Jump to content
Ани

1928_10_26 Единиятъ. Основната идея на живота / Единиятъ

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ЕДИНИЯТЪ
ОСНОВНАТА ИДЕЯ НА ЖИВОТА

 

 

                                                                                                          5 часа сутриньта

 

Отче  нашъ

 

Пишете върху темата: “Какви връзки могатъ да направятъ две разумни сѫщества?” Или: “Какви връзки могатъ да направятъ две разумни мрави, две разумни птици, два разумни елена и двама разумни човѣци?”

 

Тѣзи, които сѫ изучавали физика и математика, казватъ, че между две точки може да се прекара само една права линия. Тогава питамъ: между 4 точки колко плоскости може да прекарате?

 

..
           

Точката нѣма никакво измѣрение. Тя е несъизмѣрима. Обаче съ какво може да се измѣри една права линия? Съ какво се измѣрва плоскостьта? Съ права линия. Математиката е обоснована на метафизиката. Въ математиката нѣма нищо реално. Тя е най-отвлечената метафизика. И затова трѣбва дълго време да се работи върху това, отвлеченото, нереалното, за да се извади нѣкой резултатъ.

 

Тези две точки сѫ много близо, съ най-силния микроскопъ може да ги видите. Между тѣхъ може да прекарате само една силова линия. Ако турите четири точки, това е единъ квадратъ, единъ кубъ. Права линия е тази, която е най-кѫса. Ако е малко по-дълга, тя е вече крива линия. Правата линия не може да бѫде точка. Въ всѣка права линия влизатъ само две точки. Всѣка линия, която има две точки, е права линия. А всѣка линия, която има три точки, е крива линия.

 

Това правило метафизически може да се преведе въ моралния животъ. Една мисъль или едно чувство може да бѫде неправилно, нечисто, може да* има нѣкакъвъ дефектъ. Чувствувашъ, че има въ това нѣщо неправилно, но не знаешъ кѫде е дефектътъ. Тогава правата линия въ какво се е превърнала?

 

Законътъ на правитѣ линии е следующия: Точка, проявена въ природата, може да се движи само въ една посока въ дадения случай. Нѣма много посоки. И следователно тази посока ние наричаме права линия. Това е необходимо, неизбежно въ живота. Ти можешъ да се движишъ само въ едно направление: или назадъ или напредъ - въ две посоки. Когато кажешъ, че принципиално трѣбва да се определишъ, това показва, че ти трѣбва да се опредѣлишъ само въ една посока - къмъ Небето, къмъ чистия, идеаленъ животъ. Отказвашъ ли това, ти имашъ само единъ другъ изборъ.

 

Моралътъ въ какво седи? Човѣкъ, който да се качва, да слиза и възлиза, той върви въ единъ правиленъ пѫть. Обаче онзи, който не знае какъ да слиза, ще падне; образува се падение. Тамъ, дето нѣма възпиране, има спиране. Онзи, който е падналъ, той е изгубилъ своето равновесие и затова е падналъ. А онзи, който не знае да пази своето равновесие, той се спира.

 

Нѣкой пѫть може да паднете. Напримѣръ може да паднете въ касата на нѣкой богатъ човѣкъ, въ банката на нѣкой богатъ банкеринъ. И сутриньта да те намѣрятъ затворенъ въ банката при паритѣ. Ако банкеринътъ отвори банката и те намѣри въ касата си, какво ще помисли? Азъ разсъждавамъ метафизически. Тѣзи нѣща могатъ да [не] станатъ, но азъ ги допущамъ. Има известна вероятность. Банкеринътъ има нѣколко начина за отваряне на касата. Той може да я отвори отдѣсно и отлѣво. Той ще отвори отлѣво надѣсно и отдѣсно налѣво. Да кажемъ, че касата се отваря правилно, отдѣсно налѣво. Но щомъ е влѣзналъ този човѣкъ въ касата, то банкеринътъ може да я отвори отлѣво надѣсно. Значи, размѣняватъ се опорнитѣ точки. Онзи, който е въ касата, се учудва на себе си; той не е предвидилъ едно нѣщо: че тази каса може да се затваря по другъ начинъ. Той съзнава, че е направилъ погрѣшка. Той е трѣбвало да направи такава промѣна на касата, че банкеринътъ да не може да я отвори по другъ начинъ. Този банкеринъ се учудва, какъ е влѣзналъ онзи въ касата и е затворенъ. И защо, като е отворилъ касата, не е взелъ паритѣ и да си отиде? И двамата разсѫждаватъ. Всичко това става моментално.

 

Това е вѣрно и по отношение на вашия животъ. Напримѣръ случило се е нѣщо въ вашия животъ и ти си мислишъ, защо се е случило? Напримѣръ казвашъ си: “Защо паднахъ?” Следъ като си падналъ и станешъ, да кажемъ, че не се изтърсишъ и когато другитѣ ти кажатъ да се изтърсишъ, ти тогава се изтърсишъ. Защо не си се изтърсилъ веднага следъ падането? Защото ти презъ това време си мислилъ за причинитѣ на падането. Ти тогава казвашъ: “Тази задача не мога да разреша. Мнозина сѫ се мѫчили и не сѫ могли да я разрешатъ.” И чакъ следъ това се изтърсвашъ. Ако не разрешишъ тази задача, втори пѫть пакъ ще паднешъ и пакъ ще дойдешъ до тази задача. Дойде ти нѣкое препятствие по пѫтя, по който вървишъ. Ти паднешъ. Правата линия не може да се продължи, а силитѣ, които действуватъ, искатъ да се прояватъ. Тогава какво ще бѫде движението? Тогава ще дойде втора права линия. Т.е. това движение отъ праволинейно ще бѫде перпендикулярно. Значи движението на правата линия ще падне въ правъ ѫгълъ спрѣмо нея. Въ правата линия има една възможность да се подвижи въ посока перпендикулярна на себе си. И така се образува плоскостьта.

 

Въ природата най-малката плоскость се образува между четири точки и когато тази плоскость се подвижи въ нова посока, перпендикулярна на себе си, тогава ще имаме тѣло, напримѣръ кубъ. Щомъ се дойде до куба, вий имате известенъ съзнателенъ животъ. Когато правата линия се превърне, стане на плоскость, то животътъ отъ едноизмѣренъ е станалъ двуизмѣренъ. Ще мислишъ, когато дойде до куба, животътъ е станалъ триизмѣренъ. Въ правата линия вие имате една мѣрка, съ която да мѣрите вашитѣ постѫпки. А плоскоститѣ сѫ граници на тѣлата. Ако искате да направите нѣщо, трѣбва да имате плоскости. Плоскоститѣ ще бѫдатъ граница на жилището. Този кубъ ще бѫде заграденъ съ плоскости. Що е кубътъ? Това е най-малката форма, въ която може да се помѣсти единъ зародишъ. Кубътъ е най-малката форма. Тя може да бѫде най-малко съ 8 точки. Следователно кубътъ е една форма, въ която зародишътъ може да си тури своитѣ възможности.

 

Две разумни сѫщества образуватъ една права линия.

 

Четири разумни сѫщества образуватъ плоскость, а осемь разумни сѫщества образуватъ кубъ. А пъкъ метафизически можемъ да кажемъ: всѣка права линия се пази отъ два ангела; всѣка плоскость отъ четири ангела; а всѣки кубъ - отъ осемь ангела. Тѣ пазятъ тази форма, като нѣкой скъпоцененъ камъкъ. 2+4+8=14. Но въ дадения случай само при формитѣ имате осемь ангела; понеже за линиитѣ сѫ два, а за плоскостьта - четири, ставатъ шесть. Осемтѣ ще бѫдатъ като потенциалъ въ васъ, а 4+2=6, шесть ще бѫдатъ на работа. Тѣ ще образуватъ кинетическитѣ сили. Тогазъ изваждаме единъ метафизически законъ, че потенциалнитѣ сили се отнасятъ къмъ кинетическитѣ, както 8:6.

 

Вий сте млади и ще кажете: “Що ни трѣбватъ насъ тия метафизически разсѫждения 8:6?” Тогава азъ ще направя преводъ. Известно време вие сте били малки деца. Майка ви е обичала. Били сте малко детенце, но по едно време вие израстнете, вземете едно огледало и почвате да се чешете, да се оглеждате. Отъ где е дошла тази идея въ васъ? Вие имате една скрита идея въ главата си. Щомъ се оглежда нѣкой, той може да има следната идея въ ума си: “Ще ида на гости и единъ приятель ще дойде.” Вие се обличате за кого? Най-първо за себе си. А второто положение е, че вие искате да се представите на нѣкого. Обличането, това е първата точка, а втората точка, това е лицето, на което искате да се представите. Значи имате две точки. Искате нѣкому да се представите, само едно лице имате въ ума си и вашето желание е това лице, като ви види, да ви хареса. Ако разрешите вашата идея и турите още едно лице вѫтре, тогава въ васъ, ще се зароди една борба. Щомъ дойде трето лице, ще дойде и четвърто и целиятъ този процесъ ще стане сложенъ. И тогава вие изгубвате първото положение. При първото положение вие сте били радостенъ, а сега имате смущение. Щомъ има смущение, това показва, че не сѫ първитѣ две точки, но че сѫ влезли и други точки - третата точка. Като дойде третата точка, вие се смущавате. Предъ дветѣ точки вие сте добъръ. Щомъ има трето лице, ще се роди споръ.

 

Та рекохъ, въ живота вие имате известно заплитане и не може да разрешите известенъ въпросъ. Докато имате Бога, като една мѣрка въ себе си и вие искате за Него да живѣете, вие живѣете мораленъ животъ, чистъ животъ, имате само една идея. Но еди    влѣзне и друго лице между васъ и Бога. Кое е второто лице, което може да влѣзне между Бога и васъ? Това го наричатъ: MOK_BU_13_3.GIF Това е първата буква отъ думата. Да не пишемъ името му.
 
Метафизически, защо човѣкъ трѣбва да се облича добре? Може да се обясни. Обличането е законъ на пробуждането на човѣка. Който не се облича, той не се е пробудилъ. Защо трѣбва да се обличаме? Защото сме се събудили. Въ мене има събуждане. Само който не се облича, той спи. Отъ него нищо не може да стане. Следователно идейно казано: по-красиво нѣщо отъ обличането нѣма. Събудилъ се е той и трѣбва да се облече. И той казва: “Азъ съмъ готовъ за работа!” Първиятъ процесъ е обличането, а вториятъ процесъ е работата! Ще тръгнешъ въ известна посока. Това сѫ метафизически разсѫждения. Ти казвашъ: “Защо ще се обличамъ?” И казвашъ: “Не зная!” Обличането е първия процесъ, процесътъ на събуждането. Щомъ Богъ те прати въ свѣта, Той иска да се облечешъ. Като се облечешъ, като твоята дреха да нѣма, ти можешъ да се облечешъ само по единъ начинъ. Всѫщность ти можешъ да се облечешъ по много начини, но има само единъ правиленъ начинъ; а всички други начини ще бѫдатъ само едно отклонение отъ обличането. Постѫпкитѣ на хората се различаватъ, но въ дадения случай известна постѫпка може да бѫде права, само когато има своята идеална форма.

 

Само за Едного можешъ да се облечешъ! Ти можешъ да се обличашъ за двама души, за трима, 4, 5, 6, 7 - хиляда. Но при всички тѣзи обличания имате сложни форми. Щомъ се обличашъ за двама, за трима и прочие, формата се вече усложнява. Най-хубавото облекло е, само когато се обличашъ за Едного. Най-красива форма е когато се обличашъ за Едного. Тя е най-красивата форма и най-простата, която приляга. Като се облечешъ за двама, за трима и прочие, най-после ще видишъ, че този, който се облича за мнозина, жунжурии, 30- 40 копчета, по шията, по рѫцетѣ, после копринени реснички, особени линии, та всички да харесатъ.

 

Сега да преведа. Вие напримѣръ, написвате една книга и като пишете, вие сте дрехаръ. Написали сте единъ романъ. Както единъ дрехаръ излага дрехата си на витрината. Така и вие излагате романа на витрината. Напримѣръ романътъ отъ Викторъ Хюго, отъ Иванъ Вазовъ и пр. Въ “Клѣтницитѣ”, първата точка е Жан Вължанъ. Единъ нехранимайко, когото Викторъ Хюго е направилъ светия. И другата точка - Козета. Жанъ Вължанъ знае да работи съ четка, написа една хубава картина. Обаче другъ се влюбва въ нея. И казва: “Да ти платя за картината.”

 

Най-проститѣ процеси въ природата можемъ да ги преведемъ. Въ дадения случай ти се обличашъ, да знаеш защо се обличашъ. Има две разрешения на този въпросъ. Нѣкой казва: “Азъ живѣя за Бога.” ( MOK_BU_13_1.GIF) Другъ казва: “Азъ живѣя за себе си.” ( MOK_BU_13_2.GIF) Обличашъ се за хората, живѣешъ за себе си. Значи външно се обличашъ за хората, а вѫтрешно се обличаш за себе си.

 

Човѣкъ, който живѣе за себе си, той е лошъ човѣкъ, той не е добъръ човѣкъ. А човѣкъ, който живѣе за Бога, той живѣе за хората. Човѣкъ, който живѣе за себе си, той е направилъ първия грѣхъ. Но ще кажете: “Защо да е така?” Представете си, че вие сте слуга на единъ господарь и той ви е далъ да свършите нѣкоя работа. И вие вземете торбата съ паритѣ, спирате се въ първата гостилница, напивате се и се почерпвате. И въ това напиване, вие изгубите съзнанието. И като виждате торбата, казвате: “Кой ми е далъ тази торба съ паритѣ?” И казвате: “Тези пари трѣбва да ги употрѣбя за нѣщо!” Купувате автомобилъ, разхождате се, обаче господарьтъ чака. Той е съ автомобилъ, съ цилиндъръ на главата, съ бастунъ, но идва единъ ангелъ отъ Невидимия свѣтъ съ своя остъръ мечъ и му казва: “Господине, слезнете, искамъ да се запозная съ васъ. Искамъ да ви представя на нѣкое си важно събрание.” Ангелътъ предвожда и онзи тръгва подиръ него. Ангелътъ го предвожда, за да събуди неговото съзнание, че тази торба не е негова. И да съзнае, чия е. И ето, онзи идва и вижда, че господарьтъ се е изправилъ. Господарьтъ му казва: “Какъ така, азъ ви пратихъ безъ автомобилъ, безъ маншети, безъ цилиндъръ?” Такива нѣща ставатъ и съ васъ. Законътъ е този: като тръгнешъ въ живота, не се спирай въ никоя гостилница, не прави запознанство; свърши си работата и като я свършишъ, тогава се запознавай съ приятели, за да нѣма нужда да идватъ ангели съ мечове.

 

Това сѫ редъ метафизични разсѫждения, които трѣбва да правите. Подобни сѫществуватъ въ живота. Човѣкъ може да изгуби своето съзнание. Нѣкой човѣкъ напримѣръ, тури перото си на ухото си и после тръгва да си търси перото. Слугинята му казва: “Перото ти е на ухото.” И онзи отговаря: “Човѣкъ, като мисли много, изгубва ума си”. Той е изгубилъ посоката на своето движение на своето съзнание. Това става и когато сѫ на училище въ гимназията. Напримѣръ ти, като ученикъ, си научилъ много добре урока, но като излѣзнешъ, става помрачение въ ума ти и не знаешъ да го кажешъ. И казвашъ: “Заплетохъ се.” А не, че не го знаешъ. Но следъ като мине изпитната комисия, ти извънъ разправяшъ урока си. Затова ученикъ, като отиде да държи изпитъ, въ ума си трѣбва да има само едното. Влѣзне ли друго нѣщо въ съзнанието му, той не може да издържи изпита. Отивашъ на изпитъ, дръжъ само едното въ своето съзнание, като че предъ Бога ще давашъ изпитъ. А никакъвъ професоръ да не ти е въ ума. Влѣзне ли нѣкой професоръ въ ума ти, тогава или съ двойка или съ тройка ще издържишъ изпита си. Това е метафизическо.

 

Когато човѣкъ живѣе само за себе си, той е създалъ едно неестествено отношение. Затова рекохъ, не живѣй за себе си! Живѣй за Бога! Работи за Онзи, Когото обичашъ! Ти казвашъ тогава: “Какъ да позная кого азъ обичамъ?” Твоята любовь къмъ Онзи, Когото обичашъ, нѣма да се измѣни презъ вѣковетѣ. Щомъ се измѣни, ти не обичашъ. Ти не си обикналъ никого. Това сѫщество наричамъ азъ Вѣчното, Безконечното, Безначалното - Елигадай Елохимъ Ехова. Много имена има Той. Можемъ да Го наречемъ още Необятната сила, Разумната природа и т.н. Но това Сѫщество, което можемъ да обичаме, то трѣбва да е по-разумно отъ насъ. Такъвъ е законътъ. Човѣшкото естество трѣбва да обича най-силното сѫщество. Това е мѣрка за човѣка. Най-силното, най-разумното и най-доброто. Това сѫ качества на Бога! Ти казвашъ: “Дали Богъ ме обича?” Обаче, понятията на Бога за любовьта сѫ съвсемъ други, не сѫ като нашитѣ. Любовьта ви къмъ това Сѫщество, която не се мени, това е Любовь.Кого ще обичашъ? Ще обичашъ това Сѫщество, което въ твоя умъ съ никое друго сѫщество не можешъ да го замѣнишъ. Само Него можешъ да обичашъ. Това Сѫщество, което въ даденъ случай не можешъ да заменишъ съ друго сѫщество, Него ще обичашъ. Това, което можешъ да заменишъ, тамъ любовьта е временна, преходна. Това сѫ временни, преходни работи. Отивашъ на чешмата, измивашъ си лицето, седишъ въ гостилница, наяждашъ се, вземешъ гребена, сресвашъ космитѣ си и т.н. Това сѫ временни положения. Има ли моралъ въ това да си решишъ космитѣ? Това не е отъ мораленъ характеръ. Това, което е отъ преходенъ характеръ, то нѣма реалность. Само сѣнката на дървото колко струва? Ако ви продамъ сто сѣнки, колко струватъ? Ако ви продамъ сѣнкитѣ на сто ябълкови дървета, колко ще ми платятъ? Па, и сѣнкитѣ на плодоветѣ имъ, ако продамъ, колко ще ми платятъ? Тѣзи нѣща сѫ само за забавление, които се отличаватъ отъ реалностьта. Въ насъ има известни идеи и стремежи и прочие, които сѫ сѣнки, не сѫ реалность. Нереалнитѣ нѣща сѫ сѣнка на реалнитѣ. Когато човѣкъ има философия, то тя му служи като потикъ за онова реалното, което сѫществува. Ти казвашъ: “Азъ трѣбва да живѣя!” - За кого? Азъ рекохъ, трѣбва да обичате само Едного! Ако сте млада мома, вие само се зачервите, въ ума ви ще изпъкне нѣкой подобенъ на васъ. И казвате, че той единъ день може да си замине. “Може да ме остави!” Тогава, каква е любовьта ти? Това Сѫщество, което въ даденъ случай съ никое друго сѫщество не можешъ да заменишъ, Него можешъ да обичашъ! И това Сѫщество за тебе може да извърши всичко! Въ дадения случай това е Богъ. Не говори за време и пространство.

 

Да кажемъ, че се решава една задача. Вие я решите и мислите, че се свършва работата. Не. Тя започва. 2+2=4. Да кажемъ, имаме следната задача: ако една каруца въ единъ часъ изхожда 29 км, то за 10 часа колко километра ще изходи? 1:29=10:х Като намѣрите на колко километра е равенъ х, ще се яви другъ единъ процесъ. Трѣбва да се види за всѣки единъ километъръ колко трѣбва да се плати. И после, конетѣ трѣбва да се отпрѣгнатъ. Процесътъ не е завършенъ. Процесътъ се разрешава безъ да се прекрати. Всѣки процесъ, който ние разрешаваме, въ последствие става по-сложенъ.

 

Сега какво е обличането, споредъ новото опредѣление? Това е пробуждане на съзнанието. Кого можете да обичате? Този, когото не можете да замѣните съ никого другиго. Съ тази мѣрка можете да мѣрите нѣщата, всички величини. Имате едно правило, съ което можете да разрешавате сложнитѣ въпроси на живота. Като обичате Него, тогава всички можете да обичате. Когато вие сте отпаднали, когато ви е обезсмисленъ живота, когато сте неразположенъ, седнете и разсѫждавайте метафизически: защо си неразположенъ? Разисквай отвлечено върху себе си: “Баща ми и майка ми ме родиха, дошълъ съмъ и не зная защо съмъ дошълъ.” Да кажемъ, ти си беднякъ и нѣмашъ нито 5 пари въ джеба си. Ти си кажи: “Имамъ възможность да стана царь, да управлявамъ 10 милиона хора. Не, малко сѫ! А, 20-30 милиона.” Ти ще кажешъ,че това сѫ фантазии. Че тѣзи фантазии ще дойдатъ. А инакъ какъ ще разсѫждавашъ? Ще кажешъ: “Нещастенъ съмъ. Беденъ съмъ.” Разсѫждавай, че стани царь и т.н. Върху тези, хубавитѣ идеи се спирай. И тогава ще дойдешъ до приказката за онзи циганинъ и като носилъ дѣлва млѣко на главата си, размишлявалъ какъ съ това млѣко ще спечели повече и повече и най-после дошло до царската дъщеря! И тогава отъ ра-дость подскочилъ и строшилъ дѣлвата и млѣкото се разлѣло. Този циганинъ счупилъ сѫда съ млѣкото, но се оженилъ за царската дъщеря. Много уменъ е той. Добилъ е една идея. Нѣкой морализира и казва: “Не бѫди като циганинъ!” Не, не. Този циганинъ го турямъ като много по-голѣмъ философъ, отколкото много други философи, които говорятъ. И той е оптимистъ. Той си мисли да се ожени за царската дъщеря.

 

Въ това отношение да направимъ метафизически преводъ: допущай, че всѣкога можешъ да постигнешъ всичко! Дали всѫщность нѣщата сѫ така поставени въ момента, то е другъ въпросъ. Представи си, че имашъ земя, че си свършилъ това и онова. Понѣкой пѫть нѣмашъ никакво образование, можешъ да допуснешъ, че си свършилъ нѣкой университетъ, че си свършилъ по естественитѣ науки. Че си професоръ и като професоръ, ти казвашъ на студентитѣ, когато ги изпитвашъ: “Я, стани ти и кажи. Ти стани и кажи, и ти.” Представи си, че си свършилъ по философия и пакъ като професоръ изпитвашъ студентитѣ: “Я, стани ти тамъ.” Или допусни, че си свършилъ по модернитѣ езици, че си свършилъ два факултета. Кажи си: “Азъ съмъ на две мѣста професоръ, имамъ доста ученици.” Това положение е по-хубаво, да станешъ професоръ по естественитѣ науки и философия, отколкото да се убивашъ съ отрова. Да търсишъ нѣкое скришно мѣсто и да се убивашъ. Да пишешъ писмо, да те споменаватъ. По-добре е да станешъ професоръ. И допусни, че преподавашъ.

 

Ти казвашъ, че това допущане е глупава работа. Ама другото положение е престѫпление въ квадратъ. Азъ насърдчавамъ философията, мечтанията. За два-три часа си станалъ професоръ, но следъ 4-5 часа работа огладнѣешъ и виждашъ, че за професора не е наготвено и търсишъ една гостилница. Тя е затворена, търсишъ втора - и тя затворена; трета - и тя е затворена и [въ] цѣлия градъ не можешъ да намѣришъ гостилница. Професоръ по естественитѣ науки и по философия, а не може да намѣри отворена гостилница. Тогава ще се върнешъ и ще станешъ професоръ по философия на стоицизма. И пакъ почни да преподавашъ, докато се уреди твоето положение. И то ще се уреди. Посмѣй се малко. Отчаялъ си се, направи си една смѣшка, посмѣй се. Представи си една гостилница съ 25-30 тенджери и ти седишъ на масата. Но после пакъ се събудишъ и казвашъ, че това не е реално. Следъ това напиши единъ малъкъ разказъ: Единъ професоръ, който е свършилъ два факултета и още не е ялъ. Напечати го. И като срещнешъ нѣкого, дай му тази книжка, той ще плати. Това е реалность. И тогава седи на масата въ гостилницата и ще имашъ сложено паприкашъ, бифтекъ и прочие. Но дръжъ въ ума си тази основна идея, че има Единъ, Когото можешъ да обичашъ! Благодари, че имашъ философско въображение.

 

Философията твори, само че изисква по-дълъгъ процесъ. Ако ти силно пратишъ презъ пространството мисъль, че си гладенъ, то има една вѣроятность, има законъ, който е сигуренъ, който ще дойде въ случай. Понѣкой пѫть има изключение. Тази твоя мисъль ще се възприеме отъ нѣкого. Този господинъ, който и да е, като възприеме твоята идея, ще каже: “Искамъ вънъ да се поразходя, искамъ да нагостя единъ приятель!” И той си фантазира, излиза отъ града. Ти вървишъ и си замисленъ. Той те среща и ти казва: “Азъ разбирамъ философитѣ. Ти си много замисленъ. Лицето ти ми направи голѣмо впечатление. Ела у дома!” Ти отивашъ съ него у дома му, почнете философски да се разговаряте, отворите хубавъ, приятенъ разговоръ и той те нагости. Ето този професоръ на въображаемитѣ практически учения завързва приятелство съ едного презъ пространството.

 

Та, затова бѫдете хора съ фантазии. Защото всички идеи въ свѣта сѫ все такива почитания, които сѫ постижими. Но време се изисква на физическото поле, за да бѫде часть от тѣхъ реализирана. Защото всички идеи не могатъ да бѫдатъ реализирани. И ако се реализиратъ, то краятъ ще бѫде все малко неприятенъ. Но въ нереализирането на идеитѣ, като остане нѣщо нереализирано, то е хубаво.

 

Една чешмичка тече, но представи си, че тази чешма изведнажъ престане и изсъхне. Да не бѫде твоето желание да измѣришъ водата. Нека водата остане неизмѣрена. Ти казвашъ: “Искамъ да си завърша моята мисъль!” Че ти искашъ да се спре мисъльта ти. Ти казвашъ: “Много обичамъ!” Радвай се, че обичашъ. Казвашъ: “Много страдамъ!” Радвай се, че много страдашъ. Ти казвашъ: “Аз се същисахъ вече!” Радвай се, че си се същисалъ. Ти си почивашъ тогазъ. Радвай се на всичко, което става съ тебе!

 

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!
 
- Въ Истината е скритъ Животътъ!

 

 

10 лекция на Младежки Окултенъ класъ

 

                                  26.Х.1928 г., петъкъ,

 

Изгрѣвъ

 

 

 

 

 

--------------------
* Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Единиятъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×