Jump to content

1928_12_07 Хигиена на живота


Ани

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ХИГИЕНА НА ЖИВОТА

5 часа сутриньта

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!

- Въ Истината е скритъ животътъ!

Размишление върху истинското щастие.

Само 10 души да прочетатъ темата. Доброволцитѣ само.

По полянитѣ всички ходятъ, но по високитѣ върхове малцина ходятъ. Трѣбва едно упражнение. Сега онѣзи, които сѫ ходили по високитѣ върхове, тѣ сѫ екскурзианти. Тогава можемъ да кажемъ: “Нека станатъ екскурзиантитѣ!”

Сега азъ ще ви говоря върху хигиена на живота.Въобще обикновенитѣ хигиенисти за какво говорятъ? 

На първо мѣсто въ хигиената седи въпросътъ за жилището. Жилището, въ което човѣкъ живѣе, трѣбва да бѫде удобно. Като се включва въ това и водата, храната, въздуха и свѣтлината, а после и неговото облѣкло. Обикновенитѣ хигиенисти въобще настояватъ за тѣзи нѣща, като важни, елементарни правила за хигиената. За да бѫде жилището удобно, човѣкъ непремѣнно трѣбва да има съзнание, че той се нуждае отъ жилище. После въ него трѣбва да се зароди съзнанието, колко прозорци трѣбва да има и колко голѣми трѣбва да бѫдатъ. Ако не съзнава това, никаква хигиена той не може да има. Здравословно състояние не е само човѣкъ да се роди, да му се даде форма и жилище, но той трѣбва да живѣе здравословно. Ако той живѣе въ това жилище и постоянно боледува, това жилище не е хигиенично. Много богати хора иматъ отлични здания, съ много прозорци, кѫщитѣ имъ сѫ чисти, при това постоянно боледуватъ. Нѣкои може да възразятъ, че това зависи и отъ храната. Да, но богатитѣ хора се хранятъ съ доста пищна храна, обаче какво е онова, което липсва въ яденето? Какво количество отъ яденето трѣбва да употрѣби единъ човѣкъ и колко такива единици сѫ нужни за едно ядене? Въобще при обикновенитѣ хора, колко грама хлѣбъ сѫ нужни, при нормално състояние? - 250, 500, 750, 1000 грама хлѣбъ е нормално. Сега има и анормално състояние. Нѣкой при едно ядене изяжда единъ килограмъ хлѣбъ или кило и половина. Казва: “Ама, азъ трѣбва да ямъ.” Питамъ: коя е истинската норма за яденето?

Сега хигиениститѣ казватъ: “Жилището трѣбва да бѫде удобно.” Какво разбирате под удобно, комфортно жилище? Удобно и хигиенично жилище е това, при което като влѣзешъ вѫтре, на която страна и да погледнешъ, да не ти произвежда неприятно впечатление, или да ти произвежда все една малка радость. Дето и да влѣзете въ това жилище, все да ви е приятно. Това е хигиенично жилище. Щомъ нѣмашъ тази малка радость отъ жилището, то не е хигиенично. Та това е положителна радость, доволенъ си отъ жилището си. Или, както казахъ, това е хигиенично жилище.

Сѫщиятъ законъ се отнася и до храната. Коя храна е задоволителна? Щомъ ядешъ известна храна, тя трѣбва до следния обѣдъ да ти причини една малка радость. Тази храна е задоволителна. Ако си ялъ правилно и ако храната е хигиенична, до следния обѣдъ ти трѣбва да чувствувашъ една малка радость, едно разширение въ себе си. Тогава и следния обѣдъ ще очаквашъ пакъ съ сѫщата интенсивность и съ сѫщата жажда. Тъй въ яденето може да има вече едно здравословно състояние. Щомъ стане едно малко промѣнение въ това малко чувство, въ храната има нѣщо примѣсено, тя не е вече хигиенична.

Тогава да дойдемъ до третия въпросъ - за облѣклото. Казватъ: “Човѣкъ трѣбва да има хубаво облѣкло.” Според хигиената, коя е хубавата дреха на съвременния културенъ човѣкъ? Хигиенична е тази дреха, която като облѣчешъ, както и да я носишъ, презъ цѣлия день трѣбва да усѣщашъ една малка радость, че носишъ тази дреха. Щомъ усѣщашъ една малка неприятность, тази дреха не е хигиенична. Цѣлиятъ комплектъ дрехи, въ цѣлото си облѣкло да усѣщашъ едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство отъ дрехитѣ си. Тази дреха или този комплектъ отъ дрехи, взетъ заедно съ шапката, съ връзката, съ палтото, съ рѫкавицитѣ, всичко, което ти е необходимо, въ него да нѣма никакъвъ дефектъ. Това наричаме хигиенично облѣкло. Облѣклото не трѣбва да бѫде съвършено, но да усѣщашъ една малка радость отъ него. Това облѣкло е хигиенично. Нѣкоя дреха, като я пипашъ, тя е малко остра, не ви е приятна. Хигиеничната дреха, трѣбва да знаете, трѣбва да бѫде добъръ проводникъ на живитѣ сили въ природата. Напримѣръ, хигиеничната дреха не трѣбва да изолира свѣтлината, или да изолира въздуха, но трѣбва да бѫде едно съ човѣка. И тя трѣбва да бѫде добъръ проводникъ и на топлината. И всѣки човѣкъ трѣбва да знае какви дрехи трѣбва да носи.

Хигиената още не се е занимавала съ този въпросъ. Тя разглежда въпроса другояче, отъ съвсемъ материално гледище. Въ дрехитѣ трѣбва да участвува и съзнанието. Човѣкъ, който иска да има хубави дрехи, не трѣбва да гледа само формата на тази дреха, но тази форма трѣбва да съотвѣтствува и на тѣлото. Той трѣбва да има малка радость и отъ дрехата и да е доволенъ. При това, каквато часть отъ дрехата и да пипне, да му причинява една приятность. Да усѣща една малка мекота отъ дрехитѣ. Такова облѣкло е хигиенично. Когато дойдемъ до ученицитѣ на окултната школа, тѣ взиматъ тия правила вече въ съображение.

Та рекохъ, отъ хигиената на физическия свѣтъ ние минаваме къмъ хигиена на живота. Въ хигиената на живота влизатъ три елемента: мисъльта като елементъ, чувствата като елементъ и действията или постѫпкитѣ на човѣка, като трети елементъ - М. Ч. Д-П. Тогава рекохъ така: една мисъль е хигиенична, на която пламъкътъ никога не се намалява. Мисъль, на която пламъкътъ може да се намали, тя не е хигиенична. Всѣко чувство, на което интенсивностьта може да се намали, това чувство не е хигиенично. И всѣко действие, което въ даденъ случай може да се изврати, това действие или тази постѫпка не е хигиенична. Следователно, отъ чисто научно гледище, вие всѣкога може да търсите такива мисли, такива чувства и такива действия, на които пламъкътъ не се намалява. Защото казва нѣкой: “Животътъ ми е тъменъ.” Защо е тъменъ? Защото пламъкътъ му се намалява. Защо е тъменъ твоятъ животъ? - Защото пламъкътъ на твоята мисъль се е измѣнилъ. Тогава? Ако пламъкътъ на твоята мисъль се е измѣнилъ, какво трѣбва да правишъ? - Внеси единица любовь. Единицата е следното нѣщо: намѣри едно сѫщество, което дълго време е очаквало нѣкого, да му помогне. И следъ като помогнешъ на това сѫщество, твоятъ пламъкъ ще се възстанови. Ти, като се стараешъ да помогнешъ на това сѫщество, това сѫщество ще възстанови естествения пламъкъ на твоята мисъль. Това не се отнася до праната. Запримѣръ, това сѫщество дълго време е искало да се учи, моли се, иска знания, въ него има такъвъ жаръ, навсѣкѫде ходи, търси нѣкой да го извади отъ това забутано положение. Ако ти му се притечешъ на помощь и дадешъ потикъ на неговата мисъль, която той иска да реализира, това сѫщество ще възстанови пламъка на твоята мисъль.

