Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_09_07 Мъртвата точка

София Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 22 януари 2015 - 04:15

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Мъртвата точка

 

5 часа сутриньта

 

- Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!

 

- Въ Истината е скритъ животътъ!

 

 Размишление.

 

            Какво се нарича мъртва точка? Въ всѣко бойно поле има мъртви точки. Мъртва точка на бойното поле е тази, дето никой човѣкъ не може да се убие. Следователно, рекохъ, въ всѣко поле има безопасни точки. Въ мъртвата точка не се позволява никакво убийство. Тогава, азъ наричамъ мъртвата точка Божия точка, дето човѣкъ не може да се убие. Божия точка или безопасна точка, значи мѣсто, дето животътъ не може да се вземе.

 

            Мъртви точки има и въ търговията. После, въ всѣки градъ има мъртва точка. Но, ако вие направите едно сравнение между мъртвата точка на бойното поле и тази на търговеца, ще забѣлежите една голѣма разлика. Мъртвата точка на бойното поле произвежда на войника приятно впечатление, когато[1] мъртвата точка на търговеца произвежда неприятно впечатление. Защото при тази точка никой не влиза въ дюгена му, отъ никѫде не иде никакъвъ капиталъ - не става никакъвъ оборотъ. За такъвъ търговецъ казватъ: “Той се е спрѣлъ на една мъртва точка, не му върви.”

 

            Такава мъртва точка има и въ религията, и въ науката. Та рекохъ, когато вие изпаднете въ една такава безопасна точка или Божествена точка, знанието седи въ това, да можете да опредѣлите кѫде се намира тази мъртва точка, ако е на бойното поле или ако е въ науката, или въ религията, или въ търговията. И второ, да знаете какви резултати иматъ тия точки и какво предназначение иматъ тѣ къмъ васъ.

 

            Когато ти си попадналъ въ мъртвата точка на бойното поле, Богъ ти казва: “Войната не е за тебе! Ти нѣма да убивашъ!” Затова си запазенъ тукъ въ тази точка и тебе нѣма да убиятъ. Когато си въ мъртвата точка на търговията, Богъ ти казва: “Напусни тази точка, тази работа не е за тебе!” Когато си въ мъртвата точка на религията, Богъ ти казва сѫщото. И когато си попадналъ въ мъртвата точка на науката, Богъ ти казва: “Напусни тази наука, тя не е за тебе!”

 

            Да опредѣля сега: има хора се занимаватъ съ нѣкоя специалность, да кажемъ, нѣкой иска да стане инженеръ, но той нѣма способность за това. Той учи, учи, но нищо не може да научи. Нѣма дарба за това учение. И като стане той архитектъ или инженеръ, той се намира въ една мъртва точка, не върви тази работа. Никой не го вика, не му върви тази специалность. Сега какво искатъ да му кажатъ? - Напусни тази работа, тя не е за тебе!

 

            Опасностьта седи въ това, че като попадне нѣкой въ тази мъртва точка на науката, у човѣка се заражда песимизъмъ. Попаднешъ ли въ тази мъртва точка на бойното поле, ти ще се зарадвашъ, че си въ безопасность. Въ мъртвата точка на бойното поле ти ще се зарадвашъ и ще благодаришъ на Бога, че при тази мъртва точка ти си останалъ живъ. Но когато попаднешъ въ мъртвата точка на търговията, сърдцето ти ще се свие. Виждашъ по другитѣ дюгени клиенти влизатъ - излизатъ, тукъ-тамъ, а при тебе, които влизатъ, умиратъ. При тази мъртва точка въ този дюгенъ или при този търговецъ никой не влиза. Тогава неговото сърдце се свива отъ болка, той не се радва. Значи, ти си попадналъ въ мъртвата точка на търговията. И още показва, че ти не си разбралъ, какво иска да ти каже тази мъртва точка, въ която си попадналъ. Следователно, тукъ има двама души, попаднали въ една точка, но не мислятъ еднакво. Единиятъ се радва, а на другия работитѣ не вървятъ, той скърби. Ти трѣбва да разберешъ, че тази мъртва точка, въ която си попадналъ, ти казва: “Ти си слабъ човѣкъ за тази работа, търговията, ще се изкусишъ, ще почнешъ да лъжешъ хората, ще се огрѣшишъ. Тази работа не е за тебе, ти трѣбва да излѣзнешъ отъ това мѣсто. Търговията не е за тебе! Напусни я!” Какво трѣбва да правишъ? Ще напуснешъ търговията. Нищо повече! Имашъ нѣкое вѣрую, ще го напуснешъ. Имашъ нѣкоя теория, ще я напуснешъ. Каквото и да е, нѣма да се спрешъ тамъ. Това показва мъртвата точка въ този случай. И въ растителното царство има мъртва точка, дето нищо не расте, нищо не става.

 

            Сега тия мъртви точки иматъ свое предназначение. Върху тѣхъ вие ще мислите. Тѣ сѫ за човѣка едно благословение. Тѣ му показватъ правия пѫть. Азъ ги наричамъ още “правитѣ точки”. Това сѫ постове и ако знаете да четете, ще знаете по каква посока трѣбва да вървите. Но тамъ никога не трѣбва да се спирате. И при една мъртва точка на бойното поле, при едно сражение, дето хиляди хора умиратъ, а само единъ човѣкъ, който седи тамъ, на тази точка, не го убиватъ. И докато трае сражението, тази точка остава извънъ огъня на сражението. Та рекохъ, мъртвата точка, това е Божиятъ показатель, който показва пѫтя на разумнитѣ души. И у всинца ви както тукъ, тъй и по цѣлия свѣтъ, у всички хора има желание да се подигнатъ, да иматъ знание, да могатъ да пишатъ, да учатъ. Всѣки човѣкъ има желание да се прояви. Но животътъ на всѣки единъ човѣкъ е опредѣленъ. И тъй, въ една мъртва точка човѣкъ не може да се прояви.

 

            Сега азъ ви давамъ тия напѫтвания, понеже въ живота си вие ще срещнете такива мъртви точки. Запримѣръ, вие не може да учите, нѣмате вдъхновение да учите, не четете, не работите. Другъ пъкъ казва: “Азъ завършихъ еволюцията си.” Или казва: “Азъ нѣма да работя, не мога да работя.” Такъвъ човѣкъ се намира въ една мъртва точка на своя животъ. Ти ще излезнешъ изъ тази мъртва точка. Въ мъртвата точка нѣма и наука, тамъ не се учи. Оттамъ ще излезнешъ. Въ мъртвата точка на религията, нѣма и да се молишъ. И да се молишъ, отъ Невидимия свѣтъ нѣма да те слушатъ. Тогава ще знаете, щомъ дойдешъ до тази мъртва точка, ти имашъ една велика истина въ себе си, че ти си на единъ кривъ пѫть. Божиитѣ точки пъкъ показватъ, че ти си на правия пѫть. Тѣ показватъ правия пѫть. А щомъ се намирашъ на мъртвата точка на живота, показва, че ти не се намирашъ на правия пѫть. И Невидимиятъ свѣтъ или Богъ, Който те е училъ, те е турилъ въ тази точка, да те спаси, за да можешъ да свършишъ добре живота си. Показва ти, че не си на правъ пѫть. Другояче, ако бѣше попадналъ на друга точка, щѣше да останешъ съ нѣкоя повреда на организъма си - щѣше да се осакатишъ най-малко.

 

