Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_10_19 Методи на природата за събуждане на дарбитѣ / Развиване на дарбитѣ

София Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 23 януари 2015 - 07:50

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

МЕТОДИ  НА  ПРИРОДАТА ЗА СЪБУЖДАНЕ НА

ДАРБИТѢ

 

 
5 часа сутриньта

 

MOK_BU_12_1.GIF

 

Отче  нашъ

 

Да кажемъ, че АС и АВ сѫ наклонени повръхнини. Да допуснемъ, че въ дветѣ посоки имаме движение къмъ едно и сѫщо мѣсто. Имаме движение отъ “m” и движение отъ “n”. Да допуснемъ, че това сѫ две рѣки, които се спускатъ къмъ А. Какво ще се образува? Тѣзи двата извора най-първо ще се слѣятъ въ точката А. Но допуснете, че вие имате въ точката А една турбина. По закона на падането може да изчислите каква енергия може да се образува. Напримѣръ какъ ще изчислите, какъ ще опредѣлите единъ човѣкъ дали е енергиченъ или не? Има закони, по които може да изчислите каква енергия има той. Или въ дадения случай каква енергия той развива. Единъ инженеръ ще изчисли каква енергия ще се образува отъ тази турбина, какъ ще се освѣтли и ще се използува. Онзи, който не знае и като забавление слиза надолу по ВА и СА. Тогава какво ще стане съ него, като слиза по тази наклонена площь? Защото катастрофитѣ ставатъ по наклоненитѣ плоскости.

 

Да допуснемъ, че намалимъ тѣзи опасни мѫчнотии. Можемъ да намалимъ тѣзи опасности. Щомъ можемъ да намалимъ тѣзи опасности, не могатъ ли да се намалятъ по сѫщия начинъ и известни мѫчнотии въ живота? Могатъ. Да допуснемъ, че теглимъ линия отъ едната и другата страна на точката Д. Щомъ линиитѣ отиватъ къмъ Д, а не къмъ А, то наклонътъ се намалява. По този начинъ мѫчнотиитѣ се намаляватъ, но сѫщевремено се намалява и производството на енергия.* И най-после, ако се образува една хоризонтална линия, то ще имаме нула енергия. Значи, ще имаме безопасность.

 

MOK_BU_12_2.GIF

 

Въ съвременния общественъ строй А е търговецъ, а С и В сѫ длъжници. Тѣзи двамата длъжници В и С внасятъ на А. Обаче единъ день тѣзи, двамата длъжници почватъ да разсъждаватъ и казватъ: “Достатъчно толкова време, че внасяхме, я да се съюзимъ двамата.” В и С се съюзяватъ и не внасятъ своя капиталъ въ А и образуватъ една права линия. Образуватъ едно кооперативно съдружие ВС. Въ дадения случай едно съдружие може да бѫде по-производително. Дали се развива по-голѣма енергия при малкитѣ или при голѣмитѣ падения? Понеже вие искате животътъ ви да бѫде безпрепятственъ, безъ голѣми мѫчнотии, както на гледъ онзи, който дерижира единъ оркестъръ съ махане на рѫката. Представете си, че вие сте първокласенъ диригентъ на “Хиляда и една нощь” и нѣкой, като гледа, си казва, че това е много лесна работа. Да. Но диригентътъ, докато дойде до тамъ да маха съ рѫцетѣ си, да дирижира, колко много се е приготовлявалъ.

 

Въ машината има два цилиндъра. Тѣ сѫ два капелмайстори. Единиятъ отъ тѣхъ върви напредъ, а другиятъ - назадъ и колата върви напредъ. Можете ли да турите едно движение въ права линия? Може ли движението да бѫде праволинейно? Може ли животъ безъ мѫчнотии? Превърнете мѫчнотиитѣ, като вземете примѣръ отъ техниката. Напримѣръ можемъ ли да получимъ гориво, ако мѫчнотията не се превръща, не изгаря? Или ако не се превърне една потенциална енергия въ кинетическа? Този процесъ на превръщане на известна енергия отъ потенциална въ кинетическа се нарича горение. А обратниятъ процесъ се нарича загасяне, то е повръщане - кинетическата енергия въ потенциална. Горенето е процесъ на разредяване. Вие трѣбва да превеждате тѣзи процеси.

 

Що е мѫчнотия? Мѫчнотията е едно горение. Ще свършишъ нѣкаква работа. Ще стоплишъ нѣкоя стая. Слънцето е горе въ пространството. То е една печка. Можемъ да кажемъ, че Слънцето е направено за Земята. И можемъ да си дадемъ голѣмо значение и да мислимъ, че Слънцето е за насъ направено. Все едно да мислимъ така или не, както и да мислимъ, всичкото ни иде отъ Слънцето. Вие имате известна мѫчнотия. Защо ви е дошла тази мѫчнотия? Питамъ тогазъ: защо ви е това падане СА и ВА?

 

Съ хиляди години овчари сѫ пасли своитѣ овци по тази долина и сѫ използували тревата ѝ. Обаче дохожда единъ инженеръ и използува енергията на водата. По-рано овцетѣ сѫ се давили въ тѣзи мѣста, сѫщо и говедата, а сега инженерътъ използува тѣзи води. Вие всѣки день се давите въ тѣзи мѫчнотии, обаче дохожда инженер и създава освѣтление.

 

Вие имате известни мѫчнотии, че ако човѣкъ нѣмаше мѫчнотия, той щѣше да бѫде най-голѣмото страшилище на свѣта. И най-красивитѣ хора сѫ хората съ голѣмитѣ мѫчнотии. И затова красивитѣ хора сѫ най-опасни. Че красивитѣ мѣста въ планината не сѫ ли опасни? Когато виждашъ единъ красивъ човѣкъ, ти ще седишъ като нѣкой туристъ съ своята тояга. Той е красивъ, обаче тогава, както въ планината има пропасти и води и трапища, сѫщо така и красивитѣ хора сѫ опасни. Най-първо той ви привлича, обаче който е ялъ попарата на красивия човѣкъ, той знае. Тамъ човѣкъ може да замръзне. Напримѣръ на Монтъ Евересъ, на този красивъ върхъ се качиха двама англичани, но не се върнаха назадъ. Красивъ е върхътъ Монтъ Евересъ, но който иде и не знае условията, не се връща назадъ.

 

Вие живѣете въ една природа, въ която хората сѫ културни, но съвременната култура подразбира и мѫчнотии. Защо ви сѫ мѫчнотиитѣ? Могатъ ли да се премахнатъ? - Могатъ. Ще впрегнете тази енергия на мѫчнотията и ще създадете нѣщо. Но затова трѣбва знание. Ако имате една равнина като Тибетската, тогава питамъ каква култура може да развиете? Тибетската равнина, която е на 4-5 хиляди метра надъ морското равнище, тамъ защо не може да вирѣе нищо? Царевица не може да вирѣе. Каква култура може да имате тамъ? Култура въ друго отношение може да имате, но да имате единъ животъ, както е тукъ въ Европа, не може. Всичкитѣ сте овчари, стада ще отглеждате. Въ такава равнина може ли да бѫдете вегетарианци? Тамъ нѣма и гори, и горивото е слабо тамъ. Тамъ има редъ неудобства. Разбира се Тибетската равнина може да се превърне въ по-удобно мѣсто, ако тамъ живѣятъ разумни хора, ако тамъ има желѣзници, шосета, тогава отъ по-нискитѣ мѣста може да се пренесе гориво, продукти. Тибетската равнина е мѣсто на висока култура, но на разумни сѫщества. Високитѣ мѣста сѫ за разумни сѫщества, а не за обикновени хора. А при сегашнитѣ условия долинитѣ сѫ за обикновени хора. Тѣзи линии може да ги намѣрите и въ човѣшкото тѣло. Въ това падане ВАС, дето има най-голѣма опасность, азъ бихъ си турилъ всичкия си капиталъ въ него. Най-устойчивия капиталъ е ВАС, това съдружие е най-устойчиво, а всички други, които отиватъ по-горе (напримѣръ Д) сѫ по-слаби. И следователно, по-скоро могатъ да фалиратъ или пъкъ можемъ да кажемъ, че тѣхниятъ капиталъ нѣма условие за развитие.

 

При най-голѣмитѣ мѫчнотии има най-добритѣ условия за развитие на живота. Каква работа може да си изберете въ живота? Най-леснитѣ професии сѫ и[ли] цигуларството, или да бѫдешъ художникъ, да бѫдешъ писатель, да четешъ. Цигуларьтъ има само единъ лѫкъ; художникътъ има само една четка; поетътъ - само едно перо. Тръгне той, тури си перото на ухото. Писатель е той. После мисли и после пакъ вземе перото. Тѣ сѫ най-леснитѣ и най-хубавитѣ изкуства. Но представете си, че вие сте между хората, които не разбиратъ отъ вашето цигуларство. Тѣ го разбиратъ само при специфични случаи. Напримѣръ българинътъ разбира музика само когато се жени. Българинътъ разбира изкуството само когато се облича на Великъ день, тогава той иска да се фотографира. Българинътъ разбира писателство така, ще ти каже: “Я ми напиши нѣкое писмо.” Той ще ти каже това, само като се намери на зоръ. И като го напишешъ, той ще каже: “Ученъ човѣкъ е! Написа ми едно прошение. Това е понеже не е единъ простъ човѣкъ.” Ако вие сте единъ цигуларь, при хора, които не се интересуватъ отъ музика, какъ ще ги заинтересувате? -Ще чакате удобнитѣ случаи, когато се женятъ и тогава и вие ще бѫдете на мѣстото си съ цигулката си. Кога българитѣ викатъ поповетѣ? Щомъ се роди нѣкой или когато го кръстятъ или нѣкой когато умре. И вънъ отъ тѣзи случаи българинътъ казва: “Не ми трѣбватъ попове.”

 

MOK_BU_12_3.GIF

 

Има специфични случаи, моменти, когато човѣкъ може да развие своята дейность. Той трѣбва да разбира кѫде сѫ тѣзи специфични моменти. Този триѫгълникъ може да го преведете. Въ човѣшкото лице кѫде ще го турите? Единъ човѣкъ, който нѣма капиталъ, може ли да прави погрѣшки? Щомъ нѣкой човѣкъ нѣма ябълки, круши може ли да се краде отъ него? Щомъ отъ нѣкого крадатъ, това показва, че има кражба, той ималъ говеда, овце и пр. Кражбата е едно неестествено положение на човѣка. Крадецътъ иска да наруши единъ естественъ законъ. Той иска да вземе безъ да даде. А пъкъ законътъ е такъвъ, природата е умна. Ето кѫде е опасностьта: тя е турила единъ лостъ и онзи, който краде се намира на една равна плоскость.

 

MOK_BU_12_6.GIF

 

Опасностьта е въ следното: да кажемъ, че той тръгва отъ точка А, къмъ точка В. А тръгва къмъ предмета В. Щомъ А отиде при В, […] той ще изгуби ли своето равновесие? И тази плоскость ще се обърне. Въ природата никога не можешъ да вземешъ единъ предметъ, ако не поставишъ на друго мѣсто нѣкоя тежесть, която да я балансира. Ако твоето добро нѣма съотвѣтното зло насреща, ти ще се обърнешъ съ главата си надоле. При гениалнитѣ хора седятъ и гениални глупци. При гениалнитѣ мѫдреци седятъ и гениални глупци. Колкото глупецътъ е по-гениаленъ, толкова и другиятъ е по-мѫдъръ. Нѣкой казва: “Азъ имамъ голѣма мѫчнотия въ сърцето си.” Ако ти се е свило сърдцето, после идва моментъ то да се [разшири]. Въ свѣта, ако единъ предметъ се е свилъ, ако една гайда е свита, какво трѣбва да ѝ направишъ? Ще я надуешъ, тя ще с[и] посвири и ще се разтропатъ наоколо и ще кажатъ: “Я, дай тукъ половинъ кило!” Ти кажешъ: “Свило се е сърдцето ми.” Това показва, че външнитѣ условия на твоя животъ сѫ неблагоприятни. И ако всѣки день се оплаквашъ, тогава ще кажа: не си проучилъ още външнитѣ мѫчнотии на живота. Следователно трѣбва ти наука. Трѣбва да учишъ. И въ тебе ще стане единъ гениаленъ ученъ човѣкъ. Нека да го кажа това въ по-проста форма: ти си единъ гениаленъ глупецъ. Ти си роденъ глупакъ и отъ тебе нищо нѣма да стане, ако седишъ така, както сега. Но ако дойде единъ по-голѣмъ глупецъ отъ тебе, той ще те направи уменъ човѣкъ. Когато нѣкой ти каже: “Отъ тебе нищо нѣма да стане.” Тогава ти се събуждашъ. Тогава рекохъ, тръгни по свѣта да търсишъ по-голѣмия глупакъ отъ себе си.

 

     MOK_BU_12_3.GIF      

 

Тази дума “глупакъ” може да я преведете. Глупакъ е онзи, който върви отъ С къмъ А. Зимно време е. Той може да се хлъзне. Какво ще стане при това хлъзгане? Ако е уменъ човѣкъ, гениаленъ, той ще опише какъ се е хлъзналъ, какъ се е търколилъ. А онзи глупакъ ще каже, впечатленията на страданията му сѫ много голѣми, той ще каже, когато го питатъ: “Остави се, качи се горе, за да видишъ.”

 

Ще река следното: този ѫгълъ ВАС си има граници. Този ѫгълъ не може да иде по-далечъ отъ центъра на земята. Значи, твоитѣ мѫчнотии по-долу отъ центъра на земята не могатъ да идатъ. Значи, всѣко нѣщо си има своитѣ крайни предѣли. Нѣкой казва: “Безгранично.” Обаче не е така. Всѣка една мѫчнотия въ тебе е създадена, за да събуди въ тебе една дарба. Страданията, мѫчнотиитѣ, изкушенията, паденията, всичко това, което въ природата сѫществува, най-голѣмитѣ противоречия сѫ създали добродетели въ тебе. Това е законъ. Нѣма никакво изключение. Всички се оплаквате, че паднали Адамъ и Ева. Но ако тѣ не бѣха паднали въ тази долина и двамата, тогава не щѣше да има никаква култура. И сега се наплодиха и работятъ тия грѣшни дяволи, но единъ день ще имъ израснатъ крила като на светии.

 

Единъ ученикъ на Божественото учение ще трѣбва да знае следното: всички противоположни сили въ природата, каквито и да сѫ тѣ и кѫдето и да сѫ, иматъ съответни добродетели. В този законъ нѣма никакво изключение. И нѣкой казва: “Азъ съмъ много тѫпакъ, нѣмамъ паметь.” Всѣки може да развие паметьта си, но трѣбва да разбира закона. Изисква се едно научно занимание, трѣбва да знаете какъ да подхраните работата. Както сега ви виждамъ, колцина отъ васъ разбиратъ коя е моята мисъль, която искамъ да ви обясня. Вие може би казвате: “Учительтъ мѫчнотии не е видѣлъ.” Азъ съмъ гладувалъ по 50 дена, азъ съмъ носилъ на гърба си по 200 килограма, нѣма мѫчнотия въ живота, която азъ да не съмъ опиталъ на гърба си. Не сѫ опасни работи. Нѣма дяволъ, съ когото да не съмъ се срещалъ и да не съмъ разговарялъ. Но трѣбва разумность.

 

Има една опасна страна въ това. Единъ ученикъ, единъ студентъ ималъ голѣма любознателность. Той ималъ една слабость - каквото види, да го помирише. Единъ день професорътъ носилъ най-силенъ амонякъ, далъ да го носи студентътъ и му казалъ: “Внимавай, че като помиришешъ, ще стане чудо.” Студенътъ го поднесълъ подъ носа си и се намѣрилъ на гърба си. Когато студентътъ видѣлъ втори пѫть професора съ шише въ рѫка - амонякъ, бѣгалъ назадъ. Всѣкога дяволътъ, този професоръ носи едно шише амонякъ. Той все те залъгва, но като се намѣришъ на гърба си, той ще те обере и ще видишъ, че нѣмашъ нищо и че професорътъ го нѣма вече. Единъ индуски адептъ отива въ Парижъ. Той казалъ, че ще направи опитъ, за да покаже своята сила. Качилъ хората на единъ експресъ и казалъ, че може да спре експреса, ако иска. Но за да го спре, трѣбва да вземе скѫпоценнитѣ имъ камъни. Това имъ казалъ, преди да се качатъ на експреса. Качили се хората на експреса и той се хвърлилъ отъ експреса. Експресътъ не се спрелъ, но той задигналъ скѫпоценнитѣ камъни.

 

Единъ ученъ духъ ще ви залъже, експресътъ ще замине и вие ще останете безъ скѫпоценнитѣ камъни. Не чакайте спиране на експреса. Чакане, спиране на експреса значи, че нѣкой взелъ лотариенъ билетъ и чака щастливъ случай. Ти дадешъ паритѣ, експресътъ замине и паритѣ си заминатъ.

 

Трѣбва трудъ. Но въ сѫщность не трудъ, а трѣбва доброта и трѣбва разбиране. Има и другъ единъ законъ: когато природата ви удостои съ изкушения, съ мѫчнотии, съ страдания, тя е обърнала внимание на васъ. И когато вашиятъ професоръ ви даде най-мѫчнитѣ задачи, той има своя цѣль. Той иска да развие вашите дарби. Той казва: “Въ този талантливъ ученикъ има нещо, но трѣбва да се раздруса по единъ начинъ по другъ начинъ, за да излѣзе нѣщо отъ него.” Природата е учитель. Тя иска да събуди всѣка душа, тя иска да раздруса отстрани душата ви. А вие казвате: “Нѣма ли спиране?” Но следъ като ви раздруса, като изгубите съзнанието си, тя пакъ ще дойде и ще даде малка помощь. Но вашитѣ криви заключения сѫ: “Остарѣхме и нищо не научихме.” Тогава питамъ: а младиятъ какво е научилъ? Не разглеждайте нѣщата отъ гледището на вашия личенъ животъ, но отъ гледището на цѣлото. Считайте, че възможноститѣ на цѣлото човѣчество сѫ ваши възможности и че падението на цѣлото човѣчество е и ваше падение. И когато чуете, че единъ ученъ човѣкъ е измислилъ нѣщо, ти се радвай и мисли, че и ти вземашъ участие. Когато азъ говоря нѣщо, то моята рѫка идва на помощъ, но нѣма да хвалятъ рѫката, но ще кажатъ: “Уменъ човѣкъ!”

        

MOK_BU_12_4.GIF

 

  Да се повърнемъ къмъ мѫчнотиитѣ. Колкото мѫчнотиитѣ сѫ по-голѣми въ живота, толкова придобивкитѣ ще бѫдатъ по-голѣми. Азъ не говоря за мѫчнотиитѣ, които вие сами си създавате, а говоря за естественитѣ мѫчнотии, които произтичатъ отъ органическата обстановка въ васъ. В и С сѫ очи, а А е устата. Ако това разстояние между очитѣ е по-голѣмо, това значи, че тази личность е разработила капитала си. Но това е само една трета отъ истината. Имаме другъ единъ законъ. За да бѫде лицето хармонично, то трѣбва да се взематъ предъ видъ следнитѣ отношения. Разстоянието между дветѣ зеници е мѣрката, съ която се мѣратъ дарбитѣ на хората. Единъ човѣкъ, на когото очитѣ сѫ близо до носа, той възприема по-малко впечатления, обработва повече. А когато очитѣ сѫ далечъ, въприема повече впечатления и помалко обработва. АВ е разстоянието между зеницитѣ къмъ отвесната линия. Разстоянието отъ горния край на челото до устата, отъ тази отвесна линия до устата се вижда кой човѣкъ ще устои и кой нѣма да устои.

 

MOK_BU_12_5.GIF           

 

Въ живота си трѣбва да се стремите да развиете вашитѣ потенциални сили. Вие още не се знаете. Да кажемъ, че имашъ една мѫчнотия въ живота си. Разреши я по правиленъ начинъ. Вземете правилото Христово: Ако те ударятъ отъ едната страна, обърни си и другата. Защо? Азъ обяснявамъ идеята: ако имате ударъ отъ “m” къмъ А, а другиятъ ударъ е отъ “n” къмъ А, вие казвате: “Удари ме, че ми свѣтнаха очитѣ!” Ако вашиятъ учитель ви зашлеви една плесница, вие запалете една свѣщь на Бога, защото ще станете уменъ. Получили сте такава енергия! Но гледайте да не ви бие нѣкой глупакъ, защото ще станете глупавъ като него. Това е неговата философия въ свѣта. Свѣтътъ не е създаденъ глупаво.

 

Ако сте въ мѫчнотии, вие сте за съжаление; ако сте оставени безъ наказание, безъ мѫчнотии, то вие сте престѫпници. Ако всѣки день има наказание, то вие сте отъ почтенитѣ. Ако търпишъ гладъ, ако си необлеченъ, ако шапката ти, обущата ти сѫ скѫсани, това нищо не значи. Ще научишъ едно изкуство. Тури една кръпка, закърпи ги. Обущата ти сѫ скѫсани, тури кръпка и на обущата си. Дрехитѣ ти сѫ нечисти. Съблечи ги. Досега не си знаелъ изкуството на прането. Научи го. Но казвашъ: “Азъ съмъ ученъ човѣкъ. Свършилъ съмъ два факултета.” - Че тогава по-лесно можешъ да перешъ. Учениятъ човѣкъ по-добре пере. Нѣма да съдере дрехитѣ. Ако всички хора станатъ учени, тогава свѣтътъ ще се оправи. Трудноститѣ въ живота, мѫчнотиитѣ, съмненията, колебанията, всичко това, което може да разсипе на гледъ душата ви, това показва най-голѣма благость на природата къмъ васъ. Това показва, че природата е обърнала внимание на васъ. Значи може да стане нѣщо отъ тебе. Паднешъ веднажъ, два, три, четири пѫти, могатъ да се смѣятъ хората на тебе. Че на кой ученъ човѣкъ не се смѣятъ хората? Галилея посрещнаха ли го съ венци, когато каза, че Земята се върти около Слънцето? Той, горкиятъ отначало се уплаши и каза, че мисли, че не се върти, но после каза пакъ: “И при все това се върти!”

 

Нѣкой пѫть дяволътъ дохожда и казва: “Отъ тебе нищо нѣма да стане. Гледай да прекарашъ живота си безъ мѫчнотии.” Обаче въ Божията книга е писано: праведниятъ съ голѣми мѫчнотии ще влѣзе въ Царството Божие. Дяволътъ казва: “Праведниятъ безъ никакви мѫчнотии ще влѣзне въ Царството Божие.” И всички вие искате по дяволския пѫть да влѣзнете въ Царството Божие.

 

Мѫчнотиитѣ, това сѫ истинския пѫть, Божествения пѫть. Това е вѣрно и въ науката, и въ живота, и въ всичко. Премерете си разстоянието между очитѣ, (линията между дветѣ зеници)и отвесната линия отъ този хоризонталъ до горния край на челото и до устата. Като мѣрите до устата, ще знаете, че трѣбва да измѣрите до червеното на горната устна. Трѣбва да видите колко пѫти разстоянието между зеницитѣ влиза въ тази отвесна линия и колко остатъкъ има. После ще дойдемъ до научната страна.

 

Колкото повече се развиватъ въ живота мѫчнотиитѣ, това показва, че потенциална енергия се превръща въ кинетическа. Гледайте да не дойде въ васъ духътъ на индиферентностьта, та да кажете: “Отъ мене нищо нѣма да стане!” Изхвърлете тази мисълъ отъ васъ. Вие може да се развивате. Нѣкои отъ васъ може да станете физиогномисти, нѣкои хиромантисти, нѣкои художници. Но най-първо вѫтрешната хармония трѣбва да имате и вѫтрешнитѣ мѫчнотии, които имате, трѣбва да ги трансформирате.

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!
 
- Въ Истината е скритъ Животътъ!
 
  

 

9 лекция на Младежки Окултенъ класъ

 

                                  19.Х.1928 г., петъкъ,

 

 

 

Изгрѣвъ

 

 

 

 

 

----------------
* Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 16 март 2017 - 06:59

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Развиване на дарбитѣ





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt