Jump to content
Ани

1928_10_12 Методъ за реализиране на желанията / Законъ за постижение

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

МЕТОДЪ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЖЕЛАНИЯТА

 

5 часа сутриньта
Отче  нашъ

 

Какво разбирате подъ думата “постигнато и непостигнато”? Човѣкъ, който не се е родилъ може ли да съгрѣши? И който не се е родилъ, уменъ може ли да стане? Само родениятъ човѣкъ може да бѫде и уменъ, и глупавъ. А неродениятъ човѣкъ нито уменъ става нито глупавъ става. Имате знацитѣ ±. Минусъ безъ посока и плюсъ безъ посока и безъ движение*, какъвъ резултатъ може да иматъ? Непостигнатитѣ желания сѫ желания, които ти си опиталъ и безъ резултатъ. Искашъ да станешъ богатъ, захващашъ разни предприятия, търговия и следъ 30 години нищо не си реализиралъ. Това е едно непостигнато желание. Искашъ да имашъ библиотека, да ходишъ въ странство, да имашъ охоленъ животъ. Това не е станало. Това сѫ непостигнати желания.

 

Нѣкои иматъ желание за забогатяване, едни по честенъ начинъ, а други - по другия начинъ, чрезъ лъжи. По първия начинъ става бавно, а по втория начинъ за 10 години. Но при втория начинъ има подмолъ, т.е. има закони, могатъ да те хванатъ, да ти конфискуватъ имота и да влѣзешъ въ затвора. Кой пѫть е безопасния. Бързо се постига едно желание по нечестенъ начинъ. Но има математично отношение, спада вече къмъ закона на гаданията. Щомъ дойдемъ до онази наука, съ която гадаемъ, тѣ сѫ тогава положителни науки, както астрономията; както астрономътъ опредѣля голѣмината и движенията на звездитѣ, така и всѣко желание.

 

MOK_BU_11_1.GIF

 

Пѫтьтъ на едно желание на човѣка и то си има дистанция - източникъ отъ дето е излѣзнало. Отъ нѣкоя система е излѣзло, дошло то при васъ. Има желания, които иматъ пѫтя на Меркурий, има желания, които иматъ пѫтя на Венера, или пѫтя на Земята, или пѫтя на Марсъ, или пѫтя на Юпитеръ, или пѫтя на Сатурнъ, или пѫтя на Уранъ, или пѫтя на Нептунъ, или пѫтя на Слънцето. Пѫтьтъ на Слънцето въ рисунката е означенъ SN, а окрѫжноститѣ сѫ пѫтя на планетитѣ. Пѫтьтъ на Слънцето е извънъ Слънчевата система. Следователно слънчевитѣ желания не принадлежатъ на Слънчевата система, а сѫ извънъ нея. После имаме Луната или Месечината, понеже Луната е спѫтница на Земята, то нейнитѣ желания иматъ отношение първо къмъ Земята и после къмъ Слънцето. За да разберешъ какво нѣщо е въображението, трѣбва да разберешъ какво нѣщо е Земята и какво нѣщо е Месечината. Въображението въ груба форма може да го уподобимъ на единъ голѣмъ чувалъ; можемъ да го уподобимъ на единъ здравъ чувалъ. Въ него всичко можешъ да туришъ, но трѣбва да знаешъ какво да туришъ. Но за това въображение трѣбва да намѣришъ нѣкой герой, който да го носи на гърба си, следъ като го напълнишъ.

 

Следователно тѣзи, които не разбиратъ въображението, не разбиратъ закона. Тѣ казватъ: “Мога да си въобразявамъ всичко!” Но тѣ не разбиратъ, че този чувалъ трѣбва да се носи. Всѣка една мисъль вѫтре въ мозъка има тежесть. Следъ като се наслоятъ, тѣзи мисли иматъ тежесть. Може би за обикновения физически животъ нѣматъ тежесть, но къмъ умствения животъ на човѣка, иматъ тежесть известна. Следователно не тургай въ чувала това, което не ти е потрѣбно. Нѣкой казва: “Всичко мога да си въобразявамъ.” Но този чувалъ трѣбва да го носи нѣкой. Ти, като напълнишъ главата си съ всички въображаеми нѣща, ти ще бѫдешъ този, който ще носи този чувалъ на опредѣленото мѣсто. Другъ ще бѫде господарьтъ ти и магарето ще носи скѫпоценноститѣ. Следователно, не играй ролята на магаре. Единъ човѣкъ, който носи въображенията, той прилича на едно магаре. И щомъ туришъ всичко въ чувала си, ти си едно магаре. Ще играешъ ролята на магаре.

 

Следователно, ще се поставишъ въ едно голѣмо противоречие въ себе си. Ще трѣбва нѣкой да те развързва. Нѣкой може да се обиди отъ нѣщо. Разумниятъ човѣкъ може ли да се обиди? Това, което нѣма никаква тежесть, може ли да потъне? Не може. То ще седи винаги на повърхностьта. Това, което нѣма никаква тежесть, може ли да го накарате да се движи? Все таки вие сте хора на 20-ти вѣкъ. Има инертна тежесть, уравновесена на силитѣ. И когато две сили сѫ въ равновесие, увеличава се тежестьта.

 

MOK_BU_11_2.GIF

 

Напримѣръ едно тѣло отъ пространството се стреми къмъ центъра на Земята. Силитѣ на това тѣло се привличатъ отъ Земята, но тѣ срещатъ съпротивление, понеже може да има около себе си известна обвивка. Може да се образува тогава при съпротивлението свѣтлина и топлина. Тѣзи два предмети, като се привличатъ, то съпротивление въ пѫтя на движението ще има, то е тежесть. Тежестьта не е нищо друго освенъ съпротивлението на онази сила, която се движи. Напримѣръ, едно тѣло за единъ килограмъ, това е силата, с която се движи. Значи, стремежъ. Казватъ за нѣкого: “Тежъкъ човѣкъ е той.” Значи има идеалъ. Понѣкой пѫть казватъ: “Тежъкъ за онзи, който е муденъ, бавенъ”, а понѣкой пѫть казватъ за нѣкого: “Той тежко се държи”, значи умно се държи. Трѣбва да имате единъ умъ схватливъ, ловъкъ.

 

Всички желания могатъ да се реализиратъ. Кои? - Които сѫ въ твоята система. Всички желания въ слънчевата система могатъ да се реализиратъ отъ силата на Слънцето. Или всички планети въ Слънчевата система могатъ да се движатъ вѫтре въ Слънцето, а планетитѣ, които не сѫ отъ Слънчевата система не могатъ да се движатъ вѫтре въ Слънцето. Следователно, ако въ тебе има известни желания, които сѫ непостижими въ дадения случай, то трѣбва да имашъ търпение. Напримѣръ има слънчеви желания, които за да се реализиратъ, трѣбватъ 20 милиона години. За да се реализира едно желание на Меркурий, трѣбватъ три месеца. За толкова време се завъртва Меркурий около Слънцето. А едно желание на Месечината още по-лесно може да се реализира. Най-леснитѣ желания сѫ на Месечината. Месечината се завъртва около Слънцето за 27 дни и нѣколко часа. Ако искашъ за 27 дни и нѣщо (нѣколко часа) да реализирашъ желанието, дръжъ Месечината. Ако твоето желание върви по пѫтя на Венера, то желанието ти ще вземе 240 дни, за да се реализира. Значи за едно любовно желание се изискватъ 240 дни. Защо астролозитѣ сѫ турили интелигентностьта на Меркурий, а не на Þпитеръ? Защо сѫ турили Меркурий да бѫде носитель на интелигентностьта? Колко е далечь Меркурий отъ Слънцето? Той е най-близо до Слънцето, именно 57 и половина билиона километра. Защо Венера сѫ турили да представлява известни желания на човѣка? Има си причини. Значи, по отношение на Меркурий трѣбва да кажемъ: човѣкъ трѣбва да има това съотношение отъ Слънцето 57 и половина километра, за да има интелигентность.После вземете Сатурнъ, тамъ има потенциално подозрение, но тамъ има и една разумность. Þпитеръ има благородство, Сатурнъ има философия, но тамъ има и нѣщо меркурианско. Всички духовни хора иматъ връзка съ външнитѣ планети - Нептунъ и Уранъ.

 

Тѣзи астрономи, които сѫ наредили това, отъ кѫде сѫ черпили тия познания? Има ли нѣщо реално въ това или само сѫ наредили така да залъгватъ хората. Разбира се, за да се разреши тази трудна задача, трѣбва наученъ трудъ. Това е една трудна задача, така трудна задача, както е трудна задачата на всѣки, който изучава охлювитѣ. Той иска да намери кога, преди колко хиляди години, охлювътъ е образувалъ тази черупка? И какъ му е дошло на ума да образува тази спираловидна черупка, а не както мидата? Защо мидата е направила черупка отъ две половини, а охлювътъ е направилъ така спирална? Единъ ученъ човѣкъ ще опише живо предмета, така красиво и дълбоко, а другъ ще каже: “На охлювътъ толкова му е стигало ума.” Не. Охлювътъ, когато е съграждалъ тази черупка, той е ималъ известно прозрение. Мравитѣ и при най-голѣмитѣ суши, при тропическитѣ мѣста, тѣ си иматъ влага. Наскоро единъ ученъ човѣкъ е отрилъ, че тия мрави копаятъ на 28 м дълбочина каналъ до водни извори. И мравитѣ слизатъ до тамъ и си носятъ вода. Затова мравунякътъ имъ всѣкога е влаженъ. Кога имъ е дошло на тѣзи мрави да правятъ това инженерство? Тѣ си иматъ канали, кладенци. Това е открилъ нѣкой си ученъ.

 

Щомъ влизате въ живота, както сега сте устроени, трѣбва да знаете, че този животъ почива на разумна основа. Както сега сте устроени въ васъ работи една висша разумна сила и ако вървите по нейнитѣ пѫтища, всички ваши желания сѫ постижими. Тази сила не ви е създала като играчка, тя е внесла въ васъ съзнание. И това показва, че не ви е създала като играчка. И затова ще постигнете нѣщата, ако се водите съобразно законитѣ ѝ.

 

Всѣки предметъ можете да сѫдите колко време ще сѫществува споредъ ползата, която принася. Ако поставите единъ часовникъ тукъ, ще го държите много време, но ако поставите тукъ единъ предметъ, който прилича на часовникъ, но не работи, то той нѣма да стои много време, ще го махнете. Значи, за разумнитѣ нѣща всѣки се интересува, а за неразумнитѣ нѣща, никой не се интересува.

 

Значи, ще намѣрите разумнитѣ желания. Има въ човѣка разумни желания, които съдействуватъ за неговото развитие.

 

Въ природата има известни съображения за всичко, което тя прави.Природата е  поставила  интелигентностьта  отпредъ на челото. Защо не я е поставила отзадъ? Челото показва посоката, пѫтя на движението. Интелигентностьта показва пѫтя, по който човѣкъ се движи. Следователно всѣкога, когато мислимъ, всѣкога ще тръгнемъ напредъ. Движението ти не е назадъ, а напредъ. И ако вземемъ въ събражение челото си, можемъ да изчислимъ какъвъ е твоятъ пѫть. Като вземемъ въ съображение височината и широчината на челото си, можемъ да опредѣлимъ, какъвъ е пѫтя ти, и каква е осьта на твоя животъ. На нѣкои отъ васъ осьта е наклонена на 45 градуса върху тѣхния животъ. Питамъ: при единъ наклонъ отъ 45 градуса на вашата ось, какво можете да постигнете? А на нѣкои хора осьта се приближава къмъ перпендикуляра. Осьта е перпендикулярна къмъ какво? Къмъ посоката на движението. Това се нарича правия пѫть. Когато се говори да се движишъ право, то се разбира перпендикулярно на стремежа, на пѫтя, на който се движимъ. И отношенията ти въ природата да бѫдатъ прави. Всѣки единъ отъ васъ може да преведе явленията въ природата къмъ себе си, за да има една ясна представа за себе си.

 

Въ празното време вие можете да се занимавате съ тѣзи науки на гаданието. Тѣзи науки на гаданието сѫ отвлечени науки, защото гаданието се основава само на интуицията. У онзи, който гадае, интуицията може да се превърне въ гадание. Човѣкъ, като се упражнява дълго време, може да се превърне у него интуицията въ наука. Най-напредъ съ субективния и обективния умъ се досещашъ. Напримѣръ, виждашъ единъ човѣкъ и се досещашъ какъвъ е той. Разумниятъ човѣкъ казва: “Струва ми се, че тази печка е запалена, понеже чувствувамъ, че иде топлина отъ горе къмъ рѫцетѣ ми”, а другъ не чувствува нищо. Значи неговата чувствителность е по-малка. Първиятъ възприема извесна топлина отъ печката. А щомъ има топлина, трѣбва да има гориво въ печката. Това е по интуиция. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има интуиция. Но за тази цѣль човѣкъ трѣбва да бѫде много спокоенъ. Това го наричатъ самообладание. Подъ спокойствие не се разбира инертность, а самообладание, за да може да възприема. Щомъ възприятията на човѣкъ сѫ прави, тогава и знанията му ще бѫдатъ прави.

 

Най-първо човѣкъ ще трѣбва да има естествени чувства.

 

Човѣкъ не може да мисли правилно, ако неговитѣ чувства не сѫ естествени. Щомъ твоитѣ чувства сѫ неестествени, напримѣръ ти си разтревоженъ, тогава и мисъльта ти не е правилна. Преди всичко трѣбва да имашъ здрави чувства, тогава и мисъльта ти ще бѫде здрава. Или на другъ езикъ казано: не можешъ да изучавашъ единъ предметъ, къмъ който нѣмашъ любовь. Каквато и да е наука, ако я обичашъ, можешъ да я изучавашъ. Тамъ е голѣмата тайна. И въ науката, и въ изкуството любовьта играе голѣма роля. Трѣбва да имашъ силно желание, силна обичь и тогава ще имашъ способностьта да реализирашъ това, което тази наука изисква. Нѣкой ще каже: “На насъ много знания не ни трѣбватъ.” Малкото знание умъртвява, а многото знание го възкресява. Многото знания изравятъ човѣка и го възкресяватъ. А малкото знание го погребва. Малкото знание прави човѣка магаре и ражда робството, а многото знание прави човѣка да мисли и ражда свободата.

 

Не мислете, че онзи, който хитрува, е уменъ. Той е глупавъ. Хитритѣ хора сѫ глупави хора. А многото умъ, многото знание ражда свободата. Че ако ти разбирашъ геология, ако ти разбирашъ строежа на земята и съ твоята философия знаешъ кѫде се намиратъ скѫпоценнитѣ камъни, злато, сребро и прочие и правишъ изчисления кѫде се намиратъ и прочие, тогава нѣма ли да бѫдешъ богатъ човѣкъ? Или: ако разбирашъ силитѣ на природата напримѣръ, нѣма ли да бѫдешъ богатъ човѣкъ? Ще бѫдешъ. Защото хората днесъ се нуждаятъ отъ електричество. Ако ти разбирашъ строежа на човѣка и знаешъ какъ да поправишъ едно дете, тогава нѣма ли да бѫдешъ голѣмъ педагогъ? Ще бѫдешъ.

 

Нѣкой казва: “Човѣкъ е роденъ така.” Вѣрно е, че е роденъ, но де се намиратъ заложбитѣ на неговото знание? Де е неговата любовь? Де е неговата смѣлость? Де сѫ неговитѣ възвишени идеали? Източнитѣ народи казватъ, че човѣкъ ималъ 7 тѣла едновременно. Тогава, щомъ има 7 тѣла, има и 7 глави, 7 стомаха, 14 рѫце, 14 крака, 14 очи. И ако ти въ живота си се спѫвашъ, тогава не си развилъ всичкитѣ очи. Ти имашъ две очи за свѣтлината, две очи за ума си и прочие, отъ теософско гледище. Нѣкои казватъ: “Менталното тѣло не е развито.” Не, тия бабини деветини не ми ги говорете. Тѣ не разбиратъ философията. Въ едно яйце пилето е вѫтре. Всичката паметь е вѫтре въ него, извънъ яйцето и пилето. Въ яйцето е потенциалното пиле, а отвънка е кинетическото пиле. Другитѣ тѣла сѫ турени, тѣ сѫ сформирувани тѣла, но нѣкои казватъ, че трѣбва да сформируваме своето умствено тѣло. Тогава питамъ: ако моето умствено тѣло не е сформирувано, какъ ще мисля азъ?

 

Но да оставимъ критиката. Критиката не е наука. Да топли човѣкъ, това не е наука. Но критиката е едно спомагало за науката. Азъ нѣма какво да критикувамъ. Азъ, като погледна човѣка, разбирамъ го. Да кажемъ, че вашата система не е правилна. Азъ сравнявамъ, имамъ единъ образъ въ природата, имамъ и единъ образъ и въ мене. На другитѣ хора ще говоря споредъ степеньта на тѣхното прозрение. Ако му кажа, че азъ съмъ направенъ както цѣлия козмосъ, тогава той ще каже: “Много голѣмо мнение имашъ за себе си!” Ако му кажа, че природата е направена, както азъ и ти сме направени, той ще каже: “Какъ така? Значи ти си образецъ!” Азъ му казвамъ: “Природата не съмъ направилъ азъ, но природата и менъ, и тебъ сѫ направили по сѫщия теркъ.” Нѣкой ще ти каже, тогава: “Много мислишъ за себе си!” Това не е наука. Аз рекохъ, това е единъ фактъ. Че азъ съмъ направенъ по тази форма, която сѫществува въ природата. Азъ това го констатирамъ като единъ фактъ. И заради** мене е вѣрно това. То, и за който и да е човѣкъ, е вѣрно. Съ такива противоречия ние се спираме отъ правилното познание. При такива противоречия не може да има наука.

 

Нѣкой напримѣръ казва: “Представете си какви дивотии има въ неговото учение. Той казва, че неговата теория е навсѣкѫде, както козмоса. Че кѫде сѫ звездитѣ, слънцето и прочие? Глупаво е това учение. Той казва още, че цѣлата природа е навсѣкѫде по неговия теркъ. Това е глупости! Той казва още, че той има връзка съ Онзи, Който е направилъ свѣта.” Този човѣкъ, който търси противоречие, ще каже, че всичко това е глупости. Той ще каже: “Азъ разбирамъ да се понаядешъ, да си ушиешъ дрехи, а пъкъ това за звездитѣ и прочие, това не е за насъ.” Така ще каже онзи критикъ. Това не е критика.

 

Когато кажа азъ, че съмъ направенъ по образеца на природата, това показва една връзка. Когато кажа азъ, че съмъ създаденъ по законитѣ на природата, подразбирамъ, че азъ мога и имамъ право да изучавамъ природата и въ малъкъ размѣръ тази природа може да се отразява въ менъ и азъ да я проучавамъ. Азъ не мога да обхвана тази обширна природа, но като съмъ малъкъ образецъ, мога да изучавамъ устройството на вселената. Въ мене има разумъ така, съ който мога да опредѣлямъ дали нѣщата сѫ разумни или не. Като му кажа на човѣка: “Всички сме родени и трѣбва да живѣемъ въ природата”, тогава той ще потвърди. Като му кажа: “Отъ слънцето, отъ хората и прочие, влиза знание въ насъ. И по измѣненията на топлината, свѣтлината и прочие, ние добиваме опитности и ставаме малко по-умни.” Той ще каже: “Да, да.” Това е да говоришъ на единъ простакъ. Нѣкой казва: “Говори ми на единъ разбранъ езикъ.” Мога да говоря. На всички езици говоря азъ, но за да бѫда понятенъ, ще кажа на човѣка: “Азъ имамъ желание да изуча всички езици.” И тогава той ще каже: “Да, да.” Ако му кажа азъ, че мога да говоря и езика на животнитѣ и на растенията, той ще откаже това. Като му кажа, че съмъ се занимавалъ съ ботаника, че еди кой си ботаникъ, еди какъ казалъ. Той ще каже: “Да, да.” Тогава противоречие нѣма да има. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. На религиознитѣ хора лошото е въ това, че тѣ говорятъ на единъ класически езикъ.

 

Когато синътъ говори на баща си най-учени работи за гравитация, баща му му казва: “Много учена работа е тази!” Въ всичко това има една вѫтрешна красота. Когато синътъ разправя, бащата се чуди. Баща ти е оралъ на нивата и казва: “Има нѣщо въ това дете, азъ съмъ просташка глава.” Бащата се учудва и вижда, че има синътъ му знание. Синътъ му почва да разправя за наукитѣ. Бащата повиква още единъ, който да слуша какво говори синътъ му. И онзи казва: “Какво го пущашъ на училище, малко му е мръднало.”

 

Въ сегашния животъ има две течения. Едно движение сѫществува въ природата, движение на потикъ и едно движение инертно, което спира всѣки единъ потикъ. Това е единъ фактъ констатиранъ. Щомъ се зароди въ тебе единъ потикъ, веднага ще усетишъ едно съпротивление. Ще усетишъ единъ първоначаленъ потикъ и после съпротивление. Това трѣбва да се преодолѣе.

 

MOK_BU_11_3.GIF

 

Въ природата има поляризиране, както при едно махало. Трѣбва да излѣзнешъ отъ тази орбита. Напримѣръ ти искашъ да отидешъ на Месечината. Това е едно законно желание. Но има известно съпротивление.

 

Ако направишъ известенъ апаратъ и той ще има известно съпротивление. И трѣбва да изчислишъ. И трѣбва една възвишена интелигентность, за да изчислишъ съпротивленията, и да ги превъзмогнешъ. Малко се изисква, за да превъзмогнешъ тѣзи съпротивления. Направете правъ пѫть отъ Земята къмъ Луната. Най-първо отивате въ известна посока и като дойде до едно мѣсто, тамъ има известно съпротивление (при Х) и оттамъ ще образувате ѫгълъ. И като минете тази точка, ще вървите по-лесно.

 

Желанията не можете да ги постигнете по права линия. По права линия тѣ сѫ непостижими. Ще ви дамъ едно просто наблюдение. Вие сте човѣкъ, живѣете на земята. Вие сте човѣкъ, който иска пари. Луната е банкеринътъ, а Х е неизвестния. Отивате при този банкеринъ и му казвате: “Искамъ да взема отъ васъ 10 хиляди лева.” Той казва: “Какъ се казвате? Какъ ви е името? Доведете нѣкой, който ви познава.” Това трето лице е Х. Банкеринътъ пита: “Може ли той да стане гарантинъ?” Това, третото лице е съпротивлението. Тогава можете да идете на Месечината. Значи можете да влѣзете въ касата на банкерина и да вземете. Ако не може да намѣрите гарантинъ, банкеринътъ ще ви каже: “Не мога да ви дамъ паритѣ.” Затова не можете да идете на Месечината. И въ всѣко едно такова желание, има такова съпротивление, и въ мисъльта, и въ чувствата е така. Значи, има единъ Х. Значи най-напредъ вървите нагоре, къмъ Бога. Ще имате стремежъ къмъ Бога. За да мислишъ за Бога, това е начинъ за реализиране на нѣщата. Ще дойдешъ до известна точка и следъ това Богъ ще ти даде пѫтя. Той е кредиторъ. Той е гарантътъ. И ти ще реализирашъ желанието си. Безъ този гарантинъ, ти не можешъ да идешъ до Месечината. Щомъ искашъ да идешъ до банкеринътъ, ти трѣбва да се стремишъ къмъ една разумна сила. Щомъ вървишъ по нейнитѣ пѫтища, тя ще те огради. Ще идешъ до Луната безъ никаква катастрофа. Инакъ много пѫти ще си строшишъ главата. Богъ е необходимъ, за да постигнешъ своитѣ желания.

 

Човѣкъ трѣбва да изучава геометрията, зоологията, ботаниката, физиологията, археологията и др. Трѣбва да разбирашъ функциитѣ на тѣлото. Трѣбва да изучавашъ геология, строежа на пластоветѣ. Ти казвашъ: “Твоето име е Иванъ.” Но това още не е познание. Трѣбва да знаешъ и неговия умъ, и неговия характеръ. Приятелство може да се образува съ единъ човѣкъ, който познава твоя умъ и твоето сърдце и при това е добъръ. Каквото каже, направи го. Ако ние не се познаваме, не можемъ да имаме връзка. Следователно, познанството или приятелството зависи отъ оная, естествената постановка: да се познаваме. Като се познаваме, ще имаме естественитѣ връзки. А щомъ не се познаваме, ще имаме нещастие въ живота.

 

Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, да бѫде любвеобиленъ, да има Любовь къмъ Бога, после трѣбва да има вложено това, което изучава. Т.е. да се стреми да реализира нѣщата, тѣ да добиятъ една форма. Това е постижение. Значи, мислитѣ, чувствата и действията на човѣка всѣкога трѣбва да се реализиратъ. Това е животътъ. Въ реализирането на мислитѣ, чувствата и волята е проявата на живота. Щомъ нѣма мисли, щомъ нѣма чувства и волеви действия, тогава нѣма животъ. Съединени, всички стремежи на хората трѣбва да даватъ потикъ къмъ идеалния животъ. А идеалниятъ животъ е потикъ на всичкитѣ разумни сѫщества.

 

- Само Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

- Въ Истината е скритъ животътъ.

 

8 школна лекция на Младежки Окултенъ класъ.

12.X.1928г., петъкъ,

Изгрѣвъ

 

 

--------------------------
* Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

 

**заради - за

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Законъ за постижение

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×