Jump to content

1928_11_02 Най-високото мѣсто. Законъ на икономията въ природата / Най-високото мѣсто


Ани

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

НАЙ-ВИСОКОТО МѢСТО
ЗАКОНЪ НА ИКОНОМИЯТА ВЪ ПРИРОДАТА

 

5 часа сутриньта 
Отче нашъ

 

Направете едно разграничение между книгитѣ “Война и миръ” и “Клѣтницитѣ”. Каква е разликата между тѣхъ? Кои сѫ идеитѣ на Викторъ Хюго; кои сѫ основнитѣ идеи на “Война и миръ” и на “Клѣтницитѣ”?

 

Запитали едно дете: “Защо Господь направи птицитѣ съ два крака?” -“За да ходятъ по-бързо.” -“Защо Господь направилъ човѣка съ рѫце?” -“За да работи”, казало детето. Баща му го попиталъ: “Защо Господь направилъ кучето съ уста?” Детето казало: “За да лае.”

 

За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори? Допуснете, че имаме следнитѣ числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Въ този редъ какъ сѫ поставени числата? Кое число е най-голѣмо? - 9. Значи въ 9 имаме 9 единици. Тогава имаме друга една категория - дето едното е по-голѣмо отъ дветѣ, отъ 3, отъ 4 и т.н.

 

Да кажемъ, че въ кошницата имаме единъ килограмъ ябълки. Колко грама съдържатъ, да кажемъ, десеть ябълки? Тогава казваме, че тѣзи десеть ябълки съставляватъ часть отъ единицата; всички тѣзи деветь части съставляватъ часть отъ единицата. Единъ килограмъ може да се раздѣли. Допуснете, че имате една ябълка и я раздѣлите на десеть части. Каква ще бѫде разликата между първото и второто дѣление? Въ първия случай частитѣ си оставатъ цѣли, а въ втория случай едната ябълка е раздѣлена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто дѣление? При първото дѣление, всѣки ще има по една ябълка въ джоба си. Да кажемъ, че сте 10 души. Имате единъ килограмъ отъ 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета часть отъ ябълката. Какво ще правите съ семкитѣ на ябълката? При първото дѣление ще имате семкитѣ на една цѣла ябълка. Въ всѣка една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семкитѣ. Въ сладкитѣ дини, любеници се съдържатъ по-малко семки. Вкуснитѣ дини образуватъ малко семки, а безвкуснитѣ съдържатъ много семки. Та, сладчината на динитѣ е отишла въ семкитѣ. Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива въ семкитѣ; а когато има малко семки, тогава сладчината остава въ тъканьта на динята.

 

Единъ богатъ баща, да кажемъ, има единъ синъ и една дъщеря, а другъ беденъ баща има десеть синове и десеть дъщери. Четете Стария Завѣтъ. Има хора, че имали по деветдесеть сина и по сто сина. Кой баща ще бѫде по-богатъ? Когато синоветѣ се увеличаватъ, бащата осиромашава, а когато синоветѣ се намаляватъ, бащата забогатява. Този законъ е вѣренъ. Да кажемъ, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете. Въ какво органическо положение ще се намѣрятъ дветѣ майки? Вѣрно е, че майката, която ражда много деца, отслабва. Обаче има изключения. Когато децата, които се раждатъ съ по-низша култура, майката губи отъ своята енергия, а когато децата сѫ отъ по-висша култура, тогава майката печели въ своята енергия.Този законъ е вѣренъ и по отношение на човѣшкитѣ мисли и чувства. Когато чувствата сѫ отъ нисшъ характеръ, човѣкъ губи отъ своята сила, а когато стане отъ висшъ характеръ, той печели въ своята сила.

 

MOK_BU_14_1.GIF

 

Всички форми, които съществуватъ сега въ природата, си иматъ своитѣ разумни причини. Каква е тази форма? Втората форма е същата като първата. Обаче, ако турите една форма въ разни положения, вие ще се поставите въ затруднения. Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човѣшки образъ, а при първата форма, не е. При първата форма, може би ще кажете,че това е теренъ нѣкакъвъ си, долу - кладенецъ. При първия случай, ще имате единъ видъ разсѫждения, а при втория случай, други разсѫждения.

 

MOK_BU_14_2.GIF

 

Какво си предполагате, че представляватъ рисунка 1 и 2? Какви идеи се криятъ въ тѣзи две фигури? Представете си, че долната рисунка е единъ кошеръ съ пчели. Българскитѣ кошери сѫ такива. Първата фигура представлява кошер, богатъ съ медъ. Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката - между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво. Всѣки човѣкъ избира лекия пѫть. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте какъ мечката изважда медъ? Обикновенитѣ работи въ живота, нѣкои правятъ човѣка смѣшенъ. Коя е най-обикновената работа сега въ свѣта? - Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна отъ яденето нѣма. И затова нѣма същество, което да се отказва отъ тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накарашъ, нѣма изключение въ природата, той ще каже: “Тази работа ще я свърша!” И затова, щомъ нѣкой пѫть си мързеливъ, ще си кажешъ: “Свършихъ си работата лесно, както яденето.” Нека яденето да ти служи като моралъ. Нѣкоя работа ти е много мѫчна. Ти кажи: “Тя ми е много лесна, като яденето.”

 

Кой е онзи вѫтрешенъ стимулъ, който прави тази работа, яденето, така лесно? Въ яденето има единъ основенъ законъ - че всѣки който яде, все придобива нѣщо, има печалба. Нѣма изключение. Следователно, това въ което всѣкога се придобива нѣщо, е лесно. А има други случаи, когато работишъ, работишъ и нищо не придобивашъ.

 

Аз ви казахъ, че най-лесната работа е яденето. Вие сега казвате: “Коя е най-мъчната задача?” Нѣкой ще каже: “Да седишъ гладенъ.” Това е по закона на контраститѣ. Това, чието извършване е най-лесно и дава печалба, то всъщность представлява за човѣка и най-голѣмата мѫчнотия; при него седи и най-голѣмото зло.

 

Разбира се процесътъ на яденето не е така простъ, както мислите. Той е единъ отъ най-сложнитѣ. Вие досега сте се спирали върху яденето като простъ процесъ. Но той е единъ отъ най-сложнитѣ процеси, каквито азъ зная. Преди да почне човѣкъ да яде, преди да се разреши въпросътъ за яденето, рѫководителитѣ на човѣчеството сѫ мислили, мислили, докато се разреши този въпросъ. Защото свѣтътъ не е могълъ да сѫществува безъ ядене. И като сѫ разрешили въпроса за яденето, тогава сѫ почнали творчество - създаването на свѣта. Разрешили сѫ икономическия въпросъ. Икономията е свързана съ яденето. Процесътъ на яденето е свързанъ съ обмѣната на веществата.

 

Най-първо въ какво седи яденето? Когато външниятъ животъ се влива въ нашия животъ, започва процесътъ на яденето. Той е непреривенъ процесъ. Човѣкъ като яде, нали се увеличава теглото на тѣлото му. Вие, като сте гладенъ може да се претеглите. Нѣкой казва, че е много гладенъ. Ще го претеглимъ и после, следъ като се наяде, пакъ ще го претеглимъ. И тогава, можемъ точно да опредѣлимъ, съ колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мѣрки. Ще имаме факти. Ще намѣриме единъ човѣкъ много гладенъ, ще го претеглимъ. Тогава ще претеглимъ втори, трети, четвърти, пети. Нѣкой казва: “Азъ съмъ много гладенъ.” Ще го претеглимъ. И като се наяде, пакъ ще го претеглимъ. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На единъ слонъ му трѣбватъ 5 крини оризъ, за да се наяде добре. Второ, на единъ човѣкъ му трѣбва единъ килограмъ. Трето - на една лисица ѝ трѣбва една кокошка. Четвърто - на едно гълѫбче му трѣбва 20 житени зърна, за да се наяде за единъ обѣдъ. Пето - на една мравка ѝ трѣбва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обѣдъ на слона отъ 5 крини оризъ, колко време ще вземе за човѣка, да се продоволствува отъ такова количество оризъ? За половинъ година можете ли да го изядете?

 

Отъ това можемъ да извадимъ известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слонъ, трѣбва ѝ 5 крини оризъ. Тѣзи 5 крини оризъ колко килограма правятъ? - Ако сѫ крината по 12 килограма, тѣ правятъ 60 килограма. 60 килограма оризъ по 25 лева, колко правятъ? Правятъ 1500 лв. Въ единъ килограмъ влизатъ отъ 16 - 18 000 зърна.

 

Противоречията въ свѣта могатъ да се обясняватъ, защото въ природата има икономически похвати. И ако нѣкой пѫть не позволява* нѣщата, [тя] си има своитѣ съображения. Нѣкой човѣкъ иска слонъ, но природата не го дава. Тя казва: “За тебе не е слона, понеже всѣкой день по 1500 лв. трѣбва да харчишъ.” Въ България, ако имашъ слонъ, можешъ ли ежедневно да харчишъ толкова пари? Напримѣръ ти искашъ да бѫдешъ красивъ. Но красотата е голѣмъ слонъ. Вие искате да бѫдете гениални, умни и това е единъ отъ най-голѣмитѣ слонове. Ако имате такава сила, толкова голѣма като слона; ако имате такъвъ силенъ умъ, голѣмъ като слона, тогава въ какво ще го впрѣгате? Нали сега има гениални хора? Какво е далъ Викторъ Хюго? Какво е далъ Кантъ? Все сѫ се мѫчили тия гениални хора да създадатъ нѣщо.

 

Вие се спирате на повърхностьта на нѣщата. Въ вѫтрешния животъ не влизате, въ дълбочинитѣ. Защото ако тръгнете въ нѣкое планинско мѣсто и искате най-хубавитѣ извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. Въ най-високитѣ мѣста ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеитѣ се намиратъ на най-високитѣ мѣста. А кое е най-високото мѣсто? - Богъ. Какво нѣщо е Богъ, се питатъ. Богъ е най-високото мѣсто въ свѣта. Нищо повече. Най-високата планина въ свѣта е Той. Какво нѣщо е Господь? - Най-високото мѣсто. Но на това високо мѣсто, нито единъ човѣшки кракъ на върха не е стѫпилъ. Не само човѣкъ, но и никое сѫщество не е стѫпило на това най-високо мѣсто. Следователно, то е като единъ високъ, великъ идеалъ. И планината е една отвлечена идея за нѣкоя мравка.

 

Вие говорите за човѣка, обичате го, но искате да пипате неговитѣ уста, рѫцете му и пр. Това не е човѣкътъ. Тѣлото не е човѣкътъ. Тѣлото е изразъ на обективната страна на човѣка. Тѣлото не показва, какъвъ е човѣкътъ по сѫщина.

 

Та рекохъ, Богъ, това е най-високото мѣсто. Вече имате една ясна представа за това. Философите казватъ за Бога: “Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмѣримото.” Обаче, какво разбиратъ подъ думата “абсолютно”? Никой досега не се е качилъ на този върхъ, на Абсолютното. Кой е свидетель, кой е видѣлъ, че Христосъ се е качилъ на този най-високъ върхъ на планината. Той казва: “Отивамъ при Отца си!” Но когато дойде синътъ при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седналъ на по-голѣмъ столъ. Следователно, Бащата седи на по-високо - клонътъ не може да седи по-високо отъ дървото. Ние трѣбва да разсъждаваме за цѣлото. Христосъ е проявление. Той е единъ голѣмъ клонъ. Клонътъ не може да бѫде по-високъ отъ дървото. Дървото съдържа всѣкога нѣщо, което седи по-високо отъ всички клони съ нѣколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. Въ безконечното разбираме движение, което нѣма край, това, което въ своето движение е непреривно. Докато конецътъ държи, хвърчилото трѣбва да хвърка. Но щомъ се скѫса конецътъ, хвърчилото не хвърчи. Българинътъ иска да каже, че едно сѫщество, което е безъ конецъ, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъвъ конецъ не го държи. То е свободно. Богъ е свободенъ, не е ограниченъ. Следъ това идатъ другитѣ опредѣления - Безначаленъ. Идеитѣ на Абсолютното се покриватъ съ идеитѣ на Безконечното у българина.

 

Сега, коя е основната идея на тая лекция? - Че природата си има и своя икономия. Всѣки единъ отъ васъ е дошълъ въ природата на икономически основания. И всѣки единъ, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на нѣкого: “Това не е за тебе.” Ти казвашъ: “Моята идея не се реализира.” Казвашъ още: “Умирамъ съ отворени очи.” Може ли  човѣкъ да умре съ отворени очи? Щомъ му сѫ отворени очитѣ, той не е умрѣлъ. Той е престорено умрѣлъ, щомъ му сѫ отворени очитѣ. Кога касата остава незатворена? Какъвъ ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметкитѣ му не сѫ завършени. Значи сметкитѣ му сѫ още отворени. Значи този, който умира и очитѣ му сѫ отворени, неговата банка е отворена. Касата му е отворена и има още да работи.

 

Човѣкъ има желания, които може да сѫ непостижими. Какво е едно непостижимо желание? Допуснете сега, че на когото и да е отъ васъ, комуто никой не е обръщалъ внимание, азъ му давамъ единъ скѫпоцененъ камъкъ, по-голѣмъ отъ едно камилско яйце - единъ съ такава голѣмина? Да допуснемъ, че имате единъ скѫпоцененъ като камилско яйце. Доброкачественъ, скѫпоцененъ камъкъ. Той ще струва 30-40 000 английски лири. Съ този скѫпоцененъ камъкъ, вие можете ли да седите на изгрѣва си? Всѣка вечерь ще имате посещение. Всички ще ви обикнатъ. Всички ще се запознаятъ съ васъ. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видятъ. А второто желание ще бѫде да го откраднатъ. И една вечерь може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисълъ да имашъ единъ голѣмъ камъкъ, за да изчезне камъкътъ и да изчезнешъ и ти заедно съ него? Та, природата е разумна, когато тя даде нѣкоя велика идея въ човѣка, тя изисква тази идея да остане и да можешъ да се ползувашъ отъ нея. Щомъ не можешъ да се ползувашъ, ще я изгубишъ и ще станешъ нещастенъ; и ако не можешъ да я пазишъ, тя нѣма да ти се даде.

 

Сега мнозина отъ васъ сѫ нещастни. Казвашъ: “Господи, много работи съмъ искалъ и не си ми ги далъ!” Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имашъ ли гръбнакъ да хранишъ слона? Отъ всички идеи коя идея бихъ избралъ: лисица, гълѫбъ, мишка, слонъ и човѣкъ? (-Човѣкъ.) Следъ като имате едно гълѫбче и му дадете обѣдъ, каква полза ще ви принесе гълѫбътъ? Какъ биха използували гълѫба? Както знаете разноскитѣ му не сѫ голѣми. Около стотина зърна на день. Онѣзи отъ васъ, които разсѫждаватъ, всѣкога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? Отъ какво зависи приятностьта отъ една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостьта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостьта е по-голѣма. Реализирането на известна идея е най-голѣмата радость. А изгубването на една идея е скръбь. Всѣкога въ човѣка има радость и скръбь, загуба или печалба. Само че, понѣкой пѫть загубата е фиктивна, а понѣкой пѫть наистина има загуба.

 

За живота вие трѣбва да имате ясна представа. Какво е реалниятъ животъ? - Това, което си изгубилъ и това, което си спечелилъ, да можешъ да ги оцѣнявашъ въ дадения случай. Не знаете ли, че малкитѣ работи могатъ да ви спасятъ? Напримѣръ да проучите лукътъ какви свойства има? Той може да ви помогне за нѣщо. Напримѣръ на единъ богатъ човѣкъ кракътъ го заболява и вие го излѣкувате съ печенъ лукъ. Ще го опечешъ малко, ще вземешъ прѣсно масло, ще вземешъ една люспа отъ лука, ще я намажешъ съ прѣсното масло и ще превържешъ болния нѣколко пѫти и той ще оздравѣе. И така ще излѣкувате този милионеринъ. Лукътъ ти казва: “Не ми се смей! В менъ има нѣщо. Ти трѣбва да се запознаешъ съ менъ.” Нѣкой казва на нѣкого: “Ти си една лукова глава.” Запознай се съ луковата глава, съ цѣлебнитѣ свойства на лука и на чесъна.

 

Та малкитѣ работи могатъ да ви помогнатъ и да подобрятъ вашето положение. Та малкитѣ нѣща не ги пренебрѣгвайте. Ти казвашъ: “Трѣбва да се живѣе. Трѣбва да свърша университетъ.” И като свършишъ, какво ще направишъ? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите паритѣ, защо не се радвате? Въ свършването на университета, каква е идеята? Свършвашъ ли го или го завършвашъ? Можешъ да кажешъ: “Азъ получихъ своето възпитание въ университета и отивамъ малко на работа. Не го напущамъ, но пакъ ще се върна.” Излѣзнешъ отъ дома и после пакъ ще се върнешъ. Университетътъ е като домъ.

 

Вие ще си турите правилни идеи, всѣки единъ отъ васъ. Нѣкой пѫть сте обременени, ти казвашъ: “Азъ, като свърша университета, какво ще работя?” Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: “Ще продамъ млѣкото и съ взетитѣ пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продамъ, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря!” Но той е изсипалъ млѣкото - изгубилъ млѣкото, но образътъ на царската дъщеря е въ неговия умъ. Това го наричатъ “фиксъ идея”. Той тогава е щастливъ! Не е ли хубаво тогава човѣкъ да има една фиксъ идея?

 

Та, основната идея е: природата си има единъ икономиченъ законъ на всички онѣзи сѫщества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи. Тя казва: “Тебе не ти трѣбва това и това! Друга работа избери, за която твоитѣ сили и способности сѫ добри. Не избирай голѣми работи, съ голѣми разноски, които ще ти причинятъ голѣми страдания.” Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. Отъ това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човѣкъ може да има при сегашнитѣ условия? Едно здраво тѣло, добро сърдце, умътъ да е добъръ слуга. Умътъ е, който дава потикъ на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умътъ забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умътъ нѣкоя забава, но следъ 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умътъ следъ това мисли какво да донесе. Умътъ подкрѣпя огъньтъ на сърдцето. И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нѣщо. Така че, цѣлия день умътъ и сърдцето се разцѣлуватъ. Умътъ работи, а сърдцето мие на общо основание.

 

И така първото правило е: Ще учите икономия. Въ природата има абсолютна икономия. Смѣтки се държатъ. Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява. Всѣкога разточителството донася голѣми страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слонъ, ако не сте легатъ**, кажи си: “Трѣбва ми едно гълѫбче!” Ако това гълѫбче може да ти бѫде куриеръ, да ти носи писма отъ едно мѣсто на друго, плаща си това. Това ти донася известна радость. Гълѫбътъ донесе на Ноя маслинено клонче и съ това му донесе известна радость, че на земята има вече условия за живота. Твоето гълѫбче ще ти донесе известни условия.

 

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!

- Въ Истината е скритъ Животътъ!
 

11 школна лекция на Младежки Окултенъ класъ

2.XI.1928 г. петъкъ,

Изгрѣвъ

-----------
* Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

 

* легатъ - въ древенъ Римъ - намѣстникъ на императора въ провинция; въ католицизма - представитель на папата

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Най-високото мѣсто

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Прочетете романитѣ „Война и миръ“ отъ Толстой и „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго и направете сравнение между идеитѣ, които сѫ застѫпени отъ двамата автори.

Запитали едно дете: — Защо Господъ направилъ птицитѣ съ два крака? — За да ходятъ бързо. — Защо направилъ човѣка съ две рѫце? — За да работи. — Защо кучето има уста? — За да лае. Какво ще каже детето за човѣшката уста? Защо е устата на човѣка: да се храни съ нея, или да говори?

Представете си, че сте написали числата отъ 1—9 въ естествения имъ редъ. Кое е най-голѣмо отъ тѣзи числа? — Деветорката. — Защо? — Защото има деветь единици. Обаче, ако напишемъ числата отъ 1—9 така, че да представятъ едно число, тогава единицата ще бѫде най-голѣма: 123,456,789. Ако имате една кошница пълна съ ябълки, единицата ще бѫде най-голѣма. — Защо? — Защото, колкото ябълки да извадите отъ кошницата, тѣ ще съставятъ часть отъ цѣлото. Десеттѣ ябълки представятъ само часть отъ всичкитѣ ябълки въ кошницата като единица. Или, ако раздѣлимъ една ябълка на десеть равни части, всѣка часть е по-малка отъ цѣлата ябълка. Кое дѣление предпочитате: първото или второто? Ако сте десеть души, при първото дѣление всѣки ще получи по една ябълка, а при второто — по една десета часть отъ ябълката. Какво ще направите съ семкитѣ на ябълката, като я изядете? Ако сте разуменъ, ще ги посадите. Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има въ всѣки плодъ, а следъ това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснатъ. Забелязано е, че сладкитѣ и вкусни плодове, напримѣръ, динитѣ, съдържатъ по-малко семки отъ безвкуснитѣ. Значи, сладостьта на динята е отишла въ семкитѣ. Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостьта остава въ тъканьта ѝ. Този законъ действува и въ човѣшкия животъ. Семейства, въ които има много деца, сѫ по-бедни отъ тѣзи, които иматъ малко деца. При това, родители, които иматъ повече деца, сѫ по-слаби отъ тѣзи, които иматъ едно-две деца. Другъ е въпросътъ, ако децата, които се раждатъ въ едно семейство, сѫ отъ висока култура. При това положение, макаръ, че сѫ повече деца въ семейството, тѣ предаватъ голѣма енергия на родителитѣ си. Когато децата сѫ отъ низка култура, майкитѣ осиромашаватъ и отслабватъ; когато децата сѫ отъ висока култура, майкитѣ разбогатяватъ и се засилватъ. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ отъ нисшъ характеръ, той губи силата си; когато сѫ отъ висшъ характеръ, той придобива енергия и става способенъ за работа.

1928-11-02-19_fig1.png

Като ученици, вие трѣбва да разглеждате формитѣ въ природата, да видите, какви мисли и разсѫждения събуждатъ тѣ въ васъ. Ако видите линиитѣ на човѣшкото лице въ фиг. 1., вие започвате да мислите върху човѣка, какво представя той. Ако сѫщитѣ линии се поставятъ въ друго положение, фиг. 2, вие ще мислите върху други нѣща. Тѣзи линии ще ви напомнятъ по-скоро нѣкакъвъ теренъ въ природата, съ своитѣ извивания и начупвания, отколкото човѣшко лице. Ако пъкъ погледнете рисункитѣ на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошеръ, а втората — плодно дърво.

1928-11-02-19_fig2.png

1928-11-02-19_fig3.png

Ако кошерътъ и дървото сѫ въ гората, отъ кошера ще се възползува мечката, като любителка на меда, а отъ дървото — детето, като любитель на плодове. Като се намѣри предъ яденето, човѣкъ се проявява като майсторъ. Най-лесната работа за човѣка е яденето. Безъ да е изучавалъ това изкуство, той знае да яде. Кой е вѫтрешниятъ стимулъ, който кара човѣка да яде? — Печалбата. Който яде, все придобива нѣщо. Въ това нѣма никакво изключение. Следователно, всѣко нѣщо, отъ което човѣкъ придобива, става лесно. Има случаи, когато човѣкъ работи безъ да придобива нѣщо, или малко придобива. Коя е причината за това? — Неправилното работене. Ето защо, всѣка работа, правилно извършена, е лесна; а работа, неправилно извършена, е мѫчна. Въ този смисълъ, храненето, правилно извършено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човѣкъ се натъква на голѣми мѫчнотии. За учения храненето е сложенъ процесъ, който трѣбва да се извършва правилно. За невежия храненето е простъ процесъ. Той не се храни съзнателно, и затова си създава голѣми мѫчнотии и нещастия.

Храненето е единъ отъ важнитѣ икономически въпроси, за разрешаването на който рѫководителитѣ на човѣчеството сѫ мислили дълго време. Следъ разрешаването му, хората ще започнатъ истински да творятъ. Храненето е свързано съ въпроса за обмѣната на веществото. Безъ храна човѣкъ отслабва. Следователно, храната е необходима за всѣко живо сѫщество. Колко храна е нуждна на слона? — Дневно по петь крини оризъ. На лисицата? — Една кокошка. На гълѫба? — 20 житни зърна. На мравката?— Едно житно зрънце. На човѣка? —Различно. Както различнитѣ хора употрѣбяватъ различно количество физическа храна, така и въ умствения свѣтъ, човѣкъ храни различно количество идеи: едни се нуждаятъ отъ повече храна, а други — отъ по-малко. Затова казваме, че едни идеи иматъ характера на слона — за тѣхъ употрѣбяватъ дневно по петь крини оризъ; други иматъ характера на лисицата, на гълѫба, на пчелата, на мравката и т. н. Това, именно, създава различни противоречия въ човѣшкия животъ.

Когато хората се натъкватъ на противоречия, ще знаятъ, че причината е въ тѣхнитѣ идеи. Нѣкой има идеи, голѣми като слона, но природата не му дава условия да ги реализира. Той се блъска натукъ-натамъ, мѫчи се да ги постигне и се пита, защо не успѣва. Много просто. Природата знае, съ какви срѣдства разполага той и не му дава нужднитѣ условия. Може ли да изхрани той една идея, голѣма като слона? — Не може. Вмѣсто да задлъжнѣе и да обърка смѣткитѣ си, природата му противодействува въ реализиране на неговото желание. Единъ иска да бѫде красивъ, другъ — силенъ, трети — богатъ, четвърти — гениаленъ. Това сѫ велики идеи, като слона — за реализирането на които сѫ нуждни стотици килограми оризъ, Какъ ще се изхранятъ тѣ? Гениалнитѣ и талантливитѣ хора се мѫчили да създадатъ нѣщо велико, но малцина отъ тѣхъ сѫ успѣли. — Защо? — Защото всички сѫ стигнали до едно мѣсто и тамъ сѫ спрѣли — нито се качватъ нагоре, нито слизатъ надълбоко. Дойдете ли до идеитѣ, стремете се да стигнете най-високото мѣсто, защото тамъ водата е най-чиста. Идеитѣ слизатъ отъ най-високото мѣсто въ свѣта. Кое е това мѣсто? — Дето Богъ живѣе. На никое живо сѫщество кракътъ не е стѫпилъ на това високо мѣсто. Въ този смисълъ, Богъ не е нищо друго, освенъ най-високиятъ идеалъ, къмъ който човѣкъ се стреми. Ще кажете, че понятието Богъ е отвлѣчено. Зависи, какво е сѫществото, което се стреми къмъ високия идеалъ на живота. Ако е мравка, за нея понятието високъ идеалъ, високъ връхъ, е крайно отвлѣчено.

Като се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото мѣсто, на което никое сѫщество не е стѫпило. Нѣкои философи наричатъ Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, Несъизмѣримо начало. Христосъ казва: „Отивамъ при Отца си“. Въпрѣки това, и Той не е стигналъ до най-високия върхъ. Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а самъ сѣда на високъ столъ. Клонътъ не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нѣщо по-високо отъ клонетѣ. Колкото и да се издигатъ въ висинитѣ, клонетѣ не могатъ да стигнатъ дървото, отъ което сѫ произлѣзли. На това основание, казвамъ: Никой смъртенъ досега не е далъ обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. Безконечното подразбира непреривно движение, безъ начало и безъ край. Затова казваме, че докато конецътъ е здравъ, хвърчилото всѣкога ще хвърчи. Изтъни ли се конецътъ, той непремѣнно ще се скѫса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всѣко сѫщество може да се движи, докато е свързано съ конецъ, който се намира въ постоянно движение. Обаче, конецътъ, който движи нѣщата, самъ се управлява. Той не се нуждае отъ никого. Съ други думи казано: Абсолютното Начало се отличава съ пълна свобода и независимость; никой не Го движи, никой не Го управлява. Идеитѣ на Абсолютното се идентифициратъ съ идеитѣ на вѣчностьта. Затова казваме, че Богъ е безъ начало и безъ край.

Основната идея на днешната лекция е, че природата има своя икономия. Човѣкъ слиза на земята и живѣе на нея споредъ закона на икономията. Споредъ този законъ, всѣки се ползува отъ благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира. Нѣкой се оплаква, че отива на онзи свѣтъ съ отворени очи, че не е реализиралъ желанията си. Много естествено, природата не го е кредитирала. Тя му казва: Това, което желаешъ, не е за тебе. Когато нѣкой казва, че отива на онзи свѣтъ съ отворени очи, това подразбира, че не е умрѣлъ, но се приструва на умрѣлъ. Кога човѣкъ остава касата си отворена? — Когато не е приключилъ смѣткитѣ си. За да не отивате на онзи свѣтъ съ отворени очи, ликвидирайте съ дълговетѣ си. Щомъ изплатите дълговетѣ си, очитѣ ви се затварятъ за този свѣтъ, и вие свободно го напущате. Кога още човѣкъ не затваря касата си? — Когато има нѣкое непостижимо желание. Напримѣръ, иска да има единъ голѣмъ скѫпоцененъ камъкъ. Защо му е този камъкъ? Ако го придобие, съ него ще си навлѣче голѣми нещастия и мѫчнотии. Всѣки ще прояви любопитство, да види, кой е този човѣкъ, който притежава такава скѫпоценность. Отъ друга страна, нѣкои ще пожелаятъ да откраднатъ камъка; други пъкъ ще задигнатъ и камъка, и човѣка. Като знае това, природата постѫпва разумно. Тя никога нѣма да даде единъ скѫпоцененъ камъкъ на човѣкъ, който не може да го запази.

Всѣка ценность има смисълъ само тогава, когато отъ нея се ползува главно онзи, на когото е дадена. Природата влага велики идеи само въ онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи. Не може ли да направи това, човѣкъ си остава съ своето непостигнато желание дотогава, докато самъ не заякне, не стане годенъ да го реализира и приложи. Желание, което не иде на време, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човѣкъ трѣбва да си даде отчетъ, има ли гръбнакъ да издържа на неговитѣ изисквания. Ако желанието е голѣмо като слонъ, той трѣбва да се запита, има ли достатъчно храна да го подържа. Какви желания и идеи искате да имате: като тѣзи на слона, или като на лисицата, на гълѫба, на пчелата, на човѣка? За предпочитане е да имате желания и идеи на човѣка — въ тѣхъ има разумность. Другитѣ желания не го ползуватъ. Какви сѫ желанията на гълѫба, напримѣръ? — Да намѣри нѣколко зрънца, за да прекара деня. Щомъ сте хора, стремете се къмъ желанията на подобнитѣ си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърдчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате. Всѣко реализирано желание се придружава съ радость, а нереализираното — съ скръбь. Човѣкъ се движи между радости и скърби и така расте. Радостьта подразбира придобивка, а скръбьта — загуба. Животътъ се движи между полюси — радость и скръбь.

Какво, въ сѫщность, представя реалниятъ животъ? — Разумно оценяване на радоститѣ и скърбитѣ, или на печалбитѣ и загубитѣ. Трѣбва да се ценятъ и най-малкитѣ работи. Казватъ за нѣкого, че е лукова глава. Съ това искатъ да кажатъ, че нѣма стойность. Това е криво разбиране. И лукътъ има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне. Може да лѣкувате съ него. Ако нѣкой се оплаква отъ болка въ крака или въ рѫката, наложете болното мѣсто съ печенъ лукъ и малко масло. Лукътъ смекчава болката и отнема температурата. Болниятъ ще ви благодари и възнагради. Значи, простиятъ лукъ ще ви помогне да спечелите единъ приятель, а сѫщо така ще ви улесни и материално. Не пренебрегвайте малкитѣ нѣща, за да се ползувате отъ благата, които криятъ въ себе си.

Като ученици, вие трѣбва да спазвате закона за икономията въ природата. Каже ли ви тя, че това, което желаете, не е за васъ, не настоявайте да го получите. Въ това отношение природата е строга. Тя не позволява на своитѣ деца никакви излишни нѣща, никакви удоволствувания. Тя дава на всѣкиго споредъ дарбитѣ и способноститѣ му. Не се стремете къмъ голѣми работи, за реализирането на които сѫ нуждни голѣми разходи. Тѣ причиняватъ ненуждни страдания. Дето има загуби, тамъ има страдания; дето сѫ печалбитѣ, тамъ сѫ и радоститѣ.

Какво е нуждно на човѣка при сегашнитѣ условия? — Здраво тѣло, добро сърдце и свѣтълъ умъ, който слугува на сърдцето. Умътъ подтиква, подкрепва и забавлява сърдцето. Както майката се справя съ своенравното си дете чрезъ играчки, забави и сладки работи, така умътъ се справя съ своенравното сърдце. Той подържа огъня на сърдцето.

Защо е нуждно човѣкъ да изучава закона на икономията? — За да не страда. Природата не обича разточителностьта. Самовъзпитанието има за цель да научи човѣка, кои отъ желанията си да реализира и какъ да ги реализира. Ако е богатъ, той може да реализира желания, подобни на тѣзи, които слонътъ има; ако е беденъ, нека реализира само желания, подобни на желанията на гълѫба. Благодари на гълѫбчето, ако може да ти донася радостни вести. Гълѫбътъ донесе на Ноя маслиново клонче, съ което му съобщи радостната весть, че на земята има вече условия за животъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

11. Лекция отъ Учителя, държана на 2 ноем-

врий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...