна сила има тя“! Свещеникъ, който, има тази соль, като влѣзе въ църквата, всички ще млъкнатъ, ще се обърнатъ къмъ него. Соль искатъ хората, а ако нѣмате такава, никакъвъ успѣхъ неможе да имате. Това като ви говоря, не е за осѫждане, никого не осѫждамъ, а само цитирамъ единъ недостатъкъ, който не е само у българитѣ, а го има у всички. Всѣки, който е на земята, има недѫзи. Ако бѣхме съвършени, щѣхме да бѫдемъ между ангелитѣ, при Бога. Но понеже трѣбва да се възпитаме, Богъ ни е изпратилъ на земята, мѣстото на мѫдростьта, дѣто се изучаватъ тѣзи велики уроци.

Днесъ ви проповѣдвамъ за сольта. Защо? — Всички искате да бѫдете щасливи. Наистина, всѣки може да бѫде щастливъ, но трѣбва да придобиете изкуството да задържите това щастие, а не само да го придобиете. Ставате сутринъ, имате добро разположение и казвате: „колко съмъ щастливъ“! Минаватъ 5—10 минути и вие изгубвате това разположение, това щастие. Защо? — нѣмате соль въ себе си. Подъ „соль“ се разбира свѣтътъ съ всички свои форми. Защото вие не можете да задържите една есенция безъ форми, затова казвамъ, че свѣтътъ е реаленъдѣйствителенъ. и реаленъ недѣйствителенъ. Реаленъ дѣйствителенъ е този свѣтъ, който има всички форми съ тѣхното съдържание, а реаленъ недѣйствителенъ — който има форми безъ тѣхното съдържание. Има хора, които сѫ реални недѣйствителни, защото иматъ тѣло, а нѣматъ соль. Ако нѣмате соль, не може да разберете, какво нѣщо е божествената видѣлина, божествената доброта и любовь. Само чрѣзъ соль, само чрѣзъ равновѣсие на вашия умъ и сърце, като бѫдатъ въ едно спокойно състояние, ще може да проумѣете този божественъ свѣтъ.

Христосъ казва: „Соль, която е обезсолѣла, трѣбва да се изхвърли навънъ и да се тъпчи“. Затова много пѫти съмъ говорилъ, че страданията сѫ необходими, тѣ сѫ пѫтьтъ къмъ осоляването; осоляването е пѫтьтъ къмъ видѣлината; видѣлината — къмъ любовьта, а любовьта — къмъ Бога.

Встѫпимъ ли въ пѫтя да търсимъ Бога, веднага свѣтътъ ще вземе другъ видъ отъ този, който е ималъ досега. Всички, които ме слушате тази сутринь, нѣкога мислите, че свѣтътъ има смисълъ, а нѣкога, че нѣма, че е много тягостенъ. Имате приятели — не ви разбиратъ, дѣца — не ви обичатъ, между вѣрващи сте — не ви разбиратъ. Изкуството е сега да разберете у кого е грѣшката — тѣ ли нѣматъ соль или вие. Дѣто има соль, тамъ е правото, дѣто нѣма соль — нѣма право. Щомъ нѣмашъ соль, ще кажешъ: „Трѣбва да ме потъпчатъ“. Всички хора сѫ частички отъ Бога, отъ Неговия великъ организъмъ, И като тъй, безразлично е, кой ви тъпче; не забравяйте, че това е отъ Бога — въ всички случаи божествени рѫцѣ или крака ви тъпчатъ. Това е хиляди пѫти поприятно, отколкото да ви тъпче нѣкоя мечка, както българитѣ практикуватъ. Единъ англичанинъ разправя своя една опитность. Отива той въ Индия, съ цѣль да изучава животътъ на индийцитѣ. Като любитель на спорта, взима единъ день пушката си и отива въ една непроходима гора на ловъ. Носилъ си пушката въ дѣсната рѫка, и по едно врѣме силенъ ударъ въ лѣвата му рѫка го повалилъ на земята. Ударътъ билъ причиненъ отъ една тигрица, която го взима и отнася въ своето леговище, при малкитѣ си тигренца. Тигрицата казала на дѣцата си: „Дръжте този англичанинъ, потъпчете го добрѣ, дайте му единъ добъръ урокъ, и ако се опита да си дигне главата, вие го тъпчете отгорѣ“. Англичанинътъ поискълъ да си дигне главата да види, какво правятъ наоколо му, но тигрицата рекла:,, Не гледай нагорѣ, нѣма нищо, азъ уча дѣцата си“. „Не ме бѣше ядъ“, казва англичанинътъ, „че ми счупиха лѣвата рѫка, но че ми бѣ натъпкана главата и нѣмахъ възможность да гле- дамъ“. Всѣки, който нѣма соль, ще попадне въ ноктитѣ на тигъра Когато нѣкои млади се взематъ по любовь, отиватъ на църква, свещеникътъ имъ чете молитва, всички ги цѣлуватъ. Слѣдъ единъ мѣсецъ тѣ се раздѣлятъ. Тигърътъ е взелъ невѣстата или младоженеца. Тѣзи хора сѫ обезсолѣли и ще бѫдатъ изхвърлени. Ако стане разводъ между тѣхъ, тѣ сѫ обезсолѣли, и такива хора не трѣбва да се събиратъ на едно мѣсто. Мѫжъ или жена, нека се потъпчатъ. Българитѣ се лѣкуватъ, като се тъпчатъ: То е единъ приятенъ масажъ, приятна разтривка, Тази соль е необходима за васъ, тя е необходима за организма, на физическото поле, за вашитѣ чувства и мисли. Законътъ е общъ, както за физическия свѣтъ, тъй и за ангелския, тъй и за божествения. Съврѣменнитѣ философи кръщаватъ качествата отъ духовния свѣтъ рaзлично, напр, човѣкъ съ соль, тѣ го наричатъ мораленъ, а човѣкъ безъ соль — немораленъ. Казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е високо интелигентенъ, разуменъ“, подразбира се, че у него има законъ за равновѣсието, има соль. Разумностьта — е соль, т. е. подъ думата „разумность“ се разбира онова състояние, когато всичкитѣ човѣшки способности сѫ въ условия за работа. Сольта съставлява почвата. Безъ соль не може да има нищо въ свѣта, па и земята безъ соль би била една пустиня, всичко би изгинало. Сольта е торъ, който се е набралъ отъ години. Слѣдъ нея идатъ други сили, които градятъ нашия организъмъ. За да не изгубите сольта си, вие трѣбва да се пазите отъ незаконни поже- лания.

Ще ви приведа единъ митически разказъ: нѣкога, въ миналото, въ единъ царски дворъ се родила дъщеря, наи красивата мома въ свѣта Като пораснала, баща ѝ намира другаръ, за да се оженятъ, младъ, добъръ момъкъ. Тѣзи млади били толкова обични на небето, че Господъ изпратилъ единъ ангелъ прѣдставитель, да при- сѫтствува на тѣхната свадба на земята. Като дошълъ на земята, ангелътъ се влюбилъ въ момата и не искалъ да се върне на небето. Започналъ да обмисля начинъ, какъ да има тази мома. Чакалъ го Господъ день, два, мѣсецъ, ангелътъ не се връща, Като разбралъ, каква е работата, за да покаже на ангела лошитѣ послѣдствия отъ незаконнитѣ пожелания, Господъ го прѣобърналъ на пойна птица, да ходи отъ клонъ на клонъ между всички птици, и тѣ да я избѣгватъ. Хвърка той отъ единъ клонъ на другъ, новсички птици го избѣгватъ. Той не могълъ да си обясни тѣзи страдания. Единъ день кацва на едно дърво и започва да окайва своя животъ, Въ това врѣме подъ дървото дохождатъ четирма разбойници да си подѣлятъ плячката. Раздѣлили си всичко по равно. Слѣдъ това рѣшили двама отъ тѣхъ да отидтъ въ града да накупятъ храна, и хлѣбъ, та да си устроятъ пиръ Тѣ отишли, купили храна, но изъ пѫтя имъ дошла мисъль, да турятъ въ храната отрова, та като ядатъ другитѣ двама, да се отровятъ, а тѣ да си раздѣлятъ и тѣхното богатство. Двамата разбойници подъ дървото, като чакали другаритѣ си, рѣшили, като се завърнатъ другитѣ двама, да ги застрѣлятъ и да взематъ и тѣхното богатство. Ангелътъ знаялъ, какво зло намислили и еднитѣ, и другитѣ. Като наближили двамата разбойници отъ града, отдалечъ още ги застрѣляли, останалитѣ яли отъ храната, но се отровили. Едва сега ангелътъ разбралъ, какви сѫ послѣдствията отъ незаконнитѣ желания и защо той страда Когато Господъ ви изпрати на свадба, въ която той взима участие, да нѣмате окото на този ангелъ. Пази се да не кажешъ, ако си мѫжъ: „На мене ще е тя“, или ако си жена: „На менъ ще е той“, защото ще пѣете на дървото горѣ дълго врѣме. Питамъ ви: „Не сте ли вие такива птици, изхвърлени отъ небето? “ Нѣкои питатъ: „Я ни кажи, защо сме слѣзли отъ небето“; Всички сме слѣзли, за да научимъ, че незаконнитѣ желания иматъ лоши послѣдствия и да разбе- ремъ, че човѣкъ, които нѣма соль, е далечъ отъ Бога. Хората искатъ свобода, затова Господъ ги праща на зе- мята, но имъ казва: „Живѣйте споредъ закона на моята свобода“. А лошо е у хората това, че всѣки иска свобода само за себе си. Споредъ Божия законъ, трѣбва да разбираме отношенията, които сѫществуватъ между насъ. Законътъ на сольта е туй: което желаешъ за себе си, не го отказвай на другитѣ. Давай имъ възможность и тѣ да развиятъ своитѣ способности. Ако нѣкой има нива или лозе, не му завиждай, а благодари за това, че си има всичко. Виждашъ, нѣкой езди на конь, не казвай „Е да е на мене този конь!“ Благодари, че си има конь. — Тои е достоенъ за него Виждашъ хубава кѫща, добрѣ мобелирана, не я пожелавай. Ако имашъ соль, ще имашъ всичкокоето ти е потрѣбно и необходимо. Кажете на Господа: „Соль искамъ отъ сега нататъкъ“ За да убѣдишъ съврѣменнитѣ хора въ тази велика истина, Ще трѣбва дълго врѣме да аргументирашъ, съ нѣкои може да се направи опитъ, а съ трети изведнъжъ можешъ да се разберешъ. На хора, у които духовното зрѣние не е развито, трѣбва да се аргументира: то е пипане въ духовния свѣтъ. Чрѣзъ чувството на послѣдователность, стѫпка по стѫпка, тѣ ще си съставятъ ясно понятие за нѣщата, които не могатъ да схванатъ изведнъжъ. Въ разсѫжденията си за Бога ние употрѣбяваме сѫщата аналогия, за да си съставимъ понятие за Него. Всички философски школи съ тѣхнитѣ дебели томове, въ които се третиратъ въпроси за Бога, сѫ все пипания, едни поблизо други по-далечъ отъ истината. Нѣкои сѫ напипали малкото пръсте на Бога и казватъ, „Какви малки пръстчета има Богъ“. Нѣкой напипалъ рѫката му и казва: „ Каква голѣма рѫка има Богъ“! Нѣкои е напипалъ плешката или главата Му и, споредъ това, има и познания за Него. Но това е само външната страна на Бога — проявената природа. Ще бѫде чудно, ако нѣкой, като се качи на керемидитѣ на моята кѫща, каже: „Азъ разбирамъ сега г-нъ Дѫновъ той е твърдъ, защото напипвамъ твърди керемиди“. Ако нѣкой напипа нѣщо меко ще каже: „Колко е мекъ г-нъ Дѫновъ“! Азъ мога едноврѣменно да бѫда твърдъ и мекъ. Подъ „твърдъ“ какво разбирате? Твърдъ като камъкъ или твърдъ въ своитѣ убѣждения? Слѣдователно, отъ външнитѣ пипания ние не можемъ да имаме вѣрни понятия за нѣщата, а само ще имаме смѫтни схващания. Ако нѣмате достатъчно количество соль, ще бѫдете безсолни и ще кажете: „Животътъ не е нищо, освѣнъ ядене и пиене“. Не, съмъ азъ противъ яденето, не мислете това, защото като е дошълъ човѣкъ на земята, ще яде и ще пие. Не прѣпорѫчвамъ гладуването, неестествения постъ. Азъ постъ разбирамъ въ друго отношение — всѣки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тѣло Всѣки день трѣбва да употрѣбяваме извѣстно количество хлѣбъ, вода и въздухъ за съграждане на нашето тѣло. Нѣкои мислятъ, че като не ядатъ, ще станатъ по добри; не, ако не ядешъ по лошъ ще станешъ. Искашъ да направишъ човѣка по-добъръ, нахрани го, ако е гладенъ; напои го, ако е жаденъ, и като го нахранишъ съ хлѣбъ и вода, дай му малко отъ твоята солчица, и той ще се подобри. Ако не го нахранишъ, ще направишъ прѣстѫпление Ако срѣщнешъ нѣкого, който се е отчаялъ и иска да се самоубие, не му давай съвѣти, че това не е добрѣ, че не трѣбва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го споредъ твоя обичай, и слѣдъ единъдва часа, като му се смели храната, кажи му: „Хайде сега да се поразговоримъ“. Накарай човѣка да се поразпо ложи и да се изкаже, защо животътъ му е толкова мраченъ. Дай му указания и посочи му пѫтя, по който да върви. Затова Господъ ти го изпратилъ прѣзъ този день. Често ние се молимъ: „Отче нашъ, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бѫде волята Ти“, но ако така не изпълнишъ волята Му както Той ти посочва, значи ти си безъ соль прѣзъ този день. Може да направите този опитъ: ако сте неразположени, срѣщнете своя близъкъ, който е още по-неразположенъ, извикайте го у дома си, нахранете го и нѣма да забѣлѣжите, какъ Богъ и двама ви е осолилъ. Една жена, недоволна отъ мѫжа си, срещне друга още по-нещастна, като се събератъ двѣтѣ да се поразговорятъ — Богъ ще осоли и двѣтѣ

Това е положителна християнска философия. Често казватъ: „Не трѣбва да ядешъ много фасулъ, много месо: утайки оставатъ“. Но се запитайте, защо хората ядатъ тъй много? За да придобиятъ соль Когато добиятъ достатъчно соль, нѣма да ядатъ много Когато станете нормални, тогава ще може да се говори за една по висша философия на живота. Може да направите слѣдния опитъ, защото всички сте отъ реалния свѣтъ. Може да си кажете: „На Дѫновъ му дошло на ума да ни говори за сольта, та ние не знаемъ ли отъ каква необходимость е тя за насъ“? Говоря ви за сольта, за да направите този простъ опитъ. Спрете се, помислете 5 — 10 минути за сольта, за нейното влияние върху организма, чувствата, душата и ума, и вижте тогава, дали ще стане у васъ нѣкакво измѣнение и какво ще почувствувате Защо, именно, сольта е толкова активенъ елементъ? Често хора ми се оплакватъ, че били неразположени, нещастни, а азъ имъ казвамъ: „Знамъ това, защото и азъ съмъ на земята“. „Да, но твоето положоние е съвсѣмъ друго отъ това, въ което сме ние“. Разликата е само въ това, че азъ имамъ повече соль. Ще ти дамъ отъ моята соль, но ще трѣбва добрѣ да я използувашъ, да я разпрѣдѣлишъ добрѣ. Като имашъ малко подкваса, ще си задържишъ отъ нея за другъ пѫть. Като ядете млѣко, оставете си отъ него подкваса, а не да казвате, че дѣцата я изяли. Прѣпорѫчвамъ на съврѣменнитѣ хора да не дояждатъ, защото такива хора Богъ ще ги задигне. Въ такъвъ случай вие ще приличате на онзи българинъ, на когото дали пари на заемъ, и той тръгналъ да си накупи съ тѣхъ непотрѣбни прѣдмети. Заемодавецътъ, като видѣлъ това, поискалъ паритѣ си назадъ, за да ги прѣброи, новече не му ги върналъ, като казалъ: „Ти не си човѣкъ, който може да използува паритѣ и затова не ги заслужавашъ“. Когато Богъ види, че вие не употрѣбявате живота на мѣстото му, и злоупотрѣбявате съ него, Той си го взима. Колцина отъ васъ сте били здрави, весели, щастливи, но сега сте отпаднали. Защо? — Защото не умѣете да използувате живота. Когато имате соль въ себе си, ще бѫдете здрави хора съ здраво сърце и тѣло. Съсрѣдоточете ума си къмъ сольта, къмъ този елементъ на равновѣсие и подигане, и постарайте се да го схванете. Този елементъ индуситѣ го наричатъ „Прана“, т. е. сила, която носи животъ въ себе си. Той се намира въ въздуха, въ храната и въ водата — отъ тамъ се извлича. Сега ще ви кажа, какъ да ядете. Ще започнемъ въ този свѣтъ съ яденето Когато започнете да ядете, първото условие, което ви се налага, е да изхвърлите отъ себе си всѣко недоволство И малко хлѣбъ ако имате, ще трѣбва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа въ него, да проникне въ вашия организъмъ, слѣдъ което вие ще почувствувате една приятность А сега какво става? Жената готвила цѣли четири часа, какво не е турила въ яденето за вкусъ, и дѣйствително отлично ядене е приготвила, дохожда мѫжътъ отвънъ недоволенъ, намръщенъ, жената като остава като попарена и ето че всичката соль отива. Втория день — жената пъкъ недоволна отъ нѣщо, ядете и не усвоявате нищо отъ тази соль, защото сте недоволни Недовлни сѫ и мѫжътъ и жената. Мѫжътъ казва: „жена ли е това? “ Дѣцата казватъ: „майка ли е това? “ Вториятъ пѫть мѫжътъ купува месо, масло и яйца, пакъ недоволни всички въ кѫщи. За да си доволенъ, приготви се и си ка- жи: „всчко е отлично, жено“. Като дъвчите храната, тогава ще видите, колко вкусна, ще бѫде тя, каква приятность, какво щастие и доволство ще изпитате. Сега се оплаквате; „Какъ се живѣе съ ¼ килограмъ хлѣбъ“. Въ ¼ клгр. има достатъчно соль, за да се живѣе. Но нашето недоволство създава неприятноститѣ. Казвате си: „Празенъ ли ми е коремътъ, нищо не разбирамъ отъ то- ва ядене“. Празенъ е не твоя коремъ, а твоя умъ и сърце. Правилъ съмъ различни опити съ храната, ялъ съмъ по двѣ ябълки и малко хлѣбъ, и съм бивалъ доволенъ. Не е въ многото, а нѣкой пѫть и малкото съ благодарность. се благославя. Не прѣнебрѣгвайте тази малка соль въ свѣта, тя е като малкото житно зрънце, отъ което се раждатъ велики нѣща. Първото нѣщо, което ни прѣдстои, то е да прѣвъзпитаме това чувство на недоволство, което сѫществува у насъ. Мѫжътъ донесълъ ¼ клгр. месо, ¼ клгр. хлѣбъ, да се благодари на Бога за това: Тогава ще се умножи, защото въ живия магнетизъмъ има една сила, споредъ която всички частици, които иматъ еднакви вибрации съ централния магнетизъмъ, се привличатъ. Ако сте доволни отъ храната, която употрѣбявате, ще можете да съберете отвънъ толкова елементи, колкото сѫ необходими, за да ви задоволятъ. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се пие вода, тя е за жабитѣ — за насъ е винцето“. Ща пиете вода и то на гладно сърце, отъ 100 до 150 грама на глътки. Ще изпивате на день по половинъ до 1 клгр, вода, отъ която ще извадите необходимата храна за вашитѣ артерии. Ще дишате дълбоко и то прѣзъ носа, а не прѣзъ устата, за да не поглъщате много прахъ. Като се научатъ съврѣменнитѣ хора да приематъ тѣзи елементи така, — храната, водата и въздуха — другото благословение ще дойде само по себе си. Не мислете, че у васъ, въ вашата душа, нѣщата тепърва ще се създадатъ. Не, у васъ има много заспали чувства. Човѣшката душа е богата и чака  условия, за да се развие. Първото, което трѣбва да се развие у васъ, то е благодарностьта за всичко, което имате. Пазете си окото да не бѫде като окото на оня ангелъ, за който ви разказахъ. Ако всички приложите този великъ „законъ за благодарностьта“, то най-малко 50% отъ всички работи на земята ще се уредятъ. Па и ангелитѣ като погледнатъ отъ горѣ, че сме тръгнали изъ Пѫтя, ще дойдатъ да ни помогнатъ. Не мислете, че вие сами работите въ свѣта. Разровете земята и вижте колко червейчета помагатъ на орача, колко микроби приготвятъ почвата заедно съ земледѣлеца и колко други още елементи, образуватъ житното зърно. При всичко това, ние сме дѣца, които, каквото и да донесе баща имъ, все сѫ недоволни. Всѣко дѣте трѣбва да благодари на баща си за всичко, което той му донася. Дѣте, което не цѣлуне баща си, когато той му донесе нѣщо, то нѣма соль. Нѣкои родители казватъ: „Моето ангелче“, ангелче е то, но безъ крила. Дъщеря, която не благодари на баща си и майка си и не ги цѣлуне, тя е ангелъ безъ крила.

Вие които ме слушате, ще говорите на другитѣ по сѫщия начинъ. Тогава ще провѣримъ чрѣзъ опитъ, че тази соль е необходима за всички. Днесъ Господъ тъпчи хората, осолява свѣта, и англичани, и германци, и руси, и французи и др. Отсега нататъкъ иде доброто. Желая ви, като си отидете въ кѫщи, да добиете поне единъ грамъ солчица, за да бѫдете полезни членове на вашето сѣмейство, общество, народъ, да сте благодарни за всичко и само тогава ще придобиете благо. Тогава ще бѫдете умни, добри, трудолюбиви и работливи.

Бесѣда, държана на 25 мартъ 1917 година въ София.

-----------------------------------------------------------------
1) Ев. Матеа, 5; 13.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt