Jump to content
Ани

1922_01_22 Плѣвелитѣ и пшеницата

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание



 

 

Плѣвелитѣ и пшеницата

 
„А той рече: Не: да не би като плѣвите плѣвелитѣ, да изтръгнете купно съ тѣхъ и пшеницата“.

Ев. Матея – 13;29

 
Вѣрвамъ, понеже сега сте възрастни ученици, нѣма да се смутите отъ такъва сложна математическа задача: нали ученицитѣ, които сѫ вѣщи, не се смущаватъ, когато учительтъ напише нѣкоя сложна задача на дъската, всички ококорятъ очи и започватъ разрѣшението и гледатъ какъ ще я разрѣши.
 
Отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота: въ личния животъ - въ живота на сърдцето, на душата, на ума и на духа. Въ всички тия категории се включва съвременниятъ животъ, който се проявява. Ние се натъкваме на редъ прѣпятствия, недоумѣния. Нашитѣ учени философи иматъ за цѣль да ни утѣшаватъ съ своитѣ обяснения за живота. Лѣкаритѣ ни обясняватъ какъ сѫ произлѣзли болеститѣ и какъ се лѣкуватъ; психолозитѣ ни обясняватъ произхода на душевнитѣ състояния; служителитѣ на Бога живаго ни обясняватъ нашитѣ правилни отношения къмъ Бога; учителитѣ ни запознаватъ съ живата природа; майкитѣ и бащитѣ ни доставятъ храната, която е необходима за поддържането на този животъ. Но, въпрѣки това, има противорѣчия. Нашето щастие и радость на земята постоянно се рушатъ, и ако има нѣкой човѣкъ, на когото щастието не е разрушено, той е, може-би, изключение.
 
Нѣма да се спирамъ да аргументирамъ, защото животътъ самъ аргументира.
Слугитѣ казватъ, да идатъ да изхвърлятъ тия плѣвели. — „Не, оставете ги да растатъ“. Въ съврѣменното общество се заражда мисъльта, да се махнатъ тия плѣвели. Но, прѣдставете си, този господарь е билъ много по-уменъ, и слугитѣ му сѫ били високо интелигентни, 10 пѫти по-интелигентни, отколкото сегашнитѣ културни хора, и този господарь е билъ 10 пѫти по-уменъ, отколкото сегашнитѣ господари. Той казва: „не, оставете ги да растатъ до скончанието на вѣка, тогава ще заповѣдамъ на жетваритѣ да отдѣлятъ пшеницата на една страна, а плѣвелитѣ на друга“. И вѫпросътъ ще се разрѣши. Защото въ процеса на растенето има опасность, че слѣдъ като изтръгнатъ плѣвелитѣ, може да изхвърлятъ и пшеницата. И вѫпросътъ ще се разрѣши. Защото въ процеса на растенето има опасность, че слѣдъ като изтръгнатъ плѣвелитѣ, може да изхвърлятъ и пшеницата. И ако изтръгнешъ единъ плѣвелъ, а унищожишъ двѣ пшеници, питамъ, какво добро си внесълъ въ свѣта? Ако затъчешъ двѣ нижки на стана си, а разтъчешъ три, какъвъ смисълъ има? Ако научишъ човѣка на една добродѣтель, а го научишъ на двѣ злини, пакъ нѣма смисълъ.
 
Казва: „оставете ги да растатъ!“ Сега туй, което спъва съврѣменнитѣ хора е, че тѣ искатъ да се освободятъ отъ злото, тѣ искатъ да се освободятъ отъ всички ония неприятни чувства, отъ всички неприятни мисли, отъ всички неприятни дѣйствия, и всичко да имъ върви като по медъ и масло. Всички искатъ да работятъ тъй както въ Халима на „Хиляда и една нощь“, — като вдигнатъ пръчицата. Обаче, съврѣменниятъ космосъ е създаденъ на съвсѣмъ друга основа, на която ние трѣбва да се подчинимъ.
 
„Оставете ги, казва умниятъ господарь, нека растатъ“. Сега азъ нѣма да аргументирамъ, защо трѣбва да растатъ. Нѣма да обяснявамъ, понеже имамъ единъ силенъ аргументъ. Тази сутринь съмъ рѣшилъ да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студъ. Азъ имамъ и други аргументи, понеже се засѣгатъ и моитѣ лични интереси: понеже и азъ обѣщахъ, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудятъ, ще платя по хилядо лева и освѣнъ че даромъ трѣбва да проповѣдвамъ, но трѣбва и да платя глоба 10 000 лв.
 
Трѣбва да растатъ и еднитѣ, и другитѣ, т. е. трѣбва да станемъ ние толерантни, възъ основа на този великъ законъ, безъ който не е възможенъ никакъвъ културенъ животъ, никакъвъ умственъ животъ. Всѣки философъ, отъ каквато и да е категория, трѣбва да примири тия двѣ противорѣчия: да остави и доброто и злото, еднакво да иматъ условия да растатъ и да се развиватъ. Туй ни най-малко не показва, че трѣбва да поощряваме злото. Вие казвате: „той поощрява злото и доброто“. Ние не можемъ да поощряваме. Азъ бихъ оборилъ всички философи, че ние не можемъ да поощряваме. Нима като посѣя онзи бодилъ на нивата, азъ го поощрявамъ да расте като бодилъ? Не, той расте, защото е бодилъ и вънъ отъ моето поощрение. Нима онази ябълка, която съмъ посѣлъ, азъ я поощрявамъ? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно врѣме, когато плодоветѣ не сѫ били обработвани отъ хората, сѫ расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове отъ днешнитѣ. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирамъ, да оставимъ доброто да расте тъй както неговитѣ закони изискватъ, да оставимъ и злото да расте тъй както изискватъ неговитѣ закони. Защо? Защото тъй е казалъ господарьтъ. Сега нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „ето едно противорѣчие“. Ако е за противорѣчие, азъ ще ви изкарамъ сега 10 противорѣчия. Нима вие когато идете при нѣкоя канара и начупите камънитѣ, най-първо у камънитѣ се явява една голѣма радость, че сте ги индивидуализирали, радватъ се; носите ги съ кола въ града, но образувате отъ тѣхъ циментъ и ги турите дълбоко вѫтре въ земята, градите кѫщата си. Едно врѣме тѣ сѫ били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата кѫща. Питамъ: каква култура сте принесли на тѣзи камъни? Построили сте кѫща. То е култура заради васъ, но не заради тия камъни. А култура въ природата се подразбира такъва, която включва едноврѣменно култура за всички. Когато азъ стана културенъ, съ тази култура да засегна всичкото ви битие. И затуй казва този господарь: „оставете ги да растатъ еднитѣ и другитѣ, и въ края на вѣка, когато дойде деня за жетва, ще отдѣлимъ едното отъ другото и свѣтътъ ще се оправи.“
 
Ще си послужа съ единъ примѣръ. Въ старо врѣме въ Египетъ, туй е въ християнската епоха, живѣлъ нѣкой отшелникъ, много благочестивъ човѣкь. Прѣкарвалъ той живота си само въ молитви, четене и размишление за начинитѣ и методитѣ какъ да се поправи свѣтътъ. 40 год. той прѣкаралъ така и ни единъ човѣкъ не е дошелъ при него. Той ималъ толкова знания, но прѣзъ тия 40 год. никой не отишелъ при него. Станало му много мѫчно и казалъ: „Господи, поне едного прати при мене, да му прѣдамъ това знание, остарѣхъ вече, негоденъ съмъ“. И този старъ отшелникъ мислѣлъ, че ще дойде нѣкой ученикъ способенъ, и какво вижда? — при него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голѣмата блудница въ оная епоха въ града Александрия, и като чела евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито единъ попъ — не зная дали е имало попове тогава — нито единъ служитель не се наелъ да я кръсти, да вземе отговорностьта върху себе си. „Не можемъ да те приемемъ въ нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си единъ въплътенъ дяволъ, който искашъ да ни изпитвашъ, но ние сме много учени, чели сме писанието, и ти не можешъ да влѣзнешъ вѫтрѣ, да прѣкрачишъ прага на нашата църква“. И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христосъ и ѝ казва: „иди въ пустинята при този отшелникъ“. А той, като я видѣлъ, казалъ: „О, Господи, тази ли намѣри да ми пратишъ, на края на живота ми, тази ли намѣри да ми пратишъ?“ И въздъхналъ дълбоко. Но чулъ единъ гласъ: „ти ще я кръстишъ“.— „Да я кръстя ли?“ Навелъ глава и се колебаелъ, дали не е нѣкой лошъ духъ, който му говори. — „Ще я кръстя, че каквото ще да става“. Кръщава я и слѣдъ нѣколко деня тя умира. Въ деня на погребението, той дошелъ въ екстазъ, въ изтѫпление, и видѣлъ, че отъ тѣлото на тази блудница, като я погребали, излиза единъ крилатъ, свѣтълъ ангелъ. Не била тя блудница, а единъ възвишенъ ангелъ. Слѣдъ нѣколко деня и той умира, но прѣди това, той зарѫчалъ да го зароватъ при блудницата. Всички се замислили: „въ този гробъ, при нея!“ И какво става? Като го заровили и него, всичката околность се стичала тамъ и ставали голѣми чудеса и всички се изцѣлявали. Като се събрали грѣшницата и този светия, тогава се оправилъ свѣтътъ, и почнали хората да проучватъ учението на тоя отшелникъ.
 
Сега вие ще прѣнесете туй въ вашия животъ, защото по нѣкой пѫть и вие ще се намѣрите въ положението на този отшелникъ. Мислите, че сте много благочестивъ, благоугоденъ на Бога, а при това, нѣкой пѫть нѣкой вашъ братъ, който е противоположенъ на васъ, повидимому той е единъ плѣвелъ, може Господь да го прати при васъ, какъ ще разрѣшите тази задача? Ще я разрѣшите само тогава когато го кръстите, и ви се отворятъ очитѣ да видите какво излиза отъ тѣлото му, свѣтълъ ангелъ ли или нѣкой демонъ, на горѣ ли отива той или надолу? И когато Христосъ казва: „отъ плодоветѣ имъ ще ги познаете“, нѣкои мислятъ, отъ сегашнитѣ плодове. Не, то е отъ завръшването на една епоха, той е послѣдниятъ плодъ. Азъ направихъ едно добро дѣло, и казватъ: „той е отличенъ човѣкъ, добъръ“. Или ако направя едно лошо дѣло, ще кажатъ: „той е лошъ човѣкъ“. Не, отъ сегашнитѣ ми дѣла вие не може да ме сѫдите, азъ може да бѫда сѫденъ само отъ цѣлокупния ми животъ, дѣто всичкитѣ ми дѣла ще бѫдатъ като единъ плодъ въ единъ или другъ смисълъ. Сега нѣма никаква сѫдба! Слѣдователно, всѣки единъ трѣбва да бѫде оставенъ да изкара започнатото си дѣло. И ако въ вашия умъ се зароди мисъльта да прѣмахнете злото, знаете ли какво ще стане съ васъ? Азъ слушамъ често да казватъ: „това зло азъ искамъ да го прѣмахна, да го изкореня отъ душата си“. Азъ бихъ се радвалъ да го изкорените, но то е другъ въпросъ.
 
Азъ ще ви приведа другъ примѣръ. Въ единъ монастиръ живѣлъ единъ старъ игуменъ. Монастирътъ билъ богатъ, но той не е български монастиръ. Азъ говоря сега не за българскитѣ монастири: този е единъ монастиръ, който е сѫществувалъ прѣди 1500 год., тъй щото да не би да мислятъ нѣкои, че докосвамъ сегашното врѣме. Живѣлъ въ него единъ игуменъ, който събирал богатствата на този монастиръ. Умира той и смѣткитѣ му останали неоправени: всѣкога въобще смѣткитѣ на монастиритѣ оставатъ все неоправени. И тукъ — по простата причина, понеже много влизатъ да ядатъ и пиятъ, смѣткитѣ останали неоправени. Другиятъ игуменъ, като дошелъ, казалъ: „трѣбва да извикаме стария игуменъ, той трѣбва да дойде тукъ да ни разправи смѣткитѣ, защото инакъ ще се забатачимъ“. И почнали тѣ да се молятъ. Тѣ мислили, че този игуменъ е горѣ на небето, а той билъ долу въ ада. И дѣйствително, той дошелъ и имъ далъ отчетъ. И знаете ли какво станало? Като стѫпилъ кракътъ му въ монастира, този монастиръ станалъ на пухъ и прахъ. Кракътъ му дѣто стѫпилъ, образувалъ такъва миризма, че всичкитѣ поклонници избѣгали извънъ монастира. И ако вие рѣшите да унищожите злото, ще подигнете такъва воня, ако е въ София това, че отъ София нищо нѣма да остане, и всички софиянци трѣбва да избѣгатъ.
 
За туй е казалъ господарьтъ: „оставете ги да растатъ и двѣтѣ“, не бутай, има голѣма воня, нека да бѫдатъ заровени, и коренитѣ на тия два живота да се хранятъ отъ своитѣ сокове до скончанието на вѣка, и тогава има единъ методъ, съ който злото може да се отдѣли отъ доброто.
 
И го попитали слугитѣ: „да ги изкоренимъ ли?“ Казва — „не, оставете ги да растатъ“. Имате една лоша мисъль, не се старайте да корените тази лоша мисъль. Съврѣменнитѣ психолози казватъ: „махни я“. Не, не, нека растатъ тия мисли въ твоя мозъкъ. Тѣ като растатъ, растатъ и хубавитѣ сѣмена. Защото други, много хубави, мисли има въ васъ. Въ васъ се зараждатъ може-би хиляди благородни желания, а между тѣхъ оставете нѣкои плѣвели. Имайте доблестьта да кажете: „между многото нека растатъ и тѣ“. И всѣки, който поиска като този игуменъ да пита: „туй защо е тъй, да дойде да даде смѣтка“, но като стѫпи кракътъ на оня игуменъ, който е заминалъ, цѣлиятъ монастиръ фалира вече. И българитѣ казватъ: „прѣкаленъ светецъ и Богу не е драгъ“. Светецъ, който нѣма никакъвъ грѣхъ, и Богу не е драгъ. Защото прѣкалениятъ светецъ не е разбралъ дълбокиятъ смисълъ на живота. Ако такива светци трѣбваха на Господа, Той можеше да прати Христа като единъ свѣтящъ ангелъ, че да изплаши свѣта. Но Христосъ слѣзе като единъ обикновенъ човѣкъ, който работѣше между грѣшнитѣ хора. И казваха му: „ето единъ човѣкъ, който яде и пие, не е като Иоанъ, онзи поне постѣше, въ него имаше извѣстно благочестие, не се обличаше, а този живѣе най-широко съ митаритѣ и грѣшнитѣ“. Христосъ, който дава този примѣръ, разбираше философията на тази божествена наука. И казва, като цитира думитѣ на този господарь отъ една велика книга, отъ която той чете, какво е казалъ господарьтъ: „оставете ги да растатъ“. И на друго мѣсто Христосъ често заставаше и казваше: „кой отъ васъ ме изобличава за грѣхъ?“ Защото онзи, който трѣбва да изобличава другиго за грѣхъ, трѣбва самъ да е безгрѣшенъ. Често чувамъ нѣкой да казва: „ти, слушай, тази твоя погрѣшка трѣбва да я изправишъ“. Е, хубаво, ти правилъ ли си опитъ да знаешъ какъ се поправятъ грѣшки? И съврѣменнитѣ хора бръснатъ на чужди глави, на сухо, безъ сапунъ, бръснатъ, бръснатъ. Но ще извините, азъ не вземамъ въ лоша смисълъ „бръснене“, тя въ български има малко лошъ смисълъ, и по нѣкой пѫть азъ се намѣря въ чудо: каква дума да употрѣбя, но Писанието употрѣбява тази дума. Нѣкои казватъ защо азъ не употрѣбявамъ по-избрани думи? Ако азъ употрѣбявамъ най-избранитѣ думи, отъ васъ нищо нѣма да остане. И вие се благодарете, че въ моитѣ бесѣди има нѣкой плѣвелъ отъ думитѣ да израстне. Има и друго значение: понеже азъ кажа нѣкоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволътъ да дойде и да каже: „може и други думи да употрѣбишъ“. Да, може. Когато Христосъ е казалъ: „родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ“, неможеше ли да употрѣби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Тѣ сѫ думитѣ на единъ човѣкъ, на когото устата сѫ били най-святи: „Вие сте, казва, дѣца на дявола“ и т. н. Моитѣ думи сѫ такива, които нѣматъ личенъ характеръ. Това сѫ думи, които означаватъ принципи вѫтрѣ, който разбира принципално, защото на човѣкъ, на когото тия думи влияятъ, т. е. плѣвелитѣ, ще родатъ плѣвели въ душата му.
 
Азъ не привождамъ това, за да се оправдая, а да кажа, че много пѫти нѣщата се проявяватъ така, както плѣвелитѣ. Много пѫти ще кажешъ туй, което не искашъ. За примѣръ, нѣкой пѫть вие сте много благочестиви и въ говора и въ всичко, пъкъ нѣкой день, като ви раздразни нѣкой, викнете и послѣ съжалявате за това. Появилъ се този плѣвелъ. По-хубаво е, че у васъ има плѣвели, и ще кажете: „имамъ ги тия плѣвели“. Какво ще правишъ съ тѣхъ? — „Ще чакамъ края на вѣка и тогава плѣвелитѣ ще идатъ на една страна, а житото ще иде на друга страна“.
 
И тъй, този е методътъ, който трѣбва да употрѣбимъ — азъ ви навеждамъ на тази мисъль — но не се смущавайте: въ всѣки единъ домъ има противорѣчия, въ дѣцата ви, въ дъщеритѣ ви, въ кѫщитѣ ви, всички питатъ, какво да правимъ? Азъ бихъ ви казалъ: оставете ги да растатъ! Дайте имъ условия да растатъ! Който обича пари, ако носи 20 клгр., турете му още 40 клгр. пари, злато му дайте. Който обича книги - дайте му; който обича да яде — дайте му хубаво да се наяде, и не му прѣпорѫчвайте постъ, хубаво да се наяде, да му пращи стомахътъ и ще каже: „прѣядохъ, нѣма да ямъ вече толкова“, той самъ да си тури едно правило; а ние сега искаме да морализираме съврѣменнитѣ хора. Свѣтътъ по този начинъ никога нѣма да се поправи. Само единъ начинъ има: когато приложимъ Божествената Любовь — не тази обикновената любовь, а божествената Любовь, — която има въ себе си всички елементи за пробуждане на божествения животъ, и тази любовь гради чрѣзь методитѣ на Божествената Мѫдрость; и когато въ тия методи влиза свѣтлината на Божествената Истина, и когато тази свѣтлина се подкрѣпи съ мѣрката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродѣтель, тогава ще имаме добра насока на живота. Нѣма да казвате: „не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. — Говори на мѫжа си постоянно за любовьта, да му се проглушатъ ушитѣ. Нали тъй се казва, като му говоришъ, говоришъ, та той да каже: „чухъ вече, разбрахъ“. Като онзи, на когото хлопали и казалъ: „станете, дайте му единъ хлѣбъ, че не мога да спя“. Въ Америка отива единъ музикантъ отъ негритѣ, ималъ една свирка, една фисхармоника, къмъ 10 ч. в. застава той прѣдъ кѫщата на единъ богатъ милионеръ и засвирва, не млъква, а богатиятъ му казва: „махни се отъ тукъ, че не мога да спя!“ — Ти не можешъ да спишъ, ама и азъ не мога да спя. „Казвамъ ти, че не мога да спя отъ тебе“. — Ама че и азъ не мога да спя, искамъ да имамъ другарь. Милионерътъ изважда 100 долари и му ги хвърля. — Аа, благодаря, приятелю, по този начинъ млъквамъ, — взелъ паритѣ, свилъ си фисхармониката и си тръгналъ. Този приятель ще свири, ти ще кажешъ: „не мога да спя“, но като извадишъ 100 долари, тѣ сѫ български 500 златни лева, — „хубаво, приятелю, сега мога да млъкна, спокойна вечерь, и да имате единъ отличенъ сънь“.
 
„Оставете ги, нека да растатъ!“ Казвамъ ви, че туй не е едно насърдчение на грѣха. Когато ние се занимаваме да изкоренимъ злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемемъ тѣзи факти тъй както сѫ, ние растемъ правилно. Оставете доброто въ душата ви само да си расте. И ап. Павелъ казва:„дѣто се увеличава грѣхътъ, увеличава се и благодатьта“. Слѣдователно, вѣрвайте въ Бога, тамъ дѣто се увеличаватъ мѫченията, тамъ ще се увеличи и благодатьта, която ще ви помага.
 
Оставете всички нѣща въ васъ да растатъ, и не седете всѣки день да казвате: „чакайте, азъ ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“. Не, не, твоята програма оставѝ, доброто въ твоята душа само по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добъръ, нито че си лошъ. И ако нѣкой ти направи упрѣкъ, кажи тъй: „азъ съмъ оставилъ доброто и злото да растатъ въ мене, и въ края на вѣка Господь да отсѫди тази работа“. Вие сега казвате: „отлично нѣщо е това“, нали? Този въпросъ мога да го обясня и по другъ начинъ, но ще навлѣза въ друга область, въ която има толкова воня, че ако азъ бихъ изнесълъ тия факти да аргументирамъ моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимость при сегашнитѣ условия на живота, и доброто е друга необходимость за растенето на човѣка. Слѣдователно, ние се намираме при двѣ необходимости — на едно зло и на едно добро, които служатъ за развоя на сегашната наша еволюция, или за развиването на сегашната наша душа. Може въ бѫдеще този законъ да се измѣни, въ природата нищо не е вѣчно. Вѣчна е само любовьта, всегдашна е любовьта! И доброто, като плодъ на любовьта, е включено въ нея. Тя е безконечна, а всички нѣща вънъ отъ нея сѫ конечни. Вие ще кажете за мѫдростьта — тя е методъ на Божията Любовь, слѣдователно, тя е включена въ любовьта. Истината, тя е сѣме, но и тя е включена въ любовьта. Е какво е Правдата? И тя е включена въ любовьта. Слѣдователно, щомъ проявите любовьта, всички велики добродѣтели ще се прояватъ, и тогава вие ще бѫдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великиятъ артистъ да свири на нея. По нѣкой пѫть може да се скѫса една струна, ще опънете нова. Като се скѫса нѣкоя струна, има опасность да си поврѣдите окото. Ако струната се скѫса отъ подбрадника — не, но, ако се скѫса отъ рѫчката, може окото да почервенѣе. Какъ може отъ свирене да почервенѣе окото? Ее, азъ свирѣхъ тъй въодушевенъ, че отъ любовь струната ме удари въ окото. Ще кажете вие: „като е тъй, не си струва човѣкъ да свири“. Че азъ колко пѫти виждамъ вашитѣ очи зачервенени, и като ги видя, казвамъ, струната отъ рѫчката се е скѫсала. Лѣкаритѣ обясняватъ, че стенело нѣкакво възпаление. Азъ казвамъ просто: струната се е скѫсала и го ударила по окото. И тѣ сѫ прави, и азъ съмъ правъ. Послѣ, опасно е човѣкъ да се захласне въ добринитѣ, опасно е. Почнемъ ли ние да мислимъ, че сме много добри, че много знаемъ, ние се намираме на единъ хлъзгавъ пѫть. Туй, психологически, е вѣрно. Онѣзи хора, които мислятъ, че много знаятъ, не четатъ вече, казватъ: „стига толкозъ, ние свършихме“.
 
Двама художници, иконописци, влизатъ въ една църква, взематъ подъ наемъ да рисуватъ нѣколко икони въ църквата, най-хубавитѣ. Единиятъ, най-знаменитиятъ, подигналъ една скеля и започналъ да рисува св. Богородица. Ама туй не е въ сегашнитѣ църкви, то е прѣди 1500 г., тогава сѫ работили тия двама художници. Качилъ се единиятъ и като нарисувалъ св. Богородица, казалъ: „колко е красива!“ и искалъ да се любува на нея и казалъ: „чакай да видя отдалечъ какъ изглежда“. И направилъ нѣколко стѫпки назадъ и още малко оставало да падне отгорѣ. Другиятъ художникъ взима четката и право на иконата, зацапва цѣлата икона. Този се хваща за главата. — „Ти благодари, защото иначе твоята икона щѣше да се развали“. И често ангели отъ небето слизатъ съ своитѣ четки, и когато ние рисуваме нѣкѫдѣ, тѣ ни зацапватъ иконата, а ние се повръщаме и казваме: „сърцето ми счупи, отиде ми картината“. Но казвамъ: „благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щѣше да пострадашъ“. Трѣбва да мислимъ едно нѣщо: ние сме дошли на земята да се учимъ, може ли да бѫдемъ добри ученици, да усвоимъ божието знание, да направимъ своя животъ поносимъ, тъй както сегашнитѣ условия изискватъ туй, което Богъ иска отъ насъ, Богътъ на тази Любовь, да прѣодолѣемъ болкитѣ, мѫчнотиитѣ? Всѣки день има мѫчнотии, съ които трѣбва да се боримъ.
 
И казва господарьтъ: „оставете ги да растатъ, и доброто, и злото“. И не казвай, че ако оставимъ злото, да не се боримъ съ него, то щѣло да се увеличи, — тѣ може и двѣтѣ да се развиватъ. Всѣка една сила има крайния прѣдѣлъ, въ който Богъ е турилъ рамки да се развива. Трѣбва да оставимъ всички недоразумѣния. Остави врѣмето да разрѣши всичкитѣ мѫчнотии, а въ врѣмето работи Богъ, въ врѣмето работи човѣшкиятъ духъ. Слѣдователно, ако съврѣменнитѣ културни хора биха запитали: какво трѣбва да правимъ, ще имъ кажемъ: оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на вѣка, когато дойде новата култура, всички тия нѣща ще се измѣнятъ. Какво трѣбва да правимъ въ домоветѣ? Ще ви кажа пакъ сѫщото правило, защото всѣкога моитѣ думи се взематъ въ двоякъ смисълъ. Когато думитѣ допадатъ на жената, тя казва: „знаете ли какво каза учительтъ? Правъ е той“. И другата страна, когато моитѣ думи допадатъ на мѫжа, и той казва: „правъ е учительтъ“? Слугата като чуе, казва: „знаешъ ли какво казва учительтъ?“ Не, не, азъ не говоря на жени и мѫже. Въпросътъ е вънъ отъ жени и мѫже, вънъ отъ господари и слуги, а какъ трѣбва да живѣемъ. Ние сме ученици, а че добриятъ учитель ме е накаралъ да направя една услуга, да очистя обущата на нѣкого, това не значи, че азъ съмъ му слуга, тѣ сѫ странични работи, но важно е доброто учение, което трѣбва да придобиемъ. Сега често казватъ: да бѫдемъ търпѣливи. Въ тази философия трѣбва да се разбира така: нетърпѣливъ ли си, още по-нетърпѣливъ стани! Много търпѣливъ ли си, — стани още по-търпѣливъ! „Гнѣвишъ се“, нѣкой казва: нека се гнѣви, не го спирай. Говори ли нѣкой много, нека говори; ако говори 1/2 ч., дайте му 1 ч. да говори; ако мълчи 1/2 ч., нека мълчи цѣлъ часъ. Дайте на всѣки едного това, което той обича.
 
И тъй, казва господарьтъ: „Оставете ги да растатъ!“ А въ края на вѣка, той ще изпрати своитѣ слуги. Кои са тия слуги? Христосъ подразбира бѫдещата култура, когато ще дойдатъ тия, умнитѣ, които ще слѣзнатъ на земята, тѣ ще уредятъ живота по другъ начинъ, който ние не знаемъ. Сега да ви разправямъ за новия животъ какъвъ ще бѫде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя единъ анекдотъ. Явила се една жаба въ едно блато, при единъ голѣмъ чифликъ, дѣто млѣкото се чукало по новия начинъ и разправя за културата. Двѣ жаби, много любопитни, казали: „да видимъ въ какво седи културата на този земледѣлецъ“. Хопъ-тропъ, хопъ-тропъ, влизатъ въ двора на земледѣлеца, виждатъ единъ котелъ, хопъ-вѫтрѣ, а то било млѣко. Скачатъ, но навънъ не може да излѣзатъ. „Какво трѣбва да правимъ?“ Почнали да обикалятъ. Сега отвънъ имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казватъ си. „Сестро“, казала едната, тѣ не били братчета, а и двѣтѣ били сестричета. „Сестро, какво трѣбва да правимъ, азъ се уморихъ, и мисля да слѣземъ на дъното, да видимъ каква е културата долу“. —  Не, ние се излъгахме веднажъ и нѣма да излѣземъ вече. Слѣзнала едната и тамъ останала, а другата като обикаляла млѣкото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „разбрахъ каква е културата — биене на млѣкото“. Явява се земледѣлецътъ, вижда неговото млѣко очукано и казва: какво природно явление!“ Той повикалъ всичкитѣ свои сѫсѣди: „прѣдставете си, млѣкото оставихъ небито, какъ ще си обясните, че е бито млѣкото? Нѣщо невъзможно станало“. Жабитѣ, които искали да опитатъ културата на хората, едната отъ тѣхъ очукала млѣкото. Та ако азъ река да ви обясня каква е новата култура, ще мязамъ на една отъ тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млѣкото по единъ начинъ, а азъ по другъ начинъ.
 
Какво е казалъ господарьтъ: „не, оставете ги да растатъ до скончанието на вѣка, и тогава ще заповѣдамъ“. И тъй, за да ликвидирате съ всички смущения, които сега имате, — тѣхъ навсѣкѫдѣ ги има, не само между васъ — да оставите всичко да расте. А ние да се учимъ и да вършимъ волята Божия.
 
Нѣма по-хубаво нѣщо да опиташъ, слѣдъ едно страдание, смисъла на несполукитѣ. Може да прѣживѣешъ такива приятни моменти! Прѣживѣли ли сте вие? Да, прѣживѣли сте. Тѣ сѫ малко, но такъвъ единъ моментъ, едно прѣживѣване на миръ, една тишина, като че ли човѣкъ се разправя съ ангелитѣ, съ всички възвишени сѫщества и какъ се подига човѣкъ! И такъвъ единъ моментъ струва повече, отколкото всички богатства.
 
И тъй, нѣма защо да се смущаваме, че дяволътъ царува въ този свѣтъ. И дяволътъ царува, и Господъ царува. Сега тѣ, двамата, се разправятъ. Когато господаритѣ се разправятъ, слугитѣ да седатъ и да гледатъ какъ се разправятъ господаритѣ имъ. Когато слугитѣ се биятъ, господаритѣ не се биятъ. Тѣ казватъ: „ти знаешъ ли моятъ господарь какво е казалъ?“ и другиятъ сѫщото ще каже, и започнатъ: „нà ти господарь, нà господарь“, набиятъ се слугитѣ хубаво, и казватъ: „господарю, азъ днесъ те защищавахъ, онзи вагабонтинъ каза такива работи по твой адресъ“. — Хубаво си направилъ, казва господарьтъ.
 
Този господарь е казалъ: „оставете ги да растатъ“. Не се разправяйте съ тѣхъ, то е правото схващане.
 
И всѣки, който отъ памти-вѣка се е опиталъ да се бори съ злото, да го изкорени, всѣкога е излизалъ оцапанъ, и хиляди години му трѣбвали, за да се очисти само отъ миризмата на това зло.


Бесѣда,държана на

22. I. 1922г.

въ гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×