Jump to content

1928_11_09 Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ / Главниятъ факторъ


Ани

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ОСНОВНИТѢ ИДЕИ НА ВИКТОРЪ ХЮГО И ТОЛСТОЙ ВЪ

“КЛЕТНИЦИТѢ” И “ВОЙНА И МИРЪ”

 

                                       5.15 часа сутриньта

 

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

 

- Въ Истината е скритъ животътъ.

 

Писали ли сте нѣщо за темата си върху Толстой и Хюго? Понеже темата е малко обширна, може да остане още за една седмица.

 

Сега вѫтрешната страна на тия двама списатели каква е? Тѣ и двамата сѫ отъ два различни народи, две различни раси и две различни нации. Имате Хюго отъ латинската раса, имате Левъ Толстой отъ славянската раса. Тия двама списатели еднакво не могатъ да пишатъ.

 

I  - В.Х. – Л

 

II - Л.Т. – С

 

Понеже всѣки единъ народъ живѣе при различни условия и писателитѣ отъ всѣки народъ се различаватъ. Хюго живѣе при известни условия, Толстой живѣе при други условия. Тукъ имате I-ва и II-ра категория. Вземаме единъ писатель, който живѣе въ полярнитѣ страни. III - П.С. и другъ, който живѣе въ тропическитѣ страни, той - отъ IV-та категория. Този, който живѣе въ полярнитѣ страни, какво ще описва? - Еленитѣ, снѣговетѣ, леда и т.н. А този, който живѣе въ тропическитѣ страни за снѣга и въпросъ нѣма да прави и за леда нѣма да прави въпросъ. Тогава кажете, какво ще [описва] този отъ тропическитѣ страни? - Големата горещина, циклонитѣ, слоноветѣ, за голѣмитѣ змии. Когато първиятъ списатель и въпросъ нѣма да прави за змиитѣ. Защо? - Защото такива голѣми змии, въ полярнитѣ страни нѣма. Вие може да питате: “Защо този отъ полярнитѣ страни не пише за змиитѣ, за слоноветѣ?” - Нѣма ги.

 

Та рекохъ, когато разглеждате двама списатели, най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живѣятъ. Да кажемъ може да разгледате единъ отъ свѣтско гледище, единъ отъ духовно гледище. Този отъ свѣтско гледище поставяте малко по-обективенъ, то е една полярна страна. Какъ ще поставите вие духовното и свѣтското гледище. Кой спи- сатель ще бъде по-богатъ съ образи, който е духовенъ или който е свѣтски списатель? Чудни сѫ хората, като кажатъ, че нѣкой билъ духовенъ списатель, а нѣкой свѣтски. Че какво виждатъ въ духовния списатель? Да допуснемъ, единъ духовенъ списатель пише за ангелитѣ, а никога не ги е виждалъ, пише за рая, а никога не е билъ тамъ. То е писане по косвенъ пѫть. Челъ си ти въ арабскитѣ приказки нѣщо за “Хиляда и една нощь”. Питамъ: всичко, което пише тамъ, вѣрно ли е? Когато казвамъ, че е вѣрно или невѣрно, то е по закона на вѣроятноститѣ.

 

Тогава ще туримъ и V категория. Срещашъ по пѫтя единъ човѣкъ, искашъ да знаешъ ялъ ли е този човѣкъ или не: V - Х. Какъ ще опредѣлишъ дали този човѣкъ се е хранилъ или не? По какво може да познаете дали единъ човѣкъ е гладенъ или не е гладенъ? Безъ да го питате, само като го погледнете да знаете. Има известни признаци.

 

MOK_BU_15_1.GIF

 

Сега допуснете друго едно изяснение. Да вземемъ една рѣка, която тече. Най-първо пѫтувате по рѣката и виждате, че рѣката е свободна, върви си напредъ безъ никакви бентове и вие пѫтувате по нея и правите своитѣ научни изследвания. Но следъ 10 - 15, следъ 100 години вие пакъ срещате тази рѣка и виждате на едно мѣсто по нея поставенъ бентъ, на второ мѣсто - пакъ бентъ, на трето, четвърто - все бентове има, какъ ще си обясните това явление, подпушванията? Защо сѫ тѣ поставени? Най-първо вие започвате да правите своитѣ изследвания. Да кажемъ вие сте първия, който минава презъ тази рѣка, виждате всичко това, отивате при вашия народъ, разправяте какво е станало. Сега, какъ да кръстимъ тази рѣка? Да кажемъ това е рѣката Ду. Вие какъ ще обясните бентоветѣ по рѣката Ду? Това сѫ сега научни изследвания.

 

Запримѣръ вие сте единъ хиромантикъ. Да кажемъ хиромантицитѣ разправятъ за пръститѣ: Едни сѫ възлеобразни, други сѫ конусообразни, разни типове пръсти има. Сега какъ ще обясните, какъ сѫ станали тия възлеобразни пръсти? Кои сѫ причинитѣ за тия възли? И кои сѫ причинитѣ, че нѣкои пръсти сѫ конусообразни? Това сѫ известни течения. Една рѣка е минала. Има своитѣ дълбоки причини, дето тия пръсти сѫ станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсѫждава, може да каже: “Наследствено е това, тъй сѫ родени баща ми, майка ми, дѣдо ми.” То е все сѫщото да се отговори за въпроса, защо рѣката има бентове? “Рѣка е това, направила си е бентове.” Обаче, другъ единъ човѣкъ, който гледа разумно на нѣщата, ще забележи, че тия бентове сѫ направени отъ сѫщества, които използуватъ енергията на тази рѣка. И това сѫ разумни сѫщества, които използуватъ енергията на водата. Може тамъ да има фабрики. И ще започне той да разсѫждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причинитѣ.

 

Сега да дойдемъ до Хюго. Кои сѫ били подбудителнитѣ причини, които сѫ накарали Хюго да се спре върху Жанъ Вължана? Защо той взема този типъ. Разбира се, Хюго живѣе между единъ народъ отъ едно културно общество и иска да хвърли свѣтлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазватъ правилно. И какви резултати могатъ да произлѣзатъ отъ тѣзи постѫпки. При това Хюго се старае да даде едно разрѣшение за известни погрѣшни схващания на тази социална проблема. Запримѣръ този владика, епископа, когото описва Хюго, сѫществувалъ ли е въ действителность. И Жанъ Вължанъ като типъ, както го описва Хюго, сѫществувалъ ли е. Възможно е да сѫществува и възможно е Хюго, като поетъ да е създалъ този типъ. Вие какво мислите? Той сѫществува като колективенъ типъ, но отъ Жанъ Вължанъ има още по-лоши типове. Коя е причината за падането на Жанъ Вължанъ? Той открадва единъ хлѣбъ. Сега коя е причината, защо именно въ френската, въ латинската раса има такива закони, че за тази кражба да го осѫдятъ, кажете вие на колко години го осѫдиха? (-Най-първо за 5 години.) Послe въ Жанъ Вължанъ се заражда желание да бѣга отъ затвора. На първо мѣсто Хюго, както и други списатели, иска да покаже какво влияние указватъ условията върху живота.

 

Когато се разисква върху единъ наученъ въпросъ, той трѣбва да бѫде разгледанъ отъ строго научно гледище. Сега тъй въ сухата наука вѣроятно нѣма никакво приложение, нѣма и никакви образци. Подъ думата наука, ние разбираме, че известни нѣща сѫ поставени разумно и ние искаме да намѣримъ тѣхнитѣ разумни съотношения. Да кажемъ, вие имате една математическа формула, какъ ще постѫпите при разрѣшението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждатъ ли се формулитѣ? Не, формулитѣ се създаватъ. Запримѣръ Питагоровата теорема не се родила, Питагоръ я създалъ. Има известни възгледи, които разрѣшаватъ единъ наученъ въпросъ. Казваме: “Външнитѣ условия създаватъ и добри, и лоши хора”. Може да разгледаме доброто въ свѣта като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на единъ организъмъ. Това значи: можемъ да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и сѫща сѫщина.

 

Да допуснемъ тукъ имате единъ плодъ. Въ началото този плодъ е киселъ, а въ края този плодъ е сладъкъ. Това сѫ два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние. Сладчината - това е доброто, когато развитието се е завършило, плодътъ е узрѣлъ, а киселината може да видимъ въ началото. Който яде неузрѣли плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладкитѣ плодове, е въ едно приятно, здраво състояние. Въ това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краятъ, сладкото като добро. Всѫщность киселото лошо ли е и сладкото добро ли е?

 

Вземете киселинитѣ, разбира се тѣ действуватъ разрушително върху  човѣшкия организъмъ. Но сѫщевременно безъ тия киселини никакво хармониране не може да стане. Ако въ свѣта нѣмаше киселини, а само сладчина, може ли свѣтътъ да се чувствува добре само въ сладчина. И обратното е вѣрно. Животътъ само съ киселини може ли да сѫществува? Азъ вземамъ доброто като завършенъ плодъ. Много списатели и окултни учители казватъ: “Доброто, това е любовьта, проявена въ живота. Доброто, това сѫ зрѣлитѣ плодове на любовьта, а злото, казватъ тѣ, това сѫ киселитѣ плодове на мѫдростьта.” Значи имате две противоположни понятия: добро е сладкитѣ плодове, а това сѫ завършенитѣ плодове на любовьта, а злото, това сѫ киселитѣ плодове, тѣ сѫ въ своето начало и единъ день ще се превърнатъ на сладки плодове. Или ще кажатъ: Това сѫ незавършенитѣ плодове на Мѫдростьта. Тѣ може да сѫ още въ началото и може би туй зло да се превърне единъ день на единъ добъръ плодъ.

 

Известни доказателства се изваждатъ по аналогия и у Хюго, има сѫщитѣ идеи. И всичкитѣ списатели вѣрватъ, че злото и лошитѣ условия могатъ да се видоизмѣнятъ. И лошитѣ хора могатъ да се поправятъ. Всички вие вѣрвате [въ] това. Казва се: известни хора сѫ лоши и обяснявате коя е причината, че тѣ сѫ лоши. Казвате: “Срѣдата и условията.” Това е наполовина вѣрно, но сѫщевременно това показва, каква е тѣхната интелигентность. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддаватъ на окисляване, други не се поддаватъ. Запримѣръ, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медьта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои сѫ причинитѣ за окисляването? Обяснява се, че иматъ голѣмо сродство къмъ кислорода. То е право, а другитѣ нѣматъ сродство. (-И тѣ иматъ, но много малко.) Има единъ общественъ въпросъ: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори. Защо се яде много хлѣбъ. Запримѣръ, българитѣ употрѣбяватъ много хлѣба. Значи има известно сродство къмъ хлѣба. Медьта се окислява повече, понеже между елементитѣ на медьта има по-голѣмо сродство къмъ кислорода. А злато[то] не се окислява. Има сродство съ кислорода, но не се окислява, защо? (Условията днесъ не сѫ проучени, какъ може дасе съедини кислорода съ златото.)

 

Тогава ще ви дамъ една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския синъ на 21 години. Има сродство между тѣхъ, нали? Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинарь на 21 година, защо? - Нѣма сродство. Следователно, азъ изваждамъ този изводъ, че простия свинарь, това е златото, а царския синъ, това е кислорода. Въ първия случай възможностьта е почти 99%, царскиятъ синъ почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вѣроятностьта на простия свинарь да се ожени за княжеската дѫщеря? Туй се нарича условия. И златото има сродство къмъ кислорода, обаче нѣма условия. Добре. Тогава, ако се махнатъ свинетѣ, свинарьтъ може ли да се ожени за княжеската дъшеря? Въ тѣзи разисквания други елементи ще изпъкнатъ. За този свинарь ще дойдатъ други качества. Не се изисква само да се махнатъ свинетѣ, но дали той има интелигентенъ умъ и дали въ него има туй богато сърце. Това сѫ условията вече.

 

Добре, нѣкой казва: “Защо азъ не мога да бѫда добъръ?” Азъ правя следното сравнение: Защо азъ да не мога да се оженя за княжеската дъщеря? - Защото пасешъ свинетѣ. Пасенето на свинетѣ не дава възможность да се оженишъ за княжеската дъщеря. Обществениятъ строй е такъвъ. Докато ти грѣшишъ, не може да правишъ добро. Грѣшенето, това е пасене на свине. Занаятъ е това. Но този занаятъ е едно препятствие, за да можешъ да проявишъ доброто, което е въ тебъ. И другото е, че свинетѣ сѫ въ най-долното положение. И свинаритѣ приравняватъ ума си съ положението на свинетѣ. Понеже свинетѣ влияятъ съ своитѣ мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: “Съ каквито дружишъ, такъвъ и ще станешъ.” Другото положение: трѣбва ли свинаря да дружи съ свинетѣ? Не трѣбва, то е единъ общественъ недъгъ. Най-после свинетѣ нѣматъ нужда отъ свинарь. Защото този свинарь само ще ги прибере, ще ги докара въ селото и ще ги тури въ кочината. Питамъ: когато тия свине бѣха въ диво състояние, имаха ли тѣ нужда отъ свинарь? Тѣ по-добре си живѣеха. Питамъ: свинетѣ иматъ ли нужда отъ проповѣдници, да ги учатъ по кой начинъ да ровятъ земята, дали по-плитко или по-дълбоко. Човѣкъ проповѣдникъ на свинетѣ не може да стане. Защото свиня на свиня ще каже какъ да рови, но този свинарь, човѣкътъ не може да покаже какво трѣбва да прави.

 

Смѣшно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинетѣ нѣкѫде на паша, той нищо не ги учи, тѣ вървятъ и само ровятъ. И после ще кажатъ, че той ги пасълъ. Той не ги пасе, той нищо не върши, само си губи времето напразно. Даже свинетѣ му казватъ: “Ти не стой около насъ, защото нищо нѣма да свършишъ или като седишъ тукъ, започни като насъ да ровишъ тукъ или не си губи времето.” Той казва: “Азъ трѣбва да си имамъ единъ занаятъ.” Да бѫдешъ свинарь, това е най-долниятъ занаятъ.

 

Рекохъ, това сѫ условия за разсѫждения. Ако искате да разгадаете известни социални условия, тѣ си иматъ предшедствуващи елементи. Сегашниятъ строй, който сѫществува въ свѣта, се предшедствува отъ другъ строй. Да ви дамъ едно обяснение. То е следното: представете си, че вие въ свѣта намирате едно мѣсто на земята, кѫдето се увеличаватъ стърготинитѣ или трицитѣ. Какъвъ ще бѫде вашиятъ изводъ за трицитѣ тамъ? Какъ се образували трицитѣ? Ако трицитѣ се бѣха образували въ природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питамъ: какъ щѣха да обяснятъ сѫществуването на трицитѣ преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смѣли брашното, хората го отсѣватъ, по-хубавото замѣсватъ, а другото отдѣлятъ. Това, което отдѣлятъ, това сѫ трицитѣ. Значи излишъкътъ, който е станалъ непотрѣбенъ за брашното, образува трицитѣ. Значи отъ сѫществуването на трицитѣ правимъ заключение, че хората сѫ яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но тѣ сѫ нѣмали тия условия да мѣлятъ брашното като първитѣ и започватъ да изваждатъ тия трици. Отъ тѣхъ се изваждатъ екстрактитѣ, отсѣватъ пакъ трицитѣ, все може да се извади още нѣщо за ядене. Представете си, че и отъ тия трици, следъ като сѫ изведени тѣхнитѣ сокове, сѫ останали други трици. Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда отъ трицитѣ трици. Следъ тѣхъ идватъ четвърти и започватъ да изучаватъ какво може да се извади отъ тѣзи трици. Питамъ: хората, които сѫ живѣли въ първитѣ условия, въ вторитѣ и въ третитѣ условия, еднакви ли сѫ били по култура?

 

Сега въ вашия умъ, за да дойдете до новитѣ разсѫждения, трѣбва да се освободите отъ редъ стари разсѫждения и заблуждения. Сега, като ви питамъ по този въпросъ, и въ училище, ако ви питатъ, ще кажете: “Мога да кажа, но мога да го кажа погрѣшно.” И другитѣ ученици ще кажатъ: “Защо го казвашъ, когато знаешъ, че не е вѣрно?” И въ тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: “Защо говоришъ нѣща, които не разбирашъ?” И въ тебе ще се зароди пакъ едно докачение. Отъ всички тия външни прояви човѣкъ трѣбва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трѣбва да се освободи отъ всичкитѣ свои предубѣждения. Тѣ трѣбва да дойдатъ до, тѣ я наричатъ “голата истина” - красивата истина. Всѣки трѣбва да разглежда въпроситѣ обективно по единъ Божественъ начинъ, да знае кои сѫ причинитѣ и последствията. И кои сѫ били причинитѣ да се домогнемъ до тия нѣща.

 

Ако вземемъ запримѣръ грѣхопадането, тукъ се дава за поводъ само единъ плодъ. Казано бѣше: “Отъ плода за познание доброто и злото нѣма да ядете.” Питамъ: какъ е възможно, че една жена взела и яла отъ този плодъ и да се зародятъ такива лоши последствия чакъ до сега. Отъ една малка причина се зараждатъ голѣми последствия. Онзи, невѣщия списатель ще уподоби хората като деца, които постоянно сѫ правили погрѣшки. Това показва, че хората сѫ живѣли въ една висока култура. Раятъ е мѣсто на добро и зло. Тия хора не сѫ били тъй голи, а тѣ сѫ живѣли въ една възвишена култура. Сега се заражда единъ упадъкъ, едно чувство на користолюбие, да се вземе и отъ този плодъ. Користолюбието е, което е накарало хората да паднатъ. Този плодъ на познанието на добро и зло можемъ да кажемъ е станалъ начатъкъ на користьта, когато човѣкъ иска да вземе всичко само за себе си. Проявяването на личния животъ у човѣка, който иска да изпъкне надъ всичко. Питамъ тогава, разсѫждавамъ философски, не може ли единъ човѣкъ да изпъкне надъ другъ? Но какво е преимуществото тогава?

 

MOK_BU_15_2.GIF

 

Да допуснемъ две рѣки, които вървятъ успоредно една на друга. Изворитѣ на дветѣ рѣки сѫ еднакви. Следователно и дветѣ рѣки сѫ равни. (В и Д.) Обаче едната рѣка има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бѫде по-дълбока и по-дълга. Ръстътъ на тази рѣка е въ количеството на водата. Първоначално и дветѣ рѣки сѫ еднакви. Но притоцитѣ видоизмѣняватъ положението на дветѣ рѣки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливатъ повече притоци въ живота, ще каже: “Азъ се различавамъ отъ другия, азъ съмъ по-силенъ, азъ съмъ по-уменъ.” Питамъ: въ какво седи неговата умность? Въ това, че той е челъ повече книги? Това сѫ притоци. Челъ е по астрология, това е единъ притокъ, челъ е по математика, това е другъ притокъ, челъ е по философия, челъ е по окултнитѣ науки, всички тѣзи сѫ притоци въ неговия животъ. А другъ е челъ много малко. Единиятъ е ученъ, а другиятъ е простъ. Въ какво седи това различие на тия двамата хора? И простиятъ може да бѫде ученъ, щомъ му турите тия притоци.

 

Да допуснемъ другото изяснение: въ началото дветѣ рѣки, които изтичатъ отъ върха А, иматъ еднаква чистота, обаче мѣстото, по което минаватъ, не е едно и сѫщо. Едното мѣсто е планинско и затова тази рѣка отъ единия край до другия е бистра, а другата е мѫтна. Първоначално и тя е била бистра, но къмъ края си вече е мѫтна. Ние казваме: едната рѣка е грѣшна, а другата е праведна. Питамъ: тази рѣка, чистата отъ само себе си ли стана грѣшна и праведната рѣка отъ само себе си ли стана праведна?

 

Рекохъ, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждатъ въпроси отъ живота. Хюго разглежда индивидуалния животъ и известни противоположности, които сѫществуватъ въ него. Толстой разглежда общия животъ. Хюго поставя като действуващи лица Жанъ Вължанъ и Епископъ Мириелъ. Толстой взема Наполеонъ и Кутузовъ. Хюго казва: “Жанъ Вължанъ идва въ дома на епископа и задига свѣтилницитѣ.” Толстой пъкъ поставя Наполеона съ една армия отъ едната страна, а Кутузовъ отъ другата страна сѫщо съ една армия. Единиятъ напада, а другиятъ се оттегля. Наполеонъ изкушава Кутузова. Казва му: “Въ тебе нѣма ли геройство, герой излѣзъ, започни сражение.” Кутузовъ не се поддава, а се оттегля навѫтре. Така Кутузовъ оттегля Наполеонъ отъ неговата военна база и казва: “Колкото повече го оттеглимъ въ Русия, толкова повече възможность имаме да го атакуваме.” А Наполеонъ иска преди да влѣзе въ Русия да го атакуватъ, да го порази. Какво се крие въ ума на Наполеона? - Тщеславенъ е, той иска да стане царь, а Кутузовъ казва: “Ти нѣма да станешъ царь.” Наполеонъ казва: “Колко отъ тия държави съмъ подчинилъ!” Кутузовъ казва: “Ти може да подчинишъ, но по-малки държави, тази земя е голѣма, тя сама себе си пази.” Започва борбата.* Кутузовъ се оттегля, Наполеонъ навлиза, навлиза и какво става най-после?

 

Толстой иска да каже, че въ природата сѫществува единъ Божественъ промисълъ, който регулира нѣщата. Тази идея на Наполеона не произлиза отъ френския народъ. Може туй да е било желанието на френския народъ да се подигне. После Толстой изнася фактитѣ такива каквито сѫ. Запримѣръ той взима действителни личности: Кутузовъ и Наполеонъ. Тѣ вече сѫществуватъ, историята ги знае, когато лицата на Хюго - Жанъ Вължанъ и този епископъ може ли да ги намѣримъ въ Франция? Толстой е по-откритъ, а Хюго е по-скритъ. Та проблемитѣ на Толстоя сѫ по-вѣроятни. Той рѣшава съ по-широкъ замахъ, разрѣшава всичко въ широкъ мащабъ. А Хюго работи съ по-малъкъ мащабъ. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеонъ изгуби своето сражение, понеже вѣрва, че той е факторъ, а Кутузовъ спечели войната, защото той вѣрваше, че той не е факторъ, неговата вѣра го подигна. Въ каквото вѣрва човѣкъ, това става. А, Толстой казва: “Не е достатъчно само да вѣрвашъ, но туй, което вѣрвашъ да е и право.” Наполеонъ вѣрваше въ себе си, а Кутузовъ вѣрваше въ Бога и Толстой иска да каже, че този, който вѣрва въ Бога, винаги има надмощие върху този, който вѣрва въ себе си.

 

Отъ другата страна Хюго казва така: “Онзи, който вѣрва въ ближния си, Жанъ Вължанъ е ближенъ на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вѣрва въ ближния си, се понижава.” Това е казалъ епископътъ. Въ себе си той казва: “Този свѣтилникъ може да го купи той, както и азъ. Той и азъ едно сме. Моятъ ближенъ, спрѣмо великия законъ, който сѫществува, е равенъ на мене.” Щомъ ние отричаме единъ ближенъ, той не е ближенъ. Щомъ съгрѣшишъ къмъ твоя ближенъ, той не ти е близъкъ и щомъ сѫдишъ единъ човѣкъ, той не ти е ближенъ. Ти вече поставяшъ единъ другъ законъ, а щомъ се отказвашъ да го сѫдишъ, ти го признавашъ като ближенъ. Въ първия случай: Жанъ Вължана за единъ хлѣбъ - затварятъ го за петь години и той си заставя едно лошо мнѣние за хората. Въ втория случай: пакъ хващатъ Жанъ Вължана за кражба, но епископътъ се явява и казва: “Азъ му подарихъ свѣтилницитѣ.” Питамъ: епископътъ употрѣбилъ ли е лъжа? Свѣтилницитѣ бѣха ли на епископа? Ще кажете по форма - да. Но по съдържание? Това злато бѣше ли на епископа? Ние ще дойдемъ до по-високото разбиране. Философски въпроси сѫ това. Въ туй седи издигането на човѣка, въ една постѫпка. Епископътъ казва: “Свѣтилникътъ е мой, свѣтилникътъ съмъ азъ, но сѫщината на този животъ не е моя. Азъ не може да кажа, че този животъ е мой. Следователно, азъ трѣбва да се отнеса къмъ Първичната причина, щомъ се касае до живота. Понеже този, малкиятъ животъ въ мене не може да сѫществува безъ обширния животъ, отдето е излѣзълъ.”

 

Толстой искалъ да покаже това. Той е скрилъ своята отдѣлна идея, понеже хората не сѫ готови. Той искалъ да каже: Когато хората повѣрватъ въ Бога, тѣ нѣма да се биятъ. Толстой възстава противъ войната. Въ “Война и миръ” Толстой отрича и гениалностьта на хората въ свѣта. Сега всички хора хората ги правятъ гениални. Че единъ Наполеонъ може да избие хиляди хора, каква гениалность има въ това? Той разглежда съвсемъ обективно въпроса. Толстой отрича гениалностьта въ тази смисълъ, както хората разбиратъ. Той е гениаленъ човѣкъ, като че той е нѣкакъ си надаренъ. Толстой казва: “Такава гениалность не сѫществува.” Толстой казва: “Наполеонъ не е роденъ, за да завлада свѣта.” Това е едно лъжливо състояние, това е единъ несполучливъ опитъ. Кутузовъ му казва: “Ти не може да завладашъ свѣта, не само свѣта, но и Русия не може да завладашъ.” Той иска да възстанови, че може. И се раждатъ редъ други противоположности.

 

Това сѫ социални въпроси, разгледани отъ Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорятъ върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е факторъ? И ние сме фактори, и обществото е факторъ. Има и другъ единъ външенъ факторъ. Сега можемъ да кажемъ така: Богъ е, Който всичко върши и ние нѣма какво да правимъ. Другитѣ пъкъ казватъ: “Не, ние всичко можемъ да направимъ и Господь нѣма какво да се мѣси въ нашата работа.” Еднитѣ поставятъ Бога извънъ кѫщата, а другитѣ казватъ: “Той създаде кѫщата заради насъ. И ние имаме право да живѣемъ, както искаме.” И действително, въ вашия интименъ животъ дали сѫ ви една кѫща подъ наемъ, господарьтъ на кѫщата казва: “Мѫ-жътъ и жената може да се биятъ, може да си скубатъ коситѣ, това не ме интересува, но наемътъ да ми плащатъ навреме, отъ това се интересувамъ.” После, прозорцитѣ да държатъ здрави, после канализацията, инсталацията да се пазятъ. Затова постоянно идатъ неговитѣ агенти, а нѣкой пѫть и самиятъ господарь иде и ако намѣри, че всичко е въ изправность отвънъ, той е доволенъ. За вѫтрешната страна, той нищо не иска да знае. Но единъ день му иде на умъ, казва си: “Ако тия, лошитѣ хора се биятъ, тѣ ще ми развалятъ кѫщата,” и той се намѣсва, морализира ги, заради кѫщата, да пазятъ кѫщата. Казва: “Вие трѣбва да бѫдете честни хора.” Защо? За да му плащатъ навреме. После казва: “Вие трѣбва да бѫдете добри хора.” Защо? За да не развалятъ прозорцитѣ. Но това [сѫ] само такива лични съображения.

 

Питамъ: каква нужда имаше този господарь да направи кѫщата и да я даде подъ наемъ? Питамъ: сегашнитѣ хора собственици ли сѫ или сѫ наемници? Ние още не сме собственици. Природата още не е установила частната собственость. Ние сме наемници. Може да живѣешъ подъ наемъ 10, 15, 20, 60 до 120 години, но следъ 120 години господарьтъ ще дойде и ще каже: “Сега ще излѣзете, защото азъ искамъ да направя новъ ремонтъ.”

 

Та рекохъ, при сегашния строй, при който живѣете, вие се намирате въ едно затруднение при нѣкои прояви на живота. Рекохъ, кое е сега правото разбиране? Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата сѫ прави. Индивидътъ, обществото и Богъ трѣбва да се съединятъ въ едно цѣло. Тѣ всички сѫ удове на това цѣло. Така трѣбва да се разглеждатъ по редъ. Индивидътъ не трѣбва да се противопоставя на обществото и обществото не трѣбва да се противопоставя на Бога. Единъ народъ не трѣбва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е въ зависимость. Както индивидътъ е зависимъ отъ обществото, така и обществото е зависимо отъ цѣлото човѣчество. А и цѣлото човѣчество е зависимо отъ Бога. Въ свѣта сѫществуватъ известни индивидуални проблеми. Тѣхъ ще разрѣшитѣ подъ закона на личностьта, на индивидуалния животъ. После има обществени и социални проблеми, тѣхъ ще разрѣшитѣ по законитѣ на обществения животъ. Следъ социалнитѣ въпроси идатъ въпроситѣ на човѣчеството и най-после ще дойдете до законитѣ, които Богъ е създалъ. Така ще имате едно правилно схващане за живота. Тогава вашата работа ще бѫде успѣшна, ще имате нѣколко възгледа като какъ трѣбва да се живѣе най-разумно.

 

Запримѣръ азъ живѣя въ една кѫща, имамъ 10-20 коша, мога да бръкна въ единъ кошъ и да си извадя една ябълка, не съмъ направилъ никакво престѫпление. Обаче, като влѣза въ едно общество и тамъ има 20 коша, но ако бръкна въ този или онзи кошъ тамъ, веднага ще кажатъ: “Не! Не може!” - “Ама, какъ тъй, азъ въ дома си съмъ бъркалъ така!” Да, въ дома може да бъркашъ, но тукъ не можешъ. Ето, явява се ограничението. Защо? Тукъ имате вече единъ по-голѣмъ индивидъ - обществото, то казва: “Ще ме питашъ кѫде да бръкнешъ.” Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влѣзе въ човѣчеството, и туй човѣчество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне въ нѣкои отъ тѣзи кошове, човѣчеството ще каже: “Не! Не може!” Пакъ сѫщиятъ законъ. Запримѣръ тукъ българитѣ могатъ да обѣсятъ нѣкой българинъ и никой нищо нѣма да каже. Но, ако взематъ тукъ и обѣсятъ единъ английски консулъ, цѣла България ще хвъркне и ще стане източенъ въпросъ. Пъкъ даже България може да хвъркне, пакъ английскиятъ консулъ не могатъ да го обѣсятъ.

 

Сега да се повърнемъ къмъ нашитѣ списатели. Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трѣбва да дойдатъ редъ други списатели, които малко да обобщятъ тия идеи и да дадатъ нова насока. Сега свѣтътъ е раздѣленъ: едни, които вѣрватъ въ себе си; втори, които вѣрватъ въ обществото и трети, които вѣрватъ въ Бога. Сега, какво трѣбва да се прави? Трѣбва да се даде една нова насока на отдѣлния човѣкъ и на обществото. Хюго дава единъ методъ за личното усилие и показва единъ човѣкъ какво може да направи съ своето усилие, въ своя животъ. Толстой показва единъ разуменъ пълководецъ, при най-голѣмитѣ опасности, какво може да направи. Кутузовъ, като се оттегля, постепенно се укрѣпява. Толстой прави изборъ, ако си морално слабъ, отстѫпвай. Слабиятъ въ морално отношение трѣбва да отстѫпва. Наполеонъ е една съблазънъ, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузовъ отстѫпва, отстѫпва и колкото върви по-навѫтре, злото се отдалечава отъ своята база, отъ своя теренъ. Това сѫ вече други изводи. Кутузовъ не дава сражение, все отстѫпва. Ама ще кажешъ: “Какъ тъй, азъ съмъ човѣкъ, азъ ще се опълча!” Ти може да се опълчишъ, но Наполеонъ ще те бие. Ако Кутузовъ бѣше далъ сражение още въ началото и не отстѫпѣше, какво щѣше да стане съ Наполеонъ, той щѣше да стане господарь на Русия. Кутузовъ казва: “Азъ нѣма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстѫпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднешъ, а Москва пакъ може да се съгради. Нищо не значи.” Това е скритата мисъль на Толстоя. Но, ако тази мисъль се извади отъ Толстоя, ще кажатъ, че той е анархистъ. Защото чрезъ тия вѣрвания на Толстоя, ще кажатъ, свѣта не може да се спаси. Ако Наполеонъ бѣше станалъ господарь на Русия, какво щѣше да спечели Русия? И ако Москва не бѣше изгорѣла, щѣше ли да спечели Русия? Другояче щѣше да се сложи развитието на Русия. И Европа щѣше да се намѣри въ друго положение.

 

Та рекохъ сега, отъ общото къмъ частното. Законитѣ сѫ еднакви. Нека видятъ, че навсѣкѫде отстѫпвашъ, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеонъ, ти ще отстѫпвашъ. Кутузовъ ще бѫдешъ. Обществото е Наполеонъ, силния Наполеонъ. Ти ще отстѫпвашъ, ще се укрѣпявашъ. Ще запалишъ Москва, значи ще жертвувашъ всичко, докато най-после извоювашъ свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито въ насъ. А трѣбва да запазимъ свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеонъ воюва съ васъ.

 

Накрая другъ единъ въпросъ подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жанъ Вължанъ, който се подигна, да се влюби въ Козета. Най-първо Хюго разрѣшава единъ социаленъ въпросъ и най-после засѣга, съ Козета, една вѫтрешна борба, едно вѫтрешно вѣрую. Той засѣга туй, което Толстой трѣбваше да направи. Жанъ Вължанъ се жертвува, самоотрича се отъ Козета. Козета, това е Москва, която трѣбва да изгори. И ако Жанъ Вължанъ се бѣше оженилъ за Козета, Наполеонъ щѣше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трѣбва да изгори, но Жанъ Вължанъ и той отстѫпва въ дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеонъ, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете - Мариусъ. Наполеонъ изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеонъ отъ единия край до другия. У Хюго Наполеонъ е скритъ, отпосле се явява. Най-първо той е въ онзи общественъ строй, който туря Жанъ Вължана въ затвора за 5 години. Жанъ Вължанъ е далъ едно сражение на Наполеонъ и 5 години е седѣлъ за това въ затвора, обаче като се изплъзна отъ рѫцетѣ на властьта и Наполеонъ бѣга. Значи властьта е Наполеонъ. И властьта гони Жанъ Вължана и този Наполеонъ всѫщность, както Хюго разбира въпроса, казва, че трѣбва да отстѫпва. Това сѫ етапи на разсѫждение.

 

И човѣкъ трѣбва да направи единъ тънъкъ психологически анализъ, за да види красотата, която е сѫществувала въ ума на този поетъ. Тя остава скрита, тази мисъль. Хюго не е далъ всичката тази идея, която той е ималъ. Защото въ такъвъ случай той би станалъ еретикъ. И Толстой не можа да изкаже своята идея. Следъ “Война и миръ” той е писалъ “Анна Каренина”, но и тамъ не изказва всичката истина. Следъ това написва ”Възкресение” и тамъ не е изнесълъ всичко. Още една книга трѣбваше да напише Толстой, но нея остави втори пѫть като дойде. Въ “Война и мирь” Толстой има единъ широкъ замахъ, поставя какъ трѣбва да се разрѣши въпроса, какво че трѣбва да се отстѫпва, но не само отстѫпване трѣбва. Отстѫпването е само единъ начинъ. Толстой изнася въ своето учение проблемата: “Не противи се злому!” Това е Кутузовъ, нищо повече. На злото не може да се противишъ, докато не си силенъ.

 

Сега вие прочетете тия две книги и може да изнесете и други страни на Толстой и Хюго.

 

12 школна лекция на

I-ви Окултенъ Специаленъ Класъ

9.XI.1928 г., петъкъ,

Изгрѣвъ, София

 

---------------
*
Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

 

 

 

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Главниятъ факторъ

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Преди да разглеждате подробно романитѣ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“, какво можете да кажете за вѫтрешната страна въ характера на Хюго и Толстоя? Тѣ сѫ отъ различни раси и отъ различни нации. Хюго произхожда отъ латинската раса, а Толстой — отъ славянската. Поради това различие, тѣ не могатъ да пишатъ еднакво. Всички народи живѣятъ при различни условия, затова и писателитѣ имъ се различаватъ. Писатель, който живѣе въ полярнитѣ страни, пише за снѣговетѣ и ледоветѣ; който живѣе въ тропическитѣ страни, пише за голѣмитѣ горещини, за циклонитѣ, за слоноветѣ, за голѣмитѣ змии и т. н. Тъй щото, всѣки писатель описва това, което вижда около себе си.

Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които тѣ живѣятъ. Единиятъ писатель минава за свѣтски, а другиятъ — за духовенъ. Кой отъ двамата е по-богатъ на образи? Какъ познавате, че нѣкой писатель е духовенъ? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелитѣ. Отде знае той тѣзи нѣща? Билъ ли е нѣкога въ рая, или на небето? Виждалъ ли е ангели? Ако самъ не е видѣлъ това, а пише за него, то не отговаря на действителностьта. Какъвъ писатель е този, който пише невѣрни нѣща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вѣрно. Така не се говори. Истинскиятъ писатель трѣбва да описва само онова, което самъ, непосрѣдствено е видѣлъ, преживѣлъ и разбралъ.

Какво ще кажете, ако, като ученъ, правите своитѣ изследвания на една рѣка? За да дадете точно описание на рѣката, вие трѣбва да проследите цѣлото ѝ течение, да видите пѫтя, по който тя минава, препятствията, които срѣща и т. н. Първитѣ изследвания се различаватъ отъ тѣзи, които направили следъ десетина години. Първоначално рѣката е текла спокойно, безпрепятствено, безъ никакви бентове. Следъ десеть години, обаче, виждате много бентове по течението ѝ. Като ученъ човѣкъ, вие търсите причината на тѣзи бентове и се произнасяте, че тѣ сѫ направени отъ воденичари, фабриканти, съ цель да използуватъ нейната енергия. Оттукъ вадимъ заключението: всѣко явление въ природата има своитѣ дълбоки причини. За да се обясни явлението, човѣкъ трѣбва да проникне въ причинитѣ, които сѫ го създали. Хиромантицитѣ, напримѣръ, като изучаватъ човѣшката рѫка и пръститѣ, обръщатъ внимание на формата на пръститѣ и ги дѣлятъ на конусовидни, вѫзлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучаватъ рѫцетѣ и пръститѣ, трѣбва да се обяснятъ причинитѣ, защо нѣкои пръсти сѫ вѫзлести, а други — конусовидни. Ще каже нѣкой, че пръститѣ му сѫ вѫзлести, по наследство, отъ дѣди и прадѣди. Това донѣкѫде е вѣрно, но защо на другъ нѣкой, пакъ по наследство, пръститѣ сѫ конусовидни или лопатести? Всѣко нѣщо има своитѣ причини, които трѣбва да се знаятъ. Не е достатъчно да кажете за една рѣка, че пѫтьтъ ѝ е такъвъ или онакъвъ, но трѣбва да се знаятъ причинитѣ, защо нѣкѫде върви равно, гладко, а нѣкѫде срѣща бентове, които я подпушватъ.

Да се върнемъ къмъ Хюго и да видимъ, кои сѫ подбудителнитѣ причини да създаде той единъ герой като Жанъ Валжанъ. Какво иска да изнесе той чрезъ своя главенъ герой? Хюго живѣе въ едно културно общество, съ строго опредѣлени закони и порядки. Той иска да хвърли свѣтлина въ умоветѣ на своитѣ съвременници, да имъ покаже, какви сѫ последствията отъ неспазването на сѫществуващитѣ закони и наредби. Сѫщевременно, той иска да даде ново разрешение на една социална проблема. Въ сѫщность, сѫществували ли сѫ като типове Жанъ Валжанъ, Жаверъ, епископъ Мириелъ? Тѣ сѫществуватъ като колективни типове, а не като единични. Защо Жанъ Валжанъ мина презъ толкова голѣми страдания? — Защото открадна единъ хлѣбъ, да задоволи глада си. Защо въ латинската раса сѫществува такъвъ строгъ законъ противъ кражбата? Споредъ този законъ, Жанъ Валжанъ бѣше наказанъ на петгодишенъ строгъ затворъ. Като прекара известно време въ затвора, той направи опитъ да избѣга. Въ разказа си за Жанъ Валжанъ, Хюго иска да покаже на хората, какво влияние оказватъ условията на живота върху характера и психиката на човѣка.

Едно трѣбва да имате предъ видъ: когато се разглежда единъ въпросъ, той трѣбва да се постави на строго научна основа. Подъ думитѣ „научна основа“ разбираме разглеждане на известенъ въпросъ всестранно, въ зависимость на съотношението му съ други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо мѣсто трѣбва да я съпоставите съ други, да видите, какъ е изведена тя и тогава да говорите за приложението ѝ. Какъ мислите, раждатъ ли се формулитѣ, или се създаватъ? — Създаватъ се. Напримѣръ, Питагоръ не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде. Има случаи, когато възгледитѣ създаватъ научнитѣ твърдения. Напримѣръ, възгледътъ, че външнитѣ условия създаватъ и добритѣ, и лошитѣ хора, е доведенъ до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научнитѣ заключения почиватъ на строго математически изводи. Напримѣръ, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човѣшкия организъмъ, а злото — болезнено състояние, е получено като резултатъ отъ редъ математически изчисления. Въ този смисълъ, доброто и злото представятъ полюси на една сѫщина. Доброто представя сладъкъ, зрѣлъ плодъ. Който го яде, всѣкога бива здравъ. Злото представя киселъ, неузрѣлъ плодъ. Който го яде, той боледува. Обаче, животътъ се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само съ сладки нѣща се живѣе, нито само съ кисели. Тѣ взаимно регулиратъ своитѣ сили. Ако сѫществуваха само сладки нѣща, животътъ щѣше да се обезсоли; ако сѫществуваха само киселини, животътъ щѣше да се разруши. За да се проявява правилно, животътъ се нуждае еднакво и отъ сладки, и отъ кисели нѣща.

Много окултни писатели се произнасятъ за доброто, като проява на любовьта въ живота, като зрѣли плодове на любовьта. Споредъ тѣхъ, злото представя киселитѣ, незавършени плодове на мѫдростьта. Значи, доброто и злото иматъ отношение къмъ любовьта и мѫдростьта. Единъ день и злото ще се превърне въ сладъкъ, добъръ плодъ на любовьта. Че това е така, виждаме въ героя Жанъ Валжанъ. Злото въ него се превърна въ добро — въ плодъ на любовьта. Всички учени хора и писатели вѣрватъ, че злото може да се видоизмѣни, да се превърне въ добро, и лошитѣ хора да се поправятъ. Колкото е отъ значение превръщането на злото въ добро, толкова е отъ значение за човѣка да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че срѣдата и условията сѫ причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вѣрно. Ако, наистина, условията и срѣдата правятъ човѣка добъръ или лошъ, това показва степеньта на неговата устойчивость и интелигентность. Има хора, които, както металитѣ, се подаватъ на окисляване; има хора, които не се подаватъ на окисляване. Златото не се подава на окисляване, платината — сѫщо; медьта, калаятъ лесно се окисляватъ. Коя е причината за окисляване на елементитѣ? — Сродството имъ къмъ кислорода. Значи, лесно се окисляватъ онѣзи елементи, които иматъ голѣмо сродство къмъ кислорода. Онѣзи елементи, които нѣматъ сродство къмъ кислорода, или иматъ малко сродство, не се окисляватъ.

Въ връзка съ окисляване на елементитѣ, се явява единъ общественъ въпросъ: Защо се пие много вино? — Защото има много консуматори. Защо се яде много хлѣбъ? — Защото хората иматъ голѣмо сродство къмъ него. Нѣкои хора, като българитѣ, напримѣръ, ядатъ много хлѣбъ. Защо? — Сродството имъ къмъ хлѣба е по-голѣмо, отколкото на други народи. Както сѫществува сродство между елементитѣ, така сѫществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски синъ — вѣроятностьта е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за единъ свинарь — между тѣхъ нѣма никакво сродство, т. е. нѣма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже отъ свинетѣ, свинарьтъ има възможность да се ожени за царската дъщеря. Не само свинетѣ сѫ прѣчка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трѣбва да бѫде интелигентенъ, разуменъ, да има добро и благородно сърдце. Интелигентностьта и благородството сѫ условия, за да се яви сродство между две разумни души.

Мнозина съзнаватъ, че не сѫ добри и се питатъ, защо не могатъ да проявятъ доброто. Естествено е да съжалява човѣкъ, че не е добъръ. Защо съжалява той? — Защото не може да се ожени за царската дъщеря. — Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? — Защото пасешъ свинетѣ. Обществениятъ строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинарь. Какво представя свинарството? — Занаятъ, при който човѣкъ прави погрѣшки и престѫпления. Като грѣши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човѣкъ се влияе отъ тѣхъ и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ще станешъ“. Трѣбва ли свинарьтъ да дружи съ свинетѣ? — Не трѣбва. Свинетѣ могатъ да живѣятъ и безъ свинарь. Докато сѫ въ диво състояние, тѣ не се нуждаятъ отъ свинарь. Човѣкъ самъ си създава нещастието. Той улавя свинетѣ отъ гората, вкарва ги въ кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинетѣ нѣматъ нужда отъ господари, отъ проповѣдници и учители, да ги учатъ, какъ да ровятъ земята. Тѣ знаятъ това изкуство, нѣма нужда другъ да ги учи. Смѣшно е положението на свинаря, тръгналъ съ тояга следъ свинетѣ и ги води на паша. Той си мисли, че върши нѣкаква работа, а въ сѫщность, напраздно губи времето си. Свинарството е най-долниятъ занаятъ, който човѣкъ може да избере.

Това сѫ разсѫждения, които даватъ права насока на мисъльта. Ще кажете, че занаятитѣ, които човѣкъ извършва, сѫ резултатъ на обществения строй. На кой общественъ строй? Вие знаете, че единъ общественъ строй се предшествува отъ другъ. Въ сѫщность, кой строй е мѣродавниятъ? Кой строй е по-добъръ: миналиятъ, или сегашниятъ? Нѣщата се познаватъ отъ проявитѣ и последствията имъ. Ако днесъ намѣрите нѣкѫде останали трици отъ брашно, вие заключавате, че преди васъ сѫ живѣли хора, които сѫ млѣли житото, пресѣвали сѫ го и сѫ яли чисто брашно, а трицитѣ сѫ хвърляли. Вие взимате трицитѣ, пресѣвате ги още веднъжъ, изваждате хранителнитѣ елементи, а непотрѣбнитѣ изоставяте, Следъ васъ идатъ други хора, които използуватъ вашитѣ трици, взиматъ нѣщо отъ тѣхъ и непотрѣбното изхвърлятъ. Това сѫ все култури, които си взаимствуватъ по нѣщо и се хвалятъ съ способностьта си да се нагаждатъ на новитѣ условия. Първитѣ култури сѫ имали по-богати условия и възможности отъ последващитѣ. Важно е всѣка предшествуваща култура да остави на последващата не своитѣ трици, но онова, което е вѣчно, неизмѣнно и сѫществено. Чистото брашно е сѫщественото, а не трицитѣ.

Сегашнитѣ хора трѣбва да мислятъ по новъ начинъ, да се откажатъ отъ старитѣ си възгледи и разбирания. Дойдатъ ли до науката и живота, тѣ трѣбва да се откажатъ отъ всички дребнавости, отъ всички обиди и огорчения, да не се занимаватъ съ обикновени нѣща. Това значи, да придобие човѣкъ истината, споредъ нѣкои наречена „голата истина“, а споредъ насъ — „красивата истина“, да разглежда въпроситѣ обективно, по Божественъ начинъ, да знае причинитѣ и последствията на нѣщата.

Като се говори за причини и последствия, мнозина се спиратъ върху въпроса за грѣхопадането и търсятъ причинитѣ, защо Адамъ и Ева сѫ сгрѣшили. Една отъ причинитѣ е непослушанието. Тѣ не изпълниха думитѣ на Господа, Който имъ каза: „Яжте отъ всички плодове, съ изключение на плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и на злото.“ Втора причина е користолюбието. Тѣ пожелаха да опитатъ всички блага въ рая и да ги задържатъ за себе си. И третата причина е желанието имъ да изпъкнатъ надъ другитѣ. Змията каза на Ева, че, ако ядатъ отъ забранения плодъ, ще станатъ подобни на боговетѣ. У Ева се яви желание да стане като Бога и престѫпи заповѣдьта, която имъ бѣше дадена. Това е личното чувство въ човѣка, което го кара да изпъква надъ всички. Има ли право човѣкъ да храни своето лично чувство? По начало всички хора сѫ еднакви. Всички сѫ излѣзли отъ единъ и сѫщъ Източникъ. Срѣщате, напримѣръ, две рѣки въ природата, които излизатъ отъ единъ и сѫщъ изворъ, текатъ въ една посока, успоредно, иматъ еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната рѣка получава нѣколко притока, които я правятъ по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче, остава въ първоначалната си дължина и дълбочина. Рѣката, която има притоци, подчъртава своето преимущество надъ другата, счита себе си за посилна, по-голѣма. Това я прави горда. Така се отнасятъ и хората помежду си. Онзи, който е челъ повече книги, изучавалъ повече науки, се счита по-високостоещъ отъ другитѣ и започва да се гордѣе. Той иска да изпъкне надъ всички, да се покаже предъ хората, да го ценятъ и уважаватъ. Въ какво се заключава неговото преимущество? — Въ притоцитѣ, които сѫ го направили пълноводенъ. И простиятъ човѣкъ може да стане ученъ. Достатъчно е да се влѣятъ нѣколко притоци въ него, за да му предадатъ особени качества. Дветѣ рѣки могатъ да се различаватъ, освенъ по пълноводность, още и по чистота. Едната рѣка тече по каменисти мѣста, затова е чиста; другата, обаче, тече презъ различни почви и носи въ себе си тиня, каль, която я размѫтва. Въ началото си дветѣ рѣки сѫ били еднакво чисти, но въ края втората рѣка изгубила чистотата си, размѫтила се. Първата рѣка се уподобява на чистъ, праведенъ човѣкъ, а втората — на грѣшенъ. Какъ мислите, праведниятъ отъ само себе си ли стана такъвъ? — Условията го направиха праведенъ. И грѣшниятъ човѣкъ не е станалъ грѣшенъ по собствено желание. Условията го направили грѣшенъ.

Двамата писатели, Хюго и Толстой, разглеждатъ едни и сѫщи въпроси отъ живота, само че Хюго ги разглежда индивидуално, а Толстой — общо. Хюго взима като действуващи лица Жанъ Валжанъ и епископъ Мириелъ, а Толстой — Наполеонъ и Кутузовъ. Хюго поставя Жанъ Валжанъ, преследванъ отъ една страна отъ Жаверъ, а облагодетелствуванъ, отъ друга страна, отъ епископъ Мириелъ. Толстой поставя отъ една страна Наполеона съ своята армия, а отъ друга страна — генералъ Кутузовъ съ своята армия. Единиятъ напада, а другиятъ се оттегля. Наполеонъ изкушава Кутузова и му казва: Бѫди герой! Започни да се сражавашъ. Обаче, Кутузовъ се оттегля навѫтре въ Русия, съ което увлича Наполеона и го отдалечава отъ военната му база. Кутузовъ отстѫпва съзнателно и казва: Колкото по-навѫтре влѣзе неприятельтъ, толкова по-голѣма е възможностьта за насъ да го атакуваме. Наполеонъ иска да застави неприятеля си, преди да влѣзе въ Русия, да се сражава съ него, да го срази и да стане царь, да подчини и Русия. Това е щеславието, което го предаде. Кутузовъ му отговори, че той не може да победи тази голѣма страна, която сама се пази. Въ своя романъ, Толстой изнася идеята за Божествения Промисълъ, който регулира нѣщата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи съ действителни лица — Наполеонъ и Кутузовъ, а Хюго — съ фиктивни: Жанъ Валжанъ и епископъ Мириелъ. Толстой работи въ по-широкъ мащабъ отъ Хюго. Наполеонъ вѣрваше въ себе си, а Кутузовъ — въ Бога. Съ това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който вѣрва въ Бога. Той всѣкога има надмощие надъ онзи, който вѣрва въ себе си. Хюго пъкъ тури своето убеждение въ устата на епископъ Мириелъ, който каза: За да повдигнешъ ближния си, трѣбва да вѣрвашъ въ него. Този е твой ближенъ, въ когото вѣрвашъ и поставяшъ на едно ниво съ себе си. Епископътъ постѫпи благородно съ Жанъ Валжанъ, съ което го повдигна. За да не го предаде въ рѫцетѣ на властьта, той каза, че му е подарилъ свѣщника. Въ сѫщность, свѣщникътъ билъ на епископа, но той добре разбиралъ, че сѫщината на живота е въ рѫцетѣ на Онзи, Който го е вложилъ въ всѣка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората повѣрватъ въ Великия животъ, въ Бога, войната ще престане. Сѫщевременно, той прокарва идеята за гениалностьта и казва, че не е гениаленъ онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениаленъ човѣкъ, но Толстой отрича тази гениалность. Задачата на Наполеона не бѣше да завладѣе свѣта. Кутузовъ му показа, че не може да завладѣе даже Русия, а още по-малко цѣлия свѣтъ.

Толстой и Хюго разглеждатъ едни и сѫщи социални въпроси, но между тѣхъ се явява споръ. Тѣ не се схождатъ въ възгледитѣ си. Толстой казва, че единственъ факторъ въ живота е Богъ. Той регулира живота, както на отдѣлнитѣ личности, така и на обществата и народитѣ. Хюго, обаче, подържа възгледа, че хората и обществата сѫ главнитѣ фактори въ живота, нѣма защо Богъ да се мѣси въ отношенията. Единиятъ поставя Бога въ кѫщата, а другиятъ — вънъ отъ кѫщата. Онзи, който не допуща Бога въ кѫщата си, има господарь, който не обръща внимание на неговия животъ. Той казва: Азъ давамъ кѫщата си подъ наемъ. Какъ живѣятъ мѫжътъ и жената, не се интересувамъ. Могатъ да се каратъ, да се биятъ, за мене е важно да пазятъ кѫщата, да държатъ въ изправность инсталацията, канализацията и да си плащатъ честно. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да си отговори, собственикъ ли е на кѫщата, въ която живѣе, или е наемникъ. Никой човѣкъ не е собственикъ. Сегашнитѣ хора сѫ наемници. Природата не е установила още частната собственость. Тя допуща човѣка да живѣе подъ наемъ известно число години, отъ една до 120, и, като мине този срокъ, праща господаря на кѫщата да си я вземе. Той казва: Ще излѣзешъ вече навънъ, ще напуснешъ кѫщата, защото искамъ да я поправя.

Сегашнитѣ хора се намиратъ въ голѣми мѫчнотии, не могатъ да дойдатъ до правото разбиране на живота. Това виждаме и въ Толстоя, и въ Хюго. Кой отъ двамата е по правъ? И двамата сѫ прави. Вѣрно е, че и индивидътъ, и обществото, и Богъ сѫ фактори, но тѣ трѣбва да се съединятъ въ едно цѣло. Индивидътъ, семейството, обществото, народътъ сѫ удове на Божествения организъмъ. Малкитѣ единици не трѣбва да се противопоставятъ на голѣмитѣ, а голѣмитѣ не трѣбва да се противопоставятъ на Бога. Народитѣ не трѣбва да мислятъ, че могатъ всичко да направятъ. И тѣ сѫ въ зависимость отъ нѣщо по-високо. Индивидътъ е въ зависимость отъ обществото; обществото е въ зависимость отъ човѣчеството, а човѣчеството — отъ Бога. Индивидътъ разрешава своитѣ проблеми споредъ законитѣ на личния животъ; обществото разрешава своитѣ проблеми въ зависимость отъ законитѣ на обществения животъ. Човѣчеството разрешава своитѣ проблеми въ зависимость отъ законитѣ на цѣлокупния животъ. Най-после човѣкъ ще дойде до законитѣ на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законитѣ на индивида не сѫ приложими къмъ общественитѣ; и общественитѣ не сѫ приложими къмъ общочовѣшкитѣ. Който се осмѣли да наруши единъ великъ законъ, ще опита прѫчицата на майката-природа, която има за цель да го възпита.

Съвременнитѣ хора сѫ раздѣлени на категории: едни вѣрватъ въ себе си, други — въ обществото, а трети — въ Бога. Трѣбва, обаче, да се даде нова насока на човѣшкитѣ възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаешъ, че това е Наполеонъ и ще постѫпишъ като Кутузова: ще отстѫпвашъ и ще се закрепвашъ. Ще запалишъ Москва, т. е. ще я пожертвувашъ, за да спасишъ свободата на Русия. Въ случая, Москва представя човѣшкото начало, а Русия — Божественото. Наистина, човѣшкото трѣбва да се жертвува за Божественото. Днесъ не воювате вие, но Наполеонъ въ васъ. Защо Хюго внесе, като действуващо лице, Козета? Защо трѣбваше Жанъ Валжанъ да се влюби въ Козета? — За да разреши единъ социаленъ въпросъ. Той го разреши чрезъ себеотричане. Като се отказа отъ Козета — човѣшкото въ себе си, Жанъ Валжанъ даде ходъ на Божественото Начало. Козета представя Москва. Ако Жанъ Валжанъ се бѣше оженилъ за нея, Наполеонъ щѣше да превземе Русия и да стане неинъ господарь. Той отстѫпваше, както Кутузовъ, и по този начинъ спаси Русия. Въ „Война и миръ“ Наполеонъ се явява още отначало и остана до края. Въ „Клетницитѣ“ Наполеонъ се яви, освенъ въ лицето на Жанъ Валжанъ, още и въ лицето на Мариусъ, който се ожени за Козета. Въ началото на романа Наполеонъ се явява въ лицето на обществения строй, който осѫди Жанъ Валжана на петгодишенъ затворъ, отдето той успѣ да избѣга и се изложи на преследването на властьта.

Като четете романитѣ на Толстоя и на Хюго, трѣбва да правите тънъкъ психологически анализъ, да схванете дълбокитѣ идеи, които се криятъ въ ума и на двамата. Права е идеята на Толстоя, че трѣбва да се отстѫпва, но само съ отстѫпване въпроситѣ не се разрешаватъ. И Христосъ казва: „Не противи се на злото!“ Кутузовъ е приложилъ тази идея. Той спаси Русия чрезъ отстѫпване. Силниятъ може да се противи на злото; слабиятъ трѣбва да отстѫпва, докато се засили.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

12. Лекция отъ Учителя, държана

на 9 ноемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...