Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_09_14 Външни и вѫтрешни влияния

София Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 22 януари 2015 - 04:21

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Външни и вѫтрешни влияния

 

5 часа сутринъта

 

Отче нашъ

 

Допуснете, че ви дадатъ задача за докторатъ по философия, техника или друго нѣщо. И ви зададатъ тема: “По наклонена площь”. Какво разбиратъ отъ думитѣ: по наклонена площь? Той върви по наклонена площь. Въ морално отношение не му върви. Успѣхъ нѣма да има. Де е злото, че върви по наклонена площь? Трѣбва да се опредѣли съ колко е наклонена площьта. Кой наклонъ е най-опасния?

 

MOK_BU_7_1.GIF           

 

Да кажемъ, че той върви по една хоризонтална площь. Значи, при наклонената площь има известна опасность, а при хоризонталната - по-малка е опасностьта. Питамъ сега: ако тѣ сѫ две плоскости, ако едната е планински върхъ, а другото е долина или равнина? Двама души сте вие. Явите се въ свѣта. Тогава ви дадатъ изборъ, да си изберете живота по наклонена площъ или по хоризонтална площь. Сега каква е вѣроятностьта за тѣзи двама души; можете ли да предвидите вие, като трето лице, като арбитъръ, кой кое ще избере въ дадения случай? Тѣ сѫ разгледани нѣщата отъ чисто реалистично гледище.

 

            Мога да ви дамъ едно обяснение. Да допуснемъ, че влѣзете въ единъ класъ отъ стотина души ученици. Обаче въ този класъ има само единъ човѣкъ съ сини очи, а другитѣ сѫ съ черни или кафяви очи. Да кажемъ, че нѣкой влѣзе въ класа, може ли да предскажете, като се сприятели този човѣкъ, кой приятель ще си избере? Какъвъ ще бѫде приятельтъ му? Да избере съ сини очи има само една възможность. А да избере съ кафяви очи има по-голѣма вѣроятность. Първиятъ, като избере съ сини очи, то вториятъ следъ него, нѣма вече изборъ. Но не всички тѣзи съ кафяви очи сѫ еднакви.Онзи, първиятъ има преимущество. Какво да кажемъ, че не върви по наклонна площь, [...]. 50 на сто е вѣрно, че наклонна[та] площь е опасна. Рѣкитѣ по наклонна площь текатъ, а на хоризонтална площь рѣкитѣ не текатъ. Всички рѣки, на които наклонътъ е много голѣмъ, правятъ голѣми издълбавания и дали нѣкой човѣкъ върви по наклонна площь или по хоризонтална, това може да се опредѣли отъ физиогномиститѣ. Тѣ опредѣлятъ условията на живота. Може да се покаже дали човѣкъ върви по наклонена площь или по хоризонтална. Природата е съчетала всички възможности, че да си помагатъ. Всѣка наклонна площь има отношение съ една хоризонтална площь.

 

MOK_BU_7_2.GIF

 

            Питамъ сега: Д е кола, която се движи, предава своитѣ енергии на точката С и чрезъ точка С[1] на предмета В. Всѣкога, при съприкосновение, се предава енергия. Следователно, всѣкога при едно съприкосновение, при каквото и да е съприкосновение въ свѣта, има две възможности: или ще предадешъ или ще дадешъ. Науката въ свѣта седи въ това, да опредѣли пѫтя, по който човѣкъ е дошълъ. Щомъ дойде човѣкъ, той трѣбва да знае по какъвъ пѫть е дошълъ. Ако е дошълъ по една наклонена площь или по една хоризонтална площь, то си има своитѣ причини отъ чисто физическо гледище. Ако у насъ не сѫ развити способности за причини и последствия, по каква площь е дошълъ? По наклонена площь може да се сѣе жито. Вие може да кажете: “Какво отъ това?” Това е жито, ябълки, круши, но представете си, че вие живѣете въ единъ свѣтъ и че вашитѣ бѫдещи възможности зависятъ отъ житото, отъ царевицата. Да кажемъ, че вашиятъ баща е земледѣлецъ и вие имате желание да следвате. Ако житото и царевицата станатъ, то баща ви ще отпусне, ще отдѣли средства, за да ви прати въ странство. Но, за да стане царевицата, зависи отъ характера на наклонената площь. Всѣкога въ природата единъ характеръ, който е енергиченъ, той върви по наклонената площь. Има слизане, импулсъ има въ неговитѣ движения. А онези хора, които вървятъ по хоризонталната площь, тѣ сѫ флегматици и тѣхната дейность се опредѣля отъ онѣзи, които вървятъ по наклонената площь.

 

Нѣкой казва: “По наклонена площь не трѣбва да се ходи, презъ права, хоризонтална площь трѣбва да се ходи.” Въ това отношение нѣкой може да каже: “Въ моя характеръ има лоша черта, азъ пиша много импулсивно.” Импулсивностьта, това значи една наклонена площь. Трѣбва най-първо да се опредѣли наклона на вашата наклонна площь. Вие не сте опредѣляли силата на вашата импулсивность. Отъ импулсивность до импулсивность има разлика. Нѣкой каже и свърши, направи. Той не говори общо. Напримѣръ нѣкои деца сѫ много импулсивни. Нѣкое дете ще настоява, ще плаче, докато се изпълни желанието му. Нѣкой пѫть може да остане само съ плакането, а нѣкой пѫть може да получи нѣкой подаръкъ. Подаръкътъ може да бѫде двоякъ. Нѣкой пѫть това, което иска детето, му се дава, а нѣкой пѫть бащата може да донесе една тояжка. И тояжката е подаръкъ. Понеже детето е вървѣло по една наклонена площь и тогава енергията отъ пръчката се предава на детето. Минава енергията, тя се трансформира. И отъ детето известна енергия протича въ тоягата. А бащата, понеже е уменъ, то тази енергия протича въ известенъ резервоаръ и бащата я складира за бѫдеще. И ако бащата не прави така, то това дете за бѫдеще нѣма да забогатѣе. Този въпросъ има известна философска страна. Ако вие сте едно дете и бащата слага тояжката нѣкѫде въ васъ, вие ще почувствувате известна енергия. Бащата може да сложи тоягата въ рѫката. Старитѣ учители биеха децата. Първия пѫть, когато го биятъ, детето не знае какво нѣщо е тънката пръчка и подава рѫката си. Но втори пѫть детето си оттегля рѫката.

 

            Въ живота се явяватъ редъ противоречия въ сегашното развитие на човѣка. И ние седимъ и размишляваме защо животътъ е създаденъ по единъ или по другъ начинъ. Той е създаденъ по чисто наученъ начинъ. Имашъ известна мѫчнотия, то е една задача. И задачи ще имашъ. Имашъ нужда да носишъ обуща, шапка, да лѣгашъ, да ставашъ, това е все задача - проблеми въ свѣта.

 

            По какви съображения се яви гладътъ въ свѣта? Не сте си задавали този въпросъ. Гладътъ е най-мощната сила, която кара цѣлото органическо царство. И хората казватъ: “Прегладнѣхъ.” Той гладувалъ, гладувалъ и после не му се яде вече. Дойде до едно състояние и заспи. Прегладнява, значи до едно състояние дохожда на умора. Имашъ само едно желание интесивно и после се уморявашъ и имашъ желание да заспишъ. Предпочиташъ да заспишъ отколкото да ядешъ. Има ли нѣкаква връзка между глада и спането? Да кажемъ, че децата играятъ на лотария. Всичкитѣ билети сѫ 100 и 10 билети печелятъ. 10 души сѫ взели билети, можете ли да опредѣлите научно, кой ще вземе печалбата отъ тѣзи билети? Вие може да кажете, че това върви по произволъ. По видимому така е, вие имате известна ваша мисъль, вие имате една лотария, можете ли да знаете, каква е вѣроятностьта за постижението отъ нея? Вие имате една лотария. Има 10 възможности за печалба. Това сѫ най-щастливитѣ добри условия, при които вашата мисъль може да се реализира. Това представлява първата печалба; втората печалба представляватъ условия, пакъ благоприятни, но не толкозъ и т.н. И най-после ще имате билетъ при най-малка печалба. Т.е. ти си при най-беднитѣ условия, при които може да се реализира вашето желание. Значи има една междина, която ще покаже възможноститѣ. Сега отъ какво зависятъ тѣзи вѫтрешни възможности? Лотарията изкуство ли е или занимание?

 

            По наклонната площь трѣбва да ходятъ умнитѣ хора. Зависи отъ тази площь, каква е? Дали е гладка или е хълмиста? Тази площь си има своитѣ служби. Но има единъ, който върви по наклонната площь, той върви като на хазартна игра. Ако не употрѣбишъ своя умъ и своята воля и се оставишъ по течението, какво ще стане отъ тебе. Че каква лошевина има да се върви по течението? За нѣкои казватъ: “Върви срещу течението.” Нѣкои казва: “Може да се върви срещу течението.” Но тази максима не се потвърдява. Сегашнитѣ параходи вървятъ по течението и срещу течението. Значи, зависи отъ това дали влагашъ своята воля или своя умъ. Нѣкой казва: “Срещу общественото течение не трѣбва да се върви.” Други казватъ друго: “По течението не трѣбва да се върви.” Кое е моралното? Ако си при нѣкоя рѣка и живѣешъ самъ, до града е далече - 40-50 км., или трѣбва да вървишъ съ лодка. Рѣката изтича отъ града и минава покрай твоето жилище. Тогава, когато отивашъ въ града, вървишъ срещу течението, а когато се връщашъ у дома си, вървишъ по течението. А може разположението да е обратно - рѣката минава покрай твоята кѫща и после отива въ града. Тогава ще бѫде обратното. Де е погрѣшностьта на това твърдение? Всѣкога въ природата вървишъ “за” и “срещу”. Но нѣкой ще каже: “Въ свѣта не може ли безъ зло?” - Не може. Свѣтътъ, както е създаденъ сега, за да има течение на една рѣка, за да има каквото и да е течение, трѣбва да има едно малко наклонение.

 

            Допуснете, че когато вие вървите противъ течението, то е зло. А когато вървите по течението, то е добро. Въ първия случай ще харчите повече енергия, а при втория случай, ще печелите енергията и работата по-лесно ще се свършва. Онзи, който работи съ злото, винаги губи. А онзи, който работи съ доброто, той печели. Онзи, който прави добро, и той губи понѣкой пѫть. Когато нѣма никакво зло, тогава нѣма да има никакво движение, никакъвъ импулсъ. Злото въ това отношение е само една възможность. И ако вие не знаете какъ да използувате тази възможность, то ти ще превърнешъ една възможность да стане зло. Да опредѣля, че вие имате една тенджера отъ медь; ти не си запознатъ съ законитѣ на оловото и безъ да калайдисате сѫда, сварите бобъ. Нѣкой ви казва: “Следъ като сварите боба, веднага да го извадите отъ сѫда, бобътъ да не пресѣдява въ този сѫдъ.” Вие ще кажете: “Защо да не седи въ този сѫдъ?” Ако оставите вашия бобъ, какво ще стане? Злото е, че този бобъ ще отнеме нѣщо отъ бакъра. Ще стане една обмѣна на тѣхнитѣ енергии и ще има отравяне.

 

            Следователно, всичкитѣ наши морални правила си иматъ своя произходъ. Казваме: “Не лъжи!” Лъжата си има свой произходъ. Или казваме: “Говори истината. Бѫди твърдъ. Бѫди прилеженъ. Не бѫди ленивъ.” Това сѫ известни правила, които служатъ за успѣха на живота.

 

            Вие искате да бѫдете щастливи. Вие искате да вземете най-хубавото положение - първия билетъ. И казвате: “Да бѫда азъ единъ князъ, богатъ човѣкъ.” Въ единъ вестникъ пише едно антрефиле[2], че единъ българинъ се е оженилъ за една богата американка. Каква вѣроятность има въ това? Той внесълъ една голѣма сума - 5 хиляди долари, да се раздадатъ на 5 души писатели. Ще кажете: “Ето единъ българинъ, който може да оправи работитѣ на България!” Това твърдение на вестницитѣ вѣрно ли е? Това сѫ възможности. Като дойдете въ свѣта, ще приемете живота въ неговото положение. Всѣки единъ човѣкъ да приеме условията, при които се ражда, и да почне да ги изучава. Той трѣбва да изучи окрѫжающата среда, каква е обстановката, дали е поле или планина. Баща му, дѣдо му, баба му какви сѫ били. И ако той е уменъ човѣкъ, той всѣкога ще може да опредѣли какво ще бѫде неговото положение въ свѣта. За какво го е предназначило Провидението?

 

            Вие казвате нѣкой пѫть: “Даже като вѣрвамъ въ Бога, какво ще ми даде Господь?” Тогава азъ ще задамъ този въпросъ: Като свиря на цигулка, какво ще ми даде цигулката? Ако дѣламъ съ тесла като дърводелецъ, какво ще ми даде теслата? Ако зная да дѣламъ, теслата ще ми даде нѣщо, но ако не зная да дѣламъ, нѣма да ми даде нищо. Ако човѣкъ знае да дѣла, всѣки ще го повика; ако не знаешъ да дѣлашъ като майсторъ, тогава кой ще те повика? Ти казвашъ: “Да мисли човѣкъ.” И мисъльта е нѣщо творческо. Ако знаешъ какъ да мислишъ, добре е. Но ако не знаешъ какъ да мислишъ?

 

MOK_BU_7_3.GIF

 

            Това колело да го направятъ на хороскопъ. Да кажемъ, че [въ] единъ хороскопъ при точката А се показва Венера съ едно добро съчетание съ Слънцето и съ Марсъ. Какъвъ ще бѫде този човѣкъ? А да допуснемъ, че Сатурнъ е въ най-високата точка С, на зенита. Той има влияние. Какво влияние ще окаже той на Венера? Сатурнъ е бащата. Да кажемъ, че Венера е дъщерята. Тази дъщеря върви отъ А къмъ С, отива къмъ бащата. По този пѫть има доста красиви момци. Тя е красива мома. Всички тия течения влияятъ на Венера. Понеже той обича дъщеря си и момците я обичатъ. Тогава бащата взима всички предохранителни мѣрки и казва: “Азъ трѣбва да си дамъ думата.” Когато ти се движишъ по известна орбита къмъ баща си, това сѫ вѫтрешнитѣ условия и тамъ има и посторонни влияния.

 

            Да кажемъ, че ние искаме да направимъ нѣщо. И казваме: “Чакай, какво ще каже баща ми, да изпълня неговата воля.” Искаме да сме подъ влиянието на Бога. Това сѫ вѫтрешнитѣ влияния. А има и външни и вѫтрешни влияния. А понѣкой пѫть очистя и махна С, затрия го отъ ума си. Има нѣкои нѣща, които сѫ вѣрни, а други не сѫ вѣрни. Напримѣръ нѣкой казва: “Азъ съмъ безвѣрникъ.” И ти го убеждавашъ. Имашъ ли право да го убеждавашъ. Понеже хората сѫ създали единъ изкуственъ богъ и сѫ накарали хората да вѣрватъ въ единъ лъжливъ богъ. Той, като се освободи отъ вѣрата въ изкуствени богове, тогава не се ли е освободилъ? Тогава азъ, като му кажа: “Ти си безвѣрникъ”, азъ съмъ безбожникъ, защото като вѣрвамъ въ единъ изкуственъ богъ, то вѣрването ми е лъжливо. Да кажемъ, че вълкътъ дохожда и казва, че вѣрва въ Бога и азъ ще му докажа, че вѣрването му е лъжливо. Ако вълкътъ каже, че е роденъ отъ овца, азъ ще му кажа: “Можешъ ли да пасешъ трева?” Агнето дойде и каже, че е родено отъ майка вълчица. И това не е вѣрно.

 

            Това, въ което вѣрвашъ, трѣбва да имашъ качества отъ него. Ако вѣрвашъ въ Бога, ще приличашъ малко на Него. Тогава ще си уменъ. А сегашнитѣ хора мислятъ, че като вѣрватъ въ Бога, ще обезумѣятъ. Кога става това? Той ще си направи единъ господь като идолопоклонникъ и казва: “Малко парици ми трѣбватъ.” На първия день каже така, на втория день - сѫщото и т.н. И най-после му каже: “Не разбирашъ ли ти?” И такъвъ човѣкъ най-после ще обезумѣе. Ти намѣри едно живо сѫщество, а не глупаво сѫщество, което ти си създалъ въ ума си. А Великата реалность, Богъ, като Му кажешъ веднъжъ, Той разбира. И като се молишъ много пѫти и Той не отговаря, тогава ти вървишъ по единъ погрѣшенъ пѫть и ти си създалъ единъ кумиръ. Като идешъ при Него нѣма да плачешъ. Той ще каже да престанатъ сълзитѣ. И ще ти каже причинитѣ, защо си страдалъ. Ти ще Му кажешъ: “Вечерно време въ гората се лутамъ.” Господь ще каже: “Нѣмаше защо да се луташъ вечерно време въ гората. Стой и после, като се съмне, тръгни.”

 

            Природата не търпи еднообразие. Богъ е една Разумность, толкова разнообразна, че всѣки день, всѣка минута, всѣка секунда имаме да видимъ нѣщо красиво въ всичкитѣ Негови прояви. И не само въ този животъ, но и въ цѣлата вѣчность има какво да видимъ въ величието на Бога. Той нѣма да ти се покаже само въ една форма. Само по единъ начинъ. Казватъ за нѣкого: “Той е религиозенъ човѣкъ, но не е уменъ човѣкъ.” Тогава той си е направилъ кумиръ. Напримѣръ единъ цигуларъ, като си създаде идеята, че свири и че като него нѣма другъ. Той е на погрѣшенъ пѫть. У него трѣбва да има непреривенъ процесъ на свирене. Той, като постигне една техника, трѣбва да знае, че предъ него има друга една техника. Напримѣръ по цигулка си виртуозъ, но ако ти дадемъ пиано, ще може ли да свиришъ. Нѣкой казва, че е виртуозъ и че може да свири на латерна.

 

            Знанието, което ние имаме, животътъ, съ който разполагаме, цѣлиятъ нашъ земенъ животъ е забавление за други разумни сѫщества. Ние имъ служимъ просто за развлечение. За умнитѣ сѫщества въ свѣта ние на земята имъ служимъ за забавление. И когато тѣ искатъ да гледатъ театъръ, тѣ идватъ тукъ и гледатъ какъ нѣкой пъшка подъ нѣщо; какъ нѣкой плаче, въздиша, а нѣкой иска да се беси. Какъ нѣкой [...] баща му умрѣлъ, майка му умрѣла и прочие. Нѣкой ангелъ строи една система, уморилъ се и Господь му далъ една малка отпуска, да гледа представление тукъ на Земята. Интересенъ сюжетъ представлява, като гледа какъ тичатъ тукъ и плачатъ. Той има фотография, тъкмо заплачешъ, те фотографира и тури плочата въ торбата си. Искашъ да откраднешъ, той пакъ форографира и тури въ торбата. Него го интересува механическата страна. Онзи, който открадне, какви движения прави?

 

            Онова дете, което се е качило на едно дърво, за да вземе плодове, това по отношение на хората е престѫпление, но по отношение на Първичната Причина не е престѫпление. Нѣкой ще каже, че този моралъ не е валиденъ. Единъ богатъ плантаторъ направилъ градина, дошло едно дете да вземе плодъ отъ градината и слугата започналъ да го налага. Плантаторътъ казалъ на слугата: “Защо го биешъ? Пуснете го!” И му далъ цѣла кошница плодове. И му казалъ: “Втори пѫть, като минешъ, пакъ ела.” А на слугата казалъ: “Нѣма да го биешъ.” Слугата го налага, а господарьтъ му дава. Това е защото слугата разсѫждава по единъ начинъ, а господарьтъ по другъ начинъ. Господарьтъ е свободенъ. Ние въ съвременния моралъ приличаме на този слуга. Нѣкой казва: “Ако даваме постоянно, ще се свършатъ благата.” Не, Божиитѣ блага сѫ нескончаеми. То е както да си при единъ голѣмъ изворъ. Напримѣръ има единъ голѣмъ изворъ и единъ човѣкъ взима отъ него една кофа вода и го налагатъ. Тази вода нѣма ли да изтече, ако не вземешъ кофа вода. Има нѣща, които не могатъ да направятъ частна собственость. Отъ тази вода всѣки день идватъ и взиматъ. Моралътъ е вѫтре, при схващането на Божествения свѣтъ трѣбва да имаме морала на този плантаторъ. Да имаме широко сърдце и само така може да продължи нашия животъ.

 

            Ние всѣки день казваме: “Защо е тази работа така и онази работа?” Вие едновременно трѣбва да знаете да вървите по наклонна площь и по хоризонтална площь. Човѣкъ, който не знае и дветѣ, той не разбира живота. Ученикътъ трѣбва да разбира и дветѣ. Нѣкой върви по наклонна площь. Нѣма нищо лошо отъ това. Има нѣкои, които не само слизатъ по наклонна площь, но и се качватъ по наклонна площь. А нѣкои вървятъ по хоризонтална площь. Най-труднитѣ условия сѫ най-красивитѣ условия. И условията, които не сѫ придружени съ мѫчнотии, и тѣхнитѣ придобивки сѫ малки. Въ това отношение вие трѣбва да учите.

 

            Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае, коя е основната черта на неговия характеръ, на която всѣкога може да разчита. Една задача имате въ този животъ - да намѣрите въ васъ една черта, която никога да се не мѣни. Вие да си я знаете. И когато стѫпите на тая основа, тогазъ въ васъ ще се яви таланта и гениалностьта. Една черта, на която всѣкога можешъ да разчиташъ. И много неуспѣхи въ насъ се дължатъ на това, че нѣма на какво да разчитаме въ себе си. Напримѣръ ти имашъ идеята за Бога. Дойдатъ ти изпитания и тогава казвашъ: “Почвамъ да се съмнявамъ въ Бога.” А щомъ имашъ истинската идея за Бога, идея, на която можешъ да разчиташъ, тогава нѣма да има тази идея за Бога[3] въ тебе при изпитания. Или да кажемъ, че си добъръ човѣкъ. И ако твоето добро не може да издържи до края, тогава остави това добро. Или вземи постоянството. Ако твоето постоянство не може да издържи до край, тогава остави това постоянство.

 

            Казвашъ, че можешъ да изгубишъ вѣрата си. Вѣрата не може да се губи. Или казвашъ: “Богъ ще ме изостави.” Ти тогава не познавашъ Бога, щомъ разсъждавашъ така. Напримѣръ, момата казва: “Моятъ възлюбленъ може да умре.” Че отъ где знае, че той може да умре? Ти казвашъ: “Всички хора умиратъ.” Има изключение. Всички вѫжета, които влизатъ въ кладенеца, все се кѫсатъ отъ дълго употрѣбление. Но вѫжета, които не сѫ влизали въ кладенеца, не се кѫсатъ. Тогава какво ще кажете? Първото нѣщо е: ученицитѣ трѣбва да се освободятъ отъ онѣзи наследствени заблуждения. Сега е редъ за освобождаване отъ заблуждението и да се види какво ще остане, като се освободишъ отъ тѣзи заблуждения. Това е най-малкиятъ капиталъ, съ който можешъ да разполагашъ, при каквито и да е условия.

 

            Разбира се, при сегашнитѣ условия на живота, ще кажете, че е трудно това за приложение. Единъ американецъ отишълъ въ Германия и попиталъ единъ философъ така: “Нѣма ли кѫсъ срокъ за изучаване философията?” Философътъ му казалъ: “Има и кѫсъ срокъ. Може и за 6 месѣци.” И му казалъ още: “Когато Господъ иска да направи тиква, туря срокъ 6 месеца, а когато иска да направи дѫбъ, туря срокъ 100 години.” Има добродетели, които приличатъ на тиква, а други, които приличатъ на дѫбове. Има вѣрвания, които приличатъ на тиква, а други - на дѫбове. Има наука, която прилича на тиква, а друга, която прилича на дѫбъ. За всичко, за всичко може да приложите това правило. Нѣкой казва: “Какъ кратковремененъ е животътъ!” Тогава азъ му казвамъ: “Този е отъ тревитѣ.” Нѣкой бърза, тогава азъ му казвамъ: “Този е от тиквитѣ.” Нѣкой има широко сърдце. Рекохъ, този е дѫбъ. Нека тиквитѣ да бързатъ. Тиквата много бърза. Дѫбътъ израства първата година малко и казва: “Стига толкозъ.” А тиквата я видишъ за 10 дена пуснала цѣло стъбло и мисли, цѣлия свѣтъ е завладяла. Но дойде есеньта и тя увѣхне. А дѫбътъ израстне малко първата година.

 

            Рекохъ, ако вашето вѣрую е вѣруюто на тиквата, тогава вие сте за тенджерата. Ако бързашъ, Господь ще ти каже: “Тукъ ще останешъ.” Господь казва: “Щомъ бърза този човѣкъ, направете го тиква.” Богъ вижда твоя вѫтрешенъ стремежъ. Богъ, като обърне внимание върху тебе: или ти тиква ще станешъ или дѫбъ. Въ първия случай постиженията сѫ малки. Ако иска човѣкъ голѣми постижения, той трѣбва да има устой, при всички мѫчнотии да издържа. И ще имашъ разнообразие. За старата храна говорѝ, но новата яжъ. Кажи: “Дайте на менъ отъ пресната пита!” Велико освобождение трѣбва да дойде отъ всички стари вѣрвания. Умни трѣбва да бѫдете! Не да имаме лакомия. Почнете да прилагате. И най-малкото приложение, всѣкога носи Божието благословение. Евреитѣ работиха 500 години въ Египетъ и въ пустинята събираха манна, но тѣ, понеже я събираха не само за сѫщия день, но я тургаха въ запасъ, тази манна се разваляше. Тѣ всѣки день трѣбваше да ходятъ да я събиратъ. Евреитѣ казваха: “Кой знай дали ще има утре?”

 

            Богъ нито се измѣня, нито се промѣня. Щомъ се промѣни, Той не е билъ Господь. У Него нѣма обратни решения. Като имаме тази творческа вѣра, трѣбва да се освободимъ отъ всички наши криви възгледи за Бога. Всички трѣбва да станете безвѣрници и безбожници, за да влѣзете въ вѣрата, т.е. да се освободите отъ всички стари вѣрвания и заблуждения. Единъ ученикъ казалъ на св. Никола: “Азъ се молихъ толкова на тебе и 10 свѣщи запалихъ за тебе и пакъ пропаднахъ.” Че св. Никола интересува ли се отъ свѣщитѣ му? Какви понятия е ималъ този ученикъ за св. Никола? Св. Никола му казалъ тогава така: “Една малка свѣщь, но почни да учишъ!” А другъ казва: “Азъ нито свѣщи палихъ, нито на св. Никола се молихъ, но издържахъ!” Господь казва: “Ще учишъ! Инакъ и 10 свѣщи да палишъ, нѣма резултатъ.” Ти казвашъ за нѣкой ангелъ: “Да дойде и да ми помогне.” Че единъ ангелъ управлява цѣла слънчева система и да дойде за твоята малка работа ли? Че може да стане нѣкоя катастрофа.

 

            Младитѣ ученици да възприематъ новото, а старитѣ да се освободятъ отъ старото. Щомъ си обезсърченъ, ти си старъ; щомъ вѣрвашъ, ти си младъ. Щомъ учишъ, ти си младъ; щомъ престанешъ да учишъ, ти си старъ. Щомъ имашъ пари въ джоба си, ти си младъ; щомъ нѣмашъ пари в джоба си, ти си старъ. Щомъ си хубаво облѣченъ, ти си младъ; щомъ не си хубаво облѣченъ, ти си старъ.

 

Само Свѣтлиятъ Пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!

 

4 лекция на Младежки Окултенъ класъ

 

                                                                                  14.IХ.1928 г., петъкъ,

 

                                                                                                                          Изгрѣвъ

 

---------------------------------------

[1] Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ по смисълъ, на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

[2] антрефиле (отъ фр.) - кѫса статия или малко съобщение, между други въ вестникъ, обикновено отъ частно-лично естество.

[3] тази идея на съмнение въ Бога



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 16 март 2017 - 06:45

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Външни и вѫтрешни влияния





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt