Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_09_28 Правилна обхода къмъ себе и къмъ природата / Обхода къмъ себе си и къмъ природата

София Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 22 януари 2015 - 05:27

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ПРАВИЛНА ОБХОДА КЪМЪ СЕБЕ И

КЪМЪ ПРИРОДАТА

 

5 часа сутриньта

 

Отче  нашъ

 

Азъ вземамъ две думи: “обхода” и “внасяне”. Внасямъ, възвождамъ. Казва се: всичко е възможно. То не е доказано. То се допуща. Или казвате: “Всичко е невъзможно.” Това е едно отричане, но и то не е доказано. Вие казвате: “Всичко е възможно.” На какво основание отгоре? Или казвате: “Всички хора хвъркатъ; или всички хора могатъ да хвъркатъ.” Възможно ли е това? Казвате: “Птицитѣ хвъркатъ.” Сѫщо може да кажете: “Всички хора хвъркатъ.” Каква е разликата между двете твърдения? Или казвате: “Всички птици могатъ да хвъркатъ.” А нѣкой казва: “Всички хора могатъ да хвъркатъ.” Да допуснемъ, че двама ученици отъ първо отделение, единиятъ казва: “Всички птици могатъ да хвъркатъ”, а другиятъ казва: “Всички хора могатъ да хвъркатъ.” Явяватъ се други двама и тѣ казватъ: “Вѣрно е, че всички птици могатъ да хвъркатъ, но не и всички хора могатъ да хвъркатъ.” У малкото пиле има стремежъ да хвърка и хвърка. Обаче малкото дете, като се роди, има ли стремежъ да хвърка? Нѣкой казва: “Всички животни ходятъ и човѣкъ ходи.” Между тѣзи две твърдения има ли противоречие?

 

MOK_BU_9_1.GIF

 

Това е колелото А. Да допуснемъ, че това е воденично колело. И да допуснемъ, че В е течението на една рѣка. Вие правите едно твърдение и казвате: “Колелото може да се върти.” Кога? Когато водата тече отгоре. Когато има това съчетание на нѣщата. Но, когато водата е отбита, колелото може ли да се върти? Значи, колелото може да се върти само при известно съчетание на нѣщата. Ако В е въ движение, тогава и А ще бѫде въ движение. Имате две положения сега: има течение на водата по рѣката и второ, това колело е въ движение. Но дветѣ течения не сѫ еднакви. Рѣката се движи въ права посока, въ плоскость, а колелото около себе си. Защо водата се движи въ плоскость, а колелото - около себе си? Тукъ имате две явления, тази рѣка си е готвила сама пѫтя и върви, а колелото е направено отъ човѣка, турено е за използуване на тази енергия. Следователно, при рѣката имате една интелигентность, която е работила; а при колелото имате друга интелигентность. 

 

Питамъ сега, когато тази рѣка се образуваше, имаше ли предъ видъ това колело? Ни най-малко нѣмаше. Тази първична причина ни най-малко не е мислила за колелото. Въ дадения случай това колело е вметнато въ пѫтя ѝ. Може да се направи едно твърдение, че онзи, който е направилъ рѣката, е ималъ предъ видъ това колело. Това е твърдение само за човѣка. Редъ прояви въ вашия животъ приличатъ на тѣзи движения. Има мисли, които сѫ първични, естествени, природни, вървятъ въ една посока; и после идатъ други мисли, които вие образувате. Тѣ приличатъ на това колело, на колелото А. Онзи, който е направилъ колелото, има известни съображения. Ако това колело е турено, за да извърши своята работа, тогава е на мѣсто неговото въртение. Но ако колелото не извършва своята работа, на мѣсто ли e въртението му? Ако животътъ е колело, значи животътъ има своето предназначение: сърдцето, умътъ, волята на човѣка си иматъ своето предназначение.

 

При обходата винаги подразбираме разумность. Когато кажемъ, че единъ човѣкъ трѣбва да има обхода, подразбираме разумность. Когато се говори за обхода, трѣбва да се подразбиратъ всички условия, при които се намира тази обхода. Да допуснемъ, че това сѫщество, което е създало колелото А, е сѫществото Х. Питамъ сега: отъ дветѣ букви А и В можете ли да опредѣлите степеньта на неговата разумность? Най-напредъ ще изследвате терена на тази рѣка. И после, на какво мѣсто това разумно сѫщество е поставило воденицата? Ако това сѫщество е поставило колелото на такова силно течение, че често колелото се събаря, то тогава това сѫщество не е било много отъ интелигентнитѣ. Значи, това сѫщество само е имало желание да направи на рѣката нѣкѫде какво да е колело и сѫщевременно да използува речната енергия. Но не е избрало сполучливъ начинъ и мѣсто. Значи, отъ положението на А и В може да сѫдите за степеньта на разумностьта на това сѫщество. Ако това сѫщество е направило колелото така, че при всички условия колелото остава незасегнато отъ рѣката, тогава казваме, че това сѫщество е разумно. А когато това колело често се счупва, то тогазъ се подразбира, че неговата интелигентность не е на висока степень.

 

Реката, това е животътъ; това сѫ условията, при които човѣкъ се ражда. Този животъ не зависи отъ васъ; той си върви по права линия, но вие си направете колело. Да допуснемъ, че това колело е вашето тѣло. Тѣлото ви не може да върви съ рѣката заедно. Но по всичката дължина на рѣката има условия да се върти воденицата.

 

Както това колело използува енергията, така и вие трѣбва да използувате живота. “Но трѣбва ли да вървимъ съ живота заедно?” Това е частично разсѫждение, че колелото непременно трѣбва да седи на своето мѣсто и да се върти, да използува тази енергия. Тогава имаме друго едно твърдение. Казваме така: Нѣкой пѫть трѣбва да вървимъ съ течението, а нѣкой пѫть противъ течението. Да вземемъ корабътъ. Той върви по единъ пѫть по течението отъ рѣкитѣ къмъ морето. И отива къмъ морето. Тогава казвашъ: корабътъ трѣбва да върви по течението, защото такива сѫ интереситѣ. Той занася стока нататъкъ. Другъ пѫть той върви противъ течението, защото интереситѣ на хората сѫ такива.

 

Добре. Но ако върви по течението или срещу течението, отъ чисто физическо гледище, каква е разликата? Първия случай харчи по-малко енергия, а втория случай - повече. Когато вървимъ по течението, нѣма да срещаме онова съпротивление, както въ втория случай. Когато преодолявате известни мѫчнотии, вие сте противъ течението. Когато всичко ви върви по единъ естественъ пѫть, тогава сте по течението.
Това е, което хората наричатъ щастие. Тогава приличате на корабъ, който върви по течението. Нѣма никаква съпротива. А когато имате съпротивление, вие сте противъ течението. Ако се върви все съ течението, какво можешъ да свършишъ? Ако отидешъ, не можешъ да се върнешъ. И тогава какво добивашъ? Ако слезнешъ, не можешъ да се качишъ. Какво добивашъ? Да кажемъ, че имате нѣща на трети етажъ. Вие слизате и не може да се качите. Тогава нѣмате придобивка отъ слизането. Придобивка има само когато човѣкъ може да слѣзне и да се качи.

 

Та рекохъ, когато срещнете известно препятствие въ живота, тогава трѣбва да прегледате физическата енергия. Въ нѣкой случай вие сте въ съгласие съ силитѣ около васъ, вашитѣ интереси и интереситѣ на природата сѫ въ съгласие. Но нѣкой пѫть вашитѣ сили и силитѣ на природата ще вървятъ въ точно противоположни посоки. Напримѣръ баща ви, който пише писмо да си дойдете, но духа вѣтъръ. Ти, възъ основа на писмото на баща си, тръгвашъ, макаръ и да духа вѣтъръ. Има ли престѫпление въ това? Забелѣжете, че и природнитѣ течения всѣкога не вървятъ въ една и сѫща посока. И колелата на природата се въртятъ навсѣкѫде. Нѣкой пѫть се въртятъ отъ дѣсно къмъ лѣво, а другъ пѫть виждашъ, че се въртятъ отъ лѣво къмъ дѣсно. Има воденици, на които водата иде отъ горе; а има воденици на които водата иде отъ долу. Хората използуватъ и горното течение и долното течение.

 

Разумната природа си има свой моралъ или свои научни постѫпки. Тя е разпределила нѣщата по известенъ пѫть и съобразно законитѣ, които тя е поставила, тѣ работятъ. Човѣкъ, като дойде на Земята, е въ съгласие съ силитѣ на природата, но понѣкой пѫть не е въ съгласие и тогава се заражда известна временна борба между човѣка и природата. Понѣкой пѫть вь тази борба човѣкъ е побѣдитель; а понѣкой пѫть природата е побѣдитель. Но въ повечето случаи, природата всѣкога остава побѣдитель. Да допуснемъ, че човѣкъ върви противъ течението на една рѣка. Тогава той ще похарчи по-голѣма сила. Азъ искамъ да ви наведа на тази основна мисъль на действията и противодействията, които се посрещатъ въ човѣшкия духъ. Нѣкой пѫть мислите ви сѫ постижими и задачитѣ лесно се решаватъ; а нѣкой пѫть дойдете до известно положение, дето мисловия процесъ се спѫва. И имате противодействие. Когато срещнете едно противодействие въ живота си, какво трѣбва да направите? Трѣбва да усилите вашитѣ сили. Затова казвамъ, че човѣкъ трѣбва да има характеръ.

 

Да допуснемъ простия примеръ, че вие обещавате да посетите вашия приятель следъ 10 дена, въ вторникъ. Тръгвате отъ дома си въ 9 часа и вие ще бѫдете тамъ въ 10 часа. Но въ това време излиза буря, завалява снѣгъ и дъждъ и ако вие отложите, може да се извините. И ще кажете: “Понеже имаше буря, валеше снѣгъ и дъждъ, азъ закъснѣхъ малко.” Ако вие отложите, вашиятъ приятель може да разсъждава за вашия характеръ. Именно, че вие сте човѣкъ, който не обича да се бори съ мѫчнотиитѣ на живота. Ако времето се оправи, ще пристигнете може би къмъ 11 часа. Тогава ще кажете на вашия приятель: “Извинете, азъ имахъ всичката добра воля, но времето стана причина да закъснѣя.” Когато нѣкое противодействие се явява въ природата, напримѣръ дойдатъ нѣкои пороища, тѣ могатъ да повредятъ на колелото. Тази рѣка има ли нѣкакво лошо разположение къмъ колелото, нѣщо нарочно намислено? Не, но то е съвпадение. Нѣкой пѫть дойде порой и повреди колелото. Трѣбва ли да се каже: “Тази рѣка е взела на око това колело.” При такива разсѫждения, че рѣката има лошо разположение къмъ колелото, тогава се раждатъ известни суевѣрия. Тогава се раждатъ въ живота известни погрѣшни заключения между вѫтрешния и външния свѣтъ.

 

Когато между външния свѣтъ (подразбираме този, естествения свѣтъ) и васъ има разногласие, това подразбира, че вие не сте проучили нѣщата. Рѣката трѣбва да изучава колелото. Но на първичното сѫщество е безразлично кои колела ще се туратъ на пѫтя ѝ. То нѣма предвидъ воденицата. Това сѫщество може да нѣма предъ видъ терена, дърветата, тревицитѣ, които живѣятъ на тази мѣстность. Но тукъ не е имала предъ видъ воденицитѣ, тази рѣка е нѣмала предъ видъ колелото. Поне колелото нѣма нужда отъ вода. То не може да пие вода. То не се нуждае отъ водата. Нѣкой ще каже: “Необходима е водата за моето колело.” Необходима ли е водата за това колело? Не е необходима. За не[го] е безразлично. Тази вода е необходима за васъ. Колелото ще каже: “Ако се въртя или не се въртя, за менъ е все едно. Ако се въртя, азъ ще се изтрия и ще остарея. А ако не се въртя, ще живѣя повече.” Когато вие използувате естественитѣ сили, които сѫ дадени, трѣбва да знаете, че има известни желания, като тѣзи колела, които сѫ механически. Не е необходимо да си направите нѣкоя воденица. Воденичаритѣ въобще много малко живѣятъ. Сѫдбата на онзи воденичарь не е толкова завидна. Неговитѣ дробове се напълватъ само съ паспалъ[1]. Азъ не съмъ видѣлъ единъ воденичарь свестенъ. Повечето отъ тѣхъ сѫ пияници. И въ воденицата чуватъ постоянно еднообразно тракъ-тракъ-тракъ-тракъ. И най-после този човѣкъ отъ нищо не се интересува. Ще купи малко вино или ракия, за да си даде една вѫтрешна утѣха.

 

И мнозина отъ васъ, които търсите развлечение, приличатъ на воденичари и каквото постига воденичарьтъ, това ще постигне и той. Каквото и да облече напременно паспалътъ ще го засегне. Сѫдбата на воденичара не е много отъ завиднитѣ. Но питамъ, тази сѫдба отъ природата ли е турена? Не. Тази сѫдба е направена отъ човѣка. Въ Божествения свѣтъ нѣма воденици. Въ Божествения свѣтъ нѣма такива камъни. Воденицитѣ сѫ измислени отъ ада. И само на Земята може да има воденици и хречели[2]. Воденицитѣ представляватъ живота въ неговата най-груба форма. Тѣ представляватъ достижението, до което човѣкъ е достигналъ.

 

По въпроса за обходата ще кажа следното, ако азъ намѣря достатъчно воденици по вашия пѫть, тогава ще се произнеса за вашата културность. Че вие сте културенъ. Тази култура е култура, но тя не е отъ първокласнитѣ култури. Азъ ще намѣря, че има известна дисхармония вѫтре въ характера на човѣка.

 

Сега ще ви приведа това. Тази воденица може да сравнимъ съ стомаха. И работата на воденицата ще сравнимъ съ чувството “храносмилане”. Въ природата стомахътъ заема мѣстото на една воденица. И казватъ: “Моята воденица не мели.” Ако вие накарате стомаха си да мѣли житото по сѫщия начинъ, както воденичарьтъ мели житото, тогава непременно въ живота си ще имате много болести и страдания. Казвате: “Стомахътъ ми не смѣли храната.” Вие не трѣбва да мелите храната така, както воденичарьтъ мели житото. Новитѣ наблюдения показватъ, че храносмилането се разваля отъ противоположни мисли и желания, когато у човѣка има лакомство[3] и желание да се удоволствува чрезмѣрно, тогава винаги неговиятъ стомахъ не работи правилно. А щомъ стомахътъ не работи правилно, той указва голѣмо влияние върху мозъчната система. Тогава проявата на умствения животъ не може да бѫде нормална и човѣкъ тогава не може да бѫде здравъ. Щомъ стомахътъ е анормаленъ, ще бѫде анормаленъ и човѣшкиятъ умъ. Има едно съответствие между стомаха и мисъльта. А щомъ има известна малка анормалность между стомаха и ума, тогава ще има анормалность и въ обходата на човѣка.

 

Рекохъ сега, на пръвъ погледъ дадена енергия трѣбва добре да се използува. Воденицата трѣбва да се построи разумно и да служи само за нуждитѣ на хората, а не за тѣхнитѣ печалби. Щомъ едно предприятие е като основна печалба, веднага се измѣня и цѣлия ходъ на работитѣ. Докато човѣкъ живѣе въ свѣта, той е пратенъ да живѣе и да работи. И ако прави така, дотогава всичко върви добре. Но когато човѣкъ иска да бѫде щастливъ на Земята, да се удоволствува, тогава цѣлиятъ ходъ на живота се измѣня.

