Jump to content
Ани

1928_09_21 Всичко е възможно / Възможни нѣща

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО

 

5 часа сутриньта

 

Отче нашъ

 

На какво се дължи изкуството? Когато нѣкой иска да рисува, той иска да даде изразъ, ще рисува нѣкои линии. Да кажемъ, че искате да дадете изразъ на човѣшкото лице и рисувате тази фигура. Това лице красиво ли е? Той нарисувалъ нѣколко прави линии, но той трѣбва да ги превърне въ криви линии, за да се нарисува красиво лице. Значи, въ живота не може да се върви по една права посока. 

 

MOK_BU_8_1.GIF

 

Имате линията АВ. Известна точка С се проектира нагоре. И ако нейната сила не се намалява, то тя ще отива до безконечность нагоре по права линия. Но понеже тази точка, като се движи по пространството, се влияе отъ други тѣла и постоянно губи отъ своята сила и затова се отклонява. И тогава ние имаме ѫгълъ на падането. Ѫгълътъ на падането е равенъ на ѫгъла на възлизането.

 

MOK_BU_8_2.GIF

 

            Вие искате да приложите, нѣкой пѫть искате да се движите въ права посока. Щомъ срещнемъ известно съпротивление, то можемъ ли тогава да го приложимъ въ неговата пълнота. Да кажемъ, че сте слуга или учитель [въ] нѣкоя гимназия или въ нѣкоя прогимназия и направите нѣкоя погрѣшка. Каква е вѣроятностьта да кажете истината? Но като знаете, че щомъ кажете истината ще ви уволнятъ. Можете ли да опредѣлите какъ ще изкажете истината? Да кажемъ, че сте изгубили вашето равновесие и сте ударили единъ ученикъ и сте му строшили рѫката. Ще кажете ли вие истината като учитель? Каква е вѣроятностьта да кажете истината? Може да се опредѣлятъ причинитѣ защо учительтъ е ударилъ и счупилъ рѫката на ученика. Това не е случайно, има си своитѣ причини. Има хора, които всѣкога те предизвикватъ и не можешъ да се въздържашъ, а пъкъ има нѣкои хора, които по никой начинъ не може да ги ударишъ. Всичкитѣ предмети значи, не произвеждатъ еднакво въздействие. Да допуснемъ, че се приближавате до известна тежесть. До два кѫса желѣзо отъ по единъ килограмъ. Но едното желѣзо нагорещено, а другото е студено. Второто желѣзо ще го бутнете съ крака си, ще го помѣстите, а другото желѣзо, което е нагорещено до хиляда градуса, ще го прекрачите ли? - Не, ще го заобиколите. Защо? Защото то съдържа известна сила въ себе си. Та, ако вие се обхождате съ единъ човѣкъ по единъ начинъ, а съ другъ по другъ начинъ, то зависи отъ вѫтрешната сила на онѣзи хора.

 

Единъ учитель, за да има уважение къмъ васъ, трѣбва да има свѣтлина въ вашия умъ. И ако ученикътъ не е нагорещенъ хубаво, учительтъ ще го побутне. Где е вината? Въ учителя ли или въ ученика? Това е сега горниятъ изводъ. Нѣкой предметъ, ако го заобиколишъ, а другъ предметъ бутвашъ. То защо трѣбва да заобиколишъ първия предметъ? Защото има една температура отъ хиляда градуса. А пъкъ ти едва можешъ да изтърпишъ 40-50 градуса топлина. Следователно твоятъ кракъ може да се стопи и за да се предпазишъ, трѣбваше да заобиколишъ. А защо прескочи другото желѣзо? “Защото трѣбваше да съкратя пѫтя си.” И понеже този предметъ не представляваше препятствие за твоето ходене, ти мина презъ него.

    Кога постѫпкитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ красиви: когато сѫ по права линия или когато сѫ по крива линия? Когато ние пишемъ за прави или криви линии ние подразбираме отношение къмъ известни посоки, къмъ известни принципи.

 

Да кажемъ, че тѣлото В радиира. Линиитѣ надолу отъ В, да кажемъ, че сѫ радиуси. Когато този радиусъ изгуби своята сила и дойде до крайния предѣлъ на своята интенсивность, какво става съ движението? Т.е. когато това движение срещне съпротивление, какво става съ това движение? Повръща се пакъ къмъ същия предметъ. Напримѣръ като срещне една преграда, посоката на правата линия ще се измѣни. Радиусътъ,* следъ като пристигне до известно препятствие, ще се върне ли до първия пѫть?

 

Да допуснемъ, че тази енергия сега излиза по единъ каналъ. По този каналъ излиза енергия отъ точката С до точката А. При А има единъ каналъ В, който отива нагоре. Представете си, че щомъ дойде енергията по канала до А, то не може да се върне по сѫщия каналъ. Понеже той е пъленъ. Постоянно иде енергията и затова ще се върне по другъ каналъ. Представете си, че тази енергия тръгва и запълва цѣлото това пространство отъ С. Напорътъ е колкова голѣмъ, че тази енергия не може да се върне презъ А. А ще се върне презъ точката В, понеже каналътъ В е празенъ. Но допуснете, че всичкитѣ канали сѫ пълни, нѣма празенъ каналъ. Тогава какво ще стане? Ще стане разпръскване на тази енергия.

 

MOK_BU_8_3.GIF

 

Това става съ житното зърно. То, като поникне, разпръсква се тази, излишната енергия и излиза навънъ. Житното зърно има зародишъ въ себе си. Часть отъ енергията ще се даде на природата. Има две противоположни течения въ прородата: едно течение отъ житното зърно навънъ и друго течение отъ природата навѫтре. Следователно всѣкога при една загуба имате шансъ да спечелите. Та когато кажете: “Изгубихъ своитѣ идеи.” - Не, не сте изгубили своитѣ идеи, но напрежението на вашитѣ идеи трѣбва да иде въ природата. И тази черупка, съ която сте заобиколени, този моралъ, съ който сте живѣли досега, стария моралъ, този вѫтрешенъ напоръ ще се разчупи и ако вие се уплашите и ако въ дадения случай не може да използувате външната енергия, то ще дойде гниене и тогава това семе не е поникнало. А ако използувате, тогава колкото изгубите, толкова и ще спечелите. А печалбата ще бѫде опитность, която ще добиете. А това ще бѫде плюсъ.

 

Значи има изтичане на енергията отъ центъра, къмъ периферията и друго течение отъ периферията къмъ центъра. Има едно течение отъ душата на човѣка къмъ Бога и друго течение отъ Духа на Първичната причина къмъ душата на човѣка. Високо интелигентниятъ човѣкъ, моралниятъ човѣкъ използува тѣзи две възможности и щомъ ги използува, имате единъ благороден човѣкъ. Тогава всичкитѣ енергии въ него вървятъ по правиленъ пѫть. Това сѫ две течения, съ които трѣбва да работимъ при нашето самовъзпитание. Това е цѣла наука. Това се отнася за вашитѣ чувства, за вашитѣ мисли и прочие. И всѣкога може да приложите това.  

 

Нѣкой пѫть сте намръщени, иде ви да избухнете. Ти казвашъ: “Иде ми да се пръсна.” Хубаво е. Но трѣбва да знаешъ и да се съберешъ. Ако не знаешъ да се съберешъ, не се пръскай. Къмъ кой процесъ спада пръскането? Пръскането съответствува на дѣлението. Ако не знаешъ да делишъ, нѣма да знаешъ и да събирашъ. Можешъ да събирашъ само това, което си разделилъ. Въ сегашнитѣ аритметически правила се почва съ събиране и после съ деление. Едно и едно равно на две. Но въ сѫщность процесътъ на делението трѣбва да е предшествувалъ процеса на събирането. И въ вашето минало вие сте делили, но сте забравили, че сте делили. Въ друго нѣкое прераждане се явявате като малко дете и сте забравили, че сте делили. И тогава ви каратъ да събирате трудоветѣ отъ вашитѣ деления. Това деление може да е изразъ на вашия разуменъ или неразуменъ животъ.

 

И пита това дете: “Защо трѣбва да събирамъ?” Този учитель е практиченъ, той казва: “Подъ тази круша има три круши и подъ другата круша има 4 круши, я ги събери, колко круши се събраха?” - “Седемь круши.” -“Добре. Тури ги въ кошницата.” Пита го сега учительтъ: “За колко време можешъ да изядешъ крушитѣ?” Допуснете, че всѣка една круша е по половинъ кило голѣма. Седемь круши правятъ три и половинъ кила. Учительтъ пита Иванъ: “За колко време можешъ да ги изядешъ?” И следъ като ги изядешъ, каква енергия ще извадишъ отъ тѣзи круши за живота си? Ако изядешъ 7 круши, знаете ли каква работа може да извършите? За бѫдеще хората ще дойдатъ до това. Точно специфична работа можешъ да свършишъ, като си ги изялъ. И ако изядете 7 ябълки, точно специфична работа можешъ да свършишъ. Съ енергията на ябълкитѣ не може да извършите това, което може да извършите съ крушитѣ. Този въпросъ е психологически сплетенъ.   

 

Представете си, че имате 7 души художници, но тѣ сѫ единъ отъ другъ по-талантливи. Следъ като дойдете въ съприкосновение съ тѣзи 7 души, какво влияние ще произведатъ върху васъ? Ти ще се въодушевишъ да рисувашъ. И тѣзи 7 души ще почнатъ да те корегиратъ. Срещнешъ после 7 души поети, единъ отъ другъ по-талантливи. Ти досега не си писалъ поезия, но веднага тѣзи поети ще ти придадатъ своето разположение и веднага ще почнешъ да пишешъ стихове. Единъ ще те корегира, като дойде вториятъ и той ще те корегира, после третиятъ и т.н. до седмия. И ти вече ще приличашъ на единъ поетъ донѣкѫде. Или да допуснемъ, че 7 души музиканти срещнешъ или 7 души религиозни хора. Всичкитѣ тези хора ще упражнятъ известно влияние и ще ти предадатъ своитѣ качества. Всѣки день вие попадате подъ влиянието на тѣзи музиканти, художници и пр. Тѣзи енергии, които ви идатъ, могатъ да бѫдатъ видими и невидими. Ти казвашъ: “Иде ми една идея.” Тази идея може да бѫде отъ нѣкое сѫщество по-разумно, тя иде отъ нѣкой разуменъ центъръ. Това сѫщество е отъ единъ другъ континентъ. Може да е отъ Невидимия свѣтъ. Пространството не упражнява никакво влияние. Правата мисълъ на по-разумнитѣ сѫщества се движи по-бързо.

 

Представете си, че вие живѣете на Земята и може да се движите съ бързината на слънчевата свѣтлина. И тогава сутриньта, като станете, за 8 минути сте на Слънцето и после пакъ впрегнете вашата каруца и сте пакъ на Земята. А ако се движите съ бързината на биволска кола, ще ви трѣбватъ нѣколко милиона години, а ако се движите съ бързината на единъ бързъ тренъ, ще ви трѣбватъ отъ земята до Слънцето 250 години. Бързината съкратява пространството. Невъзможнитѣ нѣща за биволската кола сѫ възможни за трена. И още по-възможни за свѣтлината, за човѣшката мисъль. Невъзможното за свѣтлината е възможно за човѣшката мисъль. Това, което е невъзможно за единъ, е възможно [...].

 

Не тургай преграда за време и пространство. За днесъ може да не е възможно, но следъ милиони години може да е възможно. Ако нѣкой каже: “Това е възможно за мене за милиони години.” Азъ подразбирамъ, че това сѫщество не е толкова напреднало. А за единъ ангелъ е възможно веднага. А за единъ човѣкъ е невъзможно следъ хиляди години. А за нѣкой философъ е възможно за следъ нѣколко минути. Това, което е възможно за човѣшката мисъль, то може да се реализира. Не тургай “днесъ” или “утре”, кажи: “Възможно е!” Не тургай “днесъ” или “утре” и то ще се реализира. Когато кажешъ, че не е възможно, ти се обезсилвашъ.

 

Искашъ да станешъ поетъ, ако кажешъ: “За сега е невъзможно”, ти се обезсилвашъ. Кажи: “Възможно е!” Като казваме, че всѣка една мисъль е свѣтлина, ние подразбираме енергиитѣ, които излизатъ отъ Първичната Причина, отъ Бога. Богъ ви казва нѣщо отвѫтре. А ти казвашъ: “Тази работа е невъзможна за мене!” Тогава Богъ казва това на другиго. Не въздействувайте на Божественитѣ мисли. Кажи: “Мога да хвръкна! Криле ще ми изникнатъ. Мога да стана светия, като ангелъ!” Нѣкой казва: “Мога да изгоря.” При неправил но горение има изгаряне, а при правилното горение нѣма изгаряне. Ще кажешъ: “Мога да горя, безъ да изгарямъ.” Не тургайте мисъль за умиране. То е крива мисъль. Това е човѣшкото, което спѫва вашето развитие.

 

Следователно приложението: при всѣка ваша мисъль турете положителна мисъль! Като кажешъ: “Мога да бѫда музикантъ,” и веднага ще почувствувашъ известна радость. Това е достатъчно. Може да не си такъвъ музикантъ сега. Онзи, който свири, ще почувствува известна малка радость. И вие сега може да почувствувате известна малка радость въ васъ, безъ да си свирилъ. И онзи музикантъ, който е свирилъ на сцената, на естрадата, той е работилъ цѣлъ день и дошълъ надвечерь онзи, който е работилъ само единъ часъ. И като кажешъ: “възможно е” и ти ще приемешъ толкозъ, колкото и онзи, който е работилъ цѣлъ день. Какво противоречие може да има въ това?

 

Та въ доброто време и пространство нѣма. Кога се проектира времето? На физическото поле време и пространство има. Можешъ да станешъ музикантъ сега. Има деца, които се раждатъ музиканти. Едно дете се е родило гений и съ много малко упражнение свири както онзи, който е свирилъ 30 години. Какъ ще си го обясните това? По силата на тѣхната вѣра, но не вѣра, която се колебае. А при силата на разумната вѣра, че у Бога всичко е възможно! Когато ние не даваме никаква отпора на Божественитѣ нѣща и оставимъ тѣ да се реализиратъ, тогава всичко е възможно!

 

Онѣзи работници на новата епоха трѣбва да иматъ тази положителна мисъль, която да нѣма обратни въздействия. А сега имате известни идеи и ако ви турятъ на изпитъ, колко души ще издържите? Напримѣръ ако ви ударятъ по 25 удари по задницата или ако ви кажатъ, че ще ви убиятъ, колко души ще издържите? Хубаво. Ако вие разберете този Божественъ законъ, може да направите тѣлото си съ такава голѣма бързина на вибрациитѣ, та когато нѣкой ви бие, ще каже: “Азъ не искамъ да го бия, нека другъ да дойде.” И следъ като станешъ, той ще каже: “Още единъ пѫть не искамъ да вдигамъ рѫка върху него. Този човѣкъ е праведенъ.” Нѣкой казва: “Ще убия този човѣкъ.” Това е само измама. Никой не може да те убие. Трептението на човѣшкото тѣло може да е толкова силно, че като дойде единъ куршумъ, той да се разпръсне. Снарядътъ ще се разпръсне. Нали трептението, което е по-силно, наддѣлява?

 

Вие може да кажете: “Страшенъ е животътъ!” За онзи, който не обича, който не разбира, той е страшенъ. А за който разбира, той нѣма никакъв страхъ. Нѣкои при най-малката мѫчнотия капитулиратъ.

 

Нѣма да противодействувате на Божественото! Ще кажете: “Всичко е възможно!” Ще ви пита нѣкой: “Можете ли да носите Земята на гърба си?” Вие ще кажете: “Децата, най-малкитѣ деца могатъ да я носятъ, азъ я нося и тя ме носи. Щомъ тя ме носи и азъ мога да я нося!” Това сѫ разсъѫждения много красиви. Земята е направена отъ милиарди малки частици и иматъ разумни центрове. И ако ти знаешъ закона на тия частици, ще влѣзнешъ въ съгласие съ тѣхъ. Ти, като туришъ Земята на гърба си, тя едва ли ще има тежесть. Всеки единъ отъ васъ може да носи Земята. Въ дадения случай Земята е емблема на енергиитѣ, които срещате въ живота си. Ако вие вѣрвате на тази Първична Причина, то може да носите Земята на гърба си, а ако не вѣрвате, тогава едва ли ще може да носите 10 килограма. И едва най-голѣмиятъ юнакъ ще може да носи 100 кила. И ако ви дадатъ задача да поносите Земята на Луната и то по 100 килограма наведнажъ; и ако на день пренесете по 1000 кила, то за колко дена може да я пренесете?

 

Всичко онова, красивото, което иде въ насъ отъ онази Първична побудителна причина, може да се реализира. Всички разумни сѫщества, на които Богъ е далъ право да живѣятъ, Той ги подтиква и имъ казва, че всичко е възможно! А пъкъ като дойде време за реализиране, ти ще отбелѣжишъ въ време и пространство, кога си го реализиралъ. Тогава въ Невидимия свѣтъ или въ разумния свѣтъ знаятъ отношението между тебе и Първичната Причина. Знаятъ какъ си работилъ. Та, не си противодействувайте, не си бълникайте. Нѣкой казва: “Азъ ученъ човѣкъ не мога да стана. Не мога да се развия.” Това сѫ стари приоми. Ти ще кажешъ на себе си: “Всичко е възможно!” Ще кажешъ на себе си: “Философъ ще стана! Поетъ ще стана! Светия ще стана! Ангелъ ще стана!” Ти да го знаешъ. Работете въ това направление.

 

Ангелътъ се отличава съ своята интелигентность. Той се отличава съ това, че служи добре, а не само съ своетохвъркане. Не е важно това, ангелътъ само да хвърка. Но въ него има разумность. Нѣкой е философъ, но слуша и детето, и учениятъ човѣкъ слуша детето. Философътъ слуша детето и казва: “Важна е тази работа.” Че единъ Нютонъ остави една ябълка да му разправи и ябълката му каза: “Знаешъ ли какъвъ е този законъ, който ме кара да слѣзна долу? Защо слѣзнахъ?” И Нютонъ почва да мисли и откри закона на гравитацията. Значи тази ябълка му дава потикъ, всичко въ живота може да бѫде една разумна причина.

 

Сега да остане мисъльта: не си въздействувайте обратно! Ще кажешъ: “Възможно е!” И тогава ще бѫдешъ веселъ и съ оптимистическо разположение. Всѣкога можемъ да сме въ съгласие съ Първичната Причина, всичко е възможно!

 

Така може да се съгласи единъ красивъ свѣтъ и да се реализиратъ навънъ много наши мисли и идеи, да ги въплотите. По този начинъ всички велики хора сѫ работили въ свѣта. Нѣкои сѫ работили несъзнателно, а други съзнателно. Та, ще турите това: за разумния всичко е възможно, а за глупавия всичко е невъзможно. И когато кажете: всичко е възможно, това е правило на разумния. А правило на глупавия човѣкъ е: всичко е невъзможно. И тогава ще си кажете: отъ разумнитѣ ли да бѫда или отъ глупавитѣ? При разумнитѣ ли да бѫда или при глупавитѣ? При възможното ли да бѫда или при невъзможното?

 

Само свѣтлиятъ пѫть на Мъдростьта води къмъ Истината!
 

5 лекция на Младежкия Окултенъ класъ, 21 септември 1928 г., петъкъ,

 

Изгрѣвъ

 

---------------------------
* Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ по смисълъ, на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Възможни нѣща

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Често се говори за художеството, като постижение на човѣшката рѫка. Защо художникътъ рисува човѣшкитѣ лица? Кога едно лице е добре нарисувано? — Когато има изразъ, когато предава истинския образъ. Кое лице е по-красиво: което има прави, или което има криви линии? Кривитѣ линии предаватъ по-голѣма красота на лицето отъ правитѣ. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че не е красивъ, защото чъртитѣ на лицето му сѫ остри. Значи, човѣкъ трѣбва да се движи въ живота си не само по прави, но и по криви линии.

На фиг. 1. имаме правата линия АВ. Отъ точка С на правата излиза друга права — СД подъ известенъ ѫгълъ. Ако правата СД не срещне никакво съпротивление на пѫтя си, тя ще продължава въ сѫщата посока до безконечность. Обаче, срещне ли нѣкакво съпротивление, тя се отклонява отъ пѫтя си и образува кривата линия М. Съпротивленията намаляватъ силата на правата СД и постепенно я отклоняватъ. Казваме, че тази линия се е огънала. Огъването и пречупването на правитѣ линии е неизбѣженъ процесъ. Така се създаватъ нови форми и нови посоки на движение.

1928-09-21-19_fig1.png

Какво трѣбва да направи човѣкъ, като сгрѣши или извърши нѣкаква пакость? — Той трѣбва да се огъне. Въ случая, огъването не е нищо друго, освенъ признаване на погрѣшката си и казване на истината. Нѣкой не иска да се огъва, защото не е готовъ да каже истината. Той мисли, че, като каже истината, наказанието му ще бѫде по-голѣмо. Ти кажи истината, и не мисли за последствията. Нѣкой учитель се разгнѣвилъ на единъ ученикъ, ударилъ го силно и му счупилъ рѫката. Следъ това се страхува да признае вината си. Нѣма защо да скрива истината. Който разбира нѣщата, ще схване, че въ случая, учительтъ не е могълъ да постѫпи по другъ начинъ. Той ударилъ ученика, понеже последниятъ го е предизвикалъ. Силитѣ въ този ученикъ се проявяватъ така, че предизвикватъ не само учителя, но всички, съ които влиза въ общение. Погрѣшката на учителя се състои въ това, че ударътъ е билъ по-силенъ, отколкото трѣбва. Има хора, които никога не предизвикватъ близкитѣ си. Силитѣ въ тѣхъ сѫ хармонични. Който влиза въ общение съ тѣхъ, чувствува се добре разположенъ. Много естествено. Всѣки отива съ разположение къмъ сладкитѣ и вкусни плодове на дървото. Докосне ли се до нѣкой киселъ или стипчавъ плодъ, като го вкуси, веднага го хвърля. Значи, вѫтрешнитѣ сили на човѣка опредѣлятъ отношенията на другитѣ къмъ него.

Кога учительтъ се ползува съ уважението на своитѣ ученици? — Когато отъ ума му излиза свѣтлина, която ученицитѣ могатъ да възприематъ. Кога учительтъ обича ученицитѣ си? — Когато възприематъ светлината, която той имъ дава. Не могатъ ли да се ползуватъ отъ неговата свѣтлина, тѣ оставатъ чужди за учителя си, и той — чуждъ за тѣхъ.

Кои постѫпки сѫ по-красиви: които вървятъ по права линия, или които вървятъ но крива? Красиви постѫпки сѫ онѣзи, на които изходниятъ пѫть е правата линия, а пѫтьтъ, който образуватъ при движението си, е крива. Напримѣръ, отъ точка А, фиг. 2. излиза лѫчъ, съ посока АВ. Като дойде въ точка В, лѫчътъ срѣща известно съпротивление и се връща назадъ, не по сѫщата посока, а по посока СА. Следъ това отъ точка А излиза

1928-09-21-19_fig2.png

другъ лѫчъ — АД, който срѣща препятствие и се връща назадъ, по посока ЕА и т. н. Така се образува кривата линия BF. Значи, всички постѫпки, които, при излизането си отъ даденъ центъръ, вървятъ по права линия, а при движението си въ пространството образуватъ крива линия, наричаме добри, хармонични, красиви. Само красивитѣ и прави постѫпки носятъ печалби за човѣка. Въ началото на добритѣ постѫпки човѣкъ губи, но въ края всѣкога печели.

Ще изясня последната мисъль съ специфиченъ примѣръ. Представете си, че известна енергия тече по канала А — фиг. 3. Като дойде до нѣкакво препятствие, енергията спира, не може да върви нагоре. Тя се удря въ ограниченото пространство и търси пѫть за излизане. Понеже каналътъ А е пъленъ съ

1928-09-21-19_fig3.png

прииждаща енергия, последната влиза въ канала В, отдето изтича навънъ. Сѫщото става и съ енергията, която влиза въ канала С и изтича презъ канала Д. Такова движение на енергия става въ житното зърно, което се намира подъ напора на две енергии: собствената — на зародиша, която действува отвѫтре - навънъ, и енергията па природата, която действува отвънъ - навѫтре. Така се обяснява разпукването на житното зърно, което постепенно покълва, расте, цъвти, дава плодъ и узрѣва. Привидно, житното зърно се изгубва, но следъ това то израства и, вмѣсто едно, дава десетки зърна — умножава се. Следователно, изгубите ли нѣщо, радвайте се, че имате възможность да спечелите друго нѣщо. Не казвайте, че сте изгубили една своя идея. Идеята не е загубена, но енергията на тази идея е отишла въ пространството, да свърши нѣкаква работа. Ако черупката на вашия моралъ не се пукне, да изтече енергията му навънъ, вие никога нѣма да се домогнете до новия моралъ. Ако житното зърно не се пукне и не израсте, то ще остане въ земята и ще изгние.

Оттукъ вадимъ заключението: въ природата сѫществуватъ две течения — едното иде отъ центъра къмъ периферията, а другото — отъ периферията къмъ центъра. И въ човѣка има две течения: отъ Божия Духъ къмъ душата на човѣка и отъ душата на човѣка къмъ Божия Духъ. Който използува тѣзи течения въ себе си, като условия за самовъзпитанието и за развитието си, той може да се нарече добъръ, благороденъ човѣкъ. Да се справя човѣкъ разумно съ тѣзи течения, това значи, да е придобилъ положителното знание въ живота. Който не разполага съ това знание, като се натъкне на дветѣ течения, казва: Голѣмо напрежение чувствувамъ, иде ми да се пръсна! — Можешъ да се пръснешъ, но трѣбва да знаешъ изкуството да се съберешъ. Ако не знаешъ, какъ да се съберешъ, по-добре не се пръскай.

Какъвъ процесъ е пръскането? На кое аритметическо действие може да се уподоби? — На дѣлението. Ако не знаешъ да дѣлишъ правилно, не можешъ и да събирашъ. Човѣкъ събира само това, което е дѣлилъ. Събирането се предшествува отъ дѣлението. Ако нѣкой днесъ събира, това се дължи на факта, че въ миналото нѣкога той е дѣлилъ, но забравилъ, че е миналъ презъ този процесъ. Казватъ за нѣкого, че днесъ събира плодоветѣ на своя трудъ. Ние казваме: Той събира плодоветѣ на своето дѣление. Като събирате плодове, вие ги изяждате и казвате, че сте ги унищожили. Не сте ги унищожили, но сте приели енергията имъ въ себе си. Всѣки плодъ — физически, сърдеченъ или умственъ съдържа специфична енергия въ себе си. Ябълката дава единъ родъ енергия, крушата — другъ родъ. Сѫщото може да се каже и за човѣшкитѣ мисли и чувства. Ако влѣзете въ връзка съ единъ музикантъ, ще възприемете единъ родъ енергия отъ него; ако влѣзете въ връзка съ единъ художникъ, ще получите другъ родъ енергия; отъ поета ще получите трети видъ енергия. Това не е достатъчно за васъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, точно колко енергия възприемате отъ всѣки плодъ, отъ всѣка човѣшка мисъль и човѣшко чувство и каква е тази енергия. Енергията на човѣшкитѣ мисли и чувства се предава и чрезъ пространството — нищо не може да я ограничи. При това, колкото по-разумно е едно сѫщество, толкова по-бързо се предава енергията на неговитѣ мисли и чувства.

Какво може да направи човѣкъ, ако се движи съ бързината на свѣтлината? — За осемь минути ще отиде на слънцето и за толкова минути ще се върне отново на земята. Той ще знае положително, какво има на слънцето. Ако се движи съ бързината на трена, той ще стигне на слънцето за 250 години; ако се движи съ бързината на биволска кола, ще стигне на слънцето за хиляда години. Значи, бързината съкращава времето и пространството. Затова казваме, че невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Съ други думи казано: невъзможнитѣ нѣща за биволската кола сѫ възможни за трена; невъзможнитѣ нѣща за трена сѫ възможни за свѣтлината и за човѣшката мисъль. Възможното за ума е възможно и за живота.

И тъй, не туряйте прегради между душата си и Бога; не туряйте времето и пространството като препятствие за реализиране на вашитѣ идеали. Това, което е невъзможно днесъ, следъ милиони години ще бѫде възможно. Каже ли нѣкой, че и следъ хиляди години не може да постигне своя идеалъ, това показва, че този човѣкъ не е напредналъ. Той е обикновенъ човѣкъ, съ ограничени възможности и условия. И тогава казвамъ, че невъзможното за човѣка е възможно за ангела. Всѣко нѣщо, допустимо за човѣшката мисъль, може да се реализира. Не туряй въ ума си мисъльта, че нѣщо може да се реализира днесъ или утре, но кажи си: Всичко въ живота е възможно и постижимо. Думата „невъзможно“ внася въ човѣка обезсърдчаване и обезсилване. На каквато мѫчнотия и да се натъкнешъ, кажи си: Всичко е възможно! Кажешъ ли, че мисъльта е свѣтлина, трѣбва да имашъ предъ видъ енергията, която излиза отъ Първата Причина. Приемете ли една Божествена мисъль въ уча си, не казвайте, че не можете да я реализирате. Не се противопоставяйте на Божественитѣ мисли. Каквато мисъль да приемешъ, щомъ е Божествена, тя може да се реализира. — Мога ли да хвърча? — Съ мисъльта си можешъ да хвърчишъ. — Мога ли да стана ангелъ? — Можешъ. Като изчистишъ ума и сърдцето си, ти можешъ да станешъ и светия, и ангелъ. За Божественото всичко е възможно, но не и за човѣшкото.

За да дойдете до положителни резултати, дръжте въ ума си положителни мисли. Не казвайте, че не можете да станете музиканти, учени или поети, но кажете си: Азъ мога да стана музикантъ; мога да стана ученъ, мога да стана и поетъ. Като турите въ ума си положителната мисъль, че можете да постигнете всичко, което желаете, ще изпитате една малка радость. Ако днесъ не сте музикантъ, напримѣръ, нѣкога ще станете такъвъ. Музикантътъ не е станалъ такъвъ изведнъжъ. Много години той е работилъ въ областьта на музиката, докато стане добъръ музикантъ. Въ приложението на доброто, време и пространство не сѫществуватъ. Доброто има отношение къмъ духовния свѣтъ, а не къмъ физическия. Следователно, време и пространство сѫществуватъ само на физическия свѣтъ, а не и въ духовния.

Време е вече, всички хора, религиозни и свѣтски, да дойдатъ до убеждението, че въ Бога всичко е възможно. Кога? — Когато човѣкъ дава ходъ на Божественитѣ мисли и чувства въ себе си, за да могатъ да се реализиратъ. Работницитѣ на новата епоха трѣбва да се отворятъ за Божественото, за да станатъ неуязвими. Дойде ли нѣкой да ги бие, да възстане противъ тѣхъ, той ще почувствува силата на Божественото и ще отстѫпи назадъ. Не е лесно да се борите съ праведни хора. Вибрациитѣ въ тѣлото на праведнитѣ хора сѫ толкова бързи, че никой не е въ състояние да посегне върху тѣхъ. Всѣки куршумъ, всѣки снарядъ, отправенъ къмъ тѣхъ, отстѫпва, безъ да произведе своя ефектъ.

Нѣкои се оплакватъ, че животътъ билъ тежъкъ. — Не е тежъкъ животътъ. Той носи известни тежести само за онѣзи, които не го обичатъ и не го разбиратъ; обаче, за онѣзи, които го обичатъ, той не е тежъкъ. Не мислете, че не можете да разберете живота, но кажете си: Въ Бога всичко е възможно. — Можешъ ли да носишъ земята на гърба си? — Щомъ тя ме носи, и азъ мога да я нося. Въ това отношение, и децата могатъ да носятъ земята. Земята е съставена отъ милиарди малки частици, които иматъ разумни центрове. Който знае законитѣ, на които се подчиняватъ тѣзи частици, той ще влѣзе въ връзка съ тѣхъ и ще носи земята на гърба си, каточели нѣма никаква тежесть. Който вѣрва въ Първичната Причина, може да носи земята на гърба си; не вѣрва ли въ нея, той не може да носи даже сто килограма тежесть. Всичко велико и красиво може да се реализира. Богъ подтиква всички разумни сѫщества напредъ, като ги убеждава да вѣрватъ въ всичко, което лежи въ Божиитѣ рѫце. Щомъ реализирате нѣщо на земята, ще знаете, че живѣете въ време и пространство — физическитѣ условия на земята. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да се учи да възприема и отъ децата. Нютонъ извлѣче своя Всемиренъ законъ отъ ябълката. Като виждаше, че ябълкитѣ падатъ отъ дърветата, той извлѣче закона за земното притегляне или гравитация. Така сѫ работили всички велики хора. Тѣ били готови да се учатъ и отъ възрастнитѣ, и отъ децата,

Запишете си думитѣ: За разумния всичко е възможно; за глупавия нищо не е възможно. Така сами ще си опредѣлите, разумни ли сте, или глупави; къмъ възможното ли да се стремите, или къмъ невъзможното.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

5. Лекция отъ Учителя, държана на 21 сеп-

темврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×