Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1917_05_06 Вземане и даване

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 16 януари 2015 - 04:01

"Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Вземане и даване

 

„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби ; азъ дойдохъ, за да иматъ животъ, и да го иматъ преизобилно“.[1])

 

Думата „крадецъ“ е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захарь отъ кутията? Кое дете не е бъркало безъ позволение въ гърнето съ меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си безъ негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждитѣ дървета да си кѫса ябълки и круши безъ позволение? Обаче, Христосъ не говори за този родъ крадци, но за онѣзи, които се проявяватъ трояко. Тѣ идатъ да откраднатъ, да заколятъ и да погубятъ. Интересно е да се знае, какъ се е създало желанието у човѣка да краде. Забелязано е, че детето се ражда съ затворени, съ стиснати на юмрукъ рѫце; човѣкъ умира, обаче, съ отворени рѫце. Какво означава юмрукътъ? Не е все едно, дали възрастенъ човѣкъ отправя къмъ васъ юмрука си, или новороденото дете.

 

Думата „крадецъ“ е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренътъ ѝ — cor, се крие въ санскритски езикъ. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И въ турски езикъ думата „крадецъ“ има сѫщия коренъ — карасъ, който прилича на индуската дума „карма“ — сѫдба. Понятията „причина и последствия“ иматъ по-дълбокъ смисълъ, отколкото този, който се крие въ думата „сѫдба“. Свѣтлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържатъ въ себе си различни качества. Свѣтлината е носитель и на топлина, когато тъмнината, т. е. крадецътъ, въ широкъ смисълъ на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечерь, следъ залѣзване на слънцето, се усѣща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, въ която е скритъ елементътъ на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губятъ часть отъ топлината си; за да я запазятъ, тѣ възприематъ часть отъ топлината на земята, поради което тя истива. Въ резултатъ на общото понижаване на температурата, се явяватъ различни атмосферни течения. Нощьта се различава отъ деня по намаляване на топлината и свѣтлината.

 

Като разглеждатъ проявитѣ на своя животъ, хората казватъ: Това е култура. — Култура е, но култура на тъмнината, т. е. механическа култура. Всѣка механическа култура е преходна, несѫществена. Тя взема повече, дава по-малко. Въ широкъ смисълъ на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци“. И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голѣма свиня, господарьтъ го обикаля по нѣколко пѫти на день, дава му изобилно храна. Щомъ затлъстѣе и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика нѣколко пѫти, всичко се свършва съ нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господарь. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материалъ на гърба си. Господарьтъ пъкъ е крадецътъ, който иде съ ножа си да обере материалитѣ, които работникътъ е придобилъ. Отъ Божествено гледище, крадецътъ представя човѣкъ, който се отдалечава отъ Бога. Въ процеса на отдалечаването си отъ Бога, човѣкъ проявява егоизъма си, понеже е изгубилъ своята вѫтрешна свѣтлина и топлина. Христосъ опредѣля качествата на крадеца като човѣкъ, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъвъ човѣкъ, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и следъ това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци въ физическия свѣтъ, които обиратъ каситѣ и кесиитѣ на хората; въ духовния свѣтъ, които обиратъ сърдцата и чувствата на хората и въ умствения свѣтъ, които обиратъ човѣшкитѣ мисли.

 

Когато се разглежда известенъ въпросъ, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спиратъ върху логиката и търсятъ, има ли такава въ мисъльта, или нѣма. Важно е, каква логика търсятъ. Има три вида логика: на формитѣ, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формитѣ е механически процесъ. Напримѣръ, казваме: Човѣкъ е двукрако сѫщество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човѣкъ. Религиознитѣ пъкъ казватъ; Кръвьта Христова спасява. Човѣкъ се омилъ съ тази кръвь, следователно, той е спасенъ.

 

Питамъ: Кръвьта, въ която човѣкъ се омилъ, принадлежи ли, наистина, на Христа? Това е логична мисъль, вѣрна по съдържание, но не и по смисълъ. Човѣкъ трѣбва да знае изкуството да превръща кръвьта въ енергия, въ сила. Религиозниятъ трѣбва да изучава духовния езикъ. Кръвьта е червена. Какво означава червениятъ цвѣтъ? Въ духовно отношение червениятъ цвѣтъ е носитель на живота. Дето има животъ, тамъ има и топлина. Значи, Христовиятъ животъ спасява хората, а не Неговата кръвь. Това е логика по смисълъ. Кръвьта е символъ, форма на нѣщо, а животътъ, облѣченъ въ символа на червения цвѣтъ, носи спасението на човѣка. Като живѣе по законитѣ на любовьта, т. е. по Христовото учение, човѣкъ може да се спаси. Това е дълбокиятъ смисълъ на Христовата кръвь.

