Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_12_07 Хигиена на живота

София Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2273 Мнения:

Публикувано 23 януари 2015 - 03:27

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ХИГИЕНА НА ЖИВОТА
 

5 часа сутриньта

 

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!
 
- Въ Истината е скритъ животътъ!
 
Размишление върху истинското щастие.
 
Само 10 души да прочетатъ темата. Доброволцитѣ само.
  
По полянитѣ всички ходятъ, но по високитѣ върхове малцина ходятъ. Трѣбва едно упражнение. Сега онѣзи, които сѫ ходили по високитѣ върхове, тѣ сѫ екскурзианти. Тогава можемъ да кажемъ: “Нека станатъ екскурзиантитѣ!”
 
Сега азъ ще ви говоря върху хигиена на живота. Въобще обикновенитѣ хигиенисти за какво говорятъ?
 
На първо мѣсто въ хигиената седи въпросътъ за жилището. Жилището, въ което човѣкъ живѣе, трѣбва да бѫде удобно. Като се включва въ това и водата, храната, въздуха и свѣтлината, а после и неговото облѣкло. Обикновенитѣ хигиенисти въобще настояватъ за тѣзи нѣща, като важни, елементарни правила за хигиената. За да бѫде жилището удобно, човѣкъ непремѣнно трѣбва да има съзнание, че той се нуждае отъ жилище. После въ него трѣбва да се зароди съзнанието, колко прозорци трѣбва да има и колко голѣми трѣбва да бѫдатъ. Ако не съзнава това, никаква хигиена той не може да има. Здравословно състояние не е само човѣкъ да се роди, да му се даде форма и жилище, но той трѣбва да живѣе здравословно. Ако той живѣе въ това жилище и постоянно боледува, това жилище не е хигиенично. Много богати хора иматъ отлични здания, съ много прозорци, кѫщитѣ имъ сѫ чисти, при това постоянно боледуватъ. Нѣкои може да възразятъ, че това зависи и отъ храната. Да, но богатитѣ хора се хранятъ съ доста пищна храна, обаче какво е онова, което липсва въ яденето? Какво количество отъ яденето трѣбва да употрѣби единъ човѣкъ и колко такива единици сѫ нужни за едно ядене? Въобще при обикновенитѣ хора, колко грама хлѣбъ сѫ нужни, при нормално състояние? - 250, 500, 750, 1000 грама хлѣбъ е нормално. Сега има и анормално състояние. Нѣкой при едно ядене изяжда единъ килограмъ хлѣбъ или кило и половина. Казва: “Ама, азъ трѣбва да ямъ.” Питамъ: коя е истинската норма за яденето?
 
Сега хигиениститѣ казватъ: “Жилището трѣбва да бѫде удобно.” Какво разбирате под удобно, комфортно жилище? Удобно и хигиенично жилище е това, при което като влѣзешъ вѫтре, на която страна и да погледнешъ, да не ти произвежда неприятно впечатление, или да ти произвежда все една малка радость. Дето и да влѣзете въ това жилище, все да ви е приятно. Това е хигиенично жилище. Щомъ нѣмашъ тази малка радость отъ жилището, то не е хигиенично. Та това е положителна радость, доволенъ си отъ жилището си. Или, както казахъ, това е хигиенично жилище.
 
Сѫщиятъ законъ се отнася и до храната. Коя храна е задоволителна? Щомъ ядешъ известна храна, тя трѣбва до следния обѣдъ да ти причини една малка радость. Тази храна е задоволителна. Ако си ялъ правилно и ако храната е хигиенична, до следния обѣдъ ти трѣбва да чувствувашъ една малка радость, едно разширение въ себе си. Тогава и следния обѣдъ ще очаквашъ пакъ съ сѫщата интенсивность и съ сѫщата жажда. Тъй въ яденето може да има вече едно здравословно състояние. Щомъ стане едно малко промѣнение въ това малко чувство, въ храната има нѣщо примѣсено, тя не е вече хигиенична.
 
Тогава да дойдемъ до третия въпросъ - за облѣклото. Казватъ: “Човѣкъ трѣбва да има хубаво облѣкло.” Според хигиената, коя е хубавата дреха на съвременния културенъ човѣкъ? Хигиенична е тази дреха, която като облѣчешъ, както и да я носишъ, презъ цѣлия день трѣбва да усѣщашъ една малка радость, че носишъ тази дреха. Щомъ усѣщашъ една малка неприятность, тази дреха не е хигиенична. Цѣлиятъ комплектъ дрехи, въ цѣлото си облѣкло да усѣщашъ едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство отъ дрехитѣ си. Тази дреха или този комплектъ отъ дрехи, взетъ заедно съ шапката, съ връзката, съ палтото, съ рѫкавицитѣ, всичко, което ти е необходимо, въ него да нѣма никакъвъ дефектъ. Това наричаме хигиенично облѣкло. Облѣклото не трѣбва да бѫде съвършено, но да усѣщашъ една малка радость отъ него. Това облѣкло е хигиенично. Нѣкоя дреха, като я пипашъ, тя е малко остра, не ви е приятна. Хигиеничната дреха, трѣбва да знаете, трѣбва да бѫде добъръ проводникъ на живитѣ сили въ природата. Напримѣръ, хигиеничната дреха не трѣбва да изолира свѣтлината, или да изолира въздуха, но трѣбва да бѫде едно съ човѣка. И тя трѣбва да бѫде добъръ проводникъ и на топлината. И всѣки човѣкъ трѣбва да знае какви дрехи трѣбва да носи.
 
Хигиената още не се е занимавала съ този въпросъ. Тя разглежда въпроса другояче, отъ съвсемъ материално гледище. Въ дрехитѣ трѣбва да участвува и съзнанието. Човѣкъ, който иска да има хубави дрехи, не трѣбва да гледа само формата на тази дреха, но тази форма трѣбва да съотвѣтствува и на тѣлото. Той трѣбва да има малка радость и отъ дрехата и да е доволенъ. При това, каквато часть отъ дрехата и да пипне, да му причинява една приятность. Да усѣща една малка мекота отъ дрехитѣ. Такова облѣкло е хигиенично. Когато дойдемъ до ученицитѣ на окултната школа, тѣ взиматъ тия правила вече въ съображение.
 
Та рекохъ, отъ хигиената на физическия свѣтъ ние минаваме къмъ хигиена на живота. Въ хигиената на живота влизатъ три елемента: мисъльта като елементъ, чувствата като елементъ и действията или постѫпкитѣ на човѣка, като трети елементъ - М. Ч. Д-П. Тогава рекохъ така: една мисъль е хигиенична, на която пламъкътъ никога не се намалява. Мисъль, на която пламъкътъ може да се намали, тя не е хигиенична. Всѣко чувство, на което интенсивностьта може да се намали, това чувство не е хигиенично. И всѣко действие, което въ даденъ случай може да се изврати, това действие или тази постѫпка не е хигиенична. Следователно, отъ чисто научно гледище, вие всѣкога може да търсите такива мисли, такива чувства и такива действия, на които пламъкътъ не се намалява. Защото казва нѣкой: “Животътъ ми е тъменъ.” Защо е тъменъ? Защото пламъкътъ му се намалява. Защо е тъменъ твоятъ животъ? - Защото пламъкътъ на твоята мисъль се е измѣнилъ. Тогава? Ако пламъкътъ на твоята мисъль се е измѣнилъ, какво трѣбва да правишъ? - Внеси единица любовь. Единицата е следното нѣщо: намѣри едно сѫщество, което дълго време е очаквало нѣкого, да му помогне. И следъ като помогнешъ на това сѫщество, твоятъ пламъкъ ще се възстанови. Ти, като се стараешъ да помогнешъ на това сѫщество, това сѫщество ще възстанови естествения пламъкъ на твоята мисъль. Това не се отнася до праната. Запримѣръ, това сѫщество дълго време е искало да се учи, моли се, иска знания, въ него има такъвъ жаръ, навсѣкѫде ходи, търси нѣкой да го извади отъ това забутано положение. Ако ти му се притечешъ на помощь и дадешъ потикъ на неговата мисъль, която той иска да реализира, това сѫщество ще възстанови пламъка на твоята мисъль.
 
Сега да ви обясня тази мисъль. Едно правило има, единъ законъ, който казва: “Обичай ближния си като себе си.” Това положение пълно ли е? Тъй, както сега се схваща, то е пълно, но на това изречение липсва нѣщо. Какъ любятъ хората себе си? Хората още не знаятъ да любятъ себе си. Ако извадя едного отъ васъ и го запитамъ: “Какъ любите себе си?” Какво ще отговорите? Човѣкъ люби себе си само тогава, когато пламъкътъ на неговата мисъль никога не се намалява, когато пламъкътъ на неговото чувство никога не се намалява и когато пламъкътъ на неговитѣ действия никога не се намалява. Този човѣкъ има съзнание, той обича себе си, той тачи своитѣ мисли. Той не казва: “Азъ не мога да мисля, азъ нѣмамъ любовь.” За такива мисли и за такива чувства азъ не говоря. Човѣкъ трѣбва да каже: “Тази мисъль, която имамъ, е права; това чувство, което имамъ, колкото и да е малко, и то е право.” Азъ не говоря за великитѣ мисли и за великитѣ чувства. Азъ говоря за микроскопическитѣ мисли и чувства. Ако ние [не] тачимъ тѣхния пламъкъ, тогава ще изгубимъ и този пламъкъ, който тѣ иматъ. Ако азъ не оцѣнявамъ своята мисъль, какъ ще оцѣня мисъльта на другитѣ! Ако азъ себе си не уважавамъ, какъ ще уважавамъ другитѣ? Ако азъ себе си не любя, какъ ще любя другитѣ? Това значи да любишъ себе си въ другитѣ, нищо повече. Да любишъ себе си въ ближния, значи да живѣешъ въ ближния и да любишъ себе си въ ближния. Ти, като любишъ себе си въ ближния, ти ще любишъ и ближния си. Въ това отношение се обясняватъ и думитѣ Христови: “Азъ живѣя въ Отца си.” Какво значи да любимъ Бога и какво значи Богъ да ни люби? Когато Богъ ни люби, Той люби и себе си въ насъ. А когато ние любимъ Бога, любимъ себе си въ Бога. Тогава? Най-първо трѣбва Богъ да ни обикне. Най-първо Богъ трѣбва да обикне себе си въ насъ и следъ това ние да обикнемъ себе си въ Бога, а после да обикнемъ Бога въ себе си.
 
Сега това е вече въ проявленията. Това е законъ на съзнанието. Нѣкой ще каже: “Какъ ще стане тази работа? Я, ми обяснете!” Който иска да му се обясняватъ тия работи, той всѣкога ще остане простакъ. Щомъ ви казвамъ, вие мислете, че това го разбирате. Сега да ви дамъ едно обяснение: не мислете, че всѣко нѣщо, което вие разбирате, е разбрано. Ама, че на онова, малкото дете, като дадете хубавата пита, то безъ да знае елементитѣ на хлѣба, усѣща тази вѫтрешна радость, която се явила у него. Онзи, който знае всички тайни на хлѣба и който знае всички тайни на живота, както и детето, което не ги знае, презъ питата еднакво разбиратъ. Има едно вѫтрешно разбиране. Не мислете, че трѣбва научно да ви се обясняватъ тия нѣща. Не е мисъльта, която води живота. Защото, когато ние умствено се убѣждаваме, и умствено се разубѣждаваме. Има нѣщо, което може да се почувствува и което може да се опита и отъ този опитъ на съзнанието, никой не може да ме разубѣди.
 
Като съмъ тръгналъ изъ пѫтя нѣкой казва: “Ти не виждашъ, не можешъ да ходишъ.” Хубаво, да направимъ опитъ. Елате съ мене. Ти нали виждашъ? Рекохъ на трети: “Хвърлете на 20 крачки отъ тукъ една игла.” Азъ посочвамъ на първия да я търси. Той ме критикува, че азъ не виждамъ, но той търси, търси и не може да намѣри иглата. Азъ тръгвамъ и я намирамъ. Кой вижда повече отъ двамата? Който намира иглата, вижда повече отъ онзи, който не може да я намѣри. Следователно, въ нашето съзнание, когато то може да ме рѫководи въ правия пѫть, тъй както очитѣ, значи очитѣ сѫ въ едно здравословно състояние. Човѣкъ, който никога не се спъва въ живота си, очитѣ му сѫ нормални. Спъването показва, че има една анормалность. Нѣкой пѫть криво виждаме терена, по който вървимъ и вследствие на това не правимъ право своитѣ изчисления и вследствие на това не вървимъ правилно. Съзнанието е окото на човѣшкия животъ. Когато нашето съзнание е будно, тогава спъване не може да има. Ако има спъване, нека признаемъ факта, че единствената причина е у насъ - съзнанието ни не е напълно пробудено, има нѣщо, което ни липсва. А щомъ липсва, ние можемъ да го доставимъ. Въ тази положителна философия на живота подразбираме, че условията на живота сѫ дадени на човѣка и той трѣбва да разработва тия условия въ себе си. Защото ако нѣмаме дадени условия, тогава е безпредметно да правимъ известни усилия. Следователно животътъ ни е даденъ. Въ живота влизатъ елементитѣ: пламъкътъ на мисъльта, пламъкътъ на чувствата и пламъкътъ на човѣшкитѣ постѫпки.
 
Сега, това е още елементарната страна на самия животъ. Това сѫ елементи, съ които вие трѣбва да започнете. Запри-мѣръ, ако известна мисъль понижава вашия животъ, отхвърли тази мисъль. Тя не е здравословна. Запримѣръ ти казвашъ: “Азъ искамъ да свърша университетъ.” Ходишъ нагоре - надолу и после казвашъ: “Що ми трѣбва да си боля главата?” Питамъ: тази мисъль здравословна ли е? Човѣкъ, който мисли по този начинъ, той е като онзи работникъ, който казва: “Цѣлиятъ день азъ ще работя, но вечерьта ще се напия хубаво.” Едва спечелилъ 150 - 200 лева и казва: “Сега ще се наямъ и напия хубаво.” Добре, но на другия день главата го боли и въ джоба си нѣма нищо. Питамъ: това усилие хигиенично ли бѣше? Хигиенично бѣше да работишъ, но следъ това да те боли коремъ, не е хигиенично. Ако следъ едно угощение усѣщашъ една малка радость, че си се видѣлъ съ приятелитѣ си и следъ това искашъ и втори пѫть да се срещнешъ съ тѣхъ, добре, това угощение е хигиенично, но ако следъ това угощение те боли главата, това угощение не е на мѣстото си. И тогава, дето си работилъ цѣлъ день, ти си изгубилъ нѣщо отъ себе си.
 
Следователно, оставете настрана всички ония мисли, чувства и постѫпки, които понижаватъ живота ви. Оставете ги настрана, каквито и да сѫ тѣ, въ каквито дрехи и да сѫ облѣчени. Нека дойде една мисъль, която е облѣчена хубаво, безъ дефектъ, която да внесе хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта. Тя трѣбва да внесе въ живота една малка радость, постоянна, но не голѣма радость.
 
Та рекохъ, сегашниятъ вѣкъ е вѣкъ на усилена деятелность, понеже при възпитанието се допущатъ криви насоки. Нѣкой казва: “Ама, азъ трѣбва да се проявя въ живота.” Отлична е тази мисъль. Въ какво трѣбва да се проявишъ? “Ама, азъ трѣбва да бѫда полезенъ.” Въ какво трѣбва да бѫдешъ полезенъ? “Ама, азъ трѣбва да го организирамъ.” Въ положителната философия на истинския животъ, ако ти организирашъ живота и този животъ свърши съ смърть, питамъ: какво си организиралъ? Ако ти си организиралъ живота и той свърши накрая съ единъ фалитъ, какво си организиралъ? Или ако си свършилъ по художество и рисувашъ само най-хубавитѣ картини и най-после всичкитѣ ти картини се разрушатъ, какво си придобилъ? Не е само да създадемъ нѣща. Казватъ: “Да се създадатъ мисли.” Не е само мисъльта въ живота. “Ама, трѣбва да умре нѣкой, за да живѣятъ другитѣ.” Това не е философия.
 
Питамъ тогава: ако азъ съмъ на нивата и ора съ воловетѣ си, имамъ единъ чифтъ волове, кое е по-добре: да продамъ воловетѣ или да ги заколя и да ги изямъ или и тѣ да живѣятъ и азъ да живѣя и да работя съ тѣхъ? По-хубаво е воловетѣ да останатъ да живѣятъ и азъ да работя съ тѣхъ, отколкото азъ да остана само, а тѣхъ да премахна. Защото, ако останешъ самъ да живѣешъ, ще извършишъ работата на магарето. А работата на магарето върши всѣки, който грѣши. Всѣки, който грѣши, е едно магаре. Това значи символа на магарето. Всѣки, който грѣши и който мисли злѣ, който постѫпва злѣ, е едно магаре. Е, тогава? Ще кажешъ на нѣкой човѣкъ, който грѣши, така: “Ти си едно магаре, не мислишъ право, не чувствувашъ право, не постѫпвашъ право.” - “Какъ тъй да съмъ магаре?” Сега такава е терминологията на хората. И забележи, кажешъ ли на единъ човѣкъ, че не постѫпва право, твоятъ животъ не е мораленъ, той ще каже: “Остави тия работи!” Но кажи му една формула, която може да е измислилъ, кажи му: “Ти си едно магаре!” Той ще каже: “Какъ!” Ти си го засегналъ много. Направилъ си му една операция и тази операция на мѣсто е дошла.
 
Магаре е силна дума. Магарето показва, че грѣшникътъ не е научилъ закона на жертвата. Той яде и пие, но и харчи съ своитѣ другари, а това не е жертва. После казватъ за нѣкого: “Той е уменъ.” Да, уменъ, но само за себе си. Да открадне оттукъ - оттамъ, но не и да направи нѣкое добро. После иде буквата “г”. Това е онзи овчарь, който има кука, но да гони това - онова, все за да открадне нѣщо, но никога не хваща нѣкой, който се дави. Буквата “га” не помага на бедния. Буквата “а” се повтаря въ тази дума. Иде следъ това буквата “р”. Тя е единъ чукъ. Това е юнакътъ, който иде съ своя чукъ, и може да удари нѣкого по главата, но той никога не туря този ножъ, за да помогне, да освободи нѣкоя вдовица или сираче отъ гладъ. И най-после буквата “и” показва, че магарето има всичко, но всичко изтича навънъ. Такъвъ човѣкъ никому полезенъ не може да бѫде, никому полза не може да принесе. Той е единъ източникъ, който отвсѣкѫде тече, но много дупки има. Казва: “Азъ напълнихъ стомната,но тя изтича отвсѣкѫде.” Това е то “магари”. И тогава, за да преобразите това магаре, ще напишете така: иргамъ. Играмъ.
 
Човѣкъ всѣкога може да поправи една своя постѫпка, ако знае какъ да започне съ онѣзи елементи, отдето е започнала погрѣшката. Вие знаете при разплитането на синджиритѣ, домакинята, която е плела синджира, като дръпне още първия синджиръ, веднага ще се разплете всичко. Ти трѣбва да знаешъ какъ да постѫпвашъ. За всѣко нѣщо си има своя постѫпка.
 
Сега, да оставимъ магарето и да се върнемъ къмъ въпроса за хигиената. Магарето е една сила, която въ старо време е означавала една природа, за която се е разисквало много. Много уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да знае да влада магарето. Вие знаете какъ като се заинати магарето, какво значи. После, това магаре, колкото и да го учишъ, то си има свои навици. Ти не можешъ да го отучишъ отъ неговитѣ навици. И ако единъ день неприятельтъ те гони и ти бѣгашъ, магарето ще те издаде. То ще каже: “Дръжте го, азъ го нося!” Реве това магаре. Магарето е емблемъ на една необуздана сила и често вие чувствувате, че въ характера ви има нѣщо, съ което не можете да се справите. Каквото и да правите, то все реве. При това казватъ, че магарето е една разумна сила, но моралъ нѣма. Никакво приличие нѣма у магарето. Неговото безобразие нѣма край.
 
Рекохъ, нѣкой пѫть ние търсимъ магарето отвънъ, но нѣкой пѫть и ние загубваме благоприличието. Мислите ли, че това магаре въ обществения съвремененъ строй не може да има почтенно мѣсто? То е пакъ на почтено мѣсто. Английската кралица Виктория имала една магаре, което имало 12 лѣкари, да го гледатъ. Тази кралица обичала да се вози на магаре. Питамъ: това магаре, което минава за толкова пословично, какъ се е домогнало до този царски дворъ? При това да има 12 лѣкари, които да треперятъ на него. Значи, това е едно изключение, което показва, че магарето може да поумнѣе. И действително, има умни магарета. Единъ отъ нашитѣ братя въ Търново имаше едно магаре, което азъ наричахъ “умното магаре”. Целиятъ день не реве, само пасе. Но когато види господаря си, тогава започваше да реве. И после, като види, че следъ малко ще изгрѣе слънцето, ще се спре, ще се моли, помръдва си малко ушитѣ и като изгрѣе слънцето, ще колѣничи на преднитѣ си крака. После ще се поизтърси и пакъ ще тръгне да пасе. Това показва, че и най-отрицателнитѣ сили въ нашето естество могатъ да претърпятъ известно преобразувание, стига да знаемъ какъ да постѫпваме.
 
Та рекохъ, магаретата, воловетѣ, животнитѣ, които сѫществуватъ, това сѫ сили на човѣшкото естество. И въ френологията за твърдостьта на човѣка и неговата воля, като емблемъ на неговата воля турятъ магарето. Значи по-твърдо сѫщество отъ него нѣма. То е много издържливо сѫщество. После, магарето е много тщеславно, но е и много горделиво. Ти пусни магарето, то всѣкога води напредъ. То всѣкога води камилитѣ, казва: “Макаръ че съмъ магаре, вървя напредъ, предъ камилитѣ и предъ овцитѣ.” Навсѣкѫде то е първо. Никога не остава назадъ. Та рекохъ, тази чърта у магарето не е лоша. Да има човѣкъ високо мнѣние за себе си, когато заслужава това мнѣние, е право. Човѣкъ трѣбва да има високо мнѣние за себе си. Но това мнѣние трѣбва да го заслужава.
 
И рекохъ, вие младитѣ отъ класа никога не трѣбва да се надцѣнявате въ себе си, нито трѣбва да подцѣнявате своитѣ сили и своитѣ мисли. А винаги ще имате една ясна представа за своитѣ сили и за своитѣ мисли. Нѣма да казвате: “Азъ не съмъ толкова надаренъ.” Дарбата, това е усилието на твоя духъ постоянно да придобива. Даровитиятъ човѣкъ е работилъ въ миналото, а ти, който имашъ малко дарби, сега като работишъ, за бѫдеще ще имашъ повече. Пъкъ като не работишъ сега, за бѫдеще не само за бѫдеще, но и въ сегашния си животъ нѣма да имашъ нищо. Има хора, които въ сегашния си животъ идватъ до голѣми постижения чрезъ усиленъ трудъ и постоянство.
 
Сега вие ще схващате хигиената така: права мисъль е тази, на която пламъкътъ никога не се намалява. А дето пламъкътъ никога не се намалява, свѣтлината е равномѣрна. Следователно, по тази свѣтлина вие ще познаете характера на вашитѣ приятели, до известна степень. Човѣкъ и себе си не познава. Той трѣбва да се учи да познава себе си, а не да знае себе си, какъвъ е. Даже и най-великитѣ мѫдреци още не сѫ достигнали до тамъ да познаватъ себе си, своя произходъ. Тѣ знаятъ нѣщо за себе си, повече знаятъ, отколкото обикновенитѣ хора. Но рекохъ, човѣкъ трѣбва дълго време да изучава себе си, понеже има много работи да се изучаватъ въ човѣшката душа. На васъ ще ви кажа една мисъль: Душата, това сѫ всички способности. Подъ думата “душа” въ този обширенъ окултенъ смисълъ, разбирамъ всички възможности, които Богъ е турилъ. Това е душата. Въ душата сѫ свързани всички възможности на човѣка. И умътъ, и сърцето, и волята, всички сили въ човѣка работятъ за душата. Човѣкъ, който нѣма душа, той нѣма възможности. Щомъ човѣкъ отрича своята душа, този човѣкъ не може да прогресира.
 
Щомъ отречешъ душата си, ти ще дойдешъ до своята мисъль. Можешъ да имашъ известно философско познание, но мисъльта е много неустойчива. Да плачешъ за нещастието на хората и да помагашъ на хората, това сѫ две нѣща различни. Ама хората въ театъра колко плачатъ за страждущитѣ, колко сълзи проливатъ за тѣхъ. Нима мислите, че когато нѣкой проповѣдникъ говори въ нѣкое събрание и изнася страданията на беднитѣ хора, всички нима не плачатъ? Плачатъ, но като излѣзатъ отвънъ, тѣ казватъ: ”Отлично говори проповѣдникътъ. Колко много плакахме! Какви страдания иматъ беднитѣ!” А наоколо имъ много бедни хора, тѣ ги отминаватъ. Това още не е човѣкътъ. Да мисли човѣкъ правилно, това е човѣшко; да чувствува човѣкъ правилно, и това е човѣшко; и да действува човѣкъ правилно, това е човѣшко. И тогава азъ изваждам: ако мислишъ по човѣшки, а не чувствувашъ по човѣшки, ти [си] само една трета отъ човѣка; ако мислишъ правилно, чувствувашъ правилно, а не постѫпвашъ правилно, ти си две трети отъ човѣка. Пъкъ, ако мислишъ правилно, чувствувашъ правилно и постѫпвашъ правилно, ти си три трети човѣкъ или едно цѣло, което съставлява човѣкътъ. Това е мѫдрѣцътъ.
 
Най-първо имаме една трета, две трети - това е фазитѣ, презъ които човѣкътъ миналъ въ миналото. Вие се намирате въ борба. Докато дойдете до мѫдреца - три трети. Това е човѣкътъ, това е мѫдрецътъ. Неговиятъ пламъкъ на мисъльта е постояненъ. Неговиятъ пламъкъ на чувствата е постояненъ и неговиятъ пламъкъ на постѫпкитѣ е постояненъ. Мѫдрецътъ не люби и не разлюбва, както правятъ другитѣ хора. Той като люби, неговата любовь е любовь; той като мисли, неговата мисъль не се измѣня. Неговата мисъль е постоянна. Неговата мисъль е разнообразна и неговитѣ постѫпки не се мѣнятъ. Каквото е направилъ мѫдрецътъ, той не съжалява. И каквото е мислилъ мѫдрецътъ, той не съжалява за своята мисъль. Мѫдрецътъ винаги се радва на своята мисъль, на своитѣ чувства и на своитѣ постѫпки. Това е мѫдрецътъ.
 
Та рекохъ, за васъ идеалъ ще бѫде мѫдрецътъ. Да имате нѣщо, на което да се радвате. Вие казвате: “Да свършимъ училището!” Какво ще свършите? Българитѣ казватъ: “Облѣкълъ се Илия и като се погледналъ, пакъ въ тия.” Правата мисъль или свѣтлата мисъль е достояние само на мѫдреца. Мѫдростьта е най-висшето и ако вие търсите знанието, то е въ Мѫдростьта. Пъкъ ако търсите най-възвишеното въ свѣта, то е въ Любовьта. Най-възвишеното чувство, което сѫществува въ свѣта, и тукъ на земята, и между ангелитѣ, и въ Божествения свѣтъ, то е Любовьта. Това е вѣчниятъ идеалъ, за който хората едва ли иматъ нѣкаква представа. Нѣкой казва: “Азъ съмъ разочарованъ.” Човѣкъ, който се разочарова, той не е сънувалъ нищо за Любовьта. Въ Любовьта нѣма никакво разочарование. Това разочарование, което нѣкога сѫществува, седи въ следното: най-първо човѣкъ чувствува, че люби и той се радва, като люби. Обаче единъ день неговото чувство се смѣня, той иска и да го обичатъ, а нѣма кой да го обича. Въ момента, когато той смѣни своята любовь, мѣни и формата на съзнанието си. Докато той съзнава, че обича, той е идеалистъ, то е половината на неговото възпитание. Щомъ почувствува той, че нѣма кой да го обича, той вече е нещастенъ. А кой е нещастенъ? - Когото не обичатъ. Тогава има два вида нещастни хора: нещастни хора, които не любятъ и нещастни хора, които не ги любятъ. Мѫдрецътъ се отличава по това, че той и като не го любятъ е пакъ щастливъ. Той пакъ се радва. И въ безлюбието е пакъ щастливъ, защото той обича хората, но никога не ги изнасилва тѣ да го любятъ, остава на тѣхната добра воля. Казва: “Възможно е, тѣ още не ме познаватъ, азъ още не съмъ се изявилъ.” И той пакъ се радва. Казва: “Все ще дойде единъ день, когато тѣ ще ме обикнатъ.” Никога не туря граница, не казва: “Менъ никой не ме обича.” Нищо не значи това. Ако сега не те обичатъ, утрѣ ще те обичатъ. Ако сега не те обичатъ, на втория, на третия день ще те обичатъ.
 
Този законъ може да употрѣбите и въ този смисълъ: ако днесъ не постигнете една мисъль, утрѣ ще я постигнете. Поставяйте винаги само за единъ день. Не туряйте дълъгъ срокъ за седмици, за месецъ. Нито за повече време. Тѣ сѫ съвсемъ други математически количества. Съ такива голѣми единици само мѫдрецитѣ, ученитѣ, голѣмитѣ хора, адептитѣ работятъ, а вие, като обикновени хора, които сега се възпитавате, турете срокъ само за единъ день, за единъ - два часа, нѣкой кратъкъ периодъ. Този е начинътъ за себевъзпитанието. По другъ начинъ не може да се възпитате. Казвате: “Азъ искамъ да се възпитавамъ.” Твоятъ пламъкъ трѣбва да се разширява. Ако твоята мисъль не внесе разширение, тя не е права мисъль. Ако имашъ една мисъль, която внася безпокойствие, пламъкътъ ѝ не е постояненъ. Ти трѣбва да имашъ една мисъль, на която да се радвашъ и да усѣщашъ, че този пламъкъ е постояненъ. Ще имашъ едно чувство, на което да се радвашъ. Има чувства, които не зависятъ отъ васъ. Тѣ ще измѣнятъ своя пламъкъ. Но всѣки день ще имате едно чувство, една мисъль въ себе си, на които пламъкътъ никога да не се измѣня. Тази мисълъ ще съставлява за васъ една постоянна радость, едно звено. На втория день може да дойде друга мисъль, втора, четвърта, хиляди мисли и тѣхниятъ пламъкъ, като се съедини въ едно, ще образува голѣмата радость. А само едната мисъль, сама по себе си образува най-малката радость въ мисъльта. Едно чувство сам¬, образува най-малката радость въ чувствата. А когато се събератъ много чувства заедно, ще образуватъ голѣмата радость. Това е Любовьта. Това е максимата, която вие трѣбва да приложите. Това е науката, върху която трѣбва да работите. И по този начинъ като вървите, ще дойдете до съвременната наука, да знаете напримѣръ какво е отношението на вѫглерода у васъ.
 
Какво казватъ съвременнитѣ химици, какво количество вѫглеродъ се намира въ човѣшкото тѣло? Срещнали ли сте нѣкоя статистика, която да съобщава това? Количеството на вѫглерода е точно опредѣлено, съ много голѣма точность. Има три качества на вѫглерода. Има единъ вѫглеродъ, който носи въ себе си една часть отъ материята. Той не е промѣнливъ, нито се съединява, нито се разлага, нито гори, нито загасва. Следователно, когато у тебе желанията не загасватъ, когато у тебе мислитѣ не загасватъ, твоятъ вѫглеродъ е отъ този видъ, а има втори видъ, който се мѣни. Постоянно почернява. Нали казва нѣкой: “Тъмни ми сѫ мислитѣ, тъмни ми сѫ чувствата.” Вѫглеродътъ, който играе важна роль, не е тъй измѣнчивъ. Тогава ще притурите единица Любовь и две единици Мѫдрость. Всички ще се върнете къмъ първия вѫглеродъ.
 
Сега ще кажете: “Какво означава единица Любовь и две единици Мѫдрость? Нали ви обяснихъ какво значи единица любовь? За Мѫдростьта ще намѣришъ две сѫщества, които се стремятъ къмъ знанието, които изучаватъ Мѫдростьта и ще изучишъ тѣхния характеръ. Тъй че, ще изучишъ двама хора на мисъльта. Ще намѣришъ двама мѫдреци и ще ги изучавашъ. Единъ день ще отидешъ при единия, а на втория день ще отидешъ при другия. И това, което видишъ отъ тѣхъ, ще приложишъ въ живота си. А за единицата отъ Любовьта ще намѣришъ единъ светия, който съ години се е молилъ на Бога, че цѣлата мѣстность е засегната отъ неговата молитва. За единъ день ще отидешъ при него и ще видишъ какъ живѣе той. И ще приложишъ отъ неговата свѣтлина. Ще вземешъ една малка единица отъ неговата Любовь. Ти като него нѣма да станешъ, нито се [стреми] да станешъ като него, но ще вземешъ малко подкваса отъ него. Често въ селата взиматъ единъ вѫгленъ, когато нѣматъ кибритъ, за да си запалятъ огъня. Това е единицата. Нѣкой казва: “Човѣкъ да се осланя на разума. Съ разуменъ човѣкъ трѣбва да се върви напредъ.” Вие не се осланяйте толкова на разума. Той не е най-висшето. Разумътъ е единъ слуга на ума. Разумътъ знае да критикува. Той може нѣкога да ти покаже правия пѫть, но ще ти каже: “Не ти трѣбва да ходишъ съ него. То не е още за тебе.” Запримѣръ разумнитѣ хора много мѫчно свършватъ училището. Разумнитѣ хора много мѫчно ставатъ художници, музиканти. Разумнитѣ хора много мѫчно ставатъ мѫдреци. И проповѣдници не могатъ да станатъ разумнитѣ хора. У тѣхъ философия колкото искашъ. Но специфично тѣ нищо не знаятъ. Всичко знаятъ, но нищо не сѫ приложили въ живота си. Повикай го да ти свърши нѣкоя работа, той не може да ти я свърши. На разумния човѣкъ липсва нѣщо. Разумностьта е едно качество на физическия човѣкъ или дето се казва: отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме.
 
Та рекохъ сега на васъ ученицитѣ, който отъ васъ влѣзе да се учи, той е изложенъ на обезсърдчения въ живота. Какво показва обезсърдчението? Че това, къмъ което ти се стремишъ, ти го считашъ за непостижимо. Тамъ е всичката погрѣшка. Значи пламъкътъ на твоята мисълъ се е измѣнилъ. Ако не се е измѣнилъ, ти нѣмаше да се обезсърдчишъ. Щомъ се обезсърдчишъ, ще знаешъ, че единъ отъ елементитѣ на твоята мисъль е изгубилъ малко отъ своя пламъкъ. Мисъльта е права, но ти отлагашъ, значи съдържание нѣма. Тогава и пламъкътъ на твоето чувство се е измѣнило, ще го поправишъ. И най-после пламъкътъ на твоята воля или човѣшкиятъ разумъ се е измѣнилъ, ще го поправишъ. Защото разумъ и воля азъ ги съединявамъ. Защото волевиятъ човѣкъ е разумния човѣкъ. Разумътъ е най-високото на земята, но разумниятъ човѣкъ, ако не се направлява отъ Мѫдростьта, той става жестокъ човѣкъ. Защото волевиятъ човѣкъ, разумниятъ човѣкъ има волята на магарето. Той има и ума на магарето, и волята на магарето. Намѣсто той да се жертвува, той всички други жертвува. Защото М-то е наука за жертвата, да знае човѣкъ какъ да постѫпва. М-то е взето от древностьта, то е единъ символъ, който означава наука.
 
Славянитѣ сѫ взели това V и сѫ го обърнали. Нашето Л е латинското V. Има и дубъл ве - W. Това е законъ на противорѣчията. А славянитѣ сѫ го обърнали и сѫ го направили Л - значи стремежъ къмъ Бога. Това, което въ латинската азбука показва противорѣчие, славянитѣ го турятъ като стремежъ къмъ Божественото. То е законъ за смѣна на енегиитѣ. Значи да обърнешъ известни енергии отъ известно направление въ д[руго] за добро. Когато сѫ изучавали закона на кабалата, сѫ дошли до убѣждението, че буквитѣ, това сѫ формули. Всѣка една буква може да се разложи, както въ химията или въ математиката има известни формули, единъ законъ, по който могатъ да се разложатъ тия формули, за да се работи съ тѣхъ. Учениятъ знае начинитѣ, по които се добиватъ тия сили.

Сега на първо мѣсто говорихме за хигиената, за тритѣ елемента на физическото поле - кѫща, храна и облѣкло. А въ духовния свѣтъ: мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ.
  
- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!
 
- Въ Истината е скритъ животътъ!
 
 
 

7 часа сутриньта

15 школна лекция на

I-ви Специаленъ Окултенъ класъ

7 декември 1928г., петъкъ,

Изгрѣвъ, София



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2273 Мнения:

Публикувано 16 март 2017 - 07:13

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Хигиена на живота





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt