Jump to content

1928_12_28 Тритѣ неизвестни. Пречупване на лѫчитѣ, свѣтлината / Пречупване на свѣтлината


Ани

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

ТРИТѢ НЕИЗВЕСТНИ

ПРЕЧУПВАНЕ НА ЛѪЧИТѢ, СВѢТЛИНАТА

6 часа сутриньта

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

- Въ Истината е скритъ животътъ.

Размишление върху красотата на живота. (Прочете се резюме отъ темитѣ: Противорѣчие и съгласие.)

MOK_BU_21_1.GIF

Г.Р., излѣзте на дъската и начертайте една окрѫжность, теглете два радиуса да образуватъ единъ ѫгълъ отъ 90 градуса. Интересно е защо сѫ раздѣлили крѫга на 360 градуса. Какво разбиратъ въ астрономията подъ единъ градусъ? (-Чисто геометрически, единъ градусъ представлява една триста и шестдесета часть отъ крѫга.) Казваме, че единъ правъ ѫгълъ има 90 градуса. Могатъ ли да се тупнатъ повече градуса? (-Въобще, като кажемъ 90 градуса, разбираме правъ ѫгълъ, при тази мѣрка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мѣрка, може да има повече отъ 90 градуса, ако 90 градуса показватъ една естествена мѣрка въ природата, тогава всѣко отклонение на свѣтлината показва единъ градусъ. Значи всѣки правъ ѫгълъ е на 90 градуса отклонение. Когато свѣтлината се пречупва, предметътъ може да бѫде видимъ. Или щомъ предметътъ е на единъ градусъ, той е видимъ. Ако ние възприемаме свѣтлината въ права линия, нѣмаме никакъвъ предметъ. Образитѣ се виждатъ по причина на отклонението. Крѫгътъ не е нищо друго, освенъ пречупване. Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следнитѣ ще се пречупятъ и тѣ не вървятъ по права линия. А щомъ се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бѫде права. Тъй се изразява свѣтлината, чрезъ пречупване.

Щомъ се намѣрите въ единъ правъ ѫгълъ на противорѣчие, вие казвате: “Докога ще трае?” Рекохъ, има 90 пречупвания, 90 възможности. За всѣко едно пречупване на свѣтлината има една възможность. Ако се пречупи линията, ще има свѣтлина, ако не се пречупи, ще мине покрай насъ като едно усѣщание, като едно движение, а това е вече законъ на съзнанието. Щомъ се пречупи единъ лѫчъ, има два образа едновременно. Що е градусъ? (-Това е едно условно име.)

MOK_BU_21_2.GIF

Крѫгътъ, това е цѣлия човѣшки животъ, а само половината отъ този крѫгъ може да бѫде освѣтлена отвънка. Въ първата половина ние туряме всичкитѣ благоприятни условия на живота. Всѣки единъ животъ съдържа всичкитѣ противоположности: приятни и неприятни условия, успѣхи и неуспѣхи, богатства и сиромашия, здраве и болѣсть, всичко това сѫ възможности, които сѫществуватъ. Едновременно се образуватъ противоположнитѣ състояния. Щомъ имашъ радостьта, непремѣнно на радостьта ще дойде противоположното - скръбьта. Защото радостьта е нѣщо, което ти държишъ, спечелилъ си го, а скръбьта е нѣщо, което си изгубилъ. Щомъ дойде у тебе идеята: “Азъ съмъ младъ”, веднага ще дойде и мисъльта: “ами, ако остарѣя?” Казвашъ: “Азъ имамъ знание”, веднага съ това иде: “Ами, ако го изгубя или ако го забравя?” Казвашъ: “добъръ съмъ” и веднага иде: “ами, ако стана лошъ?” Състоянията се смѣнятъ. Когато се яви едно противорѣчие въ живота ви, това е единъ законъ въ природата. Боленъ съмъ, кажи: “Мога да стана здравъ.”

Та сега не спирайте възможноститѣ на природата. Животътъ, както е сега на Земята, щомъ си здравъ, природата казва: “Бѫди здравъ, пази себе си!” Ти, като си здравъ, казвашъ: “Но мога да бѫда и боленъ.” До здравето вие туряте болестьта. Тогава азъ поставямъ: Здравето се отнася къмъ болестьта, тъй както болѣстьта се отнася къмъ здравето. Добре, имате неизвестнитѣ Х, У, Z, три неизвестни има въ живота, съ които човѣкъ се занимава. Първото неизвестно - Х, това е Богъ, У - това си ти, а Z - това сѫ външнитѣ условия. Това сѫ тритѣ неизвестни, съ които се занимаватъ хората. Значи не познавашъ Бога, не познавашъ себе си, не познавашъ и ближния си. На какво е равно Х, У и Z? Въ какво седи неизвестность[та] или непонятното въ какво седи? Щомъ имашъ нѣщо неизвестно, трѣбва да се стремежъ да го разрѣшишъ. Защото всѣка една мѫчнотия, която се изпрѣчи на пѫтя ви, това е единъ Х. Споредъ туй правило не може да започнемъ разрѣшението съ Z. Винаги трѣбва да започнемъ съ Х, тамъ е основата.

Да допуснемъ, имаме киселина, имаме и основа. Какъвъ ще бѫде резултатътъ? (-Соль се получава и вода.) Да, соль се получава. Ако туримъ тогава Х за киселина, У за основа, а Z [за] соль, тогава количеството на сольта ще зависи отъ количеството на киселината и отъ количеството на основата. Тукъ има известно съотношение. Въ този законъ, щомъ говоримъ за Бога, ние имаме една неопредѣлена величина. Добре. Тогава пишете тъй: Б - Богъ, Ч - човѣкъ и външнитѣ условия и хората или обществото - Z. Ние казваме, че всичко зависи отъ условията. Нали тъй се казва въ обществото? Сега какви сѫ разсѫжденията? Количеството на сольта зависи отъ количеството на киселината и отъ основата. Следователно, обществото се опредѣля отъ отношенията между Бога и човѣка.

Вие казвате, че външнитѣ условия ги опредѣляте вие. Не е така, Богъ и ти, като се съедините, ще създадете външнитѣ условия. Какъвъ ще бѫде животътъ ти, зависи отъ отношенията, които имашъ ти къмъ Бога. Доброто на човѣка зависи отъ неговитѣ отношения къмъ Бога. Защото въ дадения случай Богъ е силата, а човѣкъ е условията. За да измѣнишъ своята сѫдба, трѣбва да измѣнишъ отношенията си къмъ Бога.

Вие казвате: “Не съмъ разположенъ.” Вие затваряте отношенията си къмъ Бога. А щастието на човѣка зависи отъ отношението на Бога къмъ човѣка. Ти седишъ, нещастенъ си, намирашъ се въ трудно положение. А може и да си въ едно срѣдно положение, нито си веселъ, нито си радостенъ, нито си скърбенъ, а искашъ да бѫдешъ щастливъ. За да бѫдешъ щастливъ, трѣбва да има нѣкой да те обича. Тогава този, който те обича, той ще те направи щастливъ. Да видимъ сега процеситѣ, които сѫществуватъ въ природата. Имате едно житено зърно посѣто. Въ какво седи щастието на това зърно? Въ поникването. А неговото поникване зависи отъ топлината - отъ Слънцето, отъ свѣтлината и отъ въздуха. Защото щастието е единъ вѫтрешенъ процесъ на душата. Щастието е покълването. Щомъ покълне зърното, отваря се единъ малъкъ прозорецъ. Щастието не е нищо друго, освенъ единъ малъкъ прозорецъ, презъ който ти виждашъ всичкитѣ безбройни възможности. Ти започвашъ да се радвашъ, усилвашъ и казвашъ: “Животътъ има смисълъ.”

Трѣбва да имате тия вѫтрешни разбирания на живота, да не считате нѣщата произволни. Казвате: “Нещастенъ съмъ.” Тогава единъ математикъ трѣбва да опредѣли, какво е нещастието, понеже за твоето нещастие има причини. Ще намѣришъ причинитѣ, ще ги отмахнешъ и ще туришъ положителното на тѣхното мѣсто. Щомъ имашъ едно негативно състояние, ще намѣришъ положителното и ще го туришъ на това мѣсто. Имашъ да плащашъ дългове. Кое е положителното на дълговетѣ? - Богатството. Най-първо ти си се родилъ богатъ, отпосле си задлъжнѣлъ. Ще туришъ тогава формулата: богатството се отнася къмъ сиромашията, както сиромашията къмъ богатството и ти ще започнешъ да работишъ. Сега всички вие казвате: “То ще дойде, ще стане.” Но какъ ще стане?

И тъй подъ думата “лѫчъ” всѣкога вие ще разбирате въ окултенъ смисълъ пречупване на свѣтлината. Щомъ се пречупи свѣтлината, образува се лѫчътъ. Ще знаете, видимиятъ лѫчъ не е нищо друго, освенъ пречупване на свѣтлината. А, за да се пречупи свѣтлината трѣбва да има известна срѣда, презъ която да мине лѫчътъ. Ще стане известно видоизмѣнение. Така и въ вашия умъ ставатъ известни промѣни въ положителна или отрицателна смисъль. Това сѫ само възможности. Не туряйте онова криво тълкувание на нѣщата, защото никакъвъ резултатъ не се добива. Имате две неизвестни, ще турите и трета неизвестна. Стане ли една промѣна въ васъ, това е вече единъ процесъ. Нѣкой работи върху васъ.

Сега на мнозина отъ васъ тази работа е непонятна. Но хубостьта е тамъ, че не е понятна, въ това седи цѣла наука. Това сѫ въпроси, върху които трѣбва да работитѣ, за да ви се изяснятъ. Изваждаме закона: Промѣната, която може да стане въ душата ви, да не ви смущава, но да създаде въ васъ единъ потикъ да учите. Трѣбва да стане известно пречупване на свѣтлината, за да се яви единъ лѫчъ. А този лѫчъ е необходимъ, за да се яви единъ образъ, а този образъ е необходимъ, за да мислите конкретно. После този предметъ трѣбва да се видоизмѣни, значи да започне да се размножава. И така имате единъ пѫтъ на движение, последователно мислене или последователно чувствуване или последователно действуване.

Казвате: “Дотегнаха ми тѣзи страдания.” Но и радостьта на човѣка може да му дотегне. Да опровѣргая сега това твърдение, че скръбьта не може да ти дотегне, а радостьта може да ти дотегне. Да ви докажа това нѣщо, че скръбьта не дотяга, а радостьта дотяга. Ние доказваме това, което не е и ще го докажемъ така и вие ще се увѣрите, че е така. Радостьта, това е една величина, 100 килограма тяжесть злато, това е радостьта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: “Това ще направя - онова”, и сте радостни. Но като ходишъ, ходишъ, усѣтишъ, че ти тежи. Мислишъ, какъ да се освободишъ отъ този товаръ, да намѣришъ нѣкого, да го туришъ на гърба му. Представете си, че другъ единъ като тебе ходи, но той нѣма нищо на гърба си, свободенъ е, нѣма никаква тежесть.

I. 100 кгр. радостенъ +

II. 0 кгр. нещастенъ -

Първиятъ е щастливъ, а вториятъ е нещастенъ, скърбенъ. Върви си той изъ пѫтя и се безспокои, но не губи отъ силата си, казва: “Пари си нѣмамъ, какво да правя, но слава Богу съмъ здравъ.” Питамъ, ако тия двамата вървятъ заедно, въ края на краищата кой ще спечели? Който има радостьтта ли ще спечели или който е нещастенъ ще спечели? Но това състояние ще се смѣни. Първиятъ ще каже на втория: “Я, вземи половината отъ този товарь.” Онзи е веселъ въ себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящиятъ човѣкъ е свободенъ човѣкъ. Кое ще го направи да скърби? Кое ще го изпоти изъ пѫтя, като нѣма нищо на гърба си? Може ли той да каже: “Изпотихъ се, дотегна ми.” А първиятъ казва: “Дотегна ми вече.” Ти носишъ въображаеми работи, а онзи носи сѫществени работи.

Следователно, скръбьта има чисто психологическо състояние, това не е нѣщо реално. Казвашъ: “Изгубихъ си паритѣ.” Значи, свободенъ си. Онзи, който се радва, той носи сѫществени работи (I), а ти (II) за вѣтъра страдашъ. Но това, което измѫчва човѣка, това е неговата мисъль. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човѣкъ, това и става. Следователно ти си нещастенъ, защото така мислишъ, престани да мислишъ, че си нещастенъ, кажи: “Свободенъ е гърбътъ ми отъ тяжесть.” По-рано ходѣхъ наведенъ и се изпотявахъ изъ пѫтя, а сега, като е махнатъ чувала отъ гърба ти, ти ходишъ изправенъ, значи свободенъ си. Ти може всѣки единъ човѣкъ да познаешъ дали носи нѣщо на гърба си или не. Който носи тежесть на гърба си, тежко ходи, а който нѣма нищо, се движи много леко. Които нѣматъ никаква тежесть, тѣ балетъ играятъ. Затова ви рекохъ, въ скръбьта нѣма нищо реално. Следователно, състоянията се смѣнятъ. Радостьта, която имате, е само физическа, скръбьта сѫщо така. Най-първо имашъ радость, докато я имашъ, мисъльта е толкова силна, че ти дава сили да носишъ 100-тѣ килограма, после, като изгубишъ тази мисъль, физическата радость става едно нещастие. Казвашъ: “Защо ми дадоха толкова много да нося? Не ми трѣбватъ 100 килограма.” И почвашъ да намалявашъ, най-първо отнемашъ 50 килограма, после ти ставатъ 40. Казвашъ: “И туй ми е много”, и т.н. Най-после казвашъ: “Единъ килограмъ ми е достатъчно.” Такива сѫ разсѫжденията за радостьта.

Сега вториятъ, който върви подире ти, и той си мисли: “Да имамъ едно килце.” И той става лакомъ, иска все повече и повече. И най-после ти се освобождавашъ, отричашъ се отъ живота, казвашъ: “Олекна ми, слава Богу, нѣмамъ нищо.” А на втория казвашъ: “Ти ще видишъ какво е.” И вториятъ казва: “Ще видишъ и ти моето положение.” Той казва: “И азъ мислехъ като тебе.” Такива сѫ истинскитѣ разсѫждения. И действително, 100 килограма злато ще ти причини най-първо голѣма радость, но за единъ день, за два деня. Но носишъ ли го повече време, казвашъ: “Не искамъ нито паритѣ, нито златото, искамъ само гърбътъ ми да бѫде свободенъ.”

Хората сега искатъ щастие, казватъ: “Да имаме сто килограма, пари да имаме.” Но той иска десеть магарета да има, да носятъ товара, а той да бѫде щастливъ. Той да ходи свободенъ, а другъ да му носи златото. Такова богатство природата не дава. Тя казва: “Колкото може да носишъ, това е твое. Давамъ ти само това богатство, което може да носишъ, което не може да носишъ, то не е твое.” И тъй пѫтьтъ на единия е отъ сто килограма, намалява, намалява до единъ килограмъ, а другия - отъ нула килограми - единъ, два, три до 99 килограма. Азъ ви навеждамъ сега на тази мисъль, искамъ сега да разсѫждавате правилно за нѣщата, а не да се отказвате. А може да носишъ и 1000 килограма, но трѣбва знание. Въ носенето не е щастието, нито въ неносенето - нещастието, въ мисленето е всичкото. Туй, което човѣкъ мисли, това е реалното въ сѫщность. Мисъльта е, която привлича.

Сега този, който носи 100 килограма, ако е уменъ, той може да си създаде приятели, колкото иска. Понеже въ 100-тѣ влизатъ 10 единици по 10. Следователно този, който носи 100-тѣ килограма злато, може да има десеть души приятели. Какъ? Като раздѣли своето богатство на десеть. А пъкъ този, който е нещастенъ, той, като нѣма нищо, той е свободенъ. Казва: “Свободенъ съмъ, мога да ямъ”. Но той нѣма условия да си създаде приятели, нѣма какво да даде, а щастливиятъ има какво да даде.

Сега другата страна, красивата страна. Значи, когато придобиешъ тия 100 килограма, ти ще намѣришъ своитѣ приятели и ще имъ кажешъ: “Вие сте ми приятели.” На всѣки едного ще дадешъ по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно. Тогава ти нѣма да бѫдешъ отеготенъ отъ товара си. Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастливъ само тогава, когато повика своитѣ приятели. Азъ наричамъ приятелъ този, съ когото можешъ да размѣнишъ това, което имашъ, наполовина, въ това седи щастието, тамъ е сигурностьта. Онѣзи, които не разбиратъ това, сѫ задържали всичко за себе си и мислятъ, че щастието е въ осигуряването.

Че всѫщность като имашъ тия приятели, това е една банка. Въ всѣки единъ ти си вложилъ твоето богатство. Значи имашъ деветь банки, деветь приятели. Все таки, ако ти изгубишъ, тия твои приятели ще ти се притекатъ на помощь. Ако туй богатство го носишъ самъ, безъ да го вложишъ въ банката, тогава ти ще бѫдешъ сиромахъ. И свѣтскитѣ хора сѫщото правятъ, тѣ влагатъ своитѣ богатства въ една банка, въ втора, въ трета, то иде отъ този вѫтрешенъ законъ. И когато нѣкой отъ васъ иска да има единъ приятелъ, пакъ сѫщиятъ законъ. Ще знаете, всѣки единъ има възможность да има най-малко деветь души приятели. Това е сега първото положение.

Или казано въ другъ смисълъ, всѣка една твоя мисъль има деветь методи или деветь начина, по които може да се изрази. Не е само единъ начинътъ за изразяването на едно чувство, на една мисъль, има безброй възможности. Все мисъльта трѣбва да се изрази по единъ или по другъ начинъ. Имашъ известна мисъль, ти трѣбва да знаешъ, по кой начинъ да я изразишъ. Или имашъ известно чувство, трѣбва да знаешъ, какъ да го изразишъ. Не знаешъ ли какъ да го изразишъ, ти ще попаднешъ въ едно противорѣчие. Противорѣчието излиза отъ факта, че не знаешъ, кой методъ да изберешъ.

Въ една отъ лекциитѣ си бѣхъ казалъ: умниятъ човѣкъ, мѫдрецътъ предвижда всичкитѣ нѣща и най-дребнитѣ. А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радость. Нѣкой пѫть може да не е нѣкой голѣмъ предметъ. Но онова, малкото дете, като му дадете единъ орѣхъ, то цѣлия день подскача, радва се на този орѣхъ. Питамъ: това дете, което се радва на орѣха, отъ сега ли е научило това понятие? Туй дете отъ години има това понятие въ себе си. То казва: “Този орѣхъ отъ години седи въ съзнанието ми. Азъ го сънувахъ.” А дайте този орѣхъ на единъ възрастенъ човѣкъ, той не се радва. Кое е това, което радва стария човѣкъ? Той изялъ своя орѣхъ. Детето го радва най-първо яденето и дрехитѣ. Ако дадешъ на стария човѣкъ дрехи, обуща, той казва: “Не съмъ младъ.” Но, ако му занесешъ една пилешка чорбица, той казва: “Господь здраве да му дава.” Дѣдото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехитѣ. На стария, ако му дадешъ дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вѣрва, че ако яде, може да му дойде сила. Може малко да стане младъ. За дрехитѣ той казва: “Защо ми сѫ, едно време нали се обличахъ”, това сѫ старитѣ атавистически мисли, които се преповтарятъ у човѣка. Той казва: “Не ми трѣбва това нѣщо, не съмъ младъ.”

Питамъ: ти, като си остарѣлъ, разбралъ ли си младинитѣ? Ти трѣбва да разбирашъ, какво нѣщо е мѫдростьта. И ако си остарѣлъ, разбирашъ ли смисъла на старостьта. Опредѣлете въ нейната конкретна смисъль, въ какво седи старостьта? Въ знанието. Ако имашъ знание и мѫдрость, ти си старъ човѣкъ. А въ какво седи младостьта? Младостьта седи въ възможноститѣ. Детето вижда възможности. То, като излѣзе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи въ него. Единиятъ е богатъ, а другиятъ не е. Единиятъ се радва на това, което е придобилъ, а другиятъ се радва на това, което може да придобие. Старостьта не е нищо друго освенъ реализиране на младостьта. Това, което детето е желаело въ младостьта, следъ като го реализира, той се нарича старъ човѣкъ, придобилъ го е.

Следъ старостьта какво иде? Да обясня сега мисъльта. Казвашъ: “Дотегна ми да живѣя.” Кое иде следъ живота? - Смъртьта иде, нали така. Представете си тогава, че и въ смъртьта има такова състояние, ти казвашъ: “Дотегна ми да умирамъ.” Това е противоположното на: дотегна ми да живѣя, значи единъ непрекѫснатъ процесъ на живѣене. И следъ като ти дотегне да умирашъ, ще дойде раждането, а следъ раждането, ще дойде растенето. Кое трѣбва да замѣсти умирането? Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Той трѣбва да измѣни това състояние, трѣбва да се роди изново. Следователно, въ смъртьта, следъ като умре човѣкъ, той върви по една неопредѣлена линия. Тази линия ще се измѣни и като каже човѣкъ: “Дотегна ми смърть”, ще се образува крѫгътъ. Той усеща вече, че се е освободилъ отъ ноктитѣ на смъртьта и е едно сѣменце и сега отъ него ще се изискватъ известни условия. Това е почвата. Това може да го наречемъ изгрѣвъ на Слънцето. Правата линия е човѣкътъ, който казва: “Дотегна ми смъртьта.” Когато посѣятъ сѣмето, образува се крѫгътъ. Изгрѣвътъ на Слънцето не е нищо друго освенъ единъ процесъ, дето ще намѣришъ възможноститѣ на твоя животъ, тамъ ще търсишъ смисъла на живота. И всѣки единъ човѣкъ, който се е родилъ, все търси смисъла на живота. А щастието, това е единъ резултатъ.

Сега Х, У, Z - Богъ, човѣкъ и външнитѣ условия, отъ това зависи щастието на човѣка. Щомъ напишемъ числото 10, ние го наричаме свѣтско число. Когато каже човѣкъ: “Дотегна ми смъртьта”, това е само половината. Нулата, това е човѣкътъ, който се избавилъ отъ смъртьта, единицата е условията, при които ние живѣемъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме условията, при които нашиятъ животъ може да бѫде щастливъ. Богъ, това е срѣдата или условията, при които ние живѣемъ. Първичната срѣда и първичнитѣ условия представлява Той. Затуй Богъ се взима като единица. Десеть, това сѫ условията, нула, това е човѣкътъ, който трѣбва да използува тия условия. Ще дойдатъ редъ промѣни, свѣтлина, топлина, разни пертурбации на времето, нѣма да се обезсърчавашъ, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина въ почвата е разумна или почвата, въ която сега живѣете, е разумна и всѣки единъ импулсъ, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бѫдете богати, може да бѫдете богати, но трѣбва да бѫдете разумни, за да може да използувате богатството. Искате да бѫдете учени, може да бѫдете учени, но трѣбва да бѫдете мѫдри. Учението е едно богатство и трѣбва да имате мѫдрость, да знаете какъ да използувате тази мѫдрость. Ако нѣмате тази мѫдрость, вашето състояние ще се измѣни и намѣсто радость и веселие, ще дойде обратното - нещастията.

Ще бѫдете мѫдри най-първо. Тогава ще ви дамъ две нѣща: мѫдрецътъ намира щастието навсѣкѫде въ всичко, обикновениятъ човѣкъ намира щастието само на специфични мѣста, на особени мѣста, а глупавиятъ намира скръбьта навсѣкѫде, той казва: “Азъ съмъ нещастенъ човѣкъ.” Тогава, ако ти намирашъ щастието навсѣкѫде, ти си мѫдрецъ; когато го намирашъ само на отдѣлни мѣста, при особени условия, ти си обикновенъ човѣкъ; а когато кажешъ: “нещастенъ съмъ”, тогава ти си глупавъ човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да се опредѣли, какъвъ е и де е. Не казвамъ, че по сѫщество човѣкъ е глупавъ. Ако си мѫдрецъ, щастливъ си въ всичко, намирашъ щастието въ крѫга, обикновениятъ човѣкъ намира щастието по периферията, а глупавиятъ намира щастието извънъ крѫга. Ако щастието го намирате въ Бога, вие сте мѫдрецъ. Ако го намирате въ себе си, вие сте обикновенъ човѣкъ. А ако го намирате навсѣкѫде, какъвъ човѣкъ сте тогава? Ако сте щастливъ, живѣете въ Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: “Божия работа е това.” Вие сте щастливъ, радостенъ, благодаренъ на всичко, и на страдания и на радости. А щомъ търсишъ щастието въ себе си, ти си обикновенъ човѣкъ, а щомъ търсишъ всичко въ обществото, ти си глупавъ човѣкъ.

Ако търсишъ всичко хората да ти дадатъ, ти си глупавъ човѣкъ. Понеже всѣки човѣкъ е занятъ съ себе си, много естествено той нѣма да мисли за тебе. Въ свѣта всѣки е заетъ съ себе си. Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсишъ щастие въ другитѣ хора. Гледашъ, всѣки тръгналъ съ торбичката си, никой не те спира, да те попита: “Ти откѫде си, какво искашъ?” Ако се спре нѣкой приятель при тебе, той трѣбва да бѫде отъ щастливитѣ хора и понеже е щастливъ, казва: “Азъ те очаквамъ, ела у дома ми”, и щомъ те повика вкѫщи, гощава те. Това е мѫдрецътъ. Щомъ ти плати и те прати въ гостилницата, това е обикновенъ човѣкъ. А щомъ те изрита навънъ, той е отъ глупавитѣ. Ако угощавашъ благоприятни[тѣ] условия на живота, мѫдрецъ си. Ако кажешъ, да ти плащатъ, обикновенъ човѣкъ си, а ако изритвашъ тия условия навънъ, глупакъ си.

Сега ще се повърнемъ къмъ сѫществената мисъль. При тѣзи разсъждения, коя мисъль остана въ ума ви? Коя е най-естествената, реална мисъль при този родъ разсѫждения. За мѫдрецътъ всичко е важно, за обикновения човѣкъ само нѣкои нѣща сѫ важни, а за глупавия нищо не е важно. Тогава, ако кажешъ, че всичко си разбралъ, мѫдрецъ си, ти си ученикъ, който е способенъ, даровитъ, музикаленъ. Ако кажешъ, че: “всичко не можахъ да разбера” - обикновенъ ученикъ си. Ако нищо не е разбралъ, е глупавъ. И това не трѣбва да ви безпокои. Човѣкъ трѣбва да знае де му е положение[то]: въ центъра на крѫга ли се намира, по периферията или извънъ крѫга? И извънъ центъра, това не трѣбва да го считашъ, че това е фатализъмъ. Може нѣкой да те е поставилъ тамъ. Ще се повърнешъ къмъ първото положение, всичко можешъ да оправишъ, но и всичко можешъ да развалишъ, можешъ да бѫдешъ щастливъ, а може да бѫдешъ нещастенъ. Може да бѫдешъ богатъ, а може да бѫдешъ и беденъ. Така седатъ разсъжденията. Защото този човѣкъ, който е билъ богатъ едно време, той е билъ и сиромахъ, но той е постѫпилъ съобразно законитѣ, не само въ единъ животъ, но въ редъ сѫществувания. Тогава ще кажемъ: “Заслужено е това!”

Станете сега, да направимъ едно упражнение.

I. (Движение на рѫцетѣ отпредъ къмъ страни.)

Знаете ли какъвъ е смисълътъ на това движение? Значи това, което е въ сърцето ми, това е и въ ума ми. Значи, това, което е въ условията ми, въ сърцето ми, това е отъ Бога. Защото всѣко нѣщо, което иде въ сърцето на човѣка, то иде все отъ Бога. Следователно, когато човѣкъ забрави нѣщо, той все трѣбва да направи едно движение, за да си го спомни. Животътъ се изразява чрезъ известни движения.

II. (Рѫцетѣ  дъгообразно  се  разтварятъ  настрани.)

Смисълътъ на това движение. Това е растене. Показва, че всѣка мисълъ може да се реализира само тогава, когато се разцъфтява. Това показва, че мисъльта трѣбва да действува. Всѣка добра мисъль, всѣко добро желание може да се реализира само тогава, когато черпи сили отъ Първичната причина, Която е вложена въ него. Та каквото човѣкъ прави, каквото мисли, каквото и да желае, дали въ физическия свѣтъ, въ духовния или умствения, въ всичко трѣбва да има вѣра. Да бѫде увѣренъ. Затова, защото вѣрата сама по себе си е едно висше знание, за което не се изисква никакво разсѫждение.

III. (Хвъркане. Движение на рѫцетѣ като хвъркане)

Това движение показва, следъ като имашъ всички мѫчнотии, изтърси всичко това. Престани да мислишъ за мѫчнотиитѣ.

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

- Въ Истината е скритъ Животътъ.

7. 15 часа сутриньта

18 школна лекция на

I-ви Окултенъ, Специаленъ Младежки класъ

28.XII.1928 г., петъкъ

Изгрѣвъ

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Пречупване на свѣтлината

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление върху красотата на живота.

Ако имате една окрѫжность, въ нея можете да прекарате колкото искате радиуси. Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуватъ правъ ѫгълъ, т. е. ѫгълъ, равенъ на 90°. Какво представя всѣки градусъ отъ окрѫжностьта? — Една тристашестдесета часть отъ цѣлата окрѫжность. Може ли правиятъ ѫгълъ да има повече отъ 90°? — Щомъ говоримъ за правъ ѫгълъ, не можемъ да имаме повече отъ 90°. Ако 90-тѣ градуса показватъ една естествена мѣрка въ природата, то всѣко отклонение на свѣтлината представя единъ градусъ. Значи, правиятъ ѫгълъ подразбира отклонение на свѣтлината на 90°. При всѣко пречупване на свѣтлината, предметътъ става видимъ. Даже и при пречупване на свѣтлината на единъ градусъ, предметътъ е пакъ видимъ. Оттукъ вадимъ заключение, че образитѣ на предметитѣ се виждатъ по причина на отклонението или пречупването на свѣтлината. Въ този смисълъ, крѫгътъ не е нищо друго, освенъ пречупване на свѣтлината. Щомъ лѫчитѣ на свѣтлината се пречупватъ, и линията се изкривява. Свѣтлината се изявява чрезъ пречупване на нейнитѣ лѫчи.

На какво се дължатъ противоречията въ живота? —На правия ѫгълъ. Въ правия ѫгълъ има 90 пречупвания на свѣтлината, т. е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува свѣтлина; ако не се пречупи, свѣтлината ще мине край насъ, ще имаме известно усѣщане, известно движение, което ние наричаме „законъ на съзнанието“. При пречупване на лѫчи, едновременно се получаватъ два образа. Ѫгловиятъ градусъ е часть отъ човѣшкия животъ, а крѫгътъ — цѣлиятъ човѣшки животъ. Едната половина на крѫга, освѣтената, представя благоприятнитѣ условия на живота — успѣхи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятнитѣ условия — неуспѣхи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостьта въ живота, трѣбва да очаквате и скръбьта. Като си помислите, че сте младъ, веднага ще дойде и обратната мисъль, че ще остарѣете. Ако си кажете, че сте ученъ, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добъръ, ще помислите, че може да станете лошъ. Това сѫ противоположности, които сѫществуватъ като закони на природата. Ползувайте се отъ противоположноститѣ, да си помагате. Ако си боленъ, не мисли, че не можешъ да оздравѣешъ, но кажи си опредѣлено: Мога да бѫда здравъ, или ще бѫда здравъ. — Възможно ли е това? — Както е възможно едното, така е възможно и другото. Това сѫ известни величини.

Природата си служи, както съ известни величини, така и съ неизвестни. Човѣкъ се занимава съ три отъ неизвестнитѣ на природата: х — Богъ, у — самиятъ човѣкъ и z — външнитѣ условия. — Какво означаватъ тѣзи неизвестни? Че не познавашъ нито Бога, нито себе си, нито своя ближенъ. Щомъ срѣща неизвестни въ живота си, човѣкъ се стреми да ги разреши. Въ този смисълъ, и мѫчнотиитѣ сѫ неизвестни. Като разрешава неизвестнитѣ, човѣкъ започва отъ първото неизвестно — х и после отива къмъ у и къмъ z. Въ химията има три известни величини: киселина, основа и соль. Сольта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това, количеството на образуваната соль зависи отъ количеството на киселината и на основата. Какво представятъ киселината, основата и сольта въ човѣшкия животъ? Това сѫ тритѣ неизвестни — Богъ, човѣкъ и външнитѣ условия, или обществото. Външнитѣ условия, т. е. обществото представя сольта. Нѣкои казватъ, че външнитѣ условия опредѣлятъ положението на човѣка. Не е така. Взаимното отношение на Бога къмъ човѣка и на човѣка къмъ Бога опредѣля, какви ще бѫдатъ външнитѣ условия. Добритѣ условия на човѣка зависятъ отъ неговото отношение къмъ Бога. Той е силата, която твори и направлява всички нѣща. За да измѣни сѫдбата си, човѣкъ трѣбва да измѣни отношенията си къмъ Бога. Правилнитѣ отношения създаватъ добра сѫдба.

Мнозина се оплакватъ отъ живота си, недоволни сѫ отъ условията, въ които се намиратъ. Тѣ не знаятъ, че по този начинъ затварятъ пѫтя си къмъ Бога. Щастието на човѣка се заключава въ правилното му отношение къмъ Бога. Може ли недоволниятъ, неразположениятъ да намѣри щастието? За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да обича и да бѫде обичанъ. Любовьта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо? — Когато поникне. А това зависи отъ слънчевата топлина и свѣтлина. Като покълне, житното зърно вижда външния свѣтъ и се радва на възможноститѣ, които му се откриватъ. И човѣкъ е щастливъ, когато покълне, т. е. когато се отвори прозореца на неговата душа, да вижда външния свѣтъ, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля.

Да се върнемъ къмъ въпроса за лѫчитѣ на свѣтлината. Тѣ ставатъ видими, само когато се пречупватъ; пречупването става, когато минаватъ въ известна срѣда, по-рѣдка или по-гѫста отъ тази, въ която се разпространили първоначално. Както се пречупватъ и видоизмѣнятъ лѫчитѣ на свѣтлината, така и съ човѣшкия умъ ставатъ всевъзможни промѣни, положителни или отрицателни. Обаче, това сѫ само възможности, които могатъ и да се избѣгнатъ. Всѣка промѣна въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце показва, че въ човѣка се извършватъ нѣкакви процеси — нѣкое висше сѫщество работи надъ него. Следователно, не се смущавайте отъ промѣнитѣ, които ставатъ въ васъ, но се учете отъ тѣхъ, да придобивате знания. За да станатъ видими лѫчитѣ на свѣтлината, непремѣнно трѣбва да се пречупятъ, да се измѣни посоката на тѣхното движение. Щомъ лѫчътъ се пречупи, явява се известенъ образъ. Образитѣ даватъ възможность на човѣка да мисли, да чувствува и да действува. Това създава въ него последователно и непреривно движение.

Като не разбиратъ смисъла на живота, хората го търсятъ въ радостьта. Дойде ли имъ нѣкаква скръбь, тѣ се отегчаватъ отъ нея, искатъ да се освободятъ, да имъ олекне. Въ сѫщность, радостьта създава тежестьта, а не скръбьта. Какво представя голѣмата радость? — Човалъ, въ който има сто килограма чисто злато. День-два носишъ човала на гърба си, радвашъ се, че можешъ да реализирашъ всичкитѣ си желания, но постепенно тежестьта се увеличава, и ти търсишъ начинъ да ти олекне. Скръбниятъ, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободенъ, размишлява върху живота и решава задачитѣ си. Като го срещне радостниятъ и види, че гърбътъ му е свободенъ, започва да го моли, да вземе часть отъ товара му. Когато товарътъ и на двамата се изравни, тѣ се сближаватъ и заедно продължаватъ пѫтя си. Това е истинското състояние, което човѣкъ трѣбва да постигне — нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостниятъ даде 99 кгр. отъ тежестьта си на скръбния, последниятъ ще се радва временно, следъ което ще търси другъ нѣкой, на когото да стовари тежестьта си. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да се задоволява съ малко, да се радва на всичко, което му е дадено.

Много хора търсятъ щастието и мислятъ, че ще го намѣрятъ въ паритѣ. Тѣ искатъ да иматъ много злато, но другъ да носи товара имъ. Природата не дава такова богатство. Който иска злато, самъ ще го носи на гърба си. Да натоваришъ богатството си на чуждъ гърбъ а ти да бѫдешъ свободенъ — това не се позволява. Природата казва на човѣка: Щомъ искашъ богатство, давамъ ти, но само толкова, колкото можешъ да носишъ. Това, което не можешъ да носишъ, не е твое. Натоваришъ ли се повече, отколкото трѣбва, постепенно ще се разтоваряшъ, докато остане на гърба ти само единъ килограмъ злато — това ти е достатъчно. Човѣкъ може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е въ многото, нито нещастието въ малкото. Щастието се заключава въ правата мисъль. Който мисли право, той е щастливъ. Ако такъвъ човѣкъ има сто килограма злато, той нѣма самъ да се нагърби да го носи, но ще го сподѣли съ приятелитѣ си. Ще раздѣли богатството си на десеть равни части, ще извика деветь души, свои приятели, и ще даде на всѣкиго по десеть килограма. Деветтѣ души сѫ деветь банки, въ които той влага златото си. Случи ли се да изгуби богатството си, поне една отъ тѣзи банки ще му се притече на помощь. Свѣтскитѣ хора правятъ сѫщото. Тѣ схващатъ идеята за приятелство и за взаимно сподѣляне на благата, но, като не сѫ готови да я реализиратъ по този начинъ, намиратъ външни банки или банкери и тамъ турятъ богатството си, да имъ дава лихви.

Законътъ за приятелството има приложение и къмъ мислитѣ, и чувствата на човѣка. Кой е истинскиятъ начинъ за изразъ на приятелство? — Като сподѣлишъ благата, които ти сѫ дадени, съ своя ближенъ. Сподѣлишъ ли ги, ближниятъ ти става приятель. Единъ ли е твоятъ ближенъ? — Много сѫ. Следователно, когато една Божествена мисъль или едно Божествено чувство те посетятъ, намѣри поне още деветь души, съ които да сподѣлишъ благото, което ти е дадено. Така, именно, ще разберешъ, че Божествената мисъль или чувство могатъ да се изразятъ не само по единъ начинъ, но по много начини. Всѣко разумно сѫщество е проводникъ на Божественото и го предава по свой, специфиченъ начинъ. Красотата на живота се заключава въ великото разнообразие.

Като ученици на Великия животъ, отъ всѣкиго се изисква готовность да сподѣля благото, което има, съ ближнитѣ си. Ще каже нѣкой, че малко му е дадено, не може да дава нищо. Не е така. Колкото малко и да имашъ, все можешъ да дадешъ нѣщо отъ себе си. При това, изкуство е да се радвашъ на малкото, което имашъ, и на малкото, което ти се дава. — Какво прави детето? — Ако му дадатъ единъ орѣхъ, то ще се радва цѣлъ день, ще го подхвърля, ще си играе съ него. Обаче, дадете ли на стария единъ орѣхъ, той нѣма да му обърне никакво внимание. Детето се радва на малкитѣ работи, а възрастниятъ — на голѣмитѣ. Той се радва на всичко, което му дава сила и може да го повдигне.

Кои сѫ отличителнитѣ качества на стария и на младия? Стариятъ носи въ себе си мѫдрость и знание, а младиятъ — възможности и условия. Стариятъ се радва на това, което е придобилъ, а младиятъ — на това, което може да придобие. Стариятъ е реализиралъ условията и възможноститѣ, които ималъ като младъ, а младиятъ се стреми да ги реализира. Стариятъ се отегчава отъ живота, а младиятъ се радва на живота. Какво очаква стариятъ? — Смъртьта. Той не знае, че и въ смъртьта има състояние на отегчаване. Щомъ се отегчи отъ смъртьта, ще иска да се роди, Следъ това иде растене, възмѫжаване, остаряване и пакъ смърть. Това не е разрешаване на въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение на новораждане, при което нито животътъ да го отегчава, нито смъртьта. Животътъ се изразява чрезъ крѫгъ, въ който се криятъ всички възможности и условия. Смъртьта пъкъ представя права линия. Като използува правилно условията и реализира всички възможности, човѣкъ намира смисъла на живота и става щастливъ.

И тъй, да бѫде човѣкъ щастливъ, това значи, да е решилъ неизвестнитѣ х, y, z, да е позналъ Бога, себе си и ближния си, т. е. външнитѣ условия. Богъ представя първичната срѣда и първичнитѣ условия, при които ние живѣемъ. Затова Той се изразява чрезъ единицата. Нулата пъкъ е човѣкътъ, който използува срѣдата и условията. Кои сѫ условията, при които човѣкъ живѣе? — Свѣтлина, топлина, въздухъ, вода, почва и храна. Пертурбациитѣ, презъ които човѣкъ минава, сѫщо сѫ условия. Всѣко условие е разумно — важно е човѣкъ да го използува за своето растене и развитие. Който може да използува правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мѫдрость, богатство. Иначе, той всичко ще изгуби. Мѫдрецътъ използува всички условия, а обикновениятъ — само нѣкои.

Каква е разликата между мѫдреца и обикновения човѣкъ? Мѫдрецътъ намира щастието навсѣкѫде и въ всичко, а обикновениятъ — само въ специфични нѣща и мѣста. Глупавиятъ пъкъ намира нещастието навсѣкѫде и въ всичко. Мѫдрецътъ намира щастието въ крѫга, обикновениятъ човѣкъ — по периферията, а глупавиятъ — извънъ периферията и извънъ крѫга. Ако намирате щастието въ Бога, мѫдрецъ сте; ако го намирате въ себе си, обикновенъ човѣкъ сте; ако никѫде не го намирате, глупавъ сте. Глупавиятъ очаква щастието отвънъ, хората да го направятъ щастливъ. Много ще чака той, докато хората го ощастливятъ. Никой никого не може да направи щастливъ. Защо? — Защото всѣки е заетъ първо съ себе си. Всѣки носи торбичката си и мисли, какъ да я напълни. Много хора ще срещнешъ, но едва ли единъ отъ тѣхъ ще те спре и ще запита за тебе, кѫде отивашъ, отъ какво имашъ нужда и, като разбере нуждитѣ ти, да ти помогне. Този Единниятъ ще бѫде Богъ, проявенъ чрезъ мѫдреца — човѣка на щастието. За мѫдреца всички нѣща сѫ важни, за обикновения — само нѣкои, а за глупавия нищо не е важно. Ако всичко разбирашъ, мѫдрецъ си; ако отчасти разбирашъ нѣщата, обикновенъ си; ако нищо не разбирашъ, глупавъ си.

Упражнение. Движение на рѫцетѣ отпредъ и настрана. Какво означава това движение? — Каквото е въ сърдцето ми, т. е. въ Бога, Който е въ мене, това е и въ ума ми.

Рѫцетѣ отпредъ, на гърдитѣ. Дѫгообразно отваряне на рѫцетѣ настрана. Това движение означава растене и разцъвтяване. Всѣка добра мисъль, всѣко добро желание могатъ да се реализиратъ само тогава, когато черпятъ сила отъ Първичната Причина. При това, каквато работа предприеме човѣкъ, трѣбва да вложи вѣра. Сама по себе си, вѣрата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опитъ, който човѣкъ е ималъ въ живота си. Затова, именно, вѣрата не се нуждае отъ доказателства и разсѫждения.

Движение на рѫцетѣ настрана, съ бързи трептения, като хвъркане. Това движение подразбира освобождаване на човѣка отъ всички мѫчнотии.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

18. Лекция отъ Учителя, държана на 28 декем-

врий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...