Jump to content
Ани

1928_06_22 Основна идея

Recommended Posts

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ОСНОВНА ИДЕЯ[1]

 

 

Размишление.

 

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на мѫчносмилателни въпроси, за разрешаването на които сѫ нуждни здрави зѫби, здрава храносмилателна система. Допуснете, че имате една точка, която представя едно семе или една идея. Ако разглеждате външно семето, вие имате известна представа за него, но това е механическо знание. Какво е въ сѫщность семето, не знаете. За да разберете естеството на семето и силитѣ, които крие въ себе си, трѣбва да го посадите въ земята. Споредъ силитѣ, които съдържа, семето ще използува благоприятнитѣ условия, които му се даватъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Ако не е поставенъ при условия да прояви своитѣ вѫтрешни възможности, човѣкъ не може да се познае. Нѣкой минава за безстрашенъ, а въ сѫщность носи голѣмъ страхъ въ себе си. Като се натъкне на най-малкото външно изпитание, той проявява страхъ и тогава вижда, че е страхливъ. Докато не се справи съ вѫтрешния си страхъ, човѣкъ не може да бѫде смѣлъ и безстрашенъ. Каква сила ще развие човѣкъ, ако се страхува да яде, за да не разстрои стомаха си? При този страхъ, той всѣкога ще бѫде слабъ и немощенъ. Каквато храна да му даватъ, той ще я разглежда, ще мисли да яде ли отъ нея или не, какъ да яде и т.н. Обаче, каквато храна да дадете на здравия човѣкъ, той ще яде съ разположение. Той разчита на стомаха си и не се страхува. Достатъчно е храната да бѫде чиста, за да яде сладко и съ разположение. Здравиятъ и разуменъ човѣкъ е силенъ. Той минава за герой. Ние взимаме думата “герой” въ широкъ смисълъ. Истински герой е онзи, който се справя лесно съ условията и разумно ги използува.

 

Всѣко семе, поставено при благоприятни условия, може да расте и да се развива. Ако условията не сѫ благоприятни, то не може да расте и започва да гние. За да расте, семето трѣбва да взима нѣщо отъ почвата и отъ въздуха. Въ този смисълъ, взимането има отношение къмъ растенето. Ако не взима, човѣкъ не може да расте. Обаче, следъ взимането иде процесътъ на даването. Между човѣшката душа и природата става правилна обмѣна само тогава, когато човѣкъ спазва процеситѣ на взимане и даване. Не ги ли спазва, настѫпва процесътъ гниене.

 

Съ други думи казано: Когато човѣкъ нѣма една основна идея въ себе си, той се излага на разрушаване, на гниене. Както семето не може да се развива безъ зародишъ, така и човѣшката душа не може да се прояви безъ основна идея. Значи, зародишътъ представя основната идея, която организира нѣщата. Безъ основна идея човѣкъ не може да разбере живота, нито да го осмисли. Ако го запитате, защо е дошълъ на Земята, той казва: “Богъ знае.” Че Богъ знае нѣщата, това е фактъ, но и човѣкътъ трѣбва да се стреми да знае това, което е въ неговитѣ възможности. Щомъ учительтъ знае повече отъ ученика си, последниятъ трѣбва да се стреми да придобие знанието на учителя си. Какво ще кажете за ученикъ, който не учи и мисли, че щомъ учительтъ има знания, той не трѣбва да учи? Този ученикъ е мързеливъ и не мисли право. Съ помощьта на метъра опредѣляме дължината, широчината и височината на предметитѣ, но той самъ не прави измѣрванията. Човѣкъ движи метъра и мѣри. Следователно, Богъ знае всичко, но и вие трѣбва да учите, да придобивате знания. Отъ васъ зависи, колко знания ще придобиете.

 

Майката знае, че детето е гладно, но колко ще яде, каква е степеньта на неговия гладъ, това знае само детето. Нуждата отъ храна е обща за всички, но количеството ѝ се опредѣля отъ възрастьта на човѣка и условията, при които се намира. Малкото дете приема малко храна; младиятъ момъкъ и младата мома употрѣбяватъ повече храна; а стариятъ човѣкъ се нуждае отъ малко храна. Каквато е нуждата на човѣка отъ храна, такава е нуждата му отъ основна идея.

 

Страшно е положението на човѣкъ, който нѣма основна идея. Той се излага на пълно разкапване или гниене и въ умствено, и въ сърдечно, и въ физическо отношение. Той започва да се разлага и да мирише. За да не изпада въ това положение, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си поне една основна идея, въ сърдцето си - едно чувство и въ тѣлото си - една основна постѫпка. Нѣкой изпразва сърдцето си отъ всички чувства и като се отчае отъ живота, казва: “Никой не ме обича.” Той не говори истината. Има Единъ, Който при всички условия въ живота ви е съ васъ и ви обича. Понеже цѣлиятъ свѣтъ е Неговъ, Той ви обича чрезъ растенията, чрезъ животнитѣ, чрезъ мушицитѣ даже, чрезъ хората и т.н. И най-малката любовь е въ състояние да повдигне духа на човѣка. Дръжте въ ума си идеята, че Богъ е Любовь, за да запазите презъ цѣлия си животъ по една основна идея въ ума си и по едно основно чувство въ сърдцето си.

 

Всѣка основна идея е Божествена. Следователно, дали е малка или голѣма, не е важно. Божественитѣ идеи сѫ творчески. Тѣ внасятъ въ човѣка животъ, радость, свѣтлина и свобода. Божественитѣ идеи сѫ вѣчни, а човѣшкитѣ - кратковременни. Божественитѣ идеи водятъ къмъ завършени процеси, а човѣшкитѣ - къмъ незавършени. Да има човѣкъ основна идея, това значи да е непоколебимъ въ вѣрата и въ убежденията си. Тя е канара, на която той всѣкога разчита. Каквото и да му се говори, той остава вѣренъ на своето убеждение. Никой не е въ състояние да го разубеди въ сѫществуването на Първата Причина, въ сѫществуването на Великата Разумность въ свѣта. Който признава сѫществуването на Първата Причина, той вижда ясно нѣщата, той има очи и уши, вижда и чува всичко, което го окрѫжава и което става около него.

 

Представете си, че се срещатъ двама души: единиятъ е слѣпъ и глухъ, а другиятъ - съ отворени очи и уши. Първиятъ твърди, че нѣма слънце, че любовь не сѫществува, че всичко е мракъ и тишина. Вториятъ го опровергава. Той казва, че Слънцето изгрѣва и залѣзва, освѣтява цѣлата земя и хората, животнитѣ, растенията се радватъ на свѣтлината му, обичатъ се помежду си. Да отричашъ мѫдростьта и свѣтлината, това значи да страдашъ отъ умствена слѣпота; да отричашъ любовьта и живота, това значи, да страдашъ отъ сърдечна глухота. Правете опити, да усилвате свѣтлината на вашия умъ и топлината на сърдцето си, да виждате ясно нѣщата, за да не изпадате въ заблуждения, въ каквито се намиратъ слѣпиятъ и глухиятъ. Колкото повече семена сте посѣли въ градината на вашия умъ и на вашето сърдце, толкова по-добри резултати ще имате. Всѣко семе ще даде добри, сладки плодове. Какво представятъ семената, които посѣвате въ вашата градина? Това сѫ добритѣ постѫпки, които всѣки човѣкъ може да направи.

 

Представете си, че нѣкой учитель или професоръ отива на работа и вижда на пѫтя, че единъ конь е падналъ на земята отъ голѣмата горещина. Какво трѣбва да направи този професоръ? Да се спре предъ коня и да му даде малко вода да пие. И на умиране да е, коньтъ ще благодари за направената му услуга. Въ дадения моментъ той страда като човѣкъ. Ако професорътъ продължи пѫтя си, безъ да обърне внимание на коня, той е човѣкъ безъ идея. За свое оправдание той ще каже, че бърза, че не е негова работа да се занимава с падналия конь. Никакви оправдания не го извиняватъ. Щомъ нѣма кой да помогне на коня, професорътъ е длъженъ да се спре и да му даде поне малко вода. Който влиза въ положението на всички живи сѫщества и имъ се притича на помощь, той е човѣкъ съ идея, на него може да се разчита. Както искате хората да ви помагатъ, така помагайте и вие. Не казвайте, че това е конь, крава, волъ, магаре, че тѣ не страдатъ като човѣка. Има животни, на които съзнанието е по-високо отъ това на нѣкои хора, поради което минаватъ презъ голѣми, интенсивни страдания.

 

Нѣкой мисли, че страданията му сѫ голѣми и постоянно се оплаква. Питамъ този човѣкъ: “Излизала ли е кървава поть отъ поритѣ ти, както на Христа?” Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е миналъ презъ по-голѣми страдания отъ Христовитѣ. Мнозина сѫ бити, текло е кръвь отъ носа, отъ главата, отъ устата имъ, но въпреки това, тѣ не сѫ познали още страданието. Когато човѣкъ се изкачва на високи планински върхове, отъ носа му тече кръвь, но той не страда. Колкото по-нагоре се качва човѣкъ въ духовния свѣтъ, толкова по-интенсивни сѫ страданията му. Най-после той дохожда до една область, дето страданията изчезватъ. Тамъ страданията се превръщатъ въ радость. Това показва, че неорганизиранитѣ сили се организиратъ.

 

Каква е цельта на страданието? Освобождаване на човѣка отъ нечистотиитѣ, отъ неорганизиранитѣ енергии. Казвате, че нѣкой ви мѫчи. Защо ви мѫчи? За да ви освободи отъ нечистата материя, която се е събрала въ нѣкоя часть на организма ви. За да извлѣче нечистата материя отъ тѣлото ви, той си служи съ рогъ. Казвате, че този човѣкъ е лошъ, че ви мѫчи. Обаче, щомъ излѣзе нечистата материя вънъ, състоянието ви се облекчава и мѫчението ви напуща. Радвайте се, че сте се освободили отъ нечистотиитѣ си. Капка по капка излиза нечистата материя, но вмѣсто нея, отвънъ иде нова, жизнена сила, която обновява и повдига. И новата енергия иде по малко, както и любовьта. Колкото и да обичате нѣкого, не отваряйте сърдцето си изведнъжъ, да не изтече всичката ви любовь навънъ.

 

Помнете: който отваря сърдцето си за нѣкого и проявява всичката си любовь къмъ него, той прави престѫпление. Искате ли да дадете на възлюбения си отъ своята любовь, давайте му капка по капка. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ идеитѣ. Искате ли да проявите идейния животъ, изнасяйте навънъ една по една идеитѣ си. Само по този начинъ тѣ растатъ и се развиватъ правилно. Изнесете ли ги изведнъжъ навънъ, въ скоро време ще почувствувате известна празнота въ себе си. При това, започвайте отъ най-малкитѣ си идеи и постепенно вървете къмъ голѣмитѣ. Като работите по този начинъ, ще видите, че имате условия за проява на всѣка ваша идея. Нѣкой се страхува, че като изнесе идеитѣ си навънъ, нѣма какво повече да работи. Не е така. Работа има за всички и за цѣлата вѣчность. Вижте какво прави диригентътъ. За да състави оркестъръ, той събира различни музиканти и на всички дава съответна работа. Даже и тѫпанджията е необходимъ. Тъй щото, ако нѣма съ какво да се занимавате, вземете тѫпана и бийте върху него, все ще излѣзе нѣщо. Може ли всѣки да удря на тѫпанъ? За вѣрващия всичко е възможно.

 

Да се говори за възможноститѣ на живота, това значи, да имаме предъ видъ великата разумность. Само разумниятъ може да постигне каквото желае. За неразумния нѣщата сѫ отчасти постижими. Благодарение на различието, което сѫществува между разумния и неразумния, между тѣхъ се явява споръ. Разумниятъ приема сѫществуването на разумностьта въ свѣта, неразумниятъ не я признава. Той казва, че разумностьта е резултатъ само на човѣка, а не на нѣкакво Велико начало. Разумниятъ приема сѫществуването на Бога, а неразумниятъ го отрича. Неразумниятъ е гордъ, той възприема само онѣзи идеи, които отговарятъ на личнитѣ му интереси. Неразумниятъ отрича и любовьта. Като се говори за нея, той казва, че не може да обича всички хора. Всѫщность, човѣкъ по-лесно може да обича Цѣлото, отколкото неговитѣ части. Въ Цѣлото влизатъ всички хора. Следователно, като обичате Бога, ще обичате всичко, което Той е създалъ. Когато обичате човѣка, вие обичате цѣлия човѣкъ, а не само една или две негови части.

 

Задачата на всѣки човѣкъ е да се проникне отъ любовьта и да знае, че въ него се крие възможностьта да обича всички. Ако житното зърно храни цѣлото човѣчество, защо човѣкъ да не е въ състояние да обича всички? Не стои ли човѣкъ по-високо отъ житното зърно? Достатъчно е да се пробуди съзнанието му, за да разбере какви сили и възможности се криятъ въ него. Който има пробудено съзнание, той е ученикъ на Новото учение, той е завършенъ типъ. Докато не е дошълъ до това положение, той пада, става, плаче, радва се. Съ една дума той изучава себе си и своя ближенъ. Ето защо, когато говоримъ за човѣка, ние го изучаваме. Когато говоримъ за Бога, ние вѣрваме въ Него. Следователно, вѣрвайте въ Бога, а човѣка изучавайте. Ако вѣрвате въ човѣка, преждевременно ще се обезвѣрите.

 

Като ученици, пазете правилото: за да не се обезсърдчавате и обезвѣрявате въ човѣка, първо го изучавайте, а после вѣрвайте въ него. Започнете първо съ знанието, а после ще дойдете до вѣрата. Това е едно отъ правилата на Новото учение. Това е единъ от методитѣ на Божествения свѣтъ.

 

- Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

 

- Въ Истината е скритъ животътъ.

 

34 лекция отъ Учителя,

 

държана на 22 юний 1928г.

 

София, Изгрѣвъ

 

 

------------------------------------------

[1] Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1942г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×