Jump to content
Ани

1928_10_12 Методъ за реализиране на желанията / Законъ за постижение

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

МЕТОДЪ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЖЕЛАНИЯТА

 

5 часа сутриньта
Отче  нашъ

 

Какво разбирате подъ думата “постигнато и непостигнато”? Човѣкъ, който не се е родилъ може ли да съгрѣши? И който не се е родилъ, уменъ може ли да стане? Само родениятъ човѣкъ може да бѫде и уменъ, и глупавъ. А неродениятъ човѣкъ нито уменъ става нито глупавъ става. Имате знацитѣ ±. Минусъ безъ посока и плюсъ безъ посока и безъ движение*, какъвъ резултатъ може да иматъ? Непостигнатитѣ желания сѫ желания, които ти си опиталъ и безъ резултатъ. Искашъ да станешъ богатъ, захващашъ разни предприятия, търговия и следъ 30 години нищо не си реализиралъ. Това е едно непостигнато желание. Искашъ да имашъ библиотека, да ходишъ въ странство, да имашъ охоленъ животъ. Това не е станало. Това сѫ непостигнати желания.

 

Нѣкои иматъ желание за забогатяване, едни по честенъ начинъ, а други - по другия начинъ, чрезъ лъжи. По първия начинъ става бавно, а по втория начинъ за 10 години. Но при втория начинъ има подмолъ, т.е. има закони, могатъ да те хванатъ, да ти конфискуватъ имота и да влѣзешъ въ затвора. Кой пѫть е безопасния. Бързо се постига едно желание по нечестенъ начинъ. Но има математично отношение, спада вече къмъ закона на гаданията. Щомъ дойдемъ до онази наука, съ която гадаемъ, тѣ сѫ тогава положителни науки, както астрономията; както астрономътъ опредѣля голѣмината и движенията на звездитѣ, така и всѣко желание.

 

MOK_BU_11_1.GIF

 

Пѫтьтъ на едно желание на човѣка и то си има дистанция - източникъ отъ дето е излѣзнало. Отъ нѣкоя система е излѣзло, дошло то при васъ. Има желания, които иматъ пѫтя на Меркурий, има желания, които иматъ пѫтя на Венера, или пѫтя на Земята, или пѫтя на Марсъ, или пѫтя на Юпитеръ, или пѫтя на Сатурнъ, или пѫтя на Уранъ, или пѫтя на Нептунъ, или пѫтя на Слънцето. Пѫтьтъ на Слънцето въ рисунката е означенъ SN, а окрѫжноститѣ сѫ пѫтя на планетитѣ. Пѫтьтъ на Слънцето е извънъ Слънчевата система. Следователно слънчевитѣ желания не принадлежатъ на Слънчевата система, а сѫ извънъ нея. После имаме Луната или Месечината, понеже Луната е спѫтница на Земята, то нейнитѣ желания иматъ отношение първо къмъ Земята и после къмъ Слънцето. За да разберешъ какво нѣщо е въображението, трѣбва да разберешъ какво нѣщо е Земята и какво нѣщо е Месечината. Въображението въ груба форма може да го уподобимъ на единъ голѣмъ чувалъ; можемъ да го уподобимъ на единъ здравъ чувалъ. Въ него всичко можешъ да туришъ, но трѣбва да знаешъ какво да туришъ. Но за това въображение трѣбва да намѣришъ нѣкой герой, който да го носи на гърба си, следъ като го напълнишъ.

 

Следователно тѣзи, които не разбиратъ въображението, не разбиратъ закона. Тѣ казватъ: “Мога да си въобразявамъ всичко!” Но тѣ не разбиратъ, че този чувалъ трѣбва да се носи. Всѣка една мисъль вѫтре въ мозъка има тежесть. Следъ като се наслоятъ, тѣзи мисли иматъ тежесть. Може би за обикновения физически животъ нѣматъ тежесть, но къмъ умствения животъ на човѣка, иматъ тежесть известна. Следователно не тургай въ чувала това, което не ти е потрѣбно. Нѣкой казва: “Всичко мога да си въобразявамъ.” Но този чувалъ трѣбва да го носи нѣкой. Ти, като напълнишъ главата си съ всички въображаеми нѣща, ти ще бѫдешъ този, който ще носи този чувалъ на опредѣленото мѣсто. Другъ ще бѫде господарьтъ ти и магарето ще носи скѫпоценноститѣ. Следователно, не играй ролята на магаре. Единъ човѣкъ, който носи въображенията, той прилича на едно магаре. И щомъ туришъ всичко въ чувала си, ти си едно магаре. Ще играешъ ролята на магаре.

 

Следователно, ще се поставишъ въ едно голѣмо противоречие въ себе си. Ще трѣбва нѣкой да те развързва. Нѣкой може да се обиди отъ нѣщо. Разумниятъ човѣкъ може ли да се обиди? Това, което нѣма никаква тежесть, може ли да потъне? Не може. То ще седи винаги на повърхностьта. Това, което нѣма никаква тежесть, може ли да го накарате да се движи? Все таки вие сте хора на 20-ти вѣкъ. Има инертна тежесть, уравновесена на силитѣ. И когато две сили сѫ въ равновесие, увеличава се тежестьта.

 

MOK_BU_11_2.GIF

 

Напримѣръ едно тѣло отъ пространството се стреми къмъ центъра на Земята. Силитѣ на това тѣло се привличатъ отъ Земята, но тѣ срещатъ съпротивление, понеже може да има около себе си известна обвивка. Може да се образува тогава при съпротивлението свѣтлина и топлина. Тѣзи два предмети, като се привличатъ, то съпротивление въ пѫтя на движението ще има, то е тежесть. Тежестьта не е нищо друго освенъ съпротивлението на онази сила, която се движи. Напримѣръ, едно тѣло за единъ килограмъ, това е силата, с която се движи. Значи, стремежъ. Казватъ за нѣкого: “Тежъкъ човѣкъ е той.” Значи има идеалъ. Понѣкой пѫть казватъ: “Тежъкъ за онзи, който е муденъ, бавенъ”, а понѣкой пѫть казватъ за нѣкого: “Той тежко се държи”, значи умно се държи. Трѣбва да имате единъ умъ схватливъ, ловъкъ.

 

Всички желания могатъ да се реализиратъ. Кои? - Които сѫ въ твоята система. Всички желания въ слънчевата система могатъ да се реализиратъ отъ силата на Слънцето. Или всички планети въ Слънчевата система могатъ да се движатъ вѫтре въ Слънцето, а планетитѣ, които не сѫ отъ Слънчевата система не могатъ да се движатъ вѫтре въ Слънцето. Следователно, ако въ тебе има известни желания, които сѫ непостижими въ дадения случай, то трѣбва да имашъ търпение. Напримѣръ има слънчеви желания, които за да се реализиратъ, трѣбватъ 20 милиона години. За да се реализира едно желание на Меркурий, трѣбватъ три месеца. За толкова време се завъртва Меркурий около Слънцето. А едно желание на Месечината още по-лесно може да се реализира. Най-леснитѣ желания сѫ на Месечината. Месечината се завъртва около Слънцето за 27 дни и нѣколко часа. Ако искашъ за 27 дни и нѣщо (нѣколко часа) да реализирашъ желанието, дръжъ Месечината. Ако твоето желание върви по пѫтя на Венера, то желанието ти ще вземе 240 дни, за да се реализира. Значи за едно любовно желание се изискватъ 240 дни. Защо астролозитѣ сѫ турили интелигентностьта на Меркурий, а не на Þпитеръ? Защо сѫ турили Меркурий да бѫде носитель на интелигентностьта? Колко е далечь Меркурий отъ Слънцето? Той е най-близо до Слънцето, именно 57 и половина билиона километра. Защо Венера сѫ турили да представлява известни желания на човѣка? Има си причини. Значи, по отношение на Меркурий трѣбва да кажемъ: човѣкъ трѣбва да има това съотношение отъ Слънцето 57 и половина километра, за да има интелигентность.После вземете Сатурнъ, тамъ има потенциално подозрение, но тамъ има и една разумность. Þпитеръ има благородство, Сатурнъ има философия, но тамъ има и нѣщо меркурианско. Всички духовни хора иматъ връзка съ външнитѣ планети - Нептунъ и Уранъ.

 

Тѣзи астрономи, които сѫ наредили това, отъ кѫде сѫ черпили тия познания? Има ли нѣщо реално въ това или само сѫ наредили така да залъгватъ хората. Разбира се, за да се разреши тази трудна задача, трѣбва наученъ трудъ. Това е една трудна задача, така трудна задача, както е трудна задачата на всѣки, който изучава охлювитѣ. Той иска да намери кога, преди колко хиляди години, охлювътъ е образувалъ тази черупка? И какъ му е дошло на ума да образува тази спираловидна черупка, а не както мидата? Защо мидата е направила черупка отъ две половини, а охлювътъ е направилъ така спирална? Единъ ученъ човѣкъ ще опише живо предмета, така красиво и дълбоко, а другъ ще каже: “На охлювътъ толкова му е стигало ума.” Не. Охлювътъ, когато е съграждалъ тази черупка, той е ималъ известно прозрение. Мравитѣ и при най-голѣмитѣ суши, при тропическитѣ мѣста, тѣ си иматъ влага. Наскоро единъ ученъ човѣкъ е отрилъ, че тия мрави копаятъ на 28 м дълбочина каналъ до водни извори. И мравитѣ слизатъ до тамъ и си носятъ вода. Затова мравунякътъ имъ всѣкога е влаженъ. Кога имъ е дошло на тѣзи мрави да правятъ това инженерство? Тѣ си иматъ канали, кладенци. Това е открилъ нѣкой си ученъ.

 

Щомъ влизате въ живота, както сега сте устроени, трѣбва да знаете, че този животъ почива на разумна основа. Както сега сте устроени въ васъ работи една висша разумна сила и ако вървите по нейнитѣ пѫтища, всички ваши желания сѫ постижими. Тази сила не ви е създала като играчка, тя е внесла въ васъ съзнание. И това показва, че не ви е създала като играчка. И затова ще постигнете нѣщата, ако се водите съобразно законитѣ ѝ.

 

Всѣки предметъ можете да сѫдите колко време ще сѫществува споредъ ползата, която принася. Ако поставите единъ часовникъ тукъ, ще го държите много време, но ако поставите тукъ единъ предметъ, който прилича на часовникъ, но не работи, то той нѣма да стои много време, ще го махнете. Значи, за разумнитѣ нѣща всѣки се интересува, а за неразумнитѣ нѣща, никой не се интересува.

 

Значи, ще намѣрите разумнитѣ желания. Има въ човѣка разумни желания, които съдействуватъ за неговото развитие.

 

Въ природата има известни съображения за всичко, което тя прави.Природата е  поставила  интелигентностьта  отпредъ на челото. Защо не я е поставила отзадъ? Челото показва посоката, пѫтя на движението. Интелигентностьта показва пѫтя, по който човѣкъ се движи. Следователно всѣкога, когато мислимъ, всѣкога ще тръгнемъ напредъ. Движението ти не е назадъ, а напредъ. И ако вземемъ въ събражение челото си, можемъ да изчислимъ какъвъ е твоятъ пѫть. Като вземемъ въ съображение височината и широчината на челото си, можемъ да опредѣлимъ, какъвъ е пѫтя ти, и каква е осьта на твоя животъ. На нѣкои отъ васъ осьта е наклонена на 45 градуса върху тѣхния животъ. Питамъ: при единъ наклонъ отъ 45 градуса на вашата ось, какво можете да постигнете? А на нѣкои хора осьта се приближава къмъ перпендикуляра. Осьта е перпендикулярна къмъ какво? Къмъ посоката на движението. Това се нарича правия пѫть. Когато се говори да се движишъ право, то се разбира перпендикулярно на стремежа, на пѫтя, на който се движимъ. И отношенията ти въ природата да бѫдатъ прави. Всѣки единъ отъ васъ може да преведе явленията въ природата къмъ себе си, за да има една ясна представа за себе си.

 

Въ празното време вие можете да се занимавате съ тѣзи науки на гаданието. Тѣзи науки на гаданието сѫ отвлечени науки, защото гаданието се основава само на интуицията. У онзи, който гадае, интуицията може да се превърне въ гадание. Човѣкъ, като се упражнява дълго време, може да се превърне у него интуицията въ наука. Най-напредъ съ субективния и обективния умъ се досещашъ. Напримѣръ, виждашъ единъ човѣкъ и се досещашъ какъвъ е той. Разумниятъ човѣкъ казва: “Струва ми се, че тази печка е запалена, понеже чувствувамъ, че иде топлина отъ горе къмъ рѫцетѣ ми”, а другъ не чувствува нищо. Значи неговата чувствителность е по-малка. Първиятъ възприема извесна топлина отъ печката. А щомъ има топлина, трѣбва да има гориво въ печката. Това е по интуиция. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има интуиция. Но за тази цѣль човѣкъ трѣбва да бѫде много спокоенъ. Това го наричатъ самообладание. Подъ спокойствие не се разбира инертность, а самообладание, за да може да възприема. Щомъ възприятията на човѣкъ сѫ прави, тогава и знанията му ще бѫдатъ прави.

 

Най-първо човѣкъ ще трѣбва да има естествени чувства.

 

Човѣкъ не може да мисли правилно, ако неговитѣ чувства не сѫ естествени. Щомъ твоитѣ чувства сѫ неестествени, напримѣръ ти си разтревоженъ, тогава и мисъльта ти не е правилна. Преди всичко трѣбва да имашъ здрави чувства, тогава и мисъльта ти ще бѫде здрава. Или на другъ езикъ казано: не можешъ да изучавашъ единъ предметъ, къмъ който нѣмашъ любовь. Каквато и да е наука, ако я обичашъ, можешъ да я изучавашъ. Тамъ е голѣмата тайна. И въ науката, и въ изкуството любовьта играе голѣма роля. Трѣбва да имашъ силно желание, силна обичь и тогава ще имашъ способностьта да реализирашъ това, което тази наука изисква. Нѣкой ще каже: “На насъ много знания не ни трѣбватъ.” Малкото знание умъртвява, а многото знание го възкресява. Многото знания изравятъ човѣка и го възкресяватъ. А малкото знание го погребва. Малкото знание прави човѣка магаре и ражда робството, а многото знание прави човѣка да мисли и ражда свободата.

 

Не мислете, че онзи, който хитрува, е уменъ. Той е глупавъ. Хитритѣ хора сѫ глупави хора. А многото умъ, многото знание ражда свободата. Че ако ти разбирашъ геология, ако ти разбирашъ строежа на земята и съ твоята философия знаешъ кѫде се намиратъ скѫпоценнитѣ камъни, злато, сребро и прочие и правишъ изчисления кѫде се намиратъ и прочие, тогава нѣма ли да бѫдешъ богатъ човѣкъ? Или: ако разбирашъ силитѣ на природата напримѣръ, нѣма ли да бѫдешъ богатъ човѣкъ? Ще бѫдешъ. Защото хората днесъ се нуждаятъ отъ електричество. Ако ти разбирашъ строежа на човѣка и знаешъ какъ да поправишъ едно дете, тогава нѣма ли да бѫдешъ голѣмъ педагогъ? Ще бѫдешъ.

 

Нѣкой казва: “Човѣкъ е роденъ така.” Вѣрно е, че е роденъ, но де се намиратъ заложбитѣ на неговото знание? Де е неговата любовь? Де е неговата смѣлость? Де сѫ неговитѣ възвишени идеали? Източнитѣ народи казватъ, че човѣкъ ималъ 7 тѣла едновременно. Тогава, щомъ има 7 тѣла, има и 7 глави, 7 стомаха, 14 рѫце, 14 крака, 14 очи. И ако ти въ живота си се спѫвашъ, тогава не си развилъ всичкитѣ очи. Ти имашъ две очи за свѣтлината, две очи за ума си и прочие, отъ теософско гледище. Нѣкои казватъ: “Менталното тѣло не е развито.” Не, тия бабини деветини не ми ги говорете. Тѣ не разбиратъ философията. Въ едно яйце пилето е вѫтре. Всичката паметь е вѫтре въ него, извънъ яйцето и пилето. Въ яйцето е потенциалното пиле, а отвънка е кинетическото пиле. Другитѣ тѣла сѫ турени, тѣ сѫ сформирувани тѣла, но нѣкои казватъ, че трѣбва да сформируваме своето умствено тѣло. Тогава питамъ: ако моето умствено тѣло не е сформирувано, какъ ще мисля азъ?

