Jump to content
Ани

1928_11_30 Деятелность и замисълъ на природата / Дейность и замисълъ на природата

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ДЕЯТЕЛНОСТЬ И ЗАМИСЪЛЪ НА ПРИРОДАТА
 

6.25 часа сутриньта

 

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господь на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини.”

 

Размишление.

 

Ще вземете за тема №5: “Сѫщественитѣ различия на водорода (H), въглерода (С), азота (N) и кислорода (O).” И подобна на тая тема: “Сѫщественитѣ различия на почвата, водата, въздуха и свѣтлината.”

 

Трѣбва да знаете, че въ всичкитѣ времена, въ науката е имало мода, както и въ обществения животъ винаги е имало мода. Какво разбирате вие подъ думата “мода”? Какво е понятието ви за “мода”? Мода иде отъ латинската дума “мод”, което значи начинъ. Модата има отношение до външностьта, до външния изгледъ на нѣщата: нѣкое облекло, или вѣщъ, особено за облеклото се употрѣбява тази дума, за външностьта, което не е сѫществено. Сѫщественото на дрехата е вѫтрешното качество да даде топлина на тѣлото, да предпази тѣлото. А когато се отнася до външния изгледъ, красотата, която може да добие тѣлото чрезъ дрехата, то е другъ въпросъ. Защото една дреха може да е модна, безъ да е комодна[1] и безъ да принася топлина на тѣлото. Запримѣръ, може да имате обуща, заостренички, обаче тѣ ви притискатъ пръститѣ. Съ тѣхъ може да вървите най-много четвъртъ километъръ или съ тѣхъ да бѫдете въ къщи, или въ нѣкой баленъ салонъ. Но ако тръгнете на пѫть, съ тѣхъ не можете да издържите. Сега можемъ да видимъ защо по модата носѣха заостренички обуща. Нѣкой отъ васъ да нарисува формата на човѣшкия кракъ, следъ туй, крака на коня, копитото, и крака на котката.[2]

 

Какъ мислите, тия форми тукъ случайни ли сѫ? Тези форми като мода ли сѫ въ природата? Защото една модна форма, тя не е постоянна. Тя е преходна. Значи преходнитѣ форми въ природата можемъ да наречемъ мода. А има и постоянни форми, тѣхъ можемъ да наречемъ установенъ редъ. Даже ако вземете, онзи, който изучава формитѣ на природата, може да познае интелигентностьта, която съществува и се крие въ тази форма. Вземете у коня, туй вглъбване на всичкитѣ пръсти въ едно копито, какъ наричатъ естественицитѣ задната часть на тия пръсти? (-Вториятъ и четвъртиятъ пръсти у коня сѫ атрофирани.) Естественицитѣ даватъ известни причини, споредъ условията, въ които тѣ сѫ живѣли, тѣ сѫ създали и своитѣ удове. Каква силна разлика намирате вие между краката на човѣка и тия на котката и коня? Всички  сѫ  млѣкопитающи.

 

Г.Р. излѣзте на дъската и напишете една проста и една сложна математическа формула. Начертайте и една проста и една сложна геоометрическа фигура.

 

Разбира се законътъ е все единъ и сѫщъ: колкото повече се усложнява една проява на природата, толкова повече съотношения има. (-Има повече елементи.) Следователно, гдето има по-голѣмо усложнение, ние разбираме и по-голѣма интелигентность, и отношенията се усложняватъ. Да вземемъ въ водата имаме два елемента, нали? Въ въздуха колко елемента има? (-Главно два, а има още 5-6.) Въ водата, освенъ двата, има ли още други? (-Нѣма.) Сега това е единъ процесъ на природата. Но този процесъ на формитѣ на природата ли е или на човѣшкия умъ? Този процесъ е произволенъ за характеритѣ, които сѫществуватъ. Тѣ още не сѫ се установили, не сѫ добили гражданство въ природата. Нѣкои отъ тия знаци сѫществуватъ, но нѣматъ сѫщото предназначение вѫтре. Тукъ имате форми, които сѫ преходни. Може една наука да замѣни знацитѣ съ други и пакъ да означава сѫщия процесъ.

 

Сега онова, което искаме да извлечемъ, е следующето: онзи, който разбира, ще види, че тукъ има едно скрито отношение. А, който не разбира, ще каже: “Нищо нѣма.” Теоремата на Питагоръ на геометриченъ езикъ е следната:....[3] И другата формула на геометриченъ езикъ е...[3]

 

Сега ние ще минемъ да направимъ единъ малъкъ разборъ на Толстой и Викторъ Хюго. Туй, което тѣ сѫ писали, може да сѫ мислили по този начинъ, но може и никакъ да не сѫ мислили така. Може да е вѣрно, и може да не е вѣрно по отношение на тѣхъ. Известни форми, които сѫществуватъ въ природата, се подържатъ отъ усилената деятелность на човѣшката мисъль. Има известна усилена деятелность, която е създала очитѣ.

 

Сега законътъ, който искамъ да извадя, е следующиятъ: Защо трѣбва да мислимъ и защо трѣбва правилно да чувствуваме? Има отношение спрѣмо нашия умъ и спрѣмо нашето сърце. Защо човѣкъ трѣбва да мисли правилно? Ако отслабне деятелностьта, която е създала очитѣ, веднага почва да отслабва и човѣшкото зрѣние. Следователно, въ по-раншната възрасть у децата очитѣ сѫ по-силни и тѣ виждатъ много добре. Защото у тѣхъ има едно интенсивно желание да виждатъ всичко. Тѣхъ всичко ги интересува. И вследствие на тази усилена деятелность на ума, очитѣ ставатъ по-силни. Приижда повече кръвь за очитѣ и е по-здравословно. Колкото човѣкъ по-напредва въ своята възрасть, той почва по-малко да се интересува отъ всички външни прояви. Човѣкъ започва субективно да се интересува и да мисли за нѣкакъвъ свѣтъ по-идеаленъ. И човѣкъ става по-идеаленъ, почва да мисли по-духовно и неговото зрѣние отслабва. Но това не е само фактически единствената причина. Много пѫти грижитѣ и тревогитѣ за външнитѣ блага създаватъ отслабване на очитѣ. Когато кажешъ: “Отнеха ми се благата, не мога вече да живѣя”, пакъ почватъ да отслабватъ очитѣ. Въ момента, когато почнешъ да мислишъ, че нѣма да можешъ да живѣешъ за бѫдеще, веднага почватъ очитѣ да отслабватъ.

 

Сега, отслабването на очитѣ, на тази деятелность, се дължи на онова положение, че нѣмаме истинска представа за законитѣ въ природата. Вие ще знаете, че законитѣ на природата не сѫ както човѣшкитѣ, да се мѣнятъ. Ако нѣкой отъ васъ каже: “Азъ нѣма да мога да живѣя”, вѣрно ли е това? Това е само една ваша предпоставка. Че какъ сте намѣрили, че нѣмате условия да живѣете? Или може да кажете тъй: “Нѣмамъ условия да се уча.” Всичко може да си кажете. “Нѣмамъ условия да прогресирамъ.” Или: “Нѣмамъ условия да се развивамъ”, и т.н. Сега това сѫ предпоставки, които вие сами си правите. А дали тѣ наистина сѫществуватъ или не, то е другъ въпросъ. Какво разбирате подъ думата: “нѣмамъ условия да живѣя”? Като кажемъ: нѣмамъ условия да живѣя, трѣбва да имаме една истинска мѣрка въ най-простата форма. Какво разбирате подъ: да живѣемъ? Ние не разбираме ония сложни понятия, които понѣкой пѫть философитѣ внасятъ.

 

Единъ простъ примѣръ, да вземемъ една българска стомна. Която има едно голѣмо отверстие  и  една  мамичка [4]. Ц.Щ.[5], можешъ ли да излѣзнешъ, да нарисувашъ тази стомничка съ дветѣ отверстия? (А) Когато тази стомна не е пукната, има две отверстия, функционира правилно, ние казваме: тя е здрава. Тази малка мамичка е турена, за да изтича водата по-лесно. Щомъ се запуши това отверстие, водата не може да изтича. Но щомъ отворимъ мамичката, водата изтича правилно. Единъ доста практиченъ отдушникъ, за да може да изтича водата правилно. Значи, отъ голѣмата дупка се налива водата, а отъ мамичката да може да се пие. Нѣкои употрѣбяватъ само устата на стомната, а мамичката служи само като единъ отдушникъ. Когато има дветѣ отверстия, казваме, че стомната живѣе правилно. Ако се отвори само голѣмата уста на стомната, тя не може да живѣе правилно. И тя казва: “Не ми даватъ да живѣя”. Или, ако другата дупка е затворена, тя казва: “Не ми даватъ да се проявя, да се влива нѣщо въ мене.” Ако се затвори малката дупка, условията сѫ пакъ лоши, но сравнително по-добри. Тя казва: “Не ми се дава възможность да се проявя.”

 

Два начина има въ живота. Когато въ живота не можемъ да възприемемъ силитѣ на природата правилно, казваме, че нѣмаме условия да живѣемъ. И после, когато тия условия сѫ въ насъ, искаме да се проявимъ, пъкъ не можемъ, пакъ казваме: “Не мога да живѣя.” Защо? Защото единъ човѣкъ, който не може правилно да яде, той не може и правилно да работи. Можешъ да познаешъ единъ човѣкъ по яденето дали е работливъ. Като гледашъ единъ човѣкъ какъ яде, непремѣнно ще знаешъ и какъ той работи. Ако той седне полека и почне бавно да дъвче храната и работата ще бѫде сѫщата, както и дъвченето. Но, ако видишъ, че той си яде тъй спрѣтнато и работата му ще съответствува на яденето. Разбира се, има едно малко изключение. Но като правило ще знаете, ако яденето е спретнато и работата е такава. Има едно полекичка ядене и едно спрѣтнато, бързо ядене. Красиво е то, човѣкътъ взема участие като яде. На такъвъ човѣкъ и работата е красива. Сега схванете този вѫтрешенъ законъ, който трѣбва да имате. Това сѫ редъ разсѫждения, които ги има и въ училището.

 

Всичко, което се преподава въ училището, има за цѣль да култивира въ васъ ума и волята и да ви създаде интересъ за работата. Защото вие сте учили много работи въ училището, но можете ли да го приложите? Сега ако ви попитамъ: Коя е най-дългата рѣка въ Китай? Или: кой е главния градъ на Сантяго? Или: кои сѫ градоветѣ на Патагония? Учили сте ги. Единъ българинъ отива въ Америка, да държи своята лекция за България. Той присѫтствувалъ въ дома на единъ американски проповѣдникъ. Проповѣдникътъ го пита: “Кѫде е България?” Иска нѣщо да осведоми публиката си. Жената на проповѣдника казва: “Толкова ли си невѣжа? България е единъ щатъ, единъ градъ на Индия.” Въ Америка има хора, които не знаятъ, кѫде е България. Обаче онова, което сѫществува въ природата…

 

Всѣка една форма показва, че въ човѣка сѫществуватъ известенъ родъ мисли, които сѫ свързани съ известни наши органи. Когато тия мисли, които сѫ свързани съ зрѣнието, отслабнатъ, отслабва и нашето зрѣние. Сѫществуватъ известни мисли, които сѫ въ тѣсна връзка съ нашия слухъ, и когато тия мисли почнатъ да отслабватъ, отслабва и нашиятъ слухъ. Има известенъ родъ мисли, които сѫ свързани съ нашата рѣчъ и когато тия мисли почнатъ да отслабватъ и туй чувство отслабва. Нѣкой пѫть казвате: “Нямамъ разположение”, или: “нямамъ чувствувание къмъ известенъ предметъ”. Не си създавайте тия илюзии. Всѣкога човѣкъ трѣбва да държи въ изправно положение своята чувствителность. Защото загрубяването на човѣшката чувствителность, въ каквато и да е форма, все ще ви лиши отъ вашитѣ благородни органи, които имате. Има известенъ родъ мисли, които подържатъ човѣшкото ходило. Има известенъ родъ - които подържатъ човѣшката рѫка. Има известенъ родъ мисли, които подържатъ човѣшкото сърце, човѣшкитѣ дробове, стомаха, мозъка. Има специфични мисли, които подържатъ всѣка една клѣтка. Следователно, ние се стремимъ къмъ онзи, идеалния животъ. Да може нашето съзнание да го обхване. Тия мисли сѫществуватъ вънка отъ нашето съзнание, значи други сѫщества има, които сѫ приятелски разположени спрѣмо насъ, подържатъ функционирането на нашия животъ отъ всѣкѫде. И ще ни помагатъ, докато всички тия идеи, които сѫ създали нашитѣ органи, проникнатъ въ нашето съзнание и тѣ станатъ господари на насъ. Значи, докато ние почнемъ да владѣемъ своитѣ мисли или своитѣ органи.

 

Ето това сѫ все формули. Вие искате да станете господари. Вие искате да имате единъ прекрасенъ, красивъ кракъ.

 

Че вие можете да направите крака си много красивъ. Може да направите рѫцетѣ си красиви, очитѣ си красиви, носа си, цѣлото си лице. Това сѫ редъ мисли, които сѫществуватъ. И ако влѣзнете въ Невидимия свѣтъ, веднага ще ви покажатъ вашия първоначаленъ образъ, сѫщинския ви образъ. И после ще ви покажатъ всичкитѣ ваши видоизмѣнения, въ които вие сте се фотографирали. Нѣкои отъ тия образи може да сѫ въ възходяща степень, а нѣкои - въ низходяща. Въ възходяща степень, значи живѣли сте въ съгласие съ природата, а нѣкѫде сте живѣли единъ разгуленъ животъ, или сте били въ разрѣзъ съ природата, или казано на вашъ езикъ, нали вие сте свършили гимназия, а нѣкои отъ васъ сте свършили университетъ, пъкъ нѣкои отъ васъ сте били неспособни, не сте свършили университетъ, други сте свършили университетъ, учили сте. Пъкъ нѣкои сте свършили университетъ съ много слабъ успѣхъ.

 

Сега ние констатираме тия два процеса въ природата. Природата въ нейния процесъ констатира само тия, сѫщественитѣ работи, когато пъкъ хората констатиратъ и несѫщественитѣ работи. Запримѣръ единъ професоръ не констатира дали ученикътъ е способенъ, но той иска ученикътъ да знае и да учи. Даже нѣкои нѣща иска ученикътъ да ги знае тъй буквално, както той ги е предалъ. После иска ученикътъ да знае и неговата форма на предаване, неговия езикъ и израза му. И студентътъ папагалски заучава всичко това и минава за ученъ човѣкъ предъ професора си. А нѣкои други професори искатъ отъ студента свободно той да разкаже идеята, която професорътъ е вложилъ.

 

Та рекохъ, ако азъ дойда да изуча тия крака, тѣхната външна форма, безразлично кои сѫ тѣ, подъ тия гънки отдолу или издатини, по външната форма на пръститѣ, азъ мога да нарисувамъ цѣлия човѣкъ, ръста му и лицето му. Не само това, но отъ тия извивания, отъ формата, отъ красотата и вида ще извадя и неговия мораленъ обликъ какъвъ е, и степеньта на моралната му сила. Ако тия пръсти сѫ хубаво нарисувани, да се вижда и голѣмия, и малкия пръстъ, естествено може да се познае и човѣшката интелигентность. То значи да се вижда по неговитѣ крака всичката негова усилена деятелность. Въобще деятелностьта, която човѣкъ влага въ живота, тази негова интелигентность се отразява въ неговия кракъ. Тъй щото, когато ние говоримъ за разумната природа, задъ всичкитѣ форми, които сѫществуватъ въ природата, има разумни сили, които подкрѣпятъ това функциониране, тия форми. Може очитѣ ти да сѫ по-далечъ или по-близо, има си причини. Голѣмитѣ очи се обясняватъ отъ силното желание, отъ напрежението на този човѣкъ да има повече. На единъ човѣкъ, който има желание да има повече, очитѣ сѫ по-голѣми, по-изпъкнали и по-отворени.

 

Та мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви. Има известенъ родъ мисли, желания и действия, които постоянно трѣбва да се култивиратъ. Дали условията на живота сѫ добри или лоши, всѣкога трѣбва да култивирате тия мисли, понеже върху тѣхъ се гради цѣлия вашъ животъ. Туй, което съвременнитѣ хора наричатъ моралъ. Ние наричаме моралъ онова, здравословното състояние на човѣшката душа, т.е. когато всички негови сили, умствени и духовни действатъ нормално. Да бѫде човѣкъ мораленъ и здравъ, то е равносилно. Здравъ въ физическо отношение, когато всичкитѣ му органи действуватъ правилно. Ние, като ще кажемъ, че човѣкъ е мораленъ, разбираме - туй здраве е взето въ още по-широкъ смисълъ: когато въ неговитѣ мисли, и въ неговото желание, и въ неговото тѣло има съгласие, има хармония съ природата, съ законитѣ на самата природа. Следователно, когато ние дойдемъ да разсъждаваме върху страданията и мѫченията въ свѣта, нѣкой пѫть тия страдания, които ние изпитваме, не сѫ наши. Но, сѫщевременно, тия страдания показватъ, че нѣкѫде въ природата сѫществува нѣкое оттегляне, въ нейния редъ и порядъкъ, има нѣкое отклонение.

 

Нѣкой пѫть за вашитѣ страдания вие ни най-малко не сте отговорни. Ако вие вървите и усѣщате студъ или стѣгане на вашитѣ крака, какво сте отговорни? Или ако по невнимание турите крака си въ огъня и чувствувате болка, какво сте виновати? Или ако нѣкой вашъ приятель държи каната съ врѣла вода, иска да ви налѣе вода за чай и ви залѣе, че ви изгори крака, кой е виновенъ за това? Той ще каже: “Моля, извини ме.” Извини, но вие носите страданията. Въ даденъ случай, ако той ви изгори крака, у кого е погрѣшката? И у двама ви. Щомъ видите, че той сипва повече вода, отколкото трѣбва, вие трѣбва да се отдръпнете най-малко на единъ метъръ отъ неговата кана. Пъкъ, ако и той е уменъ, и той ще бѫде внимателенъ, като сипва врѣлата вода.

 

Та рекохъ, отъ всички тия форми ще забележите каква разумность е работила. Има хубава красота въ човѣшкия кракъ. Тамъ има вложена много по-голѣма интелигентность, отколкото въ устройството на котешкия кракъ и на конския кракъ. Въ тия последнитѣ две форми нѣма вложена достатъчна интелигентность. Затуй при сегашната култура, или въ всяка една култура, великитѣ хора и списатели иматъ за цѣль да събуждатъ, да държатъ въ работа човѣшкитѣ способности и човѣшкитѣ чувства. При сегашнитѣ условия списатели, художници, поети и учени иматъ за цѣль да държатъ тази обща деятелность на човѣшката душа будна. И постоянно тѣ събуждатъ хората къмъ деятелность. Можемъ да кажемъ, че при тѣзи землѣделци, орачи, всичкитѣ занаятчии, онѣзи, които работятъ съ иглата, шивачкитѣ тази деятелность намалява. Знаете ли отъ кѫде е произхода на шивачеството? Онѣзи отъ васъ, които сте шивачки, знаете ли кой е прародительтъ на шивачеството? Казватъ, когато Господь е изпъдилъ първитѣ хора отъ рая, първата дреха била направена отъ вълна. Значи първата мода се яви, когато съгрѣшиха хората. Отъ библейско гледище, защото до тогава безъ мода сѫ били, били голи. А следъ съгрѣшаването, тѣ си направили мода, турили си листа. Нали? Но Богъ е направилъ дрехи отъ кожа и ги е турилъ вънка, като деца на работа. Като ги изпъдилъ, за да не истинатъ, далъ имъ топли дрешки.

 

Та, най-отвлечената човѣшка мисъль, която сѫществува, има отношение къмъ външната форма на човѣка, упражнява известно влияние. Запримѣръ ако вие развиете у себе си едно мистично чувство, много благородно, на единъ отвлеченъ, възвишенъ животъ, веднага туй ще се отрази върху вашитѣ очи. Допуснете, че нѣколко деца минаватъ покрай една градина, вземамъ съвременни деца. Когато плодоветѣ сѫ окапали, всичкитѣ деца обичатъ да гледатъ по земята, да видятъ, нѣма ли нѣкой капналъ плодъ. Най-първо децата гледатъ надолу, има ли орѣхи по земята? Щомъ нѣма долу, почватъ да гледатъ нагоре, значи плодоветѣ не сѫ узрѣли. После пакъ гледатъ надолу, у тѣхъ се заражда едно желание да взематъ нѣкой камъкъ, да хвърлятъ по дървото и веднага гледатъ пакъ нагоре. Значи гледатъ ту надолѣ - ту нагоре. Както човѣкъ гледа ту надолѣ - ту нагоре, този процесъ е и въ природата, въ живота, който има чисто духовенъ и материаленъ характеръ спрѣмо човѣка.

 

Допуснете и друго, нѣкой човѣкъ се е втренчилъ и гледа все на третия етажъ на една кѫща въ единъ прозорецъ. Най-първо ще помислите, че е художникъ, затова все на този прозорецъ гледа, рисува го съ блажни бои. Първия денъ рисува, втория, третия, единъ месецъ, два, три месеца, все този прозорецъ рисува. Казвате вие: “Не го ли е нарисувалъ той този прозорецъ?” Много сложенъ е този прозорецъ. Ние ще идемъ малко по-далечъ. Да кажемъ детето, което гледа ту долу - ту горе и онзи художникъ, който гледа все този прозорецъ на третия етажъ, намира нѣщо особено, антично въ него, постояно рисува него и най-после нарисува нѣщо. После имате онзи астрономъ, който постояно ходи съ своята тръба вечерно време и той нагоре гледа. Сега питамъ: кой е най-идеалния отъ всички? Астрономътъ е най-идеалния. Можете ли да обвините астронома въ нѣкое чувство изопачено на вземане-даване. Детето може да обвините, че взема плодоветѣ, онзи, който рисува, може да обвините, че има нѣщо въ прозореца. Но какво ще кажете за астронома, който гледа все презъ тръбата си? И този астрономъ е единъ влюбенъ, който търси своята възлюблена по звездитѣ и не може да я намѣри. Питамъ: вѣрно ли е това?

 

Хубаво, седи сега отдолу единъ художникъ, гледа нагоре и рисува единъ прозорецъ на третия етажъ. Отъ друго мѣсто другъ художникъ седи и той рисува сѫщия прозорецъ. Трети художникъ и той рисува сѫщия прозорецъ. Какво ще кажете на това? (-Опасна е работата.) Не. Доста интересенъ е прозорецътъ, има нѣщо цѣнно тамъ. Сега тукъ е въпросътъ за единъ прозорецъ, но 10 души се набератъ при единъ изворъ. Идеята е сѫщата. Защо при първия случай, особени мисли ще се явятъ у васъ, че рисуватъ сѫщия прозорецъ, а като видите 10-тѣхъ художници, че рисуватъ сѫщия изворъ, каква идея ще имате въ главата си? -Че изворътъ е цѣненъ. А другото положение е мода. Това, което вие наричате влюбване, то е мода. Що е мода? -Нѣщо, което преминава. “Едно време, казвате, обичахъ да чета романи, а сега - не.” Мода е. “Едно време обичахъ да пиша много красиво, но сега вече - не.” Мода е. “Едно време обичахъ да се моля, сега вече не обичамъ да се моля.” “Едно време обичахъ да се обличамъ хубаво, сега вече не обичамъ.” Мода е. Но има сѫществени работи, които отъ единия край до другия оставатъ винаги въ този свѣтъ. Яденето мода ли е? Готвенето е мода, но яденето не е мода. Защото отъ детинство, като дойдешъ до стария човѣкъ, той все си спомня за ония красиви моменти на яденето. Казва: “Днесъ ядохъ тъй сладко, както когато бѣхъ малко дете!” И стариятъ човѣкъ си спомня за ония красиви моменти на яденето, както и малкитѣ деца. И дишането не може да бѫде мода. Знанието не може да бѫде мода. Чувствуванието, което имаме, сѫщинското чувствувание или сѫщинската мисъль и тя не може да бѫде мода. Това сѫ сѫществени нѣща у човѣка, когато другитѣ работи не сѫ. Мода ли е единъ методъ въ природата? И въ природата има мода. И всѣки човѣкъ си има мода. Но модата трѣбва да бѫде само едно спомагало. И тамъ, дето не може да помогне тази мода, тя трѣбва да се измѣни.

 

Ние можемъ да кажемъ, че въ науката, което наричатъ мода, това сѫ ония хипотези и теории, които спомагатъ за истинския процесъ въ науката, който въвежда човѣчеството къмъ една далечна цѣль, освѣтява ума и подобрява човѣка. Модата въ науката води къмъ една сѫществена цѣль. Сѫщинската деятелность и цѣль на една наука е да направи живота по-сносенъ. Астрономитѣ сега даватъ само известни сведения, но единъ день тѣ ще могатъ да откриятъ начини и пѫтища за съобщение и ще докажатъ, че има живи сѫщества и въ другитѣ планети. И може би следъ 500, или следъ 1000 години, или 10 000 години ще се яви първиятъ ученъ, който ще приеме първата телеграма отъ нѣкоя си слънчева система, или отъ нѣкоя най-близка система. И ще може да осведоми какво правятъ хората отъ другитѣ планети.

 

Та рекохъ, сегашнитѣ условия, ще се стремите именно къмъ туй. Силата на човѣшката воля седи да спази правилностьта на формитѣ,  които сѫществуватъ. Човѣкъ  никога не трѣбва да позволи да се прегърби. Той никога не трѣбва да позволи да му се изкриви кракътъ, рѫката или лицето. Или пъкъ да се изкриви носътъ или окото. Той не трѣбва да позволи това. А ако позволи да се изкриви, това ще бѫде атавистическа склоность на дѣдо и прадѣдо. Човѣкъ трѣбва винаги да се стреми да изправя. Щомъ човѣкъ изправи своитѣ удове, той ще изправи и своята мисъль. При сегашното ви състояние, у всинца ви трѣбва да има желание да учите, да разбирате замислитѣ на природата. Туй да бѫде едно горѣщо желание у васъ. И като излѣзнете, да ви интересува всичко въ природата. Опитвайте се да проникнете въ нейния умъ, да работите заедно съ нея, да видите кѫде е работилъ нейниятъ духъ. Защото щомъ се стремишъ къмъ природата, ти вече образувашъ една връзка между нея и себе си. А щомъ образувашъ тази връзка, ти вече имашъ връзка между Бога и себе си. Щомъ ти не се интересувашъ отъ замислитѣ на природата, ти не си културенъ човѣкъ, или ти не си ученикъ на живота.

 

Та първото нѣщо, трѣбва да държите въ ума си следната мисълъ: Всички да се интересувате въ замислитѣ на природата! Ето каква е мисъльта въ моя умъ, която трѣбва да мине и въ вашия. Ако нѣкой отъ васъ учи въ училището, нали се интересува за директора на гимназията? Ако нѣкой отъ васъ е слуга при нѣкой господарь, или слугиня при нѣкоя господарка, нали вие ще се интересувате отъ господарката си и господаря си? Защото отъ тѣхъ зависи и вашето положение. И ако този слуга изучи добре характера на своя господарь или на своята господарка и може да се нагоди къмъ него или къмъ нея и въ правата смисъль тъй да постъпи, както тѣ искатъ, той ще си създаде едно отлично положение. Но ако не знае какъ да се нагоди, ще си създаде цѣлъ редъ препятствия.

 

Значи, като влѣзнемъ въ природата, тя е нашата господарка и тя ще ти създаде препятствия. Като идешъ при господарката си, ти трѣбва да се научишъ какво иска тя отъ тебе. И какъ да ѝ сготвишъ. Тя ще ви каже: “Паприкашъ, или точено, или кейкъ, или пудингъ, или пилешка чорба, или кюфтета отъ телешко.” Тя ще ви даде известни сведения, какъ да го сготвите и ако вие не знаете какъ да го направите, тя нѣма да е доволна отъ васъ. Сега вие ще преведете всички тия форми. Телешкото какво означава? Агнешкото, пуйката? Това сѫ все формули. Най-първо ще се интерисувате отъ онова, което природата е замислила. Вие сте въ дома на природата. Като станете сутринь, ще видите какъвъ е нейниятъ замисълъ за днешния день. Не мислете, че вие искате да живѣете. Вашиятъ животъ е второстепененъ. Не сте вие, които живѣете. Най-първо тя ще живѣе, после вие ще живѣете. Защото ако тя живѣе и вие ще живѣете.

 

Може да кажете: “Защо е така?” Вие тръгвате за Америка съ единъ параходъ, кое е по-важно: вашето здраве или зравето на парахода? Най-първо параходътъ трябва да е здравъ, неговото кръвообръщение, артериалната и венозната кръвь, после неговата мисъль трѣбва да е здрава, тогава вие може здраво да минете отъ единия край до другия. Ако неговиятъ мозъкъ не е здравъ, после - неговото кръвообръщение не върви правилно, че сърцето, дробоветѣ не сѫ здрави, питамъ: колко ви струва вашето здраве безъ парахода? Та най-първо, като влѣземъ въ природата, трѣбва да знаете, че въ живота на природата почива и нашиятъ животъ. Защото, ако този параходъ добре мисли, добре функционира и ние можемъ да бъдемъ спокойни, и нашиятъ животъ ще бѫде въ безопасность.

 

Станете сутринь, вие сте се отчаяли, какво означава това? Че вашиятъ параходъ, въ който пѫтувате, е въ неизправность. Нищо повече! Или ние го наричаме това: вие имате погрѣшно схващане за живота, или казано на другъ езикъ: вие не сте въ съгласие съ законитѣ на природата. Най-първо като станете, ще кажете: “Каква е волята на моята господарка, на природата?” Ще се явите предъ нея и ще видите какво можете да направите за господаря си? Като отивате въ университета, чия воля отивате да правите? Вашата ли воля правите, или отивате да направите волята на професора? При това, като направите тѣхната воля, вие добивате знание. Вие учите, значи имате известни съотношения. Щомъ се интересувате вие отъ професора, слушате го, той ви пита, вие отговаряте. Значи има известни отношения между васъ. Тогава и професорътъ и той се интересува отъ васъ. Щомъ се интересувате за природата, и тя се интересува за васъ. Вие казвате: “Господь отъ мене не се интересува.” Не. Крива философия е това. Ако ти се интересувашъ за Бога, ще се интересува и Той за тебе. Ако вие се интересувате отъ природата, не по любопитство, но по животъ, тъй по същество, да се учите, да се интересувате отъ нея, нѣма изключение и тя се интересува за васъ. Хубаво е за васъ да се интересувате отъ природата, тогава тя ще ви се разкрие. Ако кажете: “Професорътъ ни по английски много хубаво ни учи. Като него няма другъ професоръ.” Като чуе това професорътъ ви, ще му стане приятно. Нѣма учитель или професоръ, който като кажатъ хубаво заради него, да не му е приятно. И ако вземете Писанието, тамъ е казано: “Всѣко дихание да хвали Господа!” А по-голѣми професори отъ Господа нѣма! Тъй е. Ако ние Го хвалимъ, ако ние се интересуваме отъ Неговата Мѫдрость, отъ Неговото знание, отъ всичко това, което Той е направилъ, интересува се и Той за насъ. А ако ние не се интересуваме и Той не се интересува.

 

Казвате: “А, азъ ще се интересувамъ за човѣшкия кракъ.” Ще мислишъ, природата го е създала. И ако почнешъ да изучавашъ краката на разнитѣ животни, ще дойдешъ до много умни и велики работи. Много ще научишъ. Не само да останешъ при краката или при прозореца, да го рисувашъ. Това е една специална работа, прозорецътъ. Дълго време като проучавашъ човѣшкия кракъ, ще проучавашъ човѣшката рѫка, човѣшкото око, другитѣ органи, стомахътъ, дробоветѣ, ноктитѣ и т.н. И въ всичко това ще намѣришъ кои сѫ положителнитѣ и отрицателнитѣ страни. Сега всички изучаватъ патологическитѣ белези. Но това още не е наука. По ноктитѣ ще изучавашъ, по кои признаци се познава гениалностьта, талантитѣ, добродетелитѣ. Ще имашъ една мѣрка, този нокетъ талантливъ ли е, музикаленъ ли е, отъ художество разбира ли, мораленъ ли е, материаленъ ли е, веселъ ли е нокетътъ? Песимистъ или оптимистъ ли е, ученъ или не? Всичко това, като гледашъ по ноктитѣ, да познаешъ.

 

Ще кажете: “Какъ?” А, нокетътъ и той върви съобразно съ човѣка. Колкото човѣкъ става по-ученъ, по-благороденъ, и нокетътъ постояно придобива една красива форма, продължава се, разширява се. Ако човѣкъ почва да става своеобразенъ, упоритъ, нокетътъ става много широкъ като площъ. Обаче по него водата не тече, образуватъ се миязми. Упоритиятъ човѣкъ казва: “Това не искамъ да направя!” Дойде единъ ученъ човѣкъ и накара неговото упорство да се смѣкчи, като даде наклонъ, направи единъ дълбокъ каналъ и всичката тази вода отъ това блато се стича тамъ и го накара, иска - не иска, да работи. А знаете ли какво нѣщо е каналъ? Каналъ, това сѫ лошитѣ условия, които те притискатъ навсѣкѫде. Ти не искашъ да работишъ, баща ти казва: “Работи”, майка ти казва: “Работи”, приятелитѣ ти казватъ: “Работи”, ти казвашъ: “Не искамъ да работя”, но когато те турятъ въ лошитѣ условия на живота, безъ майка, безъ баща, ти работишъ.

 

Ще ви приведа единъ български анекдотъ. Може да сте го слушали вие. Една жена, която е била много мързелива, мѫжътъ ѝ казалъ: “Оголѣхме вече, понеже като се оженихме, все за любовь говорихме. Сега вземи хурката и опреди малко прежда”, ѝ казваше той. “А, работна съмъ азъ”, казва тя. Тя взела една каца съ три вретена и казва: “Едното е готово”, показва му го, и второто му показва. “А третото, сега ще го напълня.” Тя все преде, преде, но никакво подобрение въ дрехитѣ не става. Най-после, затѫжили се за нея сестра ѝ и майка ѝ, викатъ ги на село на сватба. “Какво ще правимъ, моитѣ гащи сѫ скѫсани”, казва мѫжътъ ѝ. “ Тя е лесна работа, ний имаме единъ кюпъ, ще ме сложишъ менъ вѫтре и като стигнемъ край селото, ще ме оставишъ вѫтре, ти ще идешъ при майка ми и ще поискашъ дрехи за менъ и за тебъ, тя ще ти даде, ти ще дойдешъ тукъ и после ще идемъ въ село.” Направилъ той тъй, но той билъ хитъръ, оставилъ я край селото, отива при майка ѝ, тя му казва: “Защо идешъ самъ, кѫде е жена ти? ” - “А, тя остана накрай селото, тя иска всички да я посрещнатъ съ гайди.” Тъй и станало. Запѫтили се всички сватбари и гайдарджии, а тя седѣла необлечена въ кюпа, като чува тя музиката, изкочила изъ кюпа, върнала се въ кѫщи, засрамена, турила кѫделята и почнала да преде. И той се върналъ отъ сватбата и я намѣрилъ, че тя преде. Той направилъ каша отъ мамалига и ѝ казалъ: “Ела, възлюблена, да ядемъ.” Тя му казала: “На рамо каша.” И пакъ преде.

 

Та, природата ще ни постави въ тежко положение, щомъ не обичаме да изпълняваме нейнитѣ закони. Ние можемъ да имаме всичко, но природата ще ни тури въ тежко положение и ще се научимъ да работимъ, да мислимъ. Щомъ дойдатъ тежки страдания, природата веднага ни заставя да мислимъ. Та, единственото нѣщо въ свѣта е да се интерисуваме ние въ замислитѣ, които природата има. Щомъ нашето съзнание се пробуди за нейните замисли, има вече една връзка между нея и насъ. Образува се вече една естествена връзка и това го наричатъ онзи истински методъ и начинъ за самовъзпитание и саморазвитие. Това означава външнитѣ закони, съ които природата ни възпитава по нейни начини. Защото има форми, създадени отъ нея, има форми, създадени отъ човѣка, има форми, създадени отъ животнитѣ. Всички тия форми показватъ онази цѣлокупна деятелность, която работи въ природата. Вие трѣбва да използувате сегашнитѣ форми, за да създадете и вие бѫдещитѣ ваши форми.

 

Та мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви: трѣбва да се държите въ контактъ съ мислитѣ, които подържатъ вашето зрѣние, вашия вкусъ, вашия слухъ, вашето обоняние. Всички тия мисли трѣбва да ги държите въ ума си, да бѫдете въ връзка съ тѣхъ, за да бѫдете здравъ. Или казано въ правата смисъль: трѣбва да се интересувате отъ замислитѣ на природата и трѣбва да зачитате нейнитѣ закони. Тогава човѣкъ може правилно да се развива и да бѫде щастливъ на земята.

 

- Само свѣтлиятъ пѫтъ на Мѫдростьта води къмъ Истината.

- Въ Истината е скритъ Животътъ!
 

7.08 часа

14 школна лекция на

I-ви Младежки Специаленъ Окултенъ класъ

30.XI.1928 г., петъкъ,

Изгрѣвъ

 

------------
[1] комодна - (отъ фр.) удобна
[2] Въ оргинала има оставено празно мѣсто за рисунка
[3] Въ оргинала има оставено празно мѣсто за формулите
[4] мамичка - малка дупка, вероятно отъ мамилка - дупка, яма
[5] Ц.Щ. - вероятно художничката Цветана Щилянова

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

Дейность и замисълъ

на природата

 

 

 

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини.

Размишление.

Теми за следния пѫть: „Сѫщественитѣ различия, отъ една страна, между водорода, кислорода, азота и вѫглерода, отъ друга страна — между почвата, водата, въздуха и свѣтлината“.

Като изучавате различнитѣ отрасли на науката и различнитѣ области на живота, виждате, че и въ науката, и въ живота сѫществува мода. Какво разбирате подъ думата „мода“? Тази дума произлиза отъ латинската „modus“, която означава начинъ. Модата има отношение къмъ външностьта на нѣщата, напримѣръ, къмъ облѣклото, като външна дреха на човѣка; къмъ мебелитѣ и предметитѣ, съ които си служимъ. Външностьта на нѣщата не е сѫществено нѣщо. Сѫществено е вѫтрешностьта, съдържанието на нѣщата. Що се отнася до дрехата сѫществено е нейното качество, да държи топло, да пази тѣлото отъ простуда. Дойдемъ ли до външностьта на дрехата, имаме предъ видъ, колко е красива. Дрехата може да бѫде модна, безъ да е удобна, безъ да пази тѣлото отъ външнитѣ условия — горещина и студъ. Обущата сѫщо могатъ да бѫдатъ модни, но неудобни, тѣсни и да стѣгатъ краката. Минешъ ли съ тѣхъ четвъртъ километъръ, чувствувашъ нужда веднага да ги свалишъ отъ краката си. Трѣбва ли да вървите дълъгъ пѫть съ тѣхъ, въ скоро време ще се откажете.

Представете си три вида крака: човѣшки, конски и котешки. Случайни ли сѫ тѣзи форми, или постоянни? Ако сѫ случайни, тѣ сѫ временни, а всѣко временно нѣщо е резултатъ на модата. Значи, временнитѣ или случайнитѣ нѣща въ природата сѫщо можемъ да наречемъ мода. Постояннитѣ форми пъкъ вървятъ по установенъ редъ. Въ всѣка форма се крие известна интелигентность. Колкото по-сложна е формата, толкова по-голѣма е интелигентностьта, която тя проявява, защото съдържа повече елементи. Разгледайте внимателно крака па човѣка, на коня и на котката, да видите, каква е разликата между тѣхъ. Сѫщевременно, вие ще извадите заключението, че, за създаване на разнитѣ форми, природата е вложила известна интелигентность и замисълъ.

Както природата мисли и работи, така и човѣкъ трѣбва да съгласува своитѣ мисли и чувства, за да прояви волята си. Между ума и сърдцето има известно съотношение, затова човѣкъ трѣбва да мисли и чувствува правилно. Само така той може да бѫде активенъ, да прояви правилно своята дейность. Този законъ действува и въ природата. Забелязано е, че ако дейностьта на ума отслабва, и зрението на човѣка отслабва. Децата иматъ по-силно зрение отъ възрастнитѣ, защото напрѣгатъ ума си, искатъ всичко да разбератъ и научатъ. Възрастниятъ не се интересува много отъ външния свѣтъ, той се вглъбява въ себе си, мисли за единъ далеченъ свѣтъ, поради което обективниятъ умъ отслабва. Съ обективния умъ заедно отслабва и зрението. Тревогитѣ, безпокойствата сѫщо ставатъ причина за отслабване на зрението. Защо трѣбва да се безпокои човѣкъ, че може да остане гладенъ, да се лиши отъ богатството си? Всѣко безпокойство на човѣка показва, че той не разбира законитѣ на природата, не вѣрва въ нея и губи опора въ живота си. Едно трѣбва да знаете: законитѣ на разумната природа сѫ вѣчни и неизмѣнни. Тѣ се различаватъ коренно отъ човѣшкитѣ. Който живѣе въ съгласие съ законитѣ на природата, никога не се изненадва. Измѣни ли на тѣзи закони, човѣкъ се обезвѣрява и казва: Не мога да живѣя повече, нѣмамъ условия да се развивамъ и т. н. Кое дава право на човѣка да мисли така? Това сѫ предположения, които не търпятъ. никаква критика.

Какво означаватъ думитѣ „нѣмамъ условия да живѣя“? Представете си, че имате една стомна съ две отвърстия: презъ едното се налива вода, а презъ малкото водата изтича навънъ. Докато дветѣ отвърстия сѫ отворени, водата влиза и излиза правилно отъ стомната. Обаче, ако едно отъ отвърстията се затвори, водата не може лесно да се влива или излива — станало е нѣкакво запушване. Следователно, когато човѣкъ казва, че нѣма условия за животъ, това подразбира, че въ него е станало нѣкакво подпушване — или втичането, или изтичането на енергиитѣ въ неговия организъмъ е неправилно. Какво можете да очаквате отъ човѣкъ, който не се храни добре? Ако стомахътъ му не работи правилно, той яде бавно, безъ апетитъ и съ неразположение. Както се храни, такава е неговата работа. Ако искате да знаете, дали даденъ човѣкъ е работливъ, наблюдавайте го, какъ яде. Колкото по-енергично и съзнателно яде, толкова по-енергично и съ разположение работи той. Значи, между начина на храненето и дейностьта на човѣка има известна връзка. Щомъ е така, родителитѣ и учителитѣ трѣбва да обръщатъ внимание, какъ се храни детето, докато този процесъ стане съзнателенъ за него.

Задачата на съвременнитѣ училища се заключава въ култивиране на ума и на волята на човѣка, съ цель да му създаде интересъ и любовь къмъ работата. Задачата на училището не е само да даде знания на ученика, но тѣ трѣбва да се приложатъ. На теория мнозина знаятъ, кѫде се намиратъ Китай, Япония, Патагония, Мексико, както и най-забутанитѣ провинции и държави, но, какво е отношението между различнитѣ провинции и държави, какво е значението имъ въ козмоса, малцина знаятъ. Всѣка външна форма въ природата има отношение къмъ човѣшката мисъль. Мислитѣ пъкъ иматъ отношение къмъ човѣшкитѣ органи. Напримѣръ, когато мислитѣ, които сѫ свързани съ зрението, отслабватъ, тогава отслабва и зрението. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ, които сѫ свързани съ слуха, съ вкуса, съ обонянието, съ речьта и т. н. Нѣма органъ въ човѣшкото тѣло, който да не се управлява отъ известенъ родъ мисли и чувства. Като знаете това, пазете ума и сърдцето си въ изправность, за да могатъ тѣ правилно да възприематъ мислитѣ и чувствата, които идатъ отъ възвишения свѣтъ. Сѫществата отъ този свѣтъ ще помагатъ на човѣка дотогава, докато мислитѣ, които сѫ създали неговитѣ органи, проникнатъ въ съзнанието му. Това значи, да дойде човѣкъ до положение, да владѣе своитѣ органи, да стане господарь на себе си.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ господарство, всѣки иска да бѫде господарь. Добре е човѣкъ да бѫде господарь, но първо на себе си, да заповѣдва на своитѣ мисли и чувства. Който владѣе мислитѣ и чувствата си, лесно се справя съ тѣхъ. Чрезъ мисъльта той може да си създаде, каквито органи иска, да се върне въ първоначалното си положение, когато е билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. Дойде ли до този образъ, той самъ ще види своето отклонение и пѫтя, по който е вървѣлъ. Ако ученикътъ учи добре, ще минава отъ класъ въ класъ, докато свърши университетъ. За такъвъ ученикъ се казва, че върви отъ слава въ слава, отъ знание въ знание. Защо? — Защото е живѣлъ въ съгласие съ законитѣ на разумната природа. Ученикъ, който не следва законитѣ на природата, самъ се осѫжда на невежество. Вмѣсто да се развива и да върви напредъ, той остава на едно и сѫщо мѣсто и се чуди, защо работитѣ му не вървятъ добре. Природата държи смѣтка за всичко и отдава на всѣкиго заслуженото.

Като разглеждате тритѣ вида крака — човѣшки, конски и котешки, вие можете да четете по тѣхъ, като по книга. Отъ крака само можете да създадете образа на човѣка, на коня и на котката. По крака на човѣка можете да опредѣлите неговия мораленъ ръстъ, както и неговата интелигентность. По пръститѣ на крака можете да кажете много нѣща. Голѣмиятъ и малкиятъ пръстъ на човѣшкия кракъ опредѣлятъ неговата умствена дейность. Помнете: въ живота на всѣки човѣкъ има известни мисли, чувства и действия, които постоянно се развиватъ, независимо отъ условията. Върху тѣхъ се гради животътъ на човѣка. Тѣ представятъ основа на морала. Подъ думата „моралъ“ разбираме здравословното състояние на човѣшката душа. Въ моралния човѣкъ всички умствени и духовни сили действуватъ нормално. Следователно, моралъ и здраве сѫ синоними. Моралниятъ човѣкъ е здравъ и обратно, здравиятъ е мораленъ. Физически здравъ е онзи, на когото всички органи сѫ въ изправность. Той е въ хармония, както съ себе си, така и съ разумната природа. Въпрѣки това, човѣкъ не може да избѣгне страданията. Има страдания, които не зависятъ отъ него. За тѣхъ той не носи никаква отговорность. Отговоренъ ли е човѣкъ, че вънъ е много студено, или много горещо? Не е виновенъ, но той не може да се освободи нито отъ студа, нито отъ горещината.

Като ученици, вашата задача не се заключава въ търсене методи, какъ да се освободите отъ страданията, но да използувате енергията, която се крие въ тѣхъ. Задачата на ученика се заключава въ изучаване красивитѣ форми на природата. Като наблюдавате човѣшкия кракъ, виждате, каква работа и какъвъ замисълъ е вложила природата въ неговото устройство. Обаче, като сравнявате човѣшкия кракъ съ крака на коня и на котката, виждате прояви на различна интелигентность. За създаване на човѣшкия кракъ сѫ работили по-интелигентни сѫщества отъ тѣзи, които сѫ работили върху крака на коня и на котката. Както разумнитѣ сѫщества се различаватъ по интелигентность, така се различаватъ и хората. Колкото по-активни сѫ тѣхнитѣ мисли и чувства, толкова повече се увеличава и интелигентностьта имъ. За това имъ помагатъ великитѣ учени, писатели, поети, философи, музиканти. Съ тѣхната мисъль тѣ будятъ мислитѣ и чувствата на обикновенитѣ хора и ги подтикватъ къмъ работа.

Ученитѣ сѫ доказали, че възвишенитѣ мисли оказватъ влияние върху външната форма на човѣка, а специфично и върху нѣкои негови удове. Напримѣръ, виждате, едно дете минава покрай една плодна градина и гледа надолу. Какво гледа? — Иска да види, има ли плодове подъ дърветата. Следъ това гледа нагоре. Казвате, че то се готви да кѫса плодове. После пакъ гледа надолу, търси камъкъ, да бруля плодоветѣ. Като намѣри камъкъ, отново гледа нагоре. Като наблюдавате, какъ очитѣ на детето се движатъ ту нагоре, къмъ дървото, ту къмъ земята, вие вадите заключение, че то има намѣрение да кѫса плодове. Ако нѣкой художникъ гледа нагоре, къмъ единъ отъ прозорцитѣ на третия етажъ на една кѫща, вие заключавате, че той е харесалъ този прозорецъ и го рисува. Обаче, ако рисуването на прозореца продължи нѣколко месеца, даже и години, казвате, че той не е харесалъ толкова прозореца, колкото друго нѣщо, което гледа презъ прозореца. Ако видите, че нѣкой астрономъ гледа къмъ небето, ще кажете, че той наблюдава звездитѣ. Каквито заключения и да правите, важно е, че въ всички случаи потикътъ е любовьта. Детето е влюбено въ плодоветѣ, художникътъ — въ нѣкоя мома, астрономътъ — въ небето. Различнитѣ мисли и чувства се отразяватъ различно върху удоветѣ на човѣшкия организъмъ. Едни усилватъ зрението, слуха, а други причиняватъ отслабване. За да усилвате дейностьта на своитѣ органи, допущайте въ ума и въ сърдцето си възходещи мисли и чувства. Има смисълъ човѣкъ да гледа къмъ небето, къмъ високитѣ планински върхове, къмъ чиститѣ и буйни извори. Това гледане събужда свѣтли и възвишени мисли въ неговия умъ. Благословение е за човѣка да гледа красиви и велики нѣща. Всичко останало е мода, т. е. временно и преходно. Всѣко влюбване е мода, защото минава и заминава. Нѣкой казва: Едно време обичахъ да чета романи, сега не обичамъ. Защо? — Мода е било. Едно време обичахъ да се обличамъ хубаво, да се моля, да пиша красиво, да пѣя и т. н. Защо днесъ не обичашъ тѣзи нѣща? — Защото сѫ били мода. Модата включва несѫщественитѣ нѣща въ живота. Но има сѫществени нѣща, които презъ всички времена и епохи оставатъ еднакво ценни. Яденето мода ли е? — Готвенето е мода, но яденето е необходимость. Отъ най-ранното детство до края на живота си човѣкъ все яде. Дишането, пиенето на вода, мисленето, чувствуването сѫщо сѫ необходими и сѫществени нѣща. Модата иде само като спомагателно срѣдство въ човѣшкия животъ, затова често се мѣни. Като не постига цельта си съ установената за даденъ случай мода, човѣкъ самъ я смѣня. Понѣкога и природата си служи съ модата, като специфиченъ методъ за постигане на нѣкаква цель. И въ науката, особено въ хипотезитѣ и теориитѣ, има мода, която води къмъ една сѫществена цель. Една отъ задачитѣ на науката е да направи живота на човѣка сносенъ. Астрономията, като наука, дава редъ научни сведения за състоянието на планетитѣ, за разстоянието имъ отъ земята, за влиянието имъ върху нея и т. н. Въ бѫдеще тя ще намѣри начинъ, по който хората ще се съобщаватъ съ жителитѣ на другитѣ планети и системи. Така всички хора ще разбератъ, какъвъ е животътъ на другитѣ планети, какви жители има тамъ и т. н. Ще дойде день, когато истинскитѣ учени ще се съобщаватъ чрезъ писма и телеграми съ жителитѣ на другитѣ планети, които днесъ оставатъ затворени свѣтове за насъ.

За да постигне високитѣ цели на своя животъ, човѣкъ трѣбва да прилага своята воля, всѣки день да придобива нѣщо ново, но не и да губи или осакатява това, което е придобилъ. Трѣбва ли човѣкъ да се пригърбва? Право ли е това? Трѣбва ли да допуща да се изкриви нѣкой органъ на тѣлото му? За съзнателния човѣкъ това не е позволено. Ако стане нѣкакво изкривяване, то се дължи на атавизъмъ, на влиянието на неговия дѣдо или прадѣдо. Какъ ще си помогнете, ако сте изкривили нѣкой отъ своитѣ удове? — Съ мисъльта си. Като изправите мисъльта си, ще изправите и удоветѣ си. Правата мисъль подразбира връзка на човѣка съ разумната природа, съ нейната дейность и замисъль, да станете съработници съ нея. Интересувайте се отъ работитѣ на природата, отъ методитѣ, съ които тя си служи. Щомъ вие се интересувате отъ нея, и тя ще се интересува отъ васъ. А това значи, да се интересува и Богъ отъ васъ.

И тъй, първата мисъль, която трѣбва да поставите въ ума си, е да се интересувате отъ дейностьта и замисъла на природата. Казвате: Може ли човѣкъ да се интересува отъ природата? Не само че може, но това е толкова естествено, колкото и ученикътъ да се интересува отъ своитѣ учители и отъ своя директоръ. Естествено е и слугата да се интересува отъ господаря си. Положението на ученика зависи отъ дейностьта и замисъла на учителитѣ му, а на слугата — отъ неговия господарь. Ако ученикътъ не знае, какъ да постѫпва съ учителитѣ си, а слугата — съ своя господарь, и двамата ще си създадатъ голѣми мѫчнотии и изпитания. Природата е учителка и господарка на всѣки човѣкъ. Следователно, като влѣзете въ нея, трѣбва да знаете, какво иска тя отъ васъ и какъ да я задоволите. Тя ще постави програмата си предъ васъ, а вие трѣбва да я изпълните точно. Най-малкото нарушаване на нейнитѣ правила и закони води къмъ нещастия. Вие сте въ дома на природата. Още съ ставането си отъ сънь, ще видите, какъвъ е нейниятъ замисълъ за деня и ще гледате да го изпълните. Ще кажете, че искате да бѫдете свободни, да живѣете, както разбирате. Трѣбва да знаете, че вашиятъ животъ зависи отъ този на природата. Първо тя живѣе, а после вие. Ако тя живѣе, и вие ще живѣете Тя е параходътъ, който ще ви пренесе на опредѣленото мѣсто. Параходътъ ли трѣбва да бѫде здравъ, или пѫтникътъ, който се е качилъ на него? Щомъ сте се качили на парахода, вие зависите отъ него: отъ неговото кръвообръщение, отъ неговата артериална и венозна кръвь, отъ неговата мисъль и т. н. Ако кръвообръщението, дихателната и стомашна системи не действуватъ добре, вашето здраве не може да помогне на парахода. Ето защо, влѣзете ли въ природата, ще знаете, че вашиятъ животъ почива върху нейния. Щомъ параходътъ, т. е. природата мисли, чувствува и действува правилно, вашиятъ животъ ще бѫде въ безопасность.

Защо човѣкъ се обезсърдчава и отчайва? — Защото параходътъ му не е въ изправность. Съ други думи казано: човѣкъ се отчайва, или защото има криви разбирания за живота, или защото не е въ съгласие съ законитѣ на разумната природа. За да се справите съ отчаянието или обезсърдчението си, още като станете отъ сънь, явете се предъ господарката си — природата, и кажете: Каква е волята на моята господарка? Какво мога да направя днесъ за нея? Когато отивате на училище, или въ университета, чия воля изпълнявате: своята, или на вашитѣ учители и професори? Вие изпълнявате волята на вашитѣ учители и наставници, и по този начинъ получавате знания. Тѣ се интересуватъ за васъ и ви даватъ свѣтлина, да разбирате нѣщата. Следователно, ако искате Богъ, природата и учителитѣ ви да се интересуватъ за васъ, да ви помагатъ и да ви учатъ, и вие трѣбва да се интересувате за тѣхъ, да сте готови да следвате тѣхния пѫть. Нѣма учитель, на когото да не е приятно и да не се радва на ученици, които се интересуватъ отъ неговия предметъ. Казано е въ Писанието: „Всѣко дихание да хвали Господа“. Да хвалите Господа, това значи, да се интересувате отъ Неговата Мѫдрость и знание, отъ всичко, което Той е създалъ. Щомъ вие се интересувате отъ Него, като отъ професоръ, и Той се интересува отъ васъ. Ще знаете, че нѣма по-великъ и по-мѫдъръ професоръ отъ Господа.

Изучавайте природата въ всички нейни прояви, въ всичко, което тя е създала. Ще каже нѣкой, че не се интересува отъ малкитѣ нѣща. Малко нѣщо ли е да изучавашъ човѣшкия кракъ и постепенно да слизашъ до краката на всички млѣкопитаещи. Като изучишъ устройството на крака, ще се заемешъ съ изучаването на човѣшката рѫка, око, ухо, стомахъ, дробове и т. н. Така ще дойдешъ до онѣзи велики закони, чрезъ които природата е работила. Не само това, но и нокътътъ крие въ себе си велики знания. Ако го изучавате, ще видите, каква голѣма разлика има между различнитѣ хора. По формата на нокъта познавате, дали човѣкъ е гениаленъ, талантливъ или обикновенъ; песимистъ ли е или оптимистъ; мораленъ или немораленъ; ученъ или невежа; упоритъ или отстѫпчивъ. Ноктитѣ на упорития човѣкъ сѫ широки, на тѣхъ вода не се задържа. Въ това отношение тѣ приличатъ на мѣсто, дето водата се разлива широко. Въ тази вода се развиватъ микроби, както въ блатистата. За да се премахне заразата, водата трѣбва да се канализира, да ѝ се даде пѫть да тече. Упоритиятъ не иска да работи, никого не слуша, на никого не се подчинява. Какъ трѣбва да се постѫпи съ него? Какъ може да го накаратъ да работи? — Като го канализиратъ, т. е. като го поставятъ при лоши условия на живота. Майка, баща, приятели — всички трѣбва да се откажатъ отъ него. Като се намѣри при трудни условия, той започва да работи, самъ си пробива пѫть.

Ще приведа единъ анекдотъ отъ българския животъ, да видите, какъ животътъ учи хората на всичко. Двама млади, мѫжъ и жена, живѣли охолно: яли, пили, изяли всичко. Жената била мързелива, нищо не работила. Мѫжътъ често казвалъ: Жена, окѫсахме се, трѣбва да изтъчешъ нѣщо. — Лесна работа, отговаряла тя. Отъ време на време взимала по едно вретено, да преде. Изпрела едва три вретена, но тѣ нищо не я ползували, трѣбвало да се тъче. Единъ день майка ѝ я поканила въ родното ѝ село, да отиде съ мѫжа си на сватба. — Какво ще правимъ сега? — запиталъ мѫжътъ ѝ? Какъ ще отидемъ на сватба, като нѣмаме дрехи да се облѣчемъ? — Лесна работа, отговорила тя. Ще вземемъ голѣмия кюпъ, ще го занесемъ до края на селото. Азъ ще влѣза вѫтре, а ти ще отидешъ при майка ми и ще поискашъ дрехи за мене и за тебе и ще ги донесешъ да се облѣчемъ. Така и двамата ще влѣземъ въ селото облѣчени и премѣнени. Мѫжътъ ѝ билъ хитъръ, скроилъ ѝ една изненада. Като отишълъ при тъща си, тя го запитала, кѫде е жена му, защо иде самъ. — Тя остана на края на селото, иска да дойдатъ сватбаритѣ, да я посрещнатъ съ музика и пѣсни. — И това ще се нареди, ще задоволимъ желанието ѝ. Тръгнали гайдарджии, зурли, да посрѣщатъ дъщерята. Като чула, че свирятъ гайди, тя си подала главата отъ кюпа, да види, какво става навънъ. Силно изплашена, тя изкочила отъ кюпа необлѣчена и хукнала къмъ дома си. Веднага взела хурката и започнала да преде. Мѫжътъ ѝ се върналъ отъ сватбата, сготвилъ качамакъ и поканилъ жена си да яде. — Слушай, тури кашата на рамо, нѣмамъ време да се отклонявамъ отъ работата си.

Когато човѣкъ не иска да работи, да мисли, да изучава законитѣ и замислитѣ на природата, и тя постѫпва съ него така, както постѫпилъ мѫжътъ съ мързеливата си жена. Тя го поставя при трудни, мѫчни условия, докато се научи съзнателно да работи, да мисли и чувствува. Така тя го заставя да се заинтересува отъ нея. Това значи, да се свърже човѣкъ съзнателно съ природата, да се интересува отъ нейната дейность и замисли. Това значи, човѣкъ да се самовъзпитава и развива съзнателно.

Изучавайте всички форми, създадени въ природата отъ сѫщества съ различна интелигентность. Така ще придобиете истинското знание, чрезъ което ще създадете и своитѣ бѫдещи форми. Това значи, да се свърже човѣкъ съ онѣзи мисли на природата, които сѫ създали неговитѣ сѣтива, както и неговитѣ вѫтрешни органи. Само така той може да бѫде здравъ и да се радва на живота си.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

14. Лекция отъ Учителя, държана на

30 ноемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×