Jump to content
Ани

1928_12_28 Тритѣ неизвестни. Пречупване на лѫчитѣ, свѣтлината / Пречупване на свѣтлината

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ТРИТѢ НЕИЗВЕСТНИ
ПРЕЧУПВАНЕ НА ЛѪЧИТѢ, СВѢТЛИНАТА


 
 

6 часа сутриньта

 

 
- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
 
- Въ Истината е скритъ животътъ.
 
Размишление върху красотата на живота. (Прочете се резюме отъ темитѣ: Противорѣчие и съгласие.)

 

MOK_BU_21_1.GIF

Г.Р., излѣзте на дъската и начертайте една окрѫжность, теглете два радиуса да образуватъ единъ ѫгълъ отъ 90 градуса. Интересно е защо сѫ раздѣлили крѫга на 360 градуса. Какво разбиратъ въ астрономията подъ единъ градусъ? (-Чистогеометрически, единъ градусъ представлява една триста и шестдесета часть отъ крѫга.) Казваме, че единъ правъ ѫгълъ има 90 градуса. Могатъ ли да се тупнатъ повече градуса? (-Въобще, като кажемъ 90 градуса, разбираме правъ ѫгълъ, при тази мѣрка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мѣрка, може да има повече отъ 90 градуса, ако 90 градуса показватъ една естествена мѣрка въ природата, тогава всѣко отклонение на свѣтлината показва единъ градусъ. Значи всѣки правъ ѫгълъ е на 90 градуса отклонение. Когато свѣтлината се пречупва, предметътъ може да бѫде видимъ. Или щомъ предметътъ е на единъ градусъ, той е видимъ. Ако ние възприемаме свѣтлината въ права линия, нѣмаме никакъвъ предметъ. Образитѣ се виждатъ по причина на отклонението. Крѫгътъ не е нищо друго, освенъ пречупване. Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следнитѣ ще се пречупятъ и тѣ не вървятъ по права линия. А щомъ се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бѫде права. Тъй се изразява свѣтлината, чрезъ пречупване.
 
Щомъ се намѣрите въ единъ правъ ѫгълъ на противорѣчие, вие казвате: “Докога ще трае?” Рекохъ, има 90 пречупвания, 90 възможности. За всѣко едно пречупване на свѣтлината има една възможность. Ако се пречупи линията, ще има свѣтлина, ако не се пречупи, ще мине покрай насъ като едно усѣщание, като едно движение, а това е вече законъ на съзнанието. Щомъ се пречупи единъ лѫчъ, има два образа едновременно. Що е градусъ? (-Това е едно условно име.)

 

MOK_BU_21_2.GIF
 
Кръѫгътъ, това е цѣлия човѣшки животъ, а само половината отъ този крѫгъ може да бѫде освѣтлена отвънка. Въ първата половина ние туряме всичкитѣ благоприятни условия на живота. Всѣки единъ животъ съдържа всичкитѣ противоположности: приятни и неприятни условия, успѣхи и неуспѣхи, богатства и сиромашия, здраве и болѣсть, всичко това сѫ възможности, които сѫществуватъ. Едновременно се образуватъ противоположнитѣ състояния. Щомъ имашъ радостьта, непремѣнно на радостьта ще дойде противоположното - скръбьта. Защото радостьта е нѣщо, което ти държишъ, спечелилъ си го, а скръбьта е нѣщо, което си изгубилъ. Щомъ дойде у тебе идеята: “Азъ съмъ младъ”, веднага ще дойде и мисъльта: “ами, ако остарѣя?” Казвашъ: “Азъ имамъ знание”, веднага съ това иде: “Ами, ако го изгубя или ако го забравя?” Казвашъ: “добъръ съмъ” и веднага иде: “ами, ако стана лошъ?” Състоянията се смѣнятъ. Когато се яви едно противорѣчие въ живота ви, това е единъ законъ въ природата. Боленъ съмъ, кажи: “Мога да стана здравъ.”
 
Та сега не спирайте възможноститѣ на природата. Животътъ, както е сега на Земята, щомъ си здравъ, природата казва: “Бѫди здравъ, пази себе си!” Ти, като си здравъ, казвашъ: “Но мога да бѫда и боленъ.” До здравето вие туряте болестьта. Тогава азъ поставямъ: Здравето се отнася къмъ болестьта, тъй както болѣстьта се отнася къмъ здравето. Добре, имате неизвестнитѣ Х, У, Z, три неизвестни има въ живота, съ които човѣкъ се занимава. Първото неизвестно - Х, това е Богъ, У - това си ти, а Z - това сѫ външнитѣ условия. Това сѫ тритѣ неизвестни, съ които се занимаватъ хората. Значи не познавашъ Бога, не познавашъ себе си, не познавашъ и ближния си. На какво е равно Х, У и Z? Въ какво седи неизвестность[та] или непонятното въ какво седи? Щомъ имашъ нѣщо неизвестно, трѣбва да се стремежъ да го разрѣшишъ. Защото всѣка една мѫчнотия, която се изпрѣчи на пѫтя ви, това е единъ Х. Споредъ туй правило не може да започнемъ разрѣшението съ Z. Винаги трѣбва да започнемъ съ Х, тамъ е основата.
 
Да допуснемъ, имаме киселина, имаме и основа. Какъвъ ще бѫде резултатътъ? (-Соль се получава и вода.) Да, соль се получава. Ако туримъ тогава Х за киселина, У за основа, а Z [за] соль, тогава количеството на сольта ще зависи отъ количеството на киселината и отъ количеството на основата. Тукъ има известно съотношение. Въ този законъ, щомъ говоримъ за Бога, ние имаме една неопредѣлена величина. Добре. Тогава пишете тъй: Б - Богъ, Ч - човѣкъ и външнитѣ условия и хората или обществото - Z. Ние казваме, че всичко зависи отъ условията. Нали тъй се казва въ обществото? Сега какви сѫ разсѫжденията? Количеството на сольта зависи отъ количеството на киселината и отъ основата. Следователно, обществото се опредѣля отъ отношенията между Бога и човѣка.
 
Вие казвате, че външнитѣ условия ги опредѣляте вие. Не е така, Богъ и ти, като се съедините, ще създадете външнитѣ условия. Какъвъ ще бѫде животътъ ти, зависи отъ отношенията, които имашъ ти къмъ Бога. Доброто на човѣка зависи отъ неговитѣ отношения къмъ Бога. Защото въ дадения случай Богъ е силата, а човѣкъ е условията. За да измѣнишъ своята сѫдба, трѣбва да измѣнишъ отношенията си къмъ Бога.
 
Вие казвате: “Не съмъ разположенъ.” Вие затваряте отношенията си къмъ Бога. А щастието на човѣка зависи отъ отношението на Бога къмъ човѣка. Ти седишъ нещастенъ си, намирашъ се въ трудно положение. А може и да си въ едно срѣдно положение, нито си веселъ, нито си радостенъ, нито си скърбенъ, а искашъ да бѫдешъ щастливъ. За да бѫдешъ щастливъ, трѣбва да има нѣкой да те обича. Тогава този, който те обича, той ще те направи щастливъ. Да видимъ сега процеситѣ, които сѫществуватъ въ природата. Имате едно житено зърно посѣто. Въ какво седи щастието на това зърно? Въ поникването. А неговото поникване зависи отъ топлината - отъ Слънцето, отъ свѣтлината и отъ въздуха. Защото щастието е единъ вѫтрешенъ процесъ на душата. Щастието е покълването. Щомъ покълне зърното, отваря се единъ малъкъ прозорецъ. Щастието не е нищо друго, освенъ единъ малъкъ прозорецъ, презъ който ти виждашъ всичкитѣ безбройни възможности. Ти започвашъ да се радвашъ, усилвашъ и казвашъ: “Животътъ има смисълъ.”
 
Трѣбва да имате тия вѫтрешни разбирания на живота, да не считате нѣщата произволни. Казвате: “Нещастенъ съмъ.” Тогава единъ математикъ трѣбва да опредѣли, какво е нещастието, понеже за твоето нещастие има причини. Ще на-мѣришъ причинитѣ, ще ги отмахнешъ и ще туришъ положителното на тѣхното мѣсто. Щомъ имашъ едно негативно състояние, ще намѣришъ положителното и ще го туришъ на това мѣсто. Имашъ да плащашъ дългове. Кое е положителното на дълговетѣ? - Богатството. Най-първо ти си се родилъ богатъ, отпосле си задлъжнѣлъ. Ще туришъ тогава формулата: богатството се отнася къмъ сиромашията, както сиромашията къмъ богатството и ти ще започнешъ да работишъ. Сега всички вие казвате: “То ще дойде, ще стане.” Но какъ ще стане?
 
И тъй подъ думата “лѫчъ” всѣкога вие ще разбирате въ окултенъ смисълъ пречупване на свѣтлината. Щомъ се пречупи свѣтлината, образува се лѫчътъ. Ще знаете, видимиятъ лѫчъ не е нищо друго, освенъ пречупване на свѣтлината. А, за да се пречупи свѣтлината трѣбва да има известна срѣда, презъ която да мине лѫчътъ. Ще стане известно видоизмѣнение. Така и въ вашия умъ ставатъ известни промѣни въ положителна или отрицателна смисъль. Това сѫ само възможности. Не туряйте онова криво тълкувание на нѣщата, защото никакъвъ резултатъ не се добива. Имате две неизвестни, ще турите и трета неизвестна. Стане ли една промѣна въ васъ, това е вече единъ процесъ. Нѣкой работи върху васъ.
 
Сега на мнозина отъ васъ тази работа е непонятна. Но хубостьта е тамъ, че не е понятна, въ това седи цѣла наука. Това сѫ въпроси, върху които трѣбва да работитѣ, за да ви се изяснятъ. Изваждаме закона: Промѣната, която може да стане въ душата ви, да не ви смущава, но да създаде въ васъ единъ потикъ да учите. Трѣбва да стане известно пречупване на свѣтлината, за да се яви единъ лѫчъ. А този лѫчъ е необходимъ, за да се яви единъ образъ, а този образъ е необходимъ, за да мислите конкретно. После този предметъ трѣбва да се видоизмѣни, значи да започне да се размножава. И така имате единъ пѫтъ на движение, последователно мислене или последователно чувствуване или последователно действуване.
 
Казвате: “Дотегнаха ми тѣзи страдания.” Но и радостьта на човѣка може да му дотегне. Да опровѣргая сега това твърдение, че скръбьта не може да ти дотегне, а радостьта може да ти дотегне. Да ви докажа това нѣщо, че скръбьта не дотяга, а радостьта дотяга. Ние доказваме това, което не е и ще го докажемъ така и вие ще се увѣрите, че е така. Радостьта, това е една величина, 100 килограма тяжесть злато, това е радостьта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: “Това ще направя - онова”, и сте радостни. Но като ходишъ, ходишъ, усѣтишъ, че ти тежи. Мислишъ, какъ да се освободишъ отъ този товаръ, да намѣришъ нѣкого, да го туришъ на гърба му. Представете си, че другъ единъ като тебе ходи, но той нѣма нищо на гърба си, свободенъ е, нѣма никаква тежесть.
 
I. 100 кгр. радостенъ +

II. 0 кгр. нещастенъ -

Първиятъ е щастливъ, а вториятъ е нещастенъ, скърбенъ. Върви си той изъ пѫтя и се безспокои, но не губи отъ силата си, казва: “Пари си нѣмамъ, какво да правя, но слава Богу съмъ здравъ.” Питамъ, ако тия двамата вървятъ заедно, въ края на краищата кой ще спечели? Който има радостьтта ли ще спечели или който е нещастенъ ще спечели? Но това състояние ще се смѣни. Първиятъ ще каже на втория: “Я, вземи половината отъ този товарь.” Онзи е веселъ въ себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящиятъ човѣкъ е свободенъ човѣкъ. Кое ще го направи да скърби? Кое ще го изпоти изъ пѫтя, като нѣма нищо на гърба си? Може ли той да каже: “Изпотихъ се, дотегна ми.” А първиятъ казва: “Дотегна ми вече.” Ти носишъ въображаеми работи, а онзи носи сѫществени работи.
 
Следователно, скръбьта има чисто психологическо състояние, това не е нѣщо реално. Казвашъ: “Изгубихъ си паритѣ.” Значи, свободенъ си. Онзи, който се радва, той носи сѫществени работи (I), а ти (II) за вѣтъра страдашъ. Но това, което измѫчва човѣка, това е неговата мисъль. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човѣкъ, това и става. Следователно ти си нещастенъ, защото така мислишъ, престани да мислишъ, че си нещастенъ, кажи: “Свободенъ е гърбътъ ми отъ тяжесть.” По-рано ходѣхъ наведенъ и се изпотявахъ изъ пѫтя, а сега, като е махнатъ чувала отъ гърба ти, ти ходишъ изправенъ, значи свободенъ си. Ти може всѣки единъ човѣкъ да познаешъ дали носи нѣщо на гърба си или не. Който носи тежесть на гърба си, тежко ходи, а който нѣма нищо, се движи много леко. Които нѣматъ никаква тежесть, тѣ балетъ играятъ. Затова ви рекохъ, въ скръбьта нѣма нищо реално. Следователно, състоянията се смѣнятъ. Радостьта, която имате, е само физическа, скръбьта сѫщо така. Най-първо имашъ радость, докато я имашъ, мисъльта е толкова силна, че ти дава сили да носишъ 100-тѣ килограма, после, като изгубишъ тази мисъль, физическата радость става едно нещастие. Казвашъ: “Защо ми дадоха толкова много да нося? Не ми трѣбватъ 100 килограма.” И почвашъ да намалявашъ, най-първо отнемашъ 50 килограма, после ти ставатъ 40. Казвашъ: “И туй ми е много”, и т.н. Най-после казвашъ: “Единъ килограмъ ми е достатъчно.” Такива сѫ разсѫжденията за радостьта.
 
Сега вториятъ, който върви подире ти, и той си мисли: “Да имамъ едно килце.” И той става лакомъ, иска все повече и повече. И най-после ти се освобождавашъ, отричашъ се отъ живота, казвашъ: “Олекна ми, слава Богу, нѣмамъ нищо.” А на втория казвашъ: “Ти ще видишъ какво е.” И вториятъ казва: “Ще видишъ и ти моето положение.” Той казва: “И азъ мислехъ като тебе.” Такива сѫ истинскитѣ разсѫждения. И действително, 100 килограма злато ще ти причини най-първо голѣма радость, но за единъ день, за два деня. Но носишъ ли го повече време, казвашъ: “Не искамъ нито паритѣ, нито златото, искамъ само гърбътъ ми да бѫде свободенъ.”
 
Хората сега искатъ щастие, казватъ: “Да имаме сто килограма, пари да имаме.” Но той иска десеть магарета да има, да носятъ товара, а той да бѫде щастливъ. Той да ходи свободенъ, а другъ да му носи златото. Такова богатство природата не дава. Тя казва: “Колкото може да носишъ, това е твое. Давамъ ти само това богатство, което може да носишъ, което не може да носишъ, то не е твое.” И тъй пѫтьтъ на единия е отъ сто килограма, намалява, намалява до единъ килограмъ, а другия - отъ нула килограми - единъ, два, три до 99 килограма. Азъ ви навеждамъ сега на тази мисъль, искамъ сега да разсѫждавате правилно за нѣщата, а не да се отказвате. А може да носишъ и 1000 килограма, но трѣбва знание. Въ носенето не е щастието, нито въ неносенето - нещастието, въ мисленето е всичкото. Туй, което човѣкъ мисли, това е реалното въ сѫщность. Мисъльта е, която привлича.
 
Сега този, който носи 100 килограма, ако е уменъ, той може да си създаде приятели, колкото иска. Понеже въ 100-тѣ влизатъ 10 единици по 10. Следователно този, който носи 100-тѣ килограма злато, може да има десеть души приятели. Какъ? Като раздѣли своето богатство на десеть. А пъкъ този, който е нещастенъ, той, като нѣма нищо, той е свободенъ. Казва: “Свободенъ съмъ, мога да ямъ”. Но той нѣма условия да си създаде приятели, нѣма какво да даде, а щастливиятъ има какво да даде.
 
Сега другата страна, красивата страна. Значи, когато придобиешъ тия 100 килограма, ти ще намѣришъ своитѣ приятели и ще имъ кажешъ: “Вие сте ми приятели.” На всѣки едного ще дадешъ по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно. Тогава ти нѣма да бѫдешъ отеготенъ отъ товара си. Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастливъ само тогава, когато повика своитѣ приятели. Азъ наричамъ приятелъ този, съ когото можешъ да размѣнишъ това, което имашъ, наполовина, въ това седи щастието, тамъ е сигурностьта. Онѣзи, които не разбиратъ това, сѫ задържали всичко за себе си и мислятъ, че щастието е въ осигуряването.
 
Че всѫщность като имашъ тия приятели, това е една банка. Въ всѣки единъ ти си вложилъ твоето богатство. Значи имашъ деветь банки, деветь приятели. Все таки, ако ти изгубишъ, тия твои приятели ще ти се притекатъ на помощь. Ако туй богатство го носишъ самъ, безъ да го вложишъ въ банката, тогава ти ще бѫдешъ сиромахъ. И свѣтскитѣ хора сѫщото правятъ, тѣ влагатъ своитѣ богатства въ една банка, въ втора, въ трета, то иде отъ този вѫтрешенъ законъ. И когато нѣкой отъ васъ иска да има единъ приятелъ, пакъ сѫщиятъ законъ. Ще знаете, всѣки единъ има възможность да има най-малко деветь души приятели. Това е сега първото положение.
 
Или казано въ другъ смисълъ, всѣка една твоя мисъль има деветь методи или деветь начина, по които може да се изрази. Не е само единъ начинътъ за изразяването на едно чувство, на една мисъль, има безброй възможности. Все мисъльта трѣбва да се изрази по единъ или по другъ начинъ. Имашъ известна мисъль, ти трѣбва да знаешъ, по кой начинъ да я изразишъ. Или имашъ известно чувство, трѣбва да знаешъ, какъ да го изразишъ. Не знаешъ ли какъ да го изразишъ, ти ще попаднешъ въ едно противорѣчие. Противорѣчието излиза отъ факта, че не знаешъ, кой методъ да изберешъ.
 
Въ една отъ лекциитѣ си бѣхъ казалъ: умниятъ човѣкъ, мѫдрецътъ предвижда всичкитѣ нѣща и най-дребнитѣ. А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радость. Нѣкой пѫть може да не е нѣкой голѣмъ предметъ. Но онова, малкото дете, като му дадете единъ орѣхъ, то цѣлия день подскача, радва се на този орѣхъ. Питамъ: това дете, което се радва на орѣха, отъ сега ли е научило това понятие? Туй дете отъ години има това понятие въ себе си. То казва: “Този орѣхъ отъ години седи въ съзнанието ми. Азъ го сънувахъ.” А дайте този орѣхъ на единъ възрастенъ човѣкъ, той не се радва. Кое е това, което радва стария човѣкъ? Той изялъ своя орѣхъ. Детето го радва най-първо яденето и дрехитѣ. Ако дадешъ на стария човѣкъ дрехи обуща, той казва: “Не съмъ младъ.” Но, ако му занесешъ една пилешка чорбица, той казва: “Господь здраве да му дава.” Дѣдото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехитѣ. На стария, ако му дадешъ дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вѣрва, че ако яде, може да му дойде сила. Може малко да стане младъ. За дрехитѣ той казва: “Защо ми сѫ, едно време нали се обличахъ”, това сѫ старитѣ атавистически мисли, които се преповтарятъ у човѣка. Той казва: “Не ми трѣбва това нѣщо, не съмъ младъ.”
 
Питамъ: ти, като си остарѣлъ, разбралъ ли си младинитѣ? Ти трѣбва да разбирашъ, какво нѣщо е мѫдростьта. И ако си остарѣлъ, разбирашъ ли смисъла на старостьта. Опредѣлете въ нейната конкретна смисъль, въ какво седи старостьта? Въ знанието. Ако имашъ знание и мѫдрость, ти си старъ човѣкъ. А въ какво седи младостьта? Младостьта седи въ възможноститѣ. Детето вижда възможности. То, като излѣзе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи въ него. Единиятъ е богатъ, а другиятъ не е. Единиятъ се радва на това, което е придобилъ, а другиятъ се радва на това, което може да придобие. Старостьта не е нищо друго освенъ реализиране на младостьта. Това, което детето е желаело въ младостьта, следъ като го реализира, той се нарича старъ човѣкъ, придобилъ го е.
 
Следъ старостьта какво иде? Да обясня сега мисъльта. Казвашъ: “Дотегна ми да живѣя.” Кое иде следъ живота? - Смъртьта иде, нали така. Представете си тогава, че и въ смъртьта има такова състояние, ти казвашъ: “Дотегна ми да умирамъ.” Това е противоположното на: дотегна ми да живѣя, значи единъ непрекѫснатъ процесъ на живѣене. И следъ като ти дотегне да умирашъ, ще дойде раждането, а следъ раждането, ще дойде растенето. Кое трѣбва да замѣсти умирането? Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Той трѣбва да измѣни това състояние, трѣбва да се роди изново. Следователно, въ смъртьта, следъ като умре човѣкъ, той върви по една неопредѣлена линия. Тази линия ще се измѣни и като каже човѣкъ: “Дотегна ми смърть”, ще се образува крѫгътъ. Той усеща вече, че се е освободилъ отъ ноктитѣ на смъртьта и е едно сѣменце и сега отъ него ще се изискватъ известни условия. Това е почвата. Това може да го наречемъ изгрѣвъ на Слънцето. Правата линия е човѣкътъ, който казва: “Дотегна ми смъртьта.” Когато посѣятъ сѣмето, образува се крѫгътъ. Изгрѣвътъ на Слънцето не е нищо друго освенъ единъ процесъ, дето ще намѣришъ възможноститѣ на твоя животъ, тамъ ще търсишъ смисъла на живота. И всѣки единъ човѣкъ, който се е родилъ, все търси смисъла на живота. А, щастието това е единъ резултатъ.
 
Сега Х, У, Z - Богъ, човѣкъ и външнитѣ условия, отъ това зависи щастието на човѣка. Щомъ напишемъ числото 10, ние го наричаме свѣтско число. Когато каже човѣкъ: “Дотегна ми смъртьта”, това е само половината. Нулата, това е човѣкътъ, който се избавилъ отъ смъртьта, единицата е условията, при които ние живѣемъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме условията, при които нашиятъ животъ може да бѫде щастливъ. Богъ, това е срѣдата или условията, при които ние живѣемъ. Първичната срѣда и първичнитѣ условия представлява Той. Затуй Богъ се взима като единица. Десеть, това сѫ условията, нула, това е човѣкътъ, който трѣбва да използува тия условия. Ще дойдатъ редъ промѣни, свѣтлина, топлина, разни пертурбации на времето, нѣма да се обезсърчавашъ, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина въ почвата е разумна или почвата, въ която сега живѣете, е разумна и всѣки единъ импулсъ, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бѫдете богати, може да бѫдете богати, но трѣбва да бѫдете разумни, за да може да използувате богатството. Искате да бѫдете учени, може да бѫдете учени, но трѣбва да бѫдете мѫдри. Учението е едно богатство и трѣбва да имате мѫдрость, да знаете какъ да използувате тази мѫдрость. Ако нѣмате тази мѫдрость, вашето състояние ще се измѣни и намѣсто радость и веселие, ще дойде обратното - нещастията.
 
Ще бѫдете мѫдри най-първо. Тогава ще ви дамъ две нѣща: мѫдрецътъ намира щастието навсѣкѫде въ всичко, обикновениятъ човѣкъ намира щастието само на специфични мѣста, на особени мѣста, а глупавиятъ намира скръбьта навсѣкѫде, той казва: “Азъ съмъ нещастенъ човѣкъ.” Тогава, ако ти намирашъ щастието навсѣкѫде, ти си мѫдрецъ; когато го намирашъ само на отдѣлни мѣста, при особени условия, ти си обикновенъ човѣкъ; а когато кажешъ: “нещастенъ съмъ”, тогава ти си глупавъ човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да се опредѣли, какъвъ е и де е. Не казвамъ, че по сѫщество човѣкъ е глупавъ. Ако си мѫдрецъ, щастливъ си въ всичко, намирашъ щастието въ крѫга, обикновениятъ човѣкъ намира щастието по периферията, а глупавиятъ намира щастието извънъ крѫга. Ако щастието го намирате въ Бога, вие сте мѫдрецъ. Ако го намирате въ себе си, вие сте обикновенъ човѣкъ. А ако го намирате навсѣкѫде, какъвъ човѣкъ сте тогава? Ако сте щастливъ, живѣете въ Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: “Божия работа е това.” Вие сте щастливъ, радостенъ, благодаренъ на всичко, и на страдания и на радости. А щомъ търсишъ щастието въ себе си, ти си обикновенъ човѣкъ, а щомъ търсишъ всичко въ обществото, ти си глупавъ човѣкъ.
 
Ако търсишъ всичко хората да ти дадатъ, ти си глупавъ човѣкъ. Понеже всѣки човѣкъ е занятъ съ себе си, много естествено той нѣма да мисли за тебе. Въ свѣта всѣки е заетъ съ себе си. Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсишъ щастие въ другитѣ хора. Гледашъ, всѣки тръгналъ съ торбичката си, никой не те спира, да те попита: “Ти откѫде си, какво искашъ?” Ако се спре нѣкой приятель при тебе, той трѣбва да бѫде отъ щастливитѣ хора и понеже е щастливъ, казва: “Азъ те очаквамъ, ела у дома ми”, и щомъ те повика вкѫщи, гощава те. Това е мѫдрецътъ. Щомъ ти плати и те прати въ гостилницата, това е обикновенъ човѣкъ. А щомъ те изрита навънъ, той е отъ глупавитѣ. Ако угощавашъ благоприятни[тѣ] условия на живота, мѫдрецъ си. Ако кажешъ, да ти плащатъ, обикновенъ човѣкъ си, а ако изритвашъ тия условия навънъ, глупакъ си.
 
Сега ще се повърнемъ къмъ сѫществената мисъль. При тѣзи разсъждения, коя мисъль остана въ ума ви? Коя е най-естествената, реална мисъль при този родъ разсѫждения. За мѫдрецътъ всичко е важно, за обикновения човѣкъ само нѣкои нѣща сѫ важни, а за глупавия нищо не е важно. Тогава, ако кажешъ, че всичко си разбралъ, мѫдрецъ си, ти си ученикъ, който е способенъ, даровитъ, музикаленъ. Ако кажешъ, че: “всичко не можахъ да разбера” - обикновенъ ученикъ си. Ако нищо не е разбралъ, е глупавъ. И това не трѣбва да ви безпокои. Човѣкъ трѣбва да знае де му е положение[то]: въ центъра на крѫга ли се намира, по периферията или извънъ крѫга? И извънъ центъра, това не трѣбва да го считашъ, че това е фатализъмъ. Може нѣкой да те е поставилъ тамъ. Ще се повърнешъ къмъ първото положение, всичко можешъ да оправишъ, но и всичко можешъ да развалишъ, можешъ да бѫдешъ щастливъ, а може да бѫдешъ нещастенъ. Може да бѫдешъ богатъ, а може да бѫдешъ и беденъ. Така седатъ разсъжденията. Защото този човѣкъ, който е билъ богатъ едно време, той е билъ и сиромахъ, но той е постѫпилъ съобразно законитѣ, не само въ единъ животъ, но въ редъ сѫществувания. Тогава ще кажемъ: “Заслужено е това!”
 
Станете сега, да направимъ едно упражнение.
 
I. (Движение на рѫцетѣ отпредъ къмъ страни.)
 
Знаете ли какъвъ е смисълътъ на това движение? Значи това, което е въ сърцето ми, това е и въ ума ми. Значи, това, което е въ условията ми, въ сърцето ми, това е отъ Бога. Защото всѣко нѣщо, което иде въ сърцето на човѣка, то иде все отъ Бога. Следователно, когато човѣкъ забрави нѣщо, той все трѣбва да направи едно движение, за да си го спомни. Животътъ се изразява чрезъ известни движения.
 
II. (Рѫцетѣ  дъгообразно  се  разтварятъ  настрани.)
 

Смисълътъ на това движение. Това е растене. Показва, че всѣка мисълъ може да се реализира само тогава, когато се разцъфтява. Това показва, че мисъльта трѣбва да действува. Всѣка добра мисъль, всѣко добро желание може да се реализира само тогава, когато черпи сили отъ Първичната причина, Която е вложена въ него. Та каквото човѣкъ прави, каквото мисли, каквото и да желае, дали въ физическия свѣтъ, въ духовния или умствения, въ всичко трѣбва да има вѣра. Да бѫде увѣренъ. Затова, защото вѣрата сама по себе си е едно висше знание, за което не се изисква никакво разсѫждение.
 
III. (Хвъркане. Движение на рѫцетѣ като хвъркане)

Това движение показва, следъ като имашъ всички мѫчнотии, изтърси всичко това. Престани да мислишъ за мѫчнотиитѣ.
  
- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.
 
- Въ Истината е скритъ Животътъ.
 

7. 15 часа сутриньта

 

 

18 школна лекция на

I-ви Окултенъ, Специаленъ Младежки класъ

28.XII.1928 г., петъкъ

Изгрѣвъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Пречупване на свѣтлината

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×