Jump to content
Ани

1928_10_19 Методи на природата за събуждане на дарбитѣ / Развиване на дарбитѣ

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

МЕТОДИ  НА  ПРИРОДАТА ЗА СЪБУЖДАНЕ НА

ДАРБИТѢ

 

 
5 часа сутриньта

 

MOK_BU_12_1.GIF

 

Отче  нашъ

 

Да кажемъ, че АС и АВ сѫ наклонени повръхнини. Да допуснемъ, че въ дветѣ посоки имаме движение къмъ едно и сѫщо мѣсто. Имаме движение отъ “m” и движение отъ “n”. Да допуснемъ, че това сѫ две рѣки, които се спускатъ къмъ А. Какво ще се образува? Тѣзи двата извора най-първо ще се слѣятъ въ точката А. Но допуснете, че вие имате въ точката А една турбина. По закона на падането може да изчислите каква енергия може да се образува. Напримѣръ какъ ще изчислите, какъ ще опредѣлите единъ човѣкъ дали е енергиченъ или не? Има закони, по които може да изчислите каква енергия има той. Или въ дадения случай каква енергия той развива. Единъ инженеръ ще изчисли каква енергия ще се образува отъ тази турбина, какъ ще се освѣтли и ще се използува. Онзи, който не знае и като забавление слиза надолу по ВА и СА. Тогава какво ще стане съ него, като слиза по тази наклонена площь? Защото катастрофитѣ ставатъ по наклоненитѣ плоскости.

 

Да допуснемъ, че намалимъ тѣзи опасни мѫчнотии. Можемъ да намалимъ тѣзи опасности. Щомъ можемъ да намалимъ тѣзи опасности, не могатъ ли да се намалятъ по сѫщия начинъ и известни мѫчнотии въ живота? Могатъ. Да допуснемъ, че теглимъ линия отъ едната и другата страна на точката Д. Щомъ линиитѣ отиватъ къмъ Д, а не къмъ А, то наклонътъ се намалява. По този начинъ мѫчнотиитѣ се намаляватъ, но сѫщевремено се намалява и производството на енергия.* И най-после, ако се образува една хоризонтална линия, то ще имаме нула енергия. Значи, ще имаме безопасность.

 

MOK_BU_12_2.GIF

 

Въ съвременния общественъ строй А е търговецъ, а С и В сѫ длъжници. Тѣзи двамата длъжници В и С внасятъ на А. Обаче единъ день тѣзи, двамата длъжници почватъ да разсъждаватъ и казватъ: “Достатъчно толкова време, че внасяхме, я да се съюзимъ двамата.” В и С се съюзяватъ и не внасятъ своя капиталъ въ А и образуватъ една права линия. Образуватъ едно кооперативно съдружие ВС. Въ дадения случай едно съдружие може да бѫде по-производително. Дали се развива по-голѣма енергия при малкитѣ или при голѣмитѣ падения? Понеже вие искате животътъ ви да бѫде безпрепятственъ, безъ голѣми мѫчнотии, както на гледъ онзи, който дерижира единъ оркестъръ съ махане на рѫката. Представете си, че вие сте първокласенъ диригентъ на “Хиляда и една нощь” и нѣкой, като гледа, си казва, че това е много лесна работа. Да. Но диригентътъ, докато дойде до тамъ да маха съ рѫцетѣ си, да дирижира, колко много се е приготовлявалъ.

 

Въ машината има два цилиндъра. Тѣ сѫ два капелмайстори. Единиятъ отъ тѣхъ върви напредъ, а другиятъ - назадъ и колата върви напредъ. Можете ли да турите едно движение въ права линия? Може ли движението да бѫде праволинейно? Може ли животъ безъ мѫчнотии? Превърнете мѫчнотиитѣ, като вземете примѣръ отъ техниката. Напримѣръ можемъ ли да получимъ гориво, ако мѫчнотията не се превръща, не изгаря? Или ако не се превърне една потенциална енергия въ кинетическа? Този процесъ на превръщане на известна енергия отъ потенциална въ кинетическа се нарича горение. А обратниятъ процесъ се нарича загасяне, то е повръщане - кинетическата енергия въ потенциална. Горенето е процесъ на разредяване. Вие трѣбва да превеждате тѣзи процеси.

 

Що е мѫчнотия? Мѫчнотията е едно горение. Ще свършишъ нѣкаква работа. Ще стоплишъ нѣкоя стая. Слънцето е горе въ пространството. То е една печка. Можемъ да кажемъ, че Слънцето е направено за Земята. И можемъ да си дадемъ голѣмо значение и да мислимъ, че Слънцето е за насъ направено. Все едно да мислимъ така или не, както и да мислимъ, всичкото ни иде отъ Слънцето. Вие имате известна мѫчнотия. Защо ви е дошла тази мѫчнотия? Питамъ тогазъ: защо ви е това падане СА и ВА?

 

Съ хиляди години овчари сѫ пасли своитѣ овци по тази долина и сѫ използували тревата ѝ. Обаче дохожда единъ инженеръ и използува енергията на водата. По-рано овцетѣ сѫ се давили въ тѣзи мѣста, сѫщо и говедата, а сега инженерътъ използува тѣзи води. Вие всѣки день се давите въ тѣзи мѫчнотии, обаче дохожда инженер и създава освѣтление.

 

Вие имате известни мѫчнотии, че ако човѣкъ нѣмаше мѫчнотия, той щѣше да бѫде най-голѣмото страшилище на свѣта. И най-красивитѣ хора сѫ хората съ голѣмитѣ мѫчнотии. И затова красивитѣ хора сѫ най-опасни. Че красивитѣ мѣста въ планината не сѫ ли опасни? Когато виждашъ единъ красивъ човѣкъ, ти ще седишъ като нѣкой туристъ съ своята тояга. Той е красивъ, обаче тогава, както въ планината има пропасти и води и трапища, сѫщо така и красивитѣ хора сѫ опасни. Най-първо той ви привлича, обаче който е ялъ попарата на красивия човѣкъ, той знае. Тамъ човѣкъ може да замръзне. Напримѣръ на Монтъ Евересъ, на този красивъ върхъ се качиха двама англичани, но не се върнаха назадъ. Красивъ е върхътъ Монтъ Евересъ, но който иде и не знае условията, не се връща назадъ.

 

Вие живѣете въ една природа, въ която хората сѫ културни, но съвременната култура подразбира и мѫчнотии. Защо ви сѫ мѫчнотиитѣ? Могатъ ли да се премахнатъ? - Могатъ. Ще впрегнете тази енергия на мѫчнотията и ще създадете нѣщо. Но затова трѣбва знание. Ако имате една равнина като Тибетската, тогава питамъ каква култура може да развиете? Тибетската равнина, която е на 4-5 хиляди метра надъ морското равнище, тамъ защо не може да вирѣе нищо? Царевица не може да вирѣе. Каква култура може да имате тамъ? Култура въ друго отношение може да имате, но да имате единъ животъ, както е тукъ въ Европа, не може. Всичкитѣ сте овчари, стада ще отглеждате. Въ такава равнина може ли да бѫдете вегетарианци? Тамъ нѣма и гори, и горивото е слабо тамъ. Тамъ има редъ неудобства. Разбира се Тибетската равнина може да се превърне въ по-удобно мѣсто, ако тамъ живѣятъ разумни хора, ако тамъ има желѣзници, шосета, тогава отъ по-нискитѣ мѣста може да се пренесе гориво, продукти. Тибетската равнина е мѣсто на висока култура, но на разумни сѫщества. Високитѣ мѣста сѫ за разумни сѫщества, а не за обикновени хора. А при сегашнитѣ условия долинитѣ сѫ за обикновени хора. Тѣзи линии може да ги намѣрите и въ човѣшкото тѣло. Въ това падане ВАС, дето има най-голѣма опасность, азъ бихъ си турилъ всичкия си капиталъ въ него. Най-устойчивия капиталъ е ВАС, това съдружие е най-устойчиво, а всички други, които отиватъ по-горе (напримѣръ Д) сѫ по-слаби. И следователно, по-скоро могатъ да фалиратъ или пъкъ можемъ да кажемъ, че тѣхниятъ капиталъ нѣма условие за развитие.

 

При най-голѣмитѣ мѫчнотии има най-добритѣ условия за развитие на живота. Каква работа може да си изберете въ живота? Най-леснитѣ професии сѫ и[ли] цигуларството, или да бѫдешъ художникъ, да бѫдешъ писатель, да четешъ. Цигуларьтъ има само единъ лѫкъ; художникътъ има само една четка; поетътъ - само едно перо. Тръгне той, тури си перото на ухото. Писатель е той. После мисли и после пакъ вземе перото. Тѣ сѫ най-леснитѣ и най-хубавитѣ изкуства. Но представете си, че вие сте между хората, които не разбиратъ отъ вашето цигуларство. Тѣ го разбиратъ само при специфични случаи. Напримѣръ българинътъ разбира музика само когато се жени. Българинътъ разбира изкуството само когато се облича на Великъ день, тогава той иска да се фотографира. Българинътъ разбира писателство така, ще ти каже: “Я ми напиши нѣкое писмо.” Той ще ти каже това, само като се намери на зоръ. И като го напишешъ, той ще каже: “Ученъ човѣкъ е! Написа ми едно прошение. Това е понеже не е единъ простъ човѣкъ.” Ако вие сте единъ цигуларь, при хора, които не се интересуватъ отъ музика, какъ ще ги заинтересувате? -Ще чакате удобнитѣ случаи, когато се женятъ и тогава и вие ще бѫдете на мѣстото си съ цигулката си. Кога българитѣ викатъ поповетѣ? Щомъ се роди нѣкой или когато го кръстятъ или нѣкой когато умре. И вънъ отъ тѣзи случаи българинътъ казва: “Не ми трѣбватъ попове.”

 

MOK_BU_12_3.GIF

 

Има специфични случаи, моменти, когато човѣкъ може да развие своята дейность. Той трѣбва да разбира кѫде сѫ тѣзи специфични моменти. Този триѫгълникъ може да го преведете. Въ човѣшкото лице кѫде ще го турите? Единъ човѣкъ, който нѣма капиталъ, може ли да прави погрѣшки? Щомъ нѣкой човѣкъ нѣма ябълки, круши може ли да се краде отъ него? Щомъ отъ нѣкого крадатъ, това показва, че има кражба, той ималъ говеда, овце и пр. Кражбата е едно неестествено положение на човѣка. Крадецътъ иска да наруши единъ естественъ законъ. Той иска да вземе безъ да даде. А пъкъ законътъ е такъвъ, природата е умна. Ето кѫде е опасностьта: тя е турила единъ лостъ и онзи, който краде се намира на една равна плоскость.

 

MOK_BU_12_6.GIF

 

Опасностьта е въ следното: да кажемъ, че той тръгва отъ точка А, къмъ точка В. А тръгва къмъ предмета В. Щомъ А отиде при В, […] той ще изгуби ли своето равновесие? И тази плоскость ще се обърне. Въ природата никога не можешъ да вземешъ единъ предметъ, ако не поставишъ на друго мѣсто нѣкоя тежесть, която да я балансира. Ако твоето добро нѣма съотвѣтното зло насреща, ти ще се обърнешъ съ главата си надоле. При гениалнитѣ хора седятъ и гениални глупци. При гениалнитѣ мѫдреци седятъ и гениални глупци. Колкото глупецътъ е по-гениаленъ, толкова и другиятъ е по-мѫдъръ. Нѣкой казва: “Азъ имамъ голѣма мѫчнотия въ сърцето си.” Ако ти се е свило сърдцето, после идва моментъ то да се [разшири]. Въ свѣта, ако единъ предметъ се е свилъ, ако една гайда е свита, какво трѣбва да ѝ направишъ? Ще я надуешъ, тя ще с[и] посвири и ще се разтропатъ наоколо и ще кажатъ: “Я, дай тукъ половинъ кило!” Ти кажешъ: “Свило се е сърдцето ми.” Това показва, че външнитѣ условия на твоя животъ сѫ неблагоприятни. И ако всѣки день се оплаквашъ, тогава ще кажа: не си проучилъ още външнитѣ мѫчнотии на живота. Следователно трѣбва ти наука. Трѣбва да учишъ. И въ тебе ще стане единъ гениаленъ ученъ човѣкъ. Нека да го кажа това въ по-проста форма: ти си единъ гениаленъ глупецъ. Ти си роденъ глупакъ и отъ тебе нищо нѣма да стане, ако седишъ така, както сега. Но ако дойде единъ по-голѣмъ глупецъ отъ тебе, той ще те направи уменъ човѣкъ. Когато нѣкой ти каже: “Отъ тебе нищо нѣма да стане.” Тогава ти се събуждашъ. Тогава рекохъ, тръгни по свѣта да търсишъ по-голѣмия глупакъ отъ себе си.

 

     MOK_BU_12_3.GIF      

 

Тази дума “глупакъ” може да я преведете. Глупакъ е онзи, който върви отъ С къмъ А. Зимно време е. Той може да се хлъзне. Какво ще стане при това хлъзгане? Ако е уменъ човѣкъ, гениаленъ, той ще опише какъ се е хлъзналъ, какъ се е търколилъ. А онзи глупакъ ще каже, впечатленията на страданията му сѫ много голѣми, той ще каже, когато го питатъ: “Остави се, качи се горе, за да видишъ.”

 

Ще река следното: този ѫгълъ ВАС си има граници. Този ѫгълъ не може да иде по-далечъ отъ центъра на земята. Значи, твоитѣ мѫчнотии по-долу отъ центъра на земята не могатъ да идатъ. Значи, всѣко нѣщо си има своитѣ крайни предѣли. Нѣкой казва: “Безгранично.” Обаче не е така. Всѣка една мѫчнотия въ тебе е създадена, за да събуди въ тебе една дарба. Страданията, мѫчнотиитѣ, изкушенията, паденията, всичко това, което въ природата сѫществува, най-голѣмитѣ противоречия сѫ създали добродетели въ тебе. Това е законъ. Нѣма никакво изключение. Всички се оплаквате, че паднали Адамъ и Ева. Но ако тѣ не бѣха паднали въ тази долина и двамата, тогава не щѣше да има никаква култура. И сега се наплодиха и работятъ тия грѣшни дяволи, но единъ день ще имъ израснатъ крила като на светии.

 

Единъ ученикъ на Божественото учение ще трѣбва да знае следното: всички противоположни сили въ природата, каквито и да сѫ тѣ и кѫдето и да сѫ, иматъ съответни добродетели. В този законъ нѣма никакво изключение. И нѣкой казва: “Азъ съмъ много тѫпакъ, нѣмамъ паметь.” Всѣки може да развие паметьта си, но трѣбва да разбира закона. Изисква се едно научно занимание, трѣбва да знаете какъ да подхраните работата. Както сега ви виждамъ, колцина отъ васъ разбиратъ коя е моята мисъль, която искамъ да ви обясня. Вие може би казвате: “Учительтъ мѫчнотии не е видѣлъ.” Азъ съмъ гладувалъ по 50 дена, азъ съмъ носилъ на гърба си по 200 килограма, нѣма мѫчнотия въ живота, която азъ да не съмъ опиталъ на гърба си. Не сѫ опасни работи. Нѣма дяволъ, съ когото да не съмъ се срещалъ и да не съмъ разговарялъ. Но трѣбва разумность.

 

Има една опасна страна въ това. Единъ ученикъ, единъ студентъ ималъ голѣма любознателность. Той ималъ една слабость - каквото види, да го помирише. Единъ день професорътъ носилъ най-силенъ амонякъ, далъ да го носи студентътъ и му казалъ: “Внимавай, че като помиришешъ, ще стане чудо.” Студенътъ го поднесълъ подъ носа си и се намѣрилъ на гърба си. Когато студентътъ видѣлъ втори пѫть професора съ шише въ рѫка - амонякъ, бѣгалъ назадъ. Всѣкога дяволътъ, този професоръ носи едно шише амонякъ. Той все те залъгва, но като се намѣришъ на гърба си, той ще те обере и ще видишъ, че нѣмашъ нищо и че професорътъ го нѣма вече. Единъ индуски адептъ отива въ Парижъ. Той казалъ, че ще направи опитъ, за да покаже своята сила. Качилъ хората на единъ експресъ и казалъ, че може да спре експреса, ако иска. Но за да го спре, трѣбва да вземе скѫпоценнитѣ имъ камъни. Това имъ казалъ, преди да се качатъ на експреса. Качили се хората на експреса и той се хвърлилъ отъ експреса. Експресътъ не се спрелъ, но той задигналъ скѫпоценнитѣ камъни.

 

Единъ ученъ духъ ще ви залъже, експресътъ ще замине и вие ще останете безъ скѫпоценнитѣ камъни. Не чакайте спиране на експреса. Чакане, спиране на експреса значи, че нѣкой взелъ лотариенъ билетъ и чака щастливъ случай. Ти дадешъ паритѣ, експресътъ замине и паритѣ си заминатъ.

 

Трѣбва трудъ. Но въ сѫщность не трудъ, а трѣбва доброта и трѣбва разбиране. Има и другъ единъ законъ: когато природата ви удостои съ изкушения, съ мѫчнотии, съ страдания, тя е обърнала внимание на васъ. И когато вашиятъ професоръ ви даде най-мѫчнитѣ задачи, той има своя цѣль. Той иска да развие вашите дарби. Той казва: “Въ този талантливъ ученикъ има нещо, но трѣбва да се раздруса по единъ начинъ по другъ начинъ, за да излѣзе нѣщо отъ него.” Природата е учитель. Тя иска да събуди всѣка душа, тя иска да раздруса отстрани душата ви. А вие казвате: “Нѣма ли спиране?” Но следъ като ви раздруса, като изгубите съзнанието си, тя пакъ ще дойде и ще даде малка помощь. Но вашитѣ криви заключения сѫ: “Остарѣхме и нищо не научихме.” Тогава питамъ: а младиятъ какво е научилъ? Не разглеждайте нѣщата отъ гледището на вашия личенъ животъ, но отъ гледището на цѣлото. Считайте, че възможноститѣ на цѣлото човѣчество сѫ ваши възможности и че падението на цѣлото човѣчество е и ваше падение. И когато чуете, че единъ ученъ човѣкъ е измислилъ нѣщо, ти се радвай и мисли, че и ти вземашъ участие. Когато азъ говоря нѣщо, то моята рѫка идва на помощъ, но нѣма да хвалятъ рѫката, но ще кажатъ: “Уменъ човѣкъ!”

        

MOK_BU_12_4.GIF

 

  Да се повърнемъ къмъ мѫчнотиитѣ. Колкото мѫчнотиитѣ сѫ по-голѣми въ живота, толкова придобивкитѣ ще бѫдатъ по-голѣми. Азъ не говоря за мѫчнотиитѣ, които вие сами си създавате, а говоря за естественитѣ мѫчнотии, които произтичатъ отъ органическата обстановка въ васъ. В и С сѫ очи, а А е устата. Ако това разстояние между очитѣ е по-голѣмо, това значи, че тази личность е разработила капитала си. Но това е само една трета отъ истината. Имаме другъ единъ законъ. За да бѫде лицето хармонично, то трѣбва да се взематъ предъ видъ следнитѣ отношения. Разстоянието между дветѣ зеници е мѣрката, съ която се мѣратъ дарбитѣ на хората. Единъ човѣкъ, на когото очитѣ сѫ близо до носа, той възприема по-малко впечатления, обработва повече. А когато очитѣ сѫ далечъ, въприема повече впечатления и помалко обработва. АВ е разстоянието между зеницитѣ къмъ отвесната линия. Разстоянието отъ горния край на челото до устата, отъ тази отвесна линия до устата се вижда кой човѣкъ ще устои и кой нѣма да устои.

 

MOK_BU_12_5.GIF           

 

Въ живота си трѣбва да се стремите да развиете вашитѣ потенциални сили. Вие още не се знаете. Да кажемъ, че имашъ една мѫчнотия въ живота си. Разреши я по правиленъ начинъ. Вземете правилото Христово: Ако те ударятъ отъ едната страна, обърни си и другата. Защо? Азъ обяснявамъ идеята: ако имате ударъ отъ “m” къмъ А, а другиятъ ударъ е отъ “n” къмъ А, вие казвате: “Удари ме, че ми свѣтнаха очитѣ!” Ако вашиятъ учитель ви зашлеви една плесница, вие запалете една свѣщь на Бога, защото ще станете уменъ. Получили сте такава енергия! Но гледайте да не ви бие нѣкой глупакъ, защото ще станете глупавъ като него. Това е неговата философия въ свѣта. Свѣтътъ не е създаденъ глупаво.

 

Ако сте въ мѫчнотии, вие сте за съжаление; ако сте оставени безъ наказание, безъ мѫчнотии, то вие сте престѫпници. Ако всѣки день има наказание, то вие сте отъ почтенитѣ. Ако търпишъ гладъ, ако си необлеченъ, ако шапката ти, обущата ти сѫ скѫсани, това нищо не значи. Ще научишъ едно изкуство. Тури една кръпка, закърпи ги. Обущата ти сѫ скѫсани, тури кръпка и на обущата си. Дрехитѣ ти сѫ нечисти. Съблечи ги. Досега не си знаелъ изкуството на прането. Научи го. Но казвашъ: “Азъ съмъ ученъ човѣкъ. Свършилъ съмъ два факултета.” - Че тогава по-лесно можешъ да перешъ. Учениятъ човѣкъ по-добре пере. Нѣма да съдере дрехитѣ. Ако всички хора станатъ учени, тогава свѣтътъ ще се оправи. Трудноститѣ въ живота, мѫчнотиитѣ, съмненията, колебанията, всичко това, което може да разсипе на гледъ душата ви, това показва най-голѣма благость на природата къмъ васъ. Това показва, че природата е обърнала внимание на васъ. Значи може да стане нѣщо отъ тебе. Паднешъ веднажъ, два, три, четири пѫти, могатъ да се смѣятъ хората на тебе. Че на кой ученъ човѣкъ не се смѣятъ хората? Галилея посрещнаха ли го съ венци, когато каза, че Земята се върти около Слънцето? Той, горкиятъ отначало се уплаши и каза, че мисли, че не се върти, но после каза пакъ: “И при все това се върти!”

 

Нѣкой пѫть дяволътъ дохожда и казва: “Отъ тебе нищо нѣма да стане. Гледай да прекарашъ живота си безъ мѫчнотии.” Обаче въ Божията книга е писано: праведниятъ съ голѣми мѫчнотии ще влѣзе въ Царството Божие. Дяволътъ казва: “Праведниятъ безъ никакви мѫчнотии ще влѣзне въ Царството Божие.” И всички вие искате по дяволския пѫть да влѣзнете въ Царството Божие.

 

Мѫчнотиитѣ, това сѫ истинския пѫть, Божествения пѫть. Това е вѣрно и въ науката, и въ живота, и въ всичко. Премерете си разстоянието между очитѣ, (линията между дветѣ зеници)и отвесната линия отъ този хоризонталъ до горния край на челото и до устата. Като мѣрите до устата, ще знаете, че трѣбва да измѣрите до червеното на горната устна. Трѣбва да видите колко пѫти разстоянието между зеницитѣ влиза въ тази отвесна линия и колко остатъкъ има. После ще дойдемъ до научната страна.

 

Колкото повече се развиватъ въ живота мѫчнотиитѣ, това показва, че потенциална енергия се превръща въ кинетическа. Гледайте да не дойде въ васъ духътъ на индиферентностьта, та да кажете: “Отъ мене нищо нѣма да стане!” Изхвърлете тази мисълъ отъ васъ. Вие може да се развивате. Нѣкои отъ васъ може да станете физиогномисти, нѣкои хиромантисти, нѣкои художници. Но най-първо вѫтрешната хармония трѣбва да имате и вѫтрешнитѣ мѫчнотии, които имате, трѣбва да ги трансформирате.

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!
 
- Въ Истината е скритъ Животътъ!
 
  

 

9 лекция на Младежки Окултенъ класъ

 

                                  19.Х.1928 г., петъкъ,

 

 

 

Изгрѣвъ

 

 

 

 

 

----------------
* Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Развиване на дарбитѣ

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Представете си, че имате две наклонни плоскости, АВ и АС, — фиг. 1., които се срѣщатъ въ една точка — А.

 

1928-10-19-19_fig1.png

Ако плоскоститѣ сѫ две рѣки, тѣ ще се срещнатъ въ точка А и ще се слѣятъ. По закона на падането може да се изчисли, каква енергия се развива при спущането на рѣкитѣ къмъ точката А. По сѫщия начинъ може да се опредѣли, доколко енергиченъ е даденъ човѣкъ. Както инженерътъ може да изчисли енергията, която се развива при спускането на водата по известенъ наклонъ, така и психофизикътъ може да опредѣли количеството енергия, която даденъ човѣкъ проявява. Когато водата слиза по наклонна плоскость, развива се известно количество енергия. Какво става съ човѣка като слиза по наклонна плоскость? Ако слиза внимателно, и наклонътъ не е голѣмъ, той ще стигне най-низката точка, безъ да си причини нѣкаква пакость. Обаче, ако наклонътъ е голѣмъ, и той се спуща стремглаво, катастрофата е неизбѣжна. Изобщо, катастрофитѣ ставатъ по наклоннитѣ плоскости. Колкото повече наклонътъ се намалява, толкова повече се намаляватъ опасноститѣ и мѫчнотиитѣ. Съ намаляване на мѫчнотиитѣ, намалява се и количеството на образуваната енергия. Най-после, когато дветѣ наклонни плоскости се слѣятъ въ една права, хоризонтална линия, мѫчнотиитѣ се намаляватъ до нула. Тогава човѣкъ се намира вънъ отъ всѣкаква опасность.

Какво представятъ въ съвременното общество точкитѣ А, В и С? Точкитѣ В и С сѫ длъжници, които внасятъ дълговетѣ си въ касата на кредитора А. Единъ день длъжницитѣ В и С решаватъ да се съюзятъ и преставатъ да внасятъ капиталитѣ си въ точка А. По този начинъ наклоннитѣ плоскости изчезватъ и се образува правата ВС. Тѣ образуватъ едно кооперативно сдружение. Хората се коопериратъ, когато искатъ да улеснятъ живота си, да минаватъ безъ мѫчнотии и страдания. Такъвъ животъ е лекъ, лесно се управлява. Ще кажете, че се стремите къмъ лекъ животъ, като този на капелмайстора, който, само съ махане на рѫка, управлява цѣлъ оркестъръ. Когато капелмайсторътъ излѣзе на сцената, работата му е лека, но той е употрѣбилъ десетки години усилия, работа и трудъ, изразходвалъ е много енергия, докато дойде до резултата на своята дейность, да маха съ рѫка или съ прѫчица, да управлява всички музиканти. Въ всѣка машина има два капелмайстора: единиятъ тегли напредъ, другиятъ бута отзадъ, и колата върви.

Кога движението е праволинейно? — Когато не срѣща на пѫтя си никакво съпротивление, никаква мѫчнотия. Можете ли да имате животъ безъ мѫчнотии? — Не може. Каквото и да правите, вие не можете да избѣгнете отъ мѫчнотиитѣ, но можете да ги превърнете. Техниката преодолява много трудности при превръщане на мѫчнотиитѣ. Както горивото изгаря, за да се използува енергията му въ топлина, така и при превръщане на мѫчнотиитѣ, енергията имъ трѣбва да се увеличава. Енергията на мѫчнотиитѣ трѣбва да се превърне отъ потенциална въ кинетическа. Този процесъ въ науката е известенъ подъ името „горение“. При горението става разредяване. Каквото представя горението на физическия свѣтъ, такова нѣщо сѫ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ. При мѫчението се развива топлина, която сгрѣва. Ако не знае законитѣ, чрезъ които да се справя съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ може или да изгори, или да се удави — зависи докѫде е стигналъ. Попадне ли по наклонната плоскость, по която се стича водата, той може да се удави; натъкне ли се на енергията, която се развива при движението на водата, той може да изгори. За да не се удави, нито да изгори, трѣбва да дойде нѣкой разуменъ човѣкъ, да впрегне енергията на водата или за каране на воденица, или за освѣтление.

Може ли човѣкъ да живѣе безъ мѫчнотии? — Не може. При сегашнитѣ условия на живота би било страшно да живѣе човѣкъ безъ мѫчнотии. — Защо? — Защото щѣше да бѫде грозенъ. Красивъ човѣкъ е онзи, който е миналъ презъ голѣми мѫчнотии. Красивитѣ хора сѫ толкова опасни, колкото красивитѣ и високи планински върхове. Който тръгва на пѫть къмъ високитѣ върхове, трѣбва да носи вѫже, тояга, за да се справя съ мѫчнотиитѣ, които срѣща на пѫтя си. Ето защо, когато срещнете красивъ човѣкъ, ще се въорѫжите, като туристъ, съ вѫже и тояга, да не пострадате. Красивитѣ и високи върхове сѫ студени, тамъ човѣкъ може да измръзне. Такива сѫ и красивитѣ хора. Красивъ е Монтъ - Еверестъ, но, който не знае условията, които сѫществуватъ тамъ, ще стигне до известно мѣсто и нѣма да се върне назадъ.

Сегашнитѣ хора живѣятъ въ единъ културенъ и красивъ свѣтъ, но, въпрѣки това, срѣщатъ голѣми мѫчнотии. Защо сѫ мѫчнотиитѣ? Могатъ ли да се премахнатъ? — Могатъ. Достатъчно е да знае човѣкъ, какъ да впрегне енергията имъ, да създаде нѣщо ценно и полезно отъ нея, за да се освободи отъ тѣхъ. За да се постигне това, знание е нуждно на човѣка. Какво може да придобие човѣкъ на една равнина, като Тибетската, която се намира на височина четири - петь хиляди метра надъ морското равнище? Тамъ жито, царевица не вирѣятъ. Тамошнитѣ жители сѫ повече овчари, отглеждатъ стада. Можете ли при тѣзи условия да бѫдете вегетарианци? Другъ е въпросътъ, ако се прекаратъ шосета, желѣзници, да свържатъ високитѣ мѣста съ низинитѣ, да пренасятъ благата на низинитѣ горе, а благата на висинитѣ — въ долинитѣ. Тибетскитѣ високи мѣста сѫ добри, но за разумни, културни сѫщества, а долинитѣ — за обикновенитѣ хора. Най-устойчивото мѣсто засега е точка А — фиг. 1. Тукъ човѣкъ може да складира капитала си и да очаква голѣми приходи.

Помнете: Колкото по-голѣми мѫчнотии има човѣкъ, толкова по-добри сѫ условията за неговото развитие. Кои работи сѫ мѫчни? — Неразбранитѣ. Всички разбрани работи сѫ лесни. Напримѣръ, когато хората сѫ просвѣтени духовно, по-лесна работа отъ музика, художество и поезия не сѫществува. Цигуларьтъ взима цигулката и лѫка си и свири; художникътъ взима четката и боитѣ и рисува; поетътъ взима перо и хартия и пише. Попаднатъ ли въ срѣда, която не ги разбира, тѣ срѣщатъ голѣми мѫчнотии и препятствия. Хората разбиратъ цигуларя, когато се веселятъ; тѣ разбиратъ изкуството и художеството, когато дойдатъ свѣтли моменти въ живота имъ и трѣбва да се облѣкатъ добре; тѣ разбиратъ поезията, когато искатъ да предадатъ своитѣ чувства.

Има специфични моменти въ човѣшкия животъ, когато човѣкъ може да прояви своята дейность и развие своитѣ дарби. Всѣки трѣбва да се запита, кога се проявяватъ тѣзи специфични моменти и по какво се отличаватъ. Който губи тѣзи моменти, той всѣкога прави погрѣшки. Всѣко нѣщо е ценно, когато се направи на време, въ неговия специфиченъ моментъ. Кой човѣкъ грѣши? — Който има капиталъ. Сѫщевременно, той става причина, и другитѣ хора да грѣшатъ. Понеже е богатъ, мнозина се домогватъ до него, съ намѣрение да го обератъ. Никой не може да обере сиромаха, но богатия — всички. Кражбата не е естественъ процесъ, но, въпрѣки това, става. Казано е въ Писанието, че крадецътъ не иде, освенъ да погуби, заколи и да открадне. Значи, той нарушава естественитѣ закони на Битието. Той взима, безъ да е далъ нѣщо отъ себе си. Крадецътъ самъ се излага на опасности. Представете си, че той се намира въ точка А,

 

1928-10-19-19_fig2.png

на лоста М и се стреми къмъ В, да открадне нѣщо. Докато е стоялъ въ точка А, лостътъ се намиралъ въ равновесие. Щомъ се подвижи къмъ В, лостътъ изгубва равновесието си, и човѣкъ пада. За да не губи равновесието си, той трѣбва да тури на мѣстото на А друга тежесть, равна на измѣстената, и тогава да се отправи къмъ В. Значи, доброто трѣбва да се уравновесява съ злото, и обратно: злото — съ доброто. Не става ли това, човѣкъ може да се обърне съ главата надолу и да падне въ пропастьта. Оттукъ виждаме, че животътъ се проявява между полюси, т. е. между контрасти. Тази е причината, дето при гениалния всѣкога има по единъ глупецъ. Колкото по-мѫдъръ е човѣкъ, толкова по-голѣми глупци го обикалятъ. Следователно, не се оплаквай, че днесъ сърдцето ти се свило, че си притѣсненъ. Следъ 24 часа сърдцето ти ще се отвори и разшири. Ако днесъ си невежа и мислишъ, че отъ тебе нищо нѣма да стане, ти си на кривъ пѫть. Тръгни да търсишъ по-невежи отъ себе си, да те подтикнатъ къмъ наука и знание. Като работишъ известно време върху себе си, ти ще станешъ ученъ човѣкъ. И мѫдрецътъ, и глупецътъ могатъ да подтикнатъ човѣка, да събудятъ въ него любовь къмъ знанието и свѣтлината.

Като разглеждаме ѫгъла ВАС, фиг. 1, виждаме, че той има граници, т. е. върхътъ А може да стигне най-много до центъра на земята. Съ други думи казано: всѣка мѫчнотия може да стигне най-много до центъра на земята — по-долу не може да отиде. Колкото по-долу слиза една мѫчнотия, толкова по-голѣми възможности носи въ себе си за развиване на дарбитѣ и добродетелитѣ. Като знаете това, радвайте се, че имате мѫчнотии, изпитания, изкушения, страдания, падания. Чрезъ тѣхъ вие обработвате и развивате дарбитѣ си. Не съжалявайте, че сте паднали, но използувайте падането си за своето повдигане и възлизане нагоре. Така се е създала културата. Адамъ и Ева паднаха, но създадоха условия за повдигане на човѣчеството. Който мисли право, той вижда доброто, което се крие въ мѫчнотиитѣ и изпитанията. Ученикътъ на Божествената школа трѣбва да знае, че на всички отрицателни сили въ природата отговарятъ положителни сили, т. е. добродетели и дарби. Това е законъ, който трѣбва да знаете. Човѣкъ се учи не само отъ положителното, но и отъ отрицателното. Важно е, да използува човѣкъ разумно всички условия, при които живѣе. И непослушанието, което е спънало първитѣ човѣци, дава добри уроци.

Единъ професоръ по химия далъ на единъ отъ своитѣ любознателни студенти да носи шише съ амонякъ, силно концентриранъ, като го предупредилъ да внимава да не го отваря. Студентътъ не послушалъ професора си: отворилъ шишето и го помирисалъ толкова дълбоко, че миризмата на амоняка проникнала въ дробоветѣ му. Той се задушилъ отъ силната миризма и падналъ на земята. Следъ това, колкото пѫти виждалъ професора си да носи шише съ амонякъ, той се отдръпвалъ назадъ — научилъ урока си. Какво представя шишето съ амоняка? — Това е злото, което събаря човѣка на земята, съ цель да го обере. Пазете се отъ крадци и разбойници, които обиратъ. Ако не можете да ги избѣгнете, поне ще научите единъ урокъ, да бѫдете внимателни и послушни.

Работа се иска отъ ученика. Каквато задача му се даде — мѫчнотия, изпитание, изкушение — да я реши правилно. Природата го удостоила съ внимание, за което той трѣбва да благодари.

Когато професоритѣ ви даватъ задачи, тѣ иматъ предъ видъ събуждането на съзнанието ви. Колкото по-мѫчни задачи ви даватъ, толкова по-голѣма вѣра иматъ въ васъ. Тѣ виждатъ, че сте талантливи, че отъ васъ може да излѣзатъ добри ученици и съдействуватъ за пробуждане на съзнанието ви, както и за развиване на вашитѣ дарби. Природата е обширно, велико училище, въ което работятъ способни професори. Тѣ иматъ предъ видъ повдигането на всички души и работятъ усърдно за тѣхното развитие. Не казвайте, че сте остарѣли, че не можете да работите. Това е криво разбиране, т. е. разбиране на личностьта. Гледайте на нѣщата съ очитѣ на Великото. Считайте, че възможноститѣ на Цѣлото сѫ и ваши възможности. Постиженията на едного сѫ постижения на всички. Радвайте се на успѣхитѣ на своя ближенъ, за да се радва и той на вашитѣ успѣхи.

Да се върнемъ пакъ къмъ въпроса за мѫчнотиитѣ. Ще знаете, че колкото по-голѣми мѫчнотии има човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ и придобивкитѣ му. И обратно: колкото по-малки сѫ мѫчнотиитѣ, толкова по-малки сѫ придобивкитѣ. Като се вглеждате въ ѫгъла ВАС на фиг. 1, точкитѣ В и С представятъ очитѣ; точката А, дето достига мѫчнотията, е устата, а правата ВС — разстоянието между дветѣ очи. Колкото по-голѣмо е това разстояние, толкова повече впечатления получава човѣкъ. Ако разстоянието е малко, човѣкъ получава малко впечатления. Ако впечатленията сѫ много, мѫчно се обработватъ. Щомъ сѫ малко, лесно се обработватъ.

Когато говоримъ за мѫчнотиитѣ, ние имаме предъ видъ тѣзи, които природата дава на човѣка, а не ненужднитѣ, които той самъ си създава. Какъ се разрешаватъ правилно мѫчнотиитѣ? — Споредъ Христовия законъ, който гласи: „Ако те ударятъ отъ едната страна, дай и другата.“ Този законъ има смисълъ само тогава, когато те удари мѫдъръ, разуменъ, любещъ човѣкъ. Енергията, предадена чрезъ неговата рѫка, носи благословение за човѣка. Следователно, радвайте се, когато разумната природа ви наказва и изпраща мѫчнотии. Казано е въ Писанието, че праведниятъ ще влѣзе въ Царството Божие съ голѣми мѫчнотии и страдания. Въ този смисълъ, мѫчнотиитѣ представятъ пѫть къмъ пробуждане на Божественото съзнание въ човѣка. Колкото по-голѣми мѫчнотии има, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ му за превръщане на потенциалната енергия въ кинетическа. Не бѣгайте отъ мѫчнотиитѣ, но използувайте разумно енергията, която се развива въ васъ и кажете си: Ще работя върху себе си, ще вървя въ съгласие съ природата, за да стана истински човѣкъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

9. Лекция отъ Учителя, държана на

19 октомврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×