 

„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне.“ Кражбата влиза въ културата на ленивия, на мързеливия човѣкъ. Който не обича да работи, той се ползува отъ труда на другитѣ. Понеже не може доброволно да получи това, което му е нуждно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. — Не е строго, но е по логиката на формитѣ, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагамъ и тритѣ вида логика. Тукъ логиката на смисъла има предимство надъ другитѣ две. Освенъ тритѣ вида логика, има още четири, за които днесъ нѣма да говоря. Изобщо, една мисъль е вѣрна, когато включва тритѣ вида логика. Тъй щото, понятието „крадецъ“, за което говори Христосъ, е вѣрно, защото крадецътъ се проявява и въ тритѣ свѣта, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човѣка. Той отнема сѫщо и живота, чувствата и мислитѣ му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непремѣнно ще се излъжете. Напримѣръ, виждате, че нѣкой човѣкъ плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзитѣ не подразбиратъ всѣкога страдание.

 

Единъ селянинъ много обичалъ печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари. Случило се, че тя заболѣла тежко и умрѣла. Селянинътъ си отдъхналъ спокойно и си казалъ: Сега вече ще ямъ печени яйца до насита. Едва се върналъ отъ погребението на жена си, той взелъ нѣколко яйца, турилъ ги въ жаравата и предвкусвалъ удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаванъ вече отъ жена си. Въ този моментъ нѣколко съседки дошли да изкажатъ съболезнованието си за голѣмото нещастие, което го постигнало. Понеже билъ наплашенъ отъ жена си, той забравилъ, че тя не е вече между живитѣ, набързо извадилъ яйцата отъ огъня и ги турилъ въ пазвата си. Горещитѣ яйца така го парѣли, че започнали да му текатъ сълзи. Като гледали, какъ очитѣ му се пълнѣли съ сълзи, съседкитѣ казали: Е, братко, голѣмъ огънь те сполетѣ. —Голѣмъ е този огънь, но по-голѣмъ е въ пазвата ми, — отговорилъ селянинътъ. Това изречение е вѣрно по форма, но не и по смисълъ, защото селянинътъ не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещитѣ яйца, скрити въ пазвата му.

 

Въ едно евангелско училище, единъ младъ момъкъ, като четѣлъ Библията, постоянно плачелъ. Окрѫжаващитѣ виждали това и си казвали: Добъръ проповѣдникъ ще излѣзе отъ този момъкъ. Защо плачелъ момъкътъ? Той постоянно поглеждалъ къмъ прозорцитѣ на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичалъ една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окрѫжаващитѣ мислѣли, че плаче отъ умиление къмъ Словото. Този момъкъ заслужава уважение, защото чрезъ сълзитѣ изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръбь и вадѣли криво заключение.

 

Ще приведа още единъ примѣръ, да видите, какви сѫ религиознитѣ убеждения на нѣкои хора и на каква логика почиватъ. Единъ младъ господинъ отишълъ при единъ евангелски проповѣдникъ и започналъ да плаче и нарежда: Голѣма е скръбьта ми, ще се пукна отъ мѫка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Богъ да постигна желанието си. Проповѣдникътъ помислилъ, че младиятъ човѣкъ е дошълъ до нѣкакво разкаяние, съзналъ погрѣшкитѣ си и желае да влѣзе въ правия пѫть на живота. Той се обърналъ къмъ страдащия съ думитѣ: Ела при мене, заедно да се помолимъ. Започва проповѣдникътъ да се моли: Господи, помогни на този каещъ се грѣшникъ, очисти го отъ грѣховетѣ му, просвѣти ума и сърдцето му, приеми го въ нашата кошара. Следъ това запиталъ младежа: Каква е скръбьта ти? Голѣма е моята скръбь: обичамъ една мома, искамъ да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живѣя безъ нея. Ако Богъ ми помогне да постигна желанието си, ще повѣрвамъ въ Него; ако не ми помогне, нѣма да вѣрвамъ. Следъ това младиятъ човѣкъ си отишълъ, съ надежда, че молбата му ще бѫде чута. Не се минало много време, той пакъ посетилъ проповѣдника и му казалъ: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бѣхъ на една вечеринка и видѣхъ, че моята възлюбена игра презъ цѣлата нощь съ единъ младъ офицеръ, безъ да обърне най-малко внимание на мене. Не искамъ такава мома. За такива моми и момци, турцитѣ иматъ пословица: „Камъкъ, който се търкаля, темелъ не хваща“.

 

Да бѫде човѣкъ религиозенъ, това не значи, че трѣбва да принадлежи къмъ нѣкаква секта, или да влиза въ нѣкаква кошара. Ако единъ господарь има десеть хиляди овце, той може да ги тури въ десеть кошари, а не въ една. Когато изучава вѫтрешния смисълъ на живота, човѣкъ дохожда до убеждението, че, като мислещо сѫщество, той първо принадлежи на Бога, а следъ това на човѣчеството, на своя народъ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако нѣкой ме пита, българинъ ли съмъ, отговарямъ: Азъ съмъ мислещо сѫщество, което първо принадлежи на Бога, после на човѣчеството, на своя народъ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическиятъ пѫть на правата мисъль за всѣки, който иска правилно да разреши дълбокия смисълъ на живота. Азъ-тъ, личното, егоистично начало въ човѣка има отношение къмъ земния животъ. Тъй щото, да живѣе човѣкъ първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробоветѣ си. Обаче, смисълътъ и предназначението на човѣка не е нито само въ главата му, нито въ дробоветѣ му, нито въ стомаха. Значи, азътъ е форма, която трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички форми, въ които има съдържание и смисълъ. Съ други думи казано: както между всички хора трѣбва да има съгласие и единство, така и между главата, дробоветѣ и стомаха сѫщо трѣбва да има пълно съгласие. Това наричаме волевъ човѣкъ, въ когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърдцето и тѣлото. Подъ „воля“, въ широкъ смисълъ на думата, разбираме вѫтрешното съдържание на човѣка, вѫтрешната сила, която трѣбва да вземе участие при създаване на формитѣ. Всѣка форма се създава, за да се влѣе въ нея известно съдържание. Въ такъвъ случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нѣщата.

 

„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби; азъ дойдохъ, за да иматъ животъ, и да го иматъ преизобилно“. Христосъ изнася два противоположни образа: крадецъ и пастирь. Крадецътъ се отличава съ три качества: краде, коли и погубва. Пастирьтъ — съ едно: дава животъ, и то преизобилно. Думата животъ означава движение. Волята дава импулсъ на човѣка да се движи и да живѣе. Когато създалъ първия човѣкъ, Богъ вдъхналъ въ ноздритѣ му животъ, и той станалъ жива душа, започналъ да се движи и да живѣе. Подъ думата „изобиленъ животъ“ се разбира съзнателенъ, възвишенъ животъ, въ който разумната воля се изявява въ права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христосъ има предъ видъ не само външната логика на нѣщата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живѣе и прилага нѣщата, човѣкъ различава формитѣ и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадецъ и кой — пастирь на овцетѣ.

 

Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгѫстено знание, а практиката — разредено. Теорията е сгѫстена мѫдрость, а практиката — разредена, т. е. приложена въ живота. Следователно, всѣка теория за живота, колкото и да е права и вѣрна, колкото и да е добра, щомъ не се приложи, остава неразбрана. Логичностьта на нѣщата се изпитва въ живота и чрезъ живота. Напримѣръ, нѣкоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момъкъ, ще родя нѣколко деца, ще ги възпитамъ добре, ще се отнасямъ добре съ мѫжа си и т. н. Добре мисли момата, теорията ѝ е права, но логиката ѝ е крива — момъкътъ, за когото тя мисли да се ожени, е разваленъ човѣкъ, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казватъ на синоветѣ и на дъщеритѣ си да вървятъ въ правия пѫть, но тѣ не слушатъ и неоправени си отиватъ. Това не е за обезсърдчение, но трѣбва да знаете, че кривиятъ човѣкъ не може да се оправи. Кривъ човѣкъ е онзи, който съзнателно се отдалечава отъ Бога. Това сѫ хора, които живѣятъ само за себе си; тѣ разглеждатъ живота отъ гледището на физическата логика, поради което се отдалечаватъ отъ Бога и не могатъ да се оправятъ. За себе си тѣ сѫ прави, защото живѣятъ по своя, себична, ограничена логика, но другитѣ не трѣбва да се заблуждаватъ, да мислятъ, че могатъ да ги оправятъ. Досега никоя мома не е оправила единъ кривъ мѫжъ; нито единъ момъкъ не е оправилъ една крива жена. Единственото сѫщество, което може да оправя кривитѣ мѫже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяшъ кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? — Не следъ като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намѣри тѣзи деца? Какъ ще ги възпитава, когато не ги вижда?

 

Ще изясня мисъльта си съ следния примѣръ. Когато химикътъ описва свойствата на нѣкое въздухообразно, безцвѣтно, невидимо вещество, хората не вѣрватъ на думитѣ му, защото нищо не виждатъ. Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не сѫществува. Следъ като проучи всичкитѣ му свойства, химикътъ го сгѫстява, превръща го въ течность и после — въ твърдо вещество. Въ това състояние то става видимо за всички хора, и тѣ вѣрватъ въ думитѣ на химика. Сѫщото се отнася и за децата, които още не сѫ родени, и на които майката предварително може да въздействува. Като невидими, тѣ сѫществуватъ въ видъ на желания и мисли, съ които тя е живѣла въ далечното минало. Достатъчно е да сгѫсти желанията и мислитѣ си, да ги превърне въ течни и твърди тѣла, за да станатъ реални и видими за всички.

 

„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби“. Какво ще открадне? — Най-ценното въ човѣка, а именно, неговитѣ мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадецъ при васъ и открадне сърдцето ви. Какво прави крадецътъ, докато открадне сърдцето на човѣка? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добъръ, уменъ, красивъ човѣкъ, че като него другъ нѣма и т. н. Ако той се подаде на тѣзи ласки, сърдцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повѣрвалъ на думитѣ на този ласкатель.

 

Единъ пѣтелъ намѣрилъ нѣкѫде парче сирене и се качилъ на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалечъ го зърнала лисицата и дошла подъ дървото, отдето започнала да се разговаря съ него: Голѣмъ красавецъ си, пѣтльо, не съмъ виждала другъ като тебе! А гласътъ ти, звучно и кръшно се извива, само да слушашъ и да не се наслушашъ! Запѣй ми една пѣсень, да се порадвамъ и развеселя. Поласканъ отъ думитѣ на лисицата, пѣтелътъ отворилъ устата си и започналъ да пѣе. Сиренето паднало на земята и отишло въ устата на лисицата, която веднага избѣгала, не дочакала да чуе кръшната пѣсень на пѣтела.

 

Приятель ли е лисицата на пѣтела, или крадецъ? Много такива крадци има и между хората, но днесъ ловятъ главно тѣзи крадци, които обиратъ пълнитѣ кесии, а не онѣзи, които обиратъ сърдцата. Последнитѣ крадци сѫ по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадятъ. Тѣ сѫ невидими крадци. Дето и да отидете днесъ — между ученитѣ, въ училищата, въ сѫдилищата, въ църквитѣ, навсѣкѫде ще срещнете крадци, които обиратъ хората, но минаватъ незабелязани. Не търсете крадеца въ лицето на своя ближенъ, но огледайте се сами, да видите, че той се крие въ васъ нѣкѫде и, ако го намѣрите, работете върху него, да го възпитате. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ къмъ себе си и къмъ своитѣ ближни. Изправете първо себе си, а после — своитѣ ближни. За това се иска чистъ, светъ животъ, да бѫдете запалена свѣщь, около която всички да се събиратъ. Ако хамбарътъ ви е пъленъ съ жито, хората ще ви обикалятъ, ще се трупатъ около васъ. Сърдцето на добрия човѣкъ трѣбва да бѫде пълно съ добри чувства и желания, умътъ му — съ свѣтли и възвишени мисли, а волята — съ благородни постѫпки. Това значи, да бѫде човѣкъ съвършенъ. Ако умътъ, сърдцето и волята на човѣка сѫ изопачени, природата е турила знакъ на специфични мѣста: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. — Цѣлото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постѫпки ви вълнуватъ. Жителитѣ на небето, на разумния свѣтъ ви наблюдаватъ чрезъ хората. Тази е причината, дето хората се разглеждатъ отъ главата до краката. Като срещнете нѣкого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искамъ да видя, какво е писалъ Богъ на брадата, на устата и на носа на този човѣкъ. Главата е книга, на която е написанъ цѣлиятъ животъ на човѣка. Както по дома познавате, какъвъ е човѣкътъ, който живѣе въ него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуватъ. Домътъ подразбира тѣлото на човѣка.

 

Христосъ казва: „Азъ дойдохъ, за да иматъ животъ, и да го иматъ преизобилно“. Кои могатъ да иматъ животъ? — Които искатъ да го разбератъ, да проникнатъ въ неговия вѫтрешенъ смисълъ. Човѣкъ трѣбва да разбира живота така, както днесъ се проявява, а не както се е проявявалъ преди две хиляди години. За насъ е важенъ днешниятъ Христосъ, а не Този, Който е живѣлъ преди две хиляди години. Ще каже нѣкой, че това е богохулство. Питамъ: отъ коя ябълка се интересувате повече — отъ днешната или отъ тази, която е расла въ градината ви преди 10—15 години? На времето си тя е давала плодове, отъ които сте се ползували, но за васъ сѫ важни плодоветѣ, които тя днесъ дава. Сегашниятъ Христосъ е по-важенъ за насъ, защото живѣе между много народи, а преди две хиляди години е живѣлъ само между евреитѣ. Тогава Той се е оставилъ да Го разпнатъ, но днесъ никой не може да Го разпне. И тогава Христосъ е билъ силенъ, но съзнателно се пожертвувалъ. Той казвалъ: Готовъ съмъ за смисъла на нѣщата да пожертвувамъ тѣхната форма и съдържание. Понеже сегашнитѣ хора търсятъ вече смисъла на живота и го разбиратъ, Христосъ казва: Сега изисквамъ отъ хората да разбератъ съдържанието, което е вложено въ живота, както и формитѣ, чрезъ които той се изявява. На времето си Христосъ искаше да обърне вниманието на хората къмъ логиката, скрита въ смисъла на нѣщата. Днесъ иска да имъ обърне вниманието къмъ логиката, скрита въ съдържанието на нѣщата. Въ бѫдеще Той ще създаде логика на формитѣ. Следователно, човѣкъ става съвършенъ, когато съчетае въ себе си тритѣ вида логика: логика на смисъла на нѣщата, логика на съдържанието на нѣщата и логика на тѣхнитѣ форми. Съвършениятъ човѣкъ представя запалена свѣщь, която гори съ бѣла свѣтлина, безъ димъ и сажди. Срещна ли човѣкъ, който се препорѫчва за духовенъ, питамъ го: Твоята свѣщь гори ли? Спасява ли твоитѣ ближни? Оправя ли умоветѣ, сърдцата и волята имъ? Имашъ ли тайна стаичка или храмъ, светилище въ себе си? Чуя ли, че нѣкой нарича баща си и майка си извѣтрѣли, обезумѣли, зная вече, че той нѣма светилище на душата си. Единъ баща се оплакваше отъ синоветѣ си, че, следъ като имъ далъ нуждното образование, тѣ го наричали простакъ, невежа. Той казваше: Наистина, азъ съмъ простъ и невежа, но съзнавахъ, че човѣкъ има нужда отъ духовна просвѣта и дадохъ такава на синоветѣ си. Една майка се оплакваше отъ дъщеритѣ си, че, следъ като ги изучила, тѣ станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: Въ бѫдеще, ако стана майка, ще туря дъщеритѣ си въ стана, да се научатъ да тъкатъ, да ценятъ онова, което нѣматъ. Добре е да дадете на невъзпитанитѣ си синове и дъщери мотика въ рѫка, да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието. Ще каже нѣкой, че не говоря въ духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христосъ е говорилъ много и отъ всичко говорено е напечатано малко нѣщо. Кѫде е скрито останалото знание? Донесете онѣзи книги, въ които е запазено Словото на Христа, да видимъ, кой е правъ и кой — кривъ. Христосъ е говорилъ много, разглеждалъ е въпроситѣ въ тѣхния широкъ смисълъ. Кѫде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръвъ даде примѣръ, да покаже, какъ се работи съ ума, съ сърдцето и съ волята. Който може да работи така, той е постигналъ нѣщо велико и, дето влѣзе, носи Божието благословение. Безъ да сѫ постигнали нѣщо, хората само спорятъ. Като се срещнатъ, едни-други се запитватъ: Ти правовѣренъ ли си? Вѣрвашъ ли въ Бога, въ Неговото троеличие? Какво се разбира подъ думата „троеличие“? Тя е отвлѣчена, неразбрана дума. Които спорятъ по този въпросъ, нито Бога познаватъ, нито троеличието Му. Затова Христосъ казва: „Никой не познава Отца, освенъ Синъ Человѣчески“.

 

Религиознитѣ подържатъ религията, ученитѣ — науката, и всички правятъ усилия да внесатъ нѣщо ново. Новото не е въ формата и съдържанието на нѣщата, но въ тритѣ вида логика, която се отнася до формитѣ, до съдържанието и до смисъла на нѣщата. Важно е човѣкъ да пресъздаде живота си споредъ тритѣ вида логики, да влѣзе въ положителния, истински животъ. Когато преустрои живота си, човѣкъ се е справилъ съ външнитѣ условия. За него не сѫществуватъ външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва съ съседитѣ си и съ своитѣ ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци отъ тѣзи, които сѫ въ него, не сѫществуватъ. Тѣ разпнаха Христа. Въ какво обвиниха Христа? — Въ желанието му да стане царь, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престѫпникъ, като човѣкъ, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя? Спаси ли се тя? Съвременнитѣ хора трѣбва да мислятъ правилно, споредъ тритѣ вида логики, да не повтарятъ погрѣшкитѣ на миналитѣ поколѣния.

 

Христосъ казва: „Азъ дойдохъ, за да иматъ животъ и да го иматъ преизобилно“. Който признава и приема Христа въ себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направилъ на човѣчеството, че го изкупилъ, че далъ живота си за хората. Не е достатъчно само да констатирате, какво е направилъ Христосъ, но трѣбва да приложите Неговата любовь въ живота си, да я опитате. Ако само говори и не прилага, човѣкъ нищо не се ползува. Въ такъвъ случай, съ по-голѣмо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на нѣкой кръчмарь, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля цѣлия градъ, но да се убеди въ доброто му качество. Колко християни сѫ напуснали спокойствието си, отказали сѫ се отъ блага и привилегии съ единствената цель да опитатъ любовьта на Христа? Колко християни сѫ отишли да опитатъ доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещенъ езикъ. Пакъ повтарямъ: Опитайте доброто вино, т. е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човѣка, а Христовото — избистря и освежава. Който пие отъ Христовото вино, той се свързва съ любовьта и обиква хората, както и всички живи сѫщества. Той обича, и него обичатъ. Христосъ казва: „Дойдохъ, за да имъ дамъ животъ, и то преизобилно“. Този животъ действува вече навсѣкѫде въ свѣта, между всички живи сѫщества, отъ висшитѣ до низшитѣ. Които не сѫ свързани съ любовьта, все още очакватъ да дойде новиятъ животъ отвънъ, отгоре нѣкѫде; много още ще го очакватъ, но по този начинъ той нѣма да дойде.

 

Кѫде е Христовиятъ животъ? — Навсѣкѫде. Ако Го търсите въ житното зърно, въ царевицата, и тамъ ще Го намѣрите. Ако Го търсите въ животнитѣ, и тамъ ще Го намѣрите. Обаче, възъ основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всѣки ще се ползува отъ този животъ, който му отговаря, т. е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженятъ, ако не се обичатъ? Може ли единъ писатель да напише нѣкаква книга, ако нѣма идея, която да го въодушевява? Човѣкъ може да привлѣче къмъ себе си само онзи предметъ, който обича. Не можете да отглеждате цвѣтя, ако не ги обичате. Цвѣтята иматъ свой езикъ, който разбиратъ само онѣзи, които ги обичатъ. Направете опитъ да провѣрите истинностьта на моитѣ думи. Вземете една саксийка, посадете въ нея карамфилъ или друго нѣкое цвѣте, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате съ любовь. Ще забележите, че като цъвне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. Съ това, цвѣтето иска да ви каже, че колкото любовь му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старитѣ българи сѫ знаели този законъ и сѫ го прилагали. Тѣ обработвали нивитѣ си съ любовь, посаждали житото и го отглеждали съ любовь, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голѣмото плодородие, намира, че този човѣкъ е магьосникъ. Никакъвъ магьосникъ не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по сѫщия начинъ — дава изобилно плодъ. Направете и вие сѫщото. Вложете своитѣ добри мисли и чувства въ ближнитѣ си, да се облагородятъ и повдигнатъ. Какво виждаме днесъ въ свѣта? Отношенията между хората, изобщо, се основаватъ на нѣкакъвъ интересъ. Рѣдко ще срещнете човѣкъ, който да обича истински. Повечето хора обичатъ нѣкого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема въ обществото. Каже ли нѣкой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пъкъ и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външностьта. Изгубите ли тѣзи качества, и любовьта му изчезва. Следователно, обичайте човѣка заради сѫщинския човѣкъ въ него, който представя лѫчъ, йзлѣзълъ отъ Бога. Намѣрите ли истинския човѣкъ, вие можете да го обичате, безъ огледъ на външнитѣ му качества. Той е вашъ братъ и ваша сестра. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората се обичатъ по този начинъ. И тогава стихътъ, въ който се казва: „Азъ дойдохъ, за да иматъ животъ“ — се осмисля. Христосъ дойде да даде животъ на беднитѣ, на страдащитѣ, на онеправданитѣ, защото тѣ иматъ условия да проявятъ сѫщинския човѣкъ.

 

Богъ казва: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново, на което ще напиша закона си, и тѣ ще ме познаятъ“. Новото сърдце днесъ се създава. Богъ събира кръвьта отъ бойнитѣ полета и съ нея пише закона си върху новото сърдце. Какво представя днешната война? — Сѫдба на човѣчеството. Значи, днесъ се сѫдятъ всички хора, но не на небето, както тѣ очакватъ, а на земята. Нѣкои религиозни мислятъ, че човѣкъ живѣе на земята известно време, следъ което умира и отива на небето, дето го очаква сѫдъ Божи. Сѫдбата на човѣка е на земята. Нѣма защо да излиза отъ гроба, дето е затворенъ и да отива при Бога на сѫдъ, когато той е затворенъ, въ тѣлото си. Още на земята човѣкъ е въ затворъ и тукъ ще бѫде сѫденъ.

 

Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да подобри живота си? Той трѣбва да отвори прозорцитѣ на своята кѫща, т. е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорцитѣ му сѫ тѣсни, трѣбва да ги разшири. Човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина. Съ други думи казано: Разширете мисъльта си, отворете съзнанието си, да влиза повече свѣтлина. Много идеи, вѣрвания и убеждения иматъ съвременнитѣ хора, но тѣ трѣбва да ги разширятъ, да имъ турятъ голѣми, широки прозорци. Презъ голѣмитѣ прозорци може да влиза и малко, и много свѣтлина, но презъ малкитѣ ще влиза малко свѣтлина. Въ голѣмитѣ идеи влизатъ и малкитѣ, но малкитѣ изключватъ голѣмитѣ, мѣсто нѣма за тѣхъ. Време е вече да се отворятъ широко прозорцитѣ на църквитѣ, на училищата, на домоветѣ, на сѫдилищата. Да се опредѣлятъ истински и правилни отношения между човѣшката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мѫже и жени. Да влѣзе повече свѣтлина въ умоветѣ и въ сърдцата имъ, както излиза отъ душитѣ имъ и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя умъ и на своето сърдце и да четете въ тѣхъ всичко, което Богъ е написалъ преди хиляди вѣкове.

 

Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби“. Какво иска да открадне крадецътъ? — Вашата свѣщь. Щомъ открадне свѣщьта ви, вие оставате въ тъмнина, а въ тъмнина не се чете. Мнозина живѣятъ въ тъмнина и казватъ: Така е наредено, нѣма какво да се прави, ще се примиримъ. Това е турско разбиране. Турцитѣ казватъ: „Седемь ката нагоре, седемь ката надолу, нѣма какво повече да мислимъ, Господь е наредилъ така“. Това не е правилна логика. Така не се мисли. Богъ не е създалъ вълцитѣ, мечкитѣ, лисицитѣ и лошитѣ хора. Той е създалъ добритѣ и мислещитѣ хора. Не мислете, че всичко, което сѫществува, е все отъ Бога създадено. Богъ е допусналъ злото, но Той не го е създалъ. Когато срещнете човѣкъ, който иска да се сближи съ васъ, запитайте се първо, отъ кои хора е той: отъ онѣзи, които Богъ е направилъ отъ пръсть, или отъ онѣзи, които е създалъ по образъ и подобие свое. Сегашнитѣ хора сѫ направени отъ пръсть, тѣхната култура е култура на пръстьта, на кальта. Богъ взе пръсть, направи отъ нея човѣкъ и вдъхна въ него дихание, и той стана жива душа. Богъ вложи въ човѣка животъ, да живѣе, да се учи, да разбере, че животътъ има по-дълбокъ смисълъ, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христосъ иска да предпази човѣчеството отъ него. Всѣки да се вгледа въ себе си, да разбере, че злото е въ самия него, въ неговитѣ изопачени разбирания.

 

Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трѣбва да приложите Христовото учение — учението на любовьта. Ако имате нѣкое своенравно, упорито дете, направете опитъ съ него, приложете метода на любовьта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговитѣ отрицателни чърти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че следъ известна време то ще се оправи.

 

Единъ день арахангелъ Гавраилъ забелѣзалъ, че всѣка сутринь Богъ се усмихва на нѣкого и му говори меко, любовно. Той се заинтересувалъ отъ постѫпката на Бога, искалъ да знае, коя е тази душа, къмъ която Богъ излива толкова мекота и любовь. Тръгналъ по свѣта, да търси тази душа. Влизалъ между учени, проповѣдници, свещеници, но никѫде не намѣрилъ тази душа. Качилъ се пакъ горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пакъ слѣзълъ на земята и тръгналъ по всички кѫтове на свѣта. Единъ день попадналъ въ едно капище, дето видѣлъ единъ идолопоклонникъ, простъ, дивъ човѣкъ, който се кланялъ на своя идолъ и се разговарялъ съ него. Тукъ той намѣрилъ Бога, Който се усмихвалъ на идолопоклонника и меко се разговарялъ съ него. Едва сега арахангелътъ разбралъ, че формата на неговата логика е крива. Той мислѣлъ, че Богъ може да се усмихва само на нѣкой ученъ, духовенъ или възвишенъ човѣкъ, а не и на нѣкой простъ, който нѣма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Богъ не гледа на лице, но на сърдце“.

 

Съвременнитѣ религиозни, които принадлежатъ къмъ различни църкви — православна, евангелска, католическа, будистска, считатъ себе си за правовѣрни. Тѣ не подозиратъ, че има хора вънъ отъ църквитѣ, на които Богъ говори меко, любовно. Защо? — Защото мислитѣ и чувствата имъ сѫ правилни, стремежътъ на душата имъ е насоченъ къмъ Бога. Стремежътъ на душата опредѣля положението на човѣка. Отъ стремежа зависи, какъ Богъ ще погледне къмъ човѣка. Ако Богъ гледа благосклонно къмъ хората, тѣ сѫ спасени. Онзи, който има правиленъ стремежъ, Богъ ще говори съ него меко, любовно.

 

Желая на всички българи да иматъ стремежа на идолопоклонника въ капището, за да имъ говори Богъ меко и съ любовь. Ще кажете, че той ималъ криви разбирания. Разбиранията му сѫ криви, но стремежътъ му е правъ. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Богъ е решилъ да бѫде мекъ и благосклоненъ къмъ всички слаби, куци, нѣми, страдащи, онеправдани, заблудени и т. н. Той е Богъ на сирацитѣ, на беднитѣ, на вдовицитѣ, на страдащитѣ, а не на богатитѣ, сититѣ, високопоставенитѣ. Едно време Богъ е билъ Богъ на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Богъ на беднитѣ, на страдащитѣ, на вдовицитѣ. Богъ казва: „Моитѣ слуги не извършиха работата ми на земята, както трѣбва. Сега азъ самъ слизамъ на земята, да свърша работата си, да оправя свѣта.“ Свѣтътъ ще се оправи, защото Богъ работи вече въ него. Той слиза на земята, да даде животъ на всички, да приематъ и приложатъ Неговото учение, не единично, но за цѣлото човѣчество. Ще кажатъ нѣкои, че сѫ бедни, сакати, слѣпи. — Не се страхувайте, за васъ иде Богъ. — За богатитѣ не иде ли Богъ? — За тѣхъ не иде, защото тѣ нѣматъ нужда отъ Него. Той се обръща къмъ всички сакати, хроми и слѣпи, като имъ казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която сѫ сложени вкусни ястия. Яжте отъ всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушитѣ на всички да бѫдатъ отворени, да слушатъ и да прилагатъ Словото Божие. Който не е изпълнилъ работата си, както трѣбва, нека да я изпълни. Като се обърне къмъ Бога, Той ще го научи, какъ да живѣе и да разбира думитѣ Му.

 

Иде сѫдбата на свѣта. Богъ слиза на земята да сѫди хората и да отдаде на всѣки заслуженото. Ако окото на нѣкого е извадено, Той ще заповѣда да му турятъ ново око. Ако кракътъ му е отрѣзанъ, Той ще заповѣда да му турятъ новъ кракъ. Ако рѫката му е отрѣзана, Той ще заповѣда да му турятъ здрава рѫка. Ако обикновениятъ сѫдия сѫди и отдава на всѣкиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бѫде сѫдбата, която Богъ отдава на човѣка. Богъ ще задоволи всички и ще имъ даде условия да се развиватъ правилно по умъ, по сърдце и по душа. Стремете се къмъ този Богъ.

 

Мнозина запитватъ, кѫде е Богъ и, като не могатъ да Го намѣрятъ, искатъ доказателства за сѫществуването Му. Каквито доказателства да се даватъ, вие сами ще изпаднете въ смѣшно положение. То е все едно, нѣкой човѣкъ да запали свѣщьта си срѣдъ пладне, когато слънцето грѣе, да я насочи къмъ него и да ви каже: Ето, тукъ е слънцето. Смѣшно е да доказвате на човѣка, че Богъ сѫществува. Ако нѣкой иска да го убеждавамъ въ това, ще го хвана за рѫката и ще му кажа: Ела съ мене, отвори очитѣ си и гледай; отвори ушитѣ си и слушай. Вашитѣ стремежи, вашитѣ прави разбирания, вашиятъ животъ, вашето движение се дължатъ на Бога. Той говори въ васъ и ви движи. Търсете Го вѫтре въ себе си, а не отвънъ. Той казва: „Азъ дойдохъ, за да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно“. Следователно, търсете Онзи, Който дава животъ, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби. Желая ви, да се вглъбите въ себе си, да се обърнете къмъ Бога, Който е въ васъ, да Го разберете и познаете. Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисълъ. Христосъ ви посочи логиката по смисълъ. Сега ще изучавате логиката по съдържание, а въ бѫдеще — логиката на формитѣ. Днесъ ще четете нѣщата по тѣхното съдържание, а въ бѫдеще — по тѣхнитѣ форми.

 

*

Беседа отъ Учителя, държана

на 6 май, 1917 г. София.

 

________________

[1] Иоана 10:10,







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt