Jump to content

1917_04_29 Чистосърдечнитѣ


Ани

Recommended Posts

"Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Чистосърдечнитѣ

 

 

„Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“.

Матея 5:8.

 

Мнозина питатъ, защо преди беседитѣ се прави молитва и се пѣе. — Въ основата на живота лежатъ три важни елемента: ядене, молитва и пѣние. Тѣ сѫ вложени въ човѣшкия животъ не отъ днесъ, но отъ преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всѣкога сѫ се молѣли и пѣели. Само така може да се очаква успѣхъ. Започвате ли една работа безъ молитва и пѣсень, не очаквайте добъръ резултатъ. Една българска пословица казва: „Който пѣе, зло не мисли“. Каквото и да е пѣсеньта, тя е на мѣсто. Нѣма лоши пѣсни. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри — зависи, какъ гледа той на нѣщата.

 

Следователно, яденето, пѣнието и молитвата сѫ три важни и необходими елемента въ човѣшкия животъ. Българитѣ казватъ: „Гладна мечка хоро не играе“. Ето защо, преди да започне нѣкаква физическа работа, човѣкъ първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пакъ започва да работи. Каквото представя яденето за физическия животъ на човѣка, такова нѣщо е пѣнието и молитвата за неговото сърдце, за неговия умъ и за душата му. Душата на човѣка се храни съ пѣние и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човѣкъ пѣе, моли се и почива.

 

Сегашнитѣ хора иматъ криво разбиране за молитвата. Тѣ мислятъ, че само проститѣ хора се молятъ. Въ сѫщность, само онзи човѣкъ се моли, който се е домогналъ до едно отъ великитѣ изкуства на живота. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ, какъ да се моли. Когато хората научатъ това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. Въ този смисълъ, молитвата е Божественъ законъ, който сѫществува въ цѣлото Битие.

 

И като яде, и като работи, човѣкъ трѣбва да се моли. Ако работитѣ му не вървятъ добре, нека пѣе. Пѣсеньта отваря пѫтя му къмъ свѣтлия и възвишенъ свѣтъ.

 

„Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. Това е едно отъ блаженствата, за които Христосъ е говорилъ. Подъ думата „чистосърдечни“, Той разбиралъ чиститѣ по сърдце. Съ това Христосъ искалъ да обърне внимание на чистотата, като важенъ и необходимъ елементъ въ човѣшкия животъ. Казано е въ Писанието, че само чйститѣ по сърдце могатъ да видятъ Бога. Да види човѣкъ Бога, това значи, да бѫде щастливъ. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, но не знаятъ какъ. И въ стремежа си, да придобиятъ щастието по неестественъ пѫть, тѣ ставатъ нещастни. Пѫтьтъ за придобиване на щастието е много простъ и естественъ — да бѫдешъ чистъ по умъ, по сърдце и по дѣла. Законътъ за чистотата е единъ отъ основнитѣ закони на Битието. Отъ него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; отъ него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Законъ на чистотата. Всички заразителни болести се дължатъ на нечистотата. Както сѫществуватъ микроби въ физическия свѣтъ, така сѫществуватъ микроби въ духовния и въ умствения свѣтъ; тѣ сѫ причина на голѣмитѣ сърдечни и умствени катастрофи, които човѣкъ преживява. Съвременнитѣ лѣкари изброяватъ хиляди микроби, а нѣкои учени отиватъ дотамъ, че отдаватъ и ръждясването на желѣзото на особенъ видъ микроби. Тѣ казватъ, че както микробитѣ изяждатъ човѣка, така изяждатъ и желѣзото. Понеже сѫ живи сѫщества, и микробитѣ искатъ да живѣятъ. Това наричатъ ученитѣ „борба за животъ“. Нѣкои изказватъ тази борба въ следната формула: „Човѣкъ за човѣка е вълкъ“. Това е вѣрно само 50%, а не сто на сто.

 

Животътъ не е само борба, но и работа. Борятъ се само пехливанитѣ, атлетитѣ, които искатъ да покажатъ своето физическо надмощие. За останалитѣ хора животътъ е работа, защото по този начинъ се повдига цѣлото човѣчество. Повдигането на човѣка е стремежъ, вложенъ въ неговата душа. Когато човѣкъ не разбира живота, работата се превръща въ трудъ и, колкото подолу слиза, въ мѫчение.

 

Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бота“. Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине отъ единъ свѣтъ въ другъ, енергията на чистотата трѣбва да се трансформира. За това се изискватъ специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тѣзи методи и може да си служи съ тѣхъ, той се ползува отъ енергията на чистотата и става чистъ въ всѣко отношение. Не става ли сѫщото и съ слънчевитѣ лѫчи? За да се ползуваме отъ свѣтлината и топлината на слънцето, неговитѣ лѫчи минаватъ презъ нѣколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е срѣдата, презъ която тѣ минаватъ, толкова по-правилно се пречупватъ и толкова по-добре се отразяватъ върху човѣка. Външно атмосферата изглежда чиста, но, разгледана съ увеличително стъкло, въ нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии отъ различенъ характеръ, които трѣбва да се премахнатъ чрезъ дъждъ, чрезъ електричество, за да може човѣкъ да се ползува отъ благотворното влияние на слънчевитѣ лѫчи. Порочниятъ човѣшки животъ произвежда особени нечистотии, които отиватъ въ атмосферата и съ това препятствуватъ на онзи животъ, изразенъ въ мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тѣзи нечистотии произвеждатъ и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено въ време на войни и следъ войнитѣ. Лошитѣ мисли и чувства, които народитѣ, обществата и отдѣлнитѣ хора си отправятъ едни къмъ други, ставатъ причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.

 

„Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. Какво разбираме подъ думата „сърдце“? Като говори за сърдцето, Христосъ разбира онази вѫтрешна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която служи за проводникъ на възвишенитѣ сили, идещи отъ духовния свѣтъ. Ето защо, когато вѫтрешната, централна часть на сърдцето е чиста, човѣкъ непремѣнно ще види Бога. Подъ думата „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ човѣка.

 

Щомъ тѣзи възможности минатъ чистата срѣда на сърдцето, човѣкъ става щастливъ, блаженъ и здравъ. Да види човѣкъ Бога, това не значи, да Го види като нѣкаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щомъ се повдига умствено и духовно, човѣкъ става и физически здравъ. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вѫтрешно чисти — по умъ, по сърдце и по дѣла. Да се чисти човѣкъ, това е една отъ главнитѣ задачи на неговия животъ.

 

Като се говори за чистотата, човѣкъ естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота“. Има два вида нечистота: физическа и психическа, въ която влизатъ умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота — физическата, човѣкъ не е отговоренъ. Колкото и да се чисти физически, той не може да бѫде абсолютно чистъ. Напримѣръ, като се храни човѣкъ, една часть отъ храната се асимилира отъ организма и се превръща на хранителни сокове и кръвь, а друга часть не се асимилира и се изхвърля навънъ, въ видъ на нечиста материя. Това е неизбѣженъ процесъ. Природата се грижи за освобождаването на човѣка отъ нечистата материя. За тази цель тя си служи съ различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгѫстяване, разредяване, дестилиране. Както пѣсъчливитѣ пластове въ природата служатъ като филтри за прецеждане на мѫтната и нечиста вода, сѫщо така, чрезъ различнитѣ органи и системи въ своя организъмъ, човѣкъ се пречиства и освобождава отъ непотрѣбнитѣ и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начинъ. Обаче, за психическото пречистване на човѣка служатъ психическитѣ филтри: семействата, обществата и народитѣ. Тѣ сѫ условия за пречистване на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Щомъ мине презъ тѣхъ, той излиза на повръхностьта на земята, като чистъ изворъ, безъ никакви мѫтилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава отъ примѣсенитѣ и разтворени въ нея вещества и чрезъ дестилация, т. е. превръща се въ водни пари и паритѣ ѝ отново се охлаждатъ въ вода. Това се постига или чрезъ огънь, или чрезъ слънчевитѣ лѫчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трѣбва да мине презъ огънь, или да се изложи на действието на слънчевитѣ лѫчи. Страданията, нещастията представятъ огъня, презъ който човѣкъ минава.

 

Пречистването на човѣка е свързано съ процеситѣ утаяване, прецеждане и дестилиране. Нѣкой изгубилъ богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелитѣ си и казва: Загубихъ се, потънахъ дълбоко въ земята, нищо не ме радва, никаква свѣтлина не виждамъ. — Не съжалявай за това. Ти си потъналъ дълбоко въ земята, между земнитѣ пластове, за да се пречистишъ и следъ време ще излѣзешъ на повръхностьта въ видъ на чистъ, планински изворъ. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си отъ твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичатъ не само хората, но и всички живи сѫщества, да те търсятъ и да ти благодарятъ за направената услуга. Тъй щото, когато нѣкой казва, че хората не то обичатъ, това показва, че той не разбира законитѣ на разумната природа. Той се е спрѣлъ предъ нѣкоя нечиста, мѫтна вода, вижда, че не може да пие отъ нея и страда. За да те обичатъ хората, приложи търпението си, да почакашъ нѣколко деня, докато минатъ презъ пѣсъчливитѣ пластове и се пречистятъ. Следъ това тѣ ще излѣзатъ отново на повръхностьта на земята, като чистъ планински изворъ, и сами ще ти предложатъ да пиешъ отъ тѣхната чиста вода и да задоволишъ жаждата си. Ще пиешъ отъ тази вода и ще кажешъ: Има любовь въ свѣта, обичатъ ме хората. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Азъ казвамъ: Човѣкъ не умира, но, като водата на моретата и на океанитѣ, се изпарява, т. е. напуща свѣта и влиза въ земята, между пѣсъчливитѣ пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човѣка къмъ земята, вече пречистенъ и свободенъ, наричаме „новораждане или възкресение“. Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгѫстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза отъ земята като чистъ изворъ и ѝ предлага да пие отъ неговата чиста, бистра вода. Нѣкога това дете е било нейниятъ възлюбенъ, и следъ като се пречистилъ, той иде като нейно любимо дете.

 

Като слушатъ тѣзи нѣща, мнозина се запитватъ: Вѣрно ли е всичко това? Може ли, наистина, човѣкъ да се ражда и преражда? — Не само че е възможно, но това става всѣки моментъ въ живота. За невежитѣ, които не разбиратъ законитѣ на живота, това е невъзможно; обаче, за онѣзи, които разбиратъ законитѣ, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ и ще видите, че въ известно отношение тѣ стоятъ по-високо отъ човѣка. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си — познава закона на чистотата. Когато влиза въ дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала презъ нечисто мѣсто. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трѣбва майката да го кѫпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днесъ влизатъ въ Божия храмъ съ чисти рѫце и крака? Колко учители, свещеници, проповѣдници, сѫдии, управници влизатъ въ собствения си домъ, въ своята тайна стаичка, съ чисти рѫце и нозе? Следъ всичко това, хората се оплакватъ отъ болести, отъ епидемии и се чудятъ, отде сѫ дошли тѣ и какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. — Нѣма болести въ свѣта, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърть.

 

Следователно, съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ хигиена въ тѣсенъ и широкъ смисълъ на думата. Въ тѣсенъ смисълъ на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тѣлото и на кѫщата, въ която човѣкъ живѣе. Въ широкъ смисълъ на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърдцето и на душата. Моитѣ почитания къмъ лѣкаритѣ, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но тѣ трѣбва да направятъ стѫпка напредъ, да обърнатъ внимание на хигиената на сърдцето. Сегашнитѣ хора се кѫпятъ по нѣколко пѫти въ месеца; нѣкои се кѫпятъ всѣки день. Всички хора отиватъ на баня, всички се грижатъ за физическата си чистота, но колцина мислятъ за духовна баня? Повечето хора не подозиратъ даже, че сѫществува духовна баня. Въ духовния свѣтъ има баня, топли и студени душове, както и на земята. Сѫществата отъ духовния свѣтъ знаятъ, какъ и кога да се ползуватъ отъ душоветѣ. Тѣ не минаватъ рѣзко отъ горещи въ студени душове и обратно — отъ студени въ горещи, защото знаятъ законитѣ за преминаване отъ едно състояние въ друто. Като не познаватъ тѣзи закони, нѣкои хора отиватъ на баня и се обливатъ ту съ студени, ту съ горещи душове и, въ края на краищата, заболяватъ отъ ревматизъмъ или отъ друга нѣкаква болесть. Следъ това търсятъ причината вънъ отъ себе си. Невежиятъ не може и не трѣбва да се движи въ контраститѣ на живота. Това могатъ да правятъ само възвишенитѣ сѫщества. Само Богъ, Който стои нависоко и знае законитѣ на слизането, може изведнъжъ да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т. е. който има знания, може изведнъжъ да слиза и да се качва. Който нѣма криле, който не разполага съ знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човѣкъ на аеропланъ, но трѣбва да знае да то управлява. Не може ли да то управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъжъ да обикнете цѣлия свѣтъ? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине отъ горещия душъ въ студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие въ живота; страшно е човѣкъ да обезсмисли живота си; страшно е да преживѣе недоволство отъ себе си и отъ окрѫжаващитѣ.

 

Единъ младъ американецъ получилъ отъ баща си голѣмо наследство. Като не знаелъ, какъ да го използува, той се предалъ на ядене и пиене, на лекъ животъ. Така изпиталъ всички удоволствия, докато дошълъ до състояние на отегчаване отъ живота и станалъ ипохондрикъ. Нищо не го задоволявало, въ нищо не намиралъ смисълъ. Най-после намислилъ да се самоубие, но не се решавалъ да тури край на живота си, страхувалъ се. Той нѣмалъ смѣлостьта на онзи англичанинъ, който се самоубилъ вмѣсто единъ италианецъ. Англичанинътъ пѫтувалъ презъ Италия и попадналъ въ Венеция въ единъ хотелъ, дето пренощувалъ заедно съ единъ италианецъ. Презъ нощьта той се събудилъ и видѣлъ, че италианецътъ стои правъ предъ масата, съ револверъ въ рѫка и ту го туря, ту го вади отъ устата си. — Какво правишъ, приятелю, запиталъ англичанинътъ? — Направихъ голѣми дългове, опетнихъ името си, честьта на своя графски родъ, искамъ да се самоубия, но не се решавамъ да направя това. Англичанинътъ извадилъ една голѣма сума отъ джоба си, подалъ я на италианеца и казалъ: Вземи тѣзи пари, да изплатишъ дълговетѣ си. Следъ това той взелъ револвера отъ рѫката на италианеца и се убилъ вмѣсто него. Американецътъ, при своята ипохондрия, не се решавалъ да се самоубие. Той нѣмалъ смѣлостьта на англичанина.

 

Когато се говори за самоубийство, ние имаме предъ видъ убиване на пороцитѣ, на слабоститѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да гръмне съ пушката или съ револвера си върху нѣкой свой порокъ и да го убие. Нѣкой обича да краде, другъ — да лъже, трети — да пиянствува, четвърти — да развращава хората. Нека всѣки бѫде смѣлъ, да гръмне срещу своя порокъ, да го унищожи. Порокътъ ограничава и заробва човѣка, безъ да принася нѣкаква полза. Той е мъртавъ трупъ, който се разлага и мирише, внася проказата въ човѣка. Какво ще придобиете отъ едно умрѣло куче, или отъ единъ умрѣлъ лъвъ ?

 

Да се върнемъ къмъ примѣра съ американеца, който страдалъ отъ ипохондрия. За да се излѣкува отъ болестьта си, той жертвувалъ всичко, каквото ималъ, но не могълъ да намѣри лѣкарь, който да му помогне. Най-после той чулъ, че нѣкакъвъ знаменитъ докторъ лѣкувалъ ипохондрията. Отишълъ при него и му разказалъ положението си. Като го изслушалъ, лѣкарьтъ казалъ: Обещавамъ да те излѣкувамъ, но съ условие да не протестирашъ срещу метода, който ще приложа къмъ тебе. — Готовъ съмъ на всичко, само искамъ да ме излѣкувашъ. И двамата подписали договора. Преди да пристѫпи къмъ лѣкуването, докторътъ поискалъ отъ болния 25,000 долари. Последниятъ далъ исканата сума и влѣзълъ въ болницата. Още на другия день болниятъ билъ опериранъ — отрѣзали му дѣсния кракъ подъ колѣното. Като се събудилъ следъ упойката, болниятъ се ужасилъ, като разбралъ, че кракътъ му билъ отрѣзанъ. Той започналъ да вика, да отправя различни хули противъ лѣкаря. Постоянно поглеждалъ къмъ отрѣзания си кракъ и си мислѣлъ: Какво ще правя сега безъ кракъ ?

 

По-рано ездѣхъ на конь, посещавахъ балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързанъ съмъ за леглото. Когато лѣкарьтъ дошълъ да го види, той започналъ да плаче, да се моли да му даде револверъ да се самоубие. Лѣкарьтъ го утешавалъ, като му казвалъ, че ще му направятъ хубавъ кракъ, съ който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоилъ, примирилъ се съ положението си и започналъ да разсѫждава философски върху живота. По този начинъ той се излѣкувалъ отъ ипохондрията. Далъ на лѣкаря още 25,000 долари, съ които му направили хубавъ гуменъ кракъ и напусналъ болницата съвършено здравъ, съ права и трезва мисъль за живота и предназначението на човѣка. Той разбралъ, какво представя чистотата за човѣшкия животъ.

 

Какво става днесъ въ свѣта? — Сѫщото, каквото съ ипохондрика. Много ипохондрици има на бойнитѣ полета и, за да се излѣкуватъ, Богъ изпратилъ своитѣ асистенти — лѣкари, да ги опериратъ. Тѣ започватъ своята работа: на едного отрѣзватъ рѫката, на другиго — крака, на трети — носа, на четвърти — ухото и т. н. Отвредъ се чуватъ викове, стенания, плачове, докато най-после утихнатъ и се примирятъ съ положението си. Всички започватъ да мислятъ право, радватъ се, че иде нова култура въ свѣта — култура на любовьта, която разширява човѣшката душа, сближава хората и имъ дава възможность да се развиватъ правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения планъ. Само така човѣкъ ще съзнае, че трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, както сѫ чисти ангелитѣ. Да придобие човѣкъ чистотата на ангелитѣ, това значи, да бѫде готовъ да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днесъ малко хора изпълняватъ Божията воля. Защо? — Защото нѣматъ нуждната чистота. Само чистиятъ може да види Бога и да Му служи.

 

Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. Като знаете това, стремете се къмъ чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всѣки може да види Бога поне три пѫти презъ живота си, но, при условие, да живѣе въ чистота. Живѣли ли сте нѣколко години наредъ въ чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живѣете между грѣшници. Ако хората около васъ сѫ грѣшници, и вие сте грѣшникъ. Човѣкъ не трѣбва да се оправдава съ окрѫжаващитѣ. Всѣки за себе си трѣбва да реши да живѣе въ чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми“.

 

Коя е причината за сѫществуването на грѣха? — Вѫтрешната сиромашия въ човѣка. Когато обеднѣе вѫтрешно, човѣкъ започва да грѣши. Колкото повече грѣши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човѣкъ се види въ невъзможность да изправи живота си, Богъ слиза отъ небето и го оправя. Най-много въ сто години Богъ ще оправи свѣта, а съ него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години сѫ много, че нѣма да бѫдете живи, да видите този день. Сто години представятъ единъ Божественъ день. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя единъ моментъ, въ който невъзможнитѣ нѣща ставатъ възможни. Нѣщата сѫ относителни. Ние живѣемъ въ относителенъ свѣтъ. Понѣкога човѣкъ преживява минутата като день, а нѣкога — деньтъ като минута — това зависи отъ условията, въ които е попадналъ. Ако влѣзете въ съзнанието на онзи, когото ще бесятъ следъ една година, това време ще му се види като единъ день; обаче, ако очаквате своя възлюбенъ, минутата ще ви се види день. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се опредѣля отъ интенсивностьта на нашата мисъль. За да схване нѣщата въ тѣхната абсолютность, човѣкъ трѣбва да живѣе едновременно въ съзнанието на всички живи сѫщества — отъ висшитѣ до низшитѣ. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животнитѣ, така и за хората.

 

„Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. Да видишъ Бога, това значи, да можешъ да се качвашъ въ висшитѣ свѣтове, между разумнитѣ сѫщества, и да слизашъ долу, между низшитѣ сѫщества, безъ да се подавашъ на тѣхнитѣ влияния, безъ да се заразявашъ отъ тѣхнитѣ слабости и пороци. Това значи, да бѫдешъ чистъ по умъ, по сърдце и по тѣло, т. е. да бѫдешъ вѫтрешно чистъ: по духъ, по душа и по тѣло. Всѣки може да опита силата на чистотата и да се увѣри въ думитѣ ми. Какво прави градинарьтъ, когато иска да присади нѣкое дърво? Той прави редъ опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щомъ научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Сѫщевременно, той трѣбва да спазва времето за присаждане. Не всѣко време благоприятствува за присаждането. Като прерѣзва кората на дървото, за да закрепи пѫпчицата, човѣкъ му причинява известно страдание, но безъ това не може. Невъзможно е човѣкъ да се чисти и облагородява, безъ да мине презъ страдания. Който е миналъ презъ процеса на чистенето, той е позналъ страданието. Страданията биватъ два вида: възходещи и низходещи. При първитѣ страдания човѣкъ се повдига и облагородява, а при вторитѣ се понижава и ожесточава. За да се справи съ ожесточаването, човѣкъ не трѣбва да спре на едно мѣсто, но да се движи: щомъ е тръгналъ надолу, трѣбва да върви въ тази посока, докато стигне до дъното. Сѫщиятъ законъ се отнася и за възходещитѣ страдания. Щомъ започне да се повдига, човѣкъ трѣбва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.

 

Единъ пѫтникъ минавалъ презъ една планинска мѣстность. Нощьта го заварила въ планината, но той продължилъ да пѫтува, съ надежда да стигне до нѣкоя колиба, и тамъ да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждалъ вече, кѫде стѫпва. По едно време кракътъ му се подхлъзналъ, но той успѣлъ да се хване за клона на едно дърво и увисналъ надолу. Така останалъ нѣколко часа, презъ което време преживѣлъ голѣмъ ужасъ. Рѫцетѣ му постепенно отслабвали, всѣки моментъ силитѣ го напущали. Да се отпусне отъ клона, не се решавалъ, представялъ си, че голѣма пропасть има подъ него. Той се молѣлъ, плакалъ и, като видѣлъ, че не може повече да издържи въ това положение, простилъ се мислено съ жена си, съ децата си и си казалъ: Ще се пусна въ пропастьта, да става, каквото ще, не ме държатъ вече рѫцетѣ. Спусналъ се надолу, но каква била изненадата му, като видѣлъ, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхналъ спокойно и си казалъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде герой! Ако пада: и грѣши, да падне до дъното и оттамъ да започне да пъпли нагоре.

 

И тъй, истински герои сѫ онѣзи, които слизатъ до дъното и възлизатъ до най-голѣмата височина. Първитѣ сѫ герои, защото, следъ като паднатъ до дъното, иматъ смѣлость и воля да се качатъ до най-голѣмата височина. И вторитѣ сѫ герои, защото, следъ като стигнатъ до най-горното стѫпало, иматъ смѣлостьта да слѣзатъ до дъното и отново да започнатъ да пъплятъ нагоре. Философията на живота се заключава въ слизането и качването.

 

Като се говори за слизане, нѣкои се плашатъ и казватъ, че предпочитатъ да не се качватъ, но не искатъ да слизатъ. Това е материалистическо схващане за живота. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, какъ да слиза и какъ да се качва. За онзи, който не разбира законитѣ, опасность сѫществува и при слизането, и при качването. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ яденето. Не е достатъчно човѣкъ само да яде, но трѣбва да знае, какъ да яде. Като яде съзнателно, съ приятность и разположение, човѣкъ е здравъ. Нѣкои хора ядатъ вкусни яденета, по нѣколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но, въпрѣки това, не сѫ здрави. Защо? — Недоволството убива вкуса имъ. За такива хора казваме, че вкусътъ имъ е лишенъ отъ чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човѣкъ трѣбва да гладува нѣколко часа или нѣколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трѣбва да го подложи на гладъ. Тя трѣбва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усѣти гладъ и желание да яде. Когато човѣкъ изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде нѣколко деня, състоянието му ще се подобри, и животътъ му ще се осмисли. По сѫщия начинъ постѫпва и природата. Тя изпраща на човѣка различни болести, чрезъ които организъмътъ му се пречиства и обновява.

 

Сегашнитѣ хора прилагатъ различни методи при  възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегватъ методитѣ на природата. Казвамъ: Откажете се отъ всички човѣшки и преходни методи. Следвайте методитѣ на природата. Изучавайте законитѣ, на които се подчиняватъ растенията и животнитѣ и се ползувайте отъ тѣхъ. Наблюдавайте изгрѣването на слънцето, изворитѣ, посоката на течението имъ и т. н. Ако сте неразположени, не се обезсърдчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на нѣкакъвъ облакъ, който засѣнчва слънцето на вашия животъ. Ще духне вѣтъръ, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрѣе. Не става ли сѫщото и съ физическото слънце? Днесъ виждате небето мрачно, покрито съ облаци, следъ нѣколко часа се разведря, слънцето изгрѣва, и въ душата ви става свѣтло и радостно. Мѫчнотиитѣ, страданията, неуспѣхитѣ въ живота ви се дължатъ на облацитѣ, които покриватъ вашия хоризонтъ. Тѣ иматъ велико предназначение. Чрезъ тѣхъ човѣкъ се чисти отъ вѫтрешнитѣ наслоявания.

 

Единъ нашъ познатъ, богатъ търговецъ, разправяше една своя опитность. Той казваше, че откакъ започналъ търговията, работитѣ му вървѣли добре — само печалби ималъ, не познавалъ, какво значи, да губи човѣкъ. Единъ день се събудилъ отъ сънь, но не могълъ да стане отъ леглото си — едната половина на тѣлото му била парализирана. Веднага извикалъ лѣкарь. Като го прегледалъ, лѣкарьтъ му казалъ да почива две три години, нищо да не работи. Той полежалъ единъ-два месеца и, като се усѣтилъ по-добре, започналъ работата си, но, каквото предприемалъ, всичко губѣлъ. Въ една година изгубилъ десетки хиляди лева. Колкото повече губѣлъ въ търговията, толкова по-добре се чувствувалъ съ здравето си. Като престаналъ да губи, той билъ вече съвършено здравъ. Това показва, че трѣбвало да даде нѣкѫде тѣзи пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цель и др. Понеже не направилъ това доброволно, природата му дала една болесть, чрезъ която да се изчисти отъ събралата се въ организма нечиста материя. Загубитѣ, които претърпѣлъ, представятъ цирей, който лѣкарьтъ прерѣзва, за да изтече презъ него нечистата материя.

 

Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Кои сѫ чистосърдечни? — Които нѣматъ циреи. Всѣки човѣкъ трѣбва да се вгледа въ себе си, да намѣри циреитѣ си и да започне да ги лѣкува. Ще каже нѣкой, че нѣма циреи. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е свободенъ отъ циреи. Ако не много, поне единъ ще има. Човѣкъ не трѣбва да крие слабоститѣ си. Той трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, да признава погрѣшкитѣ и грѣховетѣ си. Велико нѣщо е да признава човѣкъ погрѣшкитѣ си. Така той се повдига. Той се обръща къмъ религията, която дава методи на човѣка за изправяне и повдигане на неговия умъ и неговото сърдце. Като се ражда и преражда, човѣкъ изучава закона на жертвата. Той е готовъ да се жертвува за благото на своитѣ ближни, които единъ день ще съзнаятъ всичко, което той е направилъ за тѣхъ и ще кажатъ: Имаше единъ великъ човѣкъ между насъ, който направи голѣми жертви, както за отдѣлни хора, така и за нашия народъ. Той бѣше изворъ, отъ чиято вода черпѣхме всички и уталожвахме жаждата си. Блаженъ е той, защото жертвата, която правѣше за ближния си, опредѣли неговия животъ нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха отъ чистата вода на неговия изворъ. Безъ жертва нѣма растене. Затова, именно, законътъ на жертвата сѫществува не само между хората, но между растенията и животнитѣ — въ цѣлата природа.

 

Какъ се изявява законътъ на жертвата между растенията? — Въ стремежа имъ да се повдигнатъ нагоре. Благодарение на този стремежъ, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бѫде посадено въ земята, за да изникне единъ день на повръхностьта и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежътъ е достатъченъ, нито почвата — има още три елемента, необходими за развитието. Тѣ сѫ: топлина, свѣтлина и влага. Сѫщитѣ елементи сѫ необходими и за развитието на човѣка. Влагата представя живота, топлината — любовьта, а свѣтлината — истината. Какво сѫ, въ сѫщность, любовьта и истината, не може да се опредѣли въ нѣколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовьта, изговаряйте тази дума по нѣколко пѫти на день, въ опредѣлено време и въ продължение на единъ месецъ, да видите, какви сили се криятъ въ нея и какъ действува тя върху човѣка.

 

„Блажени чистосърдечнитѣ“. Посѣйте тѣзи думи въ съзнанието си, както градинарьтъ сѣе плодове въ своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. Следъ известно време думата „чистосърдеченъ“ ще оживѣе въ васъ и ще се ползувате отъ плодоветѣ й. Всѣка дума трѣбва да се посѣе, да даде добри плодове. Това значи, да провѣрявате всѣко нѣщо, за да създадете въ себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдеченъ“ е отвлѣчена. Тя има отношение къмъ ума, сърдцето и тѣлото на човѣка. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тѣзи условия. Думата „чистосърдеченъ“ е съставена отъ две думи: чистъ и сърдце. Сърдцето е центъръ на живота, затова чистосърдечниятъ знае отде иде и накѫде отива. Той разбира процеситѣ на слизането и качването. Той знае, че е дошълъ отъ слънцето и пакъ ще се върне тамъ. Разликата между него и останалитѣ хора се заключава въ това, че той знае, отде иде и кѫде отива, а тѣ не знаятъ. Като говоря за Слънцето, имамъ предъ видъ седемтѣ планети: Венера, Юпитеръ, Марсъ, Сатурнъ, Меркурий, Уранъ, като елементи на живота. При слизането си на земята, човѣкъ постепенно се сгѫстява, следъ което отново се разредява, минава презъ планетитѣ и се връща тамъ, отдето е дошълъ. Това наричатъ хората „смърть“, а ние го наричаме „заминаване“. Човѣкъ се явява на земята и изчезва, както кометитѣ. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между ученитѣ. Нѣкои се произнесоха, че тя предсказва свършването на свѣта. Свѣтътъ не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народитѣ. Съ своята опашка тя помете много хора.

 

„Блажени чистосърдечнитѣ“. Въ този стихъ Христосъ обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човѣшката душа съ Бога. Чистотата повдига човѣка, а нечистотата го понижава. Единъ италиански художникъ искалъ да нарисува образа на Христа. Дълго време тьрсилъ подходещъ образъ, докато най-после срещналъ единъ 21 годишенъ младежъ, съ чисто, свето лице и го помолилъ да дойде въ дома му да му позира. Младежътъ се отзовалъ на поканата на художника, който нарисувалъ образа на Христа и останалъ доволенъ отъ своята работа. Следъ десетина години художникътъ намислилъ да нарисува образа на Юда и търсилъ лице,

 

което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещналъ единъ 30 годишенъ човѣкъ, спрѣлъ го на пѫтя и му казалъ: Съгласенъ ли сте да ми послужите за моделъ? — Съгласенъ съмъ. Художникътъ започналъ работата си и, като свършилъ картината, благодарилъ на младия човѣкъ, че му услужилъ да нарисува образа на Юда. Крайно изненаданъ отъ думитѣ на художника, младиятъ човѣкъ го запиталъ: Господине, какъ е възможно, преди десеть години да ви позирамъ за Христа, а днесъ за Юда? — Ти самъ ще отговоришъ на този въпросъ, спокойно казалъ художникътъ.

 

Коя е причината, че едно и сѫщо лице може да представи и Христа, и Юда? Въ кого се крие погрѣшката? — Въ самия човѣкъ. Докато е живѣлъ чистъ и светъ животъ, той напомнялъ Христа. Щомъ изопачилъ живота си, той приелъ чъртитѣ на Юда. Вината е въ младия човѣкъ, а не въ художника. Тъй щото, не се сърдете, ако нѣкой художникъ вижда въ лицето ви чъртитѣ на Юда. Блажени сте, ако въ лицето ви той намира чъртитѣ на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чъртитѣ на лицето си, живо свидетелство на вашия животъ. Добриятъ и лошиятъ животъ се отпечатватъ върху човѣшкото лице. Затова е казано, че нѣма нищо „скрито-покрито“ въ свѣта.

 

Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бѫде готовъ да се изправи. Не можешъ да станешъ великъ човѣкъ, ако не си смиренъ. Единъ знаменитъ художникъ рисувалъ портрета на едно видно лице. Портретътъ билъ въ естествена голѣмина, отъ главата до краката. Като дошълъ до обущата, затруднилъ се, не му се отдала тази работа. Той билъ смиренъ, затова се обърналъ къмъ единъ голѣмъ майсторъ — обущарь, да тури нѣколко линии върху обущата на модела, да изправи погрѣшката му. Поласканъ отъ това, обущарьтъ, съ свойствения замахъ на добъръ майсторъ, направилъ своитѣ бележки, и картината била завършена. Обаче, той взелъ четката на художника и пожелалъ да тури още нѣколко линии и на други мѣста на картината. Художникътъ дръпналъ четката отъ рѫката му и казалъ: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалность.

 

Смирение е нуждно на човѣка, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при васъ една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при васъ единъ сѫдия и ви изложи начини за изправяне на човѣчеството, както и на отдѣлния човѣкъ, изслушайте и него внимателно. Той е работилъ въ тази область, има опитность и може да говори върху това.

 

„Блажени чистосърдечнитѣ“. Защо сѫ блажени? — Защото тѣ виждатъ Разумностьта, която работи въ свѣта. Тѣ я разглеждатъ като великъ законъ на цѣлесъобразность, който има предъ видъ повдигането на цѣлото човѣчество. Който познава този законъ, той не бърза съ разрешаване на въпроситѣ. Защо трѣбва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трѣбва по-скоро да се разрешатъ. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване — ще имате работа за много години. Ако хамбарътъ на земедѣлеца е пъленъ съ жито, трѣбва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всѣки день ще яде, колкото може, а останалото ще посѣе, ще раздаде на сиромаси, и тѣ да се радватъ на изобилието въ живота. Нѣкои мислятъ, че, като отидатъ на онзи свѣтъ, ще почиватъ, ще пѣятъ и ще се веселятъ. — И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мѫчение, трудъ и работа. Христосъ зове при себе си именно тѣзи хора, които сѫ познали мѫчението и труда, за да могатъ да работятъ. Той казва: „Елате при мене, вие, отруденитѣ и обремененитѣ“. Това сѫ хората, които сѫ познали мѫчнотиитѣ и сѫ ги победили. Богъ е доволенъ отъ онзи, който побеждава мѫчнотиитѣ и излиза надъ тѣхъ.

 

„Блажени чистосърдечнитѣ“. Защо трѣбва да бѫде човѣкъ чистъ? — За да се кали. Чистотата предава устойчивость на характера. Въ много български пѣсни липсва, именно, устойчивость въ характеритѣ. Въ тѣзи пѣсни виждаме недоволството на жената отъ живота, отъ нейното богатство и търси щастието си по пѫтя на сърдцето. Тя срѣща човѣкъ, който ѝ предлага да бѣгатъ, но после бѣга отъ нея. Ще изнеса нѣколко пѣсни, да видите разочарованието на жената.

 

 

I пѣсень

 

Петъръ и Янка

 

Боже ле, велики Господи,

горо ле, разстави ми се,

Водо ле, достави ми се,

Петре ле, обади ми се!

Нито се гора разстави,

нито се вода достави,

нито се Петъръ обади.

 

II пѣсень

 

Балю и Вела

 

Вели се дрѣмка додрѣма,

Та па си Вела полегна

на Балювитѣ скутове

и си сладко заспала.

Нали е Балю декрия,

извади остри ножици,

та си скутове отрѣза.

Ограби злато и сребро,

па си отъ Вела побѣгна.

 

III пѣсень

 

Кирушка и Стоянъ

 

Видишъ ли оназъ рътлина?

Задъ нея село голѣмо,

тамъ имамъ либе и друго –

съ малко мѫжко дѣтенце.

Кирушка си му думаше:

Стояне, проклетъ Стояне,

какъ си ме хитро измами.

Нѣмашъ ли братче по-малко,

та нему да ме дадете.

 

Като четете тия народни пѣсни, виждате смѣлостьта на онѣзи, които описали характера на българина, какъвто го знаятъ. Но българинъ, който се проявява, като Бальо, Петъръ и Стоянъ, не е чистъ. Чистота е нуждна на всички хора. Това не е за упрѣкъ, но чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, чистъ ли е, или не. Каквото положение и да заема човѣкъ — учитель, свещеникъ, сѫдия, управникъ, трѣбва да си задава въпроса: чистъ ли съмъ, или не; изпълнявамъ ли добре длъжностьта си, или не. Мѫжътъ трѣбва да се запита, чистъ ли е по отношение на своята жена; жената трѣбва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мѫжъ; синътъ и дъщерята трѣбва да се запитатъ, чисти ли сѫ по отношение на родителитѣ си.

 

Мнозина четатъ произведенията на велики писатели и цитиратъ, еди-кой си какво писалъ. И това е добро, но хубавото и великото трѣбва да се прилага. Убеждение трѣбва да има човѣкъ. Като е дошълъ на земята, той трѣбва да знае, че смърть не сѫществува. Това значи, да бѫде човѣкъ чистъ. Щомъ не сѫществува смърть, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, тамъ царува чистота. Хората сѫ недоволни отъ живота си, когато липсва влага въ организма имъ. Влагата подразбира любовь къмъ хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трѣбва да образувате мочури около себе си. Опредѣлено е, колко влага трѣбва да има въ даденъ организъмъ. Щомъ мине мѣрката, водата се застоява на едно мѣсто и образува блата и мочури. Пазете се да не минавате границата на нѣщата.

 

*

Беседа отъ Учителя, държана

на 29 априлъ, 1917 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...