Jump to content
Della

1934_08_05 ВЕЛИКОТО ВЪ ЖИВОТА

Recommended Posts

"Великото в живота"
 

Съборни беседи  от Учителя, държани август 1934 г. на Витоша (Яворови присои).  

 

 

 

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето - нов правопис

 

Съдържание на томчето - стар правопис


 

Великото въ живота.

 

 

Деяния на Апостолитѣ, 6 гл.

 

 

Съзнанието на съвременния човѣкъ трѣбва да се отличава главно съ три качества: будность, схватливость и широта, т. е. то трѣбва да обхваща, да обема всичко въ себе си.

 

Великото, хубавото и красивото въ живота е за великитѣ души. Великото въ свѣта се постига само въ Божията Любовь. Който живѣе въ Божия­та Любовь, само той може да се нарече великъ.

 

Сега ще изнеса нѣколко примѣра отъ всѣкидневния животъ на хората. Какво трѣбва да на­правите,ако искате да се надтичвате съ нѣкой конь?Колкото силно да тичате, коньтъ все ще ви над­мине.Ако искате да се състезавате съ него, трѣбва да се качите на гърба му.Тогава и вие ще пре­пускате толкова бързо,колкото и коньтъ.Ако искате да се надпреварвате съ нѣкой тренъ,той ще ви надмине. За да не останете назадъ отъ трена, вие трѣбва да се качите на него, и тога­ва ще се движите съ сѫщата бързина, съ ка­квато той се движи. Ако се надпреварвате съ свѣтлината, вие ще останете далечъ отъ нея. Щомъ искате да бѫдете наредъ съ нея, трѣбва да се качите на нейната колесница. При това положение, вие ще се движите съ сѫщата бързина, съ ка­квато свѣтлината се движи.

 

Следователно, не се надпреварвайте съ любовьта! Не разисквайте върху въпроса, кой колко любовь има. Това е неразбранъ въпросъ. Да се занимавате съ въпроса, колко и каква любовь има човѣкъ, това е материалистическо разбиране на

 

 

 

любовьта. Представете си единъ голѣмъ изворъ, който извира отъ нѣкоя планина и се влива въ морето. По цѣлия пѫть, дето изворътъ тече, сѫ наредени безброй дървета. Какъ мислите, кои отъ дърветата първи ще усѣтятъ любовьта на из­вора? Първи ще усѣтятъ любовьта на извора ония дървета, които сѫ най-близо до него. Останалитѣ, които стоятъ подалечъ отъ извора, трѣбва ли да плачатъ, да съжаляватъ, че любовьта на извора не е достигнала до тѣхъ? Тѣ трѣбва да чакатъ съ търпение, да дойде до тѣхъ любовьта на извора. Не трѣбва да се блъскатъ едни въ други, да се състезаватъ помежду си. Тѣ трѣбва съ търпе­ние да чакатъ момента, когато любовьта ще се излѣе и върху тѣхъ. Съ чакането тѣ нищо нѣма да изгубятъ. Дойдете ли до любовьта, казвамъ: Чакайте любовьта ще ви посети. На сѫщото осно­вание казвамъ: Чакайте Господа, Той самъ ще ви посети. Не се надпреварвайте, не се състезавайте помежду си, кой пръвъ да отиде при Господа, и кой повече да вземе отъ Него. Той сам ще дой­де при всѣки отдѣлно и ще му даде, колкото му е нужно. Слънцето ли дохожда при насъ, или ние отиваме при него? Горко на човѣка, ако остане на него, всѣка сутринь да отива при слънцето! Слънцето иде при насъ, а ние само го посрѣщаме.

 

Ще кажете, може би, че не разбирате тази мисъль.- По-добре, че не разбирате. Неразбира­нето се дължи на противоречивото естество въ човѣка, което постоянно го отдѣля отъ Бога. Ронливо, неустойчиво е човѣшкото естество. То е по­добно на мазилката, на керемидитѣ на кѫщитѣ. Измажете добре кѫщата си, но щомъ завалятъ дъждове, снѣгове, мазилката постепенно изчезва. Не се минава година, и вие отново трѣбва да из­мажете кѫщата си. Току-що наредите нови кере­миди, дойдатъ бури, вѣтрове, които ги събарятъ, и вие отново трѣбва да ги нареждате. Питамъ: трѣбва ли това да ви обезсърдчава? Не обръщайте внимание на външната мазилка, както и на керемидитѣ на кѫщата! Това сѫ временни, преходни нѣща въ свѣта. Не обръщайте внимание на усмивкитѣ, на погледитѣ на хората! И това сѫ пре­ходни нѣща. Ама очитѣ на еди-кой си човѣкъ свѣтѣли. Какво отъ това? Вечерь всички прозорци на кѫщитѣ сѫ освѣтени отъ лампитѣ, но денемъ ни­кой прозорецъ не свѣти. Какво лошо има въ това, че денемъ прозорцитѣ на кѫщитѣ не свѣтятъ? Ако свѣтятъ, нощь е; ако не свѣтятъ, день е. Ако всички хора сѫ въ кѫщи, зима е; ако сѫ вънъ, лѣто е.

 

Животътъ има смисълъ само тогава, когато се разбере неговата дълбочина, неговата сѫщина. Когато въ живота ви ставатъ нѣща, каквито вие не желаете и не очаквате, не считайте, че сѫдбата, или Господъ се е опълчилъ противъ васъ. Преди всичко, вие не знаете, какъ трѣбва да ставатъ нѣщата. Ако Богъ ви запита, какво добро же­лаете да ви даде, надали ще можете да отгово­рите, както трѣбва. Всѣки ще поиска нѣщо, но доколко е сѫществено това нѣщо, и той не знае. Следъ като опита това, което е пожелалъ, само тогава той ще разбере своята погрѣшка. Следо­вателно, докато не разбере смисъла на живота, човѣкъ всѣкога ще иска нѣща, които не му сѫ нужни. И само следъ като ги опита, ще види погрѣшкитѣ си. Какво иска гладниятъ?-Хлѣбъ. Ка­кво иска жадниятъ? - Вода. Що се отнася до меко легло, до топли завивки, това сѫ второстепенни нѣща. Гладниятъ и жадниятъ се нуждаятъ първо отъ хлѣбъ и вода, а после отъ меко легло и топ­ли дрехи. Какво трѣбва да прави човѣкъ като за­доволи глада си?-Да работи. Значи, гладниятъ спи, а ситиятъ е буденъ и работи. Така е на небе­то, а на земята е точно обратно: гладниятъ е буденъ, а ситиятъ спи. Живиятъ е подвиженъ, а мъртвиятъ мълчи. На земята мълчаливитѣ минаватъ за мѫдри, а въ небето - за мъртви. Външно, това сѫ противоречиви положения, но въ сѫщность тѣ криятъ дълбокъ смисълъ въ себе си.

 

И тъй, великото въ живота е необятната Бо­жия Любовь, която е само за великитѣ души. Само великитѣ души възприематъ Божията Любовь. Едно отъ качествата на тази Любовь е следното: тя изпѫжда навънъ всѣко недоволство, което бу­шува въ човѣка. И тогава, човѣкъ става силенъ, мощенъ, радостенъ. Той не се плаши отъ нищо въ свѣта, готовъ е за всѣкаква работа, готовъ е да слугува на всички хора. Той намира сми­съла на живота въ любовьта, въ служене на всички сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми.

 

Съвременнитѣ хора, обаче, разбиратъ любовь­та по съвсемъ другъ начинъ. Тѣхната любовь е любовь на земята. Тя е наречена земна любовь, а тази любовь носи разочарования въ всички на­правления. При тази любовь човѣкъ всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве. Какво му остава тогава? Остава му само възпоменанието, че е обичалъ нѣкого, и че нѣкой го обичалъ. Какво остава на трапезата, следъ като хората се нахранятъ? Ако сѫ месоядци, на трапезата оставатъ само кокалитѣ, а месото се изяжда. Ако сѫ плодоядци, въ първо време трапезата е красива, пълна съ зрѣли, вкусни плодове, но щомъ плодоветѣ се изядатъ, нищо не остава отъ тази кра­сота. Ризата, която човѣкъ е носилъ цѣла седмица на гърба си, трѣбва да се свали, да се тури въ вода и да се изпере. Отъ дългото носене, тя се е изцапала, и непременно трѣбва да се изпере. Не само ризата, но всѣко нѣщо, което се употрѣбява, претърпява промѣни. На физическия свѣтъ всички нѣща се промѣнятъ. Само любовьта е неизмѣнна.

 

Питамъ: какво можете да очаквате отъ физи­ческия свѣтъ, въ който непрестанно се извършватъ промѣни? Като не знаятъ законитѣ на физи­ческия свѣтъ, съвременнитѣ хора се безпокоятъ отъ постояннитѣ промѣни, на които се натъкватъ. И наистина, въ даденъ моментъ вие сте разполо­жени, мислите, че всичко можете да направите. На следния моментъ сте неразположени по духъ, тѫжни, скръбни сте. Коя е причината за тази внезап­на промѣна на състоянията ? Докато сте въ Боже­ствения тренъ, вие сте радостни, весели, мислите, че всичко можете да постигнете. Щомъ слѣзете отъ този тренъ, веднага ставате тѫжни, скръбни и се обезсърдчавате. Единъ български селянинъ за пръвъ пѫть се качилъ на тренъ. Отъ време на време поглеждалъ отъ прозорцитѣ, радвалъ се, че се вози. За моментъ тренътъ спрѣлъ на една малка станция, и той слѣзълъ да си купи круши. Трѣбвало продавачътъ да му върне нѣколко стотинки, и той останалъ да чака, презъ което време тренътъ профучалъ край него и го оставилъ на спирката, тѫженъ, недоволенъ, че пропусналъ трена.

 

И тъй, който слѣзе отъ Божествения тренъ и го пропусне, той веднага става тѫженъ, скърбенъ. Тъй щото, когато сте скръбни, ще знаете, че сте слѣзли отъ Божествения тренъ и сте оста­нали на нѣкоя спирка, или гара, и то само за нѣколко стотинки, които търговецътъ трѣбва да ви върне. Качите ли се веднъжъ на Божествения тренъ, и трѣбва да слѣзете на нѣкоя гара, вслу­швайте се да не удари звънецътъ, и тренътъ да тръгне. Качете се на трена, преди да е ударилъ звънецътъ. По-добре е да не слизате. Докато тренътъ пѫтува, гледайте презъ прозореца, и щомъ дойдете до последната гара, тогава слѣзте. Яко не спазвате това правило, противоречията въ живота никога нѣма да престанатъ. При сегашнитѣ разби­рания на хората, при сегашното имъ съзнание, противоречията винаги ще ги следватъ. Щомъ съзнанието имъ се измѣни, и противоречията ще изчезнатъ. Ако нѣма хлѣбъ винаги ще има гладни хора, а заедно съ това и противоречия. Ако има изобилно хлѣбъ и гладни хора нѣма да има. Щомъ нѣма гладни хора, и противоречията ще изчезнатъ. Ако нѣма вода, винаги ще има жадни хора. Щомъ има жадни хора, и проти­воречия ще сѫществуватъ. Когато водата дой­де въ изобилие, нѣма да има жадни хора, а заедно съ това и противоречията ще изчезнатъ. Изобилието е едно отъ условията за разрешаване на противоречията въ живота. Това разрешаване е вѫтрешно, а не само външно. Отъ хиляди го­дини насамъ, хората сѫ разрешавали редъ въпро­си и противоречия въ живота, но все е останало нѣщо неразрешено. Защо? Защото тѣ сѫ ги раз­решавали по външенъ начинъ, а всички външни  нѣща сѫ изложени на промѣни.

 

Ако проследите живота въ всички направле­ния, ще видите, че има нѣща, които се измѣнятъ, и други, които не се измѣнятъ. Напримѣръ, всички външни закони не зависятъ отъ човѣка, вследствие на което постоянно се измѣнятъ. Вѫтрешнитѣ закони, обаче, зависятъ отъ човѣка и не се измѣ­нятъ. Като казвамъ, че вѫтрешнитѣ закони зави­сятъ отъ човѣка, разбирамъ Божественото въ него. Следователно, вѫтрешнитѣ закони сѫ Божествени. Външнитѣ закони пъкъ сѫ създадени  по образеца на Божиитѣ, но едни òтъ тѣхъ сѫ по-близо, а други — по-далечъ отъ оригинала. Възъ основа на това, ако има противоречия въ живота, тѣ сѫ само външни. Затова, като се натъкне на нѣкакво противоречие вѫтре въ себе си, човѣкъ съзнава, че то е външно, привидно. Казвате, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. — Какво представя Богъ? Дето Богъ се явява въ пълнотата си, противоречията моментално изчезватъ. Когато Богъ се яви, на земята или на небето, въ ада или въ рая, всички сѫщества се измѣнятъ. Щомъ се оттегли и остави хората, духоветѣ и божествата свободни, противоречията пакъ ги нападатъ. Дето е Богъ, никакви противоречия не сѫществуватъ. Дето Богъ отсѫтствува, противоречията присѫтствуватъ. Защо при Бога нѣма противоре­чия? Понеже Той задоволява нуждитѣ на всички сѫщества, и тѣ преставатъ да се смущаватъ. Ако болниятъ оздравѣе, има ли за какво да се сму­щава? Ако сиромахътъ забогатѣе, има ли за какво да се смущава? Ако слабиятъ стане силенъ, има ли за какво да се смущава ? Ако грозниятъ стане красивъ, има ли за какво да се смущава? Значи, щомъ се задоволятъ нуждитѣ на хората, тѣ преставатъ да се смущаватъ. Смущаването, безпокойствието е резултатъ на незадоволенитѣ човѣшки нужди.

 

Въ прочетената глава отъ Деянията на Апостолитѣ се казва: „И презъ тия дни стана роптание отъ елениститѣ върху евреитѣ, че въ повседневното раздаване на потрѣбноститѣ, тѣхнитѣ вдовици оставали непригледани. На това, дванадесетьтѣ свикаха множеството на ученицитѣ и рекоха: Братя, изберете между васъ седемь души, които да поставимъ за тази потрѣба." Казвамъ: Всѣки отъ васъ трѣбва да избере тѣзи седемь души въ себе си, които да уредятъ материалнитѣ му работи. Всички спорове, протести и роптания въ свѣта произтичатъ все за материални работи. Апостолитѣ казвали: „Подобава ли на насъ, като се грижимъ за материалнитѣ работи, да се отдалечимъ отъ Словото Божие?" И вие трѣбва да изберете въ себе си седемь души, които да уреждатъ материалнитѣ ви работи. — Щомъ материал­нитѣ работи на хората се уреждатъ добре, всички спорове между тѣхъ изчезватъ. Всички спорове ставатъ все за ядене и пиене. Добро нѣщо е яденето и пиенето, но когато става по Бога. Щомъ не става по Бога, между хората се явяватъ спо­рове и недоразумения.

 

Сега, дошли на планината, ние се радваме на красивитѣ гледки. Тукъ нѣмаме салонъ, както въ града, вѣтъръ вѣе, но имаме други преимуще­ства. Споредъ мене, вѣтърътъ е онази любеща майка, която нѣжно пѣе на децата си и тихо ги събужда да отидатъ на работа.

 

Съвременнитѣ религиозни и духовни хора работятъ, учатъ, подвизаватъ се, ходятъ по планинитѣ, търсятъ начини, чрезъ които да изразятъ своето служене на Бога. По този начинъ тѣ тър­сятъ правия пѫть за това служене. Много сѫ тия пѫтища. При това, всѣки день опредѣля новъ и по-правъ пѫть отъ вчерашния. Наистина, какво по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да служи и да живѣе за Онзи, Който му е далъ животъ? Кой е Той, всички Го познаватъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не Го познава. Всички хора искатъ да бѫдатъ радостни, весели, здрави, богати, учени, силни и т. н. Хубаво е това, но то отъ Бога иде. Който влѣзе въ пълнотата на Божията Любовь, той ще придобие всичко, каквото желае. Когато получи всичко, каквото душата желае, човѣкъ е готовъ вече да служи на хората. Докато не е влѣзълъ още въ пълнотата на Божията Любовь, той не е готовъ на никакво служене. Щомъ запо­чне да служи на хората, т. е. на ближнитѣ си, човѣкъ придобива щастието. Който не служи на хората, той не може да бѫде щастливъ. Тъй що­то, две направления сѫществуватъ въ служенето: човѣкъ започва отъ себе си, постепенно оти­ва къмъ ближнитѣ си и най-после къмъ Бога. Или, обратно: започва отъ служене на Бога, постепенно отива къмъ ближнитѣ си и най-пос­ле къмъ себе си. Която посока и да избере човѣкъ, все къмъ едно мѣсто води. И дветѣ посо­ки сѫ прави.

 

Сега, за да не изгубите тѣзи две посоки на движение, пазете се главно отъ вѫтрешното недо­волство, на което сѫ изложени всички хора. Азъ наричамъ това недоволство „хрема, кихавица, не­разположение въ живота.“ Недоволството не е опасна болесть, но отъ него произтичатъ редъ усложнения въ организъма на човѣка. Ако всички хора разбираха любовьта правилно, недовòлствата, противоречията и мѫчнотиитѣ щѣха да престанатъ. Отъ хиляди години насамъ, хората все уреждàтъ работитѣ си, но въ края на краищата пакъ недо­волни оставатъ. Защо? Защото тѣ искатъ по човѣшки начинъ да турятъ редъ и порядъкъ въ свѣта. А това е невъзможно. Казвате, че поне въ природата има редъ и порядъкъ. Не е така. Вълкъ хване овца, задуши я и я изяде. Де е тукъ редътъ и порядъкътъ? Змия хване жаба и я изяде. Жа­бата крѣка, но змията не иска да знае. Де е тукъ редътъ и порядъкътъ? Де е законътъ? Това не е само при тѣзи два случая, но ако проследите жи­вота на всички сѫщества, ще видите, че навсѣкѫде се разиграва една и сѫща история. Въ цѣлата природа има нѣщо, което се мѫчи, въздиша и стене. При тѣзи противоречия хората не знаятъ още, какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ. Обаче, всички учени, всички велики хора и светии, които съзнателно сѫ изучавали природата, виждатъ, че всичко въ нея работи за добро. Паралелно съ злото, съ страданията и нещастията, съ противоре­чията, сѫществуватъ други разумни сили, които превръщатъ всичко въ добро.

 

Мнозина се оплакватъ отъ страданията, искатъ да ги избегнатъ. Страданията сѫ изпити, на които се подлагатъ всички хора. Нѣкой носи торба, въ която има единъ сухъ хлѣбъ. Срѣща гo другъ, взима торбата, изважда отъ нея хлѣба и заминава. Първиятъ започва да плаче, да скърби, че му взели сухия хлѣбъ. Едва изминалъ сто крачки, дохожда трети, взима празната торба и туря въ нея едно кило топълъ, прѣсенъ хлѣбь. Какво по- хубаво отъ това? Сухиятъ хлѣбъ се замѣства съ прѣсенъ, топълъ хлѣбъ. Такова нѣщо представятъ страданията — взимане на сухия хлѣбъ. Радоститѣ пъкъ представятъ донасяне на топълъ, прѣсенъ хлѣбъ вмѣсто сухия. Който не вѣрва въ смѣната на скърбитѣ съ радости, казва: Ами ако никой не ми донесе топълъ хлѣбъ? — Щомъ су­хиятъ хлѣбъ изчезне, топлиятъ непременно ще дойде. Ако житното зърно не се посади въ земята, нѣма да даде никакъвъ плодъ. Сухиятъ хлѣбъ трѣбва да се вземе, за да дойде вмѣсто него топълъ. Ако въ живота на човѣка не дойдатъ страдания и противоречия, хубавото, красивото и великото никога нѣма да дойдатъ. Такава е реалностьта въ живота. — Защо е така? — Когато дойде топлиятъ хлѣбъ, тогава само ще ви кажа, защо изчезна сухиятъ. Преди да е дошълъ топлиятъ хлѣбъ, нищо нѣма да говоря. Ще чакате съ търпе­ние, докато пристигне мекиятъ, топлиятъ хлѣбъ. Въпросътъ не е въ това, че страдате. Важно е, като страда човѣкъ, да придобие нѣщо. Има смисълъ да страда човѣкъ, но да придобие нѣщо. Щомъ придобие нѣщо, страданията изчезватъ, а придобива радость и животъ. Смисълътъ на жи­вота се заключава въ всѣкидневнитѣ придобив­ки. Всѣки день трѣбва да имате по една малка придобивка. Това е вѫтрешното разбиране на живота. Къмъ него трѣбва всѣки да се стреми. Докато дойдете до вѫтрешно, дълбоко разбиране на живота, всѣки отъ васъ ще го схваща, споредъ както е одарèнъ. Тази е причината, че днесъ всички хора не разбиратъ еднакво живота. Както и да разбирате живота, по отношение на Вели­кото вашето разбиране е право, но не и по отно­шение на обикновеното, на малкото, каквото е човѣкътъ.

 

Проявената Любовь на Духа, про­явената Мѫдрость на Духа, проявена­та Истина на Духа, носятъ пълния жи­вотъ на Бога, на Единния, Вѣчния Богъ на живота

 

 

Беседа отъ Учителя, държана на 5 августъ, 1934 г. 5 ч. с.

Витоша—(Яворови присои.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×