            Запримѣръ вземете науката зоология, какво приложение може да ѝ се даде като се изучаватъ формитѣ на животнитѣ? Или ако се вземе бактериологията, отъ какво е произлѣзла, отъ коя наука е часть? - Отъ зоологията, взето специфична часть или отдѣлъ отъ вреднитѣ животни, бактерии и микроби. Какъ може да се изучава вѫтрешния животъ или вѫтрешния характеръ на микробитѣ? Изучаватъ се отровнитѣ извержения, които оставатъ въ организма на човѣка. Бактериолозитѣ иматъ думата за тази болесть у човѣка и съ тази си наука принасятъ голѣма полза на хората. Ако вземете ботаниката, има специфични растения, отъ които, ако вземете отъ сока имъ, въ старо време биха опредѣлили вашия животъ. Следователно, часть отъ ботаниката влиза и въ съвременната медицина. И тамъ се употрѣбяватъ соковетѣ на разни растения като лекарство. Сега ние вървимъ още по единъ пѫть на негативната наука. Тя е хубава, да се предпази човѣкъ отъ злинитѣ, които сѫществуватъ въ свѣта. Запримѣръ сега, ако дойде единъ лекарь, той ще ви даде единъ цѣръ, за да спре преди всичко размножаването на тия микроби у васъ. А ще дойде единъ день, когато този лекарь ще ви даде, за да ви помогне, да ви излѣкува, малко елексиръ на живота. За сега този елексиръ го нѣма и хората сега се задоволяватъ само съ това да отмахнатъ временно злото отъ организъма. После това зло пакъ ще се яви.

 

            Сега, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си създаде едно ясно понятие за себе си. (Учительтъ при черната дъска.) 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12. Представете си сега, че това сѫ живи сѫщества и се опредѣля нѣкакъвъ редъ вѫтре. Тритѣ може ли да играе ролята на дветѣ, тъй както сѫ наредени въ дадения случай, въ тази система? - Не може. Съ колко тритѣ е по-голѣмо отъ дветѣ? Тритѣ, взето като число отдѣлно, е по-голѣмо отъ дветѣ. Но поставено въ тази система, както го написахъ на дъската, дветѣ е по-голѣмо отъ тритѣ, три е по-голѣмо отъ четири и т.н. и накрая 2-тѣ е най-малко отъ всичкитѣ други цифри. Въ началото това число две е най-голѣмо, а накрая то е най-малкото. Какъ тогава казвате: “Азъ, първиятъ, голѣмиятъ, който съмъ игралъ такава роль в свѣта, че да ме оставатъ на заденъ планъ сега. Не знаятъ ли, че азъ съмъ едно грамадно число?” При туй движение на числото, както е написано цѣлото число, ти си поставенъ накрая и си най-малката величина. Но ако на това число се поставятъ запетайки: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, то цѣлото число се измѣня. И всѣко число си носи своята стойность. Но това е вече индивидуализиране на числата. Тъй всѣко число означава стойностьта, която е скрита въ него.

 

            Та рекохъ, ако едно число не може да се измѣни, то се намира въ една мъртва точка. Ако ти не можешъ да вземешъ всичките положения на едно число, да можешъ да взимашъ навсѣкѫде мѣсто, ти се намирашъ въ една мъртва точка. “Ама азъ нѣма да ставамъ мостъ на всички.” - Ще станешъ мостъ и по твоя гръбъ ще минаватъ и по тѣхния гръбъ ще минавашъ. Сега, нали често бащата носи детето си на гърба. Какво има отъ това? Нищо. Той нѣма презъ цѣлия си животъ да го носи. Растенията не ставатъ ли мостове на хората? Тогава по тази теория и вие, като сте били растения, и вие сте били мостове на хората. Обаче, въ сегашното състояние, казвате, мостъ не можете да станете. Казвашъ: “Азъ мостъ нѣма да стана.” Но въ вашитѣ идеи и въ умствено отношение, или въ морално отношение мостъ ще станешъ. Ако не си достигналъ до нѣкоя мъртва точка, мостъ нѣма да станешъ, но ако си достигналъ, ще станешъ мостъ.

 

            Добре, сега вие сте изучавали числата. Имате едно число 1, ако туй число не е живо, то има значение само като количество, но ако поставите туй число като единъ човѣкъ, мѫжъ или жена, тогава въ всѣка една единица се криятъ много качества. Ако туримъ единъ виденъ философъ, капацитетъ или нѣкой юнакъ, тогава въ тази единица сѫ скрити множество сили. Ако туримъ 2 и приемемъ, това сѫ двама души, хора, единъ мѫжъ и една жена, 1 и 1 колко правятъ? 1х1=1, 1+1=2. Единицата показва едно състояние, едно мъртво положение. Само единицата, като се развиватъ числата, се намира въ едно мъртво състояние. Ако поставите единицата въ успоредно състояние (11), ще се яви числото 2 (II). Туй показва, че единицата е излѣзла отъ своето мъртво положение, започнала е да строи, да работи. Разумностьта на единицата е надделѣла на препятствията, които се намиратъ у нея. Надделѣла е на трудноститѣ на мъртвата точка. Да кажемъ, това е единъ търговецъ, капиталътъ му е билъ въ застой, не намира изходенъ пѫть, но тъй се случава, той излиза изъ тази мъртва точка и става числото 2. Значи, първото нѣщо: той трѣбва да напусне мъртвата точка. Следъ туй и числото 2 се намира въ мъртво положение. Мѫжътъ и жената, като се оженатъ и нѣматъ деца, и тѣ се намиратъ въ мъртвата точка. Тогава имаме числото 4, 2х2=4 и 2+2=4. Ако обаче се събератъ 1+2+3+4=10. Въ 4-тѣ има едно действие, че съдържа в себе си числата до 10. Обаче дветѣ единици умножени, не съдържатъ числата до 10, а оставатъ само 4.

 

            Следователно 2х2=4 показва въ даденъ случай посоката, къмъ която човѣкъ трѣбва да се движи или посоката, къмъ която числото 2 трѣбва да се движи. Тогава ние опредѣляме: 2 е посоката на единицата; 3 е посоката на дветѣ, 4 - на тритѣ и т.н. Това сѫ все посоки, излѣзли отъ тази мъртва точка. И да изучавашъ живитѣ сили на тия точки, то значи, твоятъ животъ да бѫде прогресивенъ. И сега хората сѫ дошли до едно суевѣрие, тѣ изучаватъ числата като мъртви точки. Нѣкои казватъ: Четвъртъкъ е за мене мъртва точка, въ този день не ми върви нищо. За другиго петъкъ е мъртва точка. За българитѣ вторникъ и петъкъ сѫ мъртви точки. Българинътъ тогава не захваща работа или не отива на работа. У евреитѣ сѫбота е мъртва точка и като такава мъртва точка, тѣ казватъ: “Тя е само за Бога. Богъ е казалъ: Шесть дни ще работите, а седмия день ще почивате.” Тоестъ: единъ день ще оставите за Мене, азъ ще ви покажа въ коя посока да вървите. Въ всѣки 7 дена има една мъртва точка и почивката е мъртва точка или азъ я наричамъ Божия точка. Богъ ще ти покаже посоката, въ която да вървишъ. Азъ рекохъ, мъртвата точка показва посоката или какъ трѣбва ти да вървишъ.

 

            Въ всѣка мъртва точка има скрита една Божия Истина. И всѣки единъ отъ васъ, който е разуменъ, като разбира, може да помага на себе си и може да помага и на другитѣ. И всичкото падане на хората и въ старо и въ ново време е ставало винаги въ тази мъртва точка. И трѣбва да се обяснява много, за да се разбератъ мъртвитѣ точки. Щомъ опредѣлишъ на единъ човѣкъ, де се намира или въ коя мъртва точка се намира той, ти вече можешъ да му кажешъ какво ще му се случи въ живота и можешъ да му покажешъ правия пѫть. Всичко това е обосновано, единъ простъ примѣръ има: ако единъ френологъ те пипа съ рѫцетѣ си по главата и намѣри, че главата ти отгоре е широка, въображението е силно развито или чувството за красивото е добре разработено, ще ти каже: “Ти, като забогатѣешъ въ живота си, ще обичашъ добре да бѫдешъ облеченъ, да имашъ много кѫщи, да живѣешъ хубаво.” Кѫдето туй чувство го нѣма, той казва: “Ти ще бѫдешъ развлеченъ, окѫсанъ, ще имашъ много петна по дрехитѣ си, ще носишъ скѫсани обуща, философъ ще бѫдешъ.” Защото, който се облича хубаво, той не може да бѫде философъ. Това е единъ вѫтрешенъ стремежъ. Който ходи хубаво облеченъ, има стремежъ да се покаже. А който не обръща внимание на дрехитѣ си, той не иска да се покаже.

 

            После, у нѣкои е развито чувството на стяжанолюбие. Туй чувство има нѣколко степени. Нѣкой пѫть е развито въ материално отношение, стремежъ къмъ богатство; нѣкой пѫть е развито въ умствено отношение, иска да придобие всички познания, да прочете тази книга, онази. Има такива философи, събралъ той цѣла библиотека, знае всичко, кое кѫде се намира. И минава за единъ много ученъ човѣкъ. Но у него туй чувство така е развито, като една страсть.

 

            Сега туй учение, което сега ви изнасямъ за мъртвитѣ точки, другъ пѫть не сте го слушали. И дълго време трѣбва да се работи въ тази насока, за да се разбере приложението му. Въ приложението се изисква стабилность вѫтре, за да прогресира човѣкъ въ живота си. Изисква се голѣма устойчивость. Да допуснемъ вие поставите заека на постъ съ пушка да пази. Вие му кажете: “Поста нѣма да напускашъ, само като дойде другъ да те смѣни.” Той ви каже: “Слушамъ, ваше благородие!” Той се разхожда, караули. Но като чуе най-малкия шумъ, той офейка, казва: “Страшна е тази работа! Не е за мене.” Отъ гледището на заяка, не е заради него, но и отъ гледището на този, който го е поставилъ на този постъ и той не е билъ на мѣстото си, не е трѣбвало да постави заяка на това мѣсто. Та често вие поставяте нѣкои ваши способности да извършатъ нѣкоя работа, когато тѣ не сѫ въ сила да я извършатъ. Сега запримѣръ, вие не знаете, коя е силата въ васъ, съ която вие трѣбва да работите. Коя е мощната сила у васъ, не знаете. Нѣкои хора може да отличите много добре съ нѣкоя способность. Но у човѣка има известни сили, които трѣбва да бѫдатъ рѫководни пунктове за самия него. Такива рѫководни пунктове философитѣ сѫ ги дефинирали и класифицирали различно. Напримѣръ, тѣ казватъ: “Умътъ трѣбва да рѫководи чувствата, или моралнитѣ сили трѣбва да рѫководятъ чувствата, или неговата воля трѣбва да го рѫководи.” Но волята може да има само тогава сила, когато при всички изпити, при които може да бѫде поставенъ, остане на поста си.

 

            Та рекохъ, вие въ живота си всѣки день може да се намерите въ такава една мъртва точка. Индиферентенъ си, неразположенъ духомъ, но ти ще се благодаришъ, че си дошелъ до тази точка, тя е спасителна точка, която опредѣля твоята посока за този день, за живота ти. Ти може да не си разположенъ, казвашъ: “Не остава вече нищо зарадъ менъ.” На бойното поле не остава мѣсто за тебе, но на друго мѣсто остава. По този начинъ ще работите при мъртвитѣ точки. И вие ще знаете следующата посока, въ която трѣбва да идете.

 

            Има такъвъ единъ законъ: следъ всѣко едно тягостно състояние, следъ всѣко едно обезсърдчение, следъ всѣка една несполука, ще се случи нѣщо добро за тебе. Всички тия неуспехи, това е мъртвата точка въ живота ти. И ако ти слушашъ Провидѣнието или това, Разумното въ свѣта, то следъ тази несполука, ще ти се случи нѣщо добро. И туй добро ще съотвѣтствува на страданията, които си ималъ. Каквото е било страданието на човѣка, такава ще бѫде и радостьта. Въ свѣта има една равносмѣтка на силитѣ. Каквато е скръбьта, такова е и възнаграждението. Сега вие казвате: “Защо е така?” Вземете простия примѣръ, да допуснемъ майка, която има обичь къмъ детето си. Като се е родило това дете, тя е викала цѣлата махала на угощение, радвала се е. Но следъ 4-5 години това дете умира. Тогава скръбьта ще бѫде толкова голѣма, колкото е била радостьта въ началото. Колкото хора сѫ дошли на рождението му, толкова може да идатъ и на погребението му. Нѣкой пѫть може да вариратъ тия числа съ една малка разлика. Ако имате една статистика, ще видите, че колкото души сѫ ви посрещнали, толкова души и ще ви изпратятъ.

 

            Та рекохъ, ние ще вървимъ по този пѫть, докато дойдемъ до онази область, дето хората нѣма да умиратъ. Когато излѣзнемъ изъ областьта на мъртвитѣ точки. Сега тѣ сѫ спасителнитѣ точки, показватъ, че трѣбва да вземемъ друга посока на движението. Та, като излѣзнете изъ тази область, тогава цѣлиятъ ви животъ ще се измени. Пъкъ сега, ако питате защо сѫ поставени тия мъртви точки? - Рекохъ, тѣ сѫ спасителнитѣ положения за човѣка. Щомъ дойдете до едно голѣмо изпитание, вие сте на една мъртва точка. Внимавайте върху посоката, какво ново може да направите. Ако направите нѣщо ново, сѫществуванието ви ще се измѣни, въ туй състояние вие не можете да живѣете, вие трѣбва да го измѣните. Ако останете още въ сѫщото положение, въ васъ ще настане едно втръсвание. Запримѣръ, човѣкъ обича нѣкои храни, но когато нѣкоя храна му се е втръснала, вие не можете да го накарате вече да яде тази храна. Той казва: “Туй го не искамъ по никой начинъ!” Това сѫ мъртви точки на храната.

 

            И въ съвременното щастие на човѣка пакъ има такива мъртви точки. И въ религиозния животъ, и въ учения животъ или въ науката, навсѣкѫде има такива мъртви точки, азъ ги наричамъ, както ви казахъ, “спасителни точки”. И когато дойдатъ изпитанията на тия точки, човѣкъ трѣбва да се обръща къмъ Бога, да му покаже правия пѫть, да излѣзе изъ този пунктъ на живота си. Когато евреитѣ дойдоха до този моментъ, до тази мъртва точка, тѣ се обърнаха къмъ Бога и Богъ имъ изпрати Мойсей, да имъ помогне. Тѣ казваха: “Този животъ е непоносимъ вече за насъ.” И Мойсей имъ каза: “Ако не излѣзнете изъ тази точка, вие ще умрете.” И въ едно бойно поле тази точка ще се измѣсти. Щомъ се започне едно ново сражение, мъртвата точка и тя се измѣня, не остава сѫщата. И този човѣкъ трѣбва да напусне мѣстото си, ако той остане на сѫщото мѣсто, ще го убиятъ, защото мъртвата точка се е измѣнила. Следователно, при второто сражение да те нѣма на първото мѣсто. При третото сражение, ти пакъ ще се измѣстишъ, ще видишъ кѫде се намира сега мъртвата точка.

 

            Мене ми разправяше единъ войникъ, при едно сражение били 10 души на едно мѣсто, заповѣдано му било да държи войницитѣ на това мѣсто. Той казва: ”Цѣлия день ни обстрелваха, гранати падатъ, но нито единъ отъ насъ не умрѣ.” На втория день, той казва: На друго мѣсто трѣбва да идемъ. Но нѣкои отъ войницитѣ казаха: Не, тукъ е хубаво и останаха тамъ, на първото мѣсто. Не се минаха 10-15 минути, пада една граната и всички ги убива.” Затуй рекохъ, при мъртвата точка нѣма да седишъ дълго време. В дадения случай тя ти казва да излѣзнешъ отъ туй положение, да напуснешъ тази мъртва точка. И ако седи човѣкъ дълго време въ туй положение, това е лошо зарадъ него самия. Една лоша мисъль е една мъртва точка за тебе. Щомъ я измѣнишъ или напуснешъ, то е едно велико благо заради тебе. Показва, че ще дойде едно добро за тебе!

 

 - Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!

 

            - Въ Истината е скритъ животът!

 

6.05 часа сутриньта

 

 3 школна лекция на

  I-ви Окултенъ Специаленъ класъ,

   7.IX.1928 г., петъкъ,

Изгрѣвъ, София

 

-----------

[1] когато – докато



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 16 март 2017 - 06:38

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Мъртвата точка





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt