Jump to content

1928_12_14 Учение и прилагане. Господарь и слуга


Ани

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

УЧЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ

ГОСПОДАРЬ И СЛУГА

5 часа сутриньта

Отче  нашъ

Тема за следующия пѫть: “Противоречие и съгласие.”

Половината отъ васъ пишeте върху “Противоречие и съгласие”, а пъкъ другата половина пишете върху: “Произходъ на противоречието и съгласието”. Хроникирайте просто при какви случаи се проявява противоречието и съгласието. Кое дава поводъ да се явятъ тѣ?

MOK_BU_19_1.GIF

Ако на васъ ви се даде една тема: “Каква е задачата на съвременната наука?” Или въобще каква цѣль има науката? Тогазъ какво бихте отговорили?

Или ако ви се даде тема: “Любовь къмъ знанието.” Да допуснемъ, че вие имате две лица: първото е учено, а второто неучено. Каква разлика има тогазъ между ученъ човѣкъ и неученъ човѣкъ? Да допуснемъ, че първото лице е и учено, и интелигентно, а второто лице е интелигентно, но неучено.

Да кажемъ, че имате единъ човѣкъ, който е ученъ и не е интелигентенъ, а имате единъ човѣкъ, който не е ученъ, но е интелигентенъ. Тогава каква разлика има между тия две категории: интелигентниятъ и неинтелигентниятъ? Такава една тема за размишление прилича на бобъ, който трѣбва дълго време да се вари. Има хранителни вещества въ боба, но трѣбва по специаленъ начинъ да го варишъ. И да се освободишъ отъ външнитѣ люспи на боба. Учениятъ човѣкъ е индивидъ, въ който познанието му, за външния свѣтъ е систематизи-рано. Учениятъ човекъ е запознатъ не само съ това, което той е училъ, но и съ тѣзи знания, които хиляди поколения сѫ систематизирали преди него. Той има въ своята паметь, въ своя умъ тѣхното знание, дефинициитѣ,или опредѣленията на законитѣ. Той е ученъ човѣкъ. А пъкъ интелигентниятъ човѣкъ е този, който има познания. И интелигентностьта носи своя произходъ отъ личната опитность или отъ опитностьта на душата. Интелигентниятъ е този, който има нѣкоя придобивка. Учениятъ човѣкъ е придобилъ познанията си отвънъ. А неучениятъ е този, който нѣма тѣзи външни познания. Съ други думи, учениятъ е съ капиталъ, а неучениятъ е безъ капиталъ. Въ живота и двамата могатъ да живѣятъ. Но условията на учения, и условията на неучения ще бѫдатъ различни. Учениятъ човѣкъ ще има опитностьта на миналитѣ поколения, ще може да се ползува отъ нея.

Въ друга категория спада интелигентниятъ. Интелигентниятъ ученъ, той може да използува науката въ по-широка смисъль; а интелигентниятъ, който не е ученъ може да е мѫдрецъ.* Човѣкъ може да бѫде мѫдрецъ, безъ да е ученъ. Въ дадения случай той лесно може да придобие познанията на миналото. И добиването на тѣзи познания отъ него наричаме самообразование. И тогава у човѣка тѣзи два процеса вървятъ. Има нѣща, които сме наследили отъ дѣди и прадѣди, бащи. Това е наука и науката може да се наследи. Известни познания, които проникватъ въ съзнанието на поколението, могатъ да се предадатъ. Има нѣкои познания, които могатъ да се предадатъ. Напримѣръ, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Редъ поколения майкитѣ сѫ се учили на музика. И това е станало като вѫтрешна потрѣба на духа. Тѣзи качества на майката и бащата могатъ да се предадатъ. Следователно, можемъ да считаме, че известни качества могатъ да се предадатъ само тогазъ, когато станатъ несъзнателна наука въ човѣка. Това, което у човѣка е съзнателно, той може да го предаде. Тъй че, задачата на науката не е празна. Има нѣща въ науката, които сѫ празни, т.е. невѣрни. Но всички вѣрни работи, дълго време като се употрѣбяватъ, могатъ да се предадатъ.

MOK_BU_19_2.GIF

Забелѣжете следното положение. Да кажемъ, че имаме малка клетка А. Сегашнитѣ учени, които разсъждаватъ механически, казватъ, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизмѣня и отъ нея най-после е излѣзналъ човѣкътъ. Да допуснемъ, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първиченъ животъ. И да допуснемъ, че нѣма външна интелигентность. Кои сили ще я накаратъ тя да се раздвои? Кое е дало поводъ тя да се раздвои? Полученитѣ две клетки пакъ сѫ се раздвоили и т.н. Ученитѣ хора казватъ: известенъ инстинктъ, напоръ. Но това не е обяснение. Ако едно разумно сѫщество би наблюдавало строежа на една кѫща, какво ще констатира? Да допуснемъ, че една кѫща би се строила механически, да допуснемъ, че кѫщите се строятъ безъ хора. Варьта се носи сама съ механически срѣдства и тѣзи, малкитѣ влакове се турятъ, безъ да видишъ нѣкое живо сѫщество. Ако нѣкой наблюдава този процесъ, той би ви го описалъ. Преди тѣзи механически средства е имало живи сѫщества, но после тѣ сѫ се замѣнили съ механически средства.

Да кажемъ, че единъ органъ е покритъ съ три пласта клетки. Да кажемъ, че тѣзи клетки на кожата сѫ се охлузили и после, вечерьта тѣзи клетки се завзематъ и поправятъ кожата. Вашето съзнание не взема участие; вашиятъ обикновенъ умъ не е взѣлъ участие, но душата, която е жива вѫтре въ тѣлото, е дала разпореждане клеткитѣ да поправятъ. Понеже тази колективната душа подвижи* въ всички клетки. И следователно, когато душата даде известенъ потикъ, тя разбира езика на клеткитѣ. Щомъ тя каже на клеткитѣ, щомъ даде този вѫтрешенъ потикъ, тѣзи клетки знаятъ на кое мѣсто трѣбва да се работи.

Често, когато измѣстите разумното направление, което душата има въ тѣлото, и турите тамъ на ума мѣсто, вие влизате въ едно противоречие. Вашиятъ умъ може да знае какъ се е образувала болѣстьта, но вашиятъ умъ не може да цери болѣстьта. Душата може да цѣри. Когато човѣкъ пожелае да оздравѣе, моментално оздравява. А когато мисли, че трѣбва да оздравѣе, той не оздравѣва. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другиятъ процесъ е повърхностенъ. Даже у васъ всѣки може да познае кога действува умътъ и кога действува душата. Просто имате следующия примѣръ. Представете си, че имате златенъ часовникъ, мили сте се и сте го оставили нѣкѫде, изгубили сте часовника, забравили сте го нѣкѫде, но въ съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повръхностьта на вашето съзнание ви казва: “Еди на кое си мѣсто е той.” Отивате тамъ и нѣма го тамъ. Умътъ казва, че е на друго мѣсто, отивате тамъ, но и тамъ го нѣма. Дойде ви мисъльта: “Нѣкои е взѣлъ, отива си часовникътъ.” После ви дойде трета мисъль и прочие и прочие. Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: “Изгубихъ го. Трѣбва да си купя другъ.” Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: “Тамъ!” Интуицията излиза дълбоко отъ душата.

Та тѣзи две течения сѫществуватъ въ васъ. Нѣщата на ума сѫ вѣрни само за тѣзи нѣща, които сѫ подъ неговъ контролъ. За всяко нѣщо, което умътъ не може да мисли, душата може да го знае. Напримѣръ умътъ може да има следната мисълъ: “Азъ ученъ човѣкъ нѣма да стана.” Но душата не казва така.

MOK_BU_19_3.GIF

Сега се представете двама слуги: първиятъ слуга и вториятъ слуга. Единъ господарь ги праща да свършатъ нѣкаква работа. Следъ като прегледатъ слугитѣ тази работа, тѣ се връщатъ при господаря си и казватъ: “Тази работа не можемъ да я свършимъ, не е за насъ.” Въ този случай умътъ ли говори въ тѣхъ или душата? После дойде господарьтъ, който е заинтерисуванъ, и казва: “Тази работа може да се направи.”

Сега може да направите опитъ. Опитътъ седи въ следното, напримѣръ имате известенъ навикъ. Да допуснемъ, че имате навикъ да пушите тютюнъ, при това отъ съображение, че засѣга кесията ви и нѣмате достатъчно пари, вие казвате: “Излишенъ разходъ правя съ пушенето на тютюнъ.” И питате ума си: “Мога ли да напусна тютюна?” Умътъ казва: “Можешъ, ако искашъ.” Ти започнешъ день, два, три и после умътъ идва и казва: “Сериозна е тази работа, ти си навикналъ, ако напуснешъ този навикъ, зле ще ти стане. Я, пропуши!” И човѣкъ решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, отъ душата. Душата казва: “Тютюнътъ е наркотическо растение. И следователно, вѫтре то ще упражни едно лошо влияние въ организъма. И следователно, отъ здравословно гледище, непременно трѣбва да напуснешъ тютюна.” Тогава започва борба между ума, който има работа съ повърхностьта на съзнанието и отъ друга страна душата, която има работа съ разумнитѣ сили въ човѣка. Борбата започва. У човѣка се яви желание, после това желание се отметне и пр. И най-после или умътъ, или душата вземе надмощие. И тогава човѣкъ започва да се реформира отвѫтре.

Та рекохъ сега, при положението въ което се намирате, зависи до каква степень се е събудила душата. Казватъ: “Умътъ му е буденъ, но душата му спи още.” Това е приблизително вѣрно. А пъкъ има будни души съ спящи умове. А има нѣкои, у които и душата, и умътъ сѫ пробудени. А у нѣкои умътъ е пробуденъ, а душата не е пробудена, или обратно. А има нѣкои, у които умътъ и душата не сѫ пробудени и сѫ въ несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умътъ и душата въ съгласие. Вие казвате: “Ще тръгнемъ по пѫтя на общественото мнение.” Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука. Тамъ, дето обществото поддържа, че човѣкъ трѣбва да живѣе чистъ животъ, въ това съмъ съгласенъ. Но когато обществото поддържа, че човѣкъ трѣбва да отива на война, да се жертвува за обществото, питамъ: Това обществено мнение почива ли на дълбокъ законъ? Нима всѣки банкеринъ нѣма сѫщия законъ? Той казва: “Ти искашъ да ме убиешъ и азъ ще си отмѫстя.” Трѣбва ли да се поддържа едно обществено мнение, което нѣма основа? Основа въ самата душа? Не трѣбва да се поддържа.

Този законъ можете да го пренесете вѫтре въ вашия личенъ животъ. Мнозина отъ васъ нѣкой пѫть се намирате въ големи смущения. Седите и не можете да разрешите нѣкой въпросъ - каква область да започнете, какво да станете: химикъ или естественикъ, инженеръ ли, лѣкаръ ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр. Питатъ нѣкои: “Де има повече условия, за да се подобри живота?” Това сѫ второстепенни работи. Науката не трѣбва да бѫде само едно средство за прехрана. Отчасти може да бѫде така, но науката има и друго предназначение - да тури човѣка въ правия пѫть. Азъ мога да направя следното уподобление: когато човѣкъ тръгне въ пѫтя, той трѣбва да вземе необходимото за пѫтя. И съ науката той не трѣбва да се претоварва, той не трѣбва да вземе толкова много хлѣбъ, че да го повреди по пѫтя, а да вземе до първата станция. Истински ученъ човѣкъ е човѣкътъ, който постоянно се учи!

Онзи, който е обикналъ науката, на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има нѣкои, които сѫ свършили училището. Тѣ оставатъ съ старитѣ теории въ науката. Питамъ тогава: кой ученъ човѣкъ, кой капацитетъ ще кажатъ на прелѣтнитѣ птици, че времето се разваля? Има ли нѣкое обявление въ вестницитѣ, че времето ще се развали и да имъ каже: “За това вие трѣбва да вземете мѣрки.” […]*** И единъ день тѣзи птици решаватъ да вървятъ. По какви съображения? Питамъ: дали въ тѣхъ, тѣ усещатъ, че времето ще се развали или въ тѣхъ настава една промѣна? Всѣкога, когато се промѣня времето, у човѣка настава една тежесть. Тамъ, дето сѫ на курортъ, птицитѣ стоятъ докато имъ е приятно, но щомъ усетятъ най-малката неприятность, казватъ, че не е време да се живѣе вече тукъ. А пъкъ тази неприятность се съвпада съ промѣната на времето.

Почти 99 на сто отъ настроенията, които хората иматъ, се дължатъ на времето. Напримѣръ неразположенъ си, песимистъ си, това все се дължи на времето. Какъвто вѣтъръ вѣе, така и човѣкъ мисли. Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркашъ въ джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето съ това? Бъркашъ въ джоба си и имашъ лошо настроение. Гладенъ си, могатъ да те питатъ какво общо има това съ времето? Азъ ще ви дамъ другото възражение: защо кесията ви е празна? Четири дена е валѣло дъждъ, никой не ви е ангажиралъ на работа и кесията ви се е изпразнила. Вие сте учитель, искате да преподавате. Дойде епидемия, […] на вашето стадо, разболѣятъ се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото безъ деца не може да преподавате.

Всички хора сѫ подъ влиянието на времето. То упражнява голѣмо влияние. Постави човѣка извънъ времето и нѣма никакво изключение. Спането е положение да излѣзнешъ извънъ времето и пространството и тогава не те смущава дали имашъ пари или не. Но щомъ влезнешъ въ време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху васъ. Въ времето и пространството влизатъ всички тѣзи складирани мисли. Опитноститѣ въ време и пространство се складиратъ така, както се складиратъ газоветѣ. Ако дѣдо ви, баща ви се е наплашилъ много отъ това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите паритѣ. Нѣкой отъ васъ казва: “Какво ще се прави? Животътъ е станалъ много тежъкъ.” Въ сегашното си състояние вие изживявате опитностьта на нѣкоиминалипоколения.

Значи 99 на стотѣ отъ мѫчнотиитѣ се дължатъ на времето. А едно на сто е това, което сега трѣбва да изживѣвате. Щомъ не сте разположени, казвате: “Времето е такова, барометърътъ спада. Влага има.” Обаче има една единица мѫчнотия. Този е въпросътъ, който трѣбва да разрешите. И когато нѣкой каже, че животътъ е много труденъ за разрешаване, то има само една единица мѫчнотия за разрешаване, нищо повече! Въ какво седи единицата? Имате едно лѣкарство, знаете какъ се лѣкува хрема. Сѫщевремено вие вървите и сте гладенъ. Рекохъ, вие имате единица мѫчение. Казвашъ: “Какво мога да направя съ тази единица?” Срещашъ български орачъ, който не може да оре. Постоянно му течатъ очитѣ. Той те пита: “Какъвъ цѣръ знаешъ?” Ти казвашъ: “Зная, но три деня не съмъ ялъ. Като се наямъ ще ти кажа единъ хубавъ цѣръ.” Той отваря своята торба, ти се наяждашъ, ти запалвашъ огънь, сварявашъ вода топла, туряшъ малко соль въ водата и забъркашъ. И казвашъ сега на този човѣкъ: “Тури въ шъпата си отъ тази вода, смръкни съ носа си веднажъ, дважъ и повече.” Следъ това изваждамъ едно шишенце, турямъ вода въ шишенцето и му казвамъ: “Довечера ще туришъ тази вода въ шъпата си и ще смръкнешъ. Утре пакъ.” И онзи, като смръкне казва: “Действително, малко ми поолекна!” Топлата вода и сольта му въздействуваха. Сольта е лошъ проводникъ за размножението на микробитѣ. И тя веднага е спрѣла този процесъ.

Та рекохъ, дръжте въ свѣта сѫщественото. Не се спирайте отъ това, което не ви трѣбва. Не туряйте много работи въ ума си. Турете въ ума си само една основна мисъль, една основна идея. Тази основна идея има само едно изключение. Въ 99 случая, тя може да ви помогне. А въ единъ случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човѣка не може да го заставите да направи това, което той не иска. Въ това отношение той е едно божество. У него има единъ особенъ инатъ. Той казва: “Това нѣма да направя.” И да го убеждавате, той казва: “Нѣма да го направя.” Това съзнание създава нѣкой пѫть голѣми вѫтрешни страдания. Някой пѫть казвате: “Бори се съ себе си.” Това е борба съ стария навикъ. Напримѣръ казвашъ: “Нѣма да ямъ.” Постишъ день, два, три и най-после ще ядешъ. Или казвашъ: “Нѣма да работя.” И най-после ще работишъ. Яденето е най-лесната работа, която природата ти е дала.

Нека дойдемъ до окултната наука. Човѣкъ, който иска да изучава окутната наука, трѣбва да знае следното: При окултната наука, при сегашното си положение човѣкъ трѣбва да изучава себе си. При окутната наука ще изучавашъ себе си. Кои сѫ спомагателнитѣ науки на окултната наука? Втори пѫть ми разправете за спомагателнитѣ науки на окултната наука. После ми разправете за спомагателнитѣ науки на наукитѣ.

Вие подъ окултна наука подразбирате тайната наука. Не е така. Окултната наука се занимава изключително съ силитѣ, които действуватъ въ живия организъмъ. И въ близка връзка съ тѣзи сили. Нѣкой казва: “Азъ съмъ единъ окултистъ.” Кои науки влизатъ въ обикновенитѣ окултни науки? - Хиромантия, физиогномия, френология, алхимия, астрология, гадание въ всичкитѣ му други форми.

MOK_BU_19_4.GIF

Да кажемъ, че ви попитатъ по единъ дълбокъ въпросъ; и вие се почешете по носа. И следъ като се почешете, ще турите рѫката си отстрани на кръста. Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това? Защо тургатъ на стомнитѣ дръжки? За да се носятъ по-добре. Значи, щомъ се почеше човѣкъ по носа, той казва: “Има усулъ.” (Има му лесното.) Има усулъ, но какъ да го хвана сега? Човѣкъ, като отиде при стомната, гледа кѫде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е. Важно е отъ де да хванешъ предмета, отъ де да започнешъ първата нишка? Човѣкъ ще се почеше по нѣкой въпросъ. Следъ като се почеше по носа, тури си рѫката отстрани на кръста, следъ това започва да работи. Много пѫти нѣкой майсторъ работи въ кѫщата и се яви единъ сложенъ въпросъ. Тогава той се почеше, тури си рѫката и следъ това веднага дава нареждане какъ трѣбва да се направи. Не може ли безъ да се почеше по носа? И безъ да си тури рѫката на кръста? Ако той бѣше инженеръ и имаше свой планъ, той щѣше да огледа плана вѫтре въ книгата, и ще си тури рѫката на челото и ще каже: “Така трѣбва да се направи!” Но като нѣма планъ, той се чеше за носа и намѣри плана. Чешенето на носа е прелистване и после казва: “Разбрахъ тази работа.” Той приложи науката и почва да действува.

Вие питате: “Не може ли безъ чешене?” Може. Но трѣбва да имашъ планъ. Ако нѣмашъ планъ, трѣбва да се чешешъ по носа. Ти туришъ въ ума си, че не трѣбва да се чешешъ. Казвашъ: “Не трѣбва да се чеша.” И седишъ така. И не ти идва на ума. И речешъ да работишъ и не ти върви. Тогава иде другото положение. Ще намѣришъ другъ майсторъ, за да каже какъ трѣбва да се направи. А пъкъ щомъ се почешешъ, това е съкратена процедура. Това е едно правило отъ една стара наука. Ако си забравилъ тѣзи две правила, тогава ще търсишъ цѣлия день нѣкой да те учи. Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура. Трѣбва да се ползувате отъ тази наука. Мнозина отъ васъ изучавате хиромантията, астрологията, знаете аспектитѣ, лоши и добри аспекти, съвпадения на планетитѣ, но сами не вѣрвате въ това, защото нѣматеопитность.

MOK_BU_19_5.GIF

Нека разгледаме единъ въпросъ отъ физиогномията, напримѣръ човѣшката брада. Отъ тѣзи форми бради, коя отъ тѣхъ ще разреши по-скоро въпроса? - Третия типъ, заострената брада. Това сѫ мекуриеви бради. Всички, които принадлежатъ къмъ Меркурий, сѫ все съ заострени шила (бради). Нѣщо, което е остро, то е Меркурий - ножъ, игла и друго. Той казва: “Направете го остро, то изисква по-малко пространство.” Първата брада е широка. Къмъ кой типъ спада тя? Когато брадата е заострена показва, че умътъ действува. А когато брадата е широка, показва, че действуватъ грубитѣ, физически сили. Първиятъ типъ брада е Марсовъ, волевъ, вториятъ типъ брада е на сърцето, а третиятъ типъ е на ума. Физическитѣ сили въобще взематъ просторъ, широкъ просторъ се изисква за тѣхъ.

MOK_BU_19_6.GIFСледователно, изисква се дълго време, догдето тѣзи физически сили се докаратъ въ действие. Да се възбудятъ. Човѣкъ, който физически е силно развитъ, изисква се дълго време той да работи, за да се превърне едно негово състояние въ друго. Ако такъвъ човѣкъ има MOK_BU_19_7.GIF и отгоре широки линии (главата и челото), то такъвъ човѣкъ и съ 9 чифта биволи не можете да го извадите отъ мочурлака, въ който е затъналъ. На тѣзи физически сили трѣбва такава една линия, която може да балансира. Не е само материята, която препятствува на известни сили. Трѣбва да имате съотвѣтнитѣ сили и въ духовния свѣтъ, за да можете да се борите съ една физическа мѫчнотия въ физическия свѣтъ.

Та рекохъ, вещиятъ хиромантикъ трѣбва да изучава не само рѫката, но той трѣбва да знае нѣщо и за физиогномията, френологията и астрологията. И само тогава може да прилича малко на единъ окултенъ ученикъ. Но ако разбира само рѫката, то е нѣщо специфично, специфично познание. Единъ лѣкарь не трѣбва да изучава само болѣзненитѣ състояния, но и здравословнитѣ състояния, за да намѣри разликата между здравия и боленъ организъмъ. И съвременитѣ лѣкари отъ чисто окултно гледище нѣматъ диагноза, да могатъ да познаятъ болестьта преди 10 години. Тѣ само нѣколко дена преди болестьта, казватъ, че пулсътъ е напредналъ, че температурата се е промѣнила и пр. А окултистътъ астрологъ 10 години по-рано казва: “Ако не вземешъ мѣрки, ще заболѣешъ отъ затлъстяване и отъ други болести.” И ще ти кажатъ тогава какви храни не трѣбва да ядешъ.

Та рекохъ сега, вие минавате за окултни ученици, спрете се и попитайте вашата душа. Тя ще ти каже, ти ще се учишъ. Нѣма да бъдешъ професоръ. И ще запишешъ това, което душата ти ще каже. Запитай душата си така: “Тази година какъ ще прекарамъ?” Тя знае и ще ти каже: Първиятъ месецъ отъ годината ще прекарашъ въ хрема, втория месецъ - въ треска. Въ третиятъ месецъ ще се изпотишъ и ще се поправишъ. А всички останали месеци ще ги прекарашъ въ голѣмо щастие. Питамъ, какво лошо има въ това? Първиятъ месецъ въ хрема, цѣлъ месецъ ще кихашъ, после ще дойде треската, защото хремата подготвя почва за треската. И следъ това ще дойде промѣната. Цѣла година ще прекарашъ добре. И ти ще кажешъ: “Попитахъ душата си и тя ми каза така и така. И така стана.” Но нѣкой пѫть нѣма да стане така. Душата ти е казала: “Първиятъ месецъ въ хрема ще бѫдешъ”, но никаква хрема не те хваща. Тя ти каза: “Вториятъ месецъ въ треска ще бѫдешъ”, но не те хваща треска. Тогава какво е станало? - Вмѣсто да е говорила твоята душа, дошълъ е и ти е говорилъ самозванния професоръ - умътъ.

Единъ човѣкъ преди две сѫществувания, когато е билъ на земята, е ималъ слуга, съ когото е постѫпилъ крайно несправедливо, изпѫдилъ е слугата си зимно време и последниятъ дълго време е страдалъ. Да допуснемъ, че тази година се съвпада споредъ изчисленията, този бившъ господарь да опита сѫщото. Въ това прераждане, този бившъ господарь сега служи при единъ господарь, който ще го изпъди и колко време ще седи безъ работа, азъ зная. Преди две сѫществувания онзи слуга, когото той е изпъдилъ, се е луталъ три месеца. Следователно и този бившъ господарь точно три месеца ще бѫде лутанъ. Това е писано на рѫката му. Съ микроскопъ трѣбва да гледашъ рѫката му. Три месеца ще бѫде безъ работа. Споредъ окултната наука всички тѣзи детайли на нашия животъ сѫ турени въ рѫката. И онзи, който познава, като погледне рѫката само, той знае и си казва: “Въ еди кое прераждане, напримѣръ въ предпоследното прераждане или преди три прераждания си направилъ това и това и въ еди кой си месецъ и година ще опиташъ резултатитѣ на доброто, което си направилъ въ миналото. То се връща върху тебе и опущенията, които си направилъ, и тѣ се връщатъ.”

Та всичко става споредъ Божествената […]*** всемогъщо Божествено Съзнание, което прониква цѣлата природа, и хроникира нѣщата. Това Божественото Съзнание никога нѣма да забрави и ще накара човѣка да пожъне последствията на своитѣ постѫпки - добри или лоши. Това Божествено Съзнание иска да докара всѣко едно сѫщество да пожъне последствията на своя животъ. Та въ сегашния си животъ да не се страхувате. Науката седи въ това, че туй, което мислите, което учите и което вършите, всичко това ще стане основа на вашето бѫдеще развитие.

Нѣкой пѫтъ казвашъ: “Дотегна ми, не искамъ да се уча.” Това сѫ празни работи. И сто пѫти да ти дотегне, това нѣма да те спаси. Единъ слуга работи при господаря си и казва: “Дотегна ми.” Азъ гледамъ рѫката му и му казвамъ: “Още единъ месецъ ти остана. Но този месецъ е опасенъ. Ако излѣзнешъ преждевремено, природата ще тури лихвитѣ, а ако свършишъ тѣзи противоречия, ще станешъ господарь.” За добритѣ си постѫпки човѣкъ става господарь, а за лошитѣ си постѫпки той винаги става слуга. Нѣкой пѫть вие искате да станете господарь. Рекохъ, писано е на рѫката ви да бѫдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човѣкъ ще слугува. Нѣкой казва: “Защо трѣбва да живѣя добъръ животъ?” - За да бѫдеш господарь. Така че човѣкъ отъ сега опредѣля въ бѫдеще господарь ли ще бѫде или слуга? Азъ взимамъ господарь и слуга въ най-добрия смисълъ. Рекохъ ако се обезсърдчавате и мислите, че животътъ е произволенъ, вие не разбирате живота на човѣка. Не разбирате вѫтрешния  животъ.

Та затова научно ще се стремите къмъ разуменъ животъ. Това е общо разбиране на живота. Каквото може да направите за бѫдеще зависи отъ сегашния ви животъ. Нѣкой пѫть вие трѣбва да слугувате три месеца, а вие нѣкой пѫть седите два месеца и напуснете работата. Напримѣръ Жанъ Вължанъ отъ начало го осѫждатъ на 5 години затворъ, но поради неговото бѣгство нѣколко пѫти, затворътъ му става 19 години. При всѣко бѣгане му турятъ по три години повече. Такива сѫ били физическитѣ закони. И най-после му се набиратъ 19 години. Ако Жанъ Вължанъ си излежеше 5-тѣ години, 14 години щѣше да спечели.

Подъ слуга и господарь разбирамъ следното, не разбирамъ въ букваленъ смисълъ на думата. Подъ слуга разбирамъ въ даденъ случай човѣкъ, който е ограниченъ отъ външни условия, а подъ господарь - който не е ограниченъ отъ тѣхъ.

Този законъ е вѣренъ въ природата. Когато ние искаме да избѣгнемъ последствията на нашия животъ, ние увеличаваме лошитѣ последствия съ 14. Не, че трѣбва да се подчинимъ безропотно, но онова, което имашъ да платишъ, плати го! И като платишъ, какво ще бѫдешъ? Ще бѫдешъ господарь!

- Само Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!

- Въ Истината е скритъ Животътъ!

16 лекция на Младежкия Окултенъ класъ

14.XII.1928г., петъкъ,

Изгрѣвъ

---------------------

* Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

** подвижи - (остар.) живѣе, подвизава се

*** Въ оригнала е оставено празно мѣсто за 2-3 неразчетени думи

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Учене и прилагане

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Тема за следния пѫть: „Противоречие и съгласие, и произходъ на противоречието и съгласието.“

Какво бихте писали върху темата „Задача и цель на съвременната наука“? Какво бихте писали върху темата „Любовь къмъ знанието“? Каква разлика има между единъ ученъ и интелигентенъ човѣкъ и другъ — неученъ, но интелигентенъ? Да се мисли върху тази тема, това е все едно, да варишъ бобъ. Бобътъ съдържа хранителни елементи въ себе си, но трѣбва да го варишъ дълго време, докато омекне. Първата вода съ люспитѣ му даже трѣбва да се хвърли. По какво се различава учениятъ отъ неучения човѣкъ? Учениятъ разполага съ систематизирани знания. Той придобива не само нови знания, но се ползува и отъ тѣзи, които ученитѣ преди него придобили и систематизирали. Интелигентниятъ пъкъ има знания, придобити отъ своята лична опитность, или отъ опитностьта на своята душа. Учениятъ придобива знания отвънъ, интелигентниятъ — отвѫтре, а неучениятъ не разполага съ никакви знания. Учениятъ разполага съ известенъ капиталъ, а неучениятъ нѣма никакъвъ капиталъ. Мѫдрецътъ може да бѫде ученъ и неученъ Ако е неученъ, чрезъ свѣтлината, която носи въ себе си, той лесно придобива знания: по пѫтя на самообразование или по наследство. Има знания, които се предаватъ отъ поколѣние на поколѣние. Напримѣръ, стремежътъ къмъ музиката се предава лесно отъ родителитѣ на децата. Ако майката е музикална и изучавала музиката въ миналитѣ си животи, стремежътъ ѝ къмъ музика се предава и на децата. Всѣко нѣщо, върху което човѣкъ е работилъ съзнателно, лесно се предава. Предаването на дарбитѣ и способноститѣ наследствено изглежда несъзнателенъ, механически процесъ, но, въ сѫщность, не е така. Това се дължи на вѫтрешенъ, съзнателенъ напоръ, който се проявява навънъ. Така се обяснява размножаването на клетката чрезъ дѣление. Клеткитѣ сѫ разумни, разбиратъ езика на вѫтрешната сила, която ги подтиква къмъ размножаване и постепенно усъвършенствуване.

Слушайте гласа на разумното начало въ себе си, за да се развивате правилно. Ако на мѣстото на разумното начало, или на душата, поставите своя умъ, вие ще се натъкнете на голѣмо противоречие. Тогава, вмѣсто да си помогне, човѣкъ повече се обърква. Напримѣръ, умътъ знае причинитѣ на болеститѣ, но не може да ги лѣкува. Душата лѣкува болеститѣ. Достатъчно е да пожелае тя да излѣкува една болесть, за да постигне желанието си. Обаче, умътъ и да желае, не успѣва. Защо? — Възможноститѣ му сѫ малко. Умътъ се проявява повече външно, а душата — вѫтрешно. Една отъ проявитѣ на душата е интуицията. Чрезъ нея човѣкъ решава лесно задачитѣ си. Ако сте загубили нѣкакъвъ цененъ предметъ, интуицията веднага ще ви подскаже, кѫде е предметътъ, и лесно ще го намѣрите. Оставите ли тази работа на ума, ще изгубите много време и пакъ нѣма да я разрешите.

Представете си, че сте изпратили на една и сѫща работа двама слуги; дали сте имъ срокъ да свършатъ работата и да се върнатъ на време вкѫщи. Тѣ започватъ да работятъ, но скоро се отказватъ и се връщатъ при господаря, когото искатъ да убедятъ, че е невъзможно да свършатъ тази работа. Господарьтъ, който е заинтересуванъ отъ работата, отива заедно съ тѣхъ и ги заставя да направятъ още единъ опитъ. Въ този случай съ негова помощь, тѣ свършватъ работата. Слугитѣ представятъ ума и сърдцето на човѣка, които иматъ по-малко възможности, а господарьтъ — интуицията, т. е. човѣшката душа. Каже ли душата, че може да направи нѣщо, трѣбва да вѣрвате. Каже ли умътъ, че човѣкъ не може да се откаже отъ слабоститѣ си, не му вѣрвайте. Думата има интуицията. Тя знае, че човѣкъ може да се справи съ своитѣ слабости и да ги превъзмогне. Щастието на човѣка се заключава въ това, когато умътъ и душата му сѫ пробудени и сѫ въ пълно съгласие помежду си. Има случаи, когато нѣкои хора иматъ буденъ умъ, а спеща душа; други пъкъ иматъ непробуденъ умъ, а будна душа. И въ двата случая човѣкъ разбира нѣщата едностранчиво: или само външно, или само вѫтрешно. За да не изпада въ противоречие, той трѣбва да ги разбира и външно, и вѫтрешно, т. е. и съ умъ, и съ душа.

Мнозина казватъ, че трѣбва да се държи за общественото мнение. Какво нѣщо е общественото мнение? — Наука, която разглежда положителната и отрицателната страна на нѣщата. Ако общественото мнение подържа мисъльта, че човѣкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ, съгласенъ съмъ съ него. Обаче, ако подържа мисъльта, че човѣкъ трѣбва да воюва, да отваря войни, да се избиватъ хората, съ това не съмъ съгласенъ. Войни ставатъ, но това не значи, че тѣ сѫ необходими. Ще дойде день, когато хората нѣма да воюватъ и ще се разбиратъ по миренъ начинъ. Изобщо, трѣбва да се зачита онова обществено мнение, което почива на здрава, непоколебима основа. За да почувствувате правотата на общественото мнение, приложете го къмъ своя личенъ животъ. Тогава ще разберете, трѣбва ли да го подържате, или не. Истинската наука подържа само онѣзи мисли, които укрепватъ живота на човѣка. Науката не трѣбва да бѫде срѣдство, чрезъ което човѣкъ да се прехранва, но да сочи правия пѫть въ живота. Въ желанието си да придобива знания, да стане ученъ, човѣкъ не трѣбва да се претоваря, но да носи само толкова, колкото мозъкътъ му издържа. Колко храна трѣбва да носи туристътъ въ своята раница? — Колкото му е нуждно по пѫтя. Щомъ стигне първата станция, той ще вземе още храна, докато дойде до втората станция

Кой човѣкъ наричаме ученъ? — Истински ученъ е онзи, който постоянно се учи. Който обича науката и на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има хора, които, следъ свършване на училището, преставатъ да се учатъ. Тѣ се задоволяватъ съ старитѣ теории; каквото нѣкога сѫ учили, все него повтарятъ. Каква нужда има да разправятъ едни и сѫщи нѣща? При това, и децата вече знаятъ, което тѣ нѣкога сѫ учили. Да повтаряте нѣща, които всички знаятъ, това е все едно, да предупреждавате прелѣтнитѣ птици, че есень наближава, времето се разваля, и тѣ трѣбва да си отидатъ въ топлитѣ страни. Безъ да имъ се казва това, тѣ знаятъ, че времето се разваля и трѣбва да напуснатъ студенитѣ мѣста. Какъ познаватъ птицитѣ, че есень наближава? — По вѫтрешното си настроение. Тѣ отиватъ въ топлитѣ страни на курортъ, както правятъ хората. Докато е топло, приятно имъ е. Щомъ наближи есеньта, настроението имъ се промѣня, тѣ изпитватъ известна неприятность и прелитатъ въ топлитѣ страни. Значи, птицитѣ не си служатъ съ външни барометри, като хората, но вѫтрешно усѣщатъ, че става нѣкаква промѣна на времето. Сѫщото става и съ хората. Почти 99% отъ настроенията на хората се дължатъ на промѣната на времето. Какъвто вѣтъръ вѣе, така и човѣкъ мисли. Нѣкой е песимистически настроенъ. Защо? — Времето му действува така. Другъ е настроенъ оптимистически — пакъ въ зависимость отъ времето. Ще възразите, че много отъ настроенията ви нѣматъ нищо общо съ времето. Възможно е, но какъ ще си обясните неприятното разположение, предизвикано отъ праздната кесия? Какъ ще си обясните неприятностьта и неразположението, което изпитвате отъ глада? Много естествено четири деня вали дъждъ, никой не ви вика на работа. Като не работите, кесията ви е праздна, а праздната кесия не радва човѣка. Вие сте учитель, занимавате се съ ученици, преподавате имъ. По едно време се явява епидемия между децата, и училищата се затварятъ. Щомъ нѣма ученици, не можете да давате уроци; а безъ тѣхъ и кесията ви е праздна, и стомахътъ ви е празенъ. На кого ще се сърдите? — На времето. Вънъ вали дъждъ, хваща голѣмъ студъ или голѣма горещина, развиватъ се различни болести, а всичко това влияе на кесията, на стомаха и на разположението на човѣка.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ настроенията? — Да излѣзе вънъ отъ времето и пространството. Докато живѣе въ времето и пространството, човѣкъ всѣкога ще има добри и лоши настроения и разположения. Има ли състояния, при които човѣкъ излиза вънъ отъ времето и пространството? — Има. Спането, напримѣръ, е състояние, при което човѣкъ е извънъ времето и пространството. Като спи, той не се смущава, дали има пари или нѣма. Влѣзе ли въ времето и пространството, времето му оказва вече влияние. Всички мисли и чувства на човѣка, всички негови опитности се складиратъ въ време и пространство. Ако дѣдо ви и баща ви се наплашили отъ времето и вие, като тѣхъ, се боите да не изгубите паритѣ си.

И тъй, 99% отъ мѫчнотиитѣ се дължатъ на времето. Обаче, времето се опредѣля отъ миналото, отъ настоящето и отъ бѫдещето. И тогава, за по-ясно казваме: 99% отъ мѫчнотиитѣ се дължатъ на миналото, а само 1% — на настоящето. Това, което сега изживявате, е само 1%. Щомъ не сте разположени, казвате, че времето не е добро, барометърътъ спада, влага има и т. н. Въпрѣки всичко това, има 1% отъ мѫчнотиитѣ, които сѫ задача на сегашния животъ, тѣхъ трѣбва да разрешите правилно. Следователно, когато нѣкой казва че срѣща голѣми мѫчнотии въ живота си, това подразбира, че той има да разрешава само 1% отъ всички въпроси — 99% сѫ задачи на миналото. Какъ се разрешава единицата мѫчнотия? Представи си, че си гладенъ, три деня не си ялъ. Вървишъ по нивитѣ, мислишъ, отде да вземешъ малко хлѣбъ. Спирашъ се предъ единъ орачъ и започвашъ да разговаряшъ съ него. Той се оплаква, че е боленъ, има силна хрема, не може да работи. Той те запитва: Не знаешъ ли нѣкакъвъ цѣръ противъ хремата? — Зная, но понеже не съмъ ялъ три деня, не мога да ти помогна, докато не се нахраня. — Заповѣдай, хапни си отъ моето ядене. Орачътъ отваря торбата си, дава ти хлѣбъ, сирене, млѣко. Ти сѣдашъ, задоволявашъ глада си и започвашъ да го лѣкувашъ. Стопляшъ малко вода, туряшъ соль въ нея и му давашъ да смръкне нѣколко пѫти отъ солената вода. После туряшъ въ едно шише отъ солената вода, да направи още нѣколко смръквания вечерьта и на другата сутринь. Следъ две-три смръквания хремата минава. Солената вода препятствува за размножаване на микробитѣ, които причиняватъ хремата.

Това е единъ отъ начинитѣ за разрешаване на единицата мѫчнотия. Отъ човѣка се иска готовность да услужва на хората. Има ли тази готовность, той ще помогне на себе си, ще помогне и на ближния си. Дръжте въ ума си само по една основна мисъль. Ако се товарите съ много мисли, положението ви ще се влоши. Една основна мисъль въ ума и едно основно, сѫществено чувство въ сърдцето сѫ въ състояние да разрешатъ 99% отъ мѫчнотиитѣ ви. Кой е единиятъ случай, въ който основната мисъль не може да ви помогне? — Когато човѣкъ самъ не иска да си помогне. Никой не може да застави човѣка да направи това, което той самъ не иска. Понѣкога той се поставя като божество и мисли, че е на правата страна, и всички около него мислятъ криво. При това положение, никой не може да го измѣсти отъ пѫтя му. Каквото реши, ще го направи. Както и да го убеждаватъ, той не отстѫпва отъ решението си. Дойде ли до това високо съзнание за себе си, човѣкъ самъ се натъква на вѫтрешни страдания. Каратъ го да яде, той не иска, отказва се отъ всѣкакво ядене. Не яде день, два, три, докато огладнѣе, и самъ иска да яде. Каратъ го да работи, пакъ не иска. Не работи два-три деня, но на четвъртия самъ търси работа. Това сѫ състояния, които се дължатъ на вѫтрешната упоритость въ човѣка, Той трѣбва да работи върху себе си, да смекчи тази коравина.

Като говоримъ за вѫтрешната работа, мнозина я свързватъ съ окултизма. Тѣ казватъ, че окултизъмътъ е наука, която се занимава съ тайното знание. Ние пъкъ казваме, че окултизъмътъ е наука, която изучава действието на силитѣ въ живия организъмъ. Напримѣръ, задаватъ на едного единъ важенъ въпросъ, на който той не може да отговори, Какво прави? Веднага се почесва по носа, или по главата; после туря рѫката си на кръста и търси лекъ начинъ за разрешаване. Той търси начинъ, какъ по-удобно, по-лесно да хване предмета. Като знаятъ това, грънчаритѣ правятъ стомни съ дръжки, да се хващатъ удобно. — Не може ли човѣкъ да не се чеше по носа и да не си туря рѫката на кръста? — И безъ това може, но ако има планъ на работата си, или ако разполага съ знания. Когато инженерътъ строи кѫща и се затрудни, веднага изважда книгата си, прелиства я, туря рѫката на челото си и чете и мисли. Щомъ разреши въпроса, затваря книгата и дава разпореждания на майсторитѣ. Обаче, ако майсторътъ се затрудни, той непремѣнно се почесва по челото и туря рѫката си на кръста, мисли, какъ по-лесно да хване предмета. Чесането по носа е прелистване на инженерската книга. Като я прелисти, казва: Разбрахъ, какво трѣбва да направя. Той прилага знанието си, дава заповѣди и действува. Значи, когато нѣма планъ на работата си, човѣкъ се почесва по носа. Когато има планъ, прелиства книгата си и не се почесва по носа. Ако не искашъ да се почешешъ по носа, ще намѣришъ другъ майсторъ, да ти покаже, какъ да работишъ. Чесането по носа е остатъкъ отъ една стара наука. То представя кратко действие. Намѣсто да ходишъ по библиотеки, да прелиствашъ книги, ще се почешешъ по носа, ще съберешъ всичкитѣ си скрити сили и способности, да извикашъ знанието си, което носишъ въ себе си и ще разрешишъ въпроса. Мнозина изучаватъ окултнитѣ науки, но сами не вѣрватъ въ тѣхъ, защото нѣматъ опитности.

Ако физиогномистътъ разглежда човѣшката брада, ще намѣри най-малко три характерни типа бради: брада на волевъ човѣкъ, която е широка долу, заема голѣмъ просторъ. Въ този човѣкъ действуватъ повече груби, физически сили. Той се намира подъ влияние на Марсъ. Ако и главата му горе е широка, той се отличава съ голѣма упоритость — съ деветь чифта биволи не можете да го мръднете отъ мѣстото му. Вториятъ видъ брада е на човѣкъ, въ когото сърдцето работи повече отъ ума — човѣкъ на чувствата. Брадата е по-малко широка, заоблена. Колкото по-тѣсна и остра става брадата, толкова повече се проявява умътъ. Този човѣкъ се намира подъ влиянието на Меркури. Изобщо, острата брада напомня нѣщо остро — ножъ, игла, Дето мине, той рѣже съ ума си.

Когато изучавате нѣкой отдѣлъ отъ окултнитѣ науки, напримѣръ, хиромантия, вие получавате едностранчиви знания, които повече ви объркватъ, отколкото да ви улеснятъ. Хиромантикътъ, заедно съ хиромантията, трѣбва да изучава френология, физиогномия и астрология. Само така четенето по рѫката има смисълъ. Това се отнася и до лѣкаритѣ. Съвременнитѣ лѣкари изучаватъ главно признацитѣ на болеститѣ. Въ сѫщность, истинскиятъ лѣкарь трѣбва да познава преди всичко признацитѣ и проявитѣ на здравия организъмъ за да може да ги сравнява съ болния. Не е изкуство да опредѣлишъ диагнозата на болния човѣкъ. Изкуство е да опредѣлишъ диагнозата му поне десеть години преди да е заболѣлъ, за да вземе мѣрки предварително. Това може да направи само онзи лѣкарь, който познава окултнитѣ науки. Преди да затлъстѣе човѣкъ, трѣбва да му кажете, какво да направи, за да предотврати затлъстяването. Изобщо, по-лесно се лѣкува човѣкъ преди заболяването си, отколкото следъ заболяването.

Като се говори за окултнитѣ науки, нѣкои не вѣрватъ въ това, че по рѫката, лицето, главата, очитѣ, по цѣлото тѣло може да се чете като по книга. Не вѣрватъ, защото нѣматъ опитность. Други не вѣрватъ, защото не искатъ да плащатъ дълговетѣ си. Нѣкой богатъ човѣкъ не вѣрва, че страданията, които днесъ има, сѫ резултатъ на неправдитѣ, които е вършилъ въ миналото. Той не вѣрва, защото не иска да плаща. Обаче, безвѣрието не смекчава сѫдбата на човѣка. Вѣрвашъ или не вѣрвашъ, ще плащашъ. Вслушвайте се въ своята интуиция, въ говора на душата си, тя сама ще ви открие истината. Ако се излъжете, ще знаете, че умътъ ви е проговорилъ. Душата никога не се лъже. Когато тя говори, слушайте я и изпълнявайте това, което ви казва. Щомъ сте дошли на земята, вашата задача е да се изправите, да платите дълговетѣ си, да опредѣлите отношенията си къмъ Първата Причина и къмъ природата.

Помнете: всичко, което става въ свѣта, се рѫководи отъ всемогѫщото Божествено съзнание, което прониква въ цѣлата природа и хроникира нѣщата. Божественото съзнание никога не забравя. То отдава на всѣкиго заслуженото. Рано или късно, човѣкъ ще понесе последствията на своя животъ — добри или лоши. Като знаете, че човѣкъ носи отговорность за всичко, което мисли и върши, не се страхувайте, но живѣйте така, че да поставите здрава основа на бѫдещия си животъ. — Дотегна ми вече да уча и работя. — Това не те спасява. Искашъ или не искашъ, ще учишъ и ще работишъ. Единъ слуга се оплаква отъ положението си. Гледамъ на рѫката му, остава още единъ месецъ, да ликвидира съ това положение. Ако напусне преждевременно работата си и не се справи съ противоречията си, ще плати съ лихвитѣ заедно. Той трѣбва да изтърпи докрай и тогава ще стане господарь. Ако не изтърпи, положението му ще се усложни. Човѣкъ става слуга за лошитѣ си постѫпки, за лошия си животъ, а господарь — за добритѣ си постѫпки. Следователно, ако искате да бѫдете господари, живѣйте добре. Ако живѣете лошо, ще станете слуги. Азъ взимамъ думитѣ „господарь и слуга“ въ красивъ смисълъ, а не както днесъ се разбиратъ. Бѫдете господари и слуги първо на себе си, за да изправите своя животъ. Следъ това можете да бѫдете господари и слуги на близкитѣ си. Дойдете ли до това положение, вие се убеждавате, че добриятъ животъ носи добри последствия и опредѣля условията на бѫдещето ви развитие.

Стремете се къмъ разумния животъ, който носи бѫдещитѣ блага. Не мислете, че съ ропотъ ще облекчите положението си. Ако Жанъ Валжанъ не бѣгаше отъ затвора, щѣше да ликвидира скоро, щѣше да лежи само петь години. Понеже избѣга отъ затвора, наказанието му се увеличи на 19 години. И тогава, вмѣсто петь години, той прекара цѣли 19 години въ затворъ. Този законъ действува и въ природата. Когато тя ти наложи нѣкакво наказание, не роптай, но бѫди готовъ да платишъ дълга си. Щомъ платишъ доброволно и съзнателно задълженията си, ти ставашъ господарь, влизашъ въ неограниченитѣ условия на живота. Ако роптаешъ и противодействувашъ на природнитѣ закони, ще увеличишъ наказанието си съ още 14 години.

Желая ви да бѫдете съзнателни господари и слуги, да не правите нови дългове, а старитѣ да си изплащате безъ протестъ и недоволство.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

16. Лекция отъ Учителя, държана на

14 декемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...