Сега да ви обясня тази мисъль. Едно правило има, единъ законъ, който казва: “Обичай ближния си като себе си.” Това положение пълно ли е? Тъй, както сега се схваща, то е пълно, но на това изречение липсва нѣщо. Какъ любятъ хората себе си? Хората още не знаятъ да любятъ себе си. Ако извадя едного отъ васъ и го запитамъ: “Какъ любите себе си?” Какво ще отговорите? Човѣкъ люби себе си само тогава, когато пламъкътъ на неговата мисъль никога не се намалява, когато пламъкътъ на неговото чувство никога не се намалява и когато пламъкътъ на неговитѣ действия никога не се намалява. Този човѣкъ има съзнание, той обича себе си, той тачи своитѣ мисли. Той не казва: “Азъ не мога да мисля, азъ нѣмамъ любовь.” За такива мисли и за такива чувства азъ не говоря. Човѣкъ трѣбва да каже: “Тази мисъль, която имамъ, е права; това чувство, което имамъ, колкото и да е малко, и то е право.” Азъ не говоря за великитѣ мисли и за великитѣ чувства. Азъ говоря за микроскопическитѣ мисли и чувства. Ако ние [не] тачимъ тѣхния пламъкъ, тогава ще изгубимъ и този пламъкъ, който тѣ иматъ. Ако азъ не оцѣнявамъ своята мисъль, какъ ще оцѣня мисъльта на другитѣ! Ако азъ себе си не уважавамъ, какъ ще уважавамъ другитѣ? Ако азъ себе си не любя, какъ ще любя другитѣ? Това значи да любишъ себе си въ другитѣ, нищо повече. Да любишъ себе си въ ближния, значи да живѣешъ въ ближния и да любишъ себе си въ ближния. Ти, като любишъ себе си въ ближния, ти ще любишъ и ближния си. Въ това отношение се обясняватъ и думитѣ Христови: “Азъ живѣя въ Отца си.” Какво значи да любимъ Бога и какво значи Богъ да ни люби? Когато Богъ ни люби, Той люби и себе си въ насъ. А когато ние любимъ Бога, любимъ себе си въ Бога. Тогава? Най-първо трѣбва Богъ да ни обикне. Най-първо Богъ трѣбва да обикне себе си въ насъ и следъ това ние да обикнемъ себе си въ Бога, а после да обикнемъ Бога въ себе си.

Сега това е вече въ проявленията. Това е законъ на съзнанието. Нѣкой ще каже: “Какъ ще стане тази работа? Я, ми обяснете!” Който иска да му се обясняватъ тия работи, той всѣкога ще остане простакъ. Щомъ ви казвамъ, вие мислете, че това го разбирате. Сега да ви дамъ едно обяснение: не мислете, че всѣко нѣщо, което вие разбирате, е разбрано. Ама, че на онова, малкото дете, като дадете хубавата пита, то безъ да знае елементитѣ на хлѣба, усѣща тази вѫтрешна радость, която се явила у него. Онзи, който знае всички тайни на хлѣба и който знае всички тайни на живота, както и детето, което не ги знае, презъ питата еднакво разбиратъ. Има едно вѫтрешно разбиране. Не мислете, че трѣбва научно да ви се обясняватъ тия нѣща. Не е мисъльта, която води живота. Защото, когато ние умствено се убѣждаваме, и умствено се разубѣждаваме. Има нѣщо, което може да се почувствува и което може да се опита и отъ този опитъ на съзнанието, никой не може да ме разубѣди.

Като съмъ тръгналъ изъ пѫтя нѣкой казва: “Ти не виждашъ, не можешъ да ходишъ.” Хубаво, да направимъ опитъ. Елате съ мене. Ти нали виждашъ? Рекохъ на трети: “Хвърлете на 20 крачки отъ тукъ една игла.” Азъ посочвамъ на първия да я търси. Той ме критикува, че азъ не виждамъ, но той търси, търси и не може да намѣри иглата. Азъ тръгвамъ и я намирамъ. Кой вижда повече отъ двамата? Който намира иглата, вижда повече отъ онзи, който не може да я намѣри. Следователно, въ нашето съзнание, когато то може да ме рѫководи въ правия пѫть, тъй както очитѣ, значи очитѣ сѫ въ едно здравословно състояние. Човѣкъ, който никога не се спъва въ живота си, очитѣ му сѫ нормални. Спъването показва, че има една анормалность. Нѣкой пѫть криво виждаме терена, по който вървимъ и вследствие на това не правимъ право своитѣ изчисления и вследствие на това не вървимъ правилно. Съзнанието е окото на човѣшкия животъ. Когато нашето съзнание е будно, тогава спъване не може да има. Ако има спъване, нека признаемъ факта, че единствената причина е у насъ - съзнанието ни не е напълно пробудено, има нѣщо, което ни липсва. А щомъ липсва, ние можемъ да го доставимъ. Въ тази положителна философия на живота подразбираме, че условията на живота сѫ дадени на човѣка и той трѣбва да разработва тия условия въ себе си. Защото ако нѣмаме дадени условия, тогава е безпредметно да правимъ известни усилия. Следователно животътъ ни е даденъ. Въ живота влизатъ елементитѣ: пламъкътъ на мисъльта, пламъкътъ на чувствата и пламъкътъ на човѣшкитѣ постѫпки.

Сега, това е още елементарната страна на самия животъ. Това сѫ елементи, съ които вие трѣбва да започнете. Запримѣръ, ако известна мисъль понижава вашия животъ, отхвърли тази мисъль. Тя не е здравословна. Запримѣръ ти казвашъ: “Азъ искамъ да свърша университетъ.” Ходишъ нагоре - надолу и после казвашъ: “Що ми трѣбва да си боля главата?” Питамъ: тази мисъль здравословна ли е? Човѣкъ, който мисли по този начинъ, той е като онзи работникъ, който казва: “Цѣлиятъ день азъ ще работя, но вечерьта ще се напия хубаво.” Едва спечелилъ 150 - 200 лева и казва: “Сега ще се наямъ и напия хубаво.” Добре, но на другия день главата го боли и въ джоба си нѣма нищо. Питамъ: това усилие хигиенично ли бѣше? Хигиенично бѣше да работишъ, но следъ това да те боли коремъ, не е хигиенично. Ако следъ едно угощение усѣщашъ една малка радость, че си се видѣлъ съ приятелитѣ си и следъ това искашъ и втори пѫть да се срещнешъ съ тѣхъ, добре, това угощение е хигиенично, но ако следъ това угощение те боли главата, това угощение не е на мѣстото си. И тогава, дето си работилъ цѣлъ день, ти си изгубилъ нѣщо отъ себе си.

Следователно, оставете настрана всички ония мисли, чувства и постѫпки, които понижаватъ живота ви. Оставете ги настрана, каквито и да сѫ тѣ, въ каквито дрехи и да сѫ облѣчени. Нека дойде една мисъль, която е облѣчена хубаво, безъ дефектъ, която да внесе хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта. Тя трѣбва да внесе въ живота една малка радость, постоянна, но не голѣма радость.

Та рекохъ, сегашниятъ вѣкъ е вѣкъ на усилена деятелность, понеже при възпитанието се допущатъ криви насоки. Нѣкой казва: “Ама, азъ трѣбва да се проявя въ живота.” Отлична е тази мисъль. Въ какво трѣбва да се проявишъ? “Ама, азъ трѣбва да бѫда полезенъ.” Въ какво трѣбва да бѫдешъ полезенъ? “Ама, азъ трѣбва да го организирамъ.” Въ положителната философия на истинския животъ, ако ти организирашъ живота и този животъ свърши съ смърть, питамъ: какво си организиралъ? Ако ти си организиралъ живота и той свърши накрая съ единъ фалитъ, какво си организиралъ? Или ако си свършилъ по художество и рисувашъ само най-хубавитѣ картини и най-после всичкитѣ ти картини се разрушатъ, какво си придобилъ? Не е само да създадемъ нѣща. Казватъ: “Да се създадатъ мисли.” Не е само мисъльта въ живота. “Ама, трѣбва да умре нѣкой, за да живѣятъ другитѣ.” Това не е философия.

Питамъ тогава: ако азъ съмъ на нивата и ора съ воловетѣ си, имамъ единъ чифтъ волове, кое е по-добре: да продамъ воловетѣ или да ги заколя и да ги изямъ или и тѣ да живѣятъ и азъ да живѣя и да работя съ тѣхъ? По-хубаво е воловетѣ да останатъ да живѣятъ и азъ да работя съ тѣхъ, отколкото азъ да остана само, а тѣхъ да премахна. Защото, ако останешъ самъ да живѣешъ, ще извършишъ работата на магарето. А работата на магарето върши всѣки, който грѣши. Всѣки, който грѣши, е едно магаре. Това значи символа на магарето. Всѣки, който грѣши и който мисли злѣ, който постѫпва злѣ, е едно магаре. Е, тогава? Ще кажешъ на нѣкой човѣкъ, който грѣши, така: “Ти си едно магаре, не мислишъ право, не чувствувашъ право, не постѫпвашъ право.” - “Какъ тъй да съмъ магаре?” Сега такава е терминологията на хората. И забележи, кажешъ ли на единъ човѣкъ, че не постѫпва право, твоятъ животъ не е мораленъ, той ще каже: “Остави тия работи!” Но кажи му една формула, която може да е измислилъ, кажи му: “Ти си едно магаре!” Той ще каже: “Какъ!” Ти си го засегналъ много. Направилъ си му една операция и тази операция на мѣсто е дошла.

Магаре е силна дума. Магарето показва, че грѣшникътъ не е научилъ закона на жертвата. Той яде и пие, но и харчи съ своитѣ другари, а това не е жертва. После казватъ за нѣкого: “Той е уменъ.” Да, уменъ, но само за себе си. Да открадне оттукъ - оттамъ, но не и да направи нѣкое добро. После иде буквата “г”. Това е онзи овчарь, който има кука, но да гони това - онова, все за да открадне нѣщо, но никога не хваща нѣкой, който се дави. Буквата “га” не помага на бедния. Буквата “а” се повтаря въ тази дума. Иде следъ това буквата “р”. Тя е единъ чукъ. Това е юнакътъ, който иде съ своя чукъ, и може да удари нѣкого по главата, но той никога не туря този ножъ, за да помогне, да освободи нѣкоя вдовица или сираче отъ гладъ. И най-после буквата “и” показва, че магарето има всичко, но всичко изтича навънъ. Такъвъ човѣкъ никому полезенъ не може да бѫде, никому полза не може да принесе. Той е единъ източникъ, който отвсѣкѫде тече, но много дупки има. Казва: “Азъ напълнихъ стомната,но тя изтича отвсѣкѫде.” Това е то “магари”. И тогава, за да преобразите това магаре, ще напишете така: иргамъ. Играмъ.Човѣкъ всѣкога може да поправи една своя постѫпка, ако знае какъ да започне съ онѣзи елементи, отдето е започнала погрѣшката. Вие знаете при разплитането на синджиритѣ, домакинята, която е плела синджира, като дръпне още първия синджиръ, веднага ще се разплете всичко. Ти трѣбва да знаешъ какъ да постѫпвашъ. За всѣко нѣщо си има своя постѫпка.

Сега, да оставимъ магарето и да се върнемъ къмъ въпроса за хигиената. Магарето е една сила, която въ старо време е означавала една природа, за която се е разисквало много. Много уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да знае да влада магарето. Вие знаете какъ като се заинати магарето, какво значи. После, това магаре, колкото и да го учишъ, то си има свои навици. Ти не можешъ да го отучишъ отъ неговитѣ навици. И ако единъ день неприятельтъ те гони и ти бѣгашъ, магарето ще те издаде. То ще каже: “Дръжте го, азъ го нося!” Реве това магаре. Магарето е емблемъ на една необуздана сила и често вие чувствувате, че въ характера ви има нѣщо, съ което не можете да се справите. Каквото и да правите, то все реве. При това казватъ, че магарето е една разумна сила, но моралъ нѣма. Никакво приличие нѣма у магарето. Неговото безобразие нѣма край.

Рекохъ, нѣкой пѫть ние търсимъ магарето отвънъ, но нѣкой пѫть и ние загубваме благоприличието. Мислите ли, че това магаре въ обществения съвремененъ строй не може да има почтено мѣсто? То е пакъ на почтено мѣсто. Английската кралица Виктория имала едно магаре, което имало 12 лѣкари, да го гледатъ. Тази кралица обичала да се вози на магаре. Питамъ: това магаре, което минава за толкова пословично, какъ се е домогнало до този царски дворъ? При това да има 12 лѣкари, които да треперятъ на него. Значи, това е едно изключение, което показва, че магарето може да поумнѣе. И действително, има умни магарета. Единъ отъ нашитѣ братя въ Търново имаше едно магаре, което азъ наричахъ “умното магаре”. Целиятъ день не реве, само пасе. Но когато види господаря си, тогава започваше да реве. И после, като види, че следъ малко ще изгрѣе слънцето, ще се спре, ще се моли, помръдва си малко ушитѣ и като изгрѣе слънцето, ще колѣничи на преднитѣ си крака. После ще се поизтърси и пакъ ще тръгне да пасе. Това показва, че и най-отрицателнитѣ сили въ нашето естество могатъ да претърпятъ известно преобразувание, стига да знаемъ какъ да постѫпваме.

Та рекохъ, магаретата, воловетѣ, животнитѣ, които сѫществуватъ, това сѫ сили на човѣшкото естество. И въ френологията за твърдостьта на човѣка и неговата воля, като емблемъ на неговата воля турятъ магарето. Значи по-твърдо сѫщество отъ него нѣма. То е много издържливо сѫщество. После, магарето е много тщеславно, но е и много горделиво. Ти пусни магарето, то всѣкога води напредъ. То всѣкога води камилитѣ, казва: “Макаръ че съмъ магаре, вървя напредъ, предъ камилитѣ и предъ овцитѣ.” Навсѣкѫде то е първо. Никога не остава назадъ. Та рекохъ, тази чърта у магарето не е лоша. Да има човѣкъ високо мнѣние за себе си, когато заслужава това мнѣние, е право. Човѣкъ трѣбва да има високо мнѣние за себе си. Но това мнѣние трѣбва да го заслужава.

И рекохъ, вие младитѣ отъ класа никога не трѣбва да се надцѣнявате въ себе си, нито трѣбва да подцѣнявате своитѣ сили и своитѣ мисли. А винаги ще имате една ясна представа за своитѣ сили и за своитѣ мисли. Нѣма да казвате: “Азъ не съмъ толкова надаренъ.” Дарбата, това е усилието на твоя духъ постоянно да придобива. Даровитиятъ човѣкъ е работилъ въ миналото, а ти, който имашъ малко дарби, сега като работишъ, за бѫдеще ще имашъ повече. Пъкъ като не работишъ сега, за бѫдеще не само за бѫдеще, но и въ сегашния си животъ нѣма да имашъ нищо. Има хора, които въ сегашния си животъ идватъ до голѣми постижения чрезъ усиленъ трудъ и постоянство.

Сега вие ще схващате хигиената така: права мисъль е тази, на която пламъкътъ никога не се намалява. А дето пламъкътъ никога не се намалява, свѣтлината е равномѣрна. Следователно, по тази свѣтлина вие ще познаете характера на вашитѣ приятели, до известна степень. Човѣкъ и себе си не познава. Той трѣбва да се учи да познава себе си, а не да знае себе си, какъвъ е. Даже и най-великитѣ мѫдреци още не сѫ достигнали до тамъ да познаватъ себе си, своя произходъ. Тѣ знаятъ нѣщо за себе си, повече знаятъ, отколкото обикновенитѣ хора. Но рекохъ, човѣкъ трѣбва дълго време да изучава себе си, понеже има много работи да се изучаватъ въ човѣшката душа. На васъ ще ви кажа една мисъль: Душата, това сѫ всички способности. Подъ думата “душа” въ този обширенъ окултенъ смисълъ, разбирамъ всички възможности, които Богъ е турилъ. Това е душата. Въ душата сѫ свързани всички възможности на човѣка. И умътъ, и сърцето, и волята, всички сили въ човѣка работятъ за душата. Човѣкъ, който нѣма душа, той нѣма възможности. Щомъ човѣкъ отрича своята душа, този човѣкъ не може да прогресира.

Щомъ отречешъ душата си, ти ще дойдешъ до своята мисъль. Можешъ да имашъ известно философско познание, но мисъльта е много неустойчива. Да плачешъ за нещастието на хората и да помагашъ на хората, това сѫ две нѣща различни. Ама хората въ театъра колко плачатъ за страждущитѣ, колко сълзи проливатъ за тѣхъ. Нима мислите, че когато нѣкой проповѣдникъ говори въ нѣкое събрание и изнася страданията на беднитѣ хора, всички нима не плачатъ? Плачатъ, но като излѣзатъ отвънъ, тѣ казватъ: ”Отлично говори проповѣдникътъ. Колко много плакахме! Какви страдания иматъ беднитѣ!” А наоколо имъ много бедни хора, тѣ ги отминаватъ. Това още не е човѣкътъ. Да мисли човѣкъ правилно, това е човѣшко; да чувствува човѣкъ правилно, и това е човѣшко; и да действува човѣкъ правилно, това е човѣшко. И тогава азъ изваждам: ако мислишъ по човѣшки, а не чувствувашъ по човѣшки, ти [си] само една трета отъ човѣка; ако мислишъ правилно, чувствувашъ правилно, а не постѫпвашъ правилно, ти си две трети отъ човѣка. Пъкъ, ако мислишъ правилно, чувствувашъ правилно и постѫпвашъ правилно, ти си три трети човѣкъ или едно цѣло, което съставлява човѣкътъ. Това е мѫдрѣцътъ.

Най-първо имаме една трета, две трети - това е фазитѣ, презъ които човѣкътъ миналъ въ миналото. Вие се намирате въ борба. Докато дойдете до мѫдреца - три трети. Това е човѣкътъ, това е мѫдрецътъ. Неговиятъ пламъкъ на мисъльта е постояненъ. Неговиятъ пламъкъ на чувствата е постояненъ и неговиятъ пламъкъ на постѫпкитѣ е постояненъ. Мѫдрецътъ не люби и не разлюбва, както правятъ другитѣ хора. Той като люби, неговата любовь е любовь; той като мисли, неговата мисъль не се измѣня. Неговата мисъль е постоянна. Неговата мисъль е разнообразна и неговитѣ постѫпки не се мѣнятъ. Каквото е направилъ мѫдрецътъ, той не съжалява. И каквото е мислилъ мѫдрецътъ, той не съжалява за своята мисъль. Мѫдрецътъ винаги се радва на своята мисъль, на своитѣ чувства и на своитѣ постѫпки. Това е мѫдрецътъ.

Та рекохъ, за васъ идеалъ ще бѫде мѫдрецътъ. Да имате нѣщо, на което да се радвате. Вие казвате: “Да свършимъ училището!” Какво ще свършите? Българитѣ казватъ: “Облѣкълъ се Илия и като се погледналъ, пакъ въ тия.” Правата мисъль или свѣтлата мисъль е достояние само на мѫдреца. Мѫдростьта е най-висшето и ако вие търсите знанието, то е въ Мѫдростьта. Пъкъ ако търсите най-възвишеното въ свѣта, то е въ Любовьта. Най-възвишеното чувство, което сѫществува въ свѣта, и тукъ на земята, и между ангелитѣ, и въ Божествения свѣтъ, то е Любовьта. Това е вѣчниятъ идеалъ, за който хората едва ли иматъ нѣкаква представа. Нѣкой казва: “Азъ съмъ разочарованъ.” Човѣкъ, който се разочарова, той не е сънувалъ нищо за Любовьта. Въ Любовьта нѣма никакво разочарование. Това разочарование, което нѣкога сѫществува, седи въ следното: най-първо човѣкъ чувствува, че люби и той се радва, като люби. Обаче единъ день неговото чувство се смѣня, той иска и да го обичатъ, а нѣма кой да го обича. Въ момента, когато той смѣни своята любовь, мѣни и формата на съзнанието си. Докато той съзнава, че обича, той е идеалистъ, то е половината на неговото възпитание. Щомъ почувствува той, че нѣма кой да го обича, той вече е нещастенъ. А кой е нещастенъ? - Когото не обичатъ. Тогава има два вида нещастни хора: нещастни хора, които не любятъ и нещастни хора, които не ги любятъ. Мѫдрецътъ се отличава по това, че той и като не го любятъ е пакъ щастливъ. Той пакъ се радва. И въ безлюбието е пакъ щастливъ, защото той обича хората, но никога не ги изнасилва тѣ да го любятъ, остава на тѣхната добра воля. Казва: “Възможно е, тѣ още не ме познаватъ, азъ още не съмъ се изявилъ.” И той пакъ се радва. Казва: “Все ще дойде единъ день, когато тѣ ще ме обикнатъ.” Никога не туря граница, не казва: “Менъ никой не ме обича.” Нищо не значи това. Ако сега не те обичатъ, утрѣ ще те обичатъ. Ако сега не те обичатъ, на втория, на третия день ще те обичатъ.

Този законъ може да употрѣбите и въ този смисълъ: ако днесъ не постигнете една мисъль, утрѣ ще я постигнете. Поставяйте винаги само за единъ день. Не туряйте дълъгъ срокъ за седмици, за месецъ. Нито за повече време. Тѣ сѫ съвсемъ други математически количества. Съ такива голѣми единици само мѫдрецитѣ, ученитѣ, голѣмитѣ хора, адептитѣ работятъ, а вие, като обикновени хора, които сега се възпитавате, турете срокъ само за единъ день, за единъ - два часа, нѣкой кратъкъ периодъ. Този е начинътъ за себевъзпитанието. По другъ начинъ не може да се възпитате. Казвате: “Азъ искамъ да се възпитавамъ.” Твоятъ пламъкъ трѣбва да се разширява. Ако твоята мисъль не внесе разширение, тя не е права мисъль. Ако имашъ една мисъль, която внася безпокойствие, пламъкътъ ѝ не е постояненъ. Ти трѣбва да имашъ една мисъль, на която да се радвашъ и да усѣщашъ, че този пламъкъ е постояненъ. Ще имашъ едно чувство, на което да се радвашъ. Има чувства, които не зависятъ отъ васъ. Тѣ ще измѣнятъ своя пламъкъ. Но всѣки день ще имате едно чувство, една мисъль въ себе си, на които пламъкътъ никога да не се измѣня. Тази мисълъ ще съставлява за васъ една постоянна радость, едно звено. На втория день може да дойде друга мисъль, втора, четвърта, хиляди мисли и тѣхниятъ пламъкъ, като се съедини въ едно, ще образува голѣмата радость. А само едната мисъль, сама по себе си образува най-малката радость въ мисъльта. Едно чувство само́, образува най-малката радость въ чувствата. А когато се събератъ много чувства заедно, ще образуватъ голѣмата радость. Това е Любовьта. Това е максимата, която вие трѣбва да приложите. Това е науката, върху която трѣбва да работите. И по този начинъ като вървите, ще дойдете до съвременната наука, да знаете напримѣръ какво е отношението на вѫглерода у васъ.

Какво казватъ съвременнитѣ химици, какво количество вѫглеродъ се намира въ човѣшкото тѣло? Срещнали ли сте нѣкоя статистика, която да съобщава това? Количеството на вѫглерода е точно опредѣлено, съ много голѣма точность. Има три качества на вѫглерода. Има единъ вѫглеродъ, който носи въ себе си една часть отъ материята. Той не е промѣнливъ, нито се съединява, нито се разлага, нито гори, нито загасва. Следователно, когато у тебе желанията не загасватъ, когато у тебе мислитѣ не загасватъ, твоятъ вѫглеродъ е отъ този видъ, а има втори видъ, който се мѣни. Постоянно почернява. Нали казва нѣкой: “Тъмни ми сѫ мислитѣ, тъмни ми сѫ чувствата.” Вѫглеродътъ, който играе важна роль, не е тъй измѣнчивъ. Тогава ще притурите единица Любовь и две единици Мѫдрость. Всички ще се върнете къмъ първия вѫглеродъ.

Сега ще кажете: “Какво означава единица Любовь и две единици Мѫдрость? Нали ви обяснихъ какво значи единица любовь? За Мѫдростьта ще намѣришъ две сѫщества, които се стремятъ къмъ знанието, които изучаватъ Мѫдростьта и ще изучишъ тѣхния характеръ. Тъй че, ще изучишъ двама хора на мисъльта. Ще намѣришъ двама мѫдреци и ще ги изучавашъ. Единъ день ще отидешъ при единия, а на втория день ще отидешъ при другия. И това, което видишъ отъ тѣхъ, ще приложишъ въ живота си. А за единицата отъ Любовьта ще намѣришъ единъ светия, който съ години се е молилъ на Бога, че цѣлата мѣстность е засегната отъ неговата молитва. За единъ день ще отидешъ при него и ще видишъ какъ живѣе той. И ще приложишъ отъ неговата свѣтлина. Ще вземешъ една малка единица отъ неговата Любовь. Ти като него нѣма да станешъ, нито се [стреми] да станешъ като него, но ще вземешъ малко подкваса отъ него. Често въ селата взиматъ единъ вѫгленъ, когато нѣматъ кибритъ, за да си запалятъ огъня. Това е единицата. Нѣкой казва: “Човѣкъ да се осланя на разума. Съ разуменъ човѣкъ трѣбва да се върви напредъ.” Вие не се осланяйте толкова на разума. Той не е най-висшето. Разумътъ е единъ слуга на ума. Разумътъ знае да критикува. Той може нѣкога да ти покаже правия пѫть, но ще ти каже: “Не ти трѣбва да ходишъ съ него. То не е още за тебе.” Запримѣръ разумнитѣ хора много мѫчно свършватъ училището. Разумнитѣ хора много мѫчно ставатъ художници, музиканти. Разумнитѣ хора много мѫчно ставатъ мѫдреци. И проповѣдници не могатъ да станатъ разумнитѣ хора. У тѣхъ философия колкото искашъ. Но специфично тѣ нищо не знаятъ. Всичко знаятъ, но нищо не сѫ приложили въ живота си. Повикай го да ти свърши нѣкоя работа, той не може да ти я свърши. На разумния човѣкъ липсва нѣщо. Разумностьта е едно качество на физическия човѣкъ или дето се казва: отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме.

Та рекохъ сега на васъ ученицитѣ, който отъ васъ влѣзе да се учи, той е изложенъ на обезсърдчения въ живота. Какво показва обезсърдчението? Че това, къмъ което ти се стремишъ, ти го считашъ за непостижимо. Тамъ е всичката погрѣшка. Значи пламъкътъ на твоята мисълъ се е измѣнилъ. Ако не се е измѣнилъ, ти нѣмаше да се обезсърдчишъ. Щомъ се обезсърдчишъ, ще знаешъ, че единъ отъ елементитѣ на твоята мисъль е изгубилъ малко отъ своя пламъкъ. Мисъльта е права, но ти отлагашъ, значи съдържание нѣма. Тогава и пламъкътъ на твоето чувство се е измѣнило, ще го поправишъ. И най-после пламъкътъ на твоята воля или човѣшкиятъ разумъ се е измѣнилъ, ще го поправишъ. Защото разумъ и воля азъ ги съединявамъ. Защото волевиятъ човѣкъ е разумния човѣкъ. Разумътъ е най-високото на земята, но разумниятъ човѣкъ, ако не се направлява отъ Мѫдростьта, той става жестокъ човѣкъ. Защото волевиятъ човѣкъ, разумниятъ човѣкъ има волята на магарето. Той има и ума на магарето, и волята на магарето. Намѣсто той да се жертвува, той всички други жертвува. Защото М-то е наука за жертвата, да знае човѣкъ какъ да постѫпва. М-то е взето от древностьта, то е единъ символъ, който означава наука.

Славянитѣ сѫ взели това V и сѫ го обърнали. Нашето Л е латинското V. Има и дубъл ве - W. Това е законъ на противорѣчията. А славянитѣ сѫ го обърнали и сѫ го направили Л - значи стремежъ къмъ Бога. Това, което въ латинската азбука показва противорѣчие, славянитѣ го турятъ като стремежъ къмъ Божественото. То е законъ за смѣна на енергиитѣ. Значи да обърнешъ известни енергии отъ известно направление въ д[руго] за добро. Когато сѫ изучавали закона на кабалата, сѫ дошли до убѣждението, че буквитѣ, това сѫ формули. Всѣка една буква може да се разложи, както въ химията или въ математиката има известни формули, единъ законъ, по който могатъ да се разложатъ тия формули, за да се работи съ тѣхъ. Учениятъ знае начинитѣ, по които се добиватъ тия сили.

Сега на първо мѣсто говорихме за хигиената, за тритѣ елемента на физическото поле - кѫща, храна и облѣкло. А въ духовния свѣтъ: мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ.

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!

- Въ Истината е скритъ животътъ!

7 часа сутриньта

15 школна лекция на

I-ви Специаленъ Окултенъ класъ

7 декември 1928г., петъкъ,

Изгрѣвъ, София

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Хигиена на живота

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление върху истинското щастие.

За какво говорятъ хигиениститѣ? — На първо мѣсто тѣ иматъ предъ видъ храната, водата, въздуха, свѣтлината, облѣклото и жилището. Това сѫ елементи на живота, съ които се занимава хигиената. За да бѫде жилището удобно, да отговаря на изискванията на хигиената, преди всичко, човѣкъ трѣбва да чувствува нужда отъ него. После трѣбва да съзнава, че има нужда отъ прозорци и да знае, колко голѣми да бѫдатъ. Ако не съзнава това, той не се нуждае отъ никаква хигиена. Сѫщото може да се каже и за неговото тѣло, като жилище. Не е достатъчно само да се роди човѣкъ, но неговата форма трѣбва да отговаря на хигиеничнитѣ условия на живота. Това значи, да бѫде човѣкъ здравъ. Ако той постоянно боледува, жилището, т. е. тѣлото му не е съградено по правилата на хигиената. Между външното жилище — кѫщата, въ която човѣкъ живѣе, и вѫтрешното жилище — тѣлото, трѣбва да има известно съответствие. Има богати хора, които живѣятъ въ голѣми, просторни, свѣтли кѫщи, но, въпрѣки това, боледуватъ. Ще кажете, че болеститѣ се дължатъ на храненето. Обаче, богатитѣ хора се хранятъ добре. Защо боледуватъ? Значи, не е само до богатата и силна храна, но здравето на човѣка зависи и отъ количеството храна, която човѣкъ употрѣбява. При това, здравословна храна е онази, отъ която човѣкъ дълго време изпитва радость и разположение. Ако следъ всѣко ядене човѣкъ изпитва тежесть и неразположение, това показва, че храната не е хигиенична. Сѫщото се отнася и до жилището. Само онова жилище е хигиенично, въ което човѣкъ презъ цѣлия день изпитва радость.

Другъ елементъ на хигиената на физическия свѣтъ е облѣклото. Хигиенично облѣкло е това, което прилѣга добре на тѣлото, направено е отъ мека материя, приятна на пипане и сѫщевременно е добъръ проводникъ на свѣтлината и топлината. Съ една дума, то е добъръ проводникъ на живитѣ сили на природата. Хигиеничното облѣкло прави човѣка радостенъ и разположенъ. Той се чувствува въ него толкова удобно, като че е часть отъ тѣлото му. Мнозина пренебрегватъ хигиената на облѣклото и следватъ строго модата. Обаче, модата нѣма нищо общо съ хигиената. Тя отговаря на други изисквания, които сѫ далечъ отъ природнитѣ.

Освенъ хигиена на физическия животъ, има и хигиена на психическия. Тя включва въ себе си три елемента: мисъль, чувство и действие. Значи, има хигиена на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ. Една мисъль е хигиенична, когато пламъкътъ или свѣтлината ѝ никога не се намалява. Щомъ свѣтлината на мисъльта се намалява, тя вече не е хигиенична. Чувство, което никога не губи интенсивностьта си, е хигиенично. Започне ли да губи своята интенсивность, то не е хигиенично. Всѣко действие, което има права посока на своята проява, е хигиенично. Щомъ започне да се извратява или да изкривява своята посока, то не е хигиенично. Следователно, чуете ли нѣкой да казва, не животътъ му е тъменъ, това показва, че пламъкътъ или свѣтлината на неговитѣ мисли се е намалила. Какво трѣбва да се прави, за да стане животътъ му веселъ? — Да внесе въ мисъльта си единица любовь. Какъ ще внесете тази единица любовь въ ума си? — Като намѣрите едно сѫщество, което иска да учи, търси нѣкой да му помогне, да задоволи този жаръ. Ако му се притечете на помощь, неговиятъ жаръ ще внесе свѣтлина въ мисъльта ви и ще възстанови първото положение на вашия умъ. Да услужите на едно такова сѫщество, това е въ реда на нѣщата, защото е казано да обичате ближния си като себе си. Правилото е вѣрно, но можете ли да го приложите, както трѣбва? Преди всичко, малцина знаятъ, какъ да обичатъ себе си. Само онзи обича себе си правилно, на когото пламъкътъ на мисъльта никога не изгасва, интенсивностьта на чувствата никога не се намалява и правата посока на действията никога не се изкривява. Това се отнася за микроскопическитѣ мисли, чувства и постѫпки, а не за великитѣ и възвишенитѣ, които сѫ достояние на великитѣ хора. Човѣкъ трѣбва да цени, уважава и люби своитѣ най-малки прояви. Въ противенъ случай, той никога не може да има правилно отношение къмъ своя ближенъ. Цени, уважавай и обичай себе си, за да проявишъ сѫщото и къмъ ближния си. Като любишъ себе си въ ближния си, ти ще любишъ и него. Това означаватъ думитѣ Христови: „Азъ живѣя въ Отца си, и Отецъ ми живѣе въ мене“. Когато Богъ ни люби, Той люби себе си въ насъ. Когато ние Го любимъ, ние любимъ себе си въ Него. Първо Богъ трѣбва да ни обикне, а после ние да Го обикнемъ. Това е въпросъ, който има отношение къмъ съзнанието на човѣка.

Като се говори за любовьта на Бога къмъ човѣка и на човѣка къмъ Бога, хората искатъ обяснение на този въпросъ. Любовьта не се обяснява, тя се приема, както се проявява. Ако я обяснявате, ще изгубите и това което имате. Не мислете, че всичко, което се обяснява, може да се разбере. Какво знае детето за прѣсната пита? Нищо не знае и не разбира, но щомъ я вземе въ рѫката си и доближи до устата, то изпитва вѫтрешна радость. Въ случая, и детето, което нищо не разбира отъ хлѣба, и възрастниятъ, който всичко знае, еднакво се радватъ предъ прѣсната пита. Радостьта показва, че и въ детето има вѫтрешно разбиране на нѣщата. Човѣкъ се домогва до живота не само чрезъ външни знания и разбиране, но и по вѫтрешенъ пѫть. Важно е да имате свѣтлина въ съзнанието. Тази свѣтлина води човѣка въ правия пѫть на живота. Ще каже нѣкой, че не виждате нѣщата. Това е въпросъ на опитъ. Хвърлете една игла на 20—30 метра разстояние и вижте, кой ще я намѣри: който вижда външно, или който вижда вѫтрешно. Който вижда вѫтрешно, той ще я намѣри. Който никога не се спъва въ живота си, той има здрави, нормални очи. Той вижда и външно, и вѫтрешно. Който се спъва, той има слаби, анормални очи. Работете за развиване и пробуждане на съзнанието си; то е окото на човѣка. Тамъ, дето съзнанието е будно, никакво спъване не става. Спъвате ли се, търсете причината въ себе си. Работете върху съзнанието си, което носи условията на живота. На всѣки сѫ дадени условия, но работа се изисква отъ насъ. Ако нѣмаме условия, всички усилия щѣха да бѫдатъ безпредметни. Значи, животътъ, като първо условие, е даденъ на всѣки човѣкъ. Той носи въ себе си пламъка на мисъльта, на чувствата и на постѫпкитѣ. Ползувайте се отъ този пламъкъ, пазете го, никога да не загасва. Отъ васъ зависи да ходите въ свѣтлина или въ тъмнина.

И тъй, пазете се отъ мисли, чувства и действия, които понижаватъ вашия животъ. Тѣ не сѫ здравословни. Щомъ се натъкнете на такава мисъль, турете я настрана, като непотрѣбна. Нѣкой казва, че иска да свърши университетъ, но следъ нѣколко деня се отказва отъ желанието си, не иска да учи. Първото желание е здравословно, но второто не е. Този човѣкъ прилича на работникъ, който единъ день работи усилено, да спечели нѣщо, а на другия день се наяде, напие, остане безъ петь пари въ джоба си. Какво е спечелилъ той? Не само, че нищо не е спечелилъ, но даже и здравето си разстроилъ. Да работи човѣкъ е хигиенично, но да яде и да пие до забрава, това не е хигиенично. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие, които разстройватъ човѣшкия организъмъ, не сѫ хигиенични. Какъвъ смисълъ има срещата съ единъ приятель, която ще понижи живота ти? Следователно, пазете се отъ всички мисли, чувства и действия, които понижаватъ живота. За предпочитане е да имашъ една мисъль, едно чувство, едно действие, колкото и да сѫ малки тѣ, колкото скромно и да сѫ облѣчени, но да ви повдигатъ, отколкото богатитѣ и натруфени, които понижаватъ живота и рушатъ здравето. Стремете се и къмъ богати мисли, чувства и действия, но само къмъ такива, които нѣматъ никакъвъ дефектъ. Тѣ носятъ истинска радость, истинска топлина и свѣтлина.

Сегашниятъ вѣкъ се изразява въ усилена дейность на човѣшкия умъ, сърдце и воля. Защо? — Защото при възпитанието сѫ допуснати криви нѣща, които трѣбва да се изправятъ. Нѣкой казва: Азъ трѣбва да се проявя. — Въ какво трѣбва да се проявишъ? — Трѣбва да бѫда полезенъ. — Въ какво трѣбва да бѫдешъ полезенъ? — Да се организирамъ. — Какъ ще се организирашъ? Ако искашъ да се организирашъ, а свършишъ съ смърть, какво си организиралъ? Не е достатъчно човѣкъ само да създаде нѣщо, но създаденото отъ него вѣчно да живѣе. Какъвъ смисълъ иматъ картинитѣ на единъ художникъ, ако една-две години следъ изработването имъ се развалятъ? Ще кажете, че единъ трѣбва да умре, за да се роди другъ. — Това не е философия. Кое е по-добро: да държишъ воловетѣ при себе си и да орешъ съ тѣхъ нивата си, или да ги продадешъ на нѣкой касапинъ? За предпочитане е да орешъ нивата си съ воловетѣ, отколкото да ги продадешъ на другъ, който ще ги заколи. Както ти живѣешъ и работишъ, така трѣбва и тѣ да живѣятъ и работятъ заедно съ тебе. Ако останешъ самъ, ще свършишъ толкова работа, колкото магарето върши. Който грѣши, върши работата на магарето. Който грѣши, е магаре. Въ този смисълъ, магарето представя символъ на грѣха. Значи, който не мисли, не чувствува и не постѫпва право, грѣши. Докато не приложи правилно закона на жертвата, човѣкъ всѣкога ще грѣши. Не се жертвува онзи, който мисли само за себе си. Не е уменъ онзи, който мисли само за себе си. Буквата „М“ въ думата магаре означава материализъмъ. Буквата „А“ — бременность, тежесть, която човѣкъ носи. Буквата „Г“ означава кука, съ която овчарьтъ хваща нѣщата. Има смисълъ да си служи човѣкъ съ куката, или съ гегата на овчаря, но когато иска да извади давещия се отъ водата, а не да открадне това-онова за себе си. Буквата „Р“ означава чукъ въ рѫката на юнака. Който иска да си служи съ този чукъ, трѣбва да го приложи по отношение беднитѣ и сирацитѣ, да имъ изкове нѣщо, да имъ помогне, а не да удря хората по главата. Буквата „Е“ е знакъ за умножение. Който разполага съ силитѣ на тази буква, може да помага на хората, но ако магарето нѣма тѣзи сили, не може да бѫде полезно нито на себе си, нито на окрѫжаващитѣ. За да превърне енергиитѣ, които се криятъ въ понятието „магаре“, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справи съ елементитѣ, които причиняватъ погрѣшкитѣ. Когато домакинята иска да разплете единъ чорапъ, тя трѣбва да знае, отде го е започнала. И като хване първата бримка, цѣлиятъ чорапъ се разплита. Магарето крие въ себе си необуздани сили. Когато въ характера на човѣка има нѣщо магарешко, той мѫчно се справя съ него. Уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да организира силитѣ на магарето въ себе си. Не можете да разчитате на магарето. Достатъчно е да отвори устата си, за да ви издаде. Каквото и да прави, то все реве — въ него нѣма благоприличие, нито нѣкакъвъ моралъ. Човѣкъ вижда, че на магарето липсва благоприличие, но себе си не вижда. Колко пѫти той не проявява никакво благоприличие! Въпрѣки това, този човѣкъ, както и магарето, заематъ почетно мѣсто въ обществото.

Английската кралица Виктория имала едно магаре, което ездѣла — обичала да се занимава съ него. Ако се случвало да заболѣе, тя викала 12 лѣкари да го гледатъ. Умно е било това магаре. Значи, има и умни магарета. Като видите нѣкое умно магаре, забелязвате, че то омеква. Такова магаре не реве, но цѣлъ день спокойно си пасе. Като види господаря си, тогава започва да реве. Сутринь, като изгрѣва слънцето, то се спира, отправя погледъ къмъ него и следъ това колѣничи на преднитѣ си крака. Следъ това се изтърсва и тръгва отново да пасе. Това показва, че и най-отрицателнитѣ сили въ свѣта претърпяватъ нѣкакво преобразование. Важно е да знае човѣкъ, какъ да се справя съ енергиитѣ на магарето.

Човѣкъ носи въ себе си не само магарето, но и вола, и коня, всички животни. Изобщо силитѣ на цѣлото животинско и растително царство се включватъ въ човѣка. Тѣ иматъ опредѣлени мѣста и центрове, чрезъ които се проявяватъ. Напримѣръ, френолозитѣ взиматъ магарето, като емблема на човѣшката твърдость и воля. Наистина, нѣма по-твърдо сѫщество отъ магарето, сѫщо така е крайно издържливо. Отъ друга страна, магарето е гордо и щеславно, всѣкога излиза напредъ. Ако го турите на работа, между камили или овце, то излиза напредъ, да ги води. Магарето никога не остава назадъ. Добре е да има човѣкъ високо мнение за себе си, но когато е заслужено.

Като ученици, вие не трѣбва нито да се надценявате, нито да се подценявате. Ще мислите за себе си това, което сте въ действителность. — Не съмъ толкова надаренъ. — Дарбата се придобива. Тя е резултатъ на усилието, което човѣшкиятъ духъ прави, за да постигне нѣщо. Даровитиятъ е работилъ въ миналото, и днесъ се ползува отъ плодоветѣ на своя трудъ. Ако искашъ и ти да бѫдешъ даровитъ, работи усилено, да развиешъ дарбитѣ си и въ бѫдеще да се ползувашъ отъ тѣхнитѣ плодове. Нѣкои хора още въ този животъ придобиватъ голѣми постижения. Тѣ правятъ голѣми усилия и се радватъ на резултатитѣ си.

Да се върнемъ къмъ въпроса за хигиената на живота. Споредъ нея, права мисъль е тази, която запазва всѣкога своята свѣтлина. Човѣкъ се познава по свѣтлината на своята мисъль. Колкото по-голѣма е свѣтлината му, толкова по-голѣмъ мѫдрецъ е той. Да познавашъ, колко голѣма е свѣтлината на твоята мисъль, това още не значи, че познавашъ себе си. И най-голѣмитѣ мѫдреци не се познаватъ абсолютно. Частично човѣкъ се познава, но не и абсолютно. Това показва, че много работа още предстои на човѣка, много знания му сѫ нуждни, за да проникне въ сѫщината на своята душа. Да проникне човѣкъ до душата си, това значи, да обхване всички възможности, които се криятъ въ ума, въ сърдцето и въ волята му. Който отрича душата, отрича своитѣ възможности. Такъвъ човѣкъ не може да се развива.

Мнозина признаватъ ума и сърдцето, но отричатъ душата. Нѣкои признаватъ само ума, а сърдцето и душата отричатъ. Който не признава проявитѣ на ума, на сърдцето, на душата и на духа въ себе си, не е пъленъ човѣкъ, т. е. не е истински човѣкъ. Той прилича на онѣзи хора, които ходятъ на църква, слушатъ проповѣдника, трогватъ се отъ думитѣ, му, съжаляватъ беднитѣ и страдащитѣ, а като излѣзатъ вънъ, срѣщатъ на пѫтя си много бедни и страдащи, но сърдцето имъ не се трогва. Човѣкъ, на когото само мисъльта работи правилно, е една трета човѣкъ; онзи, на когото и умътъ, и сърдцето работятъ правилно, е две трети човѣкъ; и най-после онзи, на когото и умътъ, и сърдцето, и волята работятъ правилно, е три трети човѣкъ — истински човѣкъ или мѫдрецъ. Пламъкътъ на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки е постояненъ. Той не се влюбва и разлюбва, както обикновенитѣ хора. Щомъ люби, той е постояненъ и неизмѣненъ. Каквото прави мѫдрецътъ, както и да се проявява, каквито мисли и чувства да храни, той никога не съжалява. Всичко върши съзнателно и разумно.

Турете въ ума си идеала да станете мѫдреци, за да има нѣщо, което да ви радва. Правата и свѣтла мисъль е достояние на мѫдреца. Ако търсите истинското знание, ще го намѣрите въ мѫдростьта; ако търсите възвишеното, ще го намѣрите въ любовьта. Въ който свѣтъ да търсите възвишеното — въ физическия, въ ангелския или въ Божествения, ще го намѣрите въ любовьта. Тя представя идеала, къмъ който човѣшката душа се стреми. Ще каже нѣкой, че е разочарованъ въ любовьта. Разочарование има въ чувствата, но не и въ любовьта. Който люби, никога не се разочарова. Обаче, щомъ човѣкъ пожелае да бѫде обичанъ, разочарованието иде; той е нещастенъ, че нѣма кой да го люби. Значи, има два вида нещастни хора: еднитѣ сѫ нещастни, че не любятъ, а другитѣ, че нѣма кой да ги люби. Мѫдрецътъ се отличава отъ обикновения човѣкъ по това, че е щастливъ и когато не го любятъ. Защо е щастливъ? — Защото, и като не го любятъ, той люби, безъ да изисква нѣщо. Ако никой не го обича, той си казва: Хората още не сѫ ме познали, не съмъ се открилъ за тѣхъ. Ще дойде день, когато ще ме познаятъ и ще ме обикнатъ. Ако днесъ не стане това, утре ще стане. Той не туря голѣми срокове. Обикновенитѣ хора работятъ съ голѣми срокове и съ голѣми величини; въ сѫщность, голѣмитѣ величини сѫ достояние само на велики хора, на адепти, на мѫдреци, които избѣгватъ да работятъ съ тѣхъ. Когато се възпитава, човѣкъ работи съ малки величини.

Кога може човѣкъ да се възпитава правилно? — Когато пламъкътъ на неговитѣ мисли, чувства и действия постепенно се увеличава и внася въ него радость и разширяване. Когато всички мисли и чувства се събератъ на едно мѣсто, свѣтлината имъ се увеличава, радостьта става голѣма, и любовьта се проявява. Това изисква отъ човѣка съвременната наука и хигиена. Това значи, да дойде човѣкъ до положение, да знае, какво количество вѫглеродъ се намира въ неговия организъмъ и какъ може да го използува. Количеството на вѫглерода въ човѣшкия организъмъ е математически точно опредѣлено, обаче, какъвъ е този вѫглеродъ, не се знае. Сѫществува три вида вѫглеродъ. Единиятъ не гори, не се измѣня въ въздуха; не се съединява съ други елементи, нито гори, нито загасва. Следователно, когато мислитѣ и желанията на човѣка не загасватъ, той е отъ първата категория. Вѫглеродътъ, който се отнася до втората категория, е промѣнливъ. Той гори и се промѣня, става черенъ. Каже ли нѣкой, че мислитѣ и чувствата му сѫ потъмнѣли, той се отнася къмъ втората фаза на живота, дето вѫглеродътъ се измѣня. За да не се измѣня, ще го върнете въ първото състояние, ще му прибавите единица любовь и две единици мѫдрость. Това значи, да намѣришъ три сѫщества, на които да помогнешъ, да ги отправишъ къмъ свѣта на любовьта и на мѫдростьта. Следъ това ще намѣришъ единъ светъ човѣкъ, да видишъ, какъ прилага любовьта, и двама мѫдреци — какъ прилагатъ мѫдростьта. При това положение, ти нѣма да станешъ нито светия, нито мѫдрецъ, но ще вземешъ малко подкваса и отъ двамата, да има какво да работишъ.

Задачата на човѣка е да учи и да работи. Като учи, той непремѣнно ще се обезсърдчава — такъвъ е законътъ. Защо се обезсърдчава? — Защото пламъкътъ на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки се намалява — влѣзълъ е нѣкакъвъ страниченъ елементъ. За да се справи съ обезсърдчението си, той трѣбва да премахне страничния елементъ и да усили отново пламъка си. Приложи разума си, направляванъ отъ мѫдростьта, за да усилишъ пламъка на своитѣ мисли и чувства. Безъ мѫдрость разумниятъ човѣкъ става жестокъ. Жестокостьта се сломява отъ милосърдието, а милосърдието подразбира законъ на жертва. Значи, буквата „М“, като символъ на материализма, трѣбва да се превърне въ милосърдие. Това се постига чрезъ съзнателна и разумна воля.

Въ заключение, казвамъ: За да спазвате хигиената на физическия свѣтъ, обърнете внимание на тритѣ елемента — жилище, храна и облѣкло; за да спазите хигиената на духовния свѣтъ, обърнете внимание на другитѣ три елемента — мисли, чувства и постѫпки.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

15. Лекция отъ Учителя, държана на 5 декем-

врий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...