Jump to content

1926_04_25 Самъ изстѫпкахъ жлѣба


Ани

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Самъ изстѫпкахъ жлѣба

  

 „Азъ самъ изстѫпкахъ жлѣба“.

 

 Туй се отнася до онази първична сила, която дѣйствува разумно въ свѣта. Азъ наричамъ това „законъ за прѣвръщане енергиитѣ“. Всѣка енергия въ свѣта, която не може да се прѣвърне, която не може да влѣзе въ полза на живота, дѣйствува врѣдно. Когато жлѣбътъ се стѫпчи, какво излиза? — Излиза онзи сладъкъ сокъ, който отпослѣ ферментира и се прѣвръща въ вино. Отъ този сладъкъ сокъ хората правятъ вино, понеже не знаятъ, какъ да го прѣвърнатъ въ нѣщо по-красиво, отколкото е билъ по-рано. Ферментирането на виното е символъ. Самата лоза символично прѣдставлява човѣчеството, и затова, каквото е състоянието на сегашното човѣчество, такова е състоянието и на лозата. Значи, гроздениятъ сокъ не може да остане за дълго врѣме сладъкъ. Въ него попадатъ едни малки бактерии, малки микроорганизми, наречени ферменти, които прѣвращатъ гроздената и овощената захарь въ алкохолъ, а послѣ въ киселина. Тъй щото, туй, което е вѣрно за лозата, вѣрно е и за самото човѣчество. Първоначално хората като се раждатъ, биватъ тъй сладки, както гроздето, но като ги турятъ въ жлеба и ги стѫпчатъ, ставатъ кисели. Всички хора първоначално започватъ много добрѣ. Дѣцата въ първо врѣме сѫ сладки, но щомъ влѣзатъ въ живота, и тѣ се вкисватъ. Има извѣстни хора, които при всички условия на живота си оставатъ сладки, но то е при особенъ специалитетъ, при особени духовни усилия отъ тѣхна страна. И вие често се усѣщате тъй вкиснати, че не можете да се търпите.

 

 Сега онѣзи които не разбиратъ закона за прѣвръщане на енергията, се смущаватъ отъ противоречията, които сѫществуватъ въ свѣта. За кого сѫществуватъ противорѣчията? Най-послѣ по какво ще се познае умния човѣкъ? Умниятъ човѣкъ ще се познае по мѫчнитѣ задачи, които му прѣдстоятъ да рѣши въ живота си. Създаването на единъ параходъ отъ нѣкой човѣкъ, показва, че той е уменъ. Написването на нѣкоя велика книга отъ нѣкого, показва, че този човѣкъ е уменъ. Направата на единъ аеропланъ отъ кого и да е, показва, че този човѣкъ е уменъ. Свиренето, отглеждането на разнитѣ растения отъ хората, показва, че тия хора сѫ умни. Тъй щото, като разглеждаме цѣлия органически свѣтъ, споредъ прѣодоляващитѣ мѫчнотии, можемъ да сѫдимъ за интелигентностьта, която е вложена въ всѣка форма. Формитѣ опрѣдѣлятъ границитѣ на Божествената интелегентность. Слѣдователно, всички хора по сѫщество произхождатъ отъ единъ и сѫщъ принципъ, но по проява тѣ не си мязатъ, коренно се различаватъ.

 

 Нѣкои отъ съврѣменитѣ химици искатъ да докажатъ, че всички елементи сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ елементъ. Какво ще докажатъ съ това? — Нищо нѣма да докажатъ. Какво отъ това, ако докажатъ, че всички елементи произлизатъ отъ единъ и сѫщъ първиченъ елементъ? Та и религиознитѣ искатъ да докажатъ, че всички хора произлизатъ отъ Бога. Това още нищо не значи. Не, хората не произлизатъ отъ Бога. Ученитѣ пъкъ искатъ да докажатъ, че хората сѫ произлѣзли отъ нѣкакви си бубулечици. Това нѣщо вѣрно ли е? Въ този случай и всички елементи не произтичатъ отъ единъ първиченъ елементъ, но се явяватъ като проява на единъ и сѫщъ елементъ. Значи, Богъ е една сѫщина на вѣчното разнообразие. Той е единство по своето проявление, по разнообразие, по своята сѫщина. И тамъ е красивото! Да бѫдешъ разнообразенъ по своята сѫщина, това е великата добродѣтель въ свѣта. И когато хората искатъ да бѫдатъ добри, да създадатъ доброто въ себе си, вмѣсто това тѣ създаватъ злото. Напримѣръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ кротки. Кроткиятъ човѣкъ нищо не струва. Кротъкъ човѣкъ е онзи, който може да укроти вълнитѣ на морето. Кротъкъ човѣкъ е онзи, който може да изгаси пламъцитѣ на нѣкоя кѫща. Не е достатъчно само да си мислишъ, че си кротъкъ човѣкъ, а нищо да не можешъ да направишъ. Не зная, каква, кротость е тази. Нѣкой човѣкъ минава за много блогороденъ, казва: азъ съмъ отъ високо произхождение, майка ми бѣше благородна жена, баща ми сѫщо бѣше благороденъ човѣкъ. Питамъ: за какво благородство говори този човѣкъ? Че той още не е започналъ съ кротостьта. Само кроткиятъ човѣкъ може да бѫде благороденъ. Ако ти се намирашъ въ онова бурно, развълнувано море, то е защото си поставенъ отъ онази първична причина, да опиташъ своята кротосъ. Всички вълни въ това море говорятъ на единъ разуменъ езикъ, понеже, сѫ съставени отъ разумни частици. Частицитѣ, отъ които е съставена водата, сѫ интелигентни, но за да разберешъ тѣхния специаленъ езикъ, трѣбва да слѣзешъ на тѣхния уровенъ. Тѣхниятъ езикъ, отъ гледището на съврѣменитѣ учени, прѣдставлява нѣщо глупаво, и затова тѣ се отнасятъ съ недовѣрие къмъ моитѣ думи и казватъ: възможно ли е елементитѣ да говорятъ? А да казвате, че човѣшката душа произлиза отъ човѣшкия мозъкъ, това било велика мѫдрость! Отворете тогава човѣшкия мозъкъ и вижте, дѣ се намира душата. Какъ е възможно отъ неразумното да се образува разумното? Ако така разбираме въпроса, тогава азъ мога отъ всѣки камъкъ да изкарамъ по една душа. Защо едното твърдение да е вѣрно, а другото да не е вѣрно? Нито едното твърдение е вѣрно, нито другото е вѣрно. Когато казваме, че ние сме подобни на Бога, че сме направени по образъ и подобие Божие, какво трѣбва да подразбираме? Азъ нѣма да разрѣшавамъ тия задачи, но ги поставямъ прѣдъ васъ, като задачи въ живота ви, да мислите, какво нѣщо е Божиятъ образъ.

 

 И тъй, законътъ за прѣвръщане на енергиитѣ е свързанъ съ формитѣ. Не можешъ да прѣвърнешъ една сила въ друга, безъ да знаешъ закона за прѣвръщането на въздухообразнитѣ тѣла въ течни, течнитѣ въ твърди и твърдитѣ най-послѣ въ какво могатъ да се прѣвърнатъ? — Тѣ могатъ да се прѣвърнатъ въ едно още по-твърдо състояние, при което частицитѣ се отдѣлятъ една отъ друга. Въ твърдитѣ тѣла най-първо има едно силно сцѣпление между всички частички, вслѣдствие на което тѣ прѣдставляватъ едно цѣло, но послѣ, щомъ това състояние прѣмине, дохожда се до едни толкова твърди частици, че сцѣплението вече не може да дѣйствува между тѣхъ, тѣ се разединяватъ една отъ друга и не могатъ да влѣзатъ за полза на живота. Ето защо казватъ, че отъ студъ хората измиратъ. Защо измиратъ? Нѣма да ви отговоря на това, понеже ние имаме за смъртьта малко по-особени схващания. При смъртьта става разглобяване на формитѣ. Подъ „умиране“ ние разбираме, че човѣкъ, откакъ се роди, докато остарѣе, всѣки день умира. Всѣко страдание е умиране. Умирането подразбира осмърдяване, което произтича отъ това, че човѣкъ постоянно се разлага. Човѣкъ постепенно се смалява, докато най-послѣ се осмърди. Осмърдяването първоначално подразбирало прѣвръщане отъ едно състояние въ друго, но понеже този процесъ не става по нѣкои благовидни начини, затова Господъ казва: „Този човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго, затова турете го въ една реторта, а вие стойте далечъ отъ него!“ Защо? Защото осмърдяването всѣкога прѣдполага оставяне на единъ излишъкъ, който именно е причина за миризмата. Това е за обяснение. Трѣбва да знаете, че всѣки човѣкъ, който иска да стане добъръ или ученъ въ всѣко отношение, всѣкога въ него ще остане единъ малъкъ излишъкъ, съ който трѣбва да знае, какъ да се справи. И ако не може да се справи съ този излишъкъ въ себе си, той ще му създаде най-голѣмитѣ страдания. Прѣдставете си единъ човѣкъ, който обича да яде много хубаво, има отличенъ апетитъ, но по невнимание и небрѣжность къмъ своя стомахъ, той е задръстилъ каналитѣ на червата си, направилъ ги много тѣсни. Какво ще бѫде неговото състояние, ако не може да изкара този излишъкъ? Той ще изживѣе едно тежко състояние. Сѫщото нѣщо е и съ чувствата на човѣка. Когато човѣкъ работи съ законитѣ на Любовьта, всѣкога въ него остава единъ малъкъ излишъкъ, съ който той трѣбва да умѣе да се справи. Когато въ природата остава торъ, тя знае законитѣ, какъ да се справи съ него, какъ да го използува. И въ умствения свѣтъ оставатъ такива излишъци.

 

 Съврѣменитѣ възпитатели, съврѣменитѣ моралисти, още не сѫ зачекнали този законъ за излишъцитѣ. Всички очакватъ отъ другитѣ, тъй, както онази млада мома, която се жени мечтае да се облѣче съ бѣла рокля, да излѣзе отъ дома на майка си и баща си и отиде при своя възлюбенъ, той да я посрещне съ вѣнци, съ гайди и свирни, като ѝ обѣщае, че ще живѣе само съ пѣсни и свирни, безъ да работи. Такъвъ животъ,такъвъ моралъ прѣпорѫчватъ и на насъ, но нѣма такъвъ животъ въ свѣта. Друго очаква насъ! Казватъ ни: ти ще вѣрвашъ въ Бога и когато трѣбва да заминешъ за онзи свѣтъ, ще дойдатъ ангели да те поематъ и тамъ на небето ще свиришъ на китари, пѣсни ще пѣешъ и само ще се веселишъ. Хубаво, азъ съмъ съгласенъ съ това, че на небето ще има свирене на китари, но питамъ: ако ти не знаешъ да свиришъ на земята какъ ще можешъ да свиришъ на небеснитѣ китари? Турцитѣ иматъ една поговорка за случая, казватъ: Ако всичко това е истина, тогава то е голѣма лъжа. Въ живота има една послѣдователность за прѣвръщане на енергиитѣ. Туй, което не можешъ да направишъ на земята, и на небето не можешъ да направишъ; и туй което можешъ да направишъ на земята, и на небето ще можешъ да направишъ. Защото, ако не можешъ да направишъ нѣщо при най-хубавитѣ условия на живота, каквото е небето, дѣ ще можешъ да го направишъ? За насъ небето е нашата глава, и въ такъвъ случай казвамъ: ако ти не можешъ да мислишъ правилно съ твоята глава, то ако излѣзешъ отъ главата си навънъ, въ свѣта, какво ще можешъ да направишъ?

 

 Слѣдователно, законътъ за прѣвръщането на енергиитѣ е законъ, който съврѣменитѣ общественици трѣбва да изучаватъ. Напримѣръ, съврѣменото общество не може да разбере, че нито една форма въ свѣта не е постоянна. Едно управление, което днесъ сѫществува, слѣдъ врѣме ще се измѣни. Религиознитѣ форми, които днесъ сѫществуватъ, слѣдъ врѣме, слѣдъ вѣкове ще се измѣнятъ. Вѣрванията на хората сѫщо тъй ще се измѣнятъ. Азъ не говоря за общия принципъ, но за формитѣ на нѣщата. Вземете напримѣръ, формитѣ, по които се развиватъ домоветѣ, обществата, църквитѣ, народитѣ, държавитѣ и ще видите, че всички тѣ прѣдстоятъ на измѣнения. Прѣдставете си сега една канализация, направена отъ прѣди много години. Отъ дълго употрѣбление нейнитѣ канали сѫ задръстени съ пѣсъкъ, съ корени и редъ нечистотии, задръстили се нейнитѣ трѫби, че нищо не може да мине прѣзъ тѣхъ. Какво трѣбва да се прави съ тази канализация? Всички я поглеждатъ и казватъ: „Отлична бѣше тази канализация тя се направи прѣди 50 години и толкова врѣме служеше добрѣ, но не знаемъ, какво ѝ стана сега. Хубава вода течеше прѣзъ нея!“ И какво ще направятъ въ този случай? Събиратъ се тия хора, разискватъ, ходятъ при извора да намѣрятъ причината, но нищо не помага. Изворътъ горѣ е хубавъ. Нови трѫби ще турите, старитѣ сѫ вече задръстени! „Ама хубаво бѣха направени.„ Да, хубаво бѣха направени, но тѣзи трѫби вече сѫ изтрити. Тѣ сѫ задръстени, запушени.“ „Ама да ги отпушимъ!“ — Не, нови трѫби, нова канализация трѣбва! Всѣки човѣкъ знае, че кола, която е карала 20—30 години, трѣбва да се смѣни. Пъкъ и нови коне трѣбва да се впрегнатъ, а най-послѣ и коларьтъ трѣбва да се смѣни. Обаче съврѣменитѣ хора казватъ, че въ религиозно отношение формитѣ не могатъ да се измѣнятъ. Хубостьта на живота седи именно въ това, че споредъ вѫтрѣшното развитие на духа и ние ще се измѣняме постоянно, защото, както виждаме, създаването на вселената е процесъ, поставенъ на постепенно развитие, въ който и Богъ постоянно се изявява. Тъй се изявява въ живота хубавото и красивото, и въ това изявяване ние живѣемъ.

 

 Казва се въ стиха: „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба.“ Пророкътъ говори отъ името на Бога. Значи, като нѣмало кой да го стѫпчи, Господъ се заелъ самъ да го стѫпчи. Той се зачуди че нѣма кой да Му помага, затова се зае самъ за работа и показа на хората новъ начинъ на дѣйствие. А ние, които не разбираме този старъ езикъ, казваме: какъ, Господъ може ли да стѫпква жлѣбъ? Питамъ ви тогава: на Господа може ли да се принасятъ агнета жертвоприношения? Подаръци, кѫщи можемъ ли да правимъ на Господа? Господъ има ли нужда да Му завѣщаваме това — онова? Често казваме: азъ ще направя това или онова за Господа. Не, това е едно дѣтинско разбиране, Господъ не се нуждае отъ нашитѣ подаръци, но ние започваме да се учимъ отъ материалнитѣ нѣща, какъ трѣбва да се служи на Бога. И когато ние се научимъ да служимъ на Бога, ще знаемъ какъ да служимъ и на своитѣ ближни. Сега именно трѣбва да прилагате закона за прѣвръщане на енергиитѣ. Щомъ дойде у васъ едно състояние на мѫчение, вие трѣбва да знаете, защо ви е мѫчно. Задайте си въпроса: защо ви е мѫчно? Синътъ на нѣкоя майка заминалъ въ странство, мѫчно ѝ е. Нека си зададе въпроса, защо ѝ е мѫчно. Търговецъ изгубилъ 10 — 15 — 20,000 лева, мѫчно му е. Трѣбва да си зададе въпроса, защо му е мѫчно. Писатель написалъ нѣкое съчинение, не може да се пласира, или не го признаватъ хората — мѫчно му е. Нека се запита, защо му е мѫчно. Нѣкой проповѣдникъ държалъ нѣкоя проповѣдь, но слушателитѣ му не го разбрали — мѫчно му е. Изобщо, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е усѣтилъ въ себе си извѣстна мѫчнотия, но никой не се спира, да намѣри причината на тази мѫка и да я отмахне, или поправо да я трансформира по закона на прѣвръщане на енергиитѣ. Всѣки търси този или онзи като причина на неговата мѫка. Не, всѣка мѫчнотия произтича отъ онзи излишъкъ, който остава въ човѣка неизползуванъ. Слѣдователно, ще се заемешъ да изучавашъ закона за прѣвръщане на енергиитѣ. По кой начинъ ще ги трансформирате?

 

 Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за нѣкой си богаташъ американецъ, комуто името нѣма да кажа, псевдонимътъ му, обаче, е Шмидтъ. Той билъ много богатъ, но прѣзъ цѣлия си животъ не е направилъ никому едно добро дѣло. Постепенно той започналъ да се парализира и то най-напрѣдъ се парализиралъ лѣвия му кракъ, послѣ лѣвата рѫка, слѣдъ това и лѣвото око. Здраво останало само дѣсното око и дѣсната рѫка, която слабо се движила. Лежи той и си размишлява: „Какво ми остава сега? — Остава ми само едно око и една слабо движуща се рѫка. Сега разбрахъ смисъла на живота. Цѣль животъ живѣхъ, ядохъ и пихъ, никому добро не направихъ. Чакай поне сега, докато още мога да движа дѣсната си рѫка, да направя едно добро дѣло“. Извиква човѣкътъ, който го гледалъ и му казва: „Дай ми единъ чекъ!“ Донася му се единъ чекъ, и той съ слаба, трепераща рѫка написва на него една сума отъ 20 милиона долари, като му се помолва: „Моля ти се, понеже азъ не мога да стана отъ леглото си, бѫди тъй добъръ, извади тия пари отъ банката и скрито, безъ да те види нѣкой, раздай тия пари на нѣкои бѣдни свои приятели“. И какво става съ него? — Започватъ постепенно да се развързватъ краката и рѫцѣтѣ на този боленъ. Това е начинъ за трансформиране на енергиитѣ. Сегашнитѣ хора не разбиратъ това нѣщо. Дойде имъ нѣкоя болесть, тѣ не знаятъ, какъ да я лѣкуватъ. Какво означава болестьта? Като ви дойде нѣкоя болесть, вие веднага тичате при лѣкаритѣ и слѣдъ това казвате, много ни оскубаха тия лѣкари. Казвамъ: чакайте, вие много лесно се освободихте. Трѣбваше да дадете на тия лѣкари най малко 10 — 20,000 лева, че тогава да се оплаквате. Само по този начинъ ще разберете, защо е дошла болестьта. Вие трѣбва да разберете защо идватъ болѣститѣ.

 

 Ние, съврѣменитѣ хора имаме едно криво понятие за щедростьта. Щедростьта е едно благородно качество, за което като проявимъ, трѣбва да се радваме. Значи, едната рѫка у болника, която е останала здрава, направила първото добро. Тя подписала единъ чекъ. Така и вие трѣбва да постѫпвате, имането ви да се раздава не слѣдъ смъртьта ви, а още приживѣ. Питамъ: колцина отъ васъ, на които и краката, и рѫцѣтѣ сѫ здрави, сѫ направили едно добро? Или колцина отъ насъ, на които и рѫцѣтѣ, и краката сѫ здрави сме направили едно добро? И слѣдъ всичко това нѣкои питатъ: какъвъ е животътъ на слънцето? Тѣ разбиратъ, че тамъ има отличенъ животъ. Нѣкой питатъ: какво има на венера? — Отлични работи има тамъ. Какво има на марсъ? — Тамъ хората сѫ доста силни. Ами на меркури? — Тамъ хората сѫ много по-хитри, отколкото тия на земята. Единъ меркурианецъ ще те сметне 10 пѫти по хитро, отколкото единъ човѣкъ отъ земята. Ами какво има на юпитеръ? — Тамъ хората сѫ благородни. Тѣ иматъ такава религия, каквато вие тукъ не сте сънували. Ами на сатурна? — Тамъ има такава философия, такава наука, толкова реторти, въ които разлагатъ свѣта, че който иска да философствува, да отиде тамъ. Въ главитѣ на онѣзи, които изучаватъ философията тукъ на земята, оставатъ толкова много утайки, които създаватъ единъ вѫтрѣшенъ песимизъмъ въ човѣка. Философитѣ сѫ най-голѣмитѣ песимисти. Тѣ разрѣшаватъ философски въпроси, но като нѣма кой да ги разбере, въ главитѣ имъ се събиратъ много утайки, и като нѣматъ слуги, които да ги изхвърлятъ навънъ, наоколо имъ се натрупватъ цѣли бунища. И най-послѣ казватъ: „Свѣтътъ не струва нищо!“ Казвамъ на тѣзи философи, очистете бунището си наоколо!

 

 Сега, и ние по сѫщия начинъ казваме: всички хора сѫ лоши. Това е едно бунище. Ако всички хора сѫ лоши, а и ти си единъ отъ тѣхъ, значи и ти си лошъ. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ това? Хората се различаватъ едни отъ други по степеньта на своето развитие. И ние трѣбва да се радваме на ученитѣ, на благороднитѣ хора. Всѣки отъ вась все ще попадне подъ влиянието на нѣкой ученъ, на нѣкой благороденъ човѣкъ. Нѣкои хора казватъ: ние трѣбва да се пазимъ отъ сегашнитѣ учени, да не се повлияемъ отъ тѣхъ. Ами че ти си чуденъ! Твоята майка и баща ти повлияха, твоитѣ братя и сестри ти повлияха, твоитѣ учители ти повлияха, а сега казвашъ: да се пазя да не се повлияя. Ами ти яде свинско месо, ти се повлия вече! Ти яде кокоше месо, ти се повлия вече! Всѣка храна указва извѣстно влияние върху хората. И най-послѣ казвашъ: да не се повлияя. Щомъ ядешъ, ти ще се влияешъ; щомъ не ядешъ, нѣма да се влияешъ. Питамъ: какво общество може да се образува отъ такова учение? Какъвъ моралъ може да има въ такова учение? Казватъ сега: нека има повече дедективи, да хващатъ лошитѣ хора! Хубаво, съгласенъ съмъ, нека има много дедективи, но питамъ: ако въ България има единъ милионъ дедективи, какво ще стане съ този народъ? Най-лошитѣ хора сѫ дедективитѣ. Срещне те нѣкой човѣкъ и въ качеството си на дедективъ ти казва: Какво имашъ въ кесията си? Я извади паритѣ! Дай ги тукъ“. Обере те и слѣдъ това ти казва: „Върви си сега и никому нищо да не казвашъ, ще, си мълчишъ“. Нѣма какво да прави човѣкътъ, ще си мълчи, дедективъ е това. И найпослѣ, дедективитѣ, като нѣматъ какво да правятъ, сами ще създадатъ нѣкоя афера, да си отварятъ работа. На дедективи нѣмайте вѣра! И наистина сега всички държави иматъ дедективи, но ако тѣ надминаватъ нѣколко хиляди, това вече може да провали държавата. Този не е моралниятъ въпросъ, който разрѣшаваме. Не е въпросътъ, дали трѣбва да има дедективи, или не, но всѣки трѣбва да знае закона за трансформиране на енергиитѣ и да бѫде дедективъ самъ за себе си. И като разбираме този законъ, ние ще създадемъ едно красиво положение и за себе си, и за другитѣ. Като съзнаемъ този законъ, нѣма да одираме кожата си, защото ще знаемъ, че всѣко одиране на кожата си е носене товаръ върху самитѣ насъ. И трѣбва да знаете, че не сте вие хората, които спасяватъ народитѣ. Богъ спасява всички. Въ това отношение ние сме за всички Божествени закони. Ние сме само противъ онова, което носи врѣда, защото врѣдата засѣга и народитѣ, засѣга и личния животъ, понеже всички искатъ да живѣятъ. Ако е добрѣ на единъ народъ, добрѣ ще бѫде и на личностьта; ако е злѣ на единъ народъ, злѣ ще бѫдѣ и на личностьта. Слѣдователно, всички управляващи, всички свещеници, всички майки и бащи, всички учители трѣбва да иматъ желание, щото цѣлокупно да дѣйствуватъ за общото благо.

 

 Та казвамъ: когато хората почнатъ да вѣрватъ въ едно учение и да мислятъ, че то е единственото, тѣ падатъ въ заблуждение. Лѣкаритѣ помагатъ на свѣта; учителитѣ помагатъ на свѣта; свещеницитѣ помагатъ на свѣта; майкитѣ и бащитѣ помагатъ на свѣта; всички хора изобщо помагатъ, но да мислимъ, че само бащитѣ и майкитѣ ще спасятъ свѣта, изпадаме въ друга крайность. Ако това учение бѣше вѣрно, тогава питамъ: онѣзи майки, които родиха своитѣ дѣца, спасиха ли ги отъ смърть? Онѣзи учители, които учиха своитѣ ученици, спасиха ли ги отъ смърть? Онѣзи държавници, които рѫководиха сѫдбинитѣ на своя народъ, каквито бѣха старитѣ римляни и персийци, спасиха ли ги отъ смърть? Историята ни служи като указатель, какъ трѣбва да живѣемъ. Сега, нѣкои като ме слушатъ, може да кажатъ: ето едно учение, което руши съврѣмения общественъ строй! Съврѣмениятъ общественъ строй е задръстенъ отъ вѫтрѣ. Казвамъ: въ тѣзи трѫби има пѣсъкъ, корени, затова направете нова канализация! Нека старата вода изтече и дойде въ изобилие чиста и прѣсна вода, да могатъ всички хора да пиятъ. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия всички хора трѣбва да желаятъ да дойдатъ умни управници. Умни хора трѣбва да управляватъ! Нѣкой ще каже: азъ да дойда на власть! Не, оставете да дойде на власть най-умния човѣкъ, който знае какъ да трансформира общественитѣ енергии. Има хора родени за това, тѣ знаятъ, какъ да трансформиратъ разнитѣ енергии. Напримѣръ, има учени хора, които знаятъ какъ да трансформиратъ научнитѣ енергии. Дали ще бѫдешъ майка, баща, лѣкарь, или какъвто и да е другъ, това сѫ работи, разпрѣдѣлени отъ самата природа. Природата е турила всѣки едного на своето мѣсто. Но когато туритѣ държавницитѣ за учители, и учителитѣ за държавници, вие разваляте общия редъ на нѣщата. То е все едно да поставите рѫката на мѣстото на крака и кракътъ на мѣстото на рѫката, да ги размѣстите. Питамъ: какво може да стане тогава? Вие можете да обърнете живота си съ главата надолу.

 

 Казва стихътъ: „Азъ самъ изтъпкахъ жлѣба.“ При изтѫпкването, ние всѣкога имаме за цѣль да възстановимъ хубавото и възвишеното у насъ, да изхвърлимъ всички излишни джибри отъ насъ и да оставимъ само сладкия сокъ. Азъ уподобявамъ сладкия сокъ на знанието. Дѣйствително, на съврѣменното човѣчество трѣбва знание, но не като сегашното. Ако вие се задоволявате съ една проста, чиста и доброкачествена храна, каквато трѣбва да бѫде сѫщинската храна, или пъкъ се задоволявате съ местна храна вие ще имате два различни резултата. Ако вие се задоволявате съ опивателни питиета, или съ чиста хубава вода, вие пакъ ще имате два различни резултата. Слѣдователно истинското знание е само онова, което ще внесе въ насъ безсмъртието. И онзи, който иска да се запознае съ закона за прѣвръщане на енергиитѣ, той трѣбва да потърси три нѣща, съ които да се запознае. Той трѣбва да потърси най-първо Божията Любовь, отъ която произтича вѣчния животъ на безсмъртието. Той трѣбва да потърси Божията Мѫдрость, която носи истинското знание, която носи разширение и усилване на свѣтлината. Той трѣбва да потърси Божията Истина, отъ която произтича свободата и повдигането на човѣшкия умъ. Отъ тамъ трѣбва да се започне. Защото, свободата се гради върху Истината. Знанието се гради върху свѣтлината, а животътъ се гради върху Любовьта. Ние не трѣбва да ги размѣстваме, да мислимъ, че като намѣримъ свѣтлината, ще намѣримъ и живота. Не! Всѣко нѣщо е на своето мѣсто. Любовьта носи живота, Мъдростьта носи свѣтлината, а Истината носи свободата. Свободата пъкъ води къмъ закона за разширението и за трансформирането на енергиитѣ. Ако единъ народъ не е свободенъ, какъ може да живѣе той? Ако българитѣ имаха това знание, не биха ли могли да живѣятъ заедно? И богати и сиромаси щѣха да живѣятъ много добъръ животъ и да бѫдатъ образци, но при сегашнитѣ условия тѣ не могатъ да живѣятъ заедно. Защо? Защото всѣки търси щастие само за себе си, а това не е Божествено. Божествено е когато нашето съзнание се прѣлива изцѣло въ Бога. Азъ раздѣлямъ живота на материаленъ, духовенъ и Божественъ. Човѣкъ, който обича само себе си, се движи въ материалния животъ. Това е животътъ на крайния материализъмъ. Майката, която ражда дѣте, живѣе по закона на задължителностьта. Въ този случай има нѣщо по-морално отъ това, да обичатъ само себе си. Ние наричаме майчиното чувство „обществена добродѣтель.“ Въ този моралъ, обаче има извѣстно ограничение, дългъ, но свобода още нѣма. Божественъ животъ е този, когато нашето съзнание се прѣлѣе въ Бога, и ние живѣемъ въ цѣлото и за цѣлото. И тогава ние знаемъ, че има и другъ начинъ, чрѣзъ който животътъ може да се прояви. Първоначалната клетка,когато се прояви въ свѣта, нѣмаше нужда да се ражда тъй както човѣкътъ. Тя се размножава по другъ начинъ. Птицитѣ намѣриха единъ начинъ, но който да се размножаватъ. Рибитѣ намѣриха втори начинъ, по който до се размножаватъ, а човѣкътъ намѣри трети, по-съвършенъ начинъ, по който да се размножава.

 

 И тъй, излишъцитѣ създаватъ лошитѣ хора. Тогава, какво трѣбва днесъ на бѣлата раса? — Не ѝ трѣбва моралъ, но ѝ трѣбва единъ Божественъ начинъ на живѣене, чрѣзъ който да се трансформиратъ енергиитѣ. И затова,апостолъ Павелъ казва: ние силнитѣ трѣбва да носимъ слабитѣ. Но по какъвъ начинъ силниятъ трѣбва да носи слабия? Азъ мога да нося слабия на гърба си, а мога да го возя и въ количка. Съврѣменитѣ дѣца и на гръбъ сѫ носени, и съ количка сѫ возени. Азъ гледамъ всички съврѣменни майки, по-богатитѣ отъ тѣхъ, возятъ дѣцата си съ количка, а бащитѣ ги носятъ на гръбъ. И двата метода, обаче още не сѫ оправили свѣта. Кой методъ тогава е за прѣпорѫчване? Дѣте, което изисква майка му да го вози съ количка, или да го носи на гръбъ, всѣкога ще живѣе или по закона на необходимостьта или по закона на ограничението, или по закона на задължението, но свобода нѣма да има. По този начинъ именно ще ви изнеса онзи великъ законъ, който обяснява, защо съ създаването на жената дойде злото въ свѣта. Най-първо Богъ създаде мѫжътъ и жената въ една плъть и имъ каза: „Живѣйте и двамата въ една плъть и използувайте всички блага на рая!“ Обаче мѫжътъ излѣзълъ толкова уменъ, че пожелалъ да обсеби цѣлата кѫща за себе си, той искалъ да бѫде господаря и казалъ на Господа: „Господи, нека излѣзе жената отъ тази кѫща, направи ѝ отдѣлна кѫща, сама да си живѣе и ще си ходимъ на гости“. Обаче и жената пожелала да си направи своя кѫща, да бѫде собственица. И отъ тогава до сега се води споръ между двѣтѣ страни, дали всѣки да си остане въ своята кѫща, или жената да се върне въ кѫщата на мѫжа. За сега мѫжътъ все взима жената въ кѫщата си, но щомъ влезе тя, веднага запитва: ще прѣпишешъ ли кѫщата си на мое име? Не е ли така? — Така е, това е атавизъмъ, който изопачава въ насъ Божествения животъ. Това изопачаване пъкъ създава тия криви разбирания въ живота. Хората трѣбва да се върнатъ къмъ първия законъ, когато живѣха заедно и да си кажатъ: ето тукъ можемъ да живѣемъ заедно. Тѣ първоначално живѣха въ едно тѣло, въ единъ умъ, въ едно сърце, значи и сега могатъ да живѣятъ така, да се разбиратъ и да си служатъ. Какво се подразбира да живѣятъ въ единъ умъ? Единиятъ умъ подразбира разнообразие, а многото умове разбиратъ еднообразие.

 

 Сега нѣкои ще кажатъ: какъ може да бѫде това? Ще ви прѣдставя това нѣщо нагледно. Имамъ едно хубаво, красиво шише. То е еднообразно, нали? Но послѣ го взема, удрямъ го въ земята, и то се строшава на хиляди парченца. Сега вече имате разнообразие. Да, но за какво може да служи всѣко отъ тия парченца? Всѣки може да си вземе по една малка частица отъ това шишенце и ще я държи като нѣщо свещено, като нѣкаква светиня. Какво ви ползуватъ тия малки частици? Не е ли по хубаво тия малки частици да сѫ въ цѣлото шише и всички заедно да си служимъ съ него, като вложи всѣки своето разнообразие въ това видимо еднообразие? Туй разнообразие, за което вие говорите, азъ считамъ разнообразието на тия малки частици отъ счупеното шише. И всѣки казва: ти знаешъ ли, отъ какво шише съмъ азъ? Казвамъ: да, отъ много голѣмо шише си. Сега трѣбва да дойде онзи великъ, голѣмъ майсторъ, да събере всички тия малки частици и да ги тури въ онази първоначална фурня, да живѣятъ всички заедно, въ едно тѣло.

 

 И тъй, казва апостолътъ: „Въ Христа Исуса ще се образува единъ общъ организъмъ и тогава ще се създаде онова истинско разнообразие.“ Въ Стария Завѣтъ имаме примѣри, които ни показватъ, какви ще бѫдатъ послѣдствията отъ едно голѣмо разединение, и какви отъ единъ общъ животъ. Имаме примѣра съ тритѣ момци, Ананий, Мисаилъ и Азарий, които туриха въ огнената пещь, поради това, че не изпълниха закона на царя, а изпълниха закона на Бога и Нему се поклониха. Запалиха пещьта, туриха ги вѫтрѣ, но тѣ не изгорѣха. Обаче, когато туриха въ пещьта тѣхнитѣ неприятели, тѣ изгорѣха. Имаме и другъ примѣръ съ Данаила, когото туриха въ рова при лъвоветѣ, но тѣ не го изядоха. Когато, обаче, туриха неговитѣ неприятели, лъвоветѣ ги изядоха. Ако ти живѣешъ Божественъ животъ, по Бога, лъвъ нѣма да те яде, и огънъ нѣма да те гори, но ако не живѣешъ по Бога, да му мислишъ. Азъ ви казвамъ, какъвъ е законътъ. Ако жената тури мѫжа въ рова при лъвоветѣ, той ще излѣзе неповрѣденъ, но тя да му мисли. Влезе ли въ рова при лъвоветѣ, нищо нѣма да остане отъ роклята ѝ. Ако пъкъ мѫжътъ тури жената въ рова при лъвоветѣ, тя ще излѣзе неповрѣдена, роклята ѝ ще остане цѣла, но ако той влѣзе при лъвоветѣ, нищо нѣма да остане отъ неговитѣ дрѣхи. Ето защо, сега въ свѣта вие гледате само драми. Слѣдишъ тукъ героя, тамъ героинята се отровили, самоубили. Вие казвате: ами това е най-хубавата трагедия! Казвамъ: не, това е най-хубавата комедия, която може да се разиграе въ свѣта. Единъ човѣкъ, който е създаденъ по образъ и подобие Божие, който е надаренъ отъ Бога, отъ самата природа съ толкова много блага, да вземе всички тия блага и да ги захвърли, той ще мяза на онзи блуденъ синъ, който почти цѣлъ животъ яде и пие. И като изяде всичкото богатство, което бѣше взелъ отъ баща си, видѣ, че на свинетѣ туряха да ядатъ рошкови, а за него нѣмаше, той извлѣче единъ добъръ урокъ и си каза „На свинетѣ даватъ да ядатъ рошкови, а азъ човѣкътъ, отъ такъвъ богатъ родъ, нѣмамъ даже и рошкови“. Той отиде при баща си разкаянъ, съ пробудено съзнание и му казва: сгрѣшихъ, изядохъ и изпихъ всичко, направи ме сега послѣденъ робъ при себе си, ще ти работя съ всичкото съзнание, което имамъ въ душата си“.

 

 Та казвамъ: вие трѣбва да разбирате закона за прѣвръщане на енергиитѣ. Всѣки отъ васъ индивидуално има нѣкакво нещастие, но докато рѫката му още държи, нека подпише единъ чекъ отъ 10 милиона лева и ги раздаде на бѣднитѣ. Не слѣдъ смъртьта си, но още приживе подпиши единъ чекъ и го раздай на бѣднитѣ. Направишъ ли това, ти ще възкръснешъ. Възкръсението е законъ за прѣвръщане на енергиитѣ. И когато една по-нисша енергия се прѣвърне въ по-висша, човѣкъ се спасява. И ученитѣ хора сега се занимаватъ съ този законъ. Ако лѣкарьтъ разбира този законъ, той лесно ще помогне на болния. Има извѣстни утайки, извѣстни излишъци въ човѣка, както въ физическо, тъй и въ морално, тъй и въ умствено и въ сърдечно отношение. Тия утайки именно създаватъ страданията на съврѣменото човѣчество. Трѣбва да се знае, обаче, какъ да се използуватъ всички Божествени сили въ организма на човѣка! Туришъ ли въ ума си мисъльта да живѣешъ само за себе си, ти си турилъ началото на своята смърть. Туришъ ли въ ума си мисъльта да се прославишъ, ти си турилъ начало на своята смърть, или начало на своето нещастие. Туришъ ли въ ума си мисъльта да бѫдешъ силенъ, ти си турилъ начало на всички смущения. Нѣма какво да се стремя азъ да бѫда силенъ. Човѣкъ, който живѣе съ Бога, е силенъ. Човѣкъ, който живѣе съ Бога ще бѫде и разуменъ. Туй сега е логическо схващание.

 

 Нѣкой казва: ние трѣбва да бѫдемъ обществени хора. Въ това отношение ние можемъ да бѫдемъ такива хора и нека бѫдемъ, но казвамъ, че единъ държавникъ най-първо трѣбва да служи на Бога. Владиката трѣбва да служи на Бога! Свещеникътъ трѣбва да служи на Бога! Ще ви прѣдставя една фигуративна картина, какъ дяволътъ и тъмнитѣ сили изобщо изопачаватъ умоветѣ на хората. Дяволътъ е интелегентенъ, човѣкъ съ маниери и похватъ. Той дойде при нѣкой българинъ, който е свършилъ четири факултета, и започва да му разправя: България има нужда отъ хора като тебе такива. Тя очаква на тебе, ти си този, който ще я спасишъ. Пъкъ и толкова хора още, все на тебе очакватъ. Знаешъ ли това? Само ти можешъ да свършишъ тази работа. Послѣ отива при другитѣ хора и имъ казва: знаете ли, тамъ онзи нехрани майко се готви за пръвъ министъръ въ България, иска да издаде много строги закони, каквито не сте сънували, затова пазете се отъ него. Настрои тѣзи хора противъ него и отново се връща да му говори: онѣзи тамъ тѣ чакатъ, тѣ сѫ ти напълно прѣдани, съ най-голѣма готовность ти се прѣдаватъ. Ти ще имъ бѫдешъ спаситель. И най-послѣ, като го убѣди да стане министъръ, оттегля се. Този човѣкъ става министъръ, но скоро започва да се проваля, докато изнесатъ всичкитѣ му кирливи ризи навънъ: че майка му била такава, че баща му билъ такъвъ и т. н. Като изнесатъ всичкитѣ му кирливи дрипи, най-послѣ ще го турятъ въ затворъ и слѣдъ като излѣзе отъ тамъ вижда, че нищо не направилъ, не спасилъ България. Ние виждаме, че все такива държавници спасяватъ България, но още не сѫ я спасили. Защо? Защото не дойдоха по Божественъ начинъ да спасятъ България, но гледаха повече за себе си. Не е въпросътъ да осъждаме, но азъ изнасямъ фактитѣ тъй, както сѫ.

 

 Сега нѣкой хора ще кажатъ, че българскиятъ царь е виновенъ. Не е българския царь виновенъ. Ами у другитѣ народи все царетѣ ли сѫ виновни? Хубаво, ами ти, който живѣешъ въ своя домъ безъ царь, защо нѣма миръ между дѣцата ти и тебе? Въпросътъ не седи така, ние трѣбва да знаемъ да обрѫщаме злото въ добро. Ние трѣбва да имаме вѣра, безъ никакво съмнение и колебание. Ще ви дамъ примѣръ, да видите, какъ работи съмнението. Върви единъ братъ съ мене, иска да му направя една услуга. Казвамъ му: тази услуга не мога да  я направя сега, нѣмамъ свободно врѣме нито минута, ангажиранъ съмъ. „Поне малко врѣме не можешъ ли да ми отдѣлишъ?“ Той не вѣрва. Казвамъ му: отъ днесъ нататъкъ, около единъ мѣсецъ, всичкото ми врѣме е абсолютно ангажирано. „Отдѣли малко отъ това врѣме, което си опрѣдѣлилъ за други!“ Казвамъ: това вече е изкушение. Този брать трѣбваше да каже: Учителю, азъ нѣмамъ много работа, имамъ доста свободно врѣме, ще дойда да поработя съ тебе, за да си свършишъ по-скоро работата. Обаче, той не подига даже и пръста си за работа, а иска отъ моето врѣме. Ако той дойде да работимъ заедно, работата ще се свърши по-скоро и ще остане много свободно врѣме. Тогава за ½ часъ ще можемъ да отидемъ нѣколко пѫти до слънцето и да се върнемъ. Та когато говоримъ за Божествената Любовь, подразбираме герои хора.

 

 Сега, като ме слушате да ви говоря така, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: ние знаемъ това нѣщо. Добрѣ, като го знаете, като го разбирате, правете слѣднитѣ опити: имате, напримѣръ, нѣкѫдѣ по тѣлото си нѣкаква подутина, цирей, или какво и да е друго нѣщо, турете рѫката си върху него и опитайте, дали може да прѣмине. Циреятъ е резултатъ на единъ излишъкъ у васъ, който трѣбва да се отправи въ друго направление. Или, имате нѣкакво възпаление, температурата ви е около 39°—40°. Вземете само рициново масло и не викайте никакъвъ лѣкарь. Опитайте се сами да трансформирате това болезнено състояние. Азъ не съмъ противъ лѣкаритѣ, но казвамъ, че онѣзи отъ васъ, които сѫ ученици, трѣбва да правятъ опити за трансформиране на енергиитѣ. Ученикътъ трѣбва да знае, какъ да трансформира своитѣ състояния. Ако пъкъ ви се случи да се залѣете съ врѣла вода, направете слѣдния опитъ: постарайте се веднага да се прѣдпазите отъ образуването на какво и да е възпаление, или отъ образуването на нѣкакъвъ мѣхуръ отъ изгорѣлото. Какъ бихте направили този опитъ? Азъ давамъ слѣдното обяснение: въ тѣлото на човѣка се намира извѣстна топлина, която азъ наричамъ „топлина на живота“. Тази топлина е разпрѣдѣлена правилно изъ цѣлото тѣло. Когато тя е нормална, ние сме здрави. Ако сега се случи да се залѣемъ нѣкѫдѣ съ врѣла вода, залѣемъ, напримѣръ, пръститѣ си, какво става въ повечето случаи? — Явява се мѣхуръ. Защо? Защото врѣлата вода всмуква естествената топлина на рѫцѣтѣ и мехурътъ се повдига. Но ако въ този случай имашъ будно съзнание, топлината на рѫцѣтѣ ти, специално на пръститѣ ще всмукне онази естествена топлина на врѣлата вода, наречена елексиръ на живота, и ти ще усѣтишъ върху рѫката си една приятна хладинка. Тогава, нито мѣхуръ ще ти се издигне, нито рана ще ти се образува. Има хора, които могатъ да направятъ този опитъ, но съзнанието имъ всѣкога трѣбва да бѫде будно. Не е ли будно съзнанието имъ, това вече е захласване. Ако ти искашъ да станешъ богатъ, да спечелишъ 10 милиона лева, това е захласване. Ти искашъ да бѫдешъ красивъ — захласване е това. Ти искашъ да прочетешъ всички книги въ свѣта — захласване е това. Ти искашъ да пишешъ наи-хубавитѣ стихове — захласване е това. Не е въпросътъ да пиша най-хубавитѣ работи, не е въпросътъ, какъ ще ви проповѣдвамъ, но казвамъ: ако отъ моята проповѣдъ можете да задържите за себе си най-малкото зрънце, съ което да се нахраните, азъ ще се радвамъ. Това е проповѣдь. Не задържите ли едно зрънце отъ нея, вие може да я хвалите, че била отлична проповѣдь, че подобна на нея нѣма, това нищо не значи. Колкото може да е отлична, толкова може и да е глупава. Важното е, какви резултати произвежда тя.

 

 Въ Писанието се казва: „Азъ самъ изтѫпкахъ жлѣба.“

 

 Ако Господъ самъ тѫпчи своя жлѣбъ, и ние трѣбва сами да тѫпчемъ своя. То значи: ние сами трѣбва да трансформираме своитѣ енергии. Ние ще можемъ да стѫпчимъ сами своя жлѣбъ, понеже Господъ живѣе въ насъ. Де живѣе Господъ? — Въ нашето съзнание. Щомъ имаме велико смирение на духа, ние ще можемъ сами да стѫпчемъ своя жлѣбъ. Споредъ менъ, най-великото качество, което човѣкъ може да има е смирението. То не е слабость. Смирениятъ човѣкъ е най-еластичниятъ, най-пластичниятъ човѣкъ въ свѣта. Всичко, каквото му се тури да носи, той издържа. И бѣднотия може да дойде, и болести може да дойдатъ, и смърть може да дойде, т. е. за смирения човѣкъ смърть нѣма, но казвамъ, че каквото и да дойде до главата на смирения човѣкъ, той всѣкога е тихъ и спокоенъ, всичко издържа. Това е истинския човѣкъ. Той казва: Богъ който живѣе въ мене, не умира. Богъ, Който живѣе въ мене, сиромахъ не става. Богъ Който живѣе въ мене, робъ не може да стане. Богъ, Който живѣе въ мене, не може да се обезсили, не може да се обезсърдчи, нито да се отчае. И десеть пѫти да ме вързватъ, и въ затворъ да ме турятъ, като кажа: Господи! — всички тия вѫжета веднага ще паднатъ.

 

 И тъй, за всички онѣзи, които разбиратъ закона на смирението и закона за прѣвръщане на енергиитѣ и искатъ да ги прилагатъ, има извѣстни методи, тъй както въ химическитѣ лаборатории има методи и начини за извършване на химическитѣ реакции. И всички вие трѣбва да се заемете да трансформирате всички ваши сегашни състояния, да трансформирате всички ваши мисли, минали и настоящи, да видите, каква свѣтлина ще прозре въ ума ви. „Ние, силнитѣ, сме длъжни да носимъ теготитѣ на слабитѣ.“ Божествениятъ човѣкъ трѣбва да управлява, а човѣкътъ на плътьта трѣбва да се подчинява на Божествения човѣкъ. Ще си кажешъ: слушай, ти ще живѣешъ и ще ходишъ по законитѣ на Бога, тъй както Той е наредилъ! Ако Го слушашъ, ти ще можешъ да направишъ всичко. Съ Бога всичко можемъ да направимъ. Като казвамъ, че съ Бога можемъ да направимъ всичко, подразбирамъ: човѣкътъ, който е съединенъ съ Бога, може да изправи живота си. При сегашното състояние, въ което се намираме, нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да изправимъ живота си и да придобиемъ вѫтрѣшенъ миръ и знание. Имаме ли това истинско знание, и паритѣ ще дойдатъ. Щомъ дойдатъ паритѣ, и хлѣбътъ ще дойде: Що сѫ паритѣ? — Тѣ сѫ знание. Паритѣ, златото и знанието, това сѫ синоними.

 

„Азъ самъ изтѫпкахъ жлѣба си.“ Стѫпчете вашия жлѣбъ така, че виното ви да не ферментира, а да си остане сладъкъ сокъ, който да употрѣбите за вашето добро, за доброто на вашитѣ ближни и за славата Божия!

 

 И тъй, законътъ за прѣвръщане на енергиитѣ е великъ законъ въ свѣта!

 

 

Бесѣда, държана отъ Учителя, на 18 априлъ, 1926 г. въ гр. София.

 

 

--------------------------------------------------------------------------------------------

Бележка: Датата е най-вероятно 25 април 1926 г., тъй като предишната неделна беседа "Зазоряване" е изнесена на 18 април, а следващата - 2 май 1926 г.
 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...