Jump to content

1929_02_22 Силитѣ на противодействието и законътъ на съпротивлението / Законъ за действие и противодействие


Ани

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

СИЛИТѢ НА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО И

ЗАКОНЪТЪ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО

 

 5.30 часа сутриньта

 

Отче нашъ

Размишление.

(Казаха се главнитѣ положения отъ миналата лекция.)

 

Представете си, че имате едно тѣло като топка - А.*

 

Имате и една площь - АВ. Сега, ако тази топка спуснете по направление на площьта, какво действие ще се получи следъ падането? Какво направление ще вземе топката въ движението си следъ падането? (-Топката ще върне по сѫщия пѫть.) Можете ли да опредѣлите колко ще подскочи топката нагоре? (- По-малко, отколкото първоначално.) Може ли да се опредѣли колко пѫти ще се покачи и ще падне топката? Вие може да опредѣлите защо топката, като падне, не може да се върне пакъ на сѫщото мѣсто? (- Защото имаме съпротивлението на въздуха.) Но, ако е въ безвъздушно пространство? Ако е въ безвъздушно пространство и топката е съвсемъ еластична, предполага се, че топката ще се върне на сѫщото мѣсто. Точно перпендикулярно ли ще се върне или ще направи едно отклонение? Допуснете, че туй падане е къмъ известна площь, която оказва известно съпротивление. Топката ще падне и ще отскочи, ще падне и ще отскочи, докато най-после остане на площьта отгоре. Споредъ съвременната наука, кои сѫ причинитѣ да отскочи топката? (- Пъргавината на топката е причина тя да отскочи, въ топката става едно огъване и свиване.) Нали човѣкъ, като си тури рѫката до печката и ако тя гори, той прави едно бързо движение, едно отскачане има.

 

Сега менъ ме интересува колко пѫти ще отскочи топката? Да кажемъ, ако топката е спусната отъ 10 метра височина. Направете единъ опитъ, пуснете една топка отъ единъ и половина - два метра височина и пребройте колко пѫти ще подскочи топката. Направете този простъ опитъ съ една гумена топка, а може и съ друга топка, разбира се при гумената топка ще има повече подскачания. Ако вземете единъ камъкъ, той по-малко ще отскача. Ако тази площь отдолу е водна и пуснете топката въ нея, тя ще подскочи ли? (-Нѣма.) Значи, колкото съпротивлението е по-голѣмо и отскачането ще бѫде по-голѣмо. Да допуснемъ, че вие сте една топка, искате да преодолѣете една мѫчнотия. Да вземемъ топката А, представлява едно ядро, пращате го къмъ сѫщата площь, ще подскочи ли? (-Ако е снарядъ, нѣма да подскочи.) Значи ще се забие въ сѫщата площь. А това ще зависи отъ съпротивлението на тази площь.

 

Сега забележете законътъ, който трѣбва да извадите отъ падането на тия тѣла. Да кажемъ това сѫ трудности въ живота. Представете си, топката е едно съзнателно сѫщество, единъ човѣкъ, който е разуменъ. Площьта, това сѫ условията, които той трѣбва да преодолѣе. Непремѣнно той трѣбва да падне върху тия условия. Искашъ, не искашъ, ти ще паднешъ. Да допуснемъ, той иска да преодолѣе тия условия, а не да остане въ тѣхъ. Какво трѣбва да има той? Сила трѣбва да има, за да ги преодолѣе. Това, дето казватъ сила на характера или сила на човѣшката воля. Но характерътъ е едно пасивно състояние. Характерътъ само противодействува, а волята действува. Тогава, ако ние искаме да пробиемъ тази площь, трѣбва да разбираме силата на нейното съпротивление. Да кажемъ, искаме да си пробиемъ единъ пѫть. Най-първо ще опредѣлимъ силата на тази площь, която противо-действува, каква е. Каква е нейната дебелина или силата на нейното съпротивление. И ще вземемъ съответни мѣрки, за да можемъ да се подвижимъ. Въ дадения случай човѣкъ трѣбва да вземе тия мѣрки, които сѫ необходими, при условията, при които се намира, за да може да си пробие пѫтя.

