Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_10_09 Божественитѣ условия

Младежки Окултен Клас Русе

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 22 януари 2015 - 03:54

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

 

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

БОЖЕСТВЕНИТѢ УСЛОВИЯ[1]

 

 

Размишление.

 

Както дървото, което расте, има единъ центъръ, къмъ който се отправятъ всички негови органи, така и ученикътъ трѣбва да има една централна точка въ живота си, къмъ която да се отправятъ всички негови стремежи. Безъ ядка нѣма растене, нѣма никакво развитие. Всѣка клетка съдържа по една ядка, въ която се криятъ условията на живота. Даже и минералитѣ, които се отнасятъ къмъ неорганическия свѣтъ, иматъ една централна точка, около която се отправятъ всички останали точки и настѫпва процесътъ на кристализиране. Значи, въ минералитѣ, въ солитѣ има стремежъ къмъ кристализиране и тѣ се стремятъ къмъ организиране. Растенията и животнитѣ пъкъ се стремятъ да запазятъ рода си.

 

Дойдемъ ли до човѣка, виждаме, че и той има една основна мисъль - да научи нѣщо, да придобие известно знание. За човѣка не е нуждно, както въ кристалитѣ, да има единъ центъръ, около който да съсрѣдоточи всички свои мисли и чувства. За него не е достатъчно да има само едно чувство - да запази рода си, както растенията и животнитѣ. Той трѣбва, като ученикъ, да има една основна мисъль, около която да се съсрѣдоточаватъ всички останали мисли, чувства и желания. Нѣма ли поне една основна мисъль въ ума си, всичкитѣ му стремежи, всичкитѣ му идеали се обезценяватъ. Всички негови мисли и желания ще бѫдатъ разхвърляни. Той ще се заеме за една работа, ще се въодушеви отъ една мисъль и на втория день ще ги захвърли. После ще се въодушеви отъ друга мисъль, но скоро и нея ще захвърли. Така той ще се хвърля отъ една мисъль на друга, отъ едно желание на друго, докато единъ день се намѣри въ положението на гладния волъ или конь, който обикаля около празднитѣ ясли. За да не изпаднете въ това положение, съзнайте се като ученици, които иматъ една основна идея въ живота си - да учатъ и да придобиватъ истинско знание.

 

Велико и красиво нѣщо е да придобива човѣкъ знания, които да го ползуватъ въ живота. Тѣзи знания идатъ отъ Истината и Мѫдростьта. Който е придобилъ знанията на Истината и на Мѫдростьта, той се е облѣкълъ въ красивата дреха на живота, която го прави силенъ, смѣлъ и разуменъ. Кой не се радва на своята дебела и топла дреха, която го предпазва зиме отъ лошитѣ и неблагоприятни външни условия? Облича ли се зимно време съ тънки дрехи, човѣкъ лесно се простудява и губи силата си. Затова казваме, че слабиятъ е облѣченъ съ тънки, окѫсани дрехи, презъ които вѣтърътъ прониква и го смразява. Силниятъ, здравиятъ е облѣченъ съ топли, здрави дрехи и може да се бори съ външнитѣ неблагоприятни условия. Сѫщото се отнася и до знанието. Който има знание и разполага съ него, той е силенъ и здравъ човѣкъ; който нѣма знание, той е слабъ, боленъ, изнемощѣлъ.

 

Като говоримъ за знанието, ние имаме предъ видъ това знание, отъ което се нуждае човѣшката душа. То е специфично за всѣки човѣкъ. Както храната е различна за всѣки

 

човѣкъ, така и знанието е различно. Отъ каквито елементи се нуждае организмътъ на човѣка, такава храна си избира той. Сѫщото се отнася и до знанието. Човѣкъ се стреми къмъ такова знание, което е необходимо за развитието на неговия умъ. При това, не е достатъчно само да придобива знания, но той трѣбва да ги асимилира. Остане ли на повърхностьта на неговия мозъкъ, знанието ще тече отгоре, безъ да се всмуква и ще образува порой. Обаче, като се всмуква отъ мозъка, то прониква навѫтре и дава условия за растене. За да расте и да се развива правилно, ученикътъ трѣбва да учи, да придобива знание, като задържа отъ него сѫщественото.

 

За всѣки човѣкъ сѫщественото е различно. За земедѣлеца сѫществено знание е да разбира почвитѣ, да знае какво може да даде всѣка почва. Само при такива знания той ще ги използува разумно и животътъ му ще бѫде добъръ. Ако не разбира почвитѣ, животътъ му ще бѫде пъленъ съ несгоди и мѫчнотии. Като знаете това, стремете се къмъ придобиване на такива знания, които усилватъ почвата на вашия умъ. Дойдете ли до знания, които отслабватъ почвата на ума ви, бѣгайте отъ тѣхъ. Какъ постѫпватъ земедѣлцитѣ въ такива случаи? Като видятъ, че почвата на нивата имъ е отслабнала, тѣ я посѣватъ съ такива растения, които ѝ предаватъ нужднитѣ елементи и я засилватъ. Дали по естественъ или по изкуственъ начинъ става наторяването въ края на краищата, обеднѣлата почва се наторява.

 

Въ процеса на наторяването голѣмо участие взиматъ природното електричество, слънчевата свѣтлина, топлината и влагата. За да натори почвата на своя умъ и на своето сърдце, ученикътъ се нуждае отъ свѣтлината на Мѫдростьта и на Истината, както и отъ топлината на Любовьта. Както безъ свѣтлина и топлина човѣкъ се изтощава, така сѫщо се изтощава и безъ Мѫдрость, Истина и Любовь. Влѣзе ли въ свѣта на безлюбието, той се изчерпва, както растенията изчерпватъ соковетѣ отъ почвата и я изтощаватъ. За да не се изразходва докрай, човѣкъ трѣбва да се стреми съзнателно къмъ Любовьта, къмъ Мѫдростьта и Истината, като условия за наторяване, т.е. набавяне на изразходваната енергия на тѣхната почва. Любовьта носи живота. Ето защо, когато попаднете въ закона на приливитѣ и на отливитѣ пазете връзката си съ любовьта, да не се изтощите. Безъ любовь нѣма животъ, нѣма условия за наторяване. Когато почвата е слаба, и плодородието е слабо. Ако изгуби любовьта си, човѣкъ не може да ражда. Каквито усилия да прави, какъвто торъ и да туря, той не може да очаква добри резултати. Дето е любовьта, тамъ има знание, разбиране и животъ. Прочетете една книга съ любовь, прочетете я и безъ любовь, да видите какви резултати ще имате. Прочетете ли я съ любовь, разбиранията ви ще бѫдатъ едни; прочетете ли я безъ любовь, разбиранията ви ще бѫдатъ други. Любовьта внася разширение, а безлюбието - ограничение.

 

Каква е задачата на ученика? Ако говоримъ за ученика на свѣтскитѣ училища, неговата задача е да свърши училището, да придобие знания, да заеме висока служба, да стане виден човѣкъ. Ако говоримъ за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силенъ човѣкъ, да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ и изпитанията си. Казано е, че силата на човѣка се познава въ време на мѫчнотии и изпитания. Апостолъ Павелъ казва: “Когато съмъ слабъ, тогава съмъ силенъ.” Какво означаватъ тѣзи думи? - Когато човѣкъ е слабъ за човѣшкото, тогава е силенъ за Божественото. Значи, силата на човѣка се крие въ Божественото начало. Кога водата проявява силата си? - Когато слиза надолу, въ долинитѣ. Водопадътъ е силенъ, защото водата има наклонъ. Колкото по-надолу и по-буйно слиза, толкова по-голѣма е силата му. Следователно, ако ученикътъ проявява силата си въ долината, това показва, че е ученикъ на Божествената школа, а не на нѣкое свѣтско обикновено училище. Като проявява силата си въ долината, той постепенно придобива смирение.

 

Какво представляватъ мѫчнотиитѣ въ живота? Тѣ сѫ кальта на блатата, отъ която ученикътъ самъ трѣбва да излѣзе. Ако излѣзе благополучно, той е силенъ. Не може ли самъ да излѣзе отъ тази каль, той минава за слабъ човѣкъ. Какво ще кажете за онзи, който проповѣдва за Господа, за Неговата сила и любовь, а самъ не може да мине отъ единия брѣгъ на рѣката до другия? Докато проповѣдва на хората, той представя човѣкъ съ убеждения, добре облѣченъ и нагизденъ. Щомъ срещне рѣка на пѫтя си, той веднага се замисля, започва да търси мостъ, какъ да мине на отвѫдния брѣгъ. Той се страхува да не се удави. За свое оправдание казва: “Защо трѣбва да прегазвамъ рѣката, щомъ има възможность да мина презъ мостъ? Ако не мина презъ моста ще се удавя.” Това не е никакво убеждение. Ако сѫщиятъ човѣкъ е гоненъ отъ разбойници, той нѣма да разсъждава, нѣма да търси мостъ, но направо ще се хвърли въ рѣката и ще я преплава. Следъ това ще се чуди, какъ е прегазилъ рѣката безъ мостъ и безъ ничия помощь. Защо има убеждения човѣкъ, ако въ моментъ на мѫчнотии не може да си помогне съ тѣхъ? Ако гоненъ отъ разбойницитѣ, човѣкъ бѣга и прескача рѣката, а при спокойно състояние не може да мине рѣката безъ мостъ, това показва, че той нѣма убеждения. Той е страхливъ, не прави усилия. Не следвайте примѣра на онѣзи хора, които философствуватъ, говорятъ за убеждения, но щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии, търсятъ мостъ, лесно да излѣзатъ на другия брѣгъ на мѫчнотията. Не следвайте примѣра и на онѣзи, които, като видятъ неволята и опасностьта, тогава ставатъ смѣли и решителни. Следвайте примѣра на истинския ученикъ, който прилага силитѣ си при всички външни и вѫтрешни мѫчнотии. Не прилага ли силата си дето трѣбва, той самъ се спъва.

 

Казано е въ Писанието, че истината освобождава човѣка. И тогава той става силенъ. Всички говорятъ за истината, но малцина я познаватъ и прилагатъ. Да кажешъ истината на човѣка, това е едно отъ великитѣ изкуства. Истината е свързана съ духовния животъ на човѣка. Докато не живѣе духовно, човѣкъ не познава нито Истината, нито Любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь, но хората не познаватъ Любовьта. Като се говори за любовь къмъ Бога, считатъ я за непостижимо, далечно нѣщо. Казватъ, че първо човѣкъ трѣбва да потърси любовьта на своитѣ ближни, а после любовьта на Бога. Питамъ: кого търси детето - майка си или слугитѣ? На кого се радва то най-много? Кого най-много прегръща и цѣлува? - Майка си. Защо? - Тя му е дала животъ, тя го храни, кѫпе, облича. Коя е майката на всички хора? - Любовьта. Право ли е тогава твърдението на хората, че Богъ, Който имъ е далъ животъ, Който се грижи за тѣхното растене и развитие, да бѫде последенъ въ свѣта? Да мислите, че Богъ е недостѫпенъ и далечъ отъ хората, това е изопачаване на истината. Трѣбва ли майката да мисли, че детето ѝ ще познае първо слугинята, после бизкитѣ, които го окрѫжаватъ и най-после нея. Детето познава първо майка си, а после окрѫжаващитѣ. Ако волътъ познава господаря си, не трѣбва ли господарьтъ му да познае Онзи, Който му е далъ животъ и го е пратилъ на Земята да се учи?

 

Да се говори, че Богъ е отвлѣчено понятие, че идеята за Бога е недостѫпна за човѣшкия умъ, това означава съзнателно поставяне на препятствия въ човѣшкия животъ, съ цель да се спъватъ хората и да спиратъ развитието си. За да се освободятъ отъ робството и ограниченията, въ които се намиратъ, хората се нуждаятъ отъ истинско, положително знание. Тѣ трѣбва да познаятъ Бога, като свой Баща, за да придобиятъ Неговото знание, Неговата мисъль и любовь. Защо трѣбва човѣкъ да се стреми къмъ Божиитѣ мисли? - За да се освободи отъ нисшитѣ мисли, които обременяватъ ума му. Всѣка мисъль има тежесть. Колкото по-низка е, толкова е по-тежка. Значи, мислитѣ произвеждатъ известно налѣгане върху човѣшкия мозъкъ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да освободи мозъка си отъ непотрѣбнитѣ мисли и да остави само ценнитѣ. Разумниятъ човѣкъ изнася само ценното отъ себе си, като капиталъ, който пуща въ обръщение. Всичко останало, което нѣма цена, трѣбва да се изхвърли навънъ. Много картини има въ природата, но ценни сѫ само живитѣ, а не и мъртвитѣ картини.

 

Едно дърво се огрѣва цѣлъ день отъ Слънцето, но всички моменти не сѫ важни. Важни сѫ онѣзи моменти, при които Слънцето огрѣва дървото така, че изявява неговия вѫтрешенъ животъ. Че дървото хвърля различни сѣнки, това не трѣбва да ви интересува. Какъвъ смисълъ представятъ мислитѣ, които обременяватъ човѣшкия мозъкъ? Да се занимавате съ мисли, които иматъ динамическа сила и произвеждатъ удари и налѣгане върху мозъка, това значи съзнателно да се излагате на мѫчнотии и страдания. Както мислитѣ, така и думитѣ съдържатъ въ себе си динамическа сила, съ която човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя. Не само това, но човѣкъ трѣбва да разбира значението на думитѣ, да разбира всичко, което слуша, за да се ползува отъ него. Не разбира ли нѣщата, той изпада въ смѣшно положение и спира вниманието си върху нѣща, които нѣматъ никаква връзка съ онова, върху което се говори.

 

Единъ селски свещеникъ проповѣдвалъ на своитѣ слушатели върху нѣкои стихове отъ Евангелието. Единъ отъ присѫтствуващитѣ, овчарь, слушалъ проповедьта на свещеника и на края на проповедьта започналъ да плаче. Свещеникътъ забелязалъ това и като свършилъ проповедьта си, извикалъ овчаря при себе си и го запиталъ: “Коя мисъль отъ проповедьта ти направи впечатление и те накара да заплачешъ?” Овчарьтъ отговорилъ: “Като гледахъ брадата ти, спомнихъ си за моя прѫчъ, който умря миналата година и ми домѫчнѣ за него, затова се разплакахъ.” Значи, овчарьтъ слушалъ проповедьта на свещеника, но нищо не разбралъ отъ нея. Той само гледалъ и намѣрилъ, че между брадата на свещеника и брадата на неговия прѫчъ има известна прилика.

 

Като не разбиратъ нѣщата, хората се разговарятъ, проповѣдватъ едни на други, но въ края на краищата, тѣ се оприличаватъ на нѣщо и се разделятъ, безъ да се ползуватъ отъ думитѣ и опитноститѣ, които сѫ си размѣнили. Всѣки оприличава своя ближенъ на нѣщо, което нѣкога е чулъ, видѣлъ или знаялъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде досѣтливъ, да разбира живота. Нѣма ли нуждната досѣтливость, природата го прекарва презъ страдания, които обработватъ сърдцето му и развиватъ неговия умъ. Страданията подготвятъ хората да разбиратъ новия животъ, който носи новитѣ идеи въ свѣта. Само така човѣкъ вижда, че между физическия, духовния и Божествения свѣтъ сѫществува тѣсна, непреривна връзка. Тѣ представятъ части на едно Велико Цѣло - великиятъ цѣлокупенъ животъ.

 

33 лекция отъ Учителя, държана на

 

9 октомврий 1927 г.

 

Русе

 

-------------------------------------------------------------------------------------

[1] Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1942г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас, Русе

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt