Jump to content

1901 Темпераментитѣ


hristo

Recommended Posts

„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

 

Глави и лица:

какъ да се изучватъ.

 

Темпераментитѣ.

 

Между човѣцитѣ сѫществуватъ голѣми различия, които произлизатъ отъ сложението и разнитѣ качества на организмитѣ имъ. Нѣкой дървета, както палмовото, са пористи сюнгероподобни и слаби, други, подобно на дѫба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които прѣвъзхождатъ въ работа нѣкои едри, и човѣци съ малъкъ рѫсть да проявляватъ по-голѣма физическа сила и издържливость, отколкото нѣкой съ голѣмъ рѫстъ. Тѣзи различия и много други се длъжатъ на особното качество на сѣко тѣлосложение. Такова особено свойство прониква тѣлото изцѣло и придава влиянието си на мозъка и нервитѣ, тъй както и на мускулитѣ, и посрѣдствомъ материалнитѣ органи на ума, афектира умственитѣ изявления. Това качество е тъй тѣсно свързано съ физическия организмъ на човѣка, че запознаването съ темпераментитѣ, които влизатъ въ човѣшкото устройство, става най-вече важно при изучването на ума, и особно на характера по външните му чърти.

 

Думата „темпераментъ“ произлиза отъ латински коренъ и означава смѣшение или нареждане на качества или части. Темперамента може да се опрѣдѣли като особно състояние на тѣлото, което произтича отъ относителната съразмѣрность на неговитѣ разни части и относителната енергия на разнитѣ му функции. Темпераментитѣ въ разнитѣ имъ форми са тъй многобройни, както и индувидуумитѣ на човѣшката раса. Не се срѣщатъ нито двѣ лица, които да иматъ сѫщата физическа организация или темпераментъ. Обаче като ги слѣдимъ и изучваме на назадъ отъ начало намираме, че сички произлизатъ отъ безбройнотѣ съчетания и съединения само на нѣколко прости елемента.

 

image003.png

 

Фиг.9 Сангвинически темпераментъ

 

Споредъ учението на Хипократа, „бащата на медицината“, установени ся били четири главни темпераменти, които зависели, споредъ, него, отъ четиритѣ първоначални съставни части на тѣлото кръвьта, флегмата, желтата жлъчъ и черната жлъчъ. Споредъ прѣобладаящето влияние на коя и да е от тѣзи части, индувидуума се е опрѣдѣлялъ да принадлежи, на Сангвеническия темпераментъ, ако кръвьта прѣобладавала; на флегматическия ако флегмата прѣизобилвала; на холерическия, ако желтата жлъчъ е била развита; на меланхолическия, ако черната жлъчъ е имала надмощие.Въ това подраздѣление мозъка не е билъ изетъ прѣдъ видъ да упражнява нѣкакво особено влияние, както днесъ неговата функция е приета да е най-важната въ животната управа.

 

Вниманието на Д-ритѣ Галъ и Спурзеумь е било обърнато на този фактъ и тѣ почувствували потрѣбностьта да счетатъ мозъка за особно темпераментално състояние.

 

image001.jpg

 

Фиг.10 Флегматически темпераментъ

 

Распрѣдѣлението на Спурзеумъ. — Споредъ класификацията, приета отъ първитѣ учители на френологията, усвоени са четири темпераменти: Лимфатически, Сангвенически, Билиозень и Нервически, сѣкой отъ които е зависялъ отъ прѣобладаящето относително влияние на стомаха, бѣлитѣ или черни дробове и мозъка. Тѣзи темпераменти са очертани отъ външни признаци, достъпни за наблюдението.

 

Лимфатическия темпераментъ (ф. 10) зависи отъ преобладяащето влияние на стомаха. Характеризира се отъ блѣдо бѣла кожа, възжелта коса, водяни очи, закрѫглено и пълно тѣло, обло и пълно лице. Жизнената дѣятелность е медлена, плътьта мека и пластична, мускулитѣ отпуснати, тѣлосложението хлабъво и кръвообръщението бавно. Мозъчната дѣятелность е мудна и умственитѣ проявления медлени. Този темпераментъ прѣдразполага хората къмъ бездѣйствие, лѣность и общо безгрижне и затова не са твърдѣ достѫпни за болеститѣ.

 

Сангвеническия темпераментъ (ф.9) зависи отъ прѣобладящитѣ влияния на дробоветѣ, сърдцето и кръвоноснитѣ сѫдове; той се отличава съ умѣрена пълнота на тѣлото и частитѣ; достатъчно набита плъть, руса коса или кестенева, сини очи, руменъ цвѣтъ, румено и обло лице. Притежава голѣма дѣятелность на артериалната система и особно пристрастие за леки упражнения.Мозъка изобщо е много дѣятеленъ и умственитѣ изявления са бързи и магнетически. Лица съ този темпераментъ са готови къмъ сичко. Тѣ приематъ сичко набързо и нѣматъ врѣме да обсѫждатъ дълбоко работитѣ.

 

image002.png

 

Фиг.11 Холерически темперамент

 

Билиозния темпераментъ (фиг. 11) има за основа черния дробъ и се отличава съ черна коса черно-жълта или тъмна кожа, черни очи, срѣдня пълнота на тѣлото, но съ добрѣ развити, яки и силни мускули и кости и силно опрѣдѣлени фзиономически черти.

 

Сичкитѣ тѣлесни функции се отличаватъ съ голѣма енергия и дѣятелность, която се простира и върху мозъка отъ което лицето придобива строго и натегното изражение. Лица отъ този темпераментъ са постоянни и прѣдприемчиви без да се колебаятъ въ своитѣ намерѣния, но тъй сѫщо са склонни и къмъ гнѣвъ и отмъстителность.

 

Нервическия темпераментъ, (ф. 12) който произтича отъ прѣобладаящето влияние на нервитѣ и мозъка, се отличава съ тънка коса, тънка и блѣда кожа, малки мускули деликатно тѣло, обемиста глава, добрѣ очертано лице. Впечатленията въ този темпераментъ са ярки и мускулната дѣятелность бърза. Цѣлата нервическа система включително мозъка е крайно дѣятелна и умственнтѣ изявления живи. Лица отъ този темпераментъ са склонни къмъ умственъ трудъ и занятие, но ставатъ и много докачливи и мѫчно прѣнасятъ дребнитѣ работи въ живота.

 

Новото подраздѣление.

 

Класификацията на темпериментитѣ, употрѣбявана от раннитѣ френолози, както и тази на съврѣменнитѣ ако и да е важна и цѣнна отъ физиологическо становище, не е основана всецѣло на здравословнитѣ състояния на тѣлосложението; два отъ темпетаментитѣ - лимфатическия и нервическия - могатъ да се считатъ като ненормални състояния иа тѣлеснитѣ органи. За това ние прѣдпочитаме една по послѣдня класификация, коята почива върху по-добра физиологическа основа, а при тава е по-проста, понятлива и достѫпна за ума.

 

Човѣшкото тѣло е съставено отъ три главни системи на органи сѣка отъ които има една особна и отличителна обща функция въ общата управа на тѣлосложението, тѣ са: мотивната или двигателно-механическата система; Витивната или питателната система и умствена или нервическа система.

 

Мотивната или механическата система е съставена от коститѣ, лигаментитѣ и мускулитѣ и чрѣзъ съчетанието на тѣзи три разряда органи образува единъ видъ апарати отъ лостове, чрѣзъ които сичкитѣ механически движения на тѣлото се извършватъ. Прѣобладаванието на тази система отъ органи въ кой и да е индувидумъ произвожда това особно състояние въ организма, което ний наричаме мотивенъ темпераментъ.

 

Витивната или питателната система е тъй сѫщо съставена отъ три класа органи: лимфата, кръвоноснитѣ сѫдове и жлезитѣ, които посрѣдствомъ тѣхнитѣ функции на поглащание, кръвообращение и отдѣление са инструментитѣ за тѣлесното хранение и прѣчистване. Когато тази система отъ органи прѣодолява съ своето дѣйствие, образува едно физиологическо състояние или расположение на тѣлото, което въ новата класификация се нарича витивенъ темпераментъ.

 

 

image004.png

Фиг.12 Нервически темпераментъ

 

Интелектуалната или умственонервическата система, коята съставя срѣдата на съединителната нишка между душата т. е. психическия принципъ и външния свѣт и посрѣдствомъ която мисъльта и чувствата се проявяватъ, е тъй сѫщо образувана отъ три разряда органи: - органитѣ на чувствата, мозъка и нервитѣ.

 

Когато прѣобладлватъ тѣзи три вида органи въ тѣлото образуватъ онова душевно състояние и расположение на тѣлото, което въ в новата класификация се нарича интелектуаленъ темпераментъ. И тъй ний имаме тогава подъ тази класификация три първоначални темпераменти, сѣкой отъ които е означенъ отъ външни признаци въ физическата организация, и упражнява особено влияние при изявленията на ума.

 

Характеристики на темпераментитѣ.

 

 

 

image005.jpg

Фиг.13 Д-ръ Иаковъ Диксон Мотивенъ темпераментъ

 

Мотивниятъ темпераментъ почива върху развитието на костената и мускулна система и се отличава съ високъ и отличителенъ ръстъ, клонящъ къмъ ѫглообразность. Коститѣ са голѣми и повечето дълги отъ колкото широки; лицето е продълговато, странитѣ испъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдитѣ умерени, членоветѣ дълги и добрѣ свързаи. Мускулитѣ са масивни, твърди и яки; цвѣта на кожата и очитѣ изобщо са черни и косата тъмно-черна и нѣкъкъ си дебела и гъста. Чертитѣ на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темпераментъ придава голѣма тѣлесна сила и енергия и обичь за физически упражнения. Тѣзи, които владатъ този темпераментъ иматъ силенъ характеръ и са склонни да се захващатъ за такива прѣдприятия, които изискватъ голѣмо усилие на тѣлеснитѣ сили, тѣ са повечето наблюдатели, отколкото мислители и се отличаватъ съ голѣма твърдость, прѣдприимчивость, постоянство и себенадѣяность въ работата си. Тѣ не се лесно отклоняватъ на страни отъ пѫтьтъ си и често прокарватъ своята цѣль съ крайно безразсѫдство както за своето добро, тъй и за доброто на другитѣ. Въ своитѣ амбиции и стремления тѣ често увличатъ и другитѣ подирѣ си. Тѣ обичатъ да са водители и господари въ сверата въ която се движатъ. Този темпераментъ е с редки таланти - голѣми работи, голѣми заблуждения, голѣми погрѣшки и голѣми прѣдставления нему принадлѣжатъ. Този темпераментъ е повечето естественъ на мѫжетѣ отколкото на женитѣ.

 

Той е билъ темперамента на старитѣ римляни, той е и на днешнитѣ американци, само че въ тѣхъ е подъ влиянието на умствения темперментъ. Наблюдателния умъ и способности въ тоя темпераментъ са добрѣ развити.

 

 

image006.jpg

Фиг. 14 Норманъ Никлодъ Витивенъ темпераментъ

 

Витивниятъ темпераментъ зависи отъ прѣодоляващото развитие на органите на питателноста и поглъщанието и се отличава чрѣзъ дебелина и широчина на тѣлото отколкото чрѣзъ дължина. Пълнота и облость са негова характеръ. Рамената са широки, гърдитѣ пълни и обемисти; корема добрѣ развитъ; членоветѣ са пълни и конусообразни, рѫцѣтѣ и краката относително малки. Шията е кѫса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очитѣ са сини, косата руса или кафява, цвѣтътъ руменъ и изражението на лицето е миловидно, приятно и често весело. Умствено лице отъ този темпераментъ се отличаватъ съ постояна дѣятелность, усърдие, нетърпение, интусиазмъ и чести колебания и двоумения. Тѣ притежаватъ повечето променчивость отколкото настойчивостъ, повечето блясакъ, отколкото дълбочина. Тѣ скоро се възбуждатъ отъ своитѣ чувства и страсти, но и скоро утихватъ, както и се възбуждатъ. Изобщо владѣятъ весело расположение. Този темпераментъ е повечето свойственъ на женитѣ отколкото на мѫжетѣ и придава симетрия и облостъ на чертитѣ и извѣстна привлекателностъ и приятность на лицето. Отъ Европейскитѣ народи, Англичанитѣ, Германцитѣ и Руситѣ притежаватъ въ доста голѣмъ размѣръ отъ този темпераментъ. Тѣзи, въ които този темпераментъ е добрѣ развитъ обичатъ твърдѣ много пищнитѣ храни, и напитки, и веселото общество, и другари, и често страдатъ отъ прѣядание. Отъ този темпераментъ хора ги бива за придворници. Извънмѣрното развитие на този темпераментъ дава мѣсто на лимфатическия или флегматическия темпераментъ, който изобщо се срѣща повечето у англичанитѣ. Хора съ този темпераментъ обичатъ изобщо да прѣкарватъ тихо и спокойно и да иматъ съзнанието, че тѣ живѣятъ.

 

 

image007.jpg

Фиг. 15 Кардиналъ Манингъ Умственъ темпетаментъ

 

Менталния или умственъ темпераментъ зависи отъ прѣобладаящето влияние и развитие на мозъка и нервическата система и се характеризира съ тѣлосложение относително слабо и деликатно; глава относително голѣма, лице обло или крушеобразно, чело високо и блѣдо; свѣтли очи и изразително лице съ деликатно очертани черти. Косата е мека и коприноподобна, кожата прозрачна съ делакатно устройство; гласътъ е гивкавъ и нѣкакъ си съ високъ темперъ; изгледътъ на физиогномията е оживенъ и пъленъ съ умствено изражение. Лица отъ този темпераментъ притежаватъ прѣкрасни чувства, изященъ вкусъ и голѣма любовь за хубавото и прѣкрасното въ природата. Тѣхнитѣ мисли са изобилни, чувствата интенсивни, умътъ е бодъръ и извънмѣрно дѣятеленъ. Този е темперамента на велики поети и художници. Тѣзи, които го притежаватъ въ добра степенъ са склонни къмъ литературни и художествени занятия.

 

Тѣзи първоначални темпераменти, като се съчетаватъ въ разни размѣри образуватъ сичкитѣ видове, които сѫществуватъ. Единъ чисто мотивенъ или витивенъ или менталенъ темпераментъ не може да се намѣри въ своята първоначална чистота; въ съгласие съ своето прѣодолявание по необходимость става едно отклонение отъ симетрията на развитието. Най-доброто темпераментално състояние е това, въ което тритѣ тѣзи първоначални елементи са хармонически смѣсватъ. Въ това се добива съвършенството на физическото устройство на тѣлото и най-доброто състояние за хармонията на умственитѣ проявления.

 

П. К. Д-въ

 

―――――――――――――――――――――

 

P.S. Обяснителен текст: „Темпераментите“ е статия от Учителя Петър Дънов поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“. Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...