Jump to content

1917_04_22 Божията воля


Ани

Recommended Posts

"Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Божията воля

 

„Който прави волята на Отца моего, Който е на небеса“[1])

 

 

    Думитѣ „Божията воля“ или „волята на Отца“ сѫ класически. Когато се каже „Божията воля“, много отъ съвременнитѣ хора се усмихватъ. — Защо? — Защото се колебаятъ, дали сѫществува Богъ, или не.

 

    Свѣтътъ има двоякъ изразъ: съзнателенъ и несъзнателенъ. Когато дойдемъ до хаотическото състояние на свѣта, на материята, на силитѣ и на законитѣ, които се проявяватъ въ него, казваме, че сме въ несъзнателния свѣтъ. Той е свѣтъ безъ закони или, ако има такива, тѣ сѫ механически, неразумни. Когато Христосъ казва, че не всѣки, който казва „Господи, Господи“, ще влѣзе въ Царството Божие, разбираме оформения свѣтъ, съзнателния свѣтъ — на законность, на редъ и порядъкъ. Следователно, само онзи може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, който изпълнява Божията воля. Тя е свързана съ разумностьта въ човѣка. Само разумниятъ може да изпълнява волята на Бога. Въ физическия свѣтъ тази воля се изразява чрезъ закона на необходимостьта, т. е. чрезъ механическитѣ закони. Движенията на колелото въ фабричнитѣ мишини е механическо. Човѣкъ не може да му противодействува. Веднъжъ пуснато въ движение, никой не може да го спре, докато не се натисне бутона, който го е накаралъ да се движи. Каквато молитва и да му четете, то не разбира. Достатъчно е да ви закачи съ единия си зѫбецъ, за да ви завърти около себе си и да ви смачка. Колелото се подчинява на механически законъ, т. е. на закона на необходимостьта, въ който нѣма разумность. Ето защо, всички хора, които служатъ на своята воля, гледатъ на свѣта като на сборъ отъ случайности. Подъ думата „случайности“ тѣ разбиратъ свѣтъ на безпорядъкъ, т. е. такъвъ свѣтъ, който нѣма отношение къмъ личния животъ на човѣка. Както колелото, което действува въ фабрикитѣ, нѣма отношение къмъ човъка, така и механическитѣ закони въ свѣта нѣматъ отношение къмъ човѣка. Когато говоримъ за изпълнение на Божията воля, разбирамъ разумния животъ, който има отношение къмъ човѣка. Въ този животъ действуватъ разумни, съзнателни закони. Когато говоримъ за култура, за добродетели, за редъ и законность въ свѣта, ние имаме предъ видъ разумната воля, т. е. Божията воля, която прониква въ съзнанието на индивидитѣ, на обществата и народитѣ поне дотолкова, доколкото тѣ сѫ въ съгласие съ нея. Азъ не говоря за личната воля, защото Божията воля е надъ всичко.

 

    Христосъ казва: „Който не изпълнява Божията воля, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Само онзи може да изпълнява Божията воля, у когото е пробудено висшето съзнание. Само онзи може да изпълнява Божията воля, който има чувства и способности, да разбира сѫщностьта на нѣщата. Когато изучава математика, ученикътъ трѣбва да разбира математическитѣ отношения между числата и действията, които се изразяватъ чрезъ тѣхъ. Всѣка формула, съ която си служи математиката, е жива величина, а не мъртва, както привидно изглежда. Докато семето не е посадено въ земята, то минава за мъртво, не проявява никакъвъ животъ. Обаче, щомъ се посади, то проявява животъ. Благоприятнитѣ условия даватъ възможность да се прояви разумниятъ животъ въ всѣко сѫщество. Отъ това гледище, всѣки човѣкъ е зародишъ, който очаква благоприятни условия за своето развитие. Какъвъ зародишъ представя човѣкъ, не е важно. Той може да бѫде семка отъ ябълка, круша, лоза, трандафилъ и т. н. Важно е, че, като живо сѫщество, той представя нѣщо разумно.

 

    Изобщо, всички хора, които съдържатъ сладчина въ себе си, сѫ разумни и съзнателни; които съдържатъ горчевина, сѫ неразумни и несъзнателни. Горчевината въ хората трѣбва да се превърне въ сладчина, както горчивитѣ, киселитѣ и стипчавитѣ сокове въ плодоветѣ постепенно ставатъ сладки. По вѫтрешенъ начинъ и човѣкъ трѣбва да превърне горчевината си въ сладчина. Тъй щото, когато човѣкъ казва, че животътъ му е тежъкъ, непоносимъ, трѣбва да знае, че въ него преобладаватъ горчивитѣ сокове. Нека се излага повече на Божествената свѣтлина, за да узрѣятъ плодоветѣ му и да превърне горчивитѣ сокове въ сладки. Тогава, именно, човѣкъ ще влѣзе въ съзнателния животъ, ще стане гражданинъ на Царството Божие. За него нѣма да сѫществуватъ невъзможни нѣща.

 

    Като изучаватъ човѣка, философитѣ се спиратъ върху тритѣ основни елемента въ него: умъ, сърдце и воля. Волята е изразъ на вѫтрешната хармония между ума и сърдцето. Значи, волята подразбира принципъ, който свързва две противоположни сили — силитѣ на ума и на сърдцето, като ги заставя да действуватъ въ една разумна посока. Чрезъ силата на волята, подкрепена отъ ума и сърдцето, човѣкъ проявява способностите си, да превръща низшето въ себе си въ висше, неблагородното въ благородно. Културата на човѣчеството се дължи, именно, на индивидуалната и колективна човѣшка воля. Дали действува колективното, или индивидуалното съзнание, законътъ е единъ и сѫщъ. Думата „воля“ на български се състои отъ четири букви. Първата буква „в“ е образувана отъ единица и два полукрѫга. Крѫгътъ означава Божествения животъ, свързанъ съ единицата — посоката, по която трѣбва да се движимъ — нагоре, къмъ главата.

 

    Мнозина оспорватъ сѫществуването на Бога и питатъ, кѫде е Той. — Богъ е тамъ, дето е главата на човѣка. Който има глава, не може да отрече Бога. Ако нѣма глава, всичко отрича. Ако нѣма друга сила, която да противодействува на земното притегляне, човѣкъ би се обърналъ съ главата надолу. Благодарение на тази сила, главата на човѣка е отправена нагоре, къмъ центъра на слънцето. Благодарение на тази сила, човѣкъ ходи изправенъ. Като знаете това, пазете главата си чиста, хранете я съ чистъ въздухъ и свѣтлина, съ чисти мисли и желания. Не внасяйте въ ума си мисли, които смущаватъ и разколебаватъ. Всички се плашатъ отъ войната, искатъ часъ по-скоро да се свърши. На какво се дължи войната? — На неизпълнение на Божията воля. Коя е причината за пропадането на Ниневия? — По онова време Ниневия бѣше висококултуренъ центъръ, но жителитѣ на този градъ водѣха лошъ животъ, не изпълняваха волята Божия, поради което бѣха осѫдени на загиване. Сѫщо така Асирия и Вавилонъ бѣха културни центрове, но пропаднаха. Между културата на асирийцитѣ и вавилонянитѣ и сегашната има известно сходство. Тѣ знаеха много нѣща, познаваха елементитѣ и тѣхнитѣ свойства, но злоупотрѣбиха съ знанието си, приложиха го тамъ, дето не трѣбва. Тѣ отваряха войни и се изтрѣбваха едни-други. Сѫщото правятъ и сегашнитѣ народи. Тази е причината, дето старитѣ народи загинаха, като имъ се взе силата и знанието. Ако и сегашнитѣ народи вървятъ по тѣхния пѫтъ, и тѣ ще изчезнатъ. Ако европейскитѣ народи не се опомнятъ, очаква ги сѫщата участъ, каквато сполетѣ Ниневия. Който престѫпва Божията воля, лишава се отъ Неговото благословение. Както човѣкъ изхвърля нечиститѣ вещества отъ организма си чрезъ изпотяване, така Богъ ще изхвърли отъ своя организъмъ всички хора и народи на съвременната култура, които не изпълняватъ Неговата воля. Това е Божественъ, разуменъ законъ, който регулира живота.

 

    — Какво ще стане съ насъ? —Нищо лошо нѣма да стане. Който живѣе въ Божествения свѣтъ, не трѣбва да се страхува. Мислете право и отъ нищо не се страхувайте. Казвате: Какво зависи отъ мене? — Много нѣщо зависи. Достатъчно е да поставите едно житно зърно на едно отъ дветѣ блюда на везнитѣ, уравновесени съ еднакви тежести, за да отклоните едното отъ тѣхъ. Отде знаете, може би, вие сте последниятъ човѣкъ, който, съ своето присѫтствие, измѣня движението на Божественото колело въ една или въ друга посока. Въпрѣки това, всѣки мисли, че Богъ трѣбва да дойде на земята, да оправи свѣта. Вѣрно е, че Богъ ще оправи свѣта, но чрезъ хората. Що се отнася до изправянето на свѣта, човѣкъ е прѣко заинтересуванъ, а Богъ — косвено. Свѣтътъ е създаденъ за човѣка да учи, да се възпитава и забавлява. Доколкото ние съзнателно учимъ и пазимъ Божиитѣ закони, дотолкова и Богъ се интересува отъ насъ. Въ който день развалимъ отношенията си съ Бога, като Първа Причина на нѣщата, и Той престава да се интересува отъ насъ.

 

    Човѣкъ е свободенъ да изпълни, или да не изпълни Божията воля, но ще носи последствията на своята свободна и неразумна воля. Въ това отношение, пророкъ

Иона представя примѣръ за неизпълнение на Божията воля. Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдаа на жителитѣ да се покаятъ, но той се отказа, подъ предлогъ, че Божията милость ще се простре върху тѣхъ, ще ги помилва, а той ще се изложи като лъжецъ. Иона казва: Не искамъ, Господи, да се излагамъ на присмѣха и на поруганието на тѣзи културни хора. Азъ ще имъ проповѣдвамъ Твоитѣ думи. Ти ще ги помилвашъ и, въ края на краищата, ще излѣза лъжецъ. Зная Те, Господи, че си милостивъ и благоутробенъ. Иона си купилъ билетъ за Яфа, съ намѣрение да отиде въ града Тарсъ, качилъ се на единъ корабъ и тръгналъ на пѫть. Какво станало по пѫтя? Морето се развълнувало и, като изкупителна жертва, трѣбвало да хвърлятъ Иона въ водата. Градътъ Ниневия се намиралъ на р. Тибъръ, красивъ градъ, съ култура, подобие на сегашната. По онова време Ниневия ималъ около единъ милионъ жители, между които не по-малко отъ 120,000 деца, които не различавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната — малки, невинни още деца. Когато жителитѣ на града се разкаяли и се обърнали къмъ Бога за милость, Той отмѣнилъ наказанието си, главно за невиннитѣ деца.

 

    Какво представятъ корабътъ и морето? Корабътъ представя организирано общество, а морето — свѣтътъ съ неговитѣ прояви. Иона избѣга отъ лицето на Бога и се скри въ кораба, т. е. въ едно организирано общество, между културни хора, които, увлѣчени въ ядене и пиене, забравятъ Бога и казватъ: Ние сме господари на себе си, никой не може да ни заповѣдва. Но морето, т. е. свѣтътъ се развълнувалъ, и корабътъ започналъ да се обръща на една и на друга страна. Съ кораба заедно и човѣкъ се вълнува и губи вече влиянието си между членоветѣ на обществото. Когато прекѫсне връзката си съ Бога, човѣкъ губи умственитѣ и нравственитѣ си сили, започва да остарява. Къмъ него се отнасятъ съ пренебрежение и търсятъ млади, способни хора. Такова било положението на Иона, когато се качилъ на кораба и тръгналъ по морето, т, е. въ свѣта. Понеже не познавалъ закона на свѣтлината, пѫтуването му било фатално. За да се прекрати бурята, решили да хвърлятъ Иона въ морето, дето билъ погълнатъ отъ кита. Иона не познавалъ изкуството да плава, затова попадналъ въ устата на кита. Китътъ представя смъртьта, която поглъща онѣзи, които не изпълняватъ Божията воля. Тукъ Иона трѣбвало да прекара цѣли три деня, отдето отправилъ гореща молитва. Той се молѣлъ: „Господи, освободи ме отъ устата на кита, т. е. отъ устата на смъртьта, за да изпълня Твоята воля. Богъ послушалъ молбата му и заповѣдалъ на кита да го изхвърли на брѣга. Следъ това Ионъ отново отишълъ въ Ниневия да изпълни Божията воля, да проповѣдва на хората разкаяние.

 

    Това, което се случило съ Иона, се случва съ всѣкиго. Човѣкъ се качва на кораба и, поради отказването му да изпълни Божията воля, хвърлятъ го въ морето. Единственото нѣщо, което може да ви спаси, това е да отправите къмъ Бога гореща молитва, както е постѫпилъ Иона. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да си поживѣе малко. Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите, какъ се живѣе. Съ други думи казано : Като влѣзете въ гроба, ще видите, какъ се живѣе. И тамъ човѣкъ запазва съзнанието си и, докато се освободи отъ тѣлото си, минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Човѣкъ е свързанъ съ този свѣтъ съ една, съ нѣколко или съ хиляди здрави нишки — не е лесно да се освободи отъ тѣхъ. Праведниятъ е свързанъ само съ една нишка и лесно я скѫсва; грѣшникътъ е свързанъ съ много нишки, затова не може лесно да се освободи отъ връзкитѣ си. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободятъ отъ връзкитѣ на тѣлото. Кога се кѫсатъ тѣзи нишки? — Само когато човѣкъ изпълнява Божията воля. Всѣка нишка представя известенъ атомъ, който указва действие върху материята и по този начинъ я обработва и преобразява. Въ този смисълъ, тѣ сѫ необходими. Ако не можете да поставите тѣзи нишки въ движение, да въртятъ колелото на живота, вие приличате на фабрика, която отдавна е престанала да работи. Всѣка такава фабрика е осѫдена на фалиране. Ако нишкитѣ, които действуватъ въ стомаха, престанатъ да работятъ, човѣкъ се намира предъ голѣма тревога. Той веднага вика лѣкаръ, да възстанови прекратената дейность на милионитѣ нишки, които работятъ въ стомаха му. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите, че цѣлиятъ свѣтъ е преплетенъ съ нишки, като паяжина. Това не е никаква паяжина, но пѫтища, по които Богъ работи, и начини, по които човѣкъ може да изпълнява Божията воля.

 

    Христосъ казва: „Не всѣки, който казва „Господи, Господи“, ще влѣзе въ Царството небесно“. Този стихъ се отнася не само до тогавашнитѣ хора, но и до сегашнитѣ, които живѣятъ две хиляди години следъ Христа. Тогава тѣ сѫ били въ зародишно състояние, въ видъ на семки, но Христосъ е говорилъ и на семкитѣ. Той искалъ да ги предупреди, че единъ день, макаръ и следъ две хиляди години, когато се намѣрятъ въ трудни положения, при голѣми изпитания и страдания, за да излѣзатъ отъ този хаосъ и да се повдигнатъ, трѣбва да знаятъ, какъ да изпълняватъ волята на своя Баща. — Кой е нашиятъ Баща? — Четете Исаия, който се обръща къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Израилю, познай Господаря си!“ Обаче, Израилъ не позна своя Господарь, своя Баща и Богъ.

 

    Често философитѣ се спиратъ върху въпроса: Кой е сѫществувалъ по-рано — кокошката или яйцето? По този въпросъ има две мнения: едни казватъ, че кокошката е сѫществувала по-рано, а други, че яйцето е сѫществувало по-рано. Споредъ мене, по-вѣрно е първото твърдение. Да се задава този въпросъ, това е все едно, да се пита, кое е сѫществувало по-рано: причината, или последствието? Първо се е появила причината, а следъ това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето — последствието. Подъ думата „кокошка“ се разбира старъ човѣкъ — висшиятъ човѣшки умъ. Като символъ на висшия умъ взиматъ гьлѫба. Чрезъ висшия си умъ, човѣкъ може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-голѣмия даръ, най-голѣмото благо, дадено на човѣка. Като знаете това, пазете ума си всѣкога чистъ, да не се поквари. Най-малката ръжда, която влиза въ ума, е въ състояние да го поквари. Който е покварилъ ума си, той е загубенъ за живота. Физически той може да живѣе, но не се ползува отъ живота — свѣтлината не прониква презъ неговия умъ.

 

    Христосъ казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите отъ него, изпълнявайте Божията воля. Въ какво се заключава волята на нашия великъ Баща? Единъ отъ Неговитѣ закони гласи: „Не прави на другитѣ това, което не искашъ да правятъ на тебе“. Подъ думата „законъ“ разбираме проявеното, оформеното въ свѣта. Съ други думи казано: Законитѣ не сѫ нищо друго, освенъ форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Споредъ мнението на окултиститѣ, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявилъ своята разумна воля. Той вече може да бѫде господаръ на себе си, на окрѫжаващитѣ и на природата. Който се е свързалъ съ Бога, той става едно съ Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкътъ на цѣлото човѣчество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вѣрно: неговиятъ успѣхъ е успѣхъ на цѣлото човѣчество; неговото благо е благо и на цѣлото. Това подразбира правилно отношение между човѣшката душа и Бога. И тогава, Богъ желае да ни предаде всичкото знание, всичкитѣ блага, които носи въ себе си. Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое“. Това е истинското отношение между великия Баща и Неговитѣ деца.

 

    Какъ се познава, кога отношенията между човѣшката душа и Бога сѫ правилни? Това всѣки може да провѣри. Представете си, че нѣкой заболѣе сериозно. Нека се опита, да се свърже съ Бога. Достатъчно е да се обърне къмъ Него съ гореща, искрена молитва, за да получи отговоръ. Всѣки отговоръ на молитвитѣ ви показва, че сте свързани съ Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми въ този тежъкъ часъ, да се освободя отъ болестьта, за да Ти служа съ радостъ. Искамъ да посветя живота си въ служене на любовьта, въ изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговоръ, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и следъ нѣколко деня вие ще бѫдете съвършено здравъ. Сегашнитѣ хора, безъ да изпълняватъ волята на Великия Баща, очакватъ голѣми резултати. Това е невъзможно. Това е механически животъ, който не може да задоволи човѣка. Тази е причината за неговото недоволство отъ живота. При това положение, болеститѣ не само не се намаляватъ, но се увеличаватъ. Единъ германски лѣкаръ изучавалъ нервнитѣ болести и изследвалъ около 400 различни прояви на нервни заболявания. Той имъ далъ различни наименования и, като дошълъ до 401 начинъ на проява, не знаялъ, какво име да даде, затова, отъ 400-ния случай нагоре той ги нарекълъ съ общото име „американичи“.

 

    На какво се дължатъ нервнитѣ болести? — На порочния животъ на хората. Неврастеникътъ е изложенъ на голѣмо изтичане на нервна енергия отъ него, поради което той обеднява. Срѣщате хора, които живѣятъ добре, изправни сѫ по отношение на своя организъмъ, но сѫ неврастеници. Тѣ носятъ последствията отъ лошия животъ на своитѣ дѣди и прадѣди. Сиромахътъ пита, какво да прави, за да забогатѣе, да оправи обърканитѣ си смѣтки. Той трѣбва да работи разумно. Само така може да подобри положението си. Болниятъ пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи отъ разумния животъ. Като живѣе разумно и изпълнява Божията воля, болниятъ скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човѣкъ да живѣе разумно, въ помощь му иде религията. Да бѫдешъ религиозенъ, това не значи, че трѣбва само да ходишъ по църкви, да слушашъ хубави проповѣди, сѫщо хубави музикални пиеси, но и да изпълнявашъ това, което слушашъ. Доброто трѣбва да обхване цѣлото сѫщество на човѣка и да проникне въ живота на всички хора — отъ царя до пѫдаря, отъ най-богатата до най-бедната кѫща. Всички хора трѣбва да иматъ еднакви права и задължения.

 

    Какво виждаме въ съвременнитѣ общества? Всички хора, всички общества и народи се стремятъ да станатъ богати, силни, да иматъ власть. Добъръ е стремежътъ имь, но не е добре приложенъ. Като стане богатъ, човѣкъ започва да мисли само за себе си; като стане силенъ, започва да изнасилва слабитѣ и беднитѣ; като придобие власть, започва да заповѣдва на окрѫжаващитѣ. Не знаете ли, че Богъ помага на слабитѣ, на беднитѣ, на страдащитѣ? Бѫдете, следователно, като Него. Ако сте богатъ, помагайте на беднитѣ; ако сте силенъ, покровителствувайте слабитѣ; ако имате власть, заповѣдвайте първо на себе си. Който заповѣдва на себе си, може да заповѣдва и на другитѣ. Тъй щото, не избѣгвайте случаитѣ да помагате на слаби, бедни, страдащи, малоумни и т. н. Днесъ нѣкой е идиотъ, но единъ денъ Богъ ще то повдигне, ще то направи философъ. Затова е казано, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога.

 

Богъ е всемогѫщъ. Той превръща гѫсеницата въ пеперуда, а пеперудата — въ гѫсеница. Едно време вие сте били пеперуди, днесъ сте гѫсеници. Това не трѣбва да ви обижда. Подъ понятието „гѫсеница“ азъ имамъ предъ видъ материалистичното схващане на живота. Като се качи на листа, гѫсеницата си казва: Яжъ, колкото искашъ. Ако ядешъ много, голѣмъ ще станешъ; ако ядешъ малко, малъкъ ще останешъ. За състоянието, въ което днесъ се намира, това е право. Ще дойде день, когато тя ще изгуби разположението си къмъ ядене на листа, и всички ще кажатъ, че стомахътъ ѝ се разстроилъ, не може повече да приема храна. Не се е разстроилъ стомахътъ й, но тя минава въ друго състояние — въ състоянието на пеперуда. Следователно, като пеперуда, не ѝ трѣбватъ нито листа, нито лѣкарства, да лѣкува стомаха си. Преди да дойде въ фазата на пеперуда, тя снове, прехвърля нишки отъ една страна на друга, докато изработи своя пашкулъ, въ който прекарва известно време, безъ храна и безъ движение. Следъ известно време тя пробива пашкула и отново излиза на бѣлъ свѣтъ, но вече като пеперуда, снабдена съ хоботче и тръгва отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да смуче сладъкъ сокъ отъ цвѣтята. Има болни, които, презъ време на боледуването си, не ядатъ нищо. — Защо? — Тѣ минаватъ отъ едно състояние въ друго, както гѫсеницата — въ пеперуда. Презъ това време тѣ не се нуждаятъ отъ храна. Който не разбира състоянието имъ, безпокои се, търси лѣкарь, да имъ помогне.

 

    Ако човѣкъ не яде, това не показва, че е боленъ. Има хора, които издържатъ на гладъ, на мѫчнотии, на изкушения и сѫ по-здрави отъ онѣзи, които се хранятъ, които избѣгватъ мѫчнотиитѣ и изкушенията. Характерътъ на човѣка се калява въ мѫчнотии, изкушения и страдания. Нѣкой минава за честенъ, защото не се изпиталъ. Като то поставятъ на изпитъ, тогава вижда своята честность. Даватъ му хиляда лева подкупъ, за да извърши нѣкаква нечестна постѫпка, но той се отказва подъ предлогъ, че е честенъ. Даватъ му десеть хиляди лева, пакъ се отказва. Обаче, като му дадатъ сто хиляди лева, затваря очитѣ си и се продава. Значи, нѣкой е честенъ до хиляда лева, другъ — до десеть хиляди, а трети — до сто хиляди. Това не е честность. Истинскитѣ добродетели сѫ абсолютни въ своитѣ прояви, а не относителни. Единъ французинъ билъ подкупенъ съ единъ милионъ лева, за да извърши едно престѫпление. Като го сѫдѣли, той казалъ: Господа сѫдии, нѣмате право да ме сѫдите, защото това, което направихъ, е продажба. Азъ се продадохъ за единъ милионъ лева.

 

Христосъ е дошълъ на земята, именно, за продаденитѣ хора, да ги откупи. Тѣ сами се продали на тъмни сили и не могатъ да се откупятъ. Като срещне нѣкой продаденъ, Христосъ го запитва: На кого си продаденъ и за колко? — За единъ милионъ. — Щомъ е така, азъ ще те откупя. Почти всички сегашни хора сѫ продадени на нѣкого. Че това е така, нека всѣки се запита, кѫде сѫ неговитѣ майка, баща и деца. Ще кажете, че сѫ умрѣли. — Що е смъртьта? Нищо друго, освенъ продажба. Въ този смисълъ, смъртьта подразбира продаване. Кокошката, която живѣе въ курника на господаря си, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ пъхне рѫката си въ курника, хване я и постави ножа на врата й. Кокошката изкрѣка единъ-два пѫти, и всичко се свършва съ нея. Сѫщото става и съ васъ. Една вечерь дойде господарьтъ ви, хване ви за врата, тури ножа, и всичко е свършено съ васъ. Следъ това дойде свещеникътъ и ви чете заупокойна молитва. Какъ ще ви успокои Господъ? — Като изпълнявате Неговата воля. Казвате, че смъртьта е страшна. — Страшна е, когато човѣкъ не изпълнява Божията воля. Тогава той се разлага и започва да мирише. Ако изпълнява Божията воля, когато заминава за онзи свѣтъ, той съблича старата си дреха и прекѫсва връзката си съ нея. Значи, цѣрътъ противъ разлагането е изпълняването на Божията воля. Направете опитъ, да видите, че думитѣ ми сѫ истинни. Защо човѣкъ, като е дошълъ на земята, не изпълнява волята на Онзи, Който го е изпратилъ да се учи и работи между хората? Ще кажете, че, ако правите опити, изкушавате Господа. — Като грѣшите, не Го ли изкушавате?

 

Когато се говори на хората за учене, за работа, тѣ казватъ, че не могатъ да се борятъ съ злото и съ дявола въ свѣта. — Свърши се царството на злото и на дявола. Днесъ Христосъ иде въ свѣта, придруженъ отъ свѣтли и възвишени сѫщества, отъ добри духове. Щомъ дойдатъ тѣ, свѣтътъ ще се оправи, хората ще бѫдатъ здрави и бодри. Църквитѣ ще бѫдатъ пълни съ истински богомолци и служители на Бога. Тогава Христосъ ще ти пита: Какво правите? Вѣрващитѣ и релитиознитѣ ще кажатъ, че искатъ да обърнатъ свѣта къмъ Бога. И крадецътъ, като пипне кесията ви, обръща я нагоре. Свѣтътъ не се нуждае отъ такова обръщане. Вие трѣбва да бѫдете мощни, радостни, да дадете добъръ примѣръ на свѣта. Като скърбите и страдате, пакъ да се радвате. Това значи, да изпълнява човѣкъ Божията воля, да живѣе безъ страхъ отъ смъртьта. За онзи, който е свързанъ съ живия Господъ, смърть не сѫществува. Той чува Божия гласъ и изпълнява волята Му. Ако направи нѣкаква погрѣшка, веднага чува тихия Божи гласъ въ себе си, който му говори: Не постѫпвашъ добре, изправи погрѣшката си. Който се противопоставя на този гласъ и не го слуша, ще понесе последствията. Слушайте Бога, докато ви говори бащински, съ любовь. Не Го ли слушате, Той се отдалечава отъ васъ, и законътъ ви хваща.

 

Човѣкъ трѣбва да има смѣлостьта на онази американка, която се самопожертвувала за своя възлюбенъ, който се върналъ сакатъ отъ бойното поле. Той отишълъ на бойното поле да защитава отечеството си, но въ едно голѣмо сражение билъ раненъ и отрѣзали единия му кракъ. Той писалъ на възлюбената си: Отрѣзаха ми единия кракъ. За да не страдашъ съ менъ заедно, бѫди свободна, намѣри си другъ възлюбенъ, здравъ и силенъ човѣкъ. Тя му отговорила: Приемамъ те такъвъ, какъвто си. Въ сѫщность, той пострадалъ много повече, отколкото ѝ писалъ, не искалъ изведнъжъ да ѝ каже окаяното положение, въ което се намиралъ. Следъ време той ѝ писалъ: Отрѣзаха и втория ми кракъ. — Приемамъ те съ по-голѣма любовь. — Останахъ само трупъ, отрѣзаха и дветѣ ми рѫце. — Сега те приемамъ съ още по-толѣма любовь.

 

    Колко мѫже и жени ще си останатъ вѣрни при това положение? Колко хора могатъ да издържатъ на това изпитание? Колко жени и мѫже биха издържали този изпитъ? Много рѣдко ще срѣщнете такива, които сѫ готови да си услужватъ съ любовь и търпение, ако единиятъ отъ тѣхъ заболѣе и се задържи въ леглото нѣколко години. Една българка гледала болния си мѫжъ цѣли 20 години и всѣкога казвала: Единъ моментъ даже не ми е дотегнало да му услужвамъ.—Защо? — Обичамъ го. Тази българка, както и американката, носѣли Божественото въ себе си — любовьта. Не може човѣкъ да влѣзе въ Царството Божие, ако сърдцето му не е изпълнено съ любовь. Докато човѣкъ мисли само за ядене и пиене, за обличане, за удоволствия, за богатство, никога нѣма да познае любовьта. Сърдцето му ще бѫде праздно, умътъ му — обремененъ. Защо човѣкъ не отвори ума, сърдцето, душата си за великото въ свѣта, да се изпълни съ Божията Любовь? Защо не влѣзе въ този великъ свѣтъ, пъленъ съ слънца и планети? Днесъ Христосъ се обръща къмъ душитѣ на хората и казва: „Изпълнете Божията воля, за да станете господари на своя умъ, на своето сърдце и на своята душа“. — Какъ ще постигнемъ това? — Като обърнете буквата „К“ нагоре съ прѫчицитѣ ѝ оригинала: и с ударение, последвано с обърнато нагоре с "краката" „К“)—. Въ това положение тя представя лодката на човѣшкия животъ. Пуснете лодката си по вълнитѣ на морето, вдигнете платната и пѫтувайте свободно. Вземете кормилото въ рѫцетѣ си и тръгнете, въ каквато посока желаете. Ако сте нервни, турете вашето „К“ съ гърба надолу и започнете да плавате. Всички нервни хора — мѫже и жени да отидатъ на фронта, тамъ да се обновятъ. Какво проповѣдваше Иона на жителитѣ на града Ниневия? — Обнова. Той казваше: Излѣзте всички на фронта, да се обновите! Иона и днесъ още проповѣдва на всички хора, на всички народи да напуснатъ старитѣ си кѫщи, да приематъ новитѣ Божествени идеи, да излѣзатъ на фронта, т. е. на чело, за да се обновятъ. Богъ обича смѣлитѣ, самоогверженитѣ хора. Не можете да обичате страхливия човѣкъ; не можете да обичате и студения, като камъкъ човѣкъ. Само онзи може да бѫде обичанъ, който носи любовьта въ себе си и щедро я раздава. Който не дава, не може да взима.

 

    Всички хора, всички семейства, общества и народи трѣбва да се обновятъ. И българитѣ, като народъ, трѣбва да се обновятъ. Дали ще ме слушатъ, или не, това е тѣхна работа. Азъ съмъ длъженъ да имъ кажа истината. Като я кажа, ще си отида. Кѫде ще отида? Ще започна отъ коренитѣ на дървото и постепенно ще вървя нагоре: къмъ стъблото, къмъ цвѣтоветѣ, къмъ плода, къмъ семката, оттамъ къмъ ангелския свѣтъ, и най-после къмъ Божествения свѣтъ — тамъ е моята крайна цель. Ще кажете, че отивамъ много далечъ. Божествениятъ свѣтъ не е далечъ отъ хората, но е богатъ, пъленъ съ енергия. Който отива тамъ, придобива много енергия и голѣми богатства. И азъ отивамъ да придобия повече енергия, за да се върна отново между хората, да работя между тѣхъ и да имъ помагамъ. Приятно е да работи човѣкъ между хората и за тѣхъ. Дали го разбиратъ тѣ, или не; дали сѫ богати, или бедни, това не е важно. Нима детето разбира майка си, която го храни, кѫпе, отглежда и възпитава? Докато е малко, то не я разбира, но единъ день, като порасне, ще я разбере. Разумниятъ разбира нѣщата и благодари за всичко, което му е дадено и което хората правятъ за него. Колкото повече расте детето, Богъ го благославя и просвѣщава да стане разуменъ човѣкъ и да разбира живота правилно.

 

    Желая ви да бѫдете добри, разумни и справедливи. И, като ви срещна, да бѫда доволенъ, че виждамъ хора, съ които мота да се разговарямъ, да сподѣлямъ своитѣ мисли и желания. Какво по-толѣмо блато за човѣка отъ това, да срѣща добри и разумни хора, съ които да се разбира? Като говоря така, нѣкои се питатъ, какво мисля да правя. Едно отъ дветѣ: или добро, или зло; или истината да ви говоря, или да скрия истината отъ васъ. Ако скрия истината, това показва, че живѣя въ свѣтъ на безпорядъкъ; ако говоря истината живѣя въ съгласие съ Божията воля. Какво печели човѣкъ, ако служи на злото и на лъжата? Не само че нищо не печели, но губи всичко и се разрушава. Какво нѣщо е лъжата? — Сѣнка на истината, сѣнка на цѣлото Битие. Лъжата е подобна на фалшивитѣ скѫпоценни камъни.

 

    Единъ търговецъ идѣлъ отъ Мала-Азия. Той носѣлъ торба, пълна съ скѫпоценни камъни, които продавалъ евтино. Единъ евреинъ, сѫщо търговецъ, пожелалъ да купи всичкитѣ камъни, но мислѣлъ, че не може да ги вземе, защото нѣмалъ много пари. Обаче, търговецътъ на скѫпоценнитѣ камъни му казалъ: Приятелю, продавамъ цѣлата торба за десеть хиляди лева. Нося ги контрабанда, затова ги давамъ толкова евтино. Гледамъ да се освободя отъ тѣхъ, да не пострадамъ. Евреинътъ помислилъ, че щастието иде предъ краката му и, за да не го изпусне, купилъ всичкитѣ скѫпоценни камъни. Като отишълъ у дома си и ги прегледалъ внимателно, разбралъ, че билъ излъганъ: само нѣколко камъни били истински, т. е. скѫпоценни, а останалитѣ — фалшиви.

 

    Днесъ много хора носятъ торби, пълни съ фалшиви скѫпоценни камъни, които представятъ за истински. Въ края на краищата, и тѣ, и окрѫжаващитѣ се убеждаватъ, че се лъгали. Такова е и знанието на тѣзи хора. Тѣ мислятъ, че носятъ пълна торба съ истинско знание, но единъ день сами се убеждаватъ, че се лъгали. Какво знание е това, съ което човѣкъ не може да спре падането на бомбитѣ? Отиде нѣкой ученъ на бойното поле, крие се, бѣга отъ бомбитѣ, а не може да ги спре. Кѫде остава знанието му? Ще кажете, че само Богъ е въ състояние да спре бомбитѣ. Който живѣе въ съгласие съ Бога и изпълнява волята Му, той може да ги спре. Щомъ слушатъ Бога, и тебе ще слушатъ. Нѣкои очакватъ на папата да каже думата си, и мирътъ да дойде. Не очаквайте на никого, но се обърнете къмъ Бога и кажете: Господи, Ти си нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната. Признайте Бога за вашъ Баща, Той ще чуе гласа ви и ще ви помогне. Вие не вѣрвате въ своята сила и мислите, че човѣкъ нищо не може да направи предъ голѣмитѣ събития, които ставатъ около него. Който върши Божията воля, всичко може да направи. Ако всички хора — българи, руси, французи, англичани, германци повдигнатъ гласа си къмъ Бога, войната ще спре, и мирътъ ще дойде. Защо воюватъ хората? — За нищо и никакво. Нѣкакви търговски сдѣлки ги заставятъ да се биятъ. Едно трѣбва да знаятъ всички хора и народи: Свѣтътъ не е нѣкаква анархия, но разуменъ свѣтъ, дето Богъ изпратилъ всички хора да живѣятъ и работятъ разумно, да си помагатъ братски.

 

    Богъ изпрати Христа, своя Единороденъ Синъ, въ свѣта, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Време е вече да се приложи Христовото учение и да се прекратятъ всички спорове и недоразумения. Нека всички майки и бащи, всички деца, управници, свещеници, учители, работници пожелаятъ да изпълнятъ Божията воля, да влѣзатъ въ Царството Божие като негови граждани, и мирътъ ще дойде. Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разбератъ, какво е представяла сегашната култура. Тѣ сами ще се чудятъ, какъ сѫ живѣли, какъ сѫ допущали войнитѣ и самоизтрѣблението помежду си. Обаче, при сегашното развитие на човѣчеството, войната се явява като неизбѣженъ процесъ. Тя представя минаване на човѣка отъ едно състояние въ друго, както гѫсеницата неизбѣжно минава въ пеперуда Нѣма сила въ свѣта, която може да спре този процесъ. Следователно, нѣма сила въ свѣта, която може да спре войната. Докато човѣчеството не мине отъ състояние на гѫсеница въ състояние на пеперуда, войната ще продължава.

 

По какво ще се различаватъ хората на новата култура отъ сеташнитѣ? Тѣ ще бѫдатъ съ силна воля, разумни и добри. За такива хора нѣма невъзможни нѣща. Тѣ могатъ да постигнатъ всичко, каквото желаятъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля“. Направете опитъ, въ продължение на единъ месецъ, по нѣколко пѫти на день да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създалъ, ще се прояви. Той ще просвѣти ума и сърдцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му. Всѣки самъ трѣбва да направи опита, доброволно, безъ никакво външно насилие. Само така той може да очаква нѣкакъвъ резултатъ.

 

    Казано е въ Писанието: „Иде време и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се кланятъ на Бога въ Духъ и Истина“. Казвамъ: Иде време и сега е, когато бѫдещитѣ хора ще изпълняватъ Божията воля, ще бѫдатъ здрави по умъ, сърдце и тѣло и, каквото кажатъ, ще го направятъ. Тѣ нѣма да се нуждаятъ отъ полици и порѫчители, както сегашнитѣ. Думата имъ ще бѫде законъ, защото излиза отъ устата на Бога, Който ще бѫде истински порѫчитель за тѣхъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато Богъ стане порѫчитель за всички хора, общества и народи, както и за цѣлото човѣчество.

 

    Да изпълнява човѣкъ Божията воля съ любовь, това е девизътъ, това е религията, отъ която всѣки човѣкъ трѣбва да се рѫководи въ живота си. Така трѣбва да живѣятъ и българитѣ. Единъ день, като ви срещна, ще кажа: Щастливи сте, че изпълнявате Божията воля, и Богъ е вашъ порѫчитель.

 

    Идете си по домоветѣ съ мисъльта: Да изпълнявате Божията воля, да живѣете безъ човѣшки полици и порѫчители. Богъ да бѫде вашъ порѫчитель, и Неговата сила да пребѫдва въ васъ.

 

*

 

Беседа отъ Учителя, държана

на 22 априлъ, 1917 г. София.

 

 

 

[1] Матея 7: 21.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...