 

Тогава кое положение е по-хубаво: на корабника ли или на воденичаря? На кого положението е по-мѫчно? Въ сравнение, положението на онзи, който върви съ кораба си, е по-приятно. И той ще има своитѣ мѫчнотии, но неговото положение, като се движи по дължината на цѣлата рѣка, е по-приятно отъ положението на воденичаря, който седи забитъ като колъ. Следователно вие нѣма да заемате въ живота положението като воденицата, нѣма да мислите, че сте воденица.

 

Трѣбва да има една обмѣна при използуването на мѫчнотиитѣ вѫтре въ природата. Положението на човѣка Х напълно зависи отъ неговата воденица. Сега, като срещна Х, мога да сѫдя по него, върви ли добре воденицата, безъ да съмъ гледалъ воденицата. Ще гледамъ дали човѣкътъ Х добре е облеченъ, дали е бодъръ, дали е веселъ? И веднага ще си направя заключението. Ако той е облѣченъ добре, ако има хубава шапка и е веселъ, тогава воденицата върви. Между него и воденицата има известно съотношение. Сѫщиятъ законъ може да го преведемъ: виждамъ, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвамъ, че воденицата ви е развалена. Вие казвате: “Нѣмамъ разположение, условията ми не сѫ добри.” Тогава рекохъ: “Воденицата ви не върви.” Или казано на съвременен езикъ: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. Нѣма небетчии[4], после келевото[5]се чупи често и после, воденичарьтъ, когото сме турили… Голѣмъ ремонтъ изисква воденицата, трѣбва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, азъ казвамъ: има нѣщо въ воденицата. Не, че всичко е въ воденицата. Ако човѣкъ е разположенъ, тогава рекохъ, неговата воденица върви добре. Та рекохъ, трѣбва да държите въ изправность вашата стомашна система.

 

Когато азъ говоря за поритѣ, споредъ моитѣ наблюдения, отъ поритѣ и човѣшката кожа зависи какво ще бѫде състоянието на воденицата. Кожата винаги опредѣля състоянието на човѣка. Опредѣля какво ще бѫде състоянието на стомаха. Когато поритѣ на човѣшката кожа сѫ отворени и енергиитѣ на природата се вливатъ и тогава положението на стомаха е добро. Поритѣ, това сѫ отверстия, презъ които природата влива своята енергия вѫтре въ организма. Всѣка пора е единъ каналъ, презъ който природата влива своитѣ сили въ човѣшкия организъмъ. И когато това вливане е правилно, тогава можемъ да кажемъ, че човѣкъ се намира въ нормално състояние. Човѣкъ, щомъ стане сутринь, най-първо трѣбва да мисли за тѣлото, дали вливането отъ силитѣ, отъ живата разумна природа е правилно. И дали тѣ влизатъ презъ всички отверстия, презъ всички канали въ тѣлото. Дали всички тѣзи канали се намиратъ въ изправно положение.

 

За бѫдещата култура, първото нѣщо, съ което човѣкъ трѣбва да започне своето самовъзпитание, то е храната, храносмилането. Човѣкъ трѣбва да започне съ стомашната система, ако иска нормално да развие своя мозъкъ, своитѣ чувства. За да се проявятъ чувствата и мислитѣ у човѣка, тѣ сѫ зависими отъ храносмилателната система. Не, че тя ги ражда, но ако нашето храносмилане не върви правилно, тогава и нашето умствено и морално възприятие ще бѫде слабо. И ще имаме изопачени схващания за природата и за околнитѣ. Нѣкой казва: “Не съмъ разположенъ днесъ да говоря съ хората.” Защо не е разположенъ? Единъ американски проповедникъ започналъ да говори въ проповѣдитѣ си много лошо за живота. Той казва: “Свѣтътъ е лудница. Вие ще идете въ ада. Никой отъ васъ нѣма да се спаси.” Неговитѣ пасоми го пратили въ болницата за лѣкуване. Лѣкарьтъ въ болницата му направилъ промивка на стомаха 3-4 пѫти съ топла вода нѣколко килограма. И следъ това, като се връща отъ болницата, проповѣдва една отлична лекция за любовьта и приятелството, братството. По-рано тѣзи киселини въ стомаха му сѫ били причината на отрицанието. Нѣкой казва: “Изопачи се моя характеръ.” Това е когато имашъ киселини въ стомаха си. Затова се явява нужда и отъ постенето. Постенето е за пречистване на стомаха. Нѣма да ядешъ. Спри воденицата да я премиешъ, да промиешъ всичкитѣ нечистотии, които произвеждатъ тѣзи неприятности.

 

Когато срещате едно препятствие въ живота си, ще разглеждате дали тѣзи препятствия сѫ вънъ или вѫтре въ васъ. Та въ това отношение, разумната човѣшка мисъль може да изправи всичкитѣ погрѣшки въ свѣта. Изправянето на погрѣшката се отнася само до насъ. Съ изправянето на погрѣшката ще бѫде по-добре за насъ. Понеже ще бѫдемъ въ по-малки стълкновения съ окрѫжающата среда, съ самата природа. Да кажемъ, че ставате сутринь и вие сте песимистъ и казвате: ”Днесъ нѣма да ми върви.” Ако има доста вещества, набрани въ вашия стомахъ и вѫтре въ стомаха се образува ферментация, това ще се отрази на вашия умъ. Да кажемъ, че вие следвате по математика или естественитѣ науки или по химия, дето трѣбва по-сериозна мисъль. Азъ ви казвамъ, че този день, ако се явите на изпитъ, ще се замъгли ума ви; вие ще забравите формулитѣ и ще се забъркате и ще ви скѫсатъ на изпита. Коя е причината за забавянето? - Вашиятъ стомахъ. Когато у човѣка храносмилателната система не функционира правилно, тогава човѣкъ става много раздразнителенъ и страхливъ, нѣма доверие въ себе си. Всички онѣзи, които сѫ смѣли и иматъ довѣрие въ себе си, тѣ иматъ отлична храносмилателна система. У тѣхъ стомахътъ е здравъ.

 

Подъ думата “храносмилателна система”, разбирамъ основата на физическия животъ. Когато Богъ, природата сѫ я положили, човѣкъ не трѣбва да изгуби тази основа. При това не трѣбва бързо да ядете. Всѣкога сдъвквайте добре храната си. Да кажемъ, че ядете грозде. Вие само превъртате гроздето съ езика си и го глътнете цѣло съ семкитѣ. Извадете семкитѣ навънъ, ако искате правилно да се храните. И после, сдъвквайте хубаво кората на гроздето, така съ многото витамини. Вие ядете неправилно и после казвате: “Тежко ми е. Имамъ уроки.” Вие вземете 1,2,3 зърна, семкитѣ из[вадете] и сдъвчете добре зърната. Направете опитъ. Вие казвате: “Нѣма време.” Човѣкъ, който бързо яде, бързо умира. За закуска сутринта трѣбва да ви вземе най-малко 25 минути, половинъ часъ е естествено. После 40 минути или единъ часъ за обѣдъ.И половинъ часъ за вечеря. Това ще бѫдатъ за васъ свещени часове. Ако нѣкой ви наблюдава, какъ бързо ядете, ще ви каже съ колко време ще се измѣни положението ви. Така ще ядете било круши, било ябълки, било грозде и пр.

 

Сѫщиятъ законъ ще приведемъ и за вѫтрешния животъ: когато дойдатъ чувства, мисли и желания, не ги наслоявайте въ васъ. Сдъвчете хубаво това желание, което ви дойде, или посадете това желание да израстне, да даде своя плодъ; и следъ като опитате плода му, ще видите какво ще правите съ семкитѣ. Ако плодътъ му е красивъ, тогава посадете това растение. Но ако плодътъ му не е добъръ, не го посѣвайте. Дойде ви нѣкоя мисъль, опитайте плода. Ако плодътъ е красивъ, тогава посейте второ растение, трето растение и т.н. И тогава ще създадете въ себе си характеръ. И човѣкътъ се цени споредъ неговитѣ мисли и желания. Но и повече човѣкъ се цени и споредъ неговото ядене. Нѣкой пѫть е приятно да гледашъ единъ човѣкъ, който яде красиво. Нѣкой пѫть, като ядешъ, е музика. Нѣкой, като яде, не е лакомъ, но има музика въ яденето му. Човѣкъ, като яде, трѣбва да разбира смисъла на живота.

 

Азъ, като съзная [...], ще кажа: “Ти много ме обичашъ, ти жертвувашъ толкова за мене. Азъ ще ти дамъ всички условия, като дойдешъ при мене, и азъ ще направя една жертва за тебе.” Изваждамъ една ябълка и казвамъ ѝ: “Колко си красива, какво самоотричане имашъ! Каква жертва правишъ! И на тебе ще дамъ всички условия.” Да допуснемъ, че нѣкой пѫть обичаме и кокошчица. Печена кокошчица. И на нея ще кажа: “Ти заради менъ умре. Но и на тебе азъ ще дамъ всички условия.” Разумниятъ човѣкъ така трѣбва да прави. И когато ти се хранишъ съ жито, съ хлѣбъ и не вземашъ предъ видъ страданията, които житото е прекарало за тебе, не вземашъ предъ видъ тѣхната жертва, тогава ще дойде обратниятъ процесъ. Въ житото е скрито Божественото, въ житото Богъ се пробужда и ти казва: “Ти познавашъ ли, че и ти ще бѫдешъ на мое мѣсто? Тебе ти е приятно сега, но и ти ще бѫдешъ сдъвканъ, ще дойдешъ до смъртьта.” Що е смъртьта? И тя те е хванала и те дъвче. Има смърть, която е благородна. Следъ като те сдъвче, този ангелъ ще ти каже: “Ще извинявашъ, азъ ще ти дамъ условия да растешъ и пакъ наново ще те пратя въ свѣта.” Този ангелъ може да каже това, а може и да не го каже.

 

Разумниятъ човѣкъ на Новата култура трѣбва да се спре при акта на храненето и трѣбва да се помоли. Въ какво седи молитвата? Не да плача азъ за житото. Азъ му казвамъ: “Много добъръ примеръ ми давашъ. И азъ желая да бѫда като тебе.” И после казвамъ на житното зърно: “Като влезешъ въ мене, мнозина въ менъ нѣматъ това учение и вѫтре въ менъ държа своитѣ проповѣди и вѫтре трѣбва да имъ говоря.” И казвамъ на всички слуги: “Слушайте проповедьта на този проповедникъ, защото и той иде отъ далечъ.” И ако човѣкъ се храни по такъвъ начинъ, той ще внесе новъ елементъ вѫтре въ живота си. И щастието на човѣка зависи отъ неговото ядене. Ако знае човѣкъ какъ да яде, той може да бѫде щастливъ човѣкъ.

 

Всѣки човѣкъ трѣбва да почне отъ материалния свѣтъ, после да работи въ свѣта на мислитѣ и чувствата, додето дойде до онзи, дълбокия свѣтъ. Нѣкои отъ васъ сѫ изучили храносмилането. Съвременнитѣ физиолози изучаватъ храносмилането. Ако единъ салонъ се измива и се употрѣбява много вода, тогава какво показва това? За този нашъ салонъ можемъ да употрѣбимъ две бурета или едно буре вода или половинъ буре. Въ първия случай, да кажемъ, че салонътъ е много каленъ. Това показва, че ученицитѣ не държатъ много чисто. А ако се употрѣби при измиване на салона четвъртъ буре, това показва, че салонътъ е много чистъ. Ако се излива много жлъчка въ храносмилателната система, това показва, че тя не работи добре. Колкото по-малко жлъчка се излива, толкова по-добре. Колкото повече енергия употрѣбяваме за известна работа, това показва, че сме толкова по-глупави. И колкото по-малко енергия употрѣбяваме, толкова сме по-умни. Хабенето на енергията показва степеньта на човѣшката интелигентность. Трѣбва да икономисваме нейнитѣ сили, на природата. Природата не е разточителна. Въ нея има изобилие, но нѣма никаква разточителность.

 

Да ви наведа единъ примѣръ. Представете си, че имате деца, момиченца и момченца. Майката е замесила хлѣбъ и турила е питата, заровила я е въ огнището. Момченцето постоянно хленчи, хленчи: “Хлѣбъ, хлѣбъ!” Детето като плаче, питата ще се опече ли? Плачътъ ще ускори ли опичането? Вие казвате: “Това дете е много глупаво.” И ако вие имате едно желание и това желание не се е сбѫднало и вие плачете: “Мамо хлѣбъ, мамо хлѣбъ!” Какво принасяте на печенето? Нищо. Добре, умната майка ето какво ще направи. Тя, като тури питата, ще извади децата въ градината, защото тѣ, като седатъ при питата, ще плачатъ. Тя ще имъ даде да поливатъ градината, да се занимава умътъ имъ съ нѣщо и ще имъ каже: “Азъ пратихъ питата на гости у баба ви, тамъ ще седи половинъ часъ. И питата после, като се върне, ще похлопа на вратата.” Детето ще пита: “Хлопа се, питата дали се връща отъ бабата?” Сега питата не ходи въ букваленъ смисълъ до бабата, но въ преносенъ смисълъ ходи. Въ нея става известенъ процесъ на обмѣна на веществата. По сѫщия законъ, като отиде нѣкой при баба си, не става ли обмѣна между неговитѣ чувства и чувствата на баба му? Та и вие, като имате известно желание, което не се е сбѫднало, ще кажете на вашето желание: “Питата отиде при баба ни,” ще почакате и като извадите питата отъ огъня, ще имате отлично познание. И ако плачете съ четири реда сълзи, ще считамъ, че не сте умни. Рекохъ, питата е още при баба си. И желанията ходятъ при баба си. И човѣшкитѣ мисли ходятъ при дѣдо си. Известно желание, трѣбва да мине по единъ Божественъ пѫть. То трѣбва да изходи цѣлъ Божественъ крѫгъ. И ако чакате, тогава ще го имате, но ако не чакате, то това желание ще мине и ще си замине.

 

За хубавото и красивото въ свѣта е необходимо една отлична стомашна система. И чувствата на човѣка сѫ свързани съ стомаха. Когато стомахътъ се разстрои, цѣлиятъ животъ се намира въ едно анормално състояние. И нѣма другъ органъ, който да упражнява такова голѣмо влияние както стомашната система.

 

Бѫдете доволни. Да знаете добре да се обхождате съ себе си. Знае ли човѣкъ добре да се обхожда съ себе си, той ще знае добре да се обхожда и съ другитѣ.

 

За следующия пѫть всѣки единъ отъ васъ ще си донесе по една чашка, чайна чашка и тази чашка ще бѫде пълна съ вода. Ще направимъ единъ опитъ. Онѣзи, които нѣматъ 
чаша, ще седатъ прави, а онѣзи, които иматъ чаша, ще седатъ. Водата да бѫде студена и чашата да бѫде единъ пръстъ или два сантиметра или близо единъ сантиметъръ празна. Можете ли да предвидите какъвъ ще бѫде опитътъ? Ще направимъ единъ малъкъ опитъ.

 

Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!
 

 

6 лекция на Младежки Окултенъ класъ,

 

  28 септемврий 1928г., петъкъ,

 

  Изгрѣвъ

 

-------------------
[1] паспалъ (гр.) - брашнянъ прахъ въ воденица, полепналъ по околнитѣ предмети
[2] хречели - възможно да е отъ хромелъ - водениченъ камъкъ, ръчна мелница отъ два камъка и една дръжка
[3] Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ по смисълъ, на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто

[4] небетчия - (ар.-тур.) мливаръ, който чака редъ на воденицата

[5] келево - (тур.) дървенъ валякъ на кладенецъ, на чакръкъ и др.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 16 март 2017 - 06:52

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Обхода къмъ себе си и къмъ природата





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt