Jump to content

1915_12_25 Рождението


hristo

Recommended Posts

От книгата "Сольта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Третя серия. Второ издание. София,
Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“, 1920. 277 с.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Рождението





Защото днесъ се роди вамъ въ града Давидовъ

Спаситель, Който е Христосъ Господъ“. 1)




„Роди се“ — това е най ободрителната дума въ живота на земята. Какво съдържа тази дума? Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което потиква цѣлото човѣчество къмъ съвършенство. Често запитватъ „Какъ може да се влѣзе въ Царството Божие? “ „Какъ можемъ да се освободимъ отъ ограниченията на законитѣ, на природата, и можемъ ли да ги владѣемъ? “ Азъ отговарямъ: „когато се родите“. Говоря за думата „раждане“, а не за „прераждане„: човѣкъ се е прѣраждалъ хиляди и милиони пѫти. Започналъ своя животъ отъ микробъ, увеличавалъ се, прѣработвалъ се, за да се роди, най сетнѣ, като човѣкъ въ пълната смисъль на думата. Прѣраждането е процесъ, а раждането единъ завършенъ цикълъ отъ този процесъ. Като се казва въ Евангелието „Днесъ се роди“, разбира се, че онзи, който е заченатъ прѣди милиони години, най-сетнѣ се е родилъ. Кой се е родилъ? Христосъ Господъ — Той се е родилъ. Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Богъ е вложилъ въ Духа. И когато всѣки отъ васъ почувствува, че се е родилъ, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина отъ васъ не сте се родили още, а се прѣраждате и въ прѣраждането трѣбва да се родите единъ день, и ангелитѣ да кажатъ за васъ: „Роди се въ града Давидовъ“. Въ всѣко сърце и въ всѣка душа трѣбва да се роди Христосъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Той; се е родилъ въ Иерусалимъ“ и отиватъ тамъ на поклонение, но при все това тѣ не разбиратъ смисъла на туй раждане: въ тѣхъ нѣма стремежъ да живѣятъ като Христа Той се роди между евреитѣ, които бѣха избрания народъ, но и тѣ не разбраха дълбокия смисъль на неговото раждане — това което той носѣше въ себе си за цѣлото човѣчество: Божията любовь.

Всѣко раждане се придружава съ страдание. За да се роди, следователно, Христосъ въ човяшката душа, непрѣмѣнно трѣбва да се прѣмине това страдание. То е сѫщото, както когато майката ражда — трѣбва да прѣтърпи извѣстни страдания, да вземе всички грижи за дѣтето. По сѫщия законъ и всѣки народъ или човѣчество, въ което трѣбва да се роди Христосъ, трѣбва да взематъ всички грижи, да подготвятъ почвата, да се роди и да отрасне това дѣте. Може би, тази идея да е малко смѫтна, но това да не ви безпокои: то зависи, доколко нѣщата сѫ далечъ или близо и съ каква свѣтлина можемъ да ги разгледаме. Всѣки може да разбере нѣщата до толкова, доколкото той има свѣтлина. Ангелитѣ, като възвѣстяватъ: „днесъ се роди Спаситель“, определятъ, каква радость носи той на човѣчеството: миръ - най-високото изявление на Бога. Господь се изявява като миръ. А мирътъ е законъ на хармонията, на единството на разсъдъка, на възвишения характеръ, на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на добротата, на правдата — това е мирътъ Може да се роди само онзи, който носи миръ — вие не можете да се родите, докато не разберете тѣзи дълбоки истини, докато не придобиете мира въ себе си 

Сега нека разгледаме психологически думата „раждане", Тази дума има отношение къмъ мистицизма. Единъ християнинъ, който иска да стане мистикъ, да проучи божествената природа, да се удостои съ името „човѣкъ“, трѣбва да разбира добрѣ думата „раждане“. Чели сте въ Битието, че Богъ направи човѣка отъ пръсть, вдъхна въ него и той стана жива душа. Тогава е царилъ процеса на „вдъхването“, а сега — процеса на „раждането. Азъ бихъ ви обяснилъ думата „вдъхване“, но и моето обяснение ще бѫде непонятно, защото въ тая дума има нѣщо необяснимо за сегашнитѣ хора. Обаче, ще дойде день да я разберете Сега да прѣминемъ на противоположноститѣ, които изисква законътъ за раждането, който е законъ за вѣчното развитие. Чрезъ тоя законъ Господь напълно се изявява на нашата душа и чрезъ него Духътъ положително работи. Всичкитѣ ви въжделения, сѫ подъ закона на раждането; чрезъ него се проявява и усъвършенствува висшето, божественото съзнание у човѣка. Обикновеното човѣшко съзнание е тъмно понятие. Върху раждането има различни схващания. Ако ви попитатъ за тази дума ще кажете: „раждане значи да се зачене и роди дѣте„. Раждането не се разбира по отношение на тѣлото, а по отношение на човѣшката душа, т. е. зачеване на онзи божественъ зародишъ, за който ви говорхъ, и раждането му, и когато кажемъ: „роди се човѣкъ“, освѣнъ процеса на завързването и растенето, ний подразбираме и процеса на знанието и мѫдростьта. Докато нѣма знание човѣкъ, не може да каже че се е родилъ. И животнитѣ, и рибитѣ, и микробитѣ се прѣраждатъ и иматъ стремежъ да завършатъ този цикълъ на прѣраждането. „Въ българския езикъ думата прѣраждане“, подразбира прѣработване на нѣщата. Да преживяшъ, като вола, не е нищо друго, освѣнъ да прѣработвашъ. Значи, и ние тука на земята не вършимъ друго, освѣнъ прѣработваме извѣстна опитность, която сме придобили отъ милиони години.

Нѣкои питатъ: „Откѫде идемъ?“ — Отъ голѣмото море. Може да запитате: „колко години сме стояли тамъ и какъ е станало нашето излизане? “ Като ви е пекло хиляди години, слънцето на живота ви е вдигнало нагорѣ и по закона на изстудяването на тѣлата вие сте слѣзли долу. Значи, Духътъ ви е вдигналъ, както слънцето вдига паритѣ отъ морето, и ви е пратилъ на земята. Не мислете, че тукъ е голѣмо нещастие за васъ — то е голѣмо благо. Казвамъ ви, че нѣма на свѣта по-велико знание отъ това, да знаете да страдате. Най-високото проявление на любовьта е страданието. Който не е разбралъ смисъла на страданието, той е още животно, микробъ, който ще се прѣражда много, и, обратното, оня, който е разбраль смисъла на страданието, той се е родилъ, той е човѣкъ. Страданието е дѣлъ само на човѣка. Животнитѣ не страдатъ, както човѣкътъ: ударитѣ за тѣхъ сѫ само масажъ. Кучето квичи отъ пръчката, която се слага върху му, но щомъ се махне тя, и страданието прѣстава. Въ страданието е дълбокия смисъльна живота, тъй наречената „мирова скръбь“. Тайната на живота се крие въ страданието. Ако искате да усвоите божествената мѫдрость и тайнитѣ на природата, казвамъ ви, че нѣма другъ пѫть, освѣнъ страданието. Когато човѣкъ иска отъ Бога да го прати на земята, Богъ го пита: „Искашъ ли да минешъ прѣзъ закона на страданието? Ако искашъ да те пратя“. Ако каже: „не искамъ“, ще му рече: Стой при Мене, въ голѣмото море, защото, щомъ излѣзешъ отъ него, ти си вече работникъ, който трѣбва да се труди и страда на земята. А що е земята? Тя е голѣмата жена, ваша майка, която ражда и отглежда хората. Веднъжъ като ви приеме въ себе си, тя ще ви държи милиони години да ви прѣработи, докато най-послѣ ви извади готови и каже: Ето моето дѣте, което вече може да ви говори съ божествения езикъ на нѣщата.

Ще направя малко отклонение. Въ раждането се крие една велика сила на движението; то е най-силниятъ импулсъ, който може да се даде на човѣка. Ако бихте се прѣнесли на слънцето съ окото на единъ ясновидецъ, вие бихте разбрали, съ каква грамадна енергия изпраща сво- итѣ лѫчи. Вие казвате, че топа билъ много силенъ, понеже могълъ да изхвърля една граната съ такава сила, че я праща на 120 км. разстояние. А прѣдставете си съ каква сила и бързина всѣка секунда слънцето хвърля вълнитѣ отъ своитѣ лѫчи и колко километра прѣминаватъ, докато се спратъ на едно мѣсто! Споредъ физицитѣ, тѣ сѫ 300,000 километра въ секунда. Можете ли да си прѣдставите тази сила? Тия лѫчи постепенно отслабватъ и намаляватъ свѣтлината, понеже свѣтлината зависи отъ силата на движението. Колкото посилно е движението, толкова по-силна е и свѣтлината, докато този изстрѣлъ срѣщне крайния прѣдѣлъ и се спре и прѣобърне на тъмнота. А знаете ли що е тъмнота? То е обратниятъ процесъ; изстрѣлътъ на свѣтлината е отдолу нагорѣ, а движението на тъмнотата, което достига крайния прѣдѣлъ — е движение отгорѣ надолу, т. е. отъ периферията къмъ центъра. То е най-слабото движение. И тъй, тъмнотата е горѣ, а свѣтлината е долу. Ама ще кажете: „Нали знаемъ, тъмното мѣсто — това е адътъ“, Адътъ що е? Нѣкои мислятъ, че адътъ е специално мѣсто на мѫчение. Що е мѣсто на мѫчение? Жена, която иска да роди, мѫчи се; сѫщо и земята е заченала, и милиони и милиарди сѫщества въ нея и надъ нѣя се мѫчатъ да родятъ. То е адътъ Нѣкои не искатъ да бѫдатъ тамъ, а искатъ да бѫдатъ на небето и казватъ: „Азъ не искамъ такъвъ адъ“. Докато не минете прѣзъ ада, човѣци нѣма да станете. Затова именно раждането подразбира този адъ. И той не е така страшенъ. Човѣкъ, който се е родилъ и е прѣгрѣшилъ, отклонилъ се е отъ закона; прѣдстои му падане и то ужасно. Пакъ ще бѫде туренъ въ топа на слънцето, изхвърленъ съ силенъ изстрѣлъ и ще пѫтува въ пространството милиони години и нѣкѫдѣ ще се спре — ще зависи, съ каква сила ще бѫде хвърленъ отъ Господа. И ако бѫде хвърленъ съ голѣма сила и пѫтува 100 милиона години, толкова години ще му трѣбватъ да се върне. Колкото по-силно се движи въ пространството, толкова по-бавно ще се движи назадъ къмъ Бога. И когато вече го наближи, Богъ ще го привлече съ по-голѣма бързина. И тъй, да се роди човѣкъ, то значи да достигне крайния прѣдѣлъ, до който неговата душа е хвърлена въ пространството, дѣто ще се спре и поеме своята еволюция наново. И когато завърши така своитѣ прѣраждания, той ще се роди.

Човѣчеството, съ прѣгрѣшението на Адама и Ева, изгуби надежда. Родиха имъ се двѣ дѣца, но смъртьта ги завладѣ; нѣмаше кой да ги утѣши, и тѣ, като нѣкои богати, които нѣматъ дѣца, се оплакватъ: „Нѣмаме наслѣд- ници — всичко туй ще остане на чужди хора, и сѫ обезсърдчени. Човѣчеството се намираше въ такова положение, но Богъ му даде безсмъртно дѣте, за да го избави — то е Христосъ.

Въ вашитѣ умове често се раждатъ нови мисли. Слушахъ веднажъ единъ виденъ проповѣдникъ да казва: „Азъ имамъ толкова много идеи, че въ 10 — 20 години не биха могли да се изкажатъ“. Но само слѣдъ десетъ проповѣди той изповѣда, че е изхвърлилъ всичкия си материалъ. Когато мислите, че имате много идеи, вие сте въ закона на прѣраждането. Нали най-напредъ сѫ създадени по-низшитѣ животни — бърбъзанци, мушици и пр. Многобройниѣ ваши мисли толкова струватъ, че не можете да ги впрегнете да свършатъ една свѣстна работа; тѣ не могатъ да усъвършенствуватъ вашия животъ. Обаче, когато дойде оная основна божествена мисъль, тя ще бѫде жива и едно съ васъ; ще се развива, като новородено дѣте Туи, което християнството нарича „идване на Духа“, то е тази божествена мисъль, която едни наричатъ. „подсъзнание“, други —„съзнание“, трети — свърхсъзнание“; теософитѣ я наричатъ „събуждане на висшето Его“, окултиститѣ — „появяване на сюблимното“ и пр. Когато дойде въ васъ туй положение, вие ще усѣтите миръ, постоянна радость, която не се мѣнява. Нѣкой ще каже: „Азъ имамъ тази радость“; не се минава половина часъ и гледашъ тази негова „радость“ извѣтряла! Тази радость е прѣходна, несъобразна съ закона. Какъ може единъ скѫпоцѣненъ камъкъ да изчезне? Ти се заблуждавашъ: то не е радость, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почвашъ да плачешъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ миръ, спокоенъ съмъ“; утрѣ му дойде нѣкое вълнение, веднага започва да бръчка мускулитѣ на очитѣ си; кѫдѣ е тогава мирътъ? Не го напуска, но той не е билъ дѣйствителенъ миръ. „Азъ съмъ християнинъ, 10 години се подвизавамъ, челъ съмъ еди-кои писатели — Спенсеръ, Спържи, Ап. Павелъ“. Всички тѣ много хубаво казватъ, ами ти какво казвашъ? Защото, като отидешъ при Господа, нѣма да те пита, какво е казалъ Ап. Павелъ и какво е направилъ Спенсеръ, а какво ти си направилъ. Нѣма да занесешъ тамъ Ап. Павла, нито Спенсера: тѣ сами ще отидатъ при Господа, но ти съ кого ще отидешъ?

И тъй, тази е основната идея, върху която днесъ трѣбва да мислимъ. Зная, нѣкои между васъ иматъ криви схващания за Духа: нѣкои мислятъ, че Св. Духъ и лошиятъ духъ сѫ едно и сѫщо. Добриятъ и лошиятъ духъ сѫ нѣща диаметрално противоположни. Нѣма такъвъ законъ, дѣто единъ източникъ да излива и сладка, и горчива вода: както горчивата вода е винаги горчива, и сладката винаги сладка, тъй и доброто е винаги добро, а злото винаги зло. Какво нѣщо е доброто и какво злото, това е единъ много дълбокъ въпросъ, и ако мислите, че въ 5—10 —100 години ще го изучите, вие се лъжете; трѣбва най малко 1000 години да ви учи Христосъ, тогава ще имате какво годѣ понятие върху едното и другото. Съ това ни най малко не искамъ да ви обезсърдча, но искамъ да ви кажа, какви сѫ законитѣ, които направляватъ нашия животъ, за да се осво- бодите отъ нѣкои свои илюзии. Всѣки день, всѣки часъ въ живота има своята програма; ние трѣбва да завършимъ тази основна работа на деня, отъ която зависи нашиятъ прогресъ. При туй, нѣма защо и много да се безпокоите дали ще се развиете: ще се развиете, азъ ви го казвамъ положително. Нѣкои питатъ: „Дали ще се развия? — Като те хвърлятъ на земята, не само ще се развиешъ, но и оттатъкъ ще минешъ. „Колко врѣме трѣбва? — Хилядо години. — „Много е“. Но 1000 е човѣшко число; то не е много голѣмо число. Сто години е много пѫти повече отъ 1000; 10 години е още повече. Въ този процесъ е обратното: 1000 години е най малкото число, 100 години е по голѣмото. Вие сте смутени. Числото 1000 има три нули, които показватъ тритѣ условия, тритѣ етапа, презъ които ще минете. Въ 1000 години трѣбва да формирате три тѣла — въ крайната нула ще формирате вашето физическо тѣло, като минете въ втората нула, ще формирате вашето сърце, а като влѣзете въ третата, ще формирате ваш я умъ. Като дойдете при единицата, вие ще се родите, ще възлѣзете нагорѣ и ще кажете на Господа: „Ето ни прѣдъ тебе, Отче, — сега и ние можемъ да работимъ за тебе“. Това е раждането И съ раждането на Христа се отбѣлѣза една велика епоха въ свѣта — явяването на Сина Божи. Затова всички ние трѣбва да тържествуваме.

Врѣменнитѣ страдания, които имате, сѫ най-голямо благословение за васъ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ страданието, защото само чрѣзъ него Господъ ще ви даде благословение Когато нѣкой ми се оплаче отъ своитѣ стра- дания, азъ му казвамъ: „Дай ми отъ твоитѣ страдания, азъ ти давамъ моята радость: И прибавямъ: „Сега усѣщамъ приятность отъ живота“ Той си казва: „Този човѣкъ е много добъръ“, но и азъ казвамъ въ себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за менъ скръбьта по-вече струва“. И Господъ прѣдпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слѣзе на земята да страда. За това има причини и то е най-великата любовь, която Господъ изяви. Когато почнемъ да схващаме, да разбираме вѫтрѣшно страданието, ще дойдемъ до истинския процесъ, който християнинътъ нарича „спасение“. Не можемъ да бѫдемъ спасени, ако не признаемъ, че страданията сѫ благословение. Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потрѣбно, за да се родя“. Ако страдашъ повече туй показва, че си по близо до Бога. Когато страданието дойде до крайния прѣдѣлъ, веднага се ражда радость. Майката изпитва най-голѣмитѣ страдания, когато ражда; въ този краенъ моментъ всички бѣгатъ и се криятъ: но когато се роди дѣтето, всички се радватъ. Да, за да се роди, всички трѣбва да викатъ — и жената, и мѫжътъ. Менъ ми разправяха за една случка въ с. Николаевка, станала прѣди 50 — 60 години. Жената на единъ виденъ турчинъ я заболѣло зѫбъ, Въ селото имало единъ българинъ, който вадѣлъ зѫби. Турчинътъ я завелъ при него да ѝ извади зѫба; кадъната се качила горѣ — кѫщата имала два етажа — а турчинътъ останалъ да варди долу. По едно врѣме жената започнала да вика, но и мѫжътъ почналъ да вика долу. Зѫбарьтъ взелъ да се чуди: Азъ вадя зѫба на едного, защо вика другиятъ? Така и ние сме свързани — когато чужди зѫбъ се вади, трѣбва и ние да викаме. Азъ ви говоря това, понеже се подвизавате въ една епоха на велики страдания. Трѣбва да гледате на нѣщата като мистици, а не като обикновени безучастни зрители; да знаете, че страданията сѫ най-голѣмото благословение, което ни дава Господъ. Единъ день ще го провѣрите Избиватъ се хора, настава гладъ, моръ, бащи и майки изгубватъ дѣцата си, сестри обезчестени, сѣмейства опозорени — отъ всички тѣзи страдания вие трѣбва да извлѣчѣте полза, на страдащитѣ да изпратите радость и да кажете: „Дайте ни отъ вашитѣ скърби“. Вие седите и казвате: „Добрѣ, че не сме на бойното поле и че не гладуваме“. Каква опитность ще извлѣчете отъ това? Напротивъ, влѣзте въ положението на душитѣ, които страдатъ, идете и имъ помогнете; тогава ще бѫдете благословени. „Ама, какъ можемъ да помогнемъ?“ — То е най, лесното нѣщо: ако не можете непосрѣдствено, можете духовно да помагате на хората. Всѣки човѣкъ е длъженъ да вземе поне половината отъ скърбитѣ на другаря си и да му даде своята радость. Казвате му: „Господъ да те благослови!“ Господъ чрѣзъ васъ благославя хората. Ама казвате: „Нека намѣри другиго, не чрѣзъ мене“. Електрическиятъ токъ, като мине прѣзъ желѣзна прѫчка, магнитизира я. Ако божествениятъ токъ не мине прѣзъ васъ, какъ мислите да се подигнете? И сега всинца мислите, че вашитѣ идеали сѫ разрушени, съсипани. Не сѫ съсипани. У васъ сѫ се наплодили много мушички, бръмбарчета, риби, птици, млѣкопитаещи и когато се очистите отъ тѣхъ, вие ще станете умни. Когато постепенно съградите вашия храмъ, ще дойде и ще се роди въ него Господъ. Че се е родилъ Исусъ Христосъ прѣди 2000 години въ Иерусалимъ, това ни най-малко нѣма да ви ползува. Може да пѣете тази пѣсень още 4000 години, тя нѣма да ви помогне. Ще се издигнете само тогава, когато ангелитѣ влѣзатъ въ вашата душа и кажатъ „Днесъ се роди въ дома Давидовъ Спаситель“. И като се роди Христосъ, тамъ ще бѫде и Иродъ и Пилатъ, и първосвещеникътъ Кайафа. Сега, ще кажете: „Ама това дѣте — то е беля, я да се освободимъ отъ него“, и може да го дадете и на Пилата да го разпне, и то ще отиде при други. Както Христосъ напусна евреитѣ и отиде при езичницитѣ, така и вашето дѣте ще отиде при други — при ония, които ще му дадатъ подслонъ. И вие ще бѫдете избранъ, но изоставенъ народъ! И като ви питатъ: „Защо страдате“, ще отговорите: Защото прѣдадохме нашето дѣте на Ирода и Пилата, за да го разпне“. Затуй казвамъ, че трѣбва да се застѫпвате за вашия Господъ и да кажете. „Ще живѣя съ Господа; живѣе ли Той, и азъ ще живѣя; умре ли, и азъ ще умра“. И както слѣдъ страданията Христосъ възкръсна, така и вие ще възкръснете — ще научите закона за безсмъртието. Има хора, които сѫ близо при възкресението; апостолитѣ сѫ въскръснали и работятъ на земята, Ще кажете: Защо не ги виждаме“? Възкръсналиятъ може да види възкръсналия, както музикантинътъ разбира музиканта, както докторътъ разбира доктора и т. н. Трѣбва да имате тази способность да разбирате, и затова именно стоите на земята.

И тъй, Христосъ се яви. Сега Той живѣе, Той е между васъ, Той работи въ всинца ви. И туй, което хората наричатъ „възкресение“, то е раждане, тъй наричатъ християнитѣ възкресението — да излѣзе изъ гроба. За менъ вие всинца сте гробове — нѣкои по-голѣми, други по-малки. Виждамъ разни надписи върху вашитѣ надгробни паметници: еди-кой Иванъ, толкова години живѣлъ; еди-коя Елена, живѣла толкова години; другъ пъкъ като умрѣлъ, пакъ билъ заровенъ въ сѫщия гробъ. Колко пѫти е умирала тази Елена и носи своя надгробенъ паметникъ, съ надписи на всички свои роднини. Питате: „Кога ще възкръснемъ?“ Днесъ можете да възкръснете, но надгробнитѣ ви камъни сѫ много тежки. Трѣбва да слѣзе нѣкой ангелъ да ги отмахне. Ако за Христа трѣбваше да слѣзе ангелъ да отвали камъка от гроба Му, колко повече трѣбва да слѣзе за васъ. Христосъ въ 33 години прѣтърпѣ едно велико промѣнение, което въ своя край се нарича „възкресение“. Подъ думата „възкресение“ разбирамъ борбата и побѣдата на едно дѣте върху смъртьта. И затова се ражда човѣкъ — за да се бори и побѣди смъртьта. Когато побѣдите смъртьта, ще дойде деньтъ на възкресението. Нѣкой казватъ: Когато се роди Христосъ и ангелитѣ отгорѣ възвѣстиха миръ на човѣцитѣ, защо хората не се поправиха? — Защото не сѫ научили Христовото учение, както трѣбва Христосъ пакъ ще проповѣдва въ този свѣтъ; ще Го видите, положително ви казвамъ. Нѣкои отъ васъ нѣма да го видятъ. Защо? Много естествено — защото сѫ слѣпи. И дълго врѣме ще викатъ, като онзи слѣпецъ: „Сине Давидовъ, милость къмъ менъ, допри рѫката Си на очитѣ ми!“ Като ви пипне очитѣ, Той ще ви попита: „Виждате ли?“ — Виждаме, Господи, хората, като дървета“. Послѣ пакъ ще ви пипне: — „Сега какво виждате? — „Хората мърдатъ“. Това какво означава? Че вашитѣ мисли и желания първо сѫ неподвижни, като дърветата, а когато почнете да виждате, нѣщата ставатъ живи, като хората, Тогава ще разберете, какво нѣщо е и добродѣтельта. Христосъ е дошълъ да покаже, че трѣбва да се боримъ съ смъртьта, да я побѣдимъ и да възкръснемъ. Това означава рождението.






Бесѣда. държана на Рождество Христово, 1915 г.

---------------------------------------------------------
1) Ев. Лука, 2; 11

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...