 

Сега представете си, че туй падане става въ друга посока. Друго едно сѫщество - В, разумно сѫщество, пада върху тази площь АВ*. Това е едно гористо мѣсто, тамъ се намиратъ опасни сѫщества, лъвове, тигри, леопарди, змии. И това сѫщество В трѣбва да мине, да изходи тази область. И трѣбва да ходи цѣлия день отъ 12 часа. Ако това сѫщество не е въорѫжено, ще може ли да мине безъ съдранъ кожухъ? Каква е възможностьта, че като мине презъ тази область, да не излѣзе съ съдранъ кожухъ? И следъ колко време ще излѣзнете? Какво ще забележите най-първо въ това сѫщество, което проектира да мине този пѫть или презъ тази область? Най-първо ще има едно колебание, той ще си помисли, не може ли да мине по другъ пѫть? Щомъ други съображения нѣма, той ще се рѣши да мине този пѫть или презъ тази область. Но въ съзнанието на лицето В най-първо какво ще има? Колебание. Колко дълго ще продължава това състояние да се колебае? (-Докато измине цѣлия пѫть.) Не. Преди да тръгне то се колебае, дали да тръгне или не, докато най-после въ него дойде едно силно желание да мине пѫтя. Допуснете сега, че туй сѫщество, което тръгва по суша, има възможностьта да има и крила. Тогава на туй сѫщество му е по-лека задачата изъ пѫтя, като види опасность, то може и да хвръкне. Тъй страхътъ се намалява у него повече. При опасность, то си разпери крилата и ще се изкачи нагоре. Значи, то има едно упование въ себе си. Когато човѣкъ дойде до известни мѫчнотии, най-първо той трѣбва да намѣри възможности, чрезъ които да може да преодолѣе мѫчнотиитѣ. Затова има единъ законъ, който действува. Сега да видимъ, вие какъ познавате, че може да преодолѣете една мѫчнотия или не?

 

Да допуснемъ, че това сѫщество В е единъ студентъ въ университета и ще държи изпитъ по висшия анализисъ. Тогава въ случая мечката е професора. Вие трѣбва да минете тази зона отъ единия край до другия. Тази область - АВ е предмета, по който той има да държи изпитъ. Тази площь АВ, е раздѣлена на много въпроси, единъ въпросъ, втори, трети и т.н. Професорътъ ви дебне, той върви по пѫтя ви и ви преследва, гледа кѫде ще намѣри мѣсто, дето да не знаете, че да ви скѫса. Вие отивате въ университета, страхъ ви е, но то не е една гора, тамъ нѣма нито мечки, нито тигри има тамъ, но и тукъ вие трѣперите да не ви скѫсатъ. Казвате: “Каква ще стане тази работа?” Ще ви вземе доста време, докато се приготвите, да имате онази самоувѣреность въ себе си, да владѣете материята, тогава нѣма да оставите професора задъ гърба ви да ви нападне. Сега, при първия случай ние изясняваме защо човѣкъ го е страхъ въ гората. А въ втория случай - защо човѣкъ го е страхъ отъ висшия анализисъ. Цѣла година професорътъ е предавалъ, ти си го слушалъ, дойдешъ да те изпита професорътъ, страхъ те е вече. Тогава, щомъ те е страхъ отъ професора, значи при изпита не е сѫщиятъ професоръ. Онзи, който предава и който изпитва, тѣ сѫ двама професори. Когато отивашъ въ университета и професорътъ предава, ти си тихъ и спокоенъ, слушашъ съ внимание. Но отивашъ при професора, да те изпита, друго отношение има вече. Питамъ, професорътъ сѫщия ли е или се е измѣнилъ? И вие сѫщия студентъ ли сте или сте другъ студентъ?

 

Сега ние се приближаваме да намѣримъ основнитѣ причини, защо професорътъ е измѣнилъ своитѣ отношения къмъ онзи студентъ, когото ще изпитва и защо отношението на онзи студентъ, въ известно отношение се измѣня, става известно колебание, известна пертурбация въ неговия умъ. Значи имаме сѫщия законъ. Професорътъ иска да предаде известни познания и после иска да знае, дали този студентъ е достоенъ за знанията, които му е предалъ. Иска да го изпита, понеже ще го пусне предъ обществото съ тѣзи знания, иска да види, дали нѣма да злоупотрѣби съ това знание.

 

Да поставимъ друго яче въпроса. А е господарь, а В е слугата. Господарьтъ иска да даде една сума отъ 5-6 хиляди лева на слугата, да ги занесе нѣкѫде. Най-първо господарьтъ ще подложи своя слуга на изпитъ. И слугата трѣбва да издържи този изпитъ, за да остане при господаря си. Въ какво седи този изпитъ? Неговата честность ще бѫде изпитана. Какъ ще познае господарьтъ, че слугата нѣма да задигне паритѣ? Ако слугата задигне паритѣ, той е скѫсанъ по предмета. Пъкъ, ако занесе паритѣ на мѣстото, безъ никакво колебание, той е издържалъ изпита си добре и ще получи 7. Ако слугата безъ никакво колебание, безъ никаква съблазънь тръгне и занесе паритѣ, той е далъ отличенъ изпитъ. Пъкъ, ако се колебае, значи за отиването до мѣстото има известно време да чака. Значи този професоръ, който изпитва слугата си, може отъ времето, което ще употрѣби слугата да занесе паритѣ, да разбере каква е неговата честность. Нѣкой пѫть вие не можете да отговорите на въпроса. Зададе ви професорътъ единъ въпросъ, вие се спирате, колебаете се. Значи, не сте вѣдующъ по предмета, колебаете се. И отъ това сѫди професорътъ дали знаете предмета. А нѣкой пѫть ученикътъ е находчивъ, разбира въпроса. Професорътъ пита, веднага отговорътъ е готовъ. Питатъ го другъ въпросъ, веднага отговаря. На нѣкои студенти пъкъ, професорътъ зададе нѣкой общъ въпросъ - не отговаря, пише му две.

 

Сега ние прилагаме този законъ въ морално отношение. Този слуга носи паритѣ, това е предмета, на който той държи изпитъ. Той се колебае, казва: да го занесе ли или не? Най-после казва: “Да го занеса.” Тукъ-тамъ се спира, закъснява. Питамъ, този господарь може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щомъ му тури нула, значи слугата е изчезналъ нѣкѫде. На какво мяза нулата? Имало единъ турски ходжа, който искалъ да стане много богатъ. При него отива единъ мукалитинъ**. Турчинътъ му казва: “Дай ми 500 лири, 100% ще ти давамъ лихви.” Той, като чулъ това, дава му. За 6 месеца той му давалъ 100%. Пита го: “Доволенъ ли си? Благодаренъ ли си?” - “Много съмъ благодаренъ.” - “Ами майката?” - “Майката загубена.” И повече не му плащалъ, нито лихвитѣ, нито майката.

 

Всички изпитания въ живота не сѫ нищо друго, освенъ да се изпита стабилностьта на нѣкоя ваша способность. Запримѣръ знанието, въ даденъ случай, е силата. Когато се изпитва човѣкъ колко знае, изпитва се неговата сила, съ която той разполага. Колкото повече положително знание има за предмета, толкова неговата сила е по-голѣма. Колкото силата е по-голѣма, толкова повече има възможность да си свърши работата по-добре. Съзнанието трѣбва да расте съ знанието. Всѣкога, когато придобивате знание, трѣбва да имате предъ видъ туй знание, трѣбва да произвежда сила въ васъ. И тази сила трѣбва да бѫде разумна. Ако знанието е единъ товаръ върху когото и да е, то е една непроизводителна сила, която спѫва човѣка, като единъ товаръ непотрѣбенъ.

 

Допуснете сега въ първия случай, В има да мине тази гора, тамъ има тигри, мечки и други звѣрове, може да платите съ живота си, може да ви изядатъ. Какво може да ви застави да минете тази мѣстность? Какво ще правите? Най-първо ще изучите езика на мечкитѣ, после ще изучите езика на лъвоветѣ, на тигритѣ, на змиитѣ и като знаете тѣхния езикъ, може да минете. Подъ думата езикъ азъ разбирамъ да имашъ сила. Да знаешъ единъ езикъ, това е сила. Да знаешъ какъ да говоришъ и на време да говоришъ, то е сила. И въ Писанието се казва: Като каже Богъ нѣщо - става. Ако ние говоримъ, безъ да имаме сила въ нашитѣ думи и въ нашитѣ мисли, ние не говоримъ. Всѣка една дума, която кажешъ, тя трѣбва да се превърне въ сила. Като кажешъ: “Ще направя това”, направи го! Имате 4-5 деца, едното казва на майка си: “Ще донеса вода.” Минава часъ, два, три, вода не се донася. Другото казва: “Ще донеса вода”. И то не донася. Най-последното отива и донася вода. Или: даватъ ви едно упражнение, вие казвате: “Ще го направимъ”. Но и вие, като тия малкитѣ деца, не го направяте. Значи, туй упражнение не може да произведе сила въ васъ. Всѣкога, когато човѣкъ се възпитава, трѣбва да спазва следното правило: “Кажи и направи!”

 

(Учительтъ вдигна едно малко парченце книжка отъ пода.) Колцина сте минали днесъ тукъ въ салона, не сте забелязали тази книжчица. Кое е по-хубаво: да се вдигне ли или да се измѣте? Тази малка шушкалинка може да се вдигне. Такива шушкалинки може да има въ вашия умъ или въ вашитѣ мисли, въ вашия характеръ. Днесъ една, утрѣ една и ще се натрупатъ много такива. А това ще стане една спѫнка за вашето развитие. Най-първо ще се стремите къмъ единъ навикъ, да превръщате вашитѣ мисли въ сила. Защото, щомъ туритѣ тази мисъль въ действие, ще се образува едно противодействие. Щомъ хвърлите предмета А къмъ повърхностьта АВ, ще се яви едно подскачане, едно противодействие. Значи, щомъ рѣшишъ да направишъ едно действие, ще имашъ едно противодействие, едно съпротивление. И вследствие на това ние отлагаме много работи. Виждаме този пѫть не е, отлагаме го. После, като видимъ, че за нѣкои работи има съпротивление, ние пакъ отлагаме. Докато дойдемъ до единъ методъ, дето има най-малко противодействие.

 

Та именно при създаването на човѣшкия характеръ, на човѣшкитѣ способности, при сегашнитѣ условия има единъ новъ методъ, който хората не прилагатъ. Хората сега прилагатъ методитѣ на принудителното възпитание. Сега трѣбва да те принудятъ по законъ, за да направишъ нѣщо. Бащата и майката те заставят и ти отивашъ да се учишъ. Не ти се учи тебе, но ти отивашъ. А това трѣбва да става по любовь. Азъ наричамъ принудително възпитание на хората Мойсеевия законъ. И въ по-горнитѣ науки става това. Свършишъ университета по Мойсеевия законъ, казвашъ: “Ако съмъ простъ чо-вѣкъ, не мога да преживѣя.” Това е по принуждение. Ако човѣкъ изучава науката за самата наука отъ любовь, той ще има едни резултати, ако ги изучава по принуждение, той ще има други резултати.

 

Та рекохъ, трѣбва да преведете съвременната наука. Какво означава падането на тѣлата? И веднага да го използувате. Въ какво отношение може да използувате туй падане на тѣлата? Всички тѣла въ пространството падатъ. Отъ падането какво се образува? Месечината пада къмъ Земята, Земята пада къмъ Слънцето. Всички падатъ, а не допадатъ. Месечината, като пада къмъ Земята, стига ли до нейната повръхность? Защо не стига Месечината до повърхностьта на Земята? Колко вида падания има? Ученитѣ хора твърдятъ: едновременно има две сили, едната, която привлича, а другата, която отблъсква.Следователно,съ каквато сила се привлича Месечината, съ такава се отблъсква. Не само Месечината се привлича къмъ Земята, но и Месечината привлича Земята къмъ себе си. И не само Земята се привлича къмъ Слънцето, но и Земята привлича Слънцето. Следователно, едновременно има и действие и противодействие. И вследствие на това се образува движение.

 

Всѣки единъ предметъ, който вие искате да обсебите или да постигнете, вие ще окажете влияние върху тази идея и тя ще окаже влияние върху васъ. Запримѣръ вие искате да станете прочутъ астрономъ. Кой може да бѫде стимула за васъ да станете такъвъ? Каква е идеята на астронома? Коя е основната идея, която може да подтикне къмъ тази наука. Коя е идеята, която може да изпъкне въ вашия умъ? Идеята е самото небе. Най-първо той иска да се запознае съ всички небесни тѣла. Може да се зароди у него обичь къмъ тѣхъ. Заинтересува се той въ тѣхъ. Следъ туй се зададатъ втора, трета, четвърта, пета побудителни причини. Той иска да стане прочутъ, ония знания, които е получилъ, иска да ги предаде въ единъ трудъ. Запримѣръ, вие може да предадете тия познания, може да разправяте за Месечината, за Слънцето, за звездитѣ, за строежа имъ. Сега коя е побудителната причина да стане той астрономъ, отъ де у него се заражда това желание? Другъ има желание да стане естественикъ, трети - химикъ, четвърти иска да свърши по физика, пети - механика, кои сѫ побудителнитѣ причини за този изборъ? Почти сѫ неизвестни. Правете вие наблюдения, кои сѫ първичнитѣ причини, че у този човѣкъ сѫ развити едни способности, а у други - други способности.

 

Сега ще се повърнемъ. Най-първо васъ ви трѣбва да изучите онзи законъ на съпротивление, защото, ако не изучите закона на съпротивлението, вие ще срещнете голѣми мѫчнотии въ живота си. Вие трѣбва да знаете какво съпротивление ще окажатъ нѣщата върху васъ и съ каква сила разполагате да противодействувате разумно въ дадения случай.

 

Да допуснемъ, че В трѣбва да мине презъ тази область на тия животни. Той трѣбва да се въоръжи съ оръжие, защото на единъ съвремененъ човѣкъ трѣбва орѫжие. Но допуснете, че вие нѣмате никакво орѫжие, а съ голи рѫце не се минава отъ тамъ, но вие имате само единъ цигански тъпанъ, който го носите съ себе си за препитание. Вие може да употрѣбите този тъпанъ и да минете тази мѣстность. Вие, като тръгнете отъ В, постоянно ще биете тъпана. Бумтенето на тъпана ще произведе въ животнитѣ единъ силенъ ефектъ, защото тъпанъ никога не е минавалъ презъ тази область. Вие, като минавате: бумъ-бумъ, тъй ще си пробиете пѫть, защото нѣщо странно се произвежда въ тѣхния умъ и тѣ се оттеглятъ. И тъй съ тъпана ще минете по-безопасно.

 

Сега преведете биенето на тъпанъ съ нуждата, този съ тъпана ще мине по-безопасно, отколкото другъ безъ тъпанъ. Но трѣбва да се бие тъпана, въ известни случаи ще биешъ тъпанъ отъ единия край до другия и колкото повече биешъ, толкова по-безопасно ще минешъ. Може нѣкой, като те чуе, да каже: “Защо този човѣкъ така силно бие тъпана?” Да допуснемъ, имате друго едно сѫщество А, то отгоре наблюдава, то разбира: като биешъ тъпана, ти си стѫпилъ въ опасната зона. Следъ като млъкне тъпанътъ, то ще знае, че това сѫщество е изминало опасната зона. А биенето на тъпана е само единъ признакъ, за да се пази. Сега азъ ви давамъ тази тема за силитѣ на противодействието и закона на съпротивлението. Вие ще мислите върху тѣхъ и втория пѫть ще продължимъ.

 

 (Направихме дветѣ упражнения I и II.)

 

 - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

 - Въ Истината е скритъ Животътъ.

 

 

24 школна лекция нa

I-ви Специаленъ Окултенъ класъ

22.II.1929 г., петъкъ,

Изгрѣвъ, София

 
------------
* Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка.
** мукалитинъ - вероятно отъ мукалитъ - (тур.) шеговитъ, дяволитъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Законъ за действие и

противодействие

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Какво става съ гумената топка, която се удря въ една хоризонтална или отвесна плоскость? — Тя ще подскочи и ще се върне въ първото си положение. На каква височина ще подскочи топката следъ удрянето си въ плоскостьта? — На по-малка височина отъ тази, отъ която е била хвърлена. Може ли да се изчисли, колко пѫти топката ще подскочи и ще се удари въ плоскостьта? Защо следъ падането си топката не може да стигне първоначалната височина? — Защото въздухътъ оказва известно противодействие. Ако топката се движи въ безвъздушно пространство, следъ първия ударъ тя ще стигне сѫщата височина, отъ която е била хвърлена. Значи, ако топката не срѣща на пѫтя си никакво противодействие, нито отъ въздуха, нито отъ плоскостьта, при отскачането си, тя ще запази една и сѫща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повръхность, тя нѣма да отскочи. Защо? — Защото съпротивлението, което срѣща на пѫтя си, е малко. Колкото по-голѣмо съпротивление срѣща топката, толкова повече отскача.

Ако топката представя едно живо, разумно сѫщество, а плоскостьта — условията, въ които то попада, какво ще стане съ нея? — Ще се удари въ условията и ще отскочи отъ тѣхъ. Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията. За да преодолѣе условията, живото сѫщество, напримѣръ, човѣкъ, се нуждае отъ силна воля, или отъ характеръ. Волята действува, а характерътъ противодействува. За да разбие плоскостьта, разумното сѫщество трѣбва да познава голѣмината на съпротивлението. Следователно, за да си пробие пѫть въ живота, човѣкъ трѣбва да познава голѣмината на противодействието, което му оказва плоскостьта. Като знае голѣмината на противодействието, той взима предварителни мѣрки, за да се справи съ него. Тѣзи мѣрки сѫ въ зависимость отъ условията, при които човѣкъ се намира.

Представете си, че разумното сѫщество попада въ други условия, по-мѫчни и страшни отъ първитѣ — въ гѫста гора, населена съ диви звѣрове — тигри, змии, леопарди и др. Какво ще изпита това сѫщество, когато тръгне на пѫть? То изпитва страхъ и колебание, не се решава да мине презъ тази гора. Най-после то се престрашава и тръгва съ силно желание да се изпита, какъ ще мине тежкитѣ условия. То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пѫтя, ако има крила, съ които да хвърчи нагоре. Щомъ срещне нѣкаква опасность, разперва крилетѣ си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си. Ето защо, когато се намѣри въ голѣми мѫчнотии, човѣкъ трѣбва да потърси начинъ да ги преодолѣе. Ако по единъ начинъ не може, ще потърси вторъ начинъ; ако и по този начинъ не може, ще потърси трети начинъ и т. н. Човѣкъ разполага съ много възможности за преодоляване на мѫчнотиитѣ. Отъ всѣкиго се изисква да познава условията, въ които се намира, и възможноститѣ, съ които разполага, за да може лесно да се справя съ мѫчнотиитѣ си.

Ако единъ студентъ се явява на изпитъ по висшъ анализъ, ще се намѣри въ положението на гумената топка, която се удря въ стената, или — въ положението на онзи, който минава презъ гѫста гора. Срещу него излиза мечка — професорътъ, който го изпитва. Предметътъ, на който се натъква, представя стената, въ която се удря. Професорътъ му върви следъ него, дебне го да намѣри нѣкое слабо мѣсто, да го скѫса. Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увѣреность въ себе си, страхъ ви е да не ви скѫса професорътъ. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпитъ; тогава професорътъ ви нѣма да бѫде задъ васъ, но предъ лицето ви, и нѣма да ви скѫса. Предметътъ, по който студентътъ ще държи изпитъ, е плоскостьта, отъ която студентътъ отскача като гумена топка. Докато не е дошълъ до плоскостьта, той е тихъ и спокоенъ, не се страхува отъ нищо. Щомъ дойде до нея, той започва да трепери, страхъ го е да не пропадне на изпита. Професорътъ седи задъ него и слуша, какъ отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентътъ е тихъ и спокоенъ, а когато професорътъ му го слуша, трепери? Единъ и сѫщъ ли е професорътъ? — Не е единъ и сѫщъ, двама сѫ: единиятъ му преподава, а другиятъ го изпитва. И студентътъ има две лица: едното лице, което слуша лекциитѣ на професора си, а второто лице, което държи изпитъ. Коя е причината, че при изпита професорътъ промѣня отношенията си къмъ студента, и студентътъ промѣня отношенията си къмъ професора? — Изпитътъ. Професорътъ иска да знае, достоенъ ли е студентътъ за знанията, които му е предалъ. Той се страхува, да не би студентътъ да не е готовъ да възприеме знанието и да злоупотрѣби съ него въ обществото. Студентътъ пъкъ се страхува, да не би професорътъ да бѫде много строгъ и взискателенъ, да изисква повече отъ това, което е предалъ, и да го скѫса.

Както студентътъ пропада на изпита, така всѣки човѣкъ може да пропадне въ едно или въ друго отношение. Напримѣръ, слугата се изпитва отъ господаря си въ различни посоки. Ако господарьтъ даде на слугата си една сума отъ петь-шесть хиляди лева, да ги занесе нѣкѫде, слугата може да постѫпи по два начина: или веднага да ги занесе на опредѣленото мѣсто и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си. Тукъ се изпитва честностьта на слугата. Въ първия случай казваме, че слугата е издържалъ изпита си отлично, а въ втория случай не е издържалъ изпита си — скѫсанъ е. Честниятъ слуга не се колебае, не се бави. Той взима паритѣ, занася ги на опредѣленото мѣсто и веднага се връща. Така постѫпва студентътъ, който знае предмета си. Професорътъ му задава въпроси, и той веднага отговаря. Нечестниятъ слуга взима паритѣ, мисли, колебае се, какъ да постѫпи, да занесе паритѣ, дето трѣбва, или да ги задържи за себе си. Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита. Въ сѫщото положение се намира и студентътъ, който не е училъ добре. Професорътъ му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита.

Докато е на земята, човѣкъ се изпитва постоянно, самъ да види, колко е устойчивъ въ морално, или въ физическо отношение. Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула. Какво означава нулата? — Пъленъ фалитъ. При единъ турски ходжа, който постоянно живѣлъ съ мисъльта да забогатява, се явилъ единъ мукалитинъ да иска пари на заемъ. — Колко искашъ? — запиталъ ходжата? — 500 лири; готовъ съмъ да платя 100% лихва. Ходжата се съгласилъ, далъ 500 лири на мукалитина. Следъ шесть месеца мукалитинътъ се явилъ при ходжата да плати лихвата на паритѣ и го запиталъ, доволенъ ли си отъ тази лихва. — Доволенъ съмъ, но кѫде е майката на паритѣ? — И тя ще дойде, казалъ мукалитинътъ, но повече не се явилъ предъ ходжата. Значи, последниятъ не получилъ никаква сума срещу майката. Далъ 500 лири, а получилъ нула лири.

Какво се изпитва на човѣка? — Знанието, дарбитѣ, способноститѣ, характера и т. н. Когато изпитватъ нѣкого, колко знае, все едно, че изпитватъ силата му. Колкото повече положителни знания има, толкова по-голѣма е силата му. Колкото по-голѣма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работитѣ си добре. При това, силата трѣбва да се прилага разумно. Тя трѣбва да бѫде производителна. Ако знанието е товаръ за човѣка, силата, която излиза отъ него, не е производителна. Какъвъ смисълъ има вашата сила, ако, при минаването ви презъ нѣкоя гора, не можете да се справите съ звѣроветѣ, които ще срещнете на пѫтя си? Имате нѣкакво знание, имате сила, но не знаете езика на звѣроветѣ. При това положение, тѣ ще ви разкѫсатъ. Въ случая, вашата сила не е производителна. За да минете благополучно гората, силата ви трѣбва да се превърне въ знание на езика на звѣроветѣ. Имате ли това знание, ще се разговаряте съ тѣхъ и ще минете благополучно презъ гората. Да знаешъ единъ езикъ и да го приложишъ на време, това значи производителна сила.

Казано е въ Писанието: „И рече Богъ да бѫде виделина, и стана виделина“. Каквото Богъ каже, става. На сѫщото основание, казвамъ: Ако човѣкъ говори и не влага сила въ думитѣ и въ мислитѣ си, това не е говоръ. Всѣка произнесена дума трѣбва да се превърне въ сила. Кажешъ ли, че ще направишъ нѣщо, направи го. Какво се ползува майката отъ децата си, ако всички обещаватъ да донесатъ вода, а никое не донася? Каква полза ще извлѣчете отъ упражнението, което учительтъ ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човѣкъ трѣбва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нѣщо, да го направи. Видишъ ли нѣкоя книжка, листъ или камъкъ на пѫтя си, не казвай само, че ще го вдигнешъ, но веднага се наведи и го дигни. Както чистишъ пѫтя си, по който вървишъ, така ще чистишъ мислитѣ и желанията си отъ ненужднитѣ прашинки по тѣхъ. Като чистите мислитѣ и желанията си, превръщайте ги въ сила. Това значи, да ги приложите въ живота.

Всѣка мисъль трѣбва да се тури въ действие. На действието, обаче, отговаря противодействие. Това е неизбѣженъ законъ. Ако мисъльта не срещне противодействие, не може да се изпита силата ѝ. Ако човѣкъ срѣща противодействие на своитѣ мисли и желания и отлага реализирането имъ, тѣхната сила е малка. Днесъ отлага, утре отлага, докато изгуби добритѣ условия, които му сѫ дадени. Ако противодействието е голѣмо, отлагането не се оправдава. Трѣбва да се търси другъ пѫть, съ по-малко съпротивление, но въ никой случай да не се отлага реализирането на добритѣ мисли и желания. Дръжте въ ума си мисъльта, че силата на противодействието е равна на силата на действието. Ако сте се натъкнали на голѣмо противодействие и не можете да се справите съ него, ще обиколите, да намѣрите по-благоприятни условия, но нѣма да отлагате.

Съзнание се иска отъ хората При създаване на характера, съзнанието взима голѣмо участие. Тогава човѣкъ върши всичко доброволно, а не на сила. При сегашното възпитание на децата принудителниятъ методъ играе главна роля. Детето отива на училище по принуждение. Възрастниятъ работи, учи, прави добрини, пакъ по принуждение. Време е вече, съзнанието да рѫководи човѣка. Принудителниятъ методъ не е нищо друго, освенъ Мойсеевиятъ законъ. Обаче, дето участвува съзнанието, тамъ работитѣ ставатъ съ любовь и разположение. Ако нѣкой учи отъ любовь, за самото знание, резултатитѣ сѫ едни; ако учи по принуждение, резултатитѣ сѫ други. Като придобивате знания, вие трѣбва да ги превеждате, да проникнете въ вѫтрешния имъ смисълъ. Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво. Мъртвото знание нищо не ползува. Напримѣръ, законътъ въ физиката, че „всѣко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Този законъ може да се изрази съ думитѣ: „Привличането е равно на отблъскването“.

Значи, две сили действуватъ въ природата: едната привлича, а другата — отблъсква. Съ каквато сила се привличатъ нѣщата, съ такава се отблъскватъ. Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, въ природата сѫществува движение. Знаемъ, че земята се върти около слънцето. Защо? — Защото слънцето я привлича. И земята, отъ своя страна, привлича слънцето. Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята. Като резултатъ на взаимното привличане между планетитѣ, тѣ се движатъ въ пространството. Хората се привличатъ едни-други, но и науката ги привлича. Съ това се обяснява, защо единъ човѣкъ изучава математика, другъ — физика, трети — астрономия, четвърти — химия и др.

Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всѣка акция, каква реакция отговаря. Той трѣбва да знае, съ каква външна и вѫтрешна сила разполага, за да се справя съ противодействията. Когато минавате презъ гора, въ която има диви звѣрове, трѣбва да разчитате на нѣщо: или да сте въорѫжени, или да сте духовно силни. Ако не разполагате нито съ едното, нито съ другото срѣдства, ще предвидите нѣщо особено, което да произведе ефектъ на животнитѣ. Ще вземете единъ тѫпанъ и, докато минавате презъ гората, ще биете тѫпана. Звукътъ на тѫпана, ще произведе особено действие върху животнитѣ, и тѣ ще се отеглятъ въ скривалищата си. Какво представя тѫпанътъ? — Будната човѣшка мисъль. Следователно, докато се намира въ опасность, човѣкъ трѣбва да бие тѫпана си. Щомъ мине опасната зона, тѫпанътъ млъква.

Сега и на васъ казвамъ: Когато се намѣрите въ опасность, бийте непрекѫснато тѫпана си и смѣло вървете напредъ. Щомъ минете опасностьта, свалете тѫпана отъ рамото си и седнете да си починете.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

24. Лекция отъ Учителя, държана на 22 февру-

арий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...