Jump to content

1928_10_05 Творческата линия на битието / Творческата линия


Ани

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 


ТВОРЧЕСКАТА ЛИНИЯ НА БИТИЕТО

 

5 часа сутриньта

 

MOK_BU_10_1.GIF

 

Какво представлява тази линия? Тя се нарича: Творческа линия на битието. Пѫтьтъ на битието. Пѫтьтъ на живота. Пѫтьтъ на живота не представлява само права линия. Правата линия е само една отсечка отъ едно движение. Която и да е часть отъ тази линия се вижда като права линия, обаче цѣлата е крива линия. Който разбира линията, той ще знае, че тази линия [ще му помогне да] изправи всичко въ себе си. Нѣма нѣщо, което да не се подчини на тази линия. Тя има формата на змия. Когато змията е мъртва,* тя ще се проточи, но щомъ се роди животътъ въ змията, тогава образува тѣзи кривини. Чрезъ тѣзи кривини се образува вече движението. Свиването на мускулитѣ значи, всѣко движение на змията, показва движението, което става вѫтре въ вселената. Тукъ сѫ двата момента: Л.Б. и М.Б. Това сѫ думи, които съдържатъ съкратени истини. Т.Д. и Т.И. Тѣзи двата върха показватъ Божественото Начало. Две Божествени начала, които творятъ, които създаватъ всичко въ Вселената. Значи, съ тѣхъ е започналъ първиятъ импулсъ на творчеството. А, Т.Д. - това е вече това, което е вече създадено, което има форма. Реализиране на творчеството. Тѣзи огънати мѣста показватъ реализиране на Божественото Битие, това което Богъ е създалъ.

 

Всѣки единъ човѣкъ може да се роди само въ една долина, а не на единъ върхъ. Когато говоримъ за Небето, ние разбираме тѣзи планински върхове, а когато говоримъ за земния животъ, ние разбираме една низина, една долина. Т.Д. не може да се образува отъ Л.Б., не може да се създаде безъ Божествения принципъ. Въ Л.Б. тукъ се създава Т.Д. Т.Д. е пакъ върхъ, обратенъ върхъ. Л.Б. е първото нѣщо, което се създава въ едно разумно сѫщество. То е желанието.

 

MOK_BU_10_2.GIF

 

Ти се събуждашъ, въ тебе се заражда желание да станешъ. Но не си станалъ още. Този моментъ на желанието е проява на чувствата. Но, ако въ твоя умъ не се роди една права мисъль не може да има посока на движението. Ти искашъ да станешъ, но трѣбва да идешъ нѣкѫде. Да има движение. Л.Б. е пробуждане, а М.Б. е посока - да идешъ на другия върхъ. Въ леглото се образува хоризонтално положение. И въ тебе се заражда една мисълъ да станешъ. Не ти се спи. Пробудишъ се. Щомъ опредѣлишъ отъ коя страна на леглото трѣбва да станешъ, ставашъ. Ако твоето легло е отъ къмъ стената, то ти нѣма да слѣзешъ отъ къмъ стената. Даже и да туришъ леглото средъ стаята, може да направишъ опитъ да слѣзнешъ отъ дѣсната страна. Такова желание ще имашъ. Но нѣкой пѫть ще имашъ желанието да слѣзнешъ отъ лѣвата страна. Не можешъ да си дадешъ отчетъ защо искашъ да слѣзнешъ отъ лѣвата страна. Тогава значи положителнитѣ сили на тѣлото сѫ отъ лѣво. Ако слѣзнешъ отъ лѣво, силитѣ течатъ отъ Л.Б. къмъ М.Б. Или слизашъ отъ дѣсно, тогава силитѣ течатъ отъ М.Б. къмъ Л.Б. Тази линия наподобява змия. Змията винаги е представлявала емблема на животъ. Змията е емблема на творческата линия на битието. Който не може да разбере тази линия, не може да разбере известни основни окултни истини. Въ окултната наука си служатъ съ тази линия.

 

Въ тази фигура има хоризонтална плоскость С и отвесната линия Д. Въ дадения случай отвесната линия Д показва само стремежа, естественото желание, а С показва посоката. До тази отвесна линия трѣбва да се движи направо. Сѫщевременно С показва крайния предѣлъ на това движение. Щомъ излѣзнешъ догоре, тази линия ще се отклонява.

 

Плоскостьта С се нарича линия на разумностьта. Линията Д е волева линия, а С е която трѣбва да се преодолѣе. Тя е линия на разумностьта. Следователно, ако имате вие воля, въ дадения случай Д е волята на човѣка. Тази воля не може да се прояви, ако нѣма разумность. Защото волята трѣбва да има посока на движение. Ако нѣмаше тази линия С, то нѣмашъ посока на движение. И следователно, волята не може да се прояви. Отъ чисто философско гледище, ти, за да си създадешъ характеръ, трѣбва да имашъ предъ видъ казаното. Много пѫти не могатъ да се постигнатъ желанията, защото нѣмашъ никаква опредѣлена идея. Щомъ не е опредѣлена идеята, тя не може да се реализира. Въ древната философия сѫ говорили за безформения свѣтъ, за да отвлекатъ вниманието отъ многото образи, които сѫществуватъ. Многото образи раздвоява[тъ] вниманието. Имашъ много работи и не можешъ да си изберешъ. Гледашъ на една страна, гледашъ на друга страна, гледашъ, гледашъ и само си въртишъ главата. И тия хора, които си въртятъ главата, това показва, че на много мѣста гледатъ. Щомъ човѣкъ избере известенъ предметъ, той тръгва въ известна посока.

 

Вземете жеравитѣ, когато тѣ минаватъ, като дойдатъ до едно мѣсто, после се повдигатъ. Защо? Защото чувствуватъ,че предъ тѣхъ има единъ планински върхъ. И веднага съ окото опредѣлятъ, че сѫ се издигнали надъ този върхъ. И тогава пакъ поематъ хоризонталното движение. Когато чо-вѣкъ има нѣкоя велика цѣль, той трѣбва да се повърти малко. Ходи изъ стаята си, въобще се движи. Щомъ се покаже на това високо мѣсто, може да си избере желанието. Сега тръгва, почва движението. Следователно, за всѣко движение трѣбва да опредѣлите посоката - да направишъ изборъ. Ти казвашъ: “Искамъ да стана!” Казвашъ си още: “Какво ще правя като стана?” Ако си студентъ по математика, като станешъ,започвашъ да учишъ. Ако си художникъ, ще вземешъ четката да работишъ. Ако си дърводѣлецъ, ще вземешъ теслата да работишъ. Тогава идеята вече може да се реализира.

 

Следователно Л.Б. това е първиятъ импулсъ - събуждането. Четете ли М.Б., това е първиятъ резултатъ, първиятъ плодъ, който се придобива, защото Л.Б. има стремежъ къмъ М.Б. М.Б. е вѣренъ, разумность. Не само трѣбва да имашъ воля, но трѣбва да имашъ посока, разумность, съ която ще се реализиратъ твоитѣ желания. Затова всѣки човѣкъ трѣбва да има два върха; затова човѣкъ има две очи, две уши и две ноздри. И тогава лѣвото око на човѣка е око на желанията, на волята. То е волево око. Ти пожелаешъ, но пожеланието не е сила, то е само единъ импулсъ. Но този импулсъ има едно съпротивление С, което ние всѣкога въ даденъ случай посрещаме. Съпротивлението на дадена идея, това показва, че посоката на нашето движение не е още опредѣлена. И когато не е опредѣлена посоката ви, тогава усещаме известно съпротивление. И когато нѣкой те хипнотизира, той трѣбва да премахне посоката на движението. И когато го отнеме, въ ума остава само желанието и тогава [си] само въ полухипнотическо състояние.

 

Да допуснемъ, че искате да станете хора учени, добри и силни. Но казвате: “Животътъ нѣма смисълъ.” Ти живѣешъ, имашъ нужда да се хранишъ, да правишъ движения. Но казвашъ: “Тези движения, това хранене защо ви сѫ?” Ти не искашъ да станешъ, цѣлъ день лежишъ на гърба си. И това го казватъ: “Философствашъ.” А що е философствуване? Онѣзи философствуватъ, които нѣматъ посока на движението. Който е падналъ и не може да стане, какво философствува? Напримѣръ нѣкой казва: “Изкълчихъ си крака!” И после казва: “Дано не дойде нѣкой.” И онзи, който е падналъ и чувствува, че неговитѣ крака не сѫ изкълчени, той може да стане. На кѫде? На горе. А онзи, на когото краката сѫ изкълчени, той не може да отиде навсѣкѫде. Следователно, неговитѣ желания не могатъ да се реализиратъ.

 

Всѣки първиченъ импулсъ, който действува въ душата ти, той си има своя опредѣлена посока. Не тургай преграда на тази посока на движението. Ти никога не казвай, че твоятъ животъ нѣма смисълъ. Не, твоятъ животъ има смисълъ, защото инакъ не може да се прояви. Ако го спрешъ, въ този случай ти ще заприличашъ на единъ инвалидъ. Но природата не създава инвалиди. Инвалидитѣ сѫ създадени отъ хората. Следователно грѣхътъ, който е влѣзълъ, това е първата причина за инвалидство. Грѣхътъ това е линията на инвалида. Когато съгрѣшишъ, тогава животътъ нѣма смисълъ. Но роди се желание у тебе да поправишъ погрѣшката. И тогава животътъ ти пакъ добива смисълъ. Щомъ съгрѣшишъ, въ тебе ще се яви тъга, недоволство, понеже ти тогава спирашъ Божествения принципъ, спирашъ Божественото. Това състояние показва, че Божественото въ тебе се стреми да премахне въ тебе препятствието. И докога ще трае страданието? Докато се махне [стената] на съпротивлението - плоскостьта на съпротивлението.

 

И като се махне съпротивлението, ще се образува огъването. Да се огънешъ, това значи да тръгнешъ. И ще се образуватъ два върха: Л.Б. и М.Б. Тѣ образуватъ едно огъване. Огънатото показва само посоката на движението. И ако това движение иде отъ две противоположни страни, тогава огъването е опасно. Ако огъването отъ Л.Б. е къмъ М.Б. тогава е добре. Но ако две противоположни течения отъ Л.Б. и М.Б. едновременно слизатъ къмъ Т.Д. тогава никоя работа не става. Когато огъването е неестествено, ние имаме полукрѫгъ. Щомъ се образува полукрѫгъ, то е едно неестествено движение. Полукрѫгътъ се образува по единствената причина, че движенията отъ двата върха отиватъ къмъ една точка. Това показва, че животътъ не върви нормално. Ако Земята изправи оста си, ако тя получи чистъ и светъ животъ, тогава единъ день Земята ще се освѣтлява отвсѣкѫде. Природата показва, че е напълно възможно да се освѣтлява Земята отъ всѣкѫде. Да кажемъ, че Месечината и Слънцето се намиратъ на еднаква линия. И Слънцето освѣтлява отъ едната страна, а Месечината отъ другата страна. Следователно Земята е освѣтлена тогава отъ дветѣ страни. Само че, въ този случай въпросътъ е, че половината Земя се освѣтлява отъ Слънцето, а другата половина - отъ Месечината. Земята никога не може […] пълна тъмнота. Но единъ день ще бѫде възможно Земята да бѫде едновременно освѣтлена отъ Слънцето отъ всѣкѫде. Това сѫ символи, които трѣбва да се предаватъ.

 

Тази змиеобразна линия е линия на движение. Христосъ казва: “Да бѫдете хитри като змиитѣ.” Т.е. трѣбва да имашъ посока на движение. Змията нѣма крака, значи тя се движи съвсемъ безъ крака. Когато кажемъ: безъ крака, у васъ се заражда една идея, че то е едно неестествено ходене. Неестественото ходене, това е отклонение на движението. Значи идеята отъ правата посока на своето движение се е отклонила. Краката на човѣка сѫ две успоредни линии и това показва, че движението на човѣка е вече разумно. Посоката на двата крака показва разумностьта. Защото краката на човѣка сѫ успоредни. Когато стѫпвашъ на двата си крака, то ти вече седишъ на единъ разуменъ принципъ. Можешъ да разчиташъ и да работишъ. Трѣбва да кажешъ тогава: “Мога да работя вече. И всичко, каквото желае Богъ, мога да го постигна!” Тѣзи думи ще кажешъ, когато стъпишъ на краката си. Затова не трѣбва да се обезсърдчавашъ. Щомъ се обезсърдчишъ, ти ще се намѣришъ на гърба си въ духовния свѣтъ, тогава ти си вече инвалидъ. И трѣбва да чакашъ нѣкой съ тарга да те носи. И единиятъ отпредъ, а другиятъ отзадъ ще те носятъ. Всѣки единъ човѣкъ, който носятъ на тарга, какъвъ човѣкъ е?

 

MOK_BU_10_3.GIF

 

Лѣвиятъ кракъ наричате Л.Б., а дѣсния кракъ М.Б., тогава става ЛЕБЕ и МЕБЕ. Ще кажешъ: “Какво ще придобия като произнасямъ тѣзи думи?” - Известенъ пѫть на вашето движение. Проектирайте една стена, тогава получаваме следното: тукъ има Л.Н. Ти казвашъ: “Невъзможность”. Това е Вавилонска кула. Вавилонската кула бѣше поставена въ долината - Т.Д. И Невидимиятъ свѣтъ дойде да премахне това противоречие, защото щѣше да спре цѣлата култура. Хората искаха да премахнатъ страданията. И понеже Невидимиятъ свѣтъ не искаше да воюва съ тѣхъ, каза: “Да имъ размѣся езицитѣ, да изгубятъ разумностьта.” И тогава всички езици се размѣсиха и напуснаха работата си върху градежа на кулата нагоре. Божествената енергия, която дойде, ги разпръсна навсѣкѫде и всички почнаха да оратъ, да пишатъ и пр.

 

И сега градятъ хората кулата, сѣятъ, обработватъ земята. По цѣлата земя енергията работи. И понѣкой пѫть и вие имате желание да направите една кула. Като поетъ и младъ искашъ да напишешъ едно голѣмо съчинение. И на всички езици да се преведе съчинението ви. То е Вавилонската кула. Обаче дойде Божественото, измѣсти кулата. Ти станешъ работникъ, вземешъ чука и почвашъ да работишъ. Ще работишъ единъ занаятъ, втори, трети. Рекохъ, сега не си на правата мисъль. Като поетъ ще кажешъ тъй: “О, планини високи и долини дълбоки.” Вѣрно е, че планината е висока, а долината дълбока. Да се качишъ на високитѣ планини е мѫчно, а да слизашъ въ долина дълбока е опасно. Високитѣ планински върхове ще ги скачишъ съ долинитѣ. Нѣма да туришъ препятствие на своя животъ. Ти искашъ да станешъ философъ. Това е малка частица отъ живота. Искашъ да станешъ поетъ. И това е само малка частица отъ живота. Философията седи въ това: щомъ премахнешъ причинитѣ на нѣкои последствия, последствията не идватъ. Това е философията.

 

Това, тази философия има своето приложение. Напримѣръ ти страдашъ, то е едно последствие. Отмахни причинитѣ на страданието и страданието ще изчезне. Понеже страданието е едно последствие, то това следствие си има своята причина. Премахни я. Ти сега задавашъ въпроса: “Какъ да я премахна? Азъ съмъ невежа.” Невежеството е следствие. Отмахни причинитѣ на незнанието и незнанието ще изчезне. То е правото мислене въ свѣта. Ти казвашъ: “Азъ съмъ невежа, трѣбва да уча.” Учението не разрешава въпроса. Защо си невежа? Ти ще намѣришъ причинитѣ на невежеството и тогава ще се роди въ тебе импулсъ. Трѣбва да се яви въ тебе любовь къмъ знанието, любовь къмъ мѫдростьта. Ти не можешъ да се учишъ, докато нѣмашъ любовь къмъ мѫдростьта. Като ще я имашъ, ти вече тургашъ основата на истинската наука, която можешъ да занесешъ въ всичкитѣ свѣтове. Любовьта къмъ мѫдростьта ще роди въ тебе знанието. И щомъ добиешъ това знание, ти вече влизашъ, вървишъ по правилната посока на движението, която природата е опредѣлила.

 

(Всички братя и сестри бѣха донесли чаши съ вода.) Защо ви сѫ чашитѣ? Какво трѣбва да правите съ това съдържание? Тази вода казва: “Понеже ме налѣхте въ чашата, да ме изхвърлите на земята не искамъ; да ме полѣете на цвѣтята не искамъ; при Бога да ме пратите не искамъ; въ училище да се уча не искамъ; при хората да ме пратите не искамъ.” Тя казва: “Ще намѣришъ такова мѣсто за мене, че азъ да бѫда въ безопасно положение.” Какво ще правите сега съ водата? Да кажемъ, решавате, да кажемъ, да я опитате. Но на колко глътки? Въ природата има единъ ритмусъ, вие още не сте опредѣлили каква е тежестьта на една глътка вода. Вие не сте правили опитъ върху това. И когато вземешъ една глътка вода, усещашъ една приятность. Това показва, че тази глътка хармонизира цѣлото ви тѣло. Затова хората казватъ: “Първата хапка е най-сладка.” А пъкъ то е понеже първата хапка ти си откѫсналъ умѣрено голѣма и затова е хубава. А втората хапка ти си я отчупилъ по-голѣма, проявилъ си лакомия и затова даже можешъ да се задавишъ. Сега всички вдигнете чашитѣ си и ще пренесете чашитѣ до устнитѣ и ще кажете: Л.Б., М.Б., Т.Д.(творчески дела), но нѣма да гълтате. Следъ това ще вземете една разумна глътка. Това може да правите, когато имате неразположение и се намѣрите въ безизходно психическо състояние. Всѣкога трѣбва образъ, формула, начинъ на движение и мисъль. Трѣбва да се образува въ човѣка желание и посока на движение. И това желание трѣбва да бѫде разумно. Желанието трѣбва да се постигне. Щомъ се постигне желанието, тогава има разумность. Щомъ желанието е постижимо, тогава има разумность.

 

Всѣко желание, всѣко движение въ природата, неприривни сѫ. Защото природата нѣма прекѫсване. Щомъ се реализира едно желание, ще се роди друго желание. И съ тѣзи желания и съ тѣзи постижения се гради зданието на живота. Когато проявявашъ едно желание и съ постигането му, ти поставяшъ единъ камъкъ на зданието. Когато човѣкъ казва: това не трѣбва, онова не трѣбва, той съ това събаря. Чисти желания и чисти мисли трѣбва да се постигнатъ, трѣбва да се реализиратъ. Всѣко желание, което не се постига, то е нечисто желание. И всѣка мисъль, която се постига, е чиста. Следователно, постигнатитѣ желания и мисли сѫ чисти, а непостигнатитѣ желания и мисли не сѫ чисти. Какво трѣбва да правимъ съ несноснитѣ, съ лошитѣ мисли и желания? Рекохъ, постигни чиститѣ си желания и мисли и ще се премахнатъ лошитѣ мисли и лошитѣ желания. Нѣкой човѣкъ иска да те удари съ дърво, дай му единъ самунъ хлѣбъ и сирене и му кажи: “Заповядайте!” Тогава той седи и веднага се разположи и казва: “Ще ме извинишъ.” И после казва: “Отъ кѫде си?” Ще се запознаете. Става то причина да реализира той своитѣ желания. Дай му посока на движението. И той тогава ще ти каже: “От кѫде си ти? Много ми е приятно, че се срещнахме.” Ти му дадешъ посока на движение. Когато единъ човѣкъ е виновенъ, той е разбойникъ. Той е вдигналъ сопа и търси нѣкого. Има едно желание и търси да го постигне. Вдига сопата и казва: “Дай тукъ хлѣба!” Азъ трѣбва да му туря хлѣбъ и сирене и веднага това неприятното разположение на духа му изчезва.

 

А подпушването трѣбва да се избѣгва. Това става като дадешъ посока на движение на неорганизираното вѫтре въ тебе, но разумна посока. Въ дадения моментъ ще имашъ само едно желание, а не много желания. Въ дадения моментъ ще имашъ едно желание да реализирашъ и като го постигнешъ, тогава второ желание. И пакъ като го постигнешъ, реализирашъ, после друго желание и т.н. И тогава ти си въ връзка съ Божествената воля. (Всички държатъ чашата въ дѣсната рѫка и произнасятъ: “М.Б” и после въ лѣвата рѫка и се произнася: “Л.Б.” после се държи въ дѣсната рѫка исе произнася: “М.Б., Л.Б., М.Б., Т.И. и Т.Д.) и се изпива една глътка (творческо добро). Всички тѣзи букви ще се превърнатъ, тѣ си иматъ смисълъ.

 

Сега тази формула: “Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината” представлява само половината отъ формулата. Съ горната формула ви давамъ само половината отъ съдържанието на творческата линия. Трѣбва още едно изречение да се образува цѣлия крѫгъ. Една капка и хиляди капки иматъ единъ и сѫщъ животъ. Водата представлява чистота. Водата е чистия животъ. Сега ще изпиете тази вода. Ако хвърлите тази вода, утре ще хвърлишъ и знанието, мѫдростьта и прочие. Каквото остане въ чашата, насила ще го изпиете. Съ тази лекция всички безъ изключение ще израстнете на единъ милиметъръ.

 

Две нѣща сѫ потрѣбни: воля и разумность. Желание и разумность. Когато волята не е разумна, тя не е воля. Когато змията ухапе опашката си, това значи съвършенство. Божествената планина има два върха. Защо много ваши желания не се реализиратъ? Всѣко желание, което нѣма посока, не може да се реализира. За да се реализира, трѣбва да има область за реализиране. И двата върха сѫ еднакво високи, но Л.Б. върха се вижда по-високъ понеже е по-далечъ. Онази часть отъ линията, която е по-дебела е по-близо, а по-тънката е подалечъ. Въ тази линия има нѣщо приятно и страшно, защото е линия, която сѫществува въ природата.

 

Веждитѣ на човѣка въ какъвъ размѣръ сѫ? Тѣ сѫ сѫщата линия. И долната часть на носа е пакъ проекция на сѫщата линия.

 

Никога не сте пили вода друга, така разумно както днесъ!

 

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

- Въ Истината е скритъ Животътъ!

 

7 лекция на Младежки Окултенъ класъ

 5.X.1928 г., петъкъ,

Изгревъ

 

 

 

 

--------------
* Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ по смисълъ, на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Творческа линия

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Какво представя кривата линия на фигура първа? — Творческа линия на Битието, пѫть на Битието, или пѫть на живота. Значи, пѫтьтъ на живота не е права, а крива линия.

1928-10-05-19_fig1.png

Правата линия представя малка отсѣчка отъ кривата. Значи, най малката часть отъ кривата линия е права. Цѣлата линия, обаче, е крива. Който може да чете по нея, ще разбере пѫтя, по който е вървѣлъ, и самъ ще се учи отъ това, което е миналъ и преживѣлъ. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество се подчинява на законитѣ, по които се образува кривата линия. По форма, кривата линия прилича на змията. Когато е мъртва, змията се изправя и образува права линия. При свиване и разпущане на мускулитѣ, змията се движи и върви напредъ. Такова движение сѫществува и въ вселената. При движението, което става въ вселената, забелязваме два момента: възходещи — ЛБ и МБ и низходещи — ТД и ТИ. Възходещитѣ моменти представятъ Божествени начала, които творятъ, т. е. създаватъ всичко въ вселената, а низходещитѣ — реализиране на Божественото, т. е. проявенитѣ и въплътени форми.

Слизането на човѣка на земята не е нищо друго, освенъ слизане въ долина. Земята представя животъ въ долината, а небето — животъ на планинскитѣ върхове. Не можешъ да живѣешъ на земята, безъ да си слѣзълъ въ долина и безъ да си разбралъ живота на низината. Качването по върховетѣ подразбира пробуждане на човѣшката душа. Щомъ се пробуди, човѣкъ опредѣля посоката на своето движение. Посоката се опредѣля отъ мисъльта, а мисъльта е правата линия на движението. Значи, на върха ЛБ човѣкъ се пробужда и отправя мисъльта си къмъ върха МБ — посока на движение на неговата мисъль. Обаче, човѣкъ не може да остане завинаги на върховетѣ. Той пожелава да слѣзе въ низината на живота, да приложи мисъльта си и да реализира своето желание.

Казахме, че кривата линия, която има змиевидна форма, представя творческата линия на Битието. Следователно, можемъ да кажемъ, че змията е символъ на творческата линия на Битието.

1928-10-05-19_fig2.png

Който не разбира смисъла на тази линия, не може да се домогне до Божественитѣ истини. Въ кривата линия виждаме две посоки: АС — хоризонтална и ВД — отвесна. Хоризонталната линия показва посоката на човѣшкия стремежъ, а отвесната — самия стремежъ. Хоризонталната посока, означена съ правата АС, представя линия на разумностьта, а отвесната — ВД представя линия на волята. Волята не може да се прояви безъ разумность. Съ други думи казано, волята не може да се прояви безъ права посока на движение. Човѣкъ не може да се стреми къмъ реализиране на известна идея, ако нѣма опредѣлена посока, по която трѣбва да върви идеята. Една идея подразбира една посока. Ето защо, когато иска да реализира дадена идея, човѣкъ трѣбва да концентрира вниманието си въ една посока, да не се раздвоява. Много образи, много идеи разсѣйватъ съзнанието, и човѣкъ гледа въ много посоки, не знае коя отъ тѣхъ да хване. Щомъ спре вниманието си върху единъ образъ, човѣкъ взима известна посока и се движи съзнателно. Така постѫпватъ всички хора, които се движатъ къмъ велика цель. Докато поематъ опредѣлената посока, тѣ се движатъ, мислятъ, решаватъ. Решатъ ли веднъжъ, тѣ политватъ нагоре, къмъ върха на своята цель, и неотклонно следватъ опредѣления пѫть.

И тъй, всѣко движение подразбира опредѣлена посока. Желанието е движение, а движението е свързано съ опредѣлена посока. Нѣкой желае да стане отъ леглото си, но се запитва, какво трѣбва да прави. Ако си студентъ по математика, ще решавашъ задачи; ако си художникъ, ще вземешъ четката да рисувашъ; ако си музикантъ, ще свиришъ; ако си дърводѣлецъ, ще строишъ, ще дѣлашъ съ инструментитѣ си и т. н. Като си слѣзълъ на земята, ще желаешъ да постигнешъ нѣщо, т. е. ще проявишъ воля, съ която ще реализиратъ желанието си; колкото по-силно е желанието ти, толкова по голѣмо съпротивление ще срѣщашъ на пѫтя си. Щомъ махнешъ съпротивлението, ти тръгвашъ въ права посока и въ скоро време реализирашъ желанието си. Колкото по-голѣмо е било препятствието, което си преодолялъ, толкова по-лесно ще реализирашъ желанието си. Нѣкой иска да стане ученъ, добъръ, силенъ, но не прави усилия да преодолѣе мѫчнотиитѣ на живота си. Помнете: човѣкъ не може да постигне желанията си, ако не работи съзнателно върху себе си, да премахне всички външни и вѫтрешни препятствия.

Всѣки първиченъ импулсъ, който действува въ човѣшката душа, има опредѣлена посока и движение. Щомъ е така, никога не поставяй препятствие на тази посока и на това движение. Никога не казвай, че животътъ ти нѣма смисълъ. Щомъ си дошълъ на земята, животътъ ти има смисълъ. Ако спрешъ живота си, ти самъ се осакатявашъ, ставашъ инвалидъ. Не се чуди следъ това, защо природата създава инвалиди. Хората създаватъ инвалидитѣ, а не природата. Грѣхътъ прави човѣка инвалидъ. Животътъ се обезсмисля, когато човѣкъ грѣши. Яви ли се въ тебе желание да изправишъ погрѣшкитѣ си, животътъ ти отново се осмисля. Всѣко недоволство въ човѣка показва, че той е поставилъ преграда на пѫтя на Божественото въ себе си. Докато не махне тази преграда, недоволството ще виси надъ главата му като мечъ. Следователно, докато плоскостьта на съпротивлението не се махне отъ пѫтя на даденъ човѣкъ, той всѣкога ще се намира подъ тормоза на недоволството и мѫчението. Щомъ се освободи отъ недоволството, той се огъва и тръгва напредъ. Огъването показва, че човѣкъ образува върхове въ живота си — върховетѣ ЛБ и МБ. Ако огъването върви по посока ЛБ къмъ МБ, човѣкъ е въ безопасность, той излиза на добъръ пѫть. Обаче, върви ли въ две противоположни посоки, огъването е опасно, защото има възможность да слѣзе неочаквано въ долинитѣ ТД и ТИ. Всѣко неестествено огъване води къмъ катастрофа. Мислете върху буквитѣ ЛБ и МБ, ТД и ТИ, като символи въ живота.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ живота на земята, недоволни сѫ отъ него; мнозина искатъ да отидатъ на друга планета, при други условия. Засега това е невъзможно. Докато човѣкъ не стане на земята чистъ и светъ, на никаква планета не може да отиде. Задачата на всѣки човѣкъ, дошълъ на земята, е да води чистъ и светъ животъ, да съдействува за изправяне на осьта на земята. Единъ день, когато осьта на земята се изправи, тя ще се освѣтява отъ всички страни. Днесъ земята се освѣтява презъ деня отъ слънцето, а презъ нощьта — отъ луната. Въ бѫдеще тя ще се освѣтява отъ слънцето, и то отъ всички страни. Това сѫ символи, които трѣбва да се преведатъ въ вашия животъ, да се осмислятъ и използуватъ.

Христосъ казва: „Бѫдете умни като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ.“ Думата „змия, змиевидна линия“ е взета като символъ на движение. Змията се движи безъ крака. Това движение е неестествено за човѣка. То представя отклонение отъ правилния пѫть на движение. Човѣкъ се движи съ крака, които иматъ успоредна посока. Успореднитѣ линии сѫ символъ на разумность. Значи, движението на човѣка е разумно. Като стѫпи на краката си, човѣкъ трѣбва да каже: Мога да работя, и всичко, каквото Богъ желае отъ мене, ще го направя. Стѫпвашъ ли на краката си и свободно вървишъ напредъ, ти си самостоятеленъ човѣкъ и разчиташъ на себе си. Трѣбва ли следъ това да се обезсърдчавашъ? Който се движи свободно и стѫпва леко на краката си, нѣма право да се обезсърдчава. Щомъ се обезсърдчи, той става инвалидъ въ духовния свѣтъ и очаква на чужда помощь. Пазете се отъ мисъльта, другитѣ хора да ви помагатъ. Доброволно тѣ могатъ да ви се притичатъ на помощь, но безъ вие сами да изисквате и очаквате тѣхната помощь. Лѣвиятъ и дѣсниятъ кракъ представятъ двата върха, между които човѣкъ се движи. Ако вложи въ себе си мисъльта, че не може самъ да се движи, той поставя между двата върха преграда, която слиза къмъ долината ТД — фиг. 1. Тази преграда наричаме Вавилонска кула — кула на невъзможнитѣ нѣща.

За да не спре развитието на човѣчеството, да не попрѣчи на неговата култура, разумниятъ свѣтъ си постави задачата да премахне тази кула, т. е. да махне препятствието, което човѣкъ е поставилъ на пѫтя си. Защо се създаде Вавилонската кула? — Защото хората искаха по неестественъ начинъ да премахнатъ страданията отъ пѫтя си. Разумниятъ свѣтъ не искаше да се бори съ тѣхъ, и затова размѣси езицитѣ имъ, да изгубятъ възможность да се разбиратъ. Хората не се разбиратъ, когато изгубятъ разумностьта си. Божествената енергия разпръсна онѣзи, които строеха кулата, и тя остана незавършена. Следъ това тѣ започнаха да оратъ и копаятъ, да сѣятъ, да учатъ, да пишатъ и т. н. Хората и до днесъ още вършатъ сѫщата работа. Божествената енергия работи между тѣхъ и ги подтиква къмъ дейность. И сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ старата идея — да построятъ кула, подобна на Вавилонската.

Виждате младъ поетъ и писатель, пише едно голѣмо съчинение, иска да се преведе на всички езици, да стане известенъ на цѣлия свѣтъ. Това е Вавилонската кула. Но ще дойде Божественото, ще размѣси езицитѣ, и кулата ще остане незавършена. Какво ще прави поетътъ при това положение? Ще вземе лопата и мотика и ще започне да работи. Днесъ ще изучава единъ занаятъ, утре — другъ, докато влѣзе въ правия пѫть на живота. Като поетъ, ще възпѣва върховетѣ и долинитѣ и ще пише: О, планини високи, долини дълбоки! Мѫчно се качва човѣкъ по планинскитѣ върхове, мѫчно слиза и въ дълбокитѣ долини — и едното, и другото е свързано съ опасности. За да избѣгнете опасноститѣ, ще свържете върховетѣ съ долинитѣ, нѣма да поставяте прегради между тѣхъ. Не туряйте никакви препятствия на пѫтя си, за да избѣгвате лошитѣ последствия въ живота. Махнете причинитѣ, които водятъ къмъ лоши последствия, за да избѣгнете самитѣ последствия. Въ това се заключава философията на живота. Следователно, когато нѣкой се оплаква отъ страданията, казвамъ: Махни причинитѣ за страданието, и последното само по себе си ще изчезне. — Невежа съмъ. — Махни причинитѣ за невежеството, и ще ти се дадатъ условия да станешъ ученъ. Обикни мѫдростьта, знанието и свѣтлината, и ти ще станешъ ученъ човѣкъ. Знанието дава възможность на човѣка да върви въ правия пѫть на живота.

Като ученици, вие трѣбва да следите движенията си, да бѫдатъ разумни. Дето е разумностьта, тамъ е творчеството; дето е разумностьта, тамъ процеситѣ сѫ непреривни. Въ природата не сѫществува никакво прекѫсване. Щомъ се реализира едно желание, ражда се второ, трето и т. н. Въ тѣзи постижения, именно, се гради зданието на бѫдещия животъ. Който не работи и се отказва да реализира желанията си, той самъ събаря сградата, която нѣкога е започналъ да гради. Всѣко чисто и красиво желание, всѣка чиста и свѣтла мисъль трѣбва да се реализиратъ. Тѣ сѫ постижими. Само нечиститѣ мисли, чувства и желания сѫ непостижими и не трѣбва да се реализиратъ. Какво трѣбва да правите съ лошитѣ си мисли и желания? Като се стремите да реализирате чиститѣ си мисли и желания, нечиститѣ сами по себе си ще се махнатъ.

Представете си, че нѣкой вашъ неприятель иска да ви бие, да си отмъсти за нѣщо. Щомъ видите, че той приближава къмъ васъ съ тояга, веднага му дайте единъ хлѣбъ. Като види прѣсния и топълъ хлѣбъ, той веднага туря тоягата на земята и казва: Ще ме извинишъ, щѣхъ да направя една глупость. Той взима хлѣба въ рѫката си и благодари, че чрезъ него може да се освободи отъ лошото си желание. Значи, хлѣбътъ му даде нова посока на движение. Тъй щото, изпаднете ли въ лошо разположение, дайте нова посока на неорганизиранитѣ енергии въ себе си. Новата посока трѣбва да бѫде естествена и разумна. За да не изпадате въ лошо разположение на духа си, не се стремете да реализирате всичкитѣ си желания изведнъжъ. Като реализирате едно желание, тогава ще реализирате второ, после трето и т. н. Това значи, да се стреми човѣкъ къмъ изпълнение на Божията воля.

Две нѣща сѫ нуждни на ученика: воля и разумность. Ако волята не е разумна, тя не е истинска. Защо понѣкога човѣкъ не може да реализира известно свое желание? — Защото желанието му е лишено отъ посока на движение. Безъ посока на движение, човѣкъ не може да реализира нито едно желание, нито една своя идея. Той трѣбва да се движи змиеобразно, за да има опредѣлена область на действие. И веждитѣ на човѣка представятъ два планински върха. Тѣ символизиратъ известенъ брой енергии, съ опредѣлена посока на движение. Долната линия на носа, която образува ноздритѣ, сѫщо се извива змиевидно и образува върхове и долини. Това показва, че тази линия е творческа — съ нея работи природата навсѣкѫде.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

7. Лекция отъ Учителя, държана на 5 октом-

врий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...