Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_04_18 Зазоряване

София Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 02 февруари 2015 - 06:09

От книгата "Заведоха Исуса", Недѣлни беседи,

VIII серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Зазоряване

 

 Днесъ ще ви говоря на два езика: на единъ староврѣмененъ и на единъ съврѣмененъ езикъ. Споредъ съврѣменния езикъ бихъ озаглавилъ днешната си бесѣда „зазоряване“, а споредъ стария езикъ бихъ я озаглавилъ „да се любимъ, да се обичаме!“

 

 Свѣтътъ, това е единъ университетъ, universum, не зная какъ опрѣдѣлятъ съврѣменнитѣ коментатори въ своитѣ диксионери думата „университетъ“. „Uni“ значи единъ; „versum“ значи сѫщински животъ. Тъй че думата „университетъ“ означава проявление на сѫщинския животъ.

 

 Сега ние не говоримъ за нашата земя, ние не говоримъ за нашия малъкъ свѣтъ, който е толкова тѣсенъ, че хората въ него не могатъ да живѣятъ въ миръ, но ние говоримъ за широкия свѣтъ, за цѣлата вселена. Щомъ хората не могатъ да живѣятъ въ миръ, това показва, че свѣтътъ е тѣсенъ. Тамъ, дѣто има много грѣхове, това показва, че хората сѫ се събрали на тѣсно. Въ единъ обширенъ свѣтъ не може да има разногласие между хората. Слѣдователно, свѣтътъ, това е нашиятъ свѣтъ. Вселената е Божествениятъ свѣтъ, великото, идеалното въ човѣчеството, къмъ което всѣка душа се стреми. Азъ не взимамъ думата „душа“ въ такъвъ смисъль, какъвто я разбиратъ всички. Не, азъ говоря за онази душа, за която ученитѣ днесъ доказватъ и за която спорятъ, дали тя сѫществува, или не, дали човѣкъ има душа, или не. Такава душа и животнитѣ иматъ. Думата „душа“ произлиза отъ дишане и означава работа. Тази душа, за която говоря азъ нито се мѫчи, нито страда, нито работи. Тя създава, тя е единъ вѣченъ изворъ. Тази душа е идейното, Божественото въ човѣка. Тази душа всѣки отъ васъ я усѣща. Всѣки отъ васъ чувствува нейното вътрѣшно влияние. Нейното вѫтрѣшно влияние, тава сѫ онѣзи красиви моменти, при които чувствувате, че въ душата ви нѣщо блѣсва, и вие сте готови да се примирите съ цѣлъ свѣтъ. Но послѣ, като прѣмине този моментъ, вие казвате: дали това е дѣйствителность, дали е реалность, дали не съмъ спалъ и само тъй почувствувахъ това нѣщо? Споредъ васъ реаленъ

животъ е този на страдания, на мѫчения, на загуби, на скърби и на смърть. Това, обаче, реаленъ животъ ли е? — Това е животъ на промѣни, на измѫчвания. Това е нѣкакъвъ далеченъ животъ. Слѣдователно, отъ това гледище, какъ трѣбва да обяснимъ сегашния животъ? Всички промѣни, които сега ставатъ въ свѣта, не сѫ нищо друго, освѣнъ фази на този вѫтрѣшенъ животъ, който постоянно се мѣни, развива, както картинитѣ въ единъ кинематографъ.

 

 Не зная колцина отъ васъ сте чели Библията не като историческа книга, защото, ако я подложитѣ на критика като историческа книга, тя не издържа. Не казвамъ да я четете и като научна книга, понеже и въ това отношение тя не издържа критика. Библията е книга само на символи. Въ нея често човѣкъ се уподобява на овца. Въ дѣйствителность овца ли е той? Тамъ често държавата се уподобява на звѣръ. Държавата звѣръ ли е? Често единъ народъ се уподобява на планина. Народътъ планина ли е? Често животътъ се уподобява на рѣка, или на море, или на изворъ. Е животътъ рѣка ли е, изворъ ли е и море ли е? И тъй, онѣзи, които не сѫ запознати съ този старъ език, ни казватъ: да се любимъ! — И дѣйствително, ние се любимъ. Да се обичаме! — И дѣйствително ние се обичаме. Какъ? — Както разбираме — нищо повече.

 

 Казвамъ сега: думата „зазоряване“ въ живота означава внасяне на нѣщо ново въ човѣшкото съзнание. Спирали ли сте се вие по нѣкой пѫть да мислите, каква роля като човѣкъ, като елементъ въ живота може да изпълните? Съврѣменитѣ учени хора казватъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ около 70 — 80 — 100 елемента. Всѣки отъ васъ може да отвори химията и тамъ, въ „периодичната система на елементите“ отъ Менделѣева ще види, че има още празни мѣста, които отговарятъ на неоткрити за сега елементи. Може би за въ бѫдеще другъ Менделѣевъ ще открие нѣкои отъ тия елементи, но все пакъ може да останатъ и още празни мѣста. Защото наистина въ вселената има доста празни мѣста.

 

 Какъвъ елементъ, обаче, сте самъ по себе си? Вие казвате, че имате душа. Ако нѣкой ви попита, какво нѣщо сте като душа, какво обяснение ще дадете? Какъ ще опрѣдѣлите понятието душа? Вие ще кажете: азъ съмъ човѣкъ, мисля. Не, опрѣдѣлете се добрѣ! Да мислишъ, това още не значи, че си човѣкъ. Като казваме „да любимъ„, това още не значи, че ние любимъ. „Да се обичаме“, това още не значи, че ние се обичаме. Да си ученъ човѣкъ, това още не значи, че си ученъ. Ти може да си изучилъ теорията, това сѫ хубави, красиви нѣща, но въ общия животъ има двѣ положения: човѣкъ може да бѫде извънъ битието, а може да бѫде и вѫтрѣ въ битието; човѣкъ може да бѫде извънъ живота, а може да бѫде и вѫтрѣ въ живота. Когато човѣкъ страда, той е извънъ живота. Когато човѣкъ се мѫчи, той е извънъ живота. И когато човѣкъ се радва, той е пакъ извънъ живота. Значи, отъ едната страна извънъ живота отъ лѣво, именно, има страдания, мѫчения, адъ; отъ другата страна на живота, отъ дѣсно - има радость, веселие, блаженство, рай. Питамъ тогава: какво е същинското положение на живота? Значи, онзи, който не знае, дѣ да се постави въ живота, ако се постави въ лѣво, ще опита живота но единъ начинъ. Ако пъкъ се постави на дѣсно въ живота, ще го опита по другъ начинъ.

 

 Сега вие искате да бѫдете щастливи. Освободете умоветѣ си отъ всички заблуждения и знайте, че всички вие сте щастливи. Вие можете да бѫдете щастливи. Какъ? — Вземете дѣсната страна на живота, и всѣки отъ васъ ще бѫде щастливъ. Ако пъкъ нѣкой отъ васъ се е наситилъ на щастие и на блаженство и иска за малко да се освободи отъ него, казвамъ му: лѣвата страна на живота! И сега, азъ виждамъ, едни хора вървятъ въ лѣво, други вървятъ въ дѣсно; едни хора отиватъ въ ада, други — въ рая. Еднитѣ казватъ на другитѣ: какво ви трѣбва да проповѣдвате, елате тукъ, има ядене, пиене, блаженство. Значи тѣ сѫ на лѣвата страна, това е животътъ въ ада, другитѣ имъ казватъ: що ви трѣбва ядене пиене, елате тукъ да проповѣдвате! Тѣ сѫ на дѣсно въ живота; това е раятъ. Значи има два вида проповѣди. И еднитѣ, и другитѣ, обаче, иматъ кандилници и одежди. Еднитѣ, които проповѣдватъ за ада, иматъ кандилници и одежди; и другитѣ, които проповѣдватъ за рая, и тѣ сѫщо иматъ кандилници и одежди. Гледамъ, нѣкой кади съ своята кандилница, питамъ го: колко ти плащатъ за това кадене? Все трѣбва да му плащатъ нѣщо! Ами онзи кръчмарь, който ти проповѣдва за своето винце, т. е. който кади съ своята кандилница, колко ще му платишъ за това кадене? Колко ще му платишъ за това винце? Туй не е упрѣкъ, но казвамъ, че все трѣбва да се плати нѣщо за проповѣдването. Кръчмарьтъ казва: азъ съмъ проповѣдникъ. Който иска да слуша моето учение, да дойде при менъ, а който не иска да го слуша, нека излѣзе вънъ отъ кръчмата. Защо? Че държавата е узаконила неговото право да продава, дала му е патентъ и седи човѣкътъ, продава на законно основание, съ патентъ. Нѣкой казватъ: това не е морално. Хубаво, ако не е морално, какъ тъй държавата му е дала патентъ? Значи, морално е. Държавата е узаконила неговитѣ права, тя го е признала за мораленъ проповѣдникъ, който кади въ кръчмата си и праща хората въ ада. Учение е това сега, нѣма какво да се прави. Нѣкой ще кажатъ: това е заблуждение. Какъ да е заблуждение? Патентъ има човѣкътъ! Има, обаче, нѣкои нѣща които не сѫ патентовани. И онѣзи, които вървятъ въ дѣсно, и тѣ иматъ църкви и тѣ сѫ патентовани. Тия църкви сѫ държавни сѫщо. Такива църкви има навсѣкѫдѣ: и въ Англия, и въ Германия, и въ Русия, и въ Сърбия, въ България — навсѣкѫдѣ ги има — отлични проповѣди се държатъ тамъ.

 

 И тъй, сега ще ви говоря на двата езика. Ние трѣбва да разберемъ живота! Питамъ: кога хората бѣха по-учени, въ началото или въ края на живота си? Ще ви задамъ другъ въпросъ: кога крушата дава по-добри плодове, въ началото на своя животъ, или въ края? Когато казваме, че съврѣмената наука се развива, ние ще се намѣримъ въ една нова обстановка, не такава, каквато е била прѣди хиляди или милиони години. Сегашната обстановка се различава отъ прѣдишната. Каква е сегашната обстановка на живота? Вие все говорите за българския народъ. Какво липсва на българския народъ? Щомъ страда, значи липсва му нѣщо. Какво му трѣбва? Запитватъ онзи орачъ, който отива на нивата и се връща, безъ да е работилъ нѣщо: защо не посѣ нивата? — Има много буци, не мога да я посѣя. Значи, той чака благоприятно врѣме, за да я посѣе. Какво липсва на нивата? — Дъждъ, влага. Той посѣва нивата, но гледа, зърното не никне. Какво се изисква, за да поникне? — Топлина, влага и свѣтлина. Азъ говоря принципално: всѣки народъ на земята, който и да е той, трѣбва да придобие нѣщо. Българскиятъ народъ, английскиятъ народъ, американскиятъ народъ и всички останали народи по цѣлия свѣтъ, все трѣбва да придобиятъ нѣщо. Не само народитѣ, но и всѣки човѣкъ въ единъ народъ все трѣбва да придобие нѣщо. И наистина придобива нѣщо. Какво трѣбва да придобиете въ този си животъ? Ще кажете: да придобиемъ Любовьта! Хубаво, знаете ли отдѣ да вземете и какъ да приложите законитѣ на Любовьта? Азъ зная, че топлината и свѣтлината трѣбва да придобиете отъ слънцето, но отдѣ ще вземете Любовьта? Все трѣбва да вземете Любовьта отнѣкѫдѣ. Вие намѣрили ли сте този методъ? Ученитѣ хора ходятъ, търсятъ начини, методи, какъ да намѣрятъ свѣтлината, за което можемъ да ги похвалимъ, но питамъ онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е вече пробудено: какъ и отдѣ сѫ намѣрили начини да внесатъ Любовьта въ живота?

 

 Сега вие казвате: да се любимъ! Не можешъ да любишъ човѣкъ, на който душата не трепти като твоята. Или не можешъ да любишъ човѣкъ, умътъ на когото не е въ сѫщия пѫть като твоя, или който не мисли като тебе. Не казвамъ, че този човѣкъ трѣбва да мисли точно като тебе, но неговиятъ умъ, неговата мисъль трѣбва да бѫде на сѫщия теренъ, на сѫщата площь като твоята, а въпрѣки това въ мислитѣ може да има голѣмо разнобразие. Има хиляди начини, по които човѣкъ може да се прояви. Слѣдователно, човѣкътъ, когото обичашъ, трѣбва да мислишъ тъй, както ти мислишъ; той трѣбва да чувствува тъй, както ти чувствувашъ и да дѣйствува тъй, както ти действувашъ. Това не значи, че той трѣбва да мисли, чувствува и дѣйствува точно както тебе, но трѣбва да има едно съгласие, една хармония между твоитѣ и неговитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Ти ще можешъ да обичашъ само такъвъ човѣкъ. Казва се въ Писанието, че можемъ да обичаме Бога. Кога? — Когато вършимъ Неговата воля. А изявлението на Божията Любовь ще бѫде само тогава, когато ти вървишъ въ съгласие съ Бога. Значи, ако ние сме съгласни съ Неговия пѫть, съ Неговия животъ, съ Неговата Истина, Той всѣкога ни слуша. Въ свѣта има много християни, много вѣрующи, които казватъ: има една вѣлика сила, която е направила всичко, която е създала цѣлия свѣтъ. Това сѫ само твърдения. Въ единъ смисълъ това е вѣрно, въ другъ смисълъ не е вѣрно. Ако азъ посѣя едно житно зърно и кажа, че азъ направихъ това зърно, вѣрно ли е това? Не, това е погрѣшно схващание. Когато казвамъ, че азъ направихъ тази кѫща, то е все едно да мисля, че азъ направихъ това зърно. Да, но когато кажа, че азъ посадихъ това житно зърно, туй вече има смисълъ. Слѣдъ като го посѣя, азъ мога да го поливамъ, да го наглеждамъ. Когато кажа, че възпитавамъ и морализирамъ единъ човѣкъ, какво придобивамъ отъ това? Нѣкой иска да му покажа начинъ какъ да вѣрва въ Бога. Не поставяйте човѣка въ заблуждение, да мисли, че Богъ е извънъ него. Не поставяйте Бога вънъ отъ човѣка. Значи, ти поставяшъ Бога въ дѣсно или въ лѣво. Щомъ Го поставишъ въ дѣсно или въ лѣво, ти имашъ вече криво схващане за Бога. Нима онѣзи, които сѫ въ ада нѣматъ Богъ? — Иматъ, какъ не! Онѣзи, които сѫ въ лѣво иматъ Богъ сѫщо тъй, както и онѣзи, които сѫ въ дѣсно. Когато искаме да възпитаме хората, когато искаме да вдѫхнемъ въ тѣхъ онова истинско възпитание, онова истинско понятие за Бога, за религията, подразбираме, че трѣбва да сѫбудимъ въ тѣхъ онова, което отъ памти - вѣка живѣе дълбоко скрито въ душитѣ имъ. Богъ е вложилъ нѣщо хубаво въ всѣка душа. Въ всѣка душа има сили които трѣбва да се развиятъ. Туй трѣбва да се вдъхне въ всѣки обезсърченъ човѣкъ. Всѣки боленъ, всѣки отчаянъ човѣкъ е спънатъ; слѣдователно, нѣма какво да го морализирашъ, но иди при него и прѣмахни прѣпятствието. Виждаме единъ ученъ човѣкъ, който изучава тиквитѣ за примѣръ, и намира единъ родъ тикви, които сѫ малко прѣтиснати прѣзъ срѣдата. Чуди се той, защо сѫ така прѣтиснати. Коя била причината затова? Единъ селянинъ, като садилъ тикви въ градината си, една отъ тиквитѣ израсла близо до единъ доста голѣмъ прътъ, та като расла, този пъртъ останалъ презъ средата ѝ по този начинъ тя се притиснала прѣзъ срѣдата, станало едно вдълбаване въ срѣдата на тиквата. Тъй че тиквата израсла отъ двѣтѣ страни на пърта. Слѣдъ този селянинъ редъ поколѣния садили все такива и разказвали на дѣцата си, че се раждалъ особенъ родъ тикви прѣтиснати презъ срѣдата.

 

 Туй е единъ недостатъкъ, който се прѣдава, по наслѣдство. Така се прѣдава и пиянството. Прадѣдото пилъ, дѣдото пилъ, бащата пилъ, всички пили по една, по двѣ и по нѣколко чашки, докато най-послѣ и синовете се проявяватъ сѫщитѣ недостатъци. И слѣдъ това хората казватъ: това нѣщо е наслѣдено отъ рода му. Отъ кога? — Още отъ врѣмето, когато дѣдото садилъ тикви, и единъ пъртъ влѣзълъ въ срѣдата на една тиква, та по този начинъ се създала тази чърта, която ученитѣ хора наричатъ „наслѣдствена чърта“. Има редъ други чърти, които се наслѣдѣватъ, но послѣдното не е реалното; то може да се прояви и слѣдъ това да изчезне. Напримѣръ, нѣкой хора се раждатъ съ шесть пръста, други съ седемь, а нѣкои дори и съ осемь. И сега нѣкои философствуватъ, казватъ: човѣкъ е създаденъ съ петь пръста, съ двѣ рѫцѣ, съ два крака и т. н. Питамъ ученитѣ хора: каква нужда имаше, щото природата да създаде човѣка съ два крака, млѣкопитающитѣ съ четири крака и стоногата съ сто крака? Сега да оставимъ настрана стоногата, защото ако се занимаваме съ нея, тя ще стане толкова голѣма, тъй много ще се проточи въ ума ви, че ще достигне размѣритѣ, каквито е била едно врѣме. И като се върнете дома си, нѣма да можите да спите, и въ резултатъ, нищо нѣма да придобиете. Тази стонога е дяволътъ. За да върви бързо, той има сто крака. Всички го познавали по тия сто крака. Като влѣзълъ въ рая, за да не го познаятъ, скрилъ се въ змията, която била безъ крака, та по този начинъ искалъ да мине за светия и казвалъ; ето, азъ нѣмамъ никакви крака. Нѣкой питатъ: защо дяволътъ се прѣобразилъ въ змия? — За да не го познаятъ, да мине скрито, инкогнито. Ето една нова мисъль, която богословитѣ могатъ да взематъ въ своето богословие и да обяснятъ на хората, защо дяволътъ се прѣобразилъ въ змия.

 

 И тъй, днесъ ние имаме крака. Защо ни сѫ тѣ? Много естествено е да имаме крака. Азъ ще ви обясня, защо човѣкъ има крака. Той има два крака, за да бѫде въ връзка съ земята, понеже земята е негова майка. Човѣкътъ е свързанъ съ положителнитѣ и съ отрицателнитѣ сили на земята. Азъ взимамъ положителнитѣ и отрицателнитѣ сили на земята въ низходяща и въ възходяща степень. Краката на човѣка прѣдставляватъ най-красивото нѣщо въ земниятъ му животъ. По-красиво нѣщо отъ краката на човѣка нѣма. Като се отрѣжатъ краката му, той прѣдставлява грозно нѣщо трупъ. Краката сѫ нѣщо цѣнно въ Божествения животъ. И за да се балансиратъ силитѣ въ човѣка, Богъ е създалъ рѫцетѣ. Нѣкой казва: не зная де е Господъ. Казвамъ му: дигни дѣсната си рѫка нагорѣ, и тя ще ти покаже накѫдѣ е Господъ. Ако и тогава не знаешъ накѫдѣ е Господъ, дигни и лѣвата си рѫка нагорѣ, тя ще ти покаже. Пъкъ ако и тогава не знаешъ, дигни и двѣтѣ си рѫцѣ нагорѣ, тѣ ще ти покажатъ накъдѣ е Господъ. Щомъ дигнешъ рѫцѣтѣ си нагорѣ, ти вече си въ връзка съ слънцето, съ онзи вѣликъ свѣтъ. Дали ти познавашъ Бога или не, дали Го съзнавашъ или не, то е другъ въпросъ, но Богъ отъ себе си не може да се отрече, Той всѣкога ще те подържа. Богъ казва: „Дали това малко дѣте ме познава, или не, това нищо не значи“. Той е много благъ, казва: „Поспи още малко!“ Така постѫпватъ и майкитѣ, които иматъ малки дѣца. Отиватъ при тѣхъ, погледнатъ ги, погалятъ ги, казватъ: поспете си още малко, мойтѣ дѣца! Спете хубаво, за да си починете, че като се събудите, велика работа има прѣдъ васъ. Туй е красивото въ свѣта! Тъй трѣбва да разглеждаме реалниятъ животъ. Нѣкой пѫть ние употрѣбяваме методи, чрѣзъ които сплашваме хората, казваме: ти ще отидешъ въ ада. Или когато искаме да окуражимъ нѣкого, ние казваме: ти ще отидешъ въ рая. Това е подкупъ. Ако раятъ може да ме подкупи съ своята външность, това не е рай. Турцитѣ си прѣдставляватъ рая като една голѣма планина отъ оризъ, варенъ съ захарь и отгорѣ полѣнъ съ маслице. Седне турчинътъ прѣдъ тази планина, вземе златна лъжица въ рѫка и тамъ съ години яде отъ този оризъ. Не само това, но около него ще бѫдатъ наредени и най-красивитѣ моми, нимфи, каквито свѣтътъ не може да си прѣдстави. Той ще яде и ще блаженствува, а тѣ ще играятъ и свирятъ наоколо му! Съ своитѣ зурли и тѫпани. Питамъ: това рай ли е? — Рай е, но турски рай. Всѣки си има по единъ такъвъ рай.

 

 Да се повърнемъ сега къмъ мисъльта си. На всѣки народъ липсватъ извѣстни качества. И на всѣки човѣкъ въ свѣта липсва нѣщо т. е. не му липсва нѣщо, но има нѣщо недоразвито. Напримѣръ, нѣкога ви липсва справедливостьта. Нѣкой пѫть вие сте несправедливи спрѣмо себе си; нѣкой пѫть спрѣмо домашнитѣ си; нѣкой пѫть спрѣмо своитѣ приятели: нѣкой пѫть спрѣмо своитѣ слуги; нѣкой пѫть спрѣмо държавата; нѣкой пѫть спрѣмо своитѣ убѣждения — навсѣкѫдѣ може да се яви несправедливостьта. Несправедливъ е днесъ човѣкътъ, а той трѣбва да бѫде справедливъ! Вие искате всички хора да бѫдатъ къмъ васъ справедливи, да ви обичатъ. Отлично е това, идеално е да ви обичатъ, да ви любятъ. То е реалното въ живота, но вие поставяли ли сте се сами на такъвъ изпитъ? Любовьта, това е положителната, дѣсната страна на живота; това е силата, която твори. Обичьта, пъкъ, това е лѣвата страна на живота. Любовь има и долу въ краката. Въ дѣсния кракъ има любовь. Ако вие говорите за сѣмейната любовь, за тия приятни прѣдставления, които ставатъ по нѣкой пѫть, то е другъ въпросъ. Нѣкой пѫть се водятъ приятни разговори между баща и синъ. Такива разговори се водятъ между дѣсния и лѣвия кракъ. Нѣкой пъть бащата влѣзе въ кѫщи, мълчи неразположенъ е духомъ. Вземе столътъ, седне на една страна въ стаята, мисли. Майката седнала на друга страна въ стаята, и тя неразположена, мисли. Обърнала гръбъ къмъ мъжа си, недоволна е нѣщо. Синътъ седналъ на друго мѣсто въ стаята, и той мисли. Дъщерята на трѣто мѣсто, и тя мисли — всички мислятъ, мълчатъ, иматъ едно квакерско събрание на мълчание. Не се минаватъ и 1 — 2 часа, току вижъ бащата се обажда: нѣма ли тукъ хора, какво сте замълчали всички? Обажда се отъ другия край неговата другарка: какво искашъ да кажешъ съ това? Подиръ нея се обажда дъщерята, послѣ синътъ, и виждашъ започналъ се единъ приятенъ разговоръ.

 

 Ние можемъ да се увлѣчемъ отъ това положение, а онзи който не е опиталъ тия нѣща, може да се смѣе, но това не е за смѣхъ работа, това е сериозно нѣщо. Вие трѣбва да знаете, че всѣки ще мине прѣзъ това гърне. Всѣки, който е дошълъ въ живота, трѣбва да знае, че ще мине прѣзъ всички положения. Това е една фаза на живота: ще те поставятъ и въ мълчание, ще то поставятъ и въ разговоръ.

 

 Та казвамъ: какво ни липсва въ живота? — Положителна вѣра липсва на хората. Въ живота, на едни хора вѣрватъ повече, на други по-малко. Защо? — Когото обичашъ, вѣрвашъ му повече, а когото не обичашъ, не му вѣрвашъ, или изобщо вѣрвашъ му по-малко. Въ даденъ случай, ако на нѣкого любовьта е на дѣсната му рѫка, тогава ти можешъ да имашъ пълно упование въ думитѣ на този човѣкъ. И дѣйствително, този човѣкъ може да ти каже Истината. Но ако любовьта на този, който ти говори е въ дѣсния кракъ, той 50% нѣма да ти каже Истината. Значи, любовьта на земята не говори всѣкога Истината. Тамъ именно е заблуждението, че когато хората се обикнатъ, мислятъ, че всичко ще имъ върви идеално. Какво излиза, обаче? — Щомъ се обикнатъ, тѣ започнатъ да се лъжатъ. Туй е и съ младитѣ. Това не показва, че любовьта е сама по себе си лъжа, но понеже онова, което ще придобиятъ отъ нея е много хубаво, то за да го запазятъ и за да задържатъ любовьта въ себе си, прибѣгватъ до лъжата. Хората прибягватъ до лъжата, защото иматъ извѣстни слабости въ себе си.

 

 Та по нѣкой пѫть и ние принасяме жертви на Бога, молимъ Му се, дано Го излъжемъ, но не се лъже Богъ. Ще ви дамъ сега единъ примѣръ, който и другъ пѫть съмъ ви привеждалъ. Оженватъ се двама млади. Мѫжътъ билъ съ черни очи, а жената — съ сини. Мѫжътъ ималъ едно изкуствено око, и жената имала едно изкуствено око, но и двамата старателно скривали недостатъка си единъ отъ другъ. Така прѣкарали заедно цѣли десетъ години, безъ да откриятъ недостатъка си. Всѣки отъ тѣхъ мислилъ за другия, че и двѣтѣ му очи сѫ здрави. Обаче, една вечеръ тѣ отиватъ на прѣдставление и оттамъ се отбиватъ при единъ свой приятелъ, дѣто си пийнали малко, поразвеселили се и се върнали доста кефлии. Вечерьта като си легнали, мѫжътъ си свалилъ изкуственото око и го оставилъ нѣкѫдѣ на масата. И жената направила сѫщото: Свалила си изкуственото око и сѫщо тъй го оставила нѣкѫдѣ на масата. Сутринта става той бърза да си тури окото, но по погрѣшка взелъ синьото око на жена си, забравилъ, че не е турилъ своето око на това мѣсто. Сѫщата грѣшка направила и жена му. И тя забравила, дѣ оставила окото си. Поглежда мѫжа си и го запитва: защо едното ти око е, синьо? Той запитва нея: ами защо твоето пъкъ е черно? Едва сега тѣ открили, че и единиятъ, и другиятъ иматъ по едно изкуствено око. Та по този начинъ и ние, съврѣменнитѣ хора, се пазимъ. Има извѣстни дефекти въ насъ, които замѣстваме съ изкуствени очи. Нѣкой пѫть ние си прѣдставляваме, че сме любещи, че сме щедри, но животътъ, този великъ университетъ, самъ по себе си, ни заставя да изнесемъ великата Истина. И когато я изнесемъ, ние се разочароваме.

 

 И тъй важното за васъ е да знаете, че всѣки човѣкъ прѣдставлява единъ елементъ въ природата. Явяването на толкова милиарди хора въ свѣта, това не е случаенъ актъ: Всѣки човѣкъ е точно на мѣстото си. Той играе извѣстна роль въ природата. Безъ него вселената не може; Ти, като човѣкъ, като душа, безъ твоя умъ, безъ твоето сърце, безъ твоята душа вселената не може да се прояви въ своята хармония. Азъ говоря за онѣзи първични типове въ формата на първия човѣкъ. Вие ще кажете: и да умра пакъ може безъ мене. Не, това не е, философия. Ти, като единъ елементъ въ живота, никога не трѣбва да желаешъ да умрешъ. Нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя. Казвамъ: та ти още не си живѣлъ. Ти си се мѫчилъ, скърбилъ си, отсега нататъкъ настава врѣме да живѣешъ да се радвашъ на живота. Чудни сѫ хората съ своето лековѣрие! Тѣ като се мѫчатъ и скърбятъ тукъ, мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ ще благуватъ. Тѣ цитиратъ извѣстни стихове отъ писанието и казватъ: Лазаръ се мѫчи на земята затова на небето благуваше. Не, вие не знаете Истината, Лазаръ никога не се е мѫчилъ. Лазаръ бѣше единъ възвишенъ духъ. Той сѣдеше задъ вратата на богатия редъ години, за да види, дали той ще го познае, или не. Лазаръ бѣше едно прѣдметно обучение за богатия. Онзи, който се мѫчи, той е недоволенъ, завижда на хората и казва: като отида на другия свѣтъ, нѣма да завиждамъ. Не, какъвто си тукъ на земята, такъвъ ще бѫдешъ и горѣ на небето. Ти можешъ да кажешъ, че ще бѫдешъ друго нѣщо, но не е така. Ако съберете яйцата на всички птици, на всички змии, на всички животни, ще има ли нѣкакъвъ споръ между тѣхъ? Не, всички яйца сѫ морални, духовни, между тѣхъ има миръ и пълно съгласие. Оставете обаче, всички тия яйца да се излупатъ, ще видите, какво ще стане съ този миръ и съ това съгласие. Оставете, напримѣръ, да се излупать яйцата на змията, на всички птици, а именно, на орела, на сокола, на кукумявката и вижте слѣдъ това, какви отношения ще сѫществуватъ между тѣхъ. Защо яйцата живѣятъ въ миръ и съгласие помежду си, а излупенитѣ не живѣятъ?

 

 И сега, гледашъ, духовни хора събрани заедно, вмѣсто да живѣятъ въ миръ и съгласие, тѣ казватъ: чудно нѣщо, едно врѣме живѣехме въ миръ и съгласие, и добри хора бѣхме, а сега какво стана помежду ни, че не се разбираме? Сега, слѣдъ като повѣрвахме въ Бога, не живѣемъ въ миръ и съгласие. Казвамъ: едно врѣме вие бѣхте яйца, сега се излупихте и като познахте своето естество, не се разбирате. Казвамъ: сега именно, слѣдъ като познахте вашето естество, вие трѣбва да работите върху себе си, да го измѣните. Защото, вълкътъ е едно отклонение отъ своя типъ. Вълкътъ и овцата, това сѫ два противоположни типа. Вълкътъ е гѫсеницата, а овцата е пеперудата. Това сѫ двѣ фази на единъ и сѫщъ животъ. Вълкътъ обича много овцата, но и той самъ може да се прѣвърне въ овца. Кога? Може да се изчисли ма тематически, слѣдъ изяждането на колко листа една гѫсеница може да стане пеперуда. Слѣдователно докато вълкътъ живѣе при условия да се храни съ листа, ще ги яде, а като се прѣвърне въ пеперуда, той ще измѣни и своя животъ. Значи, вълкътъ е едно отклонение на овцата, и дотогава, докато сѫществува това отклонение, той ще бѫде вълкъ, а послѣ, слѣдъ като се повърне отъ това отклонение, ще стане овца, т. е. отъ гѫсеница ще се прѣвърне въ пеперуда. Този биологически законъ сѫществува и между хората. Ако ти имашъ въ себе си едно лошо желание, не трѣбва да го изкоренявашъ, но ще му противопоставишъ нѣкое добро желание. Нѣкой казва да унищожимъ вълкъть! Ако унищожишъ вълка, ще унищожишъ и овцата. Ако унищожишъ гѫсеницитѣ, ще има ли пеперуди? — Нѣма да има пеперуди. Азъ взимамъ тѣзи нѣща като символи за разяснение на нѣщата. Това сѫ само научни данни, отъ които за въ бѫдеще съврѣменната наука ще се възползува, за да обуслови произхода на видоветѣ. Казватъ нѣкои: всичко е наредено така, защото Богъ е казалъ да бѫде така. Всичко, което виждаме днесъ въ свѣта, това сѫ прѣходни състояния. Енергиитѣ на вълка сѫ енергии, които отиватъ къмъ центъра на земята. Той е въ дѣсния крѫгъ. Вълкътъ е силенъ въ това направление. Енергиитѣ на овцата произтичатъ отъ лѣвия крѫгъ, отъ лѣвата ѝ страна. Слѣдователно, тѣ отиватъ нагорѣ. Значи, енергиитѣ на вълка отиватъ къмъ центъра на земята, а тия на овцата отиватъ нагорѣ. Трѣбва да се мине много врѣме, докато вълкътъ се прѣвърне въ овца. Азъ взимамъ тия два типа, за да обясня вѫтрѣшното състояние. Ако имате една мисъль, каква и да е, която ви безпокои, не се стремете да я изхвърлите отъ себе си по механически начинъ, защото тя ще ви създаде нѣкаква пакость, т. е. сами на себе си вие ще си причините пакость. Загнѣзди ли се въ вашия умъ нѣкоя мисъль, която ви безпокои, вие трѣбва да намѣрите точно противоположна на нея, която да я замѣсти. По този начинъ ще се излѣкувате. За да се излѣкувашъ, трѣбва да съединишъ центъра на земята съ центъра на слънцето.

 

 Сега, за обяснение на мисъльта си, ще ви приведа единъ примѣръ. Единъ младъ богатъ американецъ се оженва за млада, красива американка и тръгватъ заедно да направятъ своето свадбено пѫтешествие. Обаче за нещастие, става сблъскване на треноветѣ, и младиятъ американецъ отъ силна уплаха полудѣва. Завеждатъ го въ една лудница, и тамъ прѣкарва цѣли 16 години като лудъ. Единъ день той намира вратата на лудницата отворена и хуква да бѣга. Служащитѣ отъ лудницата тръгватъ подирѣ му да го гонятъ. Отива той на гарата, намира единъ тренъ, готовъ за заминаване, бързо се качва въ него и заминава. Пѫтува той около 10 — 15 клм. съ този тренъ и става едно ново сблъскване на треноветѣ. При това сблъскване, обаче, той се излѣкува, умътъ му се намѣства. Питамъ сега какъ е станало полудѣването му? Съврѣменнитѣ психолози обясняватъ това заболѣване по слѣдния начинъ: въ човѣка има друго едно тѣло, наречено двойникъ на човѣка, което служи като проводникъ между сѫщинския човѣкъ и физическия човѣкъ. Когато човѣкъ е въ щастливо, или въ едно радостно състояние, този двойникъ излиза извънъ човѣка, извънъ неговото тѣло и въ това състояние той не трѣбва да се стресва. Защо? – Двойникътъ на всѣки човѣкъ е свързанъ съ много нишки, та когато човѣкъ излиза и влиза въ тѣлото си, трѣбва да се внимава, да не стане нѣкакво силно сътресение, за да може двойникътъ да се намѣсти правилно. Ако стане нѣкакво стрескане слѣдъ като излѣзе двойникътъ, той не може бързо да влѣзе на мѣстото си, и затова става прѣплитане съ нишкитѣ отъ двойника на нѣкой другъ човѣкъ. Въ случая двойницитѣ на тѣзи млади хора били прѣплетени, затова, като станало сблъскването на треноветѣ, двойникътъ на момата, която била по - силна, веднага влѣзълъ въ тѣлото си, но двойникътъ на младоженика се прѣплелъ съ този на момата. При второто сблъскване на треноветѣ умътъ му се намѣстилъ, и той се върналъ въ дома си вече здравъ, подобренъ. Жена му казала: „Цѣли 16 години азъ усщахъ голѣма тяжесть на сърцето си, но отъ тозъ моментъ тяжестьта ми се отне“. Значи, при новото сблъскване на треноветѣ, двойникътъ му влѣзълъ въ тѣлото си, затова и на жената олекнало. Такова обяснение дава и съврѣменната окултна наука, но ако това обяснение се даде на съврѣменнитѣ учени хора, тѣ ще кажатъ: докажи това! Доказателството може да се даде само чрѣзъ редъ примери, отъ които да се види, че дѣйствително става прѣплитане въ двойницитѣ на хората. Простиятъ народъ, който разбира този законъ, като събужда нѣкого отъ сънь, никога не обича да го стреска изведнажъ, а го събужда постепенно. Ето защо, ние трѣбва да дѣйствуваме въ живота си всѣкога благо. Благостьта трѣбва да бѫде методъ за нашето възпитание. Въ чувствата си трѣбва да бѫдемъ благи! Когато отивашъ при единъ човѣкъ съ цѣль да поправишъ погрѣшката му, трѣбва да бѫдешъ къмъ него внимателенъ, благъ, защото, ако го стрѣснешъ изведнъжъ, ще му причинишъ най - голѣмото зло. До този момѣнтъ твоятъ приятель не е съзнавалъ грѣшката си, и ако ти изведнъжъ му я посочишъ, той може да се уплаши, да се обезсърчи и отчае и да каже: азъ не знаяхъ до сега, че съмъ билъ такъвъ разваленъ човѣкъ.

 

 Та казвамъ: всички съврѣменни хора казватъ, че трѣбва да се проповѣдва на свѣта. Азъ бихъ желалъ всички съврѣменни религиозни хора, всички съврѣменни учени хора да проповѣдватъ, но да знаятъ, какъ се проповѣдва. Какъ трѣбва да се проповѣдва? — Истината трѣбва да се проповѣдва съ голѣма мекота и съ пълно съзнание. Когато азъ отивамъ при нѣкой човѣкъ да му проповѣдвамъ, най-първо трѣбва да го обичамъ, да имамъ всичкото съзнание въ себе си, че трѣбва да бѫда въ негова услуга и да го свържа съ живитѣ сили на природата, т. е. да го свържа съ живата природа. Само тогава азъ ще мога да му помогна. Не е нужно да се говори много на единъ човѣкъ. Кажи му само двѣ думи, но тъй му ги кажи, че каквото и да му говоришъ послѣ, да те повѣрва. Остане ли въ душата му едно малко противорѣчие, ти ще влѣзешъ въ противорѣчие и съ себе си, и съ хората. Но казвамъ: при туй състояние, въ което сега се намирате, има извѣстни идеи, за които още не сте готови. Напримеръ, мнозина търсятъ Любовьта. Че нали я опитвате? Младитѣ опитватъ Любовьта, но не могатъ да я задържатъ. Старитѣ опитватъ Любовьта, сѫщо не могатъ да я задържатъ. Не е въпросътъ само да се опита Любовьта, но тя трѣбва да се задържи. Като дойде Любовьта, човѣкъ се пропуква и не може да я задържи. Всички вие сте опитали Любовьта, но колко отъ васъ сте я задържали? Колко отъ тази Любовь сте задържали за себе си? Всички сте чувствували нѣщо хубаво, но това още не е любовь. Азъ наричамъ Любовь онази сила, която е непрѣривна въ всички свои дѣйствия, и каквато е била отъ началото, такава си остава и до края. Тази сила никога не се намалява; тя е единствената мощна сила въ човѣка. Кога човѣкъ изгубва тази сила? — Когато нишкитѣ на Любовьта се огънатъ, соковетѣ ѝ се прѣсичатъ и прѣставатъ да текатъ. Сѫщото нѣщо е и въ растенията. Докато коренчетата на едно растение сѫ здрави, не сѫ огънати, то може да черпи соковетѣ, които отиватъ да хранятъ растението нагорѣ. Прѣстанатъ ли тия сокове, и растението умира. Ние учимъ, докато любимъ. Прѣстанемъ ли да любимъ, прѣставаме и да учимъ. Бащата, майката сѫ мощни, докато има за кого да работятъ. Учительтъ е мощенъ, докато има ученици. Адвокатътъ е мощенъ, докато има да защищава дѣла. Войникътъ е мощенъ докато се бие. Държавникътъ е мощенъ, докато има кого да управлява. Писательтъ е мощенъ, докато има кой да чете произведенията му. Свещеникътъ, проповѣдникътъ е мощенъ, докато има на кого да проповядва. Всички хора си иматъ свое опрѣдѣлено поле на дѣйствие. И сега, при този животъ, въ който се намираме, всѣки трѣбва да знае, какво прѣдставлява той. Всѣки човѣкъ прѣдставлява единъ важенъ елементъ въ живота, и въ това трѣбва да се убѣди. Да вѣрваме въ Бога, това още не е задачата ни. Най-първо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ това, какво е неговото прѣдназначение като човѣкъ. Не е важно, какъвъ е той въ обществото, като държавникъ, или като адвокатъ, но важното е, каква е неговата работа като елементъ въ вселената. Съзнаешъ ли това, ти ще бѫдешъ въ хармония съ всичко, което те окрѫжава и ще бѫдешъ силенъ.

 

 И тъй, казвамъ: зазоряване може да дойде само у тия отъ васъ, у които съзнанието се е пробудило и у които прониква идеята за тѣхното прѣдназначение и кажатъ: ето, отъ толкова години вече се молимъ, какво сме придобили? Отъ толкова години вече живѣемъ за народа си, какво сме придобили? Не, въ живота ви има една степень по-висока, а именно: вие трѣбва да живѣете за цѣлото човѣчество; вие трѣбва да живѣете за вселената. Значи има по-високъ идеалъ въ живота ви отъ този съ който сега живѣете. Тъй, както сега живѣете, какво ще мислите слѣдъ като прѣкарате на земята 90—100—120 години? Какво ще ви занимава, когато зѫбитѣ ви окапятъ? Когато останете въ живота си самъ, като кукувица, и не го разбирате, както трѣбва, ще кажете: да умра по-скоро, че да отида въ другия свѣтъ. Не, само единъ реаленъ свѣтъ има за мене, нѣма два свѣта. Този малъкъ свѣтъ, въ който сега живѣете е единъ малъкъ островъ, една малка проекция отъ великия свѣтъ, но ние като сме го раздѣлили, казваме: има другъ свѣтъ, има задгробенъ животъ. Казвате: онзи свѣтъ, и този свѣтъ. Не, ние не разбираме свѣта така, не го дѣлимъ на онзи свѣтъ и този свѣтъ. Има само единъ Божественъ свѣтъ, съ лѣва и дѣсна страна. Като кажа „този свѣтъ“, разбирамъ въ лѣво, а като кажа „онзи свѣтъ“, разбирамъ въ дѣсно. Значи, като кажа онзи свѣтъ, задгробния, духовния, разбирамъ дѣсна посока — нищо повече — или на краката, или на рѫцѣтѣ, въ лѣво или въ дѣсно. Ако вие изучавате четвъртото измѣрение, трѣбва да имате една основна идея, да знаете въ каква посока се движите. Съврѣменитѣ учени хора изучаватъ, напримѣръ, въ каква посока се движи нашето слънце. Тѣ иматъ извѣстни теории, извѣстни правила, макаръ че още не сѫ установили посоката на движението, но сѫ близо до Истината. Вѣрно е, че слънцето се движи на нѣкѫдѣ. И всѣки отъ васъ по сѫщия начинъ се движи на нѣкѫдѣ. Накѫде е вашата посока? Вие ще кажете: къмъ Бога. Да, но това е много неопрѣдѣлено. Накѫдѣ е Богъ? Слънцето се движи къмъ извѣстна посока въ вселената. И всѣки отъ васъ се движи въ извѣстна посока, която той трѣбва да знае. Всѣки трѣбва да излѣзе извънъ земята. Нѣкой отъ васъ, като излѣзатъ отъ земята, ще се спратъ въ венера, други — въ юпитеръ, трети — въ сатурнъ, четвърти — въ меркури, пети — въ уранъ и т. н. Нѣкой отъ васъ пъкъ ще отидатъ въ друга нѣкоя слънчева система, и тамъ ще се установятъ. Питамъ ви сега: ако вие влѣзете въ нѣкоя слънчева система, за която не сте готови, какво ще спечелите? Ако не сте готови, ще се намѣрите въ още по-голѣми пертурбации отъ тия, които тукъ прѣживѣвате.

 

 Та сега, този голѣмъ хаосъ, който чувствувате, е защото врѣменно се съединявате съ нѣкои други свѣтове, които ви въздѣйствуватъ. Нѣкои ще кажатъ: какъ е възможно да ни въздействуватъ тия свѣтове? Ако мѣсечината може да повдигне водата въ моретата на височина около 20 метра, това не е ли въздѣйствие на луната? Такова въздѣйствие тя указва и върху нѣкои хора, наречени лунатици, и по този начинъ измѣня състоянието имъ. Не само мѣсечината, но и други небесни свѣтила и планети произвеждатъ извѣстно влияние върху нѣкои хора. За въ бѫдеще, онѣзи които искатъ да възпитаватъ младото поколение, трѣбва да основатъ възпитанието му върху тия научни данни. При такова възпитание ние ще имаме гениални дѣца, понеже ще бѫдатъ поставени върху най-добрата обстановка. За сега, човѣшкиятъ мозъкъ още не е готовъ да възприеме тия нови мисли. Въ нашия мозъкъ постоянно се произвеждатъ извѣстни сътресения, които ни изкарватъ отъ нормалното състояние. Вземете вѣстницитѣ, които всѣки день се четатъ. Въ тѣхъ нѣма да срещнете нищо друго, освѣнъ редъ сензации, които изкарватъ хората отъ релситѣ на тѣхния животъ. Тамъ ще срещнете само катастрофи: този се убилъ, онзи се убилъ, тамъ се сблъскали два трена, много пѫтници убити, ранени и т. н. Ти се върнешъ дома си и всички тия образи възкръсватъ въ ума ти. Какъ ще можешъ да бѫдешъ спокоенъ? И тогава казваме: да създадемъ едно поколѣние, което да люби народа си. Не може да се създава така лесно общество, ако не познаваме законитѣ на Любовьта. Не, ние трѣбва да дойдемъ до положение, като простремъ лѣвата си рѫка, напримѣръ да знаемъ, че чрѣзъ нея изразяваме законитѣ на Любовьта. Но ако днесъ ти прострешъ рѫката си и нѣкой те види, ще каже: слушай тамъ, Михале, какво правишъ? Прострешъ крака си, пакъ те питатъ: какво правишъ тамъ, какво искашъ да кажешъ? Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да простре крака или рѫката си. Въ земята има сили, които ще можешъ да отнемешъ съ простирането на крака си, и по този начинъ ще трансформирашъ състоянието си. Азъ ви давамъ закони, които можете да използувате. Ти си тѫженъ, въ отчаяние си, но ако знаешъ, какъ да прострешъ лѣвата рѫка и лѣвиятъ си кракъ, земята ще привлѣче всичката тяжесть отъ краката ти и ще почувствувашъ едно облекчение, една радость. Послѣ, ще прострешъ дѣсната си рѫка или кракъ и пакъ ще почувствувашъ една радость. Нѣма да простирашъ изведнъжъ двѣтѣ си рѫцѣ и двата си крака. Но това е въпросъ на вѣрване. Ти трѣбва да вѣрвашъ въ това. Ако не вѣрвашъ, нѣкой трѣбва да ти го доказва съ редъ доказателства, съ редъ аргументи. По този въпросъ има писани доста книги: на английски, на френски и по малко на други нѣкои езици. Слѣдователно, майката, която иска да възпита своето дѣте, приятельтъ, който иска да задържи своя приятель, господари и слуги, учители и ученици, свещеници, всички трѣбва да знаятъ, въ какво седи Божественото и да могатъ да го прояватъ.

 

 Казва се въ прочетената глава: „Който люби брата си. . .“ Най-първо човѣкъ трѣбва да вѣрва, че Богъ живѣе въ всѣки едного. Божествениятъ животъ минава като велика струя прѣзъ всички. Та казвамъ: величието на нашия животъ, величието на нашето сърце, величието на нашия умъ, величието на нашата воля зависи отъ нашитѣ бѫдещи вѣрвания и убѣждения, да имаме една положителна наука. Азъ не искамъ да ме разберете криво, да изнесете мисъльта, че сега нѣма наука. Не, съврѣменитѣ учени правятъ голѣми усилия, което е за похвала. Тѣ изучаватъ микробитѣ и редъ други научни въпроси, но казвамъ натрупването на микробитѣ въ извѣстенъ удъ отъ човѣшкото тѣло се дължи на редъ други причини. Когато човѣкъ употрѣбява една неестествена храна, въ него се събиратъ много утайки, които привличатъ тѣзи отрицателни бацили и отъ това се зараждатъ редъ болести: холера, чума, петнистъ тифъ и др. Обаче всички хора не умиратъ отъ холера, отъ чума, отъ петнистъ тифъ и други подобни. Защо? Защото кръвьта имъ е чиста. Чистият човѣкъ нищо го не хваща. Човѣкъ, който е погълнатъ съ вѣра, може да ходи между холерични и нищо да не го хване. Той не трѣбва само да проповѣдва това, но и да го опита. Той трѣбва да е направилъ опитъ, да е миналъ между хора, заразени отъ различни болести, и нищо да не го е хванало. Ако е влизалъ между десетина болни отъ рзлични болести, и нищо не го е хванало, само тогава той ще може да говори и на хората. Той трѣбва да е опиталъ това. Азъ съмъ срѣщалъ много чисти натури, но въ тѣхъ има знания. Нѣкой казва: защо съмъ дошълъ въ свѣта? — Ти си единъ елементъ въ свѣта и трѣбва да живѣешъ за славата Божия. Като елементъ, извършилъ ли си работата си? Сутринь като ставашъ, колко добри мисли минаватъ прѣзъ ума ти? Изпълнилъ ли си поне една отъ тия мисли? Прѣзъ деня ти се прѣдставиха хиляди случаи да направишъ добро. Поне едно добро направи ли? Не е достатъчно само да говоришъ, но направи това, което казвашъ. Напримѣръ, нѣкой иска да се хареса нѣкому. Xубаво, това е отлична чърта, но азъ мисля, че най-отличната чърта е да желаемъ да се харесваме на Бога. Всѣки трѣбва да има едно огледало, въ което да се оглежда и да знае, че ако Богъ го хареса, и хората ще го харесатъ. И като се оглеждамъ, моитѣ очи не трѣбва да бѫдатъ, нито като очитѣ на орела, нито като очитѣ на сокола, нито като очитѣ на кукумявката, нито като очитѣ на кокошката, нито като очитѣ на гълѫба, но тѣ трѣбва да бѫдатъ като очитѣ на ангела и отъ погледа имъ да лъха любовь. Като срещнешъ такива очи, ти се съживѣвашъ, възкръсвашъ. Азъ казвамъ: има такива очи въ свѣта, отъ които се съживѣвашъ. И като срещнешъ такива очи, не трѣбва само да се съживишъ, но да станешъ радостенъ и да кажешъ: има защо да се живѣе! И този човѣкъ като те погледне, да бѫде за тебе зазоряване и да ти каже: „Дерзай, братко, стани! Азъ съмъ първиятъ лѫчъ“. „Кой си ти?“ — Азъ съмъ първиятъ лѫчъ, който съмъ изпратенъ отъ Бога за тебе. И за тебе ще ходя навсѣкѫдѣ.

 

 Станете сега, иде това слънце. Зазоряване е това! Не трѣбва само да се афектирате, но да знаете, че всичко хубаво, красиво, което е посѣто въ васъ, ще израсне. Вложете, обаче повече вѣра! За всѣки отъ насъ, когато дойде този пръвъ лѫчъ, той трѣбва да стане и да благодари на Бога. Това е вѣчниятъ день, въ който човѣкъ става и благодари на Бога. Единъ младъ момъкъ писалъ нѣщо за вѣчния день. Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде единъ лѫчъ на този вѣченъ, на този Божественъ день. Тѣзи лѫчи идватъ вече въ свѣта. Тѣ сѫ проникнали и въ вашитѣ души. Имайте вѣра въ Божественото, което е вложено въ васъ. Всички вие сте важни елементи, безъ които не може. За да образувашъ една мисъль, трѣбватъ нѣколко елемента. За да образувашъ една киселина, сѫщо трѣбватъ нѣколко елемента. За да се образува една ябълка, или круша, или слива, сѫщо тъй трѣбватъ нѣколко елемента. Тѣзи елементи носятъ сладкитѣ сокове. Слѣдователно, ние сме елементи, които носимъ хубавото, красивото за единъ по-идеаленъ свѣтъ. И тѣзи Божествени лѫчи идватъ въ насъ, за да ни събудятъ. И нека сега вашиятъ хоризонтъ бѫде широкъ! Вие искате да знаете, защо живѣете. Казвамъ: за Бога живѣете. Казвате: азъ не съмъ почувствувалъ Неговата Любовь. Казвамъ: излѣзъ да посрещнешъ първия лѫчъ и ще почувствувашъ Божията Любовь. Прочети първата дума на писмото, което Богъ ти е писалъ тази сутринь! Вие какъ пишете на майка си? Какъ пишете на баща си? — Любезна, мамо! Или: любезни татко, любезни татинко! И когато майка ви пише, тя се обръща къмъ васъ съ слѣднитѣ думи: любезни, миличъкъ синко, или миличка, дъще! Такива сѫ и писмата ви, които идватъ отъ невидимия свѣтъ. Прочетете, да видите, каква е първата дума, която е написала майка ви отъ невидимия свѣтъ. Азъ погледнахъ на щемпела на писмата ви и видѣхъ, че всички имате писма отъ невидимия свѣтъ. Днесъ за пръвъ пѫть въ България е дошла поща отъ невидимиятъ свѣтъ. Прочетохте ли я? Ако не сте я прочели, слѣдъ като се върнете отъ бесѣдата, прочетете я и вижте, какво ви пишатъ. Втори пѫть пакъ ще ви питамъ, какво ви пише майка ви баща ви. Ще ви питамъ само, каква е първата дума на писмото, повече не искамъ, мене ме интересува само първата дума, а съдържанието е нѣщо свещено, то се отнася до васъ. Азъ искамъ да го прочетете. Като го прочетете, ще имате ангелски очи. И когато погледнете съ вашитѣ очи, той ще оживѣе и ще възкръсне. На старъ езикъ ви казвамъ, че той ще възкръсне, а на новъ езикъ ви казвамъ, че въ живота му ще има едно вѣчно зазоряване. Вие ще видите, че вашиятъ животъ започва отъ сега нататъкъ. Ученитѣ хора казватъ: сега започваме. По това именно се отличава новата култура, че сега започва новото въ нея. Новата фаза сега иде, и новата култура сега започва.

 

 Желая всички да имате очитѣ на ангелитѣ. Желая всички да имате тази свѣтлина, тази вѫтрѣшна интелигентность, съ която тѣ проявяватъ живота си и тази воля, съ която тѣ извършватъ своята служба.

 

 Само така можемъ да носимъ името „чада Божии“, както е писано въ свещената книга. Вие казвате: ние сме чада Божии. Казвамъ: не се е явилъ още Този, Който казва това, но като се яви, ще бѫдемъ подобни Нему.

 

Бесѣда,  държана  отъ Учителя,  на 18  априлъ,  1926  г.въ  гр. София.







Теми съдържащи: София, Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt