Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_12_14 Учение и прилагане. Господарь и слуга

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 23 януари 2015 - 04:07

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

УЧЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ
ГОСПОДАРЬ И СЛУГА


 

5 часа сутриньта

Отче  нашъ

 
Тема за следующия пѫть: “Противоречие и съгласие.”
 
Половината отъ васъ пишeте върху “Противоречие и съгласие”, а пъкъ другата половина пишете върху: “Произходъ на противоречието и съгласието”. Хроникирайте просто при какви случаи се проявява противоречието и съгласието. Кое дава поводъ да се явятъ тѣ?

 

MOK_BU_19_1.GIF

Ако на васъ ви се даде една тема: “Каква е задачата на съвременната наука?” Или въобще каква цѣль има науката? Тогазъ какво бихте отговорили?

Или ако ви се даде тема: “Любовь къмъ знанието.” Да допуснемъ, че вие имате две лица: първото е учено, а второто неучено. Каква разлика има тогазъ между ученъ човѣкъ и неученъ човѣкъ? Да допуснемъ, че първото лице е и учено, и интелигентно, а второто лице е интелигентно, но неучено.
 
Да кажемъ, че имате единъ човѣкъ, който е ученъ и не е интелигентенъ, а имате единъ човѣкъ, който не е ученъ, но е интелигентенъ. Тогава каква разлика има между тия две категории: интелигентниятъ и неинтелигентниятъ? Такава една тема за размишление прилича на бобъ, който трѣбва дълго време да се вари. Има хранителни вещества въ боба, но трѣбва по специаленъ начинъ да го варишъ. И да се освободишъ отъ външнитѣ люспи на боба. Учениятъ човѣкъ е индивидъ, въ който познанието му, за външния свѣтъ е систематизирано. Учениятъ човекъ е запознатъ не само съ това, което той е училъ, но и съ тѣзи знания, които хиляди поколения сѫ систематизирали преди него. Той има въ своята паметь, въ своя умъ тѣхното знание, дефинициитѣ,или опредѣленията на законитѣ. Той е ученъ човѣкъ. А пъкъ интелигентниятъ човѣкъ е този, който има познания. И интелигентностьта носи своя произходъ отъ личната опитность или отъ опитностьта на душата. Интелигентниятъ е този, който има нѣкоя придобивка. Учениятъ човѣкъ е придобилъ познанията си отвънъ. А неучениятъ е този, който нѣма тѣзи външни познания. Съ други думи, учениятъ е съ капиталъ, а неучениятъ е безъ капиталъ. Въ живота и двамата могатъ да живѣятъ. Но условията на учения, и условията на неучения ще бѫдатъ различни. Учениятъ човѣкъ ще има опитностьта на миналитѣ поколения, ще може да се ползува отъ нея.
 
Въ друга категория спада интелигентниятъ. Интелигентниятъ ученъ, той може да използува науката въ по-широка смисъль; а интелигентниятъ, който не е ученъ може да е мѫдрецъ.* Човѣкъ може да бѫде мѫдрецъ, безъ да е ученъ. Въ дадения случай той лесно може да придобие познанията на миналото. И добиването на тѣзи познания отъ него наричаме самообразование. И тогава у човѣка тѣзи два процеса вървятъ. Има нѣща, които сме наследили отъ дѣди и прадѣди, бащи. Това е наука и науката може да се наследи. Известни познания, които проникватъ въ съзнанието на поколението, могатъ да се предадатъ. Има нѣкои познания, които могатъ да се прдадатъ. Напримѣръ, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Редъ поколения майкитѣ сѫ се учили на музика. И това е станало като вѫтрешна потрѣба на духа. Тѣзи качества на майката и бащата могатъ да се предадатъ. Следователно, можемъ да считаме, че известни качества могатъ да се предадатъ само тогазъ, когато станатъ несъзнателна наука въ човѣка. Това, което у човѣка е съзнателно, той може да го предаде. Тъй че, задачата на науката не е празна. Има нѣща въ науката, който сѫ празни, т.е. невѣрни. Но всички вѣрни работи, дълго време като се употрѣбяватъ, могатъ да се предадатъ.

 

MOK_BU_19_2.GIF

Забелѣжете следното положение. Да кажемъ, че имаме малка клетка А. Сегашнитѣ учени, които разсъждаватъ механически, казватъ, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизмѣня и отъ нея най-после е излѣзналъ човѣкътъ. Да допуснемъ, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първиченъ животъ. И да допуснемъ, че нѣма външна интелигентность. Кои сили ще я накаратъ тя да се раздвои? Кое е дало поводъ тя да се раздвои? Полученитѣ две клетки пакъ сѫ се раздвоили и т.н. Ученитѣ хора казватъ: известенъ инстинктъ, напоръ. Но това не е обяснение. Ако едно разумно сѫщество би наблюдавало строежа на една кѫща, какво ще констатира? Да допуснемъ, че една кѫща би се строила механически, да допуснемъ, че кѫщите се строятъ безъ хора. Варьта се носи сама съ механически срѣдства и тѣзи, малкитѣ влакове се турятъ, безъ да видишъ нѣкое живо сѫщество. Ако нѣкой наблюдава този процесъ, той би ви го описалъ. Преди тѣзи механически средства е имало живи сѫщества, но после тѣ сѫ се замѣнили съ механически средства.
 
Да кажемъ, че единъ органъ е покритъ съ три пласта клетки. Да кажемъ, че тѣзи клетки на кожата сѫ се охлузили и после, вечерьта тѣзи клетки се завзематъ и поправятъ кожата. Вашето съзнание не взема участие; вашиятъ обикновенъ умъ не е взѣлъ участие, но душата, която е жива вѫтре въ тѣлото, е дала разпореждане клеткитѣ да поправятъ. Понеже тази колективната душа подвижи**въ всички клетки. И следователно, когато душата даде известенъ потикъ, тя разбира езика на клеткитѣ. Щомъ тя каже на клеткитѣ, щомъ даде този вѫтрешенъ потикъ, тѣзи клетки знаятъ на кое мѣсто трѣбва да се работи.
 
Често, когато измѣстите разумното направление, което душата има въ тѣлото, и турите тамъ на ума мѣсто, вие влизате въ едно противоречие. Вашиятъ умъ може да знае какъ се е образувала болѣстьта, но вашиятъ умъ не може да цери болѣстьта. Душата може да цѣри. Когато човѣкъ пожелае да оздравѣе, моментално оздравява. А когато мисли, че трѣбва да оздравѣе, той не оздравѣва. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другиятъ процесъ е повърхностенъ. Даже у васъ всѣки може да познае кога действува умътъ и кога действува душата. Просто имате следующия примѣръ. Представете си, че имате златенъ часовникъ, мили сте се и сте го оставили нѣкѫде, изгубили сте часовника, забравили сте го нѣкѫде, но въ съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повръхностьта на вашето съзнание ви казва: “Еди на кое си мѣсто е той.” Отивате тамъ и нѣма го тамъ. Умътъ казва, че е на друго мѣсто, отивате тамъ, но и тамъ го нѣма. Дойде ви мисъльта: “Нѣкои е взѣлъ, отива си часовникътъ.” После ви дойде трета мисъль и прочие и прочие. Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: “Изгубихъ го. Трѣбва да си купя другъ.” Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: “Тамъ!” Интуицията излиза дълбоко отъ душата.
 
Та тѣзи две течения сѫществуватъ въ васъ. Нѣщата на ума сѫ вѣрни само за тѣзи нѣща, които сѫ подъ неговъ контролъ. За всяко нѣщо, което умътъ не може да мисли, душата може да го знае. Напримѣръ умътъ може да има следната мисълъ: “Азъ ученъ човѣкъ нѣма да стана.” Но душата не казва така.
 
MOK_BU_19_3.GIFСега се представете двама слуги: първиятъ слуга и вториятъ слуга. Единъ господарь ги праща да свършатъ нѣкаква работа. Следъ като прегледатъ слугитѣ тази работа, тѣ се връщатъ при господаря си и казватъ: “Тази работа не можемъ да я свършимъ, не е за насъ.” Въ този случай умътъ ли говори въ тѣхъ или душата? После дойде господарьтъ, който е заинтерисуванъ, и казва: “Тази работа може да се направи.”
 
Сега може да направите опитъ. Опитътъ седи въ следното, напримѣръ имате известенъ навикъ. Да допуснемъ, че имате навикъ да пушите тютюнъ, при това отъ съображение, че засѣга кесията ви и нѣмате достатъчно пари, вие казвате: “Излишенъ разходъ правя съ пушенето на тютюнъ.” И пита-те ума си: “Мога ли да напусна тютюна?” Умътъ казва: “Можешъ, ако искашъ.” Ти започнешъ день, два, три и после умътъ идва и казва: “Сериозна е тази работа, ти си навикналъ, ако напуснешъ този навикъ, зле ще ти стане. Я, пропуши!” И човѣкъ решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, отъ душата. Душата казва: “Тютюнътъ е наркотическо растение. И следователно, вѫтре то ще упражни едно лошо влияние въ организъма. И следователно, отъ здравословно гледище, непременно трѣбва да напуснешъ тютюна.” Тогава започва борба между ума, който има работа съ повърхностьта на съзнанието и отъ друга страна душата, която има работа съ разумнитѣ сили въ човѣка. Борбата започва. У човѣка се яви желание, после това желание се отметне и пр. И най-после или умътъ, или душата вземе надмощие. И тогава човѣкъ започва да се реформира отвѫтре.
 
Та рекохъ сега, при положението въ което се намирате, зависи до каква степень се е събудила душата. Казватъ: “Умътъ му е буденъ, но душата му спи още.” Това е приблизително вѣрно. А пъкъ има будни души съ спящи умове. А има нѣкои, у които и душата, и умътъ сѫ пробудени. А у нѣкои умътъ е пробуденъ, а душата не е пробудена, или обратно. А има нѣкои, у които умътъ и душата не сѫ пробудени и сѫ въ несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умътъ и душата въ съгласие. Вие казвате: “Ще тръгнемъ по пѫтя на общественото мнение.” Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука. Тамъ, дето обществото поддържа, че човѣкъ трѣбва да живѣе чистъ животъ, въ това съмъ съгласенъ. Но когато обществото поддържа, че човѣкъ трѣбва да отива на война, да се жертвува за обществото, питамъ: Това обществено мнение почива ли на дълбокъ законъ? Нима всѣки банкеринъ нѣма сѫщия законъ? Той казва: “Ти искашъ да ме убиешъ и азъ ще си отмѫстя.” Трѣбва ли да се поддържа едно обществено мнение, което нѣма основа? Основа въ самата душа? Не трѣбва да се поддържа.
 
Този законъ можете да го пренесете вѫтре въ вашия личенъ животъ. Мнозина отъ васъ нѣкой пѫть се намирате въ големи смущения. Седите и не можете да разрешите нѣкой въпросъ - каква область да започнете, какво да станете: химикъ или естественикъ, инженеръ ли, лѣкаръ ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр. Питатъ нѣкои: “Де има повече условия, за да се подобри живота?” Това сѫ второстепенни работи. Науката не трѣбва да бѫде само едно средство за прехрана. Отчасти може да бѫде така, но науката има и друго предназначение - да тури човѣка въ правия пѫть. Азъ мога да направя следното уподобление: когато човѣкъ тръгне въ пѫтя, той трѣбва да вземе необходимото за пѫтя. И съ науката той не трѣбва да се претоварва, той не трѣбва да вземе толкова много хлѣбъ, че да го повреди по пѫтя, а да вземе до първата станция. Истински ученъ човѣкъ е човѣкътъ, който постоянно се учи!
 
Онзи, който е обикналъ науката, на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има нѣкои, които сѫ свършили училището. Тѣ оставатъ съ старитѣ теории въ науката. Питамъ тогава: кой ученъ човѣкъ, кой капацитетъ ще кажатъ на прелѣтнитѣ птици, че времето се разваля? Има ли нѣкое обявление въ вестницитѣ, че времето ще се развали и да имъ каже: “За това вие трѣбва да вземете мѣрки.” […]***И единъ день тѣзи птици решаватъ да вървятъ. По какви съображения? Питамъ: дали въ тѣхъ, тѣ усещатъ, че времето ще се развали или въ тѣхъ настава една промѣна? Всѣкога, когато се промѣня времето, у човѣка настава една тежесть. Тамъ, дето сѫ на курортъ, птицитѣ стоятъ докато имъ е приятно, но щомъ усетятъ най-малката неприятность, казватъ, че не е време да се живѣе вече тукъ. А пъкъ тази неприятность се съвпада съ промѣната на времето.
 
Почти 99 на сто отъ настроенията, които хората иматъ, се дължатъ на времето. Напримѣръ неразположенъ си, песимистъ си, това все се дължи на времето. Какъвто вѣтъръ вѣе, така и човѣкъ мисли. Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркашъ въ джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето съ това? Бъркашъ въ джоба си и имашъ лошо настроение. Гладенъ си, могатъ да те питатъ какво общо има това съ времето? Азъ ще ви дамъ другото възражение: защо кесията ви е празна? Четири дена е валѣло дъждъ, никой не ви е ангажиралъ на работа и кесията ви се е изпразнила. Вие сте учитель, искате да преподавате. Дойде епидемия, […] на вашето стадо, разболѣятъ се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото безъ деца не може да преподавате.
 
Всички хора сѫ подъ влиянието на времето. То упражнява голѣмо влияние. Постави човѣка извънъ времето и нѣма никакво изключение. Спането е положение да излѣзнешъ извънъ времето и пространството и тогава не те смущава дали имашъ пари или не. Но щомъ влезнешъ въ време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху васъ. Въ времето и пространството влизатъ всички тѣзи складирани мисли. Опитноститѣ въ време и пространство се складиратъ така, както се складиратъ газоветѣ. Ако дѣдо ви, баща ви се е наплашилъ много отъ това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите паритѣ. Нѣкой отъ васъ казва: “Какво ще се прави? Животътъ е станалъ много тежъкъ.” Въ сегашното си състояние вие изживявате опитностьта на нѣкои   минали   поколения.
 
Значи 99 на стотѣ отъ мѫчнотиитѣ се дължатъ на времето. А едно на сто е това, което сега трѣбва да изживѣвате. Щомъ не сте разположени, казвате: “Времето е такова, барометърътъ спада. Влага има.” Обаче има една единица мѫчнотия. Този е въпросътъ, който трѣбва да разрешите. И когато нѣкой каже, че животътъ е много труденъ за разрешаване, то има само една единица мѫчнотия за разрешаване, нищо повече! Въ какво седи единицата? Имате едно лѣкарство, знаете какъ се лѣкува хрема. Сѫщевремено вие вървите и сте гладенъ. Рекохъ, вие имате единица мѫчение. Казвашъ: “Какво мога да направя съ тази единица?” Срещашъ български орачъ, който не може да оре. Постоянно му течатъ очитѣ. Той те пита: “Какъвъ цѣръ знаешъ?” Ти казвашъ: “Зная, но три деня не съмъ ялъ. Като се наямъ ще ти кажа единъ хубавъ цѣръ.” Той отваря своята торба, ти се наяждашъ, ти запалвашъ огънь, сварявашъ вода топла, туряшъ малко соль въ водата и забъркашъ. И казвашъ сега на този човѣкъ: “Тури въ шъпата си отъ тази вода, смръкни съ носа си веднажъ, дважъ и повече.” Следъ това изваждамъ едно шишенце, турямъ вода въ шишенцето и му казвамъ: “Довечера ще туришъ тази вода въ шъпата си и ще смръкнешъ. Утре пакъ.” И онзи, като смръкне казва: “Действително, малко ми поолекна!” Топлата вода и сольта му въздействуваха. Сольта е лошъ проводникъ за размножението на микробитѣ. И тя веднага е спрѣла този процесъ.
 
Та рекохъ, дръжте въ свѣта сѫщественото. Не се спирайте отъ това, което не ви трѣбва. Не туряйте много работи въ ума си. Турете въ ума си само една основна мисъль, една основна идея. Тази основна идея има само едно изключение. Въ 99 случая, тя може да ви помогне. А въ единъ случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човѣка не може да го заставите да направи това, което той не иска. Въ това отношение той е едно божество. У него има единъ особенъ инатъ. Той казва: “Това нѣма да направя.” И да го убеждавате, той казва: “Нѣма да го направя.” Това съзнание създава нѣкой пѫть голѣми вѫтрешни страдания. Някой пѫть казвате: “Бори се съ себе си.” Това е борба съ стария навикъ. Напримѣръ казвашъ: “Нѣма да ямъ.” Постишъ день, два, три и най-после ще ядешъ. Или казвашъ: “Нѣма да работя.” И най-после ще работишъ. Яденето е най-лесната работа, която природата ти е дала.
 
Нека дойдемъ до окултната наука. Човѣкъ, който иска да изучава окутната наука, трѣбва да знае следното: При окултната наука, при сегашното си положение човѣкъ трѣбва да изучава себе си. При окутната наука ще изучавашъ себе си. Кои сѫ спомагателнитѣ науки на окултната наука? Втори пѫть ми разправете за спомагателнитѣ науки на окултната наука. После ми разправете за спомагателнитѣ науки на наукитѣ.

Вие подъ окултна наука подразбирате тайната наука. Не е така. Окултната наука се занимава изключително съ силитѣ, които действуватъ въ живия организъмъ. И въ близка връзка съ тѣзи сили. Нѣкой казва: “Азъ съмъ единъ окултистъ.” Кои науки влизатъ въ обикновенитѣ окултни науки? - Хиромантия, физиогномия, френология, алхимия, астрология, гадание въ всичкитѣ му други форми.

 

MOK_BU_19_4.GIF

 
Да кажемъ, че ви попитатъ по единъ дълбокъ въпросъ; и вие се почешете по носа. И следъ като се почешете, ще турите рѫката си отстрани на кръста. Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това? Защо тургатъ на стомнитѣ дръжки? За да се носятъ по-добре. Значи, щомъ се почеше човѣкъ по носа, той казва: “Има усулъ.”
(Има му лесното.) Има усулъ, но какъ да го хвана сега? Човѣкъ, като отиде при стомната, гледа кѫде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е. Важно е отъ де да хванешъ предмета, отъ де да започнешъ първата нишка? Човѣкъ ще се почеше по нѣкой въпросъ. Следъ като се почеше по носа, тури си рѫката отстрани на кръста, следъ това започва да работи. Много пѫти нѣкой майсторъ работи въ кѫщата и се яви единъ сложенъ въпросъ. Тогава той се почеше, тури си рѫката и следъ това веднага дава нареждане какъ трѣбва да се направи. Не може ли безъ да се почеше по носа? И безъ да си тури рѫката на кръста? Ако той бѣше инженеръ и имаше свой планъ, той щѣше да огледа плана вѫтре въ книгата, и ще си тури рѫката на челото и ще каже: “Така трѣбва да се направи!” Но като нѣма планъ, той се чеше за носа и намѣри плана. Чешенето на носа е прелистване и после казва: “Разбрахъ тази работа.” Той приложи науката и почва да действува.
 
Вие питате: “Не може ли безъ чешене?” Може. Но трѣбва да имашъ планъ. Ако нѣмашъ планъ, трѣбва да се чешешъ по носа. Ти туришъ въ ума си, че не трѣбва да се чешешъ. Казвашъ: “Не трѣбва да се чеша.” И седишъ така. И не ти идва на ума. И речешъ да работишъ и не ти върви. Тогава иде другото положение. Ще намѣришъ другъ майсторъ, за да каже какъ трѣбва да се направи. А пъкъ щомъ се почешешъ, това е съкратена процедура. Това е едно правило отъ една стара наука. Ако си забравилъ тѣзи две правила, тогава ще търсишъ цѣлия день нѣкой да те учи. Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура. Трѣбва да се ползувате отъ тази наука. Мнозина отъ васъ изучавате хиромантията, астрологията, знаете аспектитѣ, лоши и добри аспекти, съвпадения на планетитѣ, но сами не вѣрвате въ това, защото нѣмате   опитность.

 

MOK_BU_19_5.GIF

Нека разгледаме единъ въпросъ отъ физиогномията, напримѣръ човѣшката брада. Отъ тѣзи форми бради, коя отъ тѣхъ ще разреши по-скоро въпроса? - Третия типъ, заострената брада. Това сѫ мекуриеви бради. Всички, които принадлежатъ къмъ Меркурий, сѫ все съ заострени шила (бради). Нѣщо, което е остро, то е Меркурий - ножъ, игла и друго. Той казва: “Направете го остро, то изисква по-малко пространство.” Първата брада е широка. Къмъ кой типъ спада тя? Когато брадата е заострена показва, че умътъ действува. А когато брадата е широка, показва, че действуватъ грубитѣ, физически сили. Първиятъ типъ брада е Марсовъ, волевъ, вториятъ типъ брада е на сърцето, а третиятъ типъ е на ума. Физическитѣ сили въобще взематъ просторъ, широкъ просторъ се изисква за тѣхъ.
 
MOK_BU_19_6.GIFСледователно, изисква се дълго време, догдето тѣзи физически сили се докаратъ въ действие. Да се възбудятъ. Човѣкъ, който физически е силно развитъ, изисква се дълго време той да работи, за да се превърне едно негово състояние въ друго. Ако такъвъ човѣкъ има MOK_BU_19_7.GIF и отгоре широки линии (главата и челото), то такъвъ човѣкъ и съ 9 чифта биволи не можете да го извадите отъ мочурлака, въ който е затъналъ. На тѣзи физически сили трѣбва такава една линия, която може да балансира. Не е само материята, която препятствува на известни сили. Трѣбва да имате съотвѣтнитѣ сили и въ духовния свѣтъ, за да можете да се борите съ една физическа мѫчнотия въ физическия свѣтъ.
 
Та рекохъ, вещиятъ хиромантикъ трѣбва да изучава не само рѫката, но той трѣбва да знае нѣщо и за физиогномията, френологията и астрологията. И само тогава може да прилича малко на единъ окултенъ ученикъ. Но ако разбира само рѫката, то е нѣщо специфично, специфично познание. Единъ лѣкарь не трѣбва да изучава само болѣзненитѣ състояния, но и здравословнитѣ състояния, за да намѣри разликата между здравия и боленъ организъмъ. И съвременитѣ лѣкари отъ чисто окултно гледище нѣматъ диагноза, да могатъ да познаятъ болестьта преди 10 години. Тѣ само нѣколко дена преди болестьта, казватъ, че пулсътъ е напредналъ, че температурата се е промѣнила и пр. А окултистътъ астрологъ 10 години по-рано казва: “Ако не вземешъ мѣрки, ще заболѣешъ отъ затлъстяване и отъ други болести.” И ще ти кажатъ тогава какви храни не трѣбва да ядешъ.
 
Та рекохъ сега, вие минавате за окултни ученици, спрете се и попитайте вашата душа. Тя ще ти каже, ти ще се учишъ. Нѣма да бъдешъ професоръ. И ще запишешъ това, което душата ти ще каже. Запитай душата си така: “Тази година какъ ще прекарамъ?” Тя знае и ще ти каже: Първиятъ месецъ отъ годината ще прекарашъ въ хрема, втория месецъ - въ треска. Въ третиятъ месецъ ще се изпотишъ и ще се поправишъ. А всички останали месеци ще ги прекарашъ въ голѣмо щастие. Питамъ, какво лошо има въ това? Първиятъ месецъ въ хрема, цѣлъ месецъ ще кихашъ, после ще дойде треската, защото хремата подготвя почва за треската. И следъ това ще дойде промѣната. Цѣла година ще прекарашъ добре. И ти ще кажешъ: “Попитахъ душата си и тя ми каза така и така. И така стана.” Но нѣкой пѫть нѣма да стане така. Душата ти е казала: “Първиятъ месецъ въ хрема ще бѫдешъ”, но никаква хрема не те хваща. Тя ти каза: “Вториятъ месецъ въ треска ще бѫдешъ”, но не те хваща треска. Тогава какво е станало? - Вмѣсто да е говорила твоята душа, дошълъ е и ти е говорилъ самозванния професоръ - умътъ.
 
Единъ човѣкъ преди две сѫществувания, когато е билъ на земята, е ималъ слуга, съ когото е постѫпилъ крайно несправедливо, изпѫдилъ е слугата си зимно време и последниятъ дълго време е страдалъ. Да допуснемъ, че тази година се съвпада споредъ изчисленията, този бившъ господарь да опита сѫщото. Въ това прераждане, този бившъ господарь сега служи при единъ господарь, който ще го изпъди и колко време ще седи безъ работа, азъ зная. Преди две сѫществувания онзи слуга, когото той е изпъдилъ, се е луталъ три месеца. Следователно и този бившъ господарь точно три месеца ще бѫде лутанъ. Това е писано на рѫката му. Съ микроскопъ трѣбва да гледашъ рѫката му. Три месеца ще бѫде безъ работа. Споредъ окултната наука всички тѣзи детайли на нашия животъ сѫ турени въ рѫката. И онзи, който познава, като погледне рѫката само, той знае и си казва: “Въ еди кое прераждане, напримѣръ въ предпоследното прераждане или преди три прераждания си направилъ това и това и въ еди кой си месецъ и година ще опиташъ резултатитѣ на доброто, което си направилъ въ миналото. То се връща върху тебе и опущенията, които си направилъ, и тѣ се връщатъ.”
 
Та всичко става споредъ Божествената […]*** всемогъщо Божествено Съзнание, което прониква цѣлата природа, и хроникира нѣщата. Това Божественото Съзнание никога нѣма да забрави и ще накара човѣка да пожъне последствията на своитѣ постѫпки - добри или лоши. Това Божествено Съзнание иска да докара всѣко едно сѫщество да пожъне последствията на своя животъ. Та въ сегашния си животъ да не се страхувате. Науката седи въ това, че туй, което мислите, което учите и което вършите, всичко това ще стане основа на вашето бѫдеще развитие.
 
Нѣкой пѫтъ казвашъ: “Дотегна ми, не искамъ да се уча.” Това сѫ празни работи. И сто пѫти да ти дотегне, това нѣма да те спаси. Единъ слуга работи при господаря си и казва: “Дотегна ми.” Азъ гледамъ рѫката му и му казвамъ: “Още единъ месецъ ти остана. Но този месецъ е опасенъ. Ако излѣзнешъ преждевремено, природата ще тури лихвитѣ, а ако свършишъ тѣзи противоречия, ще станешъ господарь.” За добритѣ си постѫпки човѣкъ става господарь, а за лошитѣ си постѫпки той винаги става слуга. Нѣкой пѫть вие искате да станете господарь. Рекохъ, писано е на рѫката ви да бѫдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човѣкъ ще слугува. Нѣкой казва: “Защо трѣбва да живѣя добъръ жи-вотъ?” - За да бѫдеш господарь. Така че човѣкъ отъ сега опредѣля въ бѫдеще господарь ли ще бѫде или слуга? Азъ взимамъ господарь и слуга въ най-добрия смисълъ. Рекохъ ако се обезсърдчавате и мислите, че животътъ е произволенъ, вие не разбирате живота на човѣка. Не разбирате вѫтрешния  животъ.
 
Та затова научно ще се стремите къмъ разуменъ животъ. Това е общо разбиране на живота. Каквото може да направите за бѫдеще зависи отъ сегашния ви животъ. Нѣкой пѫть вие трѣбва да слугувате три месеца, а вие нѣкой пѫть седите два месеца и напуснете работата. Напримѣръ Жанъ Вължанъ отъ начало го осѫждатъ на 5 години затворъ, но поради неговото бѣгство нѣколко пѫти, затворътъ му става 19 години. При всѣко бѣгане му турятъ по три години повече. Такива сѫ били физическитѣ закони. И най-после му се набиратъ 19 години. Ако Жанъ Вължанъ си излежеше 5-тѣ години, 14 години щѣше да спечели.
 
Подъ слуга и господарь разбирамъ следното, не разбирамъ въ букваленъ смисълъ на думата. Подъ слуга разбирамъ въ даденъ случай човѣкъ, който е ограниченъ отъ външни условия, а подъ господарь - който не е ограниченъ отъ тѣхъ.
 
Този законъ е вѣренъ въ природата. Когато ние искаме да избѣгнемъ последствията на нашия животъ, ние увеличаваме лошитѣ последствия съ 14. Не, че трѣбва да се подчинимъ безропотно, но онова, което имашъ да платишъ, плати го! И като платишъ, какво ще бѫдешъ? Ще бѫдешъ господарь!
 
- Само Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!
 
- Въ Истината е скритъ Животътъ!
 

16 лекция на Младежкия Окултенъ класъ

14.XII.1928г., петъкъ,

Изгрѣвъ

 


---------------------
* Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.
** подвижи - (остар.) живѣе, подвизава се
*** Въ оригнала е оставено празно мѣсто за 2-3 неразчетени думи



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 16 март 2017 - 07:14

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Учение и прилагане. Господарь и слуга





Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt