Jump to content
Ани

1928_09_21 Всичко е възможно / Възможни нѣща

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО

 

5 часа сутриньта

 

Отче нашъ

 

На какво се дължи изкуството? Когато нѣкой иска да рисува, той иска да даде изразъ, ще рисува нѣкои линии. Да кажемъ, че искате да дадете изразъ на човѣшкото лице и рисувате тази фигура. Това лице красиво ли е? Той нарисувалъ нѣколко прави линии, но той трѣбва да ги превърне въ криви линии, за да се нарисува красиво лице. Значи, въ живота не може да се върви по една права посока. 

 

MOK_BU_8_1.GIF

 

Имате линията АВ. Известна точка С се проектира нагоре. И ако нейната сила не се намалява, то тя ще отива до безконечность нагоре по права линия. Но понеже тази точка, като се движи по пространството, се влияе отъ други тѣла и постоянно губи отъ своята сила и затова се отклонява. И тогава ние имаме ѫгълъ на падането. Ѫгълътъ на падането е равенъ на ѫгъла на възлизането.

 

MOK_BU_8_2.GIF

 

            Вие искате да приложите, нѣкой пѫть искате да се движите въ права посока. Щомъ срещнемъ известно съпротивление, то можемъ ли тогава да го приложимъ въ неговата пълнота. Да кажемъ, че сте слуга или учитель [въ] нѣкоя гимназия или въ нѣкоя прогимназия и направите нѣкоя погрѣшка. Каква е вѣроятностьта да кажете истината? Но като знаете, че щомъ кажете истината ще ви уволнятъ. Можете ли да опредѣлите какъ ще изкажете истината? Да кажемъ, че сте изгубили вашето равновесие и сте ударили единъ ученикъ и сте му строшили рѫката. Ще кажете ли вие истината като учитель? Каква е вѣроятностьта да кажете истината? Може да се опредѣлятъ причинитѣ защо учительтъ е ударилъ и счупилъ рѫката на ученика. Това не е случайно, има си своитѣ причини. Има хора, които всѣкога те предизвикватъ и не можешъ да се въздържашъ, а пъкъ има нѣкои хора, които по никой начинъ не може да ги ударишъ. Всичкитѣ предмети значи, не произвеждатъ еднакво въздействие. Да допуснемъ, че се приближавате до известна тежесть. До два кѫса желѣзо отъ по единъ килограмъ. Но едното желѣзо нагорещено, а другото е студено. Второто желѣзо ще го бутнете съ крака си, ще го помѣстите, а другото желѣзо, което е нагорещено до хиляда градуса, ще го прекрачите ли? - Не, ще го заобиколите. Защо? Защото то съдържа известна сила въ себе си. Та, ако вие се обхождате съ единъ човѣкъ по единъ начинъ, а съ другъ по другъ начинъ, то зависи отъ вѫтрешната сила на онѣзи хора.

 

Единъ учитель, за да има уважение къмъ васъ, трѣбва да има свѣтлина въ вашия умъ. И ако ученикътъ не е нагорещенъ хубаво, учительтъ ще го побутне. Где е вината? Въ учителя ли или въ ученика? Това е сега горниятъ изводъ. Нѣкой предметъ, ако го заобиколишъ, а другъ предметъ бутвашъ. То защо трѣбва да заобиколишъ първия предметъ? Защото има една температура отъ хиляда градуса. А пъкъ ти едва можешъ да изтърпишъ 40-50 градуса топлина. Следователно твоятъ кракъ може да се стопи и за да се предпазишъ, трѣбваше да заобиколишъ. А защо прескочи другото желѣзо? “Защото трѣбваше да съкратя пѫтя си.” И понеже този предметъ не представляваше препятствие за твоето ходене, ти мина презъ него.

    Кога постѫпкитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ красиви: когато сѫ по права линия или когато сѫ по крива линия? Когато ние пишемъ за прави или криви линии ние подразбираме отношение къмъ известни посоки, къмъ известни принципи.

 

Да кажемъ, че тѣлото В радиира. Линиитѣ надолу отъ В, да кажемъ, че сѫ радиуси. Когато този радиусъ изгуби своята сила и дойде до крайния предѣлъ на своята интенсивность, какво става съ движението? Т.е. когато това движение срещне съпротивление, какво става съ това движение? Повръща се пакъ къмъ същия предметъ. Напримѣръ като срещне една преграда, посоката на правата линия ще се измѣни. Радиусътъ,* следъ като пристигне до известно препятствие, ще се върне ли до първия пѫть?

 

Да допуснемъ, че тази енергия сега излиза по единъ каналъ. По този каналъ излиза енергия отъ точката С до точката А. При А има единъ каналъ В, който отива нагоре. Представете си, че щомъ дойде енергията по канала до А, то не може да се върне по сѫщия каналъ. Понеже той е пъленъ. Постоянно иде енергията и затова ще се върне по другъ каналъ. Представете си, че тази енергия тръгва и запълва цѣлото това пространство отъ С. Напорътъ е колкова голѣмъ, че тази енергия не може да се върне презъ А. А ще се върне презъ точката В, понеже каналътъ В е празенъ. Но допуснете, че всичкитѣ канали сѫ пълни, нѣма празенъ каналъ. Тогава какво ще стане? Ще стане разпръскване на тази енергия.

 

MOK_BU_8_3.GIF

 

Това става съ житното зърно. То, като поникне, разпръсква се тази, излишната енергия и излиза навънъ. Житното зърно има зародишъ въ себе си. Часть отъ енергията ще се даде на природата. Има две противоположни течения въ прородата: едно течение отъ житното зърно навънъ и друго течение отъ природата навѫтре. Следователно всѣкога при една загуба имате шансъ да спечелите. Та когато кажете: “Изгубихъ своитѣ идеи.” - Не, не сте изгубили своитѣ идеи, но напрежението на вашитѣ идеи трѣбва да иде въ природата. И тази черупка, съ която сте заобиколени, този моралъ, съ който сте живѣли досега, стария моралъ, този вѫтрешенъ напоръ ще се разчупи и ако вие се уплашите и ако въ дадения случай не може да използувате външната енергия, то ще дойде гниене и тогава това семе не е поникнало. А ако използувате, тогава колкото изгубите, толкова и ще спечелите. А печалбата ще бѫде опитность, която ще добиете. А това ще бѫде плюсъ.

 

Значи има изтичане на енергията отъ центъра, къмъ периферията и друго течение отъ периферията къмъ центъра. Има едно течение отъ душата на човѣка къмъ Бога и друго течение отъ Духа на Първичната причина къмъ душата на човѣка. Високо интелигентниятъ човѣкъ, моралниятъ човѣкъ използува тѣзи две възможности и щомъ ги използува, имате единъ благороден човѣкъ. Тогава всичкитѣ енергии въ него вървятъ по правиленъ пѫть. Това сѫ две течения, съ които трѣбва да работимъ при нашето самовъзпитание. Това е цѣла наука. Това се отнася за вашитѣ чувства, за вашитѣ мисли и прочие. И всѣкога може да приложите това.  

 

Нѣкой пѫть сте намръщени, иде ви да избухнете. Ти казвашъ: “Иде ми да се пръсна.” Хубаво е. Но трѣбва да знаешъ и да се съберешъ. Ако не знаешъ да се съберешъ, не се пръскай. Къмъ кой процесъ спада пръскането? Пръскането съответствува на дѣлението. Ако не знаешъ да делишъ, нѣма да знаешъ и да събирашъ. Можешъ да събирашъ само това, което си разделилъ. Въ сегашнитѣ аритметически правила се почва съ събиране и после съ деление. Едно и едно равно на две. Но въ сѫщность процесътъ на делението трѣбва да е предшествувалъ процеса на събирането. И въ вашето минало вие сте делили, но сте забравили, че сте делили. Въ друго нѣкое прераждане се явявате като малко дете и сте забравили, че сте делили. И тогава ви каратъ да събирате трудоветѣ отъ вашитѣ деления. Това деление може да е изразъ на вашия разуменъ или неразуменъ животъ.

 

И пита това дете: “Защо трѣбва да събирамъ?” Този учитель е практиченъ, той казва: “Подъ тази круша има три круши и подъ другата круша има 4 круши, я ги събери, колко круши се събраха?” - “Седемь круши.” -“Добре. Тури ги въ кошницата.” Пита го сега учительтъ: “За колко време можешъ да изядешъ крушитѣ?” Допуснете, че всѣка една круша е по половинъ кило голѣма. Седемь круши правятъ три и половинъ кила. Учительтъ пита Иванъ: “За колко време можешъ да ги изядешъ?” И следъ като ги изядешъ, каква енергия ще извадишъ отъ тѣзи круши за живота си? Ако изядешъ 7 круши, знаете ли каква работа може да извършите? За бѫдеще хората ще дойдатъ до това. Точно специфична работа можешъ да свършишъ, като си ги изялъ. И ако изядете 7 ябълки, точно специфична работа можешъ да свършишъ. Съ енергията на ябълкитѣ не може да извършите това, което може да извършите съ крушитѣ. Този въпросъ е психологически сплетенъ.   

 

Представете си, че имате 7 души художници, но тѣ сѫ единъ отъ другъ по-талантливи. Следъ като дойдете въ съприкосновение съ тѣзи 7 души, какво влияние ще произведатъ върху васъ? Ти ще се въодушевишъ да рисувашъ. И тѣзи 7 души ще почнатъ да те корегиратъ. Срещнешъ после 7 души поети, единъ отъ другъ по-талантливи. Ти досега не си писалъ поезия, но веднага тѣзи поети ще ти придадатъ своето разположение и веднага ще почнешъ да пишешъ стихове. Единъ ще те корегира, като дойде вториятъ и той ще те корегира, после третиятъ и т.н. до седмия. И ти вече ще приличашъ на единъ поетъ донѣкѫде. Или да допуснемъ, че 7 души музиканти срещнешъ или 7 души религиозни хора. Всичкитѣ тези хора ще упражнятъ известно влияние и ще ти предадатъ своитѣ качества. Всѣки день вие попадате подъ влиянието на тѣзи музиканти, художници и пр. Тѣзи енергии, които ви идатъ, могатъ да бѫдатъ видими и невидими. Ти казвашъ: “Иде ми една идея.” Тази идея може да бѫде отъ нѣкое сѫщество по-разумно, тя иде отъ нѣкой разуменъ центъръ. Това сѫщество е отъ единъ другъ континентъ. Може да е отъ Невидимия свѣтъ. Пространството не упражнява никакво влияние. Правата мисълъ на по-разумнитѣ сѫщества се движи по-бързо.

 

Представете си, че вие живѣете на Земята и може да се движите съ бързината на слънчевата свѣтлина. И тогава сутриньта, като станете, за 8 минути сте на Слънцето и после пакъ впрегнете вашата каруца и сте пакъ на Земята. А ако се движите съ бързината на биволска кола, ще ви трѣбватъ нѣколко милиона години, а ако се движите съ бързината на единъ бързъ тренъ, ще ви трѣбватъ отъ земята до Слънцето 250 години. Бързината съкратява пространството. Невъзможнитѣ нѣща за биволската кола сѫ възможни за трена. И още по-възможни за свѣтлината, за човѣшката мисъль. Невъзможното за свѣтлината е възможно за човѣшката мисъль. Това, което е невъзможно за единъ, е възможно [...].

 

Не тургай преграда за време и пространство. За днесъ може да не е възможно, но следъ милиони години може да е възможно. Ако нѣкой каже: “Това е възможно за мене за милиони години.” Азъ подразбирамъ, че това сѫщество не е толкова напреднало. А за единъ ангелъ е възможно веднага. А за единъ човѣкъ е невъзможно следъ хиляди години. А за нѣкой философъ е възможно за следъ нѣколко минути. Това, което е възможно за човѣшката мисъль, то може да се реализира. Не тургай “днесъ” или “утре”, кажи: “Възможно е!” Не тургай “днесъ” или “утре” и то ще се реализира. Когато кажешъ, че не е възможно, ти се обезсилвашъ.

 

Искашъ да станешъ поетъ, ако кажешъ: “За сега е невъзможно”, ти се обезсилвашъ. Кажи: “Възможно е!” Като казваме, че всѣка една мисъль е свѣтлина, ние подразбираме енергиитѣ, които излизатъ отъ Първичната Причина, отъ Бога. Богъ ви казва нѣщо отвѫтре. А ти казвашъ: “Тази работа е невъзможна за мене!” Тогава Богъ казва това на другиго. Не въздействувайте на Божественитѣ мисли. Кажи: “Мога да хвръкна! Криле ще ми изникнатъ. Мога да стана светия, като ангелъ!” Нѣкой казва: “Мога да изгоря.” При неправил но горение има изгаряне, а при правилното горение нѣма изгаряне. Ще кажешъ: “Мога да горя, безъ да изгарямъ.” Не тургайте мисъль за умиране. То е крива мисъль. Това е човѣшкото, което спѫва вашето развитие.

 

Следователно приложението: при всѣка ваша мисъль турете положителна мисъль! Като кажешъ: “Мога да бѫда музикантъ,” и веднага ще почувствувашъ известна радость. Това е достатъчно. Може да не си такъвъ музикантъ сега. Онзи, който свири, ще почувствува известна малка радость. И вие сега може да почувствувате известна малка радость въ васъ, безъ да си свирилъ. И онзи музикантъ, който е свирилъ на сцената, на естрадата, той е работилъ цѣлъ день и дошълъ надвечерь онзи, който е работилъ само единъ часъ. И като кажешъ: “възможно е” и ти ще приемешъ толкозъ, колкото и онзи, който е работилъ цѣлъ день. Какво противоречие може да има въ това?

 

Та въ доброто време и пространство нѣма. Кога се проектира времето? На физическото поле време и пространство има. Можешъ да станешъ музикантъ сега. Има деца, които се раждатъ музиканти. Едно дете се е родило гений и съ много малко упражнение свири както онзи, който е свирилъ 30 години. Какъ ще си го обясните това? По силата на тѣхната вѣра, но не вѣра, която се колебае. А при силата на разумната вѣра, че у Бога всичко е възможно! Когато ние не даваме никаква отпора на Божественитѣ нѣща и оставимъ тѣ да се реализиратъ, тогава всичко е възможно!

 

Онѣзи работници на новата епоха трѣбва да иматъ тази положителна мисъль, която да нѣма обратни въздействия. А сега имате известни идеи и ако ви турятъ на изпитъ, колко души ще издържите? Напримѣръ ако ви ударятъ по 25 удари по задницата или ако ви кажатъ, че ще ви убиятъ, колко души ще издържите? Хубаво. Ако вие разберете този Божественъ законъ, може да направите тѣлото си съ такава голѣма бързина на вибрациитѣ, та когато нѣкой ви бие, ще каже: “Азъ не искамъ да го бия, нека другъ да дойде.” И следъ като станешъ, той ще каже: “Още единъ пѫть не искамъ да вдигамъ рѫка върху него. Този човѣкъ е праведенъ.” Нѣкой казва: “Ще убия този човѣкъ.” Това е само измама. Никой не може да те убие. Трептението на човѣшкото тѣло може да е толкова силно, че като дойде единъ куршумъ, той да се разпръсне. Снарядътъ ще се разпръсне. Нали трептението, което е по-силно, наддѣлява?

 

Вие може да кажете: “Страшенъ е животътъ!” За онзи, който не обича, който не разбира, той е страшенъ. А за който разбира, той нѣма никакъв страхъ. Нѣкои при най-малката мѫчнотия капитулиратъ.

 

Нѣма да противодействувате на Божественото! Ще кажете: “Всичко е възможно!” Ще ви пита нѣкой: “Можете ли да носите Земята на гърба си?” Вие ще кажете: “Децата, най-малкитѣ деца могатъ да я носятъ, азъ я нося и тя ме носи. Щомъ тя ме носи и азъ мога да я нося!” Това сѫ разсъѫждения много красиви. Земята е направена отъ милиарди малки частици и иматъ разумни центрове. И ако ти знаешъ закона на тия частици, ще влѣзнешъ въ съгласие съ тѣхъ. Ти, като туришъ Земята на гърба си, тя едва ли ще има тежесть. Всеки единъ отъ васъ може да носи Земята. Въ дадения случай Земята е емблема на енергиитѣ, които срещате въ живота си. Ако вие вѣрвате на тази Първична Причина, то може да носите Земята на гърба си, а ако не вѣрвате, тогава едва ли ще може да носите 10 килограма. И едва най-голѣмиятъ юнакъ ще може да носи 100 кила. И ако ви дадатъ задача да поносите Земята на Луната и то по 100 килограма наведнажъ; и ако на день пренесете по 1000 кила, то за колко дена може да я пренесете?

 

Всичко онова, красивото, което иде въ насъ отъ онази Първична побудителна причина, може да се реализира. Всички разумни сѫщества, на които Богъ е далъ право да живѣятъ, Той ги подтиква и имъ казва, че всичко е възможно! А пъкъ като дойде време за реализиране, ти ще отбелѣжишъ въ време и пространство, кога си го реализиралъ. Тогава въ Невидимия свѣтъ или въ разумния свѣтъ знаятъ отношението между тебе и Първичната Причина. Знаятъ какъ си работилъ. Та, не си противодействувайте, не си бълникайте. Нѣкой казва: “Азъ ученъ човѣкъ не мога да стана. Не мога да се развия.” Това сѫ стари приоми. Ти ще кажешъ на себе си: “Всичко е възможно!” Ще кажешъ на себе си: “Философъ ще стана! Поетъ ще стана! Светия ще стана! Ангелъ ще стана!” Ти да го знаешъ. Работете въ това направление.

 

Ангелътъ се отличава съ своята интелигентность. Той се отличава съ това, че служи добре, а не само съ своетохвъркане. Не е важно това, ангелътъ само да хвърка. Но въ него има разумность. Нѣкой е философъ, но слуша и детето, и учениятъ човѣкъ слуша детето. Философътъ слуша детето и казва: “Важна е тази работа.” Че единъ Нютонъ остави една ябълка да му разправи и ябълката му каза: “Знаешъ ли какъвъ е този законъ, който ме кара да слѣзна долу? Защо слѣзнахъ?” И Нютонъ почва да мисли и откри закона на гравитацията. Значи тази ябълка му дава потикъ, всичко въ живота може да бѫде една разумна причина.

 

Сега да остане мисъльта: не си въздействувайте обратно! Ще кажешъ: “Възможно е!” И тогава ще бѫдешъ веселъ и съ оптимистическо разположение. Всѣкога можемъ да сме въ съгласие съ Първичната Причина, всичко е възможно!

 

Така може да се съгласи единъ красивъ свѣтъ и да се реализиратъ навънъ много наши мисли и идеи, да ги въплотите. По този начинъ всички велики хора сѫ работили въ свѣта. Нѣкои сѫ работили несъзнателно, а други съзнателно. Та, ще турите това: за разумния всичко е възможно, а за глупавия всичко е невъзможно. И когато кажете: всичко е възможно, това е правило на разумния. А правило на глупавия човѣкъ е: всичко е невъзможно. И тогава ще си кажете: отъ разумнитѣ ли да бѫда или отъ глупавитѣ? При разумнитѣ ли да бѫда или при глупавитѣ? При възможното ли да бѫда или при невъзможното?

 

Само свѣтлиятъ пѫть на Мъдростьта води къмъ Истината!
 

5 лекция на Младежкия Окултенъ класъ, 21 септември 1928 г., петъкъ,

 

Изгрѣвъ

 

---------------------------
* Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ по смисълъ, на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Възможни нѣща

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×