 

Но да оставимъ критиката. Критиката не е наука. Да топли човѣкъ, това не е наука. Но критиката е едно спомагало за науката. Азъ нѣма какво да критикувамъ. Азъ, като погледна човѣка, разбирамъ го. Да кажемъ, че вашата система не е правилна. Азъ сравнявамъ, имамъ единъ образъ въ природата, имамъ и единъ образъ и въ мене. На другитѣ хора ще говоря споредъ степеньта на тѣхното прозрение. Ако му кажа, че азъ съмъ направенъ както цѣлия козмосъ, тогава той ще каже: “Много голѣмо мнение имашъ за себе си!” Ако му кажа, че природата е направена, както азъ и ти сме направени, той ще каже: “Какъ така? Значи ти си образецъ!” Азъ му казвамъ: “Природата не съмъ направилъ азъ, но природата и менъ, и тебъ сѫ направили по сѫщия теркъ.” Нѣкой ще ти каже, тогава: “Много мислишъ за себе си!” Това не е наука. Аз рекохъ, това е единъ фактъ. Че азъ съмъ направенъ по тази форма, която сѫществува въ природата. Азъ това го констатирамъ като единъ фактъ. И заради** мене е вѣрно това. То, и за който и да е човѣкъ, е вѣрно. Съ такива противоречия ние се спираме отъ правилното познание. При такива противоречия не може да има наука.

 

Нѣкой напримѣръ казва: “Представете си какви дивотии има въ неговото учение. Той казва, че неговата теория е навсѣкѫде, както козмоса. Че кѫде сѫ звездитѣ, слънцето и прочие? Глупаво е това учение. Той казва още, че цѣлата природа е навсѣкѫде по неговия теркъ. Това е глупости! Той казва още, че той има връзка съ Онзи, Който е направилъ свѣта.” Този човѣкъ, който търси противоречие, ще каже, че всичко това е глупости. Той ще каже: “Азъ разбирамъ да се понаядешъ, да си ушиешъ дрехи, а пъкъ това за звездитѣ и прочие, това не е за насъ.” Така ще каже онзи критикъ. Това не е критика.

 

Когато кажа азъ, че съмъ направенъ по образеца на природата, това показва една връзка. Когато кажа азъ, че съмъ създаденъ по законитѣ на природата, подразбирамъ, че азъ мога и имамъ право да изучавамъ природата и въ малъкъ размѣръ тази природа може да се отразява въ менъ и азъ да я проучавамъ. Азъ не мога да обхвана тази обширна природа, но като съмъ малъкъ образецъ, мога да изучавамъ устройството на вселената. Въ мене има разумъ така, съ който мога да опредѣлямъ дали нѣщата сѫ разумни или не. Като му кажа на човѣка: “Всички сме родени и трѣбва да живѣемъ въ природата”, тогава той ще потвърди. Като му кажа: “Отъ слънцето, отъ хората и прочие, влиза знание въ насъ. И по измѣненията на топлината, свѣтлината и прочие, ние добиваме опитности и ставаме малко по-умни.” Той ще каже: “Да, да.” Това е да говоришъ на единъ простакъ. Нѣкой казва: “Говори ми на единъ разбранъ езикъ.” Мога да говоря. На всички езици говоря азъ, но за да бѫда понятенъ, ще кажа на човѣка: “Азъ имамъ желание да изуча всички езици.” И тогава той ще каже: “Да, да.” Ако му кажа азъ, че мога да говоря и езика на животнитѣ и на растенията, той ще откаже това. Като му кажа, че съмъ се занимавалъ съ ботаника, че еди кой си ботаникъ, еди какъ казалъ. Той ще каже: “Да, да.” Тогава противоречие нѣма да има. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. На религиознитѣ хора лошото е въ това, че тѣ говорятъ на единъ класически езикъ.

 

Когато синътъ говори на баща си най-учени работи за гравитация, баща му му казва: “Много учена работа е тази!” Въ всичко това има една вѫтрешна красота. Когато синътъ разправя, бащата се чуди. Баща ти е оралъ на нивата и казва: “Има нѣщо въ това дете, азъ съмъ просташка глава.” Бащата се учудва и вижда, че има синътъ му знание. Синътъ му почва да разправя за наукитѣ. Бащата повиква още единъ, който да слуша какво говори синътъ му. И онзи казва: “Какво го пущашъ на училище, малко му е мръднало.”

 

Въ сегашния животъ има две течения. Едно движение сѫществува въ природата, движение на потикъ и едно движение инертно, което спира всѣки единъ потикъ. Това е единъ фактъ констатиранъ. Щомъ се зароди въ тебе единъ потикъ, веднага ще усетишъ едно съпротивление. Ще усетишъ единъ първоначаленъ потикъ и после съпротивление. Това трѣбва да се преодолѣе.

 

MOK_BU_11_3.GIF

 

Въ природата има поляризиране, както при едно махало. Трѣбва да излѣзнешъ отъ тази орбита. Напримѣръ ти искашъ да отидешъ на Месечината. Това е едно законно желание. Но има известно съпротивление.

 

Ако направишъ известенъ апаратъ и той ще има известно съпротивление. И трѣбва да изчислишъ. И трѣбва една възвишена интелигентность, за да изчислишъ съпротивленията, и да ги превъзмогнешъ. Малко се изисква, за да превъзмогнешъ тѣзи съпротивления. Направете правъ пѫть отъ Земята къмъ Луната. Най-първо отивате въ известна посока и като дойде до едно мѣсто, тамъ има известно съпротивление (при Х) и оттамъ ще образувате ѫгълъ. И като минете тази точка, ще вървите по-лесно.

 

Желанията не можете да ги постигнете по права линия. По права линия тѣ сѫ непостижими. Ще ви дамъ едно просто наблюдение. Вие сте човѣкъ, живѣете на земята. Вие сте човѣкъ, който иска пари. Луната е банкеринътъ, а Х е неизвестния. Отивате при този банкеринъ и му казвате: “Искамъ да взема отъ васъ 10 хиляди лева.” Той казва: “Какъ се казвате? Какъ ви е името? Доведете нѣкой, който ви познава.” Това трето лице е Х. Банкеринътъ пита: “Може ли той да стане гарантинъ?” Това, третото лице е съпротивлението. Тогава можете да идете на Месечината. Значи можете да влѣзете въ касата на банкерина и да вземете. Ако не може да намѣрите гарантинъ, банкеринътъ ще ви каже: “Не мога да ви дамъ паритѣ.” Затова не можете да идете на Месечината. И въ всѣко едно такова желание, има такова съпротивление, и въ мисъльта, и въ чувствата е така. Значи, има единъ Х. Значи най-напредъ вървите нагоре, къмъ Бога. Ще имате стремежъ къмъ Бога. За да мислишъ за Бога, това е начинъ за реализиране на нѣщата. Ще дойдешъ до известна точка и следъ това Богъ ще ти даде пѫтя. Той е кредиторъ. Той е гарантътъ. И ти ще реализирашъ желанието си. Безъ този гарантинъ, ти не можешъ да идешъ до Месечината. Щомъ искашъ да идешъ до банкеринътъ, ти трѣбва да се стремишъ къмъ една разумна сила. Щомъ вървишъ по нейнитѣ пѫтища, тя ще те огради. Ще идешъ до Луната безъ никаква катастрофа. Инакъ много пѫти ще си строшишъ главата. Богъ е необходимъ, за да постигнешъ своитѣ желания.

 

Човѣкъ трѣбва да изучава геометрията, зоологията, ботаниката, физиологията, археологията и др. Трѣбва да разбирашъ функциитѣ на тѣлото. Трѣбва да изучавашъ геология, строежа на пластоветѣ. Ти казвашъ: “Твоето име е Иванъ.” Но това още не е познание. Трѣбва да знаешъ и неговия умъ, и неговия характеръ. Приятелство може да се образува съ единъ човѣкъ, който познава твоя умъ и твоето сърдце и при това е добъръ. Каквото каже, направи го. Ако ние не се познаваме, не можемъ да имаме връзка. Следователно, познанството или приятелството зависи отъ оная, естествената постановка: да се познаваме. Като се познаваме, ще имаме естественитѣ връзки. А щомъ не се познаваме, ще имаме нещастие въ живота.

 

Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, да бѫде любвеобиленъ, да има Любовь къмъ Бога, после трѣбва да има вложено това, което изучава. Т.е. да се стреми да реализира нѣщата, тѣ да добиятъ една форма. Това е постижение. Значи, мислитѣ, чувствата и действията на човѣка всѣкога трѣбва да се реализиратъ. Това е животътъ. Въ реализирането на мислитѣ, чувствата и волята е проявата на живота. Щомъ нѣма мисли, щомъ нѣма чувства и волеви действия, тогава нѣма животъ. Съединени, всички стремежи на хората трѣбва да даватъ потикъ къмъ идеалния животъ. А идеалниятъ животъ е потикъ на всичкитѣ разумни сѫщества.

 

- Само Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

- Въ Истината е скритъ животътъ.

 

8 школна лекция на Младежки Окултенъ класъ.

12.X.1928г., петъкъ,

Изгрѣвъ

 

 

--------------------------
* Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

 

**заради - за

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Законъ за постижение

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Какво се разбира подъ думитѣ „постигнато и непостигнато желание“? Какво се разбира подъ думата „погрѣшка“? Който не се е родилъ, може ли да грѣши? Може ли неродениятъ да стане уменъ? Само родениятъ може да бѫде уменъ или глупавъ, но не и неродениятъ.

Какво означаватъ знаковетѣ плюсъ и минусъ? Безъ посока и безъ движение, тѣзи знакове сѫ безрезултатни. Тѣ сѫ подобни на непостигнатитѣ желания. Нѣкой иска да стане богатъ и се впуща въ различни предприятия. Той работи десетки години, но, въ края на краищата, нищо не придобива. Това е непостигнато желание. Другъ нѣкой иска да стане ученъ, но не успѣва и това е непостигнато желание. Хората постигатъ желанията си по два начина: бързъ и бавенъ. Бързиятъ начинъ е или нечестенъ, или почива на строгъ, наученъ методъ — на математически гадания и изчисления. Който постига желанията си по нечестенъ начинъ, въ края на краищата губи. Другъ е въпросътъ, ако известно желание е постигнато по наученъ пѫть — чрезъ изчисления. Както астрономътъ изучава планетитѣ и звездитѣ чрезъ наблюдения и математически изчисления, така човѣкъ може да опредѣли силата на своитѣ желания, голѣмината и посоката, отдето излизатъ тѣ. Значи, всѣко желание има опредѣленъ пѫть, по който се движи: едни желания се движатъ по пѫтя на Венера, други — по пѫтя на Меркурий, трети — по пѫтя на Марсъ, Юпитеръ, Земята, Слънцето и т. н.

Като говоримъ за пѫть на желанията, дохождаме до слънчевитѣ, и казваме, че тѣ не принадлежатъ само къмъ слънчевата система, но сѫ и вънъ отъ нея. Понеже Луната е спѫтница на Земята, нейнитѣ желания иматъ отношение първо къмъ Земята, а после къмъ Слънцето. Луннитѣ желания иматъ отношение главно къмъ въображението. Който има добре развито въображение, е силенъ човѣкъ. Той събира много идеи въ себе си, затова трѣбва да бѫде силенъ, да ги носи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че може да си въобразява всичко, той не разбира законитѣ на Битието. Не можешъ да си въобразявашъ всичко, защото не можешъ да носишъ тежестьта на всички идеи. Всѣка мисъль има опредѣлена тежесть, която оказва влияние върху мозъка. Тежестьта на мислитѣ нѣма отношение къмъ физическия животъ на човѣка, но се отразява върху умствения му животъ. Затова, казвамъ: Не претоваряй мозъка си съ повече мисли, отколкото той може да носи. Нѣкой мисли, че е свободенъ да си въобразява, каквото иска, но не знае, че той самъ ще се натовари да носи непосилната тежесть на идеитѣ си. Ти ще бѫдешъ магарето, което ще носи скѫпоценноститѣ, а другъ нѣкой ще бѫде господарь, който ще те побутва, ще играе роля на повелитель. Така, именно, човѣкъ изпада въ противоречие съ себе си и търси случай да дойде нѣкой отвънъ, да го освободи. Колкото и да се пази човѣкъ, все може да се обиди отъ нѣщо. Обаче, разумниятъ човѣкъ не се обижда. Може ли да потъне разумниятъ човѣкъ? — Всѣко нѣщо, което нѣма никакво тегло, не може да потъне. То не може и да се движи. Когато се срещнатъ две еднакво голѣми сили, които действуватъ въ противоположни посоки, тѣ се взаимно унищожаватъ. Както говоримъ за тегло на мисъльта, така говоримъ и за тегло на човѣка. Казваме за нѣкого, че е тежъкъ човѣкъ. Това значи, че той има идеалъ. За другъ казватъ, че се държи тежко. Това подразбира две нѣща: или гордость, или разумность. Понѣкога човѣкъ се държи тежко отъ гордость, а нѣкога — отъ разумность.

И тъй, когато се говори за постигане на човѣшкитѣ желания, ще знаете, че само онѣзи отъ тѣхъ сѫ постижими, които влизатъ въ неговата система. Всички желания на слънчевата система могатъ да се реализиратъ отъ слънцето. Затова казваме, че около слънцето се движатъ само онѣзи планети, които влизатъ въ неговата система. Ето защо, когато дойдете до нѣкое непостижимо желание, не се обезсърдчавайте, но знайте, че то не е влѣзло още въ вашата система. Трѣбва да чакате известно време, докато то влѣзе въ вашата система. Има слънчеви желания, за реализирането на които сѫ нуждни 20 милиона години. Ако попаднете на едно отъ тѣзи желания, трѣбва да се въорѫжите съ велико търпение, да дочакате времето за реализирането му. За реализирането на едно Меркуриево желание сѫ нуждни три месеца — времето за обикалянето на Меркурий около Слънцето. Желанията на Луната се реализиратъ бързо. Луната обикаля земята за 27 деня и нѣколко часа. Ако едно желание се движи по пѫтя на Венера, нуждни сѫ 240 дни за реализирането му. Значи, любовнитѣ желания се реализиратъ за 240 дни.

Когато се говори за интелигентностьта на човѣка, ще знаете, че тя се опредѣля отъ Меркурий. На какво разстояние се намира Меркурий отъ Слънцето? — На 67 и половина милиони километри. Меркурий е най-близо до Слънцето, За да прояви интелигентностьта си, човѣкъ трѣбва да се намира на такова разстояние отъ Слънцето, на каквото се намира Меркурий отъ Слънцето. Сатурнъ опредѣля разумностьта на човѣка и склонностьта му къмъ философствуване. Юпитеръ пъкъ опредѣля неговото благородство. Върху духовнитѣ хора оказватъ влияние планетитѣ Уранъ и Нептунъ.

Като ученици, добре е да изучавате астрология, да знаете, какво влияние оказватъ различнитѣ планети върху човѣка. Това сѫ интересни научни твърдения, на които мнозина гледатъ съ недовѣрие. Учениятъ, обаче, прави своитѣ изводи и не се смущава отъ подозрението на хората. Той еднакво се интересува отъ охлюва, мидата, мравката и човѣка. Като разглежда охлюва, спира вниманието си върху спиралообразната му черупка; като дойде до мидата, разглежда дветѣ ѝ черупки, прави разлика между едната и другата, както и между черупката на охлюва и на мидата. После той спира вниманието си върху бѣлитѣ мравки, които, макаръ че живѣятъ въ тропически мѣста, всѣкога иматъ влага въ мравуняцитѣ си. Единъ ученъ открилъ причината на това явление: бѣлитѣ мравки прокопаватъ канали въ земята, на дълбочина 28 метра, дето сѫ воднитѣ извори и оттамъ изнасятъ водата на повръхностьта на земята. Като изучава животнитѣ и растенията съзнателно, човѣкъ неизбѣжно се натъква на факта, че сѫществува една Висша Разумна сила, която създава, твори, организира живота. Тя работи, както върху нисшитѣ, така и върху висшитѣ сѫщества. Като съзнавате това, следвайте пѫтя на тази Велика Разумность, за да постигнете желанията си и да се развивате правилно. Естествено е човѣкъ да търси тази Разумность и да се интересува отъ нея. Отъ разумното всѣки се нуждае, а неразумното избѣгва. Следователно, естествено е да се реализиратъ разумнитѣ желания, а неразумнитѣ да се възпитаватъ. Да се възпитава човѣкъ, това значи, да придобие самообладание, да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ си. Който иска да развива интуицията си, т. е. Божественото чувство, той трѣбва да е придобилъ самообладание, да се справя правилно съ всички изненади, съ всички мѫчнотии и изпитания. Интуицията пъкъ му е нуждна, за да предвижда събитията, да разбира хората и да се отнася разумно къмъ всички живи сѫщества.

Една отъ задачитѣ на човѣка е да проявява естествено чувствата си. Отъ това зависи неговата мисъль и здравето му. Здравитѣ чувства подразбиратъ здрава мисъль и здраво тѣло. Съ това се обяснява, защо човѣкъ може да изучава, или да не изучава, известна наука. Човѣкъ изучава само онова, което обича. Щомъ не обича даденъ предметъ, той не го изучава. Първо трѣбва да почувствувашъ любовь къмъ известенъ предметъ, за да започнешъ да мислишъ върху него, да търсишъ начинъ, какъ да го възприемешъ най-правилно. Ще каже нѣкой, че не се нуждае отъ много знания. Ние пъкъ казваме, че малкото знание умъртвява човѣка, а многото знание го възкресява; малкото знание заробва, а многото знание събужда мисъльта и повдига човѣка.

Какво придобива човѣкъ съ своитѣ голѣми знания? Ако е геологъ и знае, какъ е устроена земята, кѫде, какви богатства се намиратъ, той ще копае тукъ-тамъ, да намѣри скѫпоценни камъни, руди и метали, и въ скоро време ще забогатѣе. Ако знаешъ законитѣ на електричеството и можешъ да го използувашъ, дето трѣбва, пакъ ще забогатѣешъ. Ако познавашъ анатомията и физиологията на човѣка, както и психиката му, ще бѫдешъ добъръ педагогъ, всички ще се отправятъ къмъ тебе. Ще кажете, че човѣкъ се е родилъ съ възможности и условия въ себе си, да стане богатъ. Вѣрно е това, но отъ него зависи да използува или да не използува своитѣ възможности и условия. Отъ човѣка зависи да развие своитѣ дарби и способности, да стане ученъ, силенъ и богатъ. Споредъ философията на източнитѣ народи, човѣкъ има седемь тѣла, отъ които три главни — физическо, астрално и умствено, а останалитѣ четири — допълнителни. Щомъ е така, той трѣбва да има по седемь органа: седемь глави, седемь сърдца, седемь стомаха, 14 очи, 14 уши и т. н. Каквито органи има физическото тѣло на човѣка, такива трѣбва да иматъ и останалитѣ тѣла. Тѣ нѣма да бѫдатъ еднакво устроени, но ще изпълняватъ подобна служба на физическото. Знае ли човѣкъ, кѫде се намиратъ тѣзи органи и какъ да се ползува отъ тѣхъ? Значи, щомъ се говори за седемь тѣла, тѣ все ще приличатъ по нѣщо на физическото.

Като се говори за астрално и ментално тѣло, т. е. за сърдечно и умствено тѣло, мнозина ги отричатъ, въ смисълъ на неразвити тѣла. Тѣ казватъ, че човѣкъ е развилъ и продължава да развива само физическото си тѣло. Въ сѫщность, не е така. Човѣкъ носи всичко въ себе си, но известни сили сѫ въ потенциално състояние, а други — въ кинетическо. Въ яйцето се крие всичко. Щомъ пилето се излюпи, казваме, че то е вече въ динамическо състояние, но крие въ себе си множество сили въ потенциално състояние. Следователно, докато е на земята, човѣкъ работи главно съ физическото си тѣло — най-подходещъ инструментъ за земята. Обаче, той мисли, чувствува, търси причинитѣ и последствията на нѣщата. Съ какво мисли човѣкъ? — Съ умственото си тѣло. Съ какво чувствува? — Съ астралното си тѣло. — Съ какво издирва причинитѣ и последствията на нѣщата? — Съ причинното си тѣло. Както физическото тѣло не е еднакво развито въ всички хора, така и останалитѣ тѣла въ човѣка не сѫ еднакво развити. Това показва, че на човѣка предстои голѣма и велика работа — да развие всички свои удове до съвършенство.

Сега, не е въпросъ да се разисква върху твърдението, дали човѣкъ има седемь тѣла, или само едно. Разискване, което отива къмъ критика, не ползува човѣка. Критиката е спомагателно срѣдство на науката, но не е наука. Важно е, че човѣкъ е създаденъ така, както и природата. Въ това отношение той представя малка вселена, малка природа. Да мисли човѣкъ, че е създаденъ по образа на природата, че е едно съ Бога, това не е противоречие, но действителность. Въ Битието е казано: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Като изучава природата, човѣкъ познава себе си. Той е свързанъ съ нея, а тя се отразява въ него, като въ огледало. При това положение, естествено е за човѣка да изучава природата въ малъкъ масщабъ, въ себе си, отколкото въ голѣмъ масщабъ, отвънъ. Следователно, казвамъ: Когато говорите на човѣка, говорете му на разбранъ езикъ. Кажете му, че сте дошли на земята, за да живѣете разумно; че трѣбва да се ползувате отъ силитѣ на свѣтлината и топлината, за да придобивате знания и опитности; че трѣбва да изучавате растенията и животнитѣ, за да разбирате тѣхния езикъ. Като му говорите по този начинъ, той е съгласенъ съ васъ, намира, че сте правъ. Обаче, кажете ли му, че се разговаряте съ растенията и животнитѣ, че сте едно съ Бога, той не е съгласенъ съ васъ. Затова, ако искате да бѫдете разбранъ отъ хората, говорете имъ на простъ езикъ, който тѣ знаятъ. Една отъ погрѣшкитѣ на религиознитѣ хора е, че тѣ говорятъ на класически езикъ, неразбранъ за тѣхъ. Трѣбва ли синътъ, който се връща отъ странство, да говори на баща си за законитѣ на гравитацията, на действие и противодействие? Както и да му говори, бащата не може да го разбере. Десетки години той е само оралъ, копалъ и сѣлъ, не познава друга наука. Ето защо, за се разбератъ двамата, синътъ трѣбва да говори съ баща си само върху онова, което той знае.

Като изучавате проявитѣ на природата и силитѣ, които действуватъ въ нея, ще забележите две характерни природни течения: първото е динамично, съ енергия, която се изявява; второто течение е пасивно, инертно. То всѣкога се явава като противодействие на първото. Значи, на всѣки потикъ, на всѣко действие се явява известно съпротивление. Благодарение на законитѣ на действието и противодействието, силитѣ на природата се уравновесяватъ, както въ махалото. За да постигне своитѣ желания, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ закона за действието и противодействието. Всѣки трѣбва да си изработи методъ, чрезъ който да премахне съпротивленията, които срѣща на пѫтя си. Напримѣръ, нѣкой има желание да отиде на Луната, но срѣща известно съпротивление. Той трѣбва да направи единъ апаратъ, чрезъ който да изчисли силата на съпротивлението, а следъ това да потърси начинъ, какъ да премахне това съпротивление. Затова сѫ нуждни висока интелигентность и голѣми знания.

По какъвъ пѫть се постигатъ желанията? — По крива линия. За да постигне едно желание, човѣкъ тръгва по права линия, но, като срещне известно съпротивление, което е неизбѣжно, трѣбва да се огъне, да се справи съ него. Значи, огъването на правата линия е методъ за справяне съ съпротивленията. Представете си, че имате нужда отъ пари. Отивате при единъ банкеръ, отъ когото искате известна сума. Докато стигнете при него, вие вървите по права линия. Обаче, той веднага ви казва: Ще ви услужа, ако намѣрите човѣкъ, който да порѫчителствува за васъ. Вие се сепвате веднага. Защо? — Срѣщате съпротивление на пѫтя си. Ако знаете, какъ да се огънете, ще намѣрите порѫчитель и ще получите желаната сума. По сѫщия законъ върви и стремежътъ на човѣка къмъ нѣкакъвъ идеалъ, къмъ Бога. Вървишъ по права посока, но веднага срѣщашъ противодействие. За да постигнешъ желанието си, трѣбва да намѣришъ поне единъ човѣкъ, едно сѫщество, което да ти помогне. Това сѫщество е твоятъ порѫчитель, който ще те заведе при Бога. Ти ще се огънешъ предъ него и ще реализирашъ желанието си. Човѣкъ срѣща противодействия и въ мислитѣ, и въ чувствата си, но, като мисли за Бога и се стреми къмъ Него, той може да реализира своитѣ мисли и желания. Богъ е кредиторътъ, порѫчительтъ на всѣки човѣкъ. Той му отваря пѫтя за реализиране на желанията.

И тъй, за да постигне желанията си, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ великата Разумность на живота, която ще го огради и запази отъ всички мѫчнотии и изпитания. Чрезъ тази Разумность човѣкъ придобива знания, започва да познава себе си, своитѣ ближни и, каквато работа предприеме, свършва я съ успѣхъ, безъ никакви катастрофи. Не следва ли пѫтя на Разумностьта, на всѣка крачка той се натъква на препятствия и, въ края на краищата, свършва съ катастрофа. Да познавашъ ума и сърдцето на човѣка, това значи, да си свързалъ приятелство съ него. Познанството подразбира естествена връзка между душитѣ. Не се ли познаватъ хората, тѣ не сѫ свързани.

Какво се иска днесъ отъ човѣка? — Да бѫде разуменъ, добъръ, любещъ, да има свѣтли мисли и чувства, благородни постѫпки. Сѫщевременно, той трѣбва да реализира мислитѣ и чувствата си. Само така се проявява животътъ. Всички мисли, чувства, действия и стремежи на човѣка, събрани заедно, даватъ потикъ къмъ идеалния животъ. Стремете се къмъ този животъ, като условие за постигане на всички свѣтли и възвишени желания.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ

*

8. Лекция отъ Учителя, държана на 12 октом-

врий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

 


Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×