Jump to content

1929_01_18 Наблюдение и интуиция


Ани

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

НАБЛЮДЕНИЕ И ИНТУИЦИЯ

5 часа сутриньта

Отче  нашъ

За идущия пѫть пишете една тема: “Защо вѣрвамъ и защо се съмнявамъ”.

Въ живота има известни процеси, които всички хора наблюдаватъ, но не могатъ да направятъ една връзка между процеситѣ, които ставатъ. Напримѣръ вие сте гладенъ. И веднага наблюдавате това, което ви най-много интересува. Наблюдението почва съ яденето. Искате да ядете и наблюдавате. Наблюдавате най-напредъ паницата; после наблюдавате дали има масълце въ яденето; после дали месото е печено; после ще наблюдавате соса, който е туренъ, после хлѣба и следъ като направишъ този прегледъ, пристѫпвашъ къмъ опита. Отчупвашъ едно парче отъ хлѣба и почвашъ да ядешъ. Следъ това гребвашъ супата съ лъжицата. Ако наблюдавашъ психологически по лицето на човѣка, можешъ да познаешъ дали супата е хубава или не. Ако тя не е вкусна, ще видишъ свиване на веждитѣ, при второто меню - пакъ, […] тогава ще наблюдавашъ лицето. И психологически ти пакъ можешъ да сѫдишъ, какъвъ е готвачътъ. После, наблюдавашъ гостилницата и сѫдишъ за него.

Нѣкой ще каже: “Това е проста работа.” Не е проста работа. Единъ човѣкъ, който може да наблюдава яденето си, той може да наблюдава и другитѣ работи. Правете разни наблюдения. Напримѣръ искате да направите разходка. Поглеждате времето, виждате дали има облаци, вѣтъра и прочие. И ако има, вие казвате: “Не е хубаво времето сега за разходка.” А ако времето е благоприятно, вземате си дрехата и излизате. Но онзи, който не разбира, може да се излъже. Времето може да е хубаво, но после да ви излъже. Възможно е въ гостилницата супата да е хубава, но възможно е да ви излъже готвачътъ и последното меню да не е много хубаво. А възможно е и обратното: супата да не е много хубава, но последното меню да поправи работата. Сѫщото може да стане и при екскурзията, отначало времето е хубаво, после вали дъждъ и се върнете наквасенъ.

MOK_BU_22_1.GIF

А дълбокиятъ наблюдатель въ природата, той знае процеситѣ. Той трѣбва да знае единъ процесъ, който започва, ще бѫде ли праволинеенъ - А, или криволинеенъ - Б, или неправиленъ - Д. Нѣкои казватъ: “Не си криви душата.” Когато радиуситѣ сѫ еднакво отдалечени, този процесъ е правиленъ. Когато около центъра има различни радиуси, различни по дължина, тогава казваме, че има известна дисхармония.

MOK_BU_22_2.GIF

Въ какво седи престѫплението? Въ едновременното действие на две противоположни сили. Допуснете, че имате центъръ А. Представете си, това представлява една съвременна каса, пълна съ злато. Представете си, че тази каса има магнетическа сила, която ви привлича. Да кажемъ, че А е касиера, който отива къмъ касата С. Следъ това касата се подвижва къмъ мѣстото g и после се връща къмъ центъра А. Значи, той взелъ тѣзи пари и касата се връща. Това е единъ кръгъ. Образува се една крива линия, незавършенъ кръгъ. Но кога едно действие може да стане неестествено? Допуснете, че у този касиеръ се зароди едно друго желание, да излѣзе* въ другъ единъ кръгъ - f. Да кажемъ, че иска да иде въ странство, обаче не му достигатъ паритѣ, не е спестилъ, нѣма достатъчно. Но има силно желание да направи разходка, иска да вземе назаемъ отъ тукъ отъ тамъ. И най-после той започва да се разговаря съ касата. Отъ касата задига 400-500 хиляди лева, като излиза отъ вѫтрешния крѫгъ на касата и отива въ другия крѫгъ - f и не се връща. Това наричамъ престѫпление. Следъ това банката може да прати свои детективи. Но това лице прескача въ друга страна. Тѣзи детективи се връщатъ и този човѣкъ си прави своята разходка въ странство.

За такова поведение се казва, че не е морално. Или ние казваме, че такива системи, методи не сѫ разумни. Разумностьта въ тѣхъ е слаба. Такива действия ставатъ въ единъ свѣтъ, въ който разумностьта е слаба и дето има незавършени характери и тогава има престѫпления, наречени неразумни или престѫпници. Но и въ природата сѫществуватъ известни отклонения, когато известен процесъ вѫтре въ природата е неестественъ, нехармониченъ, той се отразява и въ растежа на тѣлото, после - въ облагородяването на сърдцето и въ развитието на ума. Има неестествени процеси засега: или тѣлото, или човѣшкото сърдце, или човѣшкиятъ умъ. Рекохъ, когато се образува известенъ моралъ вѫтре въ природата, ние подразбираме, че моралътъ трѣбва да съдействува за човѣшкия растежъ. Подъ думата моралъ подразбираме ония условия, при които човѣкъ може да се развива правилно. Въ природата най-първо наблюдаваме дали нѣкои процеси сѫ естествени или има нѣкакви отклонения. Ако има малки отклонения, може да се отдалечите отъ този правиленъ пѫть, по който може да вървите.

Допуснете, че вие сте единъ естественикъ или нѣкой ветеринаренъ лѣкарь и трѣбва да ходите да преглеждате говедата, които ще се колятъ. Трѣбва да определите кои говеда ще бѫдатъ за заколване и кои не. Питамъ, каква ще бѫде вашата отговорность като лѣкарь? Нѣкой пѫть лекарьтъ може да прокара и болнитѣ говеда. Нѣкой пѫть касапинътъ може да намаже колата на лѣкарьтъ съ масло и тогава болнитѣ говеда ставатъ здрави говеда. А, ако не плати нѣкой пѫть, тогава и здравитѣ говеда болни ставатъ. Това сѫ човѣшки понятия. Обаче, ако лѣкарьтъ има убеждение, какво трѣбва да бѫде неговото поведение? До где се простира неговата власть? Да кажемъ, че той прегледа сто говеда и има съзнание, че тѣзи говеда не трѣбва да се колятъ. Какво трѣбва да прави? Вие ще кажете: “Труденъ въпросъ!” Да допуснемъ друго: имате 10 души престѫпници, които сѫ осѫдени на смъртно наказание. Да допуснемъ, че тѣхното смъртно наказание зависи отъ лѣкаря, защото когато нѣкой престѫпникъ е боленъ, трѣбва да го лѣкуватъ, не могатъ да го накажатъ. Здравъ трѣбва да бѫде престѫпникътъ, за да се накаже. Какво трѣбва да направи лѣкарьтъ съ тѣзи 10 престѫпника? На хората човѣшка мась не имъ трѣбва. Тѣзи хора, ако ги убиятъ, ще ги заровятъ.

Азъ привеждамъ тѣзи примѣри, за да ви наведа на следното, а именно, че понѣкой пѫть може да разсѫждавате и тѣзи разсѫждения да нѣматъ никаква връзка. Напримѣръ вие сте лѣкарь и казвате: “Ще позволя да заколятъ тѣзи говеда.” На тѣзи хора имъ трѣбва масъ да явятъ. Вие сте лѣкарь и викатъ ви да опредѣлите дали нѣкои хора сѫ здрави или не. Вие може да кажете: “Азъ свѣтътъ нѣма да го оправямъ.” Вие свѣтътъ нито ще го оправите, нито ще го развалите. Но какво може да направите въ свѣта, ако направите една лоша постѫпка? Ако нито може да оправите свѣта, нито може да го развалите, тогава защо ще ви обвиняватъ хората за вашитѣ лоши  постѫпки?

Единъ престѫпникъ може да има отношение най-първо къмъ самия човѣкъ. Най-първо моралътъ има отношение известно, което се отнася лично до самия човѣкъ. После има моралъ, който се отнася до обществото, до другитѣ хора. Следователно, нѣкои отъ постѫпкитѣ могатъ да бѫдатъ вредни и за самитѣ насъ; а нѣкои постѫпки могатъ да повреждатъ и обществото. Има законъ, който гласи: Всѣки единъ човѣкъ, който не живѣе добре за себе си, не може да живѣе добре и за обществото. И обратното е вѣрно: Който може да живѣе за себе си добре, той да живѣе добре и за обществото. Това сѫ прави заключения. Нѣкои считатъ, че човѣкъ, щомъ спрѣмо своитѣ постѫпва добре, той е мораленъ, а спрѣмо себе си може да постѫпва както си иска. Въпросътъ за Бога не оправя свѣта. Държавата си има свои закони, които тя нарежда. Но и всѣки баща и всѣка майка, има законъ въ семейството. Напримѣръ, когато детето престѫпи нѣщо, майката нарежда законъ, да се накаже това дете. Държавата нѣма законъ, по който да се накаже това дете. Но въ кѫщата има такъвъ законъ. Питамъ, държавата мѣси ли се въ тѣзи разпореждания на майката? И въ природата има сѫщитѣ правила. Сѫщо така можешъ да бѫдешъ радостенъ или песимистъ, можешъ да вѣрвашъ или не да вѣрвашъ; природата седи и те гледа. Да допуснемъ, че не вѣрвашъ, това значи, че си съ затворени прозорци. Природата казва: “Много добре.” Или пъкъ казвашъ: “Азъ вѣрвамъ.” Тогава природата пакъ казва: “Много добре.” Това значи, че си отворилъ прозорцитѣ си. И тогава си по-щастливъ. Нѣкой казва: “Не вѣрвамъ.” Тогава рекохъ: Въ такъвъ случай си съ затворени прозорци. Нѣкой казва: “Азъ се радвамъ.” Тогава рекохъ: “Ти си съ отворени прозорци.”

Вие трѣбва да направите известни наблюдения, които сѫ естествени. Има известни ваши разположения, които сѫ лични. Тѣхъ не ги смѣсвайте съ онѣзи, великитѣ, истински процеси. Първите сѫ детински работи. Ти мислишъ, че като носишъ една капка, че като кажешъ една дума, ти си голѣмъ факторъ. Ти казвашъ: “Знаете ли, че като падне капката на земята, какво ще стане?” Не, тя пада и нищо не става. Следователно, вие сте като малкитѣ деца. Най-напредъ вѣрвате, че малката капка може да помете всичко. И като не стане, идва разочарованието. Нѣма възможность въ една капка да помете свѣта. Единъ ученъ човѣкъ математически може да изчисли, че въ тази капка има толкозъ скрита енергия, че тя може да помете цѣлата земя. Това може да стане, но въ коя лаборатория той ще развие тази енергия? Енергията, скрита въ тази капка, може да кара за 10 години всички машини по цѣлия свѣтъ. Ако азъ вѣрвамъ въ това, какво губя? Докато вѣрвамъ въ това, то е вѣрно; а щомъ престана да вѣрвамъ, не е вѣрно. Докато вѣрвате, че отъ тукъ до Слънцето има 93 милиона мили, така е. Но щомъ престанете да вѣрвате, не е вѣрно.

Има и другъ методъ за наблюдение. Има начини, по които може да познаете дали нѣщо е вѣрно или не. Напримѣръ нѣкой ви каже нѣщо. Отначало може то да ви се види чудновато. Толкова невѣроятно ви се вижда, че ви изглежда за смѣшно. Има единъ законъ, по който може да познаете дали е вѣрно това, което ви говори нѣкой човѣкъ или не. Нѣкой пѫть, като слушате човѣка, нѣма раздвояване въ вашето съзнание. Вие сте спокоенъ, тогазъ това, което този човѣкъ говори, е вѣрно. Ако има раздвояване въ съзнанието ви и не сте спокоенъ, тогазъ това не е вѣрно.

Въ вестницитѣ имаше единъ случай за единъ диригентъ на опера. Той казва на оркестъра: “Свирете погребаленъ маршъ”. Тѣ не искатъ, а той настоява, и като изсвириха до края погребалния маршъ, той падналъ и умрѣлъ. И казватъ, че той е предчувствувалъ, че ще умре. Дѣдо Ради въ село Николаевка, Варненско билъ на 80-90 години. Стариятъ вика свещеникъ да го пречисти. Дѣдото си запалилъ лулата и пуши и казалъ на свещеника: “Азъ съмъ пѫтникъ. Искамъ да ме пречистишъ.” Свещеникътъ му се изсмѣлъ, но го пречистилъ и отива до вратата, обръща се и вижда, че дѣдото е умрѣлъ.

Има вѫтрешенъ процесъ на интуиция, която ще ви покаже истинския пѫть на вашето развитие. Та въ наблюдението взема участие обективниятъ умъ. Тамъ нѣщата сѫ вѣрни или невѣрни. Обаче въ интуицията всички нѣща, които ние изследваме, сѫ вѣрни. Тамъ не сѫ научни нѣщата, но знаешъ, че нѣщо така ще бѫде. Нѣкой те пита: “Кой ти е казалъ това?” Ти казвашъ: “Никой не ми е казалъ, обаче чувствамъ, че тази работа така ще бѫде.”

Това чувство на интуицията го имате, дайте му мѣсто да расте. Въ бѫдеще новата култура ще зависи отъ това чувство. Интуицията ще даде правило какъ да постѫпвате и ако имате това вѫтрешно чувство, ще го приложите. Чрезъ него всички нещастия могатъ да се предотвратятъ.

Не е въпросъ само човѣкъ да свърши съ дипломъ. Защото и природата дава дипломъ. Тя всѣкога дава дипломъ. Тя развива у човѣка нѣкоя дарба и винаги се грижи за дарбата, която дава. Тя развива въ човѣка нѣкоя сила и винаги се грижи за тази сила, която развива. Давидъ казва: “Въ грѣхъ ме зачна майка ми.” Заченатитѣ нѣща въ грѣхъ сѫ човѣшки. Но ако има зачатие въ грѣхъ, има зачатие и безъ грѣхъ. Това е тамъ, дето интуицията се проявява.

X,Y,Z. Тѣзи три букви се считатъ за неизвестни. Обаче какъ е станало Х? Ако продължимъ тѣзи криви линии, то тѣ ще се обърнатъ въ противоположна страна. Лѣвата рѫкавица не става на дѣсната рѫка. Но ако я обърнете наопаки, може да я турите на дѣсната си рѫка. Значи нѣкой пѫть, за да направите нѣщата възможни, трѣбва да ги обърнете. Казватъ: “Обърна му ума.” Имашъ две рѫкавици на дѣсната рѫка. Студено е. Обърни едната рѫкавица, за да туришъ и дветѣ рѫкавици на рѫцетѣ си. Има ли тукъ нѣкое престѫпление? Не. Стига да топлятъ. Ако вие обърнете нѣкои панталони наопаки, не може ли да ги облечете? Какво ще се случи отъ това? Въ човѣка има известно суевѣрие и той се пита какво ще се случи.

Единъ разбойникъ открадналъ чифтъ волове. Съ това той обърналъ рѫкавицата наопаки. А вие го уплашвате, вземате воловетѣ и ги връщате на стопанина. Значи, вие сте обърнали обърнатата рѫкавица наопаки. Т.е. докарали сте я въ нормално положение. При сегашното живѣене много отъ нашитѣ мисли и желания трѣбва да бѫдатъ превърнати.

Човѣкъ трѣбва да мине презъ много опитности и за да мине тази опитность, трѣбва да мине известенъ курсъ. Всѣка наука, каквато и да е, трѣбва да има едно приложение вѫтре въ душата. Какъвто и клонъ отъ науката да учите, гледайте да използувате това. Напримѣръ изучавате естественитѣ науки, изучавате вълка. Какво може да се ползувате отъ вълка? У вълка има една отлична черта: голѣмо постоянство, после е демократиченъ, после живѣе отъ день на день съ вѣра, не трупа. Не може да го обвини нѣкой, че е голѣмъ банкеръ, че складира нѣкѫде. Или да кажемъ, че изучавате лисицата. У нея има известна стратегия. Тя е обърнала голѣмо внимание на своя […]. Тя ще си мръдне опашката насамъ нататъкъ и съ това предизвика кучетата. Нейната тънка муцуна показва, че има интелигентность и тя си играе съ кучетата. Кое е свойственото на свинята? Че тя знае да оре. Ти ще черпишъ сили отъ всѣко едно животно. Щомъ почнешъ да мислишъ за вълка, можешъ да усвоишъ нѣкоя негова отлична черта, напримѣръ постоянството. Като помислишъ за лисицата, можешъ да усвоишъ нѣкоя нейна черта - схватливость и съобразителность. И биволътъ казва: “Не струва да се смущавашъ, влѣзъ въ калта и се намажи, малко може да не е толкова благородно, но така се освобождавашъ отъ мухитѣ.” Отъ биволитѣ ще вземешъ отлична наука. Ако искашъ да бѫдешъ търпеливъ, наблюдавай биволитѣ. Нѣкой пѫть си неразположенъ. Щомъ почнешъ да мислишъ за биволитѣ, ще добиешъ спокойствие. Ако искашъ да бѫдешъ търпеливъ, хубаво е да мислишъ за тѣзи работи. Това успокоява. Сѫщо така е хубаво да мислишъ и за овцетѣ. Да кажемъ, че си нетърпеливъ, представи си, че имашъ хиляда овце. Ти си съ кривака на рамото, овцетѣ сѫ отпредъ, ти подиръ тѣхъ. Единъ часъ ако така размислишъ, ти ще имашъ резултатъ. Мисли за воловетѣ, биволитѣ, овцетѣ и ще добиешъ търпение. Това е за добиване на пасивното търпение.

Или нѣкой пѫть наклади огънь въ кѫщи, съ дѫбови дърва. Почни да се грѣешъ и ще станешъ търпеливъ. Огънътъ казва: “За да бѫде човѣкъ търпеливъ, човѣкъ трѣбва да жертва.” Следъ като се нагрѣешъ на огъня, ще станешъ и ще се разходишъ въ кѫщи. Въ екскурзиитѣ, които сме правили, кладенето на огънь, варенето на вода, това сѫ методи, за да се образува търпението. Та нѣкой отъ васъ, който е станалъ много нетърпеливъ, специално ще накладе огънь за търпението. Ще вложишъ тази идея и следъ това седни и си попей, това ще бѫде огъньтъ, който ще ти даде търпение. Каква ще ти бѫде цѣльта на екскурзията? Между другото да развие и търпението. Ако човѣкъ развие търпението, ще развие и своята интуиция. Ако вие наблюдавате огъня, ще научите много нѣщо отъ огъня. Има нѣщо много красиво въ огъня при наблюдението.

Българинътъ е лековѣренъ, но не е суевѣренъ. Каквото му кажешъ, вѣрва. На българина като му кажешъ: “Богатъ ще станешъ.” И той вѣрва. Като му кажешъ: “Светия ще станешъ”, пакъ вѣрва. Той казва: “Божия работа е това!” Кажи му: “Ученъ човѣкъ ще станешъ.” Той вѣрва. Но излъжешъ ли го вѣднъжъ, той втори пѫть не вѣрва. Отначало българинътъ, като му кажешъ, той казва: “Право ли казвашъ?” Трѣбва да му отговоришъ: “Право казвамъ.” И тогава той вѣрва и опитва нѣщата.

Вие следующия пѫть направете опитъ съ огъня въ екскурзия. Накладете огънь само за търпение. И наблюдавайте половинъ часъ огъня и гледайте какви процеси ще станатъ въ вашата душа. Може да не излѣзне точно така, както ви казвамъ. А нѣкой пѫть направете опитъ съ овчарлъка. Представете си, че имате хиляда овце. И то най-хубавитѣ овце, бѣлитѣ. Или си представи нѣкой хубавъ, черенъ волъ. Въ очитѣ на вола има нѣщо много красиво. После, волътъ много се привързва, помни си името и идва на име. После, правете и опитъ съ растенията, съ ябълки, круши и прочие. Ако знаете методитѣ, можете да използувате и животнитѣ, и растенията, понеже всѣко растение и всѣко животно има една специфична черта, която ни е потрѣбна. Тѣ динамически действуватъ върху нашия умъ. Съвременната наука още не знае тѣзи нѣща. Изучавайте и минералогията, зоологията и ботаниката. Всичко това действува възпитателно.

Сегашната наука действува само подсъзнателно. Ще кажете: “Хубаво е човѣкъ да бѫде ученъ.” Защото отъ всички предмети, които човѣкъ е училъ, той е почерпилъ известно богатство. Та богатствата, които почерпите отъ науката, турете ги въ обръщение. Всѣки единъ фактъ трѣбва да бѫде едно живо семе, посѣто. Защото безъ опитъ и безъ посаждане на това семе нѣма да имаме резултати. Въ окултния класъ трѣбва да се изучаватъ нѣщата. Напримѣръ нѣкой трѣбва да има, да изучава само космитѣ или само устата или само носа или само първия пръстъ, или втория пръстъ, или нѣкои движения на хората, или какъ тѣ ходятъ. Какъ ходи болниятъ и какъ здравиятъ, какъ ходи умниятъ и какъ глупавиятъ? Какъ ходи щедриятъ и като ходишъ задъ гърба на нѣкой човѣкъ, да можешъ да кажешъ, че този човѣкъ е такъвъ и такъвъ. Ти ще кажешъ: “Азъ съ такива ли работи ще се занимавамъ?” Че не е ли по-смѣшно, цѣлия день все съ своитѣ нещастия да се занимавашъ? Единъ човѣкъ лежи на гърба си 4 - 5 месеца и после умира. И мисли все за глупави работи. Какъвъ смисълъ има въ всичко това? По-хубаво е да мислишъ за живия вълкъ, за живата овца, за живата лисица, за овцетѣ и прочие. Отколкото да мислишъ, че като умрешъ така и така да те погребатъ.

Ние трѣбва да знаемъ какво е вложила природата въ положителнитѣ форми, които сѫществуватъ въ свѣта. Та човѣкъ трѣбва да знае отъ кои форми да се насърдчи. Мохамедъ билъ обезсърдченъ веднъжъ и казалъ: “Тази работа нѣма да стане.” И той наблюдавалъ една мравка, която 99 пѫти се качвала и все се катурвала, но на стотния пѫть прехвърлила пречката. И Мохамедъ тогава казалъ: “Ако тази мравка има толкова постоянство, азъ ли нѣма да постоянствувамъ!” И направилъ тогава още единъ опитъ и сполучилъ!

-Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!

- Въ Истината е скритъ животътъ!

19 школна лекция на

Младежки Окултенъ класъ

18.I.1929 г., петъкъ,

-----------

* Съ курсивъ безъ кръгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Наблюдение и интуиция

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Тема за следния пѫть: „Защо вѣрвамъ и защо се съмнявамъ?“

Много процеси се извършватъ въ човѣшкия животъ; мнозина ги наблюдаватъ, но малцина схващатъ връзката, която сѫществува между тѣхъ. Напримѣръ, процесътъ на храненето е свързанъ съ много външни и вѫтрешни, психически явления, които не избѣгватъ отъ окото на опитния наблюдатель. Той следи, какъ гладниятъ сѣда предъ трапезата, туря чинията, лъжицата и вилицата си и очаква да му сипятъ ядене. Щомъ донесатъ яденето, той поглежда къмъ него, иска да разбере, има ли достатъчно масло, или не, какъ е сготвено и т. н. Следъ това взима хлѣба, начупва го и започва да яде. Дали яденето е вкусно, или не, това се отразява на лицето му. Дали готвачътъ е билъ добъръ, или не, и това се отразява на лицето на онзи, който яде. Готвачътъ е вложилъ своето разположение или неразположение въ яденето, което човѣкъ възприема. Изобщо, всѣко нѣщо, което човѣкъ възприема отъ външния или отъ психическия свѣтъ, се отразява на лицето му. Нѣма явление въ свѣта, което да не произвежда известно впечатление върху човѣка.

Ще кажете, че е проста работа да се занимава човѣкъ съ яденето, да наблюдава себе си или другитѣ, какъ се хранятъ. Не е проста работа това. Който може да наблюдава процеса на яденето, може да наблюдава и по-сложни процеси. Той може да наблюдава облацитѣ, изгрѣва и залѣза на слънцето и да познава, дали времето ще бѫде добро или лошо. Щомъ знае, какво ще бѫде времето, той може да направи екскурзия до планината, да се разходи и обнови. Опитниятъ наблюдатель знае, какъ се развиватъ процеситѣ: по права, крива или счупена линия. Той знае, при какви линии се извършватъ известни процеси: прави или обратни, хармонични или дисхармонични. Когато две сили действуватъ въ противоположни посоки, нѣкѫде се извършва престѫпление. Когато отъ единъ центъръ излизатъ нѣколко прави линии, съ различна дължина, действието е дисхармонично.

Какъ се изразява геометрически едно хармонично действие и едно престѫпление? Хармоничното действие върви по права линия и въ крѫгъ. Ако правата се начупи, и ако крѫгътъ се разтвори нѣкѫде, имаме нѣкакво престѫпление. Напримѣръ, касиерътъ на банката отваря от време на време касата, вади пари, влага ги въ различни операции, на действията му никога не излизатъ вънъ отъ линията на крѫга, т. е. вънъ отъ окрѫжностьта. По едно време въ него се явява желание да отиде въ странство, да се разходи. Всѣки день желанието му се усилва, но той нѣма пари да го реализира. Щомъ помисли да разтвори нѣкѫде окрѫжностьта и да прояви действие, вънъ отъ орбитата, въ която касата се движи, той е извършилъ вече престѫпление. Всѣко престѫпление се счита за неморално или неразумно действие. Обикновено, престѫпленията ставатъ въ такъвъ свѣтъ, дето разумностьта е слаба, или характеритѣ сѫ незавършени. И въ природата ставатъ известни отклонения, които наричаме неестествени, дисхармонични действия. Тѣ се отразяватъ върху растенето на организмитѣ. Неестествени процеси има не само въ физическия, но и въ сърдечния, и въ умствения свѣтъ. Естественитѣ процеси наричаме още морални, понеже съдействуватъ за правилното развитие на човѣка. Моралътъ обхваща не само отдѣлния човѣкъ, но и окрѫжаващитѣ, и обществото. Има моралъ, който се отнася до самия човѣкъ; има моралъ, който се отнася до цѣлото общество. Първиятъ наричаме личенъ моралъ, а вториятъ — общественъ. Следователно, който не живѣе добре, той е вреденъ, както за себе си, така и за обществото. И обратно, който живѣе добре, той е полезенъ и за себе си, и за обществото. Той живѣе добре и за себе си, и за обществото. Нѣкои мислятъ, че мораленъ човѣкъ е този, който постѫпва добре главно къмъ ближнитѣ си, а не е важно, дали постѫпва добре къмъ себе си. Вѣрата на човѣка въ Бога не разрешава въпроситѣ. Не само единъ човѣкъ трѣбва да вѣрва, но всички хора трѣбва да иматъ вѣра въ Бога. И държавата има свои закони, за изпълнението на които следи строго. И родителитѣ иматъ свои закони, за изпълнението на които сѫщо следятъ зорко. Ако детето престѫпи единъ отъ законитѣ на семейството, майката дава разпореждането си да го накажатъ. Обаче, държавата не разполага съ закони, чрезъ които да наказва провинилитѣ се деца. Това показва, че държавата не се мѣси въ личнитѣ и семейни разпореждания на майката и на бащата. И природата не се мѣси въ проявитѣ на личностьта, или въ отношенията на семействата. Нѣкой казва, че не вѣрва въ Бога. Природата само го погледне и казва: Много добре, това е твоя работа. Щомъ искашъ прозорцитѣ ти да бѫдатъ затворени, ти ще носишъ последствията. Другъ пъкъ казва, че е вѣрващъ. Природата и на него казва: Много добре правишъ, че отваряшъ прозорцитѣ си. Пръвъ ти ще се ползувашъ отъ свѣтлината и отъ чистия въздухъ.

Като прави наблюдения, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, вѣрно да следи процеситѣ, които ставатъ. Нѣкои хора се произнасятъ за явленията чрезъ наблюдения, а други — чрезъ интуиция. Наблюдението се отнася до настоящия моментъ, а интуицията — до миналия и до бѫдещия. Човѣкъ наблюдава само това, което става въ даденъ моментъ; интуицията се произнася за явления, които ще станатъ въ бѫдеще. Разправятъ за единъ диригентъ на оркестъръ, че, както дирижиралъ, предчувствувалъ смъртьта си. Той измѣнилъ опредѣлената програма и казалъ на музикантитѣ да свирятъ погребаленъ маршъ. Тѣ се изненадали отъ това, но изпълнили желанието му. Когато изсвирили марша, диригентътъ падналъ мъртавъ на земята.

Единъ старъ човѣкъ, на 90 годишна възрасть, отъ село Николаевка, Варненско, станалъ рано сутриньта, измилъ се, облѣкълъ се, седналъ на столъ и запушилъ цигара. Следъ това изпратилъ внучето си да вика свещеника да го причисти. Свещеникътъ дошълъ и запиталъ дѣдото, защо го вика. — Пѫтникъ съмъ, отче, искамъ да ме причистишъ. Свещеникътъ не повѣрвалъ, засмѣлъ се, но го причистилъ. Следъ това тръгналъ за дома си. Едва стигналъ пѫтната врата, чулъ тревога вкѫщи — дѣдото починалъ.

При наблюдението взима участие обективниятъ умъ, затова нѣщата могатъ да бѫдатъ вѣрни, или невѣрни. При интуицията, обаче, всички нѣща сѫ вѣрни. Тамъ нѣщата не се изследватъ научно, но знаешъ, че, както ги чувствувашъ, така ставатъ. Интуицията е Божествено чувство, което всѣки човѣкъ има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте мѣсто на интуицията въ себе си да расте и да се развива. Въ бѫдеще, новитѣ хора ще иматъ силно развита интуиция. Тя показва на хората, какъ да постѫпватъ. Интуицията иде въ помощь на човѣка, да го предпази отъ ненужднитѣ страдания и нещастия. Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми“. Това е човѣшка работа. Щомъ има зачеване въ грѣхъ, има зачеване и безъ грѣхъ. При последното зачеване интуицията действува.

Понятието „интуиция“ за нѣкои хора е разбрано и известно, а за нѣкои — неразбрано и неизвестно, както сѫ неизвестни буквитѣ х, y, z, въ математиката. Какъ се е образувала буквата „х“? — Отъ буквата „с“, взета въ различни положения — право и обратно. Лѣвата рѫкавица не става на дѣсната рѫка, но, ако я обърнете наопаки, можете да я турите и на дѣсната рѫка. Следователно, за да направите нѣщата възможни, трѣбва да ги обърнете наопаки. Ако имашъ две рѫкавици за дѣсната рѫка, а вънъ е студено, какво ще на правишъ? Ще обърнешъ едната рѫкавица и ще я туришъ на лѣвата рѫка. Има ли нѣщо лошо въ това? Щомъ се намѣри въ затруднение, човѣкъ трѣбва да обърне нѣщата. — Може да се случи нѣщо лошо. — Това е суевѣрие. Казватъ за нѣкого, че умътъ му се обърналъ. Има ли нѣщо лошо въ обръщането на ума на единъ човѣкъ, ако до този моментъ той е мислилъ криво? Щомъ се обърне умътъ му, той изправя мисъльта си. Като изправи мисъльта си, и работитѣ му се оправятъ.

Единъ крадецъ влѣзълъ въ обора на единъ селянинъ и открадналъ двата му вола. Какво направилъ той? — Едно престѫпление, т. е. обърналъ една отъ рѫкавицитѣ наопаки. Полицията го хваща и го предава на властьта, която го осѫжда да върне воловетѣ на стопанина. Значи, обърнатата рѫкавица дойде въ първото си положение. Много отъ мислитѣ и желанията на сегашнитѣ хора сѫ обърнати рѫкавици. Тѣ трѣбва да се върнатъ въ първото си положение. За превръщане на изопаченитѣ си мисли, чувства и желания, човѣкъ трѣбва да има голѣми опитности. Това значи, да е миналъ презъ всички науки и да ги прилага въ живота си. Като изучава растенията, той трѣбва да придобие нѣщо отъ тѣхната опитность; отъ животнитѣ сѫщо трѣбва да придобие нѣкакви ценни качества. Всѣко животно има една ценна чърта, която заслужава да ѝ се подражава. Вълкътъ, напримѣръ, се отличава съ голѣмо постоянство и вѣра. Той не се осигурява, не трупа храна въ запасъ. Сѫщо така той е голѣмъ демократъ. Острата муцуна на лисицата показва, че е интелигентна съобразителна и схватлива. Като дойдете до свинята, отъ нея ще научите изкуството да орете земята. Съ муцуната си тя разорава земята. Ако сте неспокойни и нетърпеливи, мислете за бивола, за вола, за овцата. Като го хапятъ мухитѣ, биволътъ влиза въ водата и започва да се гурка. Безъ да се смущава, той намира лесенъ начинъ за освобождаване отъ хапливитѣ мухи. За нетърпеливия е добре да кладе огънь, особено отъ дѫбови дърва и да вари вода. Така той развива търпение. Екскурзиитѣ, които правите, иматъ за цель да придобиете по-голѣмо търпение. Като методи, за това се препорѫчватъ кладене на огънь, варене на вода. Щомъ огъньтъ се разгори, човѣкъ веднага се разполага и започва да пѣе — става веселъ и доволенъ. Освенъ развиване на търпението, огъньтъ внася нѣщо красиво въ човѣшката душа. Който е развилъ търпение, развива и интуицията си. Голѣма придобивка е за човѣка да има интуиция, да познава хората, да предвижда нѣщата.

Като ученици, правете опити съ животнитѣ и растенията, да видите, какво влияние оказватъ тѣ върху васъ. Като отидете на екскурзия, запалете огънь и стойте около него половинъ или единъ часъ, да видите, какъ се отразява върху душата ви. После, седнете настрана отъ огъня и мислено си представете, че сте овчарь и пасете хиляда бѣли овце. Като срещнете биволъ, вгледайте се въ очитѣ му, ще видите, че има нѣщо красиво въ тѣхъ. Добре е да се занимавате и съ минералогия, да видите отличителнитѣ свойства на всѣки минералъ. Като изучавате съзнателно естественитѣ науки, ще дойдете до положение да схващате положителната чърта на всѣки минералъ, растение или животно и да се ползувате отъ тѣхъ. Само така ще се осмисли науката за васъ и ще я приложите, не само въ физическия си животъ, но и въ духовния. Всички живи сѫщества криятъ въ себе си динамически сили, които могатъ да се използуватъ. Тѣ действуватъ върху човѣка възпитателно. Като се учи, той придобива голѣми богатства и сила, става знаменитъ. Богатството, което човѣкъ придобива отъ науката, трѣбва да се тури въ обръщение. Всѣки фактъ трѣбва да бѫде живо семе, посѣто въ земята. Ако семето не се посади, нѣма да даде никакавъ плодъ. Както малкото семе израства и става голѣмо дърво, така и вие трѣбва да започвате отъ малкитѣ величини, да ги посадите въ благоприятна за тѣхъ почва, докато се развиятъ въ голѣми дървета и дадатъ плодъ. Затова, нека нѣкой отъ васъ се заеме да изучава космитѣ, другъ — само палеца, трети — показалеца, четвърти — движенията, хода на хората и т. н. Ще кажете, че това сѫ маловажни работи. По-важно ли е да лежи човѣкъ съ месеци на гърба си и да мисли за смъртьта? По-добре е да мислите за качествата на вълка, на лисицата, на вола, на овцата, на дѫба, отколкото да мислите за смъртьта, за задгробния животъ и т. н.

Изучавайте всички форми въ природата и вижте, кои действуватъ положително върху характера ви, и кои — отрицателно. Отъ положителнитѣ се насърдчавайте, а отрицателнитѣ избѣгвайте. Веднъжъ Мохамедъ се обезсърдчилъ отъ една своя работа и се отказалъ отъ нея. Като седѣлъ и размишлявалъ за неуспѣха си, видѣлъ, че една мравка се бори съ нѣкакво препятствие. Тя направила 99 опити да преодолѣе прѣчката, но не могла. Най-после, на стотния пѫть, тя успѣла да мине препятствието. Мохамедъ си казалъ: Ако една мравка може да приложи такова постоянство и да се справи съ мѫчнотията си, защо и азъ да не приложа постоянството си? По-високо ли стои мравката отъ мене? Той направилъ последно усилие, и работата му се свършила успѣшно.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

19. Лекция отъ Учителя, държана на

